ДОКЛАД относно икономическите политики на еврозоната за 2020 г.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно икономическите политики на еврозоната за 2020 г.

(2020/2078(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 122, параграф 2 от него, който улеснява предоставянето на финансова помощ на държава членка, която изпитва трудности или е сериозно застрашена от тежки трудности, причинени от природни бедствия или извънредни обстоятелства извън нейния контрол, както и член 136 от него и Протоколи № 1 и № 2 към него,

– като взе предвид Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз и неговата „клауза за дерогация“, съдържаща се в член 5, параграф 1, член 6, параграф 3, член 9, параграф 1 и член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики[1], както и в член 3, параграф 5 и член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дълг[2], с цел улесняване на координацията на бюджетните политики във времена на сериозен икономически спад,

– като взе предвид доклада на Комисията от 17 декември 2019 г., озаглавен „Доклад за механизма за предупреждение 2020 г.“ (COM(2019) 651), и препоръката на Комисията от 17 декември 2019 г. за Препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната (COM(2019) 652),

– като взе предвид препоръката на Съвета от 10 февруари 2020 г. относно икономическата политика на еврозоната[3],

– като взе предвид съобщението на Комисията от 26 февруари 2020 г., озаглавено „Европейски семестър за 2020 г.: оценка на напредъка в структурните реформи, предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси и резултати от задълбочените прегледи в съответствие с Регламент (ЕС) № 1176/2011“ (COM(2020)0150),

– като взе предвид своята резолюция от 10 юли 2020 г. относно всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма – план за действие на Комисията и други неотдавнашни събития[4],

– като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно подобряването на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон[5],

– като взе предвид съобщението на Комисията от 5 февруари 2020 г., озаглавено „Преглед на икономическото управление – Доклад относно прилагането на регламенти (ЕС) № 1173/2011, 1174/2011, 1175/2011, 1176/2011, 1177/2011, 472/2013 и 473/2013 и относно пригодността на Директива 2011/85/ЕС на Съвета“ (COM(2020)0055),

-  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 декември 2017 г., озаглавено „По-нататъшни стъпки към завършването на икономическия и паричен съюз: пътна карта“ (COM(2017)0821),

– като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавен „Определяне на потребностите на Европа от възстановяване“[6],

– като взе предвид своята резолюция от 14 март 2019 г. относно предложението за регламент на Съвета за създаване на Европейски валутен фонд[7],

– като взе предвид своята законодателна резолюция от 16 септември 2020 г. относно проекта на решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз[8],

– като взе предвид публикувания на 7 юли 2020 г. от Комисията документ, озаглавен „Лятна икономическа прогноза“[9],

– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 21 юли 2020 г.[10],

– като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2019 г. относно справедливото данъчно облагане в дигитализираната и глобализирана икономика: BEPS 2.0[11],

– като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея[12],

– като взе предвид своята резолюция от 15 май 2020 г. относно новата многогодишна финансова рамка, собствените ресурси и плана за възстановяване[13],

– като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (2019/2956(RSP))[14],

– като взе предвид съобщението на Комисията от 13 март 2020 г., озаглавено „Координирани икономически мерки в отговор на пандемията от COVID-19“ (COM(2020)0112),

– като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/460 на Европейския парламент и на Съвета от 30 март 2020 г. за изменение на регламенти (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013 и (ЕС) № 508/2014 във връзка със специални мерки за мобилизиране на инвестиции в системите на здравеопазване на държавите членки и в други сектори на техните икономики в отговор на избухването на COVID-19 (Инвестиционна инициатива в отговор на коронавируса)[15],

– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 март 2020 г. относно активирането на общата клауза за дерогация, предвидена в Пакта за стабилност и растеж (COM(2020)0123),

– като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/461 на Европейския парламент и на Съвета от 30 март 2020 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета с цел предоставяне на финансова помощ на държавите членки и на държавите, водещи преговори за присъединяване към Съюза, които са сериозно засегнати от тежка извънредна ситуация в областта на общественото здраве[16],

– като взе предвид Насоките на Комисията за държавите членки във връзка с преките чуждестранни инвестиции и свободното движение на капитали от трети държави и защитата на стратегическите активи на Европа преди прилагането на Регламент (ЕС) 2019/452 (Регламента за скрининг на преки чуждестранни инвестиции) от 25 март 2020 г. (C(2020)1981),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 19 март 2020 г., озаглавено „Временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния взрив от COVID-19“ (2020/C 91 I/01) и съответното изменение от 4 април 2020 г. (2020/C 112 I/01),

– като взе предвид съобщението на Комисията до държавите членки от 27 март 2020 г. за изменение на приложението относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към застраховането на краткосрочни експортни кредити (2020/C 101 I/01 - C(2020)2044),

– като взе предвид решението на Комисията от 3 април 2020 г. за освобождаване от вносни мита и от ДДС при внос на стоки, необходими за борбата с последиците от пандемията от COVID-19 през 2020 г. (C (2020)2146),

– като взе предвид предложението за регламент на Комисията от 28 април 2020 г. за изменение на регламенти (ЕС) № 575/2013 и (ЕС) 2019/876 по отношение на корекции в отговор на пандемията от COVID-19: приемане на пакета за банковия сектор (COM(2020)0310 - 2020/0066(COD)),

– като взе предвид оценката на фискалната рамка с акцент върху пакета от шест законодателни акта и пакета от два законодателни акта от 19 септември 2019 г., годишния доклад на Европейския фискален съвет от 29 октомври 2019 г., изявлението на Европейския фискален съвет относно COVID-19 от 24 март 2020 г. и оценката на Европейския фискален съвет от 1 юли 2020 г. относно подходящата фискална позиция за еврозоната през 2021 г.,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 17 декември 2019 г., озаглавено „Годишна стратегия за устойчив растеж за 2020 г.“ (COM(2019)0650),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

– като взе предвид „Икономическа прогноза – пролет 2020 г.“ на Комисията от 6 май 2020 г. (Институционален документ 125),

– като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/672 на Съвета от 19 май 2020 г. за създаване на Европейски инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) вследствие на пандемията от COVID-19[17],

– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Европейски семестър за 2020 г.: специфични за всяка държава препоръки“ (COM(2020)0500),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавено: „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ (COM(2020)0456),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавено „Бюджетът на ЕС осигурява ресурс за плана за възстановяването на Европа“ (COM(2020)0442),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавено „Актуализирана работна програма на Комисията за 2020 г.“ (COM(2020)0440),

– като взе предвид предложението на Комисията от 28 май 2020 г. за регламент на Съвета за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване с цел подкрепа на възстановяването след пандемията от COVID-19 (COM(2020)0441),

– като взе предвид измененото предложение на Комисията от 28 май 2020 г. за решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (COM(2020)0445),

– като взе предвид доклада на четиримата председатели от 5 декември 2012 г., озаглавен „Към постигане на действителен икономически и паричен съюз“, доклада на петимата председатели от 22 юни 2015 г., озаглавен „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“, Бялата книга на Комисията от 1 март 2017 г. за бъдещето на Европа и документа за размисъл на Комисията от 31 май 2017 г. относно задълбочаването на Икономическия и паричен съюз,

– като взе предвид доклада на Еврогрупата до лидерите от ЕС относно задълбочаването на ИПС от 4 декември 2018 г.,

– като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

– като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0193/2020),

А. като има предвид, че пандемията от COVID-19 предизвиква безпрецедентно и симетрично сътресение както за ЕС, така и за целия свят, и че нейната продължителност и въздействието ѝ върху здравето, обществото и икономиката все още не са предвидими;

Б. като има предвид, че сътресението е симетрично, но че въздействието варира значително между държавите членки, отразявайки сериозността на пандемията и строгостта на техните противоепидемични мерки, а също така и техните специфични икономически експозиции и първоначалното им положение, включително уязвимостта на конкретни сектори и техните възможности за дискреционни мерки в областта на фискалната политика;

В. като има предвид, че решителен, координиран и основаващ се на солидарността европейски отговор е от съществено значение за смекчаване на отрицателните икономически и социални последици от кризата, разпокъсаността на вътрешния пазар и по-нататъшното задълбочаване на макроикономическите различия, както и на структурната поляризация между регионите и държавите; като има предвид, че поради силната взаимозависимост между държавите членки непълното възстановяване в една от тях ще има странични ефекти върху всички останали и ще потисне икономическия растеж навсякъде;

