Дело C‑379/15

Association France Nature Environnement

срещу

Premier ministre

и

Ministre de l’Écologie, du Développement durable et de l’Énergie

(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция)

„Преюдициално запитване — Директива 2001/42/ЕО — Оценка на последиците на някои планове и програми върху околната среда — Национален акт, несъвместим с правото на Съюза — Правни последици — Правомощие на националния съд временно да остави в сила някои последици на посочения акт — Член 267, трета алинея ДФЕС — Задължение за сезиране на Съда с преюдициално запитване“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 28 юли 2016 г.

1. Околна среда — Оценка на последиците на някои планове и програми върху околната среда — Директива 2001/42 — Отмяна от националния съд на национални разпоредби, несъвместими със задълженията по Директивата — Възможност да се запазят последиците на съответните разпоредби — Условия

   (член 3, трета алинея ДЕС; член 191, параграфи 1 и 2 ДФЕС; член 6, параграф 3 от Директива 2001/42 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Въпроси за тълкуване — Задължение за отправяне на запитване — Обхват — Въпрос относно възможността да бъдат оставени в сила национални разпоредби, за които е постановено, че са в противоречие с правото на Съюза в областта на околната среда — Включване — Условия

   (член 267, трета алинея ДФЕС)

1.  Когато националното право допуска това, националната юрисдикция може по изключение и според конкретния случай да ограничи във времето някои от последиците на решение, с което се обявява за незаконосъобразна разпоредба от националното право, приета в разрез с изискванията на Директива 2001/42 относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда, и в частност с тези по член 6, параграф 3 от нея, при условие че това ограничаване се налага поради императивно съображение, свързано с опазването на околната среда, и предвид конкретните обстоятелства по висящото пред тази юрисдикция дело. Това изключително правомощие обаче следва да се упражнява само когато са изпълнени всички условия, а именно:

   —	оспорваната разпоредба от националното право е мярка за правилно транспониране на правото на Съюза в областта на опазването на околната среда,

   —	приемането и влизането в сила на новата разпоредба от националното право не осигуряват възможност да се избегнат неблагоприятните последици върху околната среда от отмяната на оспорваната разпоредба от националното право,

   —

   отмяната на последната би имала за последица създаването на празнота в правото по отношение на транспонирането на правото на Съюза в областта на опазването на околната среда, което би се отразило още по-неблагоприятно на околната среда, в смисъл че тази отмяна би довела до намаляване на защитата и по този начин би била в противоречие със самата основна цел на правото на Съюза, и

   —	запазването по изключение на последиците на оспорваната национална разпоредба се отнася само за периода от време, строго необходим за приемането на мерките, с които се отстранява констатираното нарушение.

   (вж. т. 43; т. 1 от диспозитива)

2.  При сегашното състояние на правото на Съюза националната юрисдикция, чиито решения не подлежат вече на обжалване, по принцип е длъжна да сезира Съда с преюдициално запитване, за да може същият да прецени дали по изключение разпоредби от националното право, за които е постановено, че са в противоречие с правото на Съюза, временно могат да бъдат оставени в сила, предвид императивно съображение, свързано с опазването на околната среда, и конкретните обстоятелства по висящото пред тази национална юрисдикция дело. Посочената национална юрисдикция е освободена от това задължение само ако е убедена — и съответно подробно се мотивира — че няма място за никакво основателно съмнение, що се отнася до тълкуването и прилагането на условията, произтичащи от решение от 28 февруари 2012 г., Inter-Environnement Wallonie и Terre wallonne (C‑41/11).

   (вж. т. 53; т. 2 от диспозитива)