30.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 146/1

—

препоръчва признаването на обща европейска политика в областта на миграцията, която да позволи задълбочаване на сътрудничеството и координацията между държавите-членки и третите страни;

—

призовава за спешното създаване на финансов инструмент, в частност предназначен за центровете, определени като главни миграционни центрове, както и за транзитните зони, които следва да посрещнат вълните от мигранти, каквито са Канарските острови, Сеута, Лампедуза, Малта, Мелила, и най-общо Южна Италия. В тези зони масовият мигрантски поток представлява изключително важен проблем.

—

препоръчва предприемането на всички необходими мерки, за да се сложи край на трафика на хора и да се прекрати дейността на престъпните групи, които го практикуват, и изисква този въпрос да се превърне в приоритетен за ЕС и да бъдат отпуснати съответните финансови средства. От изключителна важност е да бъде избегната незаконната миграция и да се води борба срещу сивата икономика, която я насърчава.

—

подчертава ключовата роля на местните и регионални власти, както поради опита им и отношенията, които поддържат със страните на произход, така и поради мерките, които предприемат по отношение на интегрирането на мигрантите, главно в областта на здравеопазването (най-високият дял от държавните разходи), жилищното настаняване, образованието и заетостта.

—

предлага в тази насока разработването на механизъм за проследяване на становищата по въпросите на имиграцията, за да се гарантира, че Комитетът е представен от председателя на Комисията „Конституционни въпроси“ или от докладчиците, в рамките на различните инициативи на Комисията в тази област. Този механизъм ще позволи активното му участие в различните етапи на законодателния процес а) по време на фазата, предшестваща законодателната (консултиране като заинтересована страна, анализ на въздействието), б) по време на фазата за оценяване на политиката (годишни доклади за миграцията и интеграцията, годишен форум по въпросите на интеграцията).

1)

в момента в Европа се наблюдава неотложна ситуация по отношение на миграцията, ситуация, каквато никога не е познавала в своята история; крайната цел на тази миграция е достъп до европейска територия, което я превръща в проблем, който засяга не само държавите-членки и регионите, към които най-често се насочва тази миграция. Проблемът следва да се разглежда в мащаба на Европейския съюз — на държавите-членки и на страните на произход и транзит; те следва да се изправят заедно пред новите предизвикателства, поставяни ежедневно от миграционните потоци, включително движението на миграционното население в рамките на ЕС. В Хагската програма, приета от Европейския съвет през ноември 2004 г. е изложена работна програма за създаване на обща политика по въпросите на миграцията и тя е определена за приоритет на ЕС.

2)

липсват надеждни статистически данни, за да се измери с точност съотношението законна — незаконна миграция и най-общо миграционните явления, и че следователно продължава да бъде необходимо европейската миграционна мрежа да продължи да изпълнява задачите си, за да се осигури наличието на обективна и подлежаща на сравнение информация, с цел да се поддържа общата политика за имиграция и предоставяне на убежище.

3)

интегрирането на имигрантското население следва да бъде разглеждано от гледна точка на интегрирането му в пазара на труда, като се отдели особено внимание на жените-мигранти, но и в по-широка перспектива, която да обхваща и образователната, културната, социалната и политическата сфери;

4)

интеграцията е двупосочен процес, който включва, от една страна, желанието на имигрантите да се интегрират в приемното общество и отговорността им при осъществяването на това желание, и от друга страна, желанието на гражданите на Европейския съюз да приемат интегрирането на тези имигранти. Следователно е необходимо предприемането на кампании за осведомяване и образование с цел оказване на положително влияние върху поведението на двете групи.

5)

местните и регионални власти в качеството си на директни приемници на тази миграция и главни действащи лица в осъществяването на мерките за интеграция (в професионален, образователен, културен, социален и политически план) следва да играят основна роля при определянето на миграционната политика, за да се гарантира ефективното интегриране на мигрантите на ниво, най-близо до гражданите.

1.1

счита, съгласно изложеното в предишни становища относно връщането на незаконни мигранти и изпълнението на Хагската програма (1) на регионално и местно ниво, че имиграцията трябва да бъде разглеждана от глобална гледна точка, която да включва ясно виждане за най-важните действия, които следва да бъдат предприети по въпросите на миграционната политика и да не се основава на фрагментарни мерки. Следва да се вземат под внимание всички законодателни, оперативни и икономически инициативи, необходими за разглеждането на явлението от възникването му, посредством сътрудничество за развитие с държавите на произход и борбата срещу трафика на хора, до последната фаза на процеса — чрез вземането на необходимите мерки за интегрирането на всички мигранти, които са се установили в нашите страни и борбата срещу сивата икономика, която очевидно е притегателен фактор и катализатор за експлоатацията на мигрантите; Комитетът отбелязва, че престъпните организации допринасят за засилване на незаконната имиграция;

1.2

подчертава, че въпреки увеличаването на миграцията от 80-те години насам и факта, че в ЕС навлизат голям брой имигранти от развиващите се страни (понастоящем приблизителният им брои е 40 милиона), все още не съществува обща европейска политика за регулиране на миграционните потоци, поради тази причина държавите-членки вземат едностранни решения, които затрудняват приемането на обща позиция;

1.3

отбелязва освен това, че за управлението на миграционните потоци, не бива да се чака настъпването на събития с тежки последици. Тези спешни ситуации не следва да бъдат предпоставка за постигане на споразумения за асоцииране;

1.4

счита, че споразуменията за асоцииране, сключени с трети страни, следва да съдържат политически, социално-икономически и културни аспекти, за да се установи реално отношение или връзка на взаимна зависимост между миграцията и развитието, както бе препоръчано в доклада на Европейския парламент за развитието и миграцията (2);

1.5

потвърждава, че ключът за избягване на неконтролируемата миграция е сътрудничество за цялостно развитие чрез разработването на проекти за създаване на нови работни места; създаването на икономически и търговски форум, създаването на университетска мрежа, създаването на фондове за микрокредитиране на мигрантите; предприемането на мерки за улесняване на сътрудничеството на мигрантите за развитието на собствените им страни; изграждането на инфраструктури, особено на такива за снабдяване с питейна вода (42 % от населението на Африка няма достъп до питейна вода), с електричество (само 20 % имат редовен достъп до електрическата мрежа), здравни центрове и училища. В този контекст ще бъде решаващо да се засили сътрудничеството в институционалните рамки, като в държавите, приемащи помощта за развитие, се създаде цяла серия от предварителни условия, като прозрачност на управлението и демократизация на структурите, условия, необходими за постигането на ефективност при получаването и използването на тази помощ. Целта на сътрудничеството за развитие трябва да бъде най-общо да се насърчи качеството, а не количеството; особено важно е да се гарантира висока степен на прозрачност при използването на помощите, така че те да бъдат действително източник на развитие;

1.6

подчертава важната роля на местните и регионални власти, както поради опита им и отношенията, които поддържат с държавите на произход, така и поради мерките, които предприемат по отношение на интегрирането на мигрантите, главно в областта на здравеопазването (най-високият дял от държавните разходи), жилищното настаняване, образованието и заетостта. В рамките на сътрудничеството с държавите на произход, регионалните и местни власти са сключили множество споразумения и проекти, между които е редно да се отбележат приемните домове за младежи, завръщащи се в страната си, открити в Мароко от автономна област Мадрид в рамките на програмата AENEAS;

1.7

припомня декларацията от Петата конференция на парламентите на регионите столици на ЕС, състояла се на 26 и 27 април 2006 г., в която се признава, че тези региони, благодарение на просперитета и динамизма си, представляват мощни полюси на привличане за гражданите на трети страни, търсещи нови перспективи за развитие. Също така счита, че следва да се осъществят мерки, позволяващи да се избегнат масовите потоци от имигранти извън обичайните канали (летища, по море и сухоземни гранично-пропускателни пунктове), както и да се разработи съответно планиране, благоприятстващо интегрирането на тези лица в другите региони на нашите страни;

1.8

подчертава сьщо така позицията на регионите столици, които подкрепят развитието на обща европейска миграционна политика, която да разглежда цялостно всички въпроси, свързани с пълното интегриране на имигрантите в обществото. Само чрез интеграцията е възможно да се споделят ценностите на демократично съжителство и зачитане на правата на човека, които са в основата на съществуващите политически системи в ЕС. Следователно насочва вниманието върху значението на развитието на инициативи, които биха допринесли за обучението на мигрантите на официалния или официалните езици, запознаването им с културата на приемното общество, и които биха ги накарали да почувстват, че са от значение за това общество и са съвместно отговорни за неговото бъдеще;

1.9

счита, че миграцията е предизвикателство, пред което всички ние сме изправени: всеки един от нас има своята роля от администрациите на европейско, национално, регионално и местно ниво до европейския гражданин и до самите мигранти. Това е единственият начин да се решат техните проблеми и да бъдат максимално използвани възможностите, които миграцията предоставя, включително и от страните на произход;

1.10

счита, следователно, че е необходимо да се подобри сътрудничеството:

1.11

препоръчва следното:

1.12

призовава Комисията и държавите-членки да осъществят политики за регулирането на трансфера на паричните средства на мигранти под формата на продуктивни инвестиции в страните на произход, като по този начин се улесни достъпът на последните до микрокредитирането. В този смисъл, подчертава, че е уместно да се регулира трансферът, за да се свърже с осъществените инвестиции през фондовете за сътрудничество за развитие. Освен това препоръчва да се наложи задължението отмененият дълг да се използва за осъществяване на продуктивни инвестиции, които от своя страна могат да бъдат свързани с посочените по-горе трансфери, по такъв начин, че за мигрантите е най-изгодно да инвестират спестяванията си в тези проекти;

1.13

призовава за създаването на гаранционен фонд, за да се осигури дълготрайността на микропроектите и да се утвърди влиянието им върху развитието, и подкрепя създаването на икономически и търговски форум, както и изграждането на мрежи, съставени от експерти от Европейския съюз и от развиващите се страни;

1.14

изисква от държавите-членки да се присъединят към местните и регионални власти при разработването на миграционна политика и при установяването на разработените национални програми за интегриране и заетост, тъй като необходимите за осъществяването им мерки се прилагат на практика на местно и регионално ниво;

1.15

призовава за спешното създаване на финансов инструмент, специално предназначен за центровете, определени като главни миграционни центрове, както и за транзитните зони, които следва да посрещнат вълните от мигранти, каквито са Канарските острови, Сеута, Лампедуза, Малта, Мелила, и най-общо Южна Италия. В тези зони масовият мигрантски поток, представлява изключително голям проблем поради липсата на средства за хуманно третиране на тези мигранти. Следва да се отбележи, че разликата в доходите от двете страни на южната граница на ЕС е най-голямата в света;

1.16

призовава ЕС и държави-членки да отчетат особеното естество на масовата незаконна имиграция, навлизаща през бреговете на островните региони на ЕС, човешката трагедия, която тя представлява и нейните последици за сигурността и сближаването в Европа. ЕС следва да използва потенциала на регионите, оформящи морската му граница като платформа за развиване на взаимно изгодни отношения с трети страни.

1.17

счита, че съгласно изтъкнатото в свои предходни становища относно събирането на разделени семейства, прилагането на Хагската програма на местно и регионално ниво, Зелената книга по въпросите на политиката за връщане на незаконно пребиваващи лица и в съответствие с позицията на Европейския парламент, изложена в неговия доклад за развитието и миграцията (3), следва да се приемат мерки за повишаване на правната сигурност по отношение на миграцията в различни области:

1.18

подкрепя, в светлината на препоръките, изложени в предишно становище относно „Зелената книга по въпросите на обща европейска политика при връщането на незаконно пребиваващи лица“ (4), да се приложат мерки с цел подпомагане на доброволното връщане и да се отдаде приоритет на това решение, а не на принудителното връщане. Би било целесъобразно да се предвидят стимули, за да се насърчат потенциалните мигранти да останат в страните им. В случаи на принудително връщане, следва да се обърне особено внимание на групите уязвими лица. Във всеки случаи, е необходимо сътрудничеството на страните на произход;

1.19

посочва, че съгласно международните конвенции за закрила на децата, висшият интерес в името на детето изисква всеки път, когато това е възможно, то да расте в семейна среда. Помощта следва да бъде предоставена на страните на произход, в които децата следва да бъдат възпитани и да получат образование, за да могат да работят в тези страни, близо до семействата си. Действително, Конвенцията за правата на детето налага на държавите да се борят с незаконния трансфер на деца в чужбина.

1.20

счита, че управлението на Европейския фонд за интеграция следва да бъде съобразено със специфичните изисквания на регионалните и местни власти и подкрепя тяхното участие в преговорите за национални програми, както и в преговорите за съответните оперативни програми;

1.21

призовава Комисията, в съответствие с доклада на Европейския парламент за развитието и миграцията, да подготви необходимите финансови инструменти за интегриране на мигрантите в политическия и социален живот на приемните държави, чрез осигуряване на езиково, културно и гражданско обучение, без това да засяга запазването на идентичността им. Освен това посочва, че следва да се вземат предвид специфичните проблеми при интегриране на потомците им (деца и внуци).

1.22

счита, че следва да се обърне особено внимание на образованието, като политика, улесняваща в най-голяма степен и най-добре интеграцията, със съзнанието, че процентът на успеваемост в училище при мигрантите е много по-нисък и тревожен от този на другите граждани на ЕС, и посочва, че е от изключително значение да се предвидят необходимите инструменти, за да се позволи интегрирането на мигрантите в образователната система и на пазара на труда. За тази цел предлага:

1.23

счита, че е важно, съгласно изложеното от Комисията в Ръководството си за интеграция,

2.1

счита по отношение на законната миграция, че не следва да се забравя, че лицата, които емигрират заради уменията си, са именно онези, които могат да стимулират развитието на страните си на произход;

2.2

счита че, както се подчертава в становището относно „Предложението за директива на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на гражданите на трети страни с цел образование, професионално обучение или доброволческа дейност“ (5), „изтичането на мозъци“ следва да бъде взето под внимание. При необходимост, следва да се насърчават възможностите, които тези граждани предлагат на нашите икономики, също така и да се улесни завръщането им в страната им на произход, за да могат те да спомогнат за развитието на страната им, както и да им се даде възможност да се върнат обратно, за да продължат или завършат образованието си. По този начин би се формирал поток от опит и предимства, както за страните на произход, така и за приемните страни;

2.3

счита, че кръговата миграция представлява важно средство за успех при засилване на положителния принос на миграцията за развитието;

2.4

подкрепя главната цел, която Комисията си е поставила — да гарантира обща рамка за правата на всички граждани на трети страни, приети в държава-членка и работещи законно. В частност подчертава, че следва да се разгледа въпросът за признаването и приравняването на дипломите и на други квалификации, за да се избегне възможността мигрантите да упражняват дейност под нивото на тяхната квалификация;

2.5

подчертава значението на достъпа до работа, за да се позволи успешното интегриране на мигрантите, и обръща внимание на разликата между опростенческия подход, насочен единствено към необходимостта да бъдат приети повече мигранти и да се узакони работната ръка, от една страна, и от друга страна усилията на регионалните и местни власти да се борят с изключването, маргинализацията и ксенофобията. Освен това, важно е да се предприемат мерки с цел гарантиране включването на жените, чиято връзка с децата е от особено значение за интегрирането на семейството;

2.6

счита, че законната миграция следва да взема под внимание и събирането на семействата като една от основните насоки за социално интегриране на мигрантите, тъй като в противен случай, стратегията би била непълна. Въпреки това събирането на семействата като катализатор на интеграцията следва да се насърчи, но в рамките на семейната единица, съставена от родителите, децата и родителите на родителите;

2.7

подчертава в този смисъл загрижеността на регионалните и местни власти по отношение на проблема, свързан с равенството между мъжете и жените, тъй като жените са обект на двойна дискриминация — поради половата си принадлежност, от една страна, и поради етническия си произход, от друга. В този смисъл, призовава Комисията и държавите-членки да засилят диалога със страните на произход, за да се насърчи защитата на правата на жените и равнопоставеността на половете;

2.8

подкрепя съображенията на Комисията относно сезонните работници и счита, че е необходимо да се разработят по-благоприятни норми по отношение на мобилността на временно заетите работници. При все това, не следва да се допуска сезонната работа да се превърне в канал за незаконна миграция. Един от начините това да не се допусне би бил включването на временната заетост в рамките на проектите за сътрудничество със страните на произход, така че работниците да бъдат насърчавани да се завръщат в страните си на произход, когато приключи временната заетост, за да продължат да работят там в рамките на съответния проект за сътрудничество. В рамките на тези проекти за сътрудничество би могло да се насърчи привличането на временно заети работници не само от най-близките от географска гледна точка страни, но и от други, по-отдалечени, като страните от Латинска Америка например, като се използва намалението на пътните разноски, наблюдаващо се в момента;

2.9

счита, че е от особено значение, съгласувано с Комисията, да се подобри събирането на данни, за да се осигури адекватното развитие на европейската миграционна политика. Във всеки случай, при приемането на мигранти тя следва да отговаря на решаващия критерий за нуждите на пазара на труда. Действително е недопустимо 90 % от мигрантите да са незаконни, преди да получат статут на законни мигранти;

2.10

приветства желанието, изразено от Европейската комисия в документа й, да засили ролята на Европейския интернет портал за професионална мобилност, които предлага в информация за мрежата за сътрудничество EURES (европейски служби за осигуряване на заетост). Целта на интернет портала е да предостави информация, съвети за наемане на работа (търсене на работа) за работниците и работодателите и да информира, да насочва и да дава съвети на кандидатите относно мобилността, възможностите за работа и условията на живот и работа в европейското икономическо пространство, като същевременно подпомага работодателите, които желаят да наемат работници от други страни. КР би могъл да даде своя принос, като информира Комисията за порталите в интернет мрежата, поддържани от местните и регионални власти. Тези портали биха могли да представляват важен източник на информация за всички заинтересовани страни (6);

2.11

подкрепя идеята на Европейската комисия, че Европа следва да бъде привлекателно място за квалифицираните работници, отличните студенти и научните работници. Освен това, на студентите следва да се даде възможност (обратно на това, което се случва в някои държави-членки) да работят по време на следването си, тъй като това може да им послужи като преход към пазара на труда. Би било интересно да се създадат специфични програми за мобилност на чуждестранните студенти, както това по принцип се осъществява в ЕС чрез така успешните програми Еразмус и Леонардо да Винчи, за да се избегне изтичането на мозъци и да се улесни обучението на този безценен за страните на произход човешки капитал;

2.12

подкрепя идеята, да се проучи възможността в някои случаи да се издават едновременно разрешително за пребиваване и разрешително за работа, като по този начин ще се избегне излишна бюрокрация и ще се увеличи контрола; освен това предлага разрешителните за работа и пребиваване да се признават официално в рамките на целия Европейски съюз.

2.13

подкрепя твърдението на Комисията, че миграцията не е решение на проблема на застаряването в Европа, а само инструмент, който облекчава, без да разрешава, проблема с демографския дефицит в Европа;

2.14

приветства значението, което Европейската комисия отдава на сътрудничеството със страните на произход на миграцията в съобщението си, и подкрепя увеличаването на съществуващите финансови инструменти по отношение на миграцията, както и към създаването на други специфични инструменти;

2.15

отбелязва, че във вътрешен план местните и регионални власти са директно изправени пред въпросите, свързани с имиграцията, поради управленските им правомощия. Поради това подчертава, че те могат да придадат значителна допълнителна стойност към дейностите и дебатите за обмен на опит, които Европейската комисия е планирала за 2007 г. в областта на повишаване на осведомеността и обучението (7);

2.16

предлага на Комисията да съдейства за осъществяването на анализите на въздействието, за които е заявила, че възнамерява да осъществи, преди да направи конкретни предложения по отношение на законната миграция и да я подпомогне при системното консултиране с регионалните и местни власти (8);

3.1

поддържа по-специално необходимостта от сътрудничество с трети страни, за да се избегне незаконната миграция, и в този смисъл подкрепя решението на Европейския съвет от 15 и 16 декември 2005 г. да отдели 3 % от финансовия инструмент за европейско съседство и партньорство за увеличаване на финансовата помощ в областите, свързани пряко с миграцията;

3.2

счита, че е необходимо да се насърчи сключването на споразумения за асоцииране със страните на произход преди настъпването на спешни миграционни и хуманитарни ситуации на неотложност и които да включват сътрудничество в борбата с незаконната миграция, връщането и репатрирането на незаконни мигранти, оказването на помощ за развитието и създаването на възможности за заетост на местното население на тези страни;

3.3

счита, че е от изключителна важност да се развият в страните на произход всички налични информационни източници по отношение на миграцията, нейния мащаб, съществуващото законодателство и възможностите за регулирането и по законен път;

3.4

подкрепя предложението на Комисията да разработи механизъм, позволяващ осигуряването на своевременна помощ на държава-членка, чиито външните граници са подложени на сериозен натиск; и изисква от Съвета да осигури на Комисията достатъчно средства за реализирането му по подходящия начин;

3.5

препоръчва предприемането на всички необходими мерки, за да се сложи край трафика на хора и да се прекрати дейността на престъпните групи, които го осъществяват, и изисква този въпрос да се превърне в приоритетен за ЕС и да бъдат отпуснати съответните финансови средства, да бъдат осъзнати мащабите на произтичащото от това хуманитарно бедствие: според статистиките на различни международни организации един на всеки трима мигранти умира по време на пътуването към страната на местоназначение.

3.6

в този контекст и с цел да се упражни максимален контрол върху спазването на правата на човека, предупреждава, че европейските държави, които приемат мигранти трябва да избегнат прехвърлянето на дейностите по връщането им на граничещите страни, които не зачитат достатъчно правата на човека;

3.7

подчертава, че в този смисъл европейската стратегия за заетост и общите насоки следва да насърчават към законна работа, посредством предприемането на мерки като намаляване разходите за работна сила и намаляване на данъчния натиск над слабо квалифицираните работници или над работниците с ниски възнаграждения, които могат да допринесат за намаляването на недекларираната заетост, а следователно и на наемането на незаконни мигранти. Тези мерки за гъвкавост на пазара на труда следва да насърчават законната заетост на мигрантите;

3.8

подкрепя насърчаването на информационни кампании относно предимствата на законната миграция и опасностите на незаконната миграция, както и инициативата на Комисията да проведе през 2007 г. проучване на актуалните практики и на последствията от узаконяването в държавите-членки, което ще послужи за основа на бъдещи дискусии и на установяването в европейски мащаб на обща правна рамка на узаконяване.

3.9

счита за необходимо дипломатическите представителства на държавите-членки, както и разузнавателните служби да бъдат координирани на ниво ЕС, така че да могат да идентифицират и да се борят, съвместно с компетентните местни власти, на престъпните организации, извършващи незаконен трафик на мигранти.

4.1

подкрепя мандата за бъдещата миграционна мрежа, чиято цел е да предоставя на Общността, на държавите-членки и на широката общественост обективна, надеждна и подлежаща на сравнение информация в областите на миграцията и предоставяне на убежище, и подкрепя идеята тази информация да бъде общодостъпна, освен в случаите на конфиденциална информация, със съгласието на агенциите за защита на информацията;

4.2

изразява съгласие относно идеята конкретните задачи за събиране на данни и анализ на информация, изследванията, публикуването на становища и препоръки и дейностите по осведомяване да бъдат поверени на една единствена структура, тъй като концентрацията води до икономии на йерархично ниво и улеснява координацията и;

4.3

добавя допълнителна задача: Добавя към предишните мисии на ЕММ (Европейската миграционна мрежа) координирането на транспонирането на законодателството на Общността в различните държави;

4.4

предлага, в съответствие с Европейския парламент (9) и с цел да се гарантира тясно сътрудничество между заинтересованите действащи лица и органите, отговарящи за събирането на информация, да се посочат лица за контакт и да се използва интернет сайт, достъп до който да бъде разрешен само на заинтересованите страни и специализирани потребители. Също така, ще е необходимо осъществяването на връзка между националните и международни органи, натоварени с тези въпроси; именно те следва да търсят начини за сътрудничество, за да разрешават проблеми;

4.5

съветва, по отношение на структурата на мрежата, да бъде избрана първата възможност — свързана към мрежата на Комисията, тъй като това ще улесни контрола, координирането и връзката с другите европейски институции. По отношение на работата на националните лица за контакт, националните представители следва да отговорят за събиране на данни и изучаване на проблемите. Ролята на националните лица за контакт следва да бъде събирането, анализа (където това е възможно) и трансфера на данни към мрежата и националните участници, в съответствие с националните разпоредби за задачите и дейността на лицата за контакт. Статутът на мрежата следва да гарантира независимостта й спрямо правителството на всяка държава, а структурата на мрежата следва да включва регионалните и местни власти. Във всички случаи следва да се гарантира безпрепятственото предаване на информация.

4.6

счита, че е от изключително значение чрез тази мрежа:

5.1

счита за необходимо да се насърчи изготвянето на годишни доклади относно миграцията и развитието, които предоставят данните, позволяващи планиране на миграцията и развитие на подходяща миграционна политика. Публичната политика не може да се планира без достатъчно информация, още по-малко в тази област.

5.2

препоръчва горещо засилването на обмен на информация през съществуващите мрежи и бъдещата Европейска миграционна мрежа между държавите-членки и между тях и местните и регионални власти. По този начин всички заинтересовани лица биха могли да получат достъп до възможно най-много информация.

5.3

подчертава, че всяка идея, която следва да се приложи на практика, трябва да намери израз в програми, а всяка програма или законодателен инструмент, който следва да се развие, трябва да бъдат оценени по-късно, за да се определи полезността им, както и доброто или лошото им управление; в тази светлина приветства инициативата на Комисията за изготвяне на годишен доклад за оценка на миграцията и интегрирането;

5.4

подкрепя предложението на Комисията за създаване на годишен форум по въпросите на интеграцията, в рамките на който експерти, мигранти, служители от държавната администрация, включително на местно и регионално ниво, и като цяло всички заинтересовани лица да обменят опит и да стигнат до приложими заключения. Счита, че обменът на най-добри практики, за които местните и регионални власти могат да имат конкретен принос, е от ключово значение. Във всеки случай, следва да се предприемат необходимите мерки за получаването на точни и пълни сведения относно миграционния процес, които ще бъдат взети под внимание при прилагането на тези политики. Годишните отчети следва да бъдат разглеждани в рамките на този форум. Освен това следва да се следи за съществуването на връзка с всички заинтересовани лица.

6.1

Препоръчва признаването на обща Европейска политика в областта на миграцията, която да позволи задълбочаване на сътрудничеството и координацията между държавите-членки и третите страни;

6.2

счита, че е от изключителна важност да се подобрят, както количествено, така и в качествено, наличните данни и да се извърши точна оценка на нуждите на пазара на труда, за да се осъществи по-ефективно адекватна европейска имиграционна политика и да се контролират миграционните потоци;

6.3

препоръчва да се насърчава съвместното развитие като възможност, позволяваща използването на потенциала, който представляват имигрантските общности, установили се в държавите на ЕС, за развитието на страните на произход, и призовава да се проучат възможни нови алтернативи за регулиране на законната имиграция, които да преодолеят съществуващите препятствия за наемането на мигрантите в страните им на произход;

6.4

препоръчва предприемането на всички необходими мерки, за да се преустанови трафика на хора и да се сложи край на дейността на престъпните групи, които го осъществяват, и изисква този въпрос да се превърне в приоритетен за ЕС и да бъдат отпуснати съответните финансови средства. От изключителна важност е да бъде избегната незаконната миграция и да се води борба срещу сивата икономика, която я насърчава.

6.5

отбелязва, още веднъж, че във вътрешен план, управленските правомощия на местните и регионални власти ги изправят директно пред въпросите, свързани с имиграцията. предлага в тази насока да се разработи механизъм за проследяване на становищата по въпросите на имиграцията, за да се гарантира, че Комитетът е представляван от председателя на Комисията „Конституционни въпроси“ или от докладчиците, в рамките на различните инициативи на Комисията в този област. Този механизъм ще позволи активното му участие в различните етапи на законодателния процес.

6.6

изисква следователно да бъде представен в официалните и неофициалните работни групи на Комисията по миграционна политика; счита, че този контрол ще позволи на Комисията да използва придобития на място от регионалните и местни власти практически опит по отношение на миграцията.

6.7

изисква структурата на Европейската миграционна мрежа да включва регионалните и местни власти.

6.8

би жалел да даде своя принос за интернет портала за имиграцията, който Комисията желае да създаде, като информира Комисията за съществуването на интернет портали, поддържани от местните и регионални власти, които биха могли, с оглед на значението си, да бъдат източник на информация за всички заинтересовани лица.

6.9

призовава за засилването на съществуващите правни и финансови инструменти, както и създаването на нов инструмент, чието предназначение ще е да интегрира, по специфичен начин, чрез обучение, новодошлите имигранти, както и техните потомци (деца и внуци).

6.10

предлага да се проведе първа среща на върха, посветена на ролята на европейските региони при управление на миграционните потоци, която да улесни обмена на позиции и опит между регионите в тази област.

30.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 146/10

—

Когато говорим за жилища, нямаме предвид само тухли и хоросан, а и загрижеността за районите и общностите, в които живеем. Изпълнението на жилищния дневен ден изисква да се работи за по-сигурни, по-чисти и по-зелени области в градовете и регионите ни, така че хората да имат възможност да развиват живота си и взаимовръзките си. Жилищните въпроси са свързани и с въпросите за достъпа до заетост, транспорт и услуги и създаването на висококачествена среда. Затова, въпреки че жилищната политика конкретно не е от компетенциите на Европейския съюз, много от политиките на ЕС имат пряко или косвено влияние върху жилищните въпроси. Тук се включват политики за градската среда, енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници, шумовото замърсяване и здравеопазването, но и завършването на вътрешния пазар в сферата на услугите и конкуренцията.

—

Новите държави-членки могат да използват до 3 % от заделените средства в съответната Оперативна програма или 2 % от общо заделените средства по ЕФРР за жилища и в становището се дават практически предложения и примери за добри практики от много държави от ЕС, които подкрепят тези разходи. Тук се включват идеи за оптимизиране на физическата взаимовръзка между ландшафт и сгради, домове, работни места и местни услуги, енергийна ефективност и устойчиво развитие, както и избягване на превръщането на жилищните квартали в гета.

—

Всички държави-членки могат да имат предвид ролята на обучението за изграждането на устойчиви общности. Обучаването на местните хора за придобиване на необходимите умения за подобряването на жилищните им зони, изграждане на зелени пространства и подобряване на енергийната ефективност може да предостави решения за западащите кварталите и да представлява нов източник на заетост.

1.

резултата от компромиса, постигнат между държавните глави през м. декември 2005 г., според който разходите за жилищен фонд стават избираеми за финансиране по Структурните фондове само за новите държави-членки в ограничена част по Регламента за ЕФРР (член 7, параграф 2): 3 % от заделените средства в съответната Оперативна програма или 2 % от общо заделените средства по ЕФРР. Могат да се правят само разходи за многофамилни и социални жилища и те трябва да са в рамките на програми за градско благоустройство. В сътрудничество между Комисията и ЕИБ по Структурните фондове са създадени нови инструменти, например JESSICA [Съвместно европейско подпомагане за устойчиво инвестиране в градските зони], които ще позволят финансирането на проекти в по-широката рамка на градското благоустройство;

2.

факта, че конкретно жилищната политика не е от компетенциите на Европейския съюз, но много от политиките имат пряко или косвено влияние върху жилищните въпроси. По-конкретно тук се включват политики за градската среда, енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници, шумовото замърсяване и здравеопазването, но също и завършването на вътрешния пазар за услуги и конкуренцията;

3.

местните и регионални власти в Европейския съюз са като цяло отговорни по жилищните въпроси в своите райони, а градският контекст представлява най-голямото предизвикателство при решаването на жилищните въпроси;

4.

достъпът до приемливо жилище е ключово условие за поддържане на социалното и териториално сцепление сближаване в Европейския съюз. Следователно съществува силна взаимовръзка между жилищните въпроси и Лисабонския дневен ред. Осигуряването на приемливи жилища е в основата на конкурентоспособността на регионите. Без достатъчно на брой жилища с добро качество регионите не могат да привлекат и да задържат работници, което довежда до икономически упадък.

1.

Жилищният фонд е един от ключовите фактори в борбата срещу социалната изолация и безработицата, като същевременно превръща нашите градове и села, както и региони в по-добри места за живеене и работа, насърчава хармонията вътре във и помежду общностите и усилията да се постигнат целите за устойчиво развитие;

2.

Много региони и градове на Европейския съюз преминават или трябва да преминат през процес на обновление на области с некачествен жилищен фонд, спад на пазара на жилища, допълнително влошен от упадък на икономическата база, влошаване на физическата структура и предоставянето на социална инфраструктура (образование, здравеопазване и отношения в общността) в жилищните си квартали;

3.

Когато говорим за жилища, нямаме предвид само тухли и хоросан, а и загрижеността за районите и общностите, в които живеем. Изпълнението на жилищния дневен ден изисква да се работи за по-сигурни, по-чисти и по-зелени области в градовете и регионите ни, така че хората да имат възможност да развиват живота си и взаимовръзките си. Жилищните въпроси са свързани и с въпросите за достъпа до заетост, транспорт и услуги и създаването на висококачествена среда. Това е дневният ред за „устойчиви общности“. Този дневен ред има две измерения, които трябва да бъдат обмислени: териториалното и социалното.

1.1

В много от старите, но особено в новите държави-членки на ЕС е наследен неадекватен жилищен фонд и изолирани общности в резултат от десетилетия липса на внимание в много от старите, но особено в новите държави-членки. В тези случаи липсата на инвестиции в жилищния фонд доведоха до превръщането на по-бедните, изолирани общности в гета, и оттам до неприязън и понякога до социално недоволство и насилие, неотдавна наблюдавани в някои държави-членки.

1.2

Градското планиране е съществена опорна точка за бъдещи стратегии и е важно жилищните стратегии да се съчетаят с териториалноустройствените стратегии на регионите. Старите държави-членки са преживели и успехи, и провали в тази сфера, в опитите си да се справят с нерегламентираното градско разрастване и транспортните задръствания в полза на по-красиви, по-приятни за живеене градове, като се насърчава и създава чувството за принадлежност към мястото на место равнище. Новите държави-членки трябва да отчитат този опит, за да избегнат подобни грешки.

1.3

Действията за обновяване на кварталите са разнообразни съобразно местните условия, но трябва да са холистични и да включват мерки за подобряване на образователните, здравните и другите публични услуги, повишаване на възможностите за обучение, заетост и икономическа дейност, въвеждане на проактивно управление на кварталите, справяне с антисоциалното поведение, подобряване на екологичното качество и проектиране, и осигуряване на добър публичен транспорт. [Вж Приложение, пример 4].

1.4

Трябва да се отдаде приоритетно внимание на повторното използване на изоставени обекти, рекултивирането на стари замърсени терени, за да се поддържат градовете по-компактни и да се възпрепятства нерегламентираното разрастване на градските зони и навлизането им в селските райони. Това често пъти е по-скъпо за постигане в краткосрочен план, но съществуват дългосрочни ползи от сближаването на общността, повторната употреба на ресурсите и заетостта. Субсидиите и насърчителните мерки за инфраструктурата на местно и регионално ниво са добри инструменти за подтикване на такова ново застрояване/развиване на „зелени площи“.

1.5

По същия начин следва да са наблегне на ремонтирането, поддръжката и подобряването на историческия жилищен фонд, чрез мерки за подпомагане на възстановяването и реновирането, както и на установяването на млади хора в историческите центрове на градовете и в крайбрежни и континентални селски центрове, които са били изоставените или се обитават от по-възрастните поколения.

1.6

Изграждането на публичночастни партньорства (ПЧП), чрез които да се използват изоставени обекти и да се осигурят средства за рехабилитиране на занемарени комунални жилищни сгради, може да промени не само физическия облик на такива имоти, но и да направи квартала по-приятно за живеене и работа място.

1.7

Компактни квартали с жилищен фонд, който е проектиран за най-високо качество и различни видове собственост и размер, имат гъстота на строителството и населението, която да поддържа интегрирани услуги, магазини и транспорт и да позволява икономическата им жизнеспособност. Осигуряването на жилищен фонд трябва да е свързано с гарантирането на публични услуги и с поддържането на оптимално равнище на населението, за да се осигуряват същинските услуги. Когато се възобновява градският жилищен фонд, може да се окаже трудно задържането на жителите и в резултат услугите да пострадат. Държавите-членки трябва да признават колко е важно услугите да продължават да се предоставят и когато се извършват съществени промени в общността.

1.8

Необходимо е към планирането да се подхожда холистично, за да се разбира физическата взаимовръзка между ландшафт и сгради, домове, работни места и местни услуги. Проектите трябва да са съвместими както помежду си, така и с околното им пространство. Когато се обновява жилищният фонд, или се създава нов, регионалните и местни власти трябва да отчитат въпроси, като например проектирането, за да може чрез архитектурния проект да се „отстрани“ престъпността и да се създадат качествени области, устойчивото развитие и културното наследство, както и нуждите и желанията на местните им жители и по-широкото въздействие върху сближаването.

1.9

Основен фактор за привличането на инвеститори и жители може да бъде оценката, отдавана на историята и културното наследство на квартала. Използването, а не замаскирането на богатото промишлено или градско наследство може да бъде двигател за възстановяване и промяна и по този начин да се създадат привлекателни места за живеене със силна идентичност, с която жителите им да се гордеят. Следователно решенията за това какво да се запази, преустрои или разруши не бива да се взимат преди да са отчетени физическите, екологичните, социалните и икономическите фактори.

1.10

В обновяването на жилищния фонд в някои държави-членки важно място заемат социалните предприятия, включително и жилищните асоциации. Те могат да осигурят стабилност и да решат проблемите на интеграцията и достъпността на крайградските зони, както и да подкрепят преживяващите несгоди общности. Жилищните асоциации предоставят социални жилища и като такива са гъвкави и в пряка връзка с общностите, което им позволява да предлагат отговарящи на потребностите на живущите решения на проблемите им. Те също така създават и заетост и могат да работят за привличането на публична и частна подкрепа за проекти. [Вж Приложение, примери 1 и 2].

1.11

Тъй като климатичните промени са повод за нарастваща загриженост за правителствата, енергийноефективните жилищни проекти, които позволяват отопление на достъпна цена и по този начин решават проблема с бедността по отношение на горива, са важни при проектирането на бъдещи жилищни сгради. От друга страна, не по-малко важно е решаването на проблема с лошата изолация на по-старите жилища, като така може да се създаде заетост и да се осигури спестяване на енергия. Един от допълнителните фактори, които са движещи в много области със слабо търсене, е лошото качество на застроената среда, в която жилищата са само един от елементите. Когато се реализира жилищна инфраструктура, още от самото начало проектантите трябва да обсъждат варианти, които са екологически устойчиви. Например, монтирането на геотермални водонагревателни мощности е не само енергийноефективно, но и намалява разходите за отопление. За ЕС е много важно да избягва разхищението на енергия, за да може да изпълни целите на Протокола от Киото. Този въпрос трябва да се отчита и когато се предприемат процеси за градско обновяване и жилищни интервенции, особено в рамките на Директивата на ЕС относно енергийната ефективност на сградите.

1.12

Проектирането на жилища в квартали трябва да отчита как ще бъдат използвани междусградните пространства и как обществените пространства могат да подпомогнат взаимодействието между хората. Например, улиците трябва да се строят за хората, а не само като пътни артерии за коли. Един пример за пространствено взаимодействие са „домашните зони“, където колите отстъпват на заден план пред нуждите на пешеходците и жителите. Прилагането на схеми за посредничество на пазара на труда и обучение по овощарство в такива области може да промени физическия облик на такива области, да повиши чувството за благоденствие на местните жители и да превърне неизползвани земи в производителни зелени пространства,

1.13

Планирането на кварталите може да насърчи хората да започнат да живеят по природосъобразен и здравословен начин, като например се въведат услуги, до които може да се стигне пеша от вкъщи, центрове за рециклиране, паркове и игрища и добър достъп до обществен транспорт.

1.14

От основно значение на този фронт е да се комуникира с обществеността и да се въвлече тя още от самото начало на един проект за преустройство, за да се ангажира тя активно с процеса и да се обвърже физическото обновление на района с възраждането на духа на общността и социалната интеграция и солидарността. Мерките за саниране трябва да са в полза най-вече на обитателите и не трябва да водят до изместване на социално слабите обитатели.

1.15

Обучаването на местните хора в умения, които да им позволят да подобрят жилищната си зона, изграждане на зелени пространства и подобряване на енергийната ефективност може да реши двойните проблеми на безработицата и недоволството в западащите квартали. (Вж Приложение, пример 5).

1.16

Често пъти ПЧП поставят ударението върху проекти за публична инфраструктура, като транспорт, управление на отпадъците и предоставяне на комунално-битови услуги. Силата на ПЧП във възобновяването на градската среда се признава от някои организации, но тя би могла да се разгърне по-пълно. Предварително условие за такова развитие би било изясняването на правната рамка на Общността относно ПЧП, тъй като на настоящия етап остават някои неясноти относно определението на „вътрешни“ [„in-house“], определянето на някои смесени дейности по осигуряването на социални жилища като ПЧП, определянето като институционално ПЧП на някои организации за жилища с нисък наем от вида HLM (социални жилища с нормиран наем).

1.17

В различна степен из Европа възобновяването на градската среда представлява огромно предизвикателство за градските власти и изисква значителни инвестиции, било то финансови, творчески или управленски. Много градове вече не са в състояние да се справят с тези инвестиционни предизвикателства самостоятелно, било поради недостиг на публични финанси, ограничен ресурс от квалифицирани служители или просто защото свързаните с това рискове са твърде големи, или защото ограниченията са от правно естество (ограничения по отношение на задлъжняването със заеми).

1.18

В това отношение ПЧП могат да помогнат, като не само предоставят достъп до допълнително капиталово финансиране, но и като помогнат да се намерят най-добрите решения, като отдалечат всеки от партньорите от чисто традиционната му акционерска роля. Взаимодопълващите се умения на частните партньори могат да предложат управление и организационна простота за проектите. Организациите на общността, които са по-гъвкави от официалните общински структури, близки до неформалните мрежи и представляват дългосрочните интереси на местната общност, могат да осигурят ефективност, както и да помогнат за гарантирането на обществено приемане и подкрепа. Следователно проектите могат да се изпълняват по-бързо и с по-дългосрочна устойчивост.

1.19

Но все пак навлизането на частен капитал повлича със себе си риска от изкуствена инфлация на цените на пазара на жилища. А това би могло да има неблагоприятен ефект. Може да се окаже, че цената за притежаване на собствен дом е твърде висока за местната общност, и това да причини разпадането на общностите, тъй като хората ще са принудени да се изнесат от кварталите си, надалече от роднини и подкрепящите ги мрежи. Именно тук социалните жилища могат и трябва да играят важна роля. Социалните жилища могат да намалят въздействието на тази инфлация и на местните общности да се предложи нещо допълнително като схеми за съсобственост и нисколихвени ипотеки. Те могат да задържат съществуващите обитатели, да привлекат нови към района, преживяващ несгоди, и да осигурят нов икономически стимул за местната икономика.

2.1

За да се улесни достъпът на населението до жилищния фонд, трябва да се направят усилия да има достатъчно жилища за отдаване под наем, да се насърчават и подпомагат хората да стават собственици и да им се помага в поддръжката на физическата структура на домовете им. Помощта може да бъде под формата на намаляване на административните разходи, поддържане на ниски лихвени проценти и данъчни стимули за определени групи, както и улеснения за достъп до банкови продукти. При изработването на жилищните стандарти могат да помогнат стимули, като субсидии за поддръжка на фасадите на сградите и за озеленяване на предблоковите пространства; [вж. Приложение, примери 4, 5 и 6]

2.2

Често пъти изграждането на интегрирани общности, преодолявайки социални, расови и религиозни аспект различия, може да се получи чрез задоволяване на жилищните нужди и желания на различните части от общността. Това може да бъде под формата на възможности за смесено владеене, включително съсобственост на жилищата, както и жилища с различна площ, достатъчни както за големи семейства, така и за живеещи самостоятелно. Стойността на земята може да бъде използвана като инструмент за създаване на евтини варианти, при които общината е готова да използва земята си за целта. Когато се строят нови жилища или се прави жилищно разпределение, също така трябва да се взимат предвид нуждите на религиозните групи, като например необходимостта от течаща вода за ритуални измивания. Достъпни жилища на разположение за целия живот са важни и за хората с увреждания и за по-възрастните работници.

2.3

Изборът на жилища, който гражданите правят, може да допринесе за концентрацията на хора от етнически произход в определени населени места. Това само по себе си не е проблем и съществуват много примери за успешно съществуващи общности с висока концентрация на жители от един и същи етнически произход. Но за съжаление на някои места и цветнокожи, и малцинствени етнически общности са концентрирани в лошокачествени частни къщи, а бедни членове на бялата общност — в социални жилищни блокове. Липсата на взаимодействие, отчасти поради физическа отделеност, може да доведе до страх и недоверие, умножена със сегрегирани жилища води до сегрегирани училища и дейност за отдих и почивка.

2.4

Повтарящите се икономически и социални несгоди, с които се сблъскват множество малцинствени или изолирани общности, означава, че множество „традиционни“ стратегии за възобновяване и програми имат за цел да решат тези проблеми като част от широкообхватни пакети за интервенция. Действията, насочени към жилищата, трябва да са част от тези програми и да се имат предвид при по-широкото обсъждане на взаимодействието на интервенцията и инвестицията в изпълнението на успешното възобновяване.

2.5

Важно е жилищните райони да отразяват културата на живеещите в тях общности. Местните забележителности, като общински центрове, религиозни храмове, местни пазари или специализиране магазини, са важни за изграждането на общността. Организации като Habitat for Humanity [„Подслон за човечеството“] могат да осигурят механизми за създаване на нови жилища, отворени за всички, и най-вече за тези, които по религиозни причини не могат да взимат кредити или ипотеки, като предлагат начин за придобиване на собствен дом по нетрадиционен път.

2.6

Демографските промени и мобилността на работниците в ЕС са фактори, които въздействат върху нуждите от и търсенето на жилища. В някои градове и региони много жилища са изоставени при напускането на обитателите, търсещи работа в други региони, и до съответното намаляване на броя на населението. Много от държавите-членки са изправени пред нови усложнения, като явлението на по-възрастни родители, които създават семейство по-късно и раждат по-малко деца, както и по-възрастни хора, които живеят по-дълго — все фактори, които довеждат до търсене на повече жилища за по един човек. Регионите трябва да осъзнават демографските си предизвикателства и последиците от имиграцията и миграцията на работниците и съответно да адаптират жилищните си стратегии.

3.1

Европейският парламент да продължи дебата, започнат с този доклад по собствена инициатива (1) и да включи в доклада предложението за Европейска харта за жилищно строителство, приета от Интергрупата по градско жилищно строителство, тъй като ЕС не може постоянно да пренебрегва загрижеността на европейските граждани относно жилищния фонд като основен елемент от дневния ред за растеж и производителност;

3.2

Да се признае ролята на жилищния фонд за поддържане на социалния и икономически растеж. Приемливият жилищен фонд в устойчивите общности, допринасящи за висококачествена среда, е място, където хората искат да живеят. С привличането на хора се привличат инвестиции и се насърчава устойчивия икономически растеж;

3.3

Използването на инструмента JESSICA за жилищни нужди в новите държави-членки като допълващ инициативите по ЕФРР инструмент за възобновяване и развитие на градската среда. В това отношение КР препоръчва жилищният въпрос да се интегрира в стратегиите за устойчиво развитие на градската среда, които могат да се финансират от JESSICA. Използването на финансов инженеринг може да е много полезно в реализирането на ефективни жилищни политики, особено микрокредитите за обновяване и ремонтиране на жилищата, което може да бъде подпомогнато от инициативата JEREMIE;

3.4

Новите държави-членки да увеличат финансовите ресурси, предназначени за местните власти, за да се справят те ефективно с проблемите на устойчивото развитие на градските райони и жилищни фондове, и за да изработят стратегии (програми) на национално равнище за жилищния фонд, за да се улесни построяването на общински и социални жилища, както и да мобилизират средства за инвестиции за изграждането на инфраструктура;

3.5

Да се отдаде приоритетно внимание на повторното използване на изоставени обекти, рекултивирането на стари замърсени терени, да се поддържат градовете по-компактни и да се възпрепятства нерегламентираното разрастване на градските зони и навлизането им в селските райони;

3.6

Да участва обществеността в проектите за обновление, по-специално за преустрояване на западнали квартали, където е необходимо да се възродят както общностният дух, така и отношенията и интегрирането между обитателите. Трябва да се да се направи достъпен за държавите-членки и да се вземе предвид в този процес опитът, придобит в проекти с финансовата подкрепа на ЕС (като например POSEIDON по INTERREG IIIC);

3.7

Всички държави-членки да имат предвид ролята на обучението в изграждането на устойчиви общности. Обучаването на местните хора в необходимите умения за подобряването на жилищните им зони, изграждане на зелени пространства и подобряване на енергийната ефективност може да предостави решения за западащите кварталите и да представлява нов източник на заетост;

3.8

КР припомня заключенията на неофициалната среща на Съвета в Бристъл по устойчивите общности, че е необходимо да се увеличи квалификацията и познанията на проектиращите градската среда. В това отношение, Комитетът призовава Комисията да предприеме по-нататъшни инициативи, особено в областта на сътрудничеството и обмяната на добри практики и призовава за създаването на европейска мрежа, която да използва и разпространява добри практики в използването на интелигентна енергия в жилищата и при просветата на живущите по въпросите на енергийната ефективност;

3.9

Да се предприеме преразглеждане на Директивата на ЕС за енергийната ефективност на сградите и внимателно да се проучи прилагането й в държавите-членки. Енергийната ефективност на жилищния фонд може да се насърчи и посредством програмите на ЕС като „Интелигентна енергия за Европа“ или инициативата CONCERTO от Седмата рамкова програма на ЕС за периода 2007-2013 г.;

3.10

Да се акцентира преди всичко върху разясняването на гражданите на ползата от икономии на енергия. За да се отговори на оставащото търсене, ще трябва приоритетно да се използват възобновяеми енергийни източници. За тази цел Комитетът препоръчва повече ресурси да бъдат отделяни за изследователска дейност и разясняване в тази област;

3.11

Включването на жилищния фонд като важен елемент от всяка политика на ЕС за градските райони, предвид неофициалната среща на Съвета в Лайпциг по въпросите на градските въпроси, която ще се проведе през м. май 2007 г.;

3.12

Необходимо е към планирането да се подхожда холистично, за да се оптимизира физическата взаимовръзка между ландшафт и сгради, домове, работни места и местни услуги. Вземането на мерки на местно, регионално и национално равнище трябва да гарантира наличието на площи най-вече за социални жилища и използването им по предназначение;

3.13

Да се отчете фактът, че осигуряването на жилищен фонд трябва да е свързано с гарантирането на публични услуги, както и със създаването на нужната инфраструктура за предоставянето на публични услуги, когато се строят нови жилища. Да се обръща също внимание дали се поддържа оптимално равнище на населението, за да е възможно поддържането на същинските услуги;

3.14

Признава се ролята на жилищните асоциации, които са гъвкави и в пряка връзка с общностите, което им позволява да предлагат отговарящи на потребностите на живущите решения на проблемите им;

3.15

Да се отчете ролята на жилищния фонд в контекста на демографски промени и в интегрирането на имигрантите в имиграционната политика на ЕС, като се признае конкретната роля, която играят в сферата регионалните и местни организации;

3.16

Наскоро създадената междуведомствена специална група на Комисията по въпросите на градската среда да се занимае с жилищния фонд като важен елемент от политиките за градските зони;

3.17

Приветства факта, че в своето съобщение относно социалните услуги от общ интерес, Комисията признава ролята на социалните жилища за постигането на целите на Договора за укрепване на социалното сближаване и основните права;

3.18

Призовава държавите-членки да опростят и да направят прозрачни административните процедури за обновяване на жилищния фонд;

3.19

Използването на мрежата URBACT и новата инициатива „Региони за икономическа промяна“ като потенциален инструмент за обмяна на опит и добри практики между градовете и регионите на Европейския съюз;

3.20

Да се включи в директива на Европейския съюз относно енергийната ефективност възстановяването и реставрацията на историческия жилищен фонд като приоритетна област за действие, за да се предотврати разширяването на застроените площи без да се използва първо целият съществуващ обитаем жилищен фонд, като по този начин се избягва ненужното отежняване на общността с нови строежи.

30.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 146/19

—

счита, че общата цел на бъдещата морска политика на ЕС е признаването и опазването на големия потенциал на моретата на Европа и разработването на активна морска политика, която да позволи на бъдещите поколения също да се възползват от екологичното, икономическо, биологично и културно богатство на морето;

—

се обръща с искане към Комисията да представи Европейски морски план за действие, който да включва, наред с другото, и следните действия:

1.

океаните и моретата представляват важна основа за живота на земята, поддържайки високо ниво на биологично разнообразие, спомагайки за регулиране на климата, осигурявайки важни ресурси като храна (риба, водорасли, морски храни и др.), енергия и минерали и същевременно служат като основен транспортен носител, особено за междуконтиненталната търговия;

2.

Европа е морски континент и се нуждае от интегрирана морска политика в духа на преамбюла на Конвенцията на ООН по морско право, където се посочва, inter alia, че „въпросите, свързани с морското право“ следва да се уреждат „в дух на взаимно разбирателство и сътрудничество“, че „проблемите на океанското пространство са тясно свързани помежду си и трябва да се разглеждат като едно цяло“, „че международната комуникация“ трябва да бъде улеснена и че трябва да се насърчава „справедливото и ефективно използване на ресурсите“ и „опазването на живите им ресурси, както и … защитата и опазването на морската среда“;

3.

една добра европейска морска политика трябва да отчита сложните и често различаващи се реалности в различните географски области в Европа, като се обръща специално внимание на природното разнообразие и наличността на ресурсите, както и на степента, в която се използват, тяхната устойчивост и взаимодействие;

4

моретата и океаните представляват сами по себе си ценност за човечеството и следователно устойчивото им експлоатиране и опазването на морската и океанска среда би следвало да бъдат цели, за постигането на които Европейският съюз трябва да работи активно;

5.

регионалните и местни власти, особено в крайбрежните области, са натрупали богат опит, който поражда силен регионален и местен интерес към разработването на бъдеща морска политика;

1.1

приветства Зелената книга, която представлява опит да се изложат в тяхната цялост и взаимосвързаност основните елементи за изграждане на обща морска политика;

1.2

оценява положително възприетия холистичен подход, който интегрира основни секторни политики като транспорт, промишленост, пристанища, рибарство, енергетика, околна среда и туризъм в обща европейска морска политика;

1.3

приема становището на Комисията, че този глобален подход трябва да намери отражение в интегриран управленски подход на европейско, държавно, регионално и местно ниво;

1.4

подчертава, че различните аспекти на европейската морска политика трябва да отговорят на необходимостта от международна координация по този въпрос, за да се осигури ефективността на устойчивото експлоатиране и опазването на морската и океанска среда;

1.5

поддържа решимостта, залегнала в Зелената книга, бъдещата Европейска морска политика да вземе предвид критериите, установени от Лисабонския дневен ред и Тематичната стратегия за защита и опазване на морската среда;

1.6

приветства широкия и продължителен процес на консултации, проведени от Комисията, който включва всички заинтересовани участници и граждани, чиито мнения трябва да се вземат предвид при формулирането на бъдещата европейска морска политика;

1.7

признава, че се отчита значението на събирането и прозрачното разпространение на информацията като предварително условие за ефективното съчетаване на различните секторни политики и интереси;

1.8

подновява предложението си да изпълнява ролята на важен партньор в продължаващия процес на консултации, иницииран от Зелената книга и подчертава ползата от дългосрочна кампания за повишаване на информираността, включваща местните и регионални власти, което ще гарантира, че европейските граждани, които ще бъдат най-пряко засегнати от тази нова политика, не само разбират какво се предлага, но и се насърчават да излагат своите становища, идеи и опасения;

1.9

оценява признанието, дадено от Комисията, на ролята на регионалното измерение в управлението на морските дейности и подчертава значението на регионалните и местните власти във формулирането и прилагането на бъдещата европейска морска политика;

1.10

вярва в необходимостта да се отдаде полагащото се внимание на специфичните местни, регионални и екологично-регионални фактори в рамките на големите и малки европейски морски басейни, като Балтийско море, Черно море, Ламанша, Средиземно море, Северно море и Северноатлантическия океан, както и морските зони около най-отдалечените региони на Европа: Атлантическия океан и неговото африканско крайбрежие, Карибския и Индийския океани, благодарение на които ЕС е представен в цял свят;

1.11

приема положително мнението на Комисията относно ролята на местните и регионални власти за прилагането на принципите и постигането на целите на новата морска политика и потвърждава готовността си да бъде привлечен да участва в разработването на приоритетите на бъдещата политика и желанието си редовно да бъде осведомяван за развитията в тази политика;

1.12

подчертава, че настоящото проектостановище третира два основни въпроса: „Как може да бъде осъществена нова европейска морска политика?“ и „Създава ли добавена стойност възприемането на бъдещ интегриран подход в сравнение с настоящата морска политика, разделена по отрасли?“, на които трябва да бъде отговорено приоритетно;

1.13

продължава да счита, че общата цел на бъдещата морска политика на ЕС е признаването и опазването на големия потенциал на моретата на Европа и разработването на активна морска политика, която да позволи на бъдещите поколения също да се възползват от екологичното, икономическо, биологическо и културно богатство на морето;

1.14

разбира необходимостта да бъдат събрани и правилно анализирани достатъчно данни, както и да се осигури достъп до информацията, за да се даде възможност на авторите на политиката и на заинтересованите участници да вземат обосновани решения въз основа на постоянно подобряващи се научни познания, като се ползват високите постижения в морските изследвания, технологиите и иновациите.

