6.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/27

1.1

Европейският икономически и социален комитет приветства активния подход на работодателите и предприемачите за мобилизиране в цяла Европа, с цел да се подкрепи развиването на уменията и тяхното привеждане в съответствие с нуждите на пазара на труда с оглед на възстановяване на растежа, създаване на работни места и по-специално подобряване на положението на младите хора на пазара на труда.

1.2

Образованието и обучението са скъпоструващи дейности, в които участват множество бенефициенти. В Европа съществуват редица модели, които позволяват да се прилагат системи за споделяне на разходите. Работодателите би следвало да бъдат привлечени за участие в тези системи съобразно практиките и условията във всяка държава.

1.3

Комитетът призовава работодателите и предприемачите да подкрепят принципа на партньорство и сътрудничество между всички заинтересовани участници в реформите на образователните системи, системите за професионално обучение и развиването на стратегии за учене през целия живот. В този контекст Комитетът признава ролята на социалния диалог, както и досегашните резултати от сътрудничеството на социалните партньори на всички равнища.

1.4

С оглед на запазването и укрепването на позицията на промишлеността в Европа, ЕИСК призовава работодателите и предприемачите да участват в подобряването на имиджа на промишлеността, на техническите дисциплини и на научните и техническите умения (1), и да анализират, предвиждат и информират за нуждите на всеки един от секторите и така да спомагат активно за осигуряване на по-добро съответствие на уменията с нуждите на пазара на труда.

1.5

Работодателите и бизнес организациите би трябвало същевременно да зачитат конкретните нужди на микропредприятията и на малките предприятия, предвид големия им капацитет за създаване на работни места, и да им помагат да изготвят програма на собствените си задачи, позволяващи да се представи подробно начинът, по който функционират тези по-гъвкави и по-динамични предприятия.

1.6

Комитетът препоръчва на предприятията, заедно с други участници от пазара на труда, да си сътрудничат тясно с училищата и образователните институции и да участват активно в изработването на програми и учебни планове в професионалното образование и обучение, в съответствие с резултатите, които трябва да бъдат постигнати. Това сътрудничество би трябвало да намери отражение и в обучението на преподавателите и учителите, които развиват активна дейност в областта на професионалното образование и обучение.

1.7

ЕИСК счита, че едно по-ефективно сътрудничество между предприятията и публичните и частните служби по заетостта ще доведе до по-добра съгласуваност между професионалната практика в предприятията и принципите на една активна политика на заетостта, а с това и до по-голямо участие в ученето през целия живот.

1.8

В рамките на предложения европейски алианс за професионална практическа подготовка, работодателите и предприемачите следва да се ангажират с подкрепа на качеството, подобряване на имиджа и повишаване на привлекателността на професионалната практическа подготовка в Европа. Те трябва да поемат отговорност за създаване на достатъчен брой места за стажанти и чираци на базата на системи за комбинирано обучение, свързващи училищното образование с трудовото ежедневие в предприятията, и за други форми на придобиване на практически умения и знания. За тази цел обаче във всяка държава следва да се създадат подходящите условия за предприятията, съчетани с мотивиращи инструменти.

1.9

Комитетът отбелязва приноса на работодателите в рамките на социалното партньорство за разработването и въвеждането на европейски инструменти като ЕКР (2), ESCO (3), ECVET (4), EUROPASS, както и други на инструменти на национално равнище. Той отново подчертава необходимостта от приспособяване на тези инструменти към условията в микропредприятията, малките предприятия и занаятчийските предприятия.

1.10

Комитетът призовава също така работодателите и предприятията да оползотворяват в по-голяма степен потенциала на жените и да ги насърчават да изучават научни дисциплини, така че да се увеличи тяхната пригодност за заетост и да се улеснят преходите им в рамките на пазара на труда.

