(1)

Съюзът си поставя за цел да укрепва своите научни и технологични основи чрез укрепването на европейското научноизследователско пространство (ЕНП), в което изследователите, научните познания и технологиите се движат свободно, и да насърчава развитието на конкурентоспособността си, включително своята промишленост, както и да насърчава всички научноизследователски и иновационни (НИИ) дейности, за да бъдат осъществени стратегическите приоритети на Съюза, чиято висша цел е да утвърди мира, ценностите на Съюза и благосъстоянието на неговите народи.

(2)

За да може в стремежа към тази обща цел да се постига научно, технологично, икономическо, екологично и социално въздействие и да се увеличи в максимална степен добавената стойност от инвестициите на Съюза в НИИ, е необходимо Съюзът да инвестира в НИИ посредством Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ за периода 2021—2027 г. (наричана по-нататък „Програмата“). Програмата следва да подпомага създаването и по-успешното разпространение и трансфера на върхови знания с високо качество и висококачествени технологии в Съюза, да привлича таланти на всички равнища и да допринася за цялостното ангажиране на талантите на Съюза, да улеснява връзките на сътрудничество и да засилва въздействието на НИИ при разработването, подпомагането и осъществяването на политиките на Съюза, да подпомага и да укрепва възприемането и внедряването на новаторски и устойчиви решения в икономиката на Съюза, най-вече в малките и средните предприятия (МСП) и в обществото, да търси отговор на глобалните предизвикателства, включително изменението на климата и целите за устойчиво развитие (ЦУР), да създава работни места, да стимулира икономическия растеж и да утвърждава промишлената конкурентоспособност, както и да повишава привлекателността на Съюза в областта на НИИ. Програмата следва да насърчава всички форми на иновации, включително водещите до пробив иновации, да насърчава пазарното внедряване на новаторски решения и да оптимизира реализацията на тези инвестиции за по-голямо въздействие в рамките на едно укрепнало ЕНП.

(3)

Програмата следва да бъде създадена за периода на продължителността на многогодишната финансова рамка (МФР) (2021—2027 г.), определена с Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 (4), без да се засягат сроковете, посочени в Регламент (ЕС) 2020/2094 (5) на Съвета.

(4)

Програмата следва да допринася за увеличаване на публичните и частните инвестиции в НИИ в държавите членки, като по този начин спомага за постигането на обща цел за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност от поне 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Съюза. Постигането на посочената цел ще изисква от държавите членки и частния сектор да допълнят Програмата със свои собствени засилени инвестиционни действия в областта на научните изследвания, развойната дейност и иновациите.

(5)

С оглед на постигането на целите на Програмата и при спазване на принципа за високи постижения, Програмата следва да се стреми към укрепване, наред с другото, на връзките на сътрудничество в Европа, като по този начин допринася за намаляване на разделението в научните изследвания и иновациите.

(6)

За да допринесат за осъществяването на целите на политиката на Съюза, подпомаганите по линия на настоящата програма дейности следва по целесъобразност да се възползват от благоприятстващо иновациите законодателство и да насърчават появата му в съответствие с принципа на иновациите, за да се подпомогне по-бързото и по-интензивното преобразуване на значителните активи от знания на Съюза в иновации.

(7)

Концепциите за „отворена наука“, „отворени иновации“ и „отвореност към света“ следва да осигуряват високи постижения и въздействие на инвестициите на Съюза в НИИ, като същевременно се защитават интересите на Съюза.

(8)

Отворената наука, включително свободният достъп до научни публикации и научноизследователски данни, както и оптималното разпространение и използване на знанията, имат потенциала да повишат качеството, ползите и въздействието на науката. Също така те имат потенциала да ускорят напредъка на познанието, като го направят по-надеждно, ефикасно и точно, по-лесно за разбиране от обществеността и по-отзивчиво към обществените предизвикателства. Следва да се установят разпоредби, които да гарантират, че бенефициерите предоставят свободен достъп до рецензирани научни публикации. По аналогичен начин следва да се гарантира, че бенефициерите предоставят свободен достъп до научноизследователски данни съгласно принципа „свободен – колкото може, ограничен – колкото трябва“, като същевременно се гарантира възможността за изключения, като се вземат предвид законните интереси на бенефициерите. Специален акцент следва да се постави върху отговорното управление на научноизследователските данни, което следва да отговаря на принципите FAIR (Findability, Accessibility, Interoperability, Reusability, т.е. данните да са лесни за намиране, достъпни, оперативно съвместими и многократно използваеми), (наричани по-нататък „принципите FAIR”) по-специално чрез интегриране на планове за управление на данни. Когато е целесъобразно, бенефициерите следва да използват възможностите, които предлагат Европейският облак за отворена наука и Европейската инфраструктура за данни, и да се придържат към допълнителни принципи и практики на отворената наука. Във всички споразумения за асоцииране и сътрудничество с трети държави следва да се насърчава принципът на реципрочност в отворената наука.

(9)

Бенефициерите по Програмата, особено МСП, се насърчават да използват съответните съществуващи инструменти на Съюза, като например европейското бюро за съдействие в областта на интелектуалната собственост, което подпомага МСП и други участници в Програмата както при защитата, така и при прилагането на правата им върху интелектуална собственост.

(10)

Според замисъла и проекта на Програмата тя следва да отговори на необходимостта от създаване на критична маса от подпомагани дейности в целия Съюз, като се поощрява основаното на високи постижения участие на всички държави членки, и чрез международно сътрудничество, в съответствие с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие (наричана по-нататък „Програмата до 2030 г.“), формулираните в нея ЦУР и Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (6) (наричано по-нататък „Парижкото споразумение“). Изпълнението на Програмата следва да спомага за осъществяването на ЦУР и на ангажимента на Съюза и неговите държави членки за изпълнение на Програмата до 2030 г. и постигането на трите му измерения — икономическо, социално и екологично — по съгласуван и интегриран начин.

(11)

Подпомаганите по Програмата дейности следва да допринасят за осъществяването на целите, приоритетите и международните ангажименти на Съюза.

(12)

Програмата следва да се възползва от взаимно допълване със съществуващите съответни европейски пътни карти и стратегии за НИИ, както и с важни проекти от общоевропейски интерес, когато е уместно, при условие че съответните нужди от НИИ са определени в стратегическото планиране на Програмата.

(13)

Програмата следва да гарантира прозрачност и отчетност на публичното финансиране на проекти за НИИ, като по този начин защитава обществения интерес.

