(1)

Строгите пруденциални изисквания са неразделна част от регулаторните условия, при които финансовите институции предоставят услуги в рамките на Съюза. Инвестиционните посредници, както и кредитните институции, са предмет на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4) и на Директива 2013/36/ЕС (5) на Европейския парламент и на Съвета, по отношение на пруденциалното им третиране и надзор, докато тяхното лицензиране и другите изисквания относно организацията и осъществяването на дейност са установени в Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (6).

(2)

Съществуващите пруденциални режими съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС са основани до голяма степен на последователните варианти на международните регулаторни стандарти, определяни от Базелския комитет по банков надзор за големите банкови групи, и само отчасти са насочени към специфичните рискове, присъщи на разнообразните дейности на голям брой инвестиционните посредници. Специфичната уязвимост и рискове, присъщи на тези инвестиционни посредници, следва следователно да бъдат предмет на специално третиране чрез подходящи и пропорционални пруденциални норми на равнището на Съюза.

(3)

Рисковете, които самите инвестиционни посредници срещат и пораждат за своите клиенти и в по-широк аспект за пазарите, на които извършват дейност, зависят от естеството и мащабa на дейността им, включително от това дали действат само като посредници за своите клиенти, без да са страна по сключените сделки, или дали сключват сделките от свое име и за собствена сметка.

(4)

Чрез стриктни пруденциални изисквания следва да се гарантира, че инвестиционните посредници се управляват методично и в най-добър интерес на техните клиенти. Тези изисквания следва да отчитат потенциала на инвестиционните посредници и техните клиенти за поемане на прекомерен риск и различните степени на риск, които инвестиционните посредници могат да поемат и пораждат. Същевременно пруденциалните изисквания следва да се стремят да избягват налагането на необоснована административна тежест за инвестиционните посредници.

(5)

Голяма част от пруденциалните изисквания, произтичащи от въведената с Регламент (ЕС) № 575/2013 рамка и Директива 2013/36/ЕС, са насочени към преодоляването на общите рискове, пред които са изправени кредитните институции. Съответно, действащите изисквания до голяма степен са балансирани така, че да се запази капацитетът на кредитните институции за отпускане на заеми през различните икономически цикли и да се защитят вложителите и данъкоплатците от евентуална несъстоятелност; и те нямат за цел да бъдат приспособявани към всички различни рискови профили на инвестиционните посредници. Инвестиционните посредници нямат големи портфейли от потребителски и корпоративни заеми и не приемат депозити. Вероятността изпадането им в несъстоятелност да окаже неблагоприятно въздействие върху цялостната финансова стабилност е по-малка, отколкото при кредитните институции. Следователно рисковете, пред които са изправени и които пораждат повечето инвестиционни посредници, се различават значително от рисковете, пред които са изправени и които пораждат кредитните институции, и тези разлики следва да бъдат отразени ясно в пруденциалната рамка на Съюза.

(6)

Пруденциалните изисквания, приложими спрямо инвестиционните посредници съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС, се основават на тези за кредитните институции. Инвестиционните посредници, чийто лиценз е ограничен до конкретни инвестиционни услуги, които не попадат във фокуса на съществуващата пруденциална рамка, са предмет на различни видове освобождаване от посочените изисквания. По този начин се отчита, че тези инвестиционни посредници не са изложени на риск, който е от същото естество като риска, на който са изложени кредитните институции. Инвестиционните посредници, чиято дейност, включваща търгуване в ограничен мащаб с финансови инструменти, попада във фокуса на съществуващата пруденциална рамка, попадат в обхвата на съответните заложени в нея капиталови изисквания, но могат да се освободят от други изисквания — по отношение например на ликвидността, големите експозиции и ливъриджа. За инвестиционните посредници, чийто лиценз не попада в обхвата на посочените ограничения, се прилагат същите пруденциални изисквания съгласно съществуващата рамка — както и за кредитните институции.

(7)

Търгуването с финансови инструменти — независимо дали е за целите на управлението на риска, хеджирането или управлението на ликвидността, или е с оглед на позициониране спрямо стойността във времето на дадените инструменти, е дейност, която могат да извършват както кредитните институции, така и инвестиционните посредници с лиценз за търгуване за собствена сметка, и която вече е обхваната от пруденциалната рамка съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС. За да се избегнат неравнопоставените условия на конкуренция, които биха могли да доведат до регулаторен арбитраж между кредитните институции и инвестиционните посредници в тази област, капиталовите изисквания, произтичащи от правилата за покриване на този риск, следва съответно да продължат да се прилагат и за тези инвестиционни посредници. Експозициите на тези инвестиционни посредници към техните контрагенти по конкретни сделки и съответните капиталови изисквания също са обхванати от посочените правила и поради това също следва да продължат да се прилагат спрямо инвестиционните посредници в опростена форма. От своя страна, предвидените в съществуващата пруденциална рамка правила относно големите експозиции също са приложими в случаите, когато експозициите на тези инвестиционни посредници към определени техни контрагенти по сделки са особено големи, поради което създават прекомерно концентриран източник на риск за съответния инвестиционен посредник при неизпълнение на задължение от страна на контрагента. Поради това посочените правила също следва да продължат да се прилагат в опростена форма спрямо инвестиционните посредници.

(8)

Различията в прилагането на съществуващата пруденциална рамка в различните държави членки е заплаха за равнопоставените условия на конкуренция за инвестиционните посредници в Съюза. Тези различия произтичат от цялостната сложност на прилагането на рамката спрямо отделните инвестиционни посредници въз основа на предоставяните от тях услуги, като някои национални органи коригират или оптимизират това прилагане в националното право или практика. Предвид факта, че съществуващата пруденциална рамка не обхваща всички рискове, пред които са изправени и които пораждат някои видове инвестиционни посредници, в някои държави членки към определени инвестиционни посредници се прилагат високи изисквания за осигуряване на допълнителен капитал. Следва да бъдат установени единни разпоредби, които да обхващат тези рискове, за да се осигури хармонизиран пруденциален надзор върху инвестиционните посредници в Съюза.

(9)

Поради това е необходим специален пруденциален режим за инвестиционните посредници, които не са от системно значение поради своя размер и взаимосвързаност с други финансови и икономически субекти. По отношение на инвестиционните посредници със системно значение обаче ще продължи да се прилага съществуващата пруденциална рамка съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС. Тези инвестиционни посредници са подгрупа инвестиционни посредници, по отношение на които понастоящем се прилага рамката, установена с Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС, и които не се ползват от специални освобождавания от никое от техните основни изисквания. Най-големите и взаимосвързани инвестиционни посредници имат бизнес модели и рискови профили, които са сходни с тези на значимите кредитни институции. Te предоставят в значителен мащаб услуги, подобни на банковите, и поемат значителни по размер рискове. Нещо повече, инвестиционните посредници със системно значение са достатъчно големи и имат бизнес модели и рискови профили, които застрашават стабилното и нормално функциониране на финансовите пазари по същия начин, както големите кредитни институции. Поради това е целесъобразно по отношение на тези инвестиционни посредници да продължат да се прилагат правилата, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС.

(10)

Специалният пруденциален режим за инвестиционните посредници, които поради своя размер и взаимосвързаност с други финансови и икономически субекти нямат системно значение, следва да обхваща специфичните бизнес практики на различните видове инвестиционни посредници. Инвестиционните посредници, за които съществува най-голяма вероятност да породят риск за своите клиенти, за пазарите или за собственото си нормално функциониране, следва по-специално да са предмет на ясни и ефективни пруденциални изисквания, съобразени с тези специфични рискове. Тези пруденциални изисквания следва да бъдат калибрирани по начин, пропорционален на категорията инвестиционен посредник, най-добрия интерес на клиентите на този вид инвестиционен посредник и целта за насърчаване на гладкото и нормално функциониране на пазарите, където този вид инвестиционен посредник извършва дейност. Те следва да редуцират установените рискови области и да способстват да се гарантира, че при несъстоятелност на инвестиционен посредник, прекратяването му може да бъде извършено по структуриран начин с минимално отражение върху стабилността на финансовите пазари.

(11)

Режимът, предвиден в настоящия регламент, не следва да засяга задължението на определените маркет-мейкъри в места за търговия съгласно Директива 2014/65/ЕС да предоставят котировки и да присъстват непрекъснато на пазара.