1.15

подкрепя участието на съответните представители на различните секторни политики и приветства усилията на Комисията за повишаване на информираността на обществото относно значението на морския сектор като цяло и в частност за тази политика;

1.16

смята, че въвеждането на интегрирана европейска морска политика не би трябвало да възпрепятства паралелния напредък на отделните отраслови морски политики, които трябва да се развиват по екологично устойчив начин.

1.17

подчертава, че европейската морска политика трябва да бъде определена и прилагана въз основа на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

1.18

подкрепя идеята за европейски териториални пактове и е убеден, че тези пактове ще позволят постигането на ключовите политически цели и приоритети на ЕС по гъвкав и ефективен начин и на доброволна основа, както и осигуряването на ефективно управление на тристранните договори и споразумения, съгласно първоначалното предложение на Европейската комисия, така че да се намерят решения, отразяващи загрижеността на хората по места;

1.19

одобрява разработването на конкретни мерки за постигането на основните цели, описани в Зелената книга, като благосъстоянието на хората и общностите, устойчивото използване на морските ресурси, разработването на добро управление на морските въпроси и повишаване на информираността на европейците по отношение на европейското морско наследство, като същевременно се запази местното и регионалното културно разнообразие;

1.20

смята, че трябва да бъде създаден Европейски морски план за действие, съдържащ серия от конкретни референтни критерии, който да включва тристепенен подход: за всеки референтен критерий да се определи цел, подробно описание и предложение за изпълнение, като в идеалния случаи то следва да бъде изготвено през 2008 г., а предложенията за финансовите мерки следва бъдат изготвени през 2007 г.;

2.1.1

да се изготви каталог на съществуващите примери за най-добри национални, регионални и местни практики, особено по отношение на регионалните икономически клъстери, изграждането на научноизследователски мрежи, сътрудничеството между публичния и частния сектор, териториалното устройство и доброто управление и да се популяризират съществуващите примери за най-добри практики и тяхното предаване на други региони или правни субекти;

2.1.2

да се насърчат и подкрепят регионите в разработването на такива примери за най-добри практики и така да се развият европейски центрове за високи постижения в областта на морските въпроси;

2.1.3

да се засили ролята на крайбрежните региони и островите като важни правни субекти при определянето, провеждането и оценяването на политиките;

2.1.4

да се създаде европейска морска платформа, която да включва Комисията и Комитета на регионите и която би могла да представлява редовна, ефективна и пестяща ресурси рамка, чиято цел е да подкрепя обмена на европейски, национални, регионални и местни примери на най-добри практики;

2.1.5

да се оценят и съгласуват конкретни стратегически планове, в съответствие с плановете, изготвени в рамките на Тематичната стратегия за защита и опазване на морската среда, която призовава за обособяването на по-обширни морски региони — конкретните стратегически планове за европейските океани — североизточната част на Атлантическия океан и Арктическия океан и полузатворените големи и по-малки морски басейни като Средиземно море, Балтийско море, Северно море, Черно море и Ламанша, които трябва да се изготвят от държавите-членки по предложение на Комисията. Хелзинкската комисия (Конвенция за защита на морската среда в зоната на Балтийско море) вече работи върху план за действие в Балтийско море — широкомащабен и амбициозен проект, които може да послужи като пилотен проект или проучване за Стратегията за опазване на морската среда, поради което следва да се осъществи съвместно със стратегическите планове;

2.1.6

да се подкрепят тематичните регионални мрежи, целящи разработването на съвместни проекти в областта на транспорта, засилването и рехабилитацията на инфраструктурните обекти, опазването на околната среда, координирането на дейностите в областта на рибарството и търговското сътрудничество, и да се вземат предвид вече съществуващите съвети по рибарство;

2.2.1

да се подобри по-специално регионалната база данни на регионално и местно ниво на базата на Географските информационни системи и да се включат пространствено интегрирани данни за сушата и моретата, получени от сателити, самолети и буйове, като например местните морски равнища, движението на кораби или климатични данни, подавани от системите за наблюдение на океаните;

2.2.2

да се събират данни за икономическите и екологични аспекти на отделните морски ресурси и тяхното въздействие в социален план; да се въведе стандартизирана европейска морска регистрационна система;

2.2.3

да се следят рибните запаси в териториалните води на Общността и запасите от мигриращи видове, и да се използва модел за събиране на данни за експлоатацията на рибните запаси, като се насърчи изграждането на телематична мрежа за рибните пазари, която да е свързана с базите данни;

2.2.4

да се даде ход на предложението за създаване на Европейска мрежа за наблюдение и данни за морската среда (EMODN), като поддържа становището, че тази мрежа трябва да се използва за обединяване на наличните и новите данни за морската среда, което ще позволи дългосрочен мониторинг и висококачествена оценка на риска, по-конкретно по отношение на въпроси като безопасността на морския транспорт, околната среда, проучването и използването на природните ресурси и опазване на морската среда и нейното биологично разнообразие;

2.2.5

да се обърне много по-голямо внимание на интеграционния подход в рамките на бъдещите схеми за научно-изследователска работа;

2.2.6

да се подкрепи установяването на по-тесни връзки между съществуващите европейски научноизследователски институти за създаване на мрежа от „Европейски институти за изследване на океаните“ с оглед да продължат да се насърчават общоевропейски проекти в областта на морските изследвания. Това ще гарантира най-високо качеството на морските изследвания и ще превърне Европа в световен лидер в тази област.

2.2.7

да се съберат изследователските морски съдове и едромащабното оборудване в рамките на европейска мрежа за научноизследователски морски дейности с цел постигане на унифициране на измервателните системи, рентабилност и повишаване на качеството и да се подкрепи този подход чрез съвместна обществена поръчка, която би могла да бъде подкрепена от Европейската инвестиционна банка;

2.2.8

да се подкрепи използването на възобновяемите енергийни източници, посочени в Зелената книга, inter alia офшорната вятърна енергия и енергията на морските вълни, при условие че те са съвместими с останалите социално икономически и екологични дейности и интереси и включват допълнителна научноизследователска дейност и иновации в този сектор;

2.2.9

да се проучи възможността за улавяне на въглеродния двуокис в изчерпаните морски находища на нефт и природен газ;

2.2.10

да се умножат усилията и по отношение на разработването на значими научни и технологични открития в морските изследвания, като например сините биотехнологии, навигационните насочващи системи и туристическите дейности, за да може да се отговори на настоящите и потенциални бъдещи заплахи, особено по отношение на промените в климата, намаляващите рибни запаси, неустойчивия туризъм и променящите се демографски структури на населението на крайбрежните региони, като съответно се предложат и насърчат леснодостъпни стимули за научно-изследователска и развойна дейност в тези сфери на дейност;

2.2.11

да се създадат стимули, насърчаващи научно-изследователските и развойни дейности в областта на устойчивото рибовъдство, като се въведат производствени протоколи, които трябва да бъдат спазвани от производителите, като се има предвид факта, че рибата е основен хранителен продукт и че рибовъдството е процес, изискващ високо потребление на ресурси;

2.2.12

да се задълбочи анализът на потенциалните заплахи за европейската морска среда, особено вследствие на климатичните промени и произтичащото от тях повишаване на морското равнище, както и да се засили мониторинга на тектоничната дейност под морското равнище и да се набележат подходящи ответни мерки в тази насока;

2.2.13

да се насърчи въвеждането и разработването на производствени протоколи за органичните аквакултури;

2.2.14

да се насърчат и подпомогнат проучванията за определяне на параметри за оценка на степента на екологична и социална устойчивост на всички човешки дейности (рибно стопанство, аквакултури, спорт, туризъм и развлечения, транспорт, енергетика и др.), свързани с използване на морски ресурси;

2.3.1

да се представи стратегия за запазването и увеличаването на пазарните дялове на Европейския съюз в отделните сектори на морското стопанство в условията на световната конкуренция, като се вземат предвид устойчивостта, разходите и технологичните фактори;

2.3.2

да се анализира подробно до каква степен отделните икономически сектори (като например енергийния, транспортния, туристическия, рибарството и сините биотехнологии и корабостроенето) допринасят понастоящем за европейската конкурентоспособност и иновации, особено с оглед на целите и приоритетите на Лисабонския дневен ред;

2.3.3

да се представят научни данни, които да показват дали и в каква степен тези отрасли ще допринесат за:

2.3.4

да се насърчи по-нататъшното развитие на връзката между научноизследователската дейност и промишлеността и, в частност, клъстерите от морски предприятия. Една нова Европейска конференция за клъстерите от морски предприятия би била идеален форум за редовни срещи и контакти между учените и представителите на промишлеността;

2.3.5

да се засили ролята на транспорта в рамката на бъдещата морска политика, като се има предвид, че транспортът е сред най-важните и с най-много пресечни точки с останалите сектори морски дейности;

2.3.6

да се подкрепи идеята за определяне на морски магистрали, като се обърне внимание на факта, че този амбициозен проект ще увеличи обема на морския трафик в европейските морета и океани до завършването им през 2010 г. По тази причина моли Комисията да подтикне държавите-членки да прилагат по-внимателен екологичен мониторинг на степента на замърсяване по главните морски плавателни маршрути и смята, че новата GMES система (Глобален мониторинг на околната среда и сигурността) би могла да бъде успешно използвана за тази цел;

2.3.7

да се активизират усилията за завършване на изграждането на морските терминали, започвайки от тези, които ясно притежават интермодални характеристики, предвид изоставането в изпълнението на някои проекти TEN-T, които се отнасят до морското стопанство;

2.3.8

да се подобрят пристанищната инфраструктура и транспортните връзки с островите, като се набележат и приложат необходимите мерки за включване на най-отдалечените региони и да се осигури техният достъп до континенталните пазари при приемливи цени и честота на предлаганите услуги за морския превоз на товари и пътници, както между островите и континента, така и между островите от един и същи архипелаг, а също и да се ускори развитието на второстепенните мрежи, така че островите и, в частност, най-отдалечените региони да бъдат изцяло свързани с „морските магистрали“, без необосновани закъснения;

2.3.9

да се продължи съвместната работа с държавите-членки и морските региони, за да се засилят, усъвършенстват и разработят морските плавателни маршрути и да се гарантира, че им се обръща нужното внимание като част от трансевропейските транспортни мрежи;

2.3.10

да се подкрепи проучване на предимствата и недостатъците от създаването на общ европейски флаг;

2.3.11

да се засили ролята на стратегическите пристанища като приоритет при разработването на бъдещата морска политика и успоредно с това, да се възложи проучване на взаимовръзките между главните и второстепенните пристанища и възможната делокализация и деконцентрация на някои пристанищни дейности към по-малките центрове;

2.3.12

да се създаде мрежа от европейски морски училища за професионално обучение за подобряване на обучението и подготовката на морските лица и формализиране на пътеките за професионално развитие като инструмент, които да гарантира, че Европа разполага с професионална и квалифицирана работна сила и да се представи предложение за въвеждане на образование и обучение през целия живот във всички морски сектори, не само тези, свързани с корабоплаването

2.3.13

да се гарантира наличието и спазването в европейски мащаб на минимални стандарти за условията за наемане и труд в морския транспорт и във всички останали морски отрасли и да се предотвратят всякакви злоупотреби;

2.3.14

да се разработи нова рамка за въвеждането на координиран подход към развиването на устойчив морски туризъм в ЕС, отчитащ по-конкретно потребностите на регионите, като се има предвид, че морският туризъм е сред секторите с най-голям принос към морското стопанство и има отличен потенциал за растеж, но също така представлява и един от факторите, допринасящи за увеличаването на крайбрежното замърсяване, неустойчивото използване на ресурсите и разрушаването на крайбрежната среда;

2.3.15

да се улесни по-нататъшното развитие на офшорните вятърни ферми в ЕС, т. е., да се подкрепят проекти, предлагащи решения на трудностите, свързани с многото различни нива на отговорност: национално, регионално и местно, особено по отношение на кабелните линии или комбинираната употреба, например вятърни турбини и мидни стопанства;

2.3.16

спешно да се представи предложение за разработване на нови технологични открития в областта на други възобновяеми океански енергийни източници, като енергията на приливите и отливите или океанските течения, области, в които ЕС може да се превърне в стратегически лидер на глобално равнище;

2.3.17

да се регулира добивът на традиционните морски енергийни ресурси като нефт и природен газ въз основа на добре дефинирани стандарти за екологична сигурност и да се прилага ефективен мониторинг на тези дейности;

2.3.18

да се разработят сценарии на мерки за защита на крайбрежната ивица, които биха могли да се окажат необходими, предвид различните прогнози за покачване на морското равнище и за променящите се метеорологични условия; следва да се вземат предвид съществуващите сценарии, като например създадените от Форума „Ваден зее“ (Wadden Sea Forum);

2.3.19

да се работи за сключването на международни споразумения за устойчивата експлоатация на общите рибни запаси (мигриращи видове);

2.3.20

да се реализират научноизследователски проекти за въвеждане на системи за закотвяне, които могат да предотвратят унищожението на популациите от Posidonia oceanica в зони, представляващи особен интерес;

2.3.21

да се създаде публична структура за крайбрежията, която да интегрира задачи като наблюдение на околната среда, граничен контрол, морски спасителни дейности, наблюдение на рибарството, санитарна помощ и гражданска защита за морските работници.

2.4.1

да се покаже как съществуващата околна среда може успешно да бъде опазена и възстановена, както и да се определят и приложат критерии за защита на общоевропейско равнище, и да се осигури качеството на крайбрежните и морските екосистеми и местообитания в близост до бреговата ивица;

2.4.2

допълнително да се изясни как Тематичната стратегия за морската среда и директивата относно стратегията за морската среда ще бъдат интегрирани в бъдещата цялостна морска политика, като се имат предвид новите срокове, предложени от Комитета на регионите. За максимална ефективност тези срокове следва да се координират с други основни програми на ЕС, като структурните и земеделските фондове;

2.4.3

да се координират и подпомогнат морските региони за набелязването на начини за успешното опазване на съществуващата околна среда, и по-специално за създаване на трансрегионални и/или транснационални морски защитени зони и разработването на конкретни предложения за значително намаляване на радиоактивните изхвърляния, на замърсяването, причинено от корабите (по-специално отделените газове, изхвърлянето на отпадъци и баластна вода, като последните могат да доведат до появата на непознати видове) и на вредите, нанасяни от човешката дейност на особено значимите морски местообитания, както е посочено в директивата за местообитанията, и да се подкрепят усилията, осигуряващи качеството на крайбрежните и морските екосистеми и местообитания в близост до бреговата ивица, като се отчита и значителното въздействие, което стопанската дейност може да има върху състоянието на морската среда, особено чрез изхвърлянето на хранителни вещества в морето;

2.4.4

да се разгледат подробно възможностите и начините, по които стандартните технологии могат да бъдат заменени с нови, щадящи околната среда и да се осигурят финансови стимули и програми за подпомагане, които да насърчат и улеснят преминаването към новите технологии;

2.4.5

да се засили натискът и да се търсят правни санкции срещу тези, които нарушават законовите изисквания и норми, по-специално по отношение на незаконното изхвърляне на отпадъци в морето, незаконния риболов или незаконното превозване на хора или стоки;

2.4.6

да се подобри сигурността на морските плавателни маршрути и да се проучи възможността за въвеждане на задължителен пилотаж на петролните танкери и други кораби, превозващи опасни товари и да се проучи възможността за въвеждане на общ задължителен пилотаж в тесните участъци от морските маршрути;

2.4.7

да се подкрепят инициативи, насочени към усъвършенстване и подобряване на пристанищните съоръжения за приемане на нефтоводни смеси, и да се насърчат техническите нововъведения в товаренето, разтоварването и транспорта на нефт, също така и с цел предотвратяване на появата на екзотични инвазивни видове;

2.4.8

да се подкрепи и насърчи сключването на международни споразумения за защита на запасите от силно мигриращи видове риба, които представляват особен търговски интерес, като се има предвид, че не може да се постигне ефективна защита, ако мерките за защита се прилагат единствено спрямо флотите на Общността;

2.4.9

да се улесни изграждането на мрежа от защитени европейски морски зони, както и на мониторингова мрежа, особено между държавите-членки на Европейския съюз и съседните държави, за да се насърчи обменът на опит и най-добри управленски практики;

2.4.10

да се подкрепят инициативите за създаване на протоколи за управление и третиране на баластовите води от корабите, предвид факта, че те биха се оказали източник за появата на непознати видове, които могат да доведат до загуба на морското биологично разнообразие;

2.5.1

да се изготви каталог на съществуващите отделни инструменти за финансиране на морските политики на европейско равнище, т. е. структурните фондове, правната уредба, свързана с Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство, фонда за учене през целия живот или 7-а рамкова програма на Общността за научни изследвания и развитие и да се проучи тяхната ефективност, за да се прецени дали тези инструменти трябва да бъдат опростени или по-широко популяризирани;

2.5.2

да се състави компендиум на проектите в морския сектор, които вече се финансират от Комисията;

2.5.3

да се обърне много по-сериозно внимание на интеграционния подход в рамките на бъдещите схеми за финансиране (от 2014 г. нататък);

2.5.4

да се проучи възможността за преразглеждане на механизма за финансиране от страна на ЕС в посока на единна опростена система, която да обедини всички или по-голямата част от морските въпроси в рамките на Европейски крайбрежен и островен фонд;

2.5.5

да се осигури финансова подкрепа за областите от особено голямо биологично, екологично или архитектурно значение, които са изправени пред сериозни проблеми и чиято икономика зависи в голяма степен от морските дейности;

2.5.6

да се направи преглед на съществуващата правна рамка на ЕС от перспектива, по-тясно свързана с морето, и да се потърси решение на проблемите с пречките и липсващите връзки по отношение на потенциала за интегриране на политиките и по-добро регулиране на съществуващата правна рамка;

2.5.7

да се разработят и приложат специфични финансови инструменти в области от голямо екологично и културно значение, типично представени от дребен крайбрежен риболов, понякога съчетан със семейно стопанство, към които съществуващите финансови инструменти са неприложими, тъй като подобни малки предприятия не отговарят на икономическите изисквания и изискванията за големина;

2.5.8

да се въведат финансови инструменти за крайбрежните региони и островите, които да спомогнат за компенсирането на разходите, които тези региони извършват при дейности в подкрепа на общия интерес на Европейския съюз, по-специално във връзка с борбата с трафика на наркотици и хора, незаконната имиграция и замърсяването на моретата, както и наблюдението на изключителните икономически зони;

2.5.9

допълнително да се развие международното сътрудничество и прилагането на международното право въз основа на Конвенцията на ООН по морско право.

2.6.1

да се проучат възможностите за успешно прилагане на териториалното устройство и интегрираното управление на крайбрежните зони, като се изтъкне специалният статут на островите, за да се подпомогне интегрирането на секторните политики в райони, които могат да се използват за различни цели;

2.6.2

да се разработи мощен географски инструмент за морския сектор или инструмент, подобен на наземната система за териториална информация INSPIRE;

2.6.3

спешно да се отговори на нуждата от създаването на Европейска служба за брегова охрана, като се идентифицират конкретните потребности в различните морски региони;

2.6.4

да се набележат начини за по-добро използване на финансовите инструменти на ЕС (i) в краткосрочен план — подпомагане на държави-членки или региони, пряко засегнати от постоянно увеличаващия се приток на незаконни имигранти, и (ii) в по-дългосрочен план — оказване на помощ на трети страни за достигане на определено равнище на политическо и икономическо развитие, като по този начин се противодейства на стремежа на техните граждани за незаконно влизане в територията на ЕС. В този смисъл, подкрепя предложението на Бюджетната комисия на Европейския парламент за създаване на агенция, която да се занимава конкретно с проблема на незаконната миграция и търсене на убежище от граждани на трети страни, чието седалище да бъде в Малта;

2.6.5

да бъдат предложени по-високи нива на подкрепа на местните и регионални власти, като допълнение на оказваната подкрепа от националните власти, при управляването на новите имигранти при влизането им на тяхна територия;

2.6.6

да се вземат предвид аспектите, свързани с областите, разположени във вътрешността и взаимодействията между тези области, вътрешните водни пътища и реките, крайбрежните области и моретата, за да се откроят различните съществуващи връзки между тях;

2.6.7

да се осигури по-нататъшно разработване и прилагане на най-високи стандарти на безопасност на корабите в европейски води, за да се избегнат произшествия в открито море, в крайбрежните райони и в пристанищата;

2.6.8

да се включат конкретни програми и мерки за най-отдалечените региони и островите, предвид специфичните им условия и трудности, особено в такива области на дейност като:

2.6.9

да се разработят краткосрочни до средносрочни стратегии за ограничаване на увеличаващите се злоупотреби с европейските океани и морета, не на последно място — по отношение на незаконния трафик на хора към Европа;

2.6.10

да се анализира неизгодното оперативно положение, дължащо се на разликите в степента на отдалеченост на морските региони, като се изготвят политики за морски транспорт, основаващи се на концепцията за сближаване, с цел да се подобри интегрирането на тези региони в Европа;

2.6.11

да се насърчат практическите опити за интегрирано управление на крайбрежните зони, което би спомогнало за създаване и насърчаване на организационни структури и на процедури, целящи налагането на координационни механизми между различните правителства и да се насърчи социалното участие в процесите по вземане на решения относно крайбрежните области;

2.7.1

да се включи предложение за системно повишаване на информираността на обществеността по отношение на морските въпроси в рамките на един непрекъснат процес, включително аспектите, свързани с общите морски традиции, култура и идентичност в Европа;

2.7.2

да се изготви предложение за това как морското измерение да бъде включено в рамките на предстоящата Европейска година на междукултурния диалог — 2008 г.;

2.7.3

с цел подобряване на информираността на обществеността да се разработи системна стратегия за съвременна морска политика, така че тази политика да разполага със стабилна подкрепа на хората по места и да се осигури действителното й изпълнение.

30.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 146/27

—

предлага да се развият управленските структури на ЕТИ по начин, който позволява постигане на баланс между необходимостта от независимост за ЕТИ с оглед ежедневната му работа и необходимостта държавите-членки и институциите на ЕС да могат да защитават интересите на ЕС, например чрез петгодишни прегледи, извършвани от експертна група от държавите-членки;

—

изразява съжаление, че в предложението не се предвижда подходящо ново финансиране за изследователската общност. Настоява от съществуващите потоци за финансиране на изследователската дейност на ЕС да не се заделят средства за други цели, а да се определи и гарантира допълнителен принос от частния сектор посредством ясни механизми.

—

Общностите на знания и иновации (ОЗИ) би трябвало да бъдат насърчавани с времето да станат финансово устойчиви и бюджетът им да се преразглежда редовно в зависимост от техните резултати; препоръчва на първо време ЕТИ да не издава свои степени, а да създаде „марка“ или знак, който да се дава от университет-партньор на ОЗИ;

—

препоръчва при подбора на партньорства за създаване на ОЗИ да се взимат предвид както високите постижения, така и доказаният потенциал за високи постижения в образованието, научните изследвания и иновациите. Призовава Европейската комисия да определи начина, по който ще се измерват двата критерия;

—

препоръчва да се дадат указания на ЕТИ в процеса на подбор да дава високи оценки на кандидатурите за ОЗИ, представляващи силни партньорства със структурирани изследователски общности, включващи местните и регионални власти/органи. МСП изрично би трябвало да фигурират като потенциални партньорски организации.

1.

Положителният напредък с второто съобщение от Комисията и предложението за регламент относно създаването на Европейски технологичен институт (ЕТИ).

2.

Въпреки че не е възможно всички научни организации от Европейския съюз да участват пряко в ЕТИ, тяхната обща цел да станат част от него чрез Общностите на знанието и иновациите ще доведе до положителна промяна в изследователската среда, като укрепи триъгълника на знанието, включващ образованието, научните изследвания и иновациите.

3.

Укрепването на триъгълника на знанието и по-специално установяването на силни партньорства между предприятията и света на науката ще допринесе решително за повишаването на конкурентоспособността на Европейския съюз.

4.

Възможно е да се поощри балансираното регионално развитие, ако изградените от ЕТИ общности на знанието и иновациите, които ще обединят най-добрите екипи в сътрудничество с предприятията, си сътрудничат с организациите за регионално и местно икономическо развитие.

1.1

Приветства това второ съобщение, като положителен принос както към дискусията за създаването на Европейски технологичен институт (ЕТИ), така и във връзка с осъществяването на Лисабонската стратегия.

1.2

Приветства балансирания подход, възприет от Комисията при подготовката на законодателното предложение, включително промяната на заглавието от „Общности на знанието“ на „Общности на знанието и иновациите“ (ОЗИ) и със задоволство отбелязва, че местните и регионалните власти са включени като потенциални „партньорски организации“ на ОЗИ, но изразява загриженост по отношение на някои подробности.

1.3

Подкрепя инициативата, насочена към укрепване на връзките между трите стълба на триъгълника на знанието (образование, научни изследвания, иновации) и предложението да се обърне внимание на признатия проблем за съществуващия в Европа дефицит на иновации.

1.4

Потвърждава позицията си, че ефикасните модели за научни изследвания и иновации не могат да бъдат възпроизвеждани по желание, и препоръчва по-скоро Европейският съюз да се опита да гради върху успешни модели на най-добри практики, що се отнася до тесните връзки между изследвания, иновации и образование в ЕС.

1.5

Признава значението на ЕТИ като организация, която включва всички главни действащи лица в триъгълника на знанието: първокласни научноизследователски екипи, предприятия и публични власти. Трябва на всяка цена да се избегне установяването на двустепенна система.

1.6

Признава, че някои въпроси, свързани с определени елементи на предложението, все още остават проблемни.

1.7

Изразява съжаление, че в новото законодателно предложение не се предлагат адекватни нови източници на финансиране за научната общност и че предложението не съдържа ясни механизми за осигуряване на финансиране от частния сектор.

1.8

Настоява съществуващите потоци на финансиране (Седма рамкова програма и Програмата за конкурентоспособност и инвестиции) да не се използват за тази инициатива, като вместо това се определят допълнителни вноски от частния сектор.

1.9

Подчертава решаващото значение на местните и регионалните власти за условията, създаващи взаимодействията, които генерират иновации.

1.10

Напомня на Комисията съществената роля на местните и регионалните власти, по-специално на тяхното икономическо партньорство, в създаването на условия, необходими за взаимодействията между трите страни на триъгълника на знанието, например чрез насърчаване на развитието на клъстери, създаване на необходимата инфраструктура за бизнес инкубаторите, насърчаване на инвестициите от страна на предприятията и др.

1.11

Напомня освен това на Комисията, че местните и регионалните власти са в най-добра позиция да подтикнат МСП да си сътрудничат в рамките на партньорство за изследвания и да насърчават перспективни партньорства между предприятия и университети, като се имат предвид сегашните и бъдещите условия, политики, фактори на привличане и отблъскване и др.

1.12

Освен това подчертава, че ЕТИ трябва да бъде ориентиран преди всичко към иновации, трансфер на знания и проекти за приложни изследвания.

2.1

Препоръчва в ЕТИ да се обединят предимствата едновременно на най-изтъкнатите и международно признати университети на Европейския съюз и на техните научноизследователски екипи и органи с най-добрите екипи от други университети и научноизследователски институции в Европейския съюз с подобен висок потенциал.

2.2

Ето защо настоятелно приканва Комисията да си сътрудничи с университетите и научноизследователските институции, притежаващи солиден опит в действащия триъгълник на знанието. Ако ЕТИ не успее да привлече водещите университети и научноизследователски институции, това ще се отрази на неговия международен престиж.

2.3

Препоръчва подход „отдолу-нагоре“ при създаването на Общностите на знанието и иновациите, като се започне с подбор на съществуващи отлични примери на сътрудничество между света на научните изследвания и този на предприятията.

2.4

Отбелязва със задоволство, че процедурата за подбор на Общности на знанието и иновациите е открита и дава на перспективните изследователски екипи възможност да кандидатстват за включване към дейностите на ЕТИ. Всички университети и научноизследователски институции, малки или големи, би трябвало да са убедени, че ако бъдат изградени адекватни структури, партньорства и политики, в крайна сметка техните най-добри екипи ще могат да участват активно в ЕТИ. Въпреки това, изразява съжаление, че съответният ключов критерий за „високи постижения в образованието и научните изследвания“ не се отнася конкретно и за потенциални високи постижения и призовава Комисията да определи как ще се измерват двата критерия.

2.5

Предлага, за засилване на връзките между научноизследователския и частния сектор в Общностите на знанието и иновациите, ОЗИ да бъдат поощрявани или насърчавани с течение на времето да постигнат финансова устойчивост и призовава този подход да се включи в разпоредбите на законодателното предложение.

2.6

Изказва несъгласие с предложението на Комисията ЕТИ да присъжда свои степени и препоръчва, що се отнася до степените, на първо време ЕТИ да не издава свои степени, а да създаде „марка“ или знак, който да се присъжда от университет-партньор на ОЗИ. В противен случай, има опасност издаването на степени от ЕТИ да подтикне водещите университети да се отдръпнат от Института.

2.7

Предлага през първите години на своето съществуване ЕТИ да се ограничи до създаването на магистърска програма със своята марка, която да включва конкретни елементи като стажове в предприятията, интердисциплинарност, обучение по предприемачество и др.

2.8

Настоява частният сектор да бъде подходящо представен в управителния съвет, който по право трябва да има свободата да определя стратегическата програма на ЕТИ.

2.9

Предлага да се разработят управителните структури на ЕТИ по начин, който позволява постигане на баланс между необходимостта от независимост при ежедневната работа на ЕТИ и необходимостта държавите-членки и институциите на ЕС да имат възможност да защитават интересите на ЕС, например чрез петгодишен преглед, извършван от експертна група от държавите-членки.

2.10

Приканва Комисията при подбора на Общностите на знанието и иновациите да предпише в своите указания към управителния съвет да се дават високи оценки на кандидатурите, представляващи партньорства, включващи местните и регионални власти и разполагат със структурирани изследователски общности, предполагащи научно и технологично сътрудничество между университетите, изследователските институции и предприятията със средносрочен и дългосрочен изследователски план.

2.11

Напомня на Комисията решаващата роля, която регионите и местните власти играят при създаването на клъстери чрез своите политики и инвестициите си в инфраструктурите, насърчавайки по този начин тясното сътрудничество между университетите и предприятията.

2.12

Препоръчва, за да може да бъде оценяван успеха на ЕТИ, на управителния съвет да се поставят определени цели, позволяващи да се направи оценка на неговата стратегическа ориентация. Сред критериите за успех може да има показатели, оценяващи способността на ЕТИ да предлага конкретни „продаваеми“ решения на проблемите на МСП, предприятията и промишлеността.

2.13

Приканва Комисията, предвид силната и благоприятна динамична подкрепа за основаването на ЕТИ, да избягва всеки опит за подценяване на създаването на Европейски съвет за научни изследвания (ЕСНИ), чието призвание е да бъде главният двигател в областта на фундаменталните науки. Доколкото е възможно, управителният съвет на ЕТИ трябва да установи тесни връзки с ЕСНИ и да създаде структури, които да гарантират взаимно допълване и избягване на изолирането на техните дейности и дублирането на усилията.

2.14

Предлага Общностите на знанието и иновациите на ЕТИ да се изграждат постепенно въз основа на поуките от всеки опит, като структурите се адаптират при всяко създаване на нова общност на знанието и иновациите, и отбелязва със задоволство, че Комисията предлага сценарий за създаване на 6 ОЗИ до 2013 г.

2.15

Смята, че следните области са от ключово значение за създаването и управлението на Общностите на знанието и иновациите:

2.16

Препоръчва гъвкав подход при назначаването на работа, за да може ЕТИ да наема най-добрите научноизследователски екипи. В този смисъл съвместителството се смята за напредък.

2.17

Предлага, за да се наемат първостепенни научноизследователски екипи, у които да се създаде истинско чувство на ангажираност по отношение на ЕТИ. Общностите на знанието и иновациите да наемат персонал за определена част от работното им време. За всеки отделен случай могат да се определят максимални и минимални равнища, които да бъдат променяни през времето на съществуването на дадена ОЗИ.

2.18

Настоятелно приканва Комисията при подготовката на своето законодателно предложение относно ЕТИ да постави ударението върху важната роля на местните и регионални органи, които ще окажат съществена подкрепа, по-конкретно на ОЗИ, и като запълват празнотите, които могат да се появят в триъгълника на знанието по принцип.

30.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 146/34

—

смята, че от гледна точка на околната среда, съществуват причини за изграждане на политика за почвите на европейско ниво. Например, съществува връзка между замърсяването на почвите и здравето на човека и животните, и в това отношение политиката, свързана с почвите, играе определена роля. Освен това е необходимо на климатичните изменения, трансграничното въздействие на деградация на почвите, натоварването от други компоненти на околната среда и споразуменията от Киото да се отдели внимание на европейско равнище.

—

е убеден, че една директива, чиято цел е да се изготви опис и да се създадат условия за предприемането на действия от страна на държавите-членки, както предлага Комисията, може да допринесе за постигането на устойчиво управление на почвите в ЕС. Това предполага характерът на директивата да бъде по-гъвкав.

—

изразява притеснение относно административното отежняване, което могат да представляват за местните и регионални органи описването на рисковите зони, преразглеждането на списъка на рисковите зони на всеки десет години (член 6) и преразглеждането на описа на заразените области (членове 10 и 11).

—

не желае на съответните органи да се налагат преки задължения по самото почистване и управление на замърсените зони (член 13).

—

смята, че е необходимо Европейската комисия да изготви поредица от насоки, включващи икономически рентабилни мерки, от които държавите-членки да черпят, с цел изграждане на свои пакети от мерки по своя оценка.

1.1

Почвите имат основно значение за нашето съществуване. Те са необходими като източник на хранителни елементи и вода, цикличен регулатор, среда на живот за многобройни организми и основа на живота на земята. Жизнено важно е за човека, както и за природата, почвите да продължат да изпълняват своите функции по оптимален и траен начин.

1.2

Всички държави-членки на ЕС са изправени пред проблема с почвите по един или друг начин. Ясно е, че в някои части на Европа, са се случили и ще продължават да се случват значителни и обезпокояващи процеси на деградация на почвите.

1.3

Почвите са неподвижни, но деградацията на почвите в една държава-членка все пак може да има трансгранични ефекти; затова Комитетът смята, че предложението отговаря на принципа за субсидиарност. Освен това, Комитетът констатира, че само девет държави-членки са развили политика за опазване на почвите и че тази политика обикновено се ограничава до определени аспекти на замърсяването на почвата. Освен това, Комитетът смята, че от гледна точка на околната среда, съществуват редица причини за изграждане на политика за почвите на европейско ниво. Например, съществува връзка между замърсяването на почвите и здравето на човека и животните, и в това отношение политиката, свързана с почвите, играе определена роля. Освен това е необходимо на климатичните изменения, трансграничното въздействие на деградация на почвите, натоварването от други компоненти на околната среда и споразуменията от Киото да се отдели внимание на европейско равнище.

1.4

Политиката за опазване на почвите е много сложен въпрос. В Европа съществуват повече от 320 различни видове почви, използвани за различни цели. Почвите могат да имат икономическа, социална, културна или екологична функция и могат да бъдат използвани във връзка със земеделието, природата, строителството и построяването на пътища и диги. По тази причина, за почвите в държавите-членки съществуват най-разнообразни рискове. Това води до значителни различия между отделните държави-членки и дори между различните региони на една държава-членка, както и между мерките, предприети от държавите-членки. Към тези географски различия се прибавят и различията в климата в различните региони в Европа. Тези различия са аналогични на отговорностите, поети в тази област от местните и регионални органи.

1.5

Предвид това голямо разнообразие и трудността да се изработят общи норми, Комитетът смята, че засега е невъзможно да се приемат единни общи за ЕС количествени норми. Все пак смята, че представената от Комисията стратегия е първата стъпка към постигане на съгласие по общи норми в близко бъдеще. За да се осигури ефикасно опазване на почвите е необходимо да се вземат целеви мерки. Политиката за опазване на почвите е сфера, която трябва да се конкретизира преди всичко от местната и регионална власт.

1.6

В по-голямата част от държавите-членки, местните и регионални органи отговарят за политиката за опазване на почвите. Ето защо те следва да играят основна роля в изработването на нови методи и мерки в областта на опазването на почвите.

1.7

В тази сфера ролята на Европейският съюз е да поддържа и да стимулира. Идеята за европейско законодателство в тази област може да бъде приета единствено, ако то бъде гъвкаво и предостави достатъчно поле за действие на държавите-членки.

1.8

Комитетът се ангажира с целите на стратегията и смята, че те представляват основен принос към гъвкавата обща европейска политическа рамка за устойчивото управление на почвите.

1.9

От описанието на целите Комитетът заключава, че акцентът е поставен върху развитието на настоящите познания за процесите в почвите и върху задължението за държавите-членки да предприемат действия в тази област. Те, от своя страна, са поощрени да предприемат действия срещу деградацията на почвите, но идентифицирането на рисковите зони, определянето на целите по отношение на намаляването на деградацията на почвите и предприемането на мерки за реализирането на тези цели е поверено на самите държави-членки. Комитетът поддържа този подход, тъй като той разглежда проблематиката на опазването на почвите като глобален и добре структуриран процес, който позволява да се подчертае местният и регионален характер.

1.10

За изпълнение на стратегията, всички общностни политики и цялото законодателство на ЕС относно почвите следва да се оценяват систематично, за да се определи до каква степен могат да допринесат за насърчаване на устойчивостта на почвите в ЕС. Ако този принос е недостатъчен, законодателството и политиката следва да бъдат адаптирани. Във връзка с това се налага незабавното изработването на план за действие от Комисията.

1.11

Ето защо Комитетът смята, че стратегията следва още повече да изясни връзката с другите стратегии, развити в рамките на шестата европейска програма за действие относно околната среда, и в частност със стратегии, отнасящи се до пестицидите, отпадъците и тяхната обработка, както почвените и подпочвените води.

1.12

Комитетът смята, че комуникацията и информацията са важни, ако искаме да осигурим устойчиво управление на почвите. В това отношение трябва да се обхванат два аспекта: заплахите за почвите и как почвите могат да насърчат устойчивото общество.

1.13

Мерките, предприети от държавите-членки са много разнообразни. (виж точка 1.4). Комитетът смята, че качеството на европейските почви може да бъде ефикасно подобрено в практически план, ако държавите-членки, чрез една изградена политика за почвите, споделят своите знания с другите държави-членки. Комитетът окуражава държавите-членки, които вече са изработили политика за почвите, да споделят своя опит с държавите-членки, които не разполагат с обща нормативна рамка в тази област.

1.14

Комитетът отдава голяма важност и на създаването на отворена комуникационна платформа, която да позволи обмена на информация за „добрите практики“, с оглед на адекватно опазване на почвите. Предвид разнообразието от почви в ЕС, се изисква цялостна картина на мерките, които могат да се ползват, както и мерките, доказали своята ефективност на практика.

1.15

Тази директива визира изготвянето на опис на деградацията на почвите в ЕС. Предоставя критерии, позволяващи описът да се изработи по прозрачен и единен начин. Държавите-членки сами определят, дали даден регион е обявен за рисков, евентуалните подходящи мерки, както и тяхното планиране във времето.

1.16

Комитетът е убеден, че една такава директива, която цели да се изготви опис и да се създадат условия за предприемането на действия от страна на държавите-членки, както предлага Комисията, може да допринесе за постигането на устойчиво управление на почвите в Общността. Тя не следва нито да усложнява, нито да препятства ефективните политики на опазване на почвите, които вече съществуват в държавите-членки. С други думи, настоящата директивата следва да бъде гъвкава по своята структура и не трябва да определя каквито и да е качествени и количествени стандарти. Прилагането на мерките би следвало да бъде на доброволна основа и да се опира на принципа на стимулиране и препоръки. Освен това е уместно да няма увеличаване на изискванията, свързани с документация с цел избягване на ненужната бюрокрация. В същото време не следва да гледа на предложенията на Комисията като подтикване към голяма намеса на ЕС в тази област.

1.17

Комитетът смята националната отговорност от основно значение за постигане на стандартите за околната среда и то при спазване на принципа, според който се търси отговорност от тези, които представляват заплаха за почвите и от собствениците. С други думи би следвало да се уточни, че дори на принципа, че замърсителят плаща, може да се търси отговорност не само от прекия отговорен, но също и от други лица, свързани със случай на замърсяване. Комитетът би желал да подчертае, че следва да се определи на национално равнище кои лица, в крайна сметка, са отговорни лица.

1.18

Комитетът изразява загриженост от факта, че определянето на конкретните изисквания, които ще бъдат заложени в директивата на ЕС, особено що се отнася до определяне на критериите за оценка на рисковете в случай на замърсяване на почвите, по силата на Решение 1999/468/ЕО (Решението за комитологията) ще бъде поверено в ръцете на комитет. По този въпрос е необходимо да се избере такава процедура, която да взема предвид интересите на всички засегнати страни и да гарантира участието им по подходящ начин.

1.19

Член 16 от директивата определя голям брой задължения за докладване на информация за местните и регионалните органи. Комитетът смята, че това не би следвало да води до диспропорционално административно отежняване за общините и регионите. Поради това е редно да отбележим, че вниманието, засегнатите служители и финансови средства не могат да бъдат използвани за борбата срещу деградацията на почвите, която би следвало да бъде приоритетна.

1.20

Комитетът съзнава важността на интеграцията на политиката за опазване на почвите към секторната политика и нормативната уредба на всички нива (член 3). Що се отнася до изпълнението на секторната политика, се наблюдава задържане на въвеждането на задължителен контрол върху почвите на основата на съществуващи бази данни (почвени проби). Контрол на почва е важно да се извърши само в случай на риск за почвата. Тъй като политиката определя стриктна рамка, тези проби са, в повечето случаи, излишни по време на прилагането им. Всъщност, в сложни и широко обхватни ситуации се изисква доклад за въздействието върху околната среда.

1.21

Комитетът изразява притеснение относно административното отежняване, което могат да представляват за местните и регионални органи описването на рисковите зони, преразглеждането на списъка на рисковите зони на всеки десет години (член 6) и преразглеждането на описа на заразените области (членове 10 и 11).

1.22

Комитетът изразява наблюдението, че предложението за директива предвижда серии от задължения за констатиране и докладване и включва препоръки относно изготвянето на планове и програми, които по всяка вероятност ще бъдат подчинени на „стратегическа оценка за въздействието върху околната среда (SEA)“, което от своя страна ще доведе до значително увеличаване на административното отежняване. Нормативната уредба на Общността следва с всички възможни средства да избягва налагането на изработване на доклади и на изготвянето на проекти и програми, които следва да се подлагат на оценка на въздействието върху околната среда.

1.23

Комитетът смята, че общественото участие би следвало да се ограничи до случаите, предвидени в директивата относно информация, свързана с околната среда.

1.24

Комитетът не желае на съответните органи да се налагат преки задължения по самото почистване и управление на замърсените зони (член 13). Властите контролират извършването на почистване. Всички тези аспекти следва да бъдат разглеждани в контекста на закона и нормативната уредба на държавата-членка и специфичното състояние на почвите. Ясно е, че съответните власти носят отговорност за обработването на замърсените зони.

1.25

Комитетът е удовлетворен от предложението за саниране на почвите, концентрирано върху функционалността (членове 1.1 и 13.2). Мерките са определени в зависимост от начина на използване (понастоящем) на почвите.

1.26

Оценката на въздействието показва, че мерките, целящи намаляване на деградацията на почвите имат добра социална възвращаемост. Комитетът се присъединява към тази гледна точка, но държи да посочи, че за постигане на такава възвращаемост е необходимо да се инвестира в опазването на почвите. Опитът показва, че прилагането на програми за оздравяване на почвите, специално в общините и регионите, често е спъвано от липсата на финансови средства.

1.27

Комитетът смята, че въвеждането на доклад за състоянието на почвите (член 12) представлява подкрепа от страна на ЕС към изготвянето на опис на замърсените зони; всъщност, този доклад допринася, от една страна, за актуализирането на описа на замърсените зони, и от друга, информира по прозрачен начин жителите на другите държави-членки, заинтересувани от закупуване на терени, като спомага да се избегнат икономически загуби. С този доклад се конкретизира на практика принципът „замърсителят плаща“ (член 4).

1.28

Комитетът смята, че когато се определят мерките за запазване на функциите на почвата, е необходимо да се обърне внимание не само на социалните и икономически аспекти, но и на въпросите за безопасността и евентуалното наличие на археологично, геоложко и морфологично наследство (член 8).

1.29

Комитетът е на мнение, че желанието на Комисията за създаване на модели на финансиране на национално ниво за възстановяване на замърсените земи (член 13) не държи достатъчно сметка за специфичните (финансови) механизми, действащи понастоящем на регионално равнище. Налагането на норми от Общността в тази област по-скоро е риск от създаване на пречки.

1.30

В изграждането на форум за обмен на информация Комитетът вижда един от основните елементи на предложението на Комисията (член 17). Местните и регионални органи следва да присъстват активно в този форум, предвид техните практически познания и натрупан опит.

2.1

Комитетът смята, че е необходимо Европейската комисия да изготви поредица от насоки, включващи икономически рентабилни мерки, от които държавите-членки да черпят, с цел изграждане на свои пакети от мерки по своя оценка. Държавите-членки, които още не са изработили политика за почвите и които са в процес на нейното изработване, могат да работят ефикасно, само ако разполагат с достатъчно информация.

2.2

Комитетът предлага да не се налага общо европейско задължение за докладване на данни, а по-скоро да се позволи на държавите-членки да използват тяхната собствена информационна система за данни и да осигурят на Европейската комисия достъп до тази информация (член 16).

2.3

Административното отежняване, свързано с определянето на рисковите зони, може да бъде ограничено, като предварително се направи бърз преглед на рисковете за почвите (или определени части на почвите) в засегнатата държава-членка (член 6). Що се отнася до преразглеждането на рисковите зони и описа на замърсените зони, пълен преглед е излишен. Контролна актуализация на базата данни е достатъчна.

2.4

Комитетът предлага да се конкретизира дневният ред за научноизследователските дейности на Европейската комисия, както бе посочено в тематичната стратегия, като се определят приоритети и крайни дати. Абсолютният приоритет следва да бъде разглеждането на последствията от атмосферните изменения върху почвите. Потенциално/реално последствие от атмосферното изменение е ускореното разграждане на органичните материи. Предвид кардиналната роля на органичните материи във функционирането на почвите, атмосферното изменение може да има основни последствия върху едно устойчиво управление на почвите.

1.

държавите-членки идентифицират рисковите зони и изготвят опис (виж точки б, в и д от текста на Комисията);

2.

Европейската комисия изготвя наръчник с насоки за мерки, предвидени в член 17 (виж Предложение 10);

3.

държавите-членки изготвят пакети от мерките (виж точки a, г, е и ж от текста на Комисията).

30.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 146/48

—

приветства тематичната стратегия на Комисията, която съдържа интегриран и цялостен подход към въпроса за пестицидите, позволяващ бъдещи подобрения, необходими в областта на околната среда;

—

изразява загриженост, че съществуващата нормативна уредба не успя да спре увеличаването на количеството остатъци от пестициди в хранителните продукти в продължение на години; поради тази причина приветства тематичната стратегия, която цели засилване на контрола на тези остатъци;

—

счита, че предложената система от зони, включена в предложението за регламент относно пускането на пазара на продукти за растителна защита не отчита в достатъчна степен геоложките, географски и хидроложки аспекти в рамките на всяка зона. Тези различия означават, че рискът от просмукване и размиване на опасни пестициди варира и това трябва да бъде отразено в законодателството; изразява съжаление, че определянето на зоните не е съобразено със съществуващите в държавите-членки стандарти за регламентиране на използването на пестицидите;

—

счита, че предложението на Комисията относно задължението за взаимно признаване на пестицидите в зоните не е идеално решение, тъй като тази мярка може да доведе до увеличаване на замърсяването на повърхностните води с пестициди;

—

счита, че правната основа на Регламента следва да се разшири (COM(2006) 388), за да се включи в него член 175 от Договора, който се отнася за околната среда;

—

призовава към разработване на количественоизмерими цели в дългосрочен план с цел намаляване използването на пестициди.

1.1

приветства тематичната стратегия на Комисията, която съдържа интегриран и цялостен подход по въпроса за пестицидите, позволяващ бъдещи подобрения, необходими в областта на околната среда;

1.2

одобрява непрекъснатото осъвременяване на процедурите и функциите, свързани с Европейската агенция по безопасност на храните от страна на Комисията, гарантирайки по този начин съответствието на нормативната уредба на ЕС в тази област с последните научни открития, което е в интерес на околната среда и на здравето на човека;

1.3

подкрепя целите на тематичната стратегия, насочена към постигане на по-високо равнище на опазване на околната среда и на здравето, чрез ограничаване на използването на пестициди и чрез насърчаване на търсенето на по-безвредни алтернативи;

1.4

одобрява факта, че разпоредбите за защита на данните не следва да включват използването на данни, получени чрез опити с животни. Целта е да се гарантира, че няма да се пристъпва към ненужни опити и да се спомогне за ограничаването, доколкото е възможно, на провеждането на опити с животни;

1.5

приветства факта, че тематичната стратегия цели създаване на водещи насоки за използване на пестицидите в случаите, при които съществуващата нормативна уредба на Общността е недостатъчна;

1.6

със задоволство отбелязва, че стратегията съдържа инструменти за контрол и отчитане на напредъка на държавите-членки по пътя към осъществяване на целите й;

1.7

признава, че разумното използване на пестициди води до значително повишаване на производителността, както показва анализът на въздействието, извършен от Комисията (SEC(2006) 894), но признава също така, че използването на тези продукти все още има значително въздействие върху околната среда;

1.8

признава също така, че индустрията за производство на пестициди, осигуряваща общо около 26 000 работни места, е важен работодател в ЕС; затова със задоволство отбелязва, че според анализа на въздействието, тематичната стратегия си поставя за цел да разкрие 3 000 нови работни места в този сектор, което ще донесе на земеделието печалби от най-малко EUR 380 милиона, и е в съответствие с целите на Лисабонската стратегия;

1.9

приветства факта, че целта на стратегията е повишаване на безопасността при използването на пестицидите чрез инспектиране и сертифициране на оборудването, стимулиране на безопасното съхранение на пестициди, както и чрез инициативи, свързани с обучение на дистрибутори и професионални потребители. Това ще направи използването на пестицидите по-ефективно, което ще е от полза за всички заинтересовани страни;

1.10

изразява загриженост, че съществуващата нормативна уредба не успя да спре увеличаването на количеството остатъци от пестициди в хранителните продукти в продължение на години; ето защо приветства факта, че тематичната стратегия цели засилване на контрола върху остатъците от пестициди в храните и призовава за строг контрол на остатъчни пестициди във вносните храни и хранителни стоки, особено в тези, идващи от страни, в които ограниченията за използването на пестициди може да не са толкова строги;

1.11

със задоволство констатира, че предложението за рамкова директива, целяща устойчиво използване на пестицидите се позовава на рамковата директива за водите. По този начин се цели по-добра съгласуваност в усилията на ЕС за опазване на околната среда; ето защо призовава към позоваване на Рамковата директива за водите в предложението за регламент относно пускането на пазара на продуктите за растителна защита;

1.12

разбира много добре желанието на Комисията да се засили конкуренцията, динамиката и свободната търговия в Европейския съюз, но счита, че от решаващо значение е в тематичната стратегия относно пестицидите да бъдат включени като приоритет съображенията, свързани с околната среда и общественото здраве;

1.13

ето защо счита, че препоръката, която се съдържа в предложението за регламент, свързана със задължително взаимно признаване на пестицидите в трите зони е нецелесъобразна по отношение на съществуващата нормативна уредба. В държавите-членки се срещат различни условия в рамките на една и съща зона, което означава, че всяка държава-членка трябва да запазва правото си да приема по-стриктни стандарти във връзка с пестицидите. Например, в някои държави-членки непречистените подземни води се използват за питейна вода. Принудителното въвеждане на досега забранените пестициди ще застраши тази практика, а това би довело до икономически последици за местните и регионални власти, както и за държавите-членки; Комитетът обръща внимание, че възможността да се пие висококачествена чешмяна вода повишава качеството на живот.

2.1

счита, че предложената система от зони не отчита в достатъчна степен геоложките, географски и хидроложки аспекти в рамките на всяка зона. Тези различия означават, че рискът от просмукване и размиване на опасни пестициди варира и това трябва да бъде отразено в законодателството; изразява съжаление, че определянето на зоните не е съобразено със съществуващите в държавите-членки стандарти за регламентиране на използването на пестициди. Ако този зониращ подход се запази, то поне би трябвало да се създадат повече зони. Ако системата на зоните се приеме, би трябвало да се намери начин да се постигне взаимно признаване на разрешителните за продукти за растителна защита в съседни региони, принадлежащи към различни зони, като се държи сметка за защитата на потребителите и околната среда;

2.2

счита, че предложението на Комисията относно задължението за взаимно признаване на пестицидите в споменатите зони не е идеално решение, тъй като тази мярка може да доведе до увеличаване на замърсяването на повърхностните води с пестициди. Такова замърсяване би представлявало заплаха за водните организми, а в някои случаи и за уникалните популации от птици и гръбначни животни в съответните региони; счита, че предлаганият подход е несъвместим с основните изисквания на Рамковата директива за водите относно необходимостта да не се влошава положението във водните площи;

2.3

е на мнение, че преследваните цели чрез взаимното признаване могат да бъдат постигнати посредством засилено сътрудничество и обмен на информация между държавите-членки в споменатите зони, за да се даде възможност за бърза проверка на ресурсите, одобрени в друга държава от същата зона; ето защо вярва, че задължителното взаимно признаване на пестицидите е нецелесъобразно; счита, че ако то се запази, е необходимо да се изяснят по-добре последиците от разпределението по зони с оглед необходимостта от коригиране на зоните според обстоятелствата;

2.4

призовава към прилагане на по-строги критерии за опазване на околната среда, тъй като сегашните ще бъдат недостатъчни, за да се поддържа съществуващото високо ниво на защита; но подкрепя въвеждането на критерии за изключване при одобряването на използването на активни вещества. Подобни критерии са оправдани заради въздействието им върху здравето;

2.5

счита, че е уместно да се разшири правната основа на Регламента (COM(2006) 388), за да се включи в него член 175 от Договора, който се отнася за околната среда. Тази мярка би била важна при разглеждането на бъдещи въпроси, свързани с тълкуване, както и на мерките за защита на околната среда, приети от държавите-членки;

2.6

подкрепя въвеждането на принципа на заместване на някои продукти за растителна защита с по-безопасни или с нехимични заместители;

2.7

настоятелно приканва за подобряване на критериите за определяне на продукти-заместители, за да могат да се заместят повече вещества. Правилата също трябва да се подобрят, за да могат държавите-членки да заместват продуктите за растителна защита според характеристиките на добавките в тях;

2.8

настоява пестицидите, които могат да проникнат в подземните води, да бъдат последователно включени в групата на високорисковите вещества в регламента;

2.9

призовава разрешенията за активните вещества в продуктите за растителна защита да не бъдат ограничавани след първото им подновяване в края на 10-годишния период. Неподновяването на разрешенията би могло да се отрази негативно върху околната среда и здравето, ако например се въведат нови изисквания относно информацията или нови насоки при оценяването;

2.10

се противопоставя на въвеждането на по-гъвкава процедура за издаване на разрешение за продукти за растителна защита, съдържащи активни вещества, оценени като „нискорискови“. Всички продукти за растителна защита могат да съдържат известен риск за човека и природата и следователно трябва да бъдат обект на строга процедура за издаване на разрешение;

2.11

препоръчва продажбата и разпространението на пестициди да се извършва под надзора на оправомощени специалисти или компетентни здравни работници.

2.12

призовава към разработването на количествени цели в дългосрочен план за намаляване използването на пестициди съгласно препоръките на 6-та рамкова програма; и призовава към насърчаването на производствени методи, при които не се използват или се използват малко пестициди, както в биологичното земеделие;

2.13

препоръчва в член 21 и член 43 от регламента да се прибави директна препратка към член 4, параграф 1 от Рамковата директива за водите;

2.14

приветства всеобхватната процедура на консултации в рамките на тематичната стратегия с участието и на местните и регионални власти; призовава към по-силната им ангажираност чрез включването им в експертната група по тематичната стратегия, чиято задача е да изготвя съвети относно най-добрите практики и да следи изпълнението на стратегията. Местните и регионални власти трябва да участват и при изработването и осъществяването на Националните планове за действие. Тъй като познават изключително добре местните условия, те могат да дадат ценен принос в тези форуми, които следва да включват гражданското общество.

30.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 146/53

—

приветства инициативата на Комисията да насърчава прозрачността. По-голямата прозрачност е от решаващо значение, за да останат Европейските институции отговорни, демократични и ефективни и за да не изгубят връзка с потребностите на обществеността; припомня в този контекст, че ако ЕС наистина желае да увеличи демократичната си легитимност, е необходимо също и по-голямо включване на местните и регионални участници в законодателния процес и в процеса на вземането на решения в ЕС;

—

изразява обаче съжаление, че в тази инициатива местният и регионален аспект не е споменат и настоятелно приканва Комисията да му обърне повече внимание;

—

подчертава, че ЕС представлява институционално партньорство на много нива, в което регионалните и местни власти участват в разработването на европейската политика на национално и европейско ниво;

—

счита, че е необходимо да се да се изтъкне отново необходимостта от разграничаване между консултация на европейските институции с местните и регионални органи с изборен мандат и техните сдружения, от една страна, и лобистки организации, представляващи специфични интереси от друга;

—

приветства факта, че Европейската комисия постави началото на непрекъснат и системен диалог с местните и регионални власти и техните европейски и национални сдружения в областите, в които те отговарят за транспонирането или прилагането на законодателството; въпреки това смята, че начинът, по който е организиран този диалог, може да се подобри;

—

приветства по-голямата прозрачност, която би донесло регистрирането на лобистки организации;

—

не смята обаче, че процедура, основана на доброволна регистрация, може да осигури адекватна рамка за гарантиране на достатъчна прозрачност;

—

вярва, че е целесъобразно да се разработи ефективна и опростена процедура за бъдеща регистрация. Воденето на регистъра следва да бъде възложено на Европейската комисия;

—

поддържа амбицията на Европейската комисия за засилване на прозрачността по отношение на използването на фондовете на ЕС и насърчава държавите-членки да управляват общностните фондове на принципа на „поделеното управление“. В интерес на всички бенефициенти е да спазват принципа на прозрачност по отношение на финансирането от страна на Европейския съюз.

1)

като има предвид, че прозрачността е един от ключовите елементи при демокрация с управление на много нива,

2)

като има предвид, че е важно да се обърне по-голямо внимание на принципите на субсидиарност, пропорционалност и близост, за да се изготви просто, ясно и лесноразбираемо за европейските граждани европейско законодателство,

3)

като има предвид, че е от първостепенно значение да се гарантира пълното участие на регионалните и местни представители в разискванията по ключовите въпроси на Европейския дневен ред, по-специално посредством КР,

4)

като има предвид, че местните и регионалните власти, ако са подходящо включени в подготовката на законодателните актове, могат да играят ключова роля в тяхното транспониране и прилагане на съответното ниво,

1.1

приветства инициативата на Комисията за насърчаване на прозрачността. Стартирането на Европейската инициатива за прозрачност е важна стъпка на Комисията за насърчаване на прозрачното функциониране на европейските институции. По-голямата прозрачност е от решаващо значение, за да останат Европейските институции отговорни, демократични и ефективни и за да не изгубят връзка с потребностите на обществеността; припомня в този контекст, че ако ЕС наистина желае да увеличи демократичната си легитимност, е необходимо също и по-голямо включване на местните и регионални участници в законодателния процес и в процеса на вземането на решения в ЕС;

1.2

счита, че с инициативата за прозрачност, Европейската комисия е поставила началото на една необходима дискусия и вярва, че е важно тази дискусия да се организира сега, в контекста на периода на размисъл и дебат за бъдещето на Европа, тъй като онези, които вземат решения, следва да гарантират и да покажат, че ЕС функционира демократично и ефективно. Гарантирането на прозрачност е сред най-важните начини за сближаването на Европа с нейните граждани;

1.3

изразява обаче съжаление, че в тази инициатива местният и регионален аспект не е споменат и настоятелно приканва Комисията да му обърне повече внимание; припомня, че в Бялата книга за европейското управление (2001 г.), Комисията бе заявила, че ще следи при разработването на предложения за политики да се взимат под внимание местните и регионални условия и знания.

1.4

приветства решението, взето по време на финландското председателство през второто шестмесечие на 2006 г., да се работи за подобряване на прозрачността в работата на Съвета. Много положително развитие представлява и фактът, че Съветът постигна споразумение за по-открит процес на вземане на решения и по-открит достъп до своите документи; все пак смята, че това е първата стъпка в правилната посока и настоятелно приканва Съвета да открие повече своите заседания за обществеността. Това е важен начин, по който гражданите да проследяват процеса на взимане на решения.

1.5

смята, че терминът „неподходящо лобиране“ би трябвало да бъде дефиниран колкото се може по-точно, така че да може да се следят дейностите на лобистите и да се наказват нарушенията.

1.6

смята, че целта на прозрачността трябва да бъде доближаването на Европейския съюз до неговите граждани; за да подкрепи прозрачността и по такъв начин да намали разстоянието между институциите на Европейския съюз и неговите граждани, КР счита, че е от основно значение да се насърчат мерки, които, подобно на развитите в рамките на „План Д: за демокрация, диалог и дебат“, да се стремят да популяризират дейността и правомощията на Европейския съюз сред европейците и по-специално сред младите хора, както при Европейския младежки форум.

2.1

подчертава, че ЕС представлява институционално партньорство на много нива, в което регионалните и местни власти участват в разработването на европейската политика на национално и европейско ниво. Най-добрият начин да се гарантира, че новото законодателство на ЕС е целесъобразно и приложимо, е да се провеждат консултации във връзка с него с местните и регионални власти, да се укрепи диалогът и форумите за участие и взимане на решения. Тези власти са отговорни за осъществяването и транспонирането на европейските политики и следователно играят първостепенна роля за гарантиране на прозрачността;

2.2

признава обаче, че не само ЕС трябва да гарантира прозрачността. Държавите-членки, както и КР и всички нива на управление, които той представлява, следва да дадат пример чрез осигуряването на ефикасна и демократична публична администрация, ориентирана към предоставяне на услуги. Следователно местните и регионалните власти в държавите-членки също следва да бъдат готови да гарантират прозрачност в своето собствено управление.

3.1

счита, че е необходимо да се да се изтъкне отново необходимостта от разграничаване между консултация на европейските институции с местнте и регионални органи с изборен мандат и техните сдружения, от една страна, и лобистки организации, представляващи специфични интереси от друга; подчертава, че заедно с местните и регионални власти, които представлява, той е част от европейското управление и поради това следва да участва пряко във всяка инициатива на Европейската комисия, чиято цел е да се подобри прозрачното вземане на решения в ЕС;

3.2

призовава Европейската комисия да прилага към всяко предложение от законодателен или незаконодателен характер списък на проведените заседания и получените документи при подготовката на конкретното предложение;

3.3

подчертава, че структурираният диалог между Комисията и сдруженията на местното и регионално управление, развит въз основа на Бялата книга за европейското управление, представлява важна стъпка към ефективно участие на местните и регионални власти; приветства това развитие и подчертава централната роля, която е призван да играе в този контекст;

3.4

приветства факта, че Европейската комисия постави началото на непрекъснат и системен диалог с местните и регионални власти и техните европейски и национални сдружения в областите, в които те отговарят за транспонирането или прилагането на законодателството. Важно е този диалог непрекъснато да се развива, така че и двете страни да могат пълноценно да се възползват от него. В тази връзка е особено важно да се укрепи диалогът при изготвянето на тези законодателни предложения, които засягат регионалните и местни власти;

3.5

въпреки това смята, че начинът, по които е организиран този диалог, може да се подобри и затова предлага:

3.6

приканва Комисията да подобри съществуващите инструменти за осигуряване на обратна връзка относно неговите становища, които представляват конкретни отговори на искането от Комисията за консултации и конкретни предложения, като вземат под внимание регионалните и местни интереси. Освен това, Комисията следва да посочва мотивите или най-малко разяснение относно причините, поради които препоръките на Комитета не са били взети под внимание;

3.7

счита, че въвеждането на минимални стандарти за консултиране през 2002 г. откриват нови възможности за широки консултации на заинтересованите участници и за задълбочен анализ на въздействието преди да се пристъпи към изготвянето на съответните законодателни предложения. Тези стандарти придават особено значение на местните и регионални власти, което беше потвърдено от Споразумението за сътрудничество между КР и Комисията. Консултирането трябва да бъде навременно и да дава на заинтересованите участници реална възможност за отговор на законодателните предложения;

3.8

би желал да бъдат развити и други форми на преки и предзаконодателни консултации с регионите и градовете наред със структурирания диалог със сдруженията на регионалното и местно управление, под егидата на Комитета, така че гласовете на тези участници да се чуват редовно по време на етапите на изготвяне на предложеното законодателство; отбелязва, че в тази връзка, консултациите бяха замислени като част от инициативата на Комисията от 2002 г. за установяване на минимални стандарти за консултиране и че в този контекст от КР се изискваше да играе проактивна роля като организира консултации от името на Комисията (4);

3.9

изразява съжаление, че на териториалното измерение не се отдава достатъчно внимание в Зелената книга относно Европейската инициатива за прозрачност, както и в новата стратегия за оценка на въздействието; затова призовава Комисията да превърне консултирането с регионите и градовете като обичайна практика във всички дейности по управлението на много нива и да разшири метода на консултации, които вече прилага успешно във връзка с политиката на сближаване, до всички политики с регионално или местно въздействие;

3.10

счита, че анализите на въздействието трябва да играят съществена роля за намаляването на административната тежест на общностното законодателството върху местните и регионални власти, както беше посочено в становището му относно „По-добро законотворчество“ (CdR 121/2005);

3.11

заявява отново своето мнение, че предварителните оценки, освен анализа на политическата цел на дадено законодателно предложение и определянето на най-подходящите политически инструменти, трябва да включват и оценка на въздействието на законодателните актове на местно и регионално ниво от финансова гледна точка.

4.1

приветства по-голямата прозрачност, която би донесло регистрирането на лобистките групи. Като част от системата на европейското управление, КР и неговите членове са предмет на особено внимание от страна на лобистките групи и поради това считат, че система за регистрация/акредитиране би могла да подобри прозрачността на европейския политически процес.

4.2

подчертава, че поради демократичната си легитимност, местните и регионални власти и техните сдружения ясно се различават от търговските лобистки групи или групите със специални интереси. Местните и регионалните власти представляват част от структурата на европейското управление и при всяка регистрация трябва да се взима под внимание тази разлика. Поради това местните и регионални власти не следва да бъдат регистрирани като лобистки групи по какъвто и да е начин, което може да доведе до заличаване на разликата между тяхната роля и ролята на други организации в списъка;

4.3

не вярва обаче, че процедура, основана на доброволна регистрация, може да осигури адекватна рамка за гарантиране на достатъчна прозрачност. В действителност доброволна процедура няма да сложи край нито на спекулацията сред широката общественост, нито на недоверието и в консултациите на институциите с частни представители. Регистрацията би трябвало да бъде задължително изискване за достъп на лобистките групи до всяка институция на ЕС, какъвто е вече случаят с Европейския парламент;

4.4

вярва, че е целесъобразно да се изготви ефективна и опростена процедура за регистрация. Регистърът следва да бъде воден от Европейската комисия. Трябва да има само една място за регистрация във всички европейски институции и да се изисква регистрация на организации като цяло, а не на отделни лица. Тъй като Комитетът вече разполага с информация за регионалните и местни власти и сдруженията, които ги представляват, не е необходимо местните и регионални власти или техните сдружения да се регистрират поотделно. Следователно КР би могъл да предаде тази информация на Комисията за включване в подходящия раздел на регистъра;

4.5

смята, че е необходимо да се прецизира естеството, честотата и необходимият обхват на информацията, която трябва да бъде подавана от лобистите.

5.1

подкрепя стремежа на Комисията да увеличи прозрачността относно използването на фондовете на Общността и насърчава държавите-членки да управляват фондовете на Общността съобразно принципа за „поделено управление“, и по-специално проектите финансирани от структурните фондове, насочени към подобряването на обмена на най-добри практики. В интерес на всички бенефициенти е да спазват принципа на прозрачност по отношение на финансирането от страна на Европейския съюз;

5.2

приветства инициативата на Комисията да създаде Интернет страница, която да предоставя достъп до информация относно бенефициентите на проектите и програмите. За да се предостави информация, която да е съпоставима по отношение на всички граждани на държавите-членки на ЕС и следователно прозрачна, необходимите данни следва да се публикуват на централизирано от Европейската комисия. В интерес на европейските граждани е да има и описание на извлечените поуки и на инициативите с „човешко лице“;

5.3

приветства предложението на Зелената книга да се създаде обща за Европейския съюз регулаторна рамка относно публикуването на информация за използването на фондовете на Общността.

6.1

приветства факта, че през 2001 г. Комисията позволи достъп до непубликувани документи на институциите и органите на Общността посредством регистър на документите или в отговор на индивидуални искания; подчертава, че през 2002 г. Комисията продължи в тази посока, като въведе Кодекс за добро административно поведение, който определя правилата за публичен достъп до документи. Тези две инициативи представляват истински напредък по отношение на политиката на прозрачност на Европейската комисия;

6.2

очаква с интерес предвиденото преразглеждане на Регламент № 1049 и възнамерява да допринесе за този процес.

30.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 146/58

—

приветства Съобщението на Комисията и по-специално, предложението за разработване на Стратегия за ефективно насърчаване и защита на правата на детето във вътрешните и външни политики на ЕС и за подкрепа на усилията на държавите-членки в тази област;

—

приветства създаването на звено по правата на децата в рамките на Комисията и отбелязва важната роля, отредена на координатора по правата на децата, за осигуряване успешното изпълнение на Стратегията, но се надява, че достатъчно ресурси ще бъдат предоставени за тези цели, и че за това координаторът ще получи необходимия статут, както и ще му бъде оказана политическа подкрепа, за да се подпомогне постигането на целите, поставяни пред неговата служба; призовава за изясняване на ролята на координатора с оглед на това, как тя ще допълни работата на национално ниво;

—

изразява съжаление, че не се отделя повече внимание на непридружените малолетни, положението на момичетата в детска възраст, децата с увреждания и мигриращите, търсещите убежище и децата-бежанци както в рамките на ЕС, така и в световен контекст; включително и осигуряването на грижи и закрила на всички посочени по-горе деца;

—

отбелязва, че Стратегията притежава потенциала да заложи основата, на европейско и национално ниво, за по-ефективно партньорство между лицата, отговорни за вземане на решения, местните и регионалните власти и неправителствените организации;

—

изразява обаче съжаление, че в Съобщението не се признава уникалната роля на местните и регионалните власти при предоставяне на услуги за деца и защита на техните права и подчертава, че тези власти желаят и са способни да бъдат партньори при разработването и изпълнението на Стратегията;

—

препоръчва да бъдат осигурени необходимите финансови и човешки ресурси и политическа воля за разпространението на Съобщението и за разработването на Зелена книга и Стратегия и предлага Европейският парламент да разгледа въпроса за въвеждане на специална мярка за финансиране на Стратегията и на предложените в нея конкретни действия.

1)

съгласно Конвенцията на Организацията на Обединените нации за правата на детето, за деца се считат всички, които нямат навършени осемнадесет години;

2)

всички държави-членки са ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на детето, и че нито Европейската комисия, нито Европейския съюз са или могат да бъдат страни по нея.

3)

правната основа за защитата на правата на децата в Договорите на ЕС е ограничена, и че това е от значение за възможните финансови източници;

4)

се признава централната роля на семейството, и в частност, ролята на родителите, както и отговорността на държавите-членки да подпомагат родителите при изпълнението на техните задължения, свързани с грижата за отглеждането на децата;

5)

поощряването и защитата на правата на децата и създаването на недискриминационно и грижещо се за децата общество има фундаментално значение за бъдещето на Европейския съюз;

6)

включването на деца и младежи — на ранен етап — в публичното пространство, играе централна роля за развитието на едно демократично общество с активното участие на всички граждани;

7)

регионалните и местните власти са в уникалната позиция да играят определена роля при поощряването и защитата на правата на децата, предвид тяхната отговорност за материалната среда, обществения транспорт и достъпа до образование, здравните грижи, игри и развлечения, пазара на труда за младите хора; а също и заради тяхната роля при наблюдението на условията на живот на децата, например чрез социално подпомагане и събиране на данни;

1.1

приветства Съобщението на Комисията, и в частност, предложението за разработване на Стратегия за ефективно поощряване и защита на правата на детето във вътрешните и външни политики на ЕС и за подкрепа на усилията на държавите-членки в тази област;

1.2

признава, че инвестирането в децата днес е инвестиция в нашето бъдеще и един вид по-нататъшно задълбочаване и консолидиране на европейската интеграция;

1.3

изразява съжаление за блокирането на конституционния процес в ЕС, отчитайки обстоятелството, че Договорът за създаване на конституция за Европа и Хартата за основните права изрично признават правата на детето;

1.4

приветства потвърждението, че държавите-членки са задължени да спазват международните договори, и по-специално Конвенцията на Организацията на Обединените нации за правата на детето, която е ратифицирана от всяка една държава-членка; но изразява разочарованието си, че не се поставя достатъчно силно ударение върху необходимостта държавите-членки да изпълнят незабавно своите съществуващи европейски и международни ангажименти, свързани с правата на децата;

1.5

приветства потвърждението, че почти универсалното ратифициране на конвенцията в целия свят представлява особено стабилна основа за сключване на взаимни споразумения между Европейската комисия и трети страни; но изразява съжаление, че Съобщението не се основава на потенциала за използване на ратификацията от всички държави-членки на ЕС на конвенцията като рамка за сключване на взаимни споразумения от държавите-членки;

1.6

приветства създаването на звено по правата на децата в рамките на Комисията и отбелязва важната роля, отредена на координатора по правата на децата за осигуряване успешното изпълнение на Стратегията, но се надява, че достатъчно ресурси ще бъдат предоставени за тези цели, и че за това координаторът ще получи необходимия статут, както и ще бъде оказана политическа подкрепа, за да се подпомогне постигането на целите, поставяни пред неговата служба; призовава за изясняване на ролята на координатора с оглед на това, как тя ще допълни работата на национално ниво;

1.7

подкрепя краткосрочните мерки, предложени от Комисията за справяне с някои неотложни предизвикателства, и най-вече създаването на единен шестцифрен телефонен номер за оказване на помощ на децата в рамките на ЕС и един номер за детски горещ телефон, предназначени за изчезнали деца или за такива, които са обект на сексуална експлоатация, и изразява своята убеденост, че броят на тези телефонни линии следва да се увеличи с приемането на съвместен протокол за работа по случаи на международно отвличане на деца. Освен това изразява убедеността си, че новите телефони за оказване на помощ на децата не следва да повтарят, а по-скоро да допълват съществуващите на национално и регионално ниво, и че обменът на най-добри практики в държавите-членки следва да присъства осезателно при създаването на тези услуги;

1.8

отбелязва, че в Съобщението не се посочва, че със Стратегията ще се създадат минимални стандарти и ще включва подробно описани цели с ясно поставени задачи и срокове;

1.9

отбелязва, че понастоящем не са изградени системи, които да са в състояние да предоставят изчерпателни, съпоставими и съвместими данни по отделни показатели на територията на държавите-членки; припомня, че в момента се работи по изготвянето на открит метод за координация за разработване на показател (или набор от показатели) за благополучието на детето, а също и на статистически данни за свързаното с доходите обедняване, материални лишения и жилищно състояние, като съществуват и множество различни бази данни на ниво държава-членка и на регионално или местно ниво;

1.10

изтъква, че децата не са хомогенна група и че нуждите им се различават, например в зависимост от възрастта, способностите, пола, етническата принадлежност и семейната структура на детето;

1.11

изразява съжаление, че не се отделя повече внимание на непридружените малолетни, положението на момичетата в детска възраст, децата с увреждания и мигриращите, търсещите убежище и децата-бежанци както в пределите на ЕС, така и в световен контекст; включително и осигуряването на грижи и защита на всички посочени по-горе деца;

1.12

изразява съжаление, че липсва позоваване на разпоредбата за качествено „ранно обучение“ на децата, ненавършили шест години, въпреки че услугите, свързани с „грижите за децата“, са дългосрочна и приоритетна цел в политиката на ЕС и приемането на количествени планови цели на ЕС;

1.13

отбелязва, че Стратегията притежава потенциала да положи основата, на европейско и национално ниво, за по-ефективно партньорство между лицата, отговорни за вземане на решения, местните и регионалните власти и неправителствените организации;

1.14

изразява обаче съжаление, че в Съобщението не се потвърждава уникалната роля на местните и регионалните власти при предоставяне на услуги за деца и защита на техните права и подчертава, че тези власти желаят и са способни да бъдат партньори при разработването и изпълнението на Стратегията;

1.15

подчертава, че при разработването на стратегията следва да са спазват напълно принципите на субсидиарност и пропорционалност;

1.16

приветства изявлението, че „мястото, където живеят децата, също влияе на тяхното положение“; децата могат да бъдат поставени в неизгодни условия поради нееднаквия достъп до качествено образование, здравни грижи, обществен транспорт, спортни и развлекателни съоръжения, информираност и възможности за участие в гражданското общество; и би желал да се обърне повече внимание на условията в градските, извънградските и други специфични райони, посочени от държавите-членки;

1.17

акцентира върху това, че много местни и регионални власти пряко финансират и изпълняват политика за развитие в трети страни, като подкрепят инфраструктурата и ключови услуги, побратимяват се с властите, обменят опит и предават умения, и че съществува потенциал за поставяне на по-силно ударение в тази работа върху правата на децата;

1.18

приветства признанието на факта, че децата имат право да изразяват своето мнение по въпроси, касаещи техния живот; и приветства предложените дейности за включване на децата при разработването на Стратегията. Участието на регионалните и местните власти и детски организации ще бъде от значение за успеха на тази работа;

1.19

приветства наскоро публикуваното проучване на ООН за насилието върху деца (1). Докладът съдържа „призив към държавите да забранят всякакви форми на насилие срещу деца, при всякакви условия, включително всички телесни наказания, увреждащи традиционни практики, като например ранни и насилствени бракове, обрязване на женските полови органи и така наречените престъпления спрямо честта — сексуално насилие и мъчения и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание“ (2); предлага констатациите от това проучване изцяло да се вземат под внимание при разработването на Стратегията;

2.1

препоръчва да бъдат осигурени необходимите финансови и човешки ресурси и политическа воля за разпространението на Съобщението и за разработването на Зелена книга и Стратегия и предлага Европейският парламент да разгледа въпроса за въвеждане на специална мярка за финансиране на Стратегията и на предложените в нея конкретни действия;

2.2

подчертава, че местните и регионалните власти следва да се считат за основни партньори при разработването на Стратегията; призовава КР да бъде включен като член на Европейския форум по правата на детето и да бъде представен в междуинституционалната група; и да бъде консултиран при разработването на доклада на координатора, като този доклад следва да бъде направен публично достояние;

2.3

препоръчва Стратегията да отговаря на набор от минимални стандарти и да се включат амбициозни мерки с ясно поставени цели и задачи, след задълбочен анализ;

2.4

препоръчва в Стратегията да се постигне равновесие между нейните цели и общото положение в света и вътрешните действия и диалог в ЕС и между държавите-членки;

2.5

препоръчва приоритетно да се отдели внимание на разработването на набор от съпоставими показатели и събирането на съвместими данни на ниво държава-членка, а когато е възможно — и на регионално ниво;

2.6

призовава да се предвидят адекватни ресурси, подкрепа и механизми за улесняване участието на децата в разработването на Стратегията, включително децата, търпящи материални лишения и принадлежащи към етнически малцинства, както и децата с увреждания. Децата следва да бъдат включвани на ранен етап в процеса чрез различни подходящи методологии, адаптирани към възрастта им, например творчески дейности, насочени дискусии и т. н. В допълнение потвърждава, че местните и регионалните власти биха могли също да допринесат повече за улесняване на подобни допитвания до децата във връзка с политики, набелязани на регионално ниво;

2.7

повторно отправя призив за пълно прилагане на Конвенцията за правата на детето от 20 ноември 1989 г. и подчертава важността на следните права: свобода на мисълта, съвестта и религията; закрила на личния живот; закрила срещу употреба на насилие, малтретиране и липса на грижи; право на здравни грижи; право на образование, училищно и професионално обучение; и закрила на малцинствата, както е изложено в становището относно интеграцията и миграцията (CdR 51/2006 fin), а също и правото на подходящи храна и жилище;

2.8

в тази връзка настоява да се признае напълно ключовата роля на местните и регионалните власти като първостепенни доставчици на основни услуги за децата, като например образование и жилище, грижи за децата и други социални услуги, както и ролята им при планирането, изработването на политиката и поддържането на физическата среда, гарантиращи достъпа на децата до жилище, подходящо за техните нужди, както и до адекватни спортни и развлекателни съоръжения и израстването им в безопасна физическа среда;

2.9

призовава да се акцентира повече върху необходимостта държавите-членки да изпълнят незабавно вече поетите от тях европейски и международни ангажименти, включително ангажименти в законодателен и практически план по смисъла на Конвенцията за правата на детето, на Европейската конвенция за защита на правата на човека и правните инструменти на Съвета на Европа. Тази дейност следва да се интегрира в оценката за въздействието на съществуващите мерки на ЕС, касаещи правата на децата;

2.10

предлага анализът не само да включва „оценка на ефективността на неговите съществуващи мерки“, но и да улесни оценката за напредъка на държавите-членки при съобразяването с изискванията на Конвенцията за правата на детето, чрез сравнителен анализ на данните, така както е посочено в оценката на въздействието;

2.11

предлага анализът също да включва преглед дали всички държави-членки са ратифицирали Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване (1993 г.);

2.12

препоръчва откритият метод за координация да бъде използван като механизъм за взаимно ангажиране на държавите-членки и за извличане на поука от най-добрите практики по прилагането на Конвенцията за правата на детето, и местните и регионални власти да бъдат напълно включени в този процес;

2.13

препоръчва ЕС и държавите-членки да вземат под внимание в политиката си различията между децата и техните нужди; например децата, намиращи се в затруднено положение поради географското разположение, възраст, пол, етническа принадлежност и увреждане. Специално внимание ще трябва да се отдели на въздействието на бедността, социалното изключване, уврежданията, дискриминацията и расизма, и положението на децата, принадлежащи към етнически малцинства и децата-бежанци, и на ефекта от религиозното, езиково и културно многообразие, както в рамките на ЕС, така и в световен контекст;

2.14

предлага Стратегията да включва специфични цели за осигуряване на равни възможности за децата във всички географски райони; това предполага дейности, специално насочени към разрешаване на проблемите с детската бедност и образованието. Регионалните и местните власти ще играят централна роля в тези мерки;

2.15

препоръчва в допълнение към посочените краткосрочни мерки да бъде разработена мярка, която да създаде условия за транснационално полицейско сътрудничество при проверката на всякакви криминални досиета на служители и доброволците, работещи с деца; настоява в Стратегията евентуално да се предвиди създаването на регистър на ЕС на извършителите на сексуални престъпления спрямо деца, до които да имат достъп полицейските сили;

2.16

настоява в Стратегията да се предвидят начини за подобряване на услугите в подкрепа на семействата, с цел предотвратяване на злоупотребата с деца и убийствата на деца от собствените им родители. Би могло да се наблегне на подкрепата за родителите, предотвратяването и ранното разкриване на случаи на злоупотреба с деца; подкрепа за жертвите на злоупотреба и установяването на механизъм за преглед в случаи на съмнителна смърт на деца, с оглед разглеждане на ефективността на намесата на държавата преди да настъпят подобни случаи;

2.17

препоръчва в Стратегията да намери място въпросът за отрицателното въздействие на телевизията, компютрите и новите технологии върху децата, като например достъпът до нецензурни или неподходящи изображения в интернет, а също и заседналият характер на тези дейности, с последващо отражение върху активността на начина на живот при децата. Със сходно съдържание е въпросът за отрицателното въздействие на прякото насочване на рекламната и маркетингова дейност към децата. Следва да се насърчават мерките за използване на технологиите за образователни цели, като например телевизионни програми в помощ на езиковите и културни познания на децата; това ще бъде особено важно за мигриращите деца. Нужни са също така творчески мерки за поощряване на културните дейности и за да се направят те достъпни за деца, като например четене, музика и театър;

2.18

отправя искане разработените като част от Стратегията учебни програми и средства да бъдат достъпни за регионалните и местни администрации, за да се запознаят длъжностните лица със средствата и най-добрите практики на новата политика;

2.19

препоръчва комуникационната стратегия да се основава на Конвенцията за правата на детето и всички информационни кампании да бъдат предприемани на регионално и местно ниво, да бъдат съобразени с възрастта, достъпни на множество езици и за децата с увреждания;

2.20

препоръчва в помощта за развитие на ЕС да се предвиди определен процент за инвестиране в мерки в интерес на децата, като в политиката за развитие на местните и регионалните власти в трети страни също се отдели приоритетно внимание на предаването на умения и политически опит относно правата на децата.

30.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 146/63

—

смята, че наличието на широколентов достъп на разумни цени в целия ЕС е жизненоважно за осигуряването на качествени обществени услуги, регионална конкурентоспособност и производителност, както и по-равномерно развитие на обществото на информацията и знанията, обхващайки традиционно изключвани области. Смята, че широколентовата връзка трябва да се доставя на същата основа като основни комунални услуги като питейна вода и електричество;

—

смята за изключително важни препратките, направени от Комисията, към развитието на селските райони, използването на Структурните фондове и оценката на съвместимостта с правилата на ЕС за публично финансирани проекти за широколентов достъп;

—

се надява, че новата регулаторна рамка за електронни съобщения ще разработи политика за използване на радиочестотния спектър в подкрепа на въвеждането на безжична широколентова технология;

—

повтаря призива на Комисията към държавите-членки да засилят своите Национални широколентови стратегии, като увеличат участието на местните и регионални власти;

—

е на мнение, че интегриращото хората електронно правителство предполага париране на евентуалната цифрова изолация, когато услугите се предоставят в реално време (инфраструктурна и културна цифрова пропаст), както и разработване на политики за социално интегриране чрез ИКТ;

—

отбелязва, че използването на електронно правителство трябва да бъде насочено и към преструктуриране, и към модернизиране на публичните услуги, както и към постигане на целите за ефикасност, ефективност, рентабилност, безпристрастност, прозрачност, опростеност и участие. Вярва, че има ясна необходимост от това публичните органи да споделят добри практики;

—

препоръчва улесняване на сътрудничеството, обмена на ноу-хау, споделянето на повторно използваеми решения и инициативи, целящи по-голяма прозрачност и ангажиране на обществото в процесите на вземане на решения, особено в парламентарния процес на вземане на решения.

1.1

смята, че Интернет е едно от най-блестящите нововъведения на нашето време. Неговият потенциал да генерира икономически растеж може да постигне значителни ползи като създаването на нови услуги, откриването на нови възможности за инвестиции и работни места, ръст на производителността, намалени разходи и подобрено качество на живот.

1.2

приветства факта, че разпространяването на информационните технологии играе ключова роля в изпълнението на Лисабонската и Гьотеборгската стратегии, по отношение на подобренията, които те създават в дейностите на функциониращите стопански субекти, за растежа на нови и новаторски стопански субекти и решителния принос, който могат да направят по отношение образоването на работниците гражданите като цяло.

1.3

изтъква важността на увеличаването на наличието на информационните технологии на всички нива на публичната администрация, особено там където публичните органи предоставят услуги пряко на гражданите.

1.4

подчертава, обаче, че услугите в реално време, като електронно правителство, електронно здравеопазване, електронно учене и електронни обществени поръчки, могат да станат всеобхватни и по-интерактивни, само когато станат широко достъпни за гражданите и бизнес общността на ЕС чрез широколентови връзки.

1.5

по тази причина, смята, че наличието на широколентов достъп на разумни цени в целия ЕС е жизненоважно за осигуряването на качествени обществени услуги, регионална конкурентоспособност и производителност, както и по-равномерно развитие на обществото на информацията и знанията, обхващайки традиционно изключвани области.

1.6

приветства факта, че в Съобщението няколкократно изрично се споменава развитието на селските райони, включително възможността за специални линии за финансиране, което е показателно за значението, отдавано от страна на Комисията, на възможните ползи от по-широкото наличие на широколентови услуги. Тези ползи включват нарастване на конкурентоспособността на селските райони и балансирано развитие на територията — и като цяло, в области с трайно неблагоприятни географски и природни условия — както и високата добавена стойност, която това може да даде на стопанските субекти, традиционно разположени в тези райони.

1.7

по тази причина, смята за изключително важни препратките към политики, попадащи в сферата на Генерална дирекция „Регионална политика“ — особено по отношение използването на Структурните фондове — и на Генерална дирекция „Конкуренция“ — по-точно нейната оценка на съвместимостта с правилата на ЕС за публично финансирани проекти за широколентов достъп в селските райони.

1.8

опасява се, че общият недостатък при широколентовото внедряване е рискът от неефективност на пазара, тъй като частните оператори предполагат ниска възвращаемост от инфраструктурните инвестиции в отдалечени, селски, слабонаселени райони или там където планинския терен ги превръща в особено сложна и тежка задача. Тази откритост и гъвкавост е важен и положителен знак, имайки предвид, че широколентовият достъп е много важен за социално-икономическото развитие на тези райони.

1.9

в подкрепа на този аргумент, изтъква, че Комитетът на регионите на няколко пъти е анализирал и обсъждал различните решения, които се прилагат от местните и регионални власти в Европа; тогава ясно се разбра, че няма едно единствено универсално решение. По-конкретно, това, което е подходящо за голям градски център, може да не е подходящо за други райони, например, малък планински район със сложен, неравен терен или рядко населен, в който са необходими допълнителни усилия за осигуряването на какъвто и да е вид услуга.

1.10

оценява значителния напредък, постигнат през последните години по отношение на внедряването на широколентови услуги. От друга страна, с оглед целта на ЕС да се достигне до поне 90 % от населението на Съюза до 2010 г., продължава да съществува значително неравенство по отношение на инфраструктурата между градските центрове и отдалечените райони, и между старите и новите държави-членки.

1.11

набляга, обаче, че целта да бъдат обхванати поне 90 % от населението не е достатъчна сама по себе си, ако не се разглежда в съчетание с други фактори (географско разпространение, гъстота на населението и т. н.). Действително, в малките общности, като например планинските райони, които често са затруднени в достъпа си до основни комунални услуги (стационарни и мобилни телефонни услуги, наземна телевизия и т. н.), останалите 10 % могат да представляват изключване на цели слабо населени райони.

1.12

допълнително изтъква във връзка с широколентовите различия, необходимостта от съсредоточаване на вниманието и върху различната степен на внедряването на широколентови услуги и действителната употреба. За да се намалят тези различия, на местно ниво трябва да се вземат нетехнически мерки, целящи популяризиране на използването на широколентови услуги между по-възрастните хора или традиционно по-невъзприемчиви социални групи като селските общности (напр. мероприятия за демонстриране на Интернет, осигуряване на места за публичен достъп и т. н.).

1.13

на последно място, набляга на това, че докато се изгражда широколентова преносна инфраструктура и се разработват услугите й, ще бъде жизненоважно да се осигури спазването на всичките изисквания за сигурност на всяко ниво, за да се гарантират оптимални нива на защита и зачитане на личния живот на потребителите.

1.14

изтъква, че по отношение на новите държави-членки, все още няма данни, сравними със съществуващите за ЕС-15, относно степента на проникване, обхвата и действителното използване на широколентови услуги в реално време на регионално равнище.

1.15

по тази причина, призовава Комисията незабавно да проведе проучване на състоянието на нещата по отношение инфраструктурата в регионите на новите държави-членки и в по-слабо населените градски райони на старите държави-членки, за да се определят действията, необходими за модернизиране на съществуващата инфраструктура спрямо стандартите, изисквани за постигане на целите на Лисабонската стратегия.

1.16

горещо приветства предложението на Комисията за преразглеждане на законодателната рамка, касаеща електронните комуникации.

1.17

се надява, че новата регулаторна рамка ще осигури, при спазване на принципа на субсидиарността, недискриминационна конкуренция между операторите и съществуващите и бъдещите технологии, и че ще разработи политика за използване на радиочестотния спектър въз основа на принципа на технологична неутралност. Това е особено важно с оглед на факта, че неотдавнашното внедряване на безжичните технологии, които са особено подходящи за преодоляване на проблемите с обхвата в селските райони или районите с труден терен, изисква да се осигури достатъчен спектър за внедряването на широколентови услуги.

1.18

изцяло се съгласява с гледището на Комисията относно радиочестотния спектър, изложено в нейните четири предишни съобщения, представени през м. септември и м. ноември 2005 г., и през м. март и м. юни 2006 г., в които тя се застъпва за технологична неутралност, прозрачност, ефикасно използване на спектъра, и поощряване на конкурентна и новаторска среда, благоприятна за развитието на нови технологии.

1.19

споделя мнението на Комисията, че оттук нататък използването на честотите не трябва да се основава на логиката, че на всяка лента се определя конкретна технология, като услугите се изпълняват на предоставената честота (напр. 900 мегахерца, използвана от мобилната телефонна услуга „eTacs“).

1.20

по тази причина, отправя искане към Комисията да изработи стратегия, която да позволява гъвкавост в използването на технологиите в рамките на дадена спектрална честота.

1.21

подчертава, че е важно прилагането и спазването на новата регулаторна рамка на основата на технологична неутралност да доведат до предоставянето на честоти за безжични комуникации и за внедряването на широколентови услуги, за да се намали значителното неравенство, от което страдат областите с трайно неблагоприятни географски и природни условия.

1.22

отбелязва, че технологиите за внедряването на широколентови услуги, като WiMAX, може би държат ключа към преодоляването на проблемите на районите в географски необлагодетелствано положение. В това отношение, любопитно е да се отбележи, че например тази безжична технология е обект на огромни инвестиции от страна на операторите на американския пазар.

1.23

смята, че широколентовата връзка би трябвало да се доставя на същата основа като основни комунални услуги като питейна вода и електричество.

1.24

отбелязва, че за да се отстранят различията по отношение широколентовите услуги в райони със сложен терен, като например областите с трайно неблагоприятни географски и природни условия, се изискват по-големи инвестиции отколкото в равнинните области, като по този начин става невъзможно да се инвестира с печалба.

1.25

с оглед на това, подчертава, че откритите публични обсъждания, организирани от форума „Цифрова пропаст“, потвърдиха необходимостта от обществена интервенция както от страна на държавните и местни власти, така и от страна на индустрията и нестопанския сектор.