ОБЩО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно защитата на животновъдството и едрите хищници в Европа

Резолюция на Европейския парламент относно защитата на животновъдството и едрите хищници в Европа

(2022/2952(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.: Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020)0380),

– като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2021 г. относно стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.: да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот[1],

– като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2017 г. относно План за действие за природата, хората и икономиката[2],

– като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директивата за местообитанията)[3],

– като взе предвид Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернската конвенция)[4],

– като взе предвид Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) на Европейската комисия,

– като взе предвид известието на Комисията от 12 октомври 2021 г., озаглавено „Ръководство относно строгата защита на животинските видове от интерес за Общността съгласно Директивата за местообитанията“ (C(2021)7301),

– като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че в много части на Европа разширяването на районите на разпространение или реколонизацията на някои едри хищници, включително и по-специално вълци и мечки, отсъствали дълго време от тези територии, ги поставя в конфликт с човешките дейности, особено екстензивната паша на овце и едър рогат добитък; като има предвид, че съществуват значителни разходи за пасищните животновъди поради нападения срещу техните стада, както и големи различия между държавите членки и регионите по отношение на мерките (а в някои случаи и липса на такива) за подпомагане на земеделските стопани и публичните средства, които се предоставят за компенсация и адаптиране;

Б. като има предвид, че законодателни действия като Директивата на ЕС за местообитанията и международни договори като Бернската конвенция допринесоха за възстановяването на популациите на едри хищници, в това число на сивия вълк, кафявата мечка, евроазиатския рис и росомахата; като има предвид, че през 2012 г. броят на едрите хищници в континентална Европа включва 9 000 европейски риса, 17 000 кафяви мечки, 1 250 росомахи и 12 000 вълка; като има предвид, че според оценка, извършена през 2018 г.[5], броят на вълците се е увеличил значително през последните 10 години и е достигнал 17 000, докато броят на другите видове остава сходен; като има предвид освен това, че въз основа на най-добрите налични данни през 2022 г. общият брой на вълците в ЕС-27 вероятно ще бъде от порядъка на 19 000 и вероятно ще надхвърли 21 500 в географска Европа[6]; като има предвид, че през последните 10 години в Европа е установено увеличение с над 25% на разпространението на вълците според оценка от 2022 г. на природозащитния статус на вълка (Canis lupus) в Европа[7]; като има предвид, че Международният съюз за опазване на природата (IUCN) е класифицирал 3 от 9 популации на вълци, 3 от 10 популации на кафяви мечки и 3 от 11 популации на евроазиатски рис в Европа като видове с най-слабо застрашен природозащитен статус; като има предвид, че и двете популации на росомахи в Европа продължават да бъдат застрашени и че иберийският рис все още е застрашен;

В. като има предвид, че отрицателното въздействие на нападенията върху селскостопанските животни от нарастващата популация на вълците се увеличава; като има предвид, че вълците все по-често се намират в много голяма близост до хората, по-специално в гъсто населените райони;

Г. като има предвид, че повечето популации на едри хищници в Европа са трансгранични; като има предвид, че отделните популации могат да имат широк географски ареал на разпространение, в който влизат части от различни държави, в рамките на ЕС и извън него, което води до ситуации, при които една и съща популация в един регион може да се счита за имаща благоприятен природозащитен статус, докато в съседен регион тя може да бъде класифицирана като нуждаеща се от строга защита;

Д. като има предвид, че подходите за наблюдение се различават значително, което води до непоследователно качество и количество на данните за равнищата на популациите на едрите хищници;

Е. като има предвид, че по линия на програмата LIFE вече са финансирани множество проекти за смекчаване на конфликтите с дивата флора и фауна и се насърчава дългосрочното съвместно съществуване с едри хищници; като има предвид, че между 1992 г. и 2019 г. бяха изразходвани средно 3,6 милиона евро годишно за проекти, насочени към мерки за смекчаване на щетите от едрите хищници чрез програмата LIFE, а още 36 милиона евро бяха отпуснати за текущи проекти, предоставящи специфични за контекста насоки относно ефективността на мерките за смекчаване, например електрически огради, активно пастирство и използване на кучета за охрана на селскостопанските животни в множество различни региони на ЕС; като има предвид, че съществува необходимост от допълнителни проекти в регионите и относно видовете едри хищници, които все още не са разгледани;

