ДОКЛАД относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за издаване на фактури

относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за издаване на фактури

(COM(2009)0021 – C6‑0078/2009 – 2009/0009(CNS))

(Процедура на консултация)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2009)0021),

–   като взе предвид член 93 от Договора за ЕО, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C6‑0078/2009),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход“ (COM(2009)0665),

–   като взе предвид член 113 от ДФЕС,

–   като взе предвид член 55 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по правни въпроси (A7‑0065/2010),

1.  одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  отправя покана към Комисията да внесе съответните изменения в предложението си, съгласно член 293, параграф 2 от ДФЕС;

3.  отправя покана към Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

4.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Въведение

Директивата за фактурирането, която понастоящем е включена в Директивата за ДДС, не постигна напълно целта за опростяване, актуализиране и хармонизиране на правилата относно фактурите по ДДС. Различните възможности за избор, с които разполагаха държавите-членки, доведоха до прилагането на не напълно хармонизирани правила за издаването на фактури. Това е особено очевидно по отношение на действащите правила във връзка с издаването на електронни фактури.

Предложението на Комисията

Комисията има за цел:

•       опростяване на законодателството и на административните процедури за публичните органи на ЕС и националните публични органи, както и за частните лица;

•       премахване на правните пречки на вътрешния пазар за фактурите по ДДС;

•       опростяване на задълженията на предприятията по отношение на информацията, което ще намали административната тежест;

•       насърчаване на предприятията да използват икономически изгодното и ефективно електронно фактуриране.

За да постигне горепосоченото, Комисията има за цел намаляване на тежестта за предприятията, като въведе хармонизирани правила относно фактурирането чрез намаляване на възможностите за избор, предоставени на държавите-членки, и като гарантира приемането от данъчните администрации на електронни фактури при същите условия като тези, които се прилагат при фактуриране на хартиен носител.

Предложението ще бъде от полза и за МСП, тъй като ще позволи използването на опростени фактури, включително фактурите за по-малки суми, които са от особено голямо значение за МСП и ще предостави също така на всички държави-членки възможността да разрешат на МСП воденето на отчетност за ДДС на касова основа по схемата на касова отчетност.

С настоящото предложение Комисията се надява да увеличи използването на електронното фактуриране чрез премахване на правните бариери пред изпращането и съхраняването на електронни фактури.

Освен това предложението цели да се пребори с измамите чрез въвеждане на по-строги правила по отношение на ролята на фактурата при приспадането на ДДС и предоставянето на възможност за по-бърз обмен на информация за вътреобщностните доставки.

Конкретни аспекти на предложението

Изискуемост на данъка при вътреобщностни доставки

Комисията предлага опростяване на правилата за изискуемост на данъка при вътреобщностни доставки. Целта е да се определи една единствена дата, на която данъкът става изискуем. Това ще бъде датата на възникване на данъчното събитие, която се определя в съответствие с датата на доставката. С въвеждане на изискването фактурата да бъде издадена до 15-то число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие, фактурата ще остане основният документ, доказващ извършването на вътреобщностна доставка. Освен това датата, на която данъкът става изискуем при вътреобщностното придобиване е изменена така, че да съответства на датата на вътреобщностната доставка.

Право на приспадане

Предложението прави връзка между правото на приспадане и изискването да се представи фактура за целите на приспадането. По този начин Комисията иска да осигури равнопоставено третиране на задълженията, от една страна, на доставчика — да издаде фактура и, от друга страна, на клиента — да представи фактура, за да може да упражни правото си на приспадане.

Издаване на фактура

Понастоящем съществува известно двусмислие по отношение на държавата-членка, чиито правила за фактуриране следва да бъдат прилагани. Това причинява известни затруднения на предприятията. Данъчнозадължено лице, извършващо доставки, за които данъкът е дължим в друга държава-членка, би трябвало да се съобразява с изискванията за фактуриране в посочената държава-членка, а тези правила могат да се различават от условията, прилагани в държавата-членка, където е установено лицето. Предложението има за цел да бъде разрешен проблемът чрез създаването на пакет от хармонизирани правила за фактуриране на доставки „от предприятие за предприятие“ (B2B), в резултат на които данъчнозадължено лице, което издава фактура от мястото, където е идентифицирано за целите на ДДС, ще разполага с правна сигурност, че фактурата е валидна навсякъде в ЕС.

Съдържание на фактурата

С предложението се цели създаването на система за издаване на два вида фактури. На първо място, това е пълната фактура за ДДС, която съдържа голям брой реквизити и е задължителна при доставки „от предприятие за предприятие“ (B2B), при които съществува вероятност клиентът да упражни право на приспадане. На второ място, съществува възможност, или в някои случаи изискване, да се издават опростени фактури.

