ДОКЛАД относно координирана стратегия за засилване на борбата с данъчните измами

относно координирана стратегия за засилване на борбата с данъчните измами

(2008/2033(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно необходимостта да се разработи координирана стратегия за засилване на борбата с данъчните измами (COM(2006)0254),

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно някои ключови елементи, допринасящи за създаването на стратегията за борба с измамите с ДДС в рамките на ЕС (COM(2007)0758),

–   като взе предвид доклада на Комисията относно приложението на споразуменията за административно сътрудничество в борбата с измами с ДДС (COM(2004)0260),

–   като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от 7 юни 2006 г., 28 ноември 2006 г., 5 юни 2007 г. и 14 май 2008 г.,

–   като взе предвид специалния доклад № 8/2007 на Сметната палата относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност,

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно приноса на данъчната и митническата политика към Лисабонската стратегия (СOM(2005)0532),

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно някои мерки за изменение на системата на данъка върху добавената стойност, с цел борба с измамите (COM(2008)0109),

–   като взе предвид предложенията на Комисията за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност с цел борба с данъчните измами, свързани с вътреобщностните сделки и за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1798/2003 с цел борба с данъчните измами, свързани с вътреобщностни сделки (COM(2008)0147),

–   като взе предвид член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–   като взе предвид препоръките в заключенията на председателството на Съвета от 14 май 2008 г. относно данъчни въпроси, свързани със споразумения, които ще бъдат сключени от Общността и нейните държавите-членки с трети държави,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A6-0312/2008),

А.     като има предвид, че данъчните измами водят до сериозни последици за националните бюджети и финансовата система на ЕС, че те водят до нарушения на принципа на справедливо и прозрачно данъчно облагане и могат да предизвикат изкривяване на конкуренцията, като по този начин засягат функционирането на вътрешния пазар; като има предвид, че коректните компании са в неизгодно конкурентно положение поради данъчните измами и че в крайна сметка загубите на данъчни приходи се компенсират от европейския данъкоплатец посредством други форми на данъчно облагане;

Б.     като има предвид, че данъчните измами излагат на опасност равнопоставеността и справедливото данъчно облагане, тъй като загубите на приходи за публичните финанси често се компенсират чрез увеличение на данъците, което засяга по-бедните и по-честни данъкоплатци, които нямат възможност или желание да заобикалят или нарушават данъчните си задължения,

В.     като има предвид, че развитието на трансграничната търговия, предизвикано от създаването на вътрешния пазар, означава, че все повече се увеличава броя на сделките, при които мястото на данъчното облагане и мястото на установяване на данъчно задълженото лице по ДДС се намират в две различни държави-членки,

Г.     като има предвид, че новите форми на данъчни измами, свързани с трансгранични сделки, като например верижните измами или вътреобщностните измами с липсващ търговец, са улеснени от фрагментацията и пропуските в действащите данъчни системи, и че са необходими промени в механизма на действие на ДДС,

Д.    като има предвид, че избягването на облагането с ДДС и измамите, свързани с него, оказват влияние върху финансирането на бюджета на Европейския съюз, тъй като увеличават необходимостта от използване на собствени средства на държавите-членки въз основа на брутен национален доход,

Е.     като има предвид, че борбата с данъчните измами, въпреки че до голяма степен попада в компетенциите на държавите-членки, не е проблем, който може да бъде решен само на национално равнище,

Ж.    като има предвид, че глобализацията предизвиква все повече трудности в борбата с данъчните измами на международно равнище, с оглед на зачестилите случаи на участие на компании, учредени в трети държави, във верижни измами, разширяването на електронната търговия и глобализацията на пазарите на услуги; като има предвид, че тези фактори са сериозен аргумент за подобряване на международното сътрудничество, и по-специално по отношение на ДДС,

З.      като има предвид, че размерът на данъчните измами на територията на Европейския съюз се дължи на настоящата транснационална ДДС система, която е твърде сложна и непрозрачна, а това затруднява проследяването на вътрешнообщностните сделки и създава повече възможности за измами,

