ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ с искане за становище на Съда на Европейския съюз относно съвместимостта с Договорите на предложеното Споразумение за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и Кралство Мароко, протокола за прилагане към него и размяната на писма, придружаваща посоченото споразумение

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложеното Споразумение за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и Кралство Мароко, протокола за прилагане към него и размяната на писма, придружаваща посоченото споразумение,

–  като взе предвид решението на Съвета за сключване от името на Съюза на Споразумението за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и Кралство Мароко, протокола за прилагане към него и размяната на писма, придружаваща посоченото споразумение,

–  като взе предвид член 218, параграф 11 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации, и по-специално член 73 от глава XI от нея относно несамоуправляващите се територии,

–  като взе предвид Виенската конвенция за правото на договорите между държавите и международните организации или между международните организации, и по-специално членове 34 и 35 от нея,

–  като взе предвид Резолюция 34/37 на Общото събрание на ООН,

–  като взе предвид решението на Общия съд на ЕС по дело T-512/12 от 10 декември 2015 г.[1],

–  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз по дело C-104/16 P от 21 декември 2016 г.[2],

–  като взе предвид решението на Съда на ЕС от 27 февруари 2018 г. по Дело C-266/16[3],

–  като взе предвид решението на Общия съд по дело T-180/14 от 19 юли 2018 г.[4],

–  като взе предвид определението на Общия съд на ЕС по дело T-275/18 от 30 ноември 2018 г.[5],

–  като взе предвид член 108, параграф 6 от своя правилник,

А.  като има предвид, че съгласно член 21 от Договора за Европейския съюз ЕС и държавите членки се задължават да спазват принципите на Устава на ООН и международното право; като има предвид, че член 1, параграф 2 и член 55 от Устава на ООН включват спазването на принципа на самоопределение на народите;

Б.  като има предвид, че в решението си от 21 декември 2016 г. Съдът на ЕС постанови, че споразуменията за асоцииране и либерализация между ЕС и Мароко не предоставят правно основание за включване на Западна Сахара и следователно не могат да се прилагат за посочената територия, тъй като Западна Сахара не е част от Мароко; като има предвид, че в съответствие с това Съдът, в точка 106 от това решение, постановява, че народът на Западна Сахара би трябвало да се разглежда като трета страна по отношение на връзките между ЕС и Мароко, както и че за да се прилага всяко подобно двустранно споразумение върху Западна Сахара, следва да се получи съгласието на народа на тази територия; като има предвид, че Комисията счита, че Съдът не е определил как точно следва да бъде изразено това съгласие;

В.  като има предвид, че в решението си от 27 февруари 2018 г. по дело C-266/16 Съдът на ЕС постанови, че Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност и Кралство Мароко, което влезе в сила на 28 февруари 2007 г., не се прилага за територията на Западна Сахара и за прилежащите към нея води;

Г.  като има предвид, че в точка 64 от решението по дело C-266/16 Съдът на ЕС счита, че територията на Западна Сахара не попада в рамките на понятието „територия на Мароко“ по смисъла на член 11 от Споразумението за партньорство в областта на рибарството;

Д.  като има предвид, че в точка 69 от решението по дело C-266/16 Съдът на ЕС счита, че терминът „водите под суверенитета или юрисдикцията“ на тази държава, както е посочено в Споразумението за партньорство от 2007 г., не обхваща прилежащите към територията на Западна Сахара води;

Е.  като има предвид, че Комисията и Европейската служба за външна дейност проведоха консултации с оглед на „адекватното включване“ на народа на Западна Сахара, както се изисква от Съвета в указанията за водене на преговори; като има предвид, че не може да се установи със сигурност, че предприетите от Комисията стъпки са съобразени с изискванията на Съда на ЕС за получаване на съгласието на народа на Западна Сахара;

1.  счита, че е налице правна несигурност относно съвместимостта на предложеното споразумение с Договорите, и по-специално с решенията на Съда на ЕС от 21 декември 2016 г. по дело C-104/16 P и от 27 февруари 2018 г. по дело C-266/16;

2.  взема решение да поиска становище от Съда на ЕС относно съвместимостта на предложеното споразумение за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и Кралство Мароко, протокола за прилагане към него и размяната на писма, придружаваща посоченото споразумение, с Договорите, и по-специално с решенията на Съда на ЕС от 21 декември 2016 г. по дело C-104/16 P и от 27 февруари 2018 г. по дело C-66/16;

3.  възлага на своя председател да вземе необходимите мерки за получаването на становището на Съда на ЕС и да предаде за сведение настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.