ДОКЛАД относно политиката в областта на конкуренцията – годишен доклад за 2020 г.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно политиката в областта на конкуренцията – годишен доклад за 2020 г.

(2020/2223(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално членове 101 – 109 от него,

– като взе предвид относимите правила, насоки, резолюции, обществени консултации, съобщения и документи на Комисията по темата за конкуренцията,

– като взе предвид доклада на Комисията от 9 юли 2020 г. относно политиката в областта на конкуренцията за 2019 г. (COM(2020)0302), както и придружаващия го работен документ на службите на Комисията, публикуван на същата дата,

– като взе предвид своята резолюция от 18 юни 2020 г. относно годишния доклад относно политиката на ЕС в областта на конкуренцията[1],

– като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Нова промишлена стратегия за Европа“ (COM(2020)0102),

– като взе предвид съобщенията на Комисията от 19 март 2020 г., 4 април 2020 г., 13 май 2020 г. и 2 юли 2020 г. относно Временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния взрив от COVID-19, както и последвалите им изменения[2],

– като взе предвид съобщението на Комисията от 21 септември 2020 г. относно Насоки относно определени мерки за държавна помощ в контекста на системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове след 2021 г. (C(2020)6400),

– като взе предвид Бялата книга на Комисията от 17 юни 2020 г. относно осигуряването на еднакви условия на конкуренция по отношение на чуждестранните субсидии[3],

– като взе предвид решението на Комисията от 17 декември 2020 г. да одобри придобиването на Fitbit от Google при определени условия,

– като взе предвид Специален доклад № 24/2020 на Европейската сметна палата (ЕСП), озаглавен „Контрол върху концентрациите в ЕС и антитръстови производства на Комисията – надзорът върху пазара трябва да се засили“[4],

– като взе предвид речта за състоянието на Съюза на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен от 16 септември 2020 г.,

– като взе предвид писмените и устните отговори на кандидата за член на Комисията Маргрете Вестегер по време на изслушването в Европейския парламент на 8 октомври 2019 г.,

– като взе предвид съвместното изявление на Европейската мрежа по конкуренция (ЕМК) от 23 март 2020 г. относно прилагането на законодателството в областта на конкуренцията по време на кризата с коронавируса[5],

– като взе предвид доклада от 4 април 2019 г. на експерти на Комисията на високо равнище, озаглавен „Политика в областта на конкуренцията за цифровата ера“[6],

– като взе предвид заключенията на Съвета от 22 март 2019 г. относно работните места, растежа и конкурентоспособността,

– като взе предвид заключенията от извънредното заседание на Европейския съвет от 1 и 2 октомври 2020 г.,

– като взе предвид известието на Комисията до заинтересованите страни от 2 декември 2020 г. относно оттеглянето на Обединеното кралство и правилата на ЕС в областта на конкуренцията, както и известието от 18 януари 2021 г. относно оттеглянето на Обединеното кралство и правилата на ЕС в областта на държавната помощ,

– като взе предвид проучването от декември 2020 г. на Тематичния отдел към ЕП, отговарящ за политики в областта на икономиката, науката и качеството на живота, озаглавено „Въздействие на държавната помощ върху конкуренцията и конкурентоспособността по време на пандемията от COVID-19: ранна оценка“,

– като взе предвид доклада на подкомисията по антитръстови въпроси към комисията по правни въпроси на Камарата на представителите на САЩ от 6 октомври 2020 г., озаглавен „Проверка на конкуренцията на цифровия пазар: доклад и препоръки на службите на мнозинството“[7],

– като взе предвид проучването на Органа на Обединеното кралство за конкуренцията и пазарите от 19 януари 2021 г., озаглавено „Алгоритми: как могат да намалят конкуренцията и да навредят на потребителите“,

– като взе предвид целта на Съюза за емисиите на парникови газове до 2030 г., одобрена от лидерите на ЕС през декември 2020 г.,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. – Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020)0380),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2020 г., озаглавено „Нов план за действие относно кръговата икономика – За по-чиста и по-конкурентоспособна Европа“ (COM(2020)0098),

– като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

– като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0168/2021),

А. като има предвид, че потребителите извличат ползи от конкурентните пазари, особено когато те водят до справедливи цени и по-богат избор на качествени продукти; като има предвид, че политиката на ЕС в областта на конкуренцията има за цел да поддържа отворена пазарна икономика със свободна, лоялна и ефективна конкуренция, която благоприятства ефикасното разпределение на ресурсите и насърчава иновациите в полза на всички граждани на ЕС, като се обръща специално внимание на нуждите на МСП и създаването на еднакви условия на конкуренция; като има предвид, че тази основна цел остава валидна дори в условията на криза;

Б. като има предвид, че Комисията реагира бързо на избухването на кризата с COVID-19, като прие специални временни правила в областта на конкуренцията, за да коригира ситуация на сериозно сътресение в европейската икономика;

В. като има предвид, че извънредните и временните мерки в отговор на пандемията не следва да се прилагат под формата на антиконкурентно поведение, нито следва да бъдат използвани от дружества в недобро финансово състояние, за да получат допълнителна помощ без необходимите и ефективни планове за преструктуриране;

Г. като има предвид, че всички държавни помощи следва да бъдат проектирани и предоставяни по икономически, социално и екологично отговорен начин; като има предвид, че в дългосрочен план политиката в областта на конкуренцията следва да се справя ефикасно със социалните, цифровите и екологичните предизвикателства и следва да бъде изцяло в съответствие с очертаните в Европейския зелен пакт приоритети и с целите на Парижкото споразумение;

Д. като има предвид, че интелигентното съвместяване на правилата на Съюза в областта на конкуренцията с неговите промишлени, цифрови, екологични, социални и международни търговски политики е от съществено значение за гарантирането на еднакви условия на конкуренция във всички сектори, за укрепването на устойчиви вериги за създаване на стойност и за повишаването на създаването на работни места и на конкурентоспособността в световен мащаб, като по този начин допринасят за търговска среда, благоприятна за МСП;

Е. като има предвид, че нелоялната конкуренция между държавите членки възпрепятства правилното функциониране на вътрешния пазар;

Ж. като има предвид, че Комисията понастоящем извършва общ преглед на ефективността на прилагането на политиката в областта на конкуренцията, включително антитръстовите разпоредби, редица правила и насоки за държавната помощ, оценката на правилата за контрол върху сливанията и прегледа на Известието относно определянето на пазара;

З. като има предвид, че икономическите бойкоти срещу продукти от определени географски райони в ЕС представляват сериозно нарушение на правилата в областта на конкуренцията и следва да бъдат ефективно преодолени;

И. като има предвид, че все по-голямото предизвикателство на конкурирането със силно субсидирана голяма икономика като Китай изисква мерки за укрепване на дружествата в ЕС, изправени пред конкуренти от държави извън ЕС;