По отношение на пълната фактура по ДДС трябва да бъдат отбелязани три промени в действащите изисквания на член 226 от Директивата за ДДС:

–       изискването доставчикът да отбележи във фактурата идентификационния номер по ДДС на клиента;

–       втората промяна предвижда датата на доставка на стоки или услуги да бъде заменена с датата, на която данъкът става изискуем. По този начин получателят на доставката знае през кой период може да упражни правото си на приспадане;

–       третата промяна е свързана с доставките със самоначисляване на данък: доставчикът не е задължен да впише в пълната фактура ставката на ДДС и размера на дължимата сума на ДДС, ако мястото на изпълнение на доставката е в друга държава-членка.

Друга промяна, която си заслужава да бъде спомената, се отнася за обменния курс, който се използва за изразяване на размера на ДДС, който трябва да бъде платен или върнат, в националната валута на държавата-членка, в която се извършва доставката на стоки или услуги. Комисията предлага да се използва обменният курс, публикуван от Европейската централна банка.

Що се отнася до електронното фактуриране, както беше вече споменато, Комисията предлага равнопоставеност на фактурите на хартиен носител и електронните фактури.

И накрая, с предложението се определя общ за ЕС задължителен период за съхраняване на фактури от 6 години. Това позволява постигането на уеднаквяване по отношение на обмена на фактури между държавите-членки.

Някои въпроси за разискване

Като цяло оценката на докладчика за предложението е положителна. Съществуват обаче някои въпроси, които той би желал да сведе на вниманието на членовете на комисията по икономически и парични въпроси.

В хода на проучването на първоначалното предложение на Комисията докладчикът забеляза, че някои от предлаганите мерки биха могли да създадат проблеми за определени данъчни администрации, тъй като биха могли да имат отрицателно въздействие върху начините за извършване на определени видове контрол, особено в малките държави-членки. Това би могло да се отрази отрицателно върху приходите. Докладчикът счита, че е важно да се постигне равновесие между процедурите за опростяване и ефективния контрол, който ще се извършва от данъчните администрации, отчитайки също така въпроса с икономиите от мащаба. Затова докладчикът предлага да не бъдат възпрепятствани държавите-членки да налагат строги правила във връзка с фактурите, като например изискването регистрираните търговци на дребно да издават разписка от касови апарати с фискална памет, които са одобрени от данъчните органи. В същия дух докладчикът предлага също така на данъчните органи да бъде предоставена възможност да определят допълнителни изисквания във връзка с формата (например последователни номера) на опростените фактури.

Що се отнася до изискването за представяне на валидна фактура, за да може да се упражни правото на приспадане, бяха изразени опасения за това дали подобно правило няма да създаде трудности за честните предприятия, които получават стоки или услуги от държави, които не са членки на ЕС, тъй като доставчиците от такива държави не са непременно запознати с фактурирането на ДДС в ЕС. Подобни въпроси възникват по отношение на изискването винаги да се издават фактури по ДДС за освободени доставки, като се има предвид, че държавите-членки, в които в момента не се изискват фактури за освободени доставки, ще трябва да въведат скъпоструващи промени в системите, за да могат да издават фактури.

Възниква също така въпросът дали изискването за използване на обменния курс на ЕЦБ за деня при издаване на фактура във валута, различна от валутата на държавата-членка, където е платим данъкът, не би увеличило значително тежестта за предприятията.

Що се отнася до новите правила относно издаването на фактури, докладчикът предлага да се ограничи възможно най-много административната тежест за доставчиците, като се поясни, че в определени случаи издаването на фактура е подчинено на правилата, прилагани в държавата-членка на доставчика. Целесъобразно е да се поясни също така, че когато доставчикът няма обект в Общността, от който се прави доставката, издаването на фактура не е предмет на правилата, предвидени в настоящата директива. Това със сигурност ще улесни правилното прилагане на правилата за приспадане на ДДС върху доставките.

Що се отнася до изискването да се използва идентификационният номер по ДДС на клиента за национални доставки, подобна мярка би могла също да доведе до допълнителна тежест. В момента значителен брой държави-членки не изискват идентификационния номер по ДДС на клиента за национални доставки.

И накрая, от особена важност за доброто функциониране на системата е да се предостави необходимата подкрепа на държавите-членки, в които въвеждането на нови информационни технологии в областта на данъчното облагане все още не е завършено, посредством съществуващата програма „Фискалис“ или други възможности за финансиране.

Заключение

Докладчикът приветства предложението на Комисията като положителна крачка към яснота и правна сигурност както за данъчнозадължените лица, така и за администрациите, като същевременно се предоставят допълнителни средства за борба с измамите с ДДС.

