Предложение за резолюция - B9-0180/2024Предложение за резолюция
B9-0180/2024

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно връщането на румънското национално съкровище, незаконно присвоено от Русия

11.3.2024 - (2024/2605(RSP))

за приключване на разисквания по изявление на Комисията
съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността

Михаел Галер, Еуджен Томак, Траян Бъсеску, Раса Юкнявичиене, Андрюс Кубилюс
от името на групата PPE

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0169/2024

Процедура : 2024/2605(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B9-0180/2024
Внесени текстове :
B9-0180/2024
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :

B9‑0180/2024

Резолюция на Европейския парламент относно връщането на румънското национално съкровище, незаконно присвоено от Русия

(2024/2605(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 6, 36 и 167 от него,

 като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално неговия преамбюл, както и член 3, параграф 3 от него,

 като взе предвид Хагската конвенция от 1954 г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт,

 като взе предвид Конвенцията относно мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности, приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО на нейната 16-а сесия от 14 ноември 1970 г.,

 като взе предвид Директива 2014/60/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за връщане на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012[1],

 като взе предвид съобщението на Комисията от 13 декември 2022 г. относно плана за действие на ЕС за борба с трафика на културни ценности (COM(2022)0800),

 като взе предвид Рамковата конвенция на Съвета на Европа от 27 октомври 2005 г. за стойностите на културното наследство за обществото (CETS № 199),

 като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа от 19 май 2017 г. за посегателствата, свързани с обекти на културата (CETS № 221),

 като взе предвид общите принципи на международното право, признати от държавите, например принципа на суверенитет и ненамеса, принципа на добросъвестност и принципа на мирно уреждане на спорове,

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

A. като има предвид, че златният резерв на една държава служи като ключов финансов актив, който обезпечава стабилността на нейната валута и укрепва доверието в икономическата мощ на нацията;

Б. като има предвид, че златният резерв на дадена държава играе уникална и дългосрочна роля по отношение на финансите и икономиката и представлява ключов елемент от валутните резерви на държавите; като има предвид, че по време на финансови кризи златните резерви на централните банки функционират като защитен актив в периоди на сътресения на пазара;

В. като има предвид, че в преамбюла на ДЕС се посочва, че подписалите го страни са „вдъхновени от културното, религиозното и хуманистичното наследство на Европа“ и „желаят да задълбочат солидарността между своите народи при зачитане на тяхната история, култура и традиции“, а в член 6 от ДФЕС културата е посочена като област на политиката в рамките на категориите и областите на компетентност на Съюза, като ЕС може да провежда различни действия за „подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите членки“; като има предвид, че съгласно член 36 от ДФЕС държавите членки имат правомощието да определят своите национални богатства в рамките на своята юрисдикция и да прилагат необходимите мерки за тяхното опазване;

Г. като има предвид, че правото на ЕС не предлага насоки или обща класификация за това какво съставлява едно национално богатство, тъй като определянето му не е от компетентността на ЕС; като има предвид, че терминът „национално богатство“ често се включва в различни общи понятия, например „културни ценности“ и „паметници на културата“;

Д. като има предвид, че терминът „румънско национално съкровище“ включва златния резерв на Националната банка на Румъния, който се състои от златни слитъци и редки монети с нумизматична и културна стойност, която се различава от стойността на златото само по себе си, както и културни и художествени ценности, принадлежащи към националното наследство на страната;

Е. като има предвид, че съществуват законодателни основания за връщането на културни ценности и национални богатства, които са били изнесени незаконно от територията на държава от ЕС чрез нарушение на действащото законодателство или нарушение на условията, при които е било предоставено временно разрешение за тяхното изнасяне;

Ж. като има предвид, че незаконното изземване на националното богатство на Румъния от страна на Русия е грубо нарушение на международните норми и обичаи, тъй като прехвърлянето на държавния златен резерв заедно с богата колекция от културни, художествени и архивни ценности под опеката на друга държава за съхранение при изключителни обстоятелства е било уредено от официално споразумение, подкрепено с подходящи протоколни документи и правни гаранции за връщане, но произтичащите от това задължения са били пренебрегнати;

З. като има предвид, че реституцията на присвоеното румънско национално съкровище е от голямо значение за институционалната и националната памет на страната;

И. като има предвид, че Румъния има напълно валидна претенция по отношение на своя златен резерв, евакуиран в Москва през 1916 г. и 1917 г.;

Й. като има предвид, че за да бъде върнато румънското национално богатство, е необходимо да се приложи специфичен европейски подход;

1. припомня, че незаконното присвояване на националното богатство на Румъния от Русия е единственият международен случай, в който държавните резерви от златни монети и ценности, които са част от държавното национално наследство, са били поверени на друга държава за съхранение съгласно споразумение, съдържащо се в съответните протоколни документи, даващи правни гаранции за връщане, и в който в крайна сметка задълженията са били пренебрегнати в разрез с международните норми и обичаи;

2. отчита, че националното богатство, депозирано за съхранение в Москва през 1916 г. и 1917 г. по време на трудните времена на Първата световна война при наличието на гаранция от страна на правителството на имперска Русия по отношение на безопасността на транспорта, сигурността на депозирането и сигурността на връщането обратно в Румъния, е безпрецедентен международен случай на незаконно присвояване на златен резерв и предмети от културното наследство и повод за постоянна загриженост от страна на румънското общество;

