ДОКЛАД Доклад относно доклада на Комисията за върховенството на закона за 2023 г.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Доклад относно доклада на Комисията за върховенството на закона за 2023 г.

(2023/2113(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 2, член 3, параграф 1, член 3, параграф 3, втора алинея, член 4, параграф 3 и членове 5, 6, 7, 11, 19 и 49 от него,

– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, по-специално членовете от него относно зачитането, защитата и насърчаването на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в Съюза, включително членове 70, 258, 259, 260, 263, 265 и 267,

– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

– като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 5 юли 2023 г. относно Доклада относно върховенството на закона за 2023 г. Ситуация в областта на върховенството на закона в Европейския съюз (COM(2023)0800),

– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза[1] („Регламент за обвързаността с условия за спазване на принципите на правовата държава“),

– като взе предвид Регламент (EС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика[2] (Регламент за общоприложимите разпоредби),

– като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/692 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. за създаване на програма „Граждани, равенство, права и ценности“ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1381/2013 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕС) № 390/2014[3] на Съвета,

– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

– като взе предвид инструментите на ООН за защита на правата на човека и основните свободи и препоръките и докладите от всеобщия периодичен преглед на ООН, както и съдебната практика на органите по договорите на ООН и специалните процедури на Съвета по правата на човека,

– като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека, Европейската социална харта, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и Европейския комитет за социални права и конвенциите, препоръките, резолюциите, становищата и докладите на Парламентарната асамблея, Комитета на министрите, комисаря за правата на човека, Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността, Управителния комитет за борба с дискриминацията, за многообразие и за приобщаване, Венецианската комисия и други органи на Съвета на Европа,

– като взе предвид Меморандума за разбирателство между Съвета на Европа и Европейския съюз от 23 май 2007 г. и заключенията на Съвета от 30 януари 2023 г. относно приоритетите на ЕС за сътрудничеството със Съвета на Европа в периода 2023 – 2024 г.,

– като взе предвид мотивираното предложение на Комисията от 20 декември 2017 г. за решение на Съвета относно констатирането на очевиден риск от тежко нарушение на принципите на правовата държава от страна на Република Полша (COM(2017)0835), представено в съответствие с член 7, параграф 1 от ДЕС,

– като взе предвид съответните доклади на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) от 19 юли 2022 г., озаглавен „Гражданското общество в Европа: все още под натиск“, от 8 юни 2022 г., озаглавен „Доклад относно основните права – 2022 г.“, от 19 август 2022 г., озаглавен „Protecting civic space in the EU“ (Защита на гражданското пространство в ЕС) и от 3 ноември 2022 г., озаглавен „Antisemitism – Overview of antisemitic incidents recorded in the European Union 2011-2021“ (Преглед на свързаните с антисемитизъм инциденти, регистрирани в Европейския съюз за периода 2011 – 2021 г.), както и другите ѝ доклади, данни и инструменти, по-специално информационната система на Европейския съюз за основните права (EFRIS),

– като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права[4],

– като взе предвид своята резолюция от 1 март 2018 г. относно решението на Комисията за прилагане на член 7, параграф 1 от ДЕС във връзка с положението в Полша[5],

– като взе предвид своята резолюция от 19 април 2018 г. относно необходимостта от създаване на Инструмент за европейски ценности за подкрепа на организации на гражданското общество, които насърчават основните ценности в рамките на Европейския съюз на местно и национално равнище[6],

– като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2018 г. относно предложение, с което Съветът се призовава да констатира в съответствие с член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, на които се основава Съюзът[7],

– като взе предвид своята резолюция от 13 ноември 2018 г. относно минимални стандарти за малцинствата в ЕС[8],

– като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2018 г. относно необходимостта от всеобхватен механизъм на ЕС за защита на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права[9],

– като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2020 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права[10],

– като взе предвид своята резолюция от 13 ноември 2020 г. относно въздействието на мерките във връзка с COVID-19 върху демокрацията, принципите на правовата държава и основните права[11],

– като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно европейската гражданска инициатива „Minority SafePack – един милион подписа за многообразието в Европа“[12],

– като взе предвид своята резолюция от 10 юни 2021 г. относно ситуацията в областта на върховенството на закона в Европейския съюз и прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092[13] относно обвързаността с условия,

– като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2021 г. относно доклада на Комисията относно върховенството на закона за 2020 г.[14],

– като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2021 г. относно създаването на насоки за прилагане на общия режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза[15],

– като взе предвид своята резолюция от 16 септември 2021 г., съдържаща препоръки към Комисията относно определянето на основаното на пола насилие като нова област на престъпност по смисъла на член 83, параграф 1 от ДФЕС[16],

– като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2021 г. относно укрепване на демокрацията и на свободата и плурализма на медиите в ЕС: неправомерно използване на действия в рамките на гражданското и наказателното право с цел заглушаване на журналистите, неправителствените организации и гражданското общество[17],

– като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2021 г. относно оценката на превантивните мерки за предотвратяване на корупцията, неправомерните разходи и злоупотребите със средства на ЕС и с държавни средства в случая на извънредни фондове и области на разходи, свързани с кризи[18],

– като взе предвид своята резолюция от 8 март 2022 г. относно свиващото се пространство на гражданското общество в Европа[19],

– като взе предвид своята резолюция от 10 март 2022 г. относно принципите на правовата държава и последиците от решението на Съда на ЕС[20],

– като взе предвид своята резолюция от 19 май 2022 г. относно доклада на Комисията относно върховенството на закона за 2021 г.[21],

– като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2022 г. относно принципите на правовата държава и потенциалното одобрение на полския национален план за възстановяване[22],

– като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2022 г. относно положението на основните права в Европейския съюз през 2020 и 2021 г.[23],

– като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2022 г. относно принципите на правовата държава в Малта, пет години след убийството на Дафне Каруана Галиция[24],

– като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2022 г. относно нарастващите престъпления от омраза срещу ЛГБТИК+ лица в Европа в контекста на неотдавнашното хомофобско убийство в Словакия[25],

– като взе предвид своята резолюция от 10 ноември 2022 г. относно расовата справедливост, недискриминацията и борбата с расизма в ЕС[26],

– като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2022 г. относно оценката на спазването от страна на Унгария на условията, свързани с принципите на правовата държава в съответствие с Регламента относно обвързаността с условия и актуално състояние на унгарския план за възстановяване и устойчивост[27],

– като взе предвид своята резолюция от 30 март 2023 г. относно Доклада относно върховенството на закона за 2022 г. Ситуация в областта на върховенството на закона в Европейския съюз[28],

– като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2023 г. относно нарушенията на принципите на правовата държава и основните права в Унгария и замразените средства на ЕС[29],

– като взе предвид своята препоръка от 15 юни 2023 г. до Съвета и до Комисията вследствие на разследването на предполагаеми нарушения и лошо администриране при прилагането на правото на Съюза във връзка с използването на Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение[30] и доклада от 22 май 2023 г. на неговата анкетна комисия за разследване на използването на Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение,

– като взе предвид своята резолюция от 11 юли 2023 г. относно избирателното право, анкетната комисия и принципите на правовата държава в Полша[31],

– като взе предвид своята резолюция от 19 октомври 2023 г. относно принципите на правовата държава в Малта: шест години след убийството на Дафне Каруана Галиция и необходимостта от защита на журналистите[32],

– като взе предвид своята резолюция от 18 януари 2024 г. относно положението с основните права в Европейския съюз – годишен доклад за 2022 г. и 2023 г.[33],

– като взе предвид Резолюция 2262 (2019) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно насърчаване на правата лицата, принадлежащи към национални малцинства,

– като взе предвид препоръките и докладите на Бюрото за демократични институции и права на човека, на Върховния комисар по националните малцинства, на представителя по въпросите на свободата на медиите и на други органи на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), както и сътрудничеството между ЕС и ОССЕ относно демократизацията, изграждането на институции и правата на човека и годишния доклад на ОССЕ относно престъпленията от омраза, в който участващите държави са поели ангажимент за приемане на законодателство, в което се предвиждат санкции, за да се вземе предвид тежестта на престъпленията от омраза, за предприемане на действия за справяне с недостатъчното подаване на сигнали и за въвеждане или доразвиване на дейностите за изграждане на капацитет за правоприлагащите органи, прокурорите и съдебните служители с цел предотвратяване, разследване и наказателно преследване на престъпленията от омраза,

– като взе предвид доклада на анкетната комисия PEGA и резолюцията и препоръките на комисията PEGA[34],

– като взе предвид докладите за обратна информация, докладите от командировки, въпросите с искане за писмен отговор и отговорите на своята Група за наблюдение на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (DRFMG)[35],

– като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

– като взе предвид становището на комисията по правни въпроси,

– като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A9-0025/2024),

А. като има предвид, че Съюзът се основава на установените в член 2 от ДЕС общи ценности на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства – ценности, които са общи за държавите – членки на ЕС, и които държавите кандидатки трябва да спазват, за да се присъединят към Съюза, като част от критериите от Копенхаген, и които не могат да бъдат пренебрегвани или тълкувани по различен начин след присъединяването; като има предвид, че демокрацията, принципите на правовата държава и основните права са взаимно подсилващи се ценности и че тяхното подкопаване може да представлява системна заплаха за Съюза и за правата и свободите на неговите граждани; като има предвид, че зачитането на принципите на правовата държава е обвързващо за Съюза като цяло и неговите държави членки на всички равнища на управление, в т.ч. за поднационалните структури;

Б. като има предвид, че на Конференцията за бъдещето на Европа беше изразено ясно желание ЕС систематично да отстоява принципите на правовата държава във всички държави членки, да защитава основните права на гражданите и да запази доверието в ЕС, когато популяризира своите ценности в рамките на ЕС и в чужбина;

В. като има предвид, че принципът на лоялно сътрудничество, установен в член 4, параграф 3 от ДЕС, задължава Съюза и държавите членки да си съдействат при изпълнението на произтичащите от Договорите задължения при пълно взаимно зачитане, а държавите членки да предприемат всякакви общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза;

Г. като има предвид, че е необходимо да се укрепят и рационализират съществуващите механизми и да се разработи единен всеобхватен механизъм на ЕС за ефективна защита на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, както и да се гарантира, че ценностите, установени в член 2 от ДЕС се зачитат в целия Съюз и се насърчават сред държавите кандидатки, така че да се попречи на държавите членки да създават национални закони, които противоречат на защитата, предоставена от 2 от ДЕС;

Д. като има предвид, че в различни моменти Парламентът разгледа положението с принципите на правовата държава в България, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словения и Словакия в своите резолюции; като има предвид, че Групата за наблюдение на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (DRFMG) на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Парламента също наблюдава някои въпроси в Белгия, България, Чехия, Франция, Гърция, Малта, Полша, Словакия, Словения и Испания;