Ж. като има предвид, че домашните животни, особено по пасищата и в откритите пасищни системи, са изложени на по-висок риск от нападения (в зависимост от въведените мерки и тяхната ефективност) поради нарастващото присъствие на едри хищници; като има предвид, че това е особено вярно в планинските и слабо населените региони, в които пашата е необходима за опазването на тези приоритетни местообитания; като има предвид, че в някои гъстонаселени райони с малко на брой видове естествена плячка за едрите хищници може да съществува и по-голям риск за домашните животни;

З. като има предвид, че обществените нагласи към едрите хищници се различават значително в различните държави и сред различните групи по интереси, по-специално в регионите, в които едрите хищници са отсъствали за по-дълъг период от време; като има предвид, че страхът от нападения и липсата на достатъчна подкрепа от страна на органите, за да се избегнат щетите, могат да доведат до незаконно убиване на защитени видове;

И. като има предвид, че секторите на овцевъдството и козевъдството, които са най-уязвими на нападения от едри хищници, вече от няколко десетилетия са подложени на икономически натиск поради по-широкообхватни социално-икономически причини; като има предвид, че този уязвим сектор може да осигури добавена стойност за околната среда чрез екстензивна паша, допринасяйки за поддържането на биологичното разнообразие в открити ландшафти в много райони с природни ограничения или ниска плодородност, например алпийските пасища, и спомагайки за борбата с явления като ерозията и горските пожари;

Й. като има предвид, че традиционните планински и ливадни пасищни системи все по-често биват изоставяни вследствие на екологични, селскостопански и социално-икономически предизвикателства;

К. като има предвид, че в някои региони на ЕС проекти по LIFE показват, че превантивните мерки за избягване на конфликти, свързани със съвместното съществуване, са успешни методи за намаляване на щетите от едрите хищници; като има предвид обаче, че ефективността на тези мерки би могла да бъде повлияна от географските обстоятелства и местните условия; като има предвид, че тези мерки могат да доведат до увеличаване на труда и до разходи за земеделските стопани, особено в регионите, в които едрите хищници се завръщат или разширяват своята територия; като има предвид, че превантивните мерки за избягване на конфликти, свързани със съвместното съществуване, могат да бъдат съчетани, за да се повиши ефективността; като има предвид, че плащанията на компенсации, които се регулират на национално равнище, се различават в рамките на ЕС и невинаги се постигат пълно компенсиране на понесените щети;

Л. като има предвид, че загубата и нараняванията на селскостопански и домашни животни поради нападения от едри хищници причиняваг не само икономическа вреда на земеделските стопани и животновъдите, но водят и до значителни емоционални последици за техните собственици;

М. като има предвид, че традиционните животновъдни практики с висока степен на защита на селскостопанските животни от хищници, например използването на пастири, кучета за охрана на селскостопанските животни и прибирането им за през нощта, за да се гарантира прякото и непрекъснато наблюдение на тревопасните животни, се използват в Европа от векове, но постепенно се прекратяват поради много по-малкия брой нападения от хищници; като има предвид, че пълното връщане към тези стари практики в някои региони може да се окаже трудно поради промяната в земеползването с по-многофункционален подход в земеделските райони, нарасналото значение на туризма и настоящия социално-икономически натиск, пред който е изправено селското стопанство в ЕС, със значително намаляване на броя на земеделските стопани и с по-ниски от средните заплати; като има предвид, че ще трябва да се намерят иновативни решения, за да се приспособи съвременното селско стопанство към присъствието на вълци;

Н. като има предвид, че е необходимо конструктивно съвместно съществуване между едрите хищници и животновъдството, при което, от една страна, природозащитният статус на едрите хищници да може да продължи да се развива благоприятно, а от друга, на земеделските стопани да бъдат предоставени инструменти и достатъчно финансиране за справяне с нападенията над селскостопански животни и тяхното предотвратяване; като има предвид, че всички управленски решения следва да се основават на научни и надеждни данни и да вземат предвид екологичните, социалните и икономическите перспективи; като има предвид, че ще са необходими допълнителни дискусии между заинтересованите страни и земеделските стопани в областите, в които едрите хищници са отсъствали десетилетия, и че ще са необходими допълнителни усилия по отношение на споделянето на най-добри практики в подкрепа на прилагането на превантивни мерки и получаването на достъп до финансиране; като има предвид, че засиленото присъствие на едри хищници може да има положително въздействие върху функционирането и устойчивостта на екосистемите, опазването на биологичното разнообразие и екологичните процеси, като допринася, наред с другото, за регулирането на популациите на дивите копитни животни; като подчертава също така, че особено в националните паркове наличието на едри хищници допринася за свързаната с отдиха стойност на горите и за все по-нарастващия природосъобразен туризъм;