1.11

Комитетът насърчава работодателите и предприятията да използват по-ефективно европейските структурни фондове като ЕФРР, ЕЗФРСР и преди всичко новото поколение ЕСФ (5), както и програма „Еразъм за всички“. Същевременно призовава за увеличаване на средствата за програмите COSME и „Хоризонт 2020“.

2.1

Настоящото становище е непосредствено продължение на становището на Комитета относно стратегията „Европа 2020“ и съответните водещи инициативи (6), както и на становищата му по въпросите на развиването на уменията и ролята на професионалното образование и обучение (7).

2.2

Настоящото становище е положителен отговор на призива на Европейската комисия (8) за изграждане на силни и основани на доверие партньорства с участието на всички заинтересовани страни; то зачита ролята на гражданското общество и автономността на социалните партньори (9) и следователно допълва становищата на Комитета в тази област (10).

2.3

Настоящото становище на ЕИСК има за цел да открои активния принос на работодателите и предприемачите за осъществяването на приетите на равнището на ЕС мерки по отношение на заетостта, образованието и възможностите за младите хора. Целта следователно е приетите политики и мерки да се съпоставят по някакъв начин с действителността и с изискванията на фирмените практики. Европейските предприятия играят решаваща роля за излизане от кризата на пазара на труда (11).

2.4

Европа трябва да мобилизира всички свои фактори за растеж, сред които е квалифицираната работна ръка, която по структура и численост отговаря на актуалните нужди на пазара на труда. Ето защо вниманието трябва да се съсредоточи и върху практическите работни умения (резултатите), професионалното обучение, професионалната практика и техническите дисциплини.

2.5

През последните години ЕИСК активизира своята дейност с цел да подкрепи една по-тясна и ефективна обвързаност между образователните системи и нуждите на сферата на труда (12), за да се повиши пригодността за трудова заетост, да се подобри достъпът на работодателите до по-квалифицирана работна ръка и да се намалят трудностите, свързани с прехода от училище към трудовия живот. В становищата си Комитетът формулира серия от препоръки към работодателите и предприемачите, а именно:

3.1

Програмата за нови умения и работни места акцентира върху необходимостта от инвестиции в системите на професионалното образование и обучение, предвиждане на необходимите умения и усъвършенстване на ученето през целия живот и предлага да се изготвят цялостни стратегии в тази област.

3.2

Инициативата „Младежта в движение“ (13) поставя акцента върху качественото образование, успешното интегриране на пазара на труда и увеличаването на мобилността; тя предлага да се повиши привлекателността, разнообразието на предлагането и качеството на професионалното образование и обучение, да се подобри достъпът до висококачествени стажове и да се стимулират предприятията да оказват добър прием.

3.3

Съобщението „Към възстановяване и създаване на работни места“ (14) има за цел създаването на работни места по-специално в секторите, които предлагат големи възможности за растеж, възстановяване на динамиката на пазарите на труда, развиване на образованието през целия живот, гарантиране на сигурността на заетостта и създаване на възможности за младите хора.

3.4

В контекста на настоящото повишаване на безработицата и слабия икономически растеж е крайно наложително да можем да използваме нови възможности за учене, включително и тези извън официалната образователна система. Ето защо препоръката на Съвета относно признаването и валидирането на неформалното и самостоятелното учене (15) е принос за ускоряване на реформите на равнището на ЕС.

3.5

Съобщението на Европейската комисия „Преосмисляне на образованието: инвестиции в умения за по-добри социално-икономически резултати“ (16) също предвижда серия конкретни предложения и новаторски подходи и в професионалното образование и обучение, професионалната практическа подготовка и подкрепата за образованието, предприемачеството и мобилността. Европейските системи за професионално образование и обучение трябва да се постараят да бъдат водещи в световен мащаб както по отношение на стандартите, така и със своите действителни постижения (17).

3.6

Съобщението на Комисията относно „Преход към заетост за младите хора“ (18) се основава на досега представените предложения като напр. европейската рамка за качеството на стажовете (19) и т.нар. „гаранции за младежта“ и препоръчва установяване на Европейски алианс за професионалната практика (20).

3.7

Планът за действие „Предприемачество 2020 г. — Възраждане на предприемаческия дух в Европа“ посочва образованието и обучението на предприемачите и създаването на всеобща европейска инициатива за придобиване на предприемачески умения (21), целяща развиването на предприемачески знания, умения и способности.

4.1

Усилията за укрепване на позицията на индустрията в Европа и на свързаните с това услуги изискват промяна на структурата на съответните квалификации и умения във всички сектори на базата на ясно дефинирани резултати.

4.2

Преструктурирането на редица сектори, което е естествена черта на динамичните икономики, води както до загуба, така и до създаване на работни места. При все това броят на новосъздадените работни места е значително по-малък от този на закритите (22). За работодателите това означава да могат, съвместно с правителствата и в рамките на социалния диалог, да предвиждат и да насочват промените така, че да се смекчават социалните последици и да се увеличава положителният ефект на преструктурирането. Това включва и значително участие в инвестициите в образование и преквалификация.

4.3

Затова е необходимо да се предвиждат бъдещите нужди на пазара на труда. Въпреки че специализирани международни проучвания показват, че предвид твърде динамичното естество на развитието в световен мащаб е трудно да се предвидят надеждно дългосрочните нужди на пазара на труда, организациите на работодателите и на предприятията би трябвало в рамките на социалния диалог да изготвят краткосрочни и средносрочни анализи на всеки сектор, да излагат регионалните различия и да реагират на променящите се нужди на предприятията от квалифицирана работна ръка. Тези анализи и прогнози се отнасят за всички видове предприятия, включително кооперациите и занаятчийските предприятия.

4.3.1

Оптималният подход е да се определят стратегически цели и да се изготвят планове за действие. По принцип подобни планове включват укрепване на маркетинга в дадения сектор, представяне на концепция за образованието и определяне на изискванията, споделяне на отговорностите и икономическо ангажиране на държавата и на другите заинтересовани страни в образованието и обучението на завършилите, развиване на сътрудничество между предприятията, училищата и другите заинтересовани страни с цел да се установи връзка между теорията и практиката, да се създаде концепция за обучението на учениците в предприятията и да се изгражда култура на мобилност на предприятията.

4.3.1.1

Този образователен подход може да включва оценка на качествата на дипломиралите се в различни дисциплини, които са подходящи за даден сектор, определяне на професиите, за които може да бъде оказана подкрепа чрез преквалификация, сътрудничество между секторите и с други промишлени отрасли, изготвяне на списък на сътрудничещите основни и средни училища. Този процес би могъл да включва също участие на консултанти по професионално ориентиране, както и провеждането на анкети за мотивацията и идеите на учениците от последните класове във връзка с професионалната им реализация.

4.3.1.2

Важно е да се изработи концепция за обучението на ученици в предприятията. Тя би включвала, наред с всичко останало, изготвяне на конкретни обучителни програми, подготовка на предприятията с цел включване на ученици в дейността им и определяне на правила за оценяване на ефективността на обучението, което преминават учениците. Би следвало предприятията да подкрепят мобилността на учениците и на чиракуващите и да организират програми за обмен.

4.3.1.3

Образованието и обучението са скъпоструващи дейности, които имат твърде много бенефициенти (23). Публичните власти също поемат значителна финансова отговорност за подпомагане на възрастните да придобиват основни умения, както и уменията и квалификациите, които са им необходими, за да навлязат или да се върнат на пазара на труда. От работодателите се очаква да поемат основната финансова отговорност за развитието на уменията, свързани с определена професионална дейност. Хората също би следвало да имат отговорност за своята пригодност за трудова заетост и да развиват тази пригодност и личните си умения.

4.3.1.4

В много държави членки държавата участва, включително с финансови средства, в изпълнението на образователни и преквалификационни програми. Тази обществена отговорност е неотменна и би могла да се подобри, като се гарантират възможностите за финансиране от европейските фондове или възможностите да се използват и свързват осъществените проекти. Въпреки това финансирането чрез публични средства в никакъв случай не трябва да измества отговорността на всички заинтересовани страни и по-специално тази на работодателите.

4.4

В рамките на социалния диалог е необходимо работодателите да се включат по-ефективно в изготвянето и провеждането на националните политики за подобряване на достъпността на предучилищното образование, както и за реабилитиране на средното и висшето професионално образование и обучение.

4.4.1

Качественото и достъпно предучилищно образование за децата е част от началното образование. Работодателите могат да си сътрудничат с предучилищната система и да спомагат за развитието на талантливите деца, например чрез технически играчки в най-различни дисциплини, в сътрудничество със специализираните институции и родителите.

4.4.2

Образованието следва още от началното училище да включва запознаване с най-важните практически умения на най-различни професии, включително и технически, с перспективите на различните промишлени отрасли и услугите и с настоящите изисквания за знания и умения. Без напредък в научно-техническите дисциплини, инженерството и математиката и без практически умения, ще бъде трудно да се подобрят професионалното образование и обучение и професионалната практическа подготовка. Това би бил един начин за улесняване на включването на младите хора в съвременния пазар на труда.

4.4.3

Най-новото проучване на Cedefop (24) показва, че редица европейски страни вече са приели мерки за повишаване на привлекателността на професионалното образование и обучение. Въпреки това проучването сочи, че не се полагат достатъчно усилия в редица области от решаващо значение, като подобряването на прехода от професионалното образование и обучение към висшите образователни степени, преразглеждането и осъвременяването на образователните програми, подобряването на инфраструктурата на институциите за професионално образование и обучение, насърчаването на достъпа на определени групи, осъществяването на структурни промени и подобряването на сътрудничеството между различните нива, подобряването на системата за професионална практическа подготовка и най-вече по-активното включване на работодателите и социалните партньори.

4.4.4

Потенциалът на европейските висши учебни заведения да изпълняват своята роля в обществото и да спомагат за напредъка на Европа е все така недостатъчно оползотворен (25). Икономиката на познанието има нужда от хора, притежаващи точната комбинация от умения: интердисциплинарни умения, електронни умения за цифровата епоха, творчество и приспособимост, както и солидни познания в избраната област. Ето защо висшето образование е подходящо поприще, в което избрани училища и предприятия трябва да работят в сътрудничество. Работодателите не може да чакат училищата да започнат да произвеждат дипломирани специалисти, съобразени с нуждите им. Те трябва да участват в образователните програми в зависимост от уменията, от които се нуждаят, и да подобряват качеството на материалната и техническата база в училищата. Същевременно обаче следва да се зачита автономността на училищата, които осъществяват и други важни задачи от значение за цялото общество.

4.5

Недостигът на компетентности в научните и технологичните дисциплини някой ден ще се окаже едно от основните препятствия пред икономическия растеж. Работната ръка старее; в редица професии в тези области се извършва смяна на поколенията, при което опитните работници напускат предприятията и се пенсионират. На учебните системи им трябват поне няколко години, за да могат да се приспособят и да осигурят на пазара на труда онези квалифицирани специалисти, от които той спешно се нуждае.

4.5.1

Ето защо работодателите трябва да се борят с митовете, че уменията в областта на научно-техническите дисциплини нямат бъдеще; напротив, те трябва да покажат, че разпространението на тези дисциплини в училищата на всички нива повишава шансовете в бъдеще и гъвкавостта за изграждане на кариера. Те трябва да популяризират по-добре бъдещите умения, от които ще имат нужда предприятията, и да спомагат за обучението на учителите през целия им живот (26).

4.5.2

Не може обаче да се укоряват за това само образователните системи. Работодателите трябва да предвиждат навреме бъдещото развитие, да отговарят на световните и технологичните предизвикателства, да модернизират производствените мощности и да създават възможности за наемане на работа на дипломиралите се, така че те да придобият умения на световно равнище.

4.5.3

Работодателите би трябвало да се преборят и с митовете, че жените не са подходящи за някои области, и би следвало по-добре да оползотворяват потенциала на жените, като например подкрепят талантливите в кариерното им развитие, но също така подкрепят и схемите за наставничество, програмите за спонсорство, професионалното обучение и примерите на добри практики. Продължават да съществуват големи различия между жените и мъжете по отношение на видовете образование, които те получават. Жените са все така недостатъчно представени в научно-техническите дисциплини.

4.5.4

Едновременно с изчезването на техникумите изчезват и учителите с професионален профил. Ето защо е необходимо да се осигурят достатъчен брой качествени учители и обучители. Те следва да познават изменящите се нужди на пазара на труда и да умеят да предават на учениците си своите технически познания. Следва да се насърчи ученето през целия живот и стажуването в предприятията на учители и обучители. Поради това работодателите следва да позволяват на заинтересованите и способните лица от своя персонал да стават обучители на чиракуващите и стажантите в рамките на предприятието, и да им предлагат съответната педагогическа и психологическа подготовка.

4.6

В рамките на социалното партньорство преди всичко е необходимо работодателите да се включват в изготвянето на национални стратегии за учене през целия живот и за създаване на рамка за признаване на резултатите от неформалното и самостоятелното обучение. Уместно е да се подкрепят и признават квалификациите и уменията, придобити чрез неформално и самостоятелно обучение, с цел да се повишат способностите на младите хора и ролята им на пазара на труда (27), (28). Тези стратегии за учене през целия живот успоредно със стратегиите за развитие на селските райони би трябвало също да разглеждат въпроса за възможностите за достъп на хората от селските райони до по-нататъшно образование и преквалификация, когато те проявяват интерес към това.

4.6.1

Работодателите имат право да очакват от образователната система завършилите училище да бъдат склонни да продължат да се обучават и да разполагат с достатъчно широко приложими умения, така че обучението им на работното място да не бъде нито продължително, нито скъпо, и същевременно да може да се осъществява постоянно под формата на продължаващо обучение.

4.6.2

Работодателите трябва да поемат своята отговорност за тази част от професионалната подготовка, която е специфична за предприятието или е свързана с временно търсене на умения за определени тясно дефинирани професии.

4.6.3

Освен това микропредприятията, малките предприятия и занаятчийските предприятия се нуждаят от по-динамична и гъвкава образователна система, която да отговори на актуалните нужди на новите работници, а и на по-старите, които ще пожелаят или ще имат нужда да продължат своето образование и обучение (учене през целия живот).

4.6.4

Слабото участие в обучението през целия живот се обяснява и с липсата на последователност между обучението в предприятието и принципите на активната политика на заетост и между сегашните методи за преквалификация и нуждите на работодателите. Недостатъците, които се проявяват след етапа на образованието, ограничават възможността за адаптиране към забързания ритъм на технологичните промени, които променят и техническото оборудване на предприятията и относителните икономически сравнителни предимства.

4.6.5

Много е важно да има постоянно сътрудничество между работодателите и бюрата по труда. Капацитетът, инфраструктурата и методиката на бюрата по труда са важен елемент за подкрепа на търсенето на продължаващо обучение, а също така се отразяват и върху предлагането на продължаващо обучение.

4.7

В зависимост от възможностите и националните практики могат да се използват различни начини за увеличаване на влиянието на работодателите върху ефективността на образователната система, за да се укрепят растежът и заетостта и за приспособяването ѝ към нуждите на пазара на труда.

4.7.1

В рамките на социалното партньорство работодателите си сътрудничат с държавните или частните училища в даден регион или населено място под формата на съвместни форуми на училищата и предприятията, или на регионални или секторни съвети и споразумения в подкрепа на заетостта и уменията, или се сдружават, за да създават и управляват учебни заведения и такива за практическа професионална подготовка, или пък сами основават свои училища или центрове за професионална подготовка към предприятията.

4.7.2

Това важи за всички видове предприятия, включително микропредприятията, малките предприятия, кооперациите и занаятчийските предприятия. Ето защо тези инициативи би трябвало да се развиват на най-ефикасното равнище с цел постигане на по-добри резултати и да се организират съгласувано с държавните институции и местните власти, тъй като да се зачита и общественият интерес и да се участва в една активна политика на заетост е също толкова необходимо, колкото и да се поддържат качествени и устойчиви работни места.

4.8

Стажовете (практика в реална работна среда) в предприятията са съставна част от процеса на обучение.

4.8.1

Работодателите възприемат стажовете като процес, чиято цел е да се осигурят на младите хора практически опит и трудови навици. В интерес на предприятията е да се улесни преходът на младите хора от системата на образованието към пазара на труда и да не се злоупотребява с положението на стажантите, а да им се предлага работа, която съответства на целта на практическото обучение и да се създават съответните условия на труд.

4.8.2

Поради това ЕИСК одобрява подготвителната работа на плана за действие за заетостта на младите хора, извършваща се в рамките на съвместната програма на европейските социални партньори (29), която в рамките на своите определени с общи усилия приоритети ще вземе също така под внимание стажовете, опита на работното място и професионалната практическа подготовка.

4.9

Придобитите познания и опит благодарение на неформалното и самостоятелното образование в рамките на доброволчеството могат да засилят творчеството и иновационния потенциал на работниците и да спомогнат за увеличаване на пригодността им за трудова заетост и за улесняване на техните преходи в рамките на пазара на труда. В своите стратегии за социална отговорност предприятията подкрепят доброволните дейности на своите работници. Работодателите обаче са възпрепятствани системно да подкрепят доброволчеството поради липсата на правна рамка, на инструменти за оценка и за признаване на придобитите по този начин умения, но преди всичко поради спънки от финансово и данъчно естество (30).

5.1

В контекста на социалното партньорство работодателите участват в изработването и установяването на общите европейски принципи (със съвети и като изтъкват и утвърждават неформалното и самостоятелното образование) и съответстващите инструменти (31) (ЕКР, ECVET, EQAVET, Europass). Тези принципи и инструменти имат за цел да спомогнат за увеличаване на мобилността на работниците, обучаващите се и обучителите между различните образователни системи и системите за професионална подготовка и между различните държави.

5.2

Държавите членки на ЕС приеха Европейската квалификационна рамка (ЕКР)  (32), която определя осем квалификационни нива въз основа на знанията, уменията и общите познания. Всяка държава членка трябва да класифицира всяка от своите квалификации в едно от тези осем нива.

5.3

Една от мерките, която се предвиждаше в програмата за нови умения и работни места, се състоеше в окончателното изготвяне до края на 2012 г. на европейска класификация на уменията, компетентностите и професиите (ESCO) под формата на споделена платформа в областта на труда и на професионалното образование и обучение. Този проект би трябвало да замести или да допълни съществуващите национални и международни секторни класификации и да се превърне в инструмент, който ще улесни създаването на динамичен пазар на труда, характеризиращ се с плавни преходи, преди всичко от едно работно място към друго или от обучение към първа работа.

5.3.1

Въпреки това тази рамка не представлява интерес за микропредприятията и малките предприятия, тъй като нейните стандарти предполагат всички лица, които са назначени на конкретна работа и разполагат с еднакви квалификации, да изпълняват един и същи набор от задачи, независимо от предприятието, в което работят. Днес обаче, в една бързо променяща се сфера на труда с различни технологии, изискванията на клиентите, методите на работа и наличието или не на компетентни служители водят до това, разпределението на възложените на работниците задачи да изисква от тях гъвкавост при изпълнението на тези задачи и готовност за приспособяване на методите им на работа спрямо постоянните промени в света на технологиите и ИКТ, в който именно контекст предприятията развиват своята дейност.

5.3.2

Много е важно работодателите и организациите на предприятията да зачитат особените нужди на микропредприятията и на малките предприятия, за да им се помогне да изготвят собствени номенклатури, които да им позволяват подробно да представят начина, по който работят тези по-гъвкави и динамични предприятия. Тези номенклатури трябва да позволят „резултатите“ от тях да се изразяват под формата на работни задачи, а не на типови функции. Тогава ще бъде възможно да се изгради развитието на обучението и квалификацията на базата на тези описания на задачите и по този начин да се създаде проследима одитна пътека от работното място до крайните квалификации.

5.4

Работодателите, предприятията и другите заинтересовани страни следва да се възползват от всички проекти, финансирани от националните бюджети и структурните фондове на ЕС, най-вече чрез ЕСФ и програма „Еразъм за всички“. В рамките на активните политики в областта на заетостта държавите членки в момента стартират серия от проекти за поддържане на заетостта, актуализиране и повишаване на уменията на работниците и насърчаване на прехода на младите хора към пазара на труда (33). Приемането на новата многогодишна финансова рамка разрешава също така редица нови програми в подкрепа на образованието, мобилността и иновациите, като „Еразъм за всички“, COSME и „Хоризонт 2020“.

6.1

Днес Европа с основание възлага всичките си надежди на подкрепата и развиването на системата за комбинирано обучение. Очевидно е, че държавите членки, които прилагат тези системи в дългосрочен план, постигат добри резултати и процентът на безработните млади хора в тях е доста по-нисък от средния за ЕС (34).

6.2

В становището си относно пакета „Заетост“ ЕИСК ясно посочва, че един от начините да се запълни празнината между нуждите на пазара на труда, образованието и очакванията на младите е да се подкрепят тези училищни системи за висококачествено практическо обучение.

6.3

Проучване на Европейската комисия относно системата за професионална практика в ЕС (35) обръща внимание по-специално на някои предизвикателства, с които се сблъсква тази система. Отбелязва се например, че предимството на един бърз преход от училище към сферата на труда като че ли е по-скоро временно; в по-дългосрочен план перспективите за работа изглеждат по-неясни. Поставя се също и въпросът за степента на „преносимост“ на придобитите умения и квалификации в друго предприятие (от същия или от друг сектор).

6.4

Това проучване обръща внимание и на факта, че през 2008 г. вследствие на световната икономическа криза броят на учениците в професионалното образование и обучение се е увеличил, но пък броят на местата, предлагани за професионална практика и стаж, е намалял в много от държавите членки поради несигурния бизнес климат. Ето защо една такава ситуация е катализатор за мобилизирането на всички участници и на съвместната им отговорност за разкриването на нови места за чираци в предприятията или за намирането на други решения, подкрепяни от държавата.

6.5

Анкетата на BUSINESSEUROPE (36) за конкретния опит в тази област на равнище на отделните държави показа различен подход при разработването на механизмите, които свързват училищното образование с практиките на предприятията. Резултатът от нея беше серия от препоръки, включително и до самите работодатели, и по-конкретно:

6.6

Във връзка с това работодателите приветстват призива на Комисията за този алианс в подкрепа на развитието на качеството, подобряването на имиджа и повишаването на привлекателността на професионалната практика в Европа. Те също така имат готовност да поемат своята част от отговорността за създаването на места за професионална практика на базата на системи за комбинирано обучение, свързващи училищното образование с практиката в предприятията (37).

6.7

Подкрепата за професионалната практика предлага на работодателите не само изгодно средство за оценяване на потенциалните кандидати при бъдещо ново наемане, но и по-големи икономически ползи в дългосрочен план, като в същото време е израз на социална отговорност.