Е. като има предвид, че Комисията предложи да се създаде междуинституционална контактна група по въпросите на принципите на правовата държава; като има предвид, че Парламентът прие това предложение и предложи на Комисията и на Съвета да създадат „междуинституционален пилотен проект относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права“; като има предвид, че председателството на Съвета отговори, като заяви, че може да разгледа това предложение след оценката си на диалога относно принципите на правовата държава и Комисията потвърди, че е отворена за обсъждане на предложение за неформална контактна група то въпросите на принципите на правовата държава;

Ж.  като има предвид, че за съжаление правителствата на няколко държави членки не бяха на разположение за обмен на мнения с Групата за наблюдение на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (DRFMG) и не отговориха на нейните въпроси с искане за писмен отговор, нито се срещнаха с нейните членове по време на командировки в държавите членки; като има предвид обаче, че други държави членки бяха на разположение за заседания, въпроси и командировки на DRFMG като част от съвместната им отговорност за защита на ценностите на ЕС;

Системи на съда и прокуратурата

1. отново заявява, че независимата съдебна система е гръбнакът на принципите на правовата държава, тъй като тя е предпоставка за ефективни правни средства за защита, когато законите, правата и свободите и демократичните принципи не се прилагат или се нарушават; подчертава, че независимата и ефективна съдебна система е не само от жизненоважно значение за поддържане на принципите на правовата държава и демокрацията в държавите членки и в Съюза, но също така е от ключово значение за прилагането на правото на ЕС, като се има предвид, че Комисията разчита на националните съдебни органи за прилагане на правото на ЕС; изразява значението на взаимното доверие, като същевременно подчертава, че Комисията не може да пренебрегва недостатъците на националните съдебни органи в някои държави членки или да приема, че всички те са в състояние да предоставят ефективни средства за правна защита; отбелязва със загриженост, че макар някои съдебни системи да изглеждат стабилни и задоволителни на теория, в някои случаи те не са защитени срещу обсебване на държавата от частни интереси, политическа намеса или непотизъм; осъзнава, че това е трудно да се установи само чрез оценка на формалните структури; следователно настоятелно призовава Комисията да извършва по-качествен анализ, включително на контекстуални елементи, по-специално относно дългосрочното изпълнение;

2. отбелязва, че Комисията констатира големи различия между държавите – членки на ЕС, по отношение на независимостта и гаранциите на съдебната власт; отбелязва, че в доклада се споменават редица положителни инициативи и текущ напредък по отношение на съдебните съвети, по-специално в Люксембург, Нидерландия, Португалия, Италия, Швеция, Финландия и Унгария[36]; отбелязва, че Комисията счита, че все още се налага справяне с опасенията относно съдебните съвети в Полша, Словакия, България, Испания и Кипър; отбелязва със загриженост, че дисциплинарните производства могат да се използват като средство за ограничаване на независимостта на съдебната власт, какъвто е случаят в Полша и България; отбелязва, че Комисията най-накрая е завела дело срещу Полша пред Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) за нарушения на правото на ЕС от страна на нейния Конституционен съд;

3. отбелязва, че Комисията счита, че докато някои държави членки, включително Финландия, Австрия, Словения, Кипър, Швеция и Унгария, са предприели или обявили инициативи за подобряване на процедурите за назначаване на съдии и функционирането на върховните съдилища, продължават да съществуват предизвикателства при назначаването на високопоставени съдии в Малта, Гърция, Литва, Латвия и Ирландия; подчертава, че Комисията счита, че в Полша продължават да съществуват сериозни опасения във връзка с назначените преди това съдии във Върховния съд, включително неговия първи председател, и във връзка с продължаващото неизпълнение на преюдициално заключение на Съда на ЕС относно назначаването на съдии в Колегията за извънреден контрол; отбелязва, че Комисията счита, че в Словакия престъплението злоупотреба със закона, въведено за съдиите по отношение на техните съдебни решения, продължава да поражда опасения, тъй като има отрицателно психологическо въздействие върху съдиите и е обременяващо за разследващите органи; подчертава, че в Унгария продължават да съществуват сериозни опасения във връзка с независимостта на съдебната власт, в разрез с очертаните от Комисията извънредно важни етапи, включително продължаващите пречки пред отправянето на преюдициални запитвания, проблемите с разпределянето на делата във Върховния съд (Kúria) и неподходящата система за номиниране на председателя на Kúria;

4. подчертава, че на съдебната власт следва да се предоставят достатъчно средства, за да бъде наистина достъпна и за да може да предоставя ефективни правни средства за защита на гражданите; отбелязва, че Комисията счита, че увеличените ресурси за съдебната власт и другите мерки предприети от Малта, Кипър и Гърция все още не са довели до съкращаване на продължителността на производствата, като изоставането при разглеждането на делата продължава да бъде сериозно предизвикателство; като има предвид, че в Хърватия, Италия и Португалия са предприети някои стъпки в правилната посока, но предстои да се види ефективността на реформите; отбелязва, че Комисията призова Германия да осигури достатъчно ресурси за съдебната система, включително за нивото на възнаграждение на съдиите, като вземе предвид европейските стандарти относно ресурсите и възнагражденията в съдебната система; призовава Германия да продължи да прилага „Пакта за върховенство на закона“ и да предостави достатъчно ресурси за съдебната система, като увеличи броя на съдиите с цел укрепване на федералната съдебна система; признава, че Комисията счита, че се наблюдава известен напредък при изпълнението на отправената препоръка в доклада относно върховенството на закона за 2022 г. относно ефикасността на съдебната система, включително в Малта и Испания;

5. приветства финансирането чрез програма „Правосъдие“ за подкрепа на съдебното сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси и за допринасяне за по-нататъшното развитие на европейското правосъдие;

6. счита, че за да имат гражданите ефективен достъп до правосъдие, държавите членки следва да положат повече усилия за предоставяне на безплатна или финансово достъпна правна помощ, по-конкретно за лицата, които не могат сами да си позволят тази помощ, и да улеснят допълнително достъпа да адвокат; отбелязва, че Комисията счита, че се полагат усилия в Испания, Франция, Финландия, България, Малта и Литва за преодоляване на опасенията във връзка с достъпа до правосъдие и правна помощ и че продължават да съществуват опасения в Ирландия, Дания, Люксембург и Унгария; отбелязва също така, че според Комисията в няколко държави членки, включително Испания, Франция, Финландия, България и Малта, се предприемат стъпки за гарантиране на правото на достъп до адвокат, както и че в други държави членки, като Литва, Ирландия, Дания, Люксембург и Унгария, подобренията все още се очакват; в този контекст призовава Комисията да включи в следващия доклад относно върховенството на закона оценка на прилагането на достиженията на правото на ЕС в областта на правната помощ по граждански и наказателни дела, като например Директива 2002/8/ЕО[37] на Съвета от 27 януари 2003 г. за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове, тъй като съдебната практика на Съда на ЕС показва, че относно нейното тълкуване все още са налице неясности;

7. подчертава важната роля на съдебните съвети за запазването на независимостта на съдебната власт; счита, че е необходимо да се оценят реформите, които са в процес на приемане в различните държави членки, и насърчава адаптирането на състава и функционирането на тези органи към стандартите, установени от Комисията и Съвета на Европа, и които бяха одобрени от Съда на ЕС;

8. отбелязва, че прокуратурата е ключов елемент за капацитета на съдебната власт за борба с престъпността и корупцията; подчертава, че е важно да се гарантира автономността и отчетността на прокуратурата; подчертава необходимостта от въвеждане на предпазни мерки, които да спомогнат за запазването на автономността и отчетността на прокуратурата, включително чрез гарантиране на нейната необвързаност с неоправдан политически натиск, особено от страна на правителството;

9. призовава всички държави членки да приемат кодекс за поведение на съдиите, като следват препоръките на Групата държави срещу корупцията (GRECO) и като вземат предвид тези кодекси, които се прилагат в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и Съда на ЕС, да създадат независими механизми за разследване на предполагаеми нарушения на кодекса за поведение и други закони, да подобрят оповестяването и прозрачността на конфликтите на интереси и на подаръците, получени от представители на съдебната власт, да разгледат въпроса за кадровата въртележка между държавния и частния сектор и да изискват от съдиите да обясняват публично своите решения за отказ;

10. изразява загриженост относно съществените персонали промени и обявените значителни структурни и организационни промени в словашката полиция и други независими демократични институции, включително сред разследващите служители, работещи по тежки наказателни дела и дела за корупция по високите етажи на властта в Националната криминална агенция на Словакия, което породи съмнения относно мотивите за тези промени; изразява дълбока загриженост във връзка с необоснования ускорен законодателен процес на словашкото правителство, особено по отношение на предложените изменения на Наказателния кодекс и разпускането на Специалната прокуратура, което застрашава почтеността на съдебните процеси, подкопава борбата на ЕС срещу измамите и застрашава защитата на европейските финансови интереси и природата в Словакия; призовава словашкото правителство да преразгледа тези изменения с оглед на потенциалните им последици за върховенството на закона и за финансовите интереси на Съюза, както и за рамката на ЕС за борба с корупцията; припомня, че всяка наказателноправна реформа трябва да съдържа достатъчни и подходящи гаранции, за да се осигури приемственост и ефективност на новообразуваните и висящите наказателни дела, особено във връзка с корупцията по високите етажи на властта и за да се гарантира независимостта на съдебната система и автономността на прокуратурата в съответствие с препоръките на Комисията в последователни доклади относно върховенството на закона; изразява загриженост, че възлагането на делата на специалния прокурор ще да доведе до значителни забавяния, като някои производства могат да бъдат прекратени по давност;

11. отбелязва действията на испанското правителство, свързани с неотдавнашното полагане на клетва, включително бъдещото приемане на закон за амнистията; признава въпросите, мненията и опасенията, изразени от различни заинтересовани страни в отговор на тези развития, включително от сдружения на съдии, прокурори, адвокати, представители на академичните среди, гражданското общество и широката общественост; отбелязва, че Комисията също така е писала до испанското правителство, за да поиска обяснения; подчертава, че това заслужава независима оценка; във връзка с това призовава испанското правителство да осигури пълна прозрачност на европейските институции относно посочения закон за амнистия и отбелязва, че испанският Сенат е поискал становище от Венецианската комисия относно неговата конституционосъобразност и съответствие с европейските правила и стандарти; изразява съжаление също така във връзка с дългогодишното положение на безизходица в Съдебния съвет, във връзка с което Комисията отправи конкретни препоръки към испанските органи в своя доклад относно върховенството на закона;

Корупция

12. отново заявява, че корупцията е сериозна заплаха за принципите на правовата държава и подкопава сериозно доверието в демокрацията и равенството пред закона; призовава държавите членки и Комисията да увеличат усилията си за изкореняването на корупцията;

13. подчертава, че проучванията „Евробарометър“ относно корупцията от 2022 г. сочат, че корупцията продължава да бъде сериозен проблем за гражданите на ЕС и предприятията, като голям дял от европейците са на мнение, че в техните държави корупцията е широко разпространена (68%) и че равнището на корупция се е увеличило (41%); оценява факта, че всички държави членки вече разполагат със стратегии за борба с корупцията, които редовно се оценяват и преразглеждат; припомня, че за изкореняването на корупционните практики са необходими не само стабилна правна рамка, но и ефективно прилагане и че предотвратяването на такива практики изисква също така прозрачни и отговорни рамки за управление и почтеност;

14. изразява съжаление по повод факта, че въпреки че всички държави членки разполагат със стратегии за борба с корупцията, възприятията за корупция се различават значително в рамките на ЕС, като Дания, Финландия, Швеция и Нидерландия са сред най-слабо корумпираните, докато възприеманите равнища на корупция в България, Малта, Унгария, Гърция и Словения са тревожни29; отбелязва също така със загриженост, че Комисията счита, че някои държави членки, като България, Малта, Унгария, Гърция и Словения, все още не са постигнали стабилни резултати в разследването и наказателното преследване на случаи на корупция по високите етажи на властта, които да водят до окончателни присъди, имащи възпиращ ефект; отбелязва, че неотдавна GRECO публикува доклад за Кипър, в който се изтъква липсата на действителна ефективност на законодателството за борба с корупцията и се посочват конкретни рискове в рамките на правоприлагащите органи[38];

15. подчертава, че правителствата на държавите членки и длъжностните лица, политиците, избраните представители и лидерите на ЕС следва да дадат пример, като се въздържат от каквито и да било корупционни практики, и че не следва да има правителствена или политическа намеса в разследванията за корупция; призовава DFRMG да предприеме последващи действия във връзка с резолюциите на Парламента относно принципите на правовата държава, за да подпомогне борбата с безнаказаността за корупция; посочва, че е възможно длъжностните лица, политиците, избраните представители и лидерите на ЕС също да бъдат въвлечени в корупция, както показа Катаргейт; поради това отново отправя своето искане годишният доклад да обхваща и институциите на ЕС; отново призовава Комисията възможно най-скоро да приключи преговорите за пълноправното членство на ЕС в GRECO;

16. подчертава, че гражданите и предприятията следва да се чувстват в безопасност да съобщават за случаи на корупция, по-специално чрез подаване на сигнали за нередности; отбелязва, че Комисията счита, че все още съществуват значителни пречки пред сигнализирането за случаи на нередности в ЕС, въпреки че някои държави членки като Словакия, Кипър, Дания и Малта са предприели стъпки в опит да подобрят това положение; призовава словашкото правителство да спазва задължителните принципи на Директивата на ЕС за лицата, сигнализиращи за нередности[39], и да преразгледа предложените промени в областта на защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, в Словакия; изразява особена загриженост относно лишаването със задна дата от защита на лицата, сигнализиращи за нередности, което води до липса на правна сигурност; отбелязва, че службата, компетентна за лицата, сигнализиращи за нередности, е поставила тези въпроси пред Комисията;

17. осъжда факта, че Малта продължава да прилага своята схема за гражданство срещу инвестиции, което създава сериозен риск от корупция и други престъпления, особено с оглед на мерките, предприети от няколко други държави членки, за да се гарантира премахването на схемите за предоставяне на гражданство срещу инвестиции; отбелязва висящите дела, заведени пред Съда на ЕС от Комисията срещу Малта във връзка с нейната схема за гражданство срещу инвестиции, и отново потвърждава позицията си, че Комисията следва да използва прерогативите си, за да предложи законодателство и да инициира законодателна забрана на ЕС за всички схеми за гражданство срещу инвестиции в ЕС;

18. признава важната роля на Европейската прокуратура за защитата на принципите на правовата държава и борбата с корупцията в Съюза и насърчава Комисията в последващи доклади да следи отблизо равнището на сътрудничество на държавите членки с Европейската прокуратура; призовава държавите членки, които все още не са направили това, да се присъединят към Европейската прокуратура; счита, че членството в Европейската прокуратура следва да бъде предварително условие за получаване на средства от ЕС; отново призовава за разширяване на мандата на Европейската прокуратура;

19. счита, че европейски органи като Европол, Евроюст, Европейската сметна палата, Европейската прокуратура и Европейската служба за борба с измамите (OLAF) следва да подобрят сътрудничеството помежду си с цел предотвратяване на корупцията както в държавите – членки на ЕС, така и в европейските институции; в този контекст призовава също така за създаването на ефективен орган на ЕС по етика;

20. отбелязва, че корупцията може да включва национални органи, включително съдебни и полицейски органи – органите, от които с основание се очаква да се борят с нея; в това отношение продължава да бъде загрижен, че е постигнат бавен и ограничен напредък в премахването на културата на безнаказаност на най-високо равнище в Малта, съгласно установеното от независимото обществено разследване на убийството на Дафне Каруана Галиция; счита, че органите на ЕС, например Европол, играят важна роля в разследването на корупцията и събирането на доказателства, но че изискването за национално одобрение на участието на Европол представлява пречка; призовава за укрепване на мандата на Европол, за да му се даде възможност да разследва случаи на корупция като описаните по-горе; подчертава, че е важно да се гарантира надзор на Европол на равнището на ЕС, да се засилят независимите механизми, органите и агенциите на ЕС за отчетност, да се подобри демократичният контрол върху дейностите на Европол, включително чрез съвместната група за парламентарен контрол, включително систематична оценка на всички дейности на агенцията и спазването на нейния мандат, както и задължението за предприемане на последващи действия във връзка с препоръките, отправени от Парламента към агенцията;

21. приветства предложенията на Комисията за борба с корупцията, които отговарят на призивите на Парламента за засилване на борбата с корупцията; отбелязва, че Комисията възнамерява да интегрира предотвратяването на корупцията в разработването на политиките и програмите на ЕС и активно да подкрепя усилията на държавите членки да прилагат стабилни политики и законодателство за борба с корупцията; приветства готовността за справяне с трансграничното измерение на корупцията чрез приемане на правна квалификация за  корупционните престъпления и хармонизиране на наказанията в целия ЕС;

22. подчертава, че корупцията и изпирането на пари са неразривно свързани и че изпирането на пари е един от най-важните фактори за незаконните дейности на организираната престъпност и следователно представлява атака срещу принципите на правовата държава, чрез която престъпниците прехвърлят облагите от престъпна дейност в законната икономика; съзнава, че измамите срещу бюджета на ЕС могат да бъдат също така предшественик на изпирането на пари; отново потвърждава категоричното си убеждение, че само чрез укрепване на архитектурата на ЕС за борба с измамите и повишаване на прозрачността в европейските институции защитата на финансовите интереси на ЕС може да бъде ефективно и ефикасно преследвана и засилена, като се преодолеят ограниченията, присъщи на националните системи, които не са достатъчни за противодействие на атаките срещу финансовите интереси на Съюза, които придобиват все по-транснационален характер;

Независими органи

23. подчертава, че принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване могат да функционират само когато конституционните съдилища, омбудсманите, националните институции за правата на човека, одиторските дружества, органите по въпросите на равенството и всички други независими органи са в състояние да функционират и имат достатъчно широки мандати, независимост, почтеност и подходящо финансиране;

24. отбелязва, че Комисията счита, че що се отнася до омбудсманите, националните институции за защита на правата на човека, органите по въпросите на равенството и други независими органи, положението се различава значително в отделните държави членки, като са постигнати известни промени в правилната посока в Кипър, Словакия, Люксембург, Португалия, Словения и Полша, продължават да съществуват предизвикателства в Литва, Унгария и Хърватия, а в Италия, Чехия, Малта и Румъния все още не е създадена национална институция за правата на човека в съответствие с Парижките принципи на ООН, в България, Испания и Австрия, както и в Полша се наблюдават закъснения при назначенията в различни независими органи, което излага на риск ефективното функциониране на Върховната сметна палата; отбелязва с голяма загриженост неотдавнашните събития в Гърция, където независими органи, като например гръцкият орган за сигурност и неприкосновеност на съобщенията (ADAE) и гръцкият орган за защита на данните, са подложени на все по-голям натиск поради работата си във връзка с незаконното използване на шпионски софтуер, като членовете на управителния съвет на ADAE наскоро бяха заменени прибързано от гръцкия парламент, очевидно в резултат на предстоящото решение на ADAE да наложи глоба на гръцката разузнавателна агенция;

Медиен плурализъм и свобода на медиите

25. подчертава, че без плурализъм и свобода на медиите демократичният живот и принципите на правовата държава не могат да оцелеят;

26. счита, че прозрачността на собствеността върху медиите е базовият минимум за запазване на медийния плурализъм; отбелязва, че Комисията констатира, че след доклада относно върховенството на закона за 2022 г. в Гърция, Люксембург и Швеция е прието ново законодателство за повишаване на прозрачността на собствеността върху медиите или за подобряване на обществената достъпност на информацията за собствеността върху медиите и че това законодателство е укрепено в Кипър; отбелязва, че промяната все още не е приключила в България, Чехия и Франция; насърчава европейските институции най-накрая да приемат и приложат стабилен и амбициозен законодателен акт за свободата на медиите, за да гарантират хармонизирането на законодателството в областта на прозрачността на собствеността върху медиите на равнището на ЕС;

27. отбелязва, че Комисията счита, че медийните регулатори не са защитени с достатъчни гаранции срещу неправомерно политическо влияние, какъвто е случаят в Унгария, Словения и Полша, и че органите не разполагат с ресурси, най-вече в Гърция и Румъния; призовава Комисията да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира ефективното прилагане на член 30 от Директивата за аудио-визуалните медийни услуги[40], като предвиди изискването за гаранции за независимостта на националните регулаторни органи;

28. подчертава значението на редакционната независимост на обществените медии и задължението на всички държави членки да я зачитат; подчертава необходимостта от установяване на предпазни мерки срещу вътрешна и външна намеса; счита, че обществените медии следва да бъдат защитени от политически натиск, включително от неправомерни уволнения, и че следва да се въведат предпазни мерки, за да се гарантира, че редакционните решения могат да се вземат свободно; отбелязва, че Комисията счита, че Люксембург, Словения, Германия, Естония, Словакия и Чехия са предприели инициативи за укрепване на правните гаранции или бюджетните средства за подобряване на независимостта на националните обществени радио- и телевизионни оператори, като в Кипър, Ирландия и Швеция също се обсъждат реформи, а в Румъния, Малта, Полша и Унгария липсват мерки за тази цел; отбелязва, че последният мониторинг на медийния плурализъм оцени риска за редакционната автономност и политическата независимост в Малта като „висок“ и направи преоценка на общия риск за медийния плурализъм в Малта, като го промени от „среден" на „висок“;

29. отбелязва със загриженост планираното преструктуриране на националното радио и телевизия в Словакия – основния обществен радио- и телевизионен оператор в страната; подчертава значението на поддържането на свободни и независими медии като крайъгълен камък на демократичното общество; изразява съжаление относно решението на словашкия министър-председател и няколко правителствени служители да спрат комуникацията с ключови медии, като признава, че това представлява значителна пречка пред правото на обществеността да получава съответната правителствена информация; подчертава, че тези действия ограничават свободата и прозрачността на медиите и допринасят за разпространението на манипулативна дезинформация в публичното пространство;

