C_2020014BG.01002901.xml

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Развиване на полезни взаимодействия между различните пътни карти за кръговата икономика“

(становище по собствена инициатива)

(2020/C 14/03)

Докладчик: Cillian LOHAN

Решение на Пленарната асамблея	24.1.2019 г.
Правно основание	член 32, параграф 2 от Правилника за дейността становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони и околна среда“
Приемане от секцията	4.9.2019 г.
Приемане на пленарна сесия	26.9.2019 г.
Пленарна сесия №	546
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	144/2/8

1. Заключения и препоръки

1.1.

Първият етап на кръговата икономика отбеляза огромен успех. Концепцията се интегрира по-конкретно в стопанския сектор, като частните дружества изпреварват създателите на политики по отношение на осъзнаването на потенциала на труда, основан на модела на кръгова икономика. Инициативите на ЕС дадоха начален тласък на този процес и послужиха като движеща сила за действие. Кръговата икономика вече е нещо повече от рециклиране и управление на отпадъците и навлезе в нов и по-решаващ етап. ЕИСК насърчава новата Комисия, която ще встъпи в длъжност през 2019 г., да гарантира, че това разширяване на концепцията ще бъде отразено във всеки нов пакет от мерки за кръговата икономика.

1.2.

Кръговата икономика позволява на практика да се постигнат по-широките цели на международната политика като целите за устойчиво развитие на ООН и целите в областта на климата, залегнали в Парижкото споразумение. Тя може да допринесе и за Програмата за глобални действия в областта на климата чрез активното участие на недържавни участници, включително органите на местното и регионалното управление и организациите на гражданското общество, представлявани от трите групи на ЕИСК.

1.3.

Европейската платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика (ECESP) и нейната координационна група имат ключова роля за разработването на следващите етапи и осъществяването на прехода към кръгова икономика, действайки като информационен център с помощта на уебсайта на платформата. Платформата предоставя и големи възможности за работа в мрежа, насърчава полезните взаимодействия и е в добра позиция, за да изготви образец за пътна карта на кръговата икономика, който да може да бъде предоставян свободно.

1.4.

Секретариатът на ECESP, управляван от ЕИСК, постави гражданското общество и заинтересованите страни в центъра на процеса на вземане на решения на платформата. ЕИСК подкрепя инициатива, водена от заинтересованите страни, и ги насърчава да идентифицират и да сигнализират за практическите пречки, пред които е изправено гражданското общество в стремежа си да даде импулс на програмата за кръгова икономика. ECESP е в отлична позиция за тази цел, работейки със секретариата, за да предложи решения за тези пречки.

1.5.

Подкрепата за пътните карти и за създаването на полезни взаимодействия трябва да бъде допълнена от научноизследователска и развойна дейност, подходяща регулаторна среда, образование за всички заинтересовани страни и информация относно достъпа до финансово подпомагане за преход към кръговост.

1.6.

Въпреки досегашните успехи съществуват очевидни пречки пред постигането на кръгова икономика. Те включват пречки от политическо естество, такива, свързани с нагласите на обществеността, с управлението на инфраструктурата и финансови пречки. При предлагането на решения за създателите на политики ECESP трябва да идентифицира и сигнализира за всякакви други пречки.

2. Въведение

2.1.

След като Европейската комисия прие Плана за действие на ЕС за кръговата икономика, ЕИСК продължава усилията си за подкрепа на прехода към кръгова икономика в Европа чрез силна ангажираност на гражданското общество, за да се гарантира, че преходът е ефективен, равноправен и справедлив.

2.2.

Настоящото становище по собствена инициатива се основава на възложеното от Комитета проучване на полезните взаимодействия и пътните карти за кръгова икономика в Европа, чиято цел беше да установи тези взаимодействия и потенциала за изграждане на сътрудничество и съюзи. Те могат да бъдат намерени на всички равнища и сред всички действащи лица — създатели на политики, предприятия, работници, потребители и представители на обществеността.

2.3.

2.4.

Първият етап от развитието на кръговата икономика отбеляза огромен успех. Концепцията се интегрира по-конкретно в стопанския сектор, като частните дружества изпреварват създателите на политики по отношение на осъзнаването на потенциала на труда, основан на модела на кръгова икономика. Инициативите на ЕС дадоха начален тласък на този процес и послужиха като движеща сила за действие. Кръговата икономика вече е нещо повече от рециклиране и управление на отпадъците и навлезе в нов и по-решаващ етап. ЕИСК насърчава новата Комисия, която ще встъпи в длъжност през 2019 г., да гарантира, че това разширяване на концепцията ще бъде отразено във всеки нов пакет от мерки за кръговата икономика.

