ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 16.7.2021

COM(2021) 572 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Нова стратегия на ЕС за горите за 2030 г.

{SWD(2021) 651 final} - {SWD(2021) 652 final}

Горите и другите залесени земи 1 заемат над 43,5 % 2 от сухоземната площ на ЕС и са от съществено значение за здравето и благосъстоянието на всички европейци. Ние сме зависими от тях заради въздуха, който дишаме, и водата, която пием, а богатото им биологично разнообразие и уникалната естествена система са дом и местообитание за много сухоземни видове, намиращи се по целия свят 3 . Горите са място, което ни свързва с природата и ни помага да укрепваме физическото и душевното си здраве; те са от основно значение за запазването на селските райони оживени и проспериращи. 

Горите отдавна играят изключително важна роля в нашата икономика и общество, като създават работни места и осигуряват храна, лекарства, материали, чиста вода и др. Векове наред те са процъфтяващ център за културно наследство и занаятчийство, традиции и иновации. Но колкото и важни да са били в миналото, те са от съществено значение за нашето бъдеще. Горите са естествен съюзник при адаптирането към измененията на климата и борбата с тях и ще играят жизнено важна роля за превръщането на Европа в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. Опазването на горските екосистеми също така намалява риска от зоонозни заболявания и пандемии. Ето защо здравото бъдеще и просперитетът на хората и планетата зависят от осигуряването на здрави, биологично разнообразни и устойчиви гори в цяла Европа и в света.

Въпреки този императив европейските гори са подложени на нарастващ натиск — отчасти в резултат на естествени процеси, но и поради нарасналата човешка дейност и други свързани с нея фактори. Въпреки че през последните десетилетия горските площи са се увеличили благодарение на естествени процеси, залесяване, устойчиво управление и активно възстановяване и макар това да е довело до няколко възходящи тенденции, природозащитният статус на горите следва да бъде значително подобрен, включително в 27-те % от горските площи на ЕС, които са защитени и би следвало да бъдат в най-добро състояние 4 . Изменението на климата продължава да оказва отрицателно въздействие върху европейските гори — по-специално, но не само в области с моноспецифични горски насаждения на една и съща възраст. Изменението на климата също така разкри скрити досега уязвимости, които утежняват други разрушителни видове натиск, като вредители, замърсяване и болести, и засяга режимите за опазване от горски пожари, което води до условия, при които през следващите години степента и интензивността на горските пожари в ЕС ще се увеличава 5 . Загубата на дървесна покривка през последното десетилетие се е ускорила поради екстремни метеорологични явления и увеличаване на дърводобива за различни икономически цели 6 .

Новата стратегия на ЕС за горите цели преодоляването на посочените предизвикателства и отключването на потенциала на горите за нашето бъдеще при пълно спазване на принципа на субсидиарност, най-добрите налични научни доказателства и изискванията за по-добро регулиране. Тя се основава на Европейския зелен пакт и стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. В нея се признават централната и многофункционална роля на горите, както и приносът на горските стопани и цялата верига за създаване на стойност в областта на горското стопанство за постигане на устойчива и неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г., като същевременно се гарантира, че всички екосистеми са възстановени, устойчиви и адекватно защитени. Настоящата стратегия замества стратегията на ЕС за горите, която беше приета през 2013 г. 7 и беше подложена на оценка през 2018 г. 8 .

Предложените в стратегията ангажименти и действия ще допринесат за постигането на целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г., определена в Европейския законодателен акт за климата 9 , която ще се прилага чрез мерките, определени в пакета „Подготвени за цел 55“ 10 . Съгласно Законодателния акт за климата, за да бъдат постигнати целта до 2030 г. и целта за неутралност по отношение на климата, съответните институции на ЕС и държавите членки отдават приоритетно значение на бързото и предвидимо намаляване на емисиите и същевременно увеличават поглъщанията от естествени поглътители. Емисиите и поглъщанията на парникови газове от горите и горските продукти ще играят съществена роля при постигането на амбициозната за Съюза цел за нетни поглъщания от 310 млн. тона еквиваленти на въглероден диоксид, както е посочено в предложението за изменение на Регламента относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство 11 . В стратегията също така се определя рамката на политиката за осигуряване на растящи, здрави, разнообразни и устойчиви гори в ЕС, които допринасят значително за амбицията ни в областта на биологичното разнообразие, осигуряват поминък в селските райони и извън тях и подкрепят устойчивата горска биоикономика, която разчита на практиките за най-устойчиво управление на горите. Последните се основават на призната и международно договорена динамична концепция за устойчиво управление на горите, в която се вземат предвид многофункционалността, разнообразието на горите и трите взаимосвързани стълба на устойчивостта.

За да успеем в този преход, ще ни трябват по-големи, по-здрави и по-разнообразни гори от тези, които имаме днес, по-специално за съхранение и улавяне на въглерод, намаляване на последиците от замърсяването на въздуха върху човешкото здраве и спиране на загубата на местообитания и видове. Това е предпоставка горите да могат да осигурят поминък и да изпълняват своите социално-икономически функции през следващите десетилетия. С оглед на това ще трябва да обърнем отрицателните тенденции, да подобрим мониторинга с цел по-добро установяване на състоянието на нашите гори, както и да увеличим усилията си за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие на горите и съответно да гарантираме тяхната устойчивост. Също толкова важно е задължението ни да гарантираме наличието на дървесина, както и да стимулираме свързаните с горското стопанство икономически дейности, в които не се използва дървесина, за да разнообразим местната икономика и работните места в селските райони.

Предвид увеличаващото се и понякога конкурентно търсене по отношение на горите, трябва също така да гарантираме, че количеството на дървесината, която използваме, се запазва в границите на устойчивостта 12 и се използва оптимално в съответствие с каскадния принцип 13 и с подхода на кръговата икономика. По този начин се полага възможно най-голяма грижа за заместването на материали и продукти на основата на изкопаеми горива с дълготрайни материали и продукти на кръговата икономика, които са с най-голяма стойност за съхранението на въглерод и кръговата икономика.

Стратегията на ЕС за горите е изготвена при появата на бързо развиващи се кризи в областта на климата и биологичното разнообразие. Тъй като следващото десетилетие ще е от решаващо значение, в стратегията се представя конкретен план за 2030 г., в който се обединяват регулаторни, финансови и доброволни мерки.

В плана са включени мерки за укрепване на опазването и възстановяването на горите, засилване на устойчивото управление на горите и подобряване на мониторинга и ефективното децентрализирано планиране по отношение на горите в ЕС, за да се осигурят устойчиви горски екосистеми и да могат горите да изпълняват многофункционалната си роля. За да се предостави допълнителна подкрепа за устойчивата, основана на горите биоикономика за едно неутрално по отношение на климата бъдеще, в стратегията се предлагат мерки за иновации и популяризиране на нови материали и продукти, които да заместят съответните основани на изкопаеми горива аналози, както и за стимулиране на горско стопанство без използване на дървесина, включително екотуризъм. Стратегията е насочена и към устойчиво повторно залесяване и ново залесяване и е придружена от пътна карта за засаждане на най-малко 3 млрд. допълнителни дръвчета в ЕС до 2030 г.

С тази стратегия Комисията представя амбициозна визия, която се основава на силна ангажираност, мотивация и отдаденост от страна на всички собственици и управители на гори и земи. Тяхната роля в предоставянето на екосистемни услуги е ключова и трябва да бъде подкрепяна. Стратегията се стреми, наред с другото, да разработи финансови стимули за предоставянето на тези екосистемни услуги, по-специално за частните собственици и управители на гори.

Всички мерки трябва да бъдат разработени и изпълнени в тясно сътрудничество с държавите членки, както и с публичните и частните собственици на гори и други лица, полагащи грижи за горите, тъй като те са движещата сила за необходимите промени и за жизнената, устойчива и основана на горите биоикономика в ЕС. Стратегията се стреми към активното участие на всички съответни участници и равнища на управление — от държавите членки до собствениците и управителите на гори, свързаните с горското стопанство отрасли, учените, гражданското общество и други заинтересовани страни.

Въпреки че стратегията е насочена единствено към горите в ЕС, като има за цел ЕС да допринесе съществено за целите за устойчиво развитие на ООН за 2030 г., по-специално цел 15 14 , в нея се отчита, че свързаните с горите предизвикателства са глобални по своята същност и че горската площ продължава да намалява изключително тревожно със средно 4,7 млн. хектара годишно, като обезлесяването засяга 10 млн. хектара годишно 15 . Комисията потвърждава пълната си ангажираност да изпълни целите, определени в нейното съобщение от 2019 г. за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб 16 , включително като работи в тясно партньорство със световните си партньори за опазването на горите, възстановяването и устойчивото управление на горите, както и за приемането на законодателно предложение, което да гарантира, че продуктите, които се продават на пазара на ЕС, независимо дали произхождат от ЕС или от трети държави, не допринасят за обезлесяването в световен мащаб. Сътрудничеството в рамките на ЕС ще насърчава интегрираните подходи към горите, които се отнасят до управлението, устойчивостта и законността на веригите на стойността, биологичното разнообразие и поминъка на местното население. Високите амбиции по отношение на горите са в унисон с усилията на ЕС за изпълнение на програмата в областта на климата и за прилагане на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., включително с амбициозната глобална рамка за биологичното разнообразие. 

Горите и секторът на горското стопанство осигуряват множество социално-икономически функции и ползи, включително допълнителни работни места и възможности за растеж в селските райони и възстановителни функции, допринасящи за физическото и психическото здраве на гражданите.

В ЕС има приблизително 16 млн. частни собственици на гори, а 40 % от горите са в рамките на различни схеми на публична собственост. През 2018 г. в традиционния сектор на горското стопанство (управление на горите, дърводобив, дъскорезни дейности, продукти на основата на дървесина, корк, целулоза и хартия) в ЕС са работили 2,1 млн. души 17 , генериращи брутна добавена стойност от 109,855 млрд. евро. Други 1,2 млн. души са работили в производството на мебели от дървесина и печатането върху хартия, например на книги и вестници, като те са генерирали съответно 25 и 31 млрд. евро брутна добавена стойност 18 . През 2018 г. в дървопреработвателните отрасли са осъществявали дейност 397 000 предприятия, съставляващи 20 % от производствените предприятия в целия ЕС. Като към тези дейности се добавят секторите, свързани с издаването на печатни документи, топлинна и електрическа енергия на основата на дървесина, както и строителство на основата на дървесина, разширените вериги за създаване на стойност в областта на горското стопанство поддържат 4 млн. работни места в рамките на екологосъобразната икономика. Този брой е намалял с 20 % от 2008 г. до 2013 г. и оттогава се запазва сравнително стабилен 19 .

Устойчивата сурова дървесина и недървесни материали и продукти са ключови за прехода на ЕС към устойчива, неутрална по отношение на климата икономика.

Устойчиво произведените и дълготрайни продукти на основата на дървесина могат да спомогнат за постигане на неутралност по отношение на климата чрез съхраняване на въглерод и заместване на материали на основата на изкопаеми горива, по-специално чрез добавяне на инкорпорирания в тях въглерод към поглъщането на въглерод, което иначе се осъществява чрез биологични процеси 20 . При дърводобив или естествена смърт дърветата освобождават в атмосферата въглерод — напр. чрез палене на огньове, изгаряне за енергия, изпепеляване или чрез протичащи с течение на времето естествени процеси на гниене. Периодът на поглъщане на въглерод може да бъде значително удължен при трансформиране на дървесна биомаса в дървесни материали и продукти с дълъг жизнен цикъл. С Регламента за земеползването, промени в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) 21 се гарантира, че държавите членки докладват и отчитат промените във въглеродните запаси не само в горите, но и във въглеродните депа от продукти от добита дървесина, които ще бъдат подсилени съгласно преработения регламент, предложен като част от пакета „Подготвени за цел 55“. Продуктите от добита дървесина в ЕС представляват активен нетен поглътител на въглерод от около -40 MtCO2e/годишно, като същевременно генерират ползи за климата чрез ефекта на заместване на материали, със стойности, вариращи от -18 до -43 MtCO2e/годишно 22 . Колкото по-дълготраен е продуктът, толкова по-добър е за смекчаване на изменението на климата, което след това се отразява в увеличените нетни поглъщания съгласно докладването и отчитането на държавите членки в сектора на ЗПЗГС и като се отразяват ефектите на заместване, косвено докладвани и отчитани като намаляване на емисиите в други сектори.

Когато изграждаме устойчива и неутрална по отношение на климата икономика, е от решаващо значение да оптимизираме използването на дървесината в съответствие с каскадния принцип, по-специално чрез пазарни стимули. Това означава, че дървесината следва да се използва във възможно най-голяма степен за дълготрайни материали и продукти, за да замести съответните аналози, които имат висок въглероден интензитет и са на основата на изкопаеми горива, например в сгради и мебели, като същевременно се признава, че не всяка дървесина е подходяща за такава цел. Иновациите в преработката в тази област също могат да осигурят материали и продукти на биологична основа с по-нисък екологичен отпечатък от тези на основата на изкопаеми горива.

Нетрайните продукти на основата на дървесина също играят роля, по-специално при заместването на съответните основани на изкопаеми горива аналози. Дървесината, използвана за производството на нетрайни продукти и за производството на енергия, трябва е дървесина, която не е подходяща за дълготрайни материали и продукти, и вторична дървесна биомаса, като например странични продукти от дъскорезници, остатъци и рециклирани материали. Технологичният напредък вече улеснява преработката на остатъци от дървесна биомаса и отпадъци за иновативни материали и продукти на кръговата икономика, като по този начин се диверсифицират продуктите на биологична основа и се предлагат благоприятни за климата решения за нови или нововъзникващи области на приложение.

От съществено значение е и прилагането на принципите на кръговата икономика. Следва да се отдава приоритет на по-доброто използване, повторното използване и рециклирането на всички продукти на основата на дървесина, включително например от строителство и разрушаване, тъй като подобрената кръговост на продуктите предлага възможност за по-продължително запазване на всички продукти на основата на дървесина в икономиката за многократна употреба.

Предлагането на продукти от дървесина следва да се осъществи в синергия с подобряването на природозащитния статус на европейските и световните гори и запазването и възстановяването на биологичното разнообразие за устойчивост на горите, адаптирането спрямо изменението на климата и многофункционалността на горите. Дървесината с висока екологична стойност не следва да се използва, а основаната на дървесина биоикономика следва да остане в границите на стабилността и да бъде съвместима с целите в областта на климата и биологичното разнообразие до 2030 г. и 2050 г. Както беше посочено в последните проучвания 23 , в краткосрочен план, т.е. до 2050 г., е малко вероятно потенциалните допълнителни ползи от продуктите от добита дървесина и заместването на материали да компенсират намаляването на нетния горски поглътител, свързано с увеличения добив. Държавите членки следва да обърнат внимание на този риск, който е тяхна отговорност съгласно съответното приложимо законодателство.

Освен основаната на дървесина икономика и горите предлагат разнообразни, еднакво важни допълнителни продукти и услуги — от хранителни продукти до екотуризъм — които подкрепят икономиките и социалната структура в селските райони. Приблизителната стойност на всички добити недървесни продукти в Европа е 19,5 млрд. годишно, което възлиза на 77,80 EUR на хектар годишно. 86 % от добитите недървесни продукти са за лична употреба 24 .

Стратегията на ЕС за горите утвърждава и има за цел да стимулира цялата устойчива горска биоикономика, която работи в синергия със засилената амбиция на ЕС в областта на климата и биологичното разнообразие.

2.1.Насърчаване на устойчива горска биоикономика за дълготрайни продукти от дървесина

В границите на устойчивото наличие и предлагане на дървесина секторът на горското стопанство притежава значителен икономически потенциал за подобряване на производството на устойчива и законно добита дървесина за дълготрайни материали и продукти на кръговата икономика. Това изисква стимулиране на търсенето в отраслите надолу по веригата и насърчаване на практики за управление на горите, производствени инструменти и процеси, които са по-добре адаптирани към различните бъдещи горски ресурси.

За да се увеличи доставката на дълготрайни продукти от дървесина, са необходими инвестиции по цялата верига на обработка на дървесината. Дървообработващите отрасли следва да бъдат подпомогнати, за да се адаптират по-добре към променящите се и диверсифицирани ресурси на горите. Инвестициите следва да са насочени и към производството на дълготрайни продукти от по-нискокачествени трупи с използване на повече видове с твърда дървесина, като с течение на времето се очакват по-големи колебания в производството.

От тази гледна точка най-важната роля на продуктите от дървесина е да подпомагат превръщането на строителния сектор от източник на емисии на парникови газове във въглероден поглътител, както е посочено в стратегията за вълна за саниране 25 и инициативата „Нов европейски Баухаус“ 26 . Съществуват значителни възможности за подобрение. С по-малко от 3 % пазарен дял продуктите от дървесина все още представляват само малка част от строителните материали в Европа, които до голяма степен продължават да са доминирани от енергоемки материали, които понастоящем са на основата на изкопаеми горива 27 . Комисията ще разработи пътна карта за 2050 г. за намаляване на въглеродните емисии в сградите през целия жизнен цикъл. В контекста на преразглеждането на Регламента за строителните продукти 28  Комисията ще разработи стандартна, стабилна и прозрачна методология за количествена оценка на ползите за климата от строителните продукти от дървесина и други строителни материали.

За да се насърчи използването на продукти от дървесина в ЕС са необходими също така действия в сферата на търсенето, включително борба с погрешните схващания относно риска от пожари и липсата на издръжливост, както и признаване на многобройните предимства на тези продукти с оглед на намаляване на замърсяването и потреблението на енергия по време на фазите на строителство, използване и разрушаване. Строителните инженери и архитекти следва да получават стимули, за да проектират сгради с дървесина. Като следват принципите на концепцията за жизнения цикъл и кръговост, строителните компании следва да отразят всички предимства на строителството с дървесина в своите премии за риск и бизнес модели.

В контекста на инициативата „Нов европейски Баухаус“ 29 следва да се увеличат научните изследвания и иновациите в областта на архитектурата, зеления дизайн и екологичните строителни материали, включително относно подобренията в промишлеността, с цел да се използва по-нискокачествена дървесина, по-специално от видовете с твърда дървесина, и относно начина на подобряване на принципа на каскадно използване и повишаването на кръговостта, с цел оползотворяване на наличната дървесина за производство на продукти от композитна дървесина. По-специално Фондът за иновации 30 , предназначен за финансиране на нисковъглеродни иновативни технологии, предлага подкрепа за възможностите за иновативни проекти в строителството, включително строителството с дървесина.

Внимание изискват и регулаторните подходи. Увеличаването на производството на дълготрайни продукти от дървесина е ограничено от строителни разпоредби, като например правилата за пожарна безопасност, които все още не отразяват напълно техническите възможности на съвременните дървени конструкции. Държавите членки следва да бъдат насърчавани при изготвянето на разпоредби, които са благоприятни за дълготрайни продукти от дървесина, да отразяват най-добрите налични научни познания, включително чрез въздействие върху енергийните и екологичните характеристики на строителните продукти, насърчаване на екомаркировката, свързана с улавянето на въглерод и повишената кръговост, както и чрез насочване към решаващите фази в живота на сградите, включително строителство, саниране и разрушаване.

Чрез стимули, които са пряко основани на улавянето на въглерод, предстоящата инициатива за улавяне на въглероден диоксид в земеделието и рамката за сертификати за поглъщания на въглерода следва да включват специални действия за производството и използването на дълготрайни продукти от дървесина, като напълно се зачитат целите за биологичното разнообразие. На равнището на отделните участници тези стимули допълват и подпомагат целите на ЕС в областта на климата.

Понастоящем основаната на дървесина биоенергия е основният източник на възобновяема енергия, като осигурява 60 % от използването в ЕС на възобновяемата енергия. За да се изпълни целта за намаляване на емисиите с най-малко 55 % до 2030 г., държавите членки ще трябва значително да увеличат дела на възобновяемите източници в енергийния си микс. Биоенергията ще продължи да играе значителна роля в този микс, ако биомасата се произвежда по устойчив начин и се използва ефикасно, в съответствие с каскадния принцип и като се вземат предвид целите на Съюза за поглъщане на въглерод и биологичното разнообразие, както и общата наличност на дървесина в границите на устойчивостта в перспективата за 2030 г. 31

Там, където не е възможно ефективно използване на материали от дървесина, биоенергията също така ще продължи да играе роля за подобряването на поминъка на основните производители, а именно горски и земеделски стопани, както и за диверсификацията на икономически възможности в областта на горското стопанство в селските райони. Допълнителните приходи от пазарите на биоенергия могат да осигурят приходи за собствениците и управителите на гори на всички етапи от устойчивото управление на горите, като с това се осигурява редовен приход от тяхната земя.

За да се гарантират както социално-икономическите ползи, така и екологичната устойчивост на основаната на дървесина биоенергия, в Директивата за възобновяемата енергия от 2018 г. е включено подобряване на критериите за устойчивост за всички видове биомаса за енергия. Сега те трябва да бъдат изпълнени от държавите членки и Комисията ще следи отблизо за правилното транспониране на тези мерки в контекста на цялостното прилагане на настоящата Директива за възобновяемата енергия и, когато е необходимо, ще предприеме действия за изпълнение.

В допълнение и с оглед на последните научни доказателства и засилените амбиции на ЕС в областта на климата и биологичното разнообразие е необходимо по-нататъшно засилване на гаранциите за устойчивост на основаната на горите биоенергия. Неотдавнашен доклад на Комисията 32 относно използването на дървесна биомаса за производство на енергия в ЕС показва нарастващо цялостно използване на дървесна биомаса в ЕС през последните две десетилетия (около 20 % увеличение от 2000 г. насам), което може да бъде допълнително повлияно от повишената цел по отношение на възобновяемата енергия. Освен това при проучването се сравнява въздействието на различните практики за управление както върху биологичното разнообразие, така и върху изменението на климата, и се установяват печеливши управленски практики, които имат положителен принос за едното и другото.

В стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. се посочва, че за да бъдат смекчени потенциалните свързани с климата рискове и рисковете за околната среда, засягащи използването на основана на горите биоенергия, и за да се увеличи максимално положителното въздействие върху климата, следва да бъде сведено до минимум използването на цели дървета за производство на енергия, независимо дали са от ЕС или са внесени.

Предложението за преразглеждане на Директивата за възобновяемата енергия като част от пакета „Подготвени за цел 55“ определя конкретни допълнителни гаранции. Това включва по-строги критерии за устойчивост по отношение на биоенергията, като се разширява тяхното приложно поле и се увеличават забранените зони, които не могат да бъдат източник на суровини. Това означава да се забрани добиването на горска биомаса от първичните гори и да се ограничи до гори с висока степен на биологично разнообразие, за да се гарантира с цел опазване на природата, че няма намеса.

С предложението също така се прилагат критерии за намаляване на емисиите на парникови газове по отношение на съществуващите инсталации и се разширяват критериите за устойчивост и намаляване на парниковите газове, така че да обхващат инсталации с капацитет, по-голям или равен на 5 MW.

Освен това с предложението се засилва прилагането на каскадния принцип като основен двигател за промени в политиките в областта на биоенергията, като се гарантира справедлив достъп до пазара на суровини от биомаса за разработването на иновативни решения на биологична основа с висока добавена стойност и устойчива кръгова биоикономика.

Предвид йерархията на отпадъците 33 и каскадния принцип на държавите членки се предлага да разработват своите схеми за подпомагане за използването на биомасата за енергия по начин, който свежда до минимум неправомерните нарушаващи ефекти върху пазара на суровини от биомаса и вредните въздействия върху биологичното разнообразие. За да уточни как да се прилага каскадният принцип за биомасата, по-специално как да бъде сведено до минимум използването на качествена обла дървесина за производството на енергия, Комисията ще приеме делегиран акт.

Освен това съгласно предложението не се предоставя подкрепа за производството на енергия от дървени трупи, фурнирни трупи, пънове и корени.

Въведен е и допълнителен елемент, който да гарантира по-ефективното използване на енергията от дървесна биомаса, като се ограничава подкрепата чрез държавна помощ за централи, произвеждащи само електроенергия.

Комисията ще продължи да анализира въздействието на националните схеми за подпомагане върху предлагането и търсенето на биомаса, нейното въздействие върху биологичното разнообразие и поглътителите на въглерод, както и възможните нарушения на пазара и ще оцени възможността за по-нататъшни ограничения по отношение на схемите за подпомагане за горска биомаса. Общата цел на Съюза следва да бъде да се гарантира, че делът на основаната на горите биоенергията в микса от възобновяеми енергийни източници на ЕС остава в границите на устойчивостта и евентуалните му отрицателни външни влияния са адекватно смекчени.

2.3.Насърчаване на основана на горите биоикономика без използване на дървесина, включително екотуризма

Горите в ЕС осигуряват много ценни недървесни продукти, като корк (80 % от световното производство), смола, танини, фураж, лечебни и ароматни растения, плодове, горски плодове, ядки, корени, гъби, семена, мед, декоративни и диви растения, които често са от полза за местните общности. Те допринасят за около 20 % от пазарната стойност на горите 34 , като техният потенциал за генериране на допълнителни приходи за притежаващите ги общности може да бъде допълнително насърчаван и подкрепян в сътрудничество с националните и местните органи и участници.

Такъв по-специално е случаят със свързания с природата сектор на туризма, който има значителен потенциал за растеж. Европейският туристически сектор пострада особено тежко вследствие на пандемията от COVID-19, но тя същевременно увеличи търсенето на възможности за местен туризъм и на не толкова натоварени дестинации сред природата и на открито. Нарастващата тенденция за природен туризъм и природосъобразни услуги за укрепване на здравето, при условие че се зачитат капацитетът на околната среда и съответното законодателство, представлява възможност да се ускори зеленият преход на туристическия сектор и да се предоставят значителни възможности за доход в селските райони и за подобряване на благополучието на тяхното население, като същевременно се насърчават опазването на биологичното разнообразие и съхраняването на запасите от въглерод.

С оглед на реализирането на ползите от недървесни продукти за селските общности в залесени ландшафти и за организациите за подкрепа на производителите Комисията ще насърчава разработването на координирани и интегрирани регионални, национални и поднационални програми 35 за устойчивото производство на недървесни горски продукти.

За да бъде стимулиран горският екотуризъм в ЕС, Комисията ще насърчава сътрудничеството между туристическия сектор, собствениците на гори и услугите за опазване на природата, както и стандартите и нормите за дейности, свързани с екотуризма. Туристическата индустрия трябва да работи в тясно сътрудничество с управителите на гори за разработването на устойчиви туристически продукти, които влияят положително върху човешкото здраве, без да оказват отрицателно въздействие върху природните дадености на дестинациите, за които са предназначени, особено в защитените територии.

2.4.Развиване на умения и предоставяне на възможности на хората за устойчива, основана на горите биоикономика 

В основата на осигуряването на много услуги, които горите предоставят, стоят хора с много разнообразни умения. Все по-голямата многофункционална роля, която ще имат горите при прехода към устойчиво и неутрално по отношение на климата бъдеще, ще изисква, наред с друго, по-голям набор от умения, експерти по подобрени практики за устойчиво управление на горите, включително адаптивно повторно залесяване и ново залесяване и възстановяване, архитекти, инженери и дизайнери, експерти по храните, специалисти по данните, химици, посредници в областта на екотуризма. От съществено значение е да бъдат развити съответните учебни програми, знания и умения.

Комисията ще насърчава заинтересованите страни в областта на горското стопанство да се присъединят и към Пакта за умения. Пактът има за цел да мобилизира и предостави стимули на частните и публичните заинтересовани страни да предприемат конкретни действия. Ангажиментите на съответните заинтересовани страни в областта на горското стопанство — публични и частни, за повишаване и преквалифициране на лицата в сектора на горското стопанство — могат да приемат различна форма, като например мащабни партньорства, регионални/местни партньорства, тристранни споразумения или ангажименти на отделни субекти. Заинтересованите страни в областта на горите и горското стопанство ще работят съвместно в рамките на Пакта, за да адаптират образованието и обучението на горските стопани към предизвикателствата и нуждите на днешните реалности. Качествените и ефективни стажове, включително обучение на работното място, са от ключово значение за привличане на младите хора в сектора и придобиването на уменията, необходими за работа в областта на устойчивата горска биоикономика.

  
Държавите членки могат да използват Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), за да придобият специалистите от сектора на горското стопанство уменията, които са необходими за преминаване към по-устойчиви практики за управление. Фондът може да се използва и за засилване на заетостта и предприемачеството чрез нови предприятия, които да валоризират устойчивото използване на продукти и услуги от горското стопанство, като например екотуризъм или образователни програми за биологичното разнообразие на горите.

Заедно с коалицията за образование, посветено на климата, Комисията допълнително ще насърчава и ще обединява ученици, студенти, учители и заинтересовани страни около темата за ролята на горите 36 , включително по отношение на ползите от извънкласното обучение.

С оглед на изменението на климата и загубата на биологично разнообразие е налице спешна нужда от адаптивно възстановяване на горите и основани на екосистемите подходи за управление, които укрепват устойчивостта на горите в ЕС. Това е предпоставка, за да могат горите да изпълняват своите социално-икономически и екологични функции за бъдещите поколения и да дадат възможност за развитието през следващите десетилетия на една процъфтяваща, основана на горите биоикономика. Това обаче е предпоставка и за избягване на нарастването на социално-икономическите разходи поради горски бедствия, за защита на хората, земята и къщите от наводнения, пожари и свлачища и за запазване на въглеродните запаси и функцията на поглътител, както и други екосистемни услуги, предоставяни от горите, които са жизненоважни за човешкото здраве и благополучие, като например чист въздух, регулиране на водите и местообитания за разнообразието от живи видове, които ги обитават.

За да се подобри устойчивостта и адаптацията на горите, е необходимо да се активизират усилията за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие на горите и да се приемат благоприятни за него практики за управление на горите. Това представлява също голяма икономическа възможност, при положение че на собствениците и управителите на гори се предоставя подходяща подкрепа при прехода. Според Световния икономически форум, до 2030 г. опазването, възстановяването и устойчивото управление на горите може да генерира 190 млрд. евро бизнес възможности и 16 млн. работни места в световен мащаб 39 .

Освен това се нуждаем от надеждни подходи за намаляване на риска в контекста на значителната несигурност, свързана с бъдещите гори. Началото на изменението на климата означава промяна на горите. Растителните зони на Европа започнаха да се изместват нагоре и на север, което води до преобразяване на горските екосистеми на повечето места. Това означава, че много малка част от горите няма да бъдат силно засегнати от изменението на климата или няма да изискват незабавно действие за управление с цел намаляване на тяхната уязвимост към изменението на климата.

Собствениците и управителите на гори в цяла Европа вече са много по-осведомени относно изменението на климата и са загрижени за въздействията от него. Тази осведоменост трябва все повече да се преобразува в достатъчни и осезаеми действия по адаптиране и повишаващи устойчивостта практики за управление на горите. Във връзка с това трябва да се развиват техническото познание и информацията, както и целенасочените регулаторни и финансови стимули и подкрепа. Настоящата стратегия има за цел да реши тези въпроси, за да подкрепи собствениците и управителите на гори в техните усилия, да разшири най-добрите практики и да осигури увеличаване на количеството и качеството на горската покривка на ЕС за предстоящите десетилетия.

3.1.Защита на последните останали първични и стари гори на ЕС

За да се даде възможност на природата да процъфтява, в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. се предлага обща цел за защита на най-малко 30 % от сухоземната площ на ЕС при ефективен режим на управление, от която 10 % от площта на ЕС трябва да бъде предмет на строги законови разпоредби за опазване. Горските екосистеми ще трябва да допринесат за тази цел.

Всички първични и стари гори ще трябва по-специално да бъдат предмет на строга защита. Тяхната приблизителна покривка е едва около 3 % от залесените площи в ЕС и парцелите обикновено са малки и разпокъсани. Първичните и старите гори са не само сред най-богатите горски екосистеми в ЕС, но те съхраняват значителни запаси от въглерод и също така поглъщат въглерод от атмосферата, като същевременно са от съществено значение за биологичното разнообразие и предоставянето на критични екосистемни услуги 40 .

Въпреки това все още има непосредствена необходимост от картографиране на първичните и старите гори и от установяване на техния режим на опазване, включително увеличени усилия за опазване на първичните гори в най-отдалечените региони и отвъдморските територии на Съюза, предвид тяхната изключително висока и уникална стойност за биологичното разнообразие. За да се запази ненарушеният характер на строго защитените гори, е от съществено значение динамиката на горския цикъл в тези гори да се остави във възможно най-голяма степен на естествените процеси, като се ограничат екстрактивните човешки дейности, и същевременно се намерят синергии с устойчивия екотуризъм и възможности за отдих/възстановяване.

Комисията работи в сътрудничество с държавите членки и заинтересованите страни, за да се постигне до края на 2021 г. договореност относно общото определение за първични и стари гори и строгия режим на опазване. Държавите членки трябва спешно да се ангажират със завършването на картографирането и мониторинга на тези гори и да гарантират, че няма да има влошаване, докато не започнат да прилагат режима на опазване.

3.2.Осигуряване на възстановяването на горите и засиленото устойчиво управление на горите за адаптиране спрямо изменението на климата и устойчивост на горите

Практиките за управление на горите, с които се запазва и възстановява биологичното разнообразие, водят до по-устойчиви гори, които могат да изпълняват своите социално-икономически и екологични функции. Следователно всички гори следва да се управляват все повече по начин, който им осигурява достатъчно биологично разнообразие, като се вземат предвид различията в природните условия, биогеографските райони и типологията на горите. Съществуват значителни възможности за печеливши в повече от един аспект мерки, които едновременно подобряват производителността на горите, производството на дървен материал, биологичното разнообразие, функцията на поглътител на въглерод, свойствата на здравата почва и устойчивостта спрямо изменението на климата. По-голямото разнообразие на горските екосистеми и видове и използването на добре адаптирани генетични ресурси и основани на екосистемите подходи за управление на горите могат да подобрят дългосрочната адаптивност и способността на горите да се възстановяват и самоорганизират.

Освен това от съществено значение в този контекст са някои практики за управление, които подпомагат биологичното разнообразие и устойчивостта, като например създаването или поддържането на равнището на насажденията и на ландшафта на генетично и функционално разнообразни, смесени видове гори (вместо насаждения от монокултури), особено с повече широколистни и листопадни дървета и с видове с различна чувствителност спрямо биотични и абиотични фактори, и механизми за възстановяване след смущения. Също така управленските практики като горско стопанство с непрекъсната покривка от насаждения не на една възраст, достатъчно количество мъртва дървесина, регулиране на гъстотата на дивата природа и създаване на защитени участъци от местообитания или оставяне под угар на земи в горите за дърводобив, спомагат за осигуряване на дългосрочна екологична и социално-икономическа жизнеспособност на горите. Освен това практиките за управление на риска, свързани с горите, като например интегрирани системи за ландшафтно управление на пожари, ще повишат устойчивостта на горите срещу горски пожари, вредители, болести и ще създадат други положителни ефекти. Подобни практики осигуряват своеобразна „застрахователна полица“ и гарантират, че горите могат да продължат да предоставят своя пълен и многофункционален набор от стоки и услуги в едно променливо и несигурно бъдеще.

Към някои други практики следва обаче да се подхожда с повишено внимание 41 — по-специално към тези, които засягат наземното биологично разнообразие и причиняват загуба на въглерода в корените и част от въглерода в почвата. Тези лесовъдни практики включват гола сеч, във връзка с която все повече следва да се вземат под внимание опасенията, свързани с околната среда и екосистемите, включително нуждите на някои видове. Тези практики следва да се използват единствено в напълно обосновани случаи. Наред с това е необходимо да се избягва премахването на пънове и корени, които би следвало да се оставят в гората. Извършването на сеч по време на периода на гнездене на птици трябва да е в съответствие с Директивата за птиците 42 .

Полагането на грижи за горската почва е от особено значение поради тясната взаимовръзка между дърветата и почвата, върху която те растат. За да се развиват дърветата, корените им трябва да получат всички основни елементи и хранителни вещества от почвата. Следователно свойствата на почвата и почвените екосистемни услуги трябва да бъдат защитени като истинската основа за здрави и продуктивни гори. Като пример следва да се избягва неправомерното използване на неподходящи машини, които причиняват отрицателни въздействия върху околната среда, като уплътняване на почвата.

Посочените по-горе по-съгласувани с принципите за устойчивост практики вече са възприети от много европейски собственици и управители на гори в контекста на устойчивото управление на горите и през следващите етапи следва във все по-голяма степен да изграждат неговия гръбнак.

Общото разбиране за устойчиво управление на горите е договорено по време на Паневропейската министерска конференция за опазването на горите (процеса Forest Europe), включваща принципи, насоки и показатели, използвани на доброволна основа от подписалите страни за наблюдение на напредъка на техните гори. Устойчиво управление на горите означава стопанисването и използването на горските земи по начин и в степен, които позволяват съхраняването на тяхното биологично разнообразие, производителността, капацитетът им да се възстановяват, жизнеността и потенциалът им да изпълняват, понастоящем и в бъдеще подходящи екологични, икономически и социални функции на местно, национално и глобално равнище, без да се причинява вреда на други екосистеми.  

За да се отговори по-добре на новите предизвикателства и нужди и с оглед на нарастващата роля на горите в постигането на общоприетите цели на ЕС в областта на климата и биологичното разнообразие, рамката за устойчиво управление на горите трябва да бъде подобрена, по-специално по отношение на критериите, свързани със здравето на екосистемите, биологичното разнообразие и изменението на климата, така че да може да се превърне в по-подробен инструмент за скрининг за определяне и сравняване на различните подходи за управление, тяхното въздействие, както и на цялостното състояние на горите в ЕС. Устойчивото управление на горите вече обхваща няколко съответни показателя, като мъртва дървесина и видово разнообразие, но все още не са определени прагове или диапазони като целеви критерии за желаното състояние.

Ето защо, като се основава на критериите за устойчиво управление на горите на Forest Europe, Комисията, заедно с държавите членки и в тясно сътрудничество с различни заинтересовани страни в областта на горите, ще определи допълнителни показатели, както и прагове или диапазони за устойчиво управление на горите по отношение на условията на горските екосистеми, като например цели по отношение на здравето, биологичното разнообразие и климата. При задълбочени консултации с държавите членки Комисията ще прецени как те биха могли да се използват по най-добър начин — при спазване на принципа на субсидиарност и като се започне на доброволна основа — така че да се позволи извършването на по-ефективен сравнителен анализ на цялостната устойчивост на горите в ЕС и да се демонстрира приносът на устойчивото управление на горите към целите на ЕС, по-специално на целите във връзка с климата, биологичното разнообразие и кръговата икономика.

Показателите, праговете или диапазоните следва да се основават на съществуващите трудове, като за по-нататъшното осигуряване на необходимата гъвкавост се отчитат променливостта на горите, биогеографските региони и типологията на горите. В момента Комисията разработва насоки относно природосъобразното горско стопанство 46 и те ще бъдат взети предвид при работата по показателите и новите прагове за устойчиво управление на горите, която ще бъде предприета в тясно партньорство и сътрудничество с държавите членки чрез актуализираната рамка на ЕС за управление на горите.

Въз основа на насоките, разработени с държавите членки, Комисията, след оценка на въздействието и при участието на заинтересованите страни, ще разработи и природосъобразна схема за доброволно сертифициране, така че най-благоприятните практики за управление на биологичното разнообразие да могат да се възползват от етикета за качество на ЕС.

Като част от прилагането на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. Комисията ще предложи правно обвързващ инструмент за възстановяване на екосистеми, обхващащ по-специално тези екосистеми, които имат най-голям потенциал да улавят и съхраняват въглерод и да предотвратяват и намаляват въздействието на природните бедствия. Това ще включва цели за възстановяване на горските екосистеми, а именно доколкото те са посочени в законодателството на ЕС в областта на опазването на природата 47 .

В допълнение към адаптивното възстановяване и базираните на екосистеми практики за управление на горите адаптирането спрямо изменението на климата изисква и инвестиране в предотвратяването на бедствия, готовност, реакция и възстановяване на горите след бедствия. Преди да се вложи в необходимото оборудване и операции, трябва да се направи всичко, за да се предотвратят свързаните с климата щети и да се засили устойчивостта на горите. Също така разходите за реакция при бедствие и възстановяване след бедствие трябва да включват най-малко условия за по-добро „възстановяване и залесяване“ в съответствие с посочените по-горе практики на управление, които да засилят устойчивостта на горите.

За адаптирането на горите към изменението на климата и възстановяването на горите след свързани с климата щети, ще бъдат необходими големи количества подходящ репродуктивен горски материал. Това предполага усилия за осигуряване и устойчиво използване — въз основа на екологичните принципи — на генетичните ресурси, от които зависи по-устойчивото изменение на климата на горско стопанство; за увеличаване на производството и наличието на такъв материал; за предоставяне на по-добра информация относно неговата пригодност за бъдещите климатични условия; за подпомагане на изследването на принципите и методите за прилагане на подпомаганата миграция на горски видове; и за подобряване на съвместното производство и прехвърляне през националните граници. Комисията ще допълни преразглеждането на законодателството относно горския репродуктивен материал с мерки за насърчаване на производството на горски репродуктивен материал, подходящ за бъдещите климатични условия. Следва да бъдат засилени също така изследванията и иновациите, както и тестването и подборът на видове и подходящ за бъдещи условия произход.

Не на последно място, като работи с държавите членки, Комисията ще следи състоянието на здравето на дърветата в ЕС, включително въздействието на инвазивни чужди видове, болести и вредители като корояди, и ще насърчава необходимите превантивни действия за ранно откриване и изкореняване. Те включват стратегии за борба с вредителите за установяване на най-застрашените зони, обмен на най-добри практики, подкрепа и сътрудничество относно фитосанитарния контрол, както и разработване на иновативни и устойчиви инструменти за растителна защита по отношение на екологичните принципи, които са благоприятни за биологичното разнообразие.

3.3.Повторно залесяване и ново залесяване на биоразнообразни гори

Естественото възстановяване на горите чрез естествена сукцесия е основната движеща сила, която води до увеличаването на залесените площи в ЕС, като това е свързано най-вече с изоставянето на селското стопанство и селските райони. Наред с това обаче е налице потенциал за разширяване на горското и дървесното покритие в ЕС чрез активно и устойчиво повторно залесяване и ново залесяване и засаждане на дръвчета.

Това се отнася предимно за градски и крайградски райони (включително градски паркове, дървета в публична и частна собственост, озеленяване на сгради и инфраструктура, както и градски градини) и земеделска площ (включително в изоставени райони, както и чрез агролесовъдство и пасища, ландшафтни характеристики и създаване на екологични коридори). Важно е този потенциал да бъде използван, тъй като засиленото залесяване също е сред най-ефективните стратегии за смекчаване на изменението на климата и намаляване на риска от бедствия в горския сектор и може да създаде значителни възможности за работа, напр. във връзка със събирането и култивирането на семена, засаждането на разсади и осигуряването на тяхното развитие, както и осигуряването на социално-икономически ползи за местните общности. Освен това експозицията на зелени и залесени площи може да бъде от голяма полза за физическото и психическото здраве на хората.

В стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. се определя ангажимент за засаждане на най-малко 3 млрд. допълнителни дръвчета до 2030 г. при пълно спазване на екологичните принципи. Тази инициатива ще противодейства на продължаващата тенденция за понижаване на нетното увеличение на горската площ в ЕС. С времето тя ще допринесе за увеличаването на горската покривка в ЕС, а заедно с това — за поглъщането и съхраняването на въглерод в земите на ЕС. Тя също така ще спомогне за повишаване на осведомеността и ангажираността на обществото, като допринесе за постигането на целта за първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г., за възстановяването на биологичното разнообразие и за кръговата икономика. Настоящата стратегия включва пътна карта за изпълнението на ангажимента, която се основава на общия принцип за засаждане и отглеждане на правилното дърво на правилното място и за правилната цел.

3.4.Финансови стимули за собственици и управители на гори за подобряване на количеството и качеството на горите в ЕС

Засиленото опазване и възстановяване на горите и по-благоприятното за биологичното разнообразие устойчиво управление на горите са правилното действие, като то ще помогне да се гарантират устойчивостта и производственият капацитет на горите през следващите десетилетия. Трябва да се признае обаче, че това няма да се случи без мотивацията, участието и дейността на собствениците и управителите на гори в Европа, които са техни основни пазители. Правилното действие трябва също така да бъде икономически изгодно, като най-добрите практики показват, че това е напълно възможно.

Що се отнася до публичните гори, единственото разумно решение за държавите членки е да активизират усилията си за опазване и възстановяване на горите, за да се постигне общоприетата засилена амбиция на ЕС в областта на климата и биологичното разнообразие и да се гарантира преходът към неутрална по отношение на климата икономика. Стратегията противодейства на тенденцията през последните 10 години за намаляване на нетните поглъщания от земята в ЕС, и по-конкретно от горите. Постигането на положителен обрат в тази тенденция е предпоставка за осъществяването на договорените от ЕС амбициозни цели в областта на климата и биологичното разнообразие и за гарантиране на устойчивостта на горите към изменението на климата, така че горите да могат да изпълняват многобройните си функции. За тази цел ще са необходими редица инициативи, върху които се акцентира в настоящата стратегия, като опазване и възстановяване на горите, подобряване на практиките за устойчиво управление на горите, които задържат въглерода в горската екосистема (включително в почвата), отдаване на приоритет на принципа на каскадно използване на дървесината и инициативи за възстановяване на горите и устойчиво повторно залесяване и ново залесяване. 

При все това поминъкът на частните собственици и управители на гори, особено на малките стопанства, често е пряко зависим от горите и понастоящем основният им доход идва от доставките на дървесина. По отношение на останалите ползи, особено предоставянето на екосистемни услуги, възнаграждения се получават рядко или никога. Това трябва да се промени. Собствениците и управителите на гори се нуждаят от поощрения и финансови стимули, за да могат да предоставят не само дървесни и недървесни материали и продукти, но и екосистемни услуги посредством опазването и възстановяването на горите, както и да повишат устойчивостта на своите гори чрез приемането на най-благоприятни практики за управление на горите по отношение на климата и биологичното разнообразие. Това е особено важно в тези части от Европа, които са засегнати от изменението на климата по-рано и по-тежко от очакваното и където селските райони са пострадали от загуба на доходи, поминък и дори са дали жертви в резултат на горски бедствия.

Има добри примери за публични и частни схеми за плащания за екосистемни услуги (напр. относно опазването на питейната вода, улавянето на въглерод, опазването на биологичното разнообразие). С подкрепата на ЕС в областта на научните изследвания се проучват възможностите за подобряване на техническите умения и условия за по-нататъшното развитие на публичните и частните пазари за предоставяне на горски екосистемни услуги, които да се разгърнат 49 . Това ще бъде допълнено от подготвително действие със заинтересованите страни по LIFE относно начина, по който плащането за екосистемни услуги може да бъде включено в програмите за финансиране на ЕС, като ще включи опитът от съществуващите национални схеми за плащане за екосистемни услуги.

Що се отнася до политиките на ЕС, по линия на общата селскостопанска политика (ОСП) вече се предоставя финансова подкрепа за горите и тяхното управление чрез националните програми за развитие на селските райони, а именно за адаптиране и устойчивост спрямо свързани с климата рискове. В периода 2014—2020 г. ангажиментите по мерките на ОСП в областта на горското стопанство възлизаха 6,7 млрд. евро в подкрепа на целите на политиката на ЕС, най-вече за залесяване (27 %), предотвратяване на горски пожари и бедствия (24 %) и инвестиции за устойчивост, екологични и социални функции (19 %). Прилагането на мерките в областта на горското стопанство обаче е слабо и значително намалява през програмния период. Това се дължи например на липсата на необходимите познания за управление на административните процедури за искане на достъп до средствата, в комбинация с недостатъчна привлекателност на премията и липсата на подкрепа за изграждане на капацитет чрез консултантски услуги, както и ограничените насоки за това как да се прилагат основаните на горите дейности и мерки за адаптиране към изменението на климата с цел предотвратяване и намаляване на рисковете (напр. горски пожари, ерозия на почвата, болести, наводнения).

Новата ОСП (за периода 2023—2027 г.) предлага по-голяма гъвкавост за проектиране на свързаните с горите интервенции, в съответствие с националните нужди и специфики, намаляване на бюрокрацията, при същевременно осъществяване на свързаност и синергии между Европейския зелен пакт, националните политики в областта на горите и достиженията на правото на ЕС в областта на околната среда и климата. Комисията ще се стреми да увеличи усвояването на средства за развитие на селските райони, налични за целите на тази стратегия. 

С препоръките за държавите членки относно стратегическите планове по ОСП за периода 2023—2027 г. се насърчава надлежното разглеждане на въпросите, свързани с горите. Държавите членки получиха специфични препоръки относно горите и сектора на горското стопанство. Препоръките са насочени главно към насърчаване на устойчиво управление на горите и устойчивото повторно залесяване и ново залесяване, подобряване на многофункционалността и ролята на горите като поглътител на въглерод, опазване на горите и възстановяване на горските екосистеми за постигане на добро състояние на местообитанията и видовете, изграждане на устойчивост на горите към изменението на климата и засилване на социално-икономическото развитие на селските райони.

Необходимо е да бъдат предприети допълнителни действия от страна на държавите членки за по-активно участие на заинтересованите страни в областта на горите при разработването на стратегическите планове по ОСП на равнището на държавите членки. Комисията ще предостави нови средства за споделяне на информация относно добри практики за по-добро разработване и прилагане на свързани с горите интервенции, като насърчи обмена между експертите в държавите членки, предоставя демонстрационни инструменти за непрекъснато използване на финансиране и подпомага местните и регионалните мрежи, включително демонстрационни инициативи in situ. При оценката на стратегическите планове по ОСП Комисията ще обърне специално внимание на мерките, свързани с горите, при които са налице силни синергии с целите на ЕС в областта на климата и биологичното разнообразие.

С оглед на засилената амбиция на ЕС в областта на климата и биологичното разнообразие държавите членки са специално насърчавани, в зависимост от националните обстоятелства, да създадат схема за плащане за екосистемни услуги за собственици и управители на гори, с цел да се покрият разходите и пропуснатите приходи по начин, подобен на примерните национални схеми, каквато е финландската програма METSO. Държавите членки са насърчавани и да ускорят внедряването на практики за улавяне на въглероден диоксид, например чрез екологични схеми за агролесовъдство или интервенции за развитие на селските райони, за да обхванат благоприятни за биологичното разнообразие инвестиции за повторно залесяване и ново залесяване, агролесовъдство и други непродуктивни инвестиции за свързани с околната среда и с климата цели. За да подпомогне държавите членки, Комисията ще предостави съвети и технически насоки относно разработването на схема за плащане за екосистемни услуги.

Комисията също така ще приеме инициативата за улавяне на въглероден диоксид в земеделието, обявена в стратегията „От фермата до трапезата“, чиято цел ще е да се насърчи нов екологосъобразен бизнес модел, чрез който лицата, стопанисващи земи (включително управителите и собствениците на гори), получават възнаграждение за благоприятни за климата и околната среда практики в зависимост от ползите за климата, които те осигуряват. Възнаграждението за усилия за смекчаване чрез финансови стимули или генериране на търгуеми въглеродни сертификати ще създаде нов модел с намерение да се осигури нов източник на доходи за земеделските стопани, горските стопани и лицата, стопанисващи земи, които извършват устойчиви дейности, водещи до поглъщане и съхранение на въглерод.

Схемите за улавяне на въглероден диоксид в земеделието могат да бъдат насърчавани чрез публични политики и частни инициативи. Освен това публичната подкрепа може да бъде и под формата на изцяло национално финансиране съгласно насоките за държавна помощ, по-специално съгласно насоките на ЕС за селското и горското стопанство, които понастоящем се преразглеждат и които обхващат широк спектър от мерки в областта на горското стопанство, включително например инвестиционна помощ за подобряване на устойчивостта и екологичната стойност на горските екосистеми или помощ за свързаните с горите услуги в областта на околната среда и климата, както и опазването на горите. Комисията проучва как при предстоящото преразглеждане на насоките за държавната помощ да улесни използването на националните средства за мерки, свързани с горското стопанство, и да ги насочи по-добре към екосистемните услуги.

Схемите за улавяне на въглероден диоксид в земеделието могат да бъдат финансирани и от частни инициативи посредством получаване на сертификати за въпросните емисии, които могат да бъдат търгувани на пазара. Бенефициерите ще получават плащания, свързани с постигнатите резултати, като ще осигуряват по-целенасочено използване на съответните средства за постигане на предвидената цел в областта на климата или околната среда, като например предоставянето на екосистемни услуги. Следователно схемите за улавяне на въглероден диоксид в земеделието са потенциално средство за постигане и изпълнение на целите, които са в основата на настоящата стратегия.

Освен това Комисията разработва регулаторна рамка за сертифициране на поглъщанията на въглерод, както е обявено в Плана за действие за кръгова икономика.

В контекста на дългосрочната визия за селските райони ще бъде насърчавана мрежа от селски райони и общини с преобладаващо горска растителност, с цел да се даде гласност на горските селски райони, като се гарантира тяхното представителство в ключови инициативи (селска обсерватория, портал ENRD 50 ) и да се улесни извършването на конкретни оценки на реалното състояние и потребностите на горските площи в целия ЕС.

Към момента информацията относно статуса на горите в ЕС, тяхната социална и икономическа стойност, както и натиска, на който са подложени, и екосистемните услуги, които предоставят, е разпокъсана. От 2007 г. насам, когато спря да бъде в сила Регламентът относно наблюдението на горите и тяхното взаимодействие с околната среда 51 , не съществуват всеобхватни изисквания за докладване. Освен това са налице предизвикателства, свързани с използването на данни от дистанционно наблюдение в съчетание с наземни данни (т.е. липса на оперативна съвместимост, общи определения, нееднозначност при тълкуването на данни, липса на дълги и сравними времеви редове с много висока резолюция, ограничения в текущите стандартни горски продукти от „Коперник“). Също така липсва достатъчно планиране във връзка с горите, при което да се разглежда по координиран начин и да се предоставя цялостна картина на многофункционалността на горите в ЕС, по-специално по отношение на смекчаването на изменението на климата и адаптирането към него, екологичното състояние на горите, предотвратяването и контрола на щетите в горите, и търсенето и предлагането на горска биомаса за различни социално-икономически цели. В комбинация с необходимостта от по-подробни подходящи показатели за устойчиво управление на горите и прагове за определени аспекти, свързани с климата и биологичното разнообразие, това води до ситуация, при която, от една страна, държавите членки са се договорили на равнището на ЕС да разчитат до голяма степен на горите и основаната на горите биоикономика в прехода на ЕС към неутрална по отношение на климата икономика.

От друга страна, има няколко разпръснати механизма за мониторинг и докладване, но няма стратегическа рамка, която да ги обедини и да направи възможно доказването по цялостен начин и съвместно с държавите членки, че ЕС е на прав път и че горите действително могат да изпълняват своите многообразни изисквания и функции. Необходимо е стратегическо планиране на горите във всички държави — членки на ЕС, на национално и, когато е приложимо, на регионално равнище, което се основава на надежден мониторинг и данни, прозрачно управление и координиран обмен на равнището на ЕС, за да се гарантира постигането на общоприетите цели на ЕС, по-специално по отношение на прехода към неутрална по отношение на климата икономика и постигането на амбицията в областта на биологичното разнообразие и кръговата икономика, включително за постигането на целите за поглъщанията, както е посочено в предложението за преразгледан Регламент относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство.

За тази цел и при условие че се извърши оценка на въздействието, Комисията ще представи законодателно предложение за рамка за наблюдение, докладване и събиране на данни по отношение на горите. Така ще бъде създадена общоевропейска интегрирана рамка за мониторинг на горите, която използва технологии за дистанционно наблюдение и геопространствени данни, интегрирани с наземния мониторинг, което ще подобри точността на мониторинга. След оценка на въздействието и консултации, и при пълно зачитане на принципа на субсидиарност, това би включвало и стратегически планове за горите, които да бъдат разработени от компетентни национални или, когато е приложимо, регионални органи. С настоящото предложение се установява рамка за по-ефективна координация на действията при пълно зачитане на компетентностите на държавите членки във връзка с това.

Що се отнася до мониторинга, акцентът следва да бъде върху периодичното и по-често докладване относно ефективността на разходите и актуализирането на данните за приоритетни теми, свързани с политиката на ЕС, като например последиците от изменението на климата, биологичното разнообразие, здравето, щетите, инвазивните чужди видове, управлението на горите и използването на биомаса за различни социално-икономически цели. Мониторингът трябва да се извършва с висока пространствена и времева детайлност. Навременността е особено важна и поради бързото разгръщане на естествените смущения, засягащи горите. Рамката ще използва компонентите на космическата програма на ЕС и следва да използва услугите на „Галилео“ и „Коперник“ за подобряване на тези процеси 52 .

Ще бъде определен списък на параметрите, свързани с хармонизирания мониторинг от страна на ЕС, и ще се събират и докладват данни, които се основават на съществуващите показатели и схеми за мониторинг на национално равнище и на равнището на ЕС (напр. Европейската информационна система за горските пожари 53 ), и като се спазва принципът на еднократност в съответствие с Регламента относно единната цифрова платформа. Вариантите за нови параметри и показатели за мониторинг ще бъдат оценявани и разглеждани чрез консултации с държавите членки, експертна подкрепа, изследвания и други средства, и ще бъдат интегрирани в бъдещата система за мониторинг. Новата рамка за мониторинг би могла да се възползва и от инициативата „Дестинация Земя“ (DestinE) 54 под формата на специален цифров близнак, което може да се счита за радикална промяна в системата за моделиране на Земята и усвояване на данни в различни, но взаимосвързани тематични области 55 .

Европейската информационна система за горите (FISE) ще бъде подобрена, за да се превърне в крайъгълен камък за хармонизирани данни за горите в Европа. По този начин ще бъде определена интегрираната система за мониторинг на горите и резултатите от нея ще бъдат оповестени чрез тази информационна система. С обсерваторията на ЕС по въпросите на обезлесяването, деградацията на горите и промените в горското покритие в световен мащаб и свързаните с това фактори 56 ще се разработят базирани на наблюдението на Земята инструменти за мониторинг на горите, които могат да бъдат въведени в експлоатация от „Коперник“ и приети от FISE като част от интегрираната система за мониторинг на горите.

Във връзка с показателите, като например тези от данни от дистанционно наблюдение, които са лесно достъпни, ежегодно ще се изготвя и ще се актуализира табло с ключови показатели. Отчитането на рисковете и бързо променящата се ситуация в горите в ЕС, смущенията в горите и актуализираните оценки на риска също ще бъдат част от годишните доклади. За онези показатели, чието консолидиране изисква повече време, ще се изготвя табло на всеки 6 години. Това ще допринесе и за редовния процес на мониторинг, като например устойчивите цели за развитие на ООН, 8-ата програма за действие за околната среда и Европейския семестър. Бъдещото европейско партньорство в областта на горите ще участва в подготовката на тези доклади. За всички посочени по-горе доклади на FISE ще бъдат публикувани резюмета, изготвени за неспециалисти. От решаващо значение е да се гарантира широкият достъп до научно обосновани знания и информация. Собствениците и управителите на гори, гражданското общество или местните групи за действие са приканени да използват тези доклади и да организират обществени информационни сесии в своите държави или общности с оглед на повишаването на осведомеността относно европейските гори.

Чрез уебсайта MapMyTree гражданите и общините също ще участват в мониторинга на засадените дръвчета, с което ще допринесат към ангажимента за най-малко 3 млрд. допълнителни дръвчета до 2030 г. Практически съвети относно засаждането на дръвчета и грижата за тях могат да бъдат намерени на специално предназначена платформа.

При пълно зачитане на принципите на субсидиарност, националните или, когато е целесъобразно, регионалните органи на държавите членки, ще изготвят стратегически планове. В тях ще се очертава стратегическата визия на държавите членки за техните гори и сектора на горското стопанство за следващите 10, 30 и 50 години. Плановете няма да подлежат на одобрение от Комисията, но ще съдържат общи елементи и обща структура, които ще бъдат разработени в сътрудничество с държавите членки и ще подлежат на оценка на въздействието и ангажиране на заинтересованите страни, с цел да се даде възможност за съпоставимост и да се осигури цялостна информация за състоянието, еволюцията и бъдещото развитие на горите в ЕС според вижданията на държавите членки.

Освен това в съответствие и със стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. делът на горските площи, обхванати от плановете за управление на горите, трябва да обхваща всички стопанисвани публични гори и нарасналия брой частни гори. 57  Това би помогнало на собствениците и управителите на гори да превърнат ефективно целите на политиката и стратегическите приоритети, определени на европейско, национално и регионално равнище, в реалност на място. Плановете за управление на горите следва да включват свързани с горите оценка и управление на риска, както и да интегрират по-добре данните, свързани с биологичното разнообразие. При подготовката на новия законодателен инструмент относно мониторинга на горите в ЕС Комисията, въз основа на опита от предишната стратегия на ЕС за горите 58 , ще извърши сравнителна оценка на изискванията и критериите, включени в плановете за управление на горите, и ще обмисли определянето на допълнителни критерии в тясно сътрудничество с държавите членки, за да се гарантира, че тези планове отговарят на целите на настоящата стратегия в областта на климата, биологичното разнообразие, биоикономиката, социалното развитие и развитието на селските райони. Освен това в оценката ще се разглеждат начини за предоставяне на подкрепа и съвети на горските стопани при изготвяне на посочените планове. 

Новата правна рамка ще бъде подкрепена от цялостна система за управление съгласно актуализираната, по-приобщаваща и съгласувана рамка на ЕС за управление на горите, посочена в раздел 6. Като част от тази актуализирана рамка ще бъде създадена специална група, която ще обхваща ключови експерти и мрежи по въпросите на мониторинга и планирането на горите и ще подпомогне установяването и определянето на общия списък от методи и показатели за мониторинг, определянето на работни програми и установяването на нуждите и напредъка в научните изследвания.

Научните изследвания и иновациите са ключови фактори при постигането на амбициозните цели на стратегията. Чрез „Хоризонт Европа“ Комисията допълнително ще насърчи основания на науката принос за горите на ЕС към амбициите на Европейския зелен пакт за неутралност по отношение на климата и устойчивост спрямо неговото изменение, биологично разнообразие и устойчив растеж. Научноизследователските и иновационни дейности, свързани с горите, ще бъдат подкрепяни чрез тематичния клъстер „Храна, биоикономика, природни ресурси, земеделие и околна среда“. Този клъстер предоставя възможности за разширяване и за създаване на синергии между екологичните, социалните и икономическите цели по отношение на горите и за определяне на икономическите дейности на човека по пътя към устойчивостта.

Научните изследвания и иновациите ще повишат ефективността на засиленото устойчиво управление на горите при променящите се климатични условия, чрез, наред с другото, увеличаване на познанията за въздействието на изменението на климата, принос за по-голямото разнообразие на горите и генетичните ресурси и предоставяне на основани на факти и практически осъществими насоки за смекчаване на изменението на климата и адаптирането към него в съответствие с целите за биологичното разнообразие. Цялостният подход относно новопоявяващи се вредители и болести ще има за цел намаляването на биотичните смущения и рисковете. Ще бъде оказана подкрепа за стабилно и адаптирано към местността възстановяване на горите и почвите, включително чрез мисията в областта на научните изследвания и иновациите по отношение на здравето на почвите и храните. Ще се търси по-добро разбиране за първичните и старите гори и тяхното биологично разнообразие и климатични функции.

Многообразните ползи от горските екосистемни услуги и тяхната взаимосвързаност ще бъдат разгледани допълнително по междудисциплинарен и интегративен начин, който цели да се добави повече стойност към устойчивите и многофункционални гори и да се увеличи в максимална степен ползата от тях за обществото. Ще бъдат засилени научните изследвания и иновациите в агролесовъдните системи и при други дървета, намиращи се извън горите.

Целенасочените инвестиции в по-доброто използване на данните и развитието на инфраструктури, технологии и модели на управление ще ускорят прилагането на цифрови иновации в горското стопанство, селските райони и по веригите на стойността.

За да се засили сътрудничеството в ЕС, ще бъде предложено партньорство за научни изследвания и иновации в областта на горското стопанство, така че да се преодолее разпокъсаността на публичните усилия в ЕС в областта на научните изследвания и да се засили работата по приоритетите на научните изследвания, за която се изисква по-добра координация. Приносът от до 1 млрд.  евро по „Хоризонт Европа“ ще бъде комбиниран с допълнителните частни инвестиции в бъдещото кръгово европейско партньорство на биологична основа за стимулиране на такива иновативни и ресурсоефективни материали и продукти на биологична основа, които имат силен потенциал да заместят съответните основани на изкопаеми горива аналози. Проектите в сектора на горското стопанство трябва да спомогнат за диверсифициране на приходите на собствениците и управителите на гори, както и да увеличат устойчивостта и кръговостта на основаната на горите икономика.

Комисията ще работи с държавите членки за укрепване на ролята на горското стопанство в Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост. Целта ще бъде да се ускори възприемането на иновациите, свързани с горите, да се насърчат обменът на знания, сътрудничеството, образованието, обучението и консултациите в подкрепа на разширените практики за устойчиво управление на горите и отключване на социално-икономическия и екологичния потенциал на горите в селските райони.

6.Приобщаваща и съгласувана рамка на ЕС за управление на горите

По-широкият принос на горите към целите на Европейския зелен пакт, които са представени в стратегията, включително във връзка с климата, биологичното разнообразие и устойчивата биоикономика, изисква по-приобщаваща и по-добре координирана структура на ЕС за управление на горите, която отразява всички цели на новата стратегия на ЕС за горите и взаимовръзките между тях. Следва да се осигури засилена координация на различните политики и да се улесни мултидисциплинарният обмен с участието на широк кръг експерти и заинтересовани страни. Предвид нарастващия интерес на европейската общественост към бъдещето на горите на ЕС, прозрачността на управлението също следва да бъде гарантирана, така че всеки да може да следи получаваната от Комисията и държавите членки помощ при постигането на целите на новата стратегия на ЕС за горите.

В този дух Комисията ще предложи система на ЕС за управление на горите, която насърчава съгласуваността на политиките и синергиите между различните функции, които устойчивата и неутрална по отношение на климата европейска икономика изисква горите да изпълняват, като създава възможност за приобщаващо пространство за държавите членки, собствениците и управителите на гори, промишлеността, академичните среди и гражданското общество, за да обсъждат въпросите на политиката в областта на горите, като същевременно не допускат припокриване на структури.

По отношение на диалога с държавите членки, който се основава на богатия опит и сътрудничеството в рамките на Постоянния комитет по горите и Работната група по горите и природата, Комисията ще предложи актуализирано управление, обединяващо тези две групи в единна експертна група с мандат, който отразява всички екологични, социални и икономически цели на новата стратегия на ЕС за горите, и членство, което гарантира, че в групата участват представители от различни министерства на много държави членки. За да стане това и да се избегне създаването на допълнителна структура, Комисията ще работи с държавите членки по преразглеждането на правилника на Постоянния комитет по горите или определянето на други мерки, ако е необходимо. Също така ще се установят по-добри синергии с Експертната група относно отраслите, свързани с горското стопанство, и свързаните със сектора въпроси.

Що се отнася до ангажираността на гражданското общество, собствениците и управителите на гори, промишлеността и академичните среди, Комисията ще възприеме подобен подход и ще се основава на опита на съществуващата Група за граждански диалог по горите и корка и Работната група по горите и природата, като ще създаде една група с преразгледана мисия, по-широко членство, с акцент върху прилагането на новата стратегия на ЕС за горите.

Комисията ще осигури периодични съвместни срещи между двете групи, провеждани поне два пъти годишно, и ще се стреми към пълна прозрачност на обсъжданията. Комисията насърчава и държавите членки да създадат широки платформи за диалог с множество заинтересовани страни, с цел да обсъждат и да се информират относно европейските, националните и местните политики в областта на горите.

Такава засилена структура на управление ще позволи укрепването на диалога, преодоляване на изолираността и цялостно отразяване — в духа на Европейския зелен пакт и новата стратегия на ЕС за горите — на синергиите между целите в областта на развитието на селските райони, устойчивата биоикономика на горите и засилените амбиции на ЕС в областта на климата и биологичното разнообразие.

Комисията също така ще насърчи създаването на консултантски услуги във връзка с горите в държавите членки, еквивалентни на консултантските услуги в областта на земеделието, съществуващи по ОСП.

7.Засилване на изпълнението и прилагането на съществуващите достижения на правото на ЕС

Необходимо е да бъдат засилени изпълнението и прилагането на достиженията на правото на ЕС от значение за горите и за проблемите с управлението на горите. В Директивата за местообитанията 60 и Директивата за птиците 61 се предвижда опазването в голям обхват на горски местообитания и свързани с горите животински и растителни видове. Съгласно Директивата за екологичната отговорност 62 се изисква да се предотвратяват и отстраняват щетите, нанесени на околната среда, засягащи горските местообитания 63 . С Директивата за престъпленията срещу околната среда 64 се криминализира определено поведение, което води до увреждане на защитени гори 65 . В рамките на Европейския зелен пакт Комисията възнамерява да предложи преразглеждане на тази директива, за да се повиши ефективността на нейните разпоредби. Директивата относно стратегическата оценка на въздействието 66 и Директивата относно оценката на въздействието върху околната среда 67 са от значение за определени планове, програми и проекти, свързани с горското стопанство. В Директивата относно обществения достъп до информация за околната среда 68 се предвижда предоставяне на информация за околната среда, включително планове за управление на горите.

С Регламента на ЕС относно дървения материал 69 се забранява внасянето на нелегален дървен материал в ЕС и се определят задълженията на операторите, които пускат дървен материал и изделия от дървен материал на пазара на ЕС. Комисията приключва проверката за пригодност на този регламент и на Регламента за прилагане на законодателството в областта на горите и за управлението и търговията 70 и по-късно през 2021 г. ще представи своите констатации и предложения за подобрени правила срещу обезлесяването и деградацията на горите.

Незаконната сеч предизвиква особена тревога, когато се отнася до първични и стари гори или горски местообитания, останали с много малка площ в резултат на необратимостта на щетите. Неефективното прилагане на съответните достижения на правото на ЕС също така би могло да причини деградация на горите или липса на подобрение в природозащитния статус на горите. Комисията ще се стреми да подобри осигуряването на съответствие на национално равнище, като засили своя диалог с компетентните органи на отделните държави членки и работи в тясно сътрудничество с държавите членки и европейските мрежи от агенции по околна среда, инспекторите, полицията, прокурорите и съдиите, ще използва вече подготвени насоки в сътрудничество и с одобрение от тях 71 , както и ще засили прилагането, включително чрез използване на процедури за установяване на нарушение, когато е уместно. Комисията е открила процедури по установяване на нарушения във връзка с дейности в сектора на горското стопанство, които са в нарушение на директивите за местообитанията и птиците, Директивата за стратегическата оценка на околната среда, Регламента на ЕС относно дървения материал и Директивата относно обществения достъп до информация за околната среда.

Комисията ще насърчава използването на геопространствено разузнаване в държавите членки и 72 на равнището на ЕС, като развива свой собствен капацитет да използва геопространствено разузнаване за осигуряване на екологичното съответствие 73 . Тя също така ще предостави актуализирани насоки относно тълкуването на някои разпоредби, свързани с горите, като например правилата за опазване на видовете съгласно Директивата за местообитанията и 74 разпоредбите за защита на защитените зони по „Натура 2000“, както и относно прилагането на законодателството за опазване на природата във връзка с горите 75 . Комисията също така ще насърчи компетентните органи на държавите членки да използват наличната техническа помощ, като например програмата за партньорство TAIEX EIR 76  и Инструмента за техническа подкрепа, който подкрепя държавите членки при разработването и прилагането на реформи 77 .

Борбата с престъпленията срещу околната среда 78 е посочена като приоритет в последния доклад на Европол за оценка на заплахата от тежка и организирана престъпност (2021 г.) и в новата стратегия на ЕС за борба с организираната престъпност за 2021—2025 г. 79 .

Тъй като случаи на незаконна сеч се съобщават и за продукти от дървесина, които са пуснати на пазара като отговарящи на Регламента на ЕС относно дървения материал, е необходимо държавите членки да осигурят по-добър мониторинг и прилагане. Това ще включва проверка дали предоставената от схемите за сертифициране информация дава на операторите необходимата информация за пълно съответствие с посочения регламент.

Освен това, за да се гарантират адекватни стандарти за надеждност, прозрачност и независим одит, Комисията ще анализира дали е подходящо да се определят минимални стандарти за схеми за сертифициране на трета страна.

Комисията също така ще подкрепи ролята на гражданското общество като блюстител на спазването на правните задължения и ще си сътрудничи с държавите членки, за да се гарантира, че физическите лица и НПО разполагат с по-добър достъп до правосъдие в националните съдилища по въпросите, свързани с околната среда 80 . Преразглеждането на Регламента относно Конвенцията от Орхус ще засили ролята на гражданското общество по отношение на вземането на решения в рамките на ЕС.

8.Заключение

Горите и секторът на горското стопанство са съществена част от прехода на Европа към модерна, неутрална по отношение на климата, ресурсоефективна и конкурентна икономика. Ангажиментите и действията, предложени в настоящата стратегия, ще осигурят растящи, здрави, разнообразни и устойчиви гори в ЕС и ще гарантират техния значителен принос за нашите амбиции в областта на климата и биологичното разнообразие, икономическото укрепване на селските райони и не само на тях, както и устойчива горска биоикономика. Заложеният в настоящата стратегия стратегически подход към мониторинга, децентрализираното планиране и управление ще помогне да се гарантира, че горите могат да изпълняват тези многообразни функции, при пълно зачитане на принципа на субсидиарност и компетентността на държавите членки. В стратегията се признава централната роля на горите, горските стопани и цялата верига за създаване на стойност в областта на горското стопанство за постигане на целите на Европейския зелен пакт, а изпълнението на стратегията ще бъде подкрепено от силна и приобщаваща рамка за управление, която позволява на всички участващи страни да се ангажират и оформят бъдещето на горите в ЕС. Комисията ще гарантира, че стратегията се прилага в тясна съгласуваност с други политически инициативи, включително приетите в рамките на Европейския зелен пакт, и предложенията, представени като част от пакета „Подготвени за цел 55“.

Комисията приканва всички заинтересовани страни да участват в широк дебат относно бъдещето на горите в ЕС. Гражданите и общностите се насърчават да вземат активно участие при прилагането на ангажимента за засаждане до 2030 г. на най-малко 3 млрд. допълнителни дръвчета. Комисията приканва Европейския парламент и Съвета да одобрят настоящата стратегия. За да се гарантира пълната политическа ангажираност по отношение на стратегията, Комисията ще предложи нейният напредък да бъде обект на постоянна оценка от страна на Съвета и на Европейския парламент. Най-късно до 2025 г. Комисията ще извърши преглед на стратегията, за да оцени напредъка и необходимостта от допълнителни действия за постигане на заложените в нея цели.

(1)    Устойчивото развитие в Европейския съюз (Sustainable Development in the European Union) — мониторингов доклад за напредъка по постигането на целите за устойчиво развитие в контекста на ЕС, издание от 2021 г. (https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-statistical-books/-/KS-03-21-096). Според определението на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) гора е „земна площ, простираща се върху повече от 0,5 хектара, с дървета, високи над 5 метра, и с покритие на короните над 10 %, която не е с преобладаващо земеделско или градско ползване“. Определението на ФАО за други залесени земи е „земни площи, простиращи се на повече от 0,5 хектара с покритие на короните между 5 и 10 % на дървета, които могат да достигнат височина от 5 метра in situ; или с покритие на короните от над 10 %, когато са включени по-малки дървета, шубраци и храсти“ (http://www.fao.org/3/I8661EN/i8661en.pdf), или определението на ЕВРОСТАТ: https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Glossary:Forest

(2)      https://ec.europa.eu/eurostat/documents/3217494/12069644/KS-FK-20-001-EN-N.pdf/a7439b01-671b-80ce-85e4-4d803c44340a?t=1608139005821

(3)      В горите растат 60 000 различни видове дървета, живеят 80 % от земноводните видове, 75 % от видовете птици и 68 % от видовете бозайници по света (http://www.fao.org/3/ca8642en/CA8642EN.pdf).

(4)      Според докладите на държавите членки (обхващащи периода 2013—2018 г.) по член 17 от Директивата за местообитанията относно природозащитния статус на местообитанията, изброени в приложение I от посочената директива, само 49 % от горските местообитания са в добро състояние. Обхванатите от приложение I горски местообитания са приблизително 27 % от всички залесени площи е ЕС.

(5)      Costa, H., de Rigo, D., Liberta, G., Houston Durrant, T., San-Miguel-Ayanz, J. (2020 г.), European wildfire danger and vulnerability in a changing climate: towards integrating risk dimensions (Опасност за Европа от горски пожари и уязвимостта ѝ към тях в условията на променящ се климат: към интегриране на измеренията на риска). Проект PESETA IV на Съвместния изследователски център — Задача 19. Люксембург, Служба за публикации на Европейския съюз.

(6)       http://www.fao.org/faostat/en/#data/FO и https://publications.jrc.ec.europa.eu/repository/handle/JRC124374

(7)      COM(2013) 659 final.  

(8)      COM(2018) 811 final.

(9)      Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999.

(10)      Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Подготвени за цел 55“ („Fit for 55“): постигане на целта на ЕС в областта на климата до 2030 г. по пътя към неутралност по отношение на климата (COM(2021) 550 final).

(11)      Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2018/841 за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999 (COM(2021) 554 final).

(12)       brief_on_role_of_forest-based_bioeconomy_in_mitigating_cc_online (2).pdf

(13)      Каскадният принцип вече беше включен в стратегията на ЕС за горите за периода 2014—2020 г. При този принцип дървесината се използва в следния ред на приоритети: 1) продукти на основата на дървесина, 2) удължаване на техния срок на експлоатация, 3) повторно използване, 4) рециклиране, 5) биоенергия и 6) депониране.

(14)      Цел 15 определя мисия за опазване, възстановяване и насърчаване на устойчивото използване на сухоземните екосистеми, устойчиво управление на горите, борба с опустиняването и спиране и постигане на обрат в процеса на увреждане на почвата и преустановяване на загубата на биологично разнообразие

(15)      ФАО (2020 г.), пак там.

(16)       Съобщение на ЕС от 2019 г. — Гори — Околна среда — Европейска комисия. (europa.eu) .

(17)    Евростат, „Наблюдение на работната сила“.

(18) Източник за брутната добавена стойност: Евростат, 2020 г.: https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Wood_products_-_production_and_trade#Wood_based_industries and table [sbs_na_ind_r2]; заетост: table [lfsa_egan22d] and Robert et al. 2020

(19)      Robert, N.; Jonsson, R.; Chudy, R.; Camia, A. The EU Bioeconomy: Supporting an Employment Shift Downstream in the Wood-Based Value Chains? (Биоикономиката на ЕС: Подкрепа за изместване на заетостта надолу по веригата при веригите на стойността на основата на дървесина?) Устойчивост 2020 г., 12, 758. https://doi.org/10.3390/su12030758  

(20)      COM(2020) 98 final.

(21)      Регламент (ЕС) 2018/841.

(22)      Категориите продукти от добита дървесина включват: 1) нарязана дървесина, 2) дървени плоскости, 3) хартия. При намаляване на емисиите на парниковите газове те имат по подразбиране функция на разлагане от първи порядък с различни стойности на полуотделяне на въглерод (35, 25 и 2 години). Така хартията се разлага много по-бързо (има много по-нисък потенциал за намаляване във времето) от другите категории. Всичко, което не попада в тази категория/употреба, се окислява незабавно. Grassi, G., Fiorese, G., Pilli, R., Jonsson, K., Blujdea, V., Korosuo, A. и Vizzarri, M., Brief on the role of the forest-based bioeconomy in mitigating climate change through carbon storage and material substitution (Резюме за ролята на биоикономиката в горското стопанство за смекчаване на изменението на климата чрез съхранение на въглерод и замяна на материали), Sanchez Lopez, J., Jasinevičius, G. и Avraamides, M. Editor(s), Европейска комисия, 2021 г., Съвместен изследователски център 124374.

(23)    Съвместен изследователски център. Резюме за ролята на биоикономиката в горското стопанство за смекчаване на изменението на климата чрез съхранение на въглерод и замяна на материали, 2021 г. brief_on_role_of_forest-based_bioeconomy_in_mitigating_cc_online (2).pdf

(24)      Lovrić, M., Da Re, R., Vidale, E., Prokofieva, I., Wong, J., Pettenella, D., … Mavsar, R. (2020 г.). Non-wood forest products in Europe – A quantitative overview. Forest Policy and Economics (Недървесни горски продукти в Европа — Количествен преглед. Политика и икономики в областта на горите), 116, 102175. https://doi.org/10.1016/j.forpol.2020.102175

(25)      COM(2020) 662 final.

(26)      https://europa.eu/new-european-bauhaus/index_bg

(27)      Строителните продукти на основата на дървесина имат среден пазарен дял от 2,4 % в ЕС (представляващ общо потребление в ЕС от 26,2 Mm3 или 15,7 млн. тона материал), докато неметалните минерали съставляват по-голямата част от материалите, използвани в строителния сектор (пазарен дял от 93 %). Този пазарен дял е различен в различните държави членки: лидерите като Финландия или Швеция достигат пазарен дял над 10 %, докато повечето държави членки показват пазарен дял под 2 %. Източник: Trinomics (в процес на подготовка) Evaluation of the climate benefits of the use of harvested wood products in the construction sector and assessment of remuneration schemes. (Оценка на ползите за климата от използването на продукти от добита дървесина в строителния сектор и оценка на схемите за възнаграждения). Задача 1.1 Анализ на пазара.

(28)    Регламент (ЕС) № 305/2011.

(29)       https://europa.eu/new-european-bauhaus/index_bg .  

(30)       https://ec.europa.eu/clima/policies/innovation-fund_en .  

(31)     Forest-based bioeconomy and climate change mitigation: trade-offs and synergies in carbon storage and material substitution |(Основана на горите биоикономика и смекчаване на изменението на климата: възможности за компромисни варианти и синергии при съхраняване на въглерод и замяна на материали| Научен център на ЕС (europa.eu) .

(32)      Биоенергията от дървесина в ЕС се основава до голяма степен (49 %) на остатъци и отпадъци от дърводобив и преработка на дървен материал (напр. клони и върхове, стърготини, отпадъчна дървесина). Други 37 % се доставят от така наречените „първични източници на биомаса“, включително нискокачествена стволова дървесина и отгледна сеч (20 %), като половината са стъбла (10 %), произхождащи от дървесни култури, докато 4 % се доставят от стволова дървесина с индустриално качество. Останалите 14 % са некатегоризирани в докладваната статистика, което означава, че не са класифицирани нито като първичен, нито като вторичен източник, като обаче с оглед на дървесните потоци от биомаса е много вероятно източникът да е първична дървесина. https://ec.europa.eu/jrc/en/publication/eur-scientific-and-technical-research-reports/use-woody-biomass-energy-production-eu

(33)      Съгласно член 4 от Директива 2008/98/ЕО.

(34)      Martinez de Arano I, Maltoni S, Picardo A, Mutke S и др. (2021 г.). Non-Wood Forest Products for people, nature and the green economy (Недървесни горски продукти за хората, природата и екологосъобразната икономика). Приоритети на политиката за Европа. Бяла книга, базирана на поуките, извлечени от района на Средиземноморието. Проект 3.3 на Европейската тематична мрежа INCREdible, споразумение за безвъзмездна финансова помощ по „Хоризонт 2020“ № 774632, стр. 7.

(35)      Като пример може да се посочи проектът INCREDIBLE — той подпомага създаването на мрежи, насърчаващи иновациите в науката и обмена на практики при търговското реализиране на недървесни горски продукти в средиземноморските държави.

(36)      Напр. www.forest.erasmusproject.eu

(37)    Регламент (ЕС) № 305/2011.

(38)    Регламент (ЕС) 2020/852.

(39)     https://www.weforum.org/press/2020/08/us-businesses-governments-and-non-profits-join-global-push-for-1-trillion-trees/

(40)      Barredo Cano, J.I., Brailescu, C., Teller, A., Sabatini, F.M., Mauri, A. и Janouskova, K., Картографиране и оценка на първични и стари гори в Европа, EUR 30661 EN, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2021 г., ISBN 978-92-76-34229-8, doi:10.2760/13239, JRC124671.

(41)      Те следва да се използват само в надлежно обосновани случаи, например когато е доказана необходимост по причини, свързани с околната среда или здравето на екосистемите.

(42)      Директива 2009/147 относно опазването на дивите птици.

(43)     https://www.prosilva.org/close-to-nature-forestry/examplary-forests/- www.forbiodiv.org - https://www.prosilva.org/information-news/news/exemplary-forests-network/ и https://askafor.eu/

(44)      https://integratenetwork.org

(45)       BMEL - Publikationen - Der Wald in Deutschland - ausgewählte Ergebnisse der dritten Bundeswaldinventur .

(46)      Природосъобразното горско стопанство е пример за такива практики. То се стреми към многофункционални гори чрез комбиниране на биологичното разнообразие (дори в засадените гори), запазването на въглеродните запаси и приходите от дървесина. Въпреки че все още няма общоприето определение, природосъобразното горско стопанство е концепция, обсъждана от частни и публични организации, както в рамките на ЕС, така и в световен мащаб.

(47)      Приложение I към Директивата за местообитанията.

(48)      Както е определено в приложението към настоящата стратегия и придружаващия я работен документ на службите относно ангажимента за засаждане на 3 млрд. дръвчета до 2030 г. (SWD(2021)651).

(49)      Проекти по „Хоризонт“: InnoForest, SINCERE.

(50)      https://enrd.ec.europa.eu/.

(51)      Регламентът относно наблюдението на горите и тяхното взаимодействие с околната среда“ (2152/2003) беше в сила в периода 2003—2007 г. и допринесе за „създаването на схема за мониторинг на горите и взаимодействието с околната среда за защита на горите на Общността“. Схемата се основава на постиженията на двата предишни регламента на Съвета за мониторинг на въздействията на замърсяването на атмосферата ( Регламент (ЕИО)3528/86 на Съвета ) и на пожарите ( Регламент (ЕИО)2158/92 на Съвета ) на горските екосистеми. Докладът за прилагането на схемата Forest Focus е публикуван на https://ec.europa.eu/environment/archives/forests/ffocus.htm

(52)      Данните или продуктите, получени чрез спътниците „Сентинел“ в рамките на програмата „Коперник“, и изкуственият интелект вече се използват на европейско равнище и на равнището на държавите членки, напр. за осигуряване на непрекъснати инвентаризации на горите в Португалия, за установяване на земеползването (промените в него), както и за проверка на здравословното състояние на дърветата в подкрепа на управителите на гори и на сектора за производство на хартиена каша и на хартия. От 2000 г. насам в Швеция информацията, получена от спътникови изображения, позволява да се открива незаконна сеч, която понастоящем е рядкост, и на лоши практики за управление. В Румъния се реализира проект за „интелигентна гора“, като целта е горските пазачи да бъдат предупреждавани за евентуална незаконна сеч. Такива примери вече не са изключение — те въвеждат управлението на горите в цифровата ера.

(53)     https://effis.jrc.ec.europa.eu

(54)      https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/policies/destination-earth

(55)      Що се отнася до ръководените от Комисията информационни технологии, разработването на ИТ и изборът на обществени поръчки ще подлежат на предварително одобрение от Съвета по информационни технологии и киберсигурност на Европейската комисия.

(56)       Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб .

(57) В няколко държави членки вече съществуват планове за управление на горите и изисквания, свързани с такива планове, като те ще са в основата на оценката на Комисията. Вж: Обобщение на изискванията за плановете за управление на горите: fmp_table.pdf (europa.eu) .

(58)      COM(2013) 659 final. 

(59)      Чрез своя Съвместен изследователски център Комисията, като обединява дистанционно наблюдение и статистически данни, ще провежда научни изследвания и ще управлява научните познания в подкрепа на изпълнението на стратегията за горите, включително разработването на методи за мониторинг на горите в Европа с помощта на дистанционно наблюдение, както и оценката на състоянието на горите и натиска.

(60)      Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г.

(61)      Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици.

(62)      Директива 2004/34/ЕО относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети.

(63)     Вж. Насоките на Комисията относно общо разбиране за щетите върху околната среда съгласно Директивата за отговорността за околната среда (C(2021)1860 final), по-специално параграфи 15, 18 и 90.

(64)      Директива 2008/99/ЕО относно защитата на околната среда чрез наказателно право.

(65)      Вж. например член 3, буква з) от Директива 2008/99/ЕО.

(66)      Директива 2001/42/ЕО относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда.

(67)      Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда.

(68)      Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета.

(69)      Регламент (ЕC) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал. 

(70)      Регламент (ЕО) № 2173/2005 на Съвета от 20 декември 2005 г. за установяването на схема на разрешителни FLEGT за вноса на дървесина в Европейската общност

(71)      Вж. Гарантиране на спазването на законодателството в областта на околната среда — Служба за публикации на ЕС (europa.eu); и Ръководство за борба с престъпленията срещу околната среда и свързаните с тях нарушения: Circabc (europa.eu).

(72)      Рамковата програма за партньорство за разпространение сред ползвателите по „Коперник“ вече подкрепя пилотни национални информационни платформи за горите и използването на геопространствено разузнаване за борбата с незаконната сеч в горите (престъпления срещу горите).

(73)      Вж. съобщението на тема „Действия на ЕС за подобряване на спазването на законодателството и управлението в областта на околната среда“ (COM(2018) 10 final).

(74)      Вж. ръководството относно строгото опазване на животинските видове от интерес за Общността съгласно Директива 92/43/ЕИО за местообитанията“ — https://ec.europa.eu/environment/nature/conservation/species/guidance/index_en.htm (в процес на преразглеждане).

(75)      Вж. Управление на защитените зони по „Натура 2000“: Разпоредбите на член 6 от Директива 92/43/ЕИО за местообитанията, „Методологически указания относно разпоредбите на член 6, параграфи 3 и 4 от Директива 92/43/ЕИО за местообитанията“ (в процес на преразглеждане), и Ръководство за „Натура 2000“ и горите на https://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/guidance_en.htm  

(76)      С инструмента за партньорство TAIEX EIR P2P tool се улеснява обменът между националните органи, който дава възможност да се учат един от друг. С него могат също така да се организират събития по искане на службите на Европейската комисия при подход отгоре-надолу (стратегически TAIEX).

(77)      Подкрепата по Инструмента за техническа подкрепа се предоставя при поискване и обхваща широк спектър от области на политиката, включително прилагането на достиженията на правото на ЕС, прилагането на законодателството в областта на околната среда и въпросите, свързани с горите и управлението на горите, в контекста на приоритетите на ЕС, като например зеления преход и цифровата трансформация. Инструмент за техническа подкрепа (ИТП)| Европейска комисия (europa.eu) . 

(78)      Престъпленията срещу горите причиняват сериозни икономически, екологични и социални щети и подхранват корупцията, прането на пари и други престъпления. В световен мащаб годишните загуби на приходи поради престъпления срещу горите се оценяват на 51—152 млрд. щатски долара годишно, което представлява най-големият дял от престъпността в областта на околната среда.

(79)      Съобщение от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Стратегия на ЕС за борба с организираната престъпност 2021—2025 г. (COM(2021) 170 final).

(80)      Вж. съобщението на тема „Подобряване на достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда в ЕС и неговите държави членки (COM(2020) 643 final).

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 16.7.2021

COM(2021) 572 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Нова стратегия на ЕС за горите за 2030 г.

{SWD(2021) 651 final} - {SWD(2021) 652 final}

Пътна карта за действията на Комисията в изпълнение на ангажимента за засаждане до 2030 г. на 3 млрд. допълнителни дръвчета в ЕС

ЕТАПНА ЦЕЛ 1

Публикуване на насоките относно благоприятно за биологичното разнообразие ново залесяване и повторно залесяване, които понастоящем се разработват в рамките на Работната група по горите и природата; срок — първото тримесечие на 2022 г. Насоките ще обхващат както агролесовъдството, така и дърветата в градовете.

ЕТАПНА ЦЕЛ 2

Изготвяне на инструментариум за лицата, които желаят да участват в ангажимента (етикет, образец на сертификат, образец на клетвена декларация). С оглед на постигането на ключови резултати Комисията ще разработи и запазена марка за инициативата (визуална идентичност, хаштаг в социалните медии, слогани).

ЕТАПНА ЦЕЛ 3

Лансиране на уебстраница, посветена на ангажимента за засаждане на 3 млрд. допълнителни дръвчета, която ще е част от уебсайта на ГД „Околна среда“ и ще бъде активирана при приемането на стратегията на ЕС за горите от 2021 г. Подготвяне на материали за печата и медиите и осигуряване на присъствие в социалните медии. Предоставяне на информационни материали на участниците и партньорите в подкрепа на техните информационни кампании.

ЕТАПНА ЦЕЛ 4

Разработване на платформа за мониторинг на дърветата, която ще бъде достъпна на уебсайта Информационна система за горите на Европа ; срок — първото тримесечие на 2022 г. Системата ще включва и връзка към формуляра за подаване на данни на засадените дръвчета.

ЕТАПНА ЦЕЛ 5

Разработване на брояч на дърветата в ЕС, който ще показва приблизителния брой допълнителни дръвчета, засадени в ЕС между май 2020 г. и настоящия момент; срок — първото тримесечие на 2022 г. Броячът ще бъде свързан с други налични съществуващи броителни системи и ще отчита само дърветата, засадени при пълно спазване на екологичните принципи и принципа на допълняемост.

ЕТАПНА ЦЕЛ 6

Стартиране на проучване на Комисията с цел да се изготви преглед на всички съществуващи ангажименти за засаждане на дървета в ЕС и техните рамкови условия, включително за преброяване на засадените дръвчета; изготвяне на обзор на политиката и съобщение; срок — първото тримесечие на 2022 г.; резултатите се очакват до второто тримесечие на 2022 г.

ЕТАПНА ЦЕЛ 7

Изготвяне на списък на заинтересованите страни и организиране на конференция или среща с участието на всички тях след представяне на насоките и визуалната идентичност за ангажимента; срок — първото тримесечие на 2022 г.