ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно делегирания регламент на Комисията от 12 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета за предоставянето на информация за храните на потребителите във връзка с определението за „специално създадени наноматериали“

Европейският парламент,

–       като взе предвид делегирания регламент на Комисията от 12 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета за предоставянето на информация за храните на потребителите във връзка с определението за „специално създадени наноматериали“[1],

–       като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–       като взе предвид Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно предоставянето на информация за храните на потребителите, и по-специално член 2, параграф 2, буква у) и член 18, параграфи 3 и 5 от него[2],

–       като взе предвид предложението на Комисията за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно новите храни[3],

–       като взе предвид Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно добавките в храните[4],

–       като взе предвид списъците на Съюза, установени с Регламент (ЕС) № 1129/2011 на Комисията от 11 ноември 2011 г. за изменение на приложение II към Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета посредством създаване на списък на Съюза на добавките в храните[5] и Регламент (ЕС) № 1130/2011 на Комисията от 11 ноември 2011 г. за изменение на приложение III към Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно добавките в храните посредством създаване на списък на Съюза на добавките в храните, одобрени за употреба в добавки в храните, ензими в храните, ароматизанти в храните и хранителни вещества[6],

–       като взе предвид Регламент (ЕС) № 257/2010 на Комисията от 25 март 2010 г. за създаване на програма за новата оценка на одобрените добавки в храните в съответствие с Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно добавките в храните[7],

–       като взе предвид Препоръка 2011/696/ЕС на Комисията от 18 октомври 2011 г. относно определението за наноматериали[8],

–       като взе предвид становището на Научния комитет по възникващи и идентифицирани нови здравни рискове (НКВИНЗР) от 8 декември 2010 г. относно „Научна основа на определението на термина „наноматериал“[9],

–      като взе предвид предварителните заключения от 32-то заседание на управителния съвет на Европейската агенция по химикалите (ECHA) от 27 декември 2013 г.[10],

–       като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

–       като взе предвид член 87а, параграф 3 от своя правилник,

А.     като има предвид, че в член 18, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите се предвижда, че всички хранителни съставки, които са налице под формата на специално създадени наноматериали, трябва ясно да се обозначават в списъка на хранителните съставки, за да се осигури информация за потребителите; като има предвид, че съответно в Регламент (ЕС) № 1169/2011 е дадено определение за „специално създадени наноматериали“;

Б.     като има предвид, че член 18, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 оправомощава Комисията да коригира и адаптира посоченото там определение за „специално създадени наноматериали“ във връзка с научно-техническия прогрес или с определенията, договорени на международно равнище, чрез делегирани актове за целта на изпълнението на целите на този регламент;

В.     като има предвид, че Препоръка 2011/696/ЕС на Комисията съдържа общо определение на наноматериалите;

Г.     като има предвид, че подробни списъци на Съюза бяха установени с Регламенти (ЕС) № 1129/2011 и (ЕС) № 1130/2011 на Комисията, като в тях се посочват добавките в храните, разрешени за употреба преди влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1333/2008, след проверка на тяхното съответствие с разпоредбите в него;

Д.     като има предвид, че делегираният регламент на Комисията изключва всички добавки в храните, включени в списъците на Съюза, от новото определение за „специално създадени наноматериали“ и вместо това предлага необходимостта от специфични за наноматериалите изисквания за етикетиране, свързани с тези добавки, да бъде разгледана в контекста на програмата за нова оценка в съответствие с Регламент (ЕС) № 257/2010 на Комисията, като се изменят, ако е необходимо, условията за използване в приложение II към Регламент (ЕО) № 1333/2008 и спецификациите на добавките в храните, определени в Регламент (ЕС) № 231/2012 на Комисията[11];

Е.     като има предвид, че понастоящем именно добавките в храните могат да се съдържат като наноматериали в храните;

Ж.    като има предвид, че това общо освобождаване отменя разпоредбите за етикетиране на всички добавки в храните, които са специално създадени наноматериали; като има предвид, че това лишава закона от основния полезен ефект и е в противоречие с основната цел на директивата – стремежа към високо равнище на защита на здравето и интересите на потребителите чрез предоставяне на основа за информиран избор на крайните потребители;

З.      като има предвид, че Комисията обосновава това общо освобождаване за всички съществуващи добавки в храните, като заявява, че „ указването на тези добавки в храните в списъка на съставките, последвани от думата „нано“ в скоби, може да обърка потребителите, тъй като може да наведе на мисълта, че тези добавки са нови, докато в действителност са били използвани в храните в тази форма в продължение на десетилетия“;

И.     като има предвид, че тази обосновка е погрешна и няма отношение, тъй като Регламент (ЕС) № 1169/2011 не предвижда разграничение между съществуващите и новите наноматериали, но изрично изисква посочване на етикета на всички съставки, които са налице под формата на специално създадени наноматериали;

Й.     като има предвид, че заявеното от Комисията намерение да се отговори на необходимостта от специфични за наноматериалите изисквания за етикетиране по отношение на добавките в храните в списъците на Съюза в контекста на програмата за нова оценка е неподходящо, тъй като води до объркване между проблемите на безопасността и общите изисквания за етикетиране с цел информиране на потребителите; като има предвид, че това също така предполага, че Комисията поставя под въпрос самата необходимост от специфично за наноматериалите етикетиране, което е в нарушение на разпоредбите на член 18, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1169/2011; като има предвид, че дадена добавка в храните или е наноматериал, или не е, и такива изисквания за етикетиране трябва да се прилагат за всички разрешени добавки в храните, които са наноматериали, независимо от условията на използване или други спецификации;

К.     като има предвид освен това, че е неприемливо позоваването на несвързана програма за повторна оценка, която вече е била налице в момента, в който законодателят е решил да въведе изрични изисквания за етикетиране в Регламент (ЕС) № 1169/2011, в опит за да се отстранят тези изисквания за етикетиране три години по-късно;

Л.     като има предвид, че Комисията предлага да се прилага стандартното определение от Препоръка 2011/696/ЕС на Комисията с праг от 50 %, което подлежи на общо преразглеждане, но без краен срок за това преразглеждане;

М.    като има предвид, че в съответствие с тази препоръка на Комисията в специални случаи и когато това е обосновано от опасения за околната среда, здравеопазването, безопасността и конкурентоспособността, прагът от 50 % за относителния брой на частиците с определен размер може да бъде заменен със стойност между 1 и 50 %;

Н.     като има предвид, че според становището на НКВИНЗР за идентифициране на даден наноматериал би могъл да бъде използван праг от 0,15 % на базата на статистически подход;

О.     като има предвид, че Европейският орган за безопасност на храните, след като се консултира с Научния комитет и неговата мрежа за наноматериали в храните и фуражите, информира Комисията на 3 октомври 2012 г., че „с оглед на настоящата несигурност относно безопасността за заявления, свързани с храни, следва да се разглежда по-нисък праг за относителния брой на частиците с определен размер, например 10 %, вместо предложените понастоящем в препоръката 50 % “;

П.     като има предвид, че в предварителните заключения от 32-то заседание на управителния съвет на ECHA се казва, че „съветът и изпълнителният директор на Европейската агенция по химикалите бяха на мнение, че наличната понастоящем информация относно наноматериалите е недостатъчна, за де се прецени адекватно тяхното потенциално въздействие; необходимо е това положение да се подобри във връзка с целта за защита на човешкото здраве и на околната среда“;

Р.     като има предвид, че според представително проучване за отношението на обществеността към наноматериалите от германския Федерален институт за оценка на риска (BfR“) от 2008 г. общественото приемане на наноматериалите е най-ниско за храните[12];

С.     като има предвид, че според предложението на Комисията за Регламент относно новите храни определението за „специално създадени наноматериали“, както е установено в Регламент (ЕС) № 1169/2011, ще се прилага също така за нови храни;

Т.     като има предвид, че в светлината на становищата на НКВИНЗР, на Европейския орган за безопасност на храните и на Европейската агенция по химикалите и на проучването на BfR съществуват потенциални опасения по отношение на безопасността на наноматериалите в храните;

У.     като има предвид, че следователно прагът от 50 %, предложен от Комисията, противоречи на основната цел на директивата – стремежа към високо равнище на защита на здравето и интересите на потребителите; като има предвид, че прагът от 10 %, препоръчан от ЕОБХ, би бил по-подходящ, като подлежи на преразглеждане;

1.      възразява срещу делегирания регламент на Комисията от 12 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета за предоставянето на информация за храните на потребителите във връзка с определението за „специално създадени наноматериали“;

2.      счита, че делегираният регламент на Комисията не е съвместим с целта и съдържанието на основния акт и че той превишава делегираните правомощия, предоставени на Комисията съгласно основния акт;

3.      призовава Комисията да представи нов делегиран акт, който да вземе предвид позицията на Парламента;

4.      възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и да я уведоми, че делегираният регламент не може да влезе в сила;

5.      възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на правителствата и парламентите на държавите членки.