23.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 48/1

(1)

Директива 2000/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 г. относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки (3) подлежи на няколко съществени промени. С оглед постигане на яснота посочената директива трябва да бъде преработена.

(2)

Повечето стоки и услуги в рамките на вътрешния пазар се доставят от едни икономически оператори на други икономически оператори и на държавни органи на базата на отложени плащания, при които доставчикът дава на своя клиент време да плати фактурата според договореното между страните, както е посочено във фактурата на доставчика или както е определено от закона.

(3)

Много плащания по търговски сделки между икономически оператори или между икономически оператори и държавни органи се извършват по-късно от предвиденото в договора или в общите търговски условия. Въпреки че стоките са били доставени или услугите — извършени, много от съответните фактури биват платени с голямо закъснение. Тези забавени плащания имат отрицателен ефект върху ликвидността и усложняват финансовото управление на предприятията. Те също така се отразяват на тяхната конкурентоспособност и рентабилност, когато заради забава на плащане кредиторът се нуждае от външно финансиране. Рискът от подобни отрицателни последици сериозно се увеличава по време на икономически спад, когато достъпът до финансиране е затруднен.

(4)

Съдебните искове, свързани със забава на плащане, вече са улеснени с Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (4), Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (5), Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (6) и Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес (7). За да се предотврати забавата на плащането по търговски сделки обаче, е необходимо да бъдат предвидени допълнителни разпоредби.

(5)

Предприятията следва да могат да търгуват своите продукти в целия вътрешен пазар при условия, които гарантират, че трансграничните сделки не представляват по-голям риск от продажбите вътре в държава-членка. Може да има опасения от нарушаване на конкуренцията, ако коренно различни разпоредби уреждат вътрешните операции, от една страна, и трансграничните, от друга страна.

(6)

В своето съобщение от 25 юни 2008 г., озаглавено „Мисли първо за малките!“ — „Small Business Act“ за Европа, Комисията подчертава, че достъпът на малките и средните предприятия (МСП) до финансиране следва да бъде улеснен и че следва да се развие правна и икономическа среда, която благоприятства плащанията в срок по търговските сделки. Следва да се отбележи, че в това отношение държавните органи носят особена отговорност. Критериите за определяне на малките и средните предприятия са установени в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението на микропредприятията, малките и средните предприятия (8).

(7)

Едно от приоритетните действия в съобщението на Комисията от 26 ноември 2008 г., озаглавено „Европейски план за икономическо възстановяване“, е намаляването на административната тежест и насърчаването на предприемачеството, като, inter alia, се гарантира, че по принцип фактурите за доставки и услуги, включително на МСП, се изплащат в срок от един месец, което ще облекчи затрудненията във връзка с ликвидността.

(8)

Обхватът на настоящата директива следва да се ограничи до плащанията, извършвани като възнаграждение по търговски сделки. В настоящата директива не следва да се уреждат сделките, извършвани с потребителите, нито лихвите във връзка с други видове плащания, например плащанията, извършвани по силата на законодателството за чековете и полиците, или плащанията, извършвани в рамките на обезщетения за щети, включително тези, извършвани от застрахователните компании. Също така държавите-членки следва да могат да изключат от обхвата дълговете, които са предмет на производство по несъстоятелност, включително производство, чиято цел е да се преструктурира дългът.

(9)

Настоящата директива трябва да урежда всички търговски сделки, независимо дали се извършват между частни или държавни предприятия, или между предприятия и държавни органи, предвид факта, че държавните органи извършват значителен брой плащания към предприятията. Следователно тя трябва също да урежда всички търговски сделки между основните предприятия по договора и техните доставчици и подизпълнители.

(10)

Фактът, че свободните професии са обхванати от настоящата директива, не следва да задължава държавите-членки да ги разглеждат като предприятия или търговци за цели извън обхвата на директивата.

(11)

Доставката на стоки или предоставянето на услуги срещу възнаграждение, към които се прилага настоящата директива, следва да включва също проектирането и изпълнението на обществени поръчки, строителни и инженерни проекти.

