ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ

Европейският парламент,

–  като взе предвид предходните си резолюции за Близкия изток, и по-специално резолюцията от 16 ноември 2006 г. относно положението в ивицата Газа, резолюцията от 12 юли 2007 г. относно Близкия Изток, резолюцията от 11 октомври 2007 г. относно хуманитарното положение в ивицата Газа и резолюцията от 21 февруари 2008 г. относно положението в ивицата Газа,

–  като взе предвид Резолюции 242 (1967 г.), 338 (1973 г.) и 1860 (8 януари 2009 г.) на Съвета за сигурност на ООН,

–  като взе предвид четвъртата Женевска конвенция (1949 г.),

–  като взе предвид декларацията на Европейския съюз от 30 декември 2008 г. относно положението в Близкия Изток,

–  като взе предвид член 103, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че на 27 декември 2008 г. Израел сложи началото на военна офанзива в Газа в отговор на постоянните ракетни нападения на Хамас в Южен Израел, като средство за самозащита и с цел гарантиране на сигурността по южната си граница,

Б.  като има предвид, че Хамас продължава да отказва да признае държавата Израел и по тази причина представлява сериозна пречка пред мирния процес в Близкия Изток; като има предвид, че Хамас взе едностранно решение да наруши примирието, въпреки многократни призиви и съвети от страна на арабските държави да не предприема подобни действия, като по този начин създаде допълнителен риск и опасност за израелското население по южната граница на страната; като има предвид, че през юни 2007 г. Хамас пое пълния контрол над ивицата Газа чрез употреба на сила, при което бяха убити множество членове и поддръжници на движението Фатах; като има предвид, че Хамас все още фигурира в „черния списък” на Съвета на международни групировки, обвинени в терористична дейност,

В.  като има предвид, че според последните доклади израелската операция е довела до голям брой загинали в Газа, повечето от тях жени и деца, и е предизвикала жертви и разрушения на домове, училища и други важни обекти на гражданската инфраструктура,

Г.  като има предвид, че контролно-пропускателните пунктове от и към Газа са затворени от осемнайсет месеца насам и че забраната за движение на лица и стоки дава отражение върху ежедневния живот на населението и парализира в още по-голяма степен икономиката в ивицата, както и че тази политика на изолация на ивицата Газа се е провалила, както на политическо, така и на хуманитарно равнище,

Д.  като има предвид, че посредством значителната финансова подкрепа, която предоставя на палестинците, Европейският съюз играе важна роля за предотвратяването на хуманитарна катастрофа в ивицата Газа и Западния бряг; като има предвид, че ЕС продължава да предоставя, включително по линия на UNWRA (Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток), хуманитарна помощ на населението и преки субсидии на служителите на Палестинската автономна власт в ивицата Газа чрез механизма на ЕС за финансиране PEGASE (Палестинско-европейския механизъм за управление на социално-икономическата помощ), както и друга международна подкрепа за палестинските територии,

Е.  като има предвид, че решението на израелското политическо ръководство от 7 януари 2009 г. да се въздържа от обстрел на град Газа в продължение на три часа всеки ден е осигурило „хуманитарен коридор” за жителите на града, но това решение не може да се разглежда като сериозна стъпка към прекратяване на огъня,

Ж.  като има предвид, че действията на радикалните проповедници и идеолози, свързани с мюсюлманските братства, остават основен вътрешен източник на радикални настроения сред палестинското население в Газа,

1.  Изразява най-дълбока тревога от ескалацията на кризата в ивицата Газа; признава ролята и отговорността на движението Хамас, което винаги се е противопоставяло на мирния процес, но също така изразява загриженост от продължаващата ескалация на военните действия, водеща до стотици жертви, повечето от които цивилни граждани, в това число голям брой жени и деца; изразява своята солидарност с невинното гражданско население, засегнато от насилието в Газа и в Южен Израел;

2.  Подчертава споделената отговорност на движението Хамас, което наруши шестмесечното примирие и продължи нападенията над цивилното население на Израел, и по тази причина следва да бъде държано отговорно за настоящото трагично положение на палестинското гражданско население;

3.  Призовава за незабавно и безусловно прекратяване на огъня и последващо сключване на примирие, гарантирано чрез установен от международната общност механизъм, предвиждащ разполагането на многонационални сили за сигурност като част от всеобхватна политическа цел за осигуряване на взаимно доверие и еднаква степен на сигурност за Израел и за палестинците;

4.  Призовава страните да положат всички възможни усилия за подновяване и ускоряване на мирния процес, с оглед разрешение, включващо съществуването на две суверенни държави – Израел и Палестина – в рамките на сигурни граници; в тази връзка призовава Израел да изпълни задълженията си съгласно международното право и международните хуманитарни норми; призовава Хамас да прекрати ракетните нападения и да поеме своите отговорности, като се ангажира с политически процес, насочен към възстановяване на вътрешнопалестинския диалог и към допринасяне за продължаващите преговори;

5.  Приветства приемането на Резолюция 1860 на Съвета за сигурност на ООН от 8 януари 2009 г. и, въпреки липсата на ангажимент за нейното прилагане от двете страни, призовава всички заинтересовани страни да зачитат изцяло нейните разпоредби и приканва Съвета и държавите членки на ЕС да упражнят дипломатически натиск с оглед прекратяването на продължаващото насилие,

6.   Приема необходимостта от спешно прилагане на мерки и гаранции в Газа съгласно изискванията на Резолюция 1860 на Съвета за сигурност на ООН, с оглед поддържане на трайно прекратяване на огъня, включително осигуряване на непрекъснато отваряне на контролно-пропускателните пунктове и предотвратяване на незаконния трафик на оръжие и муниции;

7.  Настоятелно изисква от израелските органи да осигурят достъп на храни, спешна медицинска помощ и гориво до ивицата Газа, като отворят контролно-пропускателния пункт и вдигнат блокадата, както и да гарантират постоянния и достатъчен поток на помощи през хуманитарния коридор в Рафа; настоятелно призовава израелските органи да разрешат на международната преса да следи събитията на място;

8.   Счита, че незабавното подновяване на Споразумението за придвижване и достъп и на договорените принципи за прекосяване на Рафа, сключени през септември 2005 г. от Израел и Палестинската автономна власт след едностранното изтегляне на Израел от ивицата Газа, трябва да бъде гарантирано без никакви ограничения и призовава Съвета да поднови мисията на ЕС за наблюдение в Рафа;

9.  Отново изразява своето убеждение, че не съществува военно решение на израелско-палестинския конфликт и счита, че е време за трайно и всеобхватно мирно споразумение на базата на проведените до този момент преговори между двете страни;

10.  Призовава за провеждане на международна конференция, подкрепена от Четворката и с участието на всички заинтересовани страни в региона, въз основа на предходното споразумение, постигнато между израелците и палестинците, и на инициативата на Арабската лига;

11.  Подчертава ключовото значение на подновяването на усилията за помирение между самите палестинци и в тази връзка изтъква необходимостта от постоянна географска връзка, както и от мирно и трайно политическо обединение между ивицата Газа и Западния бряг под ръководството на законния президент Махмуд Абас;

12.  Изразява тревога от тежките последици от повторното избухване на конфликта за политическите перспективи в региона и подчертава, че това сериозно напрежение създава опасност от нарушаване на разбирателството и диалога между различните общности в Европа;

13.  Призовава за по-силна и единна политическа роля на ЕС и приканва Съвета да се възползва от възможността за сътрудничество с новата администрация на САЩ, с цел слагане на край на конфликта чрез постигане на споразумение, основано на съществуването на две държави, което да позволи на израелците и палестинците да живеят в мирно съседство в рамките на сигурни и международно признати граници, с оглед изграждането на нова мирна регионална структура на сигурност в Близкия Изток;

14.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Върховния представител за Общата външна политика и политика на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, генералния секретар на ООН, пратеника на Четворката за Близкия изток, президента на Палестинската автономна власт, Палестинския законодателен съвет, израелското правителство, Кнесета и на правителството и парламента на Египет.