ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 20.7.2021
SWD(2021) 704 final
РАБОТЕН ДОКУМЕНТ НА СЛУЖБИТЕ НА КОМИСИЯТА
Доклад относно върховенството на закона за 2021 г.
Глави по държави: ситуация в областта на върховенството на закона в Кипър
придружаващ
СЪОБЩЕНИЕТО НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,
СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И
КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ
Доклад относно върховенството на закона за 2021 г.
Ситуация в областта на върховенството на закона в Европейския съюз
{COM(2021) 700 final} - {SWD(2021) 701 final} - {SWD(2021) 702 final} - {SWD(2021) 703 final} - {SWD(2021) 705 final} - {SWD(2021) 706 final} - {SWD(2021) 707 final} - {SWD(2021) 708 final} - {SWD(2021) 709 final} - {SWD(2021) 710 final} - {SWD(2021) 711 final} - {SWD(2021) 712 final} - {SWD(2021) 713 final} - {SWD(2021) 714 final} - {SWD(2021) 715 final} - {SWD(2021) 716 final} - {SWD(2021) 717 final} - {SWD(2021) 718 final} - {SWD(2021) 719 final} - {SWD(2021) 720 final} - {SWD(2021) 721 final} - {SWD(2021) 722 final} - {SWD(2021) 723 final} - {SWD(2021) 724 final} - {SWD(2021) 725 final} - {SWD(2021) 726 final} - {SWD(2021) 727 final}
Резюме
Структурната реформа на кипърската правосъдна система продължава, но търпи забавяне. Законопроектът относно разделянето на сегашния Върховен съд на Върховен конституционен съд и Висш съд и относно процедурите за назначаване на съдиите и председателите на тези две нови юрисдикции предстои да бъде разгледан от парламента. Решението за тези назначения се взема от президента на Републиката по препоръка на Консултативния съдебен съвет, която има необвързващ характер. Важно е тази реформа да гарантира независимостта на съдебната власт в съответствие със законодателството на ЕС, като се вземат предвид и препоръките на Съвета на Европа. Създаването на апелативен съд също е предмет на обсъждане в парламента. Продължава процесът по създаване на специализирани съдилища и преструктурирането на съдилищата. Одобрени бяха новите гражданскопроцесуални правила, които имат за цел ускоряване на съдебните производства. Продължава повишаването на капацитета на Правната служба, включително чрез разделяне на функциите и процедури за набиране на персонал. Други реформи са насочени към преодоляване на значителни предизвикателства във връзка с ефикасността и качеството на правосъдната система, по-специално по отношение на цифровизирането. Гражданските, търговските и административните производства продължават да отнемат твърде много време.
Кипър продължава да подобрява законодателната си уредба за борба с корупцията, въпреки че някои важни реформи все още предстоят, като например създаването на агенция за борба с корупцията, защита на лицата, сигнализиращи за нередности, правила за лобирането и за деклариране на имущественото състояние на публични служители, заемащи изборна длъжност. Службата за прозрачност и предотвратяване на корупцията е натоварена да ръководи изпълнението на нов антикорупционен план за периода 2021—2026 г. Продължава разследването на случаи на корупция, сред които манипулирането на спортни състезания се откроява като конкретна рискова област, въпреки че съдебните решения по дела за корупция остават малко. Главната прокуратура е получила нови ресурси, а с изменението на Наказателния кодекс се увеличават санкциите за престъплението злоупотреба със служебно положение, като за разследването на това престъпление се допуска използването на специални техники за разследване. В отговор на твърдения за корупция, в която са замесени чужденци и високопоставени длъжностни лица, правителството започна разследване на схемите за предоставяне на гражданство срещу инвестиции. Нов кодекс за поведение, фокусиран върху борбата с корупцията, има за цел да повиши етиката в полицията. По време на пандемията от COVID-19 предприетите мерки за предоставяне на финансово облекчение бяха придружени от мерки за ограничаване на риска от измами и корупция.
Свободата на словото и правото на достъп до информация са правно и официално защитени чрез Конституцията. Вторичното законодателство изрично гарантира закрилата на журналистическите източници и насърчава медийния плурализъм в сектора на радиото и телевизията. От декември 2020 г. с вторичното право се установяват рамката и условията за публичен достъп до информация и се създава службата на комисаря по въпросите на информацията. Законопроектите, които се предвижда да бъдат приети през втората половина на 2021 г., са насочени към укрепване на независимостта на кипърския орган за радио и телевизия, засилване на гаранциите за свобода на словото и прозрачност по отношение на собствеността.
Системата на взаимозависимост и взаимоограничаване на властите включва процес на консултации като част от проект за по-добро законотворчество. Процесът на консултации по законопроектите обаче се ограничава до обсъждания в Камарата на представителите, като съществуват опасения относно достъпа на обществеността до проектотекстовете. Предвиденото в Конституцията извънредно положение не беше обявено по време на пандемията. Въпреки това на гражданите и предприятията бяха наложени ограничения по Закона за карантината, който дава право на Министерския съвет да издава постановления във връзка с пандемията от COVID-19. Някои организации на гражданското общество все още са изправени пред предизвикателства във връзка с уредбата на регистрацията, както се отбелязва в Доклада относно върховенството на закона за 2020 г., макар да се забелязват подобрения в новото законодателство, което позволява по-лесна регистрация на сдружения на неправителствени организации.
I.Правосъдна система
Съдебната система е съставена от шест районни съдилища, шест наказателни съдилища, Административния съд, Административния съд за международна закрила и Върховния съд. В процес на създаване е Конституционен съд. Освен това има съдилища по семейни дела, съдилища за контрол на наемните отношения, съдилища за уреждане на трудови спорове и военен съд. В първоинстанционните съдилища служат общо сто и тринадесет съдии, а във Върховния съд — тринадесет съдии. Съдиите във Върховния съд се назначават от президента на Републиката измежду съдиите и по препоръка на Върховния съд, която няма задължителен характер за президента. Въпреки това съгласно установената практика президентът зачита препоръките на Върховния съд, който въз основа на старшинството предлага най-възрастния действащ съдия за всяка свободна длъжност. Същата практика се прилага при назначаването на председателя на Върховния съд, като президентът на Републиката винаги спазва препоръката за назначаване на най-възрастния действащ съдия в този съд. Съдиите в първоинстанционните съдилища се назначават, прехвърлят и повишават от Висшия съдебен съвет (ВСС), съставен от всички членове на Върховния съд (председателя и дванадесет съдии). Прокуратурата е независима и организирана под ръководството на главния прокурор на Републиката. Главният прокурор оглавява Правната служба на Републиката, която е независима служба, подпомагаща неговата дейност, и не е подчинена на никое министерство. Главният прокурор има правомощието, което може да упражнява по свое усмотрение в обществен интерес, да образува, води, поема и продължава или прекратява производства за престъпления срещу всяко лице (юридическо или физическо) в Републиката. Главният прокурор е и правният съветник на Републиката, на президента, на Министерския съвет и на министрите поотделно. Той изпълнява и всички други функции и задължения, които са му възложени от Конституцията и по закон. Кипър участва в Европейската прокуратура. Независимата национална адвокатска колегия има регулаторни и дисциплинарни правомощия по отношение на своите членове.
Независимост
Степента на усещане за независимост на съдебната власт е средна. Сред широката общественост 48 % смятат, че независимостта на съдебната власт е „на относително добро“ или „на много добро“ равнище, като през 2021 г. този дял е спаднал със 7 процентни пункта в сравнение с 2020 г. Сред дружествата съответният дял е 45 % и е намалял с 3 процентни пункта от 2020 г.. Степента на усещане за независимост на съдебната власт е средна от 2016 г. насам.
Разделянето на сегашния Върховен съд на Върховен конституционен съд и Висш съд предстои да бъде разгледано от парламента. Законопроектът е внесен в парламента в края на 2020 г., като е създадена временна комисия, която да финализира текста. Понастоящем този проект предвижда назначаването на съдиите и председателите на тези съдилища да се извършва единствено от президента на Републиката. С проектозакона се създава Консултативен съдебен съвет — различен от Висшия съдебен съвет — чиято задача е да изготвя списък на най-подходящите кандидати за назначаване, като президентът не е длъжен да се съобрази с този списък. Важно е с тази реформа да се гарантира съдебната независимост в съответствие с правото на Съюза и като се отчитат препоръките на Съвета на Европа. Провеждането на консултация с Венецианската комисия по законопроекта ще даде увереност, че предлаганата реформа постига тази цел. Освен това законопроектът предвижда създаването на Апелативен съд, в който съдиите и председателят се назначават от Висшия съдебен съвет. След разпускането на парламента на 14 април 2021 г. поради парламентарните избори на 30 май, внесените проектозакони ще се разглеждат от новоизбрания парламент.
Продължават реформите по отношение на Висшия съдебен съвет с цел да се постигне по-добра представителност на компонентите на правосъдната система. Със законопроект от 2020 г. се предлага разширяване на състава на Висшия съдебен съвет (ВСС). Предвижда се съставът му да включва членовете на Върховния съд, председателя и съдиите от Висшия съд, председателя на Апелативния съд, най-старшия измежду председателите на районните съдилища, председателя на Асоциацията на съдиите, главния прокурор и председателя на Кипърската адвокатска колегия. Съдебната власт изрази предпочитанието си съставът на ВСС да бъде преразгледан и да включва единствено представители на съдебната власт. Законопроектът е внесен в края на 2020 г. и не е приет преди разпускането на парламента в началото на тази пролет. Важно е тази реформа да бъде съобразена с препоръките на Съвета на Европа.
Планът за действие за укрепване на Правната служба на Републиката е в процес на изпълнение, като се предвижда закон, който да гарантира бюджетната независимост на Службата. Освен другото, реформата включва преструктуриране и създаване на отделни самостоятелни дирекции в рамките на Правната служба, за да се осъществи по-ефективно разделение на двете основни функции на главния прокурор, създаване на нови длъжности, рационализиране на процедурите, разделяне на функциите и процедури за набиране на персонал. Все още в процес на обсъждане от главния прокурор и Министерството на финансите е нов проектозакон за бюджетната независимост на Правната служба. За да се подготви предвидената реформа, в края на 2020 г. в Правната служба на Републиката са назначени значителен брой нови юристи, като някои от тях се занимават с наказателни дела, включително дела за корупция.
Качество
Предприети са мерки за цифровизация на правосъдието, но остават сериозни проблеми в тази област. Наличната за широката общественост информация онлайн относно съдебната система е много ограничена. Освен това съществуват много малко цифрови решения за образуване и проследяване на производства по граждански/търговски и административни дела. Въвеждането на електронна система за администрация на съдилищата е една от главните цели на извършваните реформи. Нейното изпълнение обаче и съответните процедури за възлагане на обществени поръчки се отлагат от 2017 г. Междувременно е създаден електронен минирегистър за завеждане на дела, който започва да функционира през 2020 г. във всички регистри за гражданско състояние и във Върховния съд, което дава възможност за по-ефикасна обработка на заявленията в периода до цялостното въвеждане на системата за електронно правосъдие. Въвеждането на регистъра беше ускорено поради пандемията от COVID-19.
Допълнително са разработени информационните уебсайтове за обществеността относно съдебната практика и законодателството. Уебсайт, управляван от Кипърската адвокатска колегия, предоставя свободен и безплатен публичен достъп до няколко групи данни, като например бази данни със съдебна практика и законодателство. По-конкретно той предоставя достъп до базата данни с кипърската съдебна практика, практиката на Върховния съд на Кипър, практиката на Европейския съд по правата на човека и кипърското законодателство. Върховният съд предоставя на кипърските съдии достъп до национални и чужди онлайн бази данни, като поема разходите за това.
Ефикасност
Правосъдната система продължава да е изправена пред сериозни предизвикателства във връзка със своята ефикасност. Необходимото време за решаване на граждански, търговски и административни дела на първа инстанция (882 дни през 2019 г., в сравнение със 737 дни през 2018 г.) остава сред най-дългите в ЕС. При административното правосъдие на първа инстанция продължителността на производството се e увеличила (495 дни през 2019 г., в сравнение с 487 дни през 2018 г.), а делът на приключените производства е намалял (около 170 % през 2019 г,. в сравнение с около 219 % през 2018 г.). От септември 2020 г. в Районен съд Пафос започна изпълнението на пилотен проект за намаляване на забавените дела. След набирането на няколко допълнителни съдии се създаде работна група, която се фокусира конкретно върху обработването на забавените дела.
Изпълнението на плана за действие за справяне с предизвикателствата във връзка с ефикасността продължава, макар и с известно забавяне. В този контекст законопроект, изготвен от Министерството на правосъдието и обществения ред в края на 2020 г., предвижда разширяване на компетентността на районните съдии и старшите районни съдии в областта на гражданското право по отношение броя на споровете, които могат да разглеждат и решават, за да се позволи по-голяма гъвкавост на системата. Решението на Върховния съд от февруари 2019 г. да възложи разглеждането на финансови спорове — съдебни производства, свързани с необслужвани кредити — на шестима съдии, вече работещи в районни съдилища, продължава да се прилага.
Одобрени бяха новите правила за гражданското производство. На 19 май 2021 г. Върховният съд одобри новите Правила за гражданско производство, които заменят остарялата правна уредба, в сила от 1958 г.. Тези правила, които все още не се прилагат, имат за цел да се ускори съдопроизводството и да се увеличи цялостната ефикасност на гражданския съдебен процес, включително по отношение изпълнението на съдебните решения.
II.Уредба за борба с корупцията
Приет е нов план за действие за борба с корупцията за периода 2021—2026 г., като наблюдението на неговото изпълнение е възложено на Службата за прозрачност и предотвратяване на корупция. Главният прокурор има цялостна компетентност за съдебното преследване на престъпления, включително корупция. Прокуратурата предоставя правни консултации на правоприлагащите органи, разследващи корупционни престъпления. Назначен е нов главен прокурор, като заедно с това се набира нов персонал и се извършва преструктуриране на службата за преследване на финансови престъпления. Нов законопроект относно достъпа до публична информация бележи напредък в правната уредба за борба с корупцията.
Експертите и ръководните кадри в търговските дружества са на мнение, че равнището на корупция в обществения сектор продължава да бъде относително високо. Според индекса на Transparency International за възприемане на корупцията за 2020 г. Кипър получава 57 точки от 100 възможни и се нарежда на 12-то място в Европейския съюз и на 42-ро в световен мащаб
. Това възприемане се е влошило
през последните пет години
.
Преразгледана бе стратегическата рамка за борба с корупцията. През януари 2021 г. президентът на Републиката и министърът на правосъдието и обществения ред приеха нова стратегия за борба с корупцията за периода 2021—2026 г. Предложените мерки са свързани с проблемите на прозрачността, отчетността и корупцията, като имат за цел укрепване на съществуващите институции и създаване на нови гаранции
. Стратегията включва три стълба
, разделени на конкретни действия
. Службата за прозрачност и предотвратяване на корупция (подчинена на Министерството на правосъдието и обществения ред) е назначила двама служители, отговарящи за междуинституционалното координиране и изпълнение на стратегията. Всяка публична институция има координационно звено във връзка със стратегията за борба с корупцията, което докладва за напредъка по отношение изпълнението на антикорупционните мерки, за които тя съответно отговаря. Службата за прозрачност и предотвратяване на корупция събира и централизира информацията относно изпълнението на стратегията, като публикува резултатите на онлайн платформа
. В края на 2020 г. Министерският съвет стартира също така национална програма за почтеност, основаваща се на стандарта на Международната организация по стандартизация (ISO) за система за управление на борбата с подкупите. Министерството на правосъдието отговаря за надзора на изпълнението на тази програма
.
Законът за достъп до публичната информация влезе в сила, но останалото антикорупционно законодателство все още се обсъжда от парламента. През декември 2020 г. влезе в сила Законът за правото на достъп до информация от обществения сектор
, който предоставя на физическите и юридическите лица правото на достъп до информация, съхранявана от публичен орган. Проектозаконът за създаване на независим орган за борба с корупцията и проектозаконът за лобирането минаха на първо четене в съответната парламентарна комисия. Няколко законопроекта относно деклариране на имущественото състояние на заемащи избираема длъжност държавни служители са внесени за разглеждане от парламентарната комисия за институциите, заслугите и комисаря по въпросите на администрацията
. Не е ясно обаче кога ще бъдат окончателно приети.
Увеличена е санкцията за престъплението злоупотреба със служебно положение. През март 2021 г. санкцията за престъплението злоупотреба със служебно положение, извършено от длъжностно лице (независимо дали избрано, или назначено), се увеличи от три на седем години лишаване от свобода
.
Главната прокуратура продължава да подобрява капацитета си. В края на юни 2020 г. бе назначен нов главен прокурор. Прокуратурата наскоро набра 24-ма юристи на първо ниво с мандат да преследват финансови престъпления, включително свързани с корупция, а три длъжностни лица бяха преместени от отдел „Човешки ресурси“ в Главна прокуратура. Между 2013 г. и 2020 г. е проведено разследване по 149 дела за корупция, като по 20 от тях има произнесени присъди (включително пет дела, засягащи високопоставени служители и видни политически личности)
. Конкретно в свързаната с риск област, регулирана от Закона за борба с манипулирането на спортни състезания
, се е стигнало до няколко разследвания за корупция (12 дела през 2020 г. и три дела през 2021 г.) и за конфликт на интереси (две дела през 2020 г. и едно през 2021 г.), но досега няма произнесена присъда
. В хода на 2020 г. главният прокурор координира срещи с асоциацията за залози и полицията във връзка с прилагането на Закона за борба с манипулирането на спортни състезания.
Правителството създаде анкетна комисия, която да разследва кипърската схема за предоставяне на гражданство срещу инвестиции. В отговор на твърденията за корупция, в която са замесени чужди граждани и високопоставени длъжностни лица (включително с възможно участие на видни политически личности), по искане на Министерския съвет на 7 септември 2020 г. главният прокурор назначи анкетна комисия, която има за задача да проучи всички случаи на натурализация съгласно кипърската схема за предоставяне на гражданство срещу инвестиции от 2007 г. до 2020 г. Комисията докладва за 6779 проучени случая на натурализация, която се основава на инвестиции. В предварителното си заключение от април 2021 г. комисията посочва, че в повече от 53 % от всички анализирани случаи на натурализация е налице нарушение на закона. Европейската комисия започна производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу Кипър във връзка със схемата за предоставяне на гражданство срещу инвестиции.
Прокурорската служба за финансови престъпления претърпя реорганизация. През 2020 г. службата за разследване на финансови престъпления бе реорганизирана в две подразделения: едно подразделение, което отговаря за разследването на финансови престъпления, и едно помощно подразделение (което започна дейност през февруари 2021 г.) с двама разследващи полицаи и четирима съдебни счетоводители
. Помощното звено оказва комбинирана подкрепа на други звена чрез анализ на финансовата разузнавателна информация и комплексна проверка на подозрителни лица. Трудното привличане и задържане на квалифициран персонал обаче продължава да е предизвикателство за службата
. Разследването на някои финансови престъпления се забавя поради бавния отговор от страна на финансовите институции на съдебните заповеди за разкриване на информация, а по някои международни дела и поради предполагаемото продължително време за отговор от страна на чуждестранните органи на искания за взаимопомощ по наказателноправни въпроси
. През 2020 г. е извършена една конфискация във връзка с корупционно престъпление с участието на четирима ответници, включително един държавен служител
.
Въведени са нови инструменти за повишаване на почтеността в рамките на полицията, включително онлайн платформа за подаване на сигнали за нередности. През 2020 г. Полицейската служба по вътрешни въпроси (PIAS), която отговаря за разследванията по твърдения за корупция в рамките на полицията, стартира онлайн платформа за подаване на сигнали за нередности. Оттогава насам тя е получила 141 жалби
: по 36 жалби вече е проведено разследване (като 21 от тях впоследствие са отхвърлени). Няма данни за дела, по които е произнесена присъда. В началото на 2021 г. PIAS прие полицейски кодекс за поведение, фокусиран върху борбата с корупцията (включен в съществуващия полицейски етичен кодекс)
, и разясни своите компетентности в информационна брошура на общността. В случай на съмнения за корупция по отношение на полицейски служител PIAS може да реши да проведе „тест за почтеност“ на заподозряното лице. При съмнения за корупция се уведомява Главната прокуратура, а данните, сочещи за нарушения на дисциплинарни разпоредби, се изпращат на началника на полицията за евентуални корективни мерки. Между 2018 г. и 2020 г. са отнесени 13 случая към Главната прокуратура, а един е завършил с произнасяне (на присъда). Понастоящем тече разследване по 11 случая, а един случай предстои да бъде разгледан от главния прокурор.
Бяха приети нови разпоредби относно конфликта на интереси при членове на парламента. През февруари 2021 г. Камарата на представителите прие Кодекс за поведение на своите членове, включващ разпоредби относно несъвместимостта, декларациите за имуществено състояние, даренията и лобирането
. За спазването на кодекса ще следи специална парламентарна комисия. По отношение на другите държавни служители наред с действащия административен закон
съществува текущ проект, който има за цел да се изработи общ набор от принципи относно конфликти на интереси при публични служители от всички сектори
.
Няма данни относно прилагането на уредбата за деклариране на имущественото състояние. Макар да са въведени правила за декларациите за имуществено състояние, възникнаха въпроси във връзка с точността и проверката на тези декларации. Освен това, макар да съществуват правила и санкции за неизпълнение на задълженията във връзка с декларациите за имуществено състояние, включително за високопоставени длъжностни лица и видни политически личности (като например членове на парламента и президента на Републиката), не е ясно доколко те са ефективни, тъй като напълно липсва информация относно прилагането на системата за деклариране на имущественото състояние. Затова изложените в миналогодишния доклад опасения остават валидни.
Внесен е проектозакон относно съобщаването за корупционни действия, който от май 2017 г. е
в очакване да бъде одобрен от законодателя. С този закон ще се въведат нови разпоредби за защита на лицата, сигнализиращи за корупционни действия както в публичния, така и в частния сектор
.
По време на пандемията от COVID-19 бяха предприети действия, които имат за цел предотвратяването на измами чрез схеми за облекчения. Министерството на труда, социалните грижи и социалното осигуряване въведе контролен механизъм, свързан с базата данни на службите за социално осигуряване, който позволява автоматични проверки на получателите на субсидии във връзка с COVID-19 (наричан още „специална схема“). В случаите на нарушение на критериите за участие в „специалната схема“ Министерството на труда, социалните грижи и социалното осигуряване е изискало съответните помощи да бъдат върнати. Установяването на тавани на цените на основни материали за предпазване от заболяването (например маски или медицински тестове за COVID-19) е сред мерките, насочени към справяне с корупционните рискове в сектора на здравеопазването.
III.Медиен плурализъм и свобода на медиите
В Кипър свободата на словото и правото на достъп до информация са правно и официално защитени чрез член 19 от Конституцията на Република Кипър. Вторичното законодателство изрично гарантира закрилата на журналистическите източници и насърчава медийния плурализъм в сектора на радиото и телевизията. Законът за правото на достъп до информация от обществения сектор (2017 г.) влезе в сила през декември 2020 г. след няколко отлагания с цел закрепване на това право във вторичното законодателство. Законът установява рамката и условията за публичен достъп до информация, съхранявана от държавни органи, и създава службата на комисаря по въпросите на информацията. С два отделни законопроекта, планирани за приемане през втората половина на 2021 г., се очаква съответно хармонизиране на кипърското законодателство с Директивата за аудио-визуалните медийни услуги и укрепване на свободата на печата
. Кипър разпредели държавна помощ, съставена основно от постъпления от реклама, която се изплаща на медиите, за да информират обществеността за пандемията от COVID-19.
Внесени бяха изменения, насочени към укрепване независимостта на регулатора за аудио-визуални медийни услуги — Кипърския орган за радио и телевизия. В парламента бяха представени изменения на Закона за операторите, излъчващи радио и телевизионни програми 7(I)/1998, които изрично предвиждат функционална и ефективна независимост на органа, като съгласуват закона с Директивата за аудио-визуалните медийни услуги. Освен това критериите за подбор на членовете на съвета на Кипърския орган за радио и телевизия са съгласувани с кипърския Кодекс на публичното управление, въведен с Решение 87/869 на Министерския съвет, като по този начин се гарантира високата професионална квалификация на членовете на съвета.
Кипърският независим съвет по печатните медии — Комисията за жалби във връзка с медиите, се състои от тринадесет членове и отговаря за саморегулирането на новинарските медии, както печатни, така и електронни. Ако влезе в сила, проектозаконът за гарантиране на свободата на печата и работата на медиите ще уреди правния статут на Комисията за жалби. Въпреки че Комисията за жалби работи изцяло без намеса на държавата и съдебен надзор, мониторингът на медийния плурализъм сочи, че пандемията от COVID-19 и свързаните с нея съкращения са задълбочили отдавнашни проблеми, поради което работата на Комисията за жалби се фокусира предимно върху гарантиране на заетостта и заплатите и по-малко върху редакторската независимост.
Очаква се укрепване на нормативната уредба в Кипър, която вече позволява определена степен на прозрачност относно собствеността в сектора на аудио-визуалните медии. В мониторинга на медийния плурализъм (ММП) за 2021 г. се припомнят опасенията и се потвърждават нивата на риск, посочени в ММП за 2020 г., по отношение на ефективното прилагане на действащите разпоредби и липсата на уредба, която да гарантира прозрачност относно собствеността в секторите на печатните и на електронните медии, което затруднява установяването и потвърждаването на крайните собственици или кръстосаната собственост в тези сектори. Проектозаконът, по който понастоящем се провеждат консултации, има за цел да запълни тези празноти, като задължи всички медии да публикуват заверени счетоводни отчети, предоставящи данни за действителните собственици.
Продължават да съществуват механизми за гарантиране на политическата независимост и за предотвратяване на конфликти на интереси. Въпреки че все още не съществува рамка, регулираща рекламирането в държавните медии, бе предоставена държавна помощ в размер на 700 000 EUR, включваща предимно средства за реклама, изплащани на медиите, за да информират обществеността относно пандемията от COVID-19. Според ММП за 2021 г. предоставените субсидии са по-диверсифицирани в сравнение с реализирани в миналото схеми и драстично са намалили рисковия фактор, свързан с индикатора за държавно регулиране на ресурсите
. Изводът на ММП за 2021 г. е, че се наблюдава общ спад на риска в областта на политическата независимост (от 59 % на 55 %), въпреки че редакционната автономност все още е застрашена и e изложена на висок риск, тъй като преследването на политически програми от страна на собствениците на медии води до известна автоцензура сред редакторските екипи. Понастоящем се разработва подробен механизъм, регламентиращ отпускането на средства за реклама за държавни информационни кампании извън темата за пандемията от COVID-19.
Макар преките заплахи да остават редки, има съобщен случай на онлайн тормоз и наблюдение на журналист. Въведени са нормативни гаранции за закрила на журналистическите източници. Очаква се, след като стане действащ закон, проектозаконът за гарантиране на свободата на печата и работата на медиите в Република Кипър да затвърди гаранциите за свободата на словото в интернет и извън него. Заинтересовани страни изразяват загриженост във връзка с преследване, кибератака и дигитален тормоз на разследващ журналист, по-специално чрез излагане в социалните мрежи. След Доклада относно върховенството на закона за 2020 г. в платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите няма подадени сигнали, свързани с Кипър.
IV.Други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване
Република Кипър е президентска република. Президентът на Кипър е едновременно държавен глава и ръководител на правителството. Камарата на представителите е парламентът и има законодателна власт. Както представителите, така и министрите имат право на законодателна инициатива. Върховният съд има компетентност да се произнася относно конституционосъобразността на законите в контекста на конкретни дела, за които е сезиран
. Съществуват няколко независими национални органа, организации и институции, които имат за цел защита и гарантиране на правата на човека.
Въпреки предприетите мерки за повишаване на ангажираността на заинтересованите страни, обществените консултации не винаги се провеждат на ранен етап от разработването и формулирането на политики. Рядко се провеждат открити обществени консултации по отделни законодателни актове, въпреки поетия ангажимент в контекста на проекта за по-добро законотворчество и съответните циркулярни писма на Министерството на финансите и на Правната служба на Републиката. Вместо това процесът на консултации по законопроектите е труднодостъпен за обществеността и се ограничава до обсъждания в Камарата на представителите. На този етап проектозаконите се предоставят според изготвен от Министерството на правосъдието стандартен списък с адресати на предварително определени заинтересовани лица, за да могат последните да представят своите становища и/или да участват в обсъжданията в съответните постоянни парламентарни комисии. Главният прокурор прави предварителен преглед на законопроектите по отношение на спазването на принципите на законност и пропорционалност.
Правителството е упълномощено да приеме мерки за справяне с пандемията от COVID-19. Предвиденото в Конституцията извънредно положение не беше обявено в Кипър. Въпреки това бяха наложени ограничения по Закона за карантината, който дава право на Министерския съвет да издава разпореждания във връзка с пандемията от COVID-19, които се прилагат както по отношение на гражданите, така и по отношение на публичните органи и предприятията. Кипърският парламент редовно следи за изпълнението на всички мерки, свързани с COVID-19. Според получена от правителството информация досега ограничителните мерки са били обжалвани само веднъж, по дело, заведено през 2020 г. и все още висящо пред Административния съд, относно максималния броя служители, с които офисите и другите места на работа могат да извършват дейност
.
В контекста на пандемията от COVID-19 омбудсманът извършва активна дейност в помощ на гражданите. От март 2020 г. омбудсманът провежда информационна кампания във връзка с пандемията от COVID-19 и защитата на човешките права. Омбудсманът е акредитиран с хуманитарен статут от Световния алианс на националните институции по правата на човека (GANHRI) през 2015 г.
, като акредитацията ще бъде преразгледана през юни 2021 г.
.
Въпреки че е отбелязан известен напредък, регистрацията на организациите на гражданското общество продължава да буди загриженост. Същата загриженост изрази комисарят на Съвета на Европа за правата на човека
, в частност по отношение на възможността на неправителствените организации да извършват дейност в Кипър и на прилагането на законодателството относно сдруженията, което наскоро доведе до прекратяване на регистрацията на няколко неправителствени организации. В отговор на тези притеснения
правителството изтъква, че със законодателството от 2017 г.
се въвеждат елементи на прозрачност и отчетност за дейността на НПО в съответствие с насоките на Специалната група за финансови действия (FATF)
за защита на НПО от злоупотреби с цел финансиране на тероризъм, както и с петата директива на ЕС за предотвратяване на изпирането на пари и надзора върху него. Понастоящем е възможно регистрацията на федерации на организации да се извършва директно, без да е необходимо отделно да се регистрират и техните членове
.
Приложение I: Списък на източниците по азбучен ред*
* Списъкът на становища и коментари, получени в контекста на консултациите за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., е публикуван на уебсайта
https://ec.europa.eu/info/policies/justice-and-fundamental-rights/upholding-rule-law/rule-law/rule-law-mechanism/2021-rule-law-report-targeted-stakeholder-consultation
.
Kathimerini (2021 г.), Interim report on golden passports delivered (
https://knews.kathimerini.com.cy/en/news/interim-report-on-golden-passports-delivered
).
Organized Crime and Corruption Reporting Project, „Cypriot Journalist Says He is Being Spied on and Fears for His Life“ (Център за изследване на корупцията и организираната престъпност, „Кипърски журналист твърди, че е шпиониран и се страхува за живота си“) (
https://www.occrp.org/en/daily/12631-cypriot-journalist-says-he-is-being-spied-on-and-fears-for-his-life
).
Sigma Live (2021), Доклад относно гражданството (
https://www.sigmalive.com/news/politics/795517/ekthesi-politografiseonto-53-ektos-nomikou-plaisioupeitharxikes-efthynes
).
Transparency International (2021 г.), Индекс за възприемане на корупцията за 2020 г.
Агенция за основните права (2021 г.), Contribution from the Fundamental Rights Agency to the 2021 Rule of Law Report.
Върховен съд на Кипър (2021 г.), Принос на Върховния съд на Кипър за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г.
Генерална дирекция „Комуникации“ (2019 г.), Flash Eurobarometer 482: businesses’ attitudes towards corruption in the EU.
Генерална дирекция „Комуникации“ (2020 г.), Special Eurobarometer 502: corruption.
Група държави срещу корупцията (GRECO) (2020 г.), Fourth Evaluation Round - Second Compliance Report on Cyprus on corruption prevention in respect of members of parliament, judges and prosecutors (
https://rm.coe.int/fourth-evaluation-round-corruption-prevention-in-respect-of-members-of/1680a06389
)
Европейска комисия (2020 г.), 2020 Rule of Law Report - The rule of law situation in the European Union.
Европейска комисия (2020 г.), Investor citizenship schemes: European Commission opens infringements against Cyprus and Malta for “selling” EU citizenship, INFR(2020)2300 (
https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_20_1925
).
Европейска комисия (2021 г.), EU Justice Scoreboard.
Европейска комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ) към Съвета на Европа (2020 г.), Study on the functioning of the judicial systems in the EU Member States.
Европейска комисия, Кът за медиите (2021 г.), June infringements package: key decisions (
https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/inf_21_2743
).
Кипърска адвокатска колегия (2021 г.), Contribution from the Cyprus Bar Association for the 2021 Rule of Law Report
Кипърска анкетна комисия (2021 г.), Interim Report on the procedure of granting citizenship to foreign investors and businessmen (
https://www.pio.gov.cy/assets/pdf/newsroom/2021/04/Interim Report 27 04 2021(pdf).pdf
).
ОИСР (2019 г.), Indicators of Regulatory Policy and Governance („Индикатори за регулаторната политика и управлението“) — Кипър.
Писмо от Dunja Mijatović, комисар на Съвета на Европа за правата на човека, до г-н Nicos Nouris, министър на вътрешните работи на Кипър (2021 г.) (
https://rm.coe.int/letter-to-mr-nicos-nouris-minister-of-interior-of-cyprus-by-ms-dunja-m/1680a1c09b
).
Писмо отговор на г-н Nicos Nouris, министър на вътрешните работи на Кипър, до Dunja Mijatović, комисар на Съвета на Европа за правата на човека (2021 г.) (
https://rm.coe.int/reply-of-mr-nicos-nouris-minister-of-the-interiorof-cyprus-to-the-lett/1680a1cb15
)
Правителство на Кипър (2021 г.), Input from Cyprus for the 2021 Rule of Law Report
Президентство на Република Кипър, уебсайт за комуникация и информация Exandas (
https://exandas.presidency.gov.cy/
)
Репортери без граници (2021 г.), 2021 World Press Freedom Index („Световен индекс за свобода на печата за 2021 г.“) — Кипър (
https://rsf.org/en/cyprus
)
Репортери без граници (2021 г.), Приносът на „Репортери без граници“ за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г.
Специална група за финансови действия (2015 г.), Combating the abuse of non-profit organisations (Recommendation 8) (
http://www.fatf-gafi.org/media/fatf/documents/reports/BPP-combating-abuse-non-profit-organisations.pdf
)
Съвет на Европа: Комитет на министрите (2010 г.), Recommendation CM/Rec(2010)12 of the Committee of Ministers to member states on judges: independence, efficiency and responsibilities.
Център за свобода и плурализъм на медиите (2021 г.), Media pluralism monitor 2021 – Report on Cyprus (ще се добави връзка, когато бъде налична).
Приложение II: Посещение в страната — Кипър
През април 2021 г. службите на Комисията проведоха виртуални срещи с:
·Министерството на правосъдието
·Върховния съд
·Кипърската адвокатска колегия
·Службата за прозрачност и предотвратяване на корупция
·Полицията — Службата по вътрешни въпроси
·Полицията — Службата за разследване на финансови престъпления
·Органа за радио и телевизия
·Службата по печата и информацията
·Представители на Главната прокуратура
·Министерството на вътрешните работи — отдел „Медии“
·Кипърския форум за почтеност
* Комисията се срещна и със следните организации в редица срещи на хоризонтално равнище:
·Amnesty International
·Center for Reproductive Rights (Центъра за репродуктивни права)
·CIVICUS
·Civil Liberties Union for Europe (Съюза за граждански свободи за Европа)
·Civil Society Europe
·Conference of European Churches (Конференцията на европейските църкви)
·EuroCommerce
·European Center for Not-for-Profit Law (Европейския център за нестопанско право)
·Европейския център за свобода на печата и медиите
·European Civic Forum (Европейския граждански форум)
·European Federation of Journalists (Европейската федерация на журналистите)
·European Partnership for Democracy (Европейското партньорство за демокрация)
·Европейския младежки форум
·Front Line Defenders
·Фондация „Human Rights House“
·Human Rights Watch
·ILGA-Europe
·Международната комисия на юристите
·Международната федерация по правата на човека
·International Planned Parenthood Federation European Network (Европейската мрежа на Международната федерация за планирано родителство)
·Международния институт по печата
·Netherlands Helsinki Committee (Нидерландския хелзинкски комитет)
·Open Society European Policy Institute (Института за европейска политика на „Отворено общество“)
·Philanthropy Advocacy („Застъпничество за филантропия“)
·Protection International
·„Репортери без граници“
·Transparency International EU („Прозрачност без граници ЕС“)