ДОКЛАД относно позицията на Съвета относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2025 година
15.10.2024 - (12084/2024 – C10‑0099/2024 – 2024/0176(BUD))
Част 1: Предложение за резолюция
Комисия по бюджети
Докладчици: Виктор Негреску (раздел III – Комисия)
Никлас Хербст (други раздели)
- ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
- ПРИЛОЖЕНИЕ: СУБЕКТИ ИЛИ ЛИЦА, ПРЕДОСТАВИЛИ ИНФОРМАЦИЯ НА ДОКЛАДЧИЦИТЕ
- СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ВЪНШНИ РАБОТИ
- СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ И РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ
- СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО РИБНО СТОПАНСТВО
- ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО РАЗВИТИЕ
- ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТЕН КОНТРОЛ
- ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО ЗАЕТОСТ И СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ
- ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНА СРЕДА, ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ И БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ
- ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО ПРОМИШЛЕНОСТ, ИЗСЛЕДВАНИЯ И ЕНЕРГЕТИКА
- ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО ВЪТРЕШНИЯ ПАЗАР И ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
- ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ И ТУРИЗЪМ
- ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА И ОБРАЗОВАНИЕ
- ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО КОНСТИТУЦИОННИ ВЪПРОСИ
- ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НА ЖЕНИТЕ И РАВЕНСТВОТО МЕЖДУ ПОЛОВЕТЕ
- СЪВМЕСТНО ИЗЯВЛЕНИЕ
- ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
- ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно позицията на Съвета относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2025 година (12084/2024 – C10-0099/2024 – 2024/0176(BUD))
Европейският парламент,
– като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
– като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,
– като взе предвид член 2 от Договора за Европейския съюз,
– като взе предвид член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който „във всички негови дейности, Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството“; като има предвид, че това се отнася включително за всички равнища на бюджетния процес,
– като взе предвид Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом[1],
– като взе предвид Регламент (EC, Евратом) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 – 2027[2] и съвместните декларации, договорени между Парламента, Съвета и Комисията в този контекст[3], както и съответните едностранни декларации[4],
– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2022/2496 на Съвета от 15 декември 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 – 2027[5],
– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2024/765 на Съвета за изменение на Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 – 2027[6] (преразглеждане на МФР),
– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2024 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (преработен текст)[7] („Финансовия регламент“), и по-специално членове 137, 138 и 158 от него,
– като взе предвид съответните доклади и специални доклади на Европейската сметна палата,
– като взе предвид своята резолюция от 13 март 2024 г. относно общите насоки за изготвянето на бюджета за 2025 година, раздел III – Комисия[8],
– като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2020 г. относно проекта за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 – 2027[9],
– като взе предвид своята резолюция от 3 октомври 2023 г. относно предложението за междинно преразглеждане на многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.[10],
– като взе предвид своята резолюция от 27 февруари 2024 г. относно проекта на регламент на Съвета за изменение на Регламент (EC, Евратом) 2020/2093 за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 – 2027[11],
– като взе предвид своята резолюция от 10 май 2023 г. относно въздействието върху бюджета на ЕС за 2024 г. на увеличаващите се разходи по заеми по линия на Инструмента на Европейския съюз за възстановяване[12],
– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза,
– като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1119 за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата),
– като взе предвид Междуинституционалната прокламация относно Европейския стълб на социалните права от 13 декември 2017 г. и своята резолюция от 19 януари 2017 г. по този въпрос,
– като взе предвид европейската стратегия за равенство между половете за периода 2020 – 2025 г.,
– като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по РКООНИК (COP21) в Париж на 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение), и споразумението, прието на 15-ата конференция на страните по Конференцията на ООН за биологичното разнообразие на 19 декември 2022 г. (глобалната рамка за биологичното разнообразие Кунмин-Монреал),
– като взе предвид целите на Организацията на обединените нации за устойчиво развитие,
– като взе предвид своята резолюция от 25 април 2024 г. относно бюджетната прогноза за приходите и разходите на Парламента за финансовата 2025 година[13],
– като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2022 г. относно подобряването на многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.: устойчив бюджет на ЕС, адаптиран към новите предизвикателства[14],
– като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление, включително разпоредбите, свързани с климата, биологичното разнообразие и пола, и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси[15],
– като взе предвид проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2025 година, приет от Комисията на 19 юни 2024 г. (COM(2024)120),
– като взе предвид позицията относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2025 година, приета от Съвета на 13 септември 2024 г.[16] и предадена на Европейския парламент на 16 септември 2024 г. (12684/2024 – C10-0099/2024),
– като взе предвид член 96 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид становищата на комисията по външни работи, комисията по земеделие и развитие на селските райони и комисията по рибно стопанство,
– като взе предвид писмата на комисията по развитие, комисията по бюджетен контрол, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по транспорт и туризъм, комисията по култура и образование, комисията по конституционни въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете,
– като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A10-0008/2024),
Раздел III – Европейска комисия – Ориентиран към хората бюджет на ЕС за 2025 г.: инвестиции, насочени към подобряване на живота на хората и повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на Съюза
1. посочва категорично, че във време на геополитически и институционални промени, финансов натиск, изменение на климата и криза с биологичното разнообразие, както и обществени предизвикателства, надеждният, стабилен, гъвкав и инвестиционно ориентиран бюджет на ЕС продължава да бъде от основно значение за изпълнението на политиките на Съюза и играе ключова роля за посрещането на увеличаващите се нужди на хората, без никой да бъде изоставен в процеса на екологичен и цифров преход, за осигуряването на просперитет и сигурност за хората и за повишаването на конкурентоспособността и устойчивостта на икономиката на Съюза, за да се защити социалното измерение на разходите на Съюза; поради това при своето четене подсилва бюджетните редове, които имат пряко въздействие върху подобряването на живота на хората и които отговарят на глобалните предизвикателства;
2. подчертава, че незаконната и неоправдана агресивна война на Русия срещу Украйна доведе до допълнителни значителни икономически и социални последици за хората в цяла Европа, особено най-уязвимите, в държавите на първа линия и в Украйна; признава, че сливането на политическите, свързаните със сигурността, социално-икономическите, климатичните, свързаните с биологичното разнообразие и екологичните предизвикателства изисква цялостен и решителен отговор от страна на Съюза, включително чрез използване до максимум на капацитета на бюджета на ЕС за превенция, както и за реагиране при кризи; счита, че е изключително важно Съюзът да може да действа бързо и адекватно в извънредни ситуации, причинени от големи природни бедствия, свързани с влошаващата се криза в областта на климата и биологичното разнообразие, извънредни хуманитарни ситуации или кризи, засягащи общественото здраве, в държавите членки и в държавите в процес на присъединяване към Съюза, както и да оказва подкрепа на трети държави, които страдат от такива кризи;
3. отбелязва със загриженост, че въпреки че инфлацията започна да намалява в сравнение с пиковете от предходните години, дългосрочното ѝ въздействие върху издръжката на живота, енергийната несигурност, енергийната бедност и цените на храните продължава да бъде тежест за хората в цяла Европа, за покупателната способност на домакинствата и за конкурентоспособността и производителността на дружествата, и по-конкретно МСП; подчертава, че в този контекст ще трябва да се използва комбинация от политически мерки, за да се отговори адекватно на широкия спектър от предизвикателства; припомня, че бюджетът на Съюза, в допълнение към националните бюджети на държавите членки и частното финансиране, следва да играе централна роля в това отношение; припомня, че бюджетът на ЕС е инвестиционен бюджет в съответствие с политическите приоритети и програми на Съюза, който генерира възвръщаемост на инвестициите и възможности за растеж; подчертава, че е необходима по-голяма солидарност между хората в Европа и между държавите членки, както и повече инвестиции в ефикасни политики и програми, които подобряват сигурността и конкурентоспособността на Съюза и които оказват положително въздействие върху живота на хората, по-специално в области като общественото здраве, жилищното настаняване и околната среда;
4. подчертава, че бюджетната процедура за 2025 г. се осъществява в контекста на институционална смяна, при която приоритетите на политиката, стратегическата насоченост и законодателните инициативи на следващата Комисия и тяхното отражение върху бюджета все още не са известни в подробности; подчертава, че повечето разходни програми за периода на финансово програмиране 2021 – 2027 г. се изпълняват по план и че задължението за изпълнение на многогодишните програми по надежден и предвидим начин трябва да бъде в съответствие с необходимостта да се реагира бързо на нови развития и непредвидени събития и кризи; подчертава, че предвид новия институционален цикъл сътрудничеството между институционалните среди е от решаващо значение, тъй като инвестициите и политическите решения днес ще оформят дневния ред на ЕС за следващите десетилетия и след това;
5. подчертава, че въпреки че преразглеждането на МФР представляваше ясно подобрение спрямо статуквото, бюджетът на ЕС все още е подложен на натиск, с ограничени маржове и гъвкавост, със съкращения и преразпределения по ключови програми и със занижени амбиции във важни, ориентирани към бъдещето области на политиката; признава, че преразглеждането доведе до предоставяне на допълнителни ресурси за Украйна, Западните Балкани, прилагането на новия пакт за миграцията и убежището и Европейския фонд за отбрана, както и до скромно увеличение на средствата за механизма за гъвкавост; изразява съжаление обаче, че преразглеждането доведе също така до съкращения на средствата за водещи програми, като например „Хоризонт Европа“ и „ЕС в подкрепа на здравето“; приветства факта, че Комисията е пристъпила към пренос на резултатите от преразглеждането на МФР във финансовото програмиране, както и в коригиращите бюджети за 2024 г. и в проекта на общ бюджет за 2025 г. („ПБ“);
6. отбелязва, че бюджетът за 2025 г. ще бъде първата пълна годишна бюджетна процедура съгласно преразгледаните тавани и правила на МФР; настоява да се спазват духът и буквата на преразглеждането на МФР, както и да бъдат изцяло разрешени допълнителните бюджетни кредити вследствие на преразглеждането и да бъдат поети задължения за тях; припомня, че определено равнище на преразпределения, по-специално по функции 1 и 6, беше част от пакета за преразглеждане на МФР; подчертава категоричната си позиция тези намаления да не се повтарят или влошават в рамките на годишната процедура;
7. припомня дългогодишната си позиция, че новите приоритети или задачи на политиката следва да бъдат придружени от нови средства и че институциите, органите и децентрализираните агенции на Съюза и Европейската прокуратура трябва да разполагат с подходящ персонал и достатъчно ресурси, за да изпълняват своя мандат; посочва, че отговорност на Съюза е да гарантира, че всички институции, органи и агенции разполагат с достатъчно ниво на киберсигурност; подчертава, че всички разходи от бюджета на Съюза трябва да подлежат на парламентарен контрол;
8. изразява съжаление, че въпреки преразглеждането на МФР общите тавани и маржове все още са много ниски във финансовото програмиране и ПБ и са равни на нула по няколко функции (функция 2б, функция 5, функция 7); отбелязва със загриженост, че превишените разходи по линия на Next Generation EU, т.е. нуждите от разходи за рефинансиране по линия на EURI, които все още не са програмирани, възлизат на приблизително 2,6 милиарда евро, което е два пъти повече от прогнозата на Комисията; наясно е, че с писмо за внасяне на корекции № 1/2025 ще се актуализира оценката на нуждите за 2025 г.; напълно съзнава, че идентифицирането на източниците на финансиране на тази сума, без да се причиняват ненужни съпътстващи загуби на основни програми и като се запазва известна гъвкавост за непредвидени бъдещи събития, представлява най-голямото предизвикателство в процедурата за 2025 г.;
9. припомня, че в ПБ Комисията предложи бюджетни кредити, включително специалните инструменти (които се отчитат извън таваните на МФР), в размер на общо 199 716,8 милиона евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения, съответстващи на 1,08% от БНД, и 152 684,1 милиона евро под формата на бюджетни кредити за плащания, съответстващи на 0,83% от БНД;
10. изразява съжаление, че Съветът, в своята позиция, която определя като „разумна“, предлага да се намалят бюджетните кредити за поети задължения с 1,52 милиарда евро по всички функции на МФР, в резултат на което остават общо 191,527 милиарда евро, и да се намалят бюджетните кредити за плащания с 876 милиона евро по всички функции на МФР; подчертава, че поради прилагането на до голяма степен необосновани съкращения в бюджетните редове за програмите по всички функции с цел да се генерират допълнителни неразпределени маржове, четенето в Съвета се придържа към подход, който не е подходящ за целта във време на криза; подчертава, че този подход не се основава на реалността на настоящите бюджетни нужди, тъй като тези маржове изобщо не са предназначени да бъдат използвани в годишния бюджет за 2025 г.; счита, че много от бюджетните съкращения по важни програми като „Еразъм“ се извършват с единствената цел да се изплатят разходите за лихви по линия на Next Generation EU, като се съкращават средства точно от финансирането за следващото поколение, което се предполага да извлече най-голяма полза от тези програми;
11. подчертава, че категорично предпочита по-голям дял от разходите по заеми по линия на EURI да бъдат покрити чрез наличните отменени бюджетни кредити в рамките на специалния инструмент EURI над таваните на МФР, което би довело до възстановяване на известен марж в рамките на функция 2б и създаване на бюджетно пространство в Инструмента за гъвкавост; поради това предлага 65% от превишените разходи през 2025 г. да бъдат покрити от отменените бюджетни кредити в рамките на специалния инструмент EURI;
12. отново призовава Съвета и Комисията да прилагат изцяло Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза; подчертава по-специално, че спазването на принципите на правовата държава е основна предпоставка за достъп до средствата на ЕС; подчертава, че системните проблеми във връзка с принципите на правовата държава, като например нарушаването на принципа на разделение на властите или неотдавнашните опити в някои държави членки да се посяга на независимостта на съдебната власт или да се разрушат институциите за борба с корупцията, представляват явни рискове за финансовите интереси на ЕС и за защитата на неговия бюджет, и призовава Комисията да не допуска отстъпление от постиженията в областта на принципите на правовата държава и да опази институциите;
13. припомня, че в съответствие с Финансовия регламент при изпълнението на бюджета държавите членки и Комисията трябва да гарантират спазването на Хартата на основните права и зачитането на ценностите на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС; подчертава по-специално членове 137, 138 и 158 от Финансовия регламент и припомня задължението на Комисията и на държавите членки да изключват от фондовете на Съюза всички лица или субекти, за които с окончателно съдебно решение е установено, че са виновни за терористични престъпления, терористични дейности, подбудителство, помагачество, съучастие или опит за извършване на такива престъпления, корупция или други тежки престъпления;
14. отново потвърждава значението на хоризонталните принципи относно климата, биологичното разнообразие и равенството между половете, които стоят в основата на МФР и всички свързани с нея политики на ЕС, включително в контекста на годишните бюджетни процедури; призовава Комисията да изпълни задължението си съгласно Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. да гарантира, че договорените цели, свързани с климата и биологичното разнообразие, както и задължението за спазване на принципа за ненанасяне на значителни вреди и за насърчаване на равенството между половете, са изцяло изпълнени;
15. изразява съжаление относно липсата на напредък в Съвета и държавите членки по реформата на системата на собствените ресурси; припомня своята позиция относно измененото предложение на Комисията, която подкрепя въвеждането на нови собствени ресурси; счита, че въвеждането на нови същински източници на приходи в съответствие с пътната карта в Междуинституционалното споразумение би послужило за покриване на допълнителната бюджетна тежест, произтичаща от заемите по линия на Next Generation EU, и по този начин би защитило маржовете и механизмите за гъвкавост, което от своя страна би улеснило вземането на бюджетни решения във връзка с непредвидени нужди, както и нови инициативи за стратегическо прогнозиране; отново изтъква необходимостта от пълно спазване на графика на правно обвързващата пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси, приложена към МИС, и подчертава, че бързият напредък по отношение на новите собствени ресурси е от съществено значение както за изплащането на разходите по заемите по линия на EURI, така и за финансовата стабилност и изпълнението на настоящите и бъдещите МФР; освен това настоятелно призовава Комисията да продължи усилията си за набелязване на свежи, нови и за предпочитане същински собствени ресурси и други източници на приходи за бюджета на Съюза извън МИС;
16. отбелязва, че целта от 30% за интегрирането на въпросите, свързани с климата, се очаква да бъде постигната в размер на 33,5%, докато разходите, свързани с биологичното разнообразие, се очаква да бъдат 8,5% след преразглеждането на ОСП, така че целта от 10% няма да бъде постигната през 2026 г.; приветства усилията за по-прозрачно и всеобхватно докладване по хоризонталните цели и подчертава необходимостта от извършване на достатъчни последващи оценки със специален акцент върху въздействието;
17. отново заявява, че всички програми, политики и дейности на Съюза следва да се изпълняват по начин, който да насърчава равенството между половете, при постигането на съответните им цели; приветства факта, че Комисията допълнително разви методика за проследяване на разходите, свързани с равенството между половете, в МФР за периода 2021 – 2027 г., която взема под внимание разработването на политики и разпределението на ресурсите, и по-специално представянето на по-детайлна последваща оценка на въздействието по признак пол и докладване относно обемите; призовава за разширяване на обхвата на методиката към всички програми по МФР, за да се демонстрират резултати във връзка с бюджета за 2025 г.; подчертава в това отношение необходимостта от систематично събиране и анализ на разбити по полов признак данни; същевременно отбелязва, че през първите три години на настоящата МФР са изразходвани само 17,9 милиона евро, които са довели до пряко положително въздействие за жените;
Специални инструменти и каскаден механизъм
18. подчертава, че годишната бюджетна процедура за 2025 г. ще бъде първата процедура, основана изцяло на преразглеждането на МФР; припомня, че съгласно преразглеждането на МФР Инструментът за гъвкавост е бил подсилен и че максималните разпределени средства в размер на 1 546,1 милиарда евро, които трябва да бъдат мобилизирани през 2025 г., са допълнени с 495 милиона евро и пренесените от 2024 г. суми; отбелязва, че Комисията предлага да се използва сума в размер на 1 192,8 милиона евро в рамките на Инструмента за гъвкавост за стъпка 2 на каскадния механизъм на EURI, но че Съветът се отклонява от подхода на Комисията в няколко съществени аспекта;
19. отново заявява позицията си, че преди да използва специалния инструмент EURI, бюджетният орган следва да проучи възможностите за покриване на част от евентуалния дефицит в рамките на отделните функции, както и чрез Инструмента за гъвкавост и Единния инструмент за маржовете; подчертава, че този процес трябва да бъде обективен и да се основава на реални потребности, и че той не може да се управлява чрез произволни референтни показатели; следователно иска да гарантира обезпечаването на всички програми с достатъчно средства и запазването на гъвкавостта и капацитета за реагиране на бюджета в хода на годишната бюджетна процедура;
20. отбелязва освен това, че първоначалните наличности за Единния инструмент за маржовете за поети задължения (член 11, параграф 1, буква а) от Регламента за МФР) за 2025 г. възлизат на 1 124 милиона евро и че Комисията предлага да се използват 490,4 милиона евро за функция 7 „Европейска публична администрация“; отново заявява, че в резултат на това за непредвидени разходи през 2025 г. остава на разположение обща сума в размер на 1 468,9 милиона евро, от които сума в размер на 835,1 милиона евро по линия на Инструмента за гъвкавост и сума в размер на 633,8 милиона евро по линия на Единния инструмент за маржовете (ако се приеме, че през 2024 г. вече няма да бъдат мобилизирани нито Инструментът за гъвкавост, нито Единният инструмент за маржовете);
21. подчертава, че ПБ на Комисията оценява превишените разходи по линия на EURI на 2,5 милиарда евро и прилага подход 50:50 към каскадния механизъм; отбелязва, че поради това Комисията предлага сумата в размер на 1,24 милиарда евро да бъде покрита от бюджета – т.е. 50% от превишените разходи – вследствие на неразпределения марж по подфункция 2б за сума в размер на 46,2 милиона евро и от Инструмента за гъвкавост за сума в размер на 1 192,8 милиона евро, а останалата половина да бъде мобилизирана чрез новия инструмент EURI над тавана и покрита от отменени бюджетни кредити от 2021 г. насам; признава, че следователно при този сценарий не е необходимо да се прибягва до „предпазния механизъм“;
22. изразява несъгласие с подхода на Съвета да избере това, което той нарича „разумно“ бюджетиране, създавайки изкуствени маржове под таваните на МФР; отбелязва, че в позицията си относно бюджета за 2025 г. и подобно на 2024 г. Съветът намалява бюджетните кредити, предназначени за разходите по заеми по линия на EURI; посочва, че позицията на Съвета да покрие само около 35% от превишените разходи от специалния инструмент EURI противоречи на целевия показател 50:50, за който самият Съвет настоя по време на преговорите по МФР; предупреждава, че за да се финансира разликата и да се създадат допълнителни неразпределени маржове (главно по функция 2б, но и по други функции, вероятно с оглед на използването му през следващите години чрез Единния инструмент за маржовете), са предложени значителни намаления на средствата за редица водещи програми, които имат отражение през 2025 г., както и през 2026 г. и 2027 г.; подчертава, че съкращенията по функция 2б са особено обезпокоителни, тъй като единствената мотивация е парите да се използват за финансиране на EURI в ущърб на ориентирания към хората характер на програмите, обхванати от същата функция като EURI; припомня, че най-засегнатите програми – „Хоризонт Европа“, МСЕ в цифровата област и „Еразъм“, са добре установени приоритети за Европейския парламент и водещи програми на Съюза; изразява съжаление, че целите на Съвета за намаления касаят няколко функции и дори засягат някои програми, които вече бяха обект на преразпределения в рамките на МФР, като например програма „Хоризонт“, средствата за която бяха намалени с 400 милиона евро, или бюджетни редове, които бяха допълнени през предходните години, като например програма „Еразъм+“, средствата за която бяха намалени с 295 милиона евро, програма „ЕС в подкрепа на здравето“ или програма LIFE;
23. припомня Междуинституционалното споразумение, прието като част от споразумението за МФР от 2020 г., съгласно което средствата за покриване на разходите за финансиране на Next Generation EU не трябва да целят ограничаването на програми и средства; пита се дали подходът на Съвета е в съответствие със споразумението за МФР по отношение на каскадния механизъм; припомня, че специалният инструмент EURI трябва да бъде мобилизиран в съответствие с Регламента за МФР, приложимите секторни правила и други правни задължения и като се отчитат приоритетите, разумното бюджетиране и доброто финансово управление, които изискват по-специално подходящи маржове за непредвидените разходи;
24. следователно възстановява всички предложени от Съвета съкращения, за да гарантира обезпечаването на програмите с достатъчно средства и запазването на гъвкавостта и капацитета за реагиране на бюджета в хода на годишната бюджетна процедура; настоява върху факта, че Комисията трябва да предоставя надеждна, навременна и точна информация относно разходите по заеми по линия на Next Generation EU и относно очакваните плащания по Механизма за възстановяване и устойчивост в хода на бюджетната процедура; припомня, че Парламентът е дълбоко загрижен относно въздействието на присъщата несигурност за бюджетния ред за лихвите във връзка с EURI, и поставя под въпрос прогнозата на Комисията относно разходите по заеми по линия на Next Generation EU; приветства определянето на края на септември като крайна дата за бюджетирането на разходите по линия на EURI, което води до по-голяма предвидимост на процедурата; наясно е, че с писмо за внасяне на корекции № 1/2025 ще се актуализира оценката на нуждите за 2025 г.; твърдо е решен да се покрият изцяло и своевременно разходите за погасяване на Next Generation EU, които ще станат дължими през 2025 г.;
25. подчертава още веднъж, че погасяването на разходите по заеми по линия на EURI е правно задължение на Съюза и недискреционна разходна позиция в бюджета на ЕС; настоява за прозрачност при изпълнението на каскадния принцип в годишната бюджетна процедура и добавя забележка в бюджета, показваща дела на отменените бюджетни кредити, различни от външните целеви приходи, извършени от началото на текущата МФР по бюджетния ред; предлага 65% от превишените разходи да бъдат финансирани от отменените бюджетни кредити в рамките на специалния инструмент EURI; счита, че маржът от 46,2 милиона евро, който беше планиран преди представянето на ПБ, е на разположение за подсилване на програмите под тавана на функция 2б; възнамерява да преразгледа измененията, свързани с каскадния механизъм, след като писмото за внасяне на корекции предостави актуализирана оценка на действителните нужди за бюджетния ред за EURI през 2025 г.;
Функция 1 – Единен пазар, иновации и цифрова сфера
26. припомня, че програмите по функция 1 играят ключова роля за повишаване на конкурентоспособността на Съюза, стимулиране на растежа, икономическото развитие и създаването на работни места, както и за гарантиране, че екологичният и цифровият преход не пренебрегват никого; припомня в тази връзка, че тези програми предоставят необходимата подкрепа за научните изследвания и иновациите в ключови сектори като здравеопазването, прехраната, климата, природните ресурси и селското стопанство, стимулират финансирането за трансгранична инфраструктура, по-специално в транспортния и енергийния сектор, и подкрепят инвестициите на Съюза в авангардни технологии, като по този начин стимулират създаването на работни места и подобряват конкурентоспособността на икономиката на Съюза, с акцент върху МСП и младежкото предприемачество; подчертава значението на научноизследователските програми на ЕС за постигането на целите на ЕС в областта на климата и призовава за специална подкрепа за научноизследователските проекти в областта на декарбонизацията;
27. подчертава жизненоважната роля, която програмата „Хоризонт Европа“ играе в този контекст; припомня, че програмата продължава да бъде силно претоварена и поради това не може да подкрепи голям брой изследователски проекти, оценени като „отлични“; поради това предлага да се увеличат заделените за програмата средства с общо 242 милиона евро в сравнение с ПБ, като се увеличат средствата за Европейския научноизследователски съвет, действие „Мария Склодовска-Кюри“ и клъстерите „Здравеопазване“, с конкретната цел да се подсилят научните изследвания в областта на психичното здраве, „Култура“, „Климат, енергия и мобилност“, „Храни“, ЕСИ и „Разширяване на участието“;
28. освен това предлага да бъдат предоставени отново 180 милиона евро под формата на отменени бюджетни кредити за научни изследвания съгласно член 15, параграф 3 от Финансовия регламент в рамките на програма „Хоризонт Европа“, като се разпределят по 60 милиона евро под формата на целеви приходи за Европейския научноизследователски съвет, за действието „Мария Склодовска-Кюри“ и за Европейския съвет по иновациите;
