ПРЕПОРЪКА относно проекторешението на Съвета за приемане от името на Европейския съюз на изменението на членове 25 и 26 от Конвенцията за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера

относно проекторешението на Съвета за приемане от името на Европейския съюз на изменението на членове 25 и 26 от Конвенцията за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера

(12713/2013 – C7‑0304/2013 – 2013/0127(NLE))

(Одобрение)

Европейският парламент,

–   като взе предвид проекторешението на Съвета (12713/2013),

–   като взе предвид изменението на членове 25 и 26 от Конвенцията за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера (12713/2013),

–   като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 192, параграф 1 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на ЕС (C7‑0304/2013),

–   като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

–   като взе предвид препоръката на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0356/2013),

1.  дава своето одобрение за изменението на членове 25 и 26 от Конвенцията на ИКЕ на ООН за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера от името на Европейския съюз,

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

На 24 април 2013 г. Комисията публикува предложение[1] за решение на Съвета за приемането на изменението на членове 25 и 26 от Конвенцията на ИКЕ на ООН за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера („Конвенцията от Хелзинки“).

Цел на Конвенцията е създаването на рамка за двустранно или многостранно сътрудничество за предотвратяване и контрол на замърсяването на трансграничните водни течения и за осигуряване на рационално използване на водата от държавите от Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН). ЕС е страна по Конвенцията от 1995 г.

През 2003 г. страните по Конвенцията изразиха желание да се позволи на държавите, намиращи се извън региона на ИКЕ на ООН, да станат страни по тази конвенция, с цел да се насърчи сътрудничеството в речните басейни в целия свят. Европейската общност участва в проведената през 2003 г. среща на страните, на която се прие изменението, позволяващо на всяка държава – членка на Организацията на обединените нации, да се присъедини към Конвенцията след одобрение от страните.

След официалното му приемане от две трети от страните на 8 ноември 2012 г., изменението влезе в сила за тези страни на 6 февруари 2013 г.[2] Понастоящем ЕС е една от малкото страни по споразумението, които все още не са приели официално изменението. Съгласно член 218, параграф 6 от Договора за функционирането на Европейския съюз за официалното приемане на изменението на членове 25 и 26 се изисква одобрение от страна на Европейския парламент.

С влизането в сила на измененията Конвенцията ще бъде от особено значение за държавите, граничещи с района на ИКЕ на ООН, като Афганистан, Китай, Иран и някои държави от Централна Азия.

В резолюция относно Шестия Световен форум по въпросите на водата, приета на 15 март 2012 г., Европейският парламент вече изрази позицията си по изменението, като призова Комисията да насърчи „влизането в сила на измененията към Конвенцията от Хелзинки от 1992 г. за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера, с цел разширяване на обхвата на този инструмент отвъд страните от Икономическата комисия за Европа на ООН“.

С оглед на изложените по-горе съображения докладчикът препоръчва на Парламента да даде своето одобрение за изменението на членове 25 и 26 от Конвенцията, за да се отвори Конвенцията в световен мащаб и да се даде възможност за присъединяване на държави, които са извън ИКЕ на ООН и които желаят да го направят.

• [1]  COM(2013)0239
• [2]  Съгласно член 21, параграф 4 от Конвенцията изменения на Конвенцията влизат в сила за страните по Конвенцията, които са ги приели, на деветдесетия ден след датата, на която две трети от тези страни са депозирали при депозитаря своите актове за приемане на изменението.