Становище на Европейския икономически и социален относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — План за действие относно синергии между гражданската, отбранителната и космическата промишленост“

(COM(2021) 70 final)

(2021/C 374/11)

Докладчик:	Manuel GARCÍA SALGADO
Съдокладчик:	Jan PIE

Консултация	Европейска комисия, 26.3.2021 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	Консултативна комисия по индустриални промени (CCMI)
Приемане от секцията	17.6.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	8.7.2021 г.
Пленарна сесия №	562
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	195/0/7

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК счита, че инициативата за насърчаване на синергиите между инструментите, финансирани от ЕС, и за улесняване на взаимното обогатяване между гражданския сектор, космическия сектор и сектора на отбраната, може да засили европейската стратегическа автономност и технологичен суверенитет, да подобри сигурността на гражданите, да доведе до по-нататъшно развитие на единния пазар и да стимулира конкурентоспособността, икономическия растеж и заетостта. Поради това ЕИСК напълно подкрепя целите на плана за действие и призовава за бързо, енергично и амбициозно изпълнение на единадесетте действия.

1.2.

Ключов приоритет на плана за действие следва да бъде приемането на нови цифрови и други нововъзникващи технологии в областта на отбраната и сигурността. За да се улесни това, следва да се гарантира, че съответните граждански инициативи отчитат от самото начало изискванията по въпросите на отбраната и сигурността. Това ще спомогне и за оптимизиране на обхвата и ефикасността на специфичните инструменти за финансиране в областта на отбраната и сигурността.

1.3.

ЕИСК счита, че планът за действие не следва да бъде ограничаван до идентифициране на съществуващите възможности за синергии. В него следва да се посочи и пътят за преминаване от подход според случая към по-систематичен подход, който създава синергии още при проектирането. Поради това ЕИСК насърчава Комисията да въведе нови форми на интегрирано планиране във всички съответни програми.

1.4.

Според ЕИСК чрез подход за свързване на уменията, технологиите и веригите за създаване на стойност може да се постигне по-голяма съгласуваност и стратегическо използване на финансирането от ЕС. Поради това Комитетът призовава Комисията да изготви съответните програми на ЕС.

1.5.

ЕИСК смята, че планираната обсерватория на критичните технологии е съществен елемент от този подход. За да насърчава взаимното обогатяване между гражданския сектор, секторите на отбраната и сигурността и космическия сектор, обсерваторията следва да разработи по-специално обща технологична таксономия, приложима за всички сектори.

1.6.

ЕИСК счита, че планът за действие е основен стълб на промишлената стратегия на ЕС. В това отношение е от съществено значение пътните карти за технологиите да бъдат успешно превърнати в истински водещи промишлени инициативи. Поради това Комитетът призовава Комисията да гарантира, че работата на обсерваторията води до осезаеми резултати.

1.7.

ЕИСК смята, че пълноценното участие на съответните заинтересовани страни, по-специално промишлеността и научноизследователските и технологичните организации, е от съществено значение за успешното изпълнение на плана за действие. В този контекст ЕИСК приветства намерението на Комисията да започне конкретни действия в подкрепа на стартиращите предприятия, МСП и научноизследователските и технологичните организации за разпространение на програми и инструменти на ЕС.

1.8.

Също толкова важно е да се подобри обществената осведоменост за икономическите и технологичните ползи за гражданите на ЕС от европейското финансиране в областта на отбраната и сигурността. За да се постигне това, Комисията следва да започне конкретни информационни кампании, в които трябва да участват представители на гражданското общество.

1.9.

ЕИСК смята, че в процеса на изпълнение на плана за действие ключова роля играят МСП. Поради това е важно да им се гарантира достъп до всички предвидени мерки.

1.10.

В исторически план иновациите в отбраната са били възприемани като граждански продукти. Днес нововъзникващите технологии са вследствие на големи инвестиции от търговските сектори и разпространението на технологиите все повече се движи в обратната посока — от гражданския към отбранителния сектор. В този контекст цифровизацията е особено важна. Планът за действие е от основно значение за насърчаване на включването на нови цифрови и други нововъзникващи технологии в екосистемата на отбраната, сигурността и космическото пространство.

1.11.

Следва да се даде приоритет на целенасоченото наемане на работа, задържане на работа и повишение на жените в секторите на отбраната и сигурността, както и на осигуряването на качествени и квалифицирани работни места за младите хора, за да се насърчи социалното приобщаване и равенството между половете в една все още доминирана от мъжете екосистема.

1.12.

Наред с правата на равни възможности и недискриминация, качествената заетост е част от нов социален договор, който да бъде сключен с европейските граждани.

1.13.

Необходимо е социалните аспекти да бъдат включени в инвестициите, т.е. възвръщаемостта на инвестициите да се разглежда не само от икономическа гледна точка, но и от гледната точка на ключови области като заетостта, създаването на работни места и тяхното качество. Трябва да се осигурят възможности на МСП за участие в космически програми, като се улеснява достъпът им до фондове за устойчивост, разширяват се синергиите по отношение на обучението и квалификацията на работниците от МСП, както и тяхната мобилност, като се укрепват екосистемите по веригата за създаване на стойност, без да се дублират ресурси и като се споделят с всички държави в ЕС.

1.14.

По същия начин, дори в случай на инвестиции с висока стратегическа стойност, следва да се включи необходимостта от оценки и мониторинг с определени стандарти на корпоративната или предприемаческата социална отговорност.

1.15.

Необходимо е тези ценности да бъдат включени в изискванията за инвестициите на европейско равнище, тъй като нито една област на публични инвестиции не следва да бъде изключена от тези разпоредби.

2.   Контекст

2.1.

Заедно с гражданската аеронавтика космическият сектор, секторът на отбраната и на сигурността формират високотехнологична екосистема от стратегическо значение за Европа. Много предприятия в тази екосистема осъществяват едновременно отбранителни и граждански дейности и са част от сложни трансгранични вериги на доставки, които включват множество дружества със средна пазарна капитализация и МСП. Тази екосистема има дълга история на синергии между секторите си и с други високотехнологични граждански промишлени отрасли. Появата на нови технологии предлага огромен потенциал за бъдещи синергии.

2.2.

В исторически план иновациите в отбраната са били възприемани като граждански продукти. Днес нововъзникващите технологии са вследствие на огромни инвестиции от търговските сектори и разпространението на технологиите все повече се движи в обратната посока — от гражданския сектор към сектора на отбраната. В този контекст цифровизацията е особено важна. Планът за действие е от основно значение за насърчаване на включването на нови цифрови и други нововъзникващи технологии в екосистемата на отбраната, сигурността и космическото пространство.

2.3.

ЕИСК счита, че за да се възстанови от кризата с COVID-19 и да осъществи успешно текущата технологична революция, ЕС се нуждае от индустриално „рестартиране“, основано на използването на модерни цифрови технологии, които стимулират икономическия растеж и създават по-устойчив икономически модел.

2.4.

Технологичният напредък е непрекъснат, динамичен процес — новаторски пробиви има непрекъснато, но са трудни за предсказване. Следователно е изключително важно да се стимулира сближаването на нововъзникващите технологии с двойна употреба чрез мащабни европейски проекти, за да се насърчат иновациите, конкурентоспособността и технологичното лидерство в стратегически важни сектори.

2.5.

През октомври 2020 г. Европейският съвет отбеляза, че постигането на стратегическа автономност при запазване на отворена икономика е ключова цел на Съюза и призова за развитие на автономност на ЕС в космическия сектор и за по-интегрирана промишлена база в сектора на отбраната. Тези цели се подкрепят от множество важни инициативи на ЕС, като Европейския фонд за отбрана (1), Космическата програма (2), програмите „Цифрова Европа“ и „Хоризонт Европа“, Стратегията на ЕС за Съюза на сигурност и новата промишлена стратегия. Комитетът разглежда плана за действие относно синергиите като връзка между тези инструменти и стратегии и призовава Европейската комисия да вложи максимални усилия в амбициозното и ефективно изпълнение на предложените действия.

2.6.

Възвръщаемостта на инвестициите следва да се разглежда не само от икономическа гледна точка, но и от гледна точка на ключови аспекти като заетостта, създаването на нови работни места и качеството на заетостта. Поради тази причина ЕИСК подчертава значението на образованието и уменията за успешното изпълнение на плана за действие. Не може да има иновации и конкурентоспособност без висококвалифицирана работна сила, а внедряването на нововъзникващи технологии ще изисква допълнителни усилия за преквалификация и повишаване на квалификацията. Освен това инициативите за насърчаване на технологичните синергии между секторите следва да се придружават от мерки за улесняване на междусекторната мобилност на служителите.

2.7.

ЕИСК счита, че многообразието е съществен фактор за иновации, и призовава Комисията да използва плана за действие и като инструмент за насърчаване на социалното приобщаване и равенството между половете във все още доминираната от мъже екосистема. Както показват научните изследвания, многообразието води до по-добро вземане на решения. Поради това присъствието на жените на всички равнища на вземане на решения е от жизненоважно значение и следва да бъде насърчавано чрез политики за наемане на работа, задържане на работа и повишение. Освен това Комитетът призовава за мерки за борба с вертикалната сегрегация и за даване на начален тласък на младите момичета да се стремят към кариера в тези сектори, например като се създава у тях интерес към сектора на НТИМ на ранен етап от образователната програма.

3.   Общи бележки

3.1.

В плана за действие на Европейската комисия конкретно се посочват и подчертават „синергии“, които се разглеждат „в изпълнената с предизвикателства международна обстановка, в която ЕС трябва да поддържа технологичното си предимство и да подкрепя своята промишлена база“. В новия геополитически контекст е особено важно да се подпомагат сектори, които допринасят за стратегическата автономност и технологичния суверенитет на ЕС.

3.2.

В многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2021—2027 г. се увеличават значително инвестициите в технологии за стратегически сектори като отбрана, сигурност, мобилност, здраве, управление на информацията, киберпространство и космос. С Европейския фонд за отбрана (ЕФО) в нея за първи път се включва програма на ЕС, предназначена специално за съвместни проекти в областта на отбраната. Съответните програми по МФР обхващат по взаимно допълващ се начин научни изследвания, разработки, демонстрации, изготвяне на прототипи и внедряване (обществени поръчки за иновативни продукти и услуги). Следователно има огромен потенциал за синергии между програмите на ЕС. Използването в пълна степен на тези синергии ще увеличи извънредно много добавената стойност на европейските инвестиции и поради тази причина трябва да бъде първостепенен приоритет за Комисията.

3.3.

Публичните разходи за научни изследвания и иновации (НИИ) в Европа остават далеч под равнищата на тези в Съединените щати и Китай. Усилията в областта на НИИ са от решаващо значение за конкурентоспособността на промишлеността и автономността на Европа. Следователно синергиите между програмите на ЕС трябва да оптимизират възвръщаемостта на инвестициите, но да не заменят финансирането за НИИ. Държавите членки трябва за засилят усилията си, както и да не използват европейските инвестиции като извинение за намаляване на своите собствени разходи в стратегически сектори. Също толкова важно е синхронизирането между програмите на ЕС, например като част от европейския семестър, и националните програми в областта на НИИ като средство за гарантиране на оптималното използване на ресурсите.

3.4.

Новите цифрови и другите нововъзникващи технологии се дължат на огромни инвестиции от търговските сектори. Същевременно те са необходими фактори за развитието на способностите в областта на отбраната и сигурността. Ето защо внедряването на тези технологии в областта на отбраната и на сигурността следва да бъде приоритет на плана за действие. Той следва да гарантира, че още от самото начало в граждански програми като Европейска инициатива за компютърни услуги в облак, Чист водород и инициативата за европейски процесор се вземат предвид изискванията в областта на отбраната и на сигурността.

3.5.

Технологичните синергии са възможни главно на по-ниски равнища на технологична готовност и за компоненти и подсистеми. В области на цифровите технологии като изкуствения интелект, високопроизводителните изчислителни технологии и блоковите вериги много основни модели и теории са едни и същи за различните сектори. Споделянето на научноизследователските усилия на тези равнища ще ускори разработването на специфични за съответния сектор решения и ще освободи ресурси за тяхното внедряване. Чрез нов подход при управлението за партньорство между промишлеността, публичните органи, социалните партньори и други заинтересовани страни следва да се гарантира справедлив преход за екосистемите в тяхната цифрова и екологосъобразна трансформация. Ще бъде даден приоритет на търсенето на синергии между екосистемите и секторите, изправени пред най-важните предизвикателства за постигане на целите за издръжливост и устойчивост, в трите им измерения: екологично, социално или управленско. Ще се насърчава включването на МСП в трансевропейски, интердисциплинарни и междусекторни клъстери, като се свързват критичните вериги за създаване на стойност на авиокосмическите и отбранителните екосистеми, по-специално с мобилността, автомобилостроенето, транспорта и здравеопазването; като ги придружават, за да се справят със сътресенията и уязвимостта, или като ги диверсифицират чрез свързване с нови местни и трансгранични партньори в подходящи планове за устойчива конкурентоспособност.

3.6.

Синергиите във фазата на научните изследвания няма да премахнат различията между специфичните за съответния сектор приложения. Поради изискванията на различните потребители използването на технологии от пето поколение (5G) за отбраната няма да бъде същото като за търговски цели, а услугите в облак за военни цели ще се различават от услугите в облак за търговски цели дори и основните технологични елементи да са сходни. Секторът на отбраната и на сигурността и космическият сектор са изключително важни за адаптирането и интегрирането на нововъзникващите технологии в специфични за съответния сектор решения.

3.7.

Според ЕИСК при изпълнението на плана за действие трябва да се отчитат и различията между пазара в областта на отбраната, сигурността и космическото пространство и гражданския пазар. Тъй като бизнес моделите и нормативните уредби не са еднакви, трябва да се намери баланс по отношение на откритостта на резултатите от научните изследвания, правата на интелектуална собственост, гаранциите за високорискови инвестиции, гарантирането на икономическа възвръщаемост и т.н. В това отношение нововъзникващите технологии ще създадат нови предизвикателства, например за стандартизацията и защитата на данните.

4.   Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК счита, че в плана за действие трябва да се вземат предвид съответните ръководени от държавите членки инициативи за сигурност и отбрана, като стратегическия компас, координирания годишен преглед на отбраната (КГПО), постоянното структурирано сътрудничество (ПСС) и Гражданския пакт в областта на ОПСО.

4.2.

Освен това ЕИСК смята, че е важно да се вземе предвид сътрудничеството между ЕС и НАТО и да се гарантира по-специално оперативната съвместимост между активите на НАТО и ЕС, включително за криптирани и сигурни комуникации. Службите на Комисията следва да продължат да работят в тясно сътрудничество с Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Европейската агенция по отбрана (EDA), чиито дейности следва да насърчават синергиите и взаимното обогатяване.

4.3.

ЕИСК приветства значението, което се отдава на водещите проекти в плана за действие. Като обединяват предприятия от всички размери от различни сектори и от целия ЕС, тези водещи проекти насърчават трансграничното сътрудничество и могат да се превърнат в ефективни рамки за последователно използване на инструментите на промишлената политика. За да се постигне ефективност на прилагането на Европейския стълб на социалните права в цифровия и климатичния преход и да се осигури дългосрочно и структурно въздействие върху прилагането на механизмите за устойчива конкурентоспособност, свързани с цикъла на европейския семестър, ЕИСК препоръчва предложените мерки да бъдат придружени от система на многостранно управление, за да се гарантира съгласуваност между различните действия и ефективно участие на всички съответни заинтересовани страни.

4.4.

Комитетът насърчава Комисията да изпълнява плана за действие с дългосрочен и краткосрочен подход. В краткосрочен план тя следва да насърчава взаимното обогатяване между съществуващите финансирани от ЕС инициативи. В самия план за действие е посочен широк набор от инициативи в различни области — от космическа до морска сигурност — които изглеждат обещаващи в това отношение.

4.5.

Същевременно ЕИСК счита, че планът за действие не следва да бъде ограничаван до идентифициране на съществуващите възможности за синергии. В него следва да се посочи и пътят за преминаване от подход според случая към по-систематичен подход, който създава синергии още при проектирането. В плана за действие са включени няколко елемента, които могат да допринесат това да се случи: междусекторно следене на технологичните новости, планиране на способностите, тясно координиране на програмите за финансиране, пътни карти на технологиите, оценка на веригите за създаване на стойност и т.н. За да бъдат ефективни и да имат дългосрочно, структуриращо въздействие, препоръчваме предложените действия да се придружават от нови структури на управление и съответни процеси на планиране във всички съответни програми. Това изглежда необходимо, за да се гарантира съгласуваност между различните действия и всички съответни заинтересовани страни да участват ефективно.

4.6.

Комитетът счита, че прозрачността е също толкова важна. Изборът на технологии, пътни карти и водещи проекти, които ще се подкрепят, следва да бъде разбираем и да се основава на обективни критерии. В предвидения доклад за напредъка, който трябва да се представя на всеки две години, следва да бъдат формулирани ключови показатели за ефективност, за да се измерва успехът, и да се включат прегледи на състоянието, за да се подобри процесът, както и да се прекратяват действия, ако не водят до създаване на стойност. Правните и регулаторните аспекти също следва да са част от процеса на оценка, за да се установи дали и кога правното основание и разпоредбите на програмите на ЕС трябва да се променят, за да се насърчават и използват синергиите.

4.7.

По отношение на всяко отделно действие ЕИСК изразява следното мнение:

4.7.1.

ДЕЙСТВИЕ 1: Преди края на 2021 г. Комисията ще представи предложение за засилване на ориентираното към бъдещето и ранно установяване на потребностите и решенията в областта на вътрешната сигурност и правоприлагането чрез насърчаване на водени от способностите подходи във всички сектори на сигурността въз основа на най-добрите практики от секторите на отбраната и космическия сектор. От гледна точка на ЕИСК това действие трябва да се приветства силно, тъй като воденият от способностите подход е от ключово значение за преодоляването на настоящата разпокъсаност на пазара на Европа в областта на сигурността и дава възможност на крайните потребители в тази област да изпреварват настоящите и бъдещите заплахи за сигурността. Комитетът приветства предвидения процес за планиране на способностите за интегрирано управление на границите, но той трябва да бъде ускорен значително, за да има въздействие върху свързаните разходни програми преди края на настоящата МФР. С цел справяне с многообразието от крайни потребители в областта на сигурността и осигуряване на известна стабилност на процесите на планиране ЕИСК препоръчва на равнището на ЕС да се определят мисии от сферата на сигурността, които да са достатъчно широкообхватни, за да включват различни и променящи се изисквания за способностите. Предвиденият подход следва да бъде стратегически и дългосрочен, но и достатъчно гъвкав, за да се обхващат възможни събития с малка вероятност, но с голямо въздействие (като пандемия), и да се реагира на внезапната поява на неочаквани заплахи.

4.7.2.

ДЕЙСТВИЕ 2: Преди края на 2021 г. и с оглед на работните програми за 2022 г. Комисията допълнително ще усъвършенства вътрешния си процес за насърчаване на синергиите между космическата, отбранителната и свързаната с тях гражданска промишленост чрез подобряване на координацията на програмите и инструментите на ЕС и чрез започване на действия за улесняване на достъпа до финансиране. ЕИСК счита това действие за един от ключовите елементи на плана за действие. ЕС следва да използва потенциалните синергии хоризонтално между програмите за НИИ (например ЕФО и „Хоризонт Европа“), за да насърчава взаимното обогатяване, но и вертикално между НИИ и програмите за внедряване (например научни изследвания в областта на сигурността и фонд „Вътрешна сигурност“), за да насърчава навлизането на пазара на резултатите от научните изследвания. Има риск различията в правилата и условията за програмите да се превърнат в пречки пред синергиите и ще бъде необходимо да се разгледат внимателно правните и техническите въпроси, като правата на интелектуална собственост. Ще бъде особено важно в рамките на Комисията да се установят нови форми на интегрирано планиране и програмиране, за да се гарантира, че синергиите не са резултат от случайност, а са създадени още при проектирането.

4.7.3.

ДЕЙСТВИЕ 3: През втората половина на 2021 г. Комисията ще обяви целеви действия за стартиращи предприятия, МСП и ОНИТ, за да повиши осведомеността относно програмите и инструментите на ЕС, чрез които се предлагат възможности за финансиране, осигуряват се техническа подкрепа и практически обучения, предоставят се услуги за ускоряване на бизнес дейностите, демонстрират се иновативни решения и се улеснява навлизането на пазара в областта на отбраната, сигурността, космическото пространство или други съответни граждански пазари. ЕИСК е съгласен, че стартиращите предприятия и МСП са основни двигатели на иновациите и имат важна роля за синергиите, тъй като те често действат в различни сектори и през разделителната линия между гражданската и отбранителната промишленост. Същевременно на тях обикновено им липсва капацитетът да изпълняват сложни проекти и финансовата мощ да действат независимо на чисто публичните, силно регулирани пазари с много специфични нужди на клиентите. Следователно те се нуждаят от силни връзки със системните интегратори за навлизането на иновациите на пазара. Поради тази причина планът за действие следва да подкрепя интегрирането на стартиращите предприятия и МСП в трансграничните вериги на доставки и да насърчава връзката между организациите за научни изследвания и технологии (ОНИТ) и промишлеността.

4.7.4.

ДЕЙСТВИЕ 4: Комисията ще разработи технологични пътни карти за стимулиране на иновациите в критичните технологии за сектора на отбраната, космическия сектор и свързаните с тях граждански сектори и за поощряване на трансграничното сътрудничество, като използва във взаимодействие всички съответни инструменти на ЕС. Тези пътни карти ще се основават на оценка, изготвяна на всеки две години от нова обсерватория за критични технологии в рамките на Комисията. Пътните карти могат да доведат до стартирането на нови водещи проекти. ЕИСК изцяло подкрепя създаването на обсерватория и мисията ѝ да разработи технологични пътни карти, които да обединяват отбранителната, космическата и свързаната с тях гражданска промишленост. Освен това Комитетът приветства намерението в оценката да се включат веригите за създаване на стойност, тъй като така се проправя пътят към съгласувано и съчетано използване на инструментите на промишлената политика в подкрепа на технологичното лидерство в стратегически сектори. Същевременно успехът на действието зависи от многобройни фактори. Обсерваторията ще трябва: — да развие силни връзки със съответните процеси за планиране на способностите; — да наблюдава активно технологичните тенденции в световен мащаб и да открива на възможно най-ранен етап технологичните новаторски постижения и революционните технологии; — да установи цели, правила и критерии за оценяването на технологиите; — да разработи обща таксономия, приложима за всички съответни сектори, за да се гарантира, че космическият сектор, секторът на отбраната и секторът на сигурността говорят на един и същ „технологичен език“. И накрая, трябва да се гарантира, че създадените от обсерваторията пътни карти не остават само на хартия, а действително се прилагат в работните програми и водещите проекти. За да се постигне всичко това, Комитетът препоръчва обсерваторията да се основава и на поуките, извлечени от подобни съществуващи процеси като съвместната работна група (Европейската агенция по отбрана — Европейската космическа агенция — Европейската комисия) по въпросите на критичните космически технологии.

4.7.5.

ДЕЙСТВИЕ 5: Преди края на 2022 г. Комисията ще представи, в тясно сътрудничество с други ключови заинтересовани страни, план за насърчаване на използването на съществуващите хибридни граждански/отбранителни стандарти и разработването на нови. ЕИСК счита стандартите за мощен инструмент за оформяне на пазарите. Използването на хибридни стандарти има смисъл, когато е целесъобразно, а примерите с химическите, биологичните, радиологичните и ядрените (ХБРЯ) материали и пространството за данни за сигурност наистина са обещаващи. Предизвикателството обаче е бавният процес на стандартизация за техническите стандарти, при който изглежда има все по-големи затруднения да бъде в крак с новите развития в областта на иновациите. Изискванията за стандарти следва да бъдат част и от поканите за представяне на предложения по линия на програмата „Хоризонт Европа“, за да се гарантира, че бъдещите иновации действително ще бъдат използваеми за крайните потребители.

4.7.6.

ДЕЙСТВИЕ 6: През първата половина на 2022 г. Комисията ще стартира, в сътрудничество с Европейския съвет за иновации и други заинтересовани страни, „инкубатор за иновации“ в подкрепа на новите технологии и за набелязване на ориентири за иновации с двойна употреба. Комисията също така ще подкрепи трансграничните мрежи за иновации в областта на отбраната, чрез които ще се изпитва целесъобразността на технологиите от гражданския сектор и ще бъдат подпомагани отговорните иновации във веригите за създаване на стойност в областта на отбраната. Обект на тези действия ще бъдат също така настоящата разпокъсаност на иновационната среда между гражданския сектор и сектора на отбраната, недостигът на умения, както и целите за равенство и приобщаване. ЕИСК счита, че създаването на инкубатор за иновации с двойна употреба и мрежи за иновации в областта на отбраната е интересно и заслужава да се проучи. Във връзка с това следва да се обърне специално внимание на бързото остаряване на много търговски технологии, което често е голяма пречка за използването им в приложения в областта на отбраната. Освен това Комитетът насърчава Комисията да подкрепя активно междусекторните трансфери на технологии с придружаващи административни и финансови мерки за подкрепа. Тъй като това действие разкрива нови възможности, ЕИСК препоръчва то да бъде наблюдавано активно и оценявано редовно, за да се измерва успехът му.

4.7.7.