Г. като има предвид, че много от последиците вероятно ще се окажат временни, и ако съществуващите национални и европейски политики за подпомагане на доходите, работните места, ликвидността и инвестициите са ефективни, икономическата активност ще се възстанови след постепенното облекчаване на ограниченията; като има предвид, че въпреки това могат да се очакват трайни отрицателни последици, като например продължително намалено търсене, несигурност по отношение на пазарите и доходите, недостиг на инвестиции и спад в заетостта, намаляващи производствения потенциал на икономиката и засягат връщането към предишната траектория на производство и растеж;

Д. като има предвид, че Съюзът трябва да отговори на настоящата криза по начин, който повишава неговата устойчивост на бъдещи кризи;

Е. като има предвид, че ЕС и неговите държави членки са поели ангажимент към залегналите в Договорите основни ценности, изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г., Европейския стълб на социалните права и Парижкото споразумение за климата;

Ж. като има предвид, че жените са непропорционално засегнати в резултат на кризата и че предложеният отговор за възстановяване не включва предизвикателствата, свързани с кризата с Covid-19, в сектора на грижите, както и специфичните предизвикателства, пред които са изправени жените;

З. като има предвид, че извънредното положение във връзка с COVID-19 засяга по-специално уязвимите групи, като води до увеличаване на неравенството, бедността, безработицата и социалните различия и подкопава социалните стандарти и стандартите относно заетостта в Европа;

И. като има предвид, че пандемията от COVID-19 изведе на преден план значението на това да се цени работата по полагане на грижи не само в сектора на здравеопазването, но и в сферата на грижите за деца, хора с увреждания и възрастни; подчертава, че в икономическите политики на еврозоната трябва да се предвидят повече инвестиции за висококачествени и достъпни публични и частни услуги за полагане на грижи на приемлива цена;

Й. като има предвид, че през 2019 г. едва 5,7 % от специфичните за всяка държава препоръки са изпълнени изцяло от държавите членки и че при 45,9% е постигнат поне известен напредък, но че 48,4 % не са изпълнени или по тях е постигнат само ограничен напредък;

К. като има предвид, че за гарантирането на демократична легитимност и прозрачност е необходима отчетност на Съвета, Комисията и Еврогрупата пред Европейския парламент по време на всички етапи от европейския семестър;

I. Първоначално положение

1. отбелязва с голяма загриженост, че според икономическата прогноза на Комисията от лятото на 2020 г. се очаква ЕС да понесе най-тежката рецесия в своята история, със свиване с 8,7% през 2020 г., което е значително по-голямо от предвидените в прогнозата от пролетта 7,4 % и означава рецесия, значително по-тежка от тази през 2009 г.; отбелязва също така рязкото нарастване на съвкупния бюджетен дефицит — от 0,6 % от БВП през 2019 г. до около 8,5 % от БВП през 2020 г. както в еврозоната, така и в ЕС като цяло — нов връх на съвкупното съотношение на дълга към БВП в еврозоната от близо 102,7 % (95,1 % в ЕС), обръщайки тенденцията на спад от 2014 г. насам; подчертава, че се очаква безработицата в еврозоната да нарасне от 7,5 % (6,7 % в ЕС) през 2019 г. на 9,5 % (9 % в ЕС) през 2020 г. и че може да се очаква значително отрицателно въздействие върху МСП, като в същото време единният пазар и неговата конкурентоспособност са в среда на изключително висока несигурност, със значителни рискове от влошаване на положението;

2. изразява загриженост по отношение на отрицателното въздействие на извънредното положение във връзка с COVID-19 върху световната икономика, търговията, неравенството (включително по отношение на доходите и неравенството между половете) и бедността; отбелязва предвиденото свиване на световния БВП (с изключение на ЕС) с около 3 % тази година, което представлява по-рязък спад, отколкото по време на световната финансова криза през периода 2008 – 2009 г., намаляване на обемите на световния внос с над 10 % и спад на износа от еврозоната с около 13 % през 2020 г.; изразява тревога във връзка с нарастването на бедността, тъй като много държави с бързо развиващи се икономики и държави с ниски доходи имат ограничен капацитет за справяне със здравна криза от такъв мащаб, както и ограничени възможности за прилагане на политики за поемане на макроикономическото въздействие;