(14)

Програмата следва да подпомага научноизследователските и иновационни дейности в областта на социалните и хуманитарните науки. Това предполага задълбочаване на научните познания в тази област и използване на изводите и напредъка в социалните и хуманитарните науки за повишаване на икономическото и социалното въздействие на Програмата. В рамките на стълба „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост“ социалните и хуманитарните науки следва да бъдат напълно интегрирани във всички клъстери. В допълнение към утвърждаването на социалните и хуманитарните науки в проектите, интегрирането им следва да се подпомага и чрез включването по целесъобразност на независими външни експерти от областта на социалните и хуманитарните науки в експертни комисии и комисии за оценка и чрез своевременен мониторинг и докладване на социалните и хуманитарните науки във финансираните научноизследователски дейности. По-специално следва да се наблюдава степента на включване на социалните и хуманитарните науки в рамките на Програмата.

(15)

В зависимост от естеството на участващите в рамките на Съюза научноизследователски и иновационни общности, вида и целта на извършваните дейности и търсеното въздействие, Програмата следва да поддържа баланс между научни изследвания, от една страна, и иновации, от друга страна, както и между възходящ подход на финансиране (при който движеща сила е изследователят или новаторът) и низходящ подход на финансиране (който се ръководи от стратегически зададени приоритети). Изборът на подход за съответните части на Програмата, всяка една от които допринася за нейните общи и специфични цели, следва да се определя от съчетанието на посочените фактори.

(16)

Общият бюджет за компонент „Разширяване на участието и разпространяване на високи постижения“ от частта „Разширяване на участието и укрепване на ЕНП“ от Програмата следва да бъде поне 3,3 % от общия бюджет на Програмата и следва да бъде от полза главно за правните субекти, установени в държавите, обхванати от разширяването на участието.

(17)

„Инициативите за високи постижения“ следва да имат за цел да засилят високите постижения в областта на НИИ в отговарящите на условията държави, включително подкрепа за обучението с цел подобряване на управленските умения в областта на НИИ, награди, укрепване на екосистемите за иновации, както и създаването на мрежи за НИИ, в това число въз основа на финансирани от Съюза научноизследователски инфраструктури. Заявителите следва ясно да докажат, че проектите са свързани с национални и/или регионални стратегии за НИИ, за да са допустими да кандидатстват за финансиране по компонента „Разширяване на участието и разпространяване на високи постижения“ от частта „Разширяване на участието и укрепване на ЕНП“ от Програмата.

(18)

Следва да е възможно да се прилага ускорена процедура за НИИ, при която срокът за безвъзмездно финансиране не следва да превишава шест месеца, за да се осигури по-бърз достъп до финансиране по възходящия подход на малки съвместни консорциуми, включващи дейности от фундаментални изследвания до пазарна реализация.

(19)

Програмата следва да подпомага всички етапи на НИИ, особено при съвместни проекти и по целесъобразност при мисии и европейски партньорства. Фундаменталните изследвания представляват основно предимство и важно условие за увеличаване на способността на Съюза да привлича най-добрите учени, за да се превърне в световен център за високи постижения. Следва е да се осигури баланс между фундаменталните и приложните изследвания в Програмата. В съчетание с иновациите този баланс ще подпомогне икономическата конкурентоспособност, растежа и заетостта в Съюза.

(20)

Данните сочат, че приемането на многообразието във всичките му форми е от ключово значение за развитието на добра научна дейност, тъй като многообразието носи ползи на науката. Многообразието и приобщаването допринасят за високи постижения при съвместни НИИ — сътрудничеството между дисциплини, сектори и в рамките на ЕНП спомага за по-успешни научни изследвания и проектни предложения с по-високо качество, може да доведе до по-висока степен на обществено приемане и да стимулира ползите от иновациите, като по този начин спомогне за изграждането на Европа.

(21)

За да се постигне максимално въздействие от Програмата, следва да се отдели специално внимание на мултидисциплинарните, интердисциплинарните и трансдисциплинарните подходи като ключови фактори за осигуряване на съществен научен напредък.

(22)

Научноизследователските дейности, които се провеждат в рамките на стълб „Високи постижения в научната област“, следва да се определят в зависимост от потребностите и възможностите на науката и следва да утвърждават високите научни постижения. Програмата за научни изследвания следва да се определя в тясно сътрудничество с научната общност и да поставя акцент върху привличането на нови таланти в областта на НИИ и изследователи в начален етап на кариерата си, като същевременно се укрепва ЕНП, избягва се изтичането на мозъци и се утвърждава движението на мозъци.

(23)

Програмата следва да подпомага Съюза и неговите държави членки в привличането на най-добрите таланти и умения, като се отчита изключително силната международна конкуренция.

(24)

Следва да се създаде стълб „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост“ посредством клъстери от научноизследователски и иновационни дейности, за да се постигне максимална интеграция между съответните тематични области, като същевременно се осигури високо и устойчиво равнище на въздействие за Съюза спрямо изразходваните ресурси. Той ще насърчава сътрудничеството между отделните дисциплини, сектори и политики и трансграничното сътрудничество за реализиране на ЦУР, при спазване на принципите в Програмата до 2030 г., Парижкото споразумение и в интерес на конкурентоспособността на промишления сектор на Съюза. Организирането на широкомащабни инициативи с големи амбиции под формата на мисии за НИИ ще даде възможност на Програмата да постигне преобразуващо и системно въздействие за обществото в подкрепа на ЦУР, посредством също международно сътрудничество и научна дипломация. Дейностите по този стълб следва да обхващат пълния набор от НИИ, за да се гарантира, че Съюзът ще остане на челно място по отношение на стратегически определените приоритети.

(25)

Клъстерът „Култура, творчество и приобщаващо общество“ следва да допринася съществено за научните изследвания в секторите на културата и творчеството, включително културното наследство на Съюза, и по-специално да позволи създаването на европейско пространство за сътрудничество в областта на културното наследство.

(26)

Съществен принос за постигането на целите на Програмата и по-специално за генерирането на устойчиви работни места и растеж в Съюза, ще има пълноценното и своевременно ангажиране на всички промишлени сектори с Програмата – от отделните предприемачи и МСП до големите предприятия. Ангажирането на промишления сектор следва да се изразява в участието му в подпомаганите действия в степен, съизмерима поне с участието в рамковата програма „Хоризонт 2020“, създадена с Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета (7) (наричана по-нататък „Хоризонт 2020“) .

(27)

Дейностите по линия на Програмата ще допринасят в значителна степен за разгръщане на потенциала на стратегическите сектори на Съюза, включително ключовите базови технологии, които отразяват целите на стратегията за промишлената политика на Съюза.

(28)

Консултациите с множество заинтересовани страни, включително с гражданското общество и промишлеността, следва да допринасят за перспективите и приоритетите, определени чрез стратегическото планиране. Това следва да доведе до редовни стратегически планове за научни изследвания и иновации, приети чрез актове за изпълнение, за изготвяне на съдържанието на работните програми.