3. Какви са характеристиките на пътната карта?

3.1.

Чрез пътните карти и стратегиите за кръговата икономика се очертава и определя какво желае да постигне дадена държава, регион или град и какви стъпки са необходими, за да го постигне. Често това са подробни документи, в които се разглежда преходът от линеен към кръгов модел на етапите от веригата за създаване на стойност като производство, потребление, управление на отпадъците, вторични суровини, иновации и инвестиции.

3.2.

Такива документи често се отнасят до дейности, целящи постигането на международни цели, като тези на Парижкото споразумение относно изменението на климата или целите на ООН за устойчиво развитие, както и преодоляването на глобални предизвикателства като недостига на ресурси и ограниченията на настоящия икономически модел за екологосъобразно и социално устойчиво управление на ресурсите.

3.3.

Пътните карти и стратегиите за кръговата икономика имат по-скоро тематична насоченост, свързана с териториалните аспекти на дадено населено място, регион или държава членка. Например, в Екстремадура в Испания опазването на земята за пасища се разглежда като ключов компонент за дългосрочните икономически резултати на региона, а във финландската национална стратегия се поставя силен акцент върху горското стопанство.

3.4.

В стратегиите и пътните карти, отличаващи се със силно изразен приобщаващ характер, се разглеждат подходите към веригата за създаване на стойност в рамките на даден сектор – производство, селско стопанство, управление на храните и водите и др. Приобщаването на заинтересованите страни е важно, за да се идентифицират основните заинтересовани страни в прехода към кръгова икономика, а в няколко стратегии и пътни карти към него се подхожда посредством хоризонтални теми, които могат да бъдат групирани в зависимост тяхното естество: технически, ориентирани към продукта, ориентирани към мрежи или основани на териториалното развитие.

3.5.

Степента, до която в дадена стратегия или пътна карта са приобщени заинтересованите страни, може да се прецени и от гледна точка на това доколко интегрирани са тематичните и секторните подходи. Целта на някои от стратегиите е да въведат концепцията за кръговост и затова са насочени към широк кръг от заинтересовани страни с оглед насърчаване на участието в прехода и ангажираността с него. Други стратегии са насочени в по-голяма степен към даден сектор и имат по-тясна база от заинтересовани страни, които са от значение за целевите секторни вериги. Понастоящем най-често се срещат всеобхватни стратегии, които включват множество секторни вериги и насърчават партньорствата.

4. Европейска платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика

4.1.

Европейската платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика (ECESP) беше създадена през 2016 г. като съвместна инициатива на ЕИСК и Европейската комисия по предложение на ЕИСК, отправено в неговото становище (1). Тя представлява мрежа на европейско равнище, която обединява мрежи от заинтересовани страни от целия ЕС и улеснява техния диалог, споделянето на най-добри практики и установяването на пропуски в политиката. Платформата включва координационна група с представители на академичните среди, гражданското общество, местното управление и съществуващите национални или секторни мрежи.

4.2.

ECESP се превърна във важен център за информация и работа в мрежа в контекста на европейските инициативи за кръгова икономика. Тя има активна координационна група с 24 членуващи организации и натоварен уебсайт със средно 7 000 посетители месечно. Освен това тя провежда ежегодно двудневна конференция, за която редовно се записват повече желаещи от броя на възможните участници.

4.3.

ЕИСК носи добавена стойност на платформата, осигурявайки нейния секретариат. Като дом на гражданското общество в ЕС, ЕИСК е натрупал експертен опит в намирането на силен общ глас между различните групи. Комитетът изгражда консенсус сред широкия кръг от своите членове посредством законодателната си дейност. Тези основни характеристики помагат на членовете на ECESP да изразяват цялостното си мнение и да се ангажират с платформата, без този процес да е твърде институционализиран.

4.4.

ECESP може да играе роля в насърчаването на развитието на нови стратегии за кръгова икономика по два начина: (i) като предоставя възможност за публикуване на стратегии и пътни карти и по този начин документите стават лесни за ползване и цитиране, и ii) като улеснява свързването в мрежа на заинтересованите страни в рамките на териториите и между тях. Чрез секретариата платформата може да максимизира потенциала на свързването на лицата, които работят в областта на изпълнението, на местно и на национално равнище със създателите на политики на равнището на ЕС.

4.5.

Чрез тази работа в мрежа платформата може да насърчи и включването на широк кръг заинтересовани страни от гражданското общество в прехода към кръгова икономика и в началния етап на проектиране и разработване на пътна карта.

4.6.

ECESP осигурява уникална по рода си инфраструктура, чрез която в ЕС може да бъде постигнат съгласуван и координиран подход към проектирането и прилагането на нови модели на икономическа дейност. Тя се превърна в модел за други платформи: организациите на гражданското общество поемат функциите на секретариат, а заинтересованите страни председателстват координационната група на ротационен принцип.

4.7.

ЕИСК изтъква, че всички заинтересовани страни трябва да бъдат консултирани на всеки етап от разработването на стратегията и пътната карта — от проектирането до изпълнението и мониторинга на напредъка.

4.8.

В уникалната си позиция на партньор на Платформата и отговарящ за нейния секретариат, ЕИСК може допълнително да насърчи този приобщаващ подход с помощта на приспособим модел на стратегия, който да служи за пример на разработващите стратегии и пътни карти за кръговата икономика. Моделът на стратегия беше разработен и публикуван в рамките на проучване, възложено от Комитета (2).

4.9.

Разработването на силни стратегии налага сериозни научни изследвания, на които да се опре вземането на решения. Това е една от основните предпоставки за иновациите и ще изисква солидно съчетаване на публични и частни инвестиции.

5. Основни поуки от проучването

5.1.

Кръговата икономика е широко понятие, което обхваща промените в използването на материали, в бизнес моделите, производствените модели, биоикономиката, потока от запаси, пазарите на вторични суровини и ролята на потребителите.

5.2.

Стратегиите трябва да отразяват този широк диапазон, но са най-ефективни, когато са насочени към конкретна област, която е от значение за географския район, обхванат от стратегията. Например в селскостопанските региони стратегията на кръговата икономика трябва да се съсредоточи върху биоикономиката и ролята на селското стопанство и природните екосистеми в кръговостта. В регион, в който се произвеждат повече отпадъци, стратегията ще се съсредоточи върху най-добрия начин за предефинирането на отпадъците като ценна вторична суровина.

5.3.

Наличието на план за действие на равнището на ЕС насърчи изготвянето на планове на национално равнище. Някои региони разполагат със значителни клъстери от стратегии. Там, където са приети национални стратегии, има по-голяма вероятност да се появят местни или регионални стратегии. ЕИСК насърчава всички държави членки да изготвят и приложат национални стратегии, които съответстват на инициативите на ЕС за кръгова икономика.

5.4.

В 80 % от случаите не са били проведени консултации с гражданското общество на етапа на определяне на обхвата и разработването на стратегиите. ECESP и ЕИСК подчертават работата на организациите на гражданското общество в тази област и наличния експертен опит. ЕИСК препоръчва координиран подход, който да цели ангажиране на всички заинтересовани страни на най-ранен етап от разработването на стратегията. Това би могло да се постигне чрез ECESP или чрез съвместен проект с Комитета на регионите, Парламента, Съвета и Комисията.

5.5.

Обхватът на стратегиите се определя на най-ранен етап. От решаващо значение е да се гарантира, че на етапа на определяне на обхвата се признават взаимообвързващият характер на кръговата икономика и междудисциплинарните изисквания за ефективно прилагане. Кръговата икономика вече е нещо повече от рециклиране и стратегиите следва да отразяват това.

5.6.

При разработването на стратегии следва да се има предвид възможността за приспособяване на мащаба и преносимост. Изглежда, че тези елементи не са взети предвид в ранните стратегии. По-координиран подход към разработването на нови стратегии или преразглеждането на съществуващите стратегии със сигурност би спомогнал за постигането на тази цел.

5.7.

Доброто управление е важно. Пътните карти трябва да гарантират ангажираност – от страна на вече създадено звено в дадена организация или новосъздадена организация, чиято задача би била да насърчава работата в мрежа, да генерира знания и да предоставя информация, да следи напредъка и да гарантира редовно актуализиране на стратегията. Такъв подход помага да се гарантира, че пътните карти са живи документи, по които се предприемат действия.