3. посочва, че оценката на Комисията за нуждите от инвестиции на ЕС-27 през 2020 г. и 2021 г. ще възлезе на 1,5 трилиона евро в допълнение към базовия сценарий, предвиден в прогнозата от пролетта, и за постигане на екологичен преход и цифрова трансформация в размер на най-малко 595 милиарда евро годишно[18], в т.ч. допълнителни нужди от инвестиции в размер на 20 милиарда евро годишно, за да се направят стратегическите инвестиции, необходими за автономността на ЕС с цел укрепване на устойчивостта на промишлеността и стратегическата независимост на ЕС по отношение на най-необходимите стоки и услуги (медицински и фармацевтични продукти, стратегическа цифрова инфраструктура, главни базови технологии, суровини от изключителна важност, отбрана и космическо пространство);

4. отбелязва, че мерките за подкрепа за агрегирана ликвидност, предвидени в отговор на пандемията, възлизат на 22 % от БВП на ЕС и бяха допълнени от съществуващите бюджетни инструменти на ЕС, предоставящи помощ в размер до около 4,5% от БВП на ЕС[19]; счита, че тези мерки ще трябва да бъдат продължени през 2021 г.; отбелязва освен това, че инициативата Next Generation EU (NGEU) може да предостави допълнителни фискални стимули на европейските икономики от около 4 до 5 % от БВП през следващите четири години;

5. подчертава, че инвестициите както от публичния, така и от частния сектор бяха очевидно недостатъчни още преди кризата и че се прогнозира допълнителен рязък спад на инвестициите на стойност 846 милиарда евро през 2020 г. и 2021 г., взети заедно[20];

II. Изисквания в краткосрочен план

Икономическо възстановяване

6. признава, че ЕС е изправен пред безпрецедентното предизвикателство да смекчи социалните и икономическите последици от историческата рецесия и да определи курс към бързо икономическо възстановяване, свързано с устойчив и справедлив преход и цифрова трансформация и със засилване на  конкурентоспособността; изразява убеждение, че с оглед на това е абсолютно необходимо значително и устойчиво увеличение на публичните и частните инвестиции и че са нужни реформи, които са устойчиви в социално, екологично и икономическо отношение, както и че увеличеното равнище на инвестиции трябва да бъде стабилизирано за дълги години напред, като същевременно е налице и необходимост от засилено възходящо сближаване в ЕС и устойчив растеж;

7. приветства бързия и категоричен отговор на кризата в областта на паричната и фискалната политика както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки чрез Програмата на ЕЦБ за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), задействането на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) и стартирането на общоевропейския гаранционен фонд на ЕИБ за гарантиране на ликвидност и стабилизиране на финансовите пазари, и отбелязва задействането от страна на Комисията на „общата клауза за дерогация“, позволяваща максимална гъвкавост на фискалната рамка, и приетите временни правила за държавната помощ, за да се даде възможност на националните правителства да подпомогнат финансово системите на здравеопазването и предприятията, в допълнение към предстоящия Европейски инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредно положение (SURE), за да се запази заетостта на хората по време на кризата;

8. приветства заключенията на Европейския съвет, в които се предлага Европейски план за възстановяване и инструментът NGEU[21], обхващащ 750 милиарда евро, емитиране на облигации от Комисията и нови собствени ресурси; припомня обаче призива на Парламента за много по-голям инвестиционен импулс за справяне с кризата, предизвикана от COVID-19, и признава, че са необходими допълнителни мерки за предотвратяване на огромните икономически и социални различия и за постигане на дългосрочните социални и екологични цели на ЕС;

9, счита, че е от съществено значение предложеният пакет за възстановяване да бъде изцяло в съответствие с новата стратегия на ЕС за устойчив растеж и да се основава на стабилна стратегия за финансиране, т.е. да е в съответствие с принципите на Европейския зелен пакт, който поставя устойчивостта в центъра на своите действия и цели, с Европейския стълб на социалните права и с целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), както и да цели защита на правата на жените и постигане на равенство между половете; изисква средствата и ресурсите да бъдат насочвани към проекти и бенефициери, които изразходват съответните ресурси по отговорен и ефективен начин за устойчиви проекти, генериращи възможно най-голямо въздействие, като същевременно се повишава ангажираността с европейския семестър и се зачитат нашите основни ценности, залегнали в Договора;

10. подчертава, че възстановяването трябва да се основава на възходящо социално и икономическо сближаване, социален диалог и подобрени социални права и условия на труд за работниците, служителите и самостоятелно заетите лица, както и че трябва да осигури допълнителна подкрепа за Плана за инвестиции за устойчива Европа, като се обръща специално внимание на овластяването;