И.     като има предвид, че при проучване на възможностите, Комисията и държавите-членки следва във възможно най-голяма степен да избягват мерки, които биха довели до несъразмерна административна тежест за стопанските субекти и данъчните служби или до дискриминация сред търговците,

Й.     като има предвид, че както Комисията, така и Сметната палата изразиха общото си убеждение, че системата за обмен на информация между държавите-членки за вътреобщностните доставки на стоки не осигурява съответна или своевременна информация, с оглед провеждане на ефективна борба с измамите с ДДС; като има предвид това призовава за по-ясни и обвързващи правила за сътрудничество между държавите-членки и Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ),

К.     като има предвид, че използването на всички налични технологии, включително съхраняването и предаването по електронен път на определени данни относно ДДС и акцизите, е задължително условие за правилното функциониране на данъчните системи на държавите-членки; като има предвид, че следва да бъдат подобрени условията за обмен и пряк достъп на държавите-членки до данните, съхранявани в електронен вид от всяка една от тях; като има предвид, че данъчните органи на държавите-членки следва да обработват лични данни, като се съобразяват с точно определени цели и въз основа на съгласието на заинтересованото лице или на друго легитимно основание, предвидено в закона,

Л.     като има предвид, че търговците често получават достъп само до откъслечна информация за състоянието на клиентите си по отношение на ДДС,

М.    като има предвид, че подобряването на средствата за разкриване на данъчни измами следва да се съпровожда с подобряване на съществуващото законодателство относно оказването на съдействие при възстановяването на данъчни задължения, равнопоставеността по отношение на данъчното третиране и приложимостта за стопанските субекти,

Стратегията на ЕС по отношение на данъчните измами

1.  отбелязва, че целта на стратегията на ЕС по отношение на данъчните измами трябва да бъде да се прекратят данъчните загуби в резултат на данъчни измами, като се определят областите, където могат да се направят подобрения както в законодателството на ЕС, така и в административното сътрудничество между държавите-членки. Тези промени трябва ефективно да спомогнат за намаляване на данъчните измами, без да се създават ненужни тежести за данъчните администрации, нито за данъчно задължените лица;

2.  призовава държавите-членки най-после да погледнат сериозно на борбата с данъчните измами;

3.  припомня, че създаването на ДДС система, основана на „принципа на произхода“, който предполага сделките между държавите-членки, подлежащи на облагане с ДДС, да бъдат облагани с начисления данък в държавата на произход, вместо с нулева ставка, продължава да бъде дългосрочно решение за провеждането на ефективна борба с данъчните измами; отбелязва, че „принципът на произхода“ би направил излишно освобождаването от ДДС на стоки, търгувани на вътрешния пазар и облагането им с данък след това в държавата на местоназначение; припомня, че за да бъде действаща ДДС системата, основана на „принципа на произхода“, се изисква сближаване на данъчните ставки между държавите-членки, с цел да се избегне данъчната конкуренция, както и създаването на клирингова система, както първоначално беше предложено от Комисията през 1987 г.;

4.  изказва съжаление във връзка с поведението на някои от държавите-членки през последните 10 години, насочено към блокиране на промените в тази област, което пречи на прилагането на всяка ефективна стратегия на ЕС срещу данъчните измами;

5.  изказва съжаление за това, че въпреки многобройните анализи, изисквания и възражения, досега Съветът не е приел ефективна стратегия за борба с данъчните измами;

6.  призовава Комисията, въпреки отделните неуспехи през последните десетилетия, да не престава да се бори целенасочено с проблема;

Общи положения: размер на данъчните измами и последиците от тях

7.  потвърждава, че данъчните загуби като цяло (преки и непреки) в резултат от данъчни измами се оценяват на 200 - 250 милиарда евро, което е между 2 и 2,25 % от БВП в Европейския съюз, като 40 милиарда евро се дължат на измами с ДДС, за които се счита, че включват 10 % приходи от ДДС, 8 % от общите приходи от акцизи върху алкохолни напитки през 1998 г. и 9 % от общите приходи от акцизи върху тютюневи изделия; при все това изразява съжаление, че не са налице точни данни, поради големите различия в националните счетоводни стандарти;

8.  призовава за унифицирано събиране на данни във всички държави-членки, като основа за прозрачност и за национални мерки за борба с данъчните измами;

9.  в резултат на това изразява съжаление, че поради липса на данни, събирани на национално равнище, не може правилно да бъде установен действителният мащаб на проблема, нито да се направи правилна оценка на наблюдението на промените, независимо дали те са положителни или отрицателни;

10. призовава Комисията да проучи една хармонизирана европейска система за събиране на данни и изготвяне на статистически данни относно данъчните измами, така че да се стигне до възможно най-точна оценка на реалния размер на явлението;

11. припомня, че не е възможно да се премахне „сивата“ икономика, без да се приложат подходящи механизми; наред с това предлага от държавите-членки да се изисква да отчитат, посредством таблицата за оценка на Лисабонския процес, своя напредък в борбата със сивата икономика;

Действащата система на ДДС и нейните слабости

12. отбелязва, че свързаните с ДДС данъчни измами са особено сериозен проблем за функционирането на вътрешния пазар, тъй като те имат пряко трансгранично влияние, водят до значителна загуба на приходи и пряко засягат бюджета на ЕС;

13. отново посочва, че действащата система на ДДС, въведена през 1993 г., беше предвидено да бъде само преходна система и че Парламентът отправи искане към Комисията да представи предложения, насочени към вземане на окончателно решение относно окончателната система на ДДС до 2010 г.;

14. заявява, че свободното движение на хора, стоки, услуги и капитал в рамките на вътрешния пазар от 1993 г., както и развитието на новите технологии, свързано с малки по размер, скъпи стоки, затрудняват все повече борбата с измамите с ДДС, като положението се влошава допълнително от сложността и разпокъсаността на действащата система, а това затруднява проследяването на сделките и съответно създава повече възможности за злоупотреба;

15. отбелязва все по-честите измами с липсващ търговец и преднамерената злоупотреба със системата на ДДС от страна на престъпни групи, създали такива схеми, за да се възползват от слабостите в системата;подчертава също така разследването на Евроюст във връзка с верижните измами с ДДС, което включва 18 държави-членки и се отнася до данъчни измами, възлизащи приблизително на 2,1 млрд. евро;

16. подкрепя усилията на Комисията да промени из основи действащата система на ДДС; приветства факта, че понастоящем държавите-членки отдават до известна степен приоритет на този въпрос и настоятелно приканва държавите-членки да се подготвят за предприемането на реални мерки в тази област;

17. счита, че съществуващата система е остаряла и се нуждае от коренна промяна, без да се претоварват честните компании с бюрокрация; счита, че запазването на съществуващото положение не е приемливо;

Алтернативни системи на действащата система на ДДС

Механизъм за обратно начисляване

18. отбелязва, че при системата за обратно начисляване ДДС се начислява от данъчно задължения клиент, вместо от доставчика; признава, че предимството на този механизъм е, че се премахва възможността за извършване на измама с липсващ търговец, тъй като се посочва, че данъчно задълженото лице, на което се доставят стоките, е и лицето, което дължи ДДС;

19. отбелязва, че създаването на двойна ДДС система ще попречи на ефективното функциониране на вътрешния пазар и ще доведе до усложняване на обстановката, което може да разколебае бизнес инвестициите, което в дългосрочен план би могло да се преодолее само чрез обща, задължителна система за обратно начисляване, за разлика от системата за факултативно начисляване или начисляване само за определени доставки;

