ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Страсбург, 15.2.2022

COM(2022) 57 final

2022/0039(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на Програма на Съюза за сигурна свързаност за периода 2023—2027 година

{SEC(2022) 77 final} - {SWD(2022) 30 final} - {SWD(2022) 31 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.    КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

Общата цел на настоящото предложение е да се създаде система на Съюза за сигурни спътникови комуникации (наричана по-нататък „програмата“), която гарантира осигуряването в световен мащаб на услуги за сигурни, гъвкави и устойчиви спътникови комуникации за Съюза и правителствените органи на държавите членки.

Спътниковите комуникации осигуряват повсеместно покритие, което допълва наземните мрежи (наземни под формата на кабелни връзки, като оптични широколентови или безжични мрежи). Спътниковите комуникации могат да осигурят средствата за безпрепятствени цифрови комуникации в райони, в които наземни мрежи отсъстват (например океани, по време на полети или на отдалечени места/острови без покритие на клетъчна или широколентова мрежа), те са били унищожени (например по време на наводнения или горски пожари) или в които на местните мрежи не може да се разчита (в кризисни ситуации, за дипломатически служби в трети държави или за чувствителни правителствени операции).

Правителствените спътникови комуникации са стратегически актив, тясно свързан с националната сигурност, използван от повечето държави членки. Ползвателите от публичния сектор обикновено предпочитат държавни 1 или публично-частни решения 2 , или използват конкретни акредитирани доставчици от частния сектор. Случаите на използване включват операции по наблюдение, управление на кризи, включително операции за гражданска защита и хуманитарни операции при природни и причинени от човека бедствия и свързване и защита на ключова инфраструктура.

Поради мащаба и сложността на необходимите инвестиции и полезните взаимодействия, които би могла да донесе една обща способност, още през 2013 г. 3 правителствените спътникови комуникации (GOVSATCOM) бяха определени като обещаваща област за инициативи на Съюза с възможност за осезаем принос към постигането на целите за силен, сигурен и устойчив Европейски съюз. Понастоящем те са неразделна част от Космическата стратегия за Европа 4 , Европейския план за действие в областта на отбраната 5 и Глобалната стратегия на Европейския съюз. Концепцията за инфраструктура на Съюза за правителствени спътникови комуникации намира системна подкрепа в последвалите заключения на Съвета 6 .

Приемането на Регламент (ЕС) 2021/696 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. за създаване на космическа програма на Съюза и Агенция на Европейския съюз за космическата програма и за отмяна на регламенти (ЕС) № 912/2010, (ЕС) № 285/2013 и (ЕС) № 377/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС (наричан по-нататък „Регламентът за космическата програма“) представляваше първата стъпка към постигането на тази цел за устойчивост чрез създаването на специален компонент за правителствени спътникови комуникации в космическата програма на Съюза — GOVSATCOM. Неговата цел е да се оптимизира използването на съществуващата пропускателна способност на спътниковите комуникационни канали за ползвателите от правителствения сектор въз основа на обединяване и споделяне на наличните национални и частни ресурси на ЕС за спътникови комуникации. Поради ограничения експлоатационен срок на спътниците (приблизително 15 години за спътници в геостационарна (GEO) орбита) през следващото десетилетие някои от инфраструктурите държавна собственост, които ще съставляват част от обединените и споделени ресурси за GOVSATCOM, ще трябва да бъдат попълнени 7 . По тази причина в Регламент (ЕС) 2021/696 се предвижда необходимост от оценяване на промените в нуждите от спътникови комуникации. Според регламента, ако в резултат на тази оценка „се окаже, че този подход не е достатъчен за покриване на нарастващото търсене, следва да бъде възможно да се вземе решение за преминаване към втори етап и развитие на допълнителна специфична космическа инфраструктура или капацитет посредством едно или няколко публично-частни партньорства, например с операторите на спътници на Съюза“.

Това развитие на нуждите се доказва от няколко проучвания 8 : традиционно спътниковите комуникации се използват за гласови комуникации и предаване на данни в отдалечени райони (например в морето), но естеството на случаите на използване търпи бързо развитие, което изисква работа при ограничено закъснение 9 и глобално покритие. Макар че спътниковите комуникации разчитат основно на геосинхронни (geosynchronous — GEO) космически летателни апарати, техническият прогрес създаде условия за появата на комуникационни мрежи въз основа на групи спътници в негеостационарна орбита (NGSO), състоящи се от спътници в ниска околоземна орбита (low-Earth-orbit — LEO) и такива в средна околоземна орбита (medium-Earth-orbit — MEO), и за осигуряване на работни характеристики, отговарящи на тези променящи се нужди на ползвателите.

Нарастващите равнища на хибридните заплахи и киберзаплахите и тенденциите за зачестяване на природните бедствия са двигател за промяна на нуждите на участниците от правителствения сектор в посока по-голяма сигурност, надеждност и наличие на съизмерими решения за спътникови комуникации. Възходът на квантовите компютри носи допълнителни заплахи. Очаква се с подобрените си из основи възможности квантовите компютри да могат да дешифрират съдържание, което понастоящем е криптирано. Инициативата за европейска квантова комуникационна инфраструктура (EuroQCI) 10 е насочена към разработване на подготвени за бъдещето криптографски системи, които да предлагат безпрецедентни равнища на сигурни комуникации, като устояват на бъдещите атаки, базирани на квантови изчисления. Понастоящем EuroQCI се финансира по линия на програмите „Хоризонт Европа“, „Цифрова Европа“, както и на Механизма за свързване на Европа в цифровата област. Освен това в доклада на Комисията за стратегическо прогнозиране 11 като една от преобладаващите водещи тенденции за следващите петдесет години са определени цифровата хиперсвързаност и технологичната трансформация, в чиято основа стои безпрецедентното търсене на услуги, например в основаната на данни икономика и финансовия сектор.

Поради описания напредък свързаността на спътниковите комуникации в световен мащаб във все по-голяма степен се третира като стратегически актив. За тази цел е в ход изпълнението на няколко големи проекта, подкрепени от правителства на държави извън ЕС, с редица стратегически цели в областта на свързаността 12 . Тези стратегически инфраструктури, създадени по инициатива на всички основни космически сили, очертават нарастващата нужда в световен мащаб правителствените услуги да гарантират устойчива свързаност в подкрепа не само на техните операции за сигурност, но и на свързването на инфраструктури от критично значение, управлението на кризи, както и в подкрепа на наблюдението на границите и морското наблюдение.

Към днешна дата не съществуват действащи активи на ЕС или активи на ЕС, чието производство е в ход, в ниска околоземна орбита (LEO) или средна околоземна орбита (MEO), които биха могли да отговорят на променящите се нужди на ползвателите от правителствения сектор. Всички съществуващи ангажирани пропускателни способности на спътниковите комуникационни канали, предоставящи правителствени услуги на разположение на държавите членки, се базират на ограничен брой активи в геостационарна орбита с покритие основно над Европа. По-голямата част от пропускателната способност е предназначена за военни мисии със строг контрол на управлението (като се започне от собственост върху инфраструктурите и се стигне до публично-частни партньорства, подчинени на строги правила). Освен това, тъй като услугите, предоставяни от тези способности за военни спътникови комуникации, са пригодени да отговарят на специфичните нужди на военните, по-конкретно по отношение на честотата, криптирането, особеностите на сигнала, потребителските крайни устройства и нивото на класификация за сигурност, те не могат да бъдат използвани за повечето граждански правителствени приложения.

Въз основа на този технологичен напредък за постигане на ограничено закъснение се появяват различни подкрепяни от държавата или субсидирани големи групи спътници на държави извън ЕС, като САЩ, Китай и Русия. В същото време е налице недостиг на налични честотни ленти и орбитални слотове поради драстичното увеличение на тези големи групи спътници. В съчетание с ограничения експлоатационен срок на пропускателната способност на GOVSATCOM, това налага спешното създаване на базирана в космоса система на ЕС за сигурна свързаност. Програмата ще попълни празнините в пропускателната способност и капацитета за услуги за правителствени спътникови комуникации.

Програмата следва също така да създаде условия за предоставяне на услуги за търговски спътникови комуникации от частния сектор. Такива търговски услуги ще създадат условия по-специално за наличието на високоскоростна широколентова и безпрепятствена свързаност навсякъде в Европа, като се премахнат мъртвите зони и се засили сближаването между териториите на държавите членки, включително селските, периферните, отдалечените и изолираните райони и острови, и ще осигурят свързаност в географски райони от стратегически интерес извън Съюза.

В оценката на въздействието беше преценено, че публично-частното партньорство е най-подходящият модел за изпълнение, за да се гарантира, че целите на програмата могат да бъдат постигнати. Това би позволило да се доразвие съществуващата технологична и инфраструктурна база на ЕС за спътникови комуникации и да се обезпечат стабилни и иновативни правителствени услуги. В същото време ще се създадат условия частните партньори да допълнят инфраструктурата на програмата с допълнителни възможности за предлагане на търговски услуги. Това допълнително би оптимизирало разходите за внедряване и за дейността чрез споделянето на разходите за разработване и внедряване на компоненти, които са общи за правителствената и търговската инфраструктура, както и на оперативните разходи, чрез създаване на условия до голяма степен за съвместно използване на пропускателната способност. Това би стимулирало иновациите по-специално при малките и средните предприятия и новосъздадените предприятия, които внедряват нови космически технологии и приложения („Ново космическо пространство“), като създаде условия за споделяне на рисковете при научните изследвания и разработки между публичните и частните партньори.

Успоредно с тази програма:

·в рамките на програма „Хоризонт Европа“ специален дял от нейните компоненти от клъстер 4 ще бъде разпределен за дейности за НИИ, което ще даде възможност за споделяне на рисковете във връзка с научните изследвания и разработки между публичните и частните партньори, включително за потенциалните технологии, които ще бъдат разработени в рамките на инициативата „Ново космическо пространство“;

·в рамките на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) специален дял от дейностите по програма „Глобална Европа“ ще бъде разпределен за създаване на условия за споделяне на рисковете, свързани с внедряването и експлоатацията, между публичните и частните партньори в системата за свързаност, което ще даде възможност за предлагане на спектър от услуги с допълнителни ползи за международните партньори;

·в рамките на космическата програма на Съюза специален дял от нейния компонент GOVSATCOM ще бъде разпределен за дейности, свързани с изграждането на център за GOVSATCOM, който ще бъде част от наземната инфраструктура на системата за сигурна свързаност.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Предложението за програма е съгласувано със съществуващата космическа политика на ЕС. По-специално, чрез програмата ще се подсили капацитетът на ЕС за дейности в космическото пространство, който понастоящем се състои от системите на ЕС за спътникова навигация и наблюдение на Земята, респективно „Галилео“ и „Коперник“, както и от капацитета за осведоменост за ситуацията в космоса. С програмата се надгражда компонентът GOVSATCOM на ЕС от космическата програма на Съюза.

•Съгласуваност с други политики на Съюза

Предложението е съгласувано с редица други политики на Съюза. По-специално предоставянето на правителствени услуги би осигурило допълнително сближаване в съответствие със стратегията в областта на цифровите технологии и стратегията за киберсигурност на Съюза, като гарантира целостта и устойчивостта на европейските инфраструктури, мрежи и комуникации. Програмата ще се управлява от ЕС и ще обезпечава много високо равнище на сигурност, с което ще се укрепи способността на ЕС да реагира по интегриран начин на заплахи за сигурността, както се призовава в Стратегията на ЕС за Съюза на сигурност и в Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Съюза. Чрез услугите ще бъдат свързани стратегически райони, като Арктика и Африка, в съответствие с целите на политиката в тези региони и стратегията Global Gateway.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Предложението се основава на член 189, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който е правното основание за приемане на мерките на Съюза, свързани с европейска космическа политика.

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Поради глобалния мащаб и естество на свързаността въпросът не може да бъде решен нито на местно, нито дори на регионално равнище.

С програмата ще бъдат допълнени съществуващите договорености за GOVSATCOM на ЕС относно обединяването и споделянето на съществуващата пропускателна способност на правителствените спътникови комуникационни канали. Нито една държава — членка на ЕС, обаче не разполага с капацитета сама да посрещне в пълнота всички променящи се нужди на ползвателите и съпътстващите ги разходи.

Решение на равнището на ЕС осигурява добавена стойност, тъй като с действия и координиране на равнището на ЕС би се избегнало дублирането на усилията в Съюза като цяло и в отделните държави членки. Това би довело до по-ефективно използване на съществуващите активи, до по-голяма сигурност и устойчивост, по-специално чрез квантова криптография, до по-обхватно покритие и до предоставяне на по-широк спектър от услуги. Това би било от полза и за други тематични политики на ЕС и държавите членки.

Действията на равнището на ЕС се ползват от икономии от мащаба. Нуждите на индивидуалните ползватели в отделните държави членки като цяло са разнородни и често непредвидими по отношение на обхвата, капацитета, момента и местоположението. Общ знаменател за всички случаи на използване е нуждата от гъвкавост поради често непредвидимите променливи потребности от пропускателна способност на спътниковите комуникационни канали. За обезпечаването на такава гъвкавост на достъпа до пропускателна способност са необходими големи инвестиции.

•Пропорционалност

С предложението не се въвеждат никакви мерки, надхвърлящи необходимото за постигането на основните цели на настоящата програма. По-специално в предложението са определени минималните изисквания за създаването на европейска система за сигурна свързаност и за осигуряване на подходящи правителствени услуги за спътникови комуникации. В това отношение пропускателната способност на системата ще бъде проектирана така, че да допълва, наред с другото, съществуващите пропускателни способности на спътниковите комуникационни канали на държавите членки и да покрива планираните допълнителни нужди от пропускателни способности. С предложението не се въвеждат никакви ограничения по отношение на способностите на участниците от правителствения сектор на държавите членки да избират способностите, които решат да използват.

Очаква се предложението да има положителни странични ефекти върху космическия сектор на Съюза, включително върху инициативата „Ново космическо пространство“. Освен това гражданите ще се възползват от подобрена оперативна ефективност в областта на гражданската защита.

И на последно място, отпуснатият за програмата бюджет е подходящ за постигането на поставените цели и не надхвърля необходимото. Средствата, необходими за реализирането на програмата, са определени въз основа на няколко внимателни анализа и оценки, извършени като част от оценката на въздействието и описани по-долу.

•Избор на инструмент

Предпочитаният инструмент е регламент на Европейския парламент и на Съвета. Той гарантира единството и пряката приложимост, необходими за ефективното прилагане на програмата, като едновременно с това ѝ осигурява надлежната видимост и я обезпечава с финансовите ресурси, нужни за нейното изпълнение.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

НЕ Е ПРИЛОЖИМО

•Консултации със заинтересованите страни

Настоящата програма е подкрепена с информация от срещи на експертни групи, обществени консултации и семинари, на които са събрани мненията на всички заинтересовани страни (държави членки и промишлеността), по-конкретно:

·от 2016 г. насам в контекста на инициативата за GOVSATCOM на ЕС бяха проведени множество срещи на експертни групи с държавите членки, на които бяха обсъдени нуждите от правителствени спътникови комуникации, създаването на договорености за обединяване и споделяне, аспектите на изпълнението и разработки в рамките на настоящата програма;

·през 2021 г. бяха проведени многобройни двустранни срещи с държавите членки, за да се събере информация за техните специфични нужди от правителствени спътникови комуникации и потенциални опасения, свързани с програмата. Повечето държави членки заявиха, че категорично подкрепят програмата и нейните общи цели;

·през май и ноември 2021 г. Комисията проведе два семинара с държавите членки на тема „Сигурната свързаност — актуално състояние“. По време на тези семинари бяха представени напредъкът по техническото проучване относно сигурната свързаност, както и възможните модели за експлоатация на системата. На семинарите беше предоставена възможност за активна намеса, въпроси и коментари от страна на държавите членки, които бяха взети предвид при разработването на настоящото предложение;

·през юни 2021 г. Комисията проведе „Семинар за сигурна свързаност във връзка с европейската екосистема на новата космическа промишленост“. 458 участници (включително 196 МСП и новосъздадени предприятия) обсъдиха иновативни идеи за Програмата за сигурна свързаност и потенциалната роля на инициативата „Ново космическо пространство“;

·като част от отзивите от обществеността за оценката на въздействието от етапа на създаване Комисията получи обратна връзка от 13 заинтересовани страни, представляващи мненията на група от слабо населени територии на ЕС (1), частни дружества (8), стопански асоциации (2), неправителствена организация (1) и частно лице (1). Представителите на промишлеността подкрепиха програмата, а мнозинството от тях изразиха предпочитания към подхода за публично-частно партньорство (ПЧП).

Държавите членки като цяло са единодушни, че е необходимо да се предприемат действия. Няколко държави членки подчертаха, че националният капацитет сам по себе си може да задоволи краткосрочните нужди, но няма да бъде достатъчен в дългосрочен план. Някои от празнините (например в Арктика) вече са документирани. Освен това няколко държави членки потвърдиха нарастване на своите правителствени нужди от гарантиран достъп до сигурни спътникови комуникации.

Държавите членки подчертаха също така необходимостта от участие в инициативата „Ново космическо пространство“, тъй като новосъздадените предприятия показват, че са високотехнологични и имат желание да допринесат с иновативни решения.

Представителите на космическата промишленост на ЕС потвърдиха по време на етапа на натрупване на знания, че не са налице планове частни дружества от ЕС сами да създадат групи спътници за спътникови комуникации, за да се отговори на променящите се и нарастващи правителствени нужди от комуникации с ограничено закъснение. Въпреки това те приветстваха възможността за партньорство с ЕС за разработването на такава система.

•Събиране и използване на експертни становища

Предложението се основава и на събраните данни и констатации от проучването „Градивни елементи за изграждане на сигурна система за космическа свързаност“ 13 . 

Комисията също така сключи договор с независим консултант, който да подпомогне анализа на непреките ползи от програмата, като предостави съответната подкрепа под формата на иконометрични данни и иконометричен анализ.

И накрая, от държавите членки и съответните заинтересовани страни от сектора бяха събрани количествени и качествени данни в подкрепа на настоящото предложение. Настоящото предложение се основава и на работата на Комисията по компонента GOVSATCOM на космическата програма на ЕС и инициативата EuroQCI, както и на научноизследователските дейности, проведени в рамките на проекта ENTRUSTED 14 .

•Оценка на въздействието

В съответствие с политиката си за по-добро регулиране Комисията извърши оценка на въздействието с оглед на създаването на програмата.

С оглед на проблемите, анализирани в оценката на въздействието, както беше посочено и по-горе, бяха формулирани три специфични цели на политиката:

·да се гарантира предоставянето на сигурни спътникови комуникации за целите на променящите се обществени нужди;

·да се повиши устойчивостта на операциите на държавите членки и на ЕС чрез гарантиран достъп до сигурни спътникови комуникации;

·да се гарантира, че нуждите от правителствени спътникови комуникации не зависят в решителна степен от инфраструктура извън ЕС.

За да се отстранят пропуските във връзка с капацитета за предоставяне на сигурни правителствени услуги, бяха разгледани следните варианти на политиката с оглед целите да се постигнат по най-ефективен и ефикасен начин:

при „базовия сценарий“ няма да се предприемат никакви действия на равнището на ЕС, освен тези, които понастоящем се осъществяват чрез GOVSATCOM на ЕС. За базов сценарий се приема продължаването на етап 1 на GOVSATCOM на ЕС, т.е. той се ограничава до сегашното обединяване и споделяне на системи за спътникови комуникации на държавите членки и частни системи за спътникови комуникации. При такъв сценарий отделни държави членки или дружества от ЕС могат да решат да разработят нови услуги за спътникови комуникации, чиято частична пропускателна способност може да бъде продадена на обединението по линия на GOVSATCOM на ЕС. За преминаването към етап 2 на GOVSATCOM на ЕС в първоначално планираните срокове във всички случаи ще са необходими законодателен акт, допълнителен бюджет и налични честотни ленти.

Като част от оценката беше разгледан и въпросът дали ЕС би могъл да закупува произтичащи от утвърдени решения сигурни акредитирани услуги от публичния или частния сектор, които понастоящем са ограничени до чуждестранни доставчици на пазара (вариант 3 — група спътници от доставчици извън ЕС). Въпреки че пазарът на спътникови комуникации в ЕС вече е добре развит, понастоящем няма доставчици от ЕС, които да могат да задоволят всички нарастващи и променящи се правителствени нужди. Закупуването на услуги от частни източници извън ЕС обаче не е предпочитаният вариант от гледна точка на сигурността и отворената стратегическа автономност, тъй като държавите членки и институциите на ЕС изискват за правителствените нужди гарантиран достъп по неограничен начин до услуги за сигурна свързаност, без да се иска съгласието на трета страна. Следователно чрез този вариант 3 специфичните цели не биха били постигнати.

Ето защо ЕС трябва да предприеме действия, за да осигури предоставянето на тези услуги, или като финансира изцяло и възлага обществени поръчки за собствената си система (вариант 1 — изцяло публична собственост), или като привлече частни ресурси (вариант 2 — под формата на договор за концесия с право на използване за търговски цели). Чрез варианти 1 и 2 специфичните цели биха били постигнати в еднаква степен, но вариант 2 се оценява по-високо по отношение на икономическите ползи, които може да генерира.

Общите икономически ползи от варианти 1 и 2 са свързани с разгръщането на нова инфраструктура, която би осигурила брутна добавена стойност в размер на 17—24 милиарда евро и допълнителни работни места в космическата промишленост на ЕС. Очаква се инвестициите в инфраструктурата за космически изследвания нагоре по веригата да генерират въздействие в секторите надолу по веригата в шесткратен размер 15 . Секторите надолу по веригата, които използват услугите, технологиите и данните, предоставяни от космическия сектор, за да подобрят своята дейност, създават странични ефекти. Брутната добавена стойност на тези странични ефекти се очаква до достигне 10—19 милиарда евро.

Предложената във вариант 2 допълнителна възможност частният сектор да направи по-нататъшни инвестиции за разработване на търговски услуги следва да създаде повече икономически ползи за сектора надолу по веригата, тъй като тя може да позволи да се използват значителните пазарни възможности. Ако частните партньори решат да разработят допълнителна инфраструктура за търговски услуги, по този начин може да се генерират допълнителна брутна добавена стойност и допълнително увеличение на работните места в космическата промишленост на ЕС както за секторите нагоре по веригата, така и за секторите надолу по веригата.

Що се отнася до социалното въздействие, правителствените спътникови комуникации повишават устойчивостта на инфраструктурата и обществените услуги на ЕС, а оттам и социалния отпечатък на тяхната оперативна ефективност. Добавената стойност от възможността за комуникация в случай на извънредни ситуации и бедствия е изключително висока за гражданите, както и за хората, отговорни за обекти на инфраструктурата от критично значение. В този случай отново една допълнителна инвестиция в търговска инфраструктура би увеличила още повече социалното въздействие.

Що се отнася до въздействието на програмата върху околната среда, вариант 2, който включва изграждането на допълнителна инфраструктура, би оказал въздействие върху околната среда при производството и привеждането на системата в действие. Въпреки това, в сравнение с други отрасли, при производството на космически летателни апарати не се отделят значителни емисии на парникови газове. Освен това изграждането ще бъде в съответствие с международните стандарти за опазване на космическата среда (например Насоките на Комитета на ООН за мирно използване на космическото пространство (COPUOS) и Междуведомствения координационен комитет по космическите отпадъци (IADC 16 ) за намаляване на космическите отпадъци), както и със съществуващото национално законодателство 17 . Освен това се очаква програмата да има положителен принос за околната среда, подобно на програма „Галилео“ и програма „Коперник“, за които е оценено, че ползите за околната среда, произтичащи от използването на компонентите, са приблизително два пъти по-големи от генерирания отпечатък върху околната среда. Ползите за околната среда включват например услуги за спътникови комуникации за целите на морското наблюдение, подпомагащи мониторинга на околната среда при откриване и реагиране на замърсяване, както и възможността за осигуряване на безпрепятствена пропускателна способност на комуникационните канали при нарушения в инфраструктурата, особено поради наводнения, урагани или други екстремни метеорологични явления, произтичащи от изменението на климата.

И накрая, вариант 2 има допълнителни предимства, тъй като чрез него:

·се подобрява предоставянето на правителствени услуги (ограничено закъснение, устойчивост, сигурност, гарантиран достъп, автономно използване);

·се осигурява възможност за предоставяне на допълнителни търговски услуги (икономически растеж, социални ползи);

·се оптимизират направените в бюджета на Съюза разходи за:

–разработване и внедряване с икономии от мащаба,

–операции със съвместно използване на капацитета;

·се стимулира разгръщането на иновативни технологии, по-специално с участието в инициативата „Ново космическо пространство“ (споделяне на свързания с технологиите риск между публичния и частния сектор).

Що се отнася до разходите, прогнозните разходи за пропускателната способност на спътниковите комуникационни канали, предназначена да задоволява правителственото търсене, възлизат на около 6 милиарда евро и са свързани с разгръщането на инфраструктурата, необходима за предоставянето на правителствени услуги. При вариант 2 разходите се разпределят между финансовия принос от бюджета на Съюза, финансовия принос от държавите членки и финансовия принос от частния сектор.

Проектът на оценка на въздействието беше представен на Комитета за регулаторен контрол на 11 октомври 2021 г. След отрицателното становище на Комитета по първия доклад относно проекта на оценка на въздействието на 21 декември 2021 г. на Комитета беше представен преработен проект на оценка на въздействието за второ становище. Макар да отбеляза подобренията в отговор на своите първоначални коментари, на 12 януари 2022 г. Комитетът все пак потвърди отрицателното си становище, тъй като оценката на въздействието все още съдържаше значителни недостатъци по отношение на: 1) аналитичната съгласуваност между определянето на проблема, целите, вариантите, критериите за сравнение на вариантите и определянето на бъдещи показатели за мониторинг; 2) липсата на обяснения относно избора на варианти на политиката по отношение на техническите решения; 3) липсата на срок и определяне на източниците на финансиране; 4) яснотата относно методологическите допускания и валидността на цитираните вторични данни; и 5) липсата на обяснения относно съвместимостта на програмата с целите на Закона за климата.

Ето защо, за да се отговори на коментарите от второто отрицателно становище на Комитета, оценката на въздействието е допълнена от приложение, в което се предоставят допълнителни разяснения и някои сведения за областите, в които в становището си Комитетът е представил конкретни предложения за подобрения.

Работните методи на Европейската комисия дават право на заместник-председателя, отговарящ за междуинституционалните отношения и перспективи, да одобри продължаването на дадена инициатива, която е била предмет на второ отрицателно становище на Комитета за регулаторен контрол. Важно е също така да се отбележи, че становищата на Комитета за регулаторен контрол представляват оценка на качеството на оценката на въздействието, а не оценка на съответното законодателно предложение.

Поради политическото значение на тази програма, неотложната необходимост от действия и поради това, че се счита, че допълнителните разяснения и сведения обхващат задоволително установените недостатъци и предложените от Комитета за регулаторен контрол уточнения, Комисията, също така в светлината на съгласието на заместник-председателя, отговарящ за междуинституционалните отношения и перспективи, счете за подходящо да продължи работата по програмата.

•Пригодност и опростяване на законодателството

НЕ Е ПРИЛОЖИМО

•Основни права

Програмата е в съответствие с Хартата на основните права („Хартата“). Тя предоставя на разположение на правителствата на държавите членки и на участниците от ЕС общ инструмент под формата на сигурни спътникови комуникации. Като повишава оперативната ефективност на участниците в областта на сигурността, програмата може да допринесе за гарантиране и укрепване на правото на гражданите на сигурност (член 6 от Хартата) и на дипломатическа или консулска закрила при пребиваване в трета държава (член 46 от Хартата). Програмата може също така да доведе до по-добра защита на личните данни (член 8 от Хартата), тъй като повишената сигурност на спътниковите комуникации ще подобри равнището на осигуреност на информацията, по-специално срещу подслушване или узурпиране на самоличност (спуфинг) от трети страни.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Финансовият принос на Съюза от 2021 г. до 2027 г. е в размер на 2,400 милиарда евро по текущи цени, от които 1,600 милиарда евро ще бъдат усвоени по новата Програма на Съюза за сигурна свързаност за периода 2023—2027 г., а 800 милиона евро — по три други програми: 430 милиона евро по програма „Хоризонт Европа“, 220 милиона евро по космическата програма на Съюза и 150 милиона евро по Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС).

Подробната бюджетна и финансова структура на предложението за бюджета на Съюза е представена във финансовата обосновка, придружаваща предложението, и ще бъде попълнена от наличните ресурси на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г.

1,600 милиарда евро се отпускат за Програмата на Съюза за сигурна свързаност чрез разпределяне на 260 милиона евро от космическата програма на Съюза, 150 милиона евро от резерва за нововъзникващи предизвикателства и приоритети на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС), 400 милиона евро от Европейския фонд за отбрана (ЕФО), 440 милиона евро по програма „Цифрова Европа“ (DEP) и 200 милиона евро по направлението за цифровите технологии на Механизма за свързване на Европа (МСЕ), 50 милиона евро от неразпределения марж под функция 1 и 100 милиона евро от неразпределения марж под функция 5 от МФР.

Комисията предлага намаляване на финансовите пакети на Европейската космическа програма, МСЕ, ЕФО, DEP и ИССРМС в рамките на отклонението от 15 %, предвидено в точка 18 от Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси.

В член 14 от предложението се предвижда, че програмата ще се изпълнява при пряко управление в съответствие с Финансовия регламент или при непряко управление с органите, определени в член 62, параграф 1, първа алинея от буква в) от Финансовия регламент.

Прогнозните разходи за програмата са резултат от подробни анализи, подкрепени от опита, натрупан от Комисията в управлението на космическата програма на ЕС, както и от подготвителни проучвания и консултации със заинтересованите страни. Очакваните нужди от човешки ресурси, посочени в придружаващата настоящия регламент финансова обосновка, отразяват съществената необходимост от приемственост в експертния опит.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и мерки за мониторинг, оценка и докладване

В член 6, параграф 1 от предложението се посочва, че програмата се изпълнява чрез договори, в това число, но не само, договори за концесия, както са определени в член 2, точка 14 от Финансовия регламент, или смесени договори.

Програмата ще бъде оценена три години след влизането в сила на регламента и на всеки четири години след това. В съответствие с Насоките на Комисията за по-добро регулиране при оценката на програмата ще се оценят ефективността, ефикасността, съгласуваността и добавената стойност от ЕС на програмата. В съответствие с член 37 от предложението акцентът ще бъде поставен по-специално върху резултатите от предоставяните услуги по програмата и върху промените на нуждите на ползвателите. Освен това ще бъде извършена оценка на компонентите от критично значение и зрелостта на веригата на доставките на ЕС, за да се гарантира, че правителствените нужди от комуникации не зависят в решителна степен от инфраструктура извън ЕС. Оценката ще бъде извършена съвместно от институциите и агенциите на ЕС, които са крайни ползватели, от концесионера, от Агенцията на Европейския съюз за космическата програма (EUSPA) и от Комисията.

•Обяснителни документи (за директивите)

НЕ Е ПРИЛОЖИМО

•Подробно обяснение на конкретните разпоредби на предложението

Предложението се състои от 11 глави. Структурата му е представена по-долу.

Глава I съдържа общите разпоредби, определящи предмета на предложението, а именно създаването на система на Съюза за сигурни спътникови комуникации за срока на действие на многогодишната финансова рамка на Съюза за периода 2021—2027 г. В тази глава се очертават и общите и специфичните цели на програмата, както и нейният обхват. Освен това в главата се определя инфраструктурата на програмата. И накрая, главата съдържа разпоредба, в която се посочва, че чрез програмата се подкрепя постигането на иновативен и конкурентоспособен космически сектор на Съюза и се стимулира екосистемата на новата космическа промишленост в Съюза, включително участието на МСП, новосъздадени предприятия и новатори от всички държави — членки на Съюза.

В глава II се установяват и определят услугите, които ще се предоставят по програмата. Освен това в тази глава се установяват правилата за предоставяне на правителствените услуги и се определят участниците и ползвателите на правителствените услуги.

В глава III се посочва механизмът за финансиране по програмата. В нея се определят източниците на финансиране и се излага финансовият пакет за средствата от бюджета на Съюза.

В глава IV се съдържат правилата за изпълнение на програмата, което се осъществява чрез договори, сключени от Комисията с изпълнител. Такъв договор се възлага в съответствие с принципите за възлагане на обществени поръчки, посочени в член 17, както и със съответните разпоредби на Финансовия регламент, и може да бъде под формата на договор за концесия или смесен договор. Ако сключването на договор за концесия или смесен договор се окаже неосъществимо, Комисията, съгласно параграф 3, има право да изпълни програмата чрез договор за доставки/услуги или за строителство. В тази глава се съдържат и правилата, които уреждат собствеността и използването на активите, съставляващи част от тази инфраструктура.

Глава V се отнася до управлението на програмата. В нея подробно се описват ролята, която трябва да играят четиримата основни участници в програмата, а именно Комисията, Агенцията на Европейския съюз за космическата програма, държавите членки и Европейската космическа агенция, както и отношенията между тези участници.

В глава VI се разглежда сигурността, която е особено важна с оглед на стратегическия характер на програмата и връзките между космоса и сигурността. Високото равнище на сигурност трябва да бъде постигнато и да се поддържа чрез налагане на ефективни механизми за управление, които до голяма степен се основават на опита на държавите членки и на опита, натрупан от Комисията през последните години. Освен това, както при всяка програма със стратегическо измерение, по отношение на програмата трябва да се извърши независима акредитация на сигурността, като се спазват съответните стандарти в това отношение.

В глава VII са установени критериите за участие на трети държави и международни организации в програмата и за достъп на трети държави и международни организации до правителствените услуги по програмата.

В глави VIII и IX се съдържат съответно разпоредби относно програмирането и оценяването на програмата и относно делегирането на правомощия и мерките за изпълнение.

2022/0039 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на Програма на Съюза за сигурна свързаност за периода 2023—2027 година

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 189, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)Съществува нарастващо търсене от страна на участниците от правителствения сектор в Съюза на сигурни и надеждни услуги за спътникови комуникации, по-специално защото те са единствената осъществима възможност в ситуации, в които наземните системи за комуникации не са налични, са с нарушено функциониране или са ненадеждни. Разходноефективният достъп до спътникови комуникации на достъпна цена също така е крайно необходим в отдалечените региони, както и в открито море и във въздушното пространство. Например когато липсата на широколентови комуникации в момента ограничава възможността за пълноценно използване на нови датчици и платформи, с които се наблюдават 71 % от нашата планета, т.е. океана, спътниковите комуникации осигуряват наличие в дългосрочен план на непрекъснат достъп в световен мащаб.

(2)В заключенията на Европейския съвет от 19—20 декември 2013 г. беше приветствана подготовката за правителствени спътникови комуникации от следващо поколение чрез тясно сътрудничество между държавите членки, Комисията и Европейската космическа агенция (ЕКА). Правителствените спътникови комуникации също така бяха определени като един от елементите на Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз от юни 2016 г. Правителствените спътникови комуникации трябва да допринасят за ответните действия на ЕС за борба с хибридните заплахи и да предоставят подкрепа за Стратегията на ЕС за морска сигурност и за политиката на Съюза за Арктика.

(3)На 22 март 2017 г. Комитетът по политика и сигурност на Съвета одобри документа „Потребности на високо равнище на ползвателите в гражданската и военната сфера от правителствени спътникови комуникации“ 18 , който беше изготвен от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) въз основа на изискванията на ползвателите във военната сфера, установени от Европейската агенция по отбрана в нейната съвместна щабна цел, приета през 2014 г., и на потребностите на ползвателите в гражданската сфера, събрани от Комисията, които бяха обединени, за да се изготви документът „Потребности на високо равнище на ползвателите в гражданската и военната сфера от правителствени спътникови комуникации“.

(4)ЕС прие предвидения в Регламент (ЕС) 2021/696 компонент GOVSATCOM на 28 април 2021 г., за да гарантира наличие в дългосрочен план на надеждни, сигурни и разходноефективни услуги за спътникови комуникации за ползвателите на GOVSATCOM. В Регламент (ЕС) 2021/696 се предвижда, че през първия етап на компонента GOVSATCOM — приблизително до 2025 г., ще се използва съществуващата пропускателна способност. В този контекст Комисията трябва да осигури пропускателни способности за GOVSATCOM от държавите членки, които разполагат с национални системи и космически капацитет, както и от доставчиците на търговски спътникови комуникации или услуги, като се вземат предвид основните интереси на Съюза в областта на сигурността. През този първи етап услугите за GOVSATCOM трябва да бъдат въвеждани чрез поетапен подход. Това също така се основава на предпоставката, че ако по време на първия етап в резултат на подробен анализ на бъдещото предлагане и търсене се окаже, че този подход не е достатъчен за покриване на нарастващото търсене, ще бъде необходимо да се премине към втори етап и изграждане на допълнителна специфична космическа инфраструктура или капацитет чрез сътрудничество с частния сектор, например с операторите на спътници на Съюза.

(5)Понастоящем е ясно, че съществуващите активи на Съюза за спътникови комуникации не могат да покрият новите нужди на ползвателите от правителствения сектор, които преминават към решения с по-голямо равнище на сигурност, ограничено закъснение и глобално покритие. Макар че неотдавнашният технически прогрес създаде условия за появата на комуникационни мрежи въз основа на групи спътници в негеостационарна орбита (NGSO) и за постепенното предлагане на услуги за високоскоростна свързаност с ограничено закъснение. Налице е възможност да се отговори на променящите се нужди на ползвателите от правителствения сектор чрез изграждане и внедряване на допълнителна инфраструктура, тъй като в момента в Европейския съюз съществуват на разположение честотни ленти, необходими за предоставянето на изискваните услуги. Ако не бъдат използвани, тези честотни ленти ще станат неактуални и ще бъдат предоставени на други участници. Тъй като честотите са все по-оскъден ресурс, ЕС може да не разполага с такава възможност отново.

(6)В заключенията на Европейския съвет от 21—22 март 2019 г. се подчертава, че Съюзът трябва да продължи да развива още по-конкурентна, сигурна, приобщаваща и цифрова икономика със свързаност на световно равнище.

(7)В своя „План за действие относно полезните взаимодействия между гражданската, отбранителната и космическата промишленост“ от 22 февруари 2021 г. Комисията, посочва, че тя има за цел да „се осигури достъп до високоскоростна свързаност за всички в Европа и [да] бъде предоставена устойчива система за свързване, която ще даде възможност на Европа да остане свързана при всякакви обстоятелства“ 19 .

(8)Съюзът следва да осигури предоставянето на устойчиви, глобални, гарантирани и гъвкави решения за спътникови комуникации за променящите се нужди на правителствения сектор, изградени върху технологичната и промишлената база на ЕС, за да се повиши устойчивостта на операциите на държавите членки и институциите на Съюза чрез гарантиран и непрекъснат достъп до спътникови комуникации.

(9)Спътниковите комуникации могат да повишат цялостната устойчивост на комуникационните мрежи. Базираната в космоса система за комуникации е единствената осъществима възможност в ситуации, в които наземните системи не са налични, са с нарушено функциониране или са ненадеждни. Например тя може да осигури средствата за цифрови комуникации в райони, в които наземни мрежи отсъстват, включително в океаните и по време на полети, както и в отдалечени райони или на места, в които местните мрежи са били разрушени вследствие на природни бедствия или на тях не може да се разчита в кризисни ситуации. 

(10)Поради това е важно да се създаде нова Програма на Съюза за сигурна свързаност (наричана по-нататък „програмата“), за да се осигури базирана на спътници комуникационна инфраструктура на Съюза, която следва да се основава на компонента GOVSATCOM на космическата програма на Съюза и също така следва да се ползва от допълнителния национален и европейски капацитет, съществуващ към момента на изпълнение на действието, и да се доразвие инициативата за европейската квантова комуникационна инфраструктура (EuroQCI).

(11)В рамките на програмата следва да се гарантира предоставянето на правителствени услуги и да се създадат условия за предоставяне на търговски услуги чрез специална правителствена и търговска инфраструктура. Поради това програмата следва да се състои от действия по разработване и валидиране във връзка с изграждането на първоначалната космическа и наземна инфраструктура и с пускането в експлоатация на първоначалната космическа инфраструктура. След това програмата следва да включва дейности по внедряване, насочени към завършване както на космическата, така и на наземната инфраструктура, необходима за предоставянето на правителствени услуги. Предоставянето на правителствени услуги, управлението, поддръжката и постоянното усъвършенстване на инфраструктурата, след като бъде внедрена, както и разработването на правителствени услуги от следващо поколение следва да бъдат част от дейностите по експлоатация. Дейностите по експлоатация следва да започнат възможно най-скоро с предоставянето на първоначалния набор от услуги, предназначен да задоволи в най-кратки срокове — до 2024 г., променящите се нужди на ползвателите от правителствения сектор.

(12)От юни 2019 г. насам държавите членки подписаха Декларацията относно европейската квантова комуникационна инфраструктура (EuroQCI), като се договориха да работят заедно с Комисията и с подкрепата на ЕКА за изграждането на квантова комуникационна инфраструктура, обхващаща целия ЕС. Съгласно тази декларация EuroQCI има за цел да се внедри сертифицирана сигурна инфраструктура за квантови комуникации от край до край, която да дава възможност за предаване и съхраняване на информация и данни по свръхсигурен начин и да бъде в състояние да свързва активи за публични комуникации от критично значение на цялата територия на Съюза. За тази цел следва да бъде изградена взаимосвързана космическа инфраструктура и наземна инфраструктура, за да се създадат условия за генериране и разпространение на криптографски ключове въз основа на теорията за квантовите изчисления. Програмата ще допринесе за изпълнението на целите на декларацията относно EuroQCI чрез изграждането на космическа инфраструктура за EuroQCI, интегрирана в космическата и наземната инфраструктура на програмата. Космическата инфраструктура за EuroQCI следва да бъде изградена в рамките на програмата на два основни етапа, етап на предварително валидиране и етап на пълно внедряване, при който следва да се осъществи пълно интегриране с програмата, включително подходящи решения за междуспътникова свързаност и препредаване на данни между спътниците и наземните терминали. EuroQCI следва да бъде интегрирана в правителствената инфраструктура на програмата, тъй като с нея ще се осигурят подготвени за бъдещето криптографски системи, които предлагат безпрецедентни равнища на сигурни комуникации, като устояват на бъдещите атаки, базирани на квантови изчисления.

(13)С цел оптимизиране на всички налични ресурси за спътникова комуникация, за да се гарантира достъпът при непредвидими ситуации, като природни бедствия, и да се осигурят оперативна ефективност и по-кратко време за получаване на резултати, е необходим наземен сегмент. Той следва да бъде разработван въз основа на оперативните изисквания и изискванията към сигурността.

(14)За да се разширят пропускателните способности на Съюза за спътникови комуникации, в инфраструктурата на програмата следва да бъде интегрирана инфраструктурата, разработена за целите на компонента GOVSATCOM на космическата програма на Съюза. По-конкретно наземната инфраструктура на програмата следва да обхваща центровете за GOVSATCOM и други активи на наземния сегмент.

(15)Чрез услугите, предоставяни по програмата, следва да бъдат свързани стратегически райони като Арктика и Африка, и да се допринесе за геополитическата устойчивост чрез предлагане на допълнителна свързаност в съответствие с целите на политиката в тези региони и стратегията Global Gateway 20 .

(16)Целесъобразно е спътниците, построени за целите на програмата, да бъдат оборудвани с полезен товар, който може да създаде условия за увеличаване на пропускателната способност и услугите на компонентите на космическата програма на Съюза, като по този начин да се създадат условия за разработване на допълнителни мисии при условията, установени в Регламент (ЕС) 2021/696. По програмата могат да бъдат предложени алтернативни услуги по позициониране, навигация и измерване на времето, допълващи „Галилео“, да се осигури излъчването на съобщения на Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS)/спътниковата система за повишаване на точността (SBAS) с по-малко закъснение, да се осигурят базирани в космоса датчици за космическо наблюдение и да се подкрепи подобряването на настоящите възможности на „Коперник“ по-конкретно за услугите за реагиране в извънредни ситуации и гражданска защита.

(17)От жизненоважно значение за сигурността на Съюза и неговите държави членки и за гарантиране на сигурността и целостта на правителствените услуги е космическите активи на програмата, когато това е възможно, да бъдат изстрелвани от територията на държавите членки. Освен това миниракетите носители са в състояние да осигурят допълнителна гъвкавост, за да се създадат условия за бързо разгръщане на космическите активи.

(18)Важно е Съюзът да притежава всички материални и нематериални активи, свързани с правителствените инфраструктури, като същевременно се гарантира спазването на Хартата на основните права на Европейския съюз, включително член 17 от нея. Независимо от собствеността на Съюза върху тези активи Съюзът следва да бъде в състояние, в съответствие с настоящия регламент и когато това се счита за целесъобразно въз основа на оценка на всеки конкретен случай, да предоставя тези активи за ползване на трети страни или да се разпорежда с тях.

(19)По програмата следва да се предоставят услуги, насочени към задоволяване на нуждите на ползвателите от правителствения сектор. В документа „Потребности на високо равнище на ползвателите в гражданската и военната сфера от правителствени спътникови комуникации“ 21 , който беше одобрен от Комитета по сигурността на Съвета през март 2017 г., са определени три направления на случаите на използване на правителствени услуги: наблюдение, управление на кризи и свързване и защита на ключови инфраструктури.

(20)Оперативните изисквания за правителствените услуги следва да се основават на анализа на случаите на използване. Въз основа на тези оперативни изисквания, в съчетание с изискванията към сигурността и нарастващото търсене на правителствени услуги, следва да се разработи портфолиото на правителствените услуги. Портфолиото на услугите следва да представлява приложимата основа за правителствените услуги. В портфолиото на услугите за правителствени услуги следва да се вземе предвид портфолиото на услугите за GOVSATCOM, установено в рамките на Регламент (ЕС) 2021/696. За да се поддържа възможно най-добро съответствие между търсенето и предоставяните услуги, портфолиото на услугите за правителствени услуги следва да се актуализира редовно.

(21)Спътниковите комуникации представляват ограничен ресурс, който зависи от пропускателната способност, честотата и географското покритие на спътниците. За да бъде разходноефективна и да извлича ползи от икономиите от мащаба, програмата следва да оптимизира съответствието между търсенето и предлагането на правителствени услуги. Тъй като както търсенето, така и потенциалното предлагане се променят с течение на времето, Комисията следва да наблюдава нуждите от коригиране на портфолиото на правителствените услуги винаги когато това изглежда необходимо.

(22)Програмата следва също така да създаде условия за предоставяне на търговски услуги от частния сектор. Такива търговски услуги биха могли да допринесат по-специално за наличието на високоскоростна широколентова и безпрепятствена свързаност навсякъде в Европа, като се премахнат мъртвите зони в комуникациите и се засили сближаването между териториите на държавите членки, включително селските, периферните, отдалечените и изолираните райони и острови, и да осигурят свързаност в представляващи стратегически интерес географски райони.

(23)Държавите членки, Съветът, Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), както и агенциите и органите на Съюза следва да могат да станат участници в програмата, ако решат да упълномощят ползватели на правителствени услуги или да осигурят пропускателна способност, обекти или съоръжения. Като се има предвид, че държавите членки избират дали да упълномощят националните ползватели на правителствени услуги, държавите членки не следва да бъдат задължени да станат участници в програмата или да приемат инфраструктура за програмата.

(24)Всеки участник в програмата следва да определи компетентен орган по въпросите на сигурната свързаност, който да наблюдава дали ползвателите и други национални субекти, които играят определена роля в програмата, отговарят на приложимите правила и спазват процедурите за сигурност, както е определено в изискванията към сигурността.

(25)С настоящия регламент се определя финансов пакет, който да съставлява основна референтна сума — по смисъла на точка 18 от Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси 22  — за Европейския парламент и за Съвета в хода на годишната бюджетна процедура.

(26)Целите на програмата са съгласувани и се допълват с целите на други програми на Съюза, по-специално програма „Хоризонт Европа“, създадена с Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета 23 , програма „Цифрова Европа“, създадена с Регламент (ЕС) 2021/694 на Европейския парламент и на Съвета 24 , Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа, създаден с Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета 25 , Механизма за свързване на Европа, създаден с Регламент (ЕС) 2021/1153 на Европейския парламент и на Съвета 26 , и по-специално космическата програма на Съюза, създадена с Регламент (ЕС) 2021/696 на Европейския парламент и на Съвета 27 .

(27)В рамките на програма „Хоризонт Европа“ специален дял от нейните компоненти от клъстер 4 ще бъде разпределен за дейности за НИИ, свързани с разработването и валидирането на системата за сигурна свързаност, включително за потенциалните технологии, които ще бъдат разработени в рамките на инициативата „Ново космическо пространство“. В рамките на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) специален дял от средствата по програма „Глобална Европа“ ще бъде разпределен за дейности, свързани с експлоатацията на системата и предоставянето на услуги в световен мащаб, което ще даде възможност за предлагане на спектър от услуги на международните партньори. В рамките на космическата програма на Съюза специален дял от нейния компонент GOVSATCOM ще бъде разпределен за дейности, свързани с разработването на център за GOVSATCOM, който ще бъде част от наземната инфраструктура на системата за сигурна свързаност. Финансирането по линия на тези програми следва да се усвоява в съответствие с правилата на упоменатите програми. Тъй като тези правила може значително да се различават от правилата съгласно настоящия регламент, необходимостта от ефективно постигане на планираните цели на политиката следва да бъде взета предвид, когато се вземат решения за финансиране на действия както от разпределените средства от „Хоризонт Европа“ и ИССРМС, така и от Програмата на Съюза за сигурна свързаност.

(28)Поради присъщите ѝ последици за сигурността на Съюза и неговите държави членки програмата има споделени цели и принципи също и с Европейския фонд за отбрана, създаден с Регламент (ЕС) 2021/697 на Европейския парламент и на Съвета 28 . Поради това част от финансирането от тази програма следва да бъде предоставено за финансиране на дейностите по настоящата програма, по-специално дейностите, свързани с разгръщането на нейната инфраструктура.

(29)Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета 29 („Финансовият регламент“) се прилага за програмата. Във Финансовия регламент са предвидени правилата относно изпълнението на бюджета на Съюза, включително правилата относно безвъзмездните средства, наградите, обществените поръчки, непрякото управление, финансовите инструменти, бюджетните гаранции, финансовата помощ и възстановяването на разходите на външните експерти.

(30)В съответствие с член 191, параграф 3 от Финансовия регламент при никакви обстоятелства едни и същи разходи не се финансират два пъти от бюджета на Съюза.

(31)При изпълнението на определени задачи, които не са от регулаторен характер, Комисията следва да може да се обръща за техническа помощ към някои външни страни, ако и доколкото това е необходимо. Другите субекти, участващи в публичното управление на програмата, също така следва да могат да се ползват от същото техническо съдействие при изпълнение на задачите, които са им възложени съгласно настоящия регламент.

(32)Към настоящия регламент се прилагат хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и Съвета на основание член 322 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“). Тези правила са установени във Финансовия регламент и определят по-специално процедурата за съставяне и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, обществени поръчки, награди и непряко изпълнение и предвиждат проверки по отношение на отговорността на финансовите участници. Правилата, приети на основание член 322 от ДФЕС, включват и общ режим на обвързаност с условия с цел защита на бюджета на Съюза.

(33)Сключените в рамките на програмата договори за възлагане на обществени поръчки за финансирани по линия на програмата дейности следва да бъдат в съответствие с правилата на Съюза. В този контекст Съюзът следва също така да отговаря за определянето на целите, които трябва да бъдат постигнати по отношение на обществените поръчки.

(34)В член 154 от Финансовия регламент се предвижда, че Комисията трябва да може въз основа на резултатите от предварителна оценка да използва системите и процедурите на лицата или субектите, на които се възлага изпълнението на средствата на Съюза. Ако е необходимо, в съответното споразумение за финансов принос следва да се определят конкретни корекции на тези системи и процедури („надзорни мерки“), както и условията за съществуващите договори.

(35)За да се постигнат целите на програмата, е важно да съществува възможност за използване, когато е целесъобразно, на капацитета, предлаган от публичните и частните субекти на Съюза, работещи в областта на космическото пространство, и също така да съществуват условия за работа на международно равнище с трети държави или международни организации. По тази причина е необходимо да се предвиди възможност за използване на всички съответни инструменти и методи на управление, предвидени в ДФЕС и във Финансовия регламент, и на процедури за съвместно възлагане на обществени поръчки.

(36)В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета 30 и Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета 31 , Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета 32 и Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета 33 финансовите интереси на Съюза трябва да се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством мерки, свързани с предотвратяване, откриване, коригиране и разследване на нередности, в т.ч. измама, със събирането на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, с налагането на административни санкции. По-специално, в съответствие с Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 и Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 Европейската служба за борба с измамите (OLAF) има правомощието да извършва административни разследвания, включително контрол и проверки на място, с цел да установи дали е налице измама, корупция или всяка друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Европейската прокуратура са предоставени правомощия за разследване и наказателно преследване на престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета 34 . В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства на Съюза, трябва да оказват пълно съдействие при защитата на финансовите интереси на Съюза, да предоставят правата и достъпа, необходими на Комисията, OLAF, Сметната палата и, по отношение на държавите членки, участващи в засилено сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939 — на Европейската прокуратура, както и да гарантират, че всички трети лица, участващи в изпълнението на средствата на Съюза, предоставят равностойни права.

(37)За да се гарантира защитата на финансовите интереси на Съюза, е необходимо да се изисква от трети държави да предоставят необходимите права и достъп на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, OLAF и Сметната палата, за да упражняват в пълна степен съответната си компетентност.

(38)Публично-частното партньорство е най-подходящата схема, за да се гарантира, че целите на програмата могат да бъдат постигнати. То би позволило да се надгради съществуващата технологична и инфраструктурна база на ЕС в областта на спътниковите комуникации и да се предоставят стабилни и иновативни правителствени услуги, като същевременно частният партньор може да допълни инфраструктурата на програмата с допълнителни възможности за предлагане на търговски услуги чрез допълнителни собствени инвестиции. Освен това подобна схема би оптимизирала разходите за внедряване и експлоатация чрез споделяне на разходите за разработване и внедряване на компоненти, които са общи за правителствената и търговската инфраструктура, както и на оперативните разходи, като се създадат условия за съвместно използване на голям капацитет. Тя би стимулирала иновациите, по-специално за „Ново космическо пространство“, като се осигури възможност за споделяне на свързаните с научноизследователската и развойната дейност рискове между публични и частни партньори.

(39)Моделът на изпълнение може да бъде под формата на договор за концесия или други договорни споразумения. Независимо от модела на изпълнение, следва да се въведат няколко основни принципа. В договора следва да бъде установено ясно разпределение на задачите и отговорностите между публичните и частните партньори. По този начин следва да се избегне всякаква свръхкомпенсация на частния партньор за предоставянето на правителствени услуги, да се даде възможност частният сектор да установи предоставянето на търговски услуги и да се гарантира отдаването на предимство на нуждите на ползвателите от правителствения сектор по подходящ начин. Комисията следва да може да оценява и одобрява такива услуги, за се да гарантира, че основните интереси на Съюза и целите на програмата са запазени и че са въведени подходящи предпазни мерки за предотвратяване на потенциални нарушения на конкуренцията, произтичащи от предоставянето на търговски услуги; такива предпазни мерки биха могли да включват разделно водене на счетоводство за държавните и за търговските услуги, свободен, справедлив и недискриминационен достъп до инфраструктурата, необходима за предоставянето на търговски услуги. Публично-частното партньорство следва да насърчава участието на новосъздадени предприятия и МСП по цялата верига за създаване на стойност на концесията и във всички държави членки, като по този начин се стимулира разработването на иновативни и революционни технологии.

(40)Доброто публично управление на програмата изисква ясно разпределение на отговорностите и задачите между различните участници, за да се избегне ненужно припокриване и да се намалят превишаването на разходите и закъсненията. Всички участници в управлението следва да подкрепят постигането на целите на програмата в своята област на компетентност и в съответствие със своите отговорности.

(41)Държавите членки отдавна развиват дейност в областта на космическото пространство. Те разполагат със системи, инфраструктура, национални агенции и органи, свързани с космическото пространство. Поради това те могат да дадат голям принос към програмата, по-специално във връзка с нейното изпълнение. Те биха могли да си сътрудничат със Съюза за популяризиране на услугите и приложенията по програмата и за осигуряване на съгласуваност между съответните национални инициативи и програмата. Комисията може да е в състояние да мобилизира средствата, които са на разположение на държавите членки, да се ползва от тяхното съдействие и въз основа на взаимно договорени условия да възлага на държавите членки задачи от нерегулаторен характер във връзка с изпълнението на програмата. Освен това съответните държави членки следва да вземат всички необходими мерки, за да гарантират защитата на наземната инфраструктура, установена на тяхна територия. Също така държавите членки и Комисията следва да работят съвместно и със съответните международни организации и регулаторни органи, за да се гарантира, че необходимите за програмата честоти са на разположение и са защитени в подходяща степен, така че да се направи възможно пълноценното разработване и прилагане на приложенията, основани на предлаганите услуги, в съответствие с Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 35 .

(42)В съответствие с член 17 от Договора за Европейския съюз („ДЕС“) като институция, отстояваща общия интерес на Съюза, Комисията отговаря за изпълнението на програмата, носи общата отговорност и насърчава нейното използване. С цел оптимизиране на ресурсите и компетенциите на различните заинтересовани страни Комисията следва да може при обосновани обстоятелства да възлага определени задачи на други субекти. Натоварена с цялостната отговорност за програмата, Комисията следва да определя основните технически и оперативни изисквания, необходими за изграждането на системите и развитието на услугите. Тя следва да прави това след консултация с експерти от държавите членки, ползватели и други заинтересовани страни. И накрая, в съответствие с член 4, параграф 3 от ДФЕС упражняването на компетентност от страна на Съюза не възпрепятства държавите членки да упражняват своята компетентност. Въпреки това, за да се използват добре средствата на Съюза, е целесъобразно Комисията да осигури, доколкото е възможно, съгласуваност на дейностите, извършвани в контекста на програмата, с тези на държавите членки.

(43)Мисията на Агенцията на Европейския съюз за космическата програма (наричана по-нататък „Агенцията“) е да осигурява принос за програмата, по-специално по отношение на акредитацията на сигурността. Поради това някои задачи, свързани с тези области, следва да бъдат възложени на Агенцията. Що се отнася по-специално до сигурността и като се има предвид нейният опит в тази област, Агенцията следва да отговаря за задачите по акредитация на сигурността за правителствените услуги и инфраструктура. Освен това Агенцията следва да изпълнява задачите, които Комисията ѝ възлага. При възлагането на задачи на Агенцията следва да се предоставят подходящи човешки, административни и финансови ресурси.

(44)Въз основа на опита, натрупан през последните години в областта на управлението, експлоатацията и предоставянето на услуги, свързани с компонентите „Галилео“ и EGNOS на космическата програма на Съюза, Агенцията е най-подходящият орган, който може да изпълнява, под надзора на Комисията, всички задачи, свързани с експлоатацията на правителствената инфраструктура и предоставянето на правителствени услуги. Поради това експлоатацията на правителствената инфраструктура и предоставянето на правителствени услуги следва да бъдат възложени на Агенцията.

(45)С цел да се осигури експлоатацията на правителствената инфраструктура и да се улесни предоставянето на правителствени услуги, на Агенцията следва да се разреши да възлага, чрез споразумения за финансов принос, специфични дейности на други субекти в области от тяхната компетентност при спазване на условията за непряко управление, приложими за Комисията.

(46)ЕКА е международна организация с богат експертен опит в областта на космическото пространство, включително в областта на спътниковите комуникации, и поради това тя е важен партньор в изпълнението на различните аспекти на космическата политика на Съюза. В тази връзка ЕКА следва да може да осигурява технически експертен опит на Комисията, включително за подготовката на техническите аспекти на програмата. За тази цел на ЕКА могат да бъдат възложени дейностите по разработване и валидиране на програмата и оказване на подкрепа за оценката на договорите, сключени в контекста на изпълнението на програмата.

(47)Предвид значението на свързаните с космическото пространство дейности за икономиката на Съюза и живота на гражданите на Съюза, както и естеството на системите и приложенията, постигането и поддържането на висока степен на сигурност следва да бъде ключов приоритет на програмата, по-специално с оглед на защитата на интересите на Съюза и на неговите държави членки, включително по отношение на класифицираната и чувствителната некласифицирана информация.

(48)Съгласно член 17 от ДЕС Комисията отговаря за управлението на програмите, което в съответствие с правилата, определени във Финансовия регламент, може да бъде пределегирано на трети страни в режим на непряко управление. В този контекст Комисията трябва да гарантира, че задачите, извършвани от трети страни за изпълнение на програмата в режим на непряко управление, не подкопават сигурността на програмата, по-специално по отношение на контрола на класифицираната информация. Поради това следва да се поясни, че когато Комисията възлага на ЕКА изпълнението на задачи по програмата, съответните споразумения за финансов принос трябва да гарантират, че класифицираната информация, генерирана от ЕКА, се счита за класифицирана информация на ЕС („КИЕС“) в съответствие с Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията 36 и Решение 2013/488/ЕС на Съвета 37 , създадена под ръководството на Комисията.

(49)Без да се засягат прерогативите на държавите членки в областта на националната сигурност, Комисията и върховният представител, всеки в съответната си област на компетентност, следва да гарантират сигурността на програмата в съответствие с настоящия регламент и когато е приложимо, с Решение (ОВППС) 2021/698 на Съвета 38 .

(50)Предвид особения експертен опит, с който разполага ЕСВД, и редовните ѝ контакти с органи на трети държави и международни организации, ЕСВД следва да може да подпомага Комисията при изпълнението на някои задачи във връзка със сигурността на програмата в областта на външните отношения, в съответствие с Решение 2010/427/ЕС на Съвета 39 .

(51)Без да засяга отговорността на държавите членки в областта на националната сигурност, както е предвидено в член 4, параграф 2 от ДЕС, нито правото на държавите членки да закрилят основните интереси на своята сигурност в съответствие с член 346 от ДФЕС, следва да се определи конкретно управление на сигурността, за да се осигури безпрепятственото прилагане на програмата. Това управление следва да се основава на три основни принципа. На първо място, абсолютно необходимо е богатият и уникален опит на държавите членки в областта на сигурността да бъде взет предвид във възможно най-голяма степен. На второ място, с цел предотвратяване на конфликти на интереси и на евентуални недостатъци при прилагането на правилата за сигурност оперативните функции следва да бъдат отделени от функциите, свързани с акредитация на сигурността. На трето място, субектът, който отговаря за управлението на цялата инфраструктура на програмата или на част от нея е и най-подходящ да управлява сигурността на възложените му задачи. Сигурността на програмата ще се основава на опита, натрупан при прилагането на космическата програма на Съюза през последните години. Доброто управление на сигурността изисква също така ролите да бъдат правилно разпределени между различните участници. Тъй като отговаря за програмата, Комисията, без да засяга прерогативите на държавите членки в областта на националната сигурност, следва да определи общите изисквания към сигурността, приложими за програмата.

(52)Киберсигурността на наземните и космически инфраструктури на програмата е от ключово значение, за да се гарантира непрекъснатостта на услугата и на операциите на системата. При определянето на изискванията към сигурността следва да бъде надлежно взета предвид необходимостта от защита на системата и нейните услуги срещу кибератаки, включително чрез използване на нови технологии.

(53)Когато е целесъобразно, след анализа на риска и заплахите, Комисията следва да определи структура за наблюдение на сигурността. Тази структура за наблюдение на сигурността следва да бъде субектът, изпълняващ указанията, разработени в обхвата на Решение (ОВППС) 2021/698.

(54)Правителствените услуги, предоставяни от програмата, ще се използват от участниците от правителствения сектор от Съюза в мисии от критично значение за сигурността и безопасността. Поради това такива услуги и инфраструктура следва да подлежат на акредитация за сигурност.

(55)Крайно необходимо е дейностите по акредитация на сигурността да се извършват в рамките на колективна отговорност за сигурността на Съюза и на неговите държави членки, като се полагат усилия за постигане на консенсус и се осигурява участието на всички, които имат отношение към въпроса за сигурността, и е необходимо да бъде въведена процедура за непрекъснато наблюдение на риска. Необходимо е също така техническите дейности по акредитация на сигурността да бъдат възложени на специалисти, които притежават необходимата квалификация за извършване на акредитация на сложни системи и имат разрешение за достъп на подходящото равнище.

(56)Важна цел на програмата е да се гарантира сигурността на Съюза и на държавите членки и да се засили устойчивостта на ключови технологии и вериги за създаване на стойност. В конкретни случаи тази цел изисква да се определят условията за допустимост и участие, за да се гарантира защитата на работоспособността, сигурността и устойчивостта на оперативните системи на Съюза. Това не следва да подкопава необходимостта от конкурентоспособност и ефективност на разходите.

(57)Предвид значението за програмата на нейната наземна правителствена инфраструктура и нейното въздействие върху сигурността ѝ, местоположението на тази инфраструктура следва да се определя от Комисията. За разгръщането на наземната правителствена инфраструктура на програмата следва да продължи да се прилага открит и прозрачен процес, който може да включва по целесъобразност Агенцията въз основа на нейната област на компетентност.

(58)Правителствените услуги на програмата ще се използват от участници от Съюза и от държавите членки в критични за сигурността и безопасността мисии и операции. Поради това, за да се защитят основните интереси на Съюза и неговите държави членки в областта на сигурността, са необходими мерки за осигуряване на необходимото равнище на независимост от трети страни (трети държави и субекти от трети държави), които да обхващат всички елементи на програмата. Това включва космически и наземни технологии на равнище компонент, подсистема и система, производствените отрасли, собствениците и операторите на космически системи и физическото местоположение на компонентите на наземната система.

(59)За да се гарантира конкурентоспособността на европейската космическа промишленост в бъдеще, програмата следва да допринася за развиването на напреднали умения в областите, свързани с космическото пространство, и да подкрепя дейности в областта на образованието и обучението, като насърчава равните възможности, равенството между половете и овластяването на жените, за да може да се реализира пълният потенциал на гражданите на Съюза в тази област.

(60)Като се има предвид нейният обхват в световен мащаб, програмата има силно международно измерение. Международните партньори, техните правителства и граждани ще бъдат получатели на набора от услуги на програмата, като това ще донесе ползи за международното сътрудничество на Съюза и на държавите членки с тези партньори. По въпроси, свързани с програмата, Комисията може да координира, от името на Съюза и в своята област на компетентност, дейностите на международната сцена. По-специално, по отношение на програмата Комисията ще защитава интересите на Съюза и неговите държави членки на международни форуми, включително в областта на честотите, без да се засяга компетентността на държавите членки в тази област.

(61)Държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са държави от Европейското икономическо пространство (ЕИП), присъединяващите се държави, държавите кандидатки и потенциалните кандидатки, както и държавите, обхванати от европейската политика за съседство, и други трети държави могат да получат разрешение да участват в програмата само въз основа на споразумение, което ще бъде сключено в съответствие с член 218 от ДФЕС.

(62)В съответствие с Решение на Съвета 2013/755/ЕС 40 лица и субекти, установени в отвъдморски държави или територии, са допустими за получаване на финансиране при спазване на правилата и целите на програмата и на евентуалните договорености, приложими по отношение на държавата членка, с която е свързана съответната отвъдморска държава или територия.

(63)За да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с приемането на местоположението на центровете, принадлежащи към наземната правителствена инфраструктура, оперативните изисквания за правителствените услуги, портфолиото на услугите за правителствени услуги, както и установяването на допълнителни изисквания за участието на трети държави и международни организации в програмата. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 41 .

(64)По принцип правителствените услуги следва да се предоставят безплатно на ползвателите на правителствени услуги. Ако след анализ Комисията стигне до заключението, че е съществува недостиг на капацитет, следва да ѝ бъде разрешено да разработи политика за таксуване като част от тези подробни правила за предоставяне на услугите, за да се избегне изкривяване на пазара. На Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия за приемане на такава политика за таксуване. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011.

(65)За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с местоположението на правителствената инфраструктура от наземния сегмент. При избора на такива местоположения Комисията следва да може да вземе предвид оперативните изисквания и изискванията към сигурността, както и съществуващата инфраструктура. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011

(66)В интерес на доброто публично управление и предвид взаимодействието между настоящата програма и космическата програма на Съюза, и по-специално за да се осигури подходящо взаимодействие с компонента GOVSATCOM, програмният комитет, създаден в рамките на Регламент (ЕС) 2021/696 в състава на GOVSATCOM, следва да служи и като комитет за целите на настоящата програма. По въпроси, свързани със сигурността на програмата, програмният комитет следва да заседава в специален състав по сигурността.

(67)Тъй като доброто публично управление изисква единно управление на програмата, ускорен процес на вземане на решения и равен достъп до информация, представителите на субектите, на които са възложени задачи по изпълнението на програмата, биха могли да участват като наблюдатели в работата на програмния комитет, създаден в приложение на Регламент (ЕС) № 182/2011. По същите причини представителите на трети държави и на международни организации, сключили международно споразумение със Съюза, свързано с програмата, биха могли да участват в работата на програмния комитет, при спазване на определени ограничения, свързани със сигурността, и в съответствие с условията, предвидени в едно такова споразумение. Представителите на субектите, на които са възложени свързани с програмата задачи, на трети държави и на международни организации не следва да имат право да участват в процедурите по гласуване в рамките на програмния комитет. Условията за участие на наблюдатели и ad hoc участници следва да бъдат определени в процедурния правилник на програмния комитет.

(68)В съответствие с точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество 42 настоящата програма следва да се подложи на оценка въз основа на информацията, събрана в съответствие със специфичните изисквания за мониторинг, като същевременно се избягват административната тежест, по-специално за държавите членки, и свръхрегулирането. Когато е целесъобразно, тези изисквания следва да включват измерими показатели, които да служат като основа за оценяване на последиците на програмата. При оценката на настоящата програма следва да се вземат предвид констатациите от оценката на космическата програма на Съюза, отнасяща се до компонента GOVSATCOM, извършена в рамките на Регламент (ЕС) 2021/696.

(69)За да се гарантира постоянната адекватност на показателите за докладване на напредъка по програмата, както и на рамката за мониторинг и оценка на програмата, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС за изменение на приложението към настоящия регламент по отношение на показателите, както и за допълване на настоящия регламент с разпоредби относно създаването на рамка за мониторинг и оценка, която може да отчита, наред с другото, използването от страна на крайните ползватели и въздействието върху вътрешния пазар. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равностойно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(70)За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на изискванията на програмата към сигурността, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 Държавите членки следва да могат да упражняват максимален контрол върху изискванията на програмата към сигурността. При приемането на актове за изпълнение в областта на сигурността на програмата Комисията следва да се подпомага от програмния комитет, който заседава в специален състав по сигурността. Като се има предвид чувствителният характер на въпросите, свързани със сигурността, председателят на програмния комитет следва да се стреми да намира решения, които да се ползват с възможно най-широка подкрепа в рамките на комитета. Комисията не следва да приема актове за изпълнение за определяне на общите изисквания на програмата към сигурността в случаите, когато програмният комитет не е дал становище.

(71)Доколкото целта на настоящия регламент не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците от действието, които надхвърлят финансовия и техническия капацитет на всяка една отделна държава членка, може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

Общи разпоредби

Член 1

Предмет

1.С настоящия регламент се създава Програмата на Съюза за сигурна свързаност (наричана по-нататък „програмата“). С него се определят целите на програмата и правилата относно дейностите по програмата, инфраструктурата и услугите на програмата, участниците в програмата, бюджетът за периода 2023—2027 г., формите на финансиране от Съюза и правилата за предоставяне на такова финансиране, както и правилата за изпълнение на програмата.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)„инфраструктура от критично значение“ означава актив, система или част от нея, разположена в държавите членки, която е от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции, здравето, безопасността, сигурността, икономическото или социалното благосъстояние на населението, и чието прекъсване или унищожаване би оказало значително въздействие в дадената държава членка в резултат на невъзможността да се запазят тези функции;

2)„европейска квантова комуникационна инфраструктура (EuroQCI)“ означава взаимосвързана космическа и наземна инфраструктура, принадлежаща към инфраструктурата на програмата, при която се използват квантови технологии, за да се гарантира разпространението на криптографски ключове;

3)„център за GOVSATCOM“ има смисъла и значението на определението в член 2, точка 23 от Регламент (ЕС) 2021/696;

4) „ползвател на GOVSATCOM“ има смисъла и значението на определението в член 2, точка 22 от Регламент (ЕС) 2021/696;

5)„инфраструктура“ означава актив, система или част от нея, които са необходими за извършването на услугите, предоставяни от програмата;

6)„нова космическа промишленост“ означава частни дружества, малки и средни предприятия и новосъздадени предприятия, които разработват нови космически технологии и приложения;

7)„полезен товар“ означава оборудване, носено от космически летателен апарат за целите на изпълнението на конкретна мисия в космическото пространство;

8)„сигурна система за свързаност“ означава системата, разработена в съответствие с настоящия регламент, която включва инфраструктурата, посочена в член 5, и предоставя услугите, посочени в член 7;

9)„Агенцията“ означава Агенцията на Европейския съюз за космическата програма, създадена с Регламент (ЕС) 2021/696.

   Член 3    

Цели на програмата

1.Общата цел на програмата е да се създаде система за сигурна и автономна космическа свързаност, за да се осигурят гарантирани и устойчиви услуги за спътникови комуникации, по-специално с оглед:

а)осигуряване на наличие в дългосрочен план на непрекъснат достъп в световен мащаб до сигурни и разходноефективни услуги за спътникови комуникации за ползвателите от правителствения сектор в съответствие с член 7, параграфи 1—3, с което се подпомагат защитата на инфраструктурите от критично значение, наблюдението, външните дейности, управлението на кризи и приложения, които са от критично значение за икономиката, околната среда, сигурността и отбраната, като по този начин се повишава устойчивостта на държавите членки;

б)създаване на условия за предоставянето на търговски услуги от частния сектор в съответствие с член 7, параграф 4.

2.В програмата са заложени следните конкретни цели:

а)подобряване на устойчивостта на услугите за комуникации на Съюза чрез разработване, изграждане и експлоатация на инфраструктура за многоорбитална свързаност, която постоянно се адаптира към нарастващото търсене на спътникови комуникации, като същевременно се вземат предвид съществуващите и бъдещите активи на държавите членки, използвани в рамките на компонента GOVSATCOM на космическата програма на Съюза, създадена с Регламент (ЕС) 2021/696 43 ;

б)допринасяне за киберустойчивостта чрез активна и реактивна защита срещу киберзаплахи и заплахи от електромагнитни смущения и оперативна киберсигурност и интегриране на космическия и свързания с него наземен сегмент на европейската квантова комуникационна инфраструктура, за да се създадат условия за сигурно предаване на криптографски ключове;

в)подобряване и разширяване на възможностите и услугите на други компоненти на космическата програма на Съюза;

г)стимулиране на внедряването на иновативни и революционни технологии, по-специално чрез мобилизиране на новата космическа промишленост; и

д)създаване на условия за по-нататъшно изграждане на високоскоростна широколентова и безпрепятствена свързаност навсякъде в Съюза, като се премахнат мъртвите зони в комуникациите и се засили сближаването между териториите на държавите членки, както и създаване на възможност за свързаност в географски райони от стратегически интерес извън Съюза.

 Член 4

Дейности по изпълнението на програмата

1.Предоставянето на правителствените услуги, посочени в член 7, параграф 1, се осигурява чрез изпълнението на следните дейности:

а)дейности по разработване и валидиране, включващи изграждането и пускането в експлоатация на първоначалната космическа и наземна инфраструктура, необходима за предоставяне на правителствените услуги;

б)разработване и интегриране на космическия и свързания с него наземен сегмент на европейската квантова комуникационна инфраструктура в космическата и наземната инфраструктура на системата за сигурна свързаност;

в)дейности по внедряване за завършване на космическата и наземната инфраструктура, необходима за предоставяне на правителствените услуги;

г)дейности по експлоатация за целите на предоставянето на правителствени услуги, включващи:

i)управлението, поддръжката, непрекъснатото усъвършенстване и защита на космическата и наземната инфраструктура, включително управление на попълването и обновяването;

д)разработване на бъдещи поколения на космическата и наземната инфраструктура и развитие на правителствените услуги.

2.Дейностите по експлоатация, посочени в параграф 1, буква г), започват постепенно с предоставянето до 2024 г. на първоначален набор от услуги. Тези първоначални услуги се подобряват чрез постепенното разгръщане на космическата и наземната инфраструктура, което ще доведе до постигане на пълна оперативност до 2027 г.

3.Действията, посочени в член 6, се осъществяват през целия срок на действие на програмата.

Член 5

Инфраструктура на системата за сигурна свързаност

1.Инфраструктурата на системата за сигурна свързаност се състои от правителствена и търговска инфраструктура, както е посочено съответно в параграфи 2 и 3.

2.Правителствената инфраструктура на системата за сигурна свързаност включва всички свързани наземни и космически активи, които са необходими за предоставянето на правителствени услуги, както е посочено в член 7, параграф 1, включително следните активи:

а)спътници или спътникови подкомпоненти;

б)космически и наземни подкомпоненти, осигуряващи разпространението на криптографските ключове;

в)инфраструктура за наблюдение на сигурността на инфраструктурата и услугите на програмата;

г)инфраструктура за предоставяне на услугите на ползвателите от правителствения сектор;

д)инфраструктурата на наземния сегмент на GOVSATCOM, както е определена в член 67 от Регламент (ЕС) 2021/696, включително центровете за GOVSATCOM.

За целите на настоящия регламент правото на ползване на честотите, необходими за предаването на сигнали, генерирани от наземни и космически активи на правителствената инфраструктура, е част от правителствената инфраструктура.

Правителствената инфраструктура поддържа допълнителни полезни товари, които могат да бъдат използвани като част от базираната в космоса инфраструктура на компонентите на космическата програма на Съюза, изброени в член 3 от Регламент (ЕС) 2021/696, по реда и условията, определени в посочения регламент.

3.При необходимост Комисията определя чрез актове за изпълнение мерките, необходими за определяне на местоположението на центровете, принадлежащи към наземната правителствена инфраструктура, с изключение на центровете за GOVSATCOM, при следване на открит и прозрачен процес и в съответствие с изискванията към сигурността. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 42, параграф 2 от настоящия регламент. Местоположението на центровете за GOVSATCOM се определя в съответствие с член 67, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2021/696.

С цел да се защитят интересите на Съюза и неговите държави членки в областта на сигурността посочените в първа алинея центрове се разполагат, когато е възможно, на територията на държавите членки и се уреждат от споразумение за прием под формата на административно споразумение между Съюза и съответната държава членка.

Когато не е възможно центърът да се разположи на територията на държавите членки, Комисията може да определи местоположението на този център на територията на трета държава, при условие че е налице споразумение за прием между Съюза и съответната трета държава, сключено в съответствие с член 218 от ДФЕС.

4.Търговската инфраструктура, посочена в параграф 1, включва всички космически и наземни активи, различни от онези, които са част от правителствената инфраструктура. Търговската инфраструктура се финансира изцяло от изпълнителя, посочен в член 15, параграф 2.

5.С цел да се защитят интересите на Съюза в областта на сигурността, космическите активи на системата за сигурна свързаност се изстрелват от доставчик на услуги по изстрелване, който отговаря на условията, определени в член 19, и когато е възможно, от територията на държавите членки.

Член 6

Действия в подкрепа на иновативен и конкурентоспособен космически сектор на Съюза

1.По програмата се подкрепя иновативен и конкурентоспособен космически сектор на Съюза и се стимулира новата космическа промишленост на Съюза, и по-специално инициативите и дейностите, изброени в член 6 от Регламент (ЕС) 2021/696, включително, където е уместно, подкрепата за търговски услуги.

2.Комисията допринася за дейностите, посочени в параграф 1, като предприема следните мерки:

а)установява критерии за възлагане на договорите, посочени в член 15, като гарантира участието на новосъздадени предприятия и малки и средни предприятия (МСП) от целия Съюз и по цялата съответна верига за създаване на стойност;

б)предвижда изискване изпълнителят, посочен в член 15, параграф 2 да представи план за включване на новосъздадени предприятия и МСП от целия Съюз в дейностите по договорите, посочени в член 15;

в)предвижда изискване чрез договорите, посочени в член 15, новосъздадените предприятия и МСП да бъдат в състояние да предоставят собствени услуги на крайните ползватели;

г)насърчава по-широкото участие на жените новатори и определя цели за равенство и приобщаване в документацията за обществена поръчка.

Глава II

Услуги

Член 7

Определение на портфолиото на услугите

1.Предоставянето на правителствени услуги се осигурява, както е описано в портфолиото на услугите, посочено в параграф 3, и в съответствие с оперативните изисквания, посочени в параграф 2.

2.Комисията приема чрез актове за изпълнение оперативните изисквания към правителствените услуги под формата на технически спецификации за случаите на използване, свързани в частност с управлението на кризи, наблюдението и управлението на ключовата инфраструктура, в това число дипломатическите комуникационни мрежи. Тези оперативни изисквания се основават на подробен анализ на изискванията на ползвателите на програмата и отчитат изискванията, произтичащи от съществуващото оборудване и мрежи на ползвателите, и оперативните изисквания за услугите за GOVSATCOM в съответствие с член 63, параграф 2 от Регламента за космическата програма. Тези актове за изпълнение се приемат съгласно процедурата по разглеждане, посочена в член 42, параграф 2.

3.Комисията приема чрез актове за изпълнение портфолиото на услугите за правителствените услуги под формата на списък от услуги и техните характеристики, включително географския обхват, честотата, широчината на честотната лента, оборудването на ползвателите и характеристики във връзка със сигурността. Тези актове за изпълнение се основават на оперативните изисквания, посочени в параграф 2 от настоящия член, и на приложимите изисквания към сигурността, посочени в член 27, параграф 2. Тези актове за изпълнение се приемат съгласно процедурата по разглеждане, посочена в член 42, параграф 2.

4.Предоставянето на търговски услуги се финансира от изпълнителя, посочен в член 15, параграф 2. Редът и условията за предоставяне на търговски услуги се определят в договорите, посочени в член 15. В тях по-специално се посочва как Комисията ще оценява и одобрява предоставянето на търговски услуги, за да се гарантира, че основните интереси на Съюза и общите и специфичните цели на програмата, посочени в член 3, са защитени. Те включват също така подходящи предпазни мерки за предотвратяване на нарушаването на конкуренцията при предоставянето на търговски услуги, за избягване на всякакъв конфликт на интереси, неоправдана дискриминация и всякакви други скрити непреки предимства за изпълнителя, посочен в член 15, параграф 2. Тези предпазни мерки могат да включват задължението за разделно водене на счетоводство за предоставянето на правителствени услуги и за предоставянето на търговски услуги, включително създаването на отделен правен субект с различна структура от тази на вертикално интегрирания оператор за целите на предоставянето на правителствени услуги, както и осигуряването на открит, справедлив и недискриминационен достъп до инфраструктурата, необходима за предоставянето на търговски услуги.

Член 8

Правителствени услуги

1.Правителствени услуги се предоставят на участниците в програмата, посочени в член 9, параграф 1, 2 и 3.

2.Комисията приема чрез актове за изпълнение подробните правила за предоставянето на правителствени услуги, като взема предвид член 66 от Регламента за космическата програма и отчита очакваното търсене за различните случаи на използване, динамичното разпределение на ресурсите и приоритизирането на правителствените услуги в зависимост от уместността и критичното значение на нуждите на ползвателите и, когато е целесъобразно, разходната ефективност.

3.Достъпът до правителствените услуги е безплатен за ползвателите.

4.Чрез дерогация от параграф 3 Комисията може, в надлежно обосновани случаи и по изключение, да определи чрез актове за изпълнение политика за таксуване.

При определянето на тази политика за таксуване Комисията гарантира, че предоставянето на правителствени услуги не нарушава конкуренцията, че няма недостиг на правителствени услуги и че установената цена няма да доведе до свръхкомпенсация на бенефициера.

5. Актовете за изпълнение, посочени в параграфи 2 и 4 от настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 42, параграф 2.

6.Предоставянето на правителствени услуги на ползвателите, упълномощени от един и същ участник в програмата, се определя и изпълнява от този участник в програмата.

Член 9

Участници в програмата и компетентни органи

1.Държавите членки, Съветът, Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) са участници в програмата, ако упълномощят ползвателите на правителствени услуги.

2.Агенции и органи на Съюза могат да станат участници в програмата доколкото това е необходимо за изпълнение на задачите им и в съответствие с подробни правила, установени в административно споразумение, сключено между съответната агенция и институцията на Съюза, която осъществява надзор върху нея.

3.Трети държави и международни организации могат да станат участници в програмата в съответствие с член 36.

4.Всеки участник в програмата определя един компетентен орган по въпросите на сигурната свързаност.

Това изискване се счита за изпълнено от участниците в програмата, ако отговарят на следните критерии:

а)те са също така участници в GOVSATCOM, посочени в член 68 от Регламент (ЕС) 2021/696; и

б)те са определили компетентен орган в съответствие с член 68, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/696.

5.Компетентният орган по въпросите на сигурната свързаност, посочен в параграф 4, гарантира, че:

а)услугите се използват съгласно приложимите изисквания към сигурността;

б)правата на достъп до правителствените услуги се определят и управляват;

в)оборудването на ползвателите, необходимо за използване на правителствените услуги и свързаните електронни комуникационни връзки и информация се използват и управляват в съответствие с приложимите изисквания към сигурността;

г)се създава централно звено за връзка, което да подпомага при необходимост съобщаването за рисковете и заплахите за сигурността, по-конкретно за откриването на потенциално опасни електромагнитни смущения, засягащи услугите по програмата.

Член 10

Ползватели на правителствените услуги

1.Следните субекти могат да бъдат упълномощени като ползватели на правителствените услуги:

а)публичен орган на Съюза или държавите членки или образувание, натоварено с упражняването на такава публична власт;

б)физически или юридически лица, които извършват дейност от името и под контрола на субект, посочен в буква а) от настоящия параграф.

2.Ползвателите на правителствените услуги, посочени в параграф 1, са надлежно упълномощени от участниците в програмата по член 9 да използват правителствените услуги и спазват общите изисквания към сигурността, посочени в член 27, параграф 2.

Глава III

Бюджетни средства и механизми

Член 11

Бюджет

1.Финансовият пакет за изпълнението на програмата в периода от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2027 г. и за покриване на свързаните с него рискове е 1,600 милиарда евро по текущи цени.

Индикативното разпределение на сумата от МФР за периода 2021—2027 г. е, както следва:

–950 милиона евро от функция 1;

–500 милиона евро от функция 5;

–150 милиона евро от функция 6.

2.Програмата се допълва от финансиране по линия на програма „Хоризонт Европа“, космическата програма на Съюза и Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) с максимален индикативен размер съответно 0,430 милиарда евро, 0,220 милиарда евро и 0,150 милиарда евро. Това финансиране се осъществява в съответствие респективно с Регламент (ЕС) 2021/695, Регламент (ЕС) 2021/696 и Регламент (ЕС) 2021/947.

3.Сумата, посочена в параграф 1, може да се използва за покриване на всички дейности, необходими за изпълнение на целите, посочени в член 3. Тези разходи могат да покриват също така:

а)проучванията и заседанията на експерти, по-специално за оценяване на съответствието с ограниченията по отношение на разходите и предвидените срокове;

б)информационните и комуникационните дейности, включително корпоративната комуникация за приоритетите на политиката на Съюза, доколкото те имат пряка връзка с целите на настоящия регламент, по-специално с оглед на установяването на полезни взаимодействия с други политики на Съюза;

в)мрежите в областта на информационните технологии, чиято функция е да обработват или обменят информация, и административните мерки за управление, включително в областта на сигурността, осъществявани от Комисията;

г)техническа и административна помощ за изпълнението на програмата, като например дейностите по подготовка, мониторинг, контрол, одит и оценяване, включително корпоративни информационни системи.

4.Бюджетните задължения за дейности, които се осъществяват в период, по-дълъг от една финансова година, могат да се разпределят за няколко години под формата на годишни вноски.

Член 12

Кумулативно и алтернативно финансиране

За действие, за което е предоставен финансов принос от друга програма на Съюза, включително средства, предмет на споделено управление, може да бъде предоставен финансов принос и по програмата, при условие че с него не се покриват едни и същи разходи. Правилата на съответната програма на Съюза се прилагат за съответстващия финансов принос за действието. Кумулативното финансиране не надвишава общия размер на допустимите разходи за действието. Подкрепата от различните програми на Съюза може да се изчисли пропорционално в съответствие с документите, определящи условията за подкрепата.

Член 13

Финансов принос за програмата

1.За програмата могат да се правят допълнителни финансови вноски или вноски в натура от:

а)агенции и органи на Съюза;

б)държави членки;

в)трети държави, участващи в програмата;

г)Европейската космическа агенция (ЕКА) или други международни организации съгласно съответните споразумения.

2.Допълнителният финансов принос, посочен в параграф 1 от настоящия член, и приходите в съответствие с член 8, параграф 4 се разглеждат като външни целеви приходи в съответствие с член 21, параграф 5 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 („Финансовия регламент“).

Член 14

Изпълнение и форми на финансиране от Съюза

1.Програмата се изпълнява при пряко управление в съответствие с Финансовия регламент или при непряко управление с органите, определени в член 62, параграф 1, първа алинея от буква в) от Финансовия регламент.

2.Програмата може да предоставя финансиране чрез всяка една от формите, предвидени във Финансовия регламент, по-специално безвъзмездни средства, награди и обществени поръчки. Тя може да предоставя също така финансиране под формата на финансови инструменти в рамките на операции за смесено финансиране.

ГЛАВА IV

Изпълнение на програмата

Член 15

Модел на изпълнение

1.Дейностите, посочени в член 4 от настоящия регламент, се изпълняват чрез договори, възложени в съответствие с Финансовия регламент, и принципите за възлагане на обществени поръчки съгласно член 17 от настоящия регламент.

2.Ролите, отговорностите, финансовата схема и разпределението на рисковете за тяхното изпълнение между Съюза и изпълнителя се определят в договори, които могат да бъдат под формата на договор за концесия, договор за доставки, услуги или строителство или смесен договор, като се вземат предвид режимът на собственост съгласно член 16 и финансирането на програмата съгласно глава III.

3.Договорите, посочени в настоящия член, се възлагат при пряко и непряко управление и могат да бъдат под формата на междуинституционална поръчка между Комисията и Агенцията, посочена в член 165, параграф 1 от Финансовия регламент, при което Комисията поема ролята на водещ възлагащ орган.

4.Ако процедурата за възлагане на обществени поръчки, посочена в параграф 2, е под формата на договор за концесия и тази процедура доведе до невъзможност за сключване на договор за концесия, Комисията преструктурира обществената поръчка и прилага договор за доставки, услуги или строителство, както е подходящо за оптималното изпълнение на програмата.

5.Когато е целесъобразно, процедурите за възлагане на обществени поръчки за договорите, посочени в настоящия член, могат да се провеждат и под формата на съвместни поръчки с държавите членки в съответствие с член 165, параграф 2 от Финансовия регламент.

6.Договорите, посочени в настоящия член, включват подходящи предпазни мерки за избягване на свръхкомпенсиране на изпълнителя, нарушаване на конкуренцията, конфликт на интереси, неоправдана дискриминация и всякакви други скрити непреки предимства. В съответствие с член 7, параграф 4 те съдържат разпоредби относно процеса на оценка и одобрение на търговските услуги, предоставяни от изпълнителя, за да се гарантира, че основните интереси на Съюза и целите на програмата са защитени.

7.Договорите, посочени в настоящия член, съдържат разпоредби относно създаването на схема за компенсиране на емисиите на CO2, генерирани при изстрелванията на инфраструктурата, посочена в член 5.

Член 16

Собственост и използване на активите

1.Съюзът е собственик на всички материални и нематериални активи, посочени в член 5, които са част от правителствената инфраструктура. За тази цел Комисията гарантира, че в договорите, споразуменията и други договорености, свързани с дейностите, които могат да доведат като резултат до създаването или разработването на такива активи, се съдържат разпоредби, гарантиращи собствеността на Съюза върху посочените активи.

По-специално Комисията гарантира, че Съюзът има следните права:

а)правото на използване на честотите, необходими за предаването на сигналите, генерирани от програмата, в съответствие с приложимите законови и подзаконови разпоредби и съответните лицензионни споразумения, както и предоставените от държавите членки честотни ленти, които остават негова собственост;

б)правото да се дава приоритет на предоставянето на правителствени услуги пред търговските услуги, в съответствие с реда и условията, които трябва да бъдат установени в договорите, посочени в член 15, и като се вземат предвид ползвателите на правителствени услугите, посочени в член 10, параграф 1.

2.Чрез дерогация от параграф 1 Комисията се стреми да сключва договори, споразумения или други договорености с трети страни във връзка с:

а)вече съществуващите права на собственост по отношение на материални и нематериални активи, които са част от инфраструктурата на програмата;

б)придобиването на собствеността или лицензионни права по отношение на други материални или нематериални активи, необходими за изпълнението на програмата.

3.Когато активите, посочени в параграфи 1 и 2, представляват права върху интелектуална собственост, Комисията ги управлява възможно най-ефективно, като отчита следното:

а)необходимостта от закрила и придаване на стойност на активите;

б)законните интереси на всички заинтересовани страни;

в)необходимостта от осигуряване на конкурентни и добре функциониращи пазари и разработване на нови технологии;

г)необходимостта от непрекъснатост на предоставяните от програмата услуги.

4.Комисията по-специално гарантира, че в съответните договори, споразумения и други договорености е включена възможността за прехвърляне на тези права върху интелектуална собственост на трети страни или за предоставяне на лицензи за тези права на трети страни, включително на създателя на интелектуалната собственост, както и че Агенцията може свободно да се ползва от тези права, когато това е необходимо за изпълнението на нейните задачи съгласно настоящия регламент.

Член 17

Принципи за възлагане на обществени поръчки

1.Възлагането на обществени поръчки по програмата се извършва в съответствие с правилата за възлагане на обществени поръчки, установени във Финансовия регламент.

2.При процедурите за възлагане на обществени поръчки за целите на програмата, които допълват принципите, установени във Финансовия регламент, възлагащият орган действа в съответствие със следните принципи:

а)насърчаване във всички държави членки в рамките на целия Съюз и по цялата верига на доставките на възможно най-широко и свободно участие на стопански субекти, и по-специално на новосъздадени предприятия, нови участници и МСП, включително в случай на използване на подизпълнители от страна на оферентите;

б)гарантиране на ефективна конкуренция в тръжната процедура, като същевременно се вземат предвид целите за технологична независимост и непрекъснатост на услугите;

в)спазване на принципите за свободен достъп и конкуренция чрез възлагане на обществени поръчки въз основа на предоставянето на прозрачна и своевременна информация, ясно съобщаване на правилата и процедурите, приложими към обществените поръчки, както и на критериите за подбор и възлагане и всяка друга информация от значение, като се осигуряват еднакви условия на конкуренция за всички потенциални оференти;

г)защитаване на сигурността и обществения интерес на Съюза и неговите държави членки, включително чрез засилване на автономността на Съюза, по-специално в технологично отношение;

д)съобразяване с изискванията към сигурността на основната инфраструктура на програмата и допринасяне за защитата на основните интереси в областта на сигурността на Съюза и неговите държави членки;

е)чрез дерогация от член 167 от Финансовия регламент, използване, когато е целесъобразно, на множество източници на доставки, за да се гарантира по-добър цялостен контрол на всички компоненти на програмата, на свързаните с тях разходи и график;

ж)насърчаване на непрекъснатостта и надеждността на услугите;

з)спазване на екологичните критерии;

и)гарантиране на ефективното насърчаване на равните възможности за всички, както и интегриране на принципа на равенство между половете и на свързаното с пола измерение и стремеж към отстраняване на причините за неравнопоставеността между половете. В рамките на комисиите за оценка се обръща особено внимание на осигуряването на равновесие между половете.

Член 18

Възлагане на подизпълнители

1.С цел насърчаване на нови участници, МСП и новосъздадени предприятия и трансграничното им участие, както и за предлагане на възможно най-широк географски обхват, като същевременно се защитава автономността на Съюза, възлагащият орган изисква от оферента да възложи част от договора на подизпълнител чрез възлагане по състезателна процедура на подходящите равнища на подизпълнение на дружества, които не са част от групата, към която оферентът принадлежи.

2.Оферентът следва да обоснове всяка дерогация от изискването в съответствие с параграф 1.

Член 19

Условия за допустимост и участие за защита на сигурността, работоспособността и устойчивостта на оперативните системи на Съюза

Условията за допустимост и участие се прилагат по отношение на процедурите за възлагане, провеждани при изпълнението на програмата, когато това е необходимо и целесъобразно за защита на сигурността, работоспособността и устойчивостта на оперативните системи на Съюза, както е посочено в член 24 от Регламент (ЕС) 2021/696, като се взема предвид целта за насърчаване на стратегическата автономност на Съюза, по-специално по отношение на сферата на ключовите технологии и вериги за създаване на стойност, като същевременно се запазва отворената икономика.

Член 20

Защита на финансовите интереси на Съюза

Когато трета държава участва в програмата въз основа на решение, прието съгласно международно споразумение, или въз основа на друг правен инструмент, третата държава предоставя правата и достъпа, необходими на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, OLAF, Европейската прокуратура и Сметната палата, за да упражняват в пълна степен съответната си компетентност. По отношение на OLAF тези права включват правото да се извършват разследвания, включително контрол и проверки на място, в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013.

ГЛАВА V

Управление на програмата

Член 21

Принципи на управлението

Управлението на програмата се основава на следните принципи:

а)ясно разпределение на задачите и отговорностите между субектите, участващи в изпълнението на програмата;

б)съответствие на управленската структура спрямо специфичните нужди на програмата и мерките, в зависимост от случая;

в)строг контрол върху програмата, включително стриктно придържане към разходите, графика и резултатите на всички субекти в рамките на съответните им роли и задачи в съответствие с настоящия регламент;

г)управление, което е прозрачно и осигурява ефективно разходване на средствата;

д)непрекъснатост на услугите и необходимата непрекъснатост на инфраструктурата, включително защита от съответните заплахи;

е)систематично и структурирано отчитане на нуждите на ползвателите на данните, информацията и услугите, предоставяни от програмата, както и на съответния научен и технологичен напредък;

ж)постоянни усилия за контрол и намаляване на рисковете.

Член 22

Роля на държавите членки

1.Държавите членки допринасят със своята техническа компетентност, ноу-хау и помощ, по-конкретно в областта на безопасността и сигурността, или, ако е уместно и възможно, като предоставят на Съюза данните, информацията, услугите, както и инфраструктурата, с която разполагат или която се намира на тяхна територия.

2.Когато е приложимо, държавите членки осигуряват съгласуваност и взаимно допълване на своите планове за възстановяване и устойчивост съгласно Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета 44 и програмата.

3.Държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да осигурят безпрепятственото функциониране на програмата, включително като подпомагат осигуряването и запазването на подходящото равнище на честотите, необходими за програмата.

4.Държавите членки и Комисията могат да си сътрудничат за разширяване на използването на предоставяните от програмата услуги.

5.В сферата на сигурността държавите членки изпълняват задачите по член 42 от Регламент (ЕС) 2021/696.

6.Държавите членки подсигуряват своите оперативни нужди от правителствени услуги.

Член 23

Роля на Комисията

1.Комисията носи цялостната отговорност за изпълнение на програмата, включително в областта на сигурността, без да се засягат прерогативите на държавите членки в областта на националната сигурност. В съответствие с настоящия регламент Комисията определя приоритетите и развитието на програмата в съответствие с изискванията на ползвателите и контролира изпълнението ѝ, без да се засягат другите политики на Съюза.

2.Комисията осигурява ясно разпределение на задачите и отговорностите между различните субекти, участващи в програмата, и координира дейностите на тези субекти. Комисията също така гарантира, че всички субекти, на които е възложено изпълнението, участващи в изпълнението на програмата, защитават интересите на Съюза, гарантират доброто управление на средствата на Съюза и спазват Финансовия регламент и настоящия регламент.

3.Комисията провежда тръжни процедури, възлага и подписва договорите, посочени в член 15, в съответствие с Финансовия регламент.

4.Комисията може да възлага задачи, свързани с програмата, на Агенцията и ЕКА при непряко управление, в съответствие с респективните им роли и отговорности, посочени в членове 24 и 25. С цел да се улесни постигането на целите по член 3 и да се насърчи най-ефективното сътрудничество между трите субекта, Комисията може да сключи споразумения за финансов принос с всеки от тях.

5.Без да се засягат задачите на изпълнителя, посочен в член 15, параграф 2, на Агенцията или на други субекти, на които е възложено изпълнението, Комисията гарантира насърчаването и постигането на максимално възприемане и използване на услугите, предоставяни от програмата. Комисията гарантира допълването, съгласуваността, полезното взаимодействие и връзките между програмата и другите действия и програми на Съюза.

6.Когато е целесъобразно, Комисията осигурява съгласуваност на дейностите, извършвани в контекста на програмата, с дейностите, извършвани в областта на космическото пространство на равнището на Съюза, на национално или международно равнище. Тя насърчава сътрудничеството между държавите членки и, когато това е относимо към програмата, улеснява сближаването на техния технологически капацитет и развитие в космическата област.

7.Комисията информира посочения в член 42, параграф 1 програмен комитет за междинните и крайните резултати от оценката на всички процедури за възлагане на обществени поръчки и всички договори, включително за възлагане на подизпълнители, със субекти от публичния и частния сектор.

Член 24

Роля на Агенцията

1.Задачата на Агенцията е чрез своя Съвет за акредитация на сигурността да осигури акредитацията на сигурността на правителствената инфраструктура и правителствените услуги в съответствие с дял V, глава II от Регламент (ЕС) 2021/696.

2.Комисията може, чрез едно или повече споразумения за финансов принос, да възложи на Агенцията следните задачи:

а)експлоатация на правителствената инфраструктура на програмата;

б)експлоатационна сигурност на правителствената инфраструктура, включително анализ на риска и заплахите, наблюдение на сигурността, по-специално определяне на техническите спецификации и оперативните процедури и наблюдение на тяхното съответствие с общите изисквания към сигурността, посочени в член 27, параграф 2;

в)предоставяне на правителствени услуги;

г)управление на договорите, посочени в член 15, след тяхното възлагане и подписване;

д)всеобхватна координация на свързаните с ползвателите аспекти на правителствените услуги в тясно сътрудничество с държавите членки, съответните агенции на Съюза, ЕСВД и други субекти;

е)предприемане на дейности, свързани с възприемането от страна на ползвателите на услугите, предлагани от програмата, без да се засягат дейностите, извършвани от посочения в член 15, параграф 2 изпълнител по договорите, посочени в член 15.

3.Чрез дерогация от член 62, параграф 1 от Финансовия регламент и в зависимост от оценката от Комисията на защитата на интересите на Съюза Агенцията може да възлага, чрез споразумения за финансов принос, специфични дейности на други субекти в области от тяхната компетентност при спазване на условията за непряко управление, приложими за Комисията.

4.Когато дейностите са възложени на Агенцията, за тяхното изпълнение се осигуряват подходящи финансови, човешки и административни ресурси. За тази цел Комисията може да разпредели част от бюджета за дейностите, възложени на Агенцията, за финансиране на човешките ресурси, необходими за тяхното изпълнение.

Член 25

Роля на ЕКА

1.При условие че е защитен интересът на Съюза, на ЕКА може да се възложат следните задачи в рамките на нейния експертен опит:

а)надзор на посочените в член 4, параграф 1, буква а) дейности по разработване и валидиране, предприети в рамките на договорите, посочени в член 15, като се осигурява координация между задачите и бюджета, възложени на ЕКА съгласно настоящия член, и евентуалните собствени ресурси на ЕКА, предоставени на програмата или на изпълнителя, посочен в член 15, параграф 2, в съответствие с реда и условията, които трябва да се договарят в споразуменията за финансов принос, посочени в член 23, параграф 4;

б)предоставяне на технически експертен опит на Комисията; включително за подготовката на техническите аспекти на програмата;

в)подпомагане на оценката на договорите по член 15.

2.Въз основа на оценка от Комисията на ЕКА могат да бъдат възложени други задачи, базирани на нуждите на програмата, по-специално свързани с космическия и свързания с него наземен сегмент на европейската квантова комуникационна инфраструктура, при условие че тези задачи не дублират дейности, извършвани от друг субект, на който е възложено изпълнението, в контекста на програмата, и имат за цел да подобрят ефикасността на изпълнението на дейностите по програмата.

ГЛАВА VI

Сигурност на програмата

Член 26

Общи принципи на сигурността

По отношение на настоящата програма се прилага член 33 от Регламент (ЕС) 2021/696.

Член 27

Управление на сигурността

1.В своята област на компетентност и с подкрепата на Агенцията Комисията осигурява висока степен на сигурност, по-специално по отношение на следното:

а)защитата на наземната и космическата инфраструктура и на предоставянето на услуги, по-специално срещу физически атаки или кибератаки, включително нежелани намеси в потоците от данни;

б)контрола и управлението на технологичните трансфери;

в)развитието и запазването в рамките на Съюза на придобитите компетентности и ноу-хау;

г)защитата на чувствителната некласифицирана информация и на класифицираната информация.

2.За целите на параграф 1 от настоящия член Комисията гарантира, че за правителствената инфраструктура, посочена в член 5, параграф 2, се извършва анализ на риска и заплахите. Въз основа на този анализ тя определя общите изисквания към сигурността чрез актове за изпълнение. При тези свои действия Комисията взема предвид въздействието на тези изисквания върху безпрепятственото функциониране на правителствената инфраструктура, по-конкретно по отношение на разходите, управлението на риска и графика, и гарантира, че общото равнище на сигурност не се намалява, функционирането на оборудването не се затруднява и рисковете за киберсигурността се вземат предвид. Тези актове за изпълнение се приемат съгласно процедурата по разглеждане, предвидена в член 42, параграф 2.

3.По отношение на настоящата програма се прилага член 34, параграфи 3—7 от Регламент (ЕС) 2021/696. За целите на настоящия регламент понятието „компонент“ в член 34 от Регламент (ЕС) 2021/696 се тълкува като „правителствена инфраструктура“, а всички позовавания на член 34, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/696 се тълкуват като позовавания на параграф 2 от настоящия член.

Член 28

Сигурност на използваната система и услуги

Когато функционирането на системата или предоставянето на правителствени услуги може да засегне сигурността на Съюза или на неговите държави членки, се прилага Решение (ОВППС) XXX.

Член 29

Орган за акредитация на сигурността

Съветът за акредитация на сигурността, създаден в рамките на Агенцията съгласно член 72, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/696, е органът за акредитация на сигурността за правителствената инфраструктура на програмата.

Член 30

Общи принципи на акредитацията на сигурността

Дейностите по акредитация на сигурността, свързани с програмата, се извършват в съответствие с принципите, установени в член 37, букви а)—й) от Регламент (ЕС) 2021/696. За целите на настоящия регламент понятието „компонент“ в член 37 от Регламент (ЕС) 2021/696 се тълкува като „правителствена инфраструктура“, а всички позовавания на член 34, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/696 се тълкуват като позовавания на член 27, параграф 2 от настоящия регламент.

Член 31

Задачи и състав на Съвета за акредитация на сигурността

1.По отношение на настоящата програма се прилагат член 38, с изключение на параграф 2, букви в)—е) и параграф 3, буква б), и член 39 от Регламент (ЕС) 2021/696.

2.В допълнение към параграф 1 и по изключение представители на изпълнителя, посочен в член 15, параграф 2 от настоящия регламент, могат да бъдат поканени да присъстват на заседанията на Съвета за акредитация на сигурността като наблюдатели по въпроси, пряко свързани с този изпълнител.

Член 32

Правила за гласуване в рамките на Съвета за акредитация на сигурността

По отношение на правилата за гласуване в рамките на Съвета за акредитация на сигурността се прилага член 40 от Регламент (ЕС) 2021/696.

Член 33

Съобщаване и последици от решенията на Съвета за акредитация на сигурността

1.По отношение на решенията на Съвета за акредитация на сигурността се прилага член 41, параграфи 1—4 от Регламент (ЕС) 2021/696. За целите на настоящия регламент понятието „компонент“ в член 41 от Регламент (ЕС) 2021/696 се тълкува като „правителствена инфраструктура“.

2.Работният график на Съвета за акредитация на сигурността не възпрепятства спазването на графика за дейностите, предвидени в работната програма по член 37, параграф 1.

Член 34

Роля на държавите членки в акредитацията на сигурността

По отношение на настоящата програма се прилага член 42 от Регламент (ЕС) 2021/696.

Член 35

Защита на класифицираната информация

1.По отношение на класифицираната информация, свързана с програмата, се прилага член 43 от Регламент (ЕС) 2021/696.

2.Класифицираната информация, генерирана от ЕКА във връзка със задачите, възложени съгласно член 25, параграфи 1 и 2, се счита за класифицирана информация на ЕС в съответствие с Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията 45 и Решение 2013/488/ЕС на Съвета 46 , създадена под ръководството на Комисията.

ГЛАВА VII

Международни отношения

Член 36

 Участие на трети държави и международни организации в Програмата

1.В съответствие с условията, определени в специално споразумение, сключено в съответствие с член 218 от ДФЕС и обхващащо участието на трета държава в програма на Съюза, програмата е отворена за участието на държави от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са държави от Европейското икономическо пространство (ЕИП), както и на следните трети държави:

а)присъединяващи се държави, държави кандидатки и потенциални кандидатки — в съответствие с общите принципи и условия за участието на тези държави в програми на Съюза, установени в съответните рамкови споразумения и решения на Съвета за асоцииране или в подобни споразумения, и в съответствие със специалните условия, определени в споразуменията между Съюза и тези държави;

б)държави в рамките на европейската политика за съседство — в съответствие с общите принципи и условия за участието на тези държави в програми на Съюза, установени в съответните рамкови споразумения и решения на Съвета за асоцииране или в подобни споразумения, и в съответствие със специфичните условия, определени в споразуменията между Съюза и тези държави;

в)трети държави, различни от третите държави, посочени в букви а) и б).

2.Програмата е отворена за участие на международни организации в съответствие със споразуменията, сключени съгласно член 218 от ДФЕС.

3.Специалното споразумение, посочено в параграфи 1 и 2:

а)гарантира справедлив баланс по отношение на приноса от и ползите за третата държава или за международната организация, участваща в програмите на Съюза;

б)определя условията за участие в програмите, включително изчисляването на финансовия принос за индивидуални програми и административните разходи по тях;

в)не предоставя на третата държава или международната организация правомощия за вземане на решения по отношение на програмата на Съюза;

г)гарантира правата на Съюза да осигурява добро финансово управление и да защитава своите финансови интереси;

д)не засяга задълженията, произтичащи от съществуващи споразумения, сключени от Съюза, по-специално по отношение на правото на използване на честоти.

4.Без да се засягат условията, определени в параграфи 1, 2 и 3, и в интерес на сигурността, Комисията може да определи чрез актове за изпълнение допълнителни изисквания за участието на трети държави и международни организации в програмата, доколкото това е съвместимо със съществуващите споразумения, посочени в параграфи 1 и 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 42, параграф 2.

Член 37

Достъп на трети държави и международни организации до правителствени услуги

Трети държави и международни организации могат да получат достъп до правителствените услуги, при условие че:

а)сключат споразумение, в съответствие с член 218 от ДФЕС, в което се определят редът и условията за достъп до правителствените услуги;

б)спазват член 43, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/696.

За целите на настоящия регламент, когато се прави позоваване на „програмата“ в член 43, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/696, се има предвид „програмата“, създадена с настоящия регламент.

ГЛАВА VIII

Програмиране, мониторинг, оценка и контрол

Член 38

Програмиране, мониторинг и докладване

1.Програмата се изпълнява чрез работната програма, посочена в член 110 от Финансовия регламент. В работната програма се определят действията и свързаният с тях бюджет, необходими за постигане на целите на програмата и когато е приложимо, общата сума, предназначена за операции за смесено финансиране. Работната програма допълва работната програма за компонента GOVSATCOM на космическата програма на Съюза, посочена в член 100 от Регламент (ЕС) 2021/696.

Комисията приема работната програма чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 42, параграф 2.

2.Показателите във връзка с докладването на напредъка по програмата по отношение на постигането на общите и специфичните цели, определени в член 3, се съдържат в приложението.

3.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 43 за изменение на приложението по отношение на показателите, когато прецени за необходимо, както и да допълва настоящия регламент с разпоредби за създаването на рамка за мониторинг и оценка.

4.Когато това се налага от императивни съображения за спешност, за делегираните актове, приети съгласно настоящия член, се прилага процедурата, предвидена в член 44.

5.Системата за докладване във връзка с качеството на изпълнението осигурява ефикасното, ефективно и своевременно събиране на данни за целите на мониторинга на изпълнението и резултатите от програмата.

За тази цел на получателите на средства от Съюза и когато е целесъобразно — на държавите членки, се налагат съразмерни изисквания за докладване.

6.За целите на параграф 2 получателите на средства от Съюза предоставят съответната информация. Данните, необходими за проверката на изпълнението, се събират по ефикасен, ефективен и своевременен начин.

Член 39

Оценяване

1.Комисията извършва своевременно оценки на програмата, които да послужат в процеса на вземане на решения.

2.До [ДАТАТА 3 ГОДИНИ СЛЕД ДАТАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА] и на всеки четири години след това Комисията прави оценка на изпълнението на програмата. Комисията оценява:

а)резултатите от предоставяните услуги по програмата;

б)промените на нуждите на ползвателите на програмата.

Ако е целесъобразно, оценката се придружава от подходящо предложение.

3.При оценката на програмата се вземат предвид резултатите от оценката на компонента GOVSATCOM на космическата програма на Съюза, извършена в съответствие с член 102 от Регламент (ЕС) 2021/696.

4.Комисията представя заключенията от оценките и своите наблюдения на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.

5.Субектите, участващи в изпълнението на настоящия регламент, предоставят на Комисията данните и информацията, необходими за оценката по параграф 1.

6.Две години след разгръщането на пълния оперативен капацитет и на всеки две години след това Агенцията, като се консултира със съответните заинтересовани страни, изготвя доклад за пазара относно въздействието на програмата върху търговската спътникова промишленост на ЕС с оглед да се гарантира минималното възможно въздействие върху конкуренцията и да се поддържат стимули за иновации.

Член 40

Одити

Одитите относно използването на финансовия принос от Съюза, провеждани от лица или субекти, включително от различни от тези, на които е възложено от институции или органи на Съюза, съставляват основата на общата увереност по член 127 от Финансовия регламент.

Член 41

Защита на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот

Обработването на всички лични данни при изпълнение на задачите и дейностите по настоящия регламент, в това число от Агенцията, се извършва в съответствие с приложимото право в областта на защитата на личните данни, по-специално Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета  47 и Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета 48 .

Глава IX

Делегиране и мерки за изпълнение

Член 42

Процедура на комитет

1.Комисията се подпомага от програмния комитет, създаден с член 107 от Регламент (ЕС) 2021/696, в състава му по въпросите на GOVSATCOM. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

За целите на приемането на актовете за изпълнение, посочени в член 5, параграф 3 и член 27, параграф 2 от настоящия регламент, комитетът, посочен в първа алинея от настоящия параграф, заседава в конфигурацията за сигурност, определена в член 107, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) 2021/696.

2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.Когато програмният комитет не даде становище по проекта за акт за изпълнение, посочен в член 27, параграф 2 от настоящия регламент, Комисията не приема проекта за акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 43

Упражняване на делегирането

1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 38, се предоставя на Комисията до 31 декември 2028 г.

3.Делегирането на правомощия, посочено в член 38, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.Преди приемането на делегиран акт Комисията извършва консултации с експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, посочени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

6.Делегиран акт, приет съгласно член 38, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца от нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се продължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 44

Процедура по спешност

1.Делегираните актове, приети съгласно настоящия член, влизат в сила незабавно и се прилагат, докато не бъдат представени възражения в съответствие с параграф 2. В нотификацията относно делегирания акт до Европейския парламент и до Съвета се посочват причините за използването на процедурата по спешност.

2.Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в съответствие с процедурата, посочена в член 43, параграф 6. В такъв случай Комисията отменя акта незабавно след нотифицирането на решението, с което се представят възраженията на Европейския парламент или на Съвета.

Глава X

Преходни и заключителни разпоредби

Член 45

Информация, комуникация и публичност

1.Получателите на финансиране от Съюза посочват произхода на въпросните средства и осигуряват видимост на финансирането от Съюза, по-специално когато популяризират действията и резултатите от тях, като предоставят последователна, ефективна и пропорционална целева информация на различни видове публика, включително на медиите и обществеността.

2.Комисията осъществява информационни и комуникационни дейности по отношение на програмата, на действията, предприети по програмата, и на получените резултати.

3.Финансовите ресурси, разпределени за програмата, допринасят също така за корпоративната комуникация на политическите приоритети на Съюза, доколкото тези приоритети са свързани с целите, посочени в член 3.

Член 46

Непрекъснатост на услугите след 2027 г.

Ако е необходимо, в бюджета на Съюза могат да се записват бюджетни кредити за поети задължения и след 2027 г. за покриване на разходите, необходими за изпълнение на целите, предвидени в член 3, с цел да бъде възможно управлението на действията, които не са приключили до края на програмата, както и за покриване на разходи за оперативни дейности и предоставяне на услуги от критично значение.

Член 47

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на […] година.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката 

1.3.Предложението/инициативата е във връзка с: 

☑ ново действие 

◻ ново действие след пилотен проект/подготвително действие 49  

◻ продължаване на съществуващо действие 

☑ сливане или пренасочване на едно или няколко действия към друго/ново действие 

1.4.Цели

1.4.1.Общи цели

1.4.2.Специфични цели

1.4.3.Очаквани резултати и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/целевите групи.

1.4.4.Показатели за ефективност

Посочете показателите за проследяване на напредъка и на постиженията.

1.5.Мотиви за предложението/инициативата 

1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

1.5.2.Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални полезни взаимодействия с други подходящи инструменти

1.5.5.Оценка на различните налични възможности за финансиране, включително възможностите за преразпределение

1.6.Продължителност и финансово отражение на предложението/инициативата

☑ ограничен срок на действие

–☑    в сила от 1/1/2023 г. до 31/12/2027 г.

–☑    финансово отражение от 2023 г. до 2027 г. за бюджетни кредити за поети задължения и от 2023 г. до 2030 г. за бюджетни кредити за плащания. 

◻ неограничен срок на действие

–изпълнение с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,

–последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7.Планирани методи на управление 50   

☑ пряко управление от Комисията

–☑от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза; 

–◻    от изпълнителните агенции 

◻ споделено управление с държавите членки 

☑ непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

–◻ трети държави или на органите, определени от тях;

–☑ международни организации и техните агенции (да се уточни);

–◻ ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

–☑ органите, посочени в членове 70 и 71 от Финансовия регламент;

–◻ публичноправни органи;

–◻ частноправни органи със задължение за предоставяне на обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;

–◻ органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;

–◻ лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

–Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ 

2.1.Правила за мониторинг и докладване 

Да се посочат честотата и условията.

2.2.Системи за управление и контрол 

2.2.1.Обосновка на предложените начини за управление, механизми за финансиране на изпълнението, начини за плащане и стратегия за контрол

2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани фондове“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване) 

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности 

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита, например от стратегията за борба с измамите.

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове 

·Съществуващи бюджетни редове (вж. таблицата в раздел 3.2)

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

·Поискани нови бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

3.2.Източници на финансиране за Програмата на Съюза за сигурна свързаност

3.2.1.Целево заделяне на средства в рамките на съществуващите програми

3.2.2.Източник на финансиране на бюджетните кредити по новата Програма на Съюза за сигурна свързаност

ОБОБЩЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ ПРИНОС ОТ ПРОГРАМИТЕ И МАРЖОВЕ

3.2.3.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи 

–◻    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи 

–☑    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Тази част следва да бъде попълнена, като се използва таблицата за бюджетни данни от административно естество, която най-напред се въвежда в приложението към финансовата обосновка (приложение V към вътрешните правила), което се качва в DECIDE за провеждането на вътрешни консултации между службите.

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

За информация, в допълнение към космическата програма и Програмата на Съюза за сигурна свързаност, пакетът на МФР включва отделен пакет за финансовия принос на ЕС за Агенцията, представен от бюджетен ред 04.1001, който първоначално възлиза на 504 млн. евро. Предвиден е допълнителен финансов принос в размер на 20 млн. евро за финансиране на допълнителен персонал за EUSPA (30 длъжности през 2027 г.).

Допълнителният бюджет за EUSPA се разпределя, както следва:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Поискан персонал за EUSPA за периода 2021—2027 г. (в брой служители):

30-те допълнителни длъжности за EUSPA са свързани с експлоатацията на правителствената инфраструктура и предоставянето на правителствени услуги, включително управлението на свързаните с тях договори, както и с акредитацията на сигурността на правителствената инфраструктура и услуги и с всеобхватната координация на свързаните с ползвателите аспекти на правителствените услуги.

3.2.4.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи 

–◻    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи 

–☑    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Бюджетните кредити, необходими за човешки ресурси и други разходи с административен характер, ще бъдат покрити от бюджетни кредити на ГД, които вече са определени за управлението на действието и/или които са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с допълнително отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

3.2.4.1.Очаквани нужди от човешки ресурси

–◻    Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси 

–✓    Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

3.2.5.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка 

Предложението/инициативата:

–☑    може да се финансира изцяло чрез преразпределение в рамките на съответната функция от многогодишната финансова рамка (МФР).

–☑    налага да се използват неразпределеният марж под съответната функция от МФР и/или специалните инструменти, предвидени в Регламента за МФР.

–◻    налага преразглеждане на МФР.

3.2.6.Финансов принос от трети страни 

Предложението/инициативата:

–◻    не предвижда съфинансиране от трети страни

–☑    предвижда следното съфинансиране от трети страни, като оценките са дадени по-долу:

Бюджетни кредити в млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)