О. като има предвид, че през октомври 2021 г. Комисията издаде нови насоки относно строгата защита на животинските видове съгласно Директивата за местообитанията, включително вълците, с цел да помогне на държавите – членки на ЕС, да подобрят прилагането на Директивата за местообитанията на място и по-специално да гарантират пълното, ясно и точно транспониране на член 16 от нея;

1. отбелязва положителните резултати от политиките в областта на биологичното разнообразие по отношение на възстановяването на едрите хищни видове в ЕС и отбелязва тяхното въздействие върху функционирането и устойчивостта на екосистемите, опазването на биологичното разнообразие и екологичните процеси, както и върху животновъдството; подчертава, че е важно да се гарантира балансирано съвместно съществуване между хората, селскостопанските животни и едрите хищници, по-специално в селските райони, и подчертава необходимостта да се признае, че промените в равнищата на популациите на определени видове могат да доведат до редица екологични, селскостопански и социално-икономически предизвикателства; признава, че член 2, параграф 3 от Директивата за местообитанията вече съдържа гъвкавост за ефективни действия във връзка с тези полезни взаимодействия и компромисни варианти и се счита за пригоден за целта; отбелязва, че тези възможности за гъвкавост следва да бъдат проучени допълнително;

2. призовава Комисията да продължи да оценява напредъка в постигането на благоприятен природозащитен статус на видовете въз основа на научни доказателства, за да оценява и наблюдава надлежно обхвата и размера на популациите на едрите хищници, включително тяхното въздействие върху природата и биологичното разнообразие; подчертава необходимостта да се вземе предвид високата трансгранична мобилност на видовете, тъй като природозащитният статус на различните популации на едни и същи видове може да се различава в отделните региони; призовава Комисията и държавите членки да засилят още повече трансграничното сътрудничество и подчертава, че наблюдението следва да бъде координирано чрез хармонизирана методология, като се вземат предвид транснационалните популации и (био)географските региони, когато е приложимо; призовава Комисията да задели средства за проучвания на биологичното разнообразие, например в рамките на „Хоризонт Европа“, насочени към актуализиране на картите за разпределението и гъстотата на едрите хищници; призовава Комисията да гарантира, че държавите членки използват подходящи методи за наблюдение за всеки от различните видове едри хищници и свързаните с тях ползи за биологичното разнообразие, които да позволят събирането на висококачествени, съпоставими и стандартизирани данни за ефективна оценка на равнищата на популациите;

3. признава, че нападенията от едри хищници се увеличават в цяла Европа, и отчита отрицателното им въздействие върху животновъдите; подчертава, че е важно държавите членки също така да събират информация и да съобщават за щетите, причинени от нападенията от едри хищници; подчертава, че доброто наблюдение на тенденциите при настъпването на щети за животновъдите е основно предварително условие за успешни политики, но че държавите членки използват различни методи за проучване и наблюдение; изтъква значението на стандартизираните формати за отчитане и подчертава, че това следва да се прилага в еднаква степен за наблюдението на ефективността на програмите за смекчаване на щетите, включително компенсирането и предотвратяването; призовава за това резултатите от наблюдението и използваната методология да се предоставят на разположение на обществеността своевременно и в условия на прозрачност; подчертава, че Комисията следва да координира събирането на данни и да извършва анализите;

4. подчертава значението на подобряването на наблюдението на здравето на дивата флора и фауна, по-специално по отношение на кръстосването между кучетата и вълци, което следва да се открива проактивно на ранен етап; призовава за стандартизирана политика за идентифициране на хибридните животни и прозрачен подход, включително общ трансграничен обмен на ДНК проби на вълци между научноизследователските институции;

5. призовава Комисията и държавите членки да подпомагат регионите, изправени пред нарастващи конфликти във връзка със съвместното съществуване, с цел изясняване как да се използва по подходящ и отговорен начин гъвкавостта, която вече съществува съгласно член 16, параграф 1 от Директивата за местообитанията; отбелязва осъвремененото ръководство на Комисията относно строгата защита на животинските видове от интерес за Общността съгласно Директивата за местообитанията, публикувано на 12 октомври 2021 г.[8]; подчертава, че е отговорност на Комисията да изяснява съществуващите насоки и да актуализира по целесъобразност своите насоки, включително относно тълкуването на членове 12 и 16, и насърчава държавите членки да използват по-добре съществуващите насоки и да действат ефективно за предотвратяване, смекчаване и компенсиране на щетите, причинявани от едрите хищници, вземайки предвид трансграничните популации, както и да създадат ефективна правна и институционална рамка за подпомагане на земеделските стопани и животновъдите да направят възможно това съвместно съществуване;

6. припомня, че дерогациите следва да се използват само в съответствие с Директивата за местообитанията и Бернската конвенция и да се решават поотделно за всеки конкретен случай, когато всички други алтернативни решения са били неуспешни; призовава държавите членки да гарантират, че използването на дерогации за контролиране на едрите хищници е крайна мярка и ясно се разграничава от ловната дейност;

7. поради това настоятелно призовава Комисията и държавите членки да направят така, че различните заинтересовани страни, включително участниците в селските райони, да имат възможности за обсъждане на въздействието на едрите хищници; настоятелно ги призовава да предоставят информация относно практическите решения и възможностите за финансиране за превантивни мерки срещу нападенията над селскостопански животни, както и да проведат ясна кампания за повишаване на осведомеността; подчертава значението на разработването на платформи на заинтересованите страни относно съвместното съществуване с едрите хищници на равнището на ЕС, на национално равнище и на местно равнище, като например Платформата на ЕС за съвместно съществуване между хората и едрите хищници, както и значението на насърчаването на диалога, обмена на опит и сътрудничеството, за да се преодоляват конфликтите между хората и защитените видове; призовава Комисията да подкрепи разработването на координирани подходи в държавите членки;

8. призовава Комисията да докладва относно въздействието на присъствието на едри хищници в Европа върху жизнеспособността на животновъдството, биологичното разнообразие, селските общности и селския туризъм, включително приемствеността между поколенията в селското стопанство, в контекста на социално-икономическите фактори, които оказват въздействие върху жизнеспособността на животновъдството; призовава Комисията и държавите членки да направят оценка на въздействието, което нападенията от едри хищници могат да окажат върху доброто състояние на животните, както и върху благосъстоянието, доходите и увеличаването на разходите за труд и материалните разходи на земеделските стопани, като също така отчитат дали са били приложени превантивни мерки и доколко тези мерки са били ефективни;

9. призовава Комисията и държавите членки да разработят солидна и всеобхватна оценка на всички значими заплахи и натиск върху отделните видове едри хищници и техните местообитания на европейско равнище и във всяка държава членка, независимо дали става въпрос за естествени причини или за антропогенни фактори; призовава държавите членки и Комисията също така да картографират приоритетните зони за свързване на популациите на едрите хищници и да определят най-важните екологични коридори, пречки пред разпространението, пътни участъци с висока смъртност и други важни особености на ландшафта, свързани с разпокъсаността на разпространението на едрите хищници, за да се избегне разпокъсването на местообитанията;

10. подчертава, че животновъдните стопанства в планинските райони, включително и по-специално в Алпийския регион, са особено уязвими по отношение на увеличаващите се щети, причинявани от едрите хищници; припомня, че стопанствата в тези райони често са малки, поемат високи допълнителни разходи и трябва да бъдат защитавани и насърчавани, тъй като могат да спомагат за защитата на планинските ландшафти и за опазването на биологичното разнообразие в негостоприемните региони; посочва, че е особено необходимо да се опазват, съгласно Директивата за местообитанията, зони като богатите на видове Nardus тревни съобщества върху силикатни субстрати в планински области и алпийските и субалпийските варовикови тревни съобщества; отбелязва, че при създаването на тези местообитания в тях е имало диви хищници, и посочва, че основен фактор за опазването на тези зони е екстензивната паша, например за едър рогат добитък и коне или за наблюдавани от хора стада; призовава Комисията да защитава и опазва традиционните селскостопански практики като пасищното животновъдство, модела на наблюдаваната от хора паша, практиката на сезонната паша, призната от ЮНЕСКО, и начина на живот на пасищните животновъди чрез решителни действия и конкретни решения; признава, че някои от тези практики могат да бъдат обхванати от предложения списък на възможните селскостопански практики, финансирани от екосхеми;