20. отбелязва освен това, че системата за обратно начисляване не позволява плащане на части и цялата ДДС сума се начислява само в крайната точка на потребление, като тази система премахва и самоконтролиращия се механизъм по отношение на ДДС; предупреждава, че могат да възникнат нови форми на измама, включително увеличаване на данъчните загуби при търговията на дребно и злоупотреба с идентификационните номера по ДДС и че борбата с подобни измами посредством въвеждането на допълнителни проверки може да доведе до допълнителна административна тежест за честните търговци; следователно, призовава настоятелно към предпазливост и сериозно обсъждане, преди да се въведе системата за обратно начисляване на ДДС; отбелязва въпреки това, че въвеждането на прагова стойност, за да се ограничи рискът от необлагане на крайното потребление, помага в борбата с измамата и счита за разумна предложената от Съвета прагова стойност в размер на 5000 евро;

Пилотен проект

21. макар че се отнася с предпазливост и критичност към въпроса, отбелязва, че един пилотен проект може да помогне на държавите-членки да разберат по-добре присъщите рискове на механизма за обратното начисляване, но призовава настоятелно Комисията и държавите-членки гарантират по подходящ начин, че при изпълнението на пилотния проект участващата в проекта държава-членка и останалите държави-членки не са изложени на значителен риск;

Данъчно облагане на вътреобщностните доставки

22. счита, че най-доброто решение на проблема с трансграничните измами с ДДС е да се въведе система, съгласно която освобождаването от ДДС за вътреобщностни доставки се заменя с облагане при ставка от 15 %; отбелязва, че функционирането на тази система би се подобрило, ако сложната система от различни намалени ставки значително се опрости, като се сведе до минимум административната тежест както за предприятията, така и за данъчните органи; отбелязва, че следва да бъдат проучени внимателно отделните случаи на намаляване на ставките на ДДС преди 1992 г. и да се прецени дали е икономически обосновано това да продължава;

23. признава, че поради разлики в ДДС ставките, облагането на вътреобщностните доставки би изисквало изравняване на плащанията между държавите-членки; счита, че това изравняване следва да се осъществява чрез клирингова къща, която да улеснява прехвърлянето на приходи между държавите-членки; подчертава, че функционирането на клиринговата къща е технически осъществимо;

24. счита, че децентрализираната система на клирингова къща може да бъде по-подходяща и би могла да се разработи по-бързо, доколкото тя създава възможности за държавите-членки да се договарят двустранно по важни въпроси, като вземат предвид търговския си баланс, сходствата във функционирането на ДДС системите и техните механизми за контрол, както и взаимното доверие между тях;

25. подчертава, че данъчната администрация на държавата-членка, в която се извършва доставката, следва да носи отговорност за събирането на ДДС от доставчика и да извърши трансфер чрез клиринговата къща в полза на данъчната администрация, където се е осъществила вътреобщностната покупка; признава, че е необходимо да се изгради взаимно доверие между данъчните администрации;

Административно сътрудничество и взаимопомощ в областта на ДДС, акцизите и преките данъци

26. подчертава, че държавите-членки не могат да водят изолирана борба срещу трансграничните данъчни измами; счита, че обменът на информация и сътрудничеството между държавите-членки и с Комисията е недостатъчен, с оглед провеждането на ефективна борба срещу данъчните измами по отношение на съдържанието и бързината; счита, че прекият контакт между местните и националните служби за борба с измамите не е достатъчно добре развит и не се прилага в достатъчна степен, което води до неефективност, непълноценно използване на инструментите за административно сътрудничество и забавяне в комуникацията;

27. настоява, че за да могат да се задържат данъчните приходи на всички държави-членки в рамките на вътрешния пазар, държавите-членки следва да предприемат съизмерими мерки срещу извършителите на измами, и по-специално по отношение на санкциите и наказателното съдопроизводство, независимо от мястото, където настъпват загубите на приходи; призовава Комисията да предложи евентуални механизми за насърчаване на сътрудничеството между държавите-членки в тази област;

28. приветства предложението на Комисията за изменение на директивата за ДДС и регламента за административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност, с цел ускоряване на събирането и обмена на информация за вътреобщностните сделки след 2010 г.; признава, че предложените правила за изготвяне на месечен отчет ще увеличат административната тежест за предприятията, предоставящи единствено услуги, за които понастоящем не важи това правило, но приема, че това е необходимо с оглед на възможността от верижни измами при някои услуги;

