Предложение за резолюция - B9-0234/2019Предложение за резолюция
B9-0234/2019

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно публичната дискриминация и словото на омразата по отношение на ЛГБТИ, включително зони без ЛГБТИ

11.12.2019 - (2019/2933(RSP))

за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията
внесен съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността

Мария Уолш, Роберта Мецола
от името на групата PPE
Делара Буркарт, Биргит Зипел, Клод Морайс, Силвия Спурек, Лукаш Кохут, Роберт Бедрон, Силви Гийом, Рафаел Глюксман
от името на групата S&D
София ин 'т Велд, Мориц Кьорнер, Майте Пагасауртундуа Руис, Анна-Юлия Донат, Михал Шимечка, Абир Ал-Сахлани, Оливие Шастел, Хилде Вотманс, Фредерик Рийс, Ирен Толре, Наоми Лонг, Лише Схренемахер, Ян-Кристоф Йотен, Фабиен Келер, Рамона Стругариу
от името на групата Renew
Тери Райнтке, Кира Мари Петер-Хансен, Хенрике Хан, Катрин Лангензипен, Диана Риба и Хинер, Гуендолин Делбос-Корфилд, Петра Де Сутер, Саския Брикмон, Александра Гезе, Франсишку Герейру, Ким Ван Спарентак, Мари Тусен, Тинеке Стрик, Ерик Маркварт, Моника Вана, Размус Андрезен, Алис Кунке
от името на групата Verts/ALE
Малин Бьорк, Манон Обри, Юнус Омаржи, Манюел Бомпар, Пернандо Барена Арса, Мартин Бушман, Лейла Шайби, Стелиос Кулоглу, Димитриос Пападимулис, Идоя Вилянуева Руис, Констандинос Арванитис, Ниязи Къзълюрек, Петрос Кокалис
от името на групата GUE/NGL


Процедура : 2019/2933(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B9-0234/2019
Внесени текстове :
B9-0234/2019
Разисквания :
Приети текстове :

B9-0234/2019

Резолюция на Европейския парламент относно публичната дискриминация и словото на омразата по отношение на ЛГБТИ, включително зони без ЛГБТИ

(2019/2933(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и други договори и инструменти на ООН в областта на правата на човека, по-специално Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) и Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП), приети от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 г. в Ню Йорк,

 като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека и свързаната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ),

 като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“),

 като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето (КООНПД),

 като взе предвид членове 2, 3, 8, 21 и 23 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

 като взе предвид член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

 като взе предвид Насоките на ЕС за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ), приети от Съвета през 2013 г.,

 като взе предвид Принципите от Джогджакарта (за прилагане на международното право в областта на правата на човека във връзка със сексуалната ориентация и половата идентичност), приети през ноември 2006 г., и 10-те допълнителни принципа (Принципи от Джогджакарта+10 – Допълнителни принципи и задължения на държавите за прилагане на международното право в областта на правата на човека във връзка със сексуалната ориентация, половата идентичност, изразяването на половата принадлежност и половите характеристики), приети на 10 ноември 2017 г.,

 като взе предвид Препоръка CM/Rec(2010)5 на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 31 март 2010 г. относно мерките за борба с дискриминацията, основана на сексуалната ориентация или половата идентичност,

 като взе предвид Директива 2012/29/EС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления[1],

 като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно пътната карта на ЕС срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност[2],

 като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2019 г. относно бъдещето на списъка на дейностите за лицата ЛГБТИ (2019 – 2024 г.)[3],

 като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2019 г. относно състоянието на основните права в Европейския съюз през 2017 г.[4],

 като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2019 г. относно правата на децата по повод на 30-ата годишнина от Конвенцията на ООН за правата на детето[5],

 като взе предвид своята резолюция от 13 февруари 2019 г. относно враждебните реакции срещу правата на жените и равенството между половете в ЕС[6],

 като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2019 г. относно криминализирането на сексуалното образование в Полша[7],

 като взе предвид своята резолюция от 17 април 2018 г. относно равенството между половете в медийния сектор в ЕС[8],

 като взе предвид резултатите от проучването за ЛГБТ в ЕС, започнато през 2012 г. от Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA),

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

A. като има предвид, че правото на равно третиране и на недискриминация е основно право, заложено в Договорите и в Хартата, и следва да бъде зачитано в пълна степен;

Б. като има предвид, че всички държави членки са поели задължения и отговорности съгласно международното право и Договорите на ЕС да зачитат, гарантират, защитават и осигуряват упражняването на основните права;

В. като има предвид, че научните изследвания, проучванията и докладите[9] показват, че публичната дискриминация и словото на омразата по отношение на ЛГБТИ се увеличават в целия ЕС; като има предвид, че в целия ЕС се увеличават престъпленията от омраза, мотивирани от ЛГБТИ-фобия; като има предвид, че тези нападения нарушават основните права на ЛГБТИ и че реакциите на публичните органи продължават да бъдат твърде често неподходящи;

Г. като има предвид, че нападенията срещу основните права на ЛГБТИ представляват сериозна заплаха за зачитането на основните права в ЕС, и като има предвид, че тези нападения често са свързани с посегателства срещу правата на жените и правата на малцинствата;

Д. като има предвид, че изказвания от страна на публичните органи, проповядващи вражда и омраза срещу ЛГБТИ, имат по-широко въздействие за легитимирането и създаването на условия за преследване, насилие и дискриминация срещу ЛГБТИ в обществото като цяло;

Е. като има предвид, че безопасността на общността на ЛГБТИ не е отделна от безопасността на всички, които живеят в Европа, и че подкопаването на безопасността е знак за подкопаване на всички основни права; като има предвид, че ксенофобските изказвания допринасят също така за създаването на все по-опасна и неустойчива среда за организациите и защитниците на правата на човека, които се застъпват за правата на ЛГБТИ;

Ж. като има предвид, че съществуват враждебни реакции срещу равенството между половете в ЕС и извън него, което е пряко насочено и оказва въздействие върху ЛГБТИ, както и върху жените като цяло; като има предвид, че тези враждебни реакции са подхранвани от популизма и крайнодесния екстремизъм;

З. като има предвид, че в целия ЕС продължава да съществува стигматизация поради действителна или възприемана сексуална ориентация, полова идентичност или полови характеристики;

И. като има предвид, че е налице сериозна липса на систематични мониторинг, документиране и събиране на данни по отношение на омразата и насилието срещу ЛГБТИ;

Й. като има предвид, че не се съобщава за твърде много престъпления, подбудени от ЛГБТИ-фобията; като има предвид, че съобщаването е свързано с риск и страх от разкриване на сексуалната ориентация, половата идентичност, половите характеристики и изразяването на половата принадлежност;

К. като има предвид, че в повечето държави членки са въведени правни мерки срещу дискриминацията и насилието; като има предвид обаче, че изпълнението продължава да бъде недостатъчно, което води до уязвимост на ЛГБТИ спрямо престъпления от омраза, изказвания, проповядващи вражда и омраза, и дискриминация, особено в областта на здравеопазването, образованието, заетостта и жилищното настаняване;

Л. като има предвид, че много от нападенията, извършени от публични органи срещу ЛГБТИ, са били насочени към образователни институции и училища; като има предвид, че това е особено вредно за младите ЛГБТИ;

М. като има предвид, че сексуалната ориентация и половата идентичност попадат в обхвата на правото на лицата на личен живот, гарантирано от международното, европейското и националното право в областта на правата на човека, и като има предвид, че равенството и недискриминацията следва да бъдат насърчавани от публичните органи[10];

Н. като има предвид, че свободата на словото следва да бъде гарантирана за медиите, неправителствените организации (НПО) и физическите лица;

О. като има предвид, че дискриминацията и насилието срещу ЛГБТИ са многобройни, като неотдавнашни примери включват нападения срещу социални центрове на ЛГБТИ в няколко държави членки, хомофобски изявления и изказвания, проповядващи вражда и омраза, насочени към ЛГБТИ, по-специално в контекста на избори, и правни инструменти, които биха могли да се прилагат за ограничаване на медиите, образованието и достъпа до други форми на съдържание по начин, който ненужно ограничава свободата на словото по отношение на въпроси, свързани с ЛГБТИ;

П. като има предвид, че от началото на 2019 г. насам в Полша има над 80 случая, в които региони, области или общини са приели резолюции, в които се обявяват за свободни от т.нар. „ЛГБТ идеология“, или са приели „регионални харти на правата на семейството“ или основни разпоредби от такива харти, които дискриминират по-специално семействата с един родител и тези на ЛГБТИ; като има предвид, че тези резолюции призовават местните правителства да се въздържат от всякакви действия за насърчаване на толерантността спрямо ЛГБТИ, от предоставяне на финансова подкрепа на НПО, които работят за насърчаване на равните права, от организиране на образование за недискриминация или от подпомагане по друг начин на ЛГБТИ; като има предвид, че тези резолюции са част от по-широкия контекст на нападенията срещу общността на ЛГБТИ в Полша, които включват нарастването на изказвания на публични и избрани длъжностни лица и публични медии, проповядващи вражда и омраза, както и нападенията и забраните на Прайд шествията и програмите и действията за повишаване на осведомеността, като например „Рейнбоу петък“;

Р. като има предвид, че според проучването на FRA за ЛГБТИ[11] 32% от анкетираните са се почувствали дискриминирани в области извън заетостта, като например образованието; като има предвид, че рискът от самоубийство сред ЛГБТИ децата е по-висок от този за децата, които не са ЛГБТИ; като има предвид, че приобщаващото образование е от ключово значение за създаването на условия в училищата, които са безопасни и в които всички деца могат да процъфтяват, включително тези, които принадлежат към малцинства, като например ЛГБТИ деца и деца от семейства на ЛГБТИ; като има предвид, че основните жертви на нападения срещу правата на ЛГБТИ са деца и младежи, които живеят в селски райони и по-малки градски центрове и които са особено уязвими към насилие и често са изправени пред отхвърляне и несигурност и поради това се нуждаят от специална подкрепа и помощ от държавни и местни правителствени институции или НПО;

С. като има предвид, че липсата на закон за недискриминация в много държави членки излага най-маргинализираните общности на риск от дискриминация и насилие; като има предвид, че хоризонталната директива относно недискриминацията би запълнила тази празнина в защитата, но разглеждането ѝ е спряно в Съвета от 11 години насам; като има предвид, че в ЕС и в много държави членки съществува законодателна празнина в защитата от престъпления, мотивирани от предубеждения въз основа на сексуална ориентация и полова идентичност;

Т. като има предвид, че хората може да бъдат изложени на множествена и комбинирана дискриминация; като има предвид, че политиките, насочени към едно основание за дискриминация, следва да обръщат внимание на положението на специфичните групи, които е вероятно да станат жертви на множествена дискриминация, която би могла да се основава, наред с други основания, на възраст, раса, религия, сексуална ориентация, пол или увреждане;

У. като има предвид, че ЛГБТИ са обект на дискриминация и насилие в световен мащаб;

1. припомня, че правата на ЛГБТИ са основни права и че следователно институциите на ЕС и държавите членки имат задължението да ги спазват и защитават в съответствие с Договорите и Хартата, както и с международното право;

2. изразява дълбока загриженост относно нарастващия брой нападения над общността на ЛГБТИ, които могат да се наблюдават в ЕС и идват от държави, държавни служители, правителства на национално, регионално и местно равнище, и политици;

3. остро осъжда всяка дискриминация по отношение на ЛГБТИ и техните основни права от страна на публични органи, включително изказвания, проповядващи вражда и омраза, от страна на публични органи и избрани длъжностни лица, в контекста на избори, както и неотдавнашното обявяване на зони в Полша, свободни от т.нар. „ЛГБТ идеология“, и призовава Комисията да осъди решително тези публични прояви на дискриминация;

4. изразява съжаление относно факта, че ЛГБТИ са обект на малтретиране и тормоз, което започва в училище, и призовава Комисията и държавите членки да предприемат конкретни действия, за да се сложи край на дискриминацията по отношение на ЛГБТИ, която може да води до това те да бъдат малтретирани, насилвани или изолирани, особено в образователен контекст; категорично осъжда факта, че училищата в някои държави членки биват възпрепятствани от публичните органи да изпълняват своята роля за насърчаване на основните права и защита на ЛГБТИ, и припомня, че училищата следва не само да бъдат безопасни места, но също и места, които насърчават и защитават основните права на всички деца; подчертава значението на здравното и сексуалното образование, по-специално за момичетата и младите ЛГБТИ, които са особено засегнати от несправедливи норми, свързани с пола; подчертава, че това образование трябва да включва обучение на младите хора относно отношенията на базата на равенството между половете, съгласието и взаимното уважение като начин за превенция на и борба със свързаните с пола стереотипи, ЛГБТИ-фобията и насилието, основано на пола;

5. припомня, че ЛГБТИ-фобията, изразявана на спортни събития, остава обичайна и липсват мерки за борба с нея; призовава държавите членки да обръщат специално внимание на начина, по който хомофобията в спорта засяга младите ЛГБТИ, така че да се повишат приобщаването и осведомеността;

6. призовава Комисията да предприеме конкретни мерки, за да осигури свободата на движение на всички семейства, включително семействата на ЛГБТИ, в съответствие с решението на Съда на ЕС от юни 2018 г. по делото Coman[12];

7. изразява загриженост относно подема на расизма и ксенофобията; призовава Комисията и държавите членки да ускорят работата по обмена на най-добри практики и да засилят сътрудничеството си за борба с расизма, ксенофобията, хомофобията, трансфобията и други форми на нетърпимост, като се включи цялото гражданско общество и с приноса на съответните заинтересовани страни, например Агенцията на ЕС за основните права;

8. осъжда случаите на престъпления от омраза и изказвания, проповядващи вражда и омраза, мотивирани от расизъм, ксенофобия, религиозна нетърпимост или от предубеждения по отношение на уврежданията, сексуалната ориентация, половата идентичност или половите характеристики, или малцинствения статут, които се наблюдават ежедневно в ЕС; изразява съжаление по повод увеличаващия се брой изказвания, проповядващи вражда и омраза, отправени от страна на някои публични органи, политически партии и медии; призовава ЕС да послужи за пример в противопоставянето на изказвания, проповядващи вражда и омраза, в рамките на неговите институции; изразява загриженост във връзка с все по-честите изказвания в интернет, проповядващи вражда и омраза, и препоръчва държавите членки да въведат опростени процедури, които да позволяват на гражданите да съобщават за случаи на съдържание, проповядващо омраза онлайн;

9. изразява загриженост във връзка с липсата на съобщаване от страна на жертвите за случаи на престъпления от омраза, което се дължи на неадекватните гаранции и неспособността на органите щателно да разследват и да постановяват осъдителни присъди за престъпления от омраза в държавите членки; призовава държавите членки да разработят и разпространят инструменти и механизми за съобщаване на случаи на престъпления от омраза и изказвания, проповядващи вражда и омраза, както и да гарантират, че всички случаи на престъпления от омраза или изказвания, проповядващи вражда и омраза, са ефективно разследвани, а извършителите са обект на наказателно преследване и са изправени пред съда;

10. призовава Комисията да подкрепя програмите за обучение на служителите на правоприлагащите и съдебните органи, както и на съответните агенции на ЕС, с цел борба с дискриминационните практики и престъпленията от омраза и тяхното предотвратяване;

11. признава, че при липсата на сравними и подробни данни относно равенството, събирани от държавите членки, пълната степен на неравенството в ЕС остава непризната; счита, че събирането на такива данни от държавите членки е от основно значение за разработването на съдържателни политики за изпълнение на правото на ЕС в областта на равенството; призовава Комисията и Съвета да признаят необходимостта от надеждни и сравними данни относно равенството, които могат да предоставят мерки относно дискриминацията, като данните следва да бъдат разбити според основанието за дискриминация, с оглед на използването им при създаването на политики; призовава и двете институции да определят последователни принципи за събиране на данни относно равенството въз основа на самоопределянето, стандартите на ЕС за защита на данните и консултациите със съответните общности;

12. осъжда всяка дискриминация или насилие въз основа на сексуална ориентация, полова идентичност или полови характеристики; насърчава Комисията да предложи програма, която да гарантира равни права и възможности за всички граждани, която същевременно да бъде съобразена с областите на компетентност на държавите членки, и да осъществява мониторинг за правилното транспониране и прилагане на законодателството на ЕС, отнасящо се до ЛГБТИ; с оглед на това приветства подготвения от Комисията списък с мерки за по-голяма равнопоставеност на ЛГБТИ, включително комуникационната ѝ кампания за борба със стереотипите и подобряване на приемането на ЛГБТИ от страна на обществото; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да работят в тясно сътрудничество с организациите на гражданското общество, които осъществяват дейност в областта на правата на ЛГБТИ; отбелязва, че теренните проучвания на Агенцията на ЕС за основните права показват, че държавните служители считат законодателството и политиката на ЕС за основни двигатели в подкрепа на националните усилия за насърчаване на равнопоставеността на ЛГБТИ;

13. припомня съдебната практика на ЕСПЧ относно правата на ЛГБТИ; призовава Комисията и държавите членки да обменят най-добри практики по отношение на защитата на основните права и насърчава държавите членки да информират ЛГБТИ за всички техни права;

14. подновява призивите си за всеобхватен, постоянен и обективен механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, който да включва защитата на правата на ЛГБТИ; изтъква, че подобен механизъм е неотложно по-необходим от всякога; отново посочва необходимостта от безпристрастно и редовно оценяване на положението по отношение на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права във всички държави членки и призовава Комисията да осъществява мониторинг на нарушенията на основните права в рамките на обявения от нея цикъл за преглед на принципите на правовата държава;

15. призовава Комисията и Съвета да използват всички инструменти и процедури, които имат на разположение, за да осигурят пълното и правилно изпълнение на принципите и ценностите, залегнали в Договорите, като например производства за установяване на нарушение, бюджетни процедури, механизма за принципите на правовата държава и процедурата по член 7, в т.ч. текущите такива;

16. призовава Комисията да наблюдава използването на всички потоци на финансиране на ЕС, включително структурните и инвестиционните фондове на ЕС, и да използва редовните диалози с националните, регионалните и местните органи, за да напомня на заинтересованите страни за техния ангажимент за недопускане на дискриминация, както и че такива фондове не могат при никакви обстоятелства да се използват за дискриминационни цели; призовава Комисията да вземе конкретни мерки за преодоляване на явните и преки нарушения на правилата за борба с дискриминацията, по-конкретно забраната по силата на Директива 2000/78/EО на инструкцията за дискриминиране от страна на местни съвети, приемащи нормативни актове, атакуващи правата на ЛГБТИ;

17. отново отправя своя призив към Комисията да приеме стратегия на ЕС за ЛГБТИ, която да отчита предишните искания на Парламента, като осигурява непрекъснатост и силни последващи действия от работата на предишната Комисия със списъка с мерки за насърчаване на равнопоставеността на ЛГБТИ;

18. призовава Комисията да определи за приоритет ефективното гарантиране, че всички разполагат с еднаква и силна правна защита на всички основания, включени в член 19 от ДФЕС; призовава Съвета незабавно да деблокира и приключи преговорите по хоризонталната директива относно недискриминацията и приветства новите ангажименти на Комисията в тази област;

19. призовава Комисията да продължи да работи с държавите членки, за да се насърчи разследването на основаните на омраза престъпления, като например мотивираните от ЛГБТИ-фобия престъпления, и да се насърчи подкрепата за жертвите; отбелязва, че някои държави членки са разширили обхвата на защитата, предоставена на жертвите на дискриминация на други основания, като например сексуалната ориентация, половата идентичност или половите характеристики, при прилагането на Рамковото решение на ЕС относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право, и насърчава такива разширения на обхвата; отново призовава Комисията след оценка на въздействието да преразгледа рамковото решение, което понастоящем е в сила, за да включи подбуждането към омраза въз основа на пол, сексуална ориентация, полова идентичност и полови характеристики;

20. приканва Комитета на регионите, като представител на местните и регионалните органи в ЕС, да обмисли предприемането на действия в рамките на своите правомощия в отговор на разработването на зони, свободни от т.нар. „ЛГБТ идеология“, в Полша;

21. подкрепя работата на ЕС в защита и за насърчаване на правата на човека във външната му дейност, включително правата на ЛГБТИ; призовава за това Планът за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, който предстои скоро да бъде приет, да изпълни силния ангажимент към ЛГБТИ и да бъде съсредоточен върху техните проблеми в следващите пет години, какъвто беше случаят през периода 2015 – 2019 г.;

22. призовава всички държави членки да спазват задължението си за защита на основните права и свободи на всички граждани на ЕС, в т.ч. на ЛГБТИ, без изключение, на национално и на местно равнище; приканва държавите членки да вземат положителни мерки за повишаване на приемането на общността на ЛГБТИ от обществото;

23. призовава Полша решително да осъди дискриминацията по отношение на ЛГБТИ, включително когато тя идва от местни органи, и да отмени резолюциите, атакуващи правата на ЛГБТИ, включително местните разпоредби срещу „ЛГБТ идеологията“, в съответствие с националното си право и със задълженията съгласно правото на ЕС и международното право;

24. призовава всички държави членки да извършват мониторинг на изказванията, проповядващи вражда и омраза, от страна на публични органи и избрани длъжностни лица, както и по време на местни, регионални и национални избори, и да предприемат решителни и конкретни мерки и санкции срещу тях;

25. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителствата и парламентите на държавите членки, посочени в настоящата резолюция, както и на Съвета, Комисията и Комитета на регионите.

 

Последно осъвременяване: 17 декември 2019 г.
Правна информация - Политика за поверителност