11. призовава Комисията и държавите членки да отчетат, че наличните понастоящем превантивни мерки, включително огради и кучета пазачи, които са успешни в някои региони на ЕС, могат да представляват допълнителна финансова и трудова тежест за земеделските стопани, невинаги са подкрепяни с финансиране от ЕС или с национално финансиране и имат различна степен на ефикасност и ефективност в зависимост от местните условия[9][10]; във връзка с това подчертава, че финансовата подкрепа за предприемането на превантивни мерки следва да бъде придружена от консултантска подкрепа, за да се гарантира цялостното и навременно прилагане на тези мерки; подчертава, че при прилагането на превантивни мерки и при предвиждането на дерогации е необходимо да се отчитат характерът на терена, географските особености, историята на съвместното съществуване с големи хищници и други първостепенни фактори като туризма, който често е от основно значение за съответните райони; призовава Комисията и държавите членки да признаят, в случаите на разрастване на популациите на едрите хищници, значението на проактивното разработване и прилагане на стратегии за смекчаване на щетите в съответствие с Директивата за местообитанията и въз основа на научни доказателства;

12. призовава Комисията и държавите членки да определят и подкрепят, въз основа на научни данни, най-добрите осъществими превантивни мерки за намаляване на нападенията и на щетите от нападенията над селскостопански животни от едри хищници, като вземат предвид регионалните и местните характеристики на държавите членки, и да подкрепят земеделските стопани да кандидатстват за тези превантивни мерки, за да се разпространяват и разрастват успешните подходи; призовава също така за тяхното ефективно включване в консултантските услуги в областта на селското стопанство; призовава за увеличаване на финансирането по линия на програмата LIFE за проекти, насочени към постигане на съвместно съществуване с едрите хищници, като същевременно се запази финансирането за защитата на видовете; призовава да се приоритизират малки по мащаб проекти, насочени към споделяне и развиване на най-добри практики относно съвместното съществуване с едрите хищници, и призовава Комисията да определи подходящи изисквания за оценяване и отчитане на ефективността на мерките за смекчаване на щетите, проучвани в рамките на проекти, финансирани от ЕС, като например чрез програмата LIFE, като се дава приоритет на обективни и количествени методи за оценка;

13. призовава държавите членки да изготвят и прилагат всеобхватни планове за действие за видовете или планове за опазване и/или управление, когато такива още не са налице, като вземат предвид гъстотата на населението, ландшафтните структури, стадното животновъдство, природозащитния статус, другите значими човешки дейности и популациите на диви копитни животни;

14. подчертава необходимостта от редовно наблюдение на популациите на едрите хищници с цел стратегическо планиране на действията за опазване, прилагане на превантивни схеми за намаляване на конфликтите и оценка на резултатите от всички действия; отбелязва, че наблюдението следва да се основава на надеждна методология, че то следва да насърчава и улеснява участието на различните заинтересовани страни и че резултатите от него следва да се съобщават редовно на обществото и на основните групи заинтересовани страни;

15. призовава Комисията и държавите членки да определят подходящи и дългосрочни възможности за финансиране за подходящи превантивни мерки и подходящо компенсиране на земеделските стопани не само за всички понесени загуби и за всички разходи в резултат на нападения от едри хищници, но и за приложените мерки за смекчаване на щетите, за да се гарантира съвместното съществуване на едрите хищници и устойчивите животновъдни практики; подчертава, че схемите за компенсиране, разработени така, че животновъдството и наличието на едри хищници да не означава загуба на печалба за земеделските стопани, следва да покриват преките и непреките разходи, свързани с нападенията от хищници, и че в тях следва да са включени превантивни мерки с цел най-голяма ефективност; подчертава значението на справедливото и цялостно компенсиране на всички загуби на селскостопански животни, причинени от едри хищници, включително хибридни видове; призовава държавите членки и регионите да подобрят достъпа до финансови компенсации; призовава Комисията да отчете факта, че нарастващият брой нападения от едри хищници означава, че ресурсите, предназначени за защита на домашните животни и за изплащане на компенсации, също се увеличават; изразява съжаление, че компенсациите, изплащани на животновъдите след нападение, са различни в отделните държави членки; призовава Комисията да разгледа възможността за изменение на своите насоки за селското стопанство с цел улесняване на компенсирането на щетите, причинени от едри хищници, под формата на държавна помощ;

16. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията и на Съвета.