30. призовава Съвета и Комисията да осигурят адекватно финансиране за независима и общоевропейска качествена журналистика на национално, регионално и местно равнище;

Защита на журналистите

31. припомня, че независимата журналистика е жизненоважен елемент на демократичните принципи на правовата държава като част от основните принципи на взаимозависимост и взаимоограничаване и елемент на обществен контрол; изразява своята загриженост във връзка с умишлените опити на няколко правителства и икономически сили да заглушат журналисти, които разкриват нарушения; подчертава, че неоправданата намеса и натиск, страхът и автоцензурата имат възпиращ ефект върху упражняването на журналистическата свобода на изразяване;

32. изразява съжаление относно тревожните тенденции във връзка с безопасността на журналистите в няколко държави членки; отбелязва, че платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите е регистрирала над 1600 сигнала за заплахи от 2015 г. насам; изразява съжаление относно сплашването на журналисти по време на предизборни кампании, както наскоро се случи при изборите в Словакия; изразява съжаление относно неспособността на Малта да подобри условията на труд на журналистите след убийството на Дафне Каруана Галиция, включително неуспеха при ефективното изпълнение на препоръките в доклада от общественото разследване от 29 юли 2021 г.; призовава словашките правителствени служители да се въздържат от словесни нападения срещу отделни лица; подчертава задължението на държавните и правителствените служители да служат на всички граждани, особено в държава, в която вече са извършени престъпления от омраза и убийство на журналист;

33. изразява тревога във връзка с продължаващите стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, в целия Европейски съюз; призовава държавите членки да изпълняват Препоръка (ЕС) 2022/758[41]  на Комисията и да приемат национални мерки с цел защитата на журналистите и защитниците на правата на човека, които се ангажират с участието на обществеността, от стратегически съдебни производства; отбелязва, че това може да се постигне чрез премахване на присъдите за лишаване от свобода за дела за клевета и декриминализиране на клеветата, като вместо това се отдава предпочитание на граждански или административни производства; приветства политическото споразумение между съзаконодателите на ЕС относно директива за борба със стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността[42]; призовава Комисията да проучи възможността за предлагане на допълнително законодателство, за да бъдат обхванати всички случаи на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, включително национални случаи; изразява съжаление, че въпреки опасенията, изразени от различни международни организации, предложените от Малта разпоредби за борба със стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, не се считат за достатъчни за защита на работата на журналистите[43]; отново призовава някои малтийски политици, включително бившия министър-председател на Малта, да оттеглят делата за клевета, наследени от наследниците на Дафне Каруана Галиция, които все още продължават, няколко години след нейното убийство;

34. призовава гръцкото правителство да се справи със сериозните предизвикателства, установени от механизма за бързо реагиране в областта на свободата на медиите – обединение, което проследява, наблюдава и реагира на нарушения на свободата на печата и медиите, по-специално във връзка с произволното наблюдение, безнаказаността или престъпленията срещу журналисти, стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, независимостта и плурализма на медиите[44]; отбелязва с голяма загриженост неотдавнашното задържане на репортер от френските органи, очевидно с цел разкриване на нейните източници, както и незаконното подслушване на нидерландски журналист, работещ за De Corresponding;

35. решително осъжда липсата на сериозен напредък в разследването на убийството на Йоргос Караиваз; отбелязва, че двамата предполагаеми извършители са били арестувани повече от две години след убийството въз основа на доказателства, които изглежда са били на разположение на полицията през цялото време; счита, че организаторът на убийството все още не е установен; отбелязва, че Караиваз – като Дафне Каруана Галиция и Ян Куциак – е разследвал корупцията и престъпността и може да си е спечелил врагове на високи постове, включително в политически кръгове; посочва, че заподозреният организатор на убийството на Дафне Каруана Галиция все още не е осъден, нито органите са разгледали по адекватен начин всички случаи на корупция и престъпления, разследвани от нея;

36. осъжда незаконното наблюдение на журналисти, по-специално чрез шпионски софтуер; изразява разочарование от отказа на Комисията да изпълни всички препоръки на специалната анкетна комисия Pegasus и го счита за бездействие; отново призовава Комисията да направи до 30 ноември 2023 г. оценка на изпълнението на посочените в препоръката специфични условия за Кипър, Гърция, Унгария, Полша и Испания, крайният срок за която беше 30 ноември 2023 г.; посочва, че по нито един от множеството случаи на злоупотреба с шпионски софтуер срещу журналисти, активисти, политици, адвокати и други политически цели не е било въздадено правосъдие; поради това заключава, че противно на предположението на Комисията, много национални органи нито желаят, нито са в състояние да разгледат въпроса, като оставят жертвите без ефективни правни средства за защита, а демокрацията – незащитена; изразява дълбока загриженост относно възпиращия ефект на безнаказаността на злоупотребата с шпионски софтуер срещу журналисти и техните източници; подчертава, че незаконното използване на шпионски софтуер от националните правителства засяга пряко и косвено целостта на процеса на вземане на решения, като по този начин подкопава демокрацията в Европейския съюз, и подчертава неотложната необходимост от по-голяма прозрачност и правна отчетност на сектора на наблюдението;

37. припомня, че търговията със и използването на шпионски софтуер трябва да бъдат строго регулирани, че използването на шпионски софтуер от държавите членки трябва да бъде пропорционално и не трябва да бъде произволно, както и че наблюдението трябва да бъде разрешено само при малко на брой и предварително определени обстоятелства; счита, че ефективните предварителни механизми за осигуряване на съдебен контрол са от съществено значение за защитата на личните свободи; потвърждава отново, че правата на човека не могат да бъдат застрашавани от разрешаването на безпрепятствен достъп до наблюдение; подчертава, че способността на съдебната система да осъществява пълноценен и ефективен последващ надзор в областта на исканията за наблюдение за целите на националната сигурност също е важна, за да се гарантира, че непропорционалното използване на шпионски софтуер от страна на правителства може да бъде оспорвано;

38. подчертава, че последиците от незаконното използване на шпионски софтуер са много по-силно изразени в държавите членки, в които органите, обикновено натоварени с разследването и предоставянето на правна защита на жертвите и подвеждането под отговорност, са обсебени от държавата, и където съществува криза в областта на върховенството на закона и независимостта на съдебната власт е застрашена в степен, в която не може да се разчита на националните органи; поради това призовава Комисията да въведе конкретен и специфичен за всяка държава мониторинг и препоръки, свързани с незаконното използване на шпионски софтуер от страна на държавите членки, в доклада относно върховенството на закона, като направи оценка на способността на държавните институции да предоставят правна защита на жертвите;

Прозрачност и достъп до информация

39. изразява съжаление относно продължаващите трудности, пред които са изправени множество граждани, журналисти и парламентаристи в много държави членки при получаването на информация и достъпа до документи; подчертава, че твърде често публичните органи умишлено осуетяват достъпа до информация и документи, например чрез непропорционално забавяне на решенията или предоставяне само на изкуствен достъп чрез частично представяне на информация; отбелязва, че Комисията констатира, че няколко държави членки са предприели инициативи за по-добро регулиране на достъпа до информация, например Чехия, Литва и Словакия, а някои други работят за подобрения в тази област като Германия, Испания, Хърватия, Люксембург и Унгария; отбелязва обаче, че някои държави членки все още не вземат изцяло под внимание опасенията, като Малта, Австрия и Финландия; отново призовава малтийското правителство да оттегли жалбите си срещу редица искания за свобода на информацията, подадени от The Shift News;

40. призовава институциите на ЕС да покажат образцово поведение по отношение на достъпа до информация и документи; отбелязва в тази връзка неотдавнашния специален доклад на Европейския омбудсман относно времето, което Европейската комисия отделя за разглеждане на заявленията за публичен достъп до документи, след нейното стратегическо разследване по този въпрос, в което тя установи лошо управление, тъй като Комисията показа системни и значителни забавяния при разглеждането на потвърдителните заявления[45]; призовава Комисията веднъж завинаги да реши този повтарящ се проблем;

41. насърчава държавите членки да регулират лобирането, например като въведат задължителни национални регистри за прозрачност за всички политици, държавни служители и членове на органи и агенции; насърчава политиците, държавните служители и членовете на органи и агенции да публикуват списък на всички свои срещи;

Икономическо измерение на върховенството на закона

42. призовава за укрепване на принципа на правовата държава във вътрешния пазар; подчертава, че надеждните и стабилни структури на върховенството на закона са ключови стълбове за инвестициите и търговията, които са от съществено значение за конкурентоспособността, следователно и за капацитета на социалната система и пазара на труда в Европейския съюз; изразява съжаление относно мерките на държавите членки в тази област, които нарушават правото на Съюза, например някои протекционистки мерки;

43. изисква да се засили наблюдението на икономическото измерение на върховенството на закона; призовава Комисията да обърне по-голямо и конкретно внимание на икономическото измерение в доклада относно върховенството на закона при разширен обхват на доклада;

44. припомня, че осъжда докладваните системни дискриминационни, непрозрачни и нелоялни практики срещу дружества в определени сектори в Унгария и използването на средства на ЕС за обогатяване на политическите съюзници на правителството, което противоречи на правилата на ЕС в областта на конкуренцията и обществените поръчки; изразява дълбока загриженост от нарастващата концентрация на предприятия в ръцете на олигарси, свързани с настоящото правителство, които публично са заявили намерението си да участват в ключови сектори, както и от действията, насочени към конкурентите на тези предприятия;

45. припомня, че в рамките на приложното поле на Договорите всяка дискриминация на основание гражданство е забранена в съответствие с Хартата на основните права, и че свободата на установяване, свободата на предоставяне на услуги и свободното движение на капитали са основни свободи на единния пазар; подчертава, че правилата относно равното третиране забраняват явната и прикритата дискриминация въз основа на националност или, в случай на дружество, местоположението на неговото седалище; подчертава, че правилното прилагане на правилата за конкуренцията и обществените поръчки е в интерес и на унгарските дружества;

46. призовава всички държави членки да демонстрират пред международната общност своя ангажимент към върховенството на закона и да изпълняват точно и последователно всички приети ограничителни мерки на ЕС, както и да предотвратяват тяхното заобикаляне; призовава Комисията да наблюдава внимателно това;

Пространство на гражданското общество

47. признава решаващата роля на гражданското общество и стабилното гражданско пространство за утвърждаването и защитата на върховенството на закона и отново призовава за отделяне на специална глава за състоянието на гражданското общество в държавите членки; отбелязва, че Комисията констатира, че Малта, Ирландия, България, Литва и Германия са обявили или са започнали усилия за подобряване на рамката за гражданското общество, и счита, че гражданското общество среща особени предизвикателства в Кипър, Гърция, Испания, Италия и Франция, както и продължаващи авторитарни и сериозни системни ограничения в Унгария и Полша; призовава всички държави членки да приемат организациите на гражданското общество като важни заинтересовани страни в демократичния живот и да създадат благоприятна среда за гражданското общество;

48. призовава Комисията да продължи да инвестира, чрез специално финансиране, в изграждането на капацитет за организациите на гражданското общество за наблюдение и докладване относно положението с върховенството на закона в държавите членки, например чрез програмата „Граждани, равенство, права и ценности“, както и да гарантира подходяща защита на организациите на гражданското общество, които участват в този процес; изразява загриженост, че пристрастното разпределение на финансирането в определени държави има последици за организациите на гражданското общество, работещи по правата на уязвимите групи или работещи като цяло за каузи, които правителствата не подкрепят; насърчава извършването на задълбочена оценка на тези въпроси във всички държави, обхванати от доклада, и подчертава необходимостта от препоръки по държави, за да се решат тези въпроси; настоятелно призовава Комисията да разгледа възможността за пряко управление на средствата на ЕС, за да се гарантира, че допустимите бенефициери, например организации на гражданското общество, предприятия и местни органи, получават финансирането от ЕС, предназначено за тях;

49. приветства предложението на Комисията за директива относно европейските трансгранични сдружения (COM(2023)0516) и се ангажира да даде приоритет на нейното приемане; освен това настоятелно призовава Комисията да изготви стратегия, която да предвижда минимални стандарти за защита на организациите на гражданското общество във всички държави членки, за да се насърчи регулаторна и политическа среда, свободна от заплахи и нападения, и да им се осигури устойчив и недискриминационен достъп до ресурси, като същевременно се подкрепя и насърчава тяхната ангажираност в гражданския диалог и участието им в изготвянето на политики;

50. изразява дълбока загриженост относно обявените от правителството на Словакия планове за приемане на законодателство, което би подкопало гражданското пространство, включително чрез ограничаване на работата на НПО и стигматизиране на организациите, които получават чуждестранно финансиране;

51. осъжда факта, че през последните години положението на защитниците на правата на човека в ЕС продължава все повече да се влошава; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че защитниците на правата на човека могат да работят без пречки и несигурност;

Законното използване на сила от полицията в съответствие с принципите на правовата държава, както и свободата на изразяване на мнение и на мирни събрания

52. подчертава, че правоприлагащите органи играят съществена роля за спазването на върховенството на закона, създаването на безопасна среда за хората и предоставянето на възможност да се ползват от основните си права; изразява съжаление, че съгласно доклада на Комисията относно върховенството на закона за 2023 г. в много държави членки, включително Белгия, Кипър, Португалия и Словакия, правоприлагащите органи не разполагат с достатъчно ресурси, за да изпълняват ефективно своите задачи, например за борба с корупцията; призовава държавите членки да осигурят подходящо финансиране, обучение и човешки ресурси за полицията и другите правоприлагащи агенции;

53. подчертава, че прерогативът за използване на сила трябва да се разглежда с изключителна предпазливост и изтъква, че държавите членки трябва да гарантират, че полицията използва сила само когато това е строго необходимо и само в нужната степен за постигането на легитимна цел; припомня, че е необходимо полицията да изпълнява задачите си в съответствие с принципа на безпристрастност и недискриминация; призовава държавите членки да разследват щателно всички случаи на прекомерно използване на сила или дискриминационно третиране от страна на правоприлагащите органи и да осигурят системни гаранции срещу подобни злоупотреби;

54. призовава държавите членки да вземат предвид Кодекса на Съвета на Европа за полицейска етика в това отношение; счита, че полицейските служители следва да бъдат обучавани да използват алтернативни практики за поддържане на обществения ред, които не застрашават живота на демонстрантите или задържаните лица; призовава държавите членки да въведат общоевропейски насоки за прозрачен, независим и последователен процес на подбор, изпитване и изпробване на оръжията, използвани от служителите на правоприлагащите органи, въз основа на стандартите, препоръките и ръководните принципи на ООН; отбелязва, че тази оценка следва да определя съответствието с международното право и стандартите в областта на правата на човека преди подбора и внедряването; призовава държавите членки да събират данни относно всички случаи на употреба на сила, за да се даде възможност за събиране на доказателства относно употребата, злоупотребата, неочакваните последици, нараняванията и смъртните случаи и причините за тях; изразява загриженост във връзка с използването на прекомерна сила от правоприлагащите органи в целия ЕС; подчертава, че френската полиция е по-тежко въоръжена от повечето други полицейски сили на други места в ЕС; изразява загриженост относно факта, че правоприлагащите органи във Франция извършват произволни задържания по време на демонстрации, което представлява нарушение на правото на свобода, тъй като повечето от задържаните лица се освобождават в рамките на няколко часа, без срещу тях да бъдат повдигнати обвинения;

55. изразява дълбока загриженост относно факта, че в целия ЕС продължава да се съобщава за много случаи на непропорционално използване на сила срещу демонстранти, включително побой на демонстранти; отбелязва, че правоприлагащите органи в някои държави членки все по-често използват „по-малко смъртоносни оръжия“ за контрол или разпръскване на струпвания на демонстранти, водещо и до сериозни наранявания на значителен брой хора през последните години, което следователно изисква ясни насоки за тяхното използване;

56. счита, че на няколко места в целия ЕС свободата на изразяване на мнение и свободата на събранията се упражняват при тревожни условия; подчертава, че ограниченията на правото на мирни събрания по принцип не могат да се основават на съдържанието на посланието, което участниците в протеста искат да предадат, тъй като правото на мирни събрания е тясно свързано с правото на свобода на изразяване на мнение, с изключение на събранията, насочени към подбуждане към насилие; настоява, че законите и практиките относно събранията следва винаги да се съобразяват с международните стандарти за правата на човека относно свободата на събранията и полицейската охрана на демонстрациите, включително да осигуряват обхватно обучение по правата на човека за полицейските служители; призовава държавите членки да не приемат закони или практики, които превантивно ограничават правото на мирни събрания, или които биха инкриминирали предварително протестиращите без съдебен надзор;

57. изразява дълбока загриженост във връзка с многобройните случаи на прекомерна употреба на сила от полицейските служби срещу малцинствени групи, например срещу роми, в различни държави членки; призовава органите на държавите членки да разследват изцяло и независимо всички такива случаи; изразява дълбока загриженост относно факта, че в рамките на три години в Гърция са били убити трима младежи от ромски произход, както и относно липсата на задълбочено разследване във връзка с това;

Равенство, недискриминация и плурализъм

58. отбелязва, че отстъплението от демокрацията и върховенството на закона и подкопаването на правата на малцинствата често вървят ръка за ръка, като още веднъж подчертава необходимостта от всеобхватен подход към наблюдението на демокрацията, върховенството на закона и основните права в бъдещите доклади; изразява съжаление относно липсата на напредък в защитата на малцинствата в целия ЕС; осъжда речта на омразата, включително от правителствени или политически служители, срещу малцинствени групи;

59. подчертава необходимостта от борба срещу всички видове дискриминация, реч на омразата и престъпления, насочени срещу малцинствени групи и членове на национални, етнически, езикови и религиозни малцинства; призовава Комисията да включи специален нов стълб във връзка с това в следващия доклад, като посочи всички форми на ксенофобия, расизъм, антисемитизъм, ислямофобия, антиромски нагласи, ЛГБТИК фобия, реч на омразата и дискриминация във всички държави членки;

60. изразява тревога във връзка с неотдавнашното нарастване на антисемитизма, включително актове на насилие, сплашване и символи на омраза, показвани на обществени места;

61. изразява също така тревога във връзка с равнището на ислямофобия в ЕС, включително кампаниите за оклеветяване и дезинформацията;

62. изразява разочарованието си от бавните действия на Комисията по отношение на неспазването на законодателството за основните права и съдебната практика от страна на държавите членки; настоятелно призовава Комисията, в качеството си на пазител на Договорите, да поеме своята отговорност за прилагането на правото на ЕС в областта на правата на човека и да не разчита единствено на това гражданите сами да сезират съдилищата, за да гарантират прилагането на правото на ЕС; препоръчва на Комисията по-специално да предприеме действия във връзка с неизпълнението на решенията на Съда на ЕС съгласно член 260, параграф 2 от ДФЕС и Регламента относно обвързаността с условия за спазване на върховенството на закона в случаите на неизпълнение;

63. призовава държавите – членки на ЕС, да превърнат защитата на правата на ЛГБТИК+ лицата в реален и междусекторен приоритет във всички области на политиката; призовава Комисията да използва всички налични средства, за да гарантира, че правата на ЛГБТИК лицата се зачитат в целия ЕС, включително използването на производства за установяване на нарушение срещу държавите членки; призовава държавите членки да вземат предвид 12-те препоръки на Управителния комитет на Съвета на Европа за борба с дискриминацията, за многообразие и за приобщаване относно борбата с престъпленията от омраза срещу ЛГБТИК+ лицата, както и препоръките на Европейската комисия срещу расизма и нетърпимостта[46]; отбелязва неотдавнашния румънски проект на закон, който има за цел да спази решението на Съда на ЕС по делото Coman от 2018 г.[47], както и критиките, че проектът на закона изпълнява това решение само много тясно и не гарантира равни права за еднополовите двойки[48]; призовава всички останали държави членки, в които няма правно признаване на съюз между лица от един и същи пол, като България, Литва, Полша, Румъния и Словакия, да гарантират, че това право е уредено със закон;

64. изразява дълбоко съжаление, че юридическото признаване на пола чрез промяна на гражданското състояние все още не е възможно в няколко държави членки; изразява съжаление относно липсата на усилия и воля от страна на българското правителство да представи надежден план за действие за изпълнение на решението, постановено от Европейския съд по правата на човека по делото Y.T. срещу България на 9 юли 2020 г.; освен това припомня, че България продължава да не изпълнява решението на Съда на ЕС по делото Baby Sara (C-490/20);

65. призовава за включване на признаците сексуална ориентация, полова идентичност, изразяване на пола и полови характеристики в правната рамка на ЕС за борба с дискриминацията въз основа на широко тълкуване на признаците сексуална ориентация и пол и на принципа на равенство между жените и мъжете, заложен в Договорите. отбелязва, че това ще гарантира правна сигурност и всеобхватност на защитата на всички граждани на нашия Съюз и че това тълкуване вече е договорено от съзаконодателите в предложението за директива за установяване на стандарти за органите по въпросите на равенството в областта на равното третиране и равните възможности на жените и мъжете в областта на заетостта и професиите (COM(2022)0688);

66. призовава за европейска забрана на „конверсионните практики“; призовава за забрана на гениталното осакатяване, което засяга и интерсексуалните лица (генитално осакатяване на интерсексуални лица); призовава за забрана на насилствените аборти и насилствената стерилизация, които представляват форма на насилие, основано на пола, и вредят по-специално на хората с увреждания; подчертава значението на зачитането на самоопределението и автономността и на насърчаването на физическото и психическото здраве на ЛГБТИК+ лицата. подчертава, че неговата позиция относно предложението за директива за борба с насилието над жени и домашното насилие (COM(2022)0105) включва добавянето на гениталното осакатяване на жени, гениталното осакатяване на интерсексуални лица и насилствената стерилизация към списъка на т.нар. европрестъпления;

67. отново потвърждава, че правата на жените са права на човека и че нищо не може да оправдае влошаване на правата и автономността на жените; осъжда по-специално атакуването на сексуалното и репродуктивното здраве и правата на жените и момичетата, което се извършва в няколко държави членки; счита, че правото на безопасен и законен аборт следва да бъде установено в Хартата на основните права;

68. подчертава, че насилието, основано на пола, както онлайн, така и офлайн, е особено тежко престъпление и широко разпространено нарушение на основните права и свободи в Съюза, към което трябва да се приложи по-ефикасен и решителен общ подход; подчертава, че насилието, основано на пола, е резултат от социални и системни структурни неравенства между половете, които имат трансгранично измерение; посочва по-специално нарастващия брой движения, обявяващи се срещу равенството между половете, срещу ЛГБТИК+ и срещу феминизма, които са добре организирани и имат трансграничен характер; освен това счита, че трансграничното измерение на кибернасилието, основано на пола, и голямото индивидуално, икономическо и обществено въздействие на насилието, основано на пола, във всички държави членки отново потвърждават необходимостта от общо за Съюза противодействие на насилието, основано на пола, в многобройните му измерения;

69. подчертава, че неуспехът на общото противодействие срещу насилието над жени и момичета и други форми на насилие, основано на пола, произтича и от липсата на минимални правила относно определянето на престъпленията и санкциите; отбелязва, че това включва общо определение за основано на пола насилие, минимални правила относно ключови въпроси, свързани с превенцията, недостатъчното докладване, защитата на жертвите, подкрепата и обезщетяването, както и наказателното преследване на извършителите; подчертава, че подходите и степента на ангажираност на държавите членки за предотвратяване и борба с насилието, основано на пола, се различават значително и че следователно един общ подход би допринесъл и за правоприлагането при трансгранични операции;

70. счита, че въпреки че националното изборно законодателство не попада в обхвата на компетентност на Съюза, всички изборни органи в Европейския съюз следва да бъдат представителни за различните гласове на избирателите; изразява дълбоката си загриженост относно някои изборни системи в целия Съюз, които възпрепятстват плурализма, например чрез въвеждането на висок избирателен праг за пасивно избирателно право; насърчава националните избирателни реформи в случаите, когато големи части от населението остават непредставени;

71. остро осъжда многобройните смъртни случаи на бежанци и мигранти в морето, които често са жертви на трафик на хора и които трябва да се сблъскат с нечовешко и унизително отношение, без да се обръща внимание на тяхната безопасност или основни права; припомня на държавите членки тяхното задължение съгласно международното морско право да оказват помощ на бедстващи лица и призовава за създаването на всеобхватна мисия на ЕС за издирване и спасяване, която се изпълнява от компетентните органи на държавите членки и Frontex; отбелязва работата на Frontex и нейния служител по въпросите на основните права, както и на Агенцията на ЕС в областта на убежището; подчертава необходимостта от ефективна система на ЕС за предоставяне на убежище, която да зачита правата на човека; отбелязва напредъка във връзка с новия пакт за убежището и миграцията, което позволява приемането му преди края на този законодателен мандат;

Междусекторни констатации относно състоянието на демокрацията, върховенството на закона и основните права в ЕС

72. изразява дълбоката си загриженост, с оглед на горепосоченото, че демокрацията, върховенството на закона и основните права в целия ЕС се подкопават; подчертава, че като се има предвид, че настоящото положение, представено в доклада на Комисията относно върховенството на закона, разкрива много тревожни събития, положението изглежда още по-сериозно, когато се вземат предвид други независими доклади и източници; подчертава, че незачитането на тези ценности в държавите членки компрометира и подкопава институциите на ЕС и положението в ЕС като цяло, въпреки че някои държави членки са пример за защитата и насърчаването на тези ценности;

73. подчертава, че това състояние на нещата не е просто абстрактно заключение, а оказва влияние върху ежедневието на гражданите и предприятията в ЕС, тъй като те се сблъскват например с неефективна или зависима съдебна система, ширеща се корупция и нямат достъп до независима и качествена журналистика; подчертава, че това подкопава доверието в нашата демократична система, основана на върховенството на закона; счита, че възстановяването на зачитането на ценностите на ЕС в държавите членки е жизненоважна задача, за да се избегне разпадането на нашите общества и на Съюза; призовава Комисията, Съвета и Европейския съвет да признаят напълно, че демокрацията, върховенството на закона и основните права са не само национални въпроси, а въпроси, които пряко засягат Европейския съюз и неговите институции;

74. призовава държавите членки към пълно зачитане на ценностите, на които се основава Съюзът, залегнали в член 2 от ДЕС; във връзка с това призовава държавите членки да зачитат законността и правната сигурност, да предотвратяват злоупотребите с власт и да гарантират равенство пред закона и недискриминация, достъп до правосъдие, разделение на властите, независимост на съдебната система и защита на правата на човека, тъй като те са ключови принципи за правилното функциониране на механизмите на взаимозависимост и взаимоограничаване на всяка здрава демокрация; призовава Комисията да анализира независимо дали тези принципи се спазват във всички държави членки;

Прилагане на правото на ЕС

75. отбелязва, че правилното прилагане на цялото право на ЕС само по себе си е предварително условие за Съюз, основан на върховенството на закона; осъжда понякога откритото и безогледно неспазване от страна на няколко държави членки на правото на ЕС в различни области, като например правото на ефективна съдебна защита, антикорупционните закони, предоставянето на убежище, прилагането на санкции и правото в областта на правата на човека; подчертава, че това рискува да превърне ЕС в място, където някои държави членки се чувстват по-равнопоставени от други, а правата и свободите на гражданите на ЕС не са еднакво защитени;

76. припомня на Комисията, че тя е преди всичко пазител на Договорите; подчертава, че изготвянето на доклад не е достатъчно, за да укрепи нашия Съюз, основан на върховенството на закона, но че докладът следва да доведе до конкретни действия по правоприлагане, особено когато препоръките не се спазват изцяло;

77. изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че Комисията не предприема по-решителни действия за прилагане на правото на ЕС; поради това призовава Комисията да увеличи броя на новите производства за установяване на неизпълнение на задължения и да даде тласък на образуваните производства за установяване на неизпълнение на задължения с по-голяма решителност и неотложност; призовава Комисията системно да прибягва до ускорени процедури и искания за временни мерки пред Съда на ЕС; призовава Комисията да не използва диалога с държавите членки или процедурата по EU Pilot като начин, за да се избегне образуването на действителни производства за установяване на неизпълнение на задължения; призовава Комисията да преразгледа своята политика, посочена в нейното съобщение от 2022 г. относно прилагането на правото на ЕС, да не използва искове за установяване на нарушение за „индивидуална“ защита, тъй като тази политика доведе до сериозно лишаване от права за гражданите в целия ЕС, особено когато техните правителства отказват да спазват правото на ЕС или решенията на Съда на ЕС, също така тъй като повечето от тези случаи не са само индивидуални, а разглеждат стратегически и основни въпроси;

78. отбелязва трайния проблем с непълното изпълнение на решенията на ЕСПЧ, като отбелязва решенията на Комитета на министрите на Съвета на Европа; приветства включването на системните показатели за изпълнението на водещите решения на ЕСПЧ в доклада относно върховенството на закона след изданието му за 2022 г.; въпреки това призовава Комисията да създаде информационно табло, предназначено за наблюдение на изпълнението на всяко от решенията на Съда на ЕС и на ЕСПЧ, свързано с демокрацията, върховенството на закона и основните права, и да го интегрира изцяло в годишния доклад относно върховенството на закона; призовава държавите членки незабавно да изпълнят висящите съдебни решения и призовава Комисията да направи оценка на последиците за спазването на правото на ЕС и да предприеме действия за установяване на неизпълнение на задължения, когато е необходимо;

Докладът относно върховенството на закона като инструмент

79. приветства доклада относно върховенството на закона като важен крайъгълен камък в инструментариума на ЕС за върховенството на закона и приветства Комисията за представянето на старателно проучен и добре написан доклад; припомня, че годишният доклад относно върховенството на закона беше въведен в отговор на резолюция на Парламента, приета въз основа на законодателен доклад по собствена инициатива през 2016 г.[49];

80. признава, че докладът относно върховенството на закона се е превърнал в еталон за работата на институциите на ЕС по въпросите на върховенството на закона в ЕС и в конкретни държави членки; признава постоянния ангажимент на Комисията през годините да повишава актуалността на доклада, например чрез включването на специфични за всяка държава препоръки в предишното издание и оценка на тяхното изпълнение в настоящия доклад;

81. признава, че докладът на Комисията относно върховенството на закона е станал по-всеобхватен от създаването си през 2020 г.; изразява съжаление обаче относно факта, че съществени елементи от резолюцията на Парламента от 2016 г. все още не са изпълнени и че Комисията не е разгледала изцяло препоръките, отправени от Парламента в предишните му резолюции; призовава Комисията да предприеме действия в тази насока; изразява съжаление по-специално, че изданието на доклада за 2023 г. не беше значително разширено чрез добавяне на всеобхватен нов стълб; призовава в годишния доклад да бъдат включени важни липсващи елементи от списъка на критериите за върховенството на закона, изготвен от Венецианската комисия през 2016 г., като например предотвратяването на злоупотребата с власт, равенството пред закона и недискриминацията; отново заявява своята позиция, че докладът следва да обхваща пълния набор от ценностите по член 2 от ДЕС, тъй като те не могат да се разглеждат самостоятелно; призовава Комисията да разшири обхвата на доклада през следващата година;

82. изразява загриженост, че Комисията, в усилията си за фактологичност и безпристрастност, понякога се оказва твърде дипломатична и неточна при установяването на проблеми, свързани с върховенството на закона в държавите членки; изразява съжаление, че използването на евфемистични формулировки и нереалистично еднаквият брой заключения и препоръки за всяка държава членка прикрива истинските различия между държавите членки; отново отправя препоръките за разграничение между системни и индивидуални нарушения, за да се избегне рискът от омаловажаване на най-сериозните нарушения на върховенството на закона; призовава Комисията да поясни, че когато ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, се нарушават систематично, съзнателно и тежко в рамките на даден период от време, държавите членки може да не отговарят на всички критерии, които характеризират демокрацията; счита, че оценката на изпълнението на препоръките следва да бъде по-точна и качествена, като не разчита само на законодателни промени, но и на реални и независими доказателства за тяхното прилагане на практика; отново изтъква необходимостта от определяне на график, цели и конкретни действия за изпълнението на препоръките и от подробно описание на възможните последици в случай на неспазване; отбелязва понякога значимите различия между резюметата на главите по държави и задълбоченото съдържание на самите глави, което предполага редакционна намеса;

83. отново потвърждава, че много от тези предизвикателства биха могли да бъдат преодолени чрез включване на независима експертна група в изготвянето на доклада, тъй като тя би била по-малко обвързана от дипломатически съображения; призовава Комисията да преразгледа позицията си по този въпрос и да проучи всички възможности за включване на независими експерти в последващите издания на доклада относно върховенството на закона; повтаря призива си към Комисията да прикани Агенцията за основните права да предоставя методологични съвети и да провежда сравнителни изследвания, за да добави подробности в ключови области на годишния доклад, като се имат предвид неразривните връзки между основните права и върховенството на закона;

84. признава усилията на Комисията да проведе широк кръг от консултации и да събере различни материали във всяка държава членка, включително от националните органи и организациите на гражданското общество; призовава Комисията да разшири обхвата на тази дейност и доколкото е възможно, да извършва посещения на място в държавите членки, а не виртуални посещения, тъй като те биха могли да дадат по-пълна и по-контекстуална картина на местната ситуация; припомня по-специално значението на консултациите с практикуващи юристи, например чрез адвокатски колегии и сдружения на съдии;

85. признава ролята на нотариусите в редица държави членки, които функционално изпълняват съдебни задачи; счита, че приносът на нотариусите към стандартите за върховенство на закона следва да бъде разгледан в съответните глави по държави в следващите издания на доклада относно върховенството на закона;

86. приветства решението на Комисията да разшири географския обхват на бъдещите доклади относно върховенството на закона, така че да включи държавите кандидатки, в съответствие с предишни призиви на Парламента за това[50];

87. счита, че непрекъснатото и амбициозно разширяване на обхвата, откритостта и последиците от прилагането на доклада е най-добрият начин да се гарантира неговата актуалност и въздействие;

88. настоятелно призовава Комисията да инвестира повече в повишаване на осведомеността относно ценностите на Съюза и приложимите инструменти, включително годишния доклад, особено в държавите, за които има сериозни опасения;

89. потвърждава, че годишният доклад относно върховенството на закона не е самоцел, тъй като наблюдението на положението не е достатъчно, а по-скоро следва да доведе до конкретни действия по правоприлагане по отношение на установените недостатъци; поради това призовава Комисията да гарантира, че този доклад относно върховенството на закона действително е неразделна част от цялостния процес в рамките на механизма за върховенството на закона като цяло, и да осигури пълноценното използване на целия набор от инструменти за върховенството на закона, с които разполага, включително член 7 от ДЕС, в случаите, когато докладът относно върховенството на закона продължава да установява постоянни нарушения година след година в някои държави членки;

Междуинституционално сътрудничество и процедури в областта на върховенството на закона

90. отбелязва оценката на Съвета на неговия диалог относно принципите на правовата държава и заявената позиция на Съвета, че ще разгледа възможността за по-нататъшно междуинституционално сътрудничество в този контекст; призовава Съвета да направи диалога относно върховенството на закона по-приобщаващ, като покани други институции и заинтересовани страни на заседанията си, по-специално органи на Съвета на Европа, като Венецианската комисия, комисаря за правата на човека, както и представители на Европейския парламент;

91. изразява съжаление, че досега Комисията и Съветът са отхвърляли предложението на Парламента за сключване на междуинституционално споразумение относно демокрацията, върховенството на закона и основните права; отново потвърждава готовността си да възобнови преговорите по това споразумение;

92. призовава другите институции междувременно най-малкото да проучат възможностите за по-нататъшно сътрудничество в контекста на предложения междуинституционален пилотен проект относно демокрацията, върховенството на закона и основните права, което би спомогнало за изграждането на доверие между институциите по практически начин, по-специално чрез споделяне на практики за наблюдение, диалог и срещи;

93. отправя искане към своето Бюро, предвид нежеланието, проявено от Комисията и Съвета, да организира процедура за възлагане на обществена поръчка за създаване на временна група от независими експерти под егидата на Парламента в съответствие с ангажимента, поет в негови предходни резолюции, която да консултира Парламента относно спазването на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, в различните държави членки и да даде пример за това как една такава група би могла да работи на практика;

94. осъжда пълната липса на напредък в текущите процедури по член 7, параграф 1 от ДЕС; настоятелно призовава Съвета да разгледа всички нови събития, които засягат върховенството на закона, демокрацията и основните права; отново призовава Съвета да отправи препоръки в рамките на тази процедура, като подчертава, че всяко по-нататъшно забавяне на подобни действия би съставлявало нарушение на върховенството на закона от страна на самия Съвет; настоява ролята и правомощията на Парламента да бъдат зачитани;

95. призовава Комисията да включи, строго да наблюдава и защитава условията на демокрацията, върховенството на закона и основните права във всички бюджетни инструменти и процеси; отново изразява сериозната си загриженост относно решението на Комисията, което счита, че хоризонталното благоприятстващо условие във връзка с Хартата е изпълнено по отношение на независимостта на съдебната власт, като по този начин се дава възможност на унгарските органи да подават искания за възстановяване в размер до 10,2 милиарда евро, въпреки че дори след неотдавнашните реформи Унгария не отговаря на стандартите за независимост на съдебната система, установени в Хартата; призовава Комисията и Съвета да продължават своевременно да прилагат Регламента за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава, когато е необходимо, и да не отменят мерките, приети в случая на Унгария, докато всички предварителни условия и етапни цели не бъдат ефективно изпълнени; призовава Комисията стриктно да проверява дали свързаните с принципите на правовата държава етапни цели в плановете за възстановяване и устойчивост на различните държави членки са изпълнени като условие за отпускане на средства, когато държавите членки отправят искания за плащане; призовава Комисията да възложи основната отговорност за прилагането на тези условия на членовете на Комисията, отговарящи за върховенството на закона;

°

° °

96. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на правителствата на държавите членки и на Комисията.

 

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Основополагащите ценности на нашия Съюз – демокрацията, върховенството на закона и основните права – не могат да се приемат за даденост. Те са предпоставка за нашите свобода, безопасност и просперитет. Ето защо те следва да бъдат защитавани всеки ден.

Виждаме, че тези ценности са подложени на все по-голям натиск в нашия Съюз. В някои държави членки гражданите вече не могат да разчитат на независима съдебна система, свободни и честни избори и защита на своите права. Правителствата на други държави членки следват подобен път, като бавно, но непрекъснато подкопават принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване на институциите. Независимите журналисти и малцинствата винаги са първите, които понасят неблагоприятните последици.

Действията трябва да започнат от независим и обхватен мониторинг на ситуацията. След предложението на Парламента от 2016 г. за Пакт за демокрацията, върховенството на закона и основните права Комисията стартира първия си годишен доклад относно върховенството на закона през 2020 г. Парламентът приветства тази дейност на Комисията по мониторинг. Той обаче също така констатира, че Комисията не представя пълна и ясна картина на ситуацията. Независими НПО, представители на академичните среди, наблюдатели и журналисти често смятат, че ситуацията на място се различава значително от твърде дипломатичния език на Комисията.

Настоящият доклад на Европейския парламент има за цел да обхване широк кръг от опасения, без да се избягва посочването на конкретни ситуации и държави членки. Това понякога е трудно, но трябва да се направи, ако искаме да се справим с проблемите решително. Необходимо е също така да имаме съдържателен диалог с другите институции на ЕС и с правителствата и парламентите на държавите членки. Можем да се учим един от друг. За щастие ЕС все още е място, където множество граждани и органи се грижат за демокрацията, върховенството на закона и основните права. Трябва да проведем открит разговор и да излезем от институционалните си „окопи“.

Следващата стъпка трябва да бъде правоприлагането. Констатациите в настоящия доклад не могат да останат без последствия. За тази цел следва да бъдат ясни всички варианти: производства за установяване на неизпълнение на задължения, обвързаност с условия за финансиране и процедури по член 7 от ДЕС. За съжаление прилагането на правото на ЕС никога не е изоставало толкова и се нуждае от спешен и значителен тласък. Настоящият доклад призовава Комисията да засили своята дейност и да изпълнява пълноценно ролята си на пазител на Договорите. Без нея ние се намираме в зона на беззаконие, в която някои са по-равнопоставени от други. Това би бил краят на нашия Съюз, основан на върховенството на закона.

ПРИЛОЖЕНИЕ: СУБЕКТИ ИЛИ ЛИЦА, ОТ КОИТО ДОКЛАДЧИКЪТ Е ПОЛУЧИЛ ИНФОРМАЦИЯ

Докладчикът декларира в рамките на своята изключителна отговорност, че не е получила информация от нито един субект или лице, които да бъдат посочени в настоящото приложение съгласно член 8 от приложение I към Правилника за дейността.

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ (29.11.2023)

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно доклада на Комисията за върховенството на закона за 2023 г.

(2023/2113(INI))

Докладчик по становище (*): Адриан Васкес Ласара

(*) Асоциирана комисия – член 57 от Правилника за дейността

 

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

Общи положения

1. припомня, че правната структура на Съюза се базира на основополагащото схващане, че всяка държава членка споделя с всички останали държави членки набор от общи ценности, на които се основава ЕС, както е посочено в член 2 от Договора за Европейския съюз[51]; припомня освен това, че принципите на правовата държава, залегнали в първичното право на ЕС и допълнително определени в практиката на Съда на Европейския съюз, са сродни с демокрацията и основните права; припомня, че принципите на правовата държава и основаният на правила международен ред са от ключово значение за борбата с разпространението на авторитарни режими и нарушаването на международното право, както и за подпомагане на консолидирането на демократичните структури и за защитата на правата на човека; подчертава, че всяко отстъпление от принципите на правовата държава, които се основават на разделението и взаимното уравновесяване на властите, в дадена държава членка засяга значително общото пространство на свобода, сигурност и правосъдие, както и взаимното доверие и взаимното признаване като водещи принципи на правото на ЕС в тази област[52];

2. приветства четвъртия доклад на Комисията относно върховенството на закона („доклада“) и счита, че периодичният преглед на принципите на правовата държава представлява съществен инструмент за мониторинг; подчертава в този контекст значението на използването на ясни и обективни критерии от страна на Комисията при предоставянето на нейната оценка, като по този начин се избягват твърденията за неравно третиране на държавите членки или използването само на избирателни данни; във връзка с това приветства подхода на Комисията да включва приносите от държавите членки, като по този начин насърчава общ диалог; приветства новата класификация, приета от Комисията по отношение на измерването на напредъка по предишни препоръки, с четири категории: а) липса на напредък, б) известен напредък, в) значителен напредък и г) цялостно изпълнение; с оглед на проблемите, свързани със събирането на статистически данни от държавите членки, изтъква ползата от инструментите на Съвета на Европа, като например докладите на Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ) на Съвета на Европа, като по този начин се създава, доколкото е възможно[53], сближаване между различните входящи данни;

Правосъдие

3. признава значението, което се отдава на правосъдните системи от докладването за върховенството на закона, особено по отношение на законосъобразността, независимостта и безпристрастността на съдиите и назначенията в съдебната система, повишенията, освобождаването от длъжност и решенията; признава, че не съществува обща система на ЕС за назначаване на съдии; припомня обаче, че всички държави членки трябва да се придържат към минималните стандарти на Съвета на Европа[54] и на Съда на ЕС[55]; подчертава в този контекст значението на независимите съдебни съвети, които трябва да се състоят от значително мнозинство съдии, избрани от своите колеги и оправомощени със значителна власт по отношение на подбора, повишаването и дисциплинарните процедури, засягащи съдиите; изразява дълбоко съжаление, че не всички държави членки са изпълнили изцяло задълженията си в това отношение; изразява съжаление относно опустошителното въздействие, което това оказва върху независимостта и почтеността на техните правосъдни системи;

4. признава, че по почти две трети от препоръките, отправени през 2022 г. и свързани с важни реформи, са предприети известни последващи действия; изразява обаче загриженост във връзка с броя на проблемите, установени в предишни доклади относно принципите на правовата държава, които остават нерешени; настоятелно призовава Комисията да продължи да наблюдава внимателно правните рамки на държавите членки, за да оцени тяхното съответствие с горепосочените препоръки, и освен това призовава Комисията да бъде по-настоятелна по отношение на прилагането на тези критични реформи в случаите, когато системите на държавите членки не отговарят на предписаните стандарти; призовава Комисията да предприеме по-нататъшни стъпки, за да изпълни изцяло препоръките, отправени от Парламента в предишните му резолюции;

5. приветства непрекъснатата подкрепа, която се предоставя на съответните заинтересовани страни чрез специални програми, като например програмата „Граждани, равенство, права и ценности“; приветства финансирането чрез програма „Правосъдие“ за подкрепа на съдебното сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси и за допринасяне за по-нататъшното развитие на европейското правосъдие, което включва укрепване на демокрацията, на принципите на правовата държава и на основните права;

6. настоятелно призовава Комисията да инвестира повече в повишаване на осведомеността относно ценностите на Съюза и приложимите инструменти, включително годишния доклад, особено в държавите, за които има сериозни опасения;

7. признава, че в последния доклад може да се види известен напредък в редица различни държави членки по отношение на независимостта на съдебната власт; във връзка с това приветства задържането на средства на ЕС, ако е необходимо, в рамките на механизма[56] за обвързване с условия, както беше потвърдено от Съда на ЕС[57], или в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост[58]; посочва обаче, че продължават да будят безпокойство нарушенията на независимостта на съдебната власт в някои държави членки, като например текущи дисциплинарни производства срещу съдии във връзка със съдържанието на техни решения, проблеми със състава на съдебните съвети и състава на върховните национални съдилища с оглед на принципа на съд, създаден със закон, и т.н.;

8. припомня, че ефективната и справедлива съдебна система, гарантираща достъп до правосъдие за всички, изисква подходящ бюджет и финансиране на съдебните органи; изразява съжаление, че докладът все още разкрива наличието на сериозни недостатъци в това отношение, които по-специално възпрепятстват, както изглежда, произнасянето по дела за корупция на високо равнище; подчертава обаче, че и гражданите трябва да разполагат с достатъчна правна помощ и средства за правна защита; в този контекст призовава Комисията да включи в следващия доклад относно върховенството на закона оценки на прилагането на достиженията на правото на ЕС в областта на правната помощ по граждански и наказателни дела, като например Директива 2003/8/ЕО на Съвета от 27 януари 2023 г. за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове[59], тъй като съдебната практика на Съда на ЕС показва, че все още има въпроси относно нейното тълкуване;

9. припомня, че прокуратурите, независимо от тяхното място в националната система на разделение на властите между трите функции на държавното управление, трябва да бъдат независими от неправомерен политически натиск; отбелязва, че в някои държави членки е постигнат известен напредък; изразява съжаление обаче, че все още съществуват системи, при които правителството може да издава решения със задължителен характер за прокурорите в конкретни случаи, когато мандатът е обвързан с политически процес или когато функциите на министър и главен прокурор са съчетани, като по този начин се дава възможност за неправомерно политическо влияние и се създават проблеми за взаимното признаване[60];

10. подчертава по-специално, че въпросът за „кадровата въртележка“ не се ограничава само до опасения относно преминаването на бивши министри към частния сектор след заемането на публична длъжност, а обхваща и ситуации, при които отделни лица могат да поемат критични роли в съдебната система или прокуратурата непосредствено след изпълнението на функциите си на министри или свързаност с политическа партия;

11. призовава Комисията да обърне дължимото внимание на такива примери в предстоящите си доклади относно върховенството на закона в рамките на Европейския съюз; настоятелно призовава Комисията да прикани настойчиво държавите членки да се въздържат от тези практики, по-специално чрез прилагане на правни разпоредби, които възпрепятстват проактивно бивши министри и високопоставени политически фигури да заемат ръководни длъжности във висшите съдилища или прокуратурата, като по този начин се гарантира независимостта и почтеността на тези жизненоважни институции;

Борба с корупцията

12. припомня, че борбата с корупцията е от съществено значение за поддържане на върховенството на закона и за запазване и засилване на доверието на гражданите в държавните институции; припомня освен това, че за да бъде ефективна, тя изисква стабилна правна и административна рамка за борба с корупцията, основана на почтеност, прозрачност и отчетност, а именно в обществения живот, като подчертава оповестяването на декларациите за интереси и защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, когато е приложимо;

13. заявява, че корупцията е заплаха, която може да унищожи демокрациите и да подкопае доверието на гражданите в институциите, и срещу нея трябва да се води борба във всичките ѝ форми; посочва, че корупцията е най-разпространеният начин, по който организираната престъпност прониква в икономиката и я контролира; изразява загриженост относно това, че последният доклад не показва напредък или показва много бавен напредък по отношение на превантивните мерки срещу корупцията в няколко държави членки; изразява изключителна загриженост относно нежеланието за създаване на регистри на лобистите, регистри за прозрачност и подходящи системи за деклариране на имущественото състояние от лицата, заемащи публични длъжности, и от висшите държавни служители, както и относно липсата на политическа воля за въвеждане на строги правила в рамките на политиките за кадрова въртележка; подчертава в този контекст значението на една прозрачна законодателна процедура с широк достъп до документи и правила, за да се гарантира най-висока степен на прозрачност и отчетност в публичните администрации и в процеса на вземане на решения в публичния сектор с оглед на предотвратяването на корупцията[61];

14. в този контекст призовава също така всички институции на ЕС да се придържат към възможно най-високите стандарти с оглед на предотвратяването на корупцията, като например, наред с другото, създаването на ефективен орган на ЕС по етика, пълното прилагане на Регламент 1049/2001[62] относно публичния достъп до документи и пълното прилагане на принципа на обвързаност с условия по отношение на регистъра за прозрачност на ЕС; призовава държавите членки да положат усилия да постигнат възможно най-скоро споразумение по предложената директива относно борбата с корупцията с оглед на създаването на обща хомогенна рамка от кодекси за поведение, стандарти за предотвратяване на конфликти на интереси и правила, осигуряващи прозрачност на процедурите;

15. признава същественото нарастване през последните години на количествената значимост на средствата, разпределени от Европейския съюз, включително средствата по NextGenerationEU; признава, че в резултат на това наличието на правни разпоредби в законодателството на държавите членки, предназначени да предотвратят злоупотребата с тези средства, придоби първостепенно значение;

16. припомня, че нито един сектор не е защитен от риск от корупция, включително онези, които управляват значителни публични средства или достъп до критични инфраструктури и услуги, като здравеопазване и строителство; подчертава, че организираните престъпни групи играят все по-важна роля в тези дейности, които включват фалшифициране, пиратство и нарушения на правата върху интелектуалната собственост и които са се увеличили рязко в цифровата среда; припомня, че престъпните групи, участващи в тези незаконни дейности, често използват печалбите за финансиране на други незаконни дейности;

17. призовава Комисията, като част от предстоящите си доклади относно върховенството на закона, да включи оценка на развитието на законодателството на държавите членки през последните години, отнасящо се до надзора върху подходящото използване на публични средства, както и съществуващите правни механизми за справяне с всяко неправомерно използване на публични средства;

18. припомня силната подкрепа на Парламента за създаването на Европейската прокуратура; признава важната роля на Европейската прокуратура като независим орган на ЕС за разследването, наказателното преследване и предаването на съд на престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза; подчертава, че от началото на дейността си на 1 юни 2021 г. Европейската прокуратура е регистрирала над 4 000 сигнала за престъпления от участващите държави — членки на ЕС, и частни страни и са започнати над 929 разследвания (към юни 2022 г.);

19. освен това настоятелно призовава Комисията, в случаите, когато се установи, че нивото на гаранции за публичните средства е снижено, да се ангажира бързо със засегнатата държава членка или засегнатите държави членки, като поиска бързото прилагане на необходимите мерки за коригиране на това положение.

Гражданско общество

20. припомня своята резолюция от 11 ноември 2021 г. относно укрепването на демокрацията и свободата и плурализма на медиите в Съюза, в която призова Комисията да предложи пакет от актове както с незадължителен, така и със задължителен характер за справяне с нарастващия брой стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността (ССПНСУО); приветства законодателното предложение и препоръката на Комисията до държавите членки от 27 април 2022 г. в отговор на призива на Парламента в това отношение; подчертава, че стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, са особена форма на тормоз, използван предимно срещу журналисти, за да се предотврати или накаже изказването от тяхна страна по въпроси от обществен интерес чрез подлагането им на продължителни, тежки и скъпи съдебни производства; призовава държавите членки да следват амбициите на предложените мерки и да увеличат усилията си за подобряване на безопасността и защитата на журналистите.

21. отбелязва с дълбока загриженост общото свиване на пространството за гражданското общество в някои държави членки, което представлява сериозна заплаха за принципите на правовата държава, демокрацията, основните права и други ценности на ЕС; призовава Комисията да наблюдава предизвикателствата и атаките, пред които е изправено гражданското общество, като част от годишната си работа по оценка и докладване относно принципите на правовата държава и да включи заключения и целенасочени препоръки в своя доклад; отново призовава във връзка с това за отделна глава, посветена на състоянието на гражданското общество в държавите членки;

22. подчертава, че настоящата правна рамка на равнището на Съюза и на национално равнище е недостатъчна за установяване и подкрепа на силно общоевропейско гражданско общество, чието съществуване е необходимо за демокрацията; счита поради това, че един статут на транснационални асоциации и организации с нестопанска цел в ЕС ще осигури допълнителен слой на защита на организациите на гражданското общество, изправени пред неправомерни пречки пред тяхното създаване и дейност[63];

 

ПРИЛОЖЕНИЕ: СУБЕКТИ ИЛИ ЛИЦА,
ПРЕДОСТАВИЛИ ИНФОРМАЦИЯ НА ДОКЛАДЧИКА

 

 

В рамките на своята изключителна отговорност докладчикът декларира, че не е получена никаква информация от субекти или лица, които следва да бъдат посочени в настоящото приложение съгласно член 8 от приложение I към Правилника за дейността.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

 

 

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

 

 

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“