11. изисква от предприятията, които получават държавна помощ, средства на ЕС или други публични средства в рамките на кризата, предизвикана от COVID-19, да поддържат работните места на своите работници и да им предлагат защита, да плащат дължимия си дял данъци, да се ангажират с целите за устойчивост въз основа на спазването на международните стандарти за отговорна стопанска дейност и да се въздържат от изплащане на дивиденти или от предлагане на схеми за обратно изкупуване на акции с цел плащане на акционерите и завишаване на цените на акциите;

12. отбелязва задействането на общата клауза за дерогация, предвидена в Пакта за стабилност и растеж, поради сериозния икономически спад, и очаква тя да продължи да се прилага не по-дълго, отколкото е необходимо, за да се подкрепят усилията на държавите членки за възстановяване от пандемичната криза, за стабилизиране в краткосрочен план и укрепване на икономическата и социалната устойчивост на държавите членки, както и за стимулиране на икономиката към устойчив и приобщаващ преход, насърчаващ конкурентоспособността и регионалното и социалното сближаване във възходяща посока;

13. споделя загрижеността на Европейския фискален съвет (ЕФС), че насоки относно графика и условията за излизане от общата клауза за дерогация следва да бъдат предоставени най-късно до пролетта на 2021 г., и отправя искане към Комисията да представи пътна карта, основана на икономически изследвания и данни, която взема предвид възгледите на ЕФС;

14. също така споделя становището на ЕФС, че бързата промяна на фискалната позиция не е препоръчителна за възстановяването и че през 2021 г. ще са необходими по-голяма и по-продължителна фискална подкрепа и удължаване на някои от дискреционните фискални мерки, включително някои елементи от държавните разходи, с цел да се даде тласък на търсенето;

15. припомня специфичната необходимост от насърчаване на възходящото сближаване и устойчивия растеж в рамките на ЕС, по-специално на еврозоната;

Преглед и, в зависимост от резултатите, адаптиране на рамката на фискалната и икономическата политика

16. отбелязва заключението на ЕФС[22], че фискалната рамка трябва да бъде преразгледана и, в зависимост от резултатите, адаптирана – поради нейната ненужна сложност и процикличност и тъй като не е защитила качеството на публичните финанси и не е насърчила устойчивите публични инвестиции през периода на растеж през последните седем години преди кризата; изразява убеденост, че дълбоката икономическа криза, предизвикана от пандемията, допълнително засилва тази необходимост;

17. счита, че прегледът и – в зависимост от неговите резултати – адаптирането на фискалната рамка след кризата, предизвикана от COVID-19, трябва да намерят ново равновесие, за да се насърчат горепосочените изисквания относно увеличаването на стимулиращите растежа държавни разходи, свързани с изменението на климата, цифровизацията и социалната, икономическата и екологичната устойчивост, както и относно стабилизирането на новото равнище на инвестиции, включително инвестициите, свързани с възстановяването на дружествата, по-специално МСП, и с единния пазар и неговата конкурентоспособност; при това следва да се гарантира устойчиво бюджетно управление;

18. посочва, че рамката за икономическо управление следва също така да отчита настоящите икономически реалности и да бъде съгласувана с политическите приоритети на ЕС, като в същото време подобрява спазването на фискалните правила, които са опростени, ясни, практични, преразгледани и – в зависимост от резултатите – адаптирани;

19. застъпва се за антициклична фискална политика в ЕС и неговите държави членки и за намаляване на съотношенията на дълга към БВП, както и за национални бюджети в баланс или с малки излишъци в периоди на растеж на ЕС при икономически подем, за да се отговори ефективно на бъдещите предизвикателства и да се гарантира стабилността на еврозоната; настоятелно призовава обаче Комисията и Съвета да не повтарят грешките от миналото в отговор на икономическата криза;

20. изразява загриженост относно значителното, но неравномерно отрицателно въздействие на кризата, предизвикана от COVID-19, върху държавния дефицит и частния дълг в цялата еврозона и ЕС, по-специално в държавите членки, чието равнище на публичен дълг е било високо преди последиците от пандемията, като това въздействие допълнително влошава положението на държавите членки, които са особено засегнати от пандемията и/или от вече съществуващи високи равнища на държавен дълг; призовава за намиране на решение, което да гарантира устойчивостта на публичния дълг; в този контекст счита, че емитирането на облигации на Европейската комисия е важна стъпка в настоящата криза;

21. счита, че е от съществено значение преразглеждането на рамката на фискалната и икономическата политика на ЕС за целите на специфичните за всяка държава препоръки да предостави съобразени с конкретните условия решения в отговор на различните потребности на държавите членки; призовава за създаване на правила, с които се дава възможност фискалната политика да реагира с дискреция на сътресения в краткосрочен план и да намалява високите съотношения на държавния дълг в съответствие с фискалните правила за реалистичен и разумен период от време, като същевременно дава възможност за достатъчно равнище на публични инвестиции, устойчиви данъчни политики, стабилни държавни приходи и дългосрочна модернизация и укрепване на обществената инфраструктура;

22. подчертава, че европейските, националните и поднационалните публични инвестиции, при зачитане на фискалната устойчивост и стабилните бюджетни правила, допринасят значително за укрепването на усилията на ЕС: 1) да се възстанови от кризата, предизвикана от COVID-19; 2) да насърчава прехода към по-чисто, социално приобщаващо, устойчиво и цифрово общество, да насърчава растежа и да укрепва единния пазар и сближаването в рамките на ЕС; и 3) да повиши конкурентоспособността си и стратегическата си автономност; призовава държавите членки и Комисията да създадат регулаторна рамка, включваща предвидими правила за инвестициите, които подкрепят публичните и частните инвестиции в съответствие с дългосрочните цели на ЕС, като същевременно гарантират способността на държавите членки да реагират на бъдещи кризи;

За устойчив и демократичен европейски семестър

23. приветства Европейския зелен пакт като важна част от нашата нова стратегия за устойчив растеж, обединяваща четири направления: околна среда, производителност, стабилност и справедливост, а когато устойчивата конкурентоспособност е в основата на социалната пазарна икономика на Европа благодарение на цифровите и зелените технологии – иновативна промишлена основа и стратегическа автономност, за да се превърне Европа в лидер по отношение на трансформацията;

24. приветства факта, че в пролетния пакет на европейския семестър е положена грижа, за да се предостави незабавна реакция в областта на икономическата политика за преодоляване и смекчаване на здравното и социално-икономическото въздействие на COVID-19 и за да се даде нов тласък на икономическата дейност; отбелязва, че специфичните за всяка държава препоръки на пролетния пакет са насочени към най-неотложните предизвикателства, породени от пандемията, и към възстановяване на устойчивия растеж, като са разпределени в две категории: в краткосрочен план – смекчаване на тежките отрицателни социално-икономически последици от пандемията от коронавируса; и в краткосрочен до средносрочен план – постигане на устойчив и приобщаващ растеж, който улеснява екологичния преход и цифровата трансформация;

25. подкрепя съобщението на Комисията за преглед и – в зависимост от неговите резултати – адаптиране на европейския семестър, за да се превърне той в инструмент за координиране на мерките за възстановяване; отбелязва, че процесът на европейския семестър следва да гарантира функционирането на процеса на икономическо управление в ЕС въз основа на координация на бюджетните и икономическите политики и по целесъобразност да взема предвид целите на социалната политика и политиката в областта на околната среда; изразява убеденост, че това трябва да включва по-добра координация на мерките относно държавната помощ и данъчните, фискалните, социалните политики и политиките за регулиране на трудовите правоотношения, за да се избегне нелоялната конкуренция между държавите членки;

26. призовава Европейската комисия заедно с това да разработи нов показател за климата и – без да отслабва процеса на семестъра – да оцени несъответствието между структурата на бюджетите на държавите членки и съобразения с Парижкото споразумение сценарий за всеки от техните национални бюджети; подчертава необходимостта този показател да предоставя на държавите членки указание относно тяхната траектория на температурата в рамките на Парижкото споразумение;

27. признава ролята, дадена от Комисията на европейския семестър в плана за възстановяване, и неговото значение за координацията на политиките на равнището на ЕС предвид размера и безпрецедентния характер на мерките на политиката, приети на равнището на държавите членки; отбелязва обаче, че ефективността и успехът на привеждането в съответствие на програмите на държавите членки в областта на инвестициите и реформите ще зависи от прегледа на семестъра и – в зависимост от резултатите – адаптирането му; повишената ангажираност на държавите членки по отношение на изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки също ще зависи от гореспоменатия преглед и – в зависимост от неговите резултати – от адаптирането на Пакта за стабилност и растеж; поради това призовава Комисията да общува по-активно и по-добре с държавите членки, да предлага съобразени с конкретните условия решения преди обичайното приемане на специфичните за всяка държава препоръки, както и да засили междуинституционалния дебат;

28. отбелязва, че връзката на Механизма за възстановяване и устойчивост с процеса на семестъра, както и наблюдението на напредъка в изпълнението на инвестициите и реформите биха могли да засилят ангажимента на държавите членки; счита обаче, че взаимовръзката между двете следва да бъде проектирана по начин, който засилва възстановяването, подобрява социалната, икономическата и екологичната устойчивост на държавите членки и насърчава добавената стойност от ЕС;

29. изразява убеденост, че изграждането на устойчива икономика изисква укрепване на социалното измерение на европейското управление, насочено към предоставяне на адекватна защита на всички хора, без да се изключва възможността за определяне на минимални стандарти на ЕС, когато това е необходимо, за да се засили възходящото сближаване на условията на живот и труд;

30. подчертава значението на пълните разисквания и подходящото участие на Европейския парламент и националните парламенти; повтаря призива си за укрепване на демократичната роля на Европейския парламент в рамката за икономическо управление и призовава Съвета и Комисията да вземат надлежно предвид резолюциите, приети от Парламента; приканва Комисията да информира еднакво добре както Парламента, така и Съвета като съзаконодатели относно всички аспекти, свързани с прилагането на рамката за икономическо управление на ЕС, включително относно подготвителните етапи и с оглед на всички предложения за реформиране или подобрение;

31. подчертава важната роля на комисията по икономически и парични въпроси в предприемането на действия за подобряване на отчетността пред Парламента, тъй като досегашният опит при прилагането на европейския семестър показва, че настоящата структура на отчетност може да бъде усъвършенствана, за да се подобри нейната легитимност и ефективност;

32. призовава за ангажирана координация със социалните партньори и други заинтересовани страни както на национално, така и на европейско равнище, с оглед засилване на демократичната отчетност, прозрачността и контролната роля на гражданското общество;

33. подчертава, че публичните приходи са от съществено значение за финансирането на възстановяването на устойчивата конкурентоспособност на ЕС след пандемията и за подкрепата на справедливия преход към устойчива икономика; припомня, че отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци на равнището на ЕС достигат всяка година до 160 – 190 милиарда евро и представляват загуба на приходи за националните бюджети; поради това припомня значението на борбата с данъчните измами, отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и изпирането на пари както на национално равнище, така и на равнището на ЕС; във връзка с това припомня приноса на Комисията в нейното съобщение „Към по-ефективен и демократичен процес на вземане на решения в данъчната политика на ЕС“[23] и приветства плана за действие на Комисията за всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма; призовава за амбициозно законодателно предложение със засилен надзор, правомощия и ресурси на европейско равнище, както е описано подробно в резолюцията на Парламента от 1 юли 2020 г. относно „Всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма – план за действие на Комисията и други неотдавнашни събития“[24];

34. приканва Комисията да разгледа възможностите за нови политики, предложени от международни институции, които да подкрепят и да допринасят за финансирането на справедлив преход, смекчаващ социално-икономическото въздействие на прехода към неутрална по отношение на климата икономика и насърчаващ устойчив растеж; също така тези политики следва да подкрепят и да допринасят за смекчаване на огромните разходи, свързани с възстановяването след пандемията, и за възстановяване на публичните финанси на държавите членки; призовава лидерите на ЕС и Комисията да вземат смели решения за неотложно въвеждане на кошница от нови собствени ресурси, за да се включат приходите, идващи от политиките на ЕС, които благоприятстват както прилагането на мерките за опазване на околната среда, така и развитието на справедлив, устойчив и конкурентоспособен единен пазар, както и за да бъде възможно да се изплатят заемите по Инструмента на ЕС за възстановяване (Next Generation EU) още през следващата МФР; припомня, че тези собствени ресурси трябва да бъдат въведени възможно най-скоро и да бъдат постоянни; във връзка с това подчертава позицията на Парламента в неговата законодателна резолюция от 16 септември 2020 г. относно проекта на решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз за въвеждане на нови категории собствени ресурси[25];

III. Изисквания в средносрочен план

Задълбочаване на икономическия и паричен съюз

35. подчертава, че укрепването на ролята на еврото изисква подходящи структурни условия, сред които са задълбочаването на Европейския паричен съюз, завършването на банковия съюз и завършването на съюза на капиталовите пазари;

36. отбелязва, че в рамката на бюджетния инструмент за конвергенция и конкурентоспособност (BICC) е имало предложение за бюджетен инструмент, предназначен за еврозоната, който би финансирал пакети от структурни реформи и публични инвестиции с цел укрепване на потенциалния растеж на икономиките в еврозоната и на устойчивостта на единната валута срещу икономически сътресения; отбелязва, че успоредно с BICC е съществувал и възможен инструмент за държавите членки извън еврозоната, които не участват в BICC – инструментът за конвергенция и реформи (CRI) – насочен към подпомагане на сближаването между държавите членки извън еврозоната с тези от еврозоната чрез предоставяне на финансова подкрепа за структурни реформи; отбелязва, че Комисията е публикувала ново законодателно предложение относно Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF) и е оттеглила посочените законодателни предложения; въпреки това призовава Комисията да обмисли изготвянето на предложения в бъдеще, така че еврозоната и държавите извън нея да могат да разполагат с инструменти за ефективно управление на икономическия цикъл;

37. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

 

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Всеобхватният „План за възстановяване на Европа“ на Комисията повишава значително политическото и икономическото значение на ЕС. В тази рамка европейският семестър ще играе съществена и координираща роля за осигуряване на незабавен отговор на кризата в рамките на икономическата политика, проправяйки пътя за устойчив и справедлив екологичен преход и цифрова трансформация, като същевременно насърчава сближаването в рамките на ЕС. Успехът на предприетите мерки обаче ще зависи от цялостната реформа на икономическото и финансовото управление на ЕС, която е обоснована по-долу.

Решението относно текущия преглед на фискалните правила на ЕС е подкрепено с редица основания: Нивото на публичните инвестиции е очевидно недостатъчно с оглед на предизвикателствата в контекста на цифровизацията и борбата с изменението на климата. Изискванията за координация по отношение на политиката на стабилност се възприемат от много държави членки като нарастваща тежест. Държавите членки счетоха препоръките на европейския семестър в областта на икономическата политика само отчасти за задължителни и съответно ги приложиха по избирателен начин. Освен това в рамката липсва задължително демократично участие на избраните национални и европейски парламентарни членове. В резултат на това политическата координация в рамките на европейския семестър не отговаря на очакванията във връзка с постиженията в областта на целите на фискалната политика, а също и в по-общ план във връзка с предотвратяването и намаляването на икономическите дисбаланси.

COVID-19 доведе до безпрецедентна в исторически план икономическа криза, която допълнително изостря необходимостта от преразглеждане. Макар че сътресението е симетрично, въздействието варира значително между държавите членки, отразявайки сериозността на пандемията и строгостта на техните противоепидемични мерки, а също така и техните специфични икономически експозиции, първоначалното им положение и възможностите им за дискреционни мерки в областта на фискалната политика; Това допълнително ще изостри макроикономическите дисбаланси. Равнището на дълга като процент от БВП ще се увеличи значително във всички държави членки, достигайки тревожни размери в някои от тях. Дори след кризата за много държави ще бъде много трудно да постигнат изискваното съотношение на дълга към БВП от 60%. Необходимото значително увеличение на публичните инвестиции с оглед на предизвикателствата, свързани с изменението на климата и цифровизацията, изглежда малко вероятно в близко бъдеще. При настоящото състояние на икономическата и финансовата политика възстановяването на действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж, след като се отмени общата клауза за дерогация, би пренебрегнало следователно променените условия и бъдещите нужди.

В тази връзка в настоящия доклад относно европейския семестър се предлага основните предизвикателства пред европейската икономическа и финансова политика – по-специално прилагането на устойчива и справедлива политика в областта на климата и цифровизация – твърдо да залегнат в настоящата политика за справяне с кризата. Същевременно трябва да се положат основите за адаптиране на рамката за финансовата и икономическата политика за периода след кризата. Ключов въпрос ще бъде съвместяването на ориентацията на европейската икономическа и финансова политика към стабилност с достатъчно увеличение на публичните инвестиции във всички държави – членки на ЕС. Освен това трябва да се предприемат по-нататъшни стъпки към демократизация и намаляване на икономическите и социалните дисбаланси.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ОТ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

 

 

 

Легенда на използваните знаци

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“