(29)

За да бъде финансирано дадено действие, в работната програма следва да се вземат под внимание резултатът от конкретни предишни проекти, както и състоянието на науката, технологиите и иновациите на национално и международно равнище и на равнището на Съюза, както и съответните политически, пазарни и обществени тенденции.

(30)

От особено значение е да се подкрепи промишленият сектор на Съюза, за да може той да запази или да завоюва водещи позиции в световен мащаб в областта на иновациите, цифровизацията и неутралността по отношение на климата, по-специално чрез инвестиции в ключови базови технологии, върху които ще се основава стопанската дейност на бъдещето. Действията по Програмата следва да търсят отговори в случаи на неефективност на пазара или неоптимално инвестиране, да стимулират инвестициите по пропорционален и прозрачен начин, без да се дублира или да се изтласква частното финансиране, и да имат отчетлива европейска добавена стойност и обществена възвращаемост на инвестициите. Това ще осигури съгласуваност между действията по Програмата и правилата на Съюза за държавните помощи, така че да се предоставят стимули за иновациите и да се избегне неоправдано нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар.

(31)

Програмата следва да подпомага НИИ по цялостен начин, като се спазват всички имащи отношение разпоредби в рамките на Световната търговска организация. Концепцията за научните изследвания, включително експерименталните разработки, следва да се използва в съответствие с изготвеното от Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) методическо ръководство „Фраскати“, а концепцията за иновациите – в съответствие с изготвения от ОИСР и Евростат Наръчник от Осло, който следва широк подход, който обхваща социалните иновации и разработването. Както и при „Хоризонт 2020“, при класификация на технологичните изследвания, разработването на продукти и демонстрационните дейности, както и при определянето на видовете действия в рамките на поканите за представяне на предложения, следва да продължат да се вземат предвид определенията на ОИСР във връзка с равнището на технологична готовност (TRL). Не следва да се отпускат безвъзмездни средства за действия, при които дейностите са на равнище над TRL 8. Работната програма следва да може да разрешава безвъзмездни средства за мащабно валидиране на продукти и пренасянето им на пазарна основа по дадена покана в рамките на стълб „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост“.

(32)

Програмата следва да допринася за целите в областта на космическото пространство на равнище на разходите, което е най-малкото пропорционално съизмеримо с това при „Хоризонт 2020“.

(33)

В съобщението на Комисията от 11 януари 2018 г. със заглавие „Междинна оценка на „Хоризонт 2020“: постигане на максимално въздействие от научните изследвания и иновациите в ЕС“, в резолюцията на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно оценката на изпълнението на „Хоризонт 2020“ с оглед на междинната ѝ оценка и предложението за Деветата рамкова програма (8) и в заключенията на Съвета от 1 декември 2017 г. със заглавие „От междинната оценка на „Хоризонт 2020“ към Деветата рамкова програма“ се съдържат препоръки във връзка с Програмата, включително нейните правила за участие и разпространение на резултатите. Тези препоръки се основават на поуките, извлечени от „Хоризонт 2020“, както и от приноса на институциите на Съюза и на заинтересованите страни. Препоръките включват предлагане на мерки за насърчаване на движението на мозъци и улесняване на отвореността на мрежите за НИИ за по-амбициозни инвестиции, за да се достигнат критична маса и максимално въздействие; подкрепа на водещите до пробив иновации; даване на приоритет на инвестициите на Съюза в НИИ в областите с висока добавена стойност, по-специално чрез ориентиране към мисии, пълноценно, добре информирано и своевременно участие на гражданите и широка комуникация; рационализиране на финансирането в Съюза, за да се използва напълно потенциалът за НИИ, включително научноизследователските инфраструктури в Съюза, например чрез рационализиране на обхвата на европейските инициативи за партньорство и схемите за съфинансиране; развитие на повече конкретни полезни взаимодействия между различните инструменти за финансиране от Съюза, по-специално като се преодолеят логиките за намеса, които не се допълват взаимно, и сложността на отделните източници на финансиране и другите правила, както и с цел да се спомогне за мобилизирането на недостатъчно използвания потенциал за НИИ в Съюза; укрепване на международното сътрудничество и засилване на отвореността за участие на трети държави; и продължаване на опростяването, като се прилага опитът, придобит при изпълнението на „Хоризонт 2020“.

(34)

Предвид специалното внимание, което трябва да се обърне на координацията и взаимното допълване между различните политики на Съюза, при Програмата следва да се търсят полезни взаимодействия с други програми на Съюза – от разработването и стратегическото им планиране през подбора и ръководенето на проекти, комуникацията, разпространението и използването на резултатите от тях, до мониторинга, одитирането и управлението. По отношение на финансирането за научноизследователски и иновационни дейности, полезните взаимодействия следва да доведат до хармонизиране на правилата, включително във възможно най-голяма степен на правилата за допустимост на разходите. За да се избегнат дублиране и припокривания и да се повиши ефектът на лоста от финансирането от Съюза, както и с цел намаляване на административната тежест за кандидатите и бенефициерите, полезните взаимодействия следва да могат да бъдат насърчавани по-специално чрез алтернативно, комбинирано или кумулативно финансиране и прехвърляне на ресурси.

(35)

В съответствие с Регламент (ЕС) 2020/2094 и в рамките на разпределените в него ресурси, по линия на Програмата следва да се предприемат мерки за възстановяване и устойчивост с цел да се преодолеят безпрецедентните последствия на кризата във връзка с COVID-19. Тези допълнителни ресурси следва да се използват по начин, който да гарантира спазването на сроковете, предвидени в Регламент (ЕС) 2020/2094. Тези допълнителни ресурси следва да се разпределят изключително за действия за НИИ, насочени към преодоляване на последиците от кризата във връзка с COVID-19 и по-специално към нейните икономически, социални и обществени последици.

(36)

За да се постигне възможно най-голямо въздействие от финансирането от Съюза и да се осигури възможно най-ефективен принос за целите на политиката и ангажиментите на Съюза, Съюзът следва да може да встъпва в европейски партньорства с партньори от частния и/или публичния сектор. Тези партньори включват промишлеността, МСП, университетите, научноизследователските организации, заинтересованите страни от областта на научните изследвания и иновациите, органите със задължение за обществена услуга на местно, регионално, национално или международно равнище или организациите на гражданското общество, включително фондации и неправителствени организации, които подпомагат и/или извършват НИИ, при условие че желаното въздействие може да се постигне по-ефективно чрез партньорство, отколкото самостоятелно от Съюза.

