17.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 231/29

Жалба, подадена на 28 април 2017 г. — Intermarché Casino Achats/Комисия

(Дело T-254/17)

(2017/C 231/37)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Intermarché Casino Achats (Париж, Франция) (представители: Y. Utzschneider и J. Jourdan, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

на основание член 277 ДФЕС да установи, че член 20 от Регламент № 1/2003 не е приложим към разглеждания случай,

—

на основание членове 263 и 277 ДФЕС да отмени Решение C(2017) 1056 на Европейската комисия от 9 февруари 2017 г.,

—

да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

1.

Първото основание е незаконосъобразност на решението на Европейската комисия от 9 февруари 2017 година, с което се разпорежда да се извърши проверка на жалбоподателя на основание член 20, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) (наричано по-нататък „обжалваното решение“). Според жалбоподателя обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като разпоредбите, на които е основано, противоречат на Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък „ЕКПЧ“). В това отношение той твърди, че:

—

член 20 от Регламент № 1/2003 нарушава правото на ефективни правни средства за защита, гарантирано с член 47 от Хартата и член 6 от ЕКПЧ, тъй като не предвижда ефективни правни средства за защита срещу действията по извършване на проверки от Комисията,

—

член 20 от Регламент № 1/2003 нарушава също и принципа на равни процесуални възможности, гарантиран с член 47 от Хартата и член 6 от ЕКПЧ, тъй като не предвижда достъп до доказателствата, въз основа на които е прието решението за проверката на Комисията, нито тяхното съобщаване.

2.

Второто основание е липса на достатъчно мотиви на обжалваното решение в противоречие с изискванията на член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003. Всъщност жалбоподателят счита, че обжалваното решение въобще не посочва връзката му с евентуалните нарушения на правото на конкуренцията, както и точния период, през който се предполага, че те са извършени. Нарушението на задължението за мотивиране било още по-тежко поради обстоятелството, че обжалваното решение не посочвало на какви доказателства е основано.

3.

Третото основание е незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като Комисията го приела, без да разполага с достатъчно сериозни основания, позволяващи ѝ да подозира нарушение на правилата на конкуренцията и следователно да обоснове проверка в помещенията на жалбоподателя.

4.

Четвъртото основание е незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като разпореждало непропорционална мярка за извършване на проверка, без да предвижда достатъчно гаранции срещу злоупотреби, нарушавайки така основното право на зачитане на жилището по член 7 от Хартата и член 8 от ЕКПЧ.