(12)

Пруденциалният режим за инвестиционните посредници, за които се счита, че не са от системно значение, поради техния размер и взаимосвързаност с други финансови и икономически субекти, следва да се прилага за всеки инвестиционен посредник на индивидуална основа. Въпреки това, за да се улесни прилагането на пруденциалните изисквания за инвестиционните посредници в Съюза, които са част от банкова група, с цел да се избегне прекъсването на определени бизнес модели, чиито присъщи рискове вече са обхванати от прилагането на пруденциални правила, инвестиционните посредници следва да имат право да прилагат изискванията на Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС, когато е целесъобразно и при одобрение от страна на компетентните органи, доколкото това решение не е продиктувано от цели, свързани с регулаторен арбитраж. Освен това, тъй като рисковете, на които са изложени малките и невзаимосвързани инвестиционни посредници, са ограничени в голямата си част, такива инвестиционни посредници следва да имат право да се ползват от освобождаване от специалните пруденциални изисквания за инвестиционните посредници, когато са част от банкова група или група инвестиционни посредници, която подлежи на консолидиран надзор по силата на Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС или съгласно настоящия регламент и Директива (ЕС) 2019/2034 на Европейския парламент и на Съвета (7), според приложимото в случая, в държавата членка, където е и нейното седалище, тъй като тези пруденциални рамки следва да покриват адекватно посочените рискове в тези случаи. случаи. За да се отрази съществуващото третиране на групи от инвестиционни посредници съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС, за групи, съставени само от инвестиционни посредници, или в случаите, при които не се прилага консолидацията съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013, от предприятието майка в такива групи следва да се изисква да спазва изискванията на настоящия регламент въз основа консолидираното състояние на групата. Като алтернатива, вместо пруденциална консолидация, когато такива групи от инвестиционни посредници имат по-опростена структура и рисков профил, компетентните органи могат да разрешат на предприятието майка в такива групи да разполага с достатъчно капитал, за да поддържа балансовата стойност на дяловите си участия в дъщерните предприятия. Когато са част от застрахователна група, на тези малки и невзаимосвързани инвестиционни посредници също следва да се даде възможност да се възползват от освобождаване от изискванията за оповестяване.

(13)

С цел на инвестиционните посредници да се позволи да продължат да използват разполагаемия собствен капитал, за да спазят капиталовите изисквания съгласно специфичната за инвестиционните посредници пруденциална рамка, определението и съставът на собствения капитал следва да бъдат приведени в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013. Това означава, че в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 балансовите позиции като отсрочените данъчни активи и позиции в капиталови инструменти на други субекти от финансовия сектор изцяло се приспадат от собствения капитал. Въпреки това инвестиционните посредници следва да имат право да освобождават от приспадане несъществените си позиции в капиталови инструменти на субекти от финансовия сектор, ако ги държат с цел търгуване, с цел да се подкрепи пазарът на такива инструменти. С цел съставът на собствения капитал да бъде приведен в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013, съответните съотношения на видовете собствен капитал са отразени в контекста на настоящия регламент. За да се гарантира, че изискванията са пропорционални на естеството, мащаба и сложността на дейностите на инвестиционните посредници и че те са лесно достъпни за инвестиционните посредници в рамките на настоящия регламент, Комисията следва да направи преглед доколко е целесъобразно определението и съставът на собствения капитал да продължат да бъдат хармонизирани с тези по Регламент (ЕС) № 575/2013.

(14)

С цел да се гарантира, че инвестиционните посредници винаги извършват дейност въз основа равнището на собствения капитал, необходим за тяхното лицензиране, всички инвестиционни посредници следва по всяко време да изпълняват изискването за постоянен минимален капитал, който е равен на началния капитал, изискван за лицензирането им за извършване на съответните инвестиционни услуги, определен в съответствие с Директива (ЕС) 2019/2034.

(15)

С цел да се осигури опростено прилагане на изискването за минимален собствен капитал за малките и невзаимосвързани инвестиционни посредници, те следва да разполагат със собствен капитал, равен на по-високата стойност от следните: изискването за постоянен минимален капитал или една четвърт от техните постоянни общи разходи, определени въз основа на дейността им през предходната година. Малките и невзаимосвързани инвестиционни посредници, които предпочитат да прилагат по-предпазлив подход и да избегнат дисбаланс в случай на прекласификация, следва да не бъдат възпрепятствани да държат повече собствен капитал или да прилагат по-строги мерки, отколкото се изисква съгласно настоящия регламент.

(16)

С цел да се вземат предвид по-високите рискове при инвестиционните посредници, които не са малки и невзаимосвързани, изискването за минимален собствен капитал за такива дружества следва да е най-високата от следните стойности: изискването за постоянен минимален капитал, една четвърт от техните постоянни общи разходи за предходната година или сумата на изискването съгласно набора от рискови фактори, специфични за инвестиционните посредници („К-фактори“), която определя капитала в зависимост от рисковете в дадени сфери на дейност на инвестиционните посредници.

(17)

За целите на специфичните за инвестиционните посредници пруденциални изисквания инвестиционните посредници следва да се смятат за малки и невзаимосвързани, ако те не извършват инвестиционни услуги, които пораждат висок риск за клиентите, пазарите или за тях самите, и ако размерът им е такъв, че е малко вероятно материализирането на характерните за дейността им рискове или изпадането им в несъстоятелност да имат мащабно неблагоприятно въздействие върху клиентите и пазарите. В този контекст малките и невзаимосвързани инвестиционни посредници следва да бъдат определени като инвестиционни посредници, които не търгуват за собствена сметка, нито са изложени на риск при търговията с финансови инструменти, не държат активи или парични средства на клиенти, активите им, които се управляват в рамките на дискреционно управление на портфейл и недискреционни договорености (предоставяне на инвестиционни съвети), са по-малко от 1 200 000 000 EUR, обемът им на изпълнени дневно нареждания на клиенти е по-малък от 100 000 000 EUR при сделките с парични разплащания и по-малко от 1 000 000 000 EUR при нареждания на клиенти за деривати, балансът им е по-малък от 100 000 000 EUR, в това число елементите от задбалансовия отчет, и чийто общ размер на брутни годишни приходи от инвестиционни услуги е по-малко от 30 000 000 EUR.

(18)

С цел да се избегне регулаторен арбитраж и да се намалят стимулите за инвестиционните посредници да структурират дейността си така, че да не надвишават праговете, над които не се квалифицират като малки и невзаимосвързани инвестиционни посредници, праговете за управляваните активи, за обема изпълнени нареждания на клиенти, за размера на баланса и за общия размер на годишните брутни приходи следва да се прилагат комбинирано за всички инвестиционни посредници, които са част от една и съща група. Другите условия, и по-специално дали инвестиционният посредник държи парични средства на клиенти, дали управлява или съхранява активи на клиенти или дали търгува с финансови инструменти и се излага на пазарен риск или на риск от контрагента, са двуелементни и не позволяват такова преструктуриране, поради което следва да се оценяват на индивидуална основа. С цел да могат да се обхванат динамичните бизнес модели и рисковете, които те пораждат на текущ принцип, тези условия и прагове следва да се оценяват в края на деня, с изключение на критерия за държане на парични средства на клиенти, който следва да се оценява в рамките на работния ден, и на критериите за размера на баланса и за общите годишни брутни приходи, които следва да се оценяват въз основа на състоянието на инвестиционния посредник в края на предходната финансова година.

(19)

Инвестиционните посредници, които надвишават регулаторните прагове или не изпълняват другите условия, не следва да се считат за малки и невзаимосвързани и следва да подлежат на изискванията за останалите инвестиционни посредници, при спазване на специалните преходни разпоредби, предвидени в настоящия регламент. Това следва да насърчава инвестиционните посредници да планират стопанската си дейност по такъв начин, че да могат недвусмислено да бъдат квалифицирани като малки и невзаимосвързани инвестиционни посредници. За да могат инвестиционните посредници, които не изпълняват изискванията да бъдат квалифицирани като малки и невзаимосвързани, да се възползват от такова третиране, следва да бъде предвидена фаза на наблюдение, по време на която съответният инвестиционен посредник да съблюдава условия и да не надвишава съответните прагове в продължение на поне шест последователни месеца.

(20)

Всички инвестиционни посредници следва да изчисляват приложимото за тях капиталово изискване въз основа на съответния набор от К- фактори, с които се отчита рискът за клиентите („RtC“), рискът за пазара („RtM“) и рискът за самото дружество („RtF“). К -факторите за рискове към клиента, са свързани с активите на клиенти, които се управляват и по които текущо се предоставят инвестиционни съвети (K-AUM), с държаните парични средства на клиенти (K-CMH), с активите, които се съхраняват и администрират (K-ASA), както и с изпълнените нареждания на клиенти (K-COH).

(21)

К-факторът за рискове към пазара отразява риска във връзка с нетните позиции (K-NPR) в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 575/2013относно пазарния риск, или, когато е разрешено от компетентния орган за конкретни категории инвестиционни посредници, които търгуват за собствена сметка чрез клирингови членове, въз основа на общата стойност на маржина, изискван от клиринговия член на инвестиционния посредник (K-CMG). Инвестиционните посредници следва да имат възможност едновременно да прилагат K-NPR и K-CMG на база портфейл.

(22)

К- факторите за рискове на дружеството отразяват експозицията на даден инвестиционен посредник към риска от неизпълнение на негов контрагент по сделка (K-TCD) в съответствие с опростените разпоредби относно кредитния риск от контрагента въз основа на Регламент (ЕС) № 575/2013, към риск от концентрация в големите експозиции на даден инвестиционен посредник към конкретни контрагенти въз основа на разпоредбите на посочения регламент, които се прилагат спрямо големите експозиции в търговския портфейл (K-CON), както и към операционните рискове от дневния поток на трансакциите (К-DTF) на дадения инвестиционен посредник.