(37)

Следва да е възможно, в зависимост от решението на държавата членка, приносът от програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), да се счита за принос на участващата държава членка към европейски партньорства по Програмата. Тази възможност обаче следва да не засяга необходимостта от спазване на всички разпоредби, приложими за този принос, както е посочено в Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и финансови правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и инструмента за финансова подкрепа на границите и визовата политика (наричан по-нататък „Регламентът за общоприложимите разпоредби за периода 2021 — 2027 г.“) и в регламентите за отделните фондове.

(38)

Програмата следва да укрепва сътрудничеството между европейските партньорства и партньорите от частния и/или публичния сектор на международно равнище, включително чрез обединяване на програми за НИИ и чрез трансгранични инвестиции в НИИ, които носят взаимни ползи за гражданите и бизнеса, като същевременно се гарантира, че Съюзът е в състояние да отстоява интересите си в стратегически области.

(39)

„Водещите инициативи в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии“ се доказаха като ефективен и ефикасен инструмент, който носи ползи за обществото чрез съвместни, координирани усилия на Съюза и неговите държави членки. Дейностите, извършвани в рамките на водещите инициативи в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии „Графен“, проекта „Човешки мозък“ и „Квантови технологии“, които получават подкрепа по „Хоризонт 2020“, ще продължат да получават подкрепа в рамките на Програмата чрез покани за представяне на предложения, включени в работната програма. Подготвителни действия, подпомагани в рамките на частта от „Хоризонт 2020“ за водещи инициативи в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии, ще бъдат използвани в процеса на стратегическо планиране по Програмата и ще допринесат за работата по мисиите, съфинансираните и/или съвместно програмираните европейски партньорства и редовните покани за представяне на предложения.

(40)

JRC следва да продължи да предоставя независими и ориентирани към потребителите научни доказателства и техническа подкрепа за политиките на Съюза през целия цикъл на политиката. Преките действия на JRC следва да се изпълняват по гъвкав, ефикасен и прозрачен начин, като се отчитат нуждите на политиките на Съюза и съответните нужди на потребителите на JRC, и като се гарантира защитата на финансовите интереси на Съюза. JRC следва да продължи да генерира допълнителни ресурси.

(41)

В рамките на стълб „Иновативна Европа“ следва да се установи набор от мерки за предоставяне на интегрирано подпомагане в отговор на нуждите на предприемачите и предприемачеството, насочени към осъществяване и ускоряване на водещи до пробив иновации за бърз пазарен растеж, както и към насърчаване на стратегическата автономност на Съюза, като същевременно се запазва отворената икономика. Стълбът следва да осигури единно звено за привличане и подкрепа на всякакви видове новатори и иновативни дружества като МСП, включително стартиращи предприятия, и в изключителни случаи малки дружества със средна пазарна капитализация, с потенциал за разрастване на равнището на Съюза и на международно равнище. Стълбът следва да предложи бързо и гъвкаво финансиране чрез безвъзмездни средства и съвместни инвестиции, включително с частни инвеститори. Към тези цели е ориентирано създаването на Европейски съвет по иновациите (ЕСИ). В рамките на стълба следва да се подпомагат също така Европейският институт за иновации и технологии (EIT) и европейските екосистеми за иновации в най-общ смисъл, в частност чрез европейски партньорства с подпомагащи иновациите субекти на национално и регионално равнище.

(42)

За целите на настоящия регламент, и по-специално по отношение на дейностите, извършвани в рамките на ЕСИ, под „стартиращо предприятие“ следва да се разбира МСП на ранен етап от жизнения си цикъл, включително тези, създадени като спин-оф предприятия от научноизследователските дейности на университетите, което се стреми да открие новаторски решения и подлежащи на разрастване бизнес модели, и което е самостоятелно по смисъла на член 3 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (9); под „дружество със средна пазарна капитализация“ следва да се разбира предприятие, което не е МСП и което има между 250 и 3 000 служители, като числеността на персонала се изчислява в съответствие с дял I, членове 3—6 от приложението към посочената препоръка; и под „малко дружество със средна пазарна капитализация“ следва да се разбира дружество със средна пазарна капитализация, което има до 499 служители.

(43)

Целите на политиката по Програмата ще се изпълняват също така посредством финансови инструменти и бюджетна гаранция от програмата InvestEU, като по този начин се насърчават полезните взаимодействия между двете програми.

(44)

ЕСИ, заедно с други компоненти от Програмата, следва да стимулира всички форми на иновации, от поетапни до водещи до пробив и революционни иновации, като поставя акцент по-специално върху иновациите, създаващи нови пазари. Чрез своите инструменти „Изследвач“ и „Ускорител“ ЕСИ следва да се стреми да набелязва, разработва и внедрява всякакви видове високорискови иновации, включително поетапни иновации, с основен акцент върху водещите до пробив, революционните и дълбокотехнологичните иновации, които имат потенциал да се превърнат в създаващи нови пазари иновации. Съгласуваната и целенасочена подкрепа от ЕСИ следва да запълни сегашния вакуум при публичната подкрепа и частните инвестиции за водещи до пробив иновации. Инструментите на ЕСИ изискват специални правни и управленски елементи, които да отразяват целите на ЕСИ, и по-специално действията по пазарно внедряване.

(45)

Инструментът „Ускорител“ е насочен към осигуряване на път през „долината на смъртта“ между научните изследвания, фазата, която предхожда масовата търговска реализация, и разрастването на дружествата. Инструментът „Ускорител“ ще предоставя подкрепа за операции с голям потенциал, които представляват такъв технологичен, научен, финансов, управленски или пазарен риск, че все още не се считат за подходящи за финансиране и поради това не могат да привлекат достатъчно инвестиции от пазара, като по този начин инструментът ще допълва програмата InvestEU.

(46)

В тясно взаимодействие с програмата InvestEU инструментът „Ускорител“ следва да финансира — под формата на смесено финансиране и подкрепа с капиталово финансиране — проекти, реализирани от МСП, включително стартиращи предприятия, и в изключителни случаи — от малки дружества със средна пазарна капитализация, които или все още не са в състояние да генерират приходи, или все още не са рентабилни, или все още не могат да привлекат достатъчно инвестиции, за да изпълнят изцяло бизнес плановете на своите проекти. Такива отговарящи на условията образувания ще се считат за неподходящи за финансиране от финансови институции, макар че част от техните инвестиционни нужди е можело или може да бъдат посрещнати от един или няколко инвеститори като частна или публична банка, семейно съдружие, фонд за рисков капитал или бизнес ангел. По този начин, инструментът „Ускорител“ е насочен към преодоляване на неефективност на пазара и финансиране на обещаващи образувания, които все още не се считат за подходящи за финансиране от финансови институции, но които участват в проекти, свързани с водещи до пробив и създаващи нови пазари иновации. След като проектите започнат да се считат за подходящи за финансиране от финансови институции, те могат да бъдат финансирани по линия на програма InvestEU.

(47)

Въпреки че бюджетът на инструмента „Ускорител“ следва да бъде основно разпределен за смесено финансиране, за целите на член 48 подкрепата само с безвъзмездни средства за МСП, включително стартиращи предприятия, следва да съответства на финансирането в рамките на бюджета на инструмента за МСП на „Хоризонт 2020“.

(48)

EIT, главно чрез своите общности на знание и иновации и като разширява своята регионална иновационна схема, следва да се стреми към укрепване на екосистемите за иновации в отговор на глобалните предизвикателства. Tова следва да бъде постигнато като се насърчава интегрирането на иновациите, научните изследвания, висшето образование и предприемачеството. В съответствие с Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския институт за иновации и технологии (наричан по-нататък „Регламентът относно EIT“) и стратегическата си програма за иновации, посочена в Решение на Европейския парламент и на Съвета относно стратегическата иновационна програма на Европейския институт за иновации и технологии (EIT) за периода 2021—2027 г., EIT следва да стимулира иновациите в своите дейности и значително да повиши подпомагането за интегриране на висшето образование в екосистемата за иновации, по-специално като стимулира обучението с предприемаческа насоченост, насърчава извъндисциплинарното сътрудничество между промишлените и академичните среди и набелязва уменията, които ще бъдат необходими на бъдещите новатори, за да могат да се справят с глобалните предизвикателства, и които включват задълбочени цифрови и иновационни умения. Схемите за подкрепа, които осигурява EIT, следва да се ползват от бенефициерите по линия на ЕСИ, а стартиращите предприятия, които възникват от общностите на знание и иновации към EIT, следва да имат опростен, а следователно и по-бърз достъп до действията на ЕСИ. Въпреки че акцентът на EIT върху екосистемите за иновации безпроблемно го прикрепя към стълб „Иновативна Европа“, EIT следва по целесъобразност да подпомага също и останалите стълбове. Следва да се избягва ненужното дублиране между общностите на знание и иновации и други инструменти в същата област, по-специално други европейски партньорства.

(49)

Следва да бъдат осигурени и запазени еднакви условия на конкуренция за дружествата на даден пазар , тъй като това е ключово изискване с цел осигуряване на успеха на всички видове иновации, включително водещите до пробив, революционните и поетапните иновации, като по този начин се даде възможност по-специално на голям брой малки и средни новатори да изградят своя капацитет за НИИ, да се възползват от ползите от своите инвестиции и да заемат дял от пазара.

(50)

Програмата следва да насърчава и да интегрира сътрудничеството с трети държави и международни организации и инициативите въз основа на интересите на Съюза, взаимните ползи, международните ангажименти, научната дипломация и, доколкото е възможно, реципрочността. Международното сътрудничество следва да се стреми да утвърждава високите постижения на Съюза в НИИ, да повишава неговата привлекателност и капацитета му да задържа най-добрите таланти и икономическата и промишлената му конкурентоспособност, да търси отговор на глобалните предизвикателства, включително ЦУР на ООН при следване на принципите в Програмата до 2030 г. и Парижкото споразумение, и да подпомага външните политики на Съюза. Необходимо е да се следва подход на цялостно отваряне за международно участие и целенасочени действия за международно сътрудничество, включително чрез установяването на подходящи критерии за допустимост до финансиране на образувания, установени в държави с ниски до средни доходи. Съюзът следва да се стреми да сключва международни споразумения за сътрудничество в областта на НИИ с трети държави. Същевременно асоциирането на трети държави към Програмата, по-специално за частите, изпълнявани в условията на сътрудничество, следва да се насърчава в съответствие със споразуменията за асоцииране и с акцент върху добавената стойност за Съюза. При разпределянето на финансовите вноски на асоциираните държави към Програмата Комисията следва да вземе предвид степента на участие на правните субекти на тези трети държави в различните части на Програмата.

(51)

С цел да се задълбочават връзките между науката и обществото и да се извлича максимална полза от взаимодействието помежду им, Програмата следва да привлича и включва всички участници от обществото, например граждани и организации на гражданското общество, в съвместното проектиране и разработване на програми и съдържание и чрез процеси за отговорни НИИ, отговарящи на опасенията, нуждите и очакванията на гражданите и гражданското общество, като насърчава образованието по естествени и точни науки, осигурява обществен достъп до научните знания и улеснява участието на гражданите и организациите на гражданското общество в дейностите по Програмата. Това следва да се прави в цялата Програма и чрез предназначени за тази цел дейности в част „Разширяване и укрепване на ЕНП“. Ангажирането на гражданите и гражданското общество в НИИ следва да се съчетава с дейности за популяризиране, за да се генерира и поддържа обществена подкрепа за Програмата. Програмата следва да се стреми и към премахване на препятствията и насърчаване на полезните взаимодействия между науката, технологиите, културата и изкуствата, за да се постигне ново качество на устойчивите иновации. Следва да се наблюдават предприетите мерки за подобряване на участието на гражданите и гражданското общество в подпомаганите проекти.

(52)

По целесъобразност Програмата следва да отчита специфичните особености на най-отдалечените региони, посочени в член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в съответствие с приветстваното от Съвета съобщение на Комисията от 24 октомври 2017 г. със заглавие „Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“.

(53)

Дейностите, които се развиват по Програмата, следва да са насочени към отстраняване на свързаните с пола предубеждения и на неравенството между половете, към подобряване на равновесието между професионалния и личния живот и към насърчаване на равенството между жените и мъжете при НИИ, включително принципа на равно заплащане без дискриминация, основана на пола, в съответствие с членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 8 и 157 от ДФЕС. Свързаното с пола измерение следва да се включва в съдържанието на НИИ и да се проследява на всички етапи от научноизследователския цикъл. В допълнение дейностите по Програмата следва да се стремят да отстраняват неравенството и да утвърждават равенството и многообразието във всички аспекти на НИИ по отношение на възраст, увреждания, раса и етническа принадлежност, религия или убеждения и сексуална ориентация.

(54)

Като се имат предвид специфичните особености на сектора на отбранителната промишленост, подробните разпоредби относно финансирането от Съюза на научноизследователски проекти в областта на отбраната следва да се определят в Регламент (ЕС) 2021/697 на Европейския парламент и на Съвета (10) (наричан по-нататък „Европейският фонд за отбрана“), който урежда правилата за участие в научни изследвания в областта на отбраната. Дейностите по линия на Европейския фонд за отбрана следва да са насочени изключително към научноизследователската и развойната дейност в областта на отбраната, докато дейностите, извършвани в рамките на специфичната програма, създадена с Решение (ЕС) 2021/764 на Съвета (11) (наричана по-нататък „специфичната програма“) и EIT, следва да са насочени изключително към граждански приложения. Следва да се избягва ненужното дублиране.

