Европейският парламент,

–  като взе предвид Решение за изпълнение (ЕС) 2024/2629 на Комисията за подновяване на разрешението за пускане на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × MON 88017 × 59122 и осем нейни подкомбинации, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи(2), и по-специално член 11, параграф 3 и член 23, параграф 3 от него,

–  като взе предвид гласуването на 8 юли 2024 г. в Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, посочен в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, при което не беше изразено становище, както и гласуването в Апелативния комитет на 3 септември 2024 г., при което също не беше изразено становище,

–  като взе предвид член 11 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(3),

–  като взе предвид становището, прието от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) на 13 март 2024 г. и публикувано на 29 април 2024 г.(4),

–  като взе предвид предишните си резолюции, в които възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми („ГМО“)(5),

–  като взе предвид член 115, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

А.  като има предвид, че на 7 октомври 2022 г. дружеството Corteva Agriscience Belgium BV, със седалище в Белгия, от името на Corteva Agriscience LLC със седалище в Съединените щати, и дружеството Bayer Agriculture BV, със седалище в Белгия, от името на Bayer CropScience LP със седалище в Съединените щати, съвместно подадоха заявление до Комисията за подновяване на разрешението за генетично модифицираната царевица MON 89034 × 1507 × MON 88017 × 59122 и осем нейни подкомбинации („генетично модифицираната царевица“);

Б.  като има предвид, че на 13 март 2024 г. ЕОБХ даде положително становище, което беше публикувано на 29 април 2024 г.;

В.  като има предвид, че генетично модифицираната царевица е била модифицирана, за да бъде устойчива на глуфосинат, глифосат и да произвежда инсектициди („Bt токсