This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62020CN0621
Case C-621/20 P: Appeal brought on 20 November 2020 by the Single Resolution Board against the judgment of the General Court (Eighth Chamber, Extended Composition) delivered on 23 September 2020 in Case T-411/17, Landesbank Baden-Württemberg v Single Resolution Board
Дело C-621/20 P: Жалба, подадена на 20 ноември 2020 г. от Единния съвет за преструктуриране срещу решението, постановено от Общия съд (осми разширен състав) на 23 септември 2020 г. по дело T-411/17, Landesbank Baden-Württemberg/Единен съвет за преструктуриране
Дело C-621/20 P: Жалба, подадена на 20 ноември 2020 г. от Единния съвет за преструктуриране срещу решението, постановено от Общия съд (осми разширен състав) на 23 септември 2020 г. по дело T-411/17, Landesbank Baden-Württemberg/Единен съвет за преструктуриране
OB C 443, 21.12.2020, p. 17–18
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
21.12.2020 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 443/17 |
Жалба, подадена на 20 ноември 2020 г. от Единния съвет за преструктуриране срещу решението, постановено от Общия съд (осми разширен състав) на 23 септември 2020 г. по дело T-411/17, Landesbank Baden-Württemberg/Единен съвет за преструктуриране
(Дело C-621/20 P)
(2020/C 443/18)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Единен съвет за преструктуриране (представители: K.-Ph. Wojcik, H. Ehlers, P.A. Messina и J. Kerlin; H.-G. Kamann, F. Louis, P. Gey, Rechtsanwälte)
Други страни в производството: Landesbank Baden-Württemberg, Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Единният съвет за преструктуриране моли Съда:
1. |
да отмени решение на Общия съд от 23 септември 2020 г. по дело T-411/17, Landesbank Baden-Württemberg/Единен съвет за преструктуриране (ЕСП), EU:T:2020:435; |
2. |
да отхвърли жалбата за отмяна, |
3. |
да осъди ответника да заплати съдебните разноски. |
Основания и основни доводи
Първо основание за обжалване: нарушение на член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд, изопачаване на доказателства и нарушение на правото на ЕСП на справедлив процес
На първо място, ЕСП твърди, че Общият съд неправилно е разтълкувал и приложил член 85, параграф 3 от Процедурния си правилник, като е постановил, че ЕСП не е удостоверил надлежно решението си относно предварителните вноски за 2017 г. в Единния фонд за преструктуриране (ЕСП/ES/SRF/2017/05) ЕСП, защото представените от ЕСП в съдебното заседание доказателства за надлежното удостоверяване на въпросното решение са били счетени за недопустими. В тази насока ЕСП изтъква, първо, че е имал основание да представи в съдебното заседание доказателства за надлежното удостоверяване на същото решение, понеже въпросът за липсващото удостоверяване не е бил обсъждан нито в писмената фаза на производството, нито в рамките на процесуално-организационните действия или на действията по събиране на доказателства, предприети от Общия съд. Според ЕСП, второ, като пренебрегнал тези доказателства и като констатирал, че те — дори да се приемат за допустими — са неубедителни, Общият съд изопачил представените му доказателства. Наред с това, с констатацията, че във всеки случай доказателствата не разкриват наличието на неразривна връзка между подписания от председателя на ЕСП фиш за изпращане и приложението към обжалваното му решение, Общият съд не отчел референтния номер върху фиша за изпращане, който създавал неразривна връзка между фиша за изпращане и електронните документи, които от своя страна включвали обжалваното решение и приложението към него. ЕСП твърди, трето, че Общият съд е нарушил правото му на справедлив процес, тъй като не поставил въпроса за липсващото удостоверяване преди съдебното заседание, не приел предложението на ЕСП да представи допълнителни доказателства и в нито един момент не указал на ЕСП, че смята доказателствата за недостатъчни.
Второ основание за обжалване: нарушение на член 296 ДФЕС и на член 47 от Хартата на основните права
На второ място, ЕСП твърди също, че Общият съд е надценил обхвата на изискванията по член 296 ДФЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като констатирал, че методът за изчисляване, предвиден в членове 4–7 и 9 и в приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 (1), е непрозрачен, и че оттук обжалваното решение няма как да е надлежно обосновано, защото Landesbank Baden-Württemberg не можела да провери в пълна степен дали изчисленията са точни. Според жалбоподателя Общият съд не e успял да съвмести тези изисквания нито със задължението за поверителност съгласно член 339 ДФЕС, което впрочем не било споменато в обжалваното съдебно решение, нито с други принципи на правото на Съюза. Делегираният регламент бил създал баланс между принципите на прозрачност, задължението за опазване на професионалната тайна и другите преследвани с цитирания регламент цели, и по-специално целта да се постигне определено ниво на вноски с оглед на финансирането на Единния съвет за преструктуриране и да се събират вноски от всички съответни институции справедливо и пропорционално. В мотивите на обжалваното си решение ЕСП се съобразил надлежно с тази правна рамка.
(1) Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 на Комисията от 21 октомври 2014 година за допълване на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането (ОВ L 11, 2015 г., стр. 44).