ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 20.7.2021

SWD(2021) 713 final

РАБОТЕН ДОКУМЕНТ НА СЛУЖБИТЕ НА КОМИСИЯТА

Доклад относно върховенството на закона за 2021 г.


Глави по държави: ситуация в областта на върховенството на закона в Хърватия

придружаващ

СЪОБЩЕНИЕТО НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,
СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И
КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Доклад относно върховенството на закона за 2021 г.


Ситуация в областта на върховенството на закона в Европейския съюз

{COM(2021) 700 final} - {SWD(2021) 701 final} - {SWD(2021) 702 final} - {SWD(2021) 703 final} - {SWD(2021) 704 final} - {SWD(2021) 705 final} - {SWD(2021) 706 final} - {SWD(2021) 707 final} - {SWD(2021) 708 final} - {SWD(2021) 709 final} - {SWD(2021) 710 final} - {SWD(2021) 711 final} - {SWD(2021) 712 final} - {SWD(2021) 714 final} - {SWD(2021) 715 final} - {SWD(2021) 716 final} - {SWD(2021) 717 final} - {SWD(2021) 718 final} - {SWD(2021) 719 final} - {SWD(2021) 720 final} - {SWD(2021) 721 final} - {SWD(2021) 722 final} - {SWD(2021) 723 final} - {SWD(2021) 724 final} - {SWD(2021) 725 final} - {SWD(2021) 726 final} - {SWD(2021) 727 final}

I.Правосъдна система

Хърватия има тристепенна правосъдна система със съдилища с обща и специална юрисдикция. Първоинстанционните съдилища с обща юрисдикция, които се занимават с граждански и наказателни дела, са съставени от общинските съдилища (34), а окръжните съдилища (15) са второинстанционните съдилища с обща юрисдикция с някои компетенции като първоинстанционни съдилища. Съдилищата със специална юрисдикция включват девет търговски и четири административни първоинстанционни съдилища, както и Висшия наказателен съд, Висшия съд за простъпки, Висшия търговски съд и Висшия административен съд като втора инстанция. Върховният съд се занимава с всички видове дела. Конституционният съд осъществява конституционен контрол. Независим Държавен съдебен съвет гарантира автономността и независимостта на съдебната власт 1 . Прокуратурата (DO) е автономен, независим съдебен орган, който изпълнява ролята на прокурорска служба, предприема правни действия за защита на държавното имущество и прилага средства за правна защита за закрила на Конституцията и законодателството. Всяка прокуратура се ръководи от прокурор. Главният прокурор е ръководителят на Прокуратурата на Република Хърватия (DORH) като най-висша прокуратура. Правомощията по назначаването и кариерата на прокурорите и заместник-прокурорите са възложени на Държавния прокурорски съвет, а тези по представителството и ръководството — на главния прокурор 2 . Държавният прокурорски съвет представлява независим орган за самоуправление, натоварен с ролята да гарантира автономността и независимостта на Прокуратурата 3 . Хърватия участва в Европейската прокуратура (EPPO). Хърватската адвокатска колегия е независима, самоуправляваща се професионална организация, която отговаря за дисциплинарните производства срещу адвокатите 4 .

Независимост

Наблюдава се низходяща тенденция по отношение на равнището на усещане за независимост на съдебната власт. През 2021 г. равнището на усещането за независимост на съдебната власт сред широката общественост е намаляло и продължава да бъде най-ниското в ЕС (делът на лицата, които считат, че независимостта на съдебната власт е относително добра или много добра, е намалял от 24 % на 17 %) 5 . Сред дружествата равнището на усещането за независимост на съдебната власт също е много ниско и се е понижило до най-ниското в ЕС (делът на отговорите за усещане за независимост на съдебната власт като относително добра или много добра е останал 16 %, като делът на дружествата, които считат, че независимостта на съдебната власт е много ниска, се е увеличил от 36 % на 43 %) 6 . В Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2021 г. се забелязва низходяща тенденция от 2016 г. насам. Основната причина за усещането за липса на независимост на съдилищата и съдиите, посочена от широката общественост, е усещането за намеса или натиск от страна на правителството и политиците 7 . По-подробните проучвания биха могли да помогнат да се обърне внимание на тези въпроси, като се разгледат конкретните причини сред различните заинтересовани страни в правосъдната система, които стоят зад непрекъснато ниското равнище на усещането за независимост на съдебната власт 8 .

Текущият процес по назначаването на нов председател на Върховния съд предизвика противоречия и Конституционният съд подчерта значението на сътрудничеството между държавните органи. На 15 юли 2021 г. изтече четиригодишният мандат на предишния председател на Върховния съд. Процедурата по назначаването на нов председател доведе до интензивна размяна на реплики между висшите представители на държавните органи, включително неколкократни отрицателни изказвания относно съдии от Върховния съд и други съдилища 9 . Според Конституцията председателят на Върховния съд се назначава от парламента по предложение на президента на Републиката 10 . Общото събрание на Върховния съд и компетентната парламентарна комисия представят своите становища относно кандидатите 11 . Както беше разяснено от Конституционния съд, тези становища, които трябва да бъдат предоставени относно всички кандидати, не са обвързващи за президента на Републиката 12 . В съответствие с измененията, приети през 2018 г. 13 , през февруари 2021 г. Държавният съдебен съвет представи на кабинета на президента на Републиката кандидатурите на тримата кандидати (включително на настоящия председател на Върховния съд). Президентът на Републиката предложи на парламента кандидат, който не е кандидатствал за свободната длъжност, като заяви, че измененията от 2018 г. на Закона за съдилищата, с които се определя процедурата по назначаване на свободна длъжност, са „противоконституционни“ 14 . По-късно Конституционният съд констатира, че измененията от 2018 г. са в съответствие с Конституцията 15 . Съдът поясни, че президентът на Републиката може да избира само измежду кандидатите, които са кандидатствали за свободната длъжност; въпреки това президентът може също така да реши да не предложи лице, което е кандидатствало, и да информира парламента 16 . Кандидат, който не е бил избран, може да поиска преглед на решението на парламента пред Конституционния съд 17 . Съдът също така подчерта конституционното изискване за сътрудничество между държавните органи при откриването на съвместни решения в съответствие с принципите на правовата държава и за избягването на дестабилизиращи ситуации, които биха попречили на функционирането на Върховния съд 18 . След решението на Конституционния съд президентът на Републиката поиска обявлението за свободната длъжност да бъде публикувано повторно 19 . След ново известие през юни 2021 г. президентът на Републиката предложи на парламента един от петте участвали кандидати (никой от текущите съдии на Върховния съд не кандидатства), но парламентът не го назначи 20 . На 7 юли 2021 г. Държавният съдебен съвет публикува третата публична покана. Тъй като новият председател на Върховния съд не е назначен, преди да изтече мандатът на предишния председател, ролята ще бъде изпълнявана, евентуално за продължителен период от време, от заместник-председателя на Върховния съд 21 . Като се има предвид, че кандидатът за председател на Върховния съд може в същото време да бъде назначен и като нов съдия (ако лицето вече не е съдия), следва да се отбележи, че в съответствие с препоръките на Съвета на Европа относно процедурата за подбор на съдии , когато съгласно конституционните или други законови разпоредби се изисква държавният глава, правителството или законодателната власт да вземат решения относно, съответният назначаващ орган в практиката следва да се съобрази със становището на независим и компетентен орган, чийто персонал в значителна част е набран от съдебната система (в този случай Общото събрание на Върховния съд) 22 .

Държавният съдебен съвет отправи предложения неговата роля в подбора на съдии да бъде засилена. В Доклада относно върховенството на закона за 2020 г. се посочва, че Държавният съдебен съвет и Държавният прокурорски съвет се сблъскват с предизвикателства вследствие на изменения, довели до намаляване на тяхната роля при избирането на съдии и прокурори 23 . По отношение на съдиите с измененията от 2018 г. беше намален броят на точките, които Държавният съдебен съвет може да присъжда на кандидатите въз основа на интервюто, с което се ограничи възможността съветът да прави разграничение между кандидатите 24 . През март 2021 г. Държавният съдебен съвет изготви анализ на разпоредбите на закона относно подбора на съдии и предложи промени 25 . Съветът подчерта, че настоящите разпоредби относно присъждането на точки на кандидатите в процедурата за подбор възпрепятстват способността му да действа като независим и автономен орган, който има задачата да гарантира независимостта на съдебната власт. Според Държавния съдебен съвет при настоящата система, в рамките на която точките, получени в Държавното училище за длъжностни лица в съдебната система, са от решаващо значение при подбора на съдии, съветът остава без значителна роля или влияние при този подбор. Новите предложения отразяват как може да се засили ролята на Държавния съдебен съвет в процедурата за подбор. Също така съветът предлага подобрения на рамката за дисциплинарните производства по отношение на съдии, по-специално във връзка със сроковете. В това отношение ресурсите, с които разполагат Държавният съдебен съвет и Държавният прокурорски съвет, са важни елементи за подобряване на качеството на работата и на двата съвета.

Държавният съдебен съвет и Държавният прокурорски съвет получиха допълнителни ресурси за проверката на наскоро публикуваните декларации за имущественото състояние на съдиите и прокурорите. През януари 2021 г. декларациите за имущественото състояние на съдиите и прокурорите бяха публикувани онлайн и бяха публично оповестени 26 . В Доклада относно върховенството на закона за 2020 г. се посочва, че ще бъде необходимо обезпечаване с електронни инструменти и достатъчни човешки ресурси, за да се гарантира способността на Държавния съдебен съвет и на Държавния прокурорски съвет за проверка на декларациите по ефективен и експедитивен начин, по възможност дори преди тяхното публикуване онлайн. Двата съвета са започнали да предприемат стъпки, за да се създаде възможност за свързване на техните информационни системи с базите данни на компетентните органи 27 . Въпреки това, когато бъде осигурена, връзката на съветите с тези бази данни ще позволява по-ефективна проверка на имущественото състояние 28 . Както е посочено в Доклада относно върховенството на закона за 2020 г., тези информационни системи не откриват автоматично несъответствията между декларираното и действителното имущество на съдиите и прокурорите. През април 2021 г. към съветите се присъединиха три длъжностни лица (един държавен служител беше прехвърлен в Държавния прокурорски съвет и двама — в Държавния съдебен съвет), прехвърлени временно от Министерството на правосъдието и държавната администрация, с цел да помогнат с ръчната проверка на декларациите за имущественото състояние 29 . Предвижда се до края на 2021 г. да бъде въведено автоматизирано софтуерно решение за двата съвета с цел автоматизираното сравнение на данни. Допълнителни подобрения на софтуерното решение за двата съвета, както и за Комисията за разрешаване на конфликти на интереси (която използва софтуерно решение от 2018 г.), се предвиждат да бъдат приложени едва през 2024 г. 30 в съответствие с националния план за възстановяване и устойчивост.

Държавният съдебен съвет, съдийските съвети и разследващите органи реагират на поредица от предполагаеми етични и дисциплинарни нарушения от страната на съдии. В началото на 2021 г. няколко събития, в които са участвали съдии и които предполагаемо са се случили през 2020 г. и 2021 г., бяха изчерпателно отразени в пресата и обсъждани публично. Една ситуация е свързана с пет съдии, които според твърденията са нарушили ограниченията във връзка с пандемия от COVID-19. Председателят на Върховния съд започна производства за нарушение на Кодекса за етично поведение на съдебните служители 31 . През март един съдийски съвет е открил нарушение, свързано с един от съдиите, докато друг съдийски съвет не е открил нарушения във връзка с другите четири съдии. По повод обжалване срещу и петте решения на 13 май 2021 г. Етичният съвет решава, че и петте съдии са нарушили Кодекса за етично поведение на съдебните служители поради неспазване на ограниченията във връзка с пандемия от COVID-19 32 . Втората ситуация е била свързана с твърдения за нарушения на безпристрастността и неправомерни подаръци за съдиите, вземащи решението, от страна на заподозрян по наказателно дело (знакова обществена личност), като председателят на съответния съд е започнал дисциплинарно производство пред Държавния съдебен съвет. Производствата срещу съдиите, включително наказателните производства, все още са в ход 33 . Съдийските съвети към съдилищата вземат решение във връзка с нарушенията на Кодекса за етично поведение на съдебните служители от страна на съдиите в тези съдилища 34 . Решението може да бъде обжалвано пред Етичния съвет — състав от съдии, избрани от председателите на всички съдийски съвети 35 . Решенията за дисциплинарни санкции по отношение на съдии се вземат от Държавния съдебен съвет и може да бъдат обжалвани пред Конституционния съд 36 .