(12)

Забавата на плащане представлява нарушение на договора, което е станало финансово привлекателно за длъжниците в повечето държави-членки поради ниските лихви, начислявани за забава, или липсата на такива, и/или бавната процедура на обжалване. Необходими са решителни промени с цел да се създаде култура на плащане в срок, включително като изключването на правото на начисляване на лихви винаги се разглежда като договорно условие или практика, представляващи явна злоупотреба, за да се обърне тази тенденция и подобна практика да бъде обезсърчена. Тези промени следва също да включват въвеждането на специални разпоредби относно сроковете за плащане и обезщетяването на кредиторите за понесените разходи, както и, inter alia, относно това, че следва да се допуска, че изключването на правото на обезщетяване за разноските по събирането представлява явна злоупотреба.

(13)

Съответно следва да се предвиди по правило договорните срокове за плащане между предприятия да се ограничат до 60 календарни дни. При все това е възможно да има обстоятелства, при които предприятията изискват по-дълги срокове за плащане, например ако предприятията желаят да предоставят търговски кредит на своите клиенти. Ето защо следва да се запази възможността страните изрично да договарят срокове за плащане, които са по-дълги от 60 календарни дни, при условие че подобно удължаване на сроковете не представлява явна злоупотреба по отношение на кредитора.

(14)

С оглед на последователността в законодателството на Съюза, за целите на настоящата директива следва да се прилага определението за „възлагащи органи“, съдържащо се в Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (9) и Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (10).

(15)

Законната лихва, дължима за забава на плащане, следва да бъде изчислявана на дневна база като проста лихва в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (11).

(16)

Настоящата директива следва да не задължава кредиторите да изискват лихва за забава на плащане. При забава на плащане настоящата директива следва да предоставя възможност на кредиторите да прибягват до начисляване на лихва за забава на плащане без предизвестие за неизпълнение на задължение или друго подобно предизвестие, с което се напомня на длъжника за задължението му да плати.

(17)

За целите на правото на начисляване на лихви за забава на плащане, плащането от страна на длъжника следва да се разглежда като просрочено, ако кредиторът не е получил дължимата сума на датата на падежа, при условие че е изпълнил своите правни и договорни задължения.

(18)

Фактурите са равнозначни на искания за плащане и те са важни документи във веригата на сделките за доставка на стоки и предоставяне на услуги, inter alia за определянето на крайния срок за плащането. За целите на настоящата директива държавите-членки следва да насърчават системите, които обезпечават правна сигурност по отношение на точната дата на получаване от длъжниците на фактурите, включително в областта на електронното фактуриране, при което получаването на фактури би могло да генерира електронни доказателства и което би било частично обхванато от правилата за фактуриране, съдържащи се в Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (12).

(19)

За да бъде обезсърчена подобна практика, е необходимо справедливо обезщетяване за кредиторите за разноските по събиране, понесени вследствие на забава на плащане. Разноските по събирането следва също да включват възстановяване на административни разходи и обезщетение за вътрешните разноски, понесени вследствие забава на плащане, за което в настоящата директива следва да бъде определена минимална фиксирана сума, която би могла да се натрупва с лихва за забава на плащане. Обезщетението под формата на фиксирана сума следва да има за цел да ограничава административните и вътрешните разноски, свързани със събирането. Обезщетението за разноските по събирането следва да се определя, без да се накърняват националните разпоредби, по силата на които национален съд би могъл да присъди на кредитора допълнителни обезщетения за вреди във връзка със забавата по вина на длъжника.

(20)

В допълнение към правото на плащане на фиксирана сума за покриване на вътрешните разноски по събиране, кредиторите също следва да имат право на възстановяването на други разходи, свързани със забава на плащане от страна на длъжник. Тези разходи по-конкретно следва да включват разходите на кредиторите за наемане на адвокат или за използване на услугите на агенция за събиране на вземания.

(21)

Настоящата директива не следва да накърнява правото на държавите-членки да предвиждат фиксирани суми за обезщетение за разноските по събиране, които са по-високи и следователно по-изгодни за кредиторите, или да увеличават тези суми, inter alia с оглед на инфлацията.