3. отбелязва, че Първата световна война е принудила тогавашното румънско правителство да повери националното богатство на Румъния на съюзническа държава за защита срещу разрушение; припомня, че по време на трудните военни времена десетки железопътни вагони са превозили по-голямата част от националното богатство на Румъния до царска Русия с оглед на неговото съхранение до настъпването на мир, като то е било придружено от подробен инвентарен опис, документиращ златния резерв на Националната банка на Румъния, а Русия е представила гаранция за неговото опазване и връщане, както свидетелстват други държави по това време; подчертава, че националното съкровище, законно предадено под опеката на Русия, се е състояло от 91,5 тона чисто злато от резерва на Националната банка на Румъния, кралски колекции от бижута и редки монети, а също и безценни културни и исторически активи като държавни архиви, документи, ценни исторически ръкописи, картини от културното наследство, редки книги и колекции на много публични и частни институции, обхващащи над пет века от румънската история;

4. подчертава, че въпреки неколкократните опити за дипломатически преговори след Първата световна война румънското национално съкровище никога не е било изцяло върнато от Русия въпреки предвиденото в официалното двустранно споразумение между двете държави;

5. отбелязва, че по-голямата част от културните, художествените и архивните предмети, принадлежащи към незаконно присвоеното от Русия национално богатство, са били върнати на Румъния през 1935 г. и 1956 г.; подчертава обаче, че към днешна дата нито един тон от общото количество от 91,5 тона чисто злато, които са част от резерва на Националната банка на Румъния, не е бил върнат;

6. изразява загриженост, че въпреки че беше създадена румънско-руска съвместна комисия от експерти със задачата да създаде условията за провеждане на дискусии по този въпрос, усилията за осигуряване на връщането на румънското национално богатство – и съответно за гарантиране на връщането на незаконно иззетия златен резерв на Националната банка на Румъния – чрез двустранни дипломатически канали между Румъния и Русия бяха посрещнати с нежелание от страна на Русия да върне това, което предишните режими незаконно са задържали в нарушение на подписаните протоколи за реституция;

7. счита, че нашествието на Русия в Украйна трябва да доведе до преоценка на отношенията между ЕС и Русия в бъдеще, като това ще доведе до безпрецедентна дипломатическа динамика и искания, като например връщането на присвоения златен резерв на Националната банка на Румъния;

8. подчертава, че трябва да се обърне специално внимание на опазването на националните богатства на държавите членки, както е предвидено в Договорите на ЕС;

9. посреща със задоволство значителните усилия на ЕС за защита на националното, културното и историческото наследство чрез прилагане на законодателство и механизми за сътрудничество, уреждащи връщането на паметници на културата и културното наследство, незаконно изнесени от териториите на държавите от ЕС, и усилията му за борба с трафика на културни ценности; отчита, че Директива 2014/60/ЕС е основният стълб на ангажимента на ЕС за опазване на националните богатства и паметници на културата и че планът за действие на ЕС за борба с трафика на културни ценности потвърди по-широкия ангажимент на ЕС за опазване на културното наследство; подчертава, че незаконно изнесените паметници на културата трябва да бъдат върнати, независимо дали са били преместени в рамките на Съюза или изнесени в държава извън ЕС; отбелязва, че въпреки че съгласно съответните разпоредби на ДФЕС действащото законодателство на ЕС обхваща връщането на културни ценности и национални богатства, незаконно изнесени преди 1 януари 1993 г. от една държава членка в друга, репатрирането на румънското национално богатство продължава да бъде специален случай, за който е необходимо да се намери специфично решение; изтъква, че изключителният характер на незаконното присвояване на румънското национално съкровище подчертава уникалните особености, които налагат да се приложи специфичен европейски подход за улесняване на връщането му, като по този начин се разширява обхватът на подхода на ЕС към реституцията на културни активи, незаконно изнесени от териториите на държавите от ЕС;

10. подчертава, че връщането на културните активи и националното богатство на държава – членка на ЕС, които незаконно са били задържани от държава извън ЕС, изисква да се проведе съдържателен дипломатически диалог както на двустранна основа, така и в рамките на международните форуми;

11. призовава Комисията да разшири обхвата на политиките на ЕС, уреждащи защитата на културните ценности, като включи възстановяването на националните богатства, преместени по време на война по силата на двустранни споразумения между държавите;

12. призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност да включат връщането на румънското национално съкровище в програмата за двустранните дипломатически отношения между ЕС и Русия, след като регионалният контекст позволи да се възобнови политическият диалог между страните;

13. призовава Комисията да създаде конкретни полезни взаимодействия с румънската държава и Националната банка на Румъния с цел активизиране на координираните усилия и използване на всички дипломатически средства за посредничество, насърчаване на комуникацията с руските партньори и търсене на решения, за да се гарантира, че липсващото национално богатство ще бъде върнато там, където принадлежи;

14. призовава Комисията да проучи възможността да действа като партньор на румънските представители, участващи в румънско-руската съвместна комисия, на която е възложено да обсъжда връщането на румънското национално съкровище;

15. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност и правителствата и парламентите на държавите членки.

 

Последно осъвременяване: 13 март 2024 г.
Правна информация - Политика за поверителност