29. настоятелно призовава Съвета незабавно да приеме предложените мерки и приканва Комисията да представи допълнителни предложения във връзка с автоматизирания достъп на всички държави-членки до определени данни на държавите-членки, които са без поверителен характер и се отнасят до данъчно задължените лица на техните територии (стопански сектор, определени данни относно оборота и т.н.), както и във връзка с хармонизирането на процедурите за регистрация и дерегистрация на данъчно задължени лица по ДДС, с цел да се гарантира бързо откриване и дерегистрация на фиктивни данъчни субекти; подчертава, че държавите-членки трябва да поемат отговорност за поддържането на актуални данни, по-специално по отношение на дерегистрацията и откриването на случаи на фалшива регистрация;

30. припомня, че съществуването на зони на „данъчен рай“ възпрепятства изпълнението на Лисабонската стратегия, тъй като те осъществяват натиск в посока намаляване на данъчните ставки и като цяло на данъчните приходи, като по този начин изострят данъчната конкуренция, а това подкопава фискалната независимост на държавите-членки;

31. подчертава също, че в периоди на бюджетна дисциплина всяко подкопаване на данъчната основа, предизвикано от държави от типа „данъчен рай“ или необуздана данъчна конкуренция, ще застраши способността на държавите-членки да изпълняват критериите на ревизирания Пакт за стабилност и растеж; и че европейският социален модел е застрашен, при намаляване на публичните приходи;

32. подчертава, че премахването на „данъчния рай“ в дадени държави налага, наред с другото, необходимостта от прилагане на стратегия с три акцента: разрешаване на проблема с укриването на данъци, разширяване на обхвата на Директивата относно данъчното облагане на доходи от спестявания и отправяне на искане към ОИСР нейните членове да санкционират държави от типа „данъчен рай“, които отказват сътрудничество;

Данъчни измами

33. изказва съжаление във връзка с факта, че държавите-членки непрекъснато спъват реформата на Директивата относно данъчното облагане на доходи от спестявания с нови възражения и тактики за забавяне и насърчава Комисията да представи предложенията си във възможно най-кратък срок, независимо от признаците на съпротива;

34. подчертава, че реформата на Директивата относно данъчното облагане на доходи от спестявания трябва да се справи с различните пропуски и слаби места, тъй като те улесняват операциите по укриване на данъци и данъчни измами;

35. призовава Комисията, във връзка с реформата на Директивата относно данъчното облагане на доходи от спестявания да разгледа възможностите за реформа, включително и разширяване обхвата на директивата, с цел да се обхванат всички юридически лица и всички източници на финансови приходи;

36. настоятелно призовава Европейския съюз да отдаде приоритетно значение на борбата с явлението „данъчен рай“ в международен план, поради пагубното му въздействие върху данъчните приходи на отделните държави-членки; приканва Съвета и Комисията да използват търговската мощ на ЕС, когато водят преговори за сключване на търговски споразумения и споразумения за сътрудничество с правителствата на държави, които са „данъчен рай“, за да ги убедят да премахнат данъчните разпоредби и практики, които благоприятстват укриването на данъци и данъчните измами; приветства препоръките на Съвета от 14 май 2008 г. относно включването в търговските споразумения на клауза за добро управление в данъчната област, като първа стъпка в тази насока; също така призовава Комисията незабавно да включи такава клауза в бъдещите преговори по търговски споразумения;

0

0 0

37. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки.

Extent of fiscal fraud

Tax fraud has serious consequences for national budgets, leads to violations of the principle of fair taxation and is liable to bring about distortions of competition, thereby affecting the operation of the internal market. Distortions caused by VAT fraud affect the overall balance of the resource system which has to be fair and transparent in order to guarantee the well functioning of the Community.