29. припомня, че Механизмът за свързване на Европа (МСЕ) е от ключово значение за цялостната сигурност на Съюза и за стимулирането на инвестициите във високоефективни и устойчиви трансевропейски мрежи, като по този начин се насърчава взаимосвързаността, както и се предоставя подкрепа за завършването на TEN-T и разширяването на коридорите към държавите партньори от източното съседство; в този смисъл призовава за повече инвестиции на МСЕ – Транспорт в съобразена с климата и околната среда трансгранична транспортна инфраструктура, по-специално по отношение на железопътни проекти и инвестиции в чиста мобилност; същевременно призовава за увеличаване на инвестициите от МСЕ – Енергетика за внедряването на проекти за енергия от възобновяеми източници, енергийна ефективност и други устойчиви енергийни проекти; подчертава жизненоважното му значение за енергийните проекти в Украйна с оглед на руската агресивна война; поради това предлага бюджетните кредити за МСЕ – Транспорт да бъдат увеличени с 40 милиона евро над ПБ през 2025 г., а за МСЕ – Енергетика с 30 милиона евро над ПБ през 2025 г.;
30. подчертава добавената стойност на програмата „Цифрова Европа“ с оглед на цифровия преход, технологичния напредък и конкурентоспособността на Съюза и предлага увеличение с 10 милиона евро за бюджетния ред „Изкуствен интелект“ и 5 милиона евро над ПБ за направлението „Умения“ на програмата; посочва, че повишаването на цифровите умения и грамотност е наложително, за да се даде възможност на гражданите да участват пълноценно в икономиката на знанието;
31. подчертава, че добре функциониращият единен пазар е от решаващо значение за конкурентоспособността на Съюза и за подобряване на достъпа на предприятията от ЕС, особено МСП и младите предприемачи, до пазарите; отбелязва, че МСП в частност са гръбнакът на европейската икономика и че те са силно засегнати от високата инфлация и цените на енергията; в резултат на това предлага увеличение с 5 милиона евро над ПБ за направлението за МСП на програмата „Единен пазар“, именно с цел подкрепа на европейските академии за промишленост с нулеви нетни емисии;
32. освен това предлага редица допълнителни увеличения за определени бюджетни редове по функция 1, сред които InvestEU, програмата за борба с измамите, космическото пространство и митническото сътрудничество; приветства въздействието на космическата програма върху сигурността на Съюза посредством предоставянето на ранни предупреждения на съответните органи във време на кризи, като например наводнения, чрез програмата „Коперник“ и посредством предоставянето на ключови навигационни услуги за спасителни и транспортни услуги чрез „Галилео“; подчертава нарастващите нужди от инвестиции и в двете направления на космическата програма в бъдеще;
33. отново подчертава важната роля на децентрализираните агенции, действащи в рамките на тази функция; предлага да се увеличат бюджетните кредити за Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз и за Службата на ОЕРЕС в съответствие с установените им потребности и разширяването на мандатите им;
34. увеличава бюджетните кредити за поети задължения по функция 1 с 341 566 628 EUR над ПБ (с изключение на пилотните проекти и подготвителните действия) и с 984 803 912 EUR в сравнение с четенето на Съвета;
Функция 2a – Икономическо, социално и териториално сближаване
35. подчертава ключовата роля, която политиката на сближаване играе за изпълнението на приоритетите на политиката на Съюза, за подобряването на качеството на живот на хората и за стимулирането на икономиката на Съюза, като допринася за справедлив, приобщаващ и устойчив растеж и развитие, насърчава икономическото и социалното сближаване между държави и региони, и в частност най-отдалечените региони, справя се с регионалните и социалните неравенства, подкрепя екологичния и цифровия преход и стимулира иновациите и заетостта; отново заявява, че политиката на сближаване не е инструмент за реагиране на кризи и следователно не бива да се използва за компенсиране на недостатъци в бюджетната гъвкавост или в механизмите за реагиране на кризи, в ущърб на нейните дългосрочни политически цели; призовава Комисията и всички държави членки да ускорят прилагането на политиката на сближаване, успоредно с прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост;
36. припомня, че изпълнението на оперативните програми в държавите членки и регионите следва да бъде ускорено, и призовава държавите членки да предотвратят забавянията, причинени от липсата на административен капацитет, на всички равнища на управление; желае да разпредели оставащия марж от 755 965 EUR за бюджетния ред за оперативна техническа помощ, за да допринесе за ускоряването на изпълнението;
37. увеличава бюджетните кредити за поети задължения по функция 2а със 755 965 EUR, т.е. с оставащия марж под подтавана, над ПБ (с изключение на пилотните проекти и подготвителните действия) и с 889 718 EUR в сравнение с четенето на Съвета;
Функция 2б – Устойчивост и ценности
38. подчертава, че разходните програми по функция 2б трябва да споделят вече ограничените ресурси и маржове по функция 2б с бюджетния ред за EURI, който покрива управлението на дълга и разходите за лихви по Next Generation EU и, в крайна сметка, погасяването на дълга, и че това фактически попречи на Комисията да предложи увеличения там, където те са необходими; възнамерява да покрие тези разходи по заеми по надежден и прозрачен начин, без да се налага за тази цел да се намаляват средствата по програмите; изразява убеждение, че за 2025 г. каскадният механизъм и новосъздаденият специален инструмент EURI ще позволят постигането на тази цел; подчертава, че това е изключително важно послание към бенефициерите на финансиране от ЕС и към широката общественост;
39. подчертава, в опит да се предпазят програмите по тази функция от ненужна липса на бюджетна гъвкавост, че според него маржът от 46,2 милиона евро е на разположение за осигуряване на допълнителни средства за програмите по функция 2б; желае еквивалентната сума за каскадния механизъм на EURI да бъде покрита от отменените бюджетни кредити в рамките на специалния инструмент EURI;
40. припомня, че програмите по функция 2б играят ключова роля за гарантиране на устойчивостта и ценностите, като предоставят подкрепа и възможности за младите хора чрез програма „Еразъм+“, включително подкрепа за Специалните световни олимпийски игри през 2025 г. и чрез Европейския корпус за солидарност; подчертава, че и от двете програми се изисква по закон да въведат мерки за повишаване на равнището на участие на хората с по-малко възможности и в неравностойно положение; призовава за адаптиране на безвъзмездните средства по линия на програма „Еразъм+“, за да се отчетат по-високата инфлация и по-високите разходи за живот; предлага да се засили подкрепата за Механизма за гражданска защита на Съюза и програма „Граждани, равенство, права и ценности“, да се инвестира в профилактиката на сърдечносъдовите заболявания, раковите заболявания, редките заболявания и заболяванията, засягащи психичното здраве, чрез увеличаване на средствата за програма „ЕС в подкрепа на здравето“, да се инвестира в развитието на умения, включително чрез преквалификация и повишаване на квалификацията, да се гарантира координирането на системите за социална сигурност, за да се улесни трудовата мобилност и прехвърлянето на социални обезщетения, и да се подкрепят уязвимите общности, както и селските, изолираните и планинските райони, социалният диалог, трудовата мобилност, синдикатите и секторите на културата и творчеството;
41. изразява тревога във връзка с все по-нарастващото въздействие на природните бедствия; подчертава, че тези бедствия нерядко са свързани с влошаването на положението във връзка с изменението на климата и поради това има вероятност да се случват по-често и с по-голям интензитет в бъдеще; поради това изразява дълбока загриженост относно способността на Съюза да реагира ефективно, своевременно и ефективно; желае да защити човешкия живот и да осигури поминъка на хората; подчертава необходимостта от инвестиции в мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него, особено в уязвимите региони; подчертава в този контекст спешната необходимост от засилване на капацитета на Съюза за реагиране; поради това увеличава бюджетните кредити за Механизма за гражданска защита на Съюза с 42 милиона евро над ПБ; призовава за приоритизиране на инвестициите, които спомагат да се намали въздействието на природните бедствия, както и на инвестициите в превантивни мерки, подготвеност и устойчивост; подчертава, че Съюзът следва да намери средствата да прояви солидарност, като подкрепи районите, гражданите и дружествата, засегнати от неотдавнашните опустошителни наводнения в Централна и Източна Европа през септември 2024[17];
42. подчертава значението на един по-силен здравен съюз и повишена защита, превенция, подготвеност и реакция срещу опасности за човешкото здраве; подчертава жизненоважната роля, която програма „ЕС в подкрепа на здравето“ играе в това отношение, както и в подкрепата на действия за постигане на всеобщо здравно осигуряване в целия Съюз, включително достъп до качествени услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, особено като се имат предвид враждебните реакции срещу правата на жените в няколко държави членки; предлага да се увеличат бюджетните кредити за програмата с 50 милиона евро над ПБ за засилване на устойчивостта на здравеопазването и на подготвеността за бъдещи здравни кризи и в подкрепа на инвестиции за профилактика на сърдечносъдовите заболявания, рака, редките заболявания, заболяванията, засягащи децата, и в подкрепа на действията за подобряването на психичното здраве на европейските граждани, по-специално на подрастващите;
43. отново изразява непоколебимата си подкрепа за насърчаване на мобилността с учебна цел на младите хора и изследователите, което допринася за изграждането на европейско пространство за образование; в тази връзка предлага да се подсилят водещата програма на ЕС „Еразъм+“ и програмата „Европейски корпус за солидарност“, които играят жизненоважна роля за подпомагане на възможностите за мобилност с учебна цел, за подобряване на уменията и пригодността за заетост на хората, както и за ангажирането им в демократичния живот на Европа; подчертава, че и от двете програми се изисква по закон да въведат мерки за повишаване на равнището на участие на хората с по-малко възможности и в неравностойно положение, и призовава за адаптиране на безвъзмездните средства по линия на програма „Еразъм+“, за да се отчетат по-високата инфлация и по-високите разходи за живот; поема ангажимент да гарантира, че „Еразъм+“ не се превръща на практика в селективна програма, отворена само за тези, които могат да си позволят да участват, и припомня, че от Комисията се изисква да въведе мерки за финансова подкрепа за хората с по-малко възможности; поради това предлага увеличение от 70 милиона евро за „Еразъм +“; настоява увеличението да бъде използвано, за да допринесе по-специално за основната цел на програмата тя да стане по-достъпна, включително чрез предоставяне на необходимата по-голяма финансова подкрепа за участниците с по-малко възможности; освен това предлага увеличение с 1 милион евро над ПБ за Европейския корпус за солидарност, по-специално за да се осигури, че програмата е достъпна за всички;
44. подчертава продължаващите социално-икономически предизвикателства в секторите на културата и творчеството, които често се състоят от малки организации и отделни творци, и ключовата роля на тези сектори за насърчаване на медийната грамотност, борба с дезинформацията и насърчаване и защита на свободата и плурализма на медиите като основа за всяка функционираща демокрация; предлага да се увеличи финансирането за програми, посветени на опазването, реставрацията и укрепването на културни и исторически обекти, както и за насърчаване на регионалните традиции и езици, а така също да се използва наличното финансиране по програма „Творческа Европа“ за опазване на еврейското наследство в Европа; поради това увеличава финансирането за различните направления на програма „Творческа Европа“ с общо 8 милиона евро над ПБ;
45. припомня незаменимата роля на програма „Граждани, равенство, права и ценности“ за насърчаване на европейските ценности и правата на гражданите, за стимулиране на активна гражданска ангажираност, изграждане на устойчиви общества и повишаване на осведомеността за дезинформацията, борба с насилието, основано на пола, а именно насилието над жени, девойки и ЛГБТИК+ общността, и за подкрепа на основните принципи на демокрацията, върховенството на закона, солидарността, приобщаването, правосъдието, недискриминацията и равенството; поради това предлага бюджетните кредити за програмата да бъдат увеличени с 9 милиона евро над ПБ, като се увеличат средствата за направленията „Равенство и права“, „Гражданска ангажираност и участие“, „Дафне“ и „Ценности на Съюза“, като последните предоставят пряко финансиране на организациите на гражданското общество, които работят най-близо до гражданите на местно и национално равнище и на равнището на Съюза, за да защитават и насърчават ценностите на ЕС и да противодействат на отстъплението от демокрацията;
46. изисква увеличение на подкрепата за бюджетния ред за турските кипърци с 1 милион евро над ПБ, за да се финансира Комитетът за безследно изчезналите лица в Кипър и да се подкрепи двуобщностният Технически комитет за опазване на културното наследство;
47. счита за необходимо да се заделят подходящи ресурси за ефективното прилагане на правилата на ЕС относно координацията на социалната сигурност, за да се улесни трудовата мобилност, по-лесното прехвърляне на социални обезщетения и свободното движение на работниците, с цел да се създаде истински пазар на труда на европейско равнище, което ще допринесе за завършването на единния пазар, като съответният бюджетен ред се финансира с 2 милиона евро;
48. подчертава значението на социалното измерение в бюджета на Съюза и необходимостта от ефективен социален диалог, подходящо информиране и обучение на организациите на работниците с оглед по-нататъшното развитие и увеличаване на капацитета и участието на социалните партньори; подчертава значението на свободното движение на работници, координацията на схемите за социална сигурност и направлението ЗиСИ на ЕСФ + за трудовата мобилност и социалната закрила; поради това увеличава финансирането за съответните бюджетни редове;
49. припомня важната роля на децентрализираните агенции и Европейската прокуратура в рамките на функция 2б; увеличава финансирането и числеността на персонала за Агенцията за основните права, за Европейския институт за равенство между половете, Европейския орган по труда и Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие в съответствие с установените нужди на агенциите; подчертава значението на защитата на бюджета на Съюза от измами, корупция и други неправомерни действия, като по този начин се засилва общественото възприятие за способността на ЕС да защитава парите на данъкоплатците; подчертава във връзка с това централната роля, която Европейската прокуратура играе за защитата на финансовите интереси на Съюза, включително по отношение на използването на финансовите средства по линия на Европейския инструмент за възстановяване (Next Generation EU), и за гарантиране на спазването на принципите на правовата държава; предлага във връзка с това да се увеличи финансирането и персонала на Европейската прокуратура, за да може тя да изпълнява задълженията си и да защитава финансовите интереси на Съюза;
50. увеличава бюджетните кредити за поети задължения по функция 2б с 241 750 000 EUR над равнището от ПБ (с изключение на пилотните проекти и подготвителните действия) и с 1 050 328 669 EUR в сравнение с четенето на Съвета;
Функция 3 – Природни ресурси и околна среда
51. припомня, че програмите по функция 3 играят ключова роля за засилване на подкрепата за земеделските стопани, и особено за по-младото поколение, в целия Съюз, по-специално предвид недоволството на земеделските стопани, екстремните метеорологични условия, продължаващите предизвикателства на агресивната война на Русия срещу Украйна и решаващата роля, която селското стопанство играе за продоволствената сигурност; подчертава критично важната роля на общата селскостопанска политика (ОСП) в това отношение и припомня целите на член 39 от Договора за функционирането на Европейския съюз, сред които са увеличаване на селскостопанската производителност чрез насърчаване на техническия прогрес, оптимално използване на производствените фактори, осигуряване на приемлив жизнен стандарт за земеделските стопани и гарантиране на продоволствената сигурност; подчертава решаващото значение на програма LIFE, като се има предвид нейната роля за опазването на биологичното разнообразие и насърчаването на действията в областта на климата и прехода към чиста енергия;
52. отново изразява загриженост относно отрицателното въздействие на агресивната война на Русия срещу Украйна върху продоволствената сигурност и достъпността на храните в световен мащаб, както и относно способността на земеделските стопани да устоят на инфлационния натиск и повишените цени на суровините; подчертава необходимостта да се помогне на новите и младите земеделски стопани и изисква инвестиции в приемствеността между поколенията чрез целеви програми за финансиране, а така също да се помогне и на малките и средните земеделски стопани с допълнителни средства и по този начин да се гарантира устойчивостта на сектора и приемствеността между поколенията; отбелязва, че директните плащания по ОСП намаляха значително в реално изражение поради инфлацията, докато административната тежест за земеделските стопани се увеличи; припомня, че общата селскостопанска политика представлява около 30% от бюджета на ЕС и е създала правна рамка с финансови ползи за здравословна храна и по-устойчиви практики, като подкрепя всички земеделски стопани, които полагат усилия в този екологичен преход, благоприятен за здравето на гражданите и за местните производители; подчертава жизненоважното значение на достатъчното финансиране за селското стопанство, включително за Програмата от специфични мерки за отдалечените региони и за островите (POSEI), за да се запази жизнеспособността на селското стопанство в най-отдалечените региони; поради това предлага да се увеличи подпомагането на доходите на младите земеделски стопани с 40 милиона евро над ПБ;
53. подчертава, че земеделските стопани и селските общности имат жизненоважен принос за качеството, продоволствената сигурност и гарантирането на европейската продоволствена сигурност и играят ключова роля за опазването на селските райони и за противодействието на обезлюдяването на най-отдалечените райони; освен това подчертава, че те имат стратегическа роля и в зоните, характеризиращи се с висок сеизмичен и хидрогеоложки риск и риск от засушаване, и поради това се нуждаят от адекватна подкрепа от общата селскостопанска политика (ОСП);
54. подчертава отрицателното въздействие на сушите и други екстремни, предизвикани от изменението на климата метеорологични модели върху селскостопанския сектор; подчертава необходимостта от по-добро справяне с въздействието на наводненията, сушите и горските пожари върху първичното селскостопанско производство, продоволствената сигурност и доходите на земеделските стопани; призовава за селскостопански резерв, който да отразява нуждите на земеделските стопани за по-добро справяне с климатичните явления; подчертава значението на сектора на плодовете и зеленчуците, на схемите за училищата, както и на мерките за насърчаване на селскостопанските продукти в рамките на общата селскостопанска политика; призовава за запазване на приобщаващ и силен бюджет за популяризиране на селскостопанските продукти, тъй като тази програма е от съществено значение за повишаването на осведомеността и признаването на схемите на Съюза за качество, както и за конкурентоспособността на селскостопанските продукти от Съюза; поради това решава да увеличи заделените средства за тези бюджетни редове в рамките на Европейски фонд за гарантиране на земеделието с общо 56 милиона евро над ПБ; подчертава също така значението на инвестирането в цифровизацията на малките и средните земеделски стопанства и придобиването на оборудване за прилагане на добри екологични практики в селското стопанство и допринасяне за екологичната устойчивост в селското стопанство на ЕС;
55. припомня икономическото, социалното и екологичното значение на рибарството, аквакултурите и морското дело и специфичните икономически предизвикателства, пред които е изправен секторът на дребномащабния, непромишления и крайбрежния риболов; подчертава стратегическата роля в това отношение на рибарството и свързаните с него сектори и изразява загриженост относно липсата на яснота относно последиците от предложението на Комисията за съкращаване на бюджета на ЕФМДРА; настоява, че трябва да се отдели специално внимание на риболовните флотове, за да се подобрят безопасността, условията на труд, енергийната ефективност и екологичната устойчивост, включително обновяването на флота;
56. посочва незаменимата и допълваща роля, която програма LIFE, като водеща програма на ЕС, играе за катализиране на мерките за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него, за изпълнението на Европейския зелен пакт и постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата в съответствие с Парижкото споразумение чрез инвестиции в природата и биологичното разнообразие, намаляване на емисиите и увеличаване на използването на енергия от възобновяеми източници и създаване на кръгова икономика, опазване на екосистемите и обръщане на тревожната тенденция на загуба на биологичното разнообразие; подчертава ролята на програма LIFE за ускоряване на справедливия преход; поради това предлага бюджетните кредити за програмата да бъдат увеличени с 49 милиона евро над ПБ; подкрепя ЕАОС със скромно увеличение на финансирането и персонала;
57. припомня, че картината с наличните ресурси по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието традиционно ще бъде допълнена с писмо за внасяне на корекции и че подходът към измененията може да бъде съответно коригиран в хода на помирителната процедура;
58. увеличава бюджетните кредити за поети задължения по функция 3 със 145 250 000 EUR над ПБ (с изключение на пилотните проекти и подготвителните действия) и със 149 134 000 EUR в сравнение с четенето на Съвета;
Функция 4 – Миграция и управление на границите
59. припомня, че програмите по функция 4 играят ключова роля за увеличаване на финансирането за миграцията и ефективното управление на границите с оглед на миграционните предизвикателства, произтичащи от настоящия геополитически контекст, и за гарантиране на необходимото финансиране за пълното присъединяване на Румъния и България към Шенгенското пространство;
60. подчертава, че нестабилността в съседните региони, както и бедността и тенденциите в основата на икономическото развитие, демографските промени, а също така и икономически причини, продължават да създават миграционни потоци към Съюза, като оказват значителен натиск върху програмите и агенциите по функция 4;
61. подчертава, че гладкото и ефективно прилагане на политиката на Съюза в областта на миграцията и убежището от държавите членки е от ключово значение за гарантиране на сигурността на Съюза и за запазване на свободното движение на хора на територията на Съюза; настоява, че политиката на Съюза в областта на миграцията и убежището следва да се ръководи от принципа на солидарност и справедливо разпределение на отговорностите, включително финансовите последици, между държавите членки, както е заложено в член 80 от ДЕС, и при зачитане на основните права, в съответствие с ценностите на Съюза и международните ангажименти;
62. отбелязва, че е необходимо допълнително финансиране за фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ), за да се гарантира подходящо и бързо прилагане на Пакта за убежище и миграция; поради това решава да увеличи средствата по линия на ФУМИ с 25 милиона евро над ПБ за 2025 г., като се има предвид положителният му принос за предоставянето на незабавна подкрепа на бежанците;
63. подчертава, че е важно държавите членки да спазват своите ангажименти, включително зачитането на правото на убежище и гарантирането на ефективно, хуманно и справедливо управление и защита на външните граници на ЕС, както и ефективни, безопасни и достойни процедури за приемане, интеграция и връщане и обратно приемане; подчертава необходимостта от по-добра защита на уязвимите лица от мрежите за контрабанда и трафик и от справяне с отрицателните последици от инструментализирането на мигрантите като част от хибридни атаки, по-специално от страна на проруски сили; припомня решаващата роля, която фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) и Инструментът за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (ИУГВП) играят в това отношение, по-специално като подкрепят държавите членки със засилен капацитет за защита на границите, включително физическа инфраструктура, сгради, оборудване, системи и услуги, необходими на граничните контролно-пропускателни пунктове, както е предвидено в приложение III към Регламента за ИУГВП, и като изпълняват изискванията за условия на приемане на лица, търсещи убежище, и мигранти; подчертава, че ИУГВП следва също така да подкрепя ускоряването на присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство; поради това предлага бюджетните кредити за ИУГВП да бъдат увеличени с 35 милиона евро над ПБ;
64. подчертава необходимостта Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) да разполага с необходимите ресурси, за да изпълнява задачите си в съответствие с мандата си, а именно дейности по граничен контрол по външните граници на ЕС, помощ за националните органи при издирване и спасяване, операции по връщане, обмен на разузнавателни данни и експертен опит с всички държави от ЕС, както и със съседните държави извън ЕС, засегнати от миграционни тенденции и трансгранична престъпност; отбелязва, че Frontex е най-голямата и най-бързо разрастваща се агенция на ЕС, и отчита, че това създава предизвикателства по отношение на капацитета ѝ за усвояване и набирането на персонал; посочва отново, че разширените правомощия и увеличените ресурси на Агенцията трябва да бъдат придружени от повишена отчетност и прозрачност, както и от пълно зачитане и защита на основните права; призовава Агенцията да продължи да подобрява своята ефикасност и ефективност; решава да възстанови ПБ за Агенцията;
65. предлага да се подсили Агенцията на Европейския съюз за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA) с 2 милиона евро и да се увеличи персоналът на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA) предвид увеличената работна натовареност на агенциите;
66. увеличава бюджетните кредити за поети задължения по функция 4 като цяло с 62 000 000 EUR над ПБ и със 127 873 362 EUR в сравнение с четенето на Съвета;
Функция 5 – Сигурност и отбрана
67. припомня изключително нестабилното геополитическо положение и международната среда около Съюза, които от началото на агресивната война на Русия срещу Украйна пораждат по-големи предизвикателства в областта на сигурността и отбраната; счита, че настоящият бюджет на Съюза за гарантиране на сигурността на европейците не отговаря на предизвикателствата, които трябва да бъдат посрещнати в краткосрочен и дългосрочен план; поради това подкрепя значително увеличаване на финансовите и бюджетните инвестиции на ЕС в областта на европейската отбрана; призовава Европейската комисия да обърне специално внимание на външните граници на ЕС с Русия и на държавите от първа линия;
68. подчертава необходимостта от подсилване на фонд „Вътрешна сигурност“, за да се осигури достатъчно финансиране за борбата срещу тежката и организираната престъпност с трансгранично измерение, с киберпрестъпността, както и финансиране за справяне с тероризма и радикализацията; подчертава, че увеличаването на финансовите средства е изключително важно и за борбата с нарастването на антисемитизма в Европа чрез подкрепа за многонационални проекти за най-добри практики и засилване на обмена на информация; счита, че за тази цел е оправдано увеличение в размер на 5 милиона евро; възстановява финансирането за сигурна свързаност до равнището на ПБ, за да не се забавя напредъкът по наскоро договорената програма;
69. подчертава по-специално значението на подсилването на средствата за европейско сътрудничество в областта на отбраната и хармонизирането на сектора на отбраната, за да се отговори по-добре на безпрецедентните геополитически предизвикателства; счита, че подобно сътрудничество не само осигурява по-голяма безопасност за Европа и нейните граждани, но също така води до по-голяма ефективност, потенциални икономии и стратегическа автономност; отбелязва значението на „военната мобилност“ за финансиране на транспортна инфраструктура с двойна употреба, която дава възможност на държавите членки бързо да концентрират военната си сила в контекста на войната и да подкрепят мисии и операции в рамките на общата политика за сигурност и отбрана; подчертава, че за програмата има твърде голямо търсене и че тя разполага със значителен капацитет за усвояване; поради това решава бюджетните кредити за „военна мобилност“ да бъдат увеличени с 20 милиона евро над ПБ;
70. решително подкрепя усилията на ЕС за справяне с нарастващите заплахи за сигурността, като например разпространението на дезинформация, включително онлайн дезинформация, кампаниите за разпространение на фалшиви новини срещу ЕС, тероризма, радикализацията и насилническия екстремизъм в рамките на ЕС и съседните му държави;
71. припомня решаващата роля на децентрализираните агенции, работещи в областта на сигурността и правоприлагането, по-специално Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и Агенцията на Европейския съюз по наркотиците (EUDA), чиито мандати бяха разширени; предлага целево увеличаване на персонала и финансови увеличения, за да им се даде възможност да изпълняват правилно новите си задачи;
72. увеличава бюджетните кредити за поети задължения по функция 5 като цяло с 41 000 000 EUR над ПБ и с 46 000 0000 EUR в сравнение със Съвета;
Функция 6 – Съседните региони и светът
73. подчертава, че отново като последица от агресивната война на Русия срещу Украйна международната обстановка се влоши бързо вследствие на продоволствената, енергийната, хуманитарната и икономическата криза, които увеличиха драстично натиска върху функция 6; приветства факта, че въвеждането на Механизма за Украйна над таваните на МФР и на Механизма за Западните Балкани осигурява стабилна основа за подкрепа за Украйна и държавите от Западните Балкани и облекчава до известна степен натиска върху наличностите в рамките на функция 6, и по-специално върху резерва и буферите в пакета за ИССРМС; припомня, че пропорционалните преразпределения генерират в някои други бюджетни редове дефицити, които са трудни за управление;