5.8.

Кръговата икономика играе важна роля в селското стопанство. Традиционните семейни стопанства и семейно експлоатирани стопанства са били (а в някои случаи все още са) примери за ефективно използване на ресурсите в хармония с природата. ЕИСК призовава с финансиране от ЕС да се подкрепя кръговостта на селското стопанство на всички равнища и във всякакъв мащаб. Биоикономиката е подсектор на кръговостта. Биологичните и материалните потоци се съчетават, за да се създадат взаимосвързаните колела на кръговата икономика. Пътните карти за селскостопанските региони могат да помогнат на тези райони да приложат координиран подход и да гарантират пълното реализиране на конкурентното предимство на кръговата икономика.

5.9.

Пътните карти могат да поставят акцент и върху преработването или ремонтирането. Новите модели на стопанска дейност и собственост, както и прилагането на стриктно екологосъобразно проектиране, могат да предоставят възможности за работни места и регионален просперитет във връзка с преработването на стоки.

5.10.

Предоставянето на точна и ясна информация на потребителите е съществен елемент за стабилна пътна карта. Посредством комуникационни дейности трябва да се преодолеят културните бариери пред преминаването към използването на кръгови стоки или вторични материали. За потребителите преработените стоки често се отличават със същия функционален стандарт, но са по-устойчиви от произведените от свежи суровини. Опасенията относно качеството и правата на потребителите следва да бъдат част от всяка успешна пътна карта.

5.11.

Важен елемент от успешното прилагане на кръговата икономика ще бъде включването на координиран подход за образоване на обществеността, от учениците до потребителите, относно предимствата и принципите на кръговостта. Образоването на всички заинтересовани страни е съществена част от постигането на успешен и приобщаващ преход.

5.12.

Обучението, комуникацията и обменът на знания могат да бъдат укрепени чрез използването на ресурсите за партньорско обучение, предоставени от Комисията.

6. Пречки пред успешните пътни карти

6.1.

Пътните карти сами по себе си не са достатъчни за постигането на по-голям напредък към кръговост. Съществуват редица пречки, които трябва да бъдат преодолени.

6.2.

Политически: липса на политическа подкрепа.

—	Стратегии, които се появяват в политически вакуум, т.е. не са свързани с други политики и не са част от съгласувана, по-широка стратегия за кръговата икономика.

6.3.

Пречки, свързани с обществените нагласи: липса на осведоменост и разбиране на концепцията за кръгова икономика от страна на обществеността. Опасения във връзка с последиците от прехода за всички заинтересовани страни – от производителите и преработвателите до крайните ползватели и потребителите.

—

Един от начините за преодоляване на тези опасения е хората да се обединят, за да споделят знания и опит. Именно това е функция на Европейската платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика, която се подкрепя от работата на членовете на нейната координационна група, например френския Национален институт за кръгова икономика (INEC) и тяхната работа за картографиране на мрежите на кръговата икономика в Европа.

6.4.

Пречки, свързани с управленските рамки на инфраструктурата: липса на разпоредби по отношение на приспособяването на мащаба и преносимостта;

—	Пътните карти трябва да бъдат съобразени със специфичния териториален контекст. Необходимо е да се създаде и въведе подходяща нормативна уредба.

6.5.

Финансови пречки: може да липсват икономически стимули, насърчаващи предприятията да осъществят прехода към кръговост и потребителите да преминат към кръгови продукти и услуги. В крайна сметка кръговите опции на потребителите ще бъдат по-конкурентоспособни от икономическа гледна точка, но за първоначалната фаза на преход може да се наложи стимулиране. Достъпът до съответното финансиране трябва да бъде ясно съобщен, а процедурата за кандидатстване да бъде лесна и разбираема.

6.6.

ЕИСК призовава ECESP да потърси решение на тези основни пречки, да идентифицира други и да предложи конкретни решения на лицата, отговорни за създаването на политиките, за най-добрия начин да се подходи към ключовите проблеми.

Брюксел, 26 септември 2019 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) Становище на ЕИСК относно „Пакет за кръговата икономика“ (ОВ C 264, 20.7.2016 г., стр. 98).

(2) Стратегии и пътни карти за кръговата икономика в Европа: