(1)

Съгласно Парижкото споразумение, прието съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК) (наричано по-долу „Парижкото споразумение“), което беше одобрено с Решение (ЕС) 2016/1841 на Съвета (4), международната общност постигна съгласие покачването на средната температура в световен мащаб да бъде задържано значително под 2 oC над прединдустриалните нива и да продължи усилията за ограничаване на покачването на температурата до 1,5 oC над прединдустриалните нива. На 13 ноември 2021 г. Конференцията на страните по РКООНИК прие и Пакта за климата от Глазгоу, в който се признава, че въздействието от изменението на климата ще бъде много по-малко при увеличение на температурата с 1,5 oC в сравнение с 2 oC, и изрази решимост да продължи усилията за ограничаване на покачването на температурата до 1,5 oC. Съюзът и неговите държави членки са страни по Парижкото споразумение и са твърдо ангажирани с неговото прилагане чрез намаляване на емисиите на парникови газове и увеличаване на поглъщането на въглерод.

(2)

На глобално равнище в докладите на Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) се посочва, че вероятността за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 oC намалява, освен ако до края на това десетилетие и през следващите десетилетия не се стигне до бързо и драстично намаляване на емисиите на парникови газове в световен мащаб. В докладите на МКИК също така ясно се посочва, че за постигането на нулеви нетни емисии на въглероден диоксид (CO2) или на парникови газове е неизбежно въвеждането на поглъщане на CO2 за компенсиране на трудните за понижаване остатъчни емисии. Това ще изисква мащабно въвеждане на устойчиви дейности за улавяне на CO2 от атмосферата и трайното му съхранение в геоложки, сухоземни или морски резервоари, включително в океаните, или в дълготрайни продукти. Към днешна дата и със своите настоящи политики Съюзът не е на път да постигне необходимото поглъщане на въглерод: през последните години поглъщането на въглерод в сухоземните екосистеми в Съюза намалява, а понастоящем не се осъществява значително промишлено поглъщане на въглерод.

(3)

Целта на настоящия регламент е да се разработи незадължителна сертификационна рамка на Съюза за трайното поглъщане на въглерод, въглеродното земеделие и съхранението на въглерод в продукти (наричана по-долу „сертификационната рамка на Съюза“), за да се улесни и насърчи осъществяването на висококачествено поглъщане на въглерод и намаление на емисиите от почвата, при пълно зачитане на целите на Съюза за биологично разнообразие и нулево замърсяване, като допълнение към устойчивото намаляване на емисиите във всички сектори. Следователно сертификационната рамка на Съюза ще бъде инструмент в подкрепа на постигането на целите на Съюза съгласно Парижкото споразумение, по-специално колективното постигане до 2050 г. на целта за климатична неутралност, заложена в Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (5). Всяко поглъщане на въглерод и намаление на емисиите от почвата, сертифицирани съгласно сертификационната рамка на Съюза, следва да спомагат за постигането на национално определения принос (НОП) на Съюза и на неговите цели в областта на климата. Поради това, за да се избегне двойното отчитане, това поглъщане на въглерод и намаление на емисиите от почвата не следва да допринасят за НОП на трети страни или за международни схеми за съответствие. Съюзът също така се ангажира да генерира отрицателни емисии след 2050 г. Важен инструмент за подобряване на поглъщането на въглерод в сухоземните екосистеми е Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета (6) за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г., в който е заложена цел на Съюза за нетно поглъщане от 310 милиона тона еквивалент на CO2 до 2030 г. и са определени цели за всяка държава членка.

(4)

В своето съобщение от 6 февруари 2024 г., озаглавено „Към амбициозно промишлено управление на въглеродните емисии за ЕС“, Комисията предвижда да оцени общите цели за нуждите от поглъщане на въглерод в съответствие с амбицията на Съюза в областта на климата за 2040 г. и целта за постигане на климатична неутралност до 2050 г. и за отрицателни емисии след това; да разработи варианти на политиката и механизми за подкрепа на промишленото поглъщане на въглерод, включително дали и как да бъде отчетено в системата на Съюза за търговия с емисии; и успоредно с това да насърчи научните изследвания, иновациите и новаторски демонстрации на Съюза за нови промишлени технологии за отстраняване на CO2 в рамките на „Хоризонт Европа“ — рамковата програма за научни изследвания и иновации, създадена с Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета (7), и Фонда за иновации, създаден с Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8). Освен това е целесъобразно Комисията да оцени вариантите за цели на Съюза във връзка с поглъщането на въглерод, включително ясно да определи отделна цел за трайното поглъщане на въглерод.

(5)

Очаква се наличието на хармонизирана сертификационна рамка на Съюза да повиши екологосъобразността и прозрачността на трайното поглъщане на въглерод, въглеродното земеделие и съхранението на въглерод в продукти и да насърчи доверието в тяхното сертифициране, като същевременно намали свързаните с това административни разходи. Незадължителният характер на сертификационната рамка на Съюза означава, че съществуващите и новите публични и частни сертификационни схеми ще могат да кандидатстват с цел да бъдат признати от Комисията съгласно настоящия регламент, но няма да бъдат задължени да правят това, за да извършват дейност в Съюза.

(6)

В Регламент (ЕС) 2021/1119 също така се определя обвързваща цел на Съюза в областта на климата за вътрешно намаление до 2030 г. на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % в сравнение с равнищата от 1990 г. За да се гарантира, че до 2030 г. се полагат достатъчно усилия за смекчаване на последиците от изменението на климата, приносът на нетното поглъщане към целта на Съюза в областта на климата за 2030 г. се ограничава до 225 милиона тона еквивалент на CO2.

(7)

Сертификационната рамка на Съюза ще подпомогне развитието в Съюза на трайното поглъщане на въглерод, въглеродното земеделие и съхранението на въглерод в продукти, което да доведе до несъмнено положително въздействие върху климата, като същевременно се избягват подвеждащите твърдения в областта на опазването на околната среда. По отношение на въглеродното земеделие сертификационната рамка на Съюза следва също така да насърчава предприемането на дейности, които водят до съпътстващи ползи за биологичното разнообразие, като по този начин допринасят за постигането на целите за възстановяване на природата, определени в правото на Съюза.