74. отново изразява пълната си подкрепа за Украйна в борбата за нейната свобода и демокрация; изразява съжаление за ужасните последици за живота и за страданията на украинския народ, причинени от непровокираната и неоправдана агресивна война на Русия; приветства решението за предоставяне на Украйна на статут на държава кандидатка и настоява, че е необходимо да се мобилизират необходимите средства в подкрепа на процеса ѝ на присъединяване;
75. подчертава значението на бюджетния ред за южното съседство за подпомагане на политическите, икономическите и социалните реформи в региона, като взема предвид нарастващите хуманитарни нужди в региона, както и други цели на регионалното сътрудничество за предоставяне на помощ на бежанците, по-специално сирийските и палестинските бежанци, и за осигуряване на подкрепа по южните миграционни маршрути; предлага да се увеличат бюджетните кредити по този бюджетен ред с 60 милиона евро над ПБ, включително за увеличаване на финансирането за UNRWA въз основа на регламентите и ценностите на ЕС;
76. подчертава, че войната продължава да оказа значително въздействие върху държавите от източното съседство, като Република Молдова, които предоставиха подслон и помощ на бежанците, бягащи от войната, и се сблъскаха с верижните последици от неимоверно високата инфлация и цените на енергията; подчертава необходимостта от целенасочена финансова и техническа помощ, за да се помогне на тези държави да стабилизират икономиките си и да укрепят публичната инфраструктура в условията на този натиск; подчертава значението на устойчивата подкрепа за страните кандидатки за осъществяване на необходимите реформи, свързани с присъединяването, и за повишаване на тяхната устойчивост, както и за предотвратяване и противодействие на хибридните заплахи; поради това решава да увеличи бюджетните кредити за източното съседство с 50 милиона евро над ПБ за справяне с тези сложни предизвикателства; освен това предлага да се увеличи свързаната с присъединяването подкрепа по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП III) с 3 милиона евро през 2025 г. за ускоряване на процеса на реформи, укрепване на издръжливостта и преминаване към стандартите на ЕС;
77. предлага сума от 30 милиона евро да бъде оставена в резерв, който да може да бъде освободен след безусловно оттегляне от грузинското правителство на спорния закон за „прозрачност на чуждестранното влияние“ и ясен ангажимент, че няма да предложи отново такъв закон; освен това подчертава, че е важно да се гарантира, че всяко законодателно действие е в съответствие с демократичните принципи, прозрачността и правата на човека, като се укрепва пътят на Грузия към европейска интеграция; подчертава, че оставащото финансиране за Грузия следва да бъде пренасочено във възможно най-голяма степен към подкрепа на гражданското общество;
78. предлага да се увеличи финансирането за няколко бюджетни реда по главата за ИССРМС, особено тематичното направление „Глобални предизвикателства“; подчертава значението на засилването на сътрудничеството с африканските държави, по-специално в областта на устойчивото развитие и икономическото партньорство, в съответствие със съществуващите инструменти за засилено сътрудничество между държавите – членки на ЕС, и африканските държави; подчертава значението на тематичното направление за хората за намаляване на катастрофалната продоволствена несигурност в много държави по света и за подкрепа на здравеопазването, образованието, равенството между половете и овластяването на жените и момичетата; подчертава, че подкрепата за достъпа на жените и момичетата до качествено образование значително подобрява шансовете им да придобият знания и умения, за да се конкурират на пазара на труда, да придобият житейските умения, необходими за ориентиране и вземане на решения относно собствения им живот; подчертава необходимостта от осигуряване на достатъчна подкрепа от ЕС за насърчаване на защитата на правата на жените, сексуалното и репродуктивното здраве и правата на ЛГБТИК+ и от по-нататъшно укрепване на работата по тези аспекти, извършвана от организациите на гражданското общество, защитниците на правата на човека и журналистите, особено в държавите, където тези права са застрашени;
79. споделя оценката на Съвета, че необходимостта от хуманитарна помощ е достигнала нови високи равнища; счита, че предвид изключително сложния международен контекст, растящата геополитическа нестабилност, ускоряващите се хуманитарни бедствия по света, увеличаващите се екстремни бедност и глад продължаващите извънредни ситуации, породени от изменението на климата, нуждите от хуманитарна помощ през 2025 г. се очаква да бъдат много по-високи от прогнозираните от Съвета и Комисията, не на последно място тъй като хуманитарната помощ за Украйна ще продължи да се покрива от функция 6, а не от механизма за Украйна; посочва, че бюджетът на Съюза за хуманитарна помощ разчита в голяма степен на резерва за спешна помощ (EAR), което отклонява ресурси от другите цели на EAR и намалява способността на Съюза да реагира при извънредни ситуации; настоява, че предложението за евентуалното мобилизиране на EAR все още няма да отговори на нуждите, и изразява съжаление, че липсата на наличен марж по функция 6 не позволява допълнително увеличение; поради това предлага бюджетните кредити за хуманитарна помощ да бъдат увеличени със 120 милиона евро в сравнение с ПБ;
80. желае да добави редове в новата бюджетна статия за Механизма за Западните Балкани вследствие на предишна декларация и намерението на Съвета за нова номенклатура; предлага да се създаде по един бюджетен ред за всяка държава бенефициер в региона, без да се поставят под въпрос стимулите за реформи и интервенционната логика на механизма; по този начин гарантира по-голяма прозрачност и отчетност пред бюджетния орган;
81. призовава за осигуряване на последователно и устойчиво финансиране за всички действия, свързани с равенството между половете, в сектора на отбраната и сигурността на ЕС, в съответствие с плана за действие на ЕС относно жените, мира и сигурността;
82. в допълнение към укрепването на наличностите във функцията за външни политики предлага да се добавят 4 милиона евро към бюджетния ред за граждански мисии по линия на ОПСО и 1 милион евро към бюджетния ред за ядрената безопасност;
83. увеличава бюджетните кредити за поети задължения по функция 4 като цяло с 256 200 000 EUR над ПБ и с 234 461 645 EUR в сравнение с четенето на Съвета;
Функция 7 – Европейска публична администрация
84. припомня, че разходите по функция 7 следва да се определят на равнище, което гарантира, че Съюзът има ефективна и ефикасна администрация; счита, че съкращенията на Съвета по тази функция са необосновани и не биха позволили на Комисията да назначи подходящ персонал в Люксембург и да изпълнява задачите си; поради това възстановява ПБ за административните разходи на Комисията, включително за офисите ѝ;
Пилотни проекти и подготвителни действия (ПП и ПД)
85. припомня значението на пилотните проекти и подготвителните действия (ПП и ПД) като инструменти за формулиране на политически приоритети и за въвеждане на нови инициативи, които имат потенциала да се преобразуват в постоянни дейности и програми на Съюза; приема, след внимателен анализ на всички внесени предложения и като отчита изцяло оценката на Комисията относно спазването на законовите изисквания и изпълнимостта им, балансиран пакет от ПП и ПД, отразяващ политическите приоритети на Парламента; призовава Комисията бързо да приложи ПП и ПД и да предостави обратна информация за тяхното изпълнение и постигнатите на място резултати;
Плащания
86. подчертава необходимостта от осигуряване на достатъчно равнище на бюджетните кредити за плащания в бюджета за 2025 г. и взема принципно решение да увеличи бюджетните кредити за плащания по бюджетните редове, които са изменени като бюджетни кредити за поети задължения;
Други раздели
Раздел I – Европейски парламент
87. запазва непроменено общото равнище на своя бюджет за 2025 г., определено на 2 499 233 329 EUR, в съответствие с бюджетната си прогноза за приходите и разходите за финансовата 2025 година; внася неутрални от бюджетна гледна точка корекции с цел отразяване на актуализирана информация, която не е била известна по-рано тази година;
88. призовава за създаване на единно седалище на Европейския парламент;
89. отново заявява приоритетите на Парламента за предстоящата финансова година, а именно Парламентът да съсредоточи бюджета си върху основните си функции на съзаконодател, да действа като едно от подразделенията на бюджетния орган, да представлява гражданите и да контролира работата на други институции и прилагането на европейското законодателство, както и да предоставя ресурси за киберсигурност и разработване на информационни технологии и приоритетни проекти за взаимодействие с гражданите, а така също и за екологосъобразен и достъпен Парламент;
90. в съответствие със своята резолюция от 25 април 2024 г. относно бюджетната прогноза за приходите и разходите за финансовата 2025 година и като взема предвид отговорите, предоставени от генералния секретар на Парламента на 2 септември 2024 г.:
а) припомня, че групите посетители на всички места на работа на Парламента представляват важен инструмент за членовете на ЕП, чрез който те се свързват със своите избиратели и ги запознават с работата си в Парламента; приветства факта, че генералният секретар ще предложи на квесторите да коригират таваните в съответствие с увеличението на разходите на групите посетители; очаква решението за коригиране на таваните да бъде взето възможно най-скоро;
б) отбелязва, че се планира до края на 2025 г. да бъдат открити 19 центъра „Europa Experience“ извън Брюксел; повтаря призива си за откриване на центрове „Europa Experience“ във всички държави членки възможно най-скоро; припомня, че центровете „Europa Experience“ следва да дадат възможност на всички граждани да разберат по-добре как функционират институциите на Съюза;
в) отбелязва, че Парламентът работи по план за саниране на сгради и всеобхватна дългосрочна стратегия за сградния фонд, за да се вземат предвид новите начини на работа, разходите и бюджетните ограничения и целите и задачите на Зеления пакт и законодателния пакет „Подготвени за цел 55“; очаква комисията по бюджети да бъде информирана своевременно;
г) очаква инсталирането на фотоволтаични панели с пълен капацитет в сградите „ПФЛИМЛЕН“, „ДЕ МАДАРИАГА“ и „ЧЪРЧИЛ“;
д) настоява, че е необходимо да се увеличи капацитетът на чартърните влакове между Брюксел и Страсбург през 2025 г.,
е) подчертава, че един от най-мощните инструменти за борба с дезинформацията е основаната на факти комуникация относно дейностите на Парламента, включително комуникация на езиците на езиковите малцинства и общности, когато е целесъобразно; приветства всеобхватните действия, предприети в това отношение от службите, включително бюрата за връзка на ЕП; очаква тези дейности да бъдат допълнително засилени, включително тясното сътрудничество с други институции на ЕС и службите за сигурност в държавите членки;
ж) припомня, че през април миналата година по време на помирителната процедура между Бюрото и комисията по бюджети относно предварителния проект на бюджетна прогноза на Европейския парламент за 2025 г. генералният секретар се ангажира да започне обсъждания с компетентните управителни органи преди края на 2024 г. относно възможността акредитираните парламентарни сътрудници, при определени условия, да придружават членовете на Европейския парламент на официални делегации и командировки;
91. отбелязва, че член 44, параграф 2 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент предвижда възможността за финансиране на допълнителните разходи, свързани с бюджетите за парламентарни сътрудници, чрез прехвърляне на бюджетни кредити от тяхната надбавка за общи разходи; призовава администрацията на Парламента да предприеме необходимите мерки, за да даде възможност на членовете на ЕП, които желаят това, да използват своите надбавки за общи разходи за покриване на разходите за командировки на акредитираните парламентарни сътрудници; подчертава, че подобна мярка би помогнала на членовете на ЕП да посрещнат нарастващите си нужди от персонал, като същевременно ще бъде неутрална по отношение на бюджета;
92. посочва, че многоезичието е основен принцип, благодарение на който съдържанието на разискванията в институциите на ЕС става по-достъпно и прозрачно и се гарантира прилагането на демократични процедури;
Други раздели (раздели IV – X)
93. изразява дълбока загриженост относно положението на функция 7 в настоящата МФР; припомня, че ограниченията са резултат от съкращенията, които Съветът приложи към и без това много ниското първоначално предложение на Комисията при договарянето на настоящата МФР за периода 2021 – 2027 г.; изразява съжаление, че Съветът се противопоставя на предложението на Комисията за увеличаване на тавана на функция 7 при преразглеждането на МФР, считано от 2024 г.; посочва, че въпросът за тавана на функция 7 не е разгледан при преразглеждането на МФР; подчертава, че прогнозираният отрицателен марж за 2025 г. предполага използване на специални инструменти по функция 7 за тази цел;
94. осъжда хоризонталния подход на Комисията за намаляване на прогнозите на институциите, за да се спази принципът на стабилен персонал, и за максимално увеличение от 2% на разходите, несвързани със заплатите, въпреки инфлационния контекст и независимо от новите задачи, възложени на институциите от Комисията и съзаконодателите; подчертава отрицателните последици от този подход за работата на институциите и условията на труд на техните служители;
95. подчертава, че най-големите части от бюджетите на институциите се определят от законови или договорни задължения, които биват засегнати от инфлацията; изразява загриженост относно високите разходи за живот и увеличаващите се цени в Люксембург, по-специално нарастващите разходи за жилища, които създават трудности за всички институции със седалище в Люксембург при наемането на персонал; подчертава значението на жилищните надбавки като временно решение на това предизвикателство; отхвърля хоризонталния подход на Съвета за намаляване на бюджетните кредити за жилищни надбавки в тези институции;
96. отхвърля решението на Съвета за намаляване на бюджетната прогноза на Комисията, на Съда на Европейския съюз и на Европейската сметна палата с допълнителна сума, за да се компенсира жилищната надбавка в бюджета на Парламента; счита, че поканата към Парламента да преразгледа позицията си относно надбавката в собствения си бюджет, като намали прогнозите на другите институции със съответната сума, противоречи на джентълменското споразумение;
97. подчертава необходимостта институциите да разполагат с достатъчно служители, за да изпълняват своя мандат; приветства непрекъснатите усилия, полагани от институциите за пренасочване на персонала и за постигане на допълнително повишаване на ефективността, но признава ограниченията на този подход през годините; подчертава неизбежността на увеличаването на броя на служителите, когато това е необходимо, за да могат институциите да изпълняват своите мандати;
98. в съответствие с джентълменското споразумение не променя позицията на Съвета относно Съвета и Европейския съвет;
99. увеличава, за следните надлежно обосновани случаи, равнището на бюджетните кредити или броя служители над ПБ, за да се предоставят на институциите достатъчно ресурси, така че да изпълняват адекватно, ефикасно и ефективно нарастващия брой задачи от своя мандат и да бъдат подготвени за бъдещите предизвикателства, по-специално по отношение на киберсигурността; поради това предлага:
а) да се възстанови равнището на бюджетните кредити в съответствие с прогнозите на Съда на Европейския съюз и на Европейския омбудсман, като се увеличи равнището на бюджетните кредити над ПБ за бюджетните редове, които покриват оперативни и свързани с киберсигурността нужди;
б) да се възстанови равнището на бюджетните кредити частично в съответствие с прогнозите на Европейската сметна палата, Европейския икономически и социален комитет, Европейския комитет на регионите, Европейския надзорен орган по защита на данните и Европейската служба за външна дейност, като се увеличат бюджетните кредити над ПБ за бюджетните редове, които покриват сигурността на сградите, особено в делегациите, оперативни и свързани с киберсигурността нужди;
в) да се увеличат щатните разписания над ПБ със съответните бюджетни кредити в съответствие с исканията на институциите за Съда на Европейския съюз, Европейския надзорен орган по защита на данните и Европейския комитет по защита на данните и частично в съответствие с исканията на институциите за Европейския икономически и социален комитет и Европейския комитет на регионите, за да им се даде възможност да се справят с нарастващо работно натоварване и предизвикателства в областта на киберсигурността;
o
o o
100. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, придружена от измененията към проекта на общ бюджет, съответно на Съвета и Комисията, както и на другите институции и заинтересовани органи и на националните парламенти.
ПРИЛОЖЕНИЕ: СУБЕКТИ ИЛИ ЛИЦА, ПРЕДОСТАВИЛИ ИНФОРМАЦИЯ НА ДОКЛАДЧИЦИТЕ
СУБЕКТИ ИЛИ ЛИЦА, ПРЕДОСТАВИЛИ ИНФОРМАЦИЯ НА ДОКЛАДЧИКА ВИКТОР НЕГРЕСКУ
В съответствие с член 8 от приложение I към Правилника за дейността докладчикът декларира, че в хода на изготвяне на доклада преди приемането му в комисия е получена информация от следните субекти или лица:
Образувание и/или лице |
Европол – Катрин де Бол, директор; Едоардо Боджо, служител за връзка в Брюксел |
Европейска конфедерация на профсъюзите – Естер Линч, генерален секретар; Лоренцо РЕПЕТИ, директор, дирекция „Политика“ |
ARTE – Маризабел Кот, административен директор и член на управителния съвет на ARTE G.E.I.E. |
Израелска мисия в ЕС и НАТО – Н. Пр. г-н Хаим РЕГЕВ, посланик на Израел в ЕС и НАТО, и Ехаб Хино, началник на отдел „Европейски парламент“ |
Европейско лоби на жените – Дина Логин, заместник-председател |
Европейски институт за равенство между половете – Карлин Шеле, директор |
CEPOL – Аника ТАЛМАР, служител за връзка на CEPOL |
Посолство на Египет – съветник Шериф Раафат, началник на отдела за ЕП в египетската мисия в Брюксел, и г-жа Езра Ханафи, служител по политически въпроси |
Евроюст – Венсан Жамен, административен директор; Роберто Ленти, началник на отдел „Ресурси“ |
Съвет на ЕС – Петер Банай, преговарящ по бюджета |
JU Europe – Диана Филип, заместник главен изпълнителен директор и старши служител по развитието |
Европейска федерация на работодателите в областта на образованието – Даниел Вишневски, генерален секретар; Моника Хоанг Те, служител по политически въпроси |
Списъкът по-горе е изготвен в рамките на изключителната отговорност на докладчика.
Когато физически лица са идентифицирани в списъка по име, по функция или и по двете, докладчикът декларира, че на съответните физически лица е представено Съобщение за защита на данните № 484 на Европейския парламент (https://www.europarl.europa.eu/data-protect/index.do), в което се определят приложимите условия за обработването на техните лични данни и правата, свързани с това обработване.
СУБЕКТИ ИЛИ ЛИЦА, ПРЕДОСТАВИЛИ ИНФОРМАЦИЯ НА ДОКЛАДЧИКА НИКЛАС ХЕРБСТ
В съответствие с член 8 от приложение I към Правилника за дейността докладчикът декларира, че в хода на изготвяне на доклада преди приемането му в комисия е получена информация от следните субекти или лица:
Образувание и/или лице |
Съд на Европейския съюз |
Европейска служба за външна дейност |
Европейски икономически и социален комитет |
Европейски надзорен орган по защита на данните |
Европейски комитет по защита на данните |
Комитет на регионите |
Европейска комисия |
Съвет на ЕС |
Европейска прокуратура |
Списъкът по-горе е изготвен в рамките на изключителната отговорност на докладчика.
Когато физически лица са идентифицирани в списъка по име, по функция или и по двете, докладчикът декларира, че на съответните физически лица е представено Съобщение за защита на данните № 484 на Европейския парламент (https://www.europarl.europa.eu/data-protect/index.do), в което се определят приложимите условия за обработването на техните лични данни и правата, свързани с това обработване.
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ВЪНШНИ РАБОТИ (1.10.2024)
на вниманието на комисията по бюджети
относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2025 година
Докладчик по становище: Хилде Вотманс
СТАНОВИЩЕ
Комисията по външни работи приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следното:
А. като има предвид, че нарастващата нестабилност и появата на безпрецедентни предизвикателства в съседните на ЕС държави и на международната сцена водят до повече искания към Съюза да действа с подходящ за целта бюджет и да укрепи значително своите способности в областта на сигурността и отбраната, като същевременно се избягва дублиране със структурите на НАТО;
Б. като има предвид, че достатъчното финансиране е от основно значение за доверието в ЕС като по-силен, по-решителен и по-стратегически участник на световната сцена;
В. като има предвид, че до юли 2024 г. ЕС и неговите държави членки са предоставили на Украйна около 95 милиарда евро финансова, хуманитарна и военна помощ, както и помощ за бежанците, с цел да я подкрепят в контекста на агресивната война, водена от Русия, включително към 32 милиарда евро военна помощ, и че до 2025 г. трябва да бъдат отпуснати още 21 милиарда евро; като има предвид, че Съюзът трябва да продължи да предоставя дългосрочна подкрепа за Украйна в нейната борба за независимост и самозащита срещу агресивната война на Русия и да предприеме всички необходими мерки, включително и от бюджетна гледна точка, дотогава, докато това е необходимо, за да се гарантира победата на Украйна;
Г. като има предвид, че ефективността на действията на ЕС в световен мащаб е подчинена на гарантирането на най-високо равнище на координация и съгласуваност на външната дейност на ЕС, по-специално чрез утвърждаване на водещата роля на заместник председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) като свързващ елемент между ОВППС и външните отношения на ЕС; като има предвид, че координацията между Комисията и ЕСВД следва да бъде засилена, по-специално поради липсата на оперативен бюджет на ЕСВД, включително като се гарантира пълно спазване на разпоредбите на член 3, параграф 2 и член 9 от Решението за ЕСВД;
Д. като има предвид, че Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) изпълнява ролята на гръбнак за хуманитарната помощ в Газа и осигурява стабилност за региона чрез предоставяне на основни услуги, на фона на нарастващите потребности;
1. призовава държавите членки да удвоят бюджета, който се отпуска за развитие на способностите по общата политика за сигурност и отбрана, за да се превърне сътрудничеството в областта на отбраната на равнището на ЕС в правило, с цел да се гарантира безопасността на неговите граждани и да се поддържа стабилността както в рамките на Европа, така и в световен мащаб, включително чрез укрепване на защитата на киберсигурността с цел противодействие на кибератаки срещу критична инфраструктура, предприятия и държавни институции, което е от жизненоважно значение за защитата на икономиката и безопасността на гражданите, като същевременно се гарантира, че Съюзът може да реагира бързо и ефикасно на кризи;
2. посочва, че безпрецедентните предизвикателства в международната среда, както и по отношение на мира и геополитическата нестабилност, заедно със заплахите, пред които е изправен ЕС, трябва да бъдат посрещнати със силна реакция от страна на ЕС, наред със заделянето на бюджетни средства, които да бъдат подходящи и достатъчни, за да може Съюзът да защитава себе си и своите граждани и да се справя с геополитическите предизвикателства; приветства преразглеждането на многогодишната финансова рамка (МФР) по-рано тази година, което доведе до увеличаване на средствата по функция 6; въпреки това изразява загриженост относно значителното увеличение на бюджетните средства, предназначени за външното измерение на миграцията; в този контекст настоятелно призовава Комисията да увеличи прозрачността и да гарантира пълно спазване на правата на човека във връзка с това финансиране, включително чрез използване на мониторинг и прилагане на обвързаност с условия по отношение на правата на човека;
3. приветства приемането на два нови инструмента, а именно Механизма за Украйна и Механизма за Западните Балкани, които ще предоставят допълнителна целева подкрепа за Украйна и за шестте държави от Западните Балкани; в този контекст предупреждава, че нарастващите разходи за устойчивата реконструкция и възстановяването на Украйна ще надхвърлят значително бюджета на механизма от 50 милиарда евро, особено като се има предвид, че Русия продължава разрушаването на Украйна, като атакува по-специално жилищните райони и естествената околна среда на страната; изразява загриженост относно нарастващите хуманитарни нужди в Украйна през 2024 г. и призовава ЕС да осигури устойчиво и достатъчно финансиране както за спешна, така и за дългосрочна хуманитарна помощ в Украйна; призовава за осигуряване на допълнително финансиране за Украйна преди зимата, особено в областта на хуманитарната помощ и енергийната сигурност; настоятелно призовава Унгария да престане да блокира финансирането от Европейския механизъм за подкрепа на мира за Украйна, включително договореното възстановяване на разходите на държавите членки за вече предоставена военна помощ;
4. приветства решението за предоставяне на Украйна и на Република Молдова на статут на страни кандидатки и настоява, че е необходимо да се мобилизират необходимите средства за подкрепа на техния процес на присъединяване; подчертава, че разпределението на средства за Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП III) и съответните бюджетни редове в рамките на ИССРМС – Глобална Европа през 2025 г. следва да катализира сътрудничеството с Молдова, както и с Грузия, в съответствие със споразумението относно преразглеждането на МФР;
5. призовава за по-голяма подкрепа за независимите медии, които се борят с руската дезинформация и пропаганда, и по-специално медиите на националните езици на държавите от Източното партньорство, медиите на руски език във и извън Русия, както и медиите в Западните Балкани и в африканските държави, в които действа групата „Вагнер“;
6. изразява особена загриженост относно подхода, възприет при преразглеждането на МФР, за нетно увеличение на средствата по функция 6 само с 3,1 милиарда евро, докато останалите 4,5 милиарда евро трябва бъдат покрити чрез преразпределяне на средства по тази функция; изразява загриженост за това дали сумата на отменените бюджетни кредити ще бъде достатъчна, за да се извърши преразпределението на средствата; подчертава, че достатъчното финансиране е от основно значение за доверието в Съюза като по-силен, по-решителен и по-стратегически участник на световната сцена;
7. отбелязва, че Комисията е представила предложение за бюджет в размер на 16 258 милиона евро, близо до тавана на МФР по функция 6, с оставащ наличен марж от 44,8 милиона евро; отбелязва освен това, че Съветът е увеличил бюджета за хуманитарна помощ с 30 милиона евро, но счита, че тази сума няма да бъде достатъчна, за да може да се реагира на възникващите и текущите кризи; припомня, че от самото начало Парламентът счете тавана на МФР по функция 6 за недостатъчен, предвид геополитическите потребности;
8. изразява съжаление за това, че с изключение на държавите от Южното съседство, Комисията и Съветът предвиждат намаляване на ангажиментите по всички географски пакети в рамките на ИССРМС; в този контекст отбелязва със загриженост намаляването на средствата за Източното съседство по линия на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС), за чието финансиране не достигат 150 милиона евро в остатъка по настоящата МФР; поради това счита, че средствата за този бюджетен ред трябва да се увеличат с 50 милиона евро в бюджета на Съюза за 2025 г.; подчертава, че допълнителната подкрепа, свързана с възникващите заплахи, не следва да бъде за сметка на текущите и дългосрочните геополитически предизвикателства в световен мащаб, особено в Африка, Латинска Америка и Карибския басейн; подчертава, че добре финансираният инструмент ИССРМС е от съществено значение, за да може Съюзът да се разглежда като надежден партньор и да противодейства на влиянието на други световни сили; освен това припомня, че на фона на зачестяващите нарушения на правата на човека и демократичните ценности по света, както и отслабването на защитата на демократичните институции и свиващото се пространство за гражданските общества, Съюзът трябва да разчита на силен бюджет за ИССРМС;
9. подчертава, че в контекста на настоящите динамични геополитически обстоятелства и нарастващата нестабилност в световен мащаб, един от европейските приоритети е защитата на външните граници на ЕС; поради това наличието на последователен и надежден бюджет за Frontex е от изключително значение, за да се отговори адекватно на необходимостта от всеобхватно управление на границите на ЕС;
10. счита, че е необходимо допълнително целенасочено увеличение на средствата в някои области, като например цифровата дипломация и киберсигурността, борбата с външната намеса и дезинформацията, развитието на способностите, разширяването на Съюза, наблюдението на избори, ядрената безопасност, социалните и екологичните предизвикателства, подкрепата за организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека, преодоляването на първопричините за миграцията и насърчаването на инвестициите в частния сектор; във връзка с това призовава за използването на инструменти за гъвкавост, като например Единния инструмент за маржовете;
11. счита, че следва да се укрепят допълнително ресурсите и инструментите за цифрова дипломация и използването на изкуствения интелект във външната дейност, както и в областта на сигурността и отбраната на Съюза; подчертава, че в момент на бърз технологичен напредък и геополитическа конкуренция, водещата роля на ЕС в тези области е важна за значението и устойчивостта на Съюза; подчертава, че е важно да се проучват нови начини за сътрудничество с трети държави в това отношение, както и да се създават платформи за трансфер на знания и съвместна работа;
12. подчертава, че на фона на войната в Украйна Русия провежда сложни кампании за разпространение на фалшиви новини в уязвими държави, включително и в страни, където се провеждат избори, и че тя използва цифровите платформи за подклаждане на омраза към ЕС; посочва Република Молдова, която е ключова държава за сигурността на Европа, като добър пример за това; счита, че оставащият резерв от 44,8 милиона евро би могъл да послужи за покриване на нуждите във връзка с борбата с кампаниите за дезинформация в държавите от Източното съседство.