(22)

Настоящата директива не следва да възпрепятства плащанията на вноски или други видове разсрочени плащания. При все това всяка вноска или плащане следва да се извършва при договорените условия и следва да подлежи на разпоредбите за забава на плащане, съдържащи се в настоящата директива.

(23)

Като общо правило държавните органи ползват по-сигурни, предсказуеми и непрекъснати източници на приходи, отколкото предприятията. Освен това много държавни органи могат да получат финансиране при по-привлекателни условия, отколкото предприятията. В същото време за постигането на своите цели държавните органи зависят в по-малка степен, отколкото предприятията, от изграждането на стабилни търговски връзки. Дългите срокове за плащане и забавата на плащане за стоки и услуги от страна на държавни органи води до неоправдани разходи за предприятията. По тази причина е целесъобразно да бъдат въведени специални разпоредби по отношение на търговските сделки за доставката на стоки или предоставянето на услуги от предприятия за държавни органи, които по-специално следва да предвиждат срокове за плащане, обикновено ненадвишаващи 30 календарни дни, освен ако в договора изрично е договорено друго и при условие че то е обективно обосновано от специфичното естество или особеностите на договора, като при всички случаи срокът не надвишава 60 календарни дни.

(24)

При все това следва да се взема предвид специфичното положение на държавни органи, които извършват икономически дейности от промишлен или търговски характер чрез предлагането на стоки или услуги на пазара в качеството на държавни предприятия. За тази цел държавите-членки следва да разполагат с възможността при определени условия да удължават законния срок за плащане до максимално 60 календарни дни.

(25)

Особено безпокойство във връзка със забавата на плащане буди положението със здравните услуги в голям брой държави-членки. Системите за здравеопазване, като основна част от европейската социална инфраструктура, често са принудени да съвместяват индивидуалните потребности с наличните средства, с оглед на застаряването на европейското население, по-високата продължителност на живота и напредъка в медицината. Всички системи са изправени пред предизвикателството да определят приоритетите в рамките на здравеопазването по начин, който поддържа равновесието между потребностите на отделните пациенти и наличните финансови средства. Следователно държавите-членки следва да могат да предоставят известна степен на гъвкавост на държавните структури, които предоставят здравни услуги, по отношение на изпълнението на техните ангажименти. За тази цел държавите-членки следва да разполагат с възможността при определени условия да удължават законния срок за плащане до най-много 60 календарни дни. Въпреки това държавите-членки следва да полагат всички усилия, за да гарантират, че плащанията в сектора на здравеопазването се извършват в рамките на законните срокове за плащане.

(26)

С цел да не се накърнява постигането на целта на настоящата директива, държавите-членки следва да гарантират, че при търговските сделки максималната продължителност на процедурата за приемане или проверка като общо правило не надвишава 30 календарни дни. При все това следва да бъде възможно процедурата за проверка да надвишава 30 календарни дни, например при особено сложни договори, ако това е изрично съгласувано в договора и евентуално в тръжните документи и ако то не представлява явна злоупотреба по отношение на кредитора.

(27)

По отношение на своето финансиране и търговски отношения институциите на Съюза се намират в положение, което е подобно на положението на държавните органи. В Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (13) се уточнява, че утвърждаването, разрешаването и плащането на разходи от страна на институциите на Съюза трябва да приключи в сроковете, указани в правилата за прилагане на регламента. Тези правила за прилагане понастоящем са определени в Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г. относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (14) и в тях се уточняват обстоятелствата, при които кредитори, получили просрочено плащане, имат право да получат наказателна лихва. В контекста на текущото преразглеждане на тези регламенти следва да се гарантира, че максималните срокове за плащане от страна на институциите на Съюза са приведени в съответствие със законните срокове, приложими за държавните органи в съответствие с настоящата директива.

