Дело C‑403/16

Soufiane El Hassani

срещу

Minister Spraw Zagranicznych

(Преюдициално запитване,
отправено от Naczelny Sąd Administracyjny)

„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Регламент (ЕО) № 810/2009 — Член 32, параграф 3 — Визов кодекс на Общността — Решение за отказ за издаване на виза — Право на кандидата да подаде жалба срещу това решение — Задължение на държава членка да гарантира правото на съдебно обжалване“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 13 декември 2017 г.

1. Контрол по границите, убежище и имиграция—Визова политика—Визов кодекс на Общността—Регламент № 810/2009—Условия и ред за издаване на единни визи—Отказ за издаване на виза—Жалба срещу това решение—Прилагане на националните процесуални правила—Принцип на процесуалната автономия—Спазване на принципите за равностойност и ефективност

   (член 32, параграф 3 от Регламент № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Контрол по границите, убежище и имиграция—Визова политика—Визов кодекс на Общността—Регламент № 810/2009—Условия и ред за издаване на единни визи—Отказ за издаване на виза—Задължение на държавите членки да предвидят процедура, която да гарантира възможността за съдебно обжалване на това решение

   (член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 32, параграф 3 от Регламент № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 25—30)

2.  Член 32, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Визов кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕС) № 610/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г., във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз следва да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да предвидят производство за обжалване на решенията за отказ за издаване на виза, условията и редът за което се уреждат от правния ред на всяка държава членка при спазване на принципите на равностойност и ефективност. На определен етап в това производство трябва да се гарантира възможността за съдебно обжалване.

   Запитващата юрисдикция, която е единствено компетентна да тълкува националната правна уредба, следва да определи дали и доколко разглежданият в главното производство режим на преразглеждане отговаря на тези изисквания. В това отношение националната юрисдикция трябва да държи сметка за обстоятелството, че както следва от съображение 29 от Визовия кодекс, разпоредбите на този кодекс следва да се тълкуват при зачитане на признатите в Хартата основни права и принципи.

   Макар при разглеждането на заявленията за издаване на виза националните органи наистина да се ползват от широко право на преценка по отношение на условията за прилагане на предвидените във Визовия кодекс основания за отказ и по отношение на релевантните факти, подобно право на преценка изобщо не се отразява на обстоятелството, че тези органи прилагат пряко разпоредба от правото на Съюза. Оттук следва, че Хартата е приложима, когато държава членка постановява решение за отказ да издаде виза съгласно член 32, параграф 1 от Визовия кодекс. Впрочем съгласно първата алинея от член 47 от Хартата, който препотвърждава принципа на ефективна съдебна защита, всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, трябва да има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в този член условия (вж. в този смисъл решение от 17 декември 2015 г., Tall,C‑239/14, EU:C:2015:824, т. 51 и цитираната съдебна практика). Освен това член 47, втора алинея от Хартата предвижда, че всеки има право неговото дело да бъде гледано от независим и безпристрастен съд. Както посочва генералният адвокат в точка 119 от заключението си, оттук следва, че член 47 от Хартата задължава държавите членки на някакъв етап от производството да осигурят възможност за отнасяне до съд на делото, свързано с окончателно решение за отказ за издаване на виза.

   (вж. т. 31, 32, 36—39, 41 и 42 и диспозитива)