(8)

Целесъобразно е също така сертификационна рамка на Съюза да насърчава научните изследвания и иновациите, включително като изтъква ролята на съответните научноизследователски програми с цел улесняване на достъпа до пазара за новите технологии. Във връзка с това Комисията и държавите членки се насърчават да участват в интердисциплинарно сътрудничество, включващо национални и регионални научноизследователски институции, учени, земеделски стопани и малки и средни предприятия.

(9)

За да се подкрепят по устойчив начин операторите, желаещи да положат допълнителни усилия за увеличаване на поглъщането на въглерод или за намаляване на емисиите от почвата, сертификационната рамка на Съюза следва да е съобразена с различните видове дейности, техните особености и свързаното с тях въздействие върху околната среда. Поради това в настоящия регламент следва да се предвидят ясни определения на трайното поглъщане на въглерод, въглеродното земеделие и съхранението на въглерод в продукти, както и на други елементи на сертификационната рамка на Съюза. Неговият обхват следва да включва дейности, които подобряват съхранението на въглерод в геоложки, сухоземни или морски резервоари, включително в океаните, и в дълготрайни продукти. Дейностите следва да включват една или повече практики или процеси, които отстраняват въглерод от атмосферата. Някои дейности, като например тези, основани на използването на биовъглища, могат да доведат до различни видове нетни ползи от поглъщане на въглерод и времетраене на съхранението на въглерод в зависимост от конкретните условия, при които се извършват. В приложимите сертификационни методики, изготвени на равнището на Съюза съгласно настоящия регламент, следва съответно да се предвидят подходящи правила за мониторинг и отговорност.

(10)

При въглеродното земеделие съответните дейности могат да включват практики и процеси, използвани в морските и крайбрежните екосистеми. Съответните дейности могат да включват и практики или процеси за намаляване на емисиите на парникови газове от почвата или за намаляване на изпускането на въглерод в атмосферата от въглеродни депа в почвата, изброени в раздел Б, букви д) и е) от приложение I към Регламент (ЕС) 2018/841, какъвто е случаят например с дейностите, които подобряват управлението на почвите или възстановяват торфища във влошено състояние. Освен това намалението на емисиите от земеделските почви, съответстващи на емисиите от категория източници „Земеделие“, подкатегория „Земеделски почви“ на МКИК, докладвани в таблица 3.Г от таблиците на общия формат за докладване съгласно насоките по РКООНИК за докладване относно годишните инвентаризации на страните, включени в приложение I към посочената конвенция, също следва да бъдат включени в количествената оценка на дейностите по въглеродно земеделие, при условие че това намаление на емисиите е резултат от дейност, която като цяло намалява емисиите на въглерод от въглеродни депа в почвата или увеличава поглъщането на въглерод в биогенни въглеродни депа. Обратно, дейности, които не водят до поглъщане на въглерод или до намаление на емисиите от почвата, като например дейности по предотвратяване на обезлесяване или проекти за енергия от възобновяеми източници, не следва да се включват в обхвата на сертификационната рамка на Съюза.

(11)

В настоящия регламент следва да се установят изискванията, съгласно които поглъщането на въглерод и намалението на емисиите от почвата са допустими за сертифициране съгласно сертификационната рамка на Съюза. За тази цел поглъщането на въглерод и намалението на емисиите от почвата следва да бъдат количествено оценени по точен и надежден начин и да бъдат генерирани само от дейности, които водят до нетна полза от поглъщането на въглерод или нетна полза от намалението на емисиите от почвата, които са допълнителни и които имат за цел да гарантират дългосрочното съхранение на въглерод. Те не следва да нанасят значителни вреди на околната среда и следва да могат да водят до съпътстващи ползи за постигането на целите, свързани с устойчивостта. За да се гарантира достоверността и надеждността на процеса на сертифициране, поглъщането на въглерод и намалението на емисиите от почвата следва да преминават независим одит, извършен от сертифициращи органи, които са трети лица. Освен това в настоящия регламент следва да се установят правила за издаването и използването на сертифицирани единици.

(12)

Задължителните правила на Съюза за определяне на цените на въглеродните емисии, установени с Директива 2003/87/ЕО, уреждат емисиите от дейности, обхванати от посочената директива. Настоящият регламент не следва да засяга Директива 2003/87/ЕО, освен във връзка със сертифицирането на улавянето и съхранението на емисии на СО2 от биогорива, течни биогорива и горива от биомаса, които отговарят на критериите за устойчивост и намаление на емисиите на парникови газове, установени съгласно Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (9), с всички необходими корекции за прилагане съгласно Директива 2003/87/ЕО, предвидени в актовете за изпълнение, посочени в член 14 от Директива 2003/87/ЕО, в съответствие с приложение IV към Директива 2003/87/ЕО.

(13)

Дадена дейност следва да води до нетна полза от поглъщането на въглерод или до нетна полза от намалението на емисиите от почвата, като по този начин личи, че тя оказва положително въздействие върху климата. Нетната полза от поглъщането на въглерод или нетната полза от намалението на емисиите от почвата следва да се оценява количествено на два етапа.

(14)