Качество

Използването на инструменти за електронни комуникации в съдилищата постепенно се увеличава 37 . Съгласно Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2021 г. информационните и комуникационните технологии (ИКТ) за целите на деловодството и електронните комуникации между съдилищата и страните по делата продължават да бъдат сред най-слабо развитите в ЕС 38 . По отношение на използването на ИКТ в деловодството — системата на „електронните досиета“ в момента се въвежда в последните останали съдилища и ще бъде функционираща в края на 2021 г. 39 По отношение на инструментите за електронни комуникации системата за електронни комуникации, която позволява да се обменят документи със съда по електронен път, е въведена в търговските, окръжните и общинските съдилища, Висшия търговски съд и Върховния съд (само за граждански дела). Понастоящем основните потребители на тази система са адвокати, нотариуси, съдебни експерти, оценители, устни преводачи и ликвидатори 40 . Използването на системата за електронни комуникации се увеличи през 2020 г., след съгласно законодателството те бяха предвидени като задължителни за юридическите лица (гражданите все още могат да изберат да използват хартиени документи) 41 . Въпреки това все още има място за подобрения, по-специално по отношение на наказателните дела: макар че техническите условия за електронна комуникация между прокурорите и съдилищата са осигурени, ще бъдат необходими изменения на Наказателно-процесуалния кодекс, които са планирани за 2022 г. 42 Беше проведено изпитване за въвеждане на електронни комуникации между прокурорите и полицията. Полицията изпраща на съдилищата обвинителните актове по дела за леки престъпления, но са необходими законодателни изменения, за да могат съдилищата да общуват с полицията по електронен път. Публикуването на първоинстанционни и второинстанционни съдебни решения остава много ограничено 43 . Предвижда се до 2023 г. системата за електронни преписки да бъде актуализирана 44 със специален модул за анонимизация, който позволява публикуването на решения на съдилищата на публично достъпен портал с възможност за търсене 45 .

Държавният съдебен съвет и Държавният прокурорски съвет са получили някои временни попълнения, но човешките ресурси продължават да са недостатъчни. Както е посочено в Доклада относно върховенството на закона за 2020 г., Държавният съдебен съвет и Държавният прокурорски съвет разполагат със значителни правомощия 46 , но техният административен капацитет остава силно ограничен 47 и не е налице значително подобрение на ситуацията. Макар че през 2020 г. двата съвета официално са получили повече финансови ресурси (25 % повече за Държавния съдебен съвет и 40 % повече за Държавния прокурорски съвет в сравнение с 2019 г.), използването на тези ресурси за назначаването на нов персонал е било отложено поради ограниченията, свързани с пандемията от COVID-19, Засега съветите са получили само някои временни попълнения за целите на проверката на декларациите за имущественото състояние на съдиите и прокурорите 48 .

Нов Висш наказателен съд започна работа като специализиран апелативен съд по наказателните дела. През януари 2021 г. Висшият наказателен съд започна своята работа като специализиран апелативен съд с юрисдикция за вземане на решения по жалби срещу решения на окръжните съдилища (действащ като наказателен съд от първа или втора инстанция) 49 . Съдът започна да функционира след решението на Конституционния съд, съгласно което Висшият наказателен съд не поставя под въпрос конституционната позиция на Върховният съд 50 . Осигурени са необходимият експертен и административен персонал и подходящо оборудвани помещения за съда. Държавният съдебен съвет назначи 11 от общо 15 съдии, както е определено в решението на министъра на правосъдието и държавната администрация за този съд, както и новия председател на съда 51 . Както е предвидено, новият съд ще улесни работата на Върховния съд като съд от втора инстанция. Върховният съд ще може да се съсредоточи върху правните въпроси по наказателни дела, като ще действа като съд от трета инстанция.

Ефективност

Натрупаните изостанали дела и продължителността на производствата във второинстанционните съдилища са намалели, но са се увеличили най-вече в първоинстанционните съдилища и остават сред най-значителните в ЕС 52 . Пандемията от COVID-19, както и особено силните земетресения в Загреб и Петриня оказаха отрицателно въздействие, по-специално върху ефикасността на първоинстанционните съдилища, най-вече поради забавени изслушвания, докато второинстанционните съдилища и Върховният съд, които работят главно на основата на писмени съдебни преписки, продължиха своята дейност с увеличена ефикасност 53 . През 2020 г. средната продължителност на производствата в първоинстанционните съдилища все още е сред най-дългите в ЕС и като цяло се е увеличила — 1000 дни при съдебните спорове по търговски дела (735 през 2019 г.) и 705 дни при наказателните дела в общинските съдилища (691 през 2019 г.), но е намаляла за съдебните спорове по граждански дела — 826 дни (854 през 2019 г.) 54 . Средната продължителност на производствата като цяло е намаляла в окръжните съдилища, където съдебните спорове по граждански дела на втора инстанция са отнемали 233 дни (258 през 2019 г.), а наказателните дела — 804 дни (930 през 2019 г.) В първоинстанционните съдилища натрупаните изостанали дела са намалели с 13 % при търговските дела (в сравнение с 2019 г.), но са се увеличили с 15 % през 2020 г. при съдебните спорове по граждански дела, 12 % при административните и 9 % при наказателните дела. Натрупаните дела пред второинстанционните окръжни съдилища са намалели с 22 % при съдебните спорове по граждански дела и с 9 % при наказателните дела. Висшият търговски съд и Върховният съд са намалили допълнително продължителността на производствата и съответно натрупаните изостанали търговски и граждански дела. В началото на 2021 г. Министерството на правосъдието и държавната администрация започна да изготвя планове за действие за увеличаване на ефикасността на работата на съдилищата, като предвиди да се разработи специален план за всяка съдебно пространство и за специализираните съдилища 55 .

II.Уредба за борба с корупцията

Министерството на правосъдието и държавната администрация е централният орган за предотвратяване на корупцията и разполага със специализирано звено за координиране на изпълнението на стратегиите за борба с корупцията и свързаните с тях планове за действие. То изпълнява и ролята на централен орган за обмен на данни относно неутрализирането на корупцията. Съветът за предотвратяване на корупцията (правителствен консултативен орган, съставен от представители на държавни институции и неправителствени организации) и Националният съвет за наблюдение на изпълнението на стратегията за борба с корупцията се отчитат пред парламента два пъти годишно. Службата за борба с корупцията и организираната престъпност (USKOK) е специализирана прокуратура, която отговаря за корупционните престъпления, а Национална полицейска служба за предотвратяване на корупцията и организираната престъпност (PNUSKOK) е специализираното полицейско управление, което отговаря за предотвратяването, разкриването и разследването на сложни престъпления, свързани с корупция. Новият Висш наказателен съд започна работа през 2021 г. като второинстанционен съд по делата за корупция, които са предмет на наказателно разследване от страна на USKOK 56 . Службата на омбудсмана работи по новата си задача за управление на докладите, изпратени от лица, сигнализиращи за нередности.

Експертите и ръководните кадри в предприятията са на мнение, че равнището на корупция в обществения сектор продължава да е високо. В индекса на „Прозрачност без граници“ за възприемане на корупцията за 2020 г. Хърватия има 47 от 100 точки, което я нарежда на 18-то място в Европейския съюз и 63-то в света 57 . Това възприемане се е влошило 58 през последните пет години 59 .

Новата стратегия за борба с корупцията за периода 2021—2030 г. е в процес на обществена консултация, а срокът на предишната стратегия изтече. Решението да се започне процесът по изготвяне на новата стратегия беше прието на 19 ноември 2020 г. 60 След вътрешна консултация проектопредложението за стратегията вече е публикувано за обществена консултация 61 . Новата стратегия ще бъде допълнена с тригодишни планове за изпълнение. Предвижда се първият план за изпълнение да обхваща периода 2022—2024 г., а изготвянето му ще започне след приемането на стратегията 62 . Според органите всеобхватната Стратегия за борба с корупцията за периода 2021—2030 г. ще има за цел да се обърне внимание на широк набор от нерешени проблеми, като се установят конкретните области с риск от корупция, които трябва да бъдат укрепени, както е подчертано и в международните препоръки 63 . Основните целеви области на стратегията ще бъдат предотвратяването 64 на корупцията, укрепването на институционалната и правната рамка за борба с корупцията, повишаването на осведомеността на широката общественост относно вредата от корупцията, увеличаването на прозрачността на работата на публичните органи и подобряването на системите за гарантиране на почтеността в редица приоритетни области 65 .

Институционалната рамка за борбата с корупцията беше подложена на определено институционално преструктуриране, за да се увеличи ефикасността. На 22 юли 2020 г. Министерството на правосъдието и Министерството на държавната администрация бяха обединени в Министерството на правосъдието и държавната администрация 66 . Тази нова структура е насочена към подобряването на работата на Отдела за предотвратяване на корупцията, който понастоящем включва две нови организационни звена 67 . Освен това Съветът за предотвратяване на корупцията вече включва представители на Държавната избирателна комисия, омбудсмана и Централната държавна служба за развитие на цифровото общество. Човешките и финансовите ресурси в последно време са се увеличили в ограничена степен 68 . Въпреки това Комисията за разрешаване на конфликти на интереси разполага с ограничен брой служители 69 .

Все още предстои да бъде реформирана законодателна уредба за борба с корупцията. Премахването на политическия имунитет на членовете на правителството беше обявено в програмата на правителството за периода 2020—2024 г. 70 , но засега правилата остават, както са определени в член 34 от Закона за правителството, в който се предвижда имунитет за всички престъпления, които се наказват с лишаване от свобода за срок до пет години. Съгласно Наказателния кодекс подкупите се наказват с лишаване от свобода за срок до десет години и същите разпоредби се прилагат и за чуждестранни длъжностни лица 71 . В настоящото проектопредложение за Стратегията за борба с корупцията за периода 2021—2030 г., което е в процес на обществена консултация, се предвижда конкретната междинна цел да се подобри рамката за борба с подкупите в международните търговски трансакции 72 . В този контекст в проекта на стратегията се предлага законодателната уредба относно имунитета на членовете на правителството да бъде укрепена, като се премахне имунитетът за престъпления, свързани с корупция, както препоръчва и GRECO 73 .

Продължават наказателното преследване и разследването на случаите на корупция по високите етажи на властта, но присъдите често се бавят поради продължителността на производствата. Положителната тенденция по отношение на разследванията за корупция се е запазила, включително на местно равнище 74 . През 2020 г. Прокуратурата е повдигнала обвинения срещу 84 лица (109 лица през 2019 г.). През същия период съдилищата са произнесли присъди по отношение на 92 лица, от които 78 са били осъдени (85 %). По отношение на наказанията за престъпления, свързани с корупция, 31 лица са получили присъди за лишаване от свобода (за 12 лица лишаването от свобода е било заменено с общественополезен труд) и са били произнесени 47 условни присъди. През 2020 г. продължителността на разследванията, провеждани от прокурори от Службата за борба с корупцията и организираната престъпност (USKOK), се е увеличила (поради сложността на делата и пандемията от COVID-19). Само за около 28 % от делата на USKOS разследването е приключило в рамките на шест месеца (90 % през 2019 г.). В около 35 % от случаите разследването е продължило за период до една година, а за останалите 35 % от случаите разследването е продължило до 18 месеца и по-дълго. Когато делата достигнат съдилищата, за редица случаи на корупция по високите етажи на властта започва продължителна процедура, която води до забавяне на произнасянето на решението на съда 75 . Не са предприети ясни стъпки, за да бъдат отстранени недостатъците на правосъдната система, отчетени в Доклада относно върховенството на закона за 2020 г. За да бъде обърнато внимание на този проблем, в проекта на стратегията се определя целта да се подобри правната уредба за наказателното преследване на престъпленията, свързани с корупция, за да се ускорят съдебните производства 76 . Що се отнася до понастоящем наличните ресурси, USKOK докладва за затруднения при набирането на нови прокурори, тъй като кандидатите не отговарят на изискванията за експертни познания 77 . USKOK и Национална полицейска служба за предотвратяване на корупцията и организираната престъпност (PNUSKOK) докладваха, че сътрудничеството при разследването и наказателното преследване на престъпления, свързани с корупция, работи добре. Националните органи докладваха, че наличните ресурси се считат за достатъчни и е осигурено специализирано онлайн обучение за борба с корупцията. Открити са недостатъци по отношение на наличността на оборудване за провеждането на сложни разследващи дейности 78 . Съгласно проекта на стратегията се предвижда цифровизация и обновяване на помещенията на PNUSKOK, както на национално, така и на местно равнище 79 .

След Доклада относно върховенството на закона за 2020 г. е постигнат ограничен напредък по отношение на укрепването на правната уредба за предотвратяването на конфликти на интереси 80 . В Доклада относно върховенството на закона за 2020 г. се констатира, че правната уредба за предотвратяването на конфликти на интереси се нуждае от подобрение по отношение на нейното прилагане и за да се гарантира, че Комисията за разрешаване на конфликти на интереси разполага с достатъчно правомощия да налага възпиращи санкции и да изпълнява основната си превантивна роля 81 . Макар че правната уредба за предотвратяването на конфликти на интереси не е променена, в проектопредложението за Стратегията за борба с корупцията за периода 2021—2030 г. се предвижда ангажимент за подобряването ѝ, като се посочват някои подробности относно какво ще включва това 82 . Решенията на Комисията за разрешаване на конфликти на интереси са били предмет на редица решения на административните съдилища и на Конституционния съд 83 . Например на 12 септември 2019 г. Висшият административен съд потвърди във връзка с правомощията на комисията съгласно член 5 от Закона за предотвратяването на конфликти на интереси практиката на комисията и санкциите, които тя е наложила. На 10 декември 2020 г. Висшият административен съд се произнесе по жалба и, като се позова на разпоредбите на член 5 от Закона за предотвратяването на конфликти на интереси, отсъди, че Комисията за разрешаване на конфликти на интереси не разполага с правомощия да санкционира нарушения само на принципите на поведение на длъжностните лица 84 . Въпросът е свързан с тълкуването на член 5 85 и възможността комисията да налага санкции на длъжностни лица единствено на основата на тази разпоредба 86 . Последиците от това решение са важни, тъй като в него се определят правомощията за санкциониране, с които разполага Комисията за разрешаване на конфликти на интереси 87 . Групата държави срещу корупцията на Съвета на Европа (GRECO) разгледа правомощията на Комисията за разрешаване на конфликти на интереси и подчерта, че комисията може само да установява дали е налице нарушение, но не може да налага санкции във връзка с членове 2 и 5 от закона 88 . В това отношение GRECO препоръча да се преразгледат наличните санкции за нарушенията на Закона за предотвратяването на конфликти на интереси, за да се гарантират подходящите последствия за всички нарушения. Гражданското общество изрази безпокойство относно възможното ограничаване на правомощията за санкциониране, с който комисията разполага, след решението на Висшия административен съд 89 . Комисията за разрешаване на конфликти на интереси изрази загриженост относно непоследователната съдебна практика и предложи Прокуратурата да започне пред Върховния съд извънреден съдебен контрол на решението на Висшия административен съд с цел то да бъде отменено, като това предложение беше отхвърлено на 14 май 90 . На 27 май 2021 г. Висшият административен съд произнесе допълнително решение във връзка с член 5 от закона, като потвърди решението на Административния съд от 19 декември 2020 г. 91

Все още липсват етични кодекси за членовете на правителството и за членовете на парламента, а „кадровите въртележки между държавния и частния сектор“ са само частично регулиран, както е посочено в Доклада относно върховенството на закона за 2020 г. 92  GRECO 93 изтъкна липсата на Етичен кодекс за членовете на правителството 94 и членовете на парламента 95 и са предприети някои стъпки за прилагането на тези препоръки 96 . Правилата относно „кадровите въртележки“ все още не са укрепени и продължават да бъдат с тесен обхват 97 . По отношение на разпоредбата, с която се забранява длъжностните лица да приемат назначения в частния сектор за период от 12 месеца след края на тяхната обществена служба 98 , GRECO счита, че срокът е твърде кратък, като групата също така е препоръчала на Комисията за разрешаване на конфликти на интереси да се възложи роля на посредник в тази област.

Налице е Етичен кодекс за държавните служители на държавно равнище, въпреки това на местно и регионално равнище до голяма степен липсват етични кодекси. Етичният кодекс за държавните служители на държавно равнище е в сила от 2011 г. 99 Въпреки това на местно равнище за държавните служители етичен кодекс съществува само ако местното/регионалното правителство е приело такъв 100 . Съгласно проектопредложението за Стратегията за борба с корупцията за периода 2021—2030 г. на равнището на местните и регионалните правителства са в сила 142 етични кодекса. В стратегията се предвижда този брой да се увеличи до 576 през 2030 г.

След Доклада относно върховенството на закона за 2020 г. е постигнат известен напредък в областта на лобистките дейности, където все още не е въведено всеобхватно законодателство 101 . В програмата на правителството за периода 2020—2024 г. и проектопредложението за Стратегията за борба с корупцията за периода 2021—2030 г. се предвижда приемането на всеобхватно законодателство. Министерството на правосъдието създаде работна група за тази цел 102 . Необходимостта от регламентиране на лобистките дейности също беше подчертана от GRECO, тъй като препоръките на групата в тази област все още не са приложени 103 .

Подадени са голям брой жалби, свързани с процедури за възлагане на обществени поръчки, които продължават да бъдат област с висок риск от корупция. В проектопредложението за Стратегията за борба с корупцията за периода 2021—2030 г. обществените поръчки се определят като уязвима област по отношение на корупционните рискове 104 . Държавната комисия за надзор на процедурите за възлагане на обществени поръчки е независим орган с правомощия за вземане на решения (правораздавателен орган), който отговаря за разглеждането на жалби, свързани с обществени поръчки 105 . Натовареността ѝ се е увеличила през годините: през 2020 г. 66 % от обществените поръчки са били предмет на процедура по обжалване пред Държавната комисия за надзор на процедурите за възлагане на обществени поръчки 106 . Ключовата роля на Държавната комисия за надзор на процедурите за възлагане на обществени поръчки също така се признава в проекта на стратегия за борба с корупцията, в който се предвижда по-нататъшно укрепване на правната ѝ уредба 107 . Важно е с тази реформа на държавната комисия да се запази нейната независимост, по-специално по отношение на назначаването и дисциплинарните наказания на членовете на държавната комисия, в съответствие с правото на Съюза и като се вземат предвид препоръките на Съвета на Европа 108 . Съгласно проектопредложението за Стратегията за борба с корупцията за периода 2021—2030 г. законодателната уредба в областта на обществените поръчки ще бъде подобрена също и чрез укрепване на механизмите за надзор и чрез увеличаване на прозрачността на процедурите 109 .

Службата на омбудсмана е започнала да получава външни доклади от лица, сигнализиращи за нередности. След приемането на Закона за защитата на лицата, сигнализиращи за нередности 110 от 2019 г. службата на омбудсмана може да получава доклади относно потенциални нарушения и нередности. Както е докладвано от службата на омбудсмана, през 2020 г. са обработени 45 жалби 111 . В същия период няколко случая на корупция по високите етажи на властта са открити след доклади, изпратени от лица, сигнализиращи за нередности 112 .

За да се смекчи рискът от корупция в областта на обществените поръчки по време на пандемията от COVID-19, е осигурено ново конкретно обучение за длъжностните лица 113 . По отношение на прокуратурата само малък брой дейности на Прокуратурата са били забавени поради пандемията, а правоприлагащите органи работеха на две смени, за да се сведат до минимум рисковете от контакт 114 . Освен това Министерството на икономиката и устойчивото развитие издаде конкретни препоръки с цел да се укрепи системата за възлагане на обществени поръчки в контекста на пандемията 115 .

III.Медиен плурализъм и свобода на медиите

Свободата на изразяване и на информация е залегнала в Конституцията 116 , а медийният плурализъм се гарантира от различни закони, по-специално от Закона за електронните медии и Закона за медиите. С тях се предвижда независимият медиен регулатор, Агенцията за електронни медии (AEM), и се гарантира общественият достъп до информацията относно собствеността върху медиите. Като цяло е налице рамка за достъпа до информация и до документи от обществения сектор 117 . Преразглеждането на Закона за електронните медии очаква приемане, за да се транспонира Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (AVMSD) 118 . Освен това правителството смята да актуализира втория стълб на хърватската законодателна рамка в областта на медиите — Закона за медиите, като до края на 2021 г. се очаква да бъде представено предложение 119 .

Предвиждат се нови изисквания за квалификациите на потенциалните членове на управителния орган на Агенцията за електронни медии. Агенцията се ръководи от директор, който също така оглавява Съвета за електронните медии — управителния орган на агенцията. Нейната финансова независимост е гарантирана, тъй като агенцията е зависима от приходите от електронни медийни услуги 120 . Членовете на съвета се назначават от парламента с обикновено мнозинство след предложение на правителството на основата на публична покана за предлагане на номинации 121 . Обстоятелството, че членовете на Съвета могат да бъдат преназначавани за няколко петгодишни мандата, както и решаващото влияние на парламентарното мнозинство върху назначаването на органа, е било изтъкнато като потенциално застрашаващо политическата независимост на регулатора 122 . С проекта на Закона за електронните медии правителството възнамерява да въведе допълнителни изисквания по отношение на образованието, уменията и професионалния опит на потенциалните членове на съвета 123 .

Не съществува независим, саморегулиращ се медиен съвет, който да представлява както пресата и сектора на новинарските медии, така и асоциациите на издателите и журналистите. Обхватът на саморегулаторния етичен кодекс на Съюза на хърватските журналисти е ограничен до журналистите, които са представени в съюза, и изглежда не е признат в достатъчна степен, за да може да защитава журналистите на практика 124 . Министерството на културата и медиите обмисля да подкрепи създаването на независим, саморегулиращ се медиен съвет в контекста на предложението за нов закон за медиите 125 .

Планират се допълнителни подобрения на рамката за прозрачност на информацията за собствеността върху медиите. Със своя проект за преразглеждане на Закона за електронните медии правителството възнамерява да направи наличната информация по-изчерпателна, като изиска да се включи извлечение от регистъра на крайните действителни собственици и да се регистрират електронните публикации 126 . Понастоящем информацията за собствеността върху медиите, свързана с аудиовизуалните и цифровите медии, се публикува на уебсайта на Агенцията за електронни медии. Информацията относно печатните медии се събира от Търговската камара и се публикува в Държавен вестник 127 . Според показателя на мониторинга на медийния плурализъм за 2021 г. е налице среден риск по отношение на прозрачността на собствеността върху медиите, като се посочва, че при условията на настоящата рамка самоличността на крайния действителен собственик може да бъде скрита 128 . Заинтересованите страни твърдят, че в поддържания от Агенцията за електронни медии регистър може да има пропуски по отношение на включването на електронните публикации 129 . Съгласно Мониторинга на медийния плурализъм за 2021 г. в Хърватия се наблюдават големи пазарни дялове на водещите медии в различни пазарни сегменти 130 .

Макар че има въведени основни правила, с които държавните реклами се регламентират 131 , заинтересованите страни докладват, че те често подкопават политическата независимост на медиите, особено на местно равнище 132 . В Закона за електронните медии се предвижда, че от държавните институции и дружествата, по-големият дял на които е собственост на държавата, се изисква да използват 15 % от своите годишни средства с целево предназначение за популяризиране на техните услуги или дейности за рекламиране в регионалните или местни телевизионни или радиопрограми 133 . В Мониторинга на медийния плурализъм за 2021 г. се заключава, че съгласно настоящата рамка „телевизионните канали или радиостанциите често са зависими от регионалната и местната политика, докато вестниците често подкрепят политики и гледни точки, които съответстват на политическите пристрастия на собствениците“ 134 . По-специално регионалните и местните медии често се считат за силно зависими от рекламите на местните органи, което създава потенциален риск за подкопаване на редакторската независимост 135 .

Хърватските органи въведоха някои мерки, съобразени със спецификата на медиите, за смекчаване на последиците от пандемията от COVID-19. В резултат на пандемията продажбите на вестници и приходите от реклами са спаднали и много медии са намалили заплатите и са освободили служители 136 . Особено силно са били повлияни журналистите на свободна практика 137 . Синдикалната организация на хърватските журналисти посочва, че условията на труд на журналистите са се влошили значително по време на пандемията 138 . Медийните дружества са успели да се възползват от общите програми на правителството за подпомагане. В отговор на призива за помощ от страна на заинтересованите страни правителството обяви публична покана чрез Агенцията за електронни медии с цел подкрепа на журналистите на свободна практика и служителите на непълно работно време в медиите 139 .

Достъпът до информация се гарантира от законодателството, но продължава да има значителни забавяния в обработката от страна на публичните органи на заявките на журналисти 140 . Прилагането на Закона за правото на достъп до информация 141 се гарантира от комисаря по информацията и неговата служба. В значителен брой от случаите е необходима пряката намеса на Службата на комисаря по информацията, за да се гарантират последващите действия по отношение на заявките за достъп до информация от страна на журналисти 142 . Мониторингът на медийния плурализъм за 2021 г. показва среден риск, свързан със защитата на правото на информация 143 . GRECO препоръча да бъдат предприети мерки, за да се укрепи принудителното изпълнение на решенията на комисаря по информацията в съответствие със закона 144 .

Съществува правна уредба за защита на журналистите, но те продължават да бъдат обект на изказвания, проповядващи вражда и омраза, и заплахи, както онлайн, така и офлайн 145 . Редица значими случаи са били свързани със словесни атаки срещу журналисти от страна на политици, което подчертава напрежението в отношенията между някои политици и медиите 146 . Освен това заинтересованите страни са изразили сериозно безпокойство по отношение на предполагаемите уволнения или заплахи за уволнения на представители на Синдикалната организация на хърватските журналисти и Съюза на хърватските журналисти от страна на Croatian Radio-Television 147 . От октомври 2020 г. в платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите са регистрирани пет сигнала, свързани със събития в Хърватия, по специално във връзка със случаи на заплахи или обиди срещу журналисти, както и съдебно производство за клевета срещу медия 148 . Макар че през 2020 г. е имало случаи на физически нападения срещу журналисти, в това отношение не изглежда да съществува широкоразпространено безпокойство и полицейските органи предприемат последващи действия във връзка с такива случаи 149 .

Стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността (ССПНСУО), срещу журналисти продължават да бъдат сериозна причина за безпокойство 150 . Съгласно проучване на Съюза на хърватските журналисти през април 2021 г. са били налице 924 текущи съдебни производства срещу журналисти и медиите във Хърватия 151 (в сравнение с 905 през 2020 г. 152 ). Съюзът подчертава, че тези съдебни производства имат сериозно въздействие върху засегнатите медии и заплашват по-специално съществуването на по-малките, местни медии и журналистите на свободна практика 153 . Примерите за такива случаи включват съдебни производства срещу журналисти от страна на знакови политици или длъжностни лица 154 . Въпреки че съдилищата често се произнасят в полза на съответните журналисти 155 , ССПНСУО представляват сериозен финансов риск за журналистите и може да имат важно сплашващо въздействие. Много от ССПНСУО срещу журналисти се основават на обвинения в клевета 156 . Заинтересованите страни призоваха правителството да обърне внимание на този проблем, включително да декриминализира клеветата 157 . Хърватските органи създадоха експертна група, която да предоставя консултации по отношение на инициативите на политиката с цел предотвратяването на стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността.

IV.Други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване

Хърватия има еднокамарна парламентарна система на управление, при която Конституционният съд може да извършва последващ конституционен контрол, включително и по конкретни дела въз основа на конституционна жалба. Законопроектите могат да се внасят от всеки член на парламента или на правителството. Народният омбудсман, който отговаря за насърчаването и защитата на човешките права и свободи, комисарят по информацията и омбудсманът за равенството между половете 158 , който изпълнява функцията на орган за равенството, са независими органи, които имат роля в системата на взаимозависимост и взаимоограничаване.

Макар че в законодателните процедури са включени обществени консултации, заинтересованите страни виждат участието на гражданите по-скоро като формално, а не съществено. Обществените консултации се провеждат чрез централния държавен портал за консултации e-Consultations. Правителствената служба по законодателството координира обществените консултации и администрира портала за електронни консултации. Броят на обществените консултации, които се провеждат за една година, като цяло се увеличава 159 . Като част от своите обичайни дейности Службата на комисаря по информацията следеше как се провеждат консултациите през 2020 г. 160 Както през предходните години нередностите най-често бяха свързани с продължителността на консултацията и с липсата на обосновка за съкратения срок. Освен това жалбите също така са свързани с непубликуването на доклада относно проведената консултация и неприемането или непубликуването на планове за обществени консултации. Освен това заинтересованите страни смятат, че обществените консултации, включително с гражданското общество и неправителствените организации, са формални, а не от съществено значение 161 . През 2021 г. се планират подобрения на портала за електронни консултации, насочени главно към разширяването и осъвременяването на съществуващите функционалности.

Планира се да бъде подобрено прилагането на регулаторната политика. През март 2021 г. Правителствената служба по законодателството започна проект за техническа подкрепа 162 , за да се увеличи аналитичният капацитет за използване на подходящите методологически инструменти и процеси за прилагането на предварителни и последващи оценки на регулаторното въздействие (RIA) С проекта ще се разпространи прилагането на свързаните методики и процеси в рамките на най-относимите публични органи, като ще се извършват обучения сред ключовите участници и заинтересовани страни в системата за оценка на регулаторното въздействие, като например ресорните министерства. Целта е да се подобрят цялостният капацитет и резултатите от прилагането на нормативната уредба, но продължават да съществуват проблеми, свързани с липсата на интегриране на вторичното законодателство и с ограничените ресурси на местно и регионално равнище 163 . Все още има и недостатъци по отношение на прилагането на оценките на регулаторното въздействие. Оценките на регулаторното въздействие се извършват най-вече от министерствата, а Правителствената служба по законодателството осигурява обучения относно методиката и изготвянето на законодателни актове. Мандатът на Правителствената служба по законодателството се ограничава до проверка на оценките на въздействието за първичното законодателство. В резултат на това второстепенните разпоредби остават без проверка с изключение на теста за МСП 164 . Освен това публичните органи и по-специално местните и регионалните органи изпитват сериозен недостиг на човешки ресурси или опит, за да могат ефективно да прилагат регулаторната политика 165 .

Бяха приети мерки във връзка с пандемията от COVID-19 въз основа на двукратно изменения закон относно инфекциозните болести. Хърватия не обяви извънредно положение. Вместо това бяха приети мерки за справяне с пандемията от COVID-19 въз основа на Закона за защита на населението от инфекциозни болести и на Закона за системата за гражданска защита, като и двата са изменени два пъти от началото на пандемията 166 . Конституционността и законността на тези два закона, изменената правна уредба и конкретните въведени ограничителни мерки бяха оспорени пред Конституционния съд, който потвърди тяхното съответствие с Конституцията. Съдът също така разгледа исканията от страна на физически лица за преглед на конституционността и законността на определени свързани решения, приети от Органа за гражданска защита. Съдът потвърди тяхната законност, като призна, че те имат законна цел — да се защитят животът и здравето на гражданите, и са необходими за постигането на тази цел. В отделни процедури, започнати по негова собствена инициатива, съдът установи, че една мярка, приета от Органа за гражданска защита, не отговаря на изискването за пропорционалност 167 .

Конституционният съд постанови, че парламентът следва да намери алтернативни начини да гарантира участието на парламентаристите по време на пандемията от COVID-19. Парламентът продължи да работи по време на пандемията от COVID-19, както и след земетресението през декември 2020 г. През април 2020 г. Процедурният правилник беше изменен, като в специални ситуации се ограничава броят на членовете на парламента, които могат да присъстват едновременно в залата за гласуване, и допълнително се съкращава продължителността на техните дебати. През октомври 2020 г. Конституционният съд обяви тези изменения за неконституционни, като заяви, че съществуват технически възможности да се организира работата на парламента, така че участието на членовете на парламента в пленарните заседания и други дебати да не се ограничава. През ноември 2020 г. беше прието ново изменение на Процедурния правилник, за да се гарантира, че всички членове на парламента ще могат да участват в дебатите. Пленарните заседания се организират в няколко зали едновременно, като също така се използва отдалечен достъп. Въпреки това информационната система не позволява записване на гласовете, подадени от отделните членове на парламента, и отдалеченото участие се разрешава само за тези членове, които са в условия на самоизолация или изолация. По отношение на спазването на мерките във връзка с пандемията от COVID-19 от страна на парламента през декември 2020 г. парламентът поиска от правителството да му представя три пъти годишно доклад относно въздействието от прилагането на Закона за защита на населението от инфекциозни болести за периода, през който решението относно обявяването на епидемия остава в сила 168 . През януари 2021 г. правителството представи първия доклад, който обхваща периода от март 2020 г. до януари 2021 г. и който парламентът прие с мнозинство. По отношение на законодателния процес между януари 2020 г. и март 2021 г. 51 % от общия брой закони са приети с извънредна процедура, което представлява намаление в сравнение с 2019 г. 169 . Значителна част от тези закони са свързани с пандемията от COVID-19.

Народният омбудсман започна да упражнява новите си правомощия. През 2020 г. парламентът прие нов процедурен правилник на омбудсмана и създаден нов отдел в рамките на Службата на омбудсмана за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, след което назначи един допълнителен служител, отговарящ за тези задачи 170 . Народният омбудсман твърди, че Министерството на вътрешните работи продължава да му отказва достъп до информация относно третирането на незаконни мигранти 171 . В това отношение въпросът за осигуряването на представителите на Службата на омбудсмана на достъп до информация на основата на тълкуването на съответното национално законодателство продължава да бъде предмет на дискусии между омбудсмана и Министерството на вътрешните работи. От особено значение са препоръките на Европейската мрежа на националните институции по правата на човека 172 да се гарантира, че националните институционални структури, като например омбудсмана, получават достъп до информация, за да се осигурят независими, подходящи и бързи разследвания, в контекста на твърденията за отблъскване на мигранти на външните граници 173 , с оглед да се осигури зачитането на основните права във всеки един момент. Хърватските власти в сътрудничество с Европейската комисия, агенциите на ЕС и съответните заинтересовани страни, включително омбудсмана, създадоха независим механизъм за мониторинг за граничен контрол, който влезе в сила на 8 юни 2021 г.

Правителството все още изготвя Националния план за създаване и обезпечаване на среда за развитието на гражданското общество за периода 2021—2027 г. 174 . Както е посочено в Доклада относно върховенството на закона за 2020 г., предвиденият национален план има за цел да се подобри допълнително системата за правна, финансова и институционална подкрепа за дейностите на организациите на гражданското общество, които се считат за важни за социално-икономическото развитие на Хърватия, и за изготвянето и прилагането на съответните политики на ЕС и международни политики. Правителствената служба за сътрудничество с НПО планира да ангажира, чрез публична покана, организациите на гражданското общество в експертната работна група. Правителствената служба продължава да организира дни на отворени врати за НПО 175 . Счита се, че гражданското пространство в Хърватия се е стеснило 176 . През 2020 г. Службата на омбудсмана започна разследване, свързано с гражданското общество и защитниците на правата на човека в контекста на пандемията от COVID-19 177 .

Приложение I: Списък на източниците по азбучен ред*

* Списъкът на информацията, получена в контекста на консултацията във връзка с Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., може да бъде намерена на следния уебсайт: https://ec.europa.eu/info/policies/justice-and-fundamental-rights/upholding-rule-law/rule-law/rule-law-mechanism/2021-rule-law-report-targeted-stakeholder-consultation .

GONG (2021 г.), Писмо до GRECO: Комисията не трябва да бъде унищожена, 4 февруари 2021 г., ( https://www.gong.hr/en/good-governance/anti-corruption-policy/letter-to-greco-plenkovic-undermines-the-fight-aga/ ).

GRECO (2020 г.), Пети кръг на оценка — Доклад за оценка на Хърватия относно предотвратяването на корупцията и насърчаването на почтеността на централните правителства (висшите ръководни функции) и правоприлагащите агенции, 24 март 2020 г., ( https://rm.coe.int/fifth-round-evaluation-report-on-croatia-preventing-corruption-and-pro/16809cff22 ).

GRECO (2020 г.), Пети кръг на оценка: предотвратяването на корупцията и насърчаването на почтеността на централните правителства (висшите ръководни функции) и правоприлагащите агенции, 24 март 2020 г., ().

GRECO, Четвърти кръг на оценка: Допълнение към втория доклад за изпълнението от Хърватия, 21 октомври 2020 г., ( https://rm.coe.int/fourth-evaluation-round-corruption-prevention-in-respect-of-members-of/1680a010c3 ).

ILGA-Europe (2021 г.), информация, предоставена за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г.

Novi list (2021 г.), „Публикувано е ново свободно място за председателя на Върховния съд, срокът за кандидатстване е 30 дни“, 31 март 2021 г., ( https://www.novilist.hr/novosti/hrvatska/raspisan-novi-poziv-za-predsjednika-vrhovnog-suda/?meta_refresh=true ).

Osservatorio Balcani Caucaso Transeuropa (2021 г.), информация, предоставена за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г.

Telegram (2021 г.), Ovo je bomba. Telegram otkriva tajnu snimku: ovako HDZ-ov gradonačelnik Požege diktira koje firme moraju dobiti poslove, 12 януари 2021 г., ( https://www.telegram.hr/politika-kriminal/ovo-je-bomba-telegram-otkriva-tajnu-snimku-ovako-hdz-ov-gradonacelnik-pozege-diktira-koje-firme-moraju-dobiti-poslove/ ).

Večernji list (2020 г.), Dosje o Bandićevoj poskupjeloj Žičari: Laži, aneksi, tužbe ljubavne afere, osvete..., 29 ноември 2020 г., ( https://www.vecernji.hr/vijesti/dosje-o-bandicevoj-poskupjeloj-zicari-lazi-aneksi-tuzbe-ljubavne-afere-osvete-1449799 ).

Večernji list (2020 г.), USKOK i PNUSKOK provode izvide o sljemenskoj žičari, 27 ноември 2020 г., ( https://www.vecernji.hr/vijesti/uskok-i-pnuskok-provode-izvide-o-sljemenskoj-zicari-1449498 ).

Асоциация на съдиите (2021 г.), съобщение за медиите от 29 април 2021 г., ( http://uhs.hr/archives/1544 ).

Висш административен съд, съобщение за медиите от 3 февруари 2021 г., ( https://sudovi.hr/sites/default/files/priopcenja/2021-02/Visoki%20upravni%20sud%20Republike%20Hrvatske%20-%20priop%C4%87enje%20za%20javnost%203.%20velja%C4%8De%202021.pdf ).

Върховен съд на Хърватия (2021 г.), искане от страна на председателя на Върховния съд, 5 март 2021 г., ( http://www.vsrh.hr/CustomPages/Static/HRV/Files/2021dok/Priopcenja/Prituzba-2021.pdf ).

Върховен съд на Хърватия (2021 г.), съобщение за медиите от 18 май 2021 г., ( http://www.vsrh.hr/EasyWeb.asp?pcpid=560 ).

Дом на правата на човека Загреб (2021 г.), информация, предоставена за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г.

Европейска комисия (2019—2021 г.), Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието..

Европейска мрежа на националните институции по правата на човека (2021 г.), информация, предоставена за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г.

Европейски граждански форум (GONG) (2021 г.), информация, предоставена за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г. 

Етичен съвет на Върховния съд, „Етичният съвет на Върховния съд на Република Хърватия се е произнесъл по жалбите на съдиите в рамките на процедурата за оценка на съществуването на нарушение на Кодекса за етично поведение на съдебните служители“ — съобщение за медиите от 31 май 2021 г., ( http://www.vsrh.hr/EasyWeb.asp?pcpid=560 ; http://www.vsrh.hr/CustomPages/Static/HRV/Files/2021dok/Priopcenja/Ev%205-2021-3.pdf ; http://www.vsrh.hr/CustomPages/Static/HRV/Files/2021dok/Priopcenja/Ev%207-2021-4.pdf ; http://www.vsrh.hr/CustomPages/Static/HRV/Files/2021dok/Priopcenja/Ev%208-2021-3.pdf ; http://www.vsrh.hr/CustomPages/Static/HRV/Files/2021dok/Priopcenja/Ev%208-2021-4.pdf ).

Информационна база данни относно убежището, Доклад за Хърватия, актуализиран през 2020 г., https://asylumineurope.org/wp-content/uploads/2021/05/AIDA-HR_2020update.pdf ).

Кабинет на президента на Република Хърватия (2021 г.), съобщение за медиите от 8 март 2021 г., ( https://www.predsjednik.hr/vijesti/predsjednik-republike-predlozio-je-zlatu-durdevic-za-predsjednicu-vrhovnog-suda-republike-hrvatske/ ).

Кабинет на президента на Република Хърватия (2021 г.), съобщение за медиите от 25 март 2021 г., ( https://www.predsjednik.hr/vijesti/ured-predsjednika-republike-hrvatske-uputio-dopis-drzavnom-sudbenom-vijecu/ ).

Националните доклади, изготвени от френската национална институция по правата на човека (CNCDH) и хърватската, гръцката, сръбската и словенската национална институция по правата на човека, [дата — предстои да бъде актуализирано], ( http://ennhri.org/rights-at-borders/ ).

Общо събрание на Върховния съд (2021 г.), съобщение за медиите от 18 май 2021 г., ( http://www.vsrh.hr/EasyWeb.asp?pcpid=560 ).

Общо събрание на Върховния съд на Хърватия (2021 г.), съобщение за медиите от 26 март 2021 г., ( http://www.vsrh.hr/EasyWeb.asp?pcpid=560 ).

Парламент на Хърватия, Стратегия за борба с корупцията за периода 2015—2020 г., 27 февруари 2015 г., ( https://narodne-novine.nn.hr/clanci/sluzbeni/2015_03_26_545.html ).

Проект на Стратегията за борба с корупцията за периода 2021-2030, публикуван за обществена консултация, 25 юни 2021 г., ( https://esavjetovanja.gov.hr/ECon/MainScreen?entityId=16930 ).

Решение на Висшия административен съд от 10 декември 2020 г., Usž–2745/18-5, ( https://www.sukobinteresa.hr/sites/default/files/akti/2021/milan_bandic_p-130-14_presuda_visokog_upravnog_suda_republike_hrvatske.pdf ).

Решение на Висшия административен съд от 12 септември 2019 г., Usž-1948/19-2, ( https://www.sukobinteresa.hr/sites/default/files/akti/2019/p-73-18-19-27.pdf ).

Решение на Висшия административен съд от 27 май 2020 г., Usž – 2889/20-2, ( https://www.sukobinteresa.hr/sites/default/files/akti/2021/andrej_plenkovic_p-381-18_presuda_visokog_upravnog_suda_usz-2889-20.pdf ).

Решение на Конституционния съд от 14 септември 2020 г., U-II-2379/2020, ( https://narodne-novine.nn.hr/clanci/sluzbeni/full/2020_09_105_1969.html ).

Решение на Конституционния съд от 2 юли 2019 г., U-III-673/2018, ( https://sljeme.usud.hr/usud/praksaw.nsf/fOdluka.xsp?action=openDocument&documentId=C12570D30061CE54C125842D00218646 ).

Решение на Конституционния съд от 23 март 2021 г., U-I-1039/2021, ( https://sljeme.usud.hr/Usud/Praksaw.nsf/C12570D30061CE54C12586A200446E08/$FILE/U-I-1039-2021%20i%20dr.pdf ).

Решение на Конституционния съд от 3 ноември 2020 г., U-I-4658/2019, ( https://sljeme.usud.hr/Usud/Praksaw.nsf/C12570D30061CE54C1258615004B58C4/$FILE/U-I-4658-2019%20i%20dr.pdf ).

Съвет на Европа (2021 г.), Платформа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите, „Председателят на Съюза на хърватските журналисти Мая Север заплашена с уволнение“, № 40/2021.

Съвет на Европа, Платформа за защита на журналистиката и безопасността на журналистите (2021 г.), дело за клевета срещу INDEX d.o.o., № 80/2021.

Съюз на хърватските журналисти и Синдикалната организация на хърватските журналисти (2021 г.), информация, предоставена за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г.

Съюз на хърватските журналисти (2020 г.), „Анкета на CJA: над 905 текущи съдебни производства срещу журналисти и медии в Хърватия“, 1 май 2020 г., ( https://hnd.hr/eng/cja-s-poll-over-905-lawsuits-against-journalists-and-the-media-currently-active-in-croatia ).

Съюз на хърватските журналисти (2021 г.) „Понастоящем текущите съдебни производства срещу журналисти и медии в Хърватия са най-малко 924“, 16 април 2021 г., ( https://hnd.hr/eng/cja-survey-at-least-924-lawsuits-against-journalists-and-the-media-currently-active-in-croatia ).

Съюз на хърватските журналисти (2021 г.), „Преследването от страна на Бачич на лидерите на CJA и на Съюза на журналистите е поредният удар срещу свободата на медиите“, 13 март 2021 г., ( https://hnd.hr/eng/bacic-s-persecution-of-the-leaders-of-the-cja-and-the-journalists-union-is-a-new-blow-to-media-freedom ).

Център за изследване на въпросите на мира и Хърватската платформа за международна гражданска солидарност (2021 г.), информация за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г.

Приложение II: Посещение в Хърватия

През април и май 2021 г. службите на Комисията проведоха виртуални срещи със:

·Crosol

·GONG

·PNUSKOK — специализираната полиция за борба с корупцията

·Агенцията за електронни медии

·Адвокатската колегия

·Асоциацията на съдиите (съдия Дамир Контреч)

·Върховния съд

·Дома на правата на човека

·Държавната комисия за надзор на процедурите за възлагане на обществени поръчки

·Държавната одитна служба

·Държавния прокурорски съвет

·Държавния съдебен съвет

·Института за мир

·Комисията за разрешаване на конфликти на интереси

·Министерството на културата и медиите

·Министерството на правосъдието и администрацията

·Парламентарния национален съвет за наблюдение на изпълнението на стратегията за борба с корупцията

·Правителствената служба по законодателството

·Правителствения съвет за предотвратяване на корупцията

·Прокуратурата (включително специализираната прокуратура на USKOK за борба с корупцията)

·Секретариата на парламента

·Синдикалната организация на хърватските журналисти

·Службата за сътрудничество с НПО

·Службата на комисаря по информацията

·Службата на народния омбудсман

·Съюза на хърватските журналисти

·Хърватската асоциация на издателите на вестници

·Центъра за изследване на въпросите на мира

* Комисията проведе също така и поредица от хоризонтални срещи със следните организации:

·CIVICUS

·EuroCommerce

·ILGA-Europe

·Амнести Интернешънъл

·Гражданско общество Европа

·Европейската мрежа на Международната федерация по семейно планиране (IPPF EN)

·Европейската федерация на журналистите

·Европейския граждански форум

·Европейския младежки форум

·Европейския център за нестопанско право

·Европейския център за свобода на печата и медиите

·Европейско партньорство за демокрация

·Застъпничество за филантропия

·Защитници на предна линия

·Института за европейски политики на фондация „Отворено общество“

·Конференцията на европейските църкви

·Международната комисия на юристите

·Международната организация за подкрепа на защитниците на правата на човека Protection International

·Международната федерация за правата на човека

·Международния институт по печата

·Нидерландския хелзинкски комитет

·„Прозрачност без граници“ ЕС

·Репортери без граници

·Съюза за граждански свободи за Европа

·Фондацията за защита на правата на човека

·„Хюман райтс уоч“

·Центъра за репродуктивни права

(1)      Държавният съдебен съвет е съдебен орган за самоуправление с 11 членове и е съставен от седем съдии, избрани от техните колеги, двама университетски преподаватели по право и двама членове на парламента, един от които е от опозицията. Членовете на съвета се избират за четиригодишен мандат и могат да бъдат преизбирани само веднъж. Съветът отговаря за назначаването и освобождаването на съдиите и председателите на съдилища, вземането на решения относно имунитета, прехвърлянето и външните дейности на съдиите, провеждането на дисциплинарни производства и вземането на решения, свързани с дисциплинарната отговорност на съдиите, участието на съдиите и съдебните служители в обучения, приемането на методика за оценяване на съдиите, воденето на личните досиета на съдиите и проверката на декларациите за имущественото им състояние.

(2)      Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието за 2019 г., графики 55—57.

(3)      Държавният прокурорски съвет е прокурорски орган за самоуправление с 11 членове и е съставен от седем заместник-прокурори, избрани от техните колеги, двама университетски преподаватели по право и двама членове на парламента, един от които е от опозицията. Членовете на съвета се избират за четиригодишен мандат и могат да бъдат преизбирани само веднъж. Мандатът на съвета включва назначаването и освобождаването, вземането на решения относно външните дейности, участието в обучения, вземането на решения по възражения във връзка с оценките, воденето на личните досиета и проверката на декларациите за имущественото състояние на прокурорите и заместник-прокурорите, както и вземането на решения относно прехвърлянето на служители, провеждането на дисциплинарни производства и вземането на решения, свързани с дисциплинарната отговорност на заместник-прокурорите.

(4)      Събранието на адвокатската колегия избира в съответствие с устава на Хърватската адвокатска колегия Дисциплинарния съд (който е съставен от пет членове и взема решения по отношение на по-сериозни нарушения и по отношение на обжалванията на решенията на дисциплинарните съвети) и Върховния дисциплинарен съд (който се състои от поне пет членове и взема решения по отношение на обжалванията на решенията на Дисциплинарния съд) а изпълнителният съвет на колегията избира дисциплинарните съвети (които са съставени от трима членове и вземат решения по отношение на по-леки нарушения).

(5)      Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието за 2021 г., графика 48. Равнището на усещането за независимост на съдебната власт се категоризира по следния начин: много ниско (под 30 % от анкетираните възприемат независимостта на съдебната власт като относително добра и много добра); ниско (между 30 %и 39 %), средно (между 40 % и 59 %), високо (между 60 % и 75 %), много високо (над 75 %).

(6)      Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието за 2021 г., графика 50.

(7)      Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието за 2021 г., графика 49. Основната причина, посочена от дружествата, е усещането за намеса или натиск поради икономически или други конкретни интереси, следвана непосредствено от усещането за намеса или натиск от страна на правителството и политиците. Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието за 2021 г., графика 51. Трябва да се отбележи, че през петгодишния период делът на представителите на широката общественост и на дружествата, които са посочили тези причини, остава най-висок в ЕС в сравнително изражение.

(8)      Последното подробно проучване сред ползвателите на услугите на съдилищата и работещите в съдебната система беше проведено през 2015 г. във връзка с достъпността на съдебните услуги, обслужването на клиентите в съдилищата, провеждането на съдебните заседания, съдебните решения и услугите, предоставяни от адвокатите. Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието за 2017 г., графика 45. Вж. също Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2018 г., графика 49, Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2019 г., графика 42, Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2020 г., графика 42, и Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2021 г., графика 37, от които личи, че през периода 2016—2019 г. не са провеждани проучвания.

(9)      Тези изказвания са направени от определени представители на изпълнителната власт. В отговор Асоциацията на съдиите и Върховният съд издадоха съобщения за медиите, в които отхвърлят такива изказвания, напр. Общо събрание на Върховния съд, съобщение за медиите от 26 март 2021 г.; Асоциация на съдиите, съобщение за медиите от 29 април 2021 г.; Общо събрание на Върховния съд, съобщение за медиите от 18 май 2021 г.

(10)      Член 116, параграф 2 от Конституцията на Република Хърватия.

(11)      Член 116, параграф 2 от Конституцията на Република Хърватия.

(12)      Решение на Конституционния съд от 23 март 2021 г., U-I-1039/2021, параграф 18.1.

(13)      С измененията от 2018 г. на Закона за съдилищата се въведе изискване обявлението за свободна длъжност за поста на председател на Върховния съд да се публикува в Държавен вестник и процедурата по назначаване на свободна длъжност да се управлява от Държавния съдебен съвет. Изменение на членове 44, 44.а и 44.b от Закона за съдилищата. Държавният съдебен съвет публикува автобиографиите на кандидатите и работните програми на Върховния съд, които те са представили, на своя уебсайт. След това съветът предава кандидатурите на кабинета на президента на Републиката, който изисква от Общото събрание на съдиите от Върховния съд и от компетентната парламентарна комисия да представят становища относно кандидатите. Следва да се отбележи, че Държавният съдебен съвет има само административна роля в процедурата по назначаване на свободна длъжност и не представя свое становище по отношение на кандидатите, нито ги избира.

(14)      Кабинет на президента на Републиката, съобщение за медиите от 8 март 2021 г. В по-ранно интервю президентът на Републиката посочи, че не възнамерява да предложи нито един от тримата кандидати, тъй като това „би се отклонило сериозно от конституционните обичайни практики“. Той също така заяви, че „законът, който предоставя роля на Държавния съдебен съвет [в процедурата по назначаване на свободна длъжност] е безсмислен“ и че той няма да избере кандидат измежду съдиите от Върховния съд.

(15)      Решение на Конституционния съд от 23 март 2021 г., U-I-1039/2021, U-I-1620/21. Инициативата за конституционен контрол беше започната от гражданин.

(16)      Решение на Конституционния съд от 23 март 2021 г., U-I-1039/2021, U-I-1620/21, параграфи 18.2. и 18.2.1. Съдът уточни, че Държавният съдебен съвет следва да представи на президента на Републиката само тези кандидати, които отговарят на изискванията и на законовите критерии. (параграф 18.1). Съдът също така подчерта, че съгласно измененията от 2018 г. от съвета се изисква да назначи, извън редовните процедури за назначаване на длъжност съдия, новия председател на Върховния съд като съдия с постоянен статут, ако лицето не е било съдия. (параграф 18.2.6).

(17)      Решение на Конституционния съд от 23 март 2021 г., U-I-1039/2021, U-I-1620/21, параграф 18.2.6.

(18)      Решение на Конституционния съд от 23 март 2021 г., U-I-1039/2021, U-I-1620/21, параграф 18.2.1.

(19)      Кабинет на президента на Републиката, съобщение за медиите от 25 март 2021 г.

(20)      Общото събрание на Върховния съд не представи положително становище за нито един от тях. Върховен съд, съобщение за медиите от 18 май 2021 г. На 8 юни 2021 г., след като представиха своите програми за работата на Върховния съд пред парламентарната комисия за съдебната власт, нито един от четирите оставащи кандидати (един кандидат оттегли своята кандидатура) не получи мнозинство от гласовете на членовете на комисията. На 25 юни 2021 г. предложеният кандидат не получи изискваното мнозинство от пленума на парламента.

(21)      Закон за съдилищата, член 44.в. Процесът по назначаването е предмет на противоречия, в рамките му вече са проведени две последователни публични покани за заявяване на интерес и при липса на съгласие в парламента този процес може да бъде допълнително удължен.

(22)      CM/Rec(2010)12, параграф 47. Съгласно правото на Съюза участието на независим орган, като например съдебния съвет, в процедурата по назначаване на съдии може да допринесе за по-обективното протичане на този процес чрез ограничаване на свободата на преценка на изпълнителната власт по отношение на такива назначавания, при условие че този съвет е достатъчно независим. Решение на Съда на Европейския съюз, дело C-824/18 AB et al., параграфи 124—127 и цитираната съдебна практика.

(23)      Изменения от 2018 г. на Закона за Държавния съдебен съвет.Съдебните и прокурорските длъжности се заемат чрез основан на заслуги процес с помощта на система за оценяване, при която се вземат предвид два елемента. Първият е или крайната оценка на кандидата в Националната школа за съдии или за прокурори, или, при назначение на действащ съдия в друг съд, оценката на резултатите от работата му в съдебната система. Вторият елемент е интервюто пред съответния съвет. Доклад относно върховенството на закона за 2020 г., Глави по държави: ситуация в областта на върховенството на закона в Хърватия, стр. 3—5.

(24)      С измененията също така се ограничава изборът на кандидати, с които съветите могат да проведат интервю. Последствията от тези изменения могат да се видят в някои процедури за назначение през 2019 г. и 2020 г., при които съветите срещнаха трудности в своите усилия да не позволят свеждането на процедурата за назначение до механичното броене на точки. Доклад относно върховенството на закона за 2020 г., Глави по държави: ситуация в областта на върховенството на закона в Хърватия, стр. 4.

(25)      Държавният съдебен съвет предложи промени на закона за Държавния съдебен съвет, по-специално увеличаване на броя на точките, възлагани след интервюто с кандидата, до равнището от преди измененията от 2018 г. и преразглеждане на разпоредбите за условията, съгласно които кандидатите могат да бъдат поканени на интервю. Информация, получена в контекста на посещението в Хърватия.

(26)      Изменената система за подаване, изготвяне, контрол и публикуване на доклади относно имуществото на съдиите, прокурорите и заместник-прокурорите (декларации за имущественото състояние) беше въведена в законодателството през 2018 г. От съдиите и прокурорите се изисква да подадат своите декларации за имущественото състояние в електронен формат и данните относно тяхното имуществено състояние са публично достъпни и се публикуват на уебсайта на съветите при спазване на правилата за защита на личните данни. Информация, предоставена от Хърватия за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 3—5, 17—18.

(27)      Информация, предоставена от Хърватия за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 3 и 17. За да получат достъп до базите данни в други институции (напр. данъчната администрация, финансовата агенция, Министерството на транспорта, Министерството на земеделието), двата съвета ще трябва да сключат споразумения с всяка институция, в които се уточнява каква информация ще бъде споделяна и се включват разпоредби за защита на личните данни.

(28)      Информация, получена в контекста на посещението в Хърватия.

(29)      През февруари 2021 г. Министерството на правосъдието и държавната администрация проведе тристранна среща с представители на Комисията за разрешаване на конфликти на интереси и Държавния съдебен съвет с цел да се обмени опит по отношение на въвеждането на информационни приложения. Информация, предоставена от Хърватия за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 18.

(30)      Обявено в Националния план за възстановяване и устойчивост, представен от правителството на Хърватия на 18 май 2021 г.

(31)      Върховен съвет, искане на председателя на Върховния съд, 5 март 2021 г.

(32)      Етичният съвет на Върховния съд на Република Хърватия се е произнесъл по жалбите на съдиите в рамките на процедурата за оценка на съществуването на нарушение на Кодекса за етично поведение на съдебните служители, съобщение за медиите от 31 май 2021 г.

(33)      На 9 юни 2021 г. три съдии бяха арестувани във връзка с предполагаеми престъпления, свързани с корупция. Трябва да се отбележи, че председателят на съответния съд също така е поискал нова проверка на сигурността по отношение на съдиите, които работят по дела, свързани с корупцията и организираната престъпност, в този съд.

(34)      Решението, с което се констатира етично нарушение, се включва в личните досиета на съдиите и се изпраща на съответния председател на съда.

(35)      Членове 106, 107 и 107.а от Закона за съдилищата.

(36)      Членове 62—79 от Закона за Държавния съдебен съвет. За сравнение на органите, участващи в дисциплинарните производства срещу съдии, във всички държави членки вж. графики 52—53 от Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2020 г.

(37)      Доклад относно върховенството на закона за 2020 г. Глави по държави: ситуация в областта на върховенството на закона в Хърватия, стр. 4.

(38)      Фигури 40—47, 2021 г. Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието.

(39)      В четири административни съдилища от първа инстанция и във Висшия административен съд. Информация, предоставена от Хърватия за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 9.

(40)      Информация, предоставена от Хърватия за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 8.

(41)      В края на 2020 г. около 49 % от всички документи в търговските съдилища са били изпратени и получени по електронен път и 26 % — в общинските съдилища. Информация, получена в контекста на посещението в Хърватия.

(42)      Обявено в Националния план за възстановяване и устойчивост, представен от правителството на Хърватия на 18 май 2021 г.

(43)      Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието за 2021 г., графика 46. Доклад относно върховенството на закона за 2020 г., Глави по държави: ситуация в областта на върховенството на закона в Хърватия, стр. 8.

(44)      Обявено в Националния план за възстановяване и устойчивост, представен от правителството на Хърватия на 18 май 2021 г.

(45)      Информация, предоставена от Хърватия за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 8—9.

(46)      Вж. бележки под линия 1 и 3 по-горе.

(47)      Доклад относно върховенството на закона за 2020 г. Глави по държави: ситуация в областта на върховенството на закона в Хърватия, стр. 4—5.

(48)      Вж. раздела относно независимостта по-горе.

(49)      Член 490 от Наказателно-процесуалният кодекс: 1) жалба срещу решение на второинстанционния съд може да бъде представена пред третоинстанционен съд само ако: 1) второинстанционният съд е наложил наказание дългосрочно лишаване от свобода или е потвърдил присъдата от първата инстанция, по силата на която е било наложено това наказание; 2) второинстанционният съд е отменил присъдата от първата инстанция, по силата на която обвиняемият е бил оправдаван, и е постановил присъда, съгласно която обвиняемият е признат за виновен.

(50)      В искането за проверка на конституционността се твърди, наред с другото, че със Закона за съдилищата и Наказателно-процесуалния кодекс противоконституционно се стеснява юрисдикцията на Върховния съд като трета инстанция и в противоречие с Конституцията се премахва юрисдикцията за функциониране като второинстанционен съд. Конституционният съд отсъди, че законодателната власт има свободата да прецени кои съдилища ще вземат решения по съответните видове въпроси. Той също така заяви, че използваните от Върховния съд мерки, за да се гарантира последователност на съдебната практика, няма бъдат застрашени, по-специално ако Върховният съд кани на своите заседания относно последователността на съдебната практика (съгласно член 27 от Закона за съдилищата) и председателя на Висшият наказателен съд. Решение на Конституционния съд от 3 ноември 2020 г., U-I-4658/2019.

(51)      Останалите четири кандидати за съдии не са получили достатъчно гласове в Държавния съдебен съвет и свободното място не е било повторно обявено, също и с оглед на факта, че броят на делата пред съда понастоящем е малък.

(52)      Графики 6—19, 2021 г. Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието.

(53)      На 2 ноември 2020 г. председателят на Върховния съд издаде указание за председателите на съдилища да организират работата в съответствие с два модела. Съгласно модел А първоинстанционните съдилища работят с всички видове дела в своята юрисдикция, в съответствие с епидемичните мерки и с оглед да се намали броят на лицата в сградите на съдилищата, а външните дейности се ограничават само до такива от спешна необходимост. Препоръчва се да се използват електронни комуникации, както и изслушванията към второинстанционните съдилища да се провеждат чрез инструменти за видео/аудиоконферентна връзка. Съгласно модел Б, който се използва след получаването на одобрение от страна на председателя на Върховния съд в случай на неблагоприятно развитие на епидемичната обстановка, първоинстанционните съдилища работят само със спешни дела и само съдиите, които се занимават с тези дела, идват в съда. Заседанията за всички други дела се прекъсват за 14 дни. Дейностите извън сградите на съдилищата се прекратяват. Във второинстанционните съдилища председателят на съда определя графика на заседанията, като се препоръчва да се използват инструменти за видео/аудиоконферентна връзка. Информация, предоставена от Хърватия за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 14.

(54)      Данни за 2020 г., Министерство на правосъдието.

(55)      Информация, предоставена от Хърватия за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 11.

(56)      За повече информация относно функционирането на Висшия наказателен съд и решението на Конституционния съд от 3 ноември 2020 г., U-I-4658/2019, вж. раздела относно качеството на правосъдната система по-горе.

(57)      „Прозрачност без граници“ (Transparency International), Индекс за възприемане на корупцията за 2020 г. (2021 г.), стр. 2—3. Равнището на възприятието за корупция се категоризира, както следва: ниско (усещането сред експертите и ръководните кадри в предприятията за корупцията в обществения сектор има над 79 точки); относително ниско (между 79—60 точки), относително високо (между 59—50 точки), високо (под 50 точки).

(58)      През 2015 г. резултатът е 51 точки, а през 2020 г. — 47 точки. Той се увеличава/намалява значително, ако разликата спрямо предходен период е повече от 5 точки, и се увеличават/спадат, ако разликата е от 4 до 5 точки, а се запазват сравнително стабилни, ако разликата е от 1 до 3 точки през последните пет години.

(59)      Докладваните миналата година данни на Евробарометър относно усещането за корупция и опита на гражданите и бизнеса се актуализират на всеки две години. Най-актуалният набор от данни са Специалното проучване на Евробарометър № 502 (2020 г.) и Експресното проучване на Евробарометър № 482 (2019 г.).

(60)      Стратегия за борба с корупцията за периода 2015—2020 г.

(61)      Проектопредложението за Стратегията за борба с корупцията за периода 2021—2030 г. е публикувано на електронния портал за консултации на правителството.

(62)      Писмена информация, предоставена от правителство на Хърватия за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 12.

(63)      Списък с международни препоръки, посочени в проекта на Стратегията за борба с корупцията, стр. 6.

(64)      Стратегията за борба с корупцията за периода 2015—2020 г. беше съсредоточена върху предотвратяването, вж. Доклад относно върховенството на закона за 2020 г. Глави по държави: ситуация в областта на върховенството на закона в Хърватия, стр. 9.

(65)      Проектопредложение за Стратегията за борба с корупцията за периода 2021—2030 г., стр. 5.

(66)      Информация, предоставена от Хърватия за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 15.

(67)      Информация, предоставена от Хърватия за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 15. Двете нови звена са: службата за стратегическо планиране, координация на прилагането на националната документация и повишаване на обществената осведоменост; и службата за международно сътрудничество и развитие и подобряване на нормативната уредба.

(68)      Информация, предоставена от Хърватия за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 15.    

(69)      Информация, докладвана от Комисията за предотвратяване на конфликтите на интереси в контекста на посещението в Хърватия.

(70)      Правителството на Република Хърватия, Програма на правителство за периода 2020—2024 г., стр. 45. В плана за законодателни дейности на правителството за 2021 г. се предвижда през четвъртото тримесечие работните органи да бъдат насочвани към процедурата по отношение на измененията. С този закон се цели да се премахне имунитетът на членовете на правителството за престъпления, свързани с корупция, които подлежат на служебно наказателно преследване.

(71)      С членове 293 и 294 се криминализират подкупите, но не се посочват ясно чуждестранните длъжностни лица. Понятието „длъжностно лице“ се определя в член 89, параграф 3 от Наказателния кодекс. ОИСР, Foreign Bribery Offence and its Enforcement in Eastern Europe and Central Asia (Престъпления, свързани с подкупване на чужди длъжностни лица, и наказателното им преследване в Източна Европа и Централна Азия), 2016 г., стр. 69.

(72)      Проектопредложение за Стратегията за борба с корупцията за периода 2021—2030 г., стр. 30.

(73)      Група държави срещу корупцията (GRECO), Пети кръг на оценка — доклад за оценка, 6 декември 2019 г., т. 99.

(74)      През 2020 г. Прокуратурата получи наказателни уведомления относно 1 230 предполагаеми извършители на престъпления, свързани с корупция, което представлява 72 % от общите наказателни уведомления, получени от USKOK (през 2019 г. заподозрените са били 1003, което представлява 73 % от общия брой уведомления). Това показва увеличение от около 20 % на броя на заподозрените лица в сравнение с последните години. Трябва да се отбележи, че повече от 90 % от тези уведомления са били отхвърлени и повечето от тях са били изпратени от граждани. Доклад на Прокуратурата за 2020 г., 29 април 2021 г., стр. 187—188.

(75)      През 2020 г. средната продължителност на наказателните производства на първа инстанция (свързани със сериозни е била 733 дни в общинските съдилища и 804 в окръжните съдилища (наказателни дела). Данни на Министерството на правосъдието и държавната администрация. По отношение на делата, свързани с корупция, един пример е делото срещу Fimi-media, което продължи 11 години.

(76)      Проектопредложение за Стратегията за борба с корупцията за периода 2021—2030 г., стр. 32.

(77)      Информация, предоставена от USKOK в контекста на посещението в Хърватия. Например липса на специализиран софтуер и инструменти за криминaлистика за разследването на електронно оборудване.

(78)      Информация, предоставена от PNUSKOK в контекста на посещението в Хърватия.

(79)      Проектопредложение за Стратегията за борба с корупцията за периода 2021—2030 г., стр. 36.

(80)      Доклад относно върховенството на закона за 2020 г., глава за Хърватия, стр. 10.

(81)      Доклад относно върховенството на закона за 2020 г., глава за Хърватия, стр. 10.

(82)      Проектопредложение за Стратегията за борба с корупцията за периода 2021—2030 г., стр. 44—45.

(83)      Напр. Решение на Конституционния съд от 2 юли 2019 г., U-III-673/2018. С това решение бяха отменени решенията на Административния съд и Висшия административен съд на основание, наред с другото, че съдилищата не са предвидили ефективна съдебна проверка.

(84)      Решение на Висшия административния съд от 10 декември 2020 г., Usž – 2745/18-5.

(85)      В член 5 от закона се прави позоваване на принципите, които длъжностните лица трябва да спазват при изпълнението на своите обществени задължения — действията им да се основават на честност, съвестност, отговорност и безпристрастност и те да пазят своята надеждност и почтеност.

(86)      Съгласно решението на Висшия административен съд Комисията за предотвратяване на конфликти на интереси може да налага санкции само съгласно списъка от нарушения, включен в член 42 от същия закон, и разпоредбите от член 5 не са предвидени в този списък. Решение на Висшия административния съд от 10 декември 2020 г., Usž — 2745/18-5.

(87)      В същото време подобни текущи процедури на Комисията за предотвратяване на конфликти на интереси може също да бъдат засегнати от решението на Висшия административен съд.

(88)      Група държави срещу корупцията, Пети кръг на оценка: Предотвратяване на корупцията и насърчаване на почтеността на централните правителства (висшите ръководни функции) и правоприлагащите агенции, 24 март 2020 г. параграф 92.

(89)      GONG, писмо до GRECO: Комисията не трябва да бъде унищожена (Letter to GRECO: The Commission must not be destroyed), 4 февруари 2021 г.

(90)      На 3 февруари 2021 г. Висшият административен съд издаде съобщение за медиите относно своята съдебна практика по отношение на конфликтите на интереси, като заяви, че административните съдилища са компетентни да оценяват законността на решенията на Комисията за разрешаване на конфликти на интереси и да гарантират законността, а също така и да осигуряват съдебна защита за правата и правните интереси на физическите и юридическите лица и други страни, които са били нарушени в резултат на отделни решения или действия на публичните органи. Съдът също така посочи, че борбата с корупцията не означава, че съдилищата трябва безкритично и безусловно да определят всички решения на комисията като законни, тъй като това би обезсмислило гореспоменатата роля на административните съдилища в контрола на законността на решенията, взети от публичните органи. Висш административен съд, съобщение за медиите от 3 февруари 2021 г.На 14 май 2021 г. Прокуратурата отхвърли инициативата на комисията относно решението на Висшия административен съд от декември 2020 г., тъй като въпросното лице, кметът на Загреб, е починало.

(91)      Решение на Висшия административния съд от 27 май 2020 г., Usž — 2889/20-2.

(92)      Доклад относно върховенството на закона за 2020 г. Глави по държави: ситуация в областта на върховенството на закона в Хърватия, стр. 11.

(93)      Продължава подготвителната работа за създаването на Етичния кодекс за членовете на парламента и Етичния кодекс за членовете на правителството.

(94)      Група държави срещу корупцията, Пети кръг на оценка: Предотвратяване на корупцията и насърчаване на почтеността на централните правителства (висшите ръководни функции) и правоприлагащите агенции, 24 март 2020 г. стр. 15—16.

(95)      Група държави срещу корупцията (GRECO), Четвърти кръг на оценка, Допълнение към втория доклад за изпълнението от Хърватия, 21 октомври 2020 г., стр. 3

(96)      Работната група, която отговаря за изготвянето на Етичния кодекс за членовете на парламента, изпрати проекта на Комитета по въпросите на Конституцията, Процедурния правилник и политическата система след дискусия на заседанието на председателството.

(97)      Група държави срещу корупцията, Пети кръг на оценка: Предотвратяване на корупцията и насърчаване на почтеността на централните правителства (висшите ръководни функции) и правоприлагащите агенции, стр. 25.

(98)      В член 20 от Закона за предотвратяването на конфликти на интереси се посочва, че длъжностните лица не може да приемат назначения от субект, с който са имали пряк контакт, за период от 12 месеца след края на тяхната службата.

(99)      Etički kodeks državnih službenika, Държавен вестник 40/201.

(100)      Проектопредложение за Стратегията за борба с корупцията за периода 2021—2030 г., стр. 64.

(101)      Липсата на такива подробни правила за членовете на парламента и висшите длъжностни лица на изпълнителната власт беше вече отбелязана в Доклада относно върховенството на закона за 2020 г. Глави по държави: ситуация в областта на върховенството на закона в Хърватия, стр. 11.

(102)      Писмена информация, предоставена от правителството на Хърватия в контекста на посещението в Хърватия, проектопредложение за Стратегията за борба с корупцията за периода 2021—2030 г., стр. 46, и правителството на Република Хърватия, програма на правителството за периода 2020—2024 г., стр. 45. Работната група ще бъде съставена от представители на правителството на Република Хърватия, Прокуратурата, комисаря по информацията, Комисията за разрешаване на конфликти на интереси, Агенцията за защита на личните данни, Хърватската асоциация на лобистите, организации на гражданското общество, „Прозрачност без граници“, GONG и представители на академичните среди. Асоциацията на хърватските работодатели и синдикалните организации може също да бъдат поканени да участват в работната група.

(103)      Група държави срещу корупцията, Пети кръг на оценка: Предотвратяване на корупцията и насърчаване на почтеността на централните правителства (висшите ръководни функции) и правоприлагащите агенции, 24 март 2020 г. стр. 20.

(104)      Проектопредложение за Стратегията за борба с корупцията за периода 2021—2030 г., стр. 23.

(105) Съгласно член 8 от Закона за Държавната комисия за надзор на процедурите за възлагане на обществени поръчки във основа на публична обява за свободна длъжност правителството предлага на парламента кандидати, които да бъдат назначени като членове на държавната комисия, без участието на независим орган. Парламентът също така ще взема решения относно дисциплинарната отговорност на членовете.

(106) Информация, докладвана от Държавната комисия за надзор на процедурите за възлагане на обществени поръчки в контекста на посещението в Хърватия. Докладът на Държавната комисия за надзор на процедурите за възлагане на обществени поръчки за 2020 г. още не е наличен.

(107)      Проектопредложение за Стратегията за борба с корупцията за периода 2021—2030 г., стр. 49.

(108)      Комитет на министрите/Препоръка Rec(2010)12, параграфи 66 и 69. Съгласно правото на Съюза изискването за независимост налага дисциплинарният режим по отношение на съдиите да включва необходимите гаранции за избягване на риска от използване на режима като система за политически контрол на съдържанието на съдебните решения. Напр. Съд на Европейския съюз, решение от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша, C-619/18, ECLI:EU:C:2019:531, т. 77 и решение от 25 юли 2018 г., LM, C-216/18 PPU, ECLI:EU:C:2018:586, решение от 5 юли 2016 г., Огнянов, C-614/14, ECLI:EU:C:2016:514, и определение от 12 февруари 2019 г., RH, C-8/19, ECLI:EU:C:2019:110.

(109)      Проектопредложение за Стратегията за борба с корупцията за периода 2021—2030 г., стр. 51.

(110)      Закона за защитата на лицата, сигнализиращи за нередности.

(111)      13 от тях са подадени през 2019 г., но производствата са продължили през 2020 г.

(112)      Telegram, Ovo je bomba. Telegram otkriva tajnu snimku: ovako HDZ-ov gradonačelnik Požege diktira koje firme moraju dobiti poslove, 12 януари 2021 г.; Večernji list, Dosje o Bandićevoj poskupjeloj Žičari: Laži, aneksi, tužbe ljubavne afere, osvete..., 29 ноември 2020 г.; Večernji list, USKOK i PNUSKOK provode izvide o sljemenskoj žičari, 27 ноември 2020 г.

(113)      Информация, предоставена от Хърватия за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 24.

(114)      Информация, докладвана от PNUSKOK в контекста на посещението в Хърватия.

(115)      Препоръки на Министерството на икономиката, предприемачеството и занаятите относно предписването и осигуряването на гаранции за участие в новата ситуация, причинена от пандемията от COVID-19 (http://www.javnanabava.hr/default.aspx?id=7221); и Препоръки на Министерството на икономиката, предприемачеството и занаятите относно прилагането на публична тръжна процедура в новата ситуация, причинена от пандемията от COVID-19 (http://www.javnanabava.hr/default.aspx?id=7220).

(116)      Член 38 от Конституцията на Република Хърватия.

(117)      Доклад относно върховенството на закона за 2020 г. Глави по държави: ситуация в областта на върховенството на закона в Хърватия.

(118)      Директива (ЕС) 2018/1808 за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги), предвид променящите се пазарни условия.

(119)      Информация, предоставена от Хърватия за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 28.    В Световния индекс за свобода на печата за 2021 г. Хърватия се нарежда на 56-то място в света и на 22-то място сред държавите —членки на ЕС („Репортери без граници“, Хърватия). Мониторингът на медийния плурализъм за 2021 г. показва средна степен на рисковете в областта на универсалната защита, социалното приобщаване и политическа независимост с висок риск съгласно показателя за пазарен плурализъм (Мониторинг на медийния плурализъм за 2021 г., стр. 8).

(120)      Доклад относно върховенството на закона за 2020 г. Глави по държави: ситуация в областта на върховенството на закона в Хърватия, стр. 9. Мониторинг на медийния плурализъм за 2021 г., стр. 10.

(121)      Информация, предоставена от Хърватия за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 28.

(122)      Информация, предоставена от Центъра за изследване на въпросите на мира и Хърватската платформа за международна гражданска солидарност за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 3—4; Доклад относно върховенството на закона за 2020 г., Глави по държави: ситуация в областта на върховенството на закона в Чехия, стр. 13. Информация, предоставена от Съюза на хърватските журналисти и Синдикалната организация на хърватските журналисти за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 14—15. Трябва да се отбележи, че досега трима членове на съвета са били повторно назначени с различни парламентарни мнозинства.

(123)      Информация, предоставена от Хърватия за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 28.

(124)      Мониторинг на медийния плурализъм за 2021 г., стр. 11.

(125)      Информация, предоставена от Хърватия за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 28.

(126)      Информация, предоставена от Хърватия за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 30.

(127)      Информация, получена в контекста на посещението в Хърватия; информация, предоставена от Съюза на хърватските журналисти и Синдикалната организация на хърватските журналисти за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 17.

(128)      Мониторинг на медийния плурализъм за 2021 г., стр. 10. Мониторингът на медийния плурализъм показва висок риск по отношение на свързаните показатели за концентрацията на новинарските медии, концентрацията на онлайн платформите, правоприлагането в областта на конкуренцията и за жизнеспособността на медиите.

(129)      Информация, предоставена от Центъра за изследване на въпросите на мира и Хърватската платформа за международна гражданска солидарност за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 5.

(130)      Мониторинг на медийния плурализъм за 2021 г., стр. 10—11. Съгласно анализираните в мониторинга на медийния плурализъм данни „ 4-те най-големи собственици на аудиовизуални медии отговарят за 96 процента от пазара през 2019 г. През 2020 г. 4-те най-големи собственици на аудиовизуални медии отговарят за 56 от дяла от аудиторията. 4-те най-големи собственици на радиа притежават пазарен дял от 70 процента през 2019 г. и 39 процента от дяла от аудиторията през 2020 г. 4-те най-големи собственици на вестници притежават пазарен дял от 71 процента през 2019 г.“ (Мониторинг на медийния плурализъм за 2021 г., стр. 10).

(131)      Доклад относно върховенството на закона за 2020 г. Глави по държави: ситуация в областта на върховенството на закона в Хърватия, стр. 13.

(132)      Информация, предоставена от Съюза на хърватските журналисти и Синдикалната организация на хърватските журналисти за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 16—17. Информация, получена в контекста на посещението в Хърватия.

(133) С проекта за преразглеждане на Закона за електронните медии се цели това да се разшири до електронните публикации (със задължение за оповестяване на съответната информация онлайн).

(134)      Мониторинг на медийния плурализъм за 2021 г., стр. 12.

(135)      Информация, предоставена от Съюза на хърватските журналисти и Синдикалната организация на хърватските журналисти за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 16—17. Информация, получена в контекста на посещението в Хърватия.

(136)      Информация, предоставена от Синдикалната организация на хърватските журналисти в контекста на посещението в Хърватия.

(137)    „Репортери без граници“, Хърватия; Информация, получена в контекста на посещението в Хърватия.

(138)      Информация, предоставена от Синдикалната организация на хърватските журналисти в контекста на посещението в Хърватия.

(139)      Информация, предоставена от Хърватия за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 29; Информация, предоставена от хърватското Министерство на културата и медиите в контекста на посещението в Хърватия.

(140)      Мониторинг на медийния плурализъм за 2021 г., стр. 9; Доклад относно върховенството на закона за 2020 г. Глави по държави: ситуация в областта на върховенството на закона в Хърватия, стр. 15; информация, предоставена от Съюза на хърватските журналисти и Синдикалната организация на хърватските журналисти за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 20.

(141)      Закон за правото на достъп до информация.

(142)      Информация, предоставена от Съюза на хърватските журналисти и Синдикалната организация на хърватските журналисти за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 20; информация, предоставена от Службата на комисаря по информацията в контекста на посещението в Хърватия.

(143)      Мониторинг на медийния плурализъм за 2021 г., стр. 9.

(144)      Група държави срещу корупцията, Пети кръг на оценяване — Доклад за оценка на Хърватия относно предотвратяването на корупцията и насърчаването на почтеността на централните правителства (висшите ръководни функции) и правоприлагащите агенции, 24 март 2020 г., стр. 19.

(145)      Доклад относно върховенството на закона за 2020 г. Глави по държави: ситуация в областта на върховенството на закона в Хърватия, стр. 14; „Репортери без граници“, Хърватия; Европейски център за свобода на печата и медиите, Платформа за картографиране на свободата на медиите; Мониторинг на медийния плурализъм за 2021 г., стр. 15.

(146)      Информация, получена в контекста на посещението в Хърватия; Европейски център за свобода на печата и медиите, Платформа за картографиране на свободата на медиите; Съвет на Европа, Платформа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите (2021 г.), „Президентът на Хърватия Миланович е отправил словесна атака срещу журналисти на HRT“ (Croatian President Milanovic verbally attacked HRT journalists), № 89/2021 г.

(147)      Съвет на Европа, Платформа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите (2021 г.), „Председателят на Съюза на хърватските журналисти Мая Север заплашена с уволнение“ (President of Croatian Journalists’ Union Maja Sever Threatened with Dismissal), № 40/2021 г.; Съюз на хърватските журналисти, „Преследването от страна на Бачич на лидерите на CJA и на Съюза на журналистите е поредният удар срещу свободата на медиите“ (Bačić's persecution of the leaders of the CJA and the Journalists' Union is a new blow to media freedom), 13 март 2021 г.

(148)      Съвет на Европа, Платформа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите. По време на изготвянето на доклада хърватските органи бяха предоставили отговори по отношение на три от петте случая (като последните два случая са регистрирани съответно през април и май 2021 г.). Четири от случаите са класифицирани като „тормоз и сплашване на журналисти“, а един от случаите попада в категорията „други действия, които имат възпиращ ефект върху свободата на медиите“.

(149)      Информация, предоставена от Osservatorio Balcani Caucaso Transeuropa за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 9; Информация, получена в контекста на посещението в Хърватия.

(150)      Информация, получена в контекста на посещението в Хърватия; информация, предоставена от Дом на правата на човека Загреб за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 8.

(151)      Съюз на хърватските журналисти, „Понастоящем текущите съдебни производства срещу журналисти и медии в Хърватия са най-малко 924“ (At least 924 lawsuits against journalists and the media currently active in Croatia), 16 април 2021 г.

(152)      Съюз на хърватските журналисти, Анкета на Съюза на хърватските журналисти: над 905 текущи съдебни производства срещу журналисти и медии в Хърватия (CJA's poll: over 905 lawsuits against journalists and the media currently active in Croatia), 1 май 2020 г.

(153)      Съюз на хърватските журналисти, „Понастоящем текущите съдебни производства срещу журналисти и медии в Хърватия са най-малко 924“ (At least 924 lawsuits against journalists and the media currently active in Croatia), 16 април 2021 г.

(154)      Напр. Съвет на Европа, Платформа за защита на журналистиката и безопасността на журналистите (2021 г.), дело за клевета срещу INDEX d.o.o., № 80/2021; Европейски център за свобода на печата и медиите, Платформа за картографиране на свободата на медиите; Съюз на хърватските журналисти, „Понастоящем текущите съдебни производства срещу журналисти и медии в Хърватия са най-малко 924“ (At least 924 lawsuits against journalists and the media currently active in Croatia), 16 април 2021 г.

(155)      „Репортери без граници“, Хърватия. Информация, получена в контекста на посещението в Хърватия.

(156)      Мониторинг на медийния плурализъм за 2021 г., стр. 9; Съюз на хърватските журналисти, „Понастоящем текущите съдебни производства срещу журналисти и медии в Хърватия са най-малко 924“ (At least 924 lawsuits against journalists and the media currently active in Croatia), 16 април 2021 г; Информация, получена в контекста на посещението в Хърватия.

(157)      Информация, предоставена от Съюза на хърватските журналисти и Синдикалната организация на хърватските журналисти за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 18; Информация, получена в контекста на посещението в Хърватия.

(158)      Следва да се отбележи, че мандатът на омбудсмана за равенството между половете може да бъде прекратен, ако неговият/нейният годишен доклад бъде отхвърлен от парламента.

(159)      През 2019 г. са проведени общо 1 031 обществени консултации, като броят нараства с годините (през 2012 г. консултациите са само 144). През 2020 г. чрез портала са проведени общо  761 консултации, в които са участвали 7 211 потребители. Получени са общо 21 798 коментара, от които до май 2021 г. са приети 3 321, 2 057 са частично приети, 4 902 не са приети, 10 519 са отбелязани и 999 са останали без отговор. През 2020 г. средната продължителност на консултациите за всички видове законодателни актове е 17 дни. Данни от Правителствената служба за законодателството.

(160)      (https://www.pristupinfo.hr/dokumenti-i-publikacije/izvjesca-o-provedbi-zppi/)

(161)      Информация, предоставена от Центъра за изследване на въпросите на мира (CMS) и Хърватската платформа за международна гражданска солидарност (CROSOL) за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 8. Информация, предоставена от Европейския граждански форум (GONG) във връзка с Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 19. Информация, предоставена от ILGA-Europe за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 18. Информация, предоставена от Европейската мрежа на националните институции за правата на човека във връзка с Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 82.

(162)      Инструмент за техническа подкрепа 21HR31, Укрепване на прилагането на оценките на регулаторното въздействие.

(163)      Регулаторна политика на Хърватия: Прилагането е от ключово значение, Прегледи на ОИСР относно регулаторните реформи, 2019 г., стр. 105.

(164)      Закон за оценка на регулаторното въздействие, Наредба за прилагането на оценката на регулаторното въздействие, Наредба за прилагането на теста за МСП и Стратегия за оценка на регулаторното въздействие.

(165)      Регулаторна политика на Хърватия: Прилагането е от ключово значение, Прегледи на ОИСР относно регулаторните реформи, 2019 г., стр. 105.

(166)      Парламентът прие измененията през април и декември 2020 г.

(167)      Решение на Конституционния съд от 14 септември 2020 г., U-II-2379/2020.

(168)      Информация, предоставена от Хърватия за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 36.

(169)      Въпреки че делът на тези закони отбеляза спад от около 82 % през 2014 г. до 28 % през 2016 г., той отново се увеличи до 56 % през 2019 г.

(170)      Информация, предоставена от Европейската мрежа на националните институции по правата на човека (ENNHRI) за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 78.

(171)      Омбудсманът е упълномощен при изпълнението на мандата на националния превантивен механизъм съгласно членове 4, 19 и 20 от Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (OPCAT) и членове 3 и 5 от Закона за националния превантивен механизъм да посещава без предупреждение места, където се задържат или може да бъдат задържани лица, и да получава свободен достъп до информация относно тяхното третиране. Парламентът е получил сведения за изпълнението на тази практика неколкократно и в годишните си доклади за 2019 г. и 2020 г. омбудсманът е издал препоръка към Министерството на вътрешните работи да гарантира постоянния и свободен достъп до данни относно незаконните мигранти за персонала на службата на омбудсмана и на националния превантивен механизъм в съответствие с разпоредбите на OPCAT, Закона за Националния превантивен механизъм и Закона за омбудсмана. Информация, предоставена от Европейската мрежа на националните институции по правата на човека (ENNHRI) за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 78—79.

(172) Националните доклади, изготвени от френската Национална институция по правата на човека (CNCDH), хърватската, гръцката, сръбската и словенската национална институция по правата на човека, [дата — предстои да бъде актуализирано].

(173)      Информационна база данни относно убежището, Доклад за Хърватия, актуализиран през 2020 г.

(174)      Доклад относно върховенството на закона за 2020 г., глава за Хърватия, стр. 16—17.

(175)      Информация, предоставена от Хърватия за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 39—40.

(176)      Оценка от Световния алианс за гражданско участие (CIVICUS). Оценките се дават по петстепенна скала, както следва: отворено, стеснено, възпрепятствано, потиснато и затворено.

(177)      Информация, предоставена от Европейската мрежа на националните институции по правата на човека (ENNHRI) за Доклада относно върховенството на закона за 2021 г., стр. 80.