1)

Трябва ли член 1, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО (1) съобразно тяхното тълкуване в решение Andriciuc и др., C-186/16, да се тълкуват в смисъл, че при наличието на клауза относно валутния риск, която възпроизвежда национална разпоредба, националният съд е длъжен да разгледа с предимство релевантността на забраната по член 1, параграф 2 от Директивата или спазването от страна на продавача или доставчика на задължението за предоставяне на информация, уредено в член 4, параграф 2 от Директивата, без да извършва предварителна преценка на разпоредбите по член 1, параграф 2?

2)

Трябва ли член 1, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че при неспазване на задължението за информиране на потребителя преди сключването на договора за кредит продавачът или доставчикът може да се позове на разпоредбите по член 1, параграф 2 от Директивата, за да не се подлага на преценка дали договорна клауза относно валутния риск, която възпроизвежда разпоредба от националното право, има неравноправен характер?