Предложение за резолюция - B9-0307/2021Предложение за резолюция
B9-0307/2021

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно справянето с глобалното предизвикателство COVID-19: последици от освобождаването от задълженията по Споразумението ТРИПС на СТО в областта на ваксините, лечението, оборудването и производствения капацитет за борба с COVID-19 в развиващите се страни

2.6.2021 - (2021/2692(RSP))

за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията
съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността

Сара Матийо
от името на групата Verts/ALE

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0306/2021

Процедура : 2021/2692(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B9-0307/2021
Внесени текстове :
B9-0307/2021
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :

B9-0307/2021

Резолюция на Европейския парламент относно справянето с глобалното предизвикателство COVID-19: последици от освобождаването от задълженията по Споразумението ТРИПС на СТО в областта на ваксините, лечението, оборудването и производствения капацитет за борба с COVID-19 в развиващите се страни

(2021/2692(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че пандемията от COVID-19 представлява безпрецедентна извънредна ситуация в световен мащаб и предизвикателство, довело до опустошителни здравни и икономически последици в световен мащаб; като има предвид, че продължават да се появяват нови и по-заразни варианти на вируса, които причиняват опустошително нарастване на инфекциите в държавите с ниски и средни доходи;

Б. като има предвид, че човешката цена на COVID-19 продължава да расте, като в световен мащаб са потвърдени повече от 167,3 милиона случая, а за над 3,5 милиона души е известно, че са починали;

В. като има предвид, че последните емпирични данни сочат, че реалното въздействие на пандемията е от порядъка на 7 – 13 милиона смъртни случая в световен мащаб;

Г. като има предвид, че наред с огромния брой на смъртните случаи, 10% от пациентите в световен мащаб са засегнати от постковиден синдром, който причинява дългосрочни заболявания, които могат да доведат до загуба на работното място, бедност и остра социално-икономическа уязвимост като цяло, особено в държавите без подходящи мрежи за социална сигурност[1];

Д.  като има предвид, че за рекордно кратко време бяха разработени и одобрени за употреба няколко ваксини, което доведе до надпревара за ваксиниране на населението и постигане на колективен имунитет;

Е. като има предвид, че от началото на юни 2021 г. в целия свят са били поставени най-малко 1,8 милиарда дози ваксини срещу COVID-19; като има предвид, че само 0,3% от дозите ваксини, поставени в световен мащаб, са дадени в 29-те най-бедни държави, в които живеят около 9% от населението на света;

Ж. като има предвид, че продължаващата извънредна ситуация, свързана с COVID-19, предизвика различни инициативи, насочени към преодоляване на глобалните различия по отношение на достъпа до свързани с COVID-19 ваксини, терапевтични средства и оборудване, сред които инициативи, насочени към обединяване на предварителни обществени поръчки, като например COVAX, към предоставяне на финансиране и дарения, или към премахване на някои многостранни разпоредби по отношение на интелектуалната собственост (ИС);

З. като има предвид, че към 25 май 2021 г. COVAX е успял да достави само 71 милиона дози ваксини в над 100 държави, което едва стига за покриване на 1% от общото население на тези държави, и е изправен пред прогнозиран недостиг от 190 милиона дози ваксини поради ограничения на износа в Индия;

И. като има предвид, че съгласно член IX от Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО) при изключителни обстоятелства може да бъде взето решение за освобождаване от някои задължения, произтичащи от договорите на СТО, като Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС), на равнището на Министерската конференция на СТО; като има предвид, че всяко такова освобождаване трябва да съдържа обосновка въз основа на изключителните обстоятелства, условията на освобождаването, както и момента на неговото прекратяване; като има предвид, че случаите на освобождаване от задължения за срок с продължителност повече от една година трябва да бъдат преразглеждани ежегодно от Министерската конференция на СТО до тяхното прекратяване; като има предвид, че съгласно правните разпоредби на СТО решение за предоставяне на освобождаване следва да бъде взето въз основа на консенсус между всички членове на СТО, а ако постигането на консенсус се окаже невъзможно, решение може да бъде взето с мнозинство от три четвърти;

Й. като има предвид, че през октомври 2020 г. Индия и Южна Африка представиха предложение за освобождаване от някои задължения по Споразумението ТРИПС на СТО (IP/C/W/669), което беше преразгледано (IP/C/W/669/Rev.1) през май 2021 г. с подкрепата на 63 държави; като има предвид, че на 5 май 2021 г. търговският представител на Съединените щати направи изявление в подкрепа на преговорите за отмяна на правилата на ТРИПС във връзка с ваксините срещу COVID-19;

I. Неотложният характер на овладяването на пандемията от COVID-19

1. изразява дълбокото си безпокойство, че пандемията от COVID-19 все още не е овладяна въпреки постигнатия напредък в областта на ваксинирането, главно в развитите държави; изразява дълбока загриженост във връзка с епидемиологичната обстановка в няколко региона по света, и по-специално в Южна Азия и Латинска Америка;

2. изразява съжаление във връзка с факта, че международната общност беше напълно неподготвена да се справи със заплахата от нова световна пандемия въпреки многократните предупреждения от видни експерти и от СЗО през последните години и въпреки неотдавнашните тревожни сигнали като SARS-CoV-1; освен това посочва отрицателните последици от политиките на строги икономии през последните десетилетия, които сериозно засегнаха публичните инвестиции в сектора на здравеопазването и в крайна сметка подкопаха капацитета и готовността на няколко държави да се справят с острата извънредна ситуация в областта на здравеопазването ;

3. изразява дълбока загриженост във връзка със сведения от Индия, според които крематориумите и гробищата не могат да се справят с огромния брой трупове, а доставките на кислород са на изчерпване, вследствие на което пациенти умират мъчейки се да си поемат дъх, а отчаяни семейства разграбват мрежите за доставки и болниците; посочва с голямо съжаление, че подобна ситуация беше напълно предвидима, тъй като едни и същи основни модели се случиха няколко седмици или месеци по-рано в Латинска Америка, където кризата също се разрасна в няколко държави, както и в Северна Америка, Европа и Близкия изток преди това;

4. решително подчертава, че да се действа по старому не е вариант; подчертава следователно, че международната общност е изправена пред всеобхватната и неотложна мисия за овладяване на пандемията от COVID-19; подчертава, че средствата за справяне със ситуацията съществуват, което показва, че не се предприемат съвместни действия за справяне с кризата; подчертава, че е наложително предприемането на коригиращи действия, за да се сведе до минимум разрастващата се хуманитарната катастрофа, пред която е изправен светът; припомня декларацията на председателя Фон дер Лайен, според която ваксините срещу COVID-19 следва да се считат за глобално обществено благо; посочва, че е наложително и други основни медицински продукти да се разглеждат по същия начин;

5. посочва, че за ваксиниране на 70% от световното население са необходими 11 милиарда дози, което е приблизителният праг, необходим за постигането на колективен имунитет, но че е произведена само малка част от това количество; изразява загриженост, че според МВФ световното производство няма да успее да постигне тази цел, като до края на годината се очаква да бъдат произведени едва 6 милиарда дози;

6. отбелязва със сериозна загриженост, че огромната част от дозите ваксини срещу COVID-19, произведени в развитите икономики, досега са били произвеждани предимно за вътрешно потребление, какъвто е случаят със САЩ, или пък за вътрешно потребление и износ за други развити икономики; подчертава в тази връзка, че едва около 10% от световния износ на ЕС е бил изпратен на по-слабо развити икономики и че по-голямата част от дозите, произведени в ЕС, са били продадени на държави от ОИСР;

7. подчертава, че съгласно настоящите прогнози по отношение на производството и финансирането се очаква разликата в равнищата на ваксинация да продължи да нараства и да достигне своя връх към края на 2021 г., с разлики от близо 50 процентни пункта, което ще доведе до истински апартейд на ваксините в световен мащаб; подчертава, че има вероятност различията да се влошат значително, преди положението да се подобри, тъй като оптимистичните прогнози предвиждат, че посочените различия ще бъдат преодолени едва през 2023 г.;

8. изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че глобалният капацитет за производство на ваксини беше първоначално планиран да снабдява главно западните пазари; отбелязва със загриженост, че COVAX, която е основната многостранна инициатива за предоставяне на ваксини на глобалния юг, се очаква да осигури едва 2 милиарда дози, или 20% от нуждите на 92-те най-бедни държави; отбелязва обаче, че дори ако се остави настрана въпросът за обхващането на останалите 80% от населението на тези държави, изглежда, че изпълнението на този ангажимент е амбициозна средносрочна перспектива, като се имат предвид неотдавнашният недостиг на доставки и ограниченията на износа в Индия;

9. подчертава, че ваксините са класически пример, при който за постигане на огромни положителни вторични ефекти е необходимо безплатно снабдяване на обществеността както на национално, така и на световно равнище; отбелязва, че в развитите държави всички граждани получават ваксините безплатно; посочва, че би било неприемливо от етична гледна точка, ако този принцип не се прилага за много по-бедните хора в развиващите се страни; ето защо настоява всеки човек в света да трябва да получи безплатни ваксини веднага щом последните могат да бъдат произведени;

10. подчертава, че настоящите оценки сочат, че COVAX следва да се финансира с допълнителни безвъзмездни средства в размер между 75 и 150 милиарда щатски долара в зависимост от цената на доза ваксина; отбелязва, че ако се вземе по-високата стойност, това финансиране би представлявало по-малко от 0,4% от общия БВП на държавите от Г-7 или едва 3,8% от това, което държавите от Г-7 са похарчили за дискреционни фискални стимули в отговор на кризата с COVID-19 през 2020 г.;

11. изтъква, че инициативи като COVAX въвеждат механизми, които са съсредоточени върху аспекта на търсенето в уравнението, без обаче да предприемат мерки по отношение на неадекватния производствен капацитет в световен мащаб; посочва, че по този начин те в крайна сметка се конкурират на принципа „пръв пристигнал, пръв обслужен“ с други заинтересовани страни, по-специално държави с високи доходи, докато предлагането продължава да бъде ограничено в отсъствието на интегрирана глобална стратегия за увеличаване на производствения капацитет в световен мащаб;

12. подчертава, че колкото повече време бъде необходимо за постигане на световен колективен имунитет, толкова по-голяма е вероятността нови варианти на вируса COVID-19, за които настоящите ваксини са по-малко ефективни, да се разпространяват в световен мащаб; посочва, че необходимостта от редовно или дори ежегодно разработване и доставяне на ваксини, свързани с COVID-19, се превръща в реална перспектива; отбелязва със загриженост обаче, че при настоящите ограничения подобна ситуация би означавала продължаване на дълбоко заложените настоящи дисбаланси в световен мащаб;

II.  Преодоляване на пречките пред разширяването на световното предлагане на ваксини, лечения и оборудване за справяне с настоящата пандемия

13. приветства безпрецедентната бързина, с която фармацевтичните дружества успяха да предоставят ваксини срещу COVID-19, както и технологичните постижения, благодарение на които това беше възможно; в същото време подчертава ключовата роля на ресурсите от публичния сектор и публично финансираните академични изследвания, които позволиха на фармацевтичните дружества да намалят риска по цялата верига за създаване на стойност на ваксините чрез предварително финансиране и значими субсидии за научноизследователска и развойна дейност (R&D), както и чрез мащабни споразумения за предварителен пазарен ангажимент;

14. подчертава основния принос на здравните работници, пациентите, преболедувалите COVID-19 и представителите на широката общественост, участвали в клинични проучвания и други научноизследователски и развойни дейности във връзка с различни лечения и ваксини; във връзка с това счита, че иновациите, които са в основата на тези ваксини, не следва да бъдат приватизирани посредством изключителни права върху интелектуалната собственост, нито да подлежат на пречки пред трансфера на технологии; поради това отбелязва със загриженост, че за разлика от AstraZeneca, която се е ангажирала да произвежда на цената на себестойност, се очаква Pfizer/BioNtech, Moderna и Johnson & Johnson да спечелят много значими печалби от своите доставки на ваксини срещу COVID-19;

15. отбелязва изявлението, направено от западните производители на ваксини по време на Световната среща на върха по въпросите на здравеопазването на 21 май 2021 г., че планират до края на 2022 г. да предоставят 1,3 милиарда дози ваксини по цени на себестойност за най-слабо развитите държави и на „ниски цени“ за други развиващи се държави, но подчертава, че тази инициатива остава до голяма степен недостатъчна;

16. подчертава, че единственият начин да се избегне конкуренцията с нулев сбор за ограниченото предлагане на ваксини е да се разшири значително и постоянно глобалният капацитет за доставки на ваксини, както и на други глобални обществени блага, свързани със здравеопазването;

17. посочва също така, че тази динамика показва, че подходът, основан на благотворителност, при който се поема ангажимент за финансиране или предоставяне на излишъка от дози ваксини, след като развитите страни са посрещнали собствените си нужди, за да се отговори на потребностите на най-бедните в неопределен срок, не е ефективен нито справедлив глобален подход за справяне с продължаващата криза;

18. посочва, че заявлението за освобождаване от задълженията по Споразумението ТРИПС, подадено от Индия и Южна Африка, както и от водещи научни списания и организации на гражданското общество, предостави обширна документация и доказателства, които показват, че настоящата многостранна рамка за защита на правата върху интелектуалната собственост представлява пречка за справяне с кризата, предизвикана от COVID-19, и че съществуващите възможности за гъвкавост в рамките на СТО-ТРИПС, които се основават на сложни от процедурна гледна точка, специфични за всяка държава и всеки продукт предварителни преговори с притежателите на патенти, не бяха подходящи за справяне с предишни извънредни ситуации в областта на здравеопазването нито са на висотата на настоящото предизвикателство;

19. посочва освен това, че опитът от миналото във връзка с прилагането на съществуващите възможности за гъвкавост по отношение на Споразумението ТРИПС показва, че отделни държави често се опасяват от ответни действия с цел отмъщение от страна на развитите държави или от разходи, свързани с уронване на престижа, вследствие на издаването на принудителни лицензии; подчертава, че задължителното лицензиране се прилага само за патенти като категория на правата на интелектуална собственост (ПИС), но че други категории ПИС, като например защитата на данните и търговските тайни, които представляват потенциални пречки пред разрастването на производството на необходимите медицински продукти, са извън обхвата на задължителните лицензии;

20. подчертава, че подобни недостатъци в съществуващите възможности за гъвкавост на Споразумението ТРИПС представляват сериозна причина за приемането на допълнително временно освобождаване, за да се разшири техният обхват и да се избегнат обременяващите условия и административни процедури, които са пречка пред разширяването на производствения капацитет;

21. отбелязва по-специално, че наскоро Боливия е подписала с канадското дружество Biolyse споразумение за предварителен пазарен ангажимент за внос на милиони дози от генерична версия на „еднократната“ ваксина Johnson & Johnson за покриване на нуждите на значителна част от населението на страната, в случай че Biolyse получи разрешение да произвежда тази ваксина съгласно задължителен лиценз в рамките на настоящите възможности за гъвкавост на Споразумението ТРИПС; посочва обаче, че прилагането на тази опция за покупка може да отнеме непропорционално много време и ресурси поради процедурните усложнения, които са в основата на тази „гъвкавост“; подчертава, че този пример показва, че въпросите, свързани с ПИС, действително представляват пречка пред по-нататъшното разширяване на капацитета за производство на ваксини в световен мащаб;

22. подчертава, че ново свързано с COVID-19 освобождаване от задълженията по Споразумението ТРИПС е само едно от многото условия за справяне с настоящата извънредна ситуация; подчертава, че също така е абсолютно необходимо настоящите производители на ваксини да споделят своите технологии и методи на производство до степен, при която освобождаванията са сходни с предоставянето на комплексна рецепта, докато технологичните трансфери са подобни на споделянето на ноу-хау и умения, необходими за нейното прилагане;

23. във връзка с това приветства изявленията на генералния директор на СТО Нгози Оконджо-Ивеала, направени на заседанието на комисията по международна търговия на Парламента от 20 май 2021 г., съгласно които съществуващите възможности за гъвкавост на Споразумението ТРИПС са твърде обременяващи и е необходима по-голяма гъвкавост; отбелязва обаче, че едно ново освобождаване от задълженията по Споразумението ТРИПС не е достатъчно, тъй като съществува належаща необходимост от цялостна стратегия, която да включва, наред с другото, засилени технологични трансфери към потенциални производители;

24. подчертава, че противно на това, което често се твърди от промишлеността, и в съответствие с подчертаното на неотдавна организирана от СТО среща[2] относно ваксините, увеличаването на производствения капацитет може да бъде приложено надеждно от развиващи се страни като Бразилия, Аржентина, Индия, Тайланд, Южна Африка, Пакистан и Бангладеш, тъй като те отговарят на поне едно от следните две условия: първо, че дружествата, които се намират там, вече разполагат с ноу-хау за производството на някои от наличните понастоящем ваксини (както е случаят с ваксината AstraZeneca в Бразилия и Индия) или са разработили технологията на място (както е случаят с ваксината Bharat Biotech в Индия); и второ, че тези държави разполагат с критична маса от фармацевтични дружества с производствен капацитет;

25. подчертава, че досега Комисията се е съсредоточавала единствено върху това да насърчава западните производители на ваксини да споделят технологии и лицензии на изцяло доброволна основа; в това отношение изразява голямо съжаление, че до момента нито едно от фармацевтичните дружества, произвеждащи ваксини, не е споделило своята технология, своя ноу-хау и научноизследователските си резултати с Платформата за достъп до технологии във връзка с COVID-19 (C-TAP) или с Центъра на СЗО за трансфер на технологии за ваксини иРНК срещу COVID-19, което подчертава недостатъчното наличие на доброволни и на контролирани от бранша подходи;

26. отправя искане към Комисията да използва всички правомощия и възможности, с които разполага, включително при необходимост да упражнява принуда, за да гарантира, че дружествата споделят – с потенциални производители по целия свят, особено в държавите с ниски и средни доходи – технологии и ноу-хау, свързани с лекарствени продукти за COVID-19, като например терапевтични средства, средства за диагностика и ваксини;

27. отбелязва със сериозна загриженост във връзка с неотдавна представени доказателства, че настоящите производители на разрешените ваксини срещу COVID-19 са отказали оферти за разширяване на производството от няколко потенциални производители на генерични лекарства в ЕС и извън него;

28. изразява загриженост във връзка с различните видове преки или непреки ограничения на износа на ваксини или ключови суровини и други ресурси от основните държави производителки и подчертава, че това застрашава бързото глобално увеличаване на капацитета за производство на ваксини; настоятелно призовава Комисията да работи с държавите производителки за бързото премахване на пречките пред износа и за замяна на собствения си разрешителен механизъм за износ с изисквания за прозрачност на износа; настоява за получаването на своевременен и всеобхватен достъп до такива данни; изразява съжаление по повод на факта, че Комисията е използвала механизма за прозрачност и контрол, за да блокира износа за трети държави, тъй като това би могло да предизвика ефект на доминото, който излага на риск отворените световни вериги на доставки;

29. подчертава, че освобождаването от задълженията по Споразумението за ТРИПС би могло също да бъде от основно значение за диверсификацията на производството и доставките на суровини, като например липидни наночастици и торбички за биореактори, за които производството и доставката са били затруднени;

30. подчертава, че ако ваксините срещу COVID-19 и неговите варианти се считат за глобално обществено благо, е наложително многостранните усилия да бъдат насочени към бързо и постоянно увеличаване на производствения капацитет в световен мащаб и към гарантиране на обвързващ трансфер на технологии; призовава за създаването на структурни платформи за бързо увеличаване на производството на ваксини в повече държави;

31. счита, че с оглед на тази цел ЕС следва спешно да насърчава сключването на многостранни споразумения на равнището на СТО, включително договор относно пандемиите, както наскоро беше предложено от председателя на Европейския съвет, като част от инициативата „Здравеопазване и търговия“, която предстои да бъде приета през ноември 2021 г. в рамките на дванадесетата министерска конференция, както и на следващото общо събрание на СЗО; подчертава, че тази инициатива допълва, а не замества освобождаване от задълженията по Споразумението ТРИПС;

32. настоятелно призовава ЕС, в координация с други партньори, като САЩ и поддръжниците на предложението за освобождаване от задълженията по Споразумението ТРИПС във връзка с COVID-19, да представи съвместна многостранна инициатива за изготвяне на подробен план между западните фармацевтични дружества и техните партньори, под надзора и с подкрепата на съответните правителства, с цел да се стимулира световното предлагане на ваксини;

33. счита, че ЕС може и следва да допринесе едностранно за подобно начинание, като следи за това бъдещите споразумения за предварителен пазарен ангажимент да бъдат оповестявани изцяло и да съдържат обвързващи разпоредби относно отворено и неизключително световно лицензиране, обединения с цел предоставяне на кръстосани лицензии за патенти, обмен на ноу-хау, неприлагане на търговски тайни, данни, които са обект на права на собственост, и ангажимент за трансфер на технологии;

34. настоятелно призовава Комисията да подкрепи C-TAP на СЗО и да положи проактивни усилия, за да гарантира, че производителите на ваксини споделят интелектуална собственост и технологии чрез този многостранен механизъм; изисква от Комисията да идентифицира и подкрепи потенциалните производители, изразили интерес към увеличаване на производството на ваксини и други свързани с COVID-19 медицински продукти, за да се даде възможност на тези производители да получат неизключителни лицензии и да започнат да произвеждат възможно най-скоро; изисква от Комисията да докладва на Парламента до септември 2021 г. относно резултатите от тези усилия;

35. приветства решението на администрацията на Байдън и Харис в САЩ да подкрепи освобождаването от защита на правата върху интелектуалната собственост за ваксините срещу COVID-19; посочва, че правителствата следва да продължат с очакването, че правилата на СТО, свързани с патентите, търговските тайни и друга ключова интелектуална собственост, необходима за подкрепа на производството и доставките, няма да бъдат пречка за подобряване на достъпа до ваксини срещу COVID-19 и че това очакване следва да бъде потвърдено с приемането на политическа декларация за „запазване на статуквото“, съгласно която по време на пандемията държавите ще се въздържат от предприемане на каквито и да било действия, свързани с ваксините;

36. настоятелно призовава ЕС да участва конструктивно и проактивно в преговори въз основа на текстове за временно освобождаване от задълженията по Споразумението ТРИПС за всички продукти и технологии, включително ваксини, лечения и диагностика, необходими за справяне с пандемията от COVID-19, и за тази цел да издаде мандат за преговори в рамките на член 218, параграф 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз; настоятелно призовава всички членове на СТО да приключат преговорите възможно най-скоро и най-късно до следващия Съвет на министрите на СТО през ноември 2021 г. и да постигнат съществен напредък по време на следващите заседания на Съвета по ТРИПС през юни и октомври 2021 г.;

37. настоятелно призовава ЕС да се въздържа от всякакво прибягване до съдебни производства в рамките на СТО или по споразумения за свободна търговия и инвестиции срещу държави, които нарушават разпоредбите на Споразумението ТРИПС, когато приемат мерки на политиката за разширяване на достъпа до медицински продукти, свързани с COVID-19; ето защо отправя искане към ЕС да предложи като временна мярка – преди постигането на споразумение за освобождаване от задълженията по Споразумението ТРИПС във връзка с COVID-19 – незабавна политическа декларация на СТО относно „запазване на статуквото“ по отношение на всяко действие, свързано с ваксини и други основни медицински продукти за борба с пандемията;

III.  Създаване на условия за подобряване на готовността за бъдещи извънредни ситуации в областта на здравеопазването в световен мащаб

38. подчертава, че управлението на международната търговия играе важна роля за бързото разработване на медицински лечения и ваксини, бързото разрастване на производството, развитието на устойчиви световни вериги за доставка и справедливия достъп до пазара за целия свят; подчертава, че настоящата пандемия трябва да даде тласък за укрепване на международното сътрудничество за преодоляване на извънредни ситуации в областта на здравеопазването, както и на глобалната готовност за справяне с такива ситуации; настоятелно призовава Комисията да разгледа първопричините, определени от междуправителствената научно-политическа платформа относно биоразнообразието и предлаганите от екосистемите услуги (IPBES) в докладите си относно биологичното разнообразие и пандемиите, и по-специално обширното въздействие на все по-задълбочаващите се световни вериги на доставки върху намаляването на биологичното разнообразие и влошаването на състоянието на биосферата и тяхната съществена роля по отношение на повишената честота и интензитет на зоонозите;

39. изтъква освен това, че тъй като е вероятно през следващите години да се появяват редовно нови варианти на COVID-19 и други зоонози, е спешно и от решаващо значение да се разработи модел на финансиране за разработването и разпространението на глобални обществени блага, като ваксини и други основни здравни технологии; подчертава, че този модел следва да преразгледа глобалната рамка за правата върху интелектуалната собственост за бъдещи пандемии и да премине от модел, основаващ се на изключителни права, към новаторски подходи, като например „ценови модели“, основаващи се на отделянето на серийното производство на стоки от разходите, свързани с научноизследователската и развойната дейност;

40. подчертава, че всяко бъдещо многостранно споразумение за подобряване на готовността за бъдещи извънредни ситуации в областта на здравеопазването в световен мащаб следва да включва, от една страна, ориентиран към потребностите подход към търсенето, осигуряващ съвместно финансиране и глобално координирани предварителни пазарни ангажименти, и от друга страна, интегрирана и координирана стратегия по отношение на предлагането за разрастване на цялата верига за създаване на стойност въз основа на отворена наука, отворено и неизключително глобално лицензиране и обвързващи механизми за трансфер на технологии;

41. призовава Комисията да преразгледа ангажиментите по Споразумението ТРИПС+ в търговските споразумения на ЕС с оглед на извлечените поуки, тъй като тези разпоредби са по-ограничителни от Споразумението ТРИПС; освен това призовава Комисията и Съвета да прибягнат отново към член 31а от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, за да могат да се възползват пълноценно от възможностите за гъвкавост на Споразумението ТРИПС в случай на бъдеща необходимост;

°

° °

42. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Европейския съвет, на Комисията, на Световната търговска организация и на Световната здравна организация.

Последно осъвременяване: 8 юни 2021 г.
Правна информация - Политика за поверителност