(55)

С настоящия регламент се определя финансов пакет за цялата продължителност на Програмата, който представлява основната референтна сума по смисъла на точка 18 от Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (12) за Европейския парламент и за Съвета в рамките на годишната бюджетна процедура. Този финансов пакет включва сума в размер на 580 000 000 EUR по текущи цени за специфичната програма, създадена с Решение (ЕС) 2021/764 и за EIT, в съответствие със съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията от 16 декември 2020 г. относно укрепването на специфичните програми и адаптирането на основните актове (13).

(56)

Регламент (EС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (14) (наричан по-нататък „Финансовият регламент“) се прилага за настоящата програма. Във Финансовия регламент са предвидени правилата относно изпълнението на бюджета на Съюза, включително правилата относно безвъзмездните средства, наградите, поръчките, непрякото управление, финансовите инструменти, бюджетните гаранции, финансовата помощ и възстановяването на разходите на външните експерти.

(57)

В съответствие с член 193, параграф 2 от Финансовия регламент безвъзмездни средства могат да бъдат предоставени за действие, което вече е започнало, ако заявителят може да обоснове необходимостта от започване на действието преди подписването на споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства. В такива случаи разходите, направени преди датата на подаване на заявлението за безвъзмездни средства, не са допустими, освен в надлежно обосновани изключителни случаи. За да се избегне прекъсване в подкрепата от Съюза, което би могло да накърни интересите на Съюза, в решението за финансиране следва да бъде възможно, за ограничен срок в началото на МФР за периода 2021—2027 г. и само в надлежно обосновани случаи, да се предвиди допустимост на действията и разходите от началото на финансовата 2021 година дори ако те са били изпълнени и направени преди подаването на заявлението за безвъзмездни средства.

(58)

В цялата Програма следва непрекъснато да бъде търсено административно опростяване, по-специално намаляване на административната тежест за бенефициерите. Комисията следва допълнително да опрости своите инструменти и насоки по такъв начин, че те да представляват минимална тежест за бенефициерите. По-специално Комисията следва да обмисли издаването на съкратена версия на насоките.

(59)

Приключването на изграждането на цифровия единен пазар и нарастващите възможности във връзка с конвергенцията на цифровите и физическите технологии изискват увеличение на инвестициите. Програмата следва да допринесе за тези усилия със съществено увеличение на разходите в основни цифрови научноизследователски и иновационни дейности в сравнение с „Хоризонт 2020“ (15). Това следва да гарантира, че Европа продължава да заема водеща позиция в световен мащаб в НИИ в областта на цифровите технологии.

(60)

Квантовите научни изследвания в рамките на клъстера „Цифрова сфера, промишленост и космическо пространство“ по стълб II следва да бъдат приоритетни, като се има предвид решаващата им роля в цифровия преход, а именно чрез разширяване на европейското научно лидерство и високи постижения в квантовите технологии, което ще позволи да се постигне предвиденият бюджет, заложен през 2018 г.

(61)

В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (16) и регламенти (ЕО, Евратом) № 2988/95 (17), (Евратом, ЕО) № 2185/96 (18) и (ЕС) 2017/1939 (19) на Съвета финансовите интереси на Съюза трябва да се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством мерки, свързани с предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на нередности, включително измами, със събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, с налагане на административни санкции.

По-специално, в съответствие с регламенти (Евратом, ЕО) № 2185/96 и (ЕС, Евратом) № 883/2013 Европейската служба за борба с измамите (OLAF) има правомощието да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, с цел установяване наличието на измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Европейската прокуратура са предоставени правомощия да извършва разследване и наказателно преследване на престъпления срещу финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (20). В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства от Съюза, трябва да оказват пълно съдействие за защита на финансовите интереси на Съюза, да предоставят правата и достъпа, необходими на Комисията, на OLAF, на Сметната палата и, по отношение на държавите членки, участващи в засилено сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939, на Европейската прокуратура и да гарантират, че всички трети лица, участващи в изпълнението на средства на Съюза, предоставят равностойни права.

(62)

Трети държави, които са членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП), могат да участват в програми на Съюза в рамките на сътрудничеството, установено съгласно Споразумението за Европейското икономическо пространство (21), което предвижда, че програмите се изпълняват въз основа на решение, прието съгласно посоченото споразумение. Трети държави могат също да участват въз основа на други правни инструменти. В настоящия регламент следва да бъде въведена специална разпоредба, съдържаща изискването третите държави да предоставят правата и достъпа, необходими на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, на OLAF и на Сметната палата, за да упражняват в пълна степен съответните си правомощия.

(63)

В съответствие с член 94 от Решение 2013/755/ЕС на Съвета (22) физически лица и организации, установени в отвъдморски страни или територии, са допустими за финансиране при спазване на правилата и целите на Програмата и на евентуалните договорености, приложими по отношение на държавата членка, с която е свързана съответната отвъдморска страна или територия.

(64)

В съответствие с точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (23) настоящата програма следва да се подложи на оценка въз основа на информацията, събрана в съответствие със специалните изисквания за докладване и мониторинг, като същевременно се избягват свръхрегулирането и административната тежест, по-специално за държавите членки и бенефициерите по Програмата. Когато е целесъобразно, тези изисквания следва да включват измерими показатели, които да служат като основа за оценяване на последиците от Програмата по места.

(65)

С цел да се гарантира ефективното оценяване на напредъка на Програмата към постигането на нейните цели, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на изменението на приложение V във връзка с показателите за пътищата на въздействие, когато това бъде счетено за необходимо, и да определя изходни и целеви стойности, както и да допълва настоящия регламент с разпоредби относно създаването на рамка за мониторинг и оценка. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(66)

Съгласуваността и полезните взаимодействия между Програмата и Космическата програма на Съюза ще стимулират европейския космически сектор, за да бъде иновативен и конкурентоспособен на световно равнище, ще засилят независимостта на Европа в достъпа и използването на космическото пространство в сигурна и безопасна среда и ще укрепят ролята на Европа като глобален фактор. Високите научни постижения, водещите до пробив решения и потребителите надолу по веригата в Програмата ще бъдат подпомагани чрез данни и услуги, предоставяни от Космическата програма на Съюза.

(67)

Съгласуваността и полезните взаимодействия между Програмата и „Еразъм+“ ще стимулират възприемането на научноизследователските резултати чрез обучителни дейности, ще внесат новаторски дух в образователната система и ще гарантират, че дейностите по образование и обучение разчитат на най-актуалните научноизследователски и иновационни дейности. Във връзка с това след пилотните действия по линия на „Еразъм+“ в периода 2014—2020 г. относно европейските университети Програмата ще допълва по целесъобразност чрез полезни взаимодействия подпомагането, предоставяно от „Еразъм+“ на европейските университети.

(68)

За да се увеличи въздействието на Програмата при изпълнението на приоритетите на Съюза, следва да се насърчават и търсят полезни взаимодействия с програми и инструменти, насочени към посрещане на нововъзникващите потребности на Съюза, включително с Механизма за справедлив преход, Механизма за възстановяване и устойчивост и Програмата EU4Health.

(69)

Правилата за участие и разпространение на резултатите следва да отразяват адекватно нуждите на Програмата, като се вземат под внимание опасенията и препоръките, изразени от различни заинтересовани страни и при междинната оценка на програмата „Хоризонт 2020“, проведена с помощта на независими външни експерти.

(70)

Чрез общи правила за цялата Програма следва да се осигури съгласувана рамка, улесняваща участието в програми, които се подпомагат финансово чрез бюджета на Програмата, включително в програми, ръководени от органи за финансиране като EIT, съвместни предприятия или всякакви други структури, създадени по силата на член 187 от ДФЕС, или в програми, осъществявани от държави членки съгласно член 185 от ДФЕС. Приемането на специфични правила следва да бъде възможно, но такива изключения следва да бъдат ограничени до строго необходимото и да са надлежно обосновани.

(71)

При действията, които попадат в обхвата на Програмата, следва да се зачитат основните права и да се съблюдават принципите, заложени по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Тези действия следва да бъдат в съответствие с всички правни задължения, включително с международното право и с всички имащи отношение решения на Комисията, като известието на Комисията от 28 юни 2013 г. (24), както и с етичните принципи, които включват избягването на каквито и да било нарушения на интегритета в научните изследвания. Ако е целесъобразно, следва да се вземат под внимание становищата на Европейската група по етика в науката и новите технологии, Агенцията на Европейския съюз за основните права и Европейския надзорен орган по защита на данните. При научноизследователските дейности следва да се отчита също така член 13 от ДФЕС и използването на животни в научните изследвания и изпитванията следва да се намалява, като крайната цел е намирането на техен заместител..

(72)

За да се гарантират високи научни постижения и в съответствие с член 13 от Хартата, Програмата следва да насърчава зачитането на академичната свобода във всички държави, които се ползват от нейните средства.

(73)

В съответствие с целите на международното сътрудничество, определени в членове 180 и 186 от ДФЕС, следва да се поощрява участието на правни субекти, установени в трети държави, и на международни организации, въз основа на взаимните ползи и интересите на Съюза. Изпълнението на Програмата следва да бъде в съответствие с мерките, приети съгласно членове 75 и 215 от ДФЕС, както и с международното право. При действия, които са свързани със стратегически активи или интереси на Съюза, както и с неговата независимост или сигурност, участието в конкретни действия по Програмата следва да може да бъде ограничено само до правни образувания, които са установени в държавите членки, или до правни образувания, които са установени в конкретни асоциирани или други трети държави в допълнение към държавите членки. Всяко изключване на правни субекти, установени в Съюза или в асоциирани държави, контролирани пряко или непряко от неасоциирани трети държави или от правни субекти на неасоциирани трети държави, следва да отчита, от една страна, рисковете, които крие включването на такива образувания, и ползите от тяхното участие, от друга страна.

(74)

С Програмата се отчита изменението на климата сред най-големите световни и обществени предизвикателства и се отразява значението на борбата срещу изменението на климата в съответствие с ангажимента на Съюза за прилагане на Парижкото споразумение и ЦУР. По тази причина Програмата следва да допринесе за интегриране на действията за климата и постигане на общата цел за изразходване на 30% от бюджета на Съюза в подкрепа на целите, свързани с климата. Отчитането на въпроси, свързани с климата, следва да се включва по подходящ начин в съдържанието на НИИ и да се проследява на всички етапи от научноизследователския цикъл.

(75)

В контекста на пътя на въздействие в областта на климата Комисията следва да докладва относно резултатите, иновациите и обобщените прогнозни резултати от проектите, които са свързани с климата, включително разбити по част от Програмата и по начин на изпълнение. При извършването на своя анализ Комисията следва да вземе предвид дългосрочните икономически, обществени и екологични разходи и ползи за гражданите на Съюза от дейностите по Програмата, включително възприемането на иновативни решения за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптиране към него, очакваното въздействие върху работните места и създаването на дружества, икономическия растеж и конкурентоспособността, чистата енергия, здравето и благосъстоянието, включително качеството на въздуха, почвите и водите. Резултатите от този анализ на въздействието следва да бъдат оповестени публично, да бъдат оценени в контекста на целите на Съюза в областта на климата и енергетиката и следва да допринесат за последващото стратегическо планиране и бъдещите работни програми.

(76)

Като отразяват колко е важно да се преодолее драматичната загуба на биологично разнообразие, научноизследователските и иновационни дейности по Програмата следва да допринасят за опазването и възстановяването на биологичното разнообразие и за постигането на общата амбиция за заделяне на 7,5 % от годишните разходи по МФР за целите в областта на биологичното разнообразие през 2024 г. и 10 % от годишните разходи по МФР за целите в областта на биологичното разнообразие през 2026 г. и 2027 г., като същевременно отчитат съществуващите припокривания между целите в областта на климата и биологичното разнообразие в съответствие с Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси.

(77)

Към настоящия регламент се прилагат хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и от Съвета на основание член 322 от ДФЕС. Тези правила са установени във Финансовия регламент и определят по-специално процедурата за съставяне и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, обществени поръчки, награди и непряко изпълнение и предвиждат проверки по отношение на отговорността на финансовите участници. Правилата, приети на основание член 322 от ДФЕС, включват и общ режим на обвързване с условия с цел защита на бюджета на Съюза.

(78)

Възможно е използването на чувствителна информация, свързана с предходни знания, и достъпът на неупълномощени лица до чувствителни резултати да се отразят неблагоприятно върху интересите на Съюза или на една или повече държави членки. Поради това боравенето с поверителни данни и класифицирана информация следва да се подчинява на съответната нормативна уредба на Съюза, включително на вътрешните правила на институциите като например Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията (25).

(79)

Необходимо е да се определят минималните условия за участие както като общо правило, когато даден консорциум следва да включва най-малко един правен субект от държава членка, така и с оглед на специфичните особености на конкретния вид действия по Програмата.

(80)

Необходимо е да се определят редът и условията за предоставяне на финансиране от страна на Съюза за участниците в действия по Програмата. Безвъзмездните средства следва да бъдат основната форма на подкрепа по Програмата. При тяхното изпълнение следва да се имат предвид всички форми на принос, определени във Финансовия регламент, включително еднократни суми, единни ставки или единични разходи, с оглед на по-нататъшното опростяване. В споразумението за отпускане на безвъзмездни средства следва да се определят правата и задълженията на бенефициерите, включително ролята и задачите на координатора, когато това е приложимо. Следва да се осигури тясно сътрудничество с експерти от държавите членки при изготвяне на образците на споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства и при значителното им изменение, наред с другото с цел по-нататъшно опростяване за бенефициерите.

(81)

За да бъде спазен принципът на съфинансиране, в настоящия регламент процентите на финансиране се посочват като максимални стойности.

(82)

В съответствие с Финансовия регламент Програмата следва да предоставя основа за по-широко приемане на обичайните практики за определяне и анализ на разходите на бенефициерите, що се отнася до разходите за персонал и единичните разходи за вътрешно фактурирани стоки и услуги, включително за големи научноизследователски инфраструктури по смисъла на „Хоризонт 2020“. Използването на единични разходи за вътрешно фактурирани стоки и услуги, изчислени съгласно обичайните счетоводни практики на бенефициерите и комбиниращи действителни преки и непреки разходи, следва да бъде вариант, който може да бъде избиран от всички бенефициери. Във връзка с това бенефициерите следва да могат да включват действителни непреки разходи, изчислени въз основа на коефициента за разпределение в такива единични разходи за вътрешно фактурирани стоки и услуги.

(83)

Действащата понастоящем система за възстановяване на действителните разходи за персонал следва да се опрости допълнително, като се използва подходът за възнаграждение на базата на проекти, който беше разработен в рамките на Програмата „Хоризонт 2020“, и да се съгласува в още по-голяма степен с Финансовия регламент, с цел да се намалят разликите във възнагражденията между участващите в Програмата научни изследователи от Съюза.

(84)

Гаранционният фонд на участниците, създаден по линия на „Хоризонт 2020“ и управляван от Комисията, се оказа важен предпазен механизъм, който ограничава рисковете, свързани с дължимите и невъзстановени суми от неизпълнили задълженията си участници. Поради това Гаранционният фонд на участниците, преименуван на взаимозастрахователен механизъм (наричан по-нататък „механизмът“), следва да продължи дейността си и да я разшири така, че да обхване други органи за финансиране, и по-специално инициативи по член 185 от ДФЕС. Следва да бъде възможно механизмът може да бъде разширен, така че да обхваща бенефициери на всяка друга пряко управлявана програма на Съюза. Въз основа на внимателно наблюдение на евентуалната отрицателна възвръщаемост на инвестициите, направени от механизма, Комисията следва да предприеме подходящи смекчаващи мерки, за да позволи на механизма да продължи интервенциите си за защита на финансовите интереси на Съюза и да върне вноската на бенефициерите при плащане на остатъка.

(85)

Следва да се определят правила за използване и разпространение на резултатите, за да се гарантира, че бенефициерите защитават, използват и разпространяват резултатите и осигуряват достъп до тях в зависимост от случая. По-голямо внимание следва да се обърне на използването на тези резултати, като Комисията следва да набележи и да спомогне за максимално увеличаване на възможностите за бенефициерите да използват резултатите, и по-специално в Съюза. При използването на резултатите следва да се вземат предвид принципите на Програмата, включително насърчаването на иновациите в Съюза и укрепването на ЕНП.

(86)

Следва да се запазят ключовите елементи на системата за оценка и подбор на предложения, която се използва при „Хоризонт 2020“, както и нейната насоченост към високи постижения и, когато и приложимо, към „въздействието“ и „качеството и ефикасността на изпълнението“. Подборът на предложенията следва да продължи да се извършва въз основа на оценка, изготвена от независими външни експерти. Процесът на оценяване следва да бъде разработен така, че да се избягват конфликтите на интереси и предубедеността. Следва да се вземе предвид възможността за двуетапна процедура за представяне на предложения и, когато е подходящо, анонимизираните предложения би могло да бъдат оценявани на първия етап от оценката. Комисията следва да продължи да включва независими наблюдатели в процеса на оценяване, когато е приложимо. По отношение на действия по инструмента „Изследвач“, мисии и в други надлежно обосновани случаи, изложени в работната програма, може да се отчете необходимостта от осигуряване на цялостна съгласуваност на портфейла от проекти, при условие че предложенията са надхвърлили приложимите прагове. Целите и процедурите за това следва да се публикуват предварително. В съответствие с член 200, параграф 7 от Финансовия регламент кандидатите следва да получат обратна информация относно оценката на предложението им, включително, по-специално основанията за отхвърляне, когато е приложимо.

(87)

За всички части на Програмата, когато това е възможно, следва да се прилага систематично използването на чужди оценки и одити от други програми на Съюза в съответствие с членове 126 и 127 от Финансовия регламент, за да се намали административната тежест за бенефициерите на средства от Съюза. Използването на чужди одити и оценки следва да се предвиди изрично, като се вземат предвид и други елементи, целящи постигане на увереност, като одити на системите и процесите.

(88)

Като стимул за търсенето на отговор на специфични предизвикателства в областите на НИИ следва да се използват награди, включително – когато е целесъобразно – общи или съвместни награди, организирани от Комисията или от съответния орган за финансиране заедно с други органи на Съюза, асоциирани държави, други трети държави, международни организации или правни субекти с нестопанска цел. Наградите следва да подпомагат постигането на целите на Програмата.

(89)

Видовете финансиране и методите за изпълнение по настоящия регламент следва да се избират в зависимост от възможностите им за осъществяване на специфичните цели на действията и за постигане на резултати, като се вземат предвид по-специално разходите за проверките, административната тежест и очакваният риск от неспазване. Това следва да включва разглеждане на възможността за използването на еднократни суми, единни ставки и скали за единични разходи.

(90)

За да се осигури непрекъснатост при предоставянето на подкрепа в имащата отношение област на политиката и да се позволи изпълнението да започне от началото на МФР за периода 2021—2027 г., настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност и да се прилага с обратно действие от 1 януари 2021 г.

(91)

Доколкото целите на настоящия регламент, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради избягване на дублиране на усилия, натрупване на критична маса в ключови области и постигане на максимална добавена стойност от Съюза, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(92)

Поради това Регламент (EС) № 1290/2013 на Европейския парламент и на Съвета (26) и Регламент (EС) № 1291/2013 следва да бъдат отменени,