13. настоятелно призовава за преразглеждане на финансовата помощ, отпускана от ЕС за държави, които подкрепят и не осъждат агресивната война на Русия срещу Украйна, които не спазват международните си задължения, включително и задълженията към Международния наказателен съд, и които помагат на Русия да избегне санкциите на ЕС;
14. настоятелно призовава върховния представител/заместник-председател и Комисията да обединят усилията си, за да удвоят финансирането за миротворчески дейности, предотвратяване на конфликти, осигуряване на посредничество и мерки за помирение;
15. подчертава необходимостта от увеличаване на средствата за военна мобилност в бюджета за 2025 г.;
16. подчертава, че увеличаването на финансирането за допълнителен постоянен персонал е важно за включването и рационализирането на борбата срещу злонамерената намеса и дезинформацията и за ефективността на институционалната структура в рамките на ЕС, например за прилагането на структурите, посочени в наскоро приетия доклад на специалната комисия по въпросите на външната намеса, включително дезинформацията, във всички демократични процеси в Европейския съюз, включително специален екип на ЕСВД за стратегическа комуникация с Далечния изток, работна група на Комисията и европейски център по въпросите на заплахите от намеса и информационния интегритет;
17. настоява, че „зелената дипломация“ и екологичният преход, като един от приоритетите на ЕС, следва да се засилят спрямо трети държави чрез външната дейност на ЕС; подчертава, че в тази връзка трябва да се проучат нови начини и ресурси за сътрудничество с трети държави; подчертава неговата важна роля за изпълнението на международните задължения и многостранното сътрудничество;
18. признава, че през 2025 г. продължава да е на дневен ред необходимостта от увеличаване на финансовата подкрепа от ЕС за Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток поради нейното критично финансово положение, което застрашава способността ѝ да изпълнява ефективно важната си роля; отново подчертава, че е важно да се предоставя помощ на Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток, като централен елемент от стратегията на ЕС за насърчаване на сигурността, стабилността и развитието в Близкия изток, и поради нейната важна и незаменима роля за облекчаване на човешкото страдание в ивицата Газа; поради това призовава за увеличаване с 60 милиона евро на финансовата подкрепа от ЕС за Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток през 2025 г., при условие че помощта се предоставя по прозрачен и контролиран начин, за да продължи предоставянето на жизненоважни услуги за милиони палестински бежанци; приветства новите ангажименти, поети от UNRWA към Европейската комисия през месец март 2024 г. с цел засилване на неутралността и надзора, с оглед на твърденията, че някои служители може да са участвали в терористичните нападения в Израел през октомври 2023 г.; подчертава обаче, че във възложения от ООН доклад „Колона“ се подчертава, че UNRWA вече е внедрила множество механизми и процедури за гарантиране на неутралност; отбелязва, че в бъдеще може да са необходими допълнителни мерки;
19. подчертава необходимостта от достатъчно и последователно финансиране за прилагането на принципите на стратегията на ЕС за равенство между половете за периода 2020—2025 г., включително насърчаване на овластяването на жените и равенството между половете при международните партньорства, в диалога с трети държави и в търговската политика на ЕС;
20. подчертава, че защитата и насърчаването на правата на човека в световен мащаб е в основата на външната дейност на ЕС; в този контекст отново изтъква необходимостта от увеличаване на финансирането, предназначено за подкрепа на правата на човека по света, особено там, където се затварят граждански пространства, с особен акцент върху закрилата на защитниците на правата на човека и журналистите, които са изложени на риск;
21. счита, че подкрепата за трети държави в борбата срещу изменението на климата трябва да се увеличи незабавно в значителна степен; подчертава, че бюджетът на Съюза за 2025 г. следва да бъде приведен в съответствие с амбициите на Съюза за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г., както и с международните ангажименти на Съюза, и следва да допринесе в значителна степен за прилагането на Европейския зелен пакт; подчертава необходимостта да се осигури съгласуваност между финансирането в областта на климата и финансирането в областта на биологичното разнообразие и призовава Комисията при представянето на проектобюджета да публикува за всяка от програмите сумите и дяловете на разходите, които ще допринесат за постигането на двете цели; подчертава неотложната необходимост да се гарантира спазването на принципа за ненанасяне на значителни вреди в целия бюджет и да се предприемат необходимите корективни мерки, ако и когато това е необходимо, без ненужно забавяне;
22. подчертава, че Европейската служба за външна дейност страда от липсата на структурно финансиране и че тя не следва да бъде подлагана на същите ограничения като другите институции във връзка с подхода към административния бюджет; подчертава нарастващите отговорности, възлагани на ЕСВД от европейските институции; отбелязва, че изискванията за една институция със 145 дипломатически мисии и служби по света са коренно различни от тези за институциите, които работят само на едно място; отбелязва, че непредприемането на действия за коригиране на текущото състояние на бюджета на ЕСВД може да засегне сериозно външната дейност и отношенията на ЕС с трети държави; подчертава освен това, че ЕСВД трябва да разработи и да прилага целенасочени процедури за набиране на персонал, по-специално като се вземат предвид по-слабо представените групи във връзка с географския баланс, пола и малцинствата; подчертава, че допълнителното финансиране следва да бъде съчетано с по-голям обмен на информация между ЕСВД и ЕП, включително при провеждането на геополитически диалог на високо равнище относно ИССРМС – Глобална Европа и заседанията при закрити врата на комисията по външни работи;
23. подчертава, че изправен пред нарастващите геополитически предизвикателства и кризи в световен мащаб, ЕС трябва да може да разчита на необходимата информация от първа ръка по глобални проблеми, възникващи отвъд неговите граници; призовава в тази връзка за укрепване на Центъра на ЕС за анализ на информация (EU INTCEN), Центъра на ЕСВД за реагиране при кризи и Сателитния център на Европейския съюз чрез увеличаване на техния персонал и финансовите им ресурси, както и на техните способности;
24. отбелязва, че увеличаването на разходите за външна дейност трябва да бъде придружено от подсилена рамка за мониторинг и борба с корупцията; призовава Комисията, следвайки препоръките на Европейската сметна палата, да направи разходите за външна дейност по-стандартизирани и прозрачни;
25. подчертава необходимостта от съгласуваност, отчетност и ефикасност на финансирането за външната дейност на ЕС; призовава за по-голяма прозрачност и демократичен контрол на финансирането на инструментите за външно финансиране чрез стратегическо ръководство от страна на Парламента и засилен геополитически диалог между Парламента и Комисията;
26. настоява за увеличаване на бюджета за действия в рамките на ОВППС и други подходящи инструменти за реагиране при конфликти и кризи, за да се постигне пълно съответствие между дейностите и способностите на ЕС, от една страна, и настоящите предизвикателства и конфликти по света, от друга страна;
27. подчертава, че предвид нарастващите киберзаплахи и кибератаки от страна на трети държави и посредници, ЕСВД трябва да разчита на солидни информационни системи и протоколи за сигурност, които да гарантират стабилна защита на информацията и разузнавателната информация, с която боравят делегациите на ЕС и централата на ЕСВД;
28. призовава да се гарантира, че делегациите на ЕС имат звено за връзка с цел предотвратяване и разрешаване на конфликти, както и изграждане на мира; гарантира, че делегациите на ЕС, и по-специално горепосочените звена за връзка, предоставят непрекъснато информация от първа ръка на системата на ЕС за ранно предупреждение за конфликти, Центъра на ЕС за анализ на информация (INTCEN) и Центъра на ЕСВД за реакция при кризи;
29. подчертава необходимостта от разпределяне на необходимите средства за отдела за стратегическа комуникация и прогнозиране на ЕСВД, предвид необходимостта ЕС да увеличи инвестициите си за публична и културна дипломация и комуникационни усилия;
30. изразява твърдото си убеждение, че е необходимо значително увеличение на хуманитарната помощ, придружено от ясни цели по отношение на принципите на правовата държава и управлението, за да може Съюзът да реагира на възникващите и текущите кризи и да посреща безпрецедентните хуманитарни нужди в световен мащаб, изострени от войната в Украйна и нейните глобални икономически последици, особено във връзка с продоволствената несигурност;
31. призовава Комисията да подобри последователността, ефикасността, видимостта и прозрачността на предприсъединителната помощ, като приоритетите в основните области се отразяват ясно при разпределянето на финансирането по ИПП III; призовава по-специално за въвеждането на по-строга и по-приложима отчетност по отношение на разходите и за подобряване на цялостния цикъл на отпускане, изпълнение и контрол на предприсъединителната помощ, като се прилагат строги условия, включително при изпълнението на Икономическия и инвестиционен план и Новия план за растеж за Западните Балкани; припомня, че подкрепата и помощта от ЕС за държавите, обхванати от процеса на разширяване, трябва да се адаптира или дори да се преустанови в случай на значително връщане назад или трайна липса на напредък във връзка с „основните показатели“, по-специално в областта на принципите на правовата държава и основните права; подчертава, че трябва да се даде приоритет на привеждането на присъединяващите се държави в съответствие с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС и че всяко финансиране трябва да се разглежда през тази призма, за да се гарантира, че това финансиране е в пълно съответствие със стратегическите цели и интереси на ЕС;
32. счита, че следва да има достатъчно бюджетни кредити за бюджетния ред за общността на кипърските турци, за да се допринесе решително за продължаването и работата с повишена интензивност на мисията на Комитета за безследно изчезналите лица в Кипър и да се подкрепи двуобщностния Технически комитет по културното наследство;
33. подчертава необходимостта от въвеждане на специални индикатори за децата във връзка с бюджета и разходите на ЕС, за да се определи степента, в която предстоящият бюджет, както и бъдещите бюджети, работят конкретно за настоящите и бъдещите поколения деца;
34. подчертава, че ЕС следва да отдава приоритет на инвестициите за обучение на граничните служители и полицията при процедурите за закрила на правата на децата и следва да подкрепя критичните услуги за децата, като например предоставяне на закрила, образование и здравеопазване;
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
30.9.2024 |
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
41 15 8 |
||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Mika Aaltola, Lucia Annunziata, Petras Auštrevičius, Dan Barna, Robert Biedroń, Adam Bielan, Marc Botenga, Helmut Brandstätter, Sebastião Bugalho, Tobias Cremer, Danilo Della Valle, Elio Di Rupo, Michael Gahler, Kinga Gál, Geadis Geadi, Raphaël Glucksmann, Christophe Gomart, Bernard Guetta, Rima Hassan, Hana Jalloul Muro, Sandra Kalniete, Ondřej Kolář, Vilis Krištopans, Nathalie Loiseau, Antonio López-Istúriz White, Jaak Madison, Claudiu Manda, Marion Maréchal, David McAllister, Vangelis Meimarakis, Francisco José Millán Mon, Arkadiusz Mularczyk, Hannah Neumann, Leoluca Orlando, Urmas Paet, Thijs Reuten, Nacho Sánchez Amor, Mounir Satouri, Alexander Sell, Villy Søvndal, Davor Ivo Stier, Sebastiaan Stöteler, Stanislav Stoyanov, Marie-Agnes Strack-Zimmermann, António Tânger Corrêa, Marta Temido, Hermann Tertsch, Pierre-Romain Thionnet, Sebastian Tynkkynen, Roberto Vannacci, Hilde Vautmans, Željana Zovko |
|||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Carlo Fidanza, Tomasz Froelich, András László, Ana Miguel Pedro, Tineke Strik, Marco Tarquinio, Ingeborg Ter Laak, Ivaylo Valchev, Marko Vešligaj, Thomas Waitz |
|||
Членове на ЕП, присъствали на окончателното гласуване по силата на чл. 216, пар. 7 от Правилника за дейността |
Krzysztof Brejza, Jüri Ratas, Bert-Jan Ruissen |
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
41 |
+ |
PPE |
Mika Aaltola, Krzysztof Brejza, Sebastião Bugalho, Michael Gahler, Sandra Kalniete, Ondřej Kolář, Antonio López-Istúriz White, David McAllister, Vangelis Meimarakis, Francisco José Millán Mon, Ana Miguel Pedro, Jüri Ratas, Davor Ivo Stier, Ingeborg Ter Laak, Željana Zovko |
Renew |
Petras Auštrevičius, Dan Barna, Helmut Brandstätter, Bernard Guetta, Nathalie Loiseau, Urmas Paet, Marie-Agnes Strack-Zimmermann, Hilde Vautmans |
S&D |
Lucia Annunziata, Robert Biedroń, Tobias Cremer, Elio Di Rupo, Raphaël Glucksmann, Hana Jalloul Muro, Claudiu Manda, Thijs Reuten, Nacho Sánchez Amor, Marco Tarquinio, Marta Temido, Marko Vešligaj |
Verts/ALE |
Hannah Neumann, Leoluca Orlando, Mounir Satouri, Villy Søvndal, Tineke Strik, Thomas Waitz |
15 |
- |
ECR |
Marion Maréchal |
ESN |
Tomasz Froelich, Alexander Sell, Stanislav Stoyanov |
PfE |
Kinga Gál, Vilis Krištopans, András László, Sebastiaan Stöteler, António Tânger Corrêa, Hermann Tertsch, Pierre-Romain Thionnet, Roberto Vannacci |
The Left |
Marc Botenga, Danilo Della Valle, Rima Hassan |
8 |
0 |
ECR |
Adam Bielan, Carlo Fidanza, Geadis Geadi, Jaak Madison, Arkadiusz Mularczyk, Bert-Jan Ruissen, Sebastian Tynkkynen, Ivaylo Valchev |
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ И РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ (9.9.2024)
на вниманието на комисията по бюджети
Общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2025 година – всички раздели
Докладчик по становище: Даниел Буда
СТАНОВИЩЕ
Комисията по земеделие и развитие на селските райони приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. отбелязва бюджетните кредити за поети задължения в размер на 53,75 милиарда евро и бюджетните кредити за плащания в размер на 51,12 милиарда евро за селското стопанство; изразява съжаление относно намалението в сравнение с 2024 г. и призовава за увеличаване на бюджета и стратегическо изпълнение, като се имат предвид предизвикателствата, свързани с климата и околната среда и политическите предизвикателства, пред които ще бъдат изправени селскостопанският сектор и селските общности през 2025 г., като въздействието на вноса от трети държави без огледални клаузи, все по-високите цени на суровините, крайно неблагоприятните метеорологични явления, както и честите щети, причинявани от болести по животните; подчертава, че е основателно да се увеличи бюджетът, тъй като земеделските стопани са важни участници в борбата с изменението на климата; подчертава, че дългосрочната устойчивост на селското стопанство беше подкопана от кумулативния инфлационен натиск по отношение на суровините за селското стопанство, подхранен последователно от последиците от пандемията от COVID-19 и войната в Украйна;
2. припомня целите съгласно член 39 от Договора за функционирането на Европейския съюз, сред които увеличаване на селскостопанската производителност чрез насърчаване на техническия прогрес, осигуряване на справедлив жизнен стандарт за земеделските стопани и гарантиране на продоволствената сигурност;
3. счита, че е целесъобразно горепосочените цели на първичното законодателство на Съюза да бъдат изрично подчертани и на видно място във въведението относно функция 3 в „Общото въведение“ на бюджета за 2025 г.;
4. отбелязва, че разходите в рамките на общата селскостопанска политика (ОСП) значително надхвърлят целите за интегриране на въпросите, свързани с климата и биологичното разнообразие, и изисква този излишък да се използва за разпределяне на средства, които пряко допринасят за основните цели на ОСП;
5. припомня, че земеделските стопани и селските общности са много важни участници, що се отнася до предоставянето на висококачествени храни на достъпни цени и опазването на селските райони, особено по отношение на тяхната икономическа привлекателност; подчертава ролята на селското стопанство за постигане на целите на Съюза за продоволствена сигурност, устойчив растеж, социално приобщаване, както и адаптиране към и смекчаване на изменението на климата, като същевременно се допринася за диверсифициране на селскостопанското производство, опазване на биологичното разнообразие и развитие на местните икономики; подчертава, че бюджетът на Съюза за 2025 г. следва да бъде приведен в съответствие с международните ангажименти на Съюза;
6. подчертава, че хората, живеещи в селските райони, включително земеделските стопани, са изправени пред особени предизвикателства по отношение на психичното здраве, свързани с риска от откъсване и липсата на достъп до услуги в областта на психичното здраве, като процентът на самоубийствата сред земеделските стопани е с 20% по-висок от средния за страната в някои държави членки; поради това призовава подкрепата за психичното здраве за земеделските стопани да бъде специално интегрирана в селскостопанските политики на Съюза чрез предоставянето на дългосрочно финансиране;
7. изразява съжаление относно продължаващите отрицателни каскадни последици от войната на Русия срещу Украйна за селското стопанство и всички земеделски стопани в Съюза, особено в граничещите с Украйна държави членки, като високите цени на суровините, инфлацията или смущенията на пазара и трудностите да се извлича печалба от селскостопанските хранителни продукти; призовава Комисията и държавите членки да съобразят съответно размера на предоставяното от тях финансиране; подчертава спешната необходимост от допълнителни по-добре финансирани инструменти за управление на кризи и от конкретни мерки за справяне със смущенията на пазара; припомня, че макар непрекъснатата подкрепа за Украйна да е от решаващо значение за обезпечаването на световната продоволствена сигурност, тя не трябва да застрашава конкурентоспособността на земеделските стопанства в Съюза; приветства прилагането от страна на Комисията на защитни мерки за стоки като захар, яйца, овес и едрозърнест грис;
8. подчертава, че дефлаторът от 2% на многогодишната финансова рамка (МФР) не компенсира загубата на стойност, свързана с инфлацията; отбелязва, че директните плащания намаляха значително в реално изражение поради инфлацията, докато административната тежест за земеделските стопани се увеличи в резултат на натрупването на ограничения, задължения и бюрокрация; подчертава във връзка с това факта, че бюджетът на ОСП в МФР за периода 2021 — 2027 г. вече е по-нисък, в реално изражение, отколкото през предходния период на планиране; подчертава, че при подготовката за следващата МФР следва да се обърне внимание на всички тези недостатъци;
9. изразява съжаление, че Комисията не приложи същия дефлатор от 2% по отношение на бюджетните средства, разпределени за програмите от специфични мерки за отдалечените региони и за островите (POSEI); подчертава жизненоважното значение на схемата POSEI за поддържането на селскостопанската дейност и за снабдяването с храни и селскостопански продукти в най-отдалечените региони; изразява съжаление, че равнищата на подкрепа, предлагани от тази схема, не бяха преразгледани, за да им се предоставят необходимите финансови ресурси, което се утежнява от факта, че техните бюджетни кредити не бяха коригирани в съответствие с инфлацията, а това води до значителни загуби в реално изражение; призовава Комисията да увеличи сумата, разпределена за фондовете POSEI, за да се покрият увеличението на производствените разходи и инфлацията през последните няколко години, като по този начин се запази жизнеспособността на селското стопанство в най-отдалечените региони;
10. изразява съжаление относно съкращаването на бюджета на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) при междинния преглед на МФР с 440 милиона евро за следващите три години; изразява по-конкретно съжаление относно съкращаването на бюджета за насърчаване на селскостопанската продукция и предлага всички установени налични средства в рамките на подтавана на ЕФГЗ към момента на писмото за внасяне на корекции да могат да се използват за смекчаване на подобни съкращения чрез подсилване на елементите, които трябваше да бъдат съкратени или подложени на строги ограничения, и по-специално многонационалните програми за насърчаване и техническата подкрепа за изпълнението на ОСП, тъй като тези програми повишават осведомеността и признаването на схемите на Съюза за качество, както и конкурентоспособността на селскостопанската продукция от Съюза, като ясно улесняват достъпа на производителите от Съюза до пазарите на трети държави, особено за висококачествени продукти и продукти с висока стойност; призовава за поддържане на приобщаващ и солиден бюджет на политиката за насърчаване в размер поне на равнището от 2024 г., за да се гарантира, че политиката продължава да подкрепя всички селскостопански сектори, осигурява конкурентоспособността на селското стопанство и продоволствения суверенитет на Съюза и създава условия за предлагането на нови възможности за пазарна реализация на селскостопанските продукти от Съюза в международен план; подчертава нарастващия интерес към програмите за насърчаване през 2024 г., при което се наблюдава увеличение на внесените предложения за проекти; би желал да бъдат разпределени повече средства за насърчаване на инициативите на Съюза в областта на хранително-вкусовата промишленост и образованието относно храните, със специален акцент върху програмите, насочени към младите граждани за увеличаване на консумацията на плодове и зеленчуци, като се потвърди значението на схемата на Съюза за предлагане на плодове, зеленчуци и мляко в училищата, и в това отношение приканва държавите членки да използват пълноценно тази схема; призовава за значително увеличаване на бюджета на ОСП в следващата МФР, за да се обезпечат продоволствена сигурност, стабилност и справедливи доходи за земеделските стопани;
11. приветства неотдавна приетия пакет за опростяване на ОСП и отбелязва, че той е без отражение върху бюджета; подчертава, че мерките за опростяване следва да послужат за основа на следващата реформа на ОСП; признава, че е важно да се продължи този пакет до края на настоящия програмен период и за допълнителни мерки и ресурси за справяне с причините за недоволството на земеделските стопани в целия Съюз с акцент върху укрепването на тяхната позиция в агрохранителната верига за създаване на стойност; припомня в този контекст, че земеделските стопани са със структурно уязвима позиция във веригата за създаване на стойност, и подчертава, че укрепването на тяхната позиция е съществено условие за увеличаване на доходите на земеделските стопани и за да им се помогне да се справят с последиците от изменението на климата, и по-специално със смекчаването на изменението на климата и адаптирането към него; призовава за увеличаване на бюджета за инвестиции в дистрибуторските мрежи на земеделските производители, за да се реши въпросът със спекулациите със селскостопански продукти, както и за преразглеждане на Директива (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета[18], за да се гарантира, че земеделските стопани получават справедлив дял от крайната цена, заплащана от потребителите за храните; подчертава необходимостта да се подкрепят земеделските стопани при въвеждането на новите задължения, свързани, наред с другото, с биологичното разнообразие и действията в областта на климата, включително специално финансиране и подходящо финансирани консултантски услуги;
12. подчертава, че младите земеделски стопани могат да бъдат движеща сила в устойчивото селско стопанство; призовава следователно за подсилване на мерките за подкрепа и за увеличен бюджет за младите и новите земеделски стопани, включително жените предприемачи, както и за подобряване на достъпа им до земя и заеми, а също и за улесняване на предаването на знания от по-възрастното на по-младото поколение, за да се увеличи увереността на младите хора, така че те да се насочат към професията „земеделски стопанин“; приветства във връзка с това факта, че Комисията даде приоритет на увеличаването на достъпа до земя за младите земеделски стопани в предстоящата реформа на ОСП, тъй като получаването на достъп до земя е една от основните пречки за младите хора, които се опитват да навлязат в селскостопанския сектор; призовава за намаляване на бюрократичните мерки по отношение на достъпа до фондовете на Съюза, за да се осигури приемственост между поколенията; припомня, че е важно да се осигури достъп на младите земеделски стопани до възможности за качествено обучение, и изисква по-голямо участие на жените чрез целеви програми за финансиране, както и правни и политически мерки за увеличаване на достъпа им до професията;
13. припомня значението на финансирането от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) в селските райони не само за земеделските стопани, но и за други участници в тези райони, които подкрепят земеделските стопани; припомня, че и през 2025 г. е необходим солиден бюджет за тези действия; подчертава централната роля, която изпълняват инициативите за водено от общностите местно развитие, в поддържането и възстановяването на жизнени и процъфтяващи местни селски икономики, както и необходимостта да се поддържа достатъчно равнище на финансиране за програмата LEADER; призовава държавите членки да се възползват пълноценно от възможностите, предлагани от LEADER;
14. отбелязва сумата от 450 милиона евро за селскостопанския резерв и припомня, че през 2024 г. бяха необходими 516,5 милиона евро; призовава Комисията да предоставя подходящо и постоянно финансиране за селскостопанския резерв, за да се смекчи икономическото въздействие от изменението на климата върху земеделските стопанства и да се обезпечат продоволствената сигурност и независимост, като същевременно гарантира, че директните плащания не са засегнати, и проучва възможността за мобилизиране на средства извън ОСП, като освен това допуска използването на маржовете, за да се финансира този резерв; изтъква, че селскостопанският резерв беше използван за първи път едва през 2022 г. и оттогава е по-широко използван инструмент; подчертава ролята на Парламента при използването на резерва и призовава Комисията да следва обективни и прозрачни критерии при разпределянето на средствата;
15. подчертава необходимостта от справедливо разпределение на подпомагането по линия на ОСП между и в рамките на държавите членки;
16. подчертава необходимостта от справедливо разпределение на подпомагането по линия на ОСП, за да се гарантира че финансирането от ОСП се разпределя справедливо между малките, средните и големите предприятия, тъй като по-малките и средните земеделски стопанства са по-уязвими по отношение на колебанията на пазара, кризите и инфлацията;
17. призовава за увеличаване на бюджета в „Хоризонт Европа“, предназначен за научни изследвания в областта на селското стопанство; подчертава жизненоважната роля на иновациите за едно по-конкурентоспособно и устойчиво селско стопанство, както и значението на цифровата трансформация в селското стопанство и селските райони, за да се създадат условия за по-прецизни, ефикасни и устойчиви селскостопански системи в Съюза, както и за да се повиши привлекателността на заетостта в селското стопанство и селските общности за по-младите поколения и да се насърчи туризмът; обръща внимание на значението на финансирането за научноизследователска и развойна дейност в областта на биотехнологиите с оглед на предстоящите регламенти, например новите техники за редактиране на генома, като по този начин се осигури водещата позиция на Съюза в областта на иновациите в селското стопанство и неговата дългосрочна конкурентоспособност в световен мащаб, като същевременно се допринася за целта на Съюза за стратегическа автономност, както се признава в политическите насоки за следващата Комисия; подчертава необходимостта от инвестиции в решения за прецизно земеделие, като роботика, интелигентни водни системи или безпилотни летателни апарати, които могат да повишат конкурентоспособността и производителността на земеделските стопанства, без да се забравя интегрираното управление на вредителите, с цел оптимизиране на производителността, като същевременно се намалят вложените суровини, разходите и емисиите; подчертава, че земеделските стопани трябва да участват в научните изследвания, и припомня, че е важно да се гарантира, че резултатите от научните изследвания достигат до равнището на земеделските стопанства и намират израз в достъпни консултантски услуги относно селското стопанство; подчертава ролята на по-силните системи за знания и иновации в селското стопанство (AKIS), както и на системата за информация за устойчивостта на земеделските стопанства (СИУЗС) за насърчаване на иновационни проекти и за разпространение на тяхното използване;
18. подчертава необходимостта от намиране на дългосрочни мерки за подкрепа, за да се намали въздействието на изменението на климата, като същевременно се преодоляват по-успешно, чрез подходящо финансиране и специализирани инструменти, последиците от наводненията, сушата и горските пожари, както и други свързани с климата бедствия, за първичното производство, продоволствената сигурност и доходите на земеделските стопани, които са от основно значение за устойчивостта на селскостопанския сектор; посочва липсата на съгласуваност между целите на Комисията за защита на едрите хищници и едновременното предоставяне на подкрепа за екстензивна паша на добитъка; припомня, че на държавите членки следва да се предостави достатъчно финансиране, чрез специално предназначен за целта фонд, за да могат земеделските стопани да защитават добитъка си, и да им се предоставят подходящи обезщетения за загубите, причинени от диви животни и едри хищници;
19. подчертава, че управлението и наличието на водни ресурси са от основно значение за конкурентоспособността на селското стопанство на Съюза; подчертава значението на структурите за управление на водите и тяхното използване от земеделските стопани за улесняване на достъпа им до вода; подчертава, че достъпът до средства от Съюза за съоръжения за съхранение на вода продължава да бъде труден, въпреки че те могат да помогнат на земеделските стопани да си осигурят достъп до вода в периоди на суша, да увеличат производителността и добивите; подчертава, че тези инфраструктури са „многофункционални“ и са от съществено значение за подпомагането на земеделските стопани, като освен това изпълняват и други функции, например на водни резерви за борба с горските пожари, в областта на туризма, като източници на биологично разнообразие или резервоари за питейна вода, особено за големите агломерации; призовава за премахването на правните и административните пречки на равнището на Съюза и на национално равнище, и по-специално тези на ОСП, които възпрепятстват достъпа до публични средства за изграждането на тези инфраструктури; насърчава създаването на публично-частни партньорства за развитието на такава инфраструктура в Съюза; подчертава стратегическата роля на земеделските стопани и на селските общности в райони, характеризиращи се с висок сеизмичен и хидрогеоложки риск, които се нуждаят от специална подкрепа от ОСП, както и малките острови; припомня, че повишаването на устойчивостта на водните ресурси и капацитета за адаптиране и мерките за подпомагане са необходими за смекчаване на заплахата от изменението на климата за селскостопанските системи; призовава за подходящо финансиран план на Съюза за използването, повторното използване, съхранението и интелигентното споделяне на водите, както и за опазване на тяхното качество;
20. призовава за подходящи инвестиции, за да се улесни преходът към по-устойчиви селскостопански практики чрез иновации и инвестиции, без да се намалява селскостопанското производство в Съюза и като се избегне ситуация, при която земеделските стопани от Съюза се изправят пред нелоялна конкуренция от внос, който не отговаря на стандартите на Съюза; припомня, че споразуменията за свободна търговия могат да бъдат голямо предизвикателство за земеделските стопани от Съюза в това отношение, ако не отговарят на тези стандарти, и призовава за включването на конкретни огледални клаузи и финансови разпоредби в бюджета на Съюза, за да се предостави необходимата подкрепа на земеделските стопани от Съюза, изправени пред очаквана загуба на конкурентоспособност в резултат на потенциалното бъдещо прилагане на търговските споразумения; подчертава необходимостта от осигуряване на еднакви условия на конкуренция между производителите от Съюза и производителите от трети държави;
21. настоява всички приходи в бюджета на Съюза, произтичащи от целеви приходи или възстановяване на средства във връзка с нередности в областта на селското стопанство, да останат в рамките на селскостопанския компонент на функция 3;
22. отправя искане към Комисията в бъдеще нито един фонд за опазване на околната среда да не включва финансови ресурси, прехвърлени от ОСП;
23. призовава държавите членки да предоставят по-голяма подкрепа на кооперативния сектор, по-специално чрез насърчаване и стимулиране на създаването и развитието на селскостопански кооперации;
24. отбелязва със загриженост, че производствените разходи за селскостопански стоки все по-често са по-високи от продажната цена;
25. подчертава, че на държавите членки следва да се предостави достатъчно финансиране, за могат да се борят ефикасно със заразните болести по животните, като птичия грип или африканската чума по свинете;
26. насърчава държавите членки да разработят инструменти за гарантиране на земеделското кредитиране, за да могат земеделските стопани, селскостопанските сдружения и малките и средните предприятия да получават по-лесен достъп до сигурен, последователен и предвидим оборотен капитал;
27. подчертава, че достъпността на храните и доходите на земеделските стопани продължават да будят сериозна загриженост, и призовава Комисията да ги взема предвид в бъдеще;
28. призовава Комисията и държавите членки да се съсредоточат върху проекти, които насърчават и подсилват запазването на съществуващите работни места в селскостопанския сектор и създаването на качествени работни места с пълни права, стабилно и справедливо заплащане и достойни условия на труд, включително здравословни и безопасни условия на труд, и които ефективно и решително се борят с бедността и социалното изключване в селските райони.
ПРИЛОЖЕНИЕ: СУБЕКТИ ИЛИ ЛИЦА,
ПРЕДОСТАВИЛИ ИНФОРМАЦИЯ НА ДОКЛАДЧИКА ПО СТАНОВИЩЕ
В съответствие с член 8 от приложение I към Правилника за дейността докладчикът по становище декларира, че в хода на изготвяне на становището до приемането му в комисия е получена информация от следните субекти или лица:
Образувание и/или лице |
Copa-Cogeca |
Списъкът по-горе е изготвен в рамките на изключителната отговорност на докладчика по становище.
Когато физически лица са идентифицирани в списъка по име, по функция или и по двете, докладчикът по становище декларира, че на съответните физически лица е представено Съобщение № 484 на Европейския парламент относно защитата на личните данни (https://www.europarl.europa.eu/data-protect/index.do), в което се определят условията, приложими за обработването на личните им данни, и правата, свързани с това обработване.
