ДОКЛАД относно проекта на решение за изпълнение на Съвета за одобряване на сключването от Евроюст на Споразумението за сътрудничество между Евроюст и Сърбия

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Споразумението за сътрудничество между Евроюст и Сърбия следва модела на подобни споразумения, сключени от Евроюст в миналото (например Евроюст – БЮРМ, Евроюст – САЩ, Евроюст – Норвегия, Евроюст – Швейцария, Евроюст – Албания и най-неотдавнашното – Евроюст – Грузия). Целта на тези споразумения е да се насърчи сътрудничеството в борбата със сериозната престъпност, особено организираната престъпност и тероризма. Те предвиждат, наред с другото, служители за връзка, звена за контакт и обмен на информация. Тези споразумения за сътрудничество се основават на член 26а, параграф 2 от Решение 2002/187/ПВР на Съвета от 28 февруари 2002 г. за създаване на Евроюст с оглед засилване на борбата срещу сериозната престъпност.

Посоченото споразумение е в съответствие със стратегията на Европейската комисия от 2018 г. за Западните Балкани.[2] В това отношение Комисията изтъква борбата срещу тежката престъпност и тероризма, като заявява, че „организираната престъпност продължава да бъде много сериозен проблем в Западните Балкани и Турция. През Турция и през Западните Балкани преминават важни маршрути за контрабанда. Мощни престъпни мрежи с международен обхват продължават да работят от и през тези държави... През последните години Западните Балкани предприеха важни стъпки за модернизиране на правната и институционалната рамка по отношение на борбата с тероризма. Оперативното сътрудничество с държавите — членки на ЕС, и с агенциите на ЕС продължи да се подобрява и засилва. Всички държави от Западните Балкани участват активно в инициативата за борба с тероризма в Западните Балкани. При все това все още е нужно повечето държави да увеличат усилията си за решаване на проблема със завръщащите се чуждестранни бойци и за предотвратяване на екстремизма и радикализацията, включително в затворите.“ В това отношение други страни кандидатки в региона (Черна гора, Северна Македония и Албания) вече са сключили подобни споразумения. В доклада си за 2019 г. Комисията посочи също така, че „Сърбия следва да увеличи усилията си за отстраняване на пропуските, и по-специално да постигне убедителни резултати в разследването, наказателното преследване и осъдителните присъди по дела за организирана престъпност“. Освен това Сърбия е „държавата от региона, към която се отправят най-много запитвания, и като цяло втората най-запитвана трета държава по случаи на Евроюст. През 2018 г. Сърбия е била свързана с 34 случая.“[3]

Във втория си доклад за механизма за суспендиране на безвизовия режим Европейската комисия заяви също, че „по отношение на организираната престъпност гражданите на Сърбия продължават да бъдат една от най-често посочваните националности за организирани престъпления срещу собственост в ЕС, и по-специално в Белгия, Франция, Германия и Италия. Сръбските граждани продължават да бъдат едни от най-често срещаните жертви на трафик на хора, идващи от Западните Балкани. В трафика на хероин по този маршрут, както и по маршрута през Южен Кавказ участват организирани престъпни групи, състоящи се от ирански граждани. В Сърбия продължават да съществуват значителни оръжейни запаси, което води до риск от трафик на огнестрелни оръжия.“[4]

Ето защо подобно споразумение може да насърчи по-доброто сътрудничество в борбата срещу организираната престъпност и е в интерес на Сърбия и държавите – членки на ЕС, с оглед на това, че организираната престъпност е транснационален проблем. Подобно споразумение ще бъде добре дошло и в областта на съдебното сътрудничество, предвид вече съществуващо споразумение между Европол и Сърбия и работно споразумение между CEPOL и Сърбия по отношение на полицейското сътрудничество.

В съответствие с настоящото решение за Евроюст такива споразумения за сътрудничество между Евроюст и трети държави, съдържащи разпоредби относно обмена на лични данни, могат да бъдат сключвани само ако съответният субект е предмет на Конвенцията на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. или след оценка, потвърждаваща наличието на адекватно ниво на защита на данните, гарантирано от този субект. В това отношение трябва да се подчертае, че Сърбия ратифицира посочената конвенция през 2005 г., а Допълнителния протокол към нея – през 2008 г. На 28 март 2019 г. Съвместният надзорен орган на Евроюст даде положително становище по споразумението във връзка с разпоредбите относно защитата на данните. Бе посочено, наред с другото, приемането през 2018 г. на ново сръбско законодателство за защита на данните.[5] Също така новият Регламент (ЕС) 2018/1727 относно Евроюст, с който се заменя и отменя Решение 2002/187/ПВР на Съвета, предвижда възможността за споразумение с трети държави, когато такива споразумения са възможно основание за трансфера на лични данни, при условие че са спазени общите принципи за трансферите на оперативни лични данни към трети държави (вж. в това отношение член 56 от Регламента).

Ето защо, въз основа на всички горепосочени съображения, докладчикът подкрепя проекта на решение за изпълнение на Съвета по отношение на проекта на споразумение за сътрудничество между Евроюст и Сърбия.

ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