1)

Трябва ли приета в съответствие с член 88, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 (1) уредба в национален закон, като например член 26, параграф 4 от BDSG, която предвижда, че обработването на лични данни — включително на специални категории лични данни — на наети лица за целите на трудовото или служебното правоотношение се допуска въз основа на колективни споразумения при спазване на член 88, параграф 2 от Регламент 2016/679, да се тълкува в смисъл, че следва винаги да се спазват и останалите изисквания на Регламент 2016/679, като например член 5, член 6, параграф 1 и член 9, параграфи 1 и 2 от Регламент 2016/679?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

трябва ли приета в съответствие с член 88, параграф 1 от Регламент 2016/679 уредба в национален закон като член 26, параграф 4 от BDSG да се тълкува в смисъл, че при преценката на необходимостта от обработването на данните по смисъла на член 5, член 6, параграф 1 и член 9, параграфи 1 и 2 от Регламент 2016/679 страните по колективното споразумение (в случая страните по споразумение на равнището на предприятието) разполагат със свобода на действие, която подлежи на съдебен контрол само в ограничена степен?

3)

При утвърдителен отговор на втория въпрос:

в такъв случай до какво се ограничава съдебният контрол?

4)

Трябва ли член 82, параграф 1 от Регламент 2016/679 да се тълкува в смисъл, че лицата имат право на обезщетение за нематериални вреди още щом личните им данни са обработвани в нарушение на изискванията на Регламент 2016/679, или правото на обезщетение за нематериални вреди предполага освен това субектът на данните да посочи претърпени от него нематериални вреди с известна тежест?

5)

Има ли член 82, параграф 1 от Регламент 2016/679 специален или общ превантивен характер и трябва ли това да се вземе предвид при определянето на размера на нематериалните вреди, които подлежат на обезщетяване на основание член 82, параграф 1 от Регламент 2016/679 за сметка на администратора или на обработващия личните данни?

6)

При определянето на размера на нематериалните вреди, които подлежат на обезщетяване на основание член 82, параграф 1 от Регламент 2016/679, от значение ли е степента на вина на администратора или обработващия личните данни? По-конкретно, може ли липсата на вина у администратора или обработващия личните данни или незначителната степен на вината му да се вземе предвид в негова полза?