Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62021CN0204

Дело C-204/21: Иск, предявен на 1 април 2021 г. — Комисия/Полша

OB C 252, 28.6.2021, p. 9–11 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

28.6.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/9


Иск, предявен на 1 април 2021 г. — Комисия/Полша

(Дело C-204/21)

(2021/C 252/15)

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: P.J.O. van Nuffel и K. Herrmann)

Ответник: Република Полша

Искания на ищеца

Да се установи, че:

като е приела и е оставила в сила член 42a, параграфи 1 и 2 и член 55, параграф 4 от Ustawа prawo o ustroju sądów powszechnych (Закон за устройството на общите съдилища), член 26, параграф 3 и член 29, параграфи 2 и 3 от Ustawа o Sądzie Najwyższym (Закон за Върховния съд) и член 5, параграфи 1a и 1b от Ustawа o sądach administracyjnych (Закон за административните съдилища) в редакцията им съгласно Ustawа z 20 grudnia 2019 r. o zmianie ustawy — Prawo o ustroju sądów powszechnych, ustawy o Sądzie Najwyższym oraz niektórych innych ustaw (Закон от 20 декември 2019 г. за изменение на Закона за устройството на общите съдилища, на Закона за Върховния съд и на някои други закони, наричан по-нататък „изменителният закон“), а също и член 8 от изменителния закон, които предвиждат, че за всеки национален съд е недопустимо да проверява спазени ли са съюзните изисквания за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз предвид практиката на Европейския съд по правата на човека относно член 6, точка 1 от ЕКПЧ, както и по член 267 ДФЕС и принципа на предимство на правото на Съюза,

като е приела и е оставила в сила член 26, параграфи 2 и 4—6 и член 82, параграфи 2—5 от Закона за Върховния съд в редакцията му съгласно изменителния закон, както и член 10 от изменителния закон, които предвиждат, че единствено колегията за извънреден контрол и публични въпроси на Sąd Najwyższy (Върховен съд) е компетентна да се произнася по оплаквания и правни въпроси, отнасящи се до липсата на независимост на даден съд или съдия, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и по член 267 ДФЕС и принципа на предимство на правото на Съюза,

като е приела и е оставила в сила член 107, параграф 1, точки 2 и 3 от Закона за устройството на общите съдилища и член 72, параграф 1, точки 1—3 от Закона за Върховния съд в редакцията им съгласно изменителния закон, които дават възможност да се квалифицира като дисциплинарно нарушение проверката за спазването на съюзните изисквания за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и по член 267 ДФЕС,

като е предвидила, че делата, които имат пряко отражение върху статута и служебното правоотношение на съдиите и съдийските помощници (като разрешението за привличане на съдии и съдийски помощници към наказателна отговорност или за задържането им, делата по трудовоправни и социалноосигурителни въпроси относно съдии във Върховния съд и делата относно пенсионирането на съдии от Върховния съд), са подсъдни на дисциплинарната колегия на Върховния съд, чиято независимост и безпристрастност не са гарантирани, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС,

като е приела и е оставила в сила член 88a от Закона за общите съдилища, член 45, параграф 3 от Закона за Върховния съд и член 8, параграф 2 от Закона за административните съдилища в редакцията им съгласно изменителния закон, Република Полша е действала в нарушение на правото на неприкосновеност на личния живот и правото на защита на личните данни, гарантирани с член 7 и член 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6, параграф 1, букви в) и д), член 6, параграф 3 и член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (1),

Република Полша да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Предвид обстоятелствата, при които е създадена, и предвид състава и правомощията ѝ дисциплинарната колегия на Върховния съд не представлява съдебен орган, който има характеристиките на независим съд по смисъла на член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата. Затова запазването на компетентността ѝ по делата, по които се обсъжда статутът на други национални съдии и условията да заемат длъжността съдия, накърнява тяхната независимост и представлява нарушение на член 19, параграф 1 ДЕС.

Разпоредбите на изменителния закон от 20 декември 2019 г., които изключват възможността националните съдилища да изследват въпроса дали решаващите състави по дела, попадащи в обхвата на правото на Съюза, отговарят на изискванията за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон по смисъла на член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, са приети в нарушение на тези разпоредби и накърняват механизма на преюдициалните запитвания, установен с член 267 ДФЕС. Всъщност съгласно практиката на Съда националните съдилища са длъжни да гарантират, че делата относно правата, които частноправните субекти черпят от правото на Съюза, ще се разглеждат от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Квалификацията на проверката за изпълнението на това изискване като деяние, което осъществява признаците на дисциплинарно нарушение, също е в противоречие с правото на Съюза. Всеки национален съдия — като съд, прилагащ правото на Съюза — трябва да има възможност служебно или по искане на страните да преценява дали съответното дело от областта на правото на Съюза се разглежда от независим съд по смисъла на правото на Съюза, без заплаха от образуване на дисциплинарно производство спрямо съответните съдии. Уредбата, съгласно която единствено колегията за извънреден контрол и публични въпроси може да се произнася по искания за отстраняване на съдия от участие в разглеждането на дадено дело или за определяне на решаващия състав по дадено дело, когато тези искания са направени по съображение за липса на независимост на определен съдия или съд, поставя в невъзможност останалите национални съдилища да изпълняват упоменатите си по-горе задължения и да отправят до Съда преюдициални запитвания относно тълкуването на това изискване на правото на Съюза. Съгласно практиката на Съда обаче всеки национален съд има право да отправя преюдициални запитвания по реда на член 267 ДФЕС, а съдилищата, чиито решения не подлежат на обжалване, са длъжни да отправят такива запитвания при наличието на тълкувателни съмнения.

Задължението на всеки съдия в срок от 30 дни от назначаването му за съдия да декларира членството си в съюзи и сдружения, изпълняваните функции във фондации без стопанска дейност и принадлежността си към политически партии отпреди назначаването му за съдия, както и публикуването на тази информация в Бюлетина за публична информация нарушават основното право на съдията на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, както и разпоредбите на ОРЗД.


(1)  OB L 119, 2016 г., стр. 1.


Top