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за издаване на фактури
(COM(2009)0021 – C6‑0078/2009 – 2009/0009(CNS))

Докладчик по становище: Alexandra Thein

КРАТКА ОБОСНОВКА

Общ контекст

Правилата за издаването на фактури, които по предложение на Комисията трябва да се променят, заемат сравнително малко място в Директивата относно общата система на данъка върху добавената стойност. Фактурите обаче представляват основен елемент от системата на данъка върху добавената стойност, тъй като играят ключова роля, като основен данъчен документ, за неговото отчисляване при осъществяването на търговска дейност.

Действащите в момента правила за издаване на фактури обаче създават ненужна административна тежест и в по-голямата си част не са се наложили в практиката. Многобройните оплаквания от страна на стопанските субекти подтикнаха Комисията да преразгледа правилата за издаване на фактури. От една страна се предвижда опростяване на правилата и частично хармонизиране, за да се улеснят предприятията при извършването на трансгранични сделки. При това трябва да се вземе предвид технологичният напредък, като се предлага да отпадне разликата между фактурите, изпратени по електронен път, от една страна, и фактурите на хартиен носител, от друга. Фактурата, като основен данъчен документ, изпълнява важна функция и за данъчните органи; ето защо в тази връзка предложението на Комисията предвижда опростени мерки за борба с измамите с данъка върху добавената стойност.

Позиция на докладчика

Докладчикът подкрепя основанията и целите на предложението на Комисията. Ненужната административна тежест за предприятията поражда разходи и възпрепятства растежа и процеса на нововъведения. Предложените мерки ще допринесат преди всичко за улесняването на дейността на малките и средни предприятия (МСП).

Подкрепя се, по-конкретно, предвиденото премахване на изискването електронните фактури да съдържат усъвършенстван електронен подпис или да бъдат изпращани чрез процедура за електронен обмен на данни (EDI). Равнопоставеното третиране в бъдеще на електронните фактури и фактурите на хартиен носител ще доведе до засилено използване на електронно издаване на фактури, като по този начин се открива голям потенциал за намаляване на разходите на предприятията. Докладчикът не счита, че сами по себе си електронният подпис или процедурата за електронен обмен на данни (EDI) ще предоставят достатъчно гаранции срещу данъчните измами. На първо място, фактурата не е единственият документ, по който може да се съди за действителното осъществяване на дадена сделка. На второ място, при извършване на своята дейност много предприятия вече са въвели мерки за сигурност, които гарантират безопасното изпращане на данни по електронен път. На трето място, и сега съществуващите завишени изисквания не могат да предотвратят измамите. Накрая, наличието на едно надлежно данъчно събитие може да се изясни само след ревизия на предприятието.

Обект на критика е фактът, че предвид предварително предвидения от нея потенциал за намаляване на разходите в размер на 18 милиарда евро, Комисията не успя да предостави задълбочена оценка на въздействието, която да съдържа обяснение на методите за изчисляване на размера на спестените разходи. Според докладчика, по този начин Комисията изпада в противоречие със собствените си насоки за прилагането на оценките на въздействие от януари 2009 г.

Докладчикът продължава да счита, че предложеното изменение на член 249 не може да бъде прието. В сегашния си вариант разпоредбата на този член позволява електронен достъп до уреди за съхранение на данни на данъчнозадължени лица само на органи на държавата-членка, в която данъчнозадълженото лице е установено. Това важи и тогава, когато данъчнозадълженото лице съхранява данъчната си документация в друга държава-членка, различна от тази, в която то е установено. При изключенията, когато дадено данъчнозадължено лице подлежи на данъчно облагане извън държавата-членка, в която то е установено, заинтересованата държава-членка разчита на метода за институционално подпомагане при проверки в случаи на съмнение. Така и би трябвало да остане.

В бъдеще, според предложението на Комисията обаче, следва да бъде възможен достъпът по електронен път до данни и в посочените случаи на изключение. Вследствие на това в бъдеще германските данъчни органи например биха имали право по електронен път да получат достъп до данните на дадено предприятие, установено в Белгия, при условие че за това предприятие възникнат данъчни задължения в Германия. По този начин за първи път би се дало възможност на дадена държава-членка по електронен път да получи достъп до данъчните събития на определено предприятие, което е установено в друга държава-членка. На човек му е трудно да си представи как по електронен път ще се осъществи достъпът до конкретни данни, без в същото време да се видят и данни, които нямат връзка с данъчното събитие.

Дори и да не се отрича необходимостта от ефективна борба срещу измамите, тя не може да оправдае въвеждането на подобни широки, трансгранични правомощия за намеса в правата на икономическа свобода на предприятията. Трябва да съществува подходящо равновесие между интереса за борба с измамите, от една страна, и интереса за защита на личните данни, от друга. Комисията също не е обяснила защо би бил необходим подобен широк достъп.

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в доклада си следните изменения:

ПРОЦЕДУРА