Й. като има предвид, че архитектурата на отворен пазар на търговия и клиринг, даваща възможност за истинска конкуренция между пазарни инфраструктури, е от ключово значение за запазването и укрепването на устойчивостта на капиталовите пазари на ЕС, като стимулира пазарно ориентираните иновации и по този начин допринася за постигане на по-добри резултати за пенсионерите, предприятията и инвеститорите;

К. като има предвид, че порталите към интернет на повечето потребители са ограничени до изключително малък брой цифрови екосистеми и големи платформи; като има предвид, че пандемията от COVID-19 ускори темповете на цифровизация, като постави и нови предизвикателства пред ефективността на политиката в областта на конкуренцията, особено в сферата на антитръстовите правила, където до този момент не се разрешава намеса ex ante;

Л. като има предвид, че скандали с данни, разследвания и доказателства показаха как платформи събират и съхраняват лични данни, често в прекомерно големи обеми, и как ги използват и продават на трети страни, както и как доминиращи технологични участници и платформи системно проследяват потребителите онлайн;

М. като има предвид, че някои предприятия, които се ползват от двоен статут на платформа и доставчик, злоупотребяват със своето положение, като налагат несправедливи ред и условия за конкурентите;

Н. като има предвид, че анализатори предвиждат[8], че Amazon, Facebook и Alphabet Inc. (Google) ще обхванат заедно 61% от цялата цифрова реклама през 2021 г., което представлява удвояване на пазарния им дял спрямо 2015 г.; като има предвид, че Facebook и Alphabet Inc. (Google) получават съответно 98,53% и 83,3% от приходите си от цифрова реклама[9];

О. като има предвид, че глобите, налагани от органите за защита на конкуренцията, често не оказват възпиращ ефект върху големите технологични дружества, тъй като се считат просто за разходи за развиване на стопанска дейност;

П. като има предвид, че антитръстовите инструменти следва да бъдат подходящи, за да се справят с новите реалности на бързо променящите се цифрови и технологични пазари;

Р. като има предвид, че са необходими еднакви условия на конкуренция между дружествата за финансови услуги и технологичните дружества, за да се гарантира, че се конкурират при равни условия, като се следва принципът „един и същ риск, една и съща дейност, едно и също регулиране“;

С. като има предвид, че алгоритмите могат значително да повишат ефикасността и да дадат възможност на дружествата да предоставят по-добри продукти и услуги на потребителите; като има предвид обаче, че съзнателната или несъзнателната злоупотреба с алгоритми може да нанесе вреда на потребителите и на конкуренцията;

Т. като има предвид, че правилата на ЕС в областта на конкуренцията и държавната помощ следва да бъдат съгласувани със и биха могли да допринесат значително за Европейския зелен пакт, Цифровата стратегия на ЕС, Европейския стълб на социалните права и Целите на ООН за устойчиво развитие; като има предвид, че случаите на държавна помощ в ЕС почти не се отнасят до такива общи цели на политиката на ЕС;

Общи съображения

1. подчертава, че политиката в областта на конкуренцията, която има за цел да гарантира еднакви условия на конкуренция във всички сектори, да стимулира иновациите и да предоставя на потребителите повече и по-висококачествени възможности за избор, е от решаващо значение за гарантиране на правилното функциониране на единния пазар;

2. изразява загриженост относно увеличаването на промишлената концентрация в Европа; във връзка с това отбелязва, че между 2001 г. и 2012 г. в средно големите промишлени отрасли в 10 европейски икономики се е наблюдавало увеличаване с 2 – 3 процентни пункта на дела на продажбите на 10% от най-големите дружества; предупреждава, че това увеличаване се наблюдава както при производството, така и при нефинансовите услуги, и че то не се ръководи от сектори със засилено използване на цифрови технологии; отбелязва, че увеличаването на концентрациите на промишлени отрасли води до по-високи надценки, свързани с по-високите печалби за сметка на европейските потребители;

3. счита, че строгото и безпристрастно прилагане на правилата на ЕС в областта на конкуренцията от страна на независими органи за защита на конкуренцията е от решаващо значение за европейските дружества, осъществяващи дейност на вътрешния пазар и на международно равнище, особено за МСП, и може да допринесе значително за ключови политически приоритети като по-задълбочен и по-справедлив вътрешен пазар, свързан цифров единен пазар, конкурентоспособност на Съюза в световен мащаб, борбата срещу социалните неравенства и кризата в областта на климата, както и за европейските ценности по отношение на екологичните стандарти, социалните въпроси, политиката в областта на климата и защитата на потребителите; подчертава обаче значението на добре премерената гъвкавост в условията на криза;

4. приветства консултацията относно правото в областта на конкуренцията и Европейския зелен пакт като стъпка към по-голяма съгласуваност на политиките; призовава Комисията да представи широкообхватен и ориентиран към бъдещето план за действие относно начина, по който следва да бъдат преразгледани правилата в областта на конкуренцията и държавната помощ;

5. счита, че осигуряването на еднакви условия на конкуренция за предприятията на вътрешния пазар и на международните пазари, което е от ключово значение особено за МСП и за създаването на достойни и устойчиви работни места във и извън ЕС, зависи също така от решителната и ефективна борба със социалния, екологичния и фискалния дъмпинг; във връзка с това призовава Комисията да увеличи усилията си за създаване на правна рамка за задължителен инструмент на ЕС за надлежна проверка в областта на правата на човека и околната среда;

6. подчертава, че агресивните данъчни практики от страна на многонационалните дружества, вредните данъчни практики и данъчните предимства, насочени към големите дружества, могат да задушат иновациите и да застрашат достъпността на пазарите, особено за МСП, които са гръбнакът на европейската икономика;

7. подчертава важната роля на Европейската мрежа по конкуренция (ЕМК) за подпомагане на сътрудничеството между националните органи за защита на конкуренцията (НОК) и Комисията с оглед на насърчаването на лоялната конкуренция в рамките на единния пазар чрез засилено прилагане и обмен на най-добри практики;

8. насърчава структурирания диалог с изпълнителния заместник-председател на Комисията, отговарящ за конкуренцията, и усилията на Комисията да поддържа тясно сътрудничество с членовете на компетентната комисия на Парламента; счита, че годишният доклад на Комисията относно политиката в областта на конкуренцията е ключов елемент от гледна точка на демократичния контрол; припомня, че през последните години Парламентът беше включен чрез обикновената законодателна процедура в оформянето на рамката за правилата в областта на конкуренцията; подчертава правомощията на Парламента за съвместно вземане на решения с оглед на оформянето на рамката за правилата в областта на конкуренцията;

9. изисква от Комисията да използва своите правомощия за застъпничество, за да подчертае рисковете от мерките за контрол на цените, прилагани от правителствата, включително свързаните с изкривяване на ценовите сигнали, които може да насърчат производството и да подкопаят стимулите за навлизането на нови участници за преодоляване на недостига;

10. отбелязва със загриженост, че някои държави членки не са приложили ефективно Директивата 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори[10], съгласно оценката на Комисията, което има огромни пагубни последици за потребителите и за лоялната конкуренция; призовава Комисията да разгледа внимателно използваните нелоялни клаузи и практики в потребителските договори, по-специално от банковия сектор, и да гарантира ефективното и бързо прилагане на посочената директива, като използва всички налични средства;

11. признава, че ресурсите за Генерална дирекция „Конкуренция“ на Комисията следва да бъдат адекватни, за да отговарят на нейната работна натовареност и на набора от задачи, които изпълнява; разглежда необходимостта от осигуряване на специфичен експертен опит в областта на цифровите въпроси и практики на онлайн платформите с помощта на поведенчески икономисти, специалисти по алгоритми, инженери и изследователи на данни; призовава Комисията да информира Парламента за разпределението на ресурси между контрола върху държавната помощ, контрола върху сливанията и антитръстовите мерки;

Политически мерки в отговор на COVID-19

12. приветства приемането на Временна рамка за мерките за държавна помощ и измененията за нейното удължаване и разширяване, създадена в отговор на неочакваните събития, свързани с безпрецедентната криза с COVID-19, за да се предостави възможност на държавите членки да окажат подкрепа на дружествата по време на пандемията; подкрепя запазването на извънредните мерки, докато възстановяването продължава, но подчертава, че рамката е временен инструмент; подчертава, че възстановяването на ефективната конкуренция в средносрочен до дългосрочен план е от ключово значение, за да се гарантира бързо и последователно възстановяване; отбелязва съществените различия между държавите членки по отношение на наличното фискално пространство за предоставяне на държавна помощ;

13. приветства съобщението на Комисията относно Временна рамка за оценка на антитръстовите въпроси, свързани със сътрудничеството между предприятията в отговор на спешни ситуации, произтичащи от настоящата пандемия от COVID-19; счита, че насоките и подкрепата относно антитръстовите правила улесняват сътрудничеството, необходимо за преодоляване на кризата, предизвикана от COVID-19, и по този начин са от полза за потребителите;

14. отбелязва, че Временната рамка включва определени условия за някои видове мерки за държавна помощ, като рекапитализацията; приветства във връзка с това условията, като забраната за разпределяне на дивиденти, плащането на бонуси или обратното изкупуване на акции; изразява съжаление обаче, че такива условия не са наложени спрямо други мерки за държавна помощ; призовава Комисията да наложи такива условия за всички мерки за държавна помощ във Временната рамка, включително, по-специално, за мерки за рекапитализация, които следва да се разглеждат само като крайна мярка от държавите членки поради значителното нарушаващо въздействие върху конкуренцията, което те могат да окажат върху вътрешния пазар;

15. призовава Комисията да приеме законодателно предложение във връзка със забраната върху защитата на права върху интелектуална собственост за изобретения или открития, които се отнасят за ваксини, предназначени за лечение на ендемични или пандемични инфекциозни болести на световното население;

16. подчертава, че действията на Комисията, насочени към премахване на условията, които водят до монополи и господстващо положение, и към ограничаване на публичното финансиране за дружества, което може да доведе до такива условия, не дават никакво решение на въпроса със системните и структурните неблагоприятни условия, които засягат конкурентоспособността на предприятията, установени във и осъществяващи дейност от европейските островни територии и най-отдалечени региони;

17. изтъква значението на съгласуваността на политиките и на предоставянето на държавна помощ само на дружества, понасящи преки финансови последици от пандемията; освен това настоятелно призовава да се забрани достъпът до държавна помощ или финансова подкрепа на дружествата, използващи данъчни убежища извън ЕС с цел избягване на данъци, ако не поемат ангажимент да променят поведението си;

18. призовава Комисията и държавите членки да стартират пътна карта за периода след COVID-19 за по-добре насочена държавна помощ, за да се насърчава конкурентоспособността и да се запазят работни места; предлага подобна пътна карта да включва мерки за справяне с разпокъсаността и нарушенията на пазара, дължащи се на неравнопоставени условия на конкуренция, анализ на въздействието на държавната помощ върху вътрешния пазар и ясни насоки за това как най-добре да се използват инструментите на политиката в областта на конкуренцията за насърчаване на възстановяването; освен това настоятелно призовава Комисията да интегрира промишлените, цифровите и екологичните стратегии при определянето на бъдещите условия за държавна помощ;

19. подчертава отново, че приоритет следва да бъде гарантирането на строгото и безпристрастно прилагане на правилата за държавна помощ и европейското банково регулиране, включително при справяне с бъдещи банкови кризи; призовава Комисията да разгледа бързо несъответствията между правилата за държавната помощ в областта на помощта за ликвидация и режима за преструктуриране съгласно Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките[11] и да преразгледа своето Съобщение относно банковия сектор от 30 юли 2013 г.[12] в контекста на прегледа на рамката за управление на кризи, включително в светлината на неотдавнашните случаи, като вземе предвид необходимостта от защита на данъкоплатците и вложителите от тежестта на спасяването на банките;

20. отбелязва, че правилата на ЕС в областта на конкуренцията и държавната помощ не следва да се разглеждат отделно от паричната, търговската и фискалната политика; призовава да се разгледат възможните нарушения на конкуренцията, произтичащи от програмата на Европейската централна банка (ЕЦБ) за закупуване на корпоративни облигации; подчертава във връзка с това понятието за избирателност при държавната помощ и член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), в който се съдържа т.нар. принцип на лоялност;

21. призовава Комисията да осигури и наблюдава правилното използване и разпределение на различните мерки на ЕС за финансиране в отговор на кризата с COVID-19, включително чрез националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на държавите членки по Механизма за възстановяване и устойчивост, които следва да бъдат в съответствие с правилата на ЕС в областта на конкуренцията и държавната помощ, не трябва да водят до нарушаване на конкуренцията и трябва да се прилагат еднакво за всички дружества, по-специално в критични сектори като телекомуникациите, енергетиката и транспорта; настоятелно призовава Комисията да наблюдава всички подобни потенциални нарушения на конкуренцията; подчертава, че държавна помощ не следва да се предоставя на дружества, които са били неефективни и са генерирали структурни загуби преди кризата с COVID-19, нито да се насърчава формирането на монополистични структури;

Световно измерение

22. подчертава значението на все по-интензивния структуриран световен диалог и сътрудничеството при прилагането на политиката в областта на конкуренцията, както и на реформа за общ подход към лоялна конкуренция;

23. подкрепя активното участие на Комисията и НОК в Международната мрежа по конкуренция (ICN) и настоятелно призовава за по-тясно участие на Парламента в дейността на съответните работни групи и експертни групи на ICN и ОИСР;

24. подкрепя стратегията на Комисията за премахване на отрицателните последици, причинени от неправомерното извънтериториално прилагане на едностранни санкции от държави извън ЕС срещу оператори от ЕС; във връзка с това приветства съобщението на Комисията от 19 януари 2021 г., озаглавено „Европейската икономическа и финансова система: насърчаване на откритостта, силата и устойчивостта“ (COM(2021)0032);

25. подчертава, че специалните споразумения за сътрудничество с държави извън ЕС в сферата на политиката в областта на конкуренцията могат да допринесат съществено за ефективността на политиката в областта на конкуренцията, и приканва Комисията да се стреми към по-голям брой такива специални споразумения в областта на конкуренцията, за да се даде възможност за по-ефективен обмен на информация между органите за защита на конкуренцията; припомня освен това, че ЕС трябва да гарантира еднакви условия на конкуренция и реципрочност със своите международни партньори по отношение на държавната помощ, обществените поръчки и инвестиционната политика; призовава Комисията да укрепи главите за държавната помощ в бъдещите търговски и инвестиционни споразумения;

26. призовава Комисията да обърне внимание на ролята на държавните предприятия, установени в чужбина, които получават подкрепа и субсидии от своите правителства по начини, които са забранени по отношение на субектите от ЕС съгласно правилата на единния пазар на ЕС; изразява загриженост относно изкривяващата държавно финансирана конкуренция, причинена от чуждестранни предприятия, които придобиват европейски предприятия, особено развиващите дейност в иновативни или стратегически сектори и технологии, постигащите съответствие с Европейския зелен пакт и отслабените от пандемията от COVID-19;

27. приветства като предварителна стъпка влизането в сила на Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза[13], както и Бялата книга на Комисията относно осигуряването на еднакви условия на конкуренция по отношение на чуждестранните субсидии; отбелязва продължаващия натиск за чуждестранно поглъщане, на който са изложени европейски дружества, и предупреждава за необходимостта от неотложни действия; следователно очаква с нетърпение предстоящото законодателно предложение на Комисията, насочено към справяне с нарушаващите въздействия на чуждестранните субсидии върху вътрешния пазар;

28. счита, че предприятията от Съюза следва да могат да се конкурират равноправно на световните пазари; поради това призовава Комисията да адаптира своята политика в областта на конкуренцията и държавната помощ, за да насърчи сериозното промишлено развитие; подчертава, че интелигентна промишлена политика може да помогне за преразпределянето на ресурсите към определени ключови сектори без нарушаване на конкуренцията и да положи основите за стабилна и устойчива икономика в дългосрочен план; счита, че Съюзът и държавите членки трябва да увеличат полезните взаимодействия между целенасочените политики на ЕС, инвестициите и политиката в областта на конкуренцията с цел насърчаване на работни места и устойчиви вериги за създаване на стойност, за да се постигне автономност на ЕС в определени стратегически отрасли при същевременно запазване на отворена икономика;

29. призовава за засилени инвестиции в научноизследователска и развойна дейност от страна на европейската промишленост, с цел да се гарантират еднакви условия на конкуренция между производителите в ЕС и извън него, да се постигнат целите на Европейския зелен пакт, включително преходът към нисковъглеродни начини на производство, и да се подкрепи конкурентоспособността на предприятията от ЕС спрямо конкурентите извън ЕС, чиито производствени процеси не подлежат на същите критерии като определените на равнището на ЕС; освен това призовава Комисията в тази връзка да разгледа възможността за увеличаване на помощта за научни изследвания и иновации, както и за технологии, генериращи положителни външни ефекти за околната среда или за цялостната енергийна система;

30. приканва Комисията да определи стратегическите зависимости, особено в чувствителните промишлени екосистеми, и да предложи мерки за тяхното намаляване, включително чрез диверсифициране на веригите за производство и доставка, насърчаване на производството и инвестициите в Европа и гарантиране на стратегическо натрупване на запаси; подчертава в това отношение значението на важните проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ) за инвестициите в революционни технологии; призовава Комисията, във връзка с предстоящото преразглеждане на съобщението относно ВПОИ, да продължи да насърчава ВПОИ, да изясни правилата за подбор на ВПОИ, да преразгледа и опрости някои критерии и изисквания за изпълнение и да обмисли възможността за по-лесно съфинансиране от ЕС, за да се улесни участието на партньори от по-малките държави членки и да се гарантира, че по-малките промишлени научноизследователски проекти могат по-лесно да се възползват от подкрепата;

31. подкрепя включването в правилата на ЕС в областта на конкуренцията на задълбочена проверка на държавните помощи за предприятия от държави извън ЕС, като същевременно подчертава, че Съюзът следва да остане отворен за преки чуждестранни инвестиции, които са в съответствие с неговата правна рамка, отговарят на европейските социални и екологични стандарти и не нарушават конкуренцията; във връзка с това отново призовава Комисията и държавите членки, в очакване на разглеждането на предложението относно механизма за въглеродна корекция по границите (МВКГ), да приемат засилени инструменти за търговска защита с цел борба с нелоялните търговски практики и защита по-специално на конкурентоспособността на промишлените сектори; същевременно подчертава, че решенията на политиката в областта на конкуренцията не следва да се използват като протекционистка мярка, и във връзка с това призовава за анализ на въздействието на правилата на ЕС за държавната помощ върху конкурентоспособността на държавите с ниски и средни доходи;

32. със загриженост отбелязва, че в сравнение с други търговски споразумения, като например с Швейцария, Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство е по-слабо; изразява съжаление по-конкретно, че Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство не предвижда напълно еднакви условия по отношение на държавната помощ и конкуренцията; призовава ЕС и Обединеното кралство да намерят общ път за постоянно сътрудничество и стремеж към лоялна конкуренция с еднакви условия;

Политиката в областта на конкуренцията в ерата на цифровите технологии

33. приветства решимостта на Комисията да се справи с неравноправните клаузи и практики на платформите, действащи като пазачи на информационния вход, да предприеме решителни действия и да премахне нелегитимните пречки пред конкуренцията онлайн в рамките на европейския цифров единен пазар; изразява съжаление относно бавния напредък на антитръстовите разследвания в сравнение с бързо променящите се цифрови пазари; във връзка с това подчертава, че 10 години след началото на разследването на практиките на Google, позволяващи неравнопоставеност при търсенето, Комисията все още не е завършила разследването; счита, че в цифровата икономика концентрацията на данни в ръцете на малък брой дружества води до неефективност на пазара, прекомерно извличане на печалба и възпрепятстване на навлизането на нови участници;

34. счита, като признава положените усилия, че досега не са взети достатъчно мерки по проблемите, свързани с прекомерното господстващо положение на пазара на големите технологични предприятия, и че е необходимо те да бъдат спешно решени;

35. признава предизвикателствата пред създаването на политики в областта на конкуренцията, както и пред правоприлагането, свързани, наред с другото, с въздействието на мрежите, концентрацията, събирането и използването на данни в пазарите с нулеви цени, алгоритмите на ценообразуване, структурирането на големите платформи и намесата на пазара;

36. призовава Комисията да обърне необходимото внимание и внимателно да обмисли структурните проблеми в областта на конкуренцията, свързани с позициите „пазачи на информационния вход“ на действащите мрежи за плащания, които са нараснали още повече по време на пандемията от COVID-19;

37. приветства обжалването от Комисията на решението относно Apple[14]; счита, че случаят с Apple отново показва необходимостта от строги правила за държавната помощ, като се вземат под внимание благоприятните данъчни режими;

38. отбелязва, че традиционните инструменти, използвани от органите за защита на конкуренцията, като разследванията на евентуална злоупотреба с господстваща пазарна позиция, отнемат много дълго време, което е доказан проблем на бързо променящите се цифрови пазари; следователно приветства оценката на Комисията относно необходимостта от нови инструменти в областта на конкуренцията за справяне със структурните проблеми в областта на конкуренцията на различните пазари, които настоящите правила не могат да разрешат по най-ефективния начин, и призовава за внимателно наблюдение на тези пазари от страна на Комисията, за да може бързо и ефикасно да се установяват сериозни проблеми и пропуски в правото и да се осъществява съответната намеса; отбелязва, че глобите, налагани от органите за защита на конкуренцията, често не оказват възпиращ ефект върху големите технологични дружества, тъй като се считат просто за разходи за развиване на стопанска дейност;

39. приветства предложението на Комисията за Законодателен акт за цифровите пазари, за да се забрани на платформите да участват в бизнес практики за отдаване на предимство на собствените продукти и услуги (включително задължително групиране (bundling)/предварително инсталиране) или да оперират във видове дейност, които зависят от платформата или си взаимодействат с нея, както и да се изисква от платформите техните услуги да са съвместими с конкурентните мрежи, за да се даде възможност за оперативна съвместимост, включително на основните услуги, преносимост на данните и интеграция с множество продавачи; призовава Комисията да вземе мерки по отношение на случаите, в които е ясно, че предложените корективни мерки не са били ефективни за възстановяване на конкуренцията на пазара на услуги за сравняване на условията за пазаруване;

40. припомня, че основаните на данни предимства, свързани със споделянето и продажбата на данни, а също и с услугите, чиито настройки са зададени по подразбиране, създават риск от предоставяне на позиция „пазачи на информационния вход“ на някои дружества на цифровите пазари и за това трябва да бъдат взети ефективни мерки чрез Законодателния акт за цифровите пазари; застъпва становището, че Комисията следва да има възможността да принуди дадена платформа – пазач на информационния вход, да замени определени настройки по подразбиране с ефективна и обективна архитектура за потребителски избор;

41. счита, че структурното отделяне на големите технологични монополи може да е желателно, за да се възстанови конкуренцията на цифровите пазари, предвид ограниченията на глобите и неуспеха на мерките за коригиране на поведението, предприети при някои минали антитръстови дела; подчертава, че целенасочените и ефективни мерки за коригиране на поведението предлагат ефективно по отношение на времето решение; предлага прилагане на антитръстова рамка с привличане за участие с цел насърчаване на постоянен диалог с всички предприятия, повишаване на правната сигурност, прозрачността и защитата на потребителите и гарантиране на ефективни корективни мерки;

42. призовава настоятелно Комисията да ускори процедурите, по-специално по отношение на антитръстовите правила и на бързо разрастващите се цифрови пазари; и призовава за сътрудничество в това отношение и от страна на разследваните дружества; осъжда практиката на някои разследвани дружества изкуствено да удължават разследванията чрез системни искания за удължаване на сроковете, значително закъснели отговори на исканията за информация или представяне на неефективни предложения за ангажиментите, които биха поели;

43. отбелязва, че при все че е важно да се гарантира надлежен процес и право на защита на разследваните дружества, е необходимо административните процедури да станат по-бързи и по-ефикасни; подчертава необходимостта да се разгледа възможността за по-систематично използване на специфични мерки, като например временни мерки, както и други структурни и поведенчески мерки, за да се предотврати необратимото нарушаване на конкуренцията; в тази връзка припомня, че в приложението към Директивата „ЕМК+“[15] Комисията е определила „временните мерки“ като „ключов инструмент за органите за защита на конкуренцията, чрез който да се гарантира, че конкуренцията не е нарушена, докато се провежда дадено разследване“; изразява съжаление и загриженост, че за 20 години временните мерки са били използвани само веднъж; призовава Комисията да преразгледа Известието относно средствата за защита[16], като вземе под внимание промените и развитието в цифровия сектор през последните години;

44. приветства факта, че в предложенията на Комисията за законодателен акт за цифровите услуги и за законодателен акт за цифровите пазари се възприема специфичен подход спрямо всички цифрови услуги, много големите доставчици на цифрови услуги и пазачите на информационния вход; отбелязва по-специално, че целта на предложението за законодателен акт за цифровите пазари е да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар чрез насърчаване на ефективна конкуренция, еднакви условия на конкуренция на цифровите пазари и справедлива и достъпна среда по отношение на онлайн платформите; изразява съжаление относно липсата на подходящи мерки срещу рекламните посредници в проектопредложенията; отбелязва, че първите действия по правоприлагане по силата на новия Регламент относно достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор (Законодателен акт за цифровите пазари) ще бъдат възможни едва след пет години; поради това призовава настоятелно Комисията да следи за правоприлагането в областта на антитръстовите действия по отношение на новите и неприключените дела, включващи пазачи на информационния вход в цифровата среда;

45. подчертава значението на подходящата рамка за правоприлагане в бъдещия Законодателен акт за цифровите пазари; счита, че надзорната функция на Комисията следва да бъде обезпечена с достатъчно ресурси и че надзорният процес следва да позволява участието на всички участници, включително НОК, националните секторни регулатори, Европейския комитет по защита на данните, Европейския надзорен орган по защита на данните и организациите на потребителите; изтъква, че проектирането на корективни мерки не следва да бъде оставено единствено на преценката на инкриминираното дружество, а да бъде обект на стриктен механизъм за спазване;

46. счита, че предложението за законодателен акт за цифровите пазари е инструмент, който допълва правилата в областта на конкуренцията и има за цел да гарантира справедливи и достъпни онлайн пазари; подчертава, че то не следа да застрашава правилното прилагане на вече приложимото законодателство в областта на конкуренцията, включително действащите национални закони, нито да възпира Комисията да използва пълноценно инструментите, с които разполага за правоприлагане в областта на конкуренцията; посочва в тази връзка оставащите опасения, свързани с решението относно Android[17] и недостатъчната конкуренция при търсенето онлайн;

47. отбелязва, че предложените от Google корективни мерки са отхвърлени като недостатъчни от участниците на пазара и от организациите на потребителите в цяла Европа; призовава Комисията да заведе антитръстово производство срещу Google за злоупотреба с господстващо положение в други специализирани услуги за търсене, в това число локално търсене;

48. призовава Комисията да използва пълноценно своите инструменти на политиката в областта на конкуренцията за гарантиране на справедливи еднакви условия на конкуренция и да взема мерки по отношение на евентуални въздействия на пазачите на информационния вход по отношение на достъпа до главни базови технологии в областта на изкуствения интелект и данните;

49. счита, че Парламентът следва да играе активна роля в политическия дебат относно политиката в областта на конкуренцията, включително чрез организиране на публично изслушване с изпълнителните директори на GAFA (Google, Amazon, Facebook, Apple) относно техните корпоративни стратегии в областта на конкуренцията и практиките, свързани с данъчното облагане;

50. подчертава значението на Регистъра за прозрачност при осигуряването на обществен контрол на дейностите по лобиране с цел предотвратяване на нарушения на конкуренцията; призовава за подобрен регистър за прозрачност на ЕС с информация, свързана с финансирането на дружества или сдружения, за да не се позволява на заинтересованите страни да действат от името на други дружества, без да уточняват това;

51. подчертава колко е важно да се помогне на потребителите и ползвателите да придобият по-голям контрол и да поемат отговорност за собствените си данни и идентичност и призовава за високо равнище на защита на личните данни, като същевременно се повишат равнищата на прозрачност и отчетност на цифровите услуги; припомня, че потребителите нямат друг избор, освен да дадат съгласието си, ако не желаят да загубят достъп до определени услуги, предлагани от онлайн платформи; във връзка с това призовава за задължителна рамка за споделянето на данни, която да предоставя на потребителите инструменти за правомерно поемане на отговорност и управление на собствените си данни по по-опростен и ефективен начин;

52. призовава Комисията да извърши преглед на своите правила за сливанията и придобиванията, що се отнася до оценяването на личните данни; призовава Комисията изцяло да взема предвид и да оценява активите от лични данни по същия начин, както всички други традиционни физически активи, когато взема решения относно сливания и придобивания в цифровата сфера; настоятелно призовава Комисията да възприеме по-широк поглед при оценката на сливанията в цифровата среда и също така да направи оценка на въздействието на консолидирането на данните, включително на рекламните технологии, които са в основата на бизнес моделите на големите технологични дружества;

53. отбелязва, че придобиването на целеви дружества със специфични ресурси от данни може да доведе до концентрация на контрола върху ценни и невъзпроизводими ресурси от данни и да осигури по-добър достъп до данни за сливащите се страни, отколкото за техните конкуренти; подчертава, че консолидирането на данни чрез сливания може да засили господстващо положение или да позволи на придобиващото предприятие да се възползва от пазарна мощ, а понякога и да породи опасения за блокиране на пазара; поради това изразява съжаление за решението на Комисията да одобри поглъщането от Google на компанията за носими фитнес устройства Fitbit; изразява загриженост относно бъдещото обработване на личните данни на потребители на Fitbit, включително данните, отнасящи се до здравето, които могат да бъдат използвани за цифрово рекламиране; посочва, че данните относно здравето следва да се разглеждат като специална категория лични данни, както е предвидено в член 9 от Общия регламент относно защитата на данните[18] (ОРЗД); отбелязва, че корективните мерки, предложени от Google и одобрени от Комисията, са недостатъчни, за да гарантират ефективна конкуренция в областта на носимите устройства и цифровото здраве, които стават все по-важни в живота на потребителите;

54. отбелязва, че на няколко специфични пазара за финансови данни има множество доставчици и въпреки че никой от тях няма доминиращ пазарен дял, конкуренцията остава много слаба; отбелязва също така, че някои доставчици на данни за финансовите пазари, позиционирани като агрегатори на данни, биха могли да действат като дружества с позиции „пазач на информационния вход“ и като такива да контролират достъпа до данните и да ограничават използването им от клиентите; призовава Комисията да направи оценка на подобни ситуации, в които дружества придобиват позиции „пазач на информационния вход“ или олигополни позиции, и да разработи мерки за възстановяване на конкуренцията, подкрепяне на ценовата прозрачност и избягване на нелоялните и необосновани търговски практики;

55. изразява съжаление и загриженост относно придобиването през 2014 г. на WhatsApp от Facebook; припомня, че по време на процеса на оценка на придобиването Комисията беше подведена от Facebook относно на техническата му способност да използва данните на WhatsApp за целите на цифровата реклама; посочва, че през 2016 г. Facebook започна да използва метаданни от разговорите в WhatsApp за рекламни цели; припомня, че през 2017 г. Комисията глоби Facebook за това, че дружеството е излъгало по време на процеса на оценка; отново заявява, че член 105 от ДФЕС задължава Комисията да предложи подходящи мерки за прекратяване на нарушенията на членове 101 и 102 от ДФЕС; призовава Комисията да предложи подходящи мерки за прекратяване на използването на данните на потребителите на WhatsApp за рекламни цели на Facebook;

56. призовава за укрепване на инфраструктурния капацитет и капацитета на оперативна устойчивост на Съюза в критичните цифрови сектори, включително чрез насърчаване на лоялна конкуренция и популяризиране на справедливи принципи за лицензиране на софтуера в европейските пазари на услугите, свързани с изчисления в облак; счита, че устойчивата конкуренция и избягването на монополни структури на пазарите е от жизненоважно значение за цифровия преход, икономическото възстановяване и конкурентоспособността на Европа;

57. призовава Комисията да прегледа и адаптира методологията, използвана за оценка на злоупотреба с господстващо положение, и да гарантира, че понятието за „съществени съоръжения“ продължава да изпълнява целите си в цифровата ера; приканва Комисията да обмисли допълването на понятието за „господстващо положение“ с понятия като „зависимост“ и „относителна пазарна мощ“;

58. отбелязва, че в областта на финансовите услуги са се развили някои олигополни структури, както и че някои големи технологични предприятия са станали важни участници на пазара на финансови услуги; призовава Комисията да наблюдава и разследва как конкурентните предимства, присъщи на тези оператори, могат да нарушат конкуренцията на пазара и да навредят на интересите на потребителите и на иновациите;

59. счита, че защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни, принципът на недискриминация, както и свободата на изразяване на мнение и свободата на информация трябва да залегнат в основата на една успешна и дълготрайна политика на ЕС в областта на цифровите услуги;

Контрол върху държавните помощи

60. отбелязва, че политиката относно държавните помощи е неразделна част от политиката в областта на конкуренцията, както и че контролът върху тези помощи отразява необходимостта да се поддържат еднакви условия на конкуренция за всички предприятия, които извършват дейност на единния пазар;

61. отново заявява, че услугите от общ икономически интерес (УОИИ) продължават да бъдат от съществено значение за оцеляването на редица общности в цяла Европа, особено в изолирани, отдалечени или периферни региони в Съюза; приветства откритата консултация на Комисията относно държавните субсидии за основни услуги; приветства приетите наскоро нови насоки относно регионалната държавна помощ; припомня необходимостта от пътна карта за по-целенасочена държавна помощ, особено за предоставянето на УОИИ;

62. призовава Комисията и държавите членки да започнат териториална оценка на социално-икономическото въздействие на кризата с COVID-19 в контекста на прилагането на правилата за държавна помощ и съответния текущ процес на преразглеждане; отбелязва, че в това отношение следва да се обърне специално внимание на анализа на въздействието върху предприятията със седалища на островите и в най-отдалечените региони на ЕС съгласно разпоредбите на членове 174 и 349 от ДФЕС;

63. призовава Комисията да разгледа внимателно секторите, които са в основата на много други отрасли, както и устойчивата верига на Съюза за създаване на социална и икономическа стойност; отново изтъква необходимостта от насърчаване на технологии и производствени практики, които водят до значително намаляване на въздействието върху околната среда;

64. призовава за привеждане на всички правила на ЕС в областта на конкуренцията и държавната помощ в съответствие с дългосрочните обществени цели, по-специално Европейския зелен пакт, като се вземат предвид ангажиментите на ЕС в областта на климата; изразява съжаление, че макар определянето на енергийния микс да остава национална компетентност, повечето държави членки не обвързват държавната помощ с подобни цели;

65. приветства започнатата консултация относно това как политиката за конкуренцията може да подкрепя Европейския зелен пакт и по-добре да взема предвид „зелената“ и устойчивата ефективност, когато става дума за държавната помощ, контрола върху сливанията и антитръстовите правила; призовава Комисията, като част от предстоящото преразглеждане на Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика и относно споразуменията за хоризонтално сътрудничество, да въведе конкретни стимули и условия, за да продължи по пътя на декарбонизацията; призовава по-специално за насоки за увеличаване на мощността, хибридни проекти и съхранение на електроенергия, както и за инвестиции в енергийна ефективност и саниране на сгради; освен това отново заявява, че преходът към неутрална по отношение на климата икономика изисква мерки за справяне със структурните промени, включително определянето на въгледобивните региони като подпомагани региони в съответствие с член 107, параграф 3 от ДФЕС;

66. отбелязва със загриженост, че възстановяването на незаконна държавна помощ продължава да бъде продължителен и тежък процес; подчертава освен това, че следва да се засили прозрачността и проследимостта на процеса на оценка на случаите на държавна помощ, като се взема предвид значителният риск от взаимосвързаност между случаите;

Контрол върху сливанията, антитръстови правила и картели

67. настоятелно призовава Комисията да продължи да проявява бдителност и да прилага стриктно член 102 от ДФЕС за забрана на злоупотребата с господстващо положение, както и процедурите за контрол върху сливанията, установени в Регламент (ЕО) № 139/2004 относно контрола върху концентрациите между предприятия[19] (Регламент за сливанията);

68. приветства ангажимента на Комисията да извърши преглед на своето Известие от 1997 г.[20] относно определянето на съответния пазар при прилагането от Комисията на законодателството в областта на сливанията и антитръстовото законодателство; насърчава Комисията индивидуално за всеки отделен случай да отчита в своите оценки на конкуренцията по-дългосрочната визия, обхващаща глобалното измерение и потенциалната бъдеща конкуренция; подчертава, че в миналото определянето на съответния пазар от Комисията може да е било твърде тясно, за да отчете в достатъчна степен динамичната конкуренция на световните пазари; призовава Комисията да възприеме по-динамичен подход при определянето на пазара, като превърне критериите за иновации в основен елемент на съответния пазарен анализ по отношение на европейския контрол върху сливанията;

69. призовава Комисията да преразгледа насоките за сливанията, за да отчете повишаването на ефективността, свързано със сливанията, включително предизвикателството по отношение на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС; приветства в тази връзка факта, че отделът „Приоритети и стратегическа координация“ на ГД „Конкуренция“ е в състояние да се възползва от експертния опит на всички генерални дирекции на Комисията във връзка с разследванията на ГД „Конкуренция“; счита, че експертният опит в основата на промишлената и секторната стратегия на Комисията може да бъде засилен в подкрепа на екипите за разследване на ГД „Конкуренция“, за да се определят осъществимостта и последиците от корективните мерки по отношение на приоритетите на Комисията;

70. припомня призива си към Комисията да извърши оценка на Директивата за вредите[21], след като във всички държави членки се натрупа достатъчен опит от прилагането на новите правила, за да се оцени потенциалната необходимост от някои промени за по-ефективно и хармонизирано правоприлагане по исковете за вреди в целия ЕС;

71. приветства въвеждането от Комисията на инструмента „eLeniency“; припомня, че с бързото развитие на цифровите пазари възникват нови предизвикателства пред прилагането на политиките в областта на конкуренцията; препоръчва в това отношение Комисията да проучи възможностите да се осъществява намеса ex ante, особено на цифровите пазари, и да се дадат на ЕС, на националните органи за защита на конкуренцията и на регулаторните органи необходимите средства за анонимно събиране на данни, за да могат своевременно да откриват по-добре случаите на неефективност на пазара;

72. посочва, че злоупотребата с пазарна мощ и свързаното с нея нелоялно поведение, като например влошаване на качеството или изнудващи практики, могат да се извършват дори когато продуктите или услугите се доставят безплатно; подчертава, че интересите на потребителите в ЕС включват и друго освен ниските цени и – в съответствие с принципите на ДФЕС, обхващат също така качеството, иновациите, производителността, устойчивостта, опазването на околната среда и разпространението на лоялни търговски отношения; счита, че политиката в областта на конкуренцията следва да интегрира по-добре стойността на обществените блага и външните ефекти, свързани с някои видове производства;

 

73. припомня, че тълкуванието от страна на Съда на Европейския съюз на член 101 от ДФЕС взема под  внимание различните цели на Договорите; посочва по-специално решението по делото Wouters[22], в което превес взема общият интерес и следователно ограниченията на конкуренцията се считат за оправдани; призовава Комисията да формулира „теория за вредите“, която да надхвърля ориентираните към цените подходи и да отчита по-широки съображения, като същевременно подчертава значението на принципа на пропорционалност, който означава, че ограниченията на конкуренцията не могат да надхвърлят необходимото за общия интерес; освен това призовава Комисията да издаде насоки в тази връзка относно тълкуването на понятието „съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция“ съгласно Регламента за сливанията;

 

74. изразява съгласие с Европейската сметна палата (ЕСП), че като цяло Комисията използва правилно своите правомощия за правоприлагане в областта на контрола върху сливанията и антитръстовите производства, въпреки че са необходими подобрения в няколко области; отбелязва по-специално, че праговете на оборота може да не са подходящи за откриване на всички случаи, които следва да бъдат разгледани от органите за защита на конкуренцията; ето защо призовава Комисията да обмисли възможността да преразгледа праговете, за да включи фактори като броя на засегнатите потребители и стойността на свързаните с тези сливания сделки като част от своята текуща оценка на Регламента за сливанията; освен това призовава Комисията в своята текуща оценка на Регламента за сливанията да оцени и по-високите равнища на концентрация поради хоризонтална собственост от страна на големи дружества за управление на активи и да обмисли предоставянето на насоки относно прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС в това отношение;

75. отбелязва, че макар ЕСП да отбелязва с право, че размерът на глобите не позволява да се правят заключения дали те са ефективен възпиращ фактор, тя подчертава също така, че сам по себе си таванът на възможните глоби може да ограничи възпиращия ефект при „сериозните случаи“; посочва в това отношение, че макар размерът на глобите, налагани от Комисията, да е сред най-високите в света, почти две трети от глобите, наложени от Комисията по дела за картели от 2006 г. насам, остават под 0,99 % от световния годишен оборот, т.е. значително под разрешения таван от 10 % от световния годишен оборот на дадено дружество[23]; призовава Комисията да направи оценка на възпиращия ефект на своите глоби и да разгледа възможността за налагане на глоби в размер до 40% от световния годишен оборот при сериозни случаи на картели;

 

76. припомня, че картелите представляват някои от най-сериозните нарушения на правото в областта на конкуренцията и че монополите са най-тревожната форма на концентрация на пазара; подчертава колко е важно да се проследява незаконното картелно поведение, тъй като подобни нарушения на конкурентното право противоречат на интересите на гражданите на ЕС, водейки до значително по-високи разходи за потребителите и риск от задушаване на иновациите и качеството;

 

77. подчертава, че в условията на криза някои дружества може да се изкушат да реорганизират структурата на даден сектор чрез сключване на така наречените „кризисни картели“, т.е. споразумения между повечето или всички конкуренти за ограничаване на производството и/или намаляване на капацитета с цел увеличаване на рентабилността и предотвратяване на излизането от пазара по време на криза;

 

78. предлага да се проучат практиките на „ликвидиращо придобиване“, които биха могли да застрашат иновациите и процъфтяването на европейските стартиращи и малки предприятия; във връзка с това приветства инициативата на Комисията да насърчи по-широкото използване на „нидерландската клауза“ от член 22 от Регламента за сливанията и да започне да приема сезирания от националните органи за защита на конкуренцията във връзка със сливания, които си заслужава да бъдат прегледани на равнището на ЕС; призовава Комисията да извърши преглед и да издаде насоки относно практиката си на сезиране въз основа на горепосочения член успоредно със задължението да информира за концентрациите, предвидено в Законодателния акт за цифровите пазари;

 

Секторни промени

79. отново изразява сериозна загриженост относно значителната концентрация по европейската верига за доставка на селскостопански и хранителни продукти в ущърб на потребителите, дребните земеделските стопани, околната среда и биологичното разнообразие; подчертава, че прекомерната мощ на преработвателите или купувачите надолу по веригата за доставки води до неустойчив натиск за понижаване на цените на земеделските стопанства;

80. в това отношение приветства Директива (ЕС) 2019/633 от 17 април 2019 г. относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопански субекти по веригата за доставка на селскостопански и хранителни продукти[24] като важна първа стъпка за осигуряване на лоялни отношения между операторите, за борба с двойните стандарти в практиките в областта на хранително-вкусовата промишленост и за преодоляване на случаите на дисбаланс на силите при преговорите; призовава Комисията да следи отблизо напредъка по нейното транспониране и да насърчава обмена на най-добри практики между държавите членки;

81. освен това призовава Комисията да продължи своя задълбочен анализ на обхвата и въздействието на обединенията за изкупуване, като по този начин отдели специално внимание на гарантирането на лоялна конкуренция и по-голяма прозрачност в търговските практики на веригите супермаркети и хипермаркети, особено когато подобни практики засягат стойността на марката и избора на продукти или ограничават иновациите или сравнимостта на цените, за да се гарантира, че земеделските стопани получават справедливи условия и цени за своите продукти; в това отношение изразява съжаление, че да се продава на загуба не е забранено на равнището на ЕС;

82. насочва вниманието към нарастващия брой протести на земеделски стопани и отбелязва, че сред изразените от тях опасения е кумулативното въздействие на споразуменията за свободна търговия (ССТ) върху хранително-вкусовия сектор на ЕС; изразява съжаление, че Комисията продължава да договаря споразумения за свободна търговия на всяка цена; призовава Комисията да обръща специално внимание на всички антиконкурентни практики от страна на държави извън ЕС, за които има риск да са в ущърб на селскостопанския сектор на ЕС и земеделските стопани, като се имат предвид различията в социалните, здравните, трудовите и екологичните стандарти и стандартите за хуманно отношение към животните извън ЕС; призовава да се прилагат принципите на реципрочност и съответствие за селскостопанските продукти в текущите и бъдещите търговски преговори;

83. отбелязва, че данъчното облагане е предимно национална компетентност, зависима от политическите възгледи и действия на правителствата и парламентите, и се основава на фискални политики и политически стремежи, свързани с публичните финанси; приветства бдителността на Комисията при прилагането на правилата за държавната помощ в областта на данъчното облагане; повтаря, че селективната фискална държавна помощ може да създаде неравнопоставени условия на конкуренция на вътрешния пазар и че агресивното данъчно планиране не само вреди на лоялната конкуренция, но също така подкопава правилното функциониране на обществените системи като цяло; подчертава колко е важно да се реформира настоящата данъчна система, за да се гарантира, че данъците се плащат там, където се създава стойността; във връзка с това призовава Комисията да преразгледа своите насоки за държавната помощ, за да прецени кои фискални мерки за държавна помощ нарушават конкуренцията;

84. със загриженост отбелязва разпокъсаността и различията в телекомуникациите и свръхвисокоскоростните интернет връзки както между държавите членки, така и между селските и градските райони в цяла Европа; припомня, че е необходима здравословна конкуренция, за да се преодолеят различията;

85. подчертава критичността на настоящия момент за сектора на хотелиерството и ресторантьорството в Съюза, който от икономическа и финансова гледна точка беше засегнат най-силно през целия период на продължаващата криза; приветства в този контекст държавната помощ, насочена към сектора;

86. призовава Комисията да гарантира в своя преглед на Директивата за потребителските кредити[25] подходяща защита на потребителите в областта на потребителските кредити, включително чрез насърчаване на ефективни условия за конкуренция между операторите, както и лесен достъп; във връзка с това призовава да се даде възможност на потребителите да сравняват по-добре офертите чрез по-голяма прозрачност, включително чрез разграничаване на преките разходи, свързани с погасяването на кредита, от непреките разходи като такси за услуги на трети страни и данъци, които не подлежат на възстановяване;

87. изразява загриженост относно закупуването от държавно петролно дружество на  водеща пресгрупа, която притежава 20 водещи регионални вестника, 120 седмични списания и 500 онлайн портала[26] в съответната държава членка; повтаря призива си към Комисията да извърши проучване на концентрацията на собственост на медиите в Европа, особено в случаите, когато многонационални корпорации изкупуват европейски доставчици на медийни услуги;

°

° °

88. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на националните парламенти на държавите членки и на националните, а където е приложимо, и на регионалните органи за защита на конкуренцията в държавите членки.