1)

Трябва ли член 2 ДЕС, член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 4, [параграф 3] ДЕС във връзка с член 325, параграф 1 ДФЕС, член 2, параграф 1 от Конвенцията за ЗФИ (1), членове 2 и 12 от Директивата за ЗФИ (2) и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (3), с оглед на принципа на ефективни и възпиращи санкции в случай на тежка измама, засягаща финансовите интереси на Европейския съюз, и в изпълнение на Решение 2006/928/ЕО на Комисията (4), с оглед на член 49, параграф 1, последно изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правно положение като разглежданото в главното производство, при което подсъдимите искат прилагане на принципа на по-благоприятния наказателен закон в контекста на решение на националния конституционен съд, с което е обявен за противоконституционен законов текст относно прекъсването на давността за наказателно преследване (решение от 2022 г.) поради бездействието на законодателя, който не се е намесил, за да приведе законовия текст в съответствие с друго решение на същия конституционен съд, постановено четири години преди последното решение (решение от 2018 г.) — период, през който съдебната практика на общите съдилища, формирана въз основа на първото решение, вече е била утвърдена, в смисъл че този текст е продължил да съществува във вида, в който е схващан след първото решение на Конституционния съд — с практическата последица, че давността за всички престъпления, за които не е била постановена окончателна осъдителна присъда преди първото решение на Конституционния съд, е намалена наполовина и че наказателното производство срещу въпросните подсъдими е съответно прекратено?

2)

Трябва ли член 2 ДЕС относно ценностите на правовата държава и зачитането на правата на човека в общество, характерен белег на което е справедливостта, и член 4, [параграф 3] ДЕС относно принципа на лоялно сътрудничество между Съюза и държавите членки, в изпълнение на Решение 2006/928/ЕО на Комисията, доколкото се отнася до ангажимента за гарантиране на ефективността на румънската съдебна система, с оглед на член 49, [параграф 1], последно изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз, който прогласява принципа на по-благоприятния наказателен закон, да се тълкуват в смисъл — през призмата на националната съдебна система като цяло — че не допускат правно положение като разглежданото в главното производство, при което подсъдимите искат прилагане на принципа на по-благоприятния наказателен закон в контекста на решение на националния конституционен съд, с което е обявен за противоконституционен законов текст относно прекъсването на давността за наказателно преследване (решение от 2022 г.) поради бездействието на законодателя, който не се е намесил, за да приведе законовия текст в съответствие с друго решение на същия конституционен съд, постановено четири години преди последното решение (решение от 2018 г.) — период, през който съдебната практика на общите съдилища, формирана въз основа на първото решение, вече е била утвърдена, в смисъл че този текст е продължил да съществува във вида, в който е схващан след първото решение на Конституционния съд — с практическата последица, че давността за всички престъпления, за които не е била постановена окончателна осъдителна присъда преди първото решение на Конституционния съд, е намалена наполовина и че наказателното производство срещу въпросните подсъдими е съответно прекратено?

3)

При утвърдителен отговор и само ако не може да се даде тълкуване в съответствие с правото на Съюза, ако принципът на предимство на правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба или практика, съгласно която националните общи съдилища са обвързани от решенията на националния конституционен съд и от задължителните решения на националния върховен съд и поради това не могат, освен ако не извършат дисциплинарно нарушение, служебно да оставят без приложение произтичащата от тези решения съдебна практика, дори ако в светлината на решение на Съда те считат, че тази съдебна практика противоречи на член 2 ДЕС, на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и на член 4, [параграф 3] ДЕС във връзка с член 325, параграф 1 ДФЕС, в изпълнение на Решение 2006/928/ЕО на Комисията, с оглед на член 49, [параграф 1], последно изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз, какъвто е случаят в главното производство?