Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Ирак,

–  като взе предвид член 150, параграф 5 и член 136, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че парламентът на Ирак изготвя изключително рестриктивни изменения на Закон 188/1959 (Закона за гражданското състояние), които засягат правата на жените; като има предвид, че в резултат на това семейните въпроси, включително бракът, разводът и родителските права върху детето, на практика биха попаднали в сферата на компетентност на религиозните, а не на гражданските съдилища, което според експертите на ООН води до обезпокоителни несъответствия по религиозни причини; като има предвид, че за някои минималната законна възраст за сключване на брак ще бъде 9 години за момичетата и 15 години за момчетата и че съществуват опасения от увеличаване на насилието срещу жени в бъдеще; като има предвид, че в 22% от нерегистрираните бракове става въпрос за момичета на възраст под 14 години; като има предвид, че проектите на изменения увеличават уязвимостта на децата от женски пол, особено сираците и децата от семейства с ниски доходи, и увеличават риска те да станат жертва на трафик на хора и експлоатация от настойници и/или роднини; като има предвид, че Върховният съд одобри конституционосъобразността на най-проблематичните изменения преди трето четене, което на 2 октомври 2024 г. беше отложено; като има предвид, че положението с правата на жените в Ирак вече беше обект на остри критики;

Б.  като има предвид, че UNITAD – мисията на ООН в Ирак, която разследва сексуални престъпления, извършени от Даиш срещу жени, особено срещу язиди, трябваше да приключи на 17 септември 2024 г. след миналогодишното решение, подкрепено от Русия и Китай, за прекратяване на възложения ѝ от Съвета за сигурност на ООН мандат; като има предвид, че мисията на ООН в Ирак UNAMI също ще трябва да приключи през 2025 г.;

В.  като има предвид, че наградата „Сахаров“ за свобода на изразяване за 2016 г. беше присъдена на Надя Мурад и Ламия Ажи Башар, две иракчанки язиди, за борбата им срещу свързаното с конфликти сексуално насилие;

Г.  като има предвид, че член 14 от конституцията на Ирак гласи, че „иракчаните са равни пред закона без дискриминация, основана на пола“;

Д.  като има предвид, че 73% от респондентите, анкетирани от екипа за проучване в Ирак, са изразили „силна съпротива“ срещу промените на Закон 188/1959;

1.  настоятелно призовава парламента на Ирак да отхвърли изцяло и незабавно предложените изменения на Закон 188/1959 (Закона за гражданското състояние); подчертава с изключителна загриженост, че измененията биха нарушили международните задължения на Ирак по отношение на основните права на жените и биха довели до значително отстъпление, все по-отрицателна международна репутация и задържане на част от чуждестранната помощ от двустранни и многостранни организации;

2.  приветства жените, включително членовете на иракския парламент, които осъдиха реформата, както и неправителствените организации, активистите и членовете на гражданското общество, които от 1959 г. насам се борят, за да запазят един от най-прогресивните закони в региона;

3.  призовава ЗП/ВП и държавите членки да осъдят предложените изменения; призовава делегацията на ЕС в Ирак да обвърже безвъзмездните средства за развитие с обучение на съдебните органи относно сексуалното и основаното на пола насилие и създаване на подслони за жени; настоятелно призовава Ирак да приеме национален план за действие за премахване на браковете в детска възраст, криминализиране на изнасилването от съпруг, борба с домашното насилие и укрепване на правата на жените и момичетата в съответствие с Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените; призовава за засилено партньорство с комисията по правата на човека на парламента на Ирак в съответствие с международните задължения на Ирак;

4.  припомня, че настоящият закон за гражданското състояние изисква децата с поне един родител, който е приел исляма, да станат самите те мюсюлмани; изразява съжаление относно факта, че предложените изменения на закона, ако бъдат приети, биха довели до още по-радикално прилагане на шариата; заявява, че тези нови разпоредби биха подкопали иракската държава и биха засегнали малцинствата в страната; изразява дълбоката си загриженост относно последиците от тези изменения за християнските общности в Ирак;

5.  призовава държавите членки да увеличат подкрепата си за защитниците на правата на жените и децата в Ирак;

6.  изразява дълбока загриженост във връзка с липсата в наказателния кодекс на правна защита за жените и децата, жертви на домашно насилие, и призовава за подобрения;

7.  възлага на своя председател да осигури превод на настоящата резолюция на арабски език и да предаде настоящата резолюция на парламента и правителството на Ирак, на ЗП/ВП и на държавите членки.