Европейската стратегия по заетостта води началото си от 1997 г., когато страните от ЕС предприемат действия за установяване на набор от общи цели за политиката по заетостта. Нейната основна цел е създаването на повече и по-добри работни места в целия ЕС.
Тя вече е част от стратегията за растеж „Европа 2020“ и се прилага чрез европейския семестър, който е ежегоден процес за насърчаване на тясна координация на политиките между държавите от ЕС и институциите на ЕС.
По-конкретно, прилагането на европейската стратегия по заетостта, подкрепяно от Комитета по заетостта, включва следните четири етапа от европейския семестър.
- Насоки за заетостта — включват общите приоритети и цели за политиките по заетостта. Те се предлагат от Комисията, одобряват се от националните правителства и се приемат от Съвета на ЕС.
- Съвместен доклад за заетостта — основава се на а) оценката на положението със заетостта в Европа, б) изпълнението на насоките за заетостта и в) оценка на набор от показатели за заетостта и социални показатели. Той се публикува от Комисията и се приема от Съвета на ЕС.
- Национални програми за реформи (НПР) — изготвят се от националните правителства, а Комисията извършва анализ дали са в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“ (база данни – НПР отпреди 2011 г.).
- Въз основа на оценката на НПР Комисията публикува поредица от доклади, в които прави анализ на икономическите политики на държавите от ЕС, и издава специфични за всяка страна препоръки.