Though investigations into the magnitude of VAT evasion and fraud have not been carried out in all Member States, several estimates have been published. The International VAT Association quotes estimates of VAT losses ranging from 60 billion to 100 billion euro per annum across the European Union. In the United Kingdom alone, HM Revenue and Customs (HMRC) estimate that in the tax year 2005-2006 VAT revenue losses amounted to 18,2 billion euro. In Germany, the Ministry of Finance published the results of a study which estimated, for 2005, VAT losses of 17 billion euro. Furthermore, as the Court of Auditors recalls, VAT evasion and fraud also impact on the financing of the EU budget, resulting in an increased need to call from Member States own resources based on gross national income.[1]

VAT fraud

By way of reminder, the current "transitional" system, which dates back to 1993, is the result of a compromise between the decision to create a single market without border controls, on the one hand, and the fact that Member States did not agree to a degree of VAT harmonisation such as to achieve a completely homogeneous internal market, on the other. The Commission initially proposed the adoption of the origin system (i.e. the taxation at the rate of the exporting Member State). The Council adopted the so-called "transitional system", which enabled controls at the Community’s internal borders to be abolished whilst allowing tax to continue to be collected in the Member State of destination.

Under the transitional system, VAT (as a consumption tax) is charged at the place of consumption as a percentage of the cost of the actual product. As a product moves from one company to the next (between VAT registered traders) VAT is charged and collected and remitted to the domestic fiscal authority.

As regards intra-Community transactions, which are currently zero-rated, an exporter does not charge VAT, but is able to claim a refund of input VAT; conversely, a purchaser does not pay VAT, but has to charge it on subsequent sales and remit the VAT income to its fiscal authority.

Problems

Credit and refund mechanism

Whereas most of the VAT evasion is linked to the shadow economy, a growing share of VAT evasion can be seen as a side-effect of the VAT arrangements described above, that were put in place 1993, in particular in the case of zero-rated intra-Community transactions, where traders do not charge VAT but still can claim a refund of input VAT. Since intra-Community transactions are zero-rated, such transactions can give rise to VAT evasion either in the supplier country (because the supplier, after having declared an intra-Community delivery, retains goods for sale in the domestic market without VAT) or in the country of destination (because the recipient fails to pay VAT due on arrival) or by operating the so-called missing trader fraud.

Missing trader fraud

Under this type of fraud (also known as "Carousel fraud"), fraudsters import goods that are zero-rated, charge VAT when selling the goods on in the supply chain but pocket the money instead of handing it over to the tax authorities. The 'carousel' continues if the goods are repeatedly exported and imported. Losses multiply. This entails a deliberate abuse of the system by criminal gangs who set up such schemes to take advantage of the system. Advancements in technology and the development of high value, low weight goods has made it easier for fraudsters to conduct carousel fraud. Mobile phones and chip technology are where fraud has been most prevalent.

Zero-ratings

The zero-rating of exports (which entails the refunding of VAT to exporters) has been identified as the main factor allowing carousel fraud to happen.

Possible alternative systems

Reverse Charge

In a reverse-charge system, VAT is accounted for by the taxable customer instead of the supplier. As the customer, in so far as they are entitled to full deduction, deducts this VAT on the same VAT declaration, the net result is nil and no payment is to be made. The reverse charge is not applied to supplies to private individuals and the supplier has, in that case, to charge and pay to the authorities total amount of VAT. There is no fractionated payment in a reverse-charge system as the total VAT is paid only at the end of the supply chain. In other words, a generalised reverse-charge mechanism would take away the main feature of VAT, namely the payment of VAT on supplies and the deduction of VAT on purchases, which provides for a self-policing control mechanism.

During its Presidency Germany proposed the application of a reverse charge mechanism but this was met with limited enthusiasm. Suggestions have also been made for a Member State to undertake an across the board reverse charge pilot project.