ДЕЙСТВИЕ 7: От юни 2021 г. нататък Комисията ще създаде съвместно с държавите членки центъра за експертни познания в областта на киберсигурността, като задели необходимите ресурси от съответните програми и инструменти на ЕС. Комисията ще се стреми да засили синергиите, „вторичните“ отбранителни и космически разработки и „вторичните“ граждански разработки между дейностите на посочения център, ЕФО и космическата програма на ЕС за киберсигурност и киберотбрана с оглед намаляване на уязвимостите и създаване на ефикасност. ЕИСК счита, че дейностите, обхванати в действие 7, са от съществено значение за суверенитета на Европа в ключови технологични области. Киберсигурността и киберотбраната са очевидният избор за синергии между секторите на сигурността и на отбраната и космическия сектор и следва да се ползват с голям приоритет. Особено важно тук е тясното сътрудничество между публичните органи и частния сектор.

4.7.8.

ДЕЙСТВИЕ 8: С цел да бъдат подкрепени революционните технологии, от първата половина на 2022 г. Комисията ще представи иновативни форми на финансиране за насърчаване на участието на нетрадиционни участници, привличане на стартиращи предприятия и насърчаване на взаимното обогатяване на решения, като стъпи на възможностите, предлагани в рамките на програмите и инструментите на ЕС, включително програмата „Цифрова Европа“ и ЕФО. ЕИСК приветства подкрепата на потенциално революционните технологии като логичното допълнение към по-традиционния основан на способностите подход и предлага тя да бъде тясно свързана с предвидената технологична обсерватория. Освен това Комитетът подкрепя използването на ЕФО и програма „Цифрова Европа“ за такива дейности и препоръчва в средносрочен план на тази основа да се доразвие напълно разгърната европейска агенция, подобна на DARPA (3).

4.7.9.

ДЕЙСТВИЕ 9: Европейски технологии за безпилотни летателни апарати. Безпилотните летателни апарати (дронове) (4) предоставят многобройни примери за технологиите, използвани в търговската аеронавтика, както и в космическия сектор и секторите на сигурността и на отбраната. Взаимното обогатяване е от съществено значение в технологията за безпилотни летателни апарати, а включването на граждански и военни безпилотни летателни апарати в космическата промишленост също е с двойна цел. Поради това ЕИСК подкрепя изцяло стартирането на водещ проект за безпилотни летателни апарати като очевиден избор и препоръчва той да бъде подкрепен с конкретна технологична пътна карта, в която да се отдава приоритет на съответните технологични градивни елементи според тяхното значение за европейската стратегическа автономност и технологичен суверенитет.

4.7.10.

ДЕЙСТВИЕ 10: Глобална спътникова система на ЕС за сигурни комуникации. ЕИСК счита, че този водещ проект е много важен, тъй като обхваща основни елементи на европейската стратегическа автономност и технологичен суверенитет. Същевременно за Комитета остава неясно как този проект ще създаде или ще се възползва от синергии със сектора на отбраната. ЕИСК счита, че една възможност за допълнителни синергии ще бъде на борда на това „съзвездие“ да се качи допълнителен полезен товар. Той може да включва сензори за космическо наблюдение, които ще създадат синергии между двата свързани с космическото пространство водещи проекта.

4.7.11.

ДЕСТВИЕ 11: Управление на космическия трафик. Управлението на космическия трафик е от решаващо значение за сигурността на базираните в космоса активи и инфраструктури, които са все по-важни за функционирането на съвременните общества. Поради тази причина ЕИСК подкрепя стартирането на специален водещ проект за управление на космическия трафик. Същевременно Комитетът изразява безпокойство, че тази инициатива е ограничена до регулаторни аспекти и аспекти на стандартизацията, които са важни, но не са достатъчни. Следователно Комисията следва да разгледа и създаването на пазар за данни от космическото наблюдение (каквото е целта в САЩ). За да разработи надежден европейски подход към управлението на космическия трафик, Европа следва значително да подобри и способностите си за космическо наблюдение (нови сензори, капацитет за анализ и изчисление и т.н.).

---

(1)  Европейски фонд за отбрана, Регламент (ЕС) 2021/697 от 29.4.2021 г., ОВ L 170, 12.5.2021 г.

(2)  Съобщение относно Космическата политика, COM(2021) 208, 21.4.2021 г.

(3)  Агенцията за авангардни научноизследователски проекти в областта на отбраната (The Defense Advanced Research Projects Agency, DARPA) е научноизследователската агенция на Министерството на отбраната на САЩ, която отговаря за развитието на нововъзникващи технологии.

(4)  ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 51.