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
4.9.2024 |
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
37 6 3 |
||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Arno Bausemer, Sergio Berlato, Stefano Bonaccini, Mireia Borrás Pabón, Daniel Buda, Waldemar Buda, Gheorghe Cârciu, Asger Christensen, Barry Cowen, Carmen Crespo Díaz, Valérie Deloge, Salvatore De Meo, Paulo Do Nascimento Cabral, Herbert Dorfmann, Sebastian Everding, Luke Ming Flanagan, Maria Grapini, Martin Häusling, Céline Imart, Elsi Katainen, Stefan Köhler, Camilla Laureti, Norbert Lins, Cristina Maestre, Dario Nardella, Maria Noichl, Gilles Pennelle, Alvise Pérez, André Rodrigues, Katarína Roth Neveďalová, Bert-Jan Ruissen, Arash Saeidi, Eric Sargiacomo, Christine Singer, Raffaele Stancanelli, Anna Strolenberg, Pekka Toveri, Jessika Van Leeuwen, Veronika Vrecionová, Thomas Waitz, Maria Walsh |
|||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Wouter Beke, Benoit Cassart, Esther Herranz García, Ilia Lazarov, Nicolae Ştefănuță, Francesco Ventola |
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
37 |
+ |
ECR |
Sergio Berlato, Waldemar Buda, Bert-Jan Ruissen, Francesco Ventola, Veronika Vrecionová |
NI |
Katarína Roth Neveďalová |
PPE |
Wouter Beke, Daniel Buda, Carmen Crespo Díaz, Salvatore De Meo, Paulo Do Nascimento Cabral, Herbert Dorfmann, Esther Herranz García, Céline Imart, Stefan Köhler, Ilia Lazarov, Norbert Lins, Pekka Toveri, Jessika Van Leeuwen, Maria Walsh |
PfE |
Mireia Borrás Pabón, Valérie Deloge, Gilles Pennelle, Raffaele Stancanelli |
Renew |
Benoit Cassart, Asger Christensen, Barry Cowen, Elsi Katainen, Christine Singer |
S&D |
Stefano Bonaccini, Gheorghe Cârciu, Maria Grapini, Camilla Laureti, Cristina Maestre, Dario Nardella, André Rodrigues, Eric Sargiacomo |
6 |
- |
The Left |
Sebastian Everding, Arash Saeidi |
Verts/ALE |
Martin Häusling, Nicolae Ştefănuță, Anna Strolenberg, Thomas Waitz |
3 |
0 |
ESN |
Arno Bausemer |
S&D |
Maria Noichl |
The Left |
Luke Ming Flanagan |
Легенда на използваните знаци:
+ : гласове „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО РИБНО СТОПАНСТВО (6.9.2024)
на вниманието на комисията по бюджети
относно общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2025 година – всички раздели
Докладчик по становище: Кармен Креспо Диас
СТАНОВИЩЕ
Комисията по рибно стопанство приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следното:
1. припомня икономическото, социалното и екологичното значение на рибарството, аквакултурите и морското дело; подчертава стратегическата роля на общата политика в областта на рибарството (ОПОР) не само за обезпечаването на продоволствената сигурност и на устойчивостта на морските екосистеми и продоволствените системи, но и за стимулиране на развитието на устойчива и справедлива синя икономика, която се развива в определени екологични граници, както и за поддържане на конкурентоспособността на секторите на рибарството и аквакултурите в Съюза;
2. припомня въздействието върху веригата за доставки на храни, разходите за гориво и нестабилността на цените, вследствие на военната агресия на Русия срещу Украйна, както и нейното въздействие върху риболовните дейности на Съюза и поминъка на рибарите, особено в Черно море;
3. подчертава, че военната агресия на Русия доведе до значителни смущения в търговските потоци, до по-голяма нестабилност на цените и до повишаване на цените на енергията, което засегна риболовните дейности на Съюза и поминъка на рибарите, особено на дребномащабния риболов, налагайки използването на кризисни мерки по линия на Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА) за смекчаване на въздействието на инфлацията върху рибарите, производителите и потребителите;
4. подчертава, че рибарите в Черно море и техните риболовни дейности и поминък са допълнително засегнати от плаващите морски мини в резултат на руската агресия в Украйна;
5. изразява съжаление за руската военна агресия срещу Украйна и изразява пълна подкрепа за Украйна; изразява загриженост във връзка с липсата на яснота относно последиците от предложението на Комисията (2024/0060(COD)) за съкращаване на бюджета на ЕФМДРА със 105 000 000 EUR, което ще окаже сериозно въздействие върху финансирането на научните консултации, събирането на данни, контрола на рибарството и вноските за консултативните съвети и регионалните организации за управление на рибарството, поради което насърчава Комисията да представи анализ на ясните последици от това съкращение и на другите възможни варианти за осигуряване на подходящо финансиране за действията на ЕС, свързани с рибарството;
6. припомня, че устойчивото управление на рибните ресурси трябва да се основава на най-актуалните научни становища, които са пряко зависими от събирането на точни данни за риболова, включително любителския риболов, и на контрол на рибарството, и че без тях устойчивостта на управлението на рибарството е застрашена;
7. настоява, че трябва да се отдели специално внимание на риболовните флотове, за да се подобрят безопасността, условията на труд, енергийната ефективност и екологичната устойчивост, включително обновяването на флота, и по-специално на сегмента на дребномащабния риболовен флот, като същевременно не се изключва финансирането за кораби с дължина над 24 метра; отново заявява, че това може да допринесе за повишаване на привлекателността на сектора на рибарството за по-младите поколения и не трябва да се бърка с разширяването на флота, увеличаването на риболовния капацитет или способността за риболов;
8. настоятелно призовава Комисията да предложи действия за увеличаване на глобалния дял на устойчивото производство на аквакултури в ЕС, което не засяга продоволствената сигурност на трети държави, допринася за снабдяването с протеини от водни организми с високо качество и е с нисък въглероден отпечатък; призовава държавите членки и Комисията да използват пълноценно наличните финансови средства за ЕФМДРА, за да се насърчава устойчиво растежът на този сектор;
9. припомня, че рибата е богата на протеини и следователно има стратегическа стойност и че тя е от съществено значение за продоволствената сигурност; посочва, че риболовът е сред системите за производство на животински протеини с най-слабо въздействие върху околната среда;
10. припомня, че в резултат на излизането на Обединеното кралство от Съюза в риболовния сектор на Съюза все още се наблюдават значителни икономически сътресения, особено по отношение на едностранното създаване на зони с ограничения за риболов във водите на Обединеното кралство, както и с Норвегия; призовава следователно Комисията приоритетно да осигури съизмерима компенсация с оглед на претърпените от сектора и от рибарските общности щети, по-специално след изтичането на преходния период през юни 2026 г.;
11. настоява, че е необходимо да се подобрят научните и техническите знания, включително морските социални науки, за да се осигури разработването и използването на най-надеждните, основани на научни изследвания решения; отново подчертава, че е важно да се обезпечат достатъчно финансови средства за научните организации на държавите членки и на ЕС, така че те да могат да събират, управляват, анализират, използват и обменят данни от сектора на рибарството и да инвестират в научни изследвания в областта на новаторските и по-селективни риболовни техники с отвореност към технологиите;
12. посочва отново необходимостта от прилагане на екосистемен подход, който да включва действия за справяне с всички видове натиск върху морските ресурси, включително правилно управление на тюлените и кормораните;
13. отбелязва, че Черно море, което от десетилетия е подложено на натиск поради човешките дейности, е засегнато в значителна степен от военните дейности, свързани с руската агресия; отбелязва, че основното въздействие на войната върху крайбрежните и морските екосистеми, включително химическото замърсяване, силният шум и физическите щети за местообитанията, причинявани от бомбардировките и укрепленията, както и ограничаването на дейностите по опазване на околната среда, засягат пряко и териториалните води на държавите — членки на ЕС, включително района на делтата на река Дунав, който е уникален поради изобилието от биологично разнообразие в него; призовава да се осигури финансиране за събирането на данни за засегнатите екосистеми и популации на различни видове, както и за прилагане на мерки за смекчаване и възстановяване, както и на корективни мерки, когато това е възможно;
14. подчертава тревожното положение в Балтийско море, където прекомерният улов в миналото, наред с дългосрочното замърсяване, доведе до колапс или близко до това състояние на запасите на редица видове; потвърждава неотложната необходимост от по-нататъшни действия за пълно прилагане на екосистемен подход, включително действия, насочени към осигуряване на биологичното разнообразие и доброто състояние на морските екосистеми; посочва необходимостта от допълнителни изследвания и събиране на данни, както и от правилно прилагане на правилата в областта на рибарството, като Регламента за контрол, и необходимостта от подходящо финансиране в това отношение;
15. обръща внимание на международното измерение на ОПОР и на нейните икономически, социални и свързани с околната среда ползи; призовава Комисията да отдели подходящи ресурси за управлението на океаните; подчертава значението на международното сътрудничество, осигуряването на участието на заинтересованите лица и улесняването на сътрудничеството на местно равнище с участници от трети държави, както и прозрачността, проследимостта и еднаквите условия на конкуренция за изпълнението на ангажиментите на Съюза;
16. обещава подкрепа за борбата с незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов; призовава следователно за адекватно и увеличено финансиране за политиките на Съюза за борба с ННН риболов в световен мащаб, включително чрез засилване на проверките на стоките по границите на Съюза, целенасочена помощ за развитие и чрез насърчаване на сътрудничеството с трети държави, както и между държавите членки;
17. призовава Комисията да финансира по подходящ начин мерки, насочени към по-голяма ефективност на флота на Съюза по отношение на горивата и към намаляване на неговата зависимост от изкопаемите горива; призовава освен това Комисията да финансира научни изследвания относно адаптирането на системите за задвижване с нулеви емисии за рибарските кораби, например горива на основата на електроенергия, задвижване с вятърна и електрическа енергия, като се вземат предвид различните видове използвани съоръжения, с реалистичен график;
18. насърчава държавите членки да разпределят средства от Механизма за възстановяване и устойчивост в подкрепа на иновациите за декарбонизация на сектора на рибарството и да финансират програми за обучение, допринасящи за осигуряване на по-квалифицирана работна сила, като същевременно се стимулира приемствеността между поколенията;
19. подчертава ролята на Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA) за гарантиране на еднакви условия на конкуренция за флота на Съюза, и по-специално за възпиране и ограничаване на ННН риболов в европейски води, както и на световно равнище; счита, че приемането на новия регламент относно контрола (Регламент (ЕС) 2023/2842) означава значително увеличаване на задачите и отговорностите на EFCA; признава, че постепенното прилагане на новите мерки за контрол ще се нуждае от някои дейности под формата на пилотни проекти и от допълнителна бюджетна подкрепа; призовава Комисията да предостави адекватни по размер финансови средства, за да може EFCA да се справи с новите задачи и дейности, включително участието в тристранното работно споразумение между EFCA, Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ) и Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), като се има предвид приносът на EFCA за новата стратегия на ЕС за морска сигурност;
20. подчертава, че един от приоритетите на европейския сектор на рибарството е приемствеността между поколенията, включително диверсифициране на професията и интегриране на принципа на равенство между половете; приканва във връзка с това Комисията да подкрепи мобилизирането на бюджетни средства, за да се помогне на младите хора да започнат кариера в областта на рибарството и в по-широкия сектор на устойчивата синя икономика, да се разнообрази в по-голяма степен секторът и да се насърчи приобщаването на жените; приканва освен това Комисията да подкрепи създаването на асоциация на младите европейски рибари;
21. отново изтъква необходимостта от предоставяне на значителна подкрепа за крайбрежните райони в неравностойно положение и за най-отдалечените европейски региони; призовава Комисията да осигури условия за предоставяне на финансова подкрепа за обновяването на флота в най-отдалечените европейски региони, като премахне забраната за предоставяне на държавна помощ за заместване на плавателни съдове; припомня, че противно на разпоредбите на ЕФМДРА, тази цел не получи европейско финансиране в нито един регион;
22. подчертава необходимостта от предоставяне на финансова подкрепа за определянето на морски защитени територии (МЗТ) в най-отдалечените региони в съответствие с целта на ООН за опазване на 30% от океаните до 2030 г., по-специално за компенсиране на евентуалните загуби на засегнатите рибари и в полза на програмите на регионалните органи за мониторинг и управление;
23. посочва отново необходимостта от предприемане на по-ефективни мерки за премахване на пречките пред организациите на производителите с цел пълноценно изпълнение на техните задачи, като се преодолеят трудностите за организациите на производителите в сектора на дребномащабния риболов във връзка с диференцираното третиране от страна на националните администрации по отношение на признаването на организациите на производителите, ежедневното финансиране, административната подкрепа или допустимостта на мерките;
24. посочва отново необходимостта от възстановяване на програмата POSEI в областта на рибарството в най-отдалечените региони, закрита през 2014 г. с включването ѝ в Европейския фонд за морско дело и рибарство, в съответствие с доклада на Алвару Амаро, озаглавен „Оценка на новото съобщение на Комисията относно най-отдалечените региони“ (2022/2147 (INI)).
ПРИЛОЖЕНИЕ: СУБЕКТИ ИЛИ ЛИЦА,
ПРЕДОСТАВИЛИ ИНФОРМАЦИЯ НА ДОКЛАДЧИКА ПО СТАНОВИЩЕ
В рамките на своята изключителна отговорност председателят в качеството си на докладчик по становище декларира, че не е получена никаква информация от субекти или лица, които следва да бъдат посочени в настоящото приложение съгласно член 8 от приложение I към Правилника за дейността.
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
4.9.2024 |
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
14 3 4 |
||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Thomas Bajada, Stephen Nikola Bartulica, Asger Christensen, Carmen Crespo Díaz, Ton Diepeveen, Paulo Do Nascimento Cabral, Siegbert Frank Droese, Anja Hazekamp, France Jamet, Nora Junco García, Isabelle Le Callennec, Isabella Lövin, Giuseppe Lupo, Francisco José Millán Mon, André Rodrigues, Bert-Jan Ruissen, Sander Smit, Emma Wiesner, Stéphanie Yon-Courtin |
|||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Sebastian Everding, Marco Falcone, Gabriel Mato, Idoia Mendia Cueva, Rasmus Nordqvist |
|||
Членове на ЕП, присъствали на окончателното гласуване по силата на чл. 216, пар. 7 от Правилника за дейността |
Nikos Papandreou |
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
14 |
+ |
ECR |
Stephen Nikola Bartulica, Bert-Jan Ruissen |
PPE |
Carmen Crespo Díaz, Paulo Do Nascimento Cabral, Marco Falcone, Isabelle Le Callennec, Gabriel Mato |
Renew |
Asger Christensen, Emma Wiesner |
S&D |
Thomas Bajada, Giuseppe Lupo, Idoia Mendia Cueva, Nikos Papandreou, André Rodrigues |
3 |
- |
ESN |
Siegbert Frank Droese |
The Left |
Sebastian Everding, Anja Hazekamp |
4 |
0 |
PfE |
Ton Diepeveen, France Jamet |
Verts/ALE |
Isabella Lövin, Rasmus Nordqvist |
Легенда на използваните знаци:
+ : Гласове „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“
ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО РАЗВИТИЕ (14.10.2024)
Г-н Йохан Ван Овертвелд
Председател
Комисия по бюджети
БРЮКСЕЛ
Относно: Становище относно бюджета за 2025 г. (2024/0176(BUD))
Уважаеми г-н Председател,
В рамките на горепосочената процедура на комисията по развитие беше възложено да представи становище на Вашата комисия. На своето заседание от 23 юли 2024 г. тя реши да представи това становище под формата на писмо.
Комисията по развитие разгледа този въпрос на своето заседание от 10 октомври 2024 г. На същото заседание[19] тя реши да прикани водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения.
С уважение,
Бари Андрюз
СТАНОВИЩЕ
А. като има предвид, че в контекста на геополитическа и икономическа нестабилност и нарастващи неравенства ЕС трябва да укрепи и разшири международните си партньорства, да действа като надежден и заслужаващ доверие съюзник в сътрудничеството за развитие и да насърчава диалога, стабилността и мира в развиващите се държави, както и в съседните държави;
Б. като има предвид, че глобалните хуманитарни потребности през 2025 г. ще продължат да нарастват поради изменението на климата, все по-продължителните конфликти, рекордните равнища на разселване в световен мащаб и икономическите сътресения; като има предвид, че според Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA) 308 милиона души се очаква да се нуждаят от хуманитарна помощ до края на 2024 г. и ЕС трябва да има готовност да предотврати напълно предотвратимо човешко страдание; като има предвид, че са необходими допълнителни усилия за разширяване на донорската база за хуманитарни операции, за да се преодолее недостигът на хуманитарно финансиране;
В. като има предвид, че мащабът на настоящата световна криза в областта на продоволствената и хранителната несигурност е безпрецедентен, като равнищата са значително по-високи от тези преди пандемията от COVID-19, а недохранването е причина за почти половината от всички смъртни случаи при деца под петгодишна възраст; като има предвид по-специално, че вече съществуващата остра продоволствена несигурност и недохранване в Южното полукълбо се увеличиха от началото на агресивната война на Русия срещу Украйна; като има предвид, че хуманитарните потребности в Украйна продължават да бъдат огромни;
Г. като има предвид, че държавите с ниски доходи в Африка и по света са все по-обременени от дългове и не могат да инвестират в основни услуги;
Д. като има предвид, че в заключенията си от 24 юни 2024 г. относно целите на ЕС по отношение на помощта за развитие Съветът подчертава човешкото развитие като централен елемент във външната дейност на ЕС и международните партньорства;
1. отбелязва, че междинното преразглеждане на многогодишната финансова рамка (МФР) по отношение на функция 6 „Съседните региони и светът“ за периода 2024 – 2027 г. доведе до увеличения на средствата в полза на южното съседство, Западните Балкани и сътрудничеството в областта на миграцията;
2. подчертава, че предоставянето на допълнителни ресурси за нови приоритети по функция 6 не следва да бъде в ущърб на партньорствата на ЕС с развиващите се държави; посочва, че ЕС играе ключова роля за постигането на напредък по ангажиментите към Програмата до 2030 г. и ЦУР; отново изразява загриженост, че ЕС губи влияние и видимост в сравнение с други геополитически конкуренти;
3. припомня, че непрекъснатата и стабилна финансова подкрепа от ЕС за развиващите се държави в ключови области като основните права и свободи, организациите на гражданското общество, изменението на климата, продоволствената и хранителната сигурност и хуманитарната помощ са от жизненоважно значение за текущите ангажименти на ЕС към Програмата до 2030 г., целите за устойчиво развитие (ЦУР) и ролята му на надежден участник в глобалното развитие;
4. посочва, че единствено чрез балансиран и съгласуван набор от политики, подкрепен от амбициозно и предвидимо финансиране и придружен от по-ефективно сътрудничество за развитие, основано на равни отговорности и партньорства, ЕС може ефективно да предостави съгласувани отговори и подкрепа на развиващите се държави за справяне с непосредствените и дългосрочните структурни предизвикателства, пред които са изправени;
5. подчертава неотложната необходимост от справяне с изменението на климата в развиващите се и особено в най-слабо развитите държави и изразява загриженост, че то ще има мултиплициращи се отрицателни последици, водещи до нови хуманитарни кризи, увеличавайки например броя на конфликтите и войните;
6. подкрепя предложения от Комисията подход за прилагане на пропорционални съкращения по всички оперативни редове на ИССРМС – Глобална Европа и ИПП III като най-работещия начин за справяне с последиците от преразглеждането на МФР, който позволява справедливо разпределяне на тежестта на съкращенията, като същевременно се запазва капацитетът за планиране на финансовото програмиране за останалата част от МФР, особено там, където има най-голяма нужда, като например държавите в ситуации на нестабилност и конфликт, в съответствие с ангажиментите, определени в Регламента за ИССРМС – Глобална Европа;
7. посочва, че в съображение 26 от Регламента за Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа (ИССРМС – Глобална Европа) се посочва, че „финансовите пакети, предвидени за географските програми за съседните държави и за Субсахарска Африка, следва да бъдат единствено увеличавани, с оглед на особения приоритет, който Съюзът отдава на тези региони“; припомня, че с член 6, параграф 2, буква а) от Регламента за ИССРМС – Глобална Европа беше въведена засилена защита за финансовите пакети за съседството и Субсахарска Африка чрез определянето на минимални суми („най-малко“) за тези два региона; настоятелно призовава Комисията и бюджетния орган да спазват баланса между финансовите пакети за двата региона и припомня, че минималните суми следва да бъдат постигнати до края на 2027 г., т.е. до края на МФР;
8. припомня целта за осигуряване на 10% разходи за биологично разнообразие през 2026 г. и 2027 г. и целта за 30% разходи в областта на климата, заложена в настоящата МФР, както и необходимостта от изпълнение на международните финансови задължения по рамката на ООН;
9. отново заявява, че без да се засягат евентуални непредвидени обстоятелства, следва да се спазва ангажиментът в рамките на ИССРМС – Глобална Европа индикативно 10% от финансовия пакет да бъдат предназначени за действия в подкрепа на организацията и управлението на миграцията и принудителното разселване в рамките на целите на инструмента; отбелязва обаче, че вече 14% от средствата, за които са поети задължения през периода 2021 – 2022 г., са допринесли за постигането на целта за разходи в областта на миграцията; поради това очаква редовна съществена актуална информация относно разходите в областта на миграцията; припомня, че в съображение 51 от Регламента за ИССРМС – Глобална Европа се посочва, че целта от 10% следва да включва и действия за справяне с първопричините за незаконната миграция и принудителното разселване, пряко насочени към специфични предизвикателства, свързани с миграцията и принудителното разселване;
10. припомня, че член 30 от Регламента за ИССРМС – Глобална Европа трябва да се спазва изцяло, и по-специално разпоредбата, съгласно която отменените бюджетни кредити се връщат в първоначалния бюджетен ред; отново изтъква принципите, които ИССРМС – Глобална Европа възприе с включването на Европейския фонд за развитие в бюджета по отношение на гъвкавостта, преносите и предвидимостта;
11. отбелязва със загриженост, че маржът по функция 6 вече е значително изразходван за 2025 г., в резултат на което остават общо 44,8 милиона евро, и че до 2027 г. за непредвидени обстоятелства и предизвикателства са налични само 17% от резерва на ИССРМС – Глобална Европа, т.е. 1,597 милиона евро;
12. отбелязва, че подсилването и разделянето на резерва за солидарност и спешна помощ (SEAR) чрез МФР не означава автоматично повече налични средства за Инструмента за хуманитарна помощ (HUMA); настоятелно призовава Комисията да запази наличните 584 милиона евро в резерва за спешна помощ за 2025 г. за увеличения на средствата за HUMA и припомня, че увеличенията на средствата от SEAR за HUMA през 2022 г. възлизат на 539 милиона евро, а през 2023 г. – на 579 милиона евро;
13. с оглед на нарастващите глобални хуманитарни потребности отправя искане за допълване на HUMA, за да се установи стабилна базова линия за предсказуема и основана на принципи хуманитарна помощ; припомня, че хуманитарните потребности в Украйна няма да бъдат покрити от механизма за Украйна и че се очаква множество други конфликти също да изискват значителни ресурси; поради това изисква увеличение с 200 милиона евро на бюджетния ред за HUMA над бюджетната прогноза на Комисията; изразява изключителна тревога във връзка със задълбочаващата се продоволствена несигурност в развиващите се държави, изострена от агресивната война на Русия срещу Украйна; отново заявява, че операциите, подкрепяни с финансиране от ЕС за хуманитарна помощ, трябва да зачитат хуманитарните принципи на хуманност, безпристрастност, неутралност и независимост; призовава Комисията да подкрепи държавите партньори в усилията за повишаване на продоволствената сигурност;
14. припомня, че бюджетът за хуманитарна помощ на ГД „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“ (ECHO) през 2022 г. и 2023 г. достигна средно 2,4 милиарда евро след няколко увеличения и че през 2025 г. се очакват нарастващи потребности; припомня, че според данните на ООН към юни 2024 г.([20]) само 19% от глобалните призиви за набиране на хуманитарна помощ са финансирани, в резултат на което остава рекорден недостиг от 36 милиарда евро, като хуманитарната система трудно удовлетворява дори малка част от исканията ([21]); подчертава необходимостта от увеличаване и разширяване на ресурсите за хуманитарни операции, включвайки частния сектор, както и други заинтересовани страни; подчертава също така необходимостта да се повиши ефективността и ефикасността на хуманитарната рамка и да се увеличат усилията за намаляване на хуманитарните потребности.
ПРИЛОЖЕНИЕ: СУБЕКТИ ИЛИ ЛИЦА,
ПРЕДОСТАВИЛИ ИНФОРМАЦИЯ НА ДОКЛАДЧИКА ПО СТАНОВИЩЕ
В рамките на своята изключителна отговорност докладчикът по становище декларира, че не е получена никаква информация от субекти или лица, които следва да бъдат посочени в настоящото приложение съгласно член 8 от приложение I към Правилника за дейността.
ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТЕН КОНТРОЛ (4.9.2024)
Г-н Йохан Ван Овертвелд
Председател
Комисия по бюджети
БРЮКСЕЛ
Относно: Становище относно общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2025 година – всички раздели (2024/0176(BUD))
Уважаеми господин Председател,
В рамките на горепосочената процедура, на комисията по бюджетен контрол беше възложено да представи становище на Вашата комисия. На своето заседание от 24 юли 2024 г. тя реши да представи това становище под формата на писмо.
При реформата на ЕП през 2024 г. беше подчертано, наред с другото, че бюджетната процедура и процедурата по освобождаване от отговорност са свързани и че резултатите от процедурата по освобождаване от отговорност следва да допринасят по естествен начин за провеждането на бюджетната процедура, и обратно. В този контекст комисията по бюджетен контрол (CONT) счита, че резолюциите във връзка с процедурата по освобождаване от отговорност за 2022 г., приети на пленарното заседание през април 2024 г., съдържат редица забележки и препоръки, които органът по освобождаване от отговорност желае да представи на бюджетния орган.
Комисията по бюджетен контрол разгледа въпроса на своето заседание от 4 септември 2024 година. На това заседание тя реши да прикани водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения.
Настоящото становище следва да се разглежда във връзка с бюджетното(‑ите) изменение(‑я), внесено(и) от комисията по бюджетен контрол.
С уважение,
Никлас Хербст Хосе Сепеда
Председател на комисията CONT Докладчик
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
1. подчертава, че финансовите интереси на Съюза трябва да бъдат защитавани в съответствие с общите принципи, заложени в Договорите на Съюза, и по-специално ценностите, посочени в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), и с принципа на добро финансово управление, залегнал в член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и в Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (Финансовия регламент);
2. отбелязва, че с развитието на необходимата цифровизация на управлението, контрола и одита на бюджета на ЕС заплахите за киберсигурността пораждат все по-често нови и значителни рискове, като например кибератаките срещу европейските институции, както и измамите и други финансови престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза; припомня задачите, възложени на Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA) във връзка с Акта за киберсигурността, с цел насърчаване на високо общо ниво на киберсигурност в рамките на Съюза; призовава Комисията да разпределя ефективно средствата от бюджета на ЕС за укрепване на инфраструктурата, научните изследвания и развойната дейност в областта на киберсигурността, като същевременно гарантира, че инвестициите за киберсигурност оказват въздействие и допринасят за цялостната защита на финансовите интереси на Съюза;
3. подчертава, че механизмът за обвързване с условия за спазване на принципите на правовата държава има голямо значение за защитата на бюджета на Съюза; призовава Комисията да използва пълноценно наличните инструменти за преодоляване на очевидния риск от сериозно нарушаване на ценностите на Съюза и да се позовава незабавно на Регламента относно обвързаността с условия в случаите, когато нарушенията на принципите на правовата държава рискуват да засегнат финансовите интереси на Съюза; подкрепя блокирането на средствата на Съюза до пълното изпълнение на условията, както и неподдаването на изнудвания; настоятелно призовава Комисията да гарантира единен, всеобхватен и интегриран подход за различните фондове и законодателни инструменти;
4. отбелязва със загриженост, че неизпълнените поети задължения, които представляват бъдещи дългове, ще достигнат рекордно високо равнище, ако не бъдат отменени; призовава Комисията да предвиди достатъчно мерки за защита на бюджета на Съюза от различните идентифицирани рискове, и по-специално непогасените бюджетни задължения (RAL) и нарастващия дълг;
5. отбелязва, че в резултат на междинния преглед на МФР бюджетът за техническата помощ беше засегнат от преразпределението на средства; припомня, че инструментът за оценка на риска ARACHNE, който играе централна роля за откриването на рискове за защитата на финансовите интереси на Съюза, се финансира от бюджета на политиката на сближаване за техническа помощ; отбелязва освен това, че развитието на ARACHNE Corporate се финансира от бюджета за информационни системи, предвиден по функция 7; призовава бюджетния орган да гарантира, че преразпределенията на средства по линия на техническата помощ и промените във финансирането за разработването и бъдещата експлоатация на ARACHNE Corporate не засягат прилагането на този основен инструмент за оценка на риска от органите при различните режими на управление, при които системата се използва;
6. подчертава, че е важно да се наложи задължително и системно използване на инструментите на информационните технологии, като например EDES и ARACHNE, за всички фондове на Съюза, включително в режим на споделено управление, както и да се осигури по-добро използване на новите технологии, за да се засили контролът и да се защити бюджетът на Съюза от измами и неправомерно разходване на средства, в контекста на приключилото преразглеждане на Финансовия регламент; и призовава Комисията да предостави на Сметната палата, на OLAF и на Европейската прокуратура достъп до единната интегрирана информационна система за извличане на данни и оценка на риска, осигурена от Комисията, при условията, договорени в преработения текст на Финансовия регламент;
7. счита, че за краткото си съществуване Европейската прокуратура се е превърнала в незаменима част от структурата на ЕС за борба с измамите; счита, че дейностите на Европейската прокуратура сами по себе си не само допринасят за защитата на финансовите интереси на ЕС, но и имат потенциала да способстват за възстановяването на суми в бюджета на Съюза, които не са били използвани по предназначение поради престъпни дейности; счита, че сумите, произтичащи от мерките по запориране и конфискация на имущество, приети от европейските делегирани прокурори в държавите членки, биха могли да постъпят обратно в бюджета на Съюза в съответствие с член 38 от Регламент (ЕС) 2017/1939, след приспадане на разходите, направени от органите на държавите членки във връзка с прилагането на тези мерки; счита, че потенциалните приходи от мерките по запориране и конфискация на имущество (оценени на 100 милиона евро въз основа на годишния доклад на Европейската прокуратура за 2023 г.) следва да се отчитат в бюджета на Съюза като нецелеви приходи; призовава Комисията да постигне необходимите договорености със съответните национални органи, за да могат тези суми да се включат в бюджета на Съюза;
8. отбелязва сумата, предвидена за Европейската прокуратура в проектобюджета за 2025 г., която възлиза на 77 368 186 EUR, под формата на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания; отбелязва освен това оценката на Европейската прокуратура за това, че са й необходими най-малко 86 милиона евро, за да може да изпълнява задължителните си правомощия; отбелязва освен това, че програмата за автономност в областта на информационните технологии на Европейската прокуратура, чиито разходи се оценяват на 2,98 милиона евро, не е включена в сумата, предвидената в бюджета за 2025 г.; поради това счита, че е оправдано бюджетът на Европейската прокуратура да бъде увеличен с 12 милиона евро, както е отразено в бюджетно изменение 1; счита, че тази сума може да се покрие от бъдещи входящи потоци към бюджета на ЕС в резултат на мерки по запориране и конфискация на имущество, приети от европейските делегирани прокурори.
ПРИЛОЖЕНИЕ: СУБЕКТИ ИЛИ ЛИЦА, ПРЕДОСТАВИЛИ ИНФОРМАЦИЯ НА ДОКЛАДЧИКА ПО СТАНОВИЩЕ
В рамките на своята изключителна отговорност докладчикът по становище декларира, че не е получена никаква информация от субекти или лица, които следва да бъдат посочени в настоящото приложение съгласно член 8 от приложение I към Правилника за дейността.
ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО ЗАЕТОСТ И СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ (5.9.2024)
Относно: Становище относно общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2025 година – всички раздели (2024/0176(BUD))
Уважаеми г-н Председател,
В рамките на горепосочената процедура на комисията по заетост и социални въпроси беше възложено да представи становище на Вашата комисия. На своето заседание от 23 юли 2024 г. тя реши да представи това становище под формата на писмо. Комисията по заетост и социални въпроси разгледа този въпрос на своето заседание от 4 септември 2024 г. и прие на това заседание становище под формата на писмо, с докладчик по становище от комисията по заетост и социални въпроси Романа ТОМЦ[22]. Комисията по заетост и социални въпроси реши да прикани водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, предложенията, посочени по-долу.
С уважение,
Ли Андерсон
СТАНОВИЩЕ
1. Комисията по заетост и социални въпроси подчертава съществуващите предизвикателства, пред които са изправени хората в Европа, и по-конкретно увеличаващите се разходи за живот, инфлацията, по-специално високите цени на енергията, храните и жилищата, което води до нарастваща уязвимост, увеличаване на социалните и икономическите неравенства и ескалация и задълбочаване на бедността, както и кризата в областта на климата и биологичното разнообразие, и в частност прякото въздействие на екстремните метеорологични явления, които засягат отрицателно социално-икономическия пейзаж на ЕС и условията на труд и живот, а също и здравето и благосъстоянието на хората, живеещи в Европа, като по този начин застрашават устойчивия растеж и заетостта; комисията подчертава, че този контекст, заедно с екологичния и цифровия преход и демографските промени, ще изисква стабилен и съизмерим бюджет през 2025 г., и поради това изразява загриженост относно силно ограничените маржове и оставащите възможности за гъвкавост в проектобюджета и призовава за мобилизиране на подходящи ресурси за политиките на ЕС в областта на заетостта и социалните политики, като се гарантира, че се дава приоритет на изпълнението на Плана за действие на Европейския стълб на социалните права и на постигането на целите на Декларацията от Порто;
2. комисията по заетост и социални въпроси счита, че за да се преодолеят тези предизвикателства, е от съществено значение да се увеличат заплатите, да се насърчава справедливото и достойно заплащане и да се води борба с бедността на работещите;
3. комисията по заетост и социални въпроси припомня Европейския стълб на социалните права, Плана за действие на Европейския стълб на социалните права от 4 март 2021 г., включително водещите цели за 2030 г. за работни места, умения и намаляване на бедността, Декларацията от Порто от 8 май 2021 г. по социалните въпроси, приета от членовете на Европейския съвет, Тристранната декларация за жизнен европейски социален диалог и Декларацията от Ла Юлп относно бъдещето на Европейския стълб на социалните права;
4. комисията по заетост и социални въпроси припомня освен това, че целта на Плана за действие на Европейския стълб на социалните права е ЕС да постигне конкретни цели до 2030 г., включително заетост на най-малко 78% от лицата на възраст между 20 и 64 години, гарантиране на ежегодно участие на най-малко 60% от всички възрастни в обучение и намаляване на броя на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, с най-малко 15 милиона, включително 5 милиона деца; въпреки това дори постигането на тези цели става все по-трудно в контекста на прогнозираното увеличаване на бедността и безработицата, освен ако не бъдат положени конкретни усилия и осигурена специална подкрепа за облекчаване на настоящия натиск върху системите за социална закрила и за смекчаване на социалното въздействие на кризата, както и за предоставяне на подкрепа на бежанците и осигуряване на достойни условия на живот за всички, с достъп до качествени основни услуги като здравеопазване, образование и жилищно настаняване;
5. комисията по заетост и социални въпроси посочва, че Европейският социален фонд плюс (ЕСФ+) е сред основните движещи сили за укрепване на социалното измерение на Съюза, и поради това изразява особена загриженост във връзка с намаляването на частта от ЕСФ+ под пряко управление в резултат на преразглеждането на многогодишната финансова рамка (МФР), като по този начин се намаляват наличните средства и възможностите за по-нататъшни действия при един финансиран в достатъчна степен ЕСФ+, като се има предвид рязкото увеличение на разходите за живот и неговото въздействие върху работниците и служителите и техните семейства; комисията подчертава също съществената роля на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията за съкратени работници (ЕФПГ) и призовава държавите членки да използват по-добре намаленото налично финансиране, както и главите за Механизма за възстановяване и устойчивост и плана RepowerEU, Фонда за справедлив преход (ФСП), глава 5 от законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии, Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и програмата InvestEU;
6. комисията по заетост и социални въпроси подчертава значението на направлението „Заетост и социални иновации“ (ЗиСИ) на ЕСФ+ за инвестициите в социални иновации и за стимулиране на трудовата мобилност и изразява съжаление относно значителното съкращение на този бюджетен ред от страна на Съвета; комисията настоява бюджетите кредити по този бюджетен ред да бъдат възстановени до размера, предложен от Комисията в нейния проектобюджет;
7. комисията по заетост и социални въпроси изразява загриженост относно равнищата на безработица в ЕС, като същевременно отбелязва недостиг на работна ръка в няколко сектора, и настоятелно призовава държавите членки и Комисията да дадат приоритет на борбата с безработицата сред младите хора и хората с увреждания, както и да предоставят обучение за борба с недостига на умения на пазара на труда, като използват съществуващите инициативи на ЕС; комисията признава централната роля на професионалното образование и обучение (ПОО) и платените стажове за преминаването на младите хора към заетост и подчертава, че е важно да се инвестира в тяхното качество, включително достойни условия на труд и привлекателност, чрез ЕСФ+ и чрез една подсилена гаранция за младежта;
8. комисията по заетост и социални въпроси подчертава значението на политиките и мерките за подкрепа на прехода на пазара на труда, както и необходимостта от повишаване на конкурентоспособността на икономиките в ЕС в контекста на екологичния и цифровия преход; тя подчертава ролята на Фонда за справедлив преход за подпомагане на работниците и служителите и на Механизма за възстановяване и устойчивост и на политиката на сближаване и тяхното значение за справяне със социалните аспекти на прехода, и по-специално създаването на национална социална инфраструктура и осигуряване на подкрепа за търсещите работа, включително повишаване на квалификацията и преквалификация, като същевременно се осигури защита за пренебрегнатите, и призовава за ускоряване на тяхното прилагане;
9. комисията по заетост и социални въпроси счита психичното здраве на работното място за друг много важен въпрос на социалната политика; пандемията ускори навлизането на нова действителност и нови форми на труд вследствие на цифровизацията, включително изкуствения интелект (ИИ), несигурността на работното място и несигурността въобще, алгоритмичното управление и културата „винаги на разположение“, които създават както възможности, така и предизвикателства за пазара на труда и за равновесието между професионалния и личния живот; във връзка с това комисията по заетост и социални въпроси приветства инициативата на Комисията за прилагане на всеобхватен подход към психичното здраве, както и заключенията на Съвета относно психичното здраве и несигурната заетост и ангажимента за регулиране на правото на откъсване от работната среда;
10. комисията по заетост и социални въпроси счита, че е от решаващо значение да се противодейства на изключването на работната сила вследствие на по-дълги периоди на отпуск по болест, причинени от тежки незаразни болести като рак, сърдечносъдови заболявания, диабет, хронични респираторни заболявания, психични разстройства и неврологични заболявания, както и ревматични заболявания и заболявания на опорно-двигателния апарат; поради това тя призовава за инициативи, насочени към адаптиране на работното място, гъвкави условия на труд и стратегии за подпомагане на завръщането на работниците и служителите след по-дълго отсъствие;
11. комисията по заетост и социални въпроси подчертава, че правото на труд и заетост е основно право, залегнало в член 27 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания; тя обаче отбелязва, че на равнище ЕС само 50,6% от хората с увреждания са заети спрямо 74,8% от хората без увреждания; поради това комисията призовава за създаването на гаранция за заетостта и уменията на хората с увреждания, за да се увеличи участието на хората с увреждания на отворения пазар на труда;
12. комисията по заетост и социални въпроси счита, че инвестициите в учене през целия живот, професионално образование и обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията са от съществено значение, за да се осигури подкрепа на работниците и служителите в екологичния и цифровия преход и за да се повиши устойчивата конкурентоспособност и издръжливостта на Съюза, включително на външни сътресения; комисията счита също така, че платформата за стратегически технологии за Европа (STEP) и въвеждането на академиите за промишленост с нулеви нетни емисии в рамките на законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии са важни компоненти на европейската стратегия за подкрепа на инвестициите в критични и нововъзникващи технологии, за преодоляване на недостига на работна ръка и за осигуряване на нужните умения;
13. комисията по заетост и социални въпроси подчертава основната роля, която академиите ще играят за разпространението на знания и умения в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, които могат да повишат конкурентоспособността на Съюза и да укрепят неговата позиция в секторите с нулеви нетни емисии в световен мащаб;
14. комисията по заетост и социални въпроси припомня ангажимента на Съюза да насърчава ролята на социалните партньори и да улеснява социалния диалог, в съответствие с член 152 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и подчертава необходимостта да се осигури подходяща подкрепа за социалния диалог и за капацитета на социалните партньори, както и необходимостта да се обезпечи подходяща подкрепа за мерките за информиране и обучение на синдикалните организации, включително в присъединяващите се държави; поради това тя се противопоставя на намалението в бюджета за 2025 г. на бюджетните кредити по тези бюджетни редове спрямо предходните години;
15. комисията по заетост и социални въпроси се застъпва за семейни политики и социални политики, както и за увеличено финансиране, за да се помогне на децата да се радват на по-добър живот и да се осигури равновесие между професионалния и личния живот на всички работници и служители; комисията признава решаващата роля на семейните и детските обезщетения, по-специално за уязвимите домакинства, като част от справедливите и приобщаващи системи за социална закрила, които трябва да бъдат съобразени с различните видове семейства и да предоставят своевременен достъп до социална закрила и подходяща подкрепа за всички в съответствие с практиките на държавите членки; поради това, като се имат предвид нарастващите равнища на детска бедност, комисията отново призовава за спешно увеличаване на финансирането на Европейската гаранция за децата и необходимостта от създаване на специален бюджет; освен това комисията припомня позицията си, че всички държави членки следва да използват най-малко 5% от средствата на ЕСФ+ при споделено управление за целенасочени действия за борба с детската бедност и за подкрепа на прилагането на гаранцията за децата, както и да използват пълноценно други съществуващи възможности за финансиране от бюджета на ЕС, като REACT-EU и Механизма за възстановяване и устойчивост, за изкореняване на детската бедност; тя подчертава значението на Европейската гаранция за децата за защитата на основните права и ключовите услуги;
16. комисията по заетост и социални въпроси подчертава, че ЕС е изправен пред демографски предизвикателства, свързани със застаряването на населението поради ниската раждаемост и увеличената продължителност на живота; в допълнение тя приветства европейската стратегия за грижите и призовава да се предвиди подходящо финансиране за тази стратегия в бюджета за 2025 г.; комисията призовава за допълнителни инициативи в подкрепа на лицата, полагащи професионални и непрофесионални грижи, техните условия на труд, както и равновесието между професионалния и личния им живот; комисията призовава въпреки това за решителни политически действия за справяне с последиците за обществото от демографските промени;
17. комисията по заетост и социални въпроси подчертава, че жените са изправени пред повишен риск от непълна заетост и безработица, както и пред социални рискове; постигането на целта за заетост, заложена в Декларацията от Порто, изисква амбициозни национални цели за приобщаване на жените към работната сила; комисията призовава за интегрирането на съобразен с равенството между половете бюджет, за да се съгласуват по-добре политиките и дейностите, които насърчават равното участие, а също така и равното заплащане, равните пенсии и равното третиране на жените на пазара на труда;
18. комисията по заетост и социални въпроси приветства факта, че Комисията допълнително разви методика за проследяване на разходите, свързани с равенството между половете, в МФР за периода 2021 — 2027 г., която взема под внимание разработването на политики и разпределението на ресурсите, и по-специално представянето на по-детайлна последваща оценка на въздействието по признак пол и докладване относно обемите; комисията изразява съжаление, че първите резултати от това проследяване показват неадекватността на разходите на ЕС в това отношение, като само 19 милиона евро от бюджета на ЕС имат пряко положително въздействие върху жените, и призовава Комисията да направи цялостна оценка на въздействието по признак пол и да улесни наличието на всички съответни данни за проследяването;
19. комисията по заетост и социални въпроси призовава Комисията да осигури по-подробна методика за проследяване на разходите във връзка с целите за устойчиво развитие (ЦУР) в рамките на социалния бюджет на ЕС, въз основа на принципите на Европейския стълб на социалните права и да представи набор от социални показатели и показатели за благосъстоянието, за да се измерва цялостното въздействие на различните инструменти на ЕС;
20. комисията по заетост и социални въпроси подчертава, че Европейският инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) доказа, че успешно противодейства на безработицата вследствие на пандемията от COVID-19, и освен това призовава Комисията да използва инструмента SURE и придобития чрез него опит, за да подкрепи националните схеми за защита на заетостта и запазване на доходите на работниците и служителите, които схеми могат да бъдат задействани временно, когато част от ЕС е в икономически шок;
21. комисията по заетост и социални въпроси настоява, че е важно да се инвестира в социално приобщаване и в мерки, по-специално за хората в уязвимо положение, както и за най-нуждаещите групи и групите в неравностойно положение; тя повтаря призива си за всеобхватна стратегия за борба с бедността; тя подчертава, че тази стратегия следва да включва нови и допълнителни инициативи за справяне с бедността и за постигане на целта относно бедността до 2030 г.; тя също така припомня на ЕС ангажимента му за изкореняване на бездомничеството до 2030 г. и подчертава, че е важно да се подобри жизненият стандарт на всички хора, живеещи в ЕС, както и да се преодолеят социалните различия в условията на живот и труд чрез социални инвестиции, включително подходящи социални услуги и основни услуги, качествено здравеопазване и добре функциониращи системи за обществено здравеопазване с достатъчен здравен персонал; във връзка с това комисията настоява, че правилата, уреждащи използването на разходите и средствата на Съюза, трябва да осигуряват и подобряват спазването на най-висшите социални права и демократични принципи, да бъдат приведени в съответствие със социалните ангажименти и цели на ЕС, както и с основните права на работниците и служителите; тя припомня задължението за спазване на Хартата на основните права на ЕС съгласно Регламента за ЕСФ+ и Регламента за общоприложимите разпоредби и призовава за разпоредби, съобразно които публични средства могат да бъдат предоставяни само на работодателите, които зачитат правата на работниците и служителите и приложимите условия на труд;
22. комисията по заетост и социални въпроси изразява загриженост относно влошаващото се положение по отношение на достъпа до жилища на достъпни цени в целия ЕС; във връзка с това тя приветства ангажимента на председателя на Комисията да представи европейски план за жилищно настаняване на достъпни цени, който ще включва подкрепа за създаването на допълнителни жилища на достъпни цени и инвестиции в тази област; тя настоятелно призовава Комисията да разгледа въпросите, свързани с жилищното настаняване, като един от основните си приоритети; тя също така настоятелно призовава държавите членки да използват пълноценно наличните средства по линия на политиката на сближаване за инвестиции в жилища на достъпни цени;
23. комисията по заетост и социални въпроси припомня съществената работа, извършена от петте агенции на ЕС с дейност в областта на социалната политика и политиката по заетостта, а именно Европейския орган по труда (ЕОТ), Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA), Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) и Европейската фондация за обучение (ETF); тя счита, че тези агенции и органи трябва да разполагат с подходящ брой служители и с достатъчно ресурси, като същевременно се отчита инфлацията, така че те да могат да изпълняват своя мандат, да постигат целите си и да изпълняват своите променящи се задачи; комисията по заетост и социални въпроси призовава Комисията да гарантира, че експертният опит на агенциите се използва там, където средствата на ЕС могат да се изразходват по-ефективно в сравнение с алтернативните решения; това включва достъп до програми като „Хоризонт Европа“ за агенциите, които имат ясен научноизследователски профил, като същевременно стриктно се избягва двойното финансиране на обичайните им дейности;
24. комисията по заетост и социални въпроси отново отправя призив за подкрепа на искането на ЕОТ за преобразуване на 15 длъжности за командировани национални експерти (КНЕ) в длъжности за срочно наети служители и за две допълнителни длъжности за договорно наети служители — без отражение върху бюджета — с цел да може да привлича и задържа човешките ресурси, необходими за изпълнението на неговите задачи, както и да се доближи делът на КНЕ от персонала на ЕОТ до стандартното положение в другите агенции на ЕС;
25. комисията по заетост и социални въпроси припомня, че пилотните проекти (ПП) и подготвителните действия (ПД) са от съществено значение за тестването на нови политически инициативи в областта на заетостта и социалното приобщаване; тя припомня обаче, че тяхната оценка е залегнала в Междуинституционалното споразумение, и отново призовава Комисията да оценява предложенията за ПП/ПД безпристрастно, въз основа на правна и финансова оценка, така че оценките да отразяват качествата на предложенията; тя за пореден път изразява разочарование от качеството на оценките на предложенията през последните години и настоятелно призовава Комисията да активизира диалога с Парламента относно начините, по които новаторските идеи биха могли да станат допустими, и да предостави подробни, по-ясни и по-прозрачни отзиви и обяснения на своите оценки; тя припомня също, че изпълнението на приет ПП/прието ПД трябва да съответства на приетото предложение.
ПРИЛОЖЕНИЕ: СУБЕКТИ ИЛИ ЛИЦА,
ПРЕДОСТАВИЛИ ИНФОРМАЦИЯ НА ДОКЛАДЧИКА
В рамките на своята изключителна отговорност докладчикът по становище декларира, че не е получена никаква информация от субекти или лица, които следва да бъдат посочени в настоящото приложение съгласно член 8 от приложение I към Правилника за дейността.
ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНА СРЕДА, ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ И БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ (12.9.2024)
Г-н Йохан Ван Овертвелд
Председател
Комисия по бюджети
БРЮКСЕЛ
Относно: Становище относно общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2025 година – всички раздели (2024/0176(BUD))
Уважаеми г-н Председател,
Координаторите на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (ENVI) решиха на 24 юли 2024 г. комисията ENVI да представи становище относно общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2025 година – всички раздели (2024/0176 (BUD)) под формата на писмо. Поради това, в качеството ми на председател на комисията ENVI и постоянен докладчик за бюджета, позволете ми да Ви представя предложенията на комисията ENVI под формата на параграфи от резолюция, които бяха приети от комисията ENVI на нейното заседание[23] от 12 септември 2024 г. и които любезно моля да бъдат взети предвид от Вашата комисия:
– подчертава, че бюджетът на Съюза за 2025 г. включва последиците от междинното преразглеждане на таваните на разходите в многогодишната финансова рамка (МФР), което беше извършено през февруари 2024 г., в отговор на различните предизвикателства, пред които е изправен Съюзът, включително непосредствената извънредна ситуация в областта на климата и околната среда, агресивната война на Русия срещу Украйна, миграционния натиск и първопричините за него, реакцията на кризата в Близкия изток и укрепването на капацитета ни за реагиране при природни бедствия;
– призовава да се осигурят необходимите човешки и финансови ресурси за бързото прилагане на законодателството, прието през последния законодателен цикъл в областта на климата, околната среда, безопасността на храните и здравето, като се постави акцент върху редица ключови приоритети, като например смекчаването на изменението на климата и адаптирането към него, биологичното разнообразие, справедливия преход и кръговата икономика;
– подчертава, че е важно да се засили ролята на Съюза на международната сцена чрез увеличаване на финансирането за действията на Съюза, които гарантират опазването на околната среда и борбата с изменението на климата в световен мащаб;
– припомня, че Европейският зелен пакт е стратегия за растеж и че неговите политики за изпълнение следва да допълват, подкрепят и повишават конкурентоспособността на Съюза чрез подходящо финансиране;
– припомня, че през периода 2021 – 2027 г. ЕС ще изразходва най-малко 30% от своя бюджет за цели, свързани с климата; приветства факта, че проектобюджетът за 2025 г. надхвърля тази цел, като 33,5% ще бъдат предназначени за интегрирането на въпросите, свързани с климата;
– припомня, че биологичното разнообразие следва да бъде интегрирано в програмите на ЕС, така че за цели в областта на биологичното разнообразие да бъдат разпределени най-малко 7,5% от годишните разходи през 2024 г. и 10% през 2026 г. и 2027 г.; изразява съжаление, че тези цели няма да бъдат постигнати, тъй като интегрирането на въпросите, свързани с биологичното разнообразие, представлява 7,3% от бюджета през 2024 г., 7,8% през 2026 г. и 7,9% през 2027 г.; поради това призовава Комисията и другите участници да гарантират бързото въвеждане на коригиращи мерки за постигане на целите за интегриране на въпросите, свързани с биологичното разнообразие; отбелязва важността на общата селскостопанска политика (ОСП) за постигането на целите в областта на биологичното разнообразие;
– отбелязва, че се предвижда поетите задължения по клъстер „Политика за околната среда и действията в областта на климата“ във функция 3 „Природни ресурси и околна среда“ да намалеят със 7,1 милиона евро, докато плащанията ще се увеличат с 28,3 милиона евро между 2024 г. и 2025 г.; счита, предвид целта на Съюза за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г., че предназначеният за този клъстер бюджет следва да бъде увеличен;
– припомня, че Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) е предназначен да подкрепи трайното възстановяване от пандемията от COVID-19 и да изгради устойчивост срещу бъдещи сътресения, а именно чрез подкрепа за зеления и цифровия преход; поради тази причина държавите членки се призовават да отделят най-малко 37% от общите си разходи за инвестиции и реформи в подкрепа на целите в областта на климата;
– подчертава, че е необходимо да се разпредели достатъчно финансиране за всеки отделен бюджетен ред, който допринася за осъществяването на екологичния преход, като се поставя специален акцент върху устойчивостта, изменението на климата и опазването на биологичното разнообразие, например опазването на пчелите и опрашителите и тяхната роля като показатели за здрави екосистеми;
– подчертава, че е необходимо да се разпредели достатъчно финансиране за програмата LIFE, която подкрепя опазването на природата и биологичното разнообразие, опазването и подобряването на качеството на въздуха и водата в Съюза и прехода към енергийно ефективна, основана на възобновяема енергия, кръгова, неутрална по отношение на климата и устойчива на изменението на климата икономика;
– подчертава важността на финансовите средства във Фонда за справедлив преход за подкрепата на регионите и секторите, които са най-силно засегнати от прехода на Съюза към прекратяване на използването на изкопаеми горива;
– приветства подхода на Комисията, състоящ се в това да започне подготвителните дейности за новия Социален фонд за климата, създаден с цел смекчаване на социалните последици за уязвимите групи в Съюза, произтичащи от разширяването на обхвата на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) с включването на сградите, автомобилния транспорт и допълнителните видове горива; подчертава, че е необходимо да се извършва мониторинг на правилното изпълнение на националните социални планове в областта на климата и националните приходи от СТЕ 2, и призовава Комисията да прецени дали те са достатъчни, за да се смекчи напълно икономическото въздействие на СТЕ 2 върху тези домакинства, и дали са необходими по-силни защити, за да се предотврати непропорционалното въздействие на увеличените разходи върху хората, които най-малко могат да си ги позволят; отбелязва, че част от приходите от търговете на квоти за емисии в рамките на СТЕ 2 ще захранват Социалния фонд за климата;
– приветства разпределянето на финансиране за създаването на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ), който е насочен към справяне с риска от изместване на въглеродни емисии, като гарантира, че вътрешното производство и вносът подлежат на сходни равнища на ценообразуване на въглеродните емисии, и насърчава производителите в трети държави да възприемат технологии за декарбонизация;
– изразява дълбоко съжаление относно преразпределянето на 1 милиард евро от програмата „ЕС в подкрепа на здравето“ за периода 2025 – 2027 г., което представлява намаление с почти 20% на общия бюджет, договорен по време на междинното преразглеждане на МФР, което включва преразпределянето на 189 милиона евро през 2025 г. към други бюджетни редове и застрашава способността на програмата да постигне ключовите си цели; призовава Комисията, държавите членки и другите участници да намерят практически начини за компенсиране на това съкращение, за да гарантират постигането на целта на фонда за изграждане на по-силни, по-устойчиви и по-достъпни здравни системи, и да увеличат финансирането на програмата „ЕС в подкрепа на здравето“ чрез различни канали, например чрез Инструмента за гъвкавост; освен това, в контекста на следващата МФР, се застъпва решително за значително увеличаване на финансирането за здравеопазване; подчертава, че е необходимо също така да се разпредели достатъчно финансиране за европейското пространство на здравни данни (ЕПЗД), за да се гарантира правилното му внедряване;
– призовава освен това за увеличение на бюджета за клъстер „Здравеопазване“ в рамките на програма „Хоризонт ЕС“ с цел да се подкрепи медицинската научноизследователска и развойна дейност в критични области, в които съществува неефективност на пазара, като например справянето с антимикробната резистентност (АМР) и укрепването на капацитета на Европа за научноизследователска и развойна дейност за справяне с нововъзникващите, появяващите се отново, пренебрегваните и редките заболявания; подчертава, че е изключително важно да се запазят бюджетните редове за здравеопазване за останалата част от МФР, като се отменят предложените съкращения;
– изразява съжаление относно съкращенията в размер на 37 милиона евро (поети задължения) и 154,9 милиона евро (плащания) по бюджетните редове за Механизма за гражданска защита на Съюза (RescEU), особено като се има предвид необходимостта да се осигури подходящо финансиране за този инструмент за справяне с непрекъснато влошаващите се екстремни метеорологични условия и произтичащите от тях природни бедствия, като например, наред с другото, наводненията и горските пожари в Съюза; настоятелно призовава за разпределянето на по-голямо финансиране за съответните бюджетни редове;
– приветства увеличаването на ресурсите за европейските агенции, попадащи в сферата на компетентност на комисията ENVI, като например Европейската агенция за околна среда (ЕАОС), Европейската агенция по химикали (ECHA), Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и Европейската агенция по лекарствата (EMA), за да се гарантира, че те могат да изпълняват пълноценно важните си функции в изготвянето на европейските политики в отговор на предизвикателствата, пред които е изправен Съюзът; подчертава необходимостта от достатъчно финансиране в дългосрочен план, за да се даде възможност за тяхното правилно и ефективно функциониране;
– изразява съжаление относно направените от Съвета съкращения по различни бюджетни редове, които засягат действия, попадащи в сферата на компетентност на комисията ENVI, като например клъстера „Здравеопазване“, ECHA, разходите за подкрепа за програмите „ЕС в подкрепа на здравето“ и LIFE, както и бюджетните редове, свързани с природата и биологичното разнообразие, кръговата икономика и качеството на живот, смекчаването на изменението на климата и адаптирането към него, както и прехода към чиста енергия; и
– отново подчертава, че е важно да се осигури една подобрена система на собствени ресурси на ЕС, която е в състояние да се справи с предизвикателствата и да допринесе за постигането на целите на Съюза в областта на здравето, околната среда и климата.
Изпратих подобно писмо на г‑н Виктор Негреску, главен докладчик за бюджета за 2025 г.
С уважение,
Антонио Декаро
ПРИЛОЖЕНИЕ: СУБЕКТИ ИЛИ ЛИЦА,
ПРЕДОСТАВИЛИ ИНФОРМАЦИЯ НА ДОКЛАДЧИКА ПО СТАНОВИЩЕ
В рамките на своята изключителна отговорност председателят в качеството си на докладчик по становище декларира, че не е получена никаква информация от субекти или лица, които следва да бъдат посочени в настоящото приложение съгласно член 8 от приложение I към Правилника за дейността.
ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО ПРОМИШЛЕНОСТ, ИЗСЛЕДВАНИЯ И ЕНЕРГЕТИКА ( 12.9.2024)
Г-н Йохан Ван Овертвелд
Председател
Комисия по бюджети
БРЮКСЕЛ
Относно: Становище под формата на писмо относно общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2025 година – всички раздели (2024/0176(BUD))
Уважаеми г-н Председател,
В рамките на горепосочената процедура беше възложено на комисията по промишленост, изследвания и енергетика да представи становище на Вашата комисия. На своето заседание от 24 юли 2024 г. тя реши да представи това становище под формата на писмо.
Комисията по промишленост, изследвания и енергетика разгледа този въпрос на своето заседание от 12 септември 2024 г. На същото заседание тя реши да прикани водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения.
С уважение,
Борис Будка Кристиян Елер
Председател Докладчик
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
1. Припомня становището на комисията ITRE относно насоките за бюджета на ЕС за 2025 г. и призовава за амбициозен бюджет, който да се съсредоточи върху укрепването на конкурентоспособността на Европа в световната икономика, подкрепата за отворената стратегическа автономност на Съюза и намаляването на зависимостта от ненадеждни държави извън ЕС в ключови промишлени сектори; напълно подкрепя двойния цифров и екологичен преход и пътя към неутралност по отношение на климата до 2050 г., както е посочено в Европейския зелен пакт; призовава за достатъчни и надеждни ресурси за увеличаване на възобновяемите енергийни източници, укрепване на електроенергийните мрежи и засилване на междусистемните връзки на енергийния пазар на ЕС, за да се гарантират сигурни доставки на финансово достъпна енергийна сигурност и постигането на нашите цели в областта на климата и енергетиката; подчертава, че предоставянето на достатъчно финансиране за изпълнението на всички програми на ЕС, създадени в рамките на МФР, ще бъде от първостепенно значение за постигането на тези цели в областта на промишлената, цифровата и енергийната политика; подчертава необходимостта от предоставяне на значително финансиране на Украйна, тъй като тя продължава да страда от руската агресивна война, както и с оглед на нейното следвоенно възстановяване и интеграция в ЕС;
2. категорично отхвърля подхода, възприет от Съвета в неговата позиция (17 юли 2024 г.) относно проектобюджета на ЕС за 2025 г. на Комисията и акцента му върху съкращаването на средствата за стратегически програми на ЕС; счита, че тези последни опити за намаляване на разходите са в пряко противоречие със Стратегическата програма за периода 2024—2029 г. и Политическите насоки за новата Комисия, която трябва да изпълни бюджета на Съюза за 2025 г.; счита, че позицията на Съвета не отразява нарастващите предизвикателства, пред които е изправена Европа от икономическа, социална, екологична и геополитическа гледна точка, и изразява съжаление, че предложените съкращения отново се съсредоточават върху функция 1 от МФР (Единен пазар, иновации и цифрови технологии), която е най-важната част от бюджета на ЕС за глобалната конкурентоспособност на Европа, двойния цифров и екологичен преход и нашия път към неутралност по отношение на климата;
3. противопоставя се на позицията на Съвета за допълнително намаляване на финансирането за научни изследвания и иновации на ЕС с 450 милиона евро под формата на поети задължения, като по-голямата част от предложените намаления (400 милиона евро) засягат бюджета за „Хоризонт Европа“; припомня, че Стратегическата програма определя целта за „преодоляване на различията между нашия растеж, производителност и иновации и международните партньори и основните конкуренти“ чрез „значителни колективни инвестиционни усилия, мобилизиращи както публично, така и частно финансиране“, и че заключенията от извънредното заседание на Европейския съвет през април 2024 г. включваха ангажимент за увеличаване на „инвестициите в научноизследователска и развойна дейност за постигане на целта за разходи от 3% от БВП“ като част от новия европейски пакт за конкурентоспособност; отбелязва, че дори при първоначално договорения бюджет за „Хоризонт Европа“ Съюзът не достига равнището на приноса, необходим за постигане на целта за 3% разходи; отбелязва, че Политическите насоки за новата Комисия включват ангажимент за „увеличаване на разходите ни за научни изследвания“; поради това счита, че тези предложени съкращения не само ще навредят сериозно в дългосрочен план на капацитета на Европа за научни изследвания и иновации, но и ще подкопаят доверието в амбициите на политиката на Съюза в областта на научните изследвания, могат да допринесат за изтичането на мозъци - водещи европейски изследователи и ще забавят ЕС в световната надпревара за научно и технологично лидерство; изразява убеждение, че са необходими много по-големи инвестиции в научни изследвания и иновации, за да може Европа да постигне напредък в технологичното си лидерство в секторите, които са най-силно засегнати от екологичния и цифровия преход; счита, че предложените съкращения са особено неразбираеми сега, тъй като са в допълнение към намаление с 2,1 милиарда евро на финансирането за „Хоризонт Европа“, концентрирано през последните три години от настоящата МФР, както беше договорено от Съвета по време на неотдавнашното предприето от него преразглеждане на МФР; припомня, че е важно да се разпределят достатъчно ресурси в подкрепа на приоритетите, обхванати от Платформата за стратегически технологии за Европа (STEP), за да се стимулират инвестициите в технологии от критично значение в Европа; счита, че Парламентът следва да възприеме противоположен подход и да подкрепи увеличаването на европейските научни изследвания и иновации чрез разумно преразпределяне на отменените бюджетни кредити и оставащите маржове в рамките на бюджета на ЕС, за да се гарантира по-високо равнище на финансиране от предложеното в проектобюджета на Комисията за 2025 г.; отново заявява с дълбоко убеждение, че счита, че всички отменени бюджетни кредити, произтичащи от научноизследователските програми, следва да се използват пряко в програмата за научни изследвания, и счита, че използването на отменени бюджетни кредити за научни изследвания за лихвени плащания чрез Инструмента на Европейския съюз за възстановяване EURI не е приемливо.