(23)

Съвкупното капиталово изискване на базата на К-факторите е сборът от изискванията по К-факторите, обхванати от RtC, RtM и RtF. K-AUM, K-ASA, K-CMH, K-COH и K-DTF отразяват обема на дейността, за която се отнася всеки от К-факторите. Стойностите за K-CMH, K-ASA, и K-DTF се изчисляват въз основа на пълзяща средна стойност от предходните девет месеца. Стойността за K-COH се изчислява въз основа на пълзяща средна стойност от предходните шест месеца, а за K-AUM — въз основа на предходните 15 месеца. С цел да се определи капиталовото изискване тези стойности се умножават по съответните коефициенти, установени в настоящия регламент. Капиталовите изисквания за K-NPR произтичат от Регламент (ЕС) № 575/2013, докато капиталовите изисквания за K-CON и K-TCD използват опростено прилагане на съответните изисквания съгласно посочения регламент за третирането на големите експозиции в търговския портфейл и кредитния риск от контрагента. Стойността на даден К-фактор е нула, ако инвестиционният посредник не извършва съответната дейност.

(24)

К-факторите за рискове към клиента са приблизителни стойности, покриващи тези сфери на стопанска дейност на инвестиционните посредници, в които при проблеми евентуално би могло да възникне вреда за клиентите. K-AUM отразява риска от вреда за клиентите поради некоректно дискреционно управление на клиентски портфейл или лошо изпълнение и предоставя гаранции и ползи за клиентите по отношение на непрекъснатостта на услугите по текущо управление на портфейл и предоставяне на инвестиционни съвети. K-ASA отразява риска, свързан със съхраняването и администрирането на активи на клиенти, и гарантира, че инвестиционните посредници разполагат с адекватен за целта капитал, независимо дали активите са включени в баланса му или в сметки на трети лица. K-CMH отразява риска от потенциална вреда, когато инвестиционен посредник държи парични средства на клиентите, като се отчита дали те са включени в баланса му, или в сметки на трети лица, и дали съществуват договорености съгласно приложимото национално право, които предвиждат, че паричните средства на клиентите са гарантирани при несъстоятелност, неплатежоспособност, преструктуриране или администриране на инвестиционния посредник. K-CMH не включва парични средства на клиенти, депозирани в (попечителски) банкови сметки на името на самите клиенти, когато инвестиционният посредник има достъп до паричните средства на клиентите чрез мандат от трета страна. K-COH отразява потенциалния риск за клиентите при инвестиционен посредник, който изпълнява нареждания (от името на клиентите, а не от името на инвестиционния посредник), например като част от услуга, която представлява само изпълнение на нареждане на клиент, или когато инвестиционният посредник е част от верига за изпълнение на нареждания на клиенти.

(25)

К-факторът за рискове към пазара за инвестиционни посредници, които търгуват за собствена сметка, се основава на правилата за пазарен риск за позициите във финансови инструменти, валутни операции и стоки в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013. Това позволява на инвестиционните посредници да направят избор между прилагането на стандартизирания подход, на алтернативния стандартизиран подход съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 или възможността да използват вътрешни модели, когато последните два подхода започнат да се прилагат към кредитните институции не само за целите на отчитането, но и за целите на капиталовите изисквания. Междувременно и най-малко за срок от пет години след началната дата на прилагане на настоящия регламент, инвестиционните посредници следва да прилагат рамката за пазарен риск (стандартизиран подход или вътрешни модели, според случая) на Регламент (ЕС) № 575/2013 за целите на изчисляването на своя K-NPR. Ако разпоредбите, посочени в трета част, дял IV, глави 1а и 1б от Регламент (ЕС) № 575/2013, изменен с Регламент (ЕС) 2019/876 на Европейския парламент и на Съвета (8) не станат приложими за кредитните институции за целите на капиталовите изисквания, инвестиционните посредници следва да продължават да прилагат изискванията, предвидени в трета част, дял IV от Регламент (ЕС) № 575/2013, за целите на изчисляването на K-NPR. Като алтернатива, капиталовото изискване за инвестиционните посредници, търгуващи с финансови инструменти с позиции, които подлежат на клиринг, може, при одобрение от страна на компетентния орган и при условие че са изпълнени някои условия, да бъде равно на общия размер на маржина, изискван от техния клирингов член, умножено по фиксиран множител. Използването на K-CMG следва да се базира преимуществено на търговската дейност на инвестиционния посредник, която изцяло или в значителна степен попада в рамките на този подход. Въпреки това компетентният орган за инвестиционния посредник може също да разреши на този посредник да използва частично подхода K-CMG, при условие, че този подход се използва за всички позиции, които подлежат на клиринг или на изисквания за маржин, а за портфейлите, които не подлежат на клиринг, се прилага един от трите алтернативни метода за K-NPR. За да се гарантира, че изискванията са пропорционални на естеството, мащаба и сложността на дейностите на инвестиционните посредници и че те са лесно достъпни за инвестиционните посредници в рамките на настоящия регламент и, всяко последващо преразглеждане, което засяга прилагането на методите за изчисляване на К-факторите, следва да включва оценка на целесъобразността на по-нататъшното хармонизиране на изчисляването на K-NPR с правилата за пазарен риск за позициите в търговския портфейл във финансови инструменти, валутни операции и стоки в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013.

(26)

За инвестиционните посредници, които търгуват за собствена сметка, К-факторите за K-TCD и K-CON при RtF представляват опростено прилагане на правилата, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013 съответно за кредитен риск от контрагента и риск във връзка с големи експозиции. K-TCD отразява риска за инвестиционен посредник от неизпълнение на задължение от страна на негови контрагенти по сделки с извънборсови деривати, репо сделки, сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, трансакции с удължен сетълмент, маржин заемни сделки, други сделки за финансиране с ценни книжа, или от страна на получатели на заеми, отпуснати от инвестиционния посредник като допълнение в рамките на инвестиционна услуга, като стойността на експозициите се умножава, въз основа на разменната стойност и допълнително капиталово изискване с оглед на потенциална бъдеща експозиция, по рисковите фактори съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013, като се вземе предвид редуциращият ефект на ефективното нетиране и размяната на обезпечения. С оглед на по-нататъшното хармонизиране на третирането на кредитния риск от контрагента с Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да се добавя фиксиран множител от 1,2 и множител за корекция на кредитната оценка (CVA), за да се отрази текущата пазарна стойност на кредитния риск от контрагента за инвестиционния посредник в конкретни сделки. K-CON отразява риска от концентрация във връзка с индивидуални или тясно свързани контрагенти от частния сектор, към които експозицията на инвестиционния посредник надвишава 25 % от собствения капитал или надвишава специфични алтернативни прагове във връзка с кредитни институции или други инвестиционни посредници, като за експозиции извън тези граници се налага допълнително капиталово изискване в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013. От друга страна, K-DTF отразява операционните рискове за инвестиционните посредници в значителни по обем сделки, сключени в рамките на деня за собствена сметка или за клиенти от собствено име, които могат да произтекат от неадекватни или недобре функциониращи вътрешни процеси, лица и системи, или поради външни събития, като се базира на условната стойност на сключените в рамките на деня сделки, коригирана за отразяване на времето към матуритета на деривати върху лихвени проценти, с цел да се ограничи повишаването на капиталовите изисквания, по-специално за краткосрочни договори, при които операционните рискове се възприемат като по-ниски.

(27)

Всички инвестиционни посредници следва да наблюдават и контролират собствения риск от концентрация, включително по отношение на клиентите си. Въпреки това, единствено инвестиционните посредници, които подлежат на капиталовото изискване, изчислено по К-факторите, следва да уведомява компетентните органи за собствения риск от концентрация. За инвестиционните посредници, специализирани в стокови деривати или квоти за емисии или деривати върху квоти за емисии, с голяма концентрация на експозиции към нефинансовите контрагенти, границите за риска от концентрация могат да бъдат надвишавани, без допълнителен капитал по К-CON, стига това да е за целите на управлението на търговската дейност, ковчежничеството или за управлението на риска.

(28)

Всички инвестиционни посредници следва да разполагат с вътрешни процедури за наблюдение и управление на изискванията за ликвидност. Тези процедури са предвидени да спомогнат да се гарантира нормалното функциониране на инвестиционните посредници във всеки един момент, без да се налага да се заделя ликвидност специално с оглед на евентуални извънредни обстоятелства. За тази цел всички инвестиционни посредници следва да държат минимум една трета от размера на изискването въз основа на постоянните общи разходи в ликвидни активи във всеки един момент. Въпреки това компетентните органи следва да имат право да освобождават от това изискване малките и невзаимосвързани инвестиционни посредници. Тези ликвидни активи следва да бъдат с високо качество и да са съобразени с изброените в Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията (9), както и с процентните намаления на стойността на тези активи по силата на посочения делегиран регламент. С цел да бъде отразена разликата в профилите на ликвидност на инвестиционните посредници спрямо кредитните институции, списъкът с подходящите ликвидни активи следва да бъде допълнен със свободните от тежести парични средства и краткосрочни депозити на инвестиционния посредник (които не следва да включват парични средства на клиенти или финансови инструменти на клиенти), както и с определени финансови инструменти, за които има ликвиден пазар. Ако не са освободени от изискванията за ликвидност, малките и невзаимосвързани инвестиционни посредници, както и инвестиционните посредници, които не са лицензирани да извършват дейности по търгуване или поемане на емисии, биха могли да включат в ликвидните активи също така и елементи, свързани с търговските си вземания и таксите или комисионите, дължими в рамките на 30 дни, при условие че тези елементи не надвишават една трета от изискването за минимална ликвидност, не се използват за удовлетворяване на други допълнителни изисквания по отношение на ликвидността, наложени от компетентния орган, и подлежат на процентно намаление на стойността в размер на 50%. При извънредни обстоятелства, инвестиционните посредници следва да имат право да паднат под изискуемия праг, като превърнат в парични средства свои ликвидни активи, за да изпълнят изискванията за ликвидност, при условие че незабавно уведомят компетентните органи. Всички предоставени на клиенти финансови гаранции, които могат да увеличат потребностите от ликвидност, ако бъдат реализирани, следва да намалят размера на наличните ликвидни активи с 1,6% от общата стойност на тези гаранции. За да се гарантира, че изискванията са пропорционални на естеството, мащаба и сложността на дейностите на инвестиционните посредници и че те са лесно достъпни за инвестиционните посредници в рамките на настоящия регламент, следва да бъде направен последващ преглед на това доколко подходящи са ликвидните активи, които отговарят на изискването за минимална ликвидност, включително оценка на по-нататъшното им хармонизиране с ликвидните активи, изброени в Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията, както и с процентните намаления на стойността на тези активи по силата на посочения делегиран регламент.

(29)

Във връзка с новия пруденциален режим следва да се разработи подходяща пропорционална регулаторна рамка за докладване, която да бъде внимателно съобразена с дейността на инвестиционните посредници и с изискванията на пруденциалната рамка. Изискванията за докладване за инвестиционните посредници следва да засягат равнището и състава на техния собствен капитал, приложимите към тях капиталови изисквания, основата за изчисляване на тези капиталови изисквания, профила и мащаба на тяхната дейност във връзка с параметрите за определянето на инвестиционните посредници като малки и невзаимосвързани, приложимите към тях изисквания за ликвидност и спазването от тяхна страна на разпоредбите относно риска от концентрация. Малките и невзаимосвързани инвестиционни посредници следва да бъдат освободени от задължението за докладване относно риска от концентрация и следва да подлежат на задължението за докладване относно изискванията за ликвидност, само когато тези изисквания са приложими за тях. Европейският надзорен орган (Европейски банков орган), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (10) (ЕБО), следва да разработва проекти за технически стандарти за изпълнение за доуточняване на подробните образци и на реда и условията за посоченото регулаторно докладване и да определи образците за оповестяванията относно собствения капитал. Тези стандарти следва да бъдат пропорционални на мащабите и сложността на дейността на различните инвестиционни посредници и следва по-специално да отчитат дали инвестиционните посредници се считат за малки и невзаимосвързани.

(30)

С цел да се гарантира прозрачност за техните инвеститори и за пазарите в по-широк смисъл, инвестиционните посредници, които не се считат за малки и невзаимосвързани, следва публично да оповестяват равнищата на собствен капитал, приложимите към тях капиталови изисквания, управленските механизми и политиките и практиките по отношение на възнагражденията. Малките и невзаимосвързани инвестиционни посредници следва да не подлежат на изискванията за публично оповестяване, освен когато емитират инструменти на допълнителния капитал от първи ред, за да се гарантира прозрачност за инвеститорите в такива инструменти.

(31)

Инвестиционните посредници следва да прилагат неутрални по отношение на пола политики за възнагражденията в съответствие с принципа, посочен в член 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Оповестяванията във връзка с възнагражденията следва да се пояснят. Свързаните с възнагражденията изисквания за оповестяване, определени в настоящия регламент, следва да бъдат съвместими с целите на правилата за възнагражденията, а именно да установяват и поддържат – за категориите персонал, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на инвестиционните посредници – политики и практики за възнагражденията, които са съвместими с ефективното управление на риска. Също така, от инвестиционните посредници, които се ползват с дерогация от някои правила относно възнагражденията, следва да се изисква да оповестяват информация относно такава дерогация.

(32)

С цел да се улесни плавният преход за инвестиционните посредници от изискванията на Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС към изискванията на настоящия регламент и Директива (ЕС) 2019/2034, е целесъобразно да бъдат предвидени подходящи преходни мерки. По-специално, за срок от пет години от датата на прилагане на настоящия регламент, инвестиционните посредници, за които капиталовите изисквания съгласно настоящия регламент биха могли да бъдат повече от двукратно по-високи от приложимото към тях капиталово изискване съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС, следва да могат да редуцират въздействието на потенциалните увеличения, като ограничат капиталовото изискване до двукратния размер на съответното приложимо към тях капиталово изискване съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС.

(33)

С цел да не се ощетяват несправедливо нови инвестиционни посредници, чиито профили са сходни с тези на вече създадените, инвестиционните посредници, които никога не са били предмет на капиталови изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС, следва да могат да ограничат приложимите към тях капиталови изисквания съгласно настоящия регламент до двукратния размер на приложимото към тях изискване въз основа на постоянните общи разходи за срок от пет години от датата на прилагане на настоящия регламент.

(34)

Наред с това, инвестиционните посредници, които са били предмет единствено на изискването за начален капитал съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС и за които капиталовите изисквания съгласно настоящия регламент биха били повече от двукратно по-високи от приложимото към тях съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС, следва да могат да ограничат приложимото към тях капиталово изискване съгласно настоящия регламент до двукратния размер на изискването за начален капитал съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС за период от пет години от датата на прилагане на настоящия регламент, с изключение на местни дружества, посочени в член 4, параграф 1, точка 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013, изменен с Регламент (ЕС) 2019/876, които следва да са предмет на специфично преходно капиталово изискване, отразяващо по-високото им равнище на риск. За целите на пропорционалността, специфични преходни капиталови изисквания следва да се предвидят и за по-малките инвестиционни посредници, както и за инвестиционни посредници, предоставящи ограничен набор от инвестиционни услуги, когато те няма да се ползват от ограничаването на капиталовите изисквания съгласно настоящия регламент до два пъти спрямо изискването за техния начален капитал по Регламент (ЕС) № 575/2013, изменен с Регламент (ЕС) 2019/630 на Европейския парламент и на Съвета (11), и Директива 2013/36/ЕС, изменена с Директива (ЕС) 2018/878 на Европейския парламент и на Съвета (12), но за които обвързващото капиталово изискване съгласно настоящия регламент ще бъде по-високо спрямо приложимото за тях съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013, изменен с Регламент (ЕС) 2019/630.

(35)

Тези преходни мерки следва, според случая, да бъдат достъпни и за инвестиционните посредници, посочени в член 498 от Регламент (ЕС) № 575/2013, който предвижда за тези инвестиционни посредници освобождаване от установените в посочения регламент капиталови изисквания, докато изискванията за начален капитал, приложими за тези инвестиционни посредници, зависят от предоставяните от тях инвестиционни услуги и дейности. За срок от пет години от датата на прилагане на настоящия регламент, приложимите към тях капиталови изисквания съгласно преходните разпоредби на настоящия регламент следва да бъдат изчислявани с оглед на тези приложими размери.

(36)

За период от пет години от датата на прилагане на настоящия регламент или до датата на прилагане на приетите изменения в Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС по отношение на капиталовите изисквания с оглед на пазарния риск съгласно трета част, дял IV, глави 1а и 1б от Регламент (ЕС) № 575/2013, изменен с Регламент (ЕС) 2019/876, което от двете настъпи по-късно, инвестиционните посредници, които подлежат на съответните разпоредби на настоящия регламент, следва да продължат да изчисляват приложимото за тях капиталово изискване за търговския портфейл в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013, изменен с Регламент (ЕС) 2019/630.

(37)

Най-големите инвестиционни посредници, които предоставят ключови услуги на пазара на едро и в областта на инвестиционно банкиране (търгуване за собствена сметка с финансови инструменти или поемане на емисии финансови инструменти, или предлагане за първоначална продажба на финансови инструменти при условията на безусловно и неотменимо задължение), имат бизнес модели и рискови профили, които са сходни с тези на значимите кредитни институции. Дейността на тези посредници ги излага на кредитен риск — основно под формата на кредитен риск от контрагента, както и на пазарен риск — при позициите, които откриват за собствена сметка, независимо дали във връзка с клиент, или не. Поради това и предвид техния размер и системно значение, те представляват риск за финансовата стабилност.

(38)

Тези големи инвестиционни посредници представляват допълнително предизвикателство от гледна точка на ефективния им пруденциален надзор от страна на националните компетентни органи. Въпреки че най-големите инвестиционни посредници предоставят трансгранични инвестиционни банкови услуги в значителен мащаб, като инвестиционни посредници те подлежат на пруденциален надзор от органите, определени съгласно Директива 2014/65/ЕС, които не са непременно същите компетентни органи като определените съгласно Директива 2013/36/ЕС. Това може да доведе до неравнопоставени условия на конкуренция при прилагането на Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС в рамките на Съюза и да пречи на надзорните органи да придобият обща пруденциална перспектива, което е от основно значение за ефективното преодоляване на рисковете, свързани с големи трансгранични инвестиционни посредници. В резултат на това може да бъде понижена ефективността на пруденциалния надзор и може да се наруши лоялната конкуренция в Съюза. Поради тази причина на най-големите инвестиционни посредници следва да се предостави статут на кредитни институции, за да се създадат синергии по отношение на надзора върху трансграничните дейности на пазара на едро в определена браншова група, като се насърчава създаването на равнопоставени условия на конкуренция и се даде възможност за съгласуван надзор върху различни групи.

(39)

Тези инвестиционни посредници, по силата на превръщането им в кредитни институции, следва съответно да продължат да бъдат предмет на Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС и да подлежат на надзор от компетентните органи, които отговарят за кредитните институции, включително от Европейската централна банка в рамките на единния надзорен механизъм. Това ще гарантира, че пруденциалният надзор върху кредитните институции се прилага последователно и ефективно, и че единната нормативна уредба за финансовите услуги се прилага по един и същи начин за всички кредитни институции в зависимост от системното им значение. С цел да се предотврати регулаторен арбитраж и да се ограничи рискът от заобикаляне на изискванията, компетентните органи следва да се стремят да не допускат ситуации, в които потенциално системно значими групи структурират операциите си така, че да не надвишат праговете, определени в член 4, параграф 1, точка 1, буква б) на Регламент (ЕС) № 575/2013, и заобикалят задължението за искане на лиценз за кредитна институция съгласно член 8а от Директива 2013/36/ЕС.

(40)

Големите инвестиционни посредници, преобразувани в кредитни институции, следва да имат право да приемат депозити или други възстановими средства от обществеността и да отпускат кредити за своя собствена сметка само след като са получили лиценз за тези дейности в съответствие с Директива 2013/36/ЕС. Извършването на всякакви подобни дейности, включително приемането на депозити или други възстановими средства от обществеността и отпускането на кредити за своя собствена сметка, не следва да бъде необходимо изискване за предприятията, които трябва да се третират на като кредитни институции. Промяната в определението на кредитна институция, въведена с настоящия регламент, следва съответно да не засяга националните режими за лицензиране, прилагани от държавите членки в съответствие с директиви 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/2034, включително евентуалните разпоредби, които държавите членки могат да смятат за подходящи за поясняване на дейностите, които големите инвестиционни посредници, попадащи в обхвата на измененото определение на кредитни институции, имат право да извършват.

(41)

Освен това надзорът върху кредитните институции на консолидирана основа има за цел да гарантира, наред с другото, стабилността на финансовата система, и за да бъде ефективен, този надзор следва да се прилага спрямо всички групи, включително спрямо тези, чиито предприятия майки не са кредитни институции или инвестиционни посредници. Следователно всички кредитни институции, включително тези, които преди са имали статут на инвестиционни посредници, следва да се подчиняват на правилата на дял VII, глава 3, раздел I от Директива 2013/36/ЕС относно извършвания от компетентните органи на индивидуална и консолидирана основа надзор върху предприятието майка.

(42)

Освен това е възможно, големи инвестиционни посредници, които не са от системно значение, но които търгуват за собствена сметка, поемат емисии финансови инструменти, или предлагат за първоначална продажба финансови инструменти при условията на безусловно и неотменимо задължение да имат бизнес модели и рискови профили, които са сходни с тези на други системно значими институции. Предвид техния размер и дейности е възможно тези инвестиционни посредници да пораждат известни рискове за финансовата стабилност и макар превръщането им в кредитни институции да не се счита за уместно в контекста на тяхното естество и сложност, те следва да продължат да бъдат предмет на същото пруденциално третиране като приложимото за кредитните институции. С цел да се предотврати регулаторен арбитраж и да се ограничи рискът от заобикаляне на изискванията, компетентните органи следва също да се стремят да не допускат ситуации, в които инвестиционни посредници структурират операциите си така, че да не надвишат праговете от 15 000 000 000 EUR, във връзка с общата стойност на активите на индивидуално ниво или на ниво група, нито такива, в които ограничават неправомерно правото на компетентните органи да налагат на инвестиционните посредници спазване на изискванията на Регламент (ЕС) № 575/2013 и спазване на пруденциалните изисквания, установени в Директива 2013/36/ЕС в съответствие с член 5 от Директива (ЕС) 2019/2034.

(43)

С Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета (13) се въведе хармонизиран на равнището на Съюза режим за предоставяне на достъп до вътрешния пазар на посредници от трети държави, предоставящи инвестиционни услуги или дейности на установени в Съюза допустими контрагенти и професионални клиенти. Достъпът до вътрешния пазар е обвързан с приемането на решение за еквивалентност от Комисията и с регистрирането на посредника от трета държава от Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (14) (ЕОЦКП). Важно е оценяването на еквивалентността да се извърши въз основа на съответното приложимо право на Съюза и да са налице ефективни средства, чрез които да се следи изпълнението на условията за присъждане на еквивалентността. За тази цел от регистрираните посредници от трети държави следва да се изисква ежегодно да предоставят на ЕОЦКП информация за мащаба и обхвата на своите услуги и дейности в Съюза. Следва да се подобри и сътрудничеството във връзка с надзора по отношение на наблюдението, прилагането и изпълнението на условията за еквивалентност.

(44)

С цел да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция и да се насърчи прозрачността на пазара на Съюза, Регламент (ЕС) № 600/2014 следва да бъде изменен с цел котировките, ценовите подобрения и цените на изпълнение на систематичните участници да се подчиняват на режима за стъпки на котиране за сделки с всякакъв размер. Следователно приложимите към настоящия момент регулаторни технически стандарти, отнасящи се до режима за стъпки на котиране, следва да се прилагат и за разширения обхват на Регламент (ЕС) № 600/2014.

(45)

За да се гарантира защита на инвеститорите и целостта и стабилността на финансовите пазари в Съюза, когато приема решение за еквивалентност, Комисията следва да отчита потенциалните рискове, породени от услугите и дейностите, които посредниците от съответната трета държава могат да извършват в Съюза в резултат на това решение. Системното значение на тези посредници следва да се преценява въз основа на критерии като вероятния мащаб и обхват на предоставяните услуги и извършваните дейности от съответните посредници от трета държава. Със същата цел Комисията следва да вземе предвид факта дали третата държава е определена като неоказваща съдействие юрисдикция за данъчни цели съгласно съответната политика на Съюза или като високорискова трета държава съгласно член 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета (15). Комисията следва да счита определени изисквания относно пруденциалния надзор, организацията и осъществяването на дейност за еквивалентни, само когато чрез тях се постигат сходни резултати. Освен това, когато е целесъобразно, Комисията следва да може да приема решения за еквивалентност, ограничени до конкретни услуги и дейности или категории услуги и дейности, изброени в раздел А от приложение I към Директива 2014/65/ЕС.

(46)

ЕБО, с участието на ЕОЦКП, публикува доклад, основан на задълбочен анализ на контекста, събрани данни и консултации, за целите на специално разработен пруденциален режим за всички инвестиционни посредници без системно значение, който служи за основа на преразгледаната пруденциална рамка за инвестиционните посредници.

(47)

С цел да се осигури хармонизираното прилагане на настоящия регламент, ЕБО следва да разработва регулаторни технически стандарти за доуточняване на обхвата и методите за пруденциална консолидация на група инвестиционни посредници на изчисляването на постоянните общи разходи, измерването на К-факторите, определяне на понятието „обособена сметка“ във връзка с паричните средства на клиентите, определяне на корекциите на коефициентите K-DTF в случай на неблагоприятни пазарни условия, изчисленията за определяне на капиталовите изисквания, равни на общия размер на маржина, изискван от клиринговите членове, на образците за публичните оповестявания, включително във връзка с инвестиционната политика на инвестиционния посредник и регулаторното докладване, изисквани съгласно настоящия регламент, и информацията, която трябва да се предостави на компетентните органи във връзка с праговете при искане за лицензиране като кредитна институция. На Комисията следва да се предостави правомощието да допълва настоящия регламент като приема регулаторните технически стандарти, разработени от ЕБО, чрез делегирани актове в съответствие член 290 от ДФЕС и в съответствие с членове 10 - 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. Комисията и ЕБО следва да гарантират, че тези регулаторни технически стандарти могат да бъдат прилагани от всички засегнати инвестиционни посредници по начин, отговарящ на естеството, мащаба и сложността на тези инвестиционни посредници и на техните дейности.

(48)

На Комисията следва също да бъде предоставено правомощието да приема технически стандарти за изпълнение, разработени от ЕБО и ЕОЦКП, чрез актове за изпълнение съгласно член 291 ДФЕС и в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 и член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(49)

С цел да се осигури еднакво прилагане на настоящия регламент и да се вземе предвид развитието на финансовите пазари, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС за допълване на настоящия регламент с цел изясняване на определенията в настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (16). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(50)

От съображения за правна сигурност и за да се избегне дублиране между съществуващата пруденциална рамка, приложима за кредитните институции и инвестиционните посредници, и настоящия регламент, Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС следва да бъдат изменени, за да се извадят инвестиционните посредници от обхвата на посочените правни актове. Въпреки това, инвестиционните посредници, които са част от банкова група, следва да продължат да попадат в обхвата на разпоредбите в Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС, които се отнасят за банковите групи — например разпоредбите относно междинното предприятие майка в ЕС по член 21б от Директива 2013/36/ЕС и правилата относно пруденциалната консолидация в първа част, дял 2, глава II от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(51)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно създаване на ефективна и пропорционална пруденциална рамка, която да гарантира, че лицензираните да осъществяват дейност в рамките на Съюза инвестиционни посредници работят на стабилна финансова основа и се управляват методично, включително, според случая, в най-добър интерес на техните клиенти, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците си може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

(1)

Строгият пруденциален надзор е неразделна част от регулаторните условия, при които финансовите институции предоставят услуги в рамките на Съюза. Инвестиционните посредници, както и кредитните институции, са предмет на Регламент (EС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4) и на Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5) по отношение на пруденциалното им третиране и надзор, докато тяхното лицензиране и другите изисквания относно организацията и осъществяването на дейност са установени в Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (6).

(2)

Съществуващите пруденциални режими съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС са основани до голяма степен на последователните варианти на международните регулаторни стандарти, определяни от Базелския комитет по банков надзор за големите банкови групи, и само отчасти са насочени към специфичните рискове, присъщи на разнообразните дейности на голям брой инвестиционни посредници. Специфичната уязвимост и рискове, присъщи на тези инвестиционни посредници, следва поради тази причина да бъдат предмет на специално третиране чрез ефективни, подходящи и пропорционални пруденциални норми на равнището на Съюза, които спомагат за осигуряването на еднакви условия на конкуренция в целия Съюз, гарантират ефективен пруденциален надзор, като същевременно разходите за привеждане в съответствие се запазват в разумни граници, и осигуряват наличието на достатъчен капитал за рисковете, свързани с инвестиционните посредници.

(3)

Стриктният пруденциален надзор следва да гарантира, че инвестиционните посредници се управляват методично и във висшия интерес на техните клиенти. Той следва да отчита потенциала на инвестиционните посредници и техните клиенти за поемане на прекомерен риск и различните степени на риск, които инвестиционните посредници могат да поемат и пораждат. Наред с това пруденциалният надзор следва да се стреми да избягва налагането на непропорционална административна тежест за инвестиционните посредници. Същевременно този пруденциален надзор следва да осигури възможност за постигането на баланс между гарантирането на сигурността и стабилността на инвестиционните посредници и избягването на прекомерни разходи, които биха могли да накърнят жизнеспособността на техните стопански дейности.

(4)

Голяма част от изискванията, произтичащи от въведената с Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС рамка, са насочени към преодоляването на общите рискове, пред които са изправени кредитните институции. Съответно, действащите изисквания до голяма степен са балансирани така, че да се запази капацитетът на кредитните институции за отпускане на заеми през различните икономически цикли и да се защитят вложителите и данъкоплатците от евентуална несъстоятелност, и те нямат за цел да бъдат приспособявани към всички различни рискови профили на инвестиционните посредници. Инвестиционните посредници нямат големи портфейли от потребителски и корпоративни заеми и не приемат депозити. Вероятността изпадането им в несъстоятелност да окаже неблагоприятно въздействие върху цялостната финансова стабилност е по-малка, отколкото при кредитните институции, но въпреки това инвестиционните посредници представляват риск, към който трябва да се подходи чрез солидна рамка. Следователно рисковете, пред които са изправени и които пораждат повечето инвестиционни посредници, се различават значително от рисковете, пред които са изправени и които пораждат кредитните институции, и тези разлики следва да бъдат отразени ясно в пруденциалната рамка на Съюза.

(5)

Различията в прилагането на съществуващата пруденциална рамка в различните държави членки са заплаха за еднаквите условия на конкуренция за инвестиционните посредници в Съюза, тъй като възпрепятстват достъпа на инвеститорите до нови възможности и по-добри начини за управление на свързаните с тях рискове. Тези различия произтичат от цялостната сложност на прилагането на рамката спрямо отделните инвестиционни посредници въз основа на предоставяните от тях услуги, като някои национални органи адаптират или рационализират това прилагане в националното право или практика. Предвид факта, че съществуващата пруденциална рамка не обхваща всички рискове, пред които са изправени и които пораждат някои видове инвестиционни посредници, в някои държави членки към определени инвестиционни посредници се прилагат високи изисквания за осигуряване на допълнителен капитал. Следва да бъдат установени единни разпоредби, които да обхващат тези рискове, за да се осигури хармонизиран пруденциален надзор върху инвестиционните посредници в Съюза.

(6)

Поради това е необходим специфичен пруденциален режим за инвестиционните посредници, които не са от системно значение поради своя размер и взаимосвързаност с други финансови и икономически субекти. По отношение на инвестиционните посредници със системно значение обаче ще продължи да се прилага съществуващата пруденциална рамка съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС. Тези инвестиционни посредници са подгрупа инвестиционни посредници, по отношение на които понастоящем се прилага рамката, установена с Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС, и които не се ползват от специални освобождавания от никое от техните основни изисквания. Най-големите и взаимосвързани инвестиционни посредници имат бизнес модели и рискови профили, които са сходни с тези на значимите кредитни институции. Те предоставят в значителен мащаб услуги, подобни на банковите, и поемат значителни по размер рискове. Освен това, инвестиционните посредници със системно значение са достатъчно големи и имат бизнес модели и рискови профили, които застрашават стабилното и нормално функциониране на финансовите пазари по същия начин, както големите кредитни институции. Поради това е целесъобразно по отношение на тези инвестиционни посредници да продължат да се прилагат разпоредбите, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС.

(7)

Възможно е инвестиционните посредници, които търгуват за собствена сметка, които поемат емисии финансови инструменти, или които предлагат за първоначална продажба финансови инструменти при условията на безусловно и неотменимо задължение в значителен мащаб, или които са клирингови членове в централни контрагенти, да имат бизнес модели и рискови профили, които са сходни с тези на кредитните институции. Предвид техния размер и дейности е възможно такива инвестиционни посредници да пораждат рискове за финансовата стабилност, сходни с тези, които пораждат кредитните институции. Компетентните органи следва да могат да изискат от тях да продължат да бъдат предмет на същото пруденциално третиране като приложимото за кредитните институции, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 575/2013, и да спазват разпоредбите за пруденциален надзор съгласно Директива 2013/36/ЕС.

(8)

В някои държави членки компетентните органи за пруденциален надзор върху инвестиционните посредници могат да са различни от органите, които са компетентни за надзора върху пазарното поведение. Поради това е необходимо да се създаде механизъм за сътрудничество и обмен на информация между тези органи, за да се гарантира хармонизиран пруденциален надзор върху инвестиционните посредници в целия Съюз, който да функционира бързо и ефикасно.

(9)

Инвестиционните посредници могат да сключват сделки посредством клирингов член в друга държава членка. В такива случаи следва да бъде въведен механизъм за обмен на информация между съответните компетентни органи в различните държави членки. Този механизъм следва да позволява да се обменя информация между компетентния орган за пруденциален надзор на инвестиционния посредник и надзорния орган на клиринговия член или надзорния орган на централния контрагент по отношение на модела и параметрите, използвани за изчисляване на изискванията за маржин на инвестиционния посредник, когато такъв метод за изчисляване служи като основа за капиталовите изисквания за инвестиционния посредник.

(10)

С цел да се насърчи хармонизирането на надзорните практики и стандарти в Съюза, Европейският надзорен орган (Европейският банков орган), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (7) (ЕБО), в тясно сътрудничество с Европейският надзорен орган (Европейския орган за ценни книжа и пазари), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (8) (ЕОЦКП), следва бъде основният компетентен орган за съгласуване и сближаване на надзорните практики в областта на пруденциалния надзор върху инвестиционните посредници в рамките на Европейската система за финансов надзор (ЕСФН).

(11)

Изискваният за даден инвестиционен посредник размер на начален капитал следва да зависи от услугите и дейностите, за предоставянето и осъществяването на които инвестиционният посредник има лиценз в съответствие с Директива 2014/65/ЕС. Предвидената в Директива 2013/36/ЕС възможност държавите членки да изискат при специфични ситуации по-нисък размер на начален капитал, както и различното изпълнение на посочената директива, доведоха до различен изискван размер на началния капитал в рамките на Съюза. С цел да се премахне тази разпокъсаност, изискваният размер на началния капитал следва да се хармонизира за всички инвестиционни посредници в Съюза. За да се намалят препятствията пред навлизането на пазара, които в момента съществуват за многостранните системи за търговия (МСТ) и организираните системи за търговия (ОСТ), размерът на началния капитал на инвестиционните посредници, организиращи МСТ или ОСТ, следва да се определя на равнището, посочено в настоящата директива. Когато на инвестиционен посредник, лицензиран да организира ОСТ, е разрешено също да извършва търговия от свое име съгласно условията, предвидени в член 20 от Директива 2014/65/ЕС, неговият начален капитал следва да се определя на равнището, посочено в настоящата директива.

(12)

Въпреки че инвестиционните посредници не следва повече да попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 575/2013 или Директива 2013/36/ЕС, някои понятия, използвани в контекста на тези законодателни актове, следва да запазят добре установеното си значение. С цел да се позволи и улесни еднообразното тълкуване на тези понятия когато се използват в правните актове на Съюза, позоваването в тези актове на началния капитал на инвестиционните посредници, на надзорните правомощия на компетентните органи по отношение на инвестиционните посредници, на процеса на вътрешна оценка на капиталовата адекватност от страна на инвестиционните посредници, на процеса на надзорен преглед и оценка от компетентните органи по отношение на инвестиционните посредници, както и на разпоредбите относно управлението и възнагражденията, приложими към инвестиционните посредници, следва да се тълкува като позоваване на съответните разпоредби в настоящата директива.

(13)

За правилното функциониране на вътрешния пазар е необходимо пруденциалният надзор на инвестиционния посредник, по-специално във връзка с неговата платежоспособност и финансова стабилност, да е в правомощията на компетентния орган на неговата държава членка по произход. С оглед на упражняването на ефективен надзор върху инвестиционните посредници и в другите държави членки, в които тези инвестиционни посредници предоставят услуги или имат клон, следва да се осигури тясно сътрудничество и обмен на информация с компетентните органи на съответните държави членки.

(14)

За целите на информираността и надзора, и по-специално за да се гарантира стабилността на финансовата система, компетентните органи на приемащите държави членки следва да имат право в зависимост от случая да извършват проверки и инспекции на място на дейността на клоновете на инвестиционните посредници на своя територия, както и да изискват информация за дейността на тези клонове. За надзорните мерки по отношение на тези клонове следва обаче да продължи да отговаря държавата членка по произход.

(15)

За да се защити чувствителната търговска информация, при изпълнението на своите надзорни задачи и при обмена на поверителна информация помежду си компетентните органи следва да спазват изискванията за опазване на професионална тайна.

(16)

С цел да се укрепи пруденциалният надзор върху инвестиционните посредници и защитата на техните клиенти, одиторите следва да извършват безпристрастни проверки и незабавно да докладват на компетентните органи фактите, които могат да окажат сериозно въздействие върху финансовото положение или административната и счетоводната организация на дадения инвестиционен посредник.

(17)

За целите на настоящата директива личните данни следва да се обработват в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (9) и с Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (10). По-специално, когато в настоящата директива е предвиден обмен на лични данни с трети държави, следва да се прилагат съответните разпоредби на глава V от Регламент (ЕС) 2016/679 и глава V от Регламент (ЕС) 2018/1725.

(18)

С цел да се гарантира изпълнението на задълженията, предвидени в настоящата директива и в Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета (11), държавите членки следва да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи административни санкции и други административни мерки. За да се гарантира, че административните санкции имат възпиращ ефект, те следва да се публикуват, освен в някои точно определени случаи. С цел да се позволи на клиентите и инвеститорите да вземат информирани решения във връзка със своите инвестиционни възможности, тези клиенти и инвеститори следва да имат достъп до информацията за административните санкции и другите административни мерки, наложени на инвестиционните посредници.

(19)

С цел установяване на нарушения на националните разпоредби, с които се транспонира настоящата директива, и нарушения на Регламент (ЕС) 2019/2033, държавите членки следва да разполагат с необходимите правомощия за разследване и да създадат ефективни и бързи механизми за подаване на сигнали за потенциални или действителни нарушения.

(20)

Инвестиционните посредници, които не се считат за малки и невзаимосвързани, следва да разполагат с вътрешен капитал, който е адекватен от гледна точка на количеството, качеството и разпределението си предвид специфичните рискове, на които са изложени или могат да бъдат изложени. Компетентните органи следва да гарантират, че инвестиционните посредници са въвели подходящи стратегии и процедури за оценка и поддържане на адекватността на вътрешния си капитал. Компетентните органи следва също да могат да налагат на малките и невзаимосвързани инвестиционни посредници спазването на подобни изисквания по целесъобразност.

(21)

Правомощията за надзорен преглед и оценка следва да продължат да бъдат важно регулаторно средство, което позволява на компетентните органи да оценяват качествени елементи като вътрешното управление и контрол, както и процесите и процедурите за управление на риска, а при необходимост — да поставят допълнителни изисквания, включително по-специално изисквания по отношение на собствения капитал и ликвидността, включително за инвестиционните посредници, които не се считат за малки и невзаимосвързани, а когато според компетентните органи има основания за това и е подходящо — също по отношение на малките и невзаимосвързани инвестиционни посредници.

(22)

Принципът за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност е залегнал в член 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Следва инвестиционните посредници да прилагат този принцип по последователен начин. С цел възнагражденията да съответстват на рисковия профил на инвестиционните посредници и да се гарантират еднакви условия на конкуренция, спрямо инвестиционните посредници следва да се прилагат ясни принципи относно корпоративното управление и възнагражденията, които са неутрални по отношение на пола и които отразяват различията между кредитните институции и инвестиционните посредници. Малките и невзаимосвързани инвестиционни посредници следва обаче да бъдат освободени от тези правила, тъй като разпоредбите относно възнагражденията и корпоративното управление, установени в Директива 2014/65/ЕС, са уредени достатъчно обстойно по отношение на тези видове инвестиционни посредници.

(23)

Също така в доклада на Комисията от 28 юли 2016 г.„Оценка на правилата за възнагражденията по Директива 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 575/2013“ беше посочено, че изискванията на Директива 2013/36/ЕС за отлагане и изплащане в инструменти не са подходящи за малките и некомплексни инвестиционни посредници, нито за служителите с ниски равнища на променливо възнаграждение. С оглед на сближаването на надзорните практики и насърчаване на еднаквите условия на конкуренция са необходими ясни, съгласувани и хармонизирани критерии за определяне на инвестиционните посредници и лицата, които са освободени от тези изисквания. Предвид важната роля на високоплатените служители в управлението на стопанската дейност и дългосрочните резултати на инвестиционните посредници, следва да се гарантира ефективен контрол над практиките и тенденциите по отношение на възнаграждението на високоплатените служители. Поради това компетентните органи следва да могат да наблюдават възнаграждението на високоплатените служители.

(24)

Подходящо е да се предвиди известна гъвкавост за инвестиционните посредници по отношение на начина, по който те използват непаричните инструменти при плащане на променливо възнаграждение, при условие че тези инструменти са ефективен фактор за постигане на целта за съобразяване на интересите на служителите с интересите на заинтересованите страни като акционерите и кредиторите, и че допринасят за адаптирането на променливото възнаграждение към рисковия профил на инвестиционния посредник.

(25)

Приходите на инвестиционните посредници от такси, комисиони и други приходи във връзка с предоставянето на различни инвестиционни услуги варират в големи граници. Ограничаването на променливите елементи на възнаграждението до дял от постоянния елемент на възнаграждението би могло да повлияе върху способността на инвестиционния посредник да намалява възнаграждението в периоди на намалени приходи и да доведе до увеличаване на базата на фиксираните разходи на инвестиционния посредник, което от своя страна би могло да подкопае устойчивостта на инвестиционния посредник в периоди на икономически спад или намалени приходи. За да се избегнат тези рискове, на инвестиционните посредници без системно значение не следва да се налага едно единствено максимално съотношение между променливите и постоянните елементи на възнаграждението. Вместо това тези инвестиционни посредници следва сами да определят подходящите съотношения. Настоящата директива обаче следва да не възпрепятства държавите членки да въвеждат мерки в националното право, предназначени да наложат на инвестиционните посредници по-строги изисквания за максималното съотношение между променливите и постоянните елементи на възнаграждението. Също така настоящата директива следва да не възпрепятства държавите членки да налагат такова максимално съотношение, на всички или отделни видове инвестиционни посредници.

(26)

Настоящата директива следва да не възпрепятства държавите членки да приемат по-строг подход по отношение на възнаграждението, когато инвестиционните посредници получават извънредна публична финансова подкрепа.

(27)

В държавите членки се използват различни системи за управление. В повечето се използва едностепенна или двустепенна структура. Определенията, установени в настоящата директива, са предназначени да обхванат всички съществуващи системи, без да се дава приоритет на някоя конкретна система. Определенията са чисто функционални и са предназначени за установяване на правила, имащи за цел да се постигне определен резултат, независимо от националното дружествено право, приложимо за дадена институция във всяка държава членка. Поради това определенията следва да не засягат общото разпределение на правомощията съгласно националното дружествено право.

(28)

Под ръководни органи следва да се разбират органите, които имат изпълнителни и надзорни функции. Правомощията и структурата на ръководните органи се различават в отделните държави членки. В държави членки, в които ръководните органи имат едностепенна структура, един-единствен съвет обикновено изпълнява управленските и надзорните задачи. В държави членки с двустепенна система надзорната функция се осъществява от отделен надзорен съвет, който няма изпълнителни функции, а изпълнителната функция се поема от отделен управителен съвет, който отговаря за ежедневното управление на предприятието. Съответно на отделните структури на ръководния орган са възложени различни задачи.

(29)

В отговор на засилените искания от страна на обществеността за данъчна прозрачност и с цел насърчаване на корпоративната отговорност на инвестиционните посредници е целесъобразно от тях да се изисква, освен ако те се квалифицират като малки и невзаимосвързани, да оповестяват на годишна основа определена информация, включително информация за реализираната печалба, платените данъци и получените държавни субсидии.

