1.
|
Общият съд е нарушил правото на ЕС със съображенията си по редица въпроси в обжалвания акт, а именно:
а)
|
Положението, че „функциите, предоставени на Комисията, […] в рамките на Договора за ЕМС, не съдържат същинско правомощие по приемане на решения и […] дейностите, извършвани от двете институции в рамките на същия договор, обвързват само ЕМС“ (1), е изтъкнато от Общия съд, без изобщо да съобрази въздействието на правното положение, което приема като допускане в точка 48, съгласно което Комисията „не е отстъпила ефективния контрол спрямо ролята си в процеса на приемане на решения по член 136, параграф 3 ДФЕС, в приложение на признатите ѝ в член 17 ДЕС правомощия да действа като институция на [Съюза], отговорна за осигуряване на съответствието с правото на Съюза [на актовете, сключени по силата на Договора за ЕМС]“;
|
б)
|
Твърди се, че в решение Pringle (2), на което се позовава Общият съд (3), е постановено, че докато дейностите на Комисията и ЕЦБ обвързват само ЕМС (4), все пак, включително (5) в т. 164 от решението по това дело, Съдът е отбелязал, че „задачите, възложени на Комисията с Договора за ЕМС, ѝ предоставят възможност, в съответствие с предвиденото в член 13, параграфи 3 и 4 от него, да следи за съответствието с правото на ЕС на сключените от ЕМС меморандуми за разбирателство“, а в т. 174, че „съгласно член 13, параграф 3 от този договор меморандумът за разбирателство, договорен с поискалата подкрепа за стабилност държава членка, трябва да е в пълно съответствие с правото на Съюза“.
|
в)
|
Положението, че „искане за обезщетение, насочено срещу Съюза и основавано само на неправомерността на действие или на поведение, което не е предприето от институция на Съюза или от нейни служители, трябва да бъде отхвърлено като недопустимо“ (6), е приложено, без да бъде обсъдено твърдението в репликата на жалбоподателите, че „[…] ЕЦБ [трябва да] е действала като [институция на ЕС], тъй като ЕМС не е можел законосъобразно да упражнява ефективен контрол върху правомощията за налагане на принудителни мерки съгласно правото на ЕС с оглед на допускане, приемане и/или изпълнение на искането, свързано с поставяне на задължително условие. Посочените правомощия за налагане на принудителни мерки са поверени изключително на ЕЦБ […] и съгласно правото на ЕС отказ от ефективен контрол върху тях не е възможен“.
|
г)
|
„[П]оведението, за което се твърди, че е в основата на претендираната вреда, е бездействие от страна на Комисията при подписването на меморандума за разбирателство. […] Меморандумът за разбирателство обаче е подписан след намаляването на стойността на депозитите на жалбоподателите […]. Всъщност това намаляване настъпва с влизането в сила на [мярката от 29 март 2013 г.]. Ето защо не може да се приеме, че жалбоподателите са успели да докажат по достатъчно сигурен начин, че вредата, която смятат, че са понесли, действително е била причинена от твърдяното бездействие на Комисията“ (7). Горното положение не отчита твърдението на жалбоподателите, изложено в точка 41 от определението, а именно че „[у]словията, с които е обвързан [ИФП], предоставен на [Република Кипър] на 26 април 2013 г., и начинът, по който Комисията и ЕЦБ изискват изпълнението им, са причинили на жалбоподателите вредите, за които те искат обезщетение на основание членове 268 [ДФЕС] и 340 ДФЕС“. Начинът, по който тези условия са наложени, включва бездействието на Комисията да гарантира, че наборът от условия е в съответствие с правото на ЕС, както и искането, свързано с поставяне на задължително условие, отправено от ЕЦБ, при неизпълнение на което би се преустановило предоставянето на евро ликвидности на Кипър, като и двете представляват продължителни действия/бездействия с начало 15 март 2013 г., приключили с изпълнението на набора от условия на 29 март 2013 г.
|
д)
|
Съдържанието на меморандума за разбирателство се оспорва поради това, че се отнася до предварително спазване на набор от условия, което няма как да не е било налице преди намаляването на депозитите на жалбоподателите, а Общият съд не отчита това положение като неразделна част от наличието на поведение с определена насоченост.
|
е)
|
„В случаите, когато поведението, с което се твърди, че е причинена претендираната вреда, се състои в бездействие, е особено важно да е сигурно, че вредата действително е била причинена от твърдяното бездействие и не е можела да бъде причинена от поведение, различно от твърдяното срещу институцията ответник“: Portela/Комисия (8). С други думи, „дори ако“ (9) Комисията е действала в изпълнение на задължението си да осигури съответствието на условията с правото на ЕС, това би било без значение, тъй като „[м]еморандумът за разбирателство […] е подписан след намаляване на стойността на депозитите на жалбоподателите в [BoC]“ (10). Отново Общият съд не обсъжда доводите, посочени от жалбоподателите: вж. по-специално букви г) и д) по-горе.
|
ж)
|
По-нататък, при условията на евентуалност, Общият съд допуска грешка при установяване на фактите, приемайки, че по всичките случаи меморандумът за разбирателство е бил подписан след намаляване на стойността на депозитите. Що се отнася до BoC, последното намаляване настъпва едва след подписването на меморандума за разбирателство на 26 април 2013 г., а именно в края на юни 2013 г.
|
|