(28)

Настоящата директива следва да забрани злоупотребата със свободата на договаряне във вреда на кредиторите. В резултат на това, ако дадено условие в договор или дадена практика във връзка с датата или срока за плащане, лихвения процент за забава на плащане или обезщетението за разноските по събиране са неоснователни предвид условията, предоставени на длъжника, или предимно служат да осигурят на длъжника допълнителни ликвидни средства за сметка на кредитора, същите могат да се разглеждат като представляващи такава злоупотреба. За тази цел и в съответствие с академичния проект за обща референтна рамка всяко договорно условие или практика, които грубо нарушават добрата търговска практика и са в разрез с понятията „добросъвестност“ и „лоялност“, следва да се считат за злоупотреба по отношение на кредитора. По-специално директното изключване на правото за начисляване на лихви следва винаги да се разглежда като явна злоупотреба, а по отношение на изключването на правото на обезщетение за разноските по събирането следва да се допуска, че то представлява явна злоупотреба. Настоящата директива не следва да засяга националните разпоредби за начините на сключване на договорите или уреждащи валидността на договорните условия, които са несправедливи по отношение на длъжника.

(29)

В рамките на полагането на по-големи усилия за избягване на злоупотребата със свободата на договаряне в ущърб на кредиторите организациите, официално признати да представляват предприятия и организациите, имащи законен интерес да представляват предприятия, следва да могат да сезират националните съдилища или административни органи с цел да прекратят използването на договорни условия или практики, които представляват явна злоупотреба по отношение на кредиторите.

(30)

С цел да се допринесе за постигането на целта на настоящата директива държавите-членки следва да благоприятстват разпространението на добри практики, включително чрез насърчаване на публикуването на списък с прилежни платци.

(31)

Желателно е да се гарантира, че кредиторите могат да се ползват от клауза за запазване на собственост на недискриминационна основа в целия Съюз, ако клаузата за запазване на собственост е валидна съгласно приложимите национални разпоредби по силата на международното частно право.

(32)

Настоящата директива само определя понятието „изпълнимо право“ и не следва да урежда различните процедури за принудително изпълнение на такова право, нито да определя условията, при които принудителното изпълнение на това право може да бъде спряно или отменено.

(33)

Последствията от забава на плащане могат да бъдат възпиращи, само ако се придружават от бързи и ефективни процедури за обжалване за кредитора. В съответствие с принципа за недискриминация, посочен в член 18 от Договора за функционирането на Европейския съюз, такива процедури трябва да са достъпни за всички кредитори, установени в Съюза.

(34)

За да се улесни спазването на разпоредбите на настоящата директива, държавите-членки следва да насърчават прибягването до медиация и други средства за алтернативно разрешаване на спорове. В Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (15) вече е определена рамката за системите за медиация на равнището на Съюза, по-специално при трансгранични спорове, без да се възпрепятства неговото прилагане спрямо националните системи за медиация. Държавите-членки следва да насърчават заинтересованите страни да изготвят доброволни кодекси за поведение, чиято цел по-специално е да допринасят за прилагането на настоящата директива.

(35)

Необходимо е да се гарантира, че процедурите за събиране на неоспорени вземания, свързани със забава на плащане по търговските сделки, приключват в кратък срок, включително посредством ускорена процедура и независимо от размера на дълга.

(36)

Тъй като целта на настоящата директива, а именно борбата със забавата на плащане във вътрешния пазар, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и може, следователно, поради мащаба и последиците ѝ да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в посочения член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(37)

Задължението за транспониране на настоящата директива в националното законодателство следва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват промяна по същество в сравнение с Директива 2000/35/ЕО. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са променени, произтича от посочената директива.

(38)

Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на Директива 2000/35/ЕО.

(39)

В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (16) държавите-членки се приканват да разработят за себе си и в интерес на Общността свои собствени таблици, които ще илюстрират, доколкото е възможно, съответствието между настоящата директива и мерките за нейното транспониране, и да предоставят на обществеността достъп до тези таблици,

1.

„търговски сделки“ означава сделки между предприятия или между предприятия и държавни органи, които водят до доставката на стоки или предоставянето на услуги срещу възнаграждение;

2.

„публичен орган“ означава всеки договарящ орган, както е определен в член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2004/17/ЕО и в член 1, параграф 9 от Директива 2004/18/ЕО, независимо от предмета или стойността на договора;

3.

„предприятие“ означава всяка организация, различна от публичен орган, участваща в упражняването на независима икономическа или професионална дейност, дори когато тази дейност се упражнява само от едно лице;

4.

„забава на плащане“ означава плащане, което не е извършено в рамките на договорния или законния срок за плащане и при което условията, определени в член 3, параграф 1 или член 4, параграф 1, са изпълнени;

5.

„лихва за забава на плащане“ означава законна лихва за забава на плащане или лихва, за чийто размер предприятията са се споразумели, при спазване на член 7;

6.

„законна лихва за забава на плащане“ означава проста лихва за забава на плащане при процент, който е равен на сумата от основния лихвен процент и най-малко осем процентни пункта;

7.

„основен лихвен процент“ означава едно от следните:

8.

„дължима сума“ означава основната сума, която е следвало да бъде платена в рамките на договорния или законния срок за плащане, включително приложимите данъци, мита, налози или такси, посочени във фактурата или равностойното искане за плащане;

9.

„запазване на собственост“ означава споразумение (договорно), съгласно което продавачът запазва собствеността върху вещите до пълното плащане на цената;

10.

„изпълнително основание“ означава всяко решение, съдебно постановление, съдебно решение, определение или платежно нареждане, постановено от съд или друг компетентен орган, включително тези, които подлежат на предварително изпълнение, за незабавно или разсрочено плащане, което позволява на кредитора да събере своето вземане от длъжника чрез принудително изпълнение.

а)

кредиторът е изпълнил своите задължения по договор и по закон; както и

б)

кредиторът не е получил дължимата сума в срок, освен когато длъжникът не е отговорен за забавата.

а)

за първото полугодие на всяка съответна година да бъде процентът в сила от 1 януари същата година;

б)

за второто полугодие на съответната година да бъде процентът в сила от 1 юли същата година.

а)

кредиторът да има право да начислява лихви за забава на плащане от деня, следващ датата на плащане или изтичането на срока на плащане, определен в договора;

б)

ако датата или срокът на плащане не са определени в договора, кредиторът да има право да начислява лихви за забава на плащане при изтичане на един от следните срокове:

а)

кредиторът е изпълнил своите задължения по договор и по закон; както и

б)

кредиторът не е получил дължимата сума в срок и длъжникът е отговорен за забавата.

а)

за първото полугодие на всяка съответна година да бъде процентът в сила от 1 януари същата година;

б)

за второто полугодие на съответната година да бъде процентът в сила от 1 юли същата година.

а)

срокът за плащане да не надвишава нито един от следните срокове:

б)

датата на получаване на фактурата не е предмет на договорно споразумение между длъжника и кредитора.

а)

всеки публичен орган, който извършва икономически дейности от промишлен или търговски характер чрез предлагането на стоки или услуги на пазара и който в качеството си на публично предприятие подлежи на изискванията за прозрачност, определени в Директива 2006/111/ЕО на Комисията от 16 ноември 2006 г. относно прозрачността на финансовите отношения между държавите-членки и публичните предприятия, както и относно финансовата прозрачност в рамките на някои предприятия (17);

б)

държавни структури, които предоставят здравни услуги и които са надлежно признати като такива.

а)

всяко грубо нарушение на добрата търговска практика, което е в разрез с понятията „добросъвестност“ и „лоялност“;

б)

естеството на продукта или услугата; както и

в)

дали длъжникът има някаква обективна причина да се отклонява от законния лихвен процент за забава на плащане или от срока за плащане, посочен в член 3, параграф 5, член 4, параграф 3, буква а) и параграфи 4 и 6, или от фиксираната сума, посочена в член 6, параграф 1.

а)

сроковете, необходими за съобщаване и призоваване;

б)

всяко забавяне, причинено от кредитора, като необходимите срокове за нанасяне на поправки в жалбите и молбите.