The reverse charge does have critics, that as with sales tax, the collection of VAT rests on the end trader who is responsible for paying all the VAT to the authorities. Also with the reverse charge new types of fraud can arise in the form of increased tax losses at the retail level and the misuse of VAT identification numbers. To overcome this, the system could be accompanied by the introduction of checking measures, but this would constitute an additional burden to business.

As a first checking measure a threshold could be applied in order to limit the risk of untaxed final consumption. The Council has suggested that this threshold be set at 5000 EUR. The system would thus work as follows:

· when the customer does not qualify for the application of the reverse charge (mainly

private persons but also non-taxable legal persons and fully exempt taxable persons) the supplier will have to charge VAT to his customer;

· when the customer is a taxable person qualifying for application of the reverse charge, the

supplier will have to verify the amount of the transaction;

· when the taxable amount of the supply is less then €5 000, the supplier would have to

charge VAT to his customer. The business customer can deduct this VAT under the normal rules;

· when the taxable amount of the supply is equal to or above €5 000, the supplier will not

charge VAT on the supply. The business customer will account for the VAT on this supply and will be able to deduct this VAT under the normal rules.

The Commission, based on several studies, considers that the correct application of the threshold is the most costly element for businesses.

Finally, the question arises whether the proposed reverse-charge system should be optional or mandatory. The Commission and a large majority of Member States have made clear that an optional generalised reverse charge system would imply the creation of a double VAT system that would run against the efficient operation of the internal market and would be the source of a more complex environment that could discourage business investment.

Pilot project In view of the lack of empirical evidence, a pilot project could provide a more substantive reply to the questions regarding the feasibility of the proposed system. Care should be taken that neither the Member State volunteering nor any other Member State are exposed to major risks.

Origin system According to this system, VAT is charged at the rate of the exporting Member State. As explained above, the Council decided to adopt a "transitional system" so the option to introduce an origin system would go back to the original idea envisaged by the Commission. Member States were not at that time, and are still not willing to cede their sovereignty as regards setting the level of VAT rates. Therefore, for this system to have any chance of serious consideration by the Council, it should not require rate harmonisation.

One solution would be to reassess the proposals for the setting up of a clearing house as proposed in advance of 1992 but for reasons outlined above Member States were not supportive. With the rise in fraud and technological advance it is well worth raising again. To retain the founding principle of VAT, that is being a consumption tax, VAT would be charged at the rate of the exporting country, and a clearing house would facilitate the passing of revenue amongst Member States. The Member State of supply would have to forward the VAT collected to the importing Member State. Where the Member State of arrival of the goods applies a rate of more than 15%, that additional VAT will accrue to that Member State; where the Member State of arrival of the goods applies a rate lower than 15% because of the application of one or more reduced VAT rates or the zero rate in certain Member States, the Member State of the purchaser will allow a credit to the taxable person making the intra-Community acquisition. In the same vein, the Member State of arrival will be able to collect VAT that results from any limitation applicable to the acquirer’s right to deduct input VAT. In this way, distortions of competition which might otherwise arise from different national levels of VAT rates would be avoided.

The main difficult issue, which is a political one, would be that of making individual Member States's tax receipts dependant on transfers made by other Member States. In other words, two groups of Member States would emerge, i.e. net receivers (i.e. those where the amount of intra-Community acquisitions exceeds the intra-Community supplies) and net contributors (i.e. those in which the total amount of intra-Community supplies exceeds the total amount of intra-Community acquisitions). As it is shown in the annex, and depending on their respective bilateral trade balance, 16 Member States, under a system of taxed intra-Community supplies would be "net receivers", whereas the rest would be "net contributors".

Destination system- Another option could be to charge VAT at the rate of the importing member state (where the buyer is). There would be no need for clearing but this would have to go together with a "one stop shop" system whereby a trader could fulfil all his VAT obligations for EU-wide activities in the Member State in which they are established.

Administrative cooperation and mutual assistance in the field of VAT, excise duties and direct taxation

Combating fraud, whilst being largely a Member State competence, is not a problem that can be solved at national level only. The fight against tax fraud should be a priority for the EU and should call for close cooperation between the administrative authorities in each Member State and with the Commission.