4. категорично се противопоставя на позицията на Съвета за намаляване на финансирането за европейски стратегически инвестиции с над 147 милиона евро под формата на поети задължения, най-вече драстично и напълно необосновано намаление от 110 милиона евро за Механизма за свързване на Европа — Цифрови технологии, което представлява съкращение от почти 50% на тази програма и следва исторически ниския бюджет за тази програма през 2024 г.; припомня, че Стратегическата програма очертава необходимостта от „авангардна цифрова инфраструктура“, а в Политическите насоки се определя необходимостта от „авангардна цифрова инфраструктура“, за да може Съюзът на данните да функционира, включително спешната необходимост от разгръщане на гигабитови инфраструктурни мрежи, за да се даде възможност за по-иновативни услуги за гражданите, предприятията и публичния сектор, за да се отговори на търсенето на по-бърза, по-надеждна и интензивна по отношение на данните свързаност; следователно заключава, че чрез това съкращение Съветът умишлено подкопава бъдещето на Европа; освен това подчертава своето възражение срещу предложеното намаление с почти 7 милиона евро на програмата „Цифрова Европа“ и предложеното намаление от над 30 милиона евро за InvestEU; припомня, че в Стратегическата програма се посочва необходимостта от „значителни колективни инвестиционни усилия, като се мобилизира както публично, така и частно финансиране“, за да се засили конкурентоспособността; във връзка с това счита, че Парламентът следва като минимум да подкрепи възстановяването на тези бюджетни редове до равнищата, първоначално предложени в проектобюджета на Комисията за 2025 г.;
5. категорично се противопоставя на позицията на Съвета за намаляване на финансирането за единния пазар на ЕС с над 10 милиона евро, включително съкращения с 5,5 милиона евро за програмата „Единен пазар“ (включително МСП) и близо 5 милиона евро съкращения на финансирането за свързаните децентрализирани агенции; също така се противопоставя на предложеното намаляване на финансирането за космическата програма на ЕС с близо 35 милиона евро, съсредоточено предимно върху драстични съкращения на жизненоважната програма на Съюза за сигурна свързаност; във връзка с това счита, че Парламентът следва като минимум да подкрепи възстановяването на тези бюджетни редове до равнищата, първоначално предложени в проектобюджета на Комисията за 2025 г.;
6. подчертава, че предложените от Съвета съкращения също така ще окажат отрицателно въздействие върху нашата хоризонтална цел по отношение на разходите в областта на климата, като се има предвид, че тези програми, и по-специално „Хоризонт Европа“, допринасят повече от повечето други части на бюджета на Съюза за тази цел;
7. призовава Европейската комисия и Съвета да осигурят подходящо финансиране и персонал за всички агенции и органи на Съюза в областите на политиката в сферите на промишлеността, научните изследвания, космическото пространство, енергетиката и киберсигурността с оглед на новите регулаторни задължения, увеличаването на работното натоварване и оперативните разходи, включително произтичащите от необходимостта да се гарантира високо равнище на защита на киберсигурността, приканва Комисията да разгледа задълбочено новите регулаторни задължения и увеличеното работно натоварване, произтичащо от законодателството, при разпределението на ресурсите и персонала в рамките на своите служби.
8. решително осъжда продължаващата липса на напредък и липсата на конкретни нови идеи за това как да се развиват „собствените ресурси“ на ЕС, което би намалило зависимостта на годишния бюджет на ЕС от вноски от държавите членки и би било в състояние да изплати общите заеми, договорени за Next Generation EU; подчертава с дълбока загриженост, че тази липса на напредък отново идва за сметка на инвестициите в научни изследвания, като се има предвид, че при преразглеждането на МФР беше договорено отменените бюджетни кредити за научни изследвания да се използват като първи източник за финансиране на всички непокрити лихвени плащания, свързани с МВУ;
9. изисква от Комисията да ускори работата си за опростяване на програмите на Съюза от гледна точка на крайните ползватели, като се стреми да намали административната сложност на кандидатстването за и управлението на средства на Съюза; счита, че опростяването следва да бъде подкрепено от ясни доказателства за ползите, които те ще имат за крайните ползватели на средства на Съюза; подчертава, че опростяването е свързано с по-добри и по-интелигентни начини на работа, като същевременно се запазват всички стандарти, договорени в Междуинституционалното споразумение по бюджетните въпроси, както и във Финансовия регламент, за изпълнението на бюджета на Съюза.
ПРИЛОЖЕНИЕ: СУБЕКТИ ИЛИ ЛИЦА, ПРЕДОСТАВИЛИ ИНФОРМАЦИЯ НА ДОКЛАДЧИКА ПО СТАНОВИЩЕ
В рамките на своята изключителна отговорност докладчикът декларира, че не е получена никаква информация от субекти или лица, които следва да бъдат посочени в настоящото приложение съгласно член 8 от приложение I към Правилника за дейността.
ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО ВЪТРЕШНИЯ ПАЗАР И ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ (05.09.2024)
Г-н Йохан Ван Овертвелд
Председател
Комисия по бюджети
БРЮКСЕЛ
Относно: Становище относно общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2025 година – всички раздели 2024/0176(BUD)
Уважаеми г-н Председател,
В рамките на горепосочената процедура на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите беше възложено да представи становище на Вашата комисия. На своето заседание от 24 януари 2024 г. комисията реши да представи това становище под формата на писмо. Тя разгледа този въпрос на своето заседание от 5 септември 2024 г. и прие становището[24].
С уважение,
Анна Кавацини
Председател на IMCO
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по бюджети да вземе предвид в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. разбира необходимостта от преструктуриране на МФР, за да се отразят променените бюджетни нужди, произтичащи от ситуацията след пандемията, високата инфлация и руското нашествие в Украйна, но същевременно подчертава необходимостта от укрепване на конкурентоспособността на ЕС чрез задълбочаване и повишаване на устойчивостта на единния пазар, поради което е необходимо адекватно финансиране на програмите за единния пазар, тъй като той играе ключова роля в процеса на икономическо възстановяване и постигането на целите на ЕС в областта на защитата на потребителите, цифровите технологии и устойчивостта;
2. изразява надежда, че новоизбраният колегиум на членовете на Комисията ще подкрепи по-нататъшното развитие на единния пазар в сектори като услугите, електронните комуникации и цифровата пазарна икономика; призовава за конкретни инициативи и действия за насърчаване на трансграничната търговия с услуги, премахване на необоснованите пречки пред свободното им движение, намаляване на необоснованата административна тежест за дружествата и гарантиране на адекватно въвеждане, спазване и прилагане на съществуващото законодателство;
3. вижда голям потенциал в настоящата реформа на Митническия кодекс на Съюза и в създаването на Митнически орган на ЕС; подчертава, че ефективното опростяване на митническите процедури и правилното прилагане на митническите системи са от съществено значение за борбата с измамите, фалшифицирането и транснационалната престъпност и за насърчаването на конкуренцията, гарантирането на спазването на правото на ЕС и защитата на потребителите; отново подчертава значението на адекватното и ефективно равнище на бюджетните кредити за поети задължения, за да се даде възможност за модернизиране на митническия съюз и разработване на електронни и по-автоматизирани митнически системи в интерес на по-голямата ефективност за дружествата от ЕС и рационализирана защита на потребителите;
4. отново призовава за достатъчно финансиране и персонал за ефективно и адекватно прилагане на Законодателния акт за цифровите пазари, което да гарантира навременното провеждане на проучвания на пазара за спазването на задълженията на пазачите на информационния вход, за да се поддържат справедливи и отворени цифрови пазари за предприятията и потребителите;
5. отбелязва предложението през 2025 г. за Законодателния акт за цифровите услуги да бъдат разпределени бюджетни кредити от таксите за надзор, начислявани от Комисията на доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки, като се гарантира надеждно прилагане и осигуряване на изпълнението в целия ЕС;
6. подчертава значението на разпределянето на подходящ бюджет за изпълнението на Законодателния акт на ЕС за изкуствения интелект през 2025 г.; подчертава, че равнището на финансиране, предвидено в бюджета за 2025 г., следва да подкрепя навременното създаване на Европейската служба за изкуствен интелект, Съвета по ИИ, консултативната група по ИИ и научната група по ИИ, включително наемането на около 50 лица на ЕПРВ;
7. приветства увеличените ресурси, разпределени за гарантиране на високо равнище на защита на потребителите и безопасност на продуктите, както и за надзор на пазара, припомня, че разпределянето на подходящи ресурси за справяне с нарастващия брой незаконни и несъответстващи на изискванията продукти на пазара е от решаващо значение за ефективната защита на потребителите и за избягване на нарушаването на конкуренцията;
8. счита, че са необходими допълнителни усилия за подкрепа на държавите членки в цифровизирането на публичния сектор, особено по отношение на процедурите, които засягат предприятията и потребителите, което да им даде възможност да осъществяват административни процедури онлайн;
9. подчертава необходимостта от разпределяне на ресурси за осигуряване на достъп до интернет и до цифровизация за всички граждани на ЕС, особено за възрастните хора и хората, живеещи в селските райони; въпреки че е постигнат значителен напредък, трябва да се сложи край на цифровото разделение и да се гарантират равни условия за всички граждани;
10. припомня, че програмата за единния пазар има за цел да подкрепя действия в подкрепа на по-широкото използване на стратегически обществени поръчки, включително подобряване на достъпа на МСП и лицата на свободна практика до обществени поръчки; отбелязва, че възприемането на най-добри практики в областта на обществените поръчки за проекти, финансирани от ЕС, би могло да спомогне за избягването на често допускани грешки и да гарантира правилното използване на инвестициите;
11. подчертава необходимостта от финансиране от ЕС, което да спомогне за гарантиране на по-стриктно спазване от страна на икономическите оператори на правилата, определени на равнището на ЕС, когато пускат продукт или услуга на пазара; във връзка с това призовава за увеличаване на бюджета за финансиране на развитието на капацитета на ЕС, като например съоръженията на Съюза за изпитване, както и на действия в подкрепа на по-тясното сътрудничество и взаимодействието между органите за надзор на пазара на равнището на ЕС и националните органи за надзор на пазара, за да се гарантира безопасността на продуктите, както и доверието на потребителите, по-специално при трансграничните покупки и за категориите продукти, изложени на риск; отправя искане към Комисията да осигури достатъчно финансиране в това отношение.
ПРИЛОЖЕНИЕ: СУБЕКТИ ИЛИ ЛИЦА, ПРЕДОСТАВИЛИ ИНФОРМАЦИЯ НА ДОКЛАДЧИКА ПО СТАНОВИЩЕ
В рамките на своята изключителна отговорност председателят в качеството си на докладчик по становище декларира, че не е получена никаква информация от субекти или лица, които следва да бъдат посочени в настоящото приложение съгласно член 8 от приложение I към Правилника за дейността.
ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ И ТУРИЗЪМ (5.9.2024)
Йохан Ван Овертвелд
Председател
Комисия по бюджети
БРЮКСЕЛ
Относно: Становище относно общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2025 година – всички раздели (2024/0176(BUD))
Уважаеми г-н Председател,
В рамките на горепосочената процедура беше възложено на комисията по транспорт и туризъм да представи становище на Вашата комисия. На своето заседание от 24 юли 2024 г. тя реши да представи това становище под формата на писмо.
Комисията по транспорт и туризъм разгледа този въпрос на своето заседание от 4 септември 2024 г. На това заседание[25] тя реши да представи изложеното по-долу становище на водещата комисия по бюджети.
С уважение,
(подпис) Елисавет Воземберг-Вриониди
СТАНОВИЩЕ
А. Като има предвид, че Механизмът за свързване на Европа в областта на транспорта (МСЕ — транспорт) е основният европейски инструмент за стратегически инвестиции в развитието на инфраструктурата по мрежата TEN-T, който дава възможност за подобряване и модернизиране на мрежата на ЕС от пътища, железопътни линии, вътрешни водни пътища, морски маршрути, градски възли, пристанища, летища и терминали, както и превръщането ѝ във взаимосвързана, безопасна, интелигентна и устойчива европейска транспортна система; като има предвид, че наскоро приключилото преразглеждане на Регламента относно насоките за TEN-T[26] потвърди задължението за завършване на основната мрежа до 2030 г., разширената основна мрежа до 2040 г. и широкообхватната мрежа до 2050 г.;
Б. Като има предвид, че новата геополитическа ситуация, предизвикана от незаконната и необоснована война на Русия срещу Украйна, подчерта значението на добре свързаната мрежа за военна мобилност с по-кратки срокове за реагиране, както и на сигурна, устойчива и издръжлива транспортна инфраструктура и способности;
В. Като има предвид, че коридорите на солидарността между ЕС и Украйна полагат основите за по-дългосрочна свързаност между ЕС и Украйна и ще бъдат от основно значение за възстановяването и интеграцията на Украйна в единния пазар; като има предвид, че МСЕ допринесе за финансирането на критичните нужди по границите и за предприемането на първоначални стъпки към интегрирането на транспортните системи на Украйна и Молдова в мрежата TEN-T на ЕС; като има предвид, че е постигнат значителен напредък и в прехода към европейското стандартно междурелсие, което допринася за създаването на оперативно съвместима железопътна система на ЕС;
Г. Като има предвид, че продължаващата криза в Червено море наруши глобалната мрежа за морски транспорт, като подчерта решаващото значение на осигуряването на издръжливи и устойчиви морски вериги на доставки за Съюза в съответствие с целите на европейското морско пространство, установено съгласно преразгледаните насоки за TEN-T;
Д. Като има предвид, че въпреки многократните призиви на Европейския парламент[27], членството на България и Румъния в Шенгенското пространство остава ограничено до въздушните и морските маршрути; като има предвид, че оставането извън сухопътните граници на Шенгенското пространство засяга пътуващите до работното място, транспортните дружества и туристическите оператори, като нарушава свободното движение на хора, стоки и услуги в целия ЕС и в крайна сметка възпрепятства гладкото функциониране на единния пазар;
Е. Като има предвид, че повечето нови законодателни актове, приложими за транспортния сектор, предполагат допълнителни отговорности за транспортните агенции на Съюза, което показва, че подходящото им финансиране следва да съответства на това нарастващо равнище на тяхната отговорност, но не следва да бъде за сметка на пакета МСЕ — транспорт; като има предвид, че осигуряването на подходящ бюджет за свързаните с транспорта съвместни предприятия като движеща сила за иновациите и развитието в областта на транспорта е също толкова важно;
Ж. Като има предвид, че промишлената стратегия на Комисията от 2021 г. определи туризма като една от основните промишлени екосистеми в ЕС; като има предвид, че туризмът беше сред секторите, които бяха най-силно засегнати от няколко последователни кризи, включително COVID-19 и войната в Украйна; като има предвид, че той е силно засегнат от изменението на климата; като има предвид, че справянето с тези предизвикателства изисква координиран подход на равнището на ЕС и подходящо финансиране;
1. Призовава за увеличаване на финансирането за МСЕ — транспорт, по-специално с оглед на съкращенията от предходните години, както и повишаването на цените на строителството и суровините, което в крайна сметка би могло да увеличи предвидения бюджет за проекти; посочва значителните потребности от инвестиции за изграждането, поддръжката и модернизирането на инфраструктурата, за увеличаване на трансграничния транспортен капацитет за устойчива и издръжлива на сътресения въздушна и морска транспортна мрежа и за ефективното им използване за премахване на участъците с недостатъчен капацитет и липсващите връзки, за подкрепа на целта за декарбонизация на транспорта и за предоставяне на висококачествени услуги както на гражданите, така и на предприятията; в този контекст обръща специално внимание на финансирането, необходимо за разгръщането на инфраструктура за доставка на алтернативни горива, като например публично достъпни електрически зарядни центрове, станции за биогорива и зареждане с водород в основните транспортни коридори и центрове на ЕС;
2. Призовава за достатъчно ресурси за намаляване на регионалните различия чрез подкрепа за завършването на мрежата TEN-T в държавите, които се ползват от Кохезионния фонд; призовава за увеличаване на средствата за Фонда за справедлив преход (ФСП), който инвестира в безопасна, устойчива и издръжлива транспортна инфраструктура в най-засегнатите — слабо населени и селски, екологично уязвими и необлагодетелствани — райони, като допринася за насърчаването на финансово приемливи и достъпни, интелигентни и устойчиви услуги за мобилност, както и за повишаването на квалификацията и преквалификацията на работниците в транспортния сектор;
3. Настоява, че след драстичното, повече от четирикратно намаление на бюджета за военна мобилност в сравнение с 6,5 милиарда евро, първоначално предвидени за целия период на МФР за периода 2021—2027 г., е от решаващо значение той да бъде възстановен поне на базата на първоначалното предложение на Комисията, което получи пълна подкрепа от Европейския парламент; подчертава, че руската агресия показва необходимостта от модернизиране на транспортната инфраструктура с двойна употреба по протежение на европейската мрежа за военна мобилност, като се адаптират, когато е необходимо, части от инфраструктурата на TEN-T към двойна употреба, за да се отговори както на гражданските, така и на отбранителните потребности, като се обръща специално внимание на маршрутите, необходими за придвижването на военни сили в кратки срокове и в голям мащаб;
4. Подчертава значението на проектите, насочени към по-голям капацитет по коридорите на солидарността между ЕС и Украйна, които включват подобрения на инфраструктурата на железопътния транспорт, автомобилния транспорт и вътрешните водни пътища между Украйна, Молдова и ЕС, като например дейности за увеличаване на капацитета на железопътните гранични пунктове, нови пътни участъци, както и проучвания и работа за интегриране на украинските железници в железопътната система на ЕС;
5. Припомня, че България и Румъния непрекъснато са действали като ключови фактори, допринасящи за вътрешната сигурност на Шенгенското пространство; подчертава, че частичното им присъединяване към Шенгенското пространство оказва отрицателно въздействие не само върху свободата на движение, но и върху целите на транспортната политика на ЕС, и обръща специално внимание на икономическите загуби, понесени от двете държави в резултат на увеличените транспортни разходи и закъснения, както и на намаляването на търговията и туризма;
6. Припомня, че Агенцията за авиационна безопасност на ЕС (ЕААБ) е основна сила в усилията за подкрепа на устойчивостта и бъдещото развитие на сектора на въздухоплаването и за гарантиране на високо равнище на безопасен и устойчив въздушен транспорт; поради това изразява съжаление относно намаляването на бюджетните средства за ЕААБ и призовава за предоставяне на подходящо финансиране на Агенцията с оглед на нейните нови отговорности, по-специално произтичащи от нейната роля съгласно Регламента ReFuelEU — сектор „Авиация“[28], и наскоро договорената реформа на Единното европейско небе;
7. Отбелязва, че Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ) вече изпълнява функции, които не са обхванати от настоящия ѝ бюджет; подчертава, че е важно да се гарантира непрекъснатото укрепване на системата THETIS-MRV; припомня очакваното повишаване на ролята и задачите на Агенцията в съответните области на реагиране на замърсяване на морето, причинено от кораби, и възможността за включване на разливи от газови и нефтени инсталации; припомня предстоящите междуинституционални преговори относно новия регламент за ЕАМБ, чиято цел е да се засили ролята на Агенцията в обслужването на интересите на ЕС в областта на морското дело за безопасен, сигурен, устойчив и конкурентоспособен морски сектор; в този контекст призовава да се предоставят на ЕАМБ допълнителни ресурси, които са съизмерими с нейния мандат;
8. Изразява съжаление, че в момент, в който ЕС трябва да увеличи дела на пътническия и товарния железопътен транспорт, с конкретни цели за 2030 г. в рамките на своята Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност, бюджетът на Агенцията за железопътен транспорт на ЕС (ERA) остава неприемливо нисък; припомня броя на тежките железопътни произшествия през последните години и очевидната липса на подходяща рамка за докладване на инциденти в ЕС; отбелязва, че Агенцията се нуждае от подходящи ресурси в разгара на своите задачи, включително засилената си надзорна роля при прехвърлянето на пътническия и товарния транспорт от автомобилния към железопътния транспорт, премахването на трансграничните участъци с недостатъчен капацитет и с неефективност, внедряването на Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS) и подкрепата за целите за завършване на TEN-T, особено по трансграничните участъци; с оглед на гореизложеното призовава за значително увеличение на бюджета на Агенцията, за да се даде възможност за по-добро наблюдение и осигуряване на изпълнението на изискванията за безопасност и да се гарантира изпълнението на предстоящите регулаторни задължения, определени в предложението на Комисията за регламент относно железопътния капацитет[29];
9. Отново заявява, че съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“ (CAJU) е от основно значение за успешното и навременно внедряване на конкурентоспособни в световен мащаб нови въздухоплавателни средства с революционни експлоатационни подобрения за повишаване на устойчивостта на въздухоплаването; приветства увеличаването на бюджетните средства за съвместното предприятие CAJU, но призовава за допълнително увеличениес оглед на неговите потребности, свързани с подготовката за етапа на демонстрация на полети и доближаване на научните изследвания до пазара;
10. Подчертава, че създаването на съвместното предприятие SESAR 3 в рамките на програмата „Хоризонт Европа“ признава значението на управлението на въздушното движение за изграждането на по-интелигентно, по-безопасно и по-устойчиво въздухоплаване; припомня, че съвместното предприятие SESAR 3 се очаква да допринесе за укрепване на конкурентоспособността на европейската авиационна промишленост и за създаването на европейско въздушно пространство като най-ефективното и екологосъобразно небе в света; поради това призовава за увеличение, за да се гарантира непрекъснатостта на тази амбициозна работа;
11. Припомня, че съвместното предприятие „Европейски железопътен транспорт“ (EU-Rail) е в основата на превръщането на европейската железопътна система в интегрирана мрежа с голям капацитет и постигането на единно европейско железопътно пространство, което улеснява преминаването на пътническия и товарния транспорт от автомобилен към железопътен транспорт; призовава за значително увеличение в подкрепа на бързия преход към по-ефективна и устойчива европейска железопътна система, интегрирана в по-широката система за мобилност;
12. Припомня, както се посочва в наскоро одобрените насоки за TEN-T, значението на финансирането на генерален план за развитието на европейска високоскоростна мрежа за свързване на столиците на ЕС и големите градове;
13. Припомня, че водородните технологии и системи, особено тези, които се основават на енергия от възобновяеми източници, са определени от Комисията като стратегическа верига за създаване на стойност за Европа; подчертава, че съвместното предприятие „Чист водород“ е от ключово значение за укрепване на конкурентоспособността на веригата за създаване на стойност в областта на чистия водород в ЕС, по-специално с оглед на ускоряването на навлизането на пазара на иновативни конкурентоспособни „чисти“ решения, които биха могли да се използват предимно в трудни за намаляване на емисиите видове транспорт, като например въздухоплаването и морския транспорт; предупреждава за всякакви намаления, които биха могли да подкопаят укрепването на стратегическите вериги за създаване на стойност за подготвен за бъдещето транспорт в ЕС;
14. Отново отправя дългосрочния и редовен призив на Европейския парламент за включване на специален бюджетен ред за устойчив туризъм в МФР за периода 2021—2027 г. и след това; подчертава необходимостта от подкрепа за възстановяването и модернизацията на сектора в контекста на екологичния и цифровия преход, за да може туризмът да стане по-устойчив и издръжлив; изразява убеждението си, че това изисква координиран отговор на равнище ЕС, който да отразява значението на туристическия сектор за икономиката и работната сила на ЕС, подкрепен с подходящи бюджетни средства.
ПРИЛОЖЕНИЕ: СУБЕКТИ ИЛИ ЛИЦА, ПРЕДОСТАВИЛИ ИНФОРМАЦИЯ НА ДОКЛАДЧИКА
В рамките на своята изключителна отговорност докладчикът по становище декларира, че не е получена никаква информация от субекти или лица, които следва да бъдат посочени в настоящото приложение съгласно член 8 от приложение I към Правилника за дейността.
ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА И ОБРАЗОВАНИЕ (3.10.2024)
Г-н Йохан Ван Овертвелд
Председател
Комисия по бюджети
БРЮКСЕЛ
Относно: Становище относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2025 година – всички раздели (COM(2024)0300 – C10-00482/2024 – 2024/0176 (BUD))
Уважаеми г-н Председател,
В рамките на горепосочената процедура на комисията по култура и образование беше възложено да представи становище на Вашата комисия. На своето заседание от 23 юли 2024 г. тя реши да представи това становище под формата на писмо. Тя разгледа въпроса и одобри становището чрез писмена процедура на 12 септември 2024 г.
Комисията по култура и образование прие следната позиция на 3 октомври 2024 г.[30] и аз приканвам водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
С уважение,
Нела Рил
СТАНОВИЩЕ
1. категорично се противопоставя на направените от Съвета съкращения в бюджета за 2025 г., по-специално по програмата „Еразъм+“ – една от най-успешните програми на Съюза, която инвестира стратегически в бъдещето на младите хора;
2. ето защо решава да увеличи средствата по бюджетните редове за „Еразъм+“ (+58 милиона евро), „Творческа Европа“ (+48 милиона евро) и Европейския корпус за солидарност (ЕКС) (+5 милиона евро);
3. изтъква необходимостта от подкрепа за секторите и индустриите на културата и творчеството, журналистите и медийните специалисти, както и образователния сектор, с цел управление на многобройните кризи, включително руската агресивна война срещу Украйна;
4. подчертава ролята на „Еразъм+“ за насърчаване на младите хора да участват в демократичния живот на Европа; подкрепя младите хора, които участват в доброволческа дейност и действия за солидарност; подчертава, че е необходимо да се увеличи размерът на безвъзмездните средства за оперативни разходи за младежките организации, да се подкрепи гражданското образование и да се осигури капацитет за нарастващия брой заявления по линия на ЕКС;
5. подчертава водещите инициативи в рамките на „Еразъм+“, които допринасят за изграждането на европейско пространство за образование чрез мобилност и сътрудничество в областта на образованието и ученето; подчертава необходимите усилия за разширяване на участието и постигане на целите за приобщаване, екологизиране, цифровизация и мобилност;
6. подчертава необходимостта от подкрепа за спорта в рамките на „Еразъм+“, за да се насърчи неговата роля за подобряване на физическото и психическото здраве и социалното приобщаване, както и от борба с дискриминацията;
7. решително се противопоставя на всякакви евентуални опити от страна на Комисията за намаляване на финансирането за програмата „Еразъм+“ в края на настоящата многогодишна финансова рамка;
8. подчертава, че „Творческа Европа“, единствената програма на ЕС, която пряко подкрепя секторите и индустриите на културата и творчеството, се нуждае от значително подсилване на всички свои направления предвид продължаващите усилия на секторите да се възстановят след пандемията;
9. призовава за значително подсилване на направлението „Култура“, което привлече много повече заявления от възможното, включително дългоочакваното допълнително финансиране за инициативата „Европейски столици на културата“ (ЕСК) (награда в размер на 1,5 милиона евро за последните 15 години), както и за необходимите ресурси за привеждане на направлението в съответствие с приоритетите и работния план на ЕС за културата за периода 2023 – 2026 г.;
10. припомня, че направлението „Медии“ придружава прилагането на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги и на наскоро приетия Европейски акт за свободата на медиите, като последният не беше предвиден при първоначалното изчисляване на бюджетния ред от МФР;
11. подчертава необходимостта от подкрепа за аудио-визуалния сектор и европейските медийни таланти чрез насърчаване на тяхното многообразие и подкрепа за тяхната икономическа устойчивост и справедливо възнаграждение в цифровата среда;
12. отново заявява необходимостта от подкрепа за редакционните и новинарските медии, включително журналистите, които се сблъскват със структурни и технологични промени, водещи до ширеща се дезинформация и разрастващи се „новинарски пустини“;
13. припомня значението на направлението за ангажираност на гражданите в програмата „Граждани, равенство, права и ценности“, по-специално по отношение на дейностите по побратимяване на градове и възпоменателните прояви.
ПРИЛОЖЕНИЕ: СУБЕКТИ ИЛИ ЛИЦА, ПРЕДОСТАВИЛИ ИНФОРМАЦИЯ НА ДОКЛАДЧИКА ПО СТАНОВИЩЕ
В рамките на своята изключителна отговорност докладчикът по становище декларира, че не е получена никаква информация от субекти или лица, които следва да бъдат посочени в настоящото приложение съгласно член 8 от приложение I към Правилника за дейността.
ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО КОНСТИТУЦИОННИ ВЪПРОСИ (4.9.2024)
Йохан Ван Овертвелд
Председател
Комисия по бюджети
БРЮКСЕЛ
Относно: Становище относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2025 година – всички раздели. (2024/0176(BUD))
Уважаеми г-н Председател,
В рамките на горепосочената процедура на комисията по конституционни въпроси беше възложено да представи становище на Вашата комисия. На своето заседание от 4 септември 2024 г. тя реши да представи това становище под формата на писмо.
Комисията по конституционни въпроси разгледа този въпрос на своето заседание от 4 септември 2024 г. На същото заседание[31] тя реши да представи на водещата комисия по бюджети становището, изложено по-долу.
С уважение,
Свен Зимон
СТАНОВИЩЕ
А. като има предвид, че 2025 г. ще бъде годината след изборите за Европейски парламент и началото на новия законодателен мандат на институциите на ЕС;
1. отбелязва, че не е предложено увеличение на финансирането за представителствата на Комисията, нито за позиция „Комуникационни услуги за гражданите“; предлага 5-процентно увеличение на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания по тези бюджетни редове спрямо равнищата от 2024 г.; счита, че това увеличение е необходимо с цел насърчаване на проактивен диалог и по-активно участие на гражданите, и особено на младите хора, по свързаните с ЕС въпроси в началото на новия парламентарен мандат в държавите членки и с цел разработване на комуникационни дейности за борба с дезинформацията и невярната информация;
2. подчертава, че съгласно заключенията на Европейския съвет предизвикателството, свързано с бъдещото разширяване на ЕС, не може да бъде преодоляно без увеличаване на бюджета на ЕС с допълнителни собствени ресурси; призовава за започването на обсъждания на съответните финансови реформи през 2025 г., успоредно с текущите преговори за присъединяване, като се гарантира, че бюджетът на ЕС е пригоден за бъдещето и че европейските предизвикателства се посрещат на европейско равнище;
3. посочва, че бюджетът на ЕС за 2025 г. следва да осигури необходимите ресурси за прилагането на текущата процедура за изменение на Договорите;
4. настоятелно призовава комисията по бюджети да включи в своята позиция горепосочените увеличения по бюджетните редове, тъй като те служат за постигане на конкретни резултати и за качествена комуникация за гражданите.
ПРИЛОЖЕНИЕ: СУБЕКТИ ИЛИ ЛИЦА,
ПРЕДОСТАВИЛИ ИНФОРМАЦИЯ НА ДОКЛАДЧИКА
В рамките на своята изключителна отговорност председателят в качеството си на докладчик по становище декларира, че не е получена никаква информация от субекти или лица, които следва да бъдат посочени в настоящото приложение съгласно член 8 от приложение I към Правилника за дейността.
ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НА ЖЕНИТЕ И РАВЕНСТВОТО МЕЖДУ ПОЛОВЕТЕ (5.9.2024)
Йохан Ван Овертвелд
Председател
Комисия по бюджети
БРЮКСЕЛ
Относно: Становище относно общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2025 година – всички раздели (2024/0176(BUD))
Уважаеми г-н Председател,
В рамките на горепосочената процедура, на комисията по правата на жените и равенството между половете беше възложено да представи становище на Вашата комисия. На своето заседание от 24 юли 2024 г. тя реши да представи това становище под формата на писмо.
Комисията по правата на жените и равенството между половете разгледа въпроса на своето заседание от 5 септември 2024 г. На това заседание[32] тя реши да представи изложеното по-долу становище на водещата комисия по бюджети.
С уважение,
Лина Галвес
Становище
А. като има предвид, че равенството между половете е основна ценност на Съюза, заложена в член 2 от Договора за Европейския съюз; като има предвид, че съгласно член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз „[в]ъв всички [свои] дейности Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството“, като по този начин се установява принципът за интегриране на равенството между половете, съгласно който равенството между половете трябва да бъде интегрирано във всички политики и програми, включително на всички равнища на бюджетната процедура; като има предвид, че бюджетите никога не са неутрални по отношение на пола, и следователно трябва да бъдат изготвяни с ясната цел за борба с дискриминацията, както и с целта да се достигне до всички лица, с техните специфични потребности;
Б. като има предвид, че Парламентът многократно е призовавал за осигуряване на достатъчно финансиране за Европейския институт за равенство между половете (EIGE) и за направленията „Дафне“ и „Равенство и права“ на програмата „Граждани, равенство, права и ценности“, за организациите на гражданското общество по линия на програмата ИССРМС, за програмата EU4Health и за направление „Заетост и социални иновации“ (ЗСИ) на ЕСФ+; като има предвид, че Парламентът също така многократно е призовавал за интегриране на принципа за равенство между половете в основните европейски фондове, като например „Хоризонт Европа“, ОСП, Кохезионния фонд и Next Generation EU;
1. подчертава, че перспективата за равенство между половете следва да бъде напълно интегрирана в бюджетния процес; призовава за прилагане на бюджетиране, съобразено с равенството между половете, и за включване на цели за равенството между половете в програмите на Съюза, както и за идентифициране на съответни бюджетни редове, осъществяване на ефективен мониторинг за приноса на бюджета на Съюза за равенството между половете и извършване на съобразен с равенството между половете преглед на програмите и разходите, с цел да се направят необходимите корекции през следващия период на МФР; отново призовава за необходимостта от ускоряване на напредъка в областта на равенството между половете, включително чрез насърчаване на бюджети и фондове, които да допринасят за равенството между половете, както и за повече инвестиции в статистически данни за равенството между половете; подчертава, че това е от решаващо значение за Съюза, който е изправен пред кризи, конфликти и враждебни реакции срещу правата на жените и равенството между половете; подчертава, че равенството между половете трябва да бъде приоритет в бюджетната процедура, като се гарантират справедливи възможности за всички хора;
2. отново посочва необходимостта от по-нататъшно развитие на методологията на Европейската комисия за проследяване на развитието в областта на равенството между половете, която следва да идентифицира действията, оказващи въздействие върху равенството между половете в някои програми на ЕС, както и да проследява общия обем на финансирането, насочено към равенството между половете в бюджета на ЕС; припомня, че в бюджета за 2025 г. за 20% от интервенциите се счита, че имат не много ясно въздействие върху равенството между половете (оценка 0*), а за 69% от интервенциите — че нямат никакво въздействие върху тази сфера (оценка 0); призовава за събиране, докладване и оценка на съпоставими данни, разбити по полов признак, с цел да се улеснят оценките на въздействието върху равенството между половете в различните области на политиката на Съюза;
3. подчертава обезпокоителната и засилваща се враждебност срещу равенството между половете и правата на жените и значението на инструментите на ЕС, включително и ИССРМС, за борба с това положение; призовава за амбициозен и конкретен бюджет за предотвратяване и борба с насилието, основано на пола, в рамките на направлението „Дафне“; призовава Комисията да увеличи бюджетните средства за организациите на гражданското общество, които насърчават правата на жените в Европа и извън нея, включително тяхното сексуално и репродуктивно здраве и права; припомня изискването поне 40% от средствата, предназначени за направлението „Равенство, права и равенство между половете“ и за направлението „Дафне“, да бъдат разпределени за дейности за предотвратяване и борба на всички равнища с всички форми на насилие, основано на пола, и поне 15% от средствата да бъдат заделени за дейности за насърчаване на пълноценното упражняване на правата на жените, равенството между половете, включително баланса между професионалния и личния живот, овластяването на жените и интегрирането на принципа за равенство между половете;
4. призовава Комисията да увеличи бюджетните средства за организациите на гражданското общество, които насърчават правата на жените, правата на ЛГБТИК+ лицата, равенството между половете, сексуалното и репродуктивното здраве и права; подчертава, че сексуалното и репродуктивното здраве и права са основни права, и изтъква, че продължава да е важно финансирането на организациите, работещи в тази област, като например тези, които улесняват трансграничното сътрудничество между организациите, осигуряващи безопасни и законни аборти; подчертава значението на иновациите при разпределянето на средствата и укрепването на инициативите за вторично отпускане на безвъзмездни средства с цел подобряване на достъпа до средства за по-малките организации на местно равнище, и по-специално местните феминистки организации, за да се гарантира възможно най-добро въздействие върху правата на жените и равенството между половете; подчертава, че е необходимо да се предвиди достатъчен бюджет за мерки за борба с фобията спрямо ЛГБТИ, например да се осигурят телефонни линии за консултации и оказване на съдействие;
5. призовава Комисията също така да увеличи бюджетните средства за организациите на гражданското общество, които насърчават социалната справедливост в Европа и извън нея, включително в зоните на конфликти; подчертава значението на укрепването на организациите на гражданското общество чрез програмата ИССРМС; подчертава ролята на тези организации за предлагането на експертен опит и подкрепа за лицата, които са засегнати от насилието срещу жени и сексуалното насилие в условията на конфликти; признава факта, че 77% от действията по линия на ИССРМС допринесоха за гарантиране на равенството между половете през 2022 г., и отново посочва очакването си за постигане на договорената цел за 85% по Плана за действие относно равенството между половете (GAP) III[33];
6. припомня важната роля на EIGE, който допринася за това да се разбере и да се предприемат мерки във връзка с мащаба и причините за неравенството между половете, което засяга жените в цялото им многообразие в рамките на Съюза, особено в контекста на враждебните реакции срещу правата на жените, както и на икономическите, здравните и свързаните с конфликти кризи, и като се вземе предвид интерсекционалността; припомня, че EIGE е изправен пред непрекъснати проблеми с недостига на персонал, които бяха допълнително утежнени от рязкото увеличение на исканията за техническа помощ в резултат на факта, че интегрирането на принципа за равенство между половете във всички политики и инициативи на Съюза беше приоритизиран в стратегията на ЕС за равенство между половете за периода 2020—2025 г.; подчертава призивите си за осигуряване на бюджет и персонал за EIGE, включително и увеличаване на броя на договорно наетите служители, които са необходими за справяне със значително повишеното работно натоварване;
7. припомня, че всяка трета жена в Съюза е била засегната от основано на пола насилие, като икономическата цена на това се оценява на 290 милиарда евро годишно; призовава за осигуряване на допълнително текущо финансиране за направлението „Равенство и права“ на програмата „Граждани, равенство, права и ценности“ и за програмата „Дафне“ за борба с всички форми на насилие срещу жените в рамките на Съюза, включително за ефективното прилагане на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието и сексуалното насилие над жени, момичета и други форми на домашно насилие и Директивата за борба с насилието над жени и домашното насилие; призовава да се обърне специално внимание на жените, които се сблъскват с комбинирана дискриминация, като например ЛБТИК жените, жените с расов произход, жените мигранти и жените с увреждания;
8. подчертава значението на използването на европейските структурни и инвестиционни фондове, като например Европейския социален фонд плюс (ЕСФ +), за насърчаване на равенството между половете, заетостта на жените и достъпа им до пазара на труда, всеобщите грижи за децата и заведенията за дългосрочни грижи, особено с оглед на средната разлика в почасовото заплащане на жените и мъжете в Съюза от 13%; като има предвид, че обезпечаването на грижи зависи от наличието на добре финансирани и правилно функциониращи обществени услуги и системи за социална закрила; подчертава факта, че икономическото неравенство и социалната стагнация са неразривно свързани с комбинираната дискриминация; приветства целта за използване на най-малко 30% от инвестициите по линия на политиката на сближаване за подкрепа на преките мерки за равенство между половете и интегрирането на принципа за равенство между половете; отбелязва обаче, че някои държави членки изостават значително при използването на средствата за сближаване за финансиране на равенството между половете[34]; подчертава необходимостта от бюджетни средства за подкрепа на предприемачеството сред жените, за МСП, ръководени от жени, за насърчаване на достъпа до жени бизнес ангели/инвеститори в рисков капитал, както и за борба с бедността сред жените, която е по-висока от тази при мъжете и се е увеличила след пандемията от COVID-19;
9. осъжда факта, че жените продължават да бъдат недостатъчно представени на ръководни длъжности и на длъжности, свързани с вземането на решения, като същевременно те са свръхпредставени в нископлатените сектори, като например полагането на грижи и предоставянето на услуги, както и в неформалната икономика и в секторите с по-несигурни условия; подчертава необходимостта от увеличаване на бюджетните средства, за да се преодолеят системните предизвикателства пред участието на пазара на труда, включително преодоляване на разликата между половете при полагането на грижи, стереотипите, нормите, ролите и традициите, както и подобряване на достъпа до висококачествени заведения за полагане на грижи и условия на труд в сектора на грижите;
10. призовава за отпускане на бюджетни средства по програмата EU4Health за научни изследвания на някои специфични за пола състояния, като например менопаузата, въпросите, свързани с безплодието, ендометриозата, фиброзните тумори и грижите за утвърждаване на пола, с междусекторна перспектива, както и обезпечаването на всеобщо здравеопазване, наред с предоставянето на трансгранични услуги, с цел да се гарантират възможности за безплатен, безопасен и законен аборт и други услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве на жените в цялото им многообразие; подчертава, че жените в ЕС, включително и жените мигранти, трябва да имат еднакъв достъп до стоките и услугите, включително и медицинските услуги, като се осигурява достъп до мобилни здравни услуги, когато това е целесъобразно;
11. подчертава, че сексуалното и репродуктивното здраве и права са основни права и са предпоставка за равенството между половете, и че те трябва да бъдат поставени в центъра на здравната политика, предвид враждебните реакции срещу правата на жените и техния достъп до безопасен и законен аборт; подчертава необходимостта от увеличаване на бюджетните средства, които да подкрепят всеобщото зачитане и достъп до сексуалното и репродуктивното здраве и права, включително и достъп до безплатен, безопасен и законен аборт в общественото здравеопазване, и изисква разпределянето на средства за сексуално и репродуктивно здраве, по-специално по програмата EU4Health, за да се гарантира всеобщ достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права и свободен достъп до противозачатъчни методи, както и да се осигурят основни грижи и лекарства за доброволно семейно планиране, като специално се включат въпросите за репродукцията, подготовката за раждане, майчиното и неонаталното здраве, лечението на безплодието и др.; изразява съжаление относно използването от италианското правителство на законодателство, свързано с Механизма за възстановяване и устойчивост, за внедряване в центровете за семейно планиране[35] на активисти, противопоставящи се на правото на аборт, и настоява, че средствата на Съюза не следва да се предоставят на правителства или организации, които нарушават сексуалното и репродуктивното здраве и права;
12. признава жизненоважната работа, извършвана от съветниците по въпросите на равенството между половете и точките за контакт по въпросите на равенството между половете в рамките на гражданските мисии по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО); отново призовава за осигуряване на специално финансиране за действия, свързани с равенството между половете, в рамките на всички мисии по линия на ОПСО, в съответствие с плана за действие на ЕС относно жените, мира и сигурността;[36]
13. призовава Комисията да проучва основната мисия на организациите, на които се отпускат средства на Съюза, и да отказва финансиране на участници, които се опитват да използват средствата на Съюза за цели, свързани с отстъпление от правата на човека, насърчаване на хомофобски, расистки и антимигрантски настроения, както и настроения срещу транссексуалните лица, атаки срещу семейства на дъгата и ограничаване на достъпа до аборт, както и цели, които като цяло допринасят за влошаване на правата на жените и равенството между половете.
ПРИЛОЖЕНИЕ: субекти или лица, предоставили информация на докладчика по СТАНОВИЩЕТО
В рамките на своята изключителна отговорност председателят, в качеството си на докладчик, декларира, че не е получена никаква информация от субекти или лица, които следва да бъдат посочени в настоящото приложение съгласно член 8 от приложение I към Правилника за дейността.
СЪВМЕСТНО ИЗЯВЛЕНИЕ
Дати за бюджетната процедура и условия за функционирането на помирителния комитет през 2024 г.
A. В съответствие с част A от приложението към Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси, Европейският парламент, Съветът и Комисията се договарят за следните ключови дати за бюджетната процедура за 2025 г.:
1. Комисията ще положи усилия да представи разчета за 2025 г. до началото на юни;
2. Тристранни разговори ще бъдат свикани на 25 юли (сутринта), след приемането на позицията на Съвета;
3. Съветът ще положи усилия да приеме позицията си и да я представи на Европейския парламент в края на 37-ата седмица, за да спомогне за своевременно постигане на споразумение с Европейския парламент;
4. Комисията по бюджети към Европейския парламент ще се стреми да гласува измененията на позицията на Съвета най-късно до края на 41-ата седмица (началото на октомври);
5. Тристранни разговори ще бъдат свикани на 17 октомври (сутринта), преди четенето в Европейския парламент;
6. Европейският парламент ще гласува на пленарно заседание в рамките на своето четене през 43-та седмица (пленарно заседание на 21 – 24 октомври);
7. Помирителният период ще започне на 29 октомври. В съответствие с разпоредбите на член 314, параграф 4, буква в) от ДФЕС срокът, определен за помирителната процедура, ще изтече на 18 ноември 2024 г.;
8. Помирителният комитет ще заседава на 5 ноември (сутринта) в Европейския парламент и на 15 ноември в Съвета, а по целесъобразност може да заседава и след това; за подготовката на заседанията на помирителния комитет ще бъдат проведени тристранни разговори. Такива тристранни разговори са насрочени за 5 ноември (сутринта). По време на помирителния период от 21 дни могат да бъдат проведени допълнителни тристранни разговори, включително евентуално на 12 ноември под домакинството на Съвета.
Б. Условията за функционирането на помирителния комитет са изложени в част Д от приложението към посоченото по-горе междуинституционално споразумение.
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
14.10.2024 |
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
25 5 2 |
||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Georgios Aftias, Isabel Benjumea Benjumea, Olivier Chastel, Tamás Deutsch, Thomas Geisel, Jean-Marc Germain, Andrzej Halicki, Alexander Jungbluth, Ondřej Kovařík, Giuseppe Lupo, Siegfried Mureşan, Victor Negrescu, Matjaž Nemec, João Oliveira, Karlo Ressler, Julien Sanchez, Hélder Sousa Silva, Nicolae Ştefănuță, Joachim Streit, Carla Tavares, Nils Ušakovs, Lucia Yar |
|||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Stine Bosse, Jonás Fernández, Michalis Hadjipantela, Rasmus Nordqvist, Jacek Protas, Jussi Saramo |
|||
Членове на ЕП, присъствали на окончателното гласуване по силата на чл. 216, пар. 7 от Правилника за дейността |
Matthias Ecke, Marieke Ehlers, Virginie Joron, Michał Wawrykiewicz |
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
25 |
+ |
PPE |
Georgios Aftias, Isabel Benjumea Benjumea, Michalis Hadjipantela, Andrzej Halicki, Siegfried Mureşan, Jacek Protas, Karlo Ressler, Hélder Sousa Silva, Michał Wawrykiewicz |
Renew |
Stine Bosse, Olivier Chastel, Joachim Streit, Lucia Yar |
S&D |
Matthias Ecke, Jonás Fernández, Jean-Marc Germain, Giuseppe Lupo, Victor Negrescu, Matjaž Nemec, Carla Tavares, Nils Ušakovs |
The Left |
João Oliveira, Jussi Saramo |
Verts/ALE |
Rasmus Nordqvist, Nicolae Ştefănuță |
5 |
- |
ESN |
Alexander Jungbluth |
NI |
Thomas Geisel |
PfE |
Marieke Ehlers, Virginie Joron, Julien Sanchez |
2 |
0 |
PfE |
Tamás Deutsch, Ondřej Kovařík |
Легенда на използваните знаци:
+ : Гласове „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“
- [1] ОВ L 424, 15.12.2020 г., стр. 1.
- [2] OВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 11.
- [3] ОВ C 444 I, 22.12.2020 г., стр. 4.
- [4] ОВ С 445, 29.10.2021 г., стр. 252.
- [5] ОВ L 325, 20.12.2022 г., стр. 11.
- [6] ОВ L, 2024/765, 29.2.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/765/oj.
- [7] Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2024 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (преработен текст) (ОВ L, 2024/2509, 26.9.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/2509/oj)
- [8] Приети текстове, P9_TA(2024)0157.
- [9] ОВ С 445, 29.10.2021 г., стр. 240.
- [10] ОВ C, C/2024/1195, 23.2.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/1195/oj.
- [11] Приети текстове, P9_TA(2024)0082.
- [12] Приети текстове, P9_TA(2023)0194.
- [13] Приети текстове, P9_TA(2024)0373. .
- [14] Приети текстове, P9_TA(2022)0450.
- [15] ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 28.
- [16] ОВ C...
-
[17] https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-10-2024-0014_BG.html
- [18] Директива (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти (OВ L 111, 25.4.2019 г., стр. 59, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2019/633/oj).
- [19] На окончателното гласуване присъстваха: Бари Андрюз (председател), Исабела Льовин (1-ви заместник-председател), Хилдегард Бентеле (2-ри заместник-председател), Роберт Бедрон (4-ти заместник-председател), Шарл Гьоренс (докладчик по становище), Удо Булман, Дамиен Карем (заместник на Мимо Лукано), Раул Де Ла Ос Кинтано (член на ЕП, присъствал по силата на член 216, параграф 7 от Правилника за дейността), Нилс Гойкинг, Раса Юкнявичиене, Ондржей Коларж, Мюриел Лоран, Марит Май (заместник на Лейре Пахин), Лукас Мандл, Тиери Мариани, Ана Миранда, Исабел Сера Санчес, Кристофер Сторм, Марко Таркуинио, Херман Терч (заместник на Дьорд Хьолвени), Пека Товери (член на ЕП, присъствал по силата на член 216, параграф 7 от Правилника за дейността) и Влад Василе‑Войкулеску (заместник на Абир Ал‑Сахлани).
- [20] Служба на ООН за финансово проследяване
-
[21] Стратегически план на OCHA за периода 2023 – 2026 г.
- [22] На окончателното гласуване присъстваха: Ягна Марчулайтис‑Валчак (2-ри заместник председател), Катрин Лангензипен (3-ти заместник председател), Романа Томц (докладчик по становище), Елена Донацан, Киара Джема, Марлена Малонг, Джорджияна Теодореску (от името на ECR), Петър Волгин (от името на ESN), Ян‑Петер Варнке, Мария Захария (от името на NI), Никола Бартушек, Мари Доши, Мелани Дидие (от името на PfE), Абадия Ховер Маравиляс, Паскал Аримон, Анджей Була, Дейвид Каза, Нилс Гойкинг, Кристоф Ханзен, Изабел Льо Каленек, Мириам Лексман, Денис Радке, Лисбет Сомен (от името на PPE), Грегори Алион, Ирена Йовева, Яна Том, Мари‑Пиер Ведрен, Брижиг Ван Ден Берг (от името на Renew), Марк Ангел, Габриеле Бишоф, Естел Кьолеманс, Изилда Гомеш, Марит Май, Идоя Мендия Куева, Роксана Минзату, Евелин Регнер, Чечилия Страда, Рафаеле Топо, Мариане Винд (от името на S&D), Констандинос Арванитис, Лейла Шайби, Пер Клаусен, Катарина Мартинш (от името на The Left), Изабела Товалиери и Александър Варо (от името на PFE съгласно член 209, параграф 7) и Лукас Фурлас (от името на EPP съгласно член 209, параграф 7).
- [23] На окончателното гласуване присъстваха: Антонио Декаро (председател), Пиетро Фиоки (заместник-председател), Аня Хазекамп (заместник-председател), Паскал Аримон, Александер Бернхубер, Габриела Гержени, Михалис Хаджипандела, Кристоф Ханзен, Радан Кънев, Щефан Кьолер, Ева Копач, Андраш Тивадар Куля, Петер Лизе, Норберт Линс, Йесика Полфиард, Денис Радке, Оливер Шенк, Кристине Шнайдер, Сусана Солис Перес, Ингеборг Тер Лак, Флавио Този, Димитрис Циодрас, Хавиер Сарсалехос, Хуан Игнасио Соидо Алварес, Милан Звер, Грегори Алион, Жанет Бальо, Стине Босе, Гербен Ян Гербранди, Мартин Хойсик, Били Келъхър, Кристине Зингер, Михал Виезик, Витенис Повилас Андрюкайтис, Сакис Арнаутоглу, Томас Баяда, Естел Кьолеманс, Кристоф Клержо, Анализа Корадо, Хелен Фрицон, Николас Гонсалес Касарес, Хави Лопес, Сесар Луена, Алесандра Морети, Мария Нойхл, Марта Темидо, Себастиан Евердинг, Ема Фуро, Катарина Мартинш, Карола Ракете, Йонас Сьостед, Мартин Хойслинг, Пер Холмгрен, Иняцио Роберто Марино, Расмус Норквист, Мария Охисало, Маждулин Збаи, Лена Шилинг, Стефано Каведаня, Емануил Франгос, Геадис Геади, Паоло Инселвини, Яцек Оздоба, Беатрис Тимгрен, Аурелиюс Верига, Ядвига Вишневска, Анна Залевска, Кристине Андерсон, Аня Арнт, Ондржей Достал, Матилд Андруе, Мирея Борас Пабон, Хорхе Бусаде Виялба, Ан Софи Фригу, Роман Хайдер, Яна Нагьова, Маргарита де ла Писа Карион, Силвия Сардоне, Себастиан Стьотелер, Сандер Смит, Виктория Ференц, Андреас Глюк.
- [24] На окончателното гласуване присъстваха: Ана Кавацини (председател и докладчик по становище), Камила Гашюк‑Пихович (заместник-председател), Никола Минчев (заместник-председател), Питър Аджус, Алекс Аджус Салиба, Пабло Ариас Ечеверия, Жанет Бальо, Лаура Балярин Сереса, Катарина Барли, Биляна Борзан, Себащио Бугальо, Ярослав Бжох, Стефано Каведаня, Лейла Шайби, Давид Корман, Хенрик Дал, Йоан Даниелсон, Дора Давид, Аднан Дибрани, Елизабет Дирингер-Гранца, Реджина Дохърти, Ханна Йедин, Александра Гезе, Сандро Гоци, Елизабет Гросман, Мария Гузенина, Анна‑Мая Хенриксон, Виржини Жорон, Пиер Жуве, Арба Кокалари, Катержина Конечна, Себастиан Креш, Катрин Лангензипен, Рада Лайкова, Пиерфранческо Маран, Пьотр Мюлер, Доменико Денис Неши, Синтия Нивърху, Георге Пипера, Рейнис Познякс, Аура Салла, Паулюс Саударгас, Кристел Шалдемозе, Андреас Шваб, Томислав Сокол, Анна Щюрк, Димитрис Циодрас, Ивайло Вълчев, Марион Валсман.
- [25] На окончателното гласуване присъстваха: Елисавет Воземберг-Вриониди (председател), София Кирхер (заместник-председател), Елена Кундура (заместник-председател), Матео Ричи (заместник-председател), Виргиниюс Синкявичус (заместник-председател), Ояне Агирегойтия Мартинес, Даниел Атард, Адриан-Георге Аксиния, Том Берендсен, Рейчъл Блом, Николина Бърняц, Нина Кербъри, Беноа Касар, Лоран Кастийо, Вивиен Костанцо, Йохан Даниелсон, Валери Дево, Зигберт Франк Дрьозе, Йенс Гизеке, Сержио Гонсалвеш, Роман Хайдер, Сержио Умберто, Дариуш Йонски, Франсоа Калфон, Ондржей Крутилек, Меря Кюльонен, Луис-Висенчиу Лазарус, Висент Марса Ибанес, Милан Мазурек, Елена Невадо Дел Кампо, Ян Кристоф Йотен, Араш Саеди, Марян Шарец, Роза Мария Серрано Сиера, Станислав Стоянов, Кай Тегетоф, Флавио Тоси, Робертс Зиле, Косма Злотовски, Пиер Пимпи (на мястото на Юлиен Леонарделли), Матийо Валет (на мястото на Филип Оливие).
- [26] Регламент (ЕС) 2024/1679 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа, за изменение на регламенти (ЕС) 2021/1153 и (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1315/2013.
- [27] Вж. последната резолюция на Европейския парламент от 12 юли 2023 г. относно присъединяването към Шенгенското пространство, приета с 526 гласа „за“, 57 „против и 42 „въздържал се“.
- [28] Регламент (ЕС) 2023/2405 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 г. за осигуряване на еднакви условия на конкуренция за устойчив въздушен транспорт (инициатива ReFuelEU — сектор „Авиация“).
- [29] Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно използването на железопътния инфраструктурен капацитет в единното европейско железопътно пространство, за изменение на Директива 2012/34/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС) № 913/2010 — COM(2023) 443 final).
- [30] На окончателното гласуване присъстваха: Нела Рил (председател, докладчик по становище), Богдан Анджей Здройевски (заместник-председател), Христо Петров (заместник-председател), Ема Рафович (заместник-председател), Диана Риба и Хинер (заместник-председател), Лара Магони, Марко Скуарта, Ивайло Вълчев, Сунчана Главак, Джузепина Принчи, Мануела Рипа, Зала Томашич, Анамария Вичек, Лоранс Фаренг, Никола Минчев, Христо Петров, Ханес Хайде, Никос Папандреу, Сандро Руотоло, Йоанна Шойринг‑Велгус, Каролина Мораче, Никос Папас, Катрин Гризе, Малика Сорел, Жужана Борвендег, Елдер Соуза Силва (заместник на Алма Ескура Алманса), Херолф Анеманс (заместник на Афродити Латинопулу), Димитрис Циодрас (заместник на Елеонора Мелети) и Георге Кърчу (заместник на Габриела Фиря съгласно член 216, параграф 7 от Правилника за дейността).
- [31] На окончателното гласуване присъстваха: Свен Зимон (председател и докладчик по становище), Габриеле Бежов (1-ви заместник-председател), Адриан Васкес Ласара (2-ри заместник-председател), Франсоа‑Ксавие Белами, Салваторе Де Мео, Борха Хименес Ларас, Манолис Кефалоянис, Бартломей Шенкевич, Сабине Ферхайен, Лорант Винце, Сандро Гоци, Любица Карвашова, Брандо Бенифеи, Клара Добрев, Василе Дънку, Хуан Фернандо Лопес Агилар, Тейс Рьотен, Антони Смит, Даниел Фройнд, Райниер Ван Ланшхот, Тобиаш Бохенски, Гьорге Пипера, Станислав Тишка, Марике Ейлерс, Ерньо Солер‑Борос, Александър Варо, Дик Ериксон (съгласно член 216, параграф 7) и Мари‑Люс Бразие‑Клен (съгласно член 216, параграф 7).
- [32] На окончателното гласуване присъстваха: Лина Галвес (председател), Дайнюс Жалимас, Ирене Монтеро, Мирея Борас Пабон, Ирмхилд Босдорф, Мелиса Камара, Валери Дево, Елизабет Дирингер, Паулу ду Насименто Кабрал, Виктория Ференц, Габриела Фирея, Ракел Гарсия Ермида-Ван Дер Вале, Александра Гезе, Киара Джема, Катрин Жизе, Марина Калюранд, Щефан Кьолер, Арба Кокалари, Ева Копач, Елена Кундура, Юдита Лашакова, Марлена Малонг, Мария Нойхл, Мирослава Нийкел, Джузепина Принчи, Ема Рафович, Йоанна Шойринг-Велгус, Бенедета Скудери, Чечилия Страда, Золтан Тор, Лоранс Трошю, Димитрис Циодрас, Хена Виркунен, Луция Яр, Маргарита де ла Писа Карион.
- [33] https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/eu-budget/performance-and-reporting/programme-performance-statements/neighbourhood-development-and-international-cooperation-instrument-global-europe-performance_en#contribution-to-horizontal-priorities
- [34] https://cohesiondata.ec.europa.eu/stories/s/Cohesion-policy-supporting-gender-equality/gkxm-7hxd
- [35] https://www.euractiv.com/section/politics/news/italys-new-law-giving-pro-lifers-access-to-abortion-clinics-stirs-debate/
- [36] https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/FEMM-AD-735527_EN.html