(30)

С оглед на рисковете на ниво група, състояща се единствено от инвестиционните посредници, методът на пруденциална консолидация, изискван от Регламент (ЕС) 2019/2033, следва при групи, състоящи се само от инвестиционни посредници, да бъде съчетан с капиталов тест за група за по-опростени групови структури. Определянето на надзорния орган на групата обаче следва и в двата случая да се основава на същите принципи, които се прилагат при надзора на консолидирана основа съгласно Директива 2013/36/ЕС. За да се осигури подходящо сътрудничество, основните елементи на мерките за координиране, и в частност изискванията за информиране при извънредни ситуации или споразуменията за сътрудничество и координация, следва да бъдат сходни с основните координационни елементи, приложими в контекста на единната нормативна уредба на кредитните институции.

(31)

Комисията следва да може да отправя препоръки до Съвета за договаряне на споразумения между Съюза и трети държави за практическото упражняване на надзор върху спазването на капиталовия тест за групата по отношение на инвестиционните посредници, чиито предприятия майки са установени в трети държави, както и по отношение на инвестиционните посредници, които осъществяват дейност в трети държави, но чиито предприятия майки са установени в Съюза. Освен това, държавите членки и ЕБО следва да могат да сключват и договорености за сътрудничество с трети държави с оглед изпълнението на надзорните си задачи.

(32)

За да се гарантира правна сигурност и за да се избегне дублиране между съществуващата пруденциална рамка, приложима за кредитните институции и инвестиционните посредници, и настоящата директива, Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС следва да бъдат изменени, за да се извадят инвестиционните посредници от обхвата на посочените правни актове. Въпреки това, инвестиционните посредници, които са част от банкова група, следва да продължат да попадат в обхвата на разпоредбите в Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС, които се отнасят за банковите групи — например правилата относно пруденциалната консолидация в членове 11—24 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и разпоредбите относно междинното предприятие майка в ЕС по член 21б от Директива 2013/36/ЕС.

(33)

Необходимо е да се определят действията, които предприятията трябва да предприемат, за да проверят дали попадат в обхвата на определението на кредитна институция в член 4, параграф 1, точка 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013 и следователно дали трябва да получат лиценз за кредитна институция. Като се има предвид, че някои инвестиционни посредници вече извършват дейностите, изброени в раздел А, точки 3 и 6 от приложение I към Директива 2014/65/ЕС, е необходимо да се осигури също и яснота по въпроса за непрекъснатостта на издадените за тези дейности лицензи. По-специално, от основно значение е компетентните органи да гарантират, че преходът от настоящата рамка към новата ще предложи достатъчна регулаторна сигурност на инвестиционните посредници.

(34)

За да се гарантира ефективният надзор е важно предприятията, които изпълняват условията по член 4, параграф 1, точка 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013, да подадат заявление за лиценз за кредитна институция. Поради това компетентните органи следва да могат да санкционират предприятията, които не заявят такова лицензиране.

(35)

Изменението, въведено с Регламент (ЕС) 2019/2033 в определението на „кредитна институция“ в Регламент (ЕС) № 575/2013, може да обхване, от момента на влизането на последния в сила, инвестиционните посредници, които вече осъществяват дейност с лиценз, издаден в съответствие с Директива 2014/65/ЕС. На такива предприятия следва да се позволи да продължат да осъществяват дейност с лиценза си за инвестиционен посредник, докато им бъде издаден лиценз за кредитна институция. Тези инвестиционни посредници следва да подадат заявление за лиценз за кредитна институция не по-късно от момента, в който за период от 12 последователни месеца средномесечният размер на общите им активи е равен или надхвърля някой от праговете, определени в член 4, параграф 1, точка 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013. Ако към датата на влизане в сила на настоящата директива инвестиционен посредник достига някой от праговете, определени в член 4, параграф 1, точка 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013, средномесечният размер на общите му активи следва да се изчисли, като се вземат предвид 12 последователни месеца, предхождащи тази дата. Такъв инвестиционен посредник следва да подаде заявление за лиценз за кредитна институция в срок до една година и един ден след влизането в сила на настоящата директива.

(36)

Изменението, въведено с Регламент (ЕС) 2019/2033 в определението на „кредитна институция“ в Регламент (ЕС) № 575/2013 може да засегне и предприятията, които вече са подали заявление за лиценз за инвестиционни посредници съгласно Директива 2014/65/ЕС и за които процедурата по заявлението е все още в ход. Такива заявления следва да се прехвърлят на компетентните органи съгласно Директива 2013/36/ЕС и да бъдат разгледани в съответствие с разпоредбите относно лицензирането в същата директива, ако предвидените общи активи на предприятието са равни или надхвърлят някой от праговете, определени в член 4, параграф 1, точка 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(37)

Предприятията по член 4, параграф 1, точка 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да изпълняват и всички изисквания по дял III от Директива 2013/36/ЕС, отнасящи се до достъпа до осъществяване на дейност като кредитна институция, включително разпоредбите на член 18 от посочената директива относно отнемането на лиценз. Член 18 от посочената директива следва да бъде изменен обаче, за да се гарантира, че компетентните органи могат да отнемат лиценза, издаден на кредитна институция, ако тази кредитна институция го използва изключително за осъществяване на дейностите, посочени в член 4, параграф 1, точка 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013, и за период от пет последователни години средната стойност на нейните общи активи е била под праговете, определени в същата буква.

(38)

Съгласно член 39 от Директива 2014/65/ЕС инвестиционните посредници от трета държава, предоставящи финансови услуги в Съюза, попадат в обхвата на националните режими, които може да изискват установяването на клон в дадена държава членка. С цел да се улесни редовното наблюдение и оценка на дейностите, извършвани от дружества от трети държави чрез клонове в Съюза, компетентните органи следва да бъдат информирани за мащаба и обхвата на услугите и дейностите, извършвани чрез клонове на тяхна територия.

(39)

Специалните препратки в директиви 2009/65/EО (12), 2011/61/ЕС (13) и 2014/59/EС (14) на Европейския парламент и на Съвета към разпоредбите на Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС, които няма да се прилагат за инвестиционните посредници от датата на прилагане на настоящата директива и на Регламент (ЕС) 2019/2033, следва да се считат за препратки към съответните разпоредби в настоящата директива и в Регламент (ЕС) 2019/2033.

(40)

ЕБО, в сътрудничество с ЕОЦКП, публикува доклад, основан на задълбочен анализ на контекста, събрани данни и консултации, за целите на специално разработен пруденциален режим за всички инвестиционни посредници без системно значение, който служи за основа на преразгледаната пруденциална рамка за инвестиционните посредници.

(41)

За да се гарантира хармонизираното прилагане на настоящата директива, ЕБО следва да разработи проекти на регулаторни технически стандарти за допълнително уточняване на критериите за включване на определени инвестиционни дружества в приложното поле на Регламент (ЕС) № 575/2013, да уточни информацията, която компетентните органи на държавата членка по произход и на приемащата държава членка следва да обменят в контекста на надзора, както и да определи начините, по които инвестиционните посредници следва да оценяват размера на своите дейности за целите на изискванията за вътрешното управление, и по-специално с оглед на това дали представляват малки и невзаимосвързани инвестиционни посредници. В регулаторните технически стандарти следва също така да се определят категориите служители, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на инвестиционните посредници за целите на разпоредбите относно възнагражденията, както и кои инструменти на капитала от първи ред и на капитала от втори ред се считат за променливо възнаграждение. Накрая, в регулаторните техническите стандарти следва да се уточнят елементите за оценка на специфичния ликвиден риск, прилагането от компетентните органи на изисквания за допълнителен собствен капитал, както и дейността на колегиите от надзорни органи. Комисията следва да допълва настоящата директива като приема регулаторни технически стандарти, разработени от ЕБО чрез делегирани актове в съответствие с член 290 от ДФЕС и в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. Комисията и ЕБО следва да гарантират, че тези регулаторни технически стандарти могат да бъдат прилагани от всички засегнати инвестиционни посредници по начин, отговарящ на естеството, мащаба и сложността на тези инвестиционни посредници и на техните дейности.

(42)

На Комисията следва също да бъде предоставено правомощието да приема технически стандарти за изпълнение, разработени от ЕБО относно обмена на информация между компетентните органи и изискванията за публикуване на компетентните органи, и технически стандарти за изпълнение, разработени от ЕОЦКП чрез актове за изпълнение съгласно член 291 от ДФЕС и в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 и член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(43)

С цел да се осигури еднакво прилагане на настоящата директива и да се вземе предвид развитието на финансовите пазари, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие в съответствие с член 290 от ДФЕС за допълване на настоящата директива с цел изясняване на определенията в настоящата директива, на оценката на вътрешния капитал и оценката на риска при инвестиционните посредници, както и на правомощията за надзор и оценка на компетентните органи. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (15). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(44)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно създаване на ефективна и пропорционална пруденциална рамка, която да гарантира, че инвестиционните посредници, които са лицензирани да осъществяват дейност в рамките на Съюза, работят на стабилна финансова основа и се управляват методично, включително във висш интерес на техните клиенти, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците си може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(45)

Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г. (16) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано,