Съобщение на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти

(2008/C 14/02)

(Това съобщение заменя предходните известия относно метода за установяване на референтните и сконтови лихвени проценти)

РЕФЕРЕНТНИ И СКОНТОВИ ЛИХВЕНИ ПРОЦЕНТИ

Комисията използва референтни и сконтови лихвени проценти в рамките на общностния контрол върху държавните помощи. Референтните и сконтови лихвени проценти се прилагат по подразбиране относно пазарната стойност и за да се оцени предоставянето на средства, равностойни на помощ, когато те са отпуснати на няколко транша, както и елемента на помощ при схеми на лихвени субсидии. Те се използват също за проверка на съответствието с правилото de minimis и с регламентите за групово освобождаване.

ПРИЧИНИ ЗА РЕФОРМАТА

Основната причина за преразглеждане на методологията за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти е, че изискуемите финансови параметри не са винаги налични във всички държави-членки, особено в новите (1) В допълнение настоящият метод може да се подобри с цел да се вземат предвид кредитоспособността на длъжника и обезпеченията, с които разполага.

Ето защо, настоящото съобщение представя преработен метод за определяне на референтни и сконтови лихвени проценти. Предлаганият подход, приет от всички държави-членки и практически приложим, се основава на поетия ангажимент за разработване на нов метод, който да ограничи някои от настоящите несъвършенства, да е съвместим с различните финансови системи на ЕС (в частност с тези на новите държави-членки) и който да е лесен за прилагане.

ПРОУЧВАНЕ

Изследването на Deloitte & Touche (2), поръчано от ГД „Конкуренция“, предлага система, основана на два подхода: единият — т.нар. „традиционен“ подход, а другият — т.нар. „модерен“ подход.

Традиционен подход

Съгласно този подход Комисията публикува всяко тримесечие основен лихвен процент, изчислен спрямо няколко падежа — на 3 месеца, 1, 5 и 10 години — и по отношение на различни валути. Стойностите, използвани за това изчисление са IBOR лихвените проценти (3) и суап процентите за курс продава, а при липса на тези параметри — лихвените проценти по държавните облигации. Надбавката, която се прилага, за да се получи референтният лихвен процент, приложим към кредитите се изчислява съгласно кредитоспособността и обезпеченията на кредитополучателя. Според рейтинг категорията на предприятието („рейтингът“ на големите предприятия се определя от рейтинг агенциите, а на МСП от банките) маржът, приложим в случай на неизпълнение (при нормален рейтинг и нормални обезпечения (4)) представлява 220 базисни пункта. Увеличението може да бъде до 1 650 в случай на „ниска“ кредитоспособност и ниска обезпеченост.

Модерен подход

Този подход би позволил на държавите-членки да назначат независим оценител — например централната банка, който редовно да публикува среден референтен лихвен процент за по-голям брой падежи и по-често в сравнение с традиционния подход. Това се оправдава със знанието и достъпността на финансовата и банкова информация, които са на разположение на тази институция, за разлика от Комисията. В този случай Комисията и външен одитор удостоверяват изчислителните методи. Според този подход, в някои от случаите може да се приеме opting out (неучастие).

Недостатъци

Независимо от икономическата уместност на двата метода, могат да бъдат подчертани някои трудности.

Традиционен подход:

Модерен подход:

НОВА МЕТОДОЛОГИЯ

За да избегне тези трудности, Комисията предлага метод, който:

Освен това, този метод дава възможност да се избегне допълнителната несигурност и сложност на методите за оценяване в банковия и финансов сектор, който в резултат на прилагането на рамката Базел II се намира в непрекъсната динамика, което може да окаже значително въздействие върху разпределянето на капитала и върху поведението на банките. Комисията ще продължи да наблюдава тази динамична среда и ако е необходимо, ще предостави допълнителни указания.

ИЗВЕСТИЕ НА КОМИСИЯТА

Основната причина за преразглеждане на методологията за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти е, че изискуемите финансови параметри не са винаги налични във всички държави-членки. В допълнение настоящият метод може да се подобри с цел да се вземат предвид кредитоспособността на длъжника и обезпеченията, с които разполага.

Поради това Комисията прилага следната методология за определяне на референтните проценти:

(1)  Настоящите референтни лихвени проценти за тези държави-членки са стойностите, които те са съобщили като отразяващи съответния пазарен курс. Методологията, която се прилага за определяне на тези проценти, се различава в отделните държави-членки.

(2)  Публикувано на уебсайта на ГД „Конкуренция“:

http://ec.europa.eu/comm/competition/state_aid/others/

(3)  Междубанкови лихвени проценти на паричния пазар.

(4)  Случаи, при които получателят е със задоволителен рейтинг (BB) и загубата в случай на неизпълнение е между 31 % и 59 %.

(5)  Съгласно проучването маржът до голяма степен е независим от падежа на заема.

(6)  Под нормални обезпечения следва де се разбира степента на обезпеченост, нормално изисквана от финансовите институции като гаранция за отпуснатия от тях заем. Според изследването степента на обезпеченията трябва да се оценява като загубата в случай на неизпълнение (Loss Given Default — LGD), което представлява очакваната загуба, измерена в проценти от излагането на риск на длъжника, имайки предвид размера на възвръщаемост от активите, дадени като обезпечения и от активите при несъстоятелност; вследствие на това, LGD е обратно пропорционална на стойността на обезпеченията. За целите на настоящото съобщение се приема, че „голяма“ обезпеченост е LGD, по-ниска или равна на 30 %, „нормална“ — LGD, между 31 % и 59 %, а „малка“ — LGD, по-висока или равна на 60 %. За повече подробности относно понятието „загуба в случай на неизпълнение“ (LGD) виж Базел II: Международно сближаване на основните мерки и основните стандарти: пълната версия на преработения правен документ е достъпна на:

http://www.bis.org/publ/bcbs128.pdf

(7)  Предмет на прилагане на специалните разпоредби относно помощта за оздравяване и преструктуриране, понастоящем установени в Насоките на Общността за държавната помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятията в затруднение (ОВ C 244, 1.10.2004 г., стр. 2) и по-специално чл. 25, буква а), който препраща към „процент, поне сравним с лихвените проценти, наблюдавани при финансово стабилните предприятия, и особено към референтните лихвени проценти, приети от Комисията“. Следователно в случаите на помощ за оздравяване, се прилага едногодишният IBOR, увеличен най-малко с 100 базови пункта.

(8)  За сравнение между най-често използваните механизми за кредитен рейтинг, вж. напр. таблица 1 в Работен документ № 207 на Банката за международни разплащания:

http://www.bis.org/publ/work207.pdf