Exchanges of information between the respective administrations as well as between administrations and the Commission are not sufficiently intensive and fast in order to combat fraud more effectively. Direct contact between local or national anti-fraud offices is not sufficiently developed and implemented, which leads to inefficiency, under-use of the arrangements for administrative cooperation and delays in communication. To solve this requires more cooperation between Member States, and raises the question of whether binding rules need to be made. Easier understanding of each other's systems or common basis, such as through CCCTB, would also help. Unfortunately, some see common bases as a step to encroachment on tax rates.

The use of all available technologies, including the electronic storage and transmission of certain data for VAT and excise duties control purposes is indispensable for the proper functioning of the tax systems. The conditions for the exchange of, and direct access of Member States to, electronically stored data in each Member State should therefore be improved. In particular, real time transactions using an electronic system to log and validate transactions would give authorities greater opportunities to identify and combat fraudulent behaviour. Care would need to be taken to ensure proper data protection regimes.

Annex - Trade Balance between Member States (source: Eurostat)

• [1]  Court of Auditors’ Special report No 8/2007 concerning administrative cooperation in the field of value added tax, paragraph 2.

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно координирана стратегия за засилване на борбата с данъчните измами
(2008/2033(INI))

Докладчик по становище: Othmar Karas

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A. като има предвид, че борбата срещу данъчните измами в голяма степен попада в кръга на компетентност на държавите-членки; като има предвид, обаче, че свободното движение на стоки и услуги в рамките на общностния пазар затруднява държавите-членки във воденето на индивидуална борба срещу такива измами,

Б.  като има предвид, че съгласно членове 10 и 280 от Договора за ЕО държавите-членки са длъжни да предприемат подходящи мерки за изпълнение на задълженията, произтичащи от Договора, и да съгласуват действията си с оглед осигуряване на защита на финансовите интереси на Общността,

В.  като има предвид, че данъчните измами са разрастващ се проблем от световен характер и според оценките представляват 2 до 2,5% от БВП, като възлизат на 200 до 250 млрд. евро на равнище на ЕС[1],

1.  подчертава, че борбата срещу данъчните измами не може да се ръководи изолирано; изтъква, че е налице очевидна необходимост от съгласуван общностен подход, който да укрепва сътрудничеството между държавите-членки, както и сътрудничеството с трети държави;

2.  посочва, че т. нар. измами "въртележка" (измами с фиктивни търговци) често се извършват презгранично между няколко държави-членки чрез измамен повторен внос и повторен износ на стоки;

3.  отбелязва, че Комисията проучва начини за свеждане до минимум на данъчните измами чрез промяна на действащата система за ДДС, като предлага използването на система за прехвърляне на данъчното задължение;

4.  изразява критично становище по отношение на механизма за прехвърляне на данъчното задължение и предвидените в тази връзка пилотни проекти; счита, че евентуален факултативен механизъм за прехвърляне на данъчното задължение би довел до двойни паралелно съществуващи системи за ДДС, което в крайна сметка би създало по-сложна данъчна среда, би довело до правна несигурност и би оказало отрицателно въздействие върху стопанските среди, особено върху малките и средни предприятия;

5.  призовава борбата срещу данъчните измами да бъде продължена и засилена чрез укрепване на понастоящем съществуващите мрежи за сътрудничество между държавите-членки и чрез паралелно разработване на новаторски мерки на равнище на ЕС, но без да се налагат ненужни бюрократични тежести върху заинтересованите органи и данъчно задължените лица; в тази връзка приветства неотдавнашните предложения на Комисията за изменение на директивата за ДДС и на регламента за административно сътрудничество в областта на ДДС (COM(2008)0147);

6.  призовава за създаване, до края на текущия парламентарен мандат, на специална работна група, чиято дейност да бъде съсредоточена върху оценката на възможни начини за съгласуване на презграничната борба срещу данъчните измами.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

• [1]  Съобщение на Комисията за печата: http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=IP/06/697.