На първия етап за количествена оценка на нетната полза от поглъщането на въглерод или нетната полза от намалението на емисиите от почвата операторите следва да оценят количествено размера на допълнителното поглъщане на въглерод или намаление на емисиите от почвата, които дадена дейност е генерирала в сравнение с базовото равнище. При въглеродното земеделие начинът за количествено оценяване на поглъщането на въглерод или намалението на емисиите от почвата следва да гарантират, че всяко изпускане на въглерод, наблюдавано във въглеродното депо, се отчита по подходящ начин при количествената оценка на нетната полза от дейността. В методиките за сертифициране следва да се определят стандартизирани базови равнища, които следва да бъдат високо представителни за стандартните резултати от сравними практики и процеси при сходни социални, икономически, екологични, регулаторни и технологични обстоятелства и да са съобразени с географския контекст, включително с местните почвено-климатични и регулаторни условия. Този подход за определяне на стандартизираните базови равнища следва да бъде предпочитан, тъй като той гарантира обективност, свежда до минимум разходите за изпълнение и другите административни разходи и осигурява признание на действията на пионерите, които вече са се ангажирали с допустими дейности. В контекста на въглеродното земеделие следва да бъдат сертифицирани само практики и процеси, които надхвърлят общата практика. Следователно конкретна дейност по въглеродно земеделие не следва да се възнаграждава, ако вече е широко възприета в регион със сходни почвено-климатични и регулаторни условия. Стандартизираните базови равнища следва да гарантират, че след като дадена дейност стане обичайна практика, тя повече не може да продължи да бъде сертифицирана. За тази цел Комисията следва да прави преглед най-малко на всеки пет години и ако е целесъобразно — да актуализира стандартизираните базови равнища с оглед на променящите се регулаторни обстоятелства и най-новите налични научни данни, за да отрази социалните, икономическите, екологичните, регулаторните и технологичните промени и да насърчи по-голямата амбиция във времето в съответствие с Парижкото споразумение. За да се намалят разходите за определяне на стандартизирани базови равнища и да се гарантира надеждността на мониторинга на дейностите, освен това следва да се насърчава използването на наличните цифрови технологии, включително електронни бази данни и географски информационни системи, дистанционни наблюдения, нови системи за количествена оценка на въглерода на място, изкуствен интелект и машинно самообучение, както и електронни карти. Когато обаче определянето на стандартизирани базови равнища е невъзможно, следва да се използва специфично за дадена дейност базово равнище, основано на индивидуалните резултати на оператора. Специфичните за дадена дейност базови равнища следва да бъдат актуализирани от оператора в началото на всеки период на дейност, освен ако в приложимите сертификационни методики не е посочено друго.

(15)

Вторият етап за количествена оценка на нетната полза следва да се състои в изваждането на всички свързани емисии на парникови газове, наблюдавани през времетраенето на дейността и свързани с нейното извършване. Съответните емисии на парникови газове, които следва да се вземат предвид, включват преки емисии, като например емисиите в резултат от използването на торове, химикали, горива или енергия, други вложени продукти и превоз, или непреки емисии, като например емисиите в резултат от промени в земеползването, с последващи рискове за продоволствената сигурност, дължащи се на преместване на селскостопанското производство или на въздействието от преместването, дължащо се на конкурентно търсене на енергия или на разхищаване на топлина. Всяко увеличение на емисиите на парникови газове, дължащо се на извършването на дейността, следва да се изважда от нетната полза от поглъщането на въглерод или от нетната полза от намалението на емисиите от почвата по подходящ начин, в съответствие с техническите правила, установени в приложимата сертификационна методика. Намаляването на емисиите на парникови газове в резултат на извършването на дейността, с изключение на намаляването на емисиите от земеделски почви, не следва да се взема предвид при количествената оценка на нетната полза от поглъщането на въглерод или на нетната полза от намалението на емисиите от почвата, но следва да се разглежда като осигуряващо съпътстващи ползи за постигане на целта за устойчивост във връзка със смекчаването на последиците от изменението на климата и да се отбелязва в сертификатите за съответствие. Подобно намаляване на емисиите на парникови газове, подобно на другите съпътстващи ползи във връзка с устойчивостта, би могло да увеличи стойността на сертифицираното поглъщане на въглерод или намаление на емисиите от почвата.

(16)

Операторите, извършващи дейности, обхванати от настоящия регламент, следва да включват всяко физическо или юридическо лице или публичен субект, които извършват или контролират дадена дейност, или на които са делегирани решаващи икономически функции за техническото осъществяване на дейността. При въглеродното земеделие определението за „оператор“ следва да се прилага за земеделски стопанин по смисъла на определението в член 3, точка 1 от Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета (10), за всеки друг управляващ дейност в сухоземна или крайбрежна среда, за горски собственик или стопанин по смисъла на националното право, както и за компетентен публичен субект. Понятието „група оператори“ следва да обхваща всеки правен субект, който представлява поне двама оператори, включително кооперативи или организации на производители или групи производители, и който гарантира, че тези оператори спазват настоящия регламент.

(17)

Дадена дейност по поглъщане на въглерод води до нетна полза от поглъщането на въглерод, когато поглъщането на въглерод над базовото равнище надхвърля всяко увеличение на емисиите на парникови газове, свързани с извършването на дейността. Например в случай на трайно поглъщане на въглерод, при което се нагнетява въглерод под земята, количеството трайно съхранен въглерод следва да надхвърля свързаните с потреблението на енергия емисии на парникови газове от промишления процес. По подобен начин, в случай на намаление на емисиите от почвата чрез въглеродно земеделие, нетната полза от намалението на емисиите от почвата е положителна, ако намалението на емисиите от почвата в сравнение с базовото равнище надвишава увеличението на емисиите на парникови газове, свързано с извършването на дейността. Дейностите по въглеродно земеделие като цяло подобряват качеството на почвата, което оказва положително въздействие върху устойчивостта и производителността на почвата, но при някои обстоятелства те могат също така да доведат до намаляване на производството на храни и следователно до ефект на изместване на въглеродните емисии поради непреките промени в земеползването, като свързаните с това непреки емисии следва да бъдат съответно взети предвид. Всяко количество въглерод, уловен и съхранен в резултат на залесяване или намаление на емисиите от почвата чрез възстановяване на влагата в торфища, следва да надвишава емисиите от машините, използвани за извършване на дейността, или емисиите от непреки промени в земеползването, които могат да бъдат причинени от изместването на въглеродни емисии.

(18)

Поглъщането на въглерод и намалението на емисиите от почвата, както и съответните свързани преки и непреки емисии на парникови газове, следва да бъдат оценени количествено по подобаващ, консервативен, точен, пълен, последователен, прозрачен и съпоставим начин. Неточностите при количествената оценка следва да бъдат надлежно докладвани и отчитани по консервативен начин, за да се ограничи рискът от надценяване на количеството отстранен от атмосферата CO2 или от подценяване на количеството на преките и непреките емисии на парникови газове, генерирани от дадена дейност. Временното поглъщане на въглерод и намаление на емисиите от почвата, генерирани от въглеродното земеделие, следва да се оценяват количествено с висока степен на точност, за да се гарантира най-високо качество и да се сведат до минимум неточностите; те следва да се основават, когато това е осъществимо, на използването на методики от ниво 3 в съответствие с Насоките на МКИК относно националните инвентаризации на парниковите газове от 2006 г. и всички последващи актуализации на тези насоки. Освен това, за да се насърчи взаимовръзката между целите на Съюза в областта на климата и биологичното разнообразие, е необходимо да се засили мониторингът на земите, като по този начин се подпомогне защитата и повишаването на устойчивостта на природосъобразното поглъщане на въглерод в рамките на Съюз. Мониторингът на емисиите и поглъщането трябва да отразява точно тази взаимовръзка, следва да се основава на подходяща комбинация от измервания на място и дистанционно наблюдение или моделиране съгласно правилата, предвидени в приложимата сертификационна методика, следва да използва по най-добрия начин съвременните технологии, налични по линия на програми на Съюза, като например по компонента „Коперник“ на космическата програма на Съюза, създадена с Регламент (ЕС) 2021/696 на Европейския парламент и на Съвета (11), следва да използва в пълна степен вече съществуващите инструменти и следва да гарантира съгласуваност с националните инвентаризации на парниковите газове.

(19)

При избора на методи, които са от значение за изчисляването на емисиите и поглъщането на парникови газове, следва да се прилага консервативен подход в съответствие с оценките съгласно Насоките на МКИК от 2006 г. относно националните инвентаризации на парниковите газове, ако е приложимо. Това означава, че използваните методи следва да водят до консервативни оценки на емисиите или поглъщането, така че емисиите да не се подценяват, а поглъщането да не се надценява.

(20)

Сертификационната рамка на Съюза следва да насърчава дейности, които са допълнителни по своя характер, което означава, че те надхвърлят стандартната практика. Следователно тези дейности следва да надхвърлят нормативните изисквания на нивото на отделния оператор, т.е. операторите следва да извършват дейности, които все още не са им наложени с приложимото право. Освен това дейностите следва да станат финансово жизнеспособни благодарение на стимулиращия ефект на сертифицирането. Такъв ефект се наблюдава когато стимулът, създаден от потенциалните приходи, произтичащи от сертифицирането, променя поведението на операторите по такъв начин, че те се ангажират с допълнителна дейност, за да постигнат допълнително поглъщане на въглерод или намаление на емисиите от почвата.

(21)

Стандартизираното базово равнище следва да отразява нормативните и пазарните условия, в които се извършва дейността. Ако дадена дейност е наложена на операторите с действащото право или не се нуждае от никакви стимули, за да бъде извършвана, нейните резултати ще бъдат отразени в стандартизираните базови равнища. По тази причина дейност, която генерира поглъщане на въглерод или намаление на емисиите от почвата, надвишаващо това базово равнище, следва да бъде считана за допълнителна. Следователно използването на стандартизирано базово равнище би опростило доказването на допълнителния характер на дейността от страна на операторите и би намалило административната тежест на сертификационния процес, което е особено важно за малките оператори.

(22)

Съществува риск атмосферният или биогенният въглерод, който е уловен и съхранен посредством трайно поглъщане на въглерод, въглеродно земеделие или съхранение на въглерод в продукти, да бъде изпуснат обратно в атмосферата по естествени или антропогенни причини. Поради това операторите следва да предприемат всички съответни превантивни мерки за смекчаване на посочените рискове и надлежно да следят дали въглеродът продължава да се съхранява през периода на мониторинг, определен за съответната дейност. Валидността на сертифицираната единица следва да зависи от очакваната продължителност на съхранението и от различните рискове от обръщане на ефекта, свързани с дадената дейност. Трайното поглъщане на въглерод осигурява достатъчна сигурност в продължение на много дългия период на съхранение, по-специално в продължение на няколко века. При продуктите, съдържащи химически трайно свързан въглерод, се наблюдава много нисък или никакъв риск от изпускане на въглерод. Въглеродното земеделие и съхранението на въглерод в продукти са изложени на по-голям риск от съзнателно или несъзнателно изпускане на въглерод в атмосферата. За да се отчете този риск, валидността на единицата за намаляване на въглеродния диоксид чрез въглеродно земеделие и на единицата за съхранение на въглерод в продукти следва да бъде обвързана с краен срок, съвпадащ с края на съответния период на мониторинг, който следва да е най-малко 35 години за съхранение на въглерод в продукти. След това уловеният и съхраняван въглерод следва да се счита за изпуснат в атмосферата, освен ако операторът или групата оператори не се ангажира да удължи периода на мониторинг. Сертификационните методики следва да насърчават удължаването на периода на мониторинг за съответните дейности по въглеродно земеделие и да целят да се гарантира, че уловеният CO2 се съхранява дългосрочно в почвата или в биомаса, и да осигуряват финансови стимули на операторите в областта на въглеродното земеделие в дългосрочен план. За тази цел е целесъобразно сертификационните методики да насърчават операторите да удължават периода на мониторинг неколкократно с цел съхранение на уловения въглерод в продължение на най-малко няколко десетилетия.

(23)

В допълнение към мерките, предприети за свеждане до минимум на риска от изпускане на въглерод в атмосферата по време на периода на мониторинг, сертификационните методики следва да включват подходящи механизми за надеждност с цел справяне със случаи на обръщане на ефекта. Сертификационните методики следва да включват и правила относно риска от неуспех на механизмите за надеждност. Тези механизми биха могли да включват колективни буфери и механизми за предварително застраховане. За да се избегне двойното регулиране, следва да се прилагат механизми за надеждност по отношение на геоложкото съхранение и изместването на CO2, както и съответните коригиращи мерки, предвидени в Директива 2003/87/ЕО и Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (12). Освен това, за да се гарантира регулаторна последователност, приложимите сертификационни методики следва да включват правила за мониторинг и механизми за надеждност, които съответстват на правилата за продуктите, съдържащи химически трайно свързан въглерод, определени в приети съгласно Директива 2003/87/ЕО делегирани актове.

(24)

Дейностите по трайно поглъщане на въглерод, въглеродно земеделие и съхранение на въглерод в продукти имат голям потенциал да доведат до универсално изгодни решения за устойчивост, дори и да не могат да се изключат компромиси. Поради това е целесъобразно да се установят минимални изисквания за устойчивост, за да се гарантира, че тези дейности не нанасят значителни вреди за околната среда и са в състояние да доведат до съпътстващи ползи за целите на: смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него; опазването и възстановяването на биологичното разнообразие и екосистемите, включително доброто състояние на почвата, и предотвратяване на влошаването на състоянието на земите; устойчивото използване и опазване на водните и морските ресурси; прехода към кръгова икономика, включително ефективното използване на материали на биологична основа, добивани по устойчив начин; и предотвратяването и контрола на замърсяването. Дейностите по въглеродно земеделие следва най-малкото да водят до съпътстващи ползи във връзка с постигането на целта за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите, включително доброто състояние на почвата, както и предотвратяване на влошаването на състоянието на земите. Тези минимални изисквания за устойчивост следва да са съобразени с въздействието на дейността в рамките на Съюза и извън него, както и местните условия, както и, когато е приложимо, да са в съответствие с техническите критерии за проверка във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди и да отговарят на критериите за устойчивост и намаляване на емисиите на парникови газове за суровините от горска и селскостопанска биомаса, установени в Директива (ЕС) 2018/2001. Не следва да е допустимо сертифицирането на практики, които пораждат вредни последици за биологичното разнообразие, като например горските монокултури, пораждащи вредни последици за биологичното разнообразие.

(25)

Земеделските и горскостопанските практики, при които се поглъща CO2 от атмосферата или се намаляват емисиите от почвата, допринасят за постигането на целта за климатична неутралност и следва да се поощряват чрез общата селскостопанска политика или чрез други публични или частни инициативи. По-специално в настоящия регламент следва да се вземат предвид земеделските и горскостопанските практики, посочени в съобщението на Комисията от 15 декември 2021 г. относно устойчивите въглеродни цикли, включително залесяването, повторното залесяване и дейностите, свързани с устойчивото управление на горите; агролесовъдството и други форми на смесено земеделие; използването на междинни култури, консервационната обработка на покривни култури и укрепването на характеристиките на ландшафта; преобразуването на обработваема земя в угар или на оставени под угар площи в постоянно затревени площи; както и възстановяването на торфища и влажни зони. При разработването на сертификационни методики в контекста на въглеродното земеделие Комисията следва да вземе предвид необходимостта да се спомогне за гарантирането на продоволствената сигурност, да се насърчи защитата и възстановяването на биологичното разнообразие и екосистемите и да се избегне придобиването на земя за спекулативни цели, водещо до отрицателни последици за селските общности, както и да се зачитат правата на местните общности и коренното население, засегнати от тези дейности, когато е приложимо в съответствие с националното право, както в рамките на Съюза, така и извън него. Тя следва да насърчава дейностите, които имат най-голям потенциал да осигурят положителни съпътстващи ползи за биологичното разнообразие, както и да отчита дългосрочната структура на горите, дългосрочната стабилност на въглеродните депа, доброто състояние на екосистемите, устойчивостта и риска от природни смущения.

(26)

Операторите или групите оператори следва да могат да докладват за съпътстващи ползи, които допринасят за постигане на целите за устойчивост, при което се надхвърлят минималните изисквания за устойчивост. За тази цел тяхното докладване следва да бъде съобразено с разработените от Комисията сертификационни методики, съобразени с особеностите на различните дейности по поглъщане на въглерод. Сертификационните методики следва, доколкото е възможно, да насърчават създаването на съпътстващи ползи за биологичното разнообразие, надхвърлящи минималните изисквания за устойчивост, с цел да се осигури пазарна премия за сертифицираните единици, например чрез включване на свързани с положителна оценка списъци с дейности, за които се счита, че водят до съпътстващи ползи. Посочените допълнителни съпътстващи ползи биха придали по-висока икономическа стойност на сертифицираните единици и биха довели до по-високи приходи за операторите. С оглед на тези съображения е целесъобразно Комисията да даде приоритет на разработването на сертификационни методики, съобразени с особеностите на дейностите по въглеродно земеделие, които осигуряват значителни съпътстващи ползи за биологичното разнообразие и допринасят за устойчивото управление на земеделските земи и горите.

(27)

Комисията следва да утвърди чрез делегирани актове подробни сертификационни методики за различните видове дейности, предвидени в настоящия регламент, като вземе предвид техните конкретни характеристики, за да даде възможност на операторите да прилагат по стандартизиран, проверим, икономически ефективен и съпоставим начин критериите за качество, установени в настоящия регламент. Тези методики следва да гарантират надеждно и прозрачно сертифициране на получената от дейността нетна полза от поглъщането на въглерод или нетна полза от намалението на емисиите от почвата, като същевременно се избягва непропорционалната административна тежест за операторите или групите оператори, по-специално за малките земеделски стопани и малките горски собственици и стопани, по-специално чрез разрешаване на използването на опростени правила за сертифициране и одит, като например групово одитиране. Посочените методики следва да бъдат разработени в тясно сътрудничество с експертната група по въпросите на поглъщанията на въглерод, създадена от Комисията, и с всички останали заинтересовани участници. Методиките следва да се основават на най-добрите налични научни данни и на съществуващите публични и частни схеми и методики за сертифициране на поглъщането на въглерод или на намалението на емисиите от почвата и да са съобразени всички съответни стандарти и правила, приети на равнището на Съюза и на национално равнище.

(28)

Като се има предвид необходимостта от бързо увеличаване на поглъщането на въглерод в рамките на Съюза, на първия етап от разработването на сертификационни методики Комисията следва да даде приоритет на следните дейности: дейности, които са най-напреднали, които могат да осигурят съпътстващи ползи за устойчивостта, или във връзка с които вече е приета правна уредба на Съюза, свързана с разработването на тези методики; дейности по въглеродно земеделие, които допринасят за устойчивото управление на земеделските земи, горите и морската среда, както и дейности, при които се съхранява въглерод в строителни продукти на дървесна и биологична основа. Фондът за иновации установява правила, които са от значение за разработването на сертификационни методики за биоенергия с улавяне и съхранение на въглерод и пряко улавяне на въглерод от въздуха. За да се избегне неустойчивото търсене на суровини от биомаса, финансовите ползи, свързани със сертифицирането, не следва да водят до увеличаване на капацитета на дадена инсталация за биоенергия извън необходимото за операциите по улавяне и съхранение на въглерод. Целесъобразно е сертификационните методики, свързани с дейностите по съхранение на въглерод в морската среда, включително в океаните, да са съобразени с международния напредък в докладването на поглъщането на въглерод и най-актуалната налична научна информация, и ако има такива — констатациите от доклада на Комисията, изготвен съгласно член 17, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/841. Освен това, за да се насърчи устойчивото и ефективно използване на ограничените ресурси от биомаса, е целесъобразно сертификационните методики, свързани с дейностите, при които се използва биомаса, да гарантират прилагането на принципа на каскадно използване на биомаса, предвиден в член 3, параграф 3 от Директива (ЕС) 2018/2001, като същевременно се разчита на съществуващите правила и процедури и се избягва дублирането. Правилата за прилагането на този принцип от националните органи са предвидени в член 3, параграфи 3, 3а и 3б от посочената директива.

(29)

За да се осигури надеждността и сигурността на сертификационния процес, дейностите следва да преминават независим одит от трето лице, извършен от сертифициращи органи. По-специално, преди да бъдат извършени, всички дейности следва да преминат първоначален сертифициращ одит, като се проверява съответствието им с критериите за качество, установени в настоящия регламент, включително правилната количествена оценка на очакваните нетните ползи. Всички дейности следва да преминат и периодични одити за повторно сертифициране най-малко на всеки пет години или по-често, съгласно посоченото в приложимата сертификационна методика предвид характеристиките на съответната дейност. Одитите за повторно сертифициране следва да проверяват съответствието на дейността с критериите за качество на настоящия регламент, както и нетната полза от поглъщането на въглерод или нетната полза от намалението на емисиите от почвата, която е получена от дейността. В резултат на одита за повторно сертифициране сертифициращият орган следва да състави доклад за одита за повторно сертифициране, който включва резюме, както и актуализиран сертификат за съответствие, когато е приложимо. Следва да е възможно извършването на по-чести одити за повторно сертифициране, включително ежегодно, на всички дейности, по-специално дейностите по въглеродно земеделие. За да се намалят административните разходи за сертифициране и повторно сертифициране, операторите следва да могат да използват надеждна географска информация, предоставена от разплащателните агенции чрез системата за идентификация на земеделските парцели, предвидена в Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета (13). За тази цел Комисията следва да приеме актове за изпълнение с оглед определяне на структурата, формата и техническите подробности във връзка с плана за дейността и на плана за мониторинг, както и с докладите за сертифициращите одити и одитите за повторно сертифициране.

(30)

Осигуряването на операторите в областта на въглеродното земеделие на по-добри знания, инструменти и методи за по-добра оценка и оптимизация на сертифицирано поглъщане на въглерод и намаление на емисиите от почвата е от съществено значение за икономически ефективното изпълнение на действията за смекчаване на последиците от изменението на климата и за гарантиране на участието на тези оператори във въглеродното земеделие. Това е от особено значение за малките земеделски стопани и малките горски собственици и стопани в Съюза, които често не разполагат с необходимите ноу-хау и експертен опит за осъществяване на дейности по въглеродно земеделие и за спазване на необходимите критерии за качество и свързаните с тях сертификационни методики. Поради това е целесъобразно да се изисква от организациите на производителите да улесняват предоставянето на съответните консултантски услуги на своите членове. Общата селскостопанска политика и националната държавна помощ, наред с другото, могат да бъдат средство за предоставяне на финансова подкрепа за интерактивни иновационни проекти с участието на земеделски стопани и горски собственици и стопани, както и за предоставянето на консултантски услуги, обмена на знания, обученията и информационните действия.

(31)

В съобщението си от 6 февруари 2024 г., озаглавено „Подсигуряване на нашето бъдеще — Целта на Европа в областта на климата за 2040 г. и нейният път към неутралност по отношение на климата до 2050 г. — изграждане на устойчиво, справедливо и проспериращо общество“, Комисията посочва, че от решаващо значение е да се създадат допълнителни бизнес възможности за устойчива верига за създаване на стойност в хранително-вкусовата промишленост и да се привлекат частни средства във взаимодействие с публичното финансиране. Това би могло да се постигне с нови пазарни механизми за насърчаване на устойчивите храни, тъй като това би могло да даде като резултат както по-добри цени на храните, които да отразяват устойчивостта, така и справедливо възнаграждение за земеделските стопани и нов източник на финансиране за инвестициите. Само тясната координация с всички промишлени участници в цялата верига за създаване на стойност в хранително-вкусовата промишленост и съсредоточаването върху лоялните търговски практики по тази верига могат да отключат точните стимули за устойчиви селскостопански практики, да гарантират достойни и устойчиви доходи за земеделските стопани и да генерират приходи, които да подпомогнат прехода.

(32)

За да се осигури точна, надеждна и прозрачна проверка, сертифициращите органи, отговарящи за извършването на сертификационния процес, следва да притежават необходимите компетентност и умения и да бъдат акредитирани от национален акредитиращ орган съгласно Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета (14) или да бъдат признати от национален компетентен орган. За да бъдат избегнати възможни конфликти на интереси, сертифициращите органи следва да бъдат изцяло независими от оператора или групата оператори, извършващи дейността, която се сертифицира. Освен това държавите членки следва да допринасят за гарантиране на правилното провеждане на процеса на сертифициране, като упражняват надзор върху работата на сертифициращите органи, които са акредитирани от националните органи по акредитация, и като предават информация до сертифициращите органи и имащите отношение сертификационни схеми за съответните констатации за несъответствие.

(33)

Операторите следва да използват сертификационните схеми, за да докажат съответствието с настоящия регламент. Поради това сертификационните схеми следва да работят въз основа на надеждни и прозрачни правила и процедури и да гарантират невъзможността за отричане на произхода и защитата срещу измами, свързани с информацията и данните, предоставени от операторите, както и точността, надеждността и целостта на тази информация и данни. Те следва също така да гарантират правилното отчитане на сертифицираните единици за поглъщане на въглерод или за намаление на емисиите от почвата, по-специално чрез избягване на двойното отчитане. За тази цел Комисията следва да приеме актове за изпълнение с оглед установяване на технически хармонизирани правила за сертифицирането, включително подходящи стандарти за надеждност, прозрачност и отчетност, както и за независимо одитиране, които да се прилагат от сертификационните схеми, за да се осигури необходимата правна сигурност по отношение на правилата, приложими за операторите и сертификационните схеми. За да се осигури икономически ефективен сертификационен процес, тези технически хармонизирани правила за сертифицирането следва също така да целят намаляване на ненужната административна тежест за операторите или групите оператори, по-специално за малките и средните предприятия, включително малките земеделски стопани и малките горски собственици и стопани.

(34)

За да се осигури надежден и хармонизиран контрол на сертифицирането, Комисията следва да може да приема решения за признаване на сертификационни схеми, които отговарят на изискванията, установени в настоящия регламент, включително по отношение на техническата компетентност, надеждността, прозрачността и независимото одитиране. Такива решения за признаване следва да бъдат с ограничен срок на валидност и да бъдат публично достъпни. За тази цел Комисията следва да приеме актове за изпълнение относно съдържанието и процесите на признаване на сертификационните схеми от страна на Съюза.

(35)

Разпоредбите на Конвенцията на Икономическата комисия на ООН за Европа за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по екологични въпроси (наричана по-долу „Конвенцията от Орхус“), одобрена с Решение 2005/370/ЕО на Съвета (15), които се отнасят до участието на обществеността и достъпа до правосъдие, продължават да се прилагат, когато е уместно.

(36)

За да се гарантират прозрачност и пълна проследимост на сертифицираните единици и да се избегне рискът от измами и двойно отчитане, в срок от четири години от датата на влизане в сила на настоящия регламент Комисията следва да създаде, а впоследствие — да поддържа регистър на Съюза за трайното поглъщане на въглерод, въглеродното земеделие и съхранението на въглерод в продукти (наричан по-долу „регистърът на Съюза“). Комисията следва да вземе предвид докладите, посочени в член 30, параграф 5, буква а) от Директива 2003/87/ЕО и член 17, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2018/841. Когато е изразена загриженост във връзка с измама, Комисията следва да разследва въпроса и да предприеме подходящи действия, включително като отмени съответните решения или заличи съответните единици. Би могло да се приеме например, че е извършена измама, ако за една и съща дейност е издаден повече от един сертификат за съответствие, тъй като дейността е била регистрирана по две различни сертификационни схеми или е била регистрирана два пъти по една и съща схема. Би могло да се приеме също така, че е извършена измама, когато един и същ сертификат за съответствие се използва многократно за подаване на едно и също искане, основано на дейност или сертифицирана единица. Регистърът на Съюза следва да използва автоматизирани системи, включително електронни образци, за да направи публично достъпна най-малко информацията, посочена в приложение към настоящия регламент. Работата на регистъра на Съюза следва да се финансира чрез фиксирани годишни такси, които се заплащат от потребителите пропорционално на използването от тяхна страна на регистъра на Съюза и с които се допринася в достатъчна степен за покриването на разходите за неговото създаване, както и на годишните му оперативни разходи, например разходите за персонал или ИТ инструменти. Средствата от тези такси следва да представляват външни целеви приходи по смисъла на Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (16). Те следва да покриват по-специално разходите за инструментите, услугите и сигурността на информационните технологии, включително за операционни и лицензионни системи, както и разходите за персонала, зает с управлението на регистъра на Съюза. Комисията следва да определи чрез делегирани актове необходимите изисквания за регистъра на Съюза и факторите, които трябва да се вземат предвид при определяне на размера на потребителските такси и тяхното възстановяване. При определянето на тези изисквания Комисията следва също така да вземе предвид необходимостта от осигуряване на достатъчен надзор върху търговията със сертифицирани единици. През всяко последно тримесечие на годината, предхождаща календарната година на прилагане, Комисията следва да приеме един или повече актове за изпълнение, за да определи или преразгледа размерите на отделните потребителски такси, които ще се прилагат през посочената календарна година. До създаването на регистъра на Съюза признатите от Комисията сертификационни схеми, следва да създадат и поддържат оперативно съвместими сертификационни регистри. За да се гарантира прозрачност и пълна проследимост на сертифицираните единици и да се избегне рискът от измами и двойно отчитане, сертификационните схеми следва също така да използват автоматизирани системи, включително електронни образци, за да направят публично достъпна най-малко информацията, посочена в приложение към настоящия регламент. За да се осигури равнопоставеност в рамките на вътрешния пазар, Комисията следва да приеме актове за изпълнение, с които се определят стандарти и технически правила за работата и оперативната съвместимост на тези сертификационни регистри. Сертифицираните единици следва да се издават от сертификационните регистри или — след неговото създаване — от регистъра на Съюза, единствено след получаването на нетна полза от поглъщането на въглерод или нетна полза от намалението на емисиите от почвата, въз основа на валиден сертификат за съответствие, издаден в резултат на одит за повторно сертифициране. За да избегне двойното издаване или двойното използване, сертифицираните единици не следва да се издават повече от веднъж и не следва да се използват едновременно от повече от едно физическо или юридическо лице. Следва да се запази разграничението между единиците за трайно поглъщане на въглерод, единиците за намаляване на въглеродния диоксид чрез въглеродно земеделие, единиците за съхранение на въглерод в продукти и единиците за намаление на емисиите от почвата. За да се отчетат присъщите за тях рискове от обръщане на ефекта от поглъщането на въглерод, валидността на единиците за намаляване на въглеродния диоксид чрез въглеродно земеделие и единиците за съхранение на въглерод в продукти следва да изтича в края на периода на мониторинг или на съответната дейност и те следва да се заличават от сертификационния регистър или — след неговото създаване — от регистъра на Съюза, освен ако операторът или групата оператори не се ангажират да продължат периода на мониторинг в съответствие с правилата, установени в приложимата сертификационна методика.

(37)

Сертификационните схеми имат важно значение за доказването на съответствието с настоящия регламент. Поради това сертификационните схеми следва редовно да докладват на Комисията за своята дейност. Тези доклади следва да бъдат публично достъпни в пълна или, когато е целесъобразно — в обобщена форма, за да се увеличи прозрачността и да се подобри надзорът от страна на Комисията. Също така, тези доклади биха осигурили на Комисията необходимата информация за изготвянето на докладите относно дейността на сертификационните схеми, с оглед набелязването на най-добри практики и представяне, ако е целесъобразно, на законодателно предложение за допълнително насърчаване на подобни най-добри практики. За да се осигури съпоставимост и последователност на докладите, Комисията следва да приеме актове за изпълнение с цел установяване на техническите правила относно съдържанието и формата на докладите, изготвяни от сертификационните схеми.

(38)

С цел изменение или допълване на несъществени елементи от настоящия регламент на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с утвърждаването на подробни сертификационни методики за различните видове дейности, установяването на стандарти и технически правила за работата на регистъра на Съюза и изменението на приложения I и II. От особена важност е по време на подготвителната работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (17). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(39)

За да се гарантират еднакви условия за прилагане на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (18). За да упражнява изпълнителните правомощия, предвидени в настоящия регламент, Комисията следва да бъде подпомагана в изпълнението на своите задачи по настоящия регламент от Комитета по изменението на климата, създаден с Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (19).

(40)

Комисията следва да направи преглед на прилагането на настоящия регламент до 27 декември 2027 г., а впоследствие — в рамките на шест месеца след приключването на всеки глобален преглед, договорен съгласно член 14 от Парижкото споразумение. Настоящият регламент следва да подлежи на преглед във всички свои аспекти, като се вземат предвид, както следва: съответните промени в законодателството на Съюза, включително неговата съгласуваност с Регламент (ЕС) 2018/841, Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета (20) и Регламент (ЕС) 2021/1119, както и с директиви 2003/87/ЕО и (ЕС) 2018/2001; съответните промени във връзка с РКООНИК и Парижкото споразумение, включително правилата и насоките, свързани с прилагането на член 6 от посоченото споразумение; научно-техническият прогрес, най-добрите практики и промените на пазара в областта на поглъщането на въглерод; потенциалът за трайно съхранение на въглерод в трети държави, при условие че съществуват международните споразумения, посочени в глава III от Регламент (ЕС) 2024/1735 на Европейския парламент и на Съвета (21), като същевременно се предвидят условия, равностойни на предвидените в Директива 2009/31/ЕО, за да се гарантира, че съхранението на уловен CO2 в геоложки формации е трайно осигурено и безопасно за околната среда; въздействието на увеличеното използване на биомаса върху околната среда, произтичащо от прилагането на настоящия регламент, включително въздействието върху влошаването на състоянието на земите и възстановяването на екосистемите; въздействието върху продоволствената сигурност на Съюза и спекулативните сделки със земя; както и разходите за сертификационния процес.

(41)

До 31 юли 2026 г. Комисията следва да направи преглед на включването на категорията източници „Земеделие“ на МКИК, подкатегории 3.А „Ентерична ферментация“ и 3.Б „Управление на оборски тор“, определени съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 и актовете за изпълнение, приети в съответствие с него, в намаленията на емисиите, обхванати от настоящия регламент, като вземе предвид алтернативните разходи, промените в регулаторната рамка, възможните отрицателни последици, водещи до увеличаване на емисиите на парникови газове, и целта на Съюза в областта на климата за 2040 г., предложена в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/1119, следва да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета и, когато е целесъобразно, да представи законодателно предложение. В контекста на този преглед е целесъобразно да се обмисли как да бъдат категоризирани евентуалните единици, генерирани от такива дейности. Целесъобразно е също така да се ускори разработването на пилотна сертификационна методика за дейности, които намаляват селскостопанските емисии от ентерична ферментация и управление на оборски тор, в рамките на подготовката за прегледа от Комисията през 2026 г.

(42)

Целесъобразно е сертификатите за съответствие и сертифицираните единици да са в основата на различни крайни приложения, като например доказването на свързани с климата и други корпоративни твърдения в областта на околната среда, включително във връзка с биологичното разнообразие, или обмена на сертифицирани единици чрез доброволни пазари на въглеродни емисии. За тази цел Комисията следва да прецени и, когато е целесъобразно, да представи законодателно предложение относно необходимостта от допълнителни изисквания за привеждане на настоящия регламент в съответствие с правилата и насоките по член 6, параграфи 2 и 4 от Парижкото споразумение и с най-добрите практики на доброволните пазари на въглеродни емисии. При тази оценка следва да се сравняват методическите изисквания, включително базовите равнища, периодите на мониторинг, периодите на дейност, допълняемостта, изместването на въглеродни емисии, нетрайния характер и отговорността, както и да се вземат предвид изискванията, свързани с разрешенията и съответните корекции. В нея следва също така да се определи дали е целесъобразно да се разграничат крайните приложения за всеки вид единица, както и съответните изисквания за използването на единици от частни лица или трети лица, включително за доброволните пазари на въглеродни емисии и международните схеми за съответствие, като се гарантира съгласуваност със съответните правни актове на Съюза, като регламенти (ЕС) 2018/1999 и (ЕС) 2021/1119 и Директива (ЕС) 2022/2464 на Европейския парламент и на Съвета (22), регистъра за международно прехвърлените резултати от смекчаването на последиците от изменението на климата съгласно член 6 от Парижкото споразумение, посочен в член 40 от Регламент (ЕС) 2018/1999, и бъдещата директива относно обосноваването и разгласяването на изрични твърдения в областта на околната среда.

(43)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да се насърчи осъществяването на висококачествено поглъщане на въглерод и намаление на емисиите от почвата, като същевременно се сведе до минимум рискът от подвеждащи твърдения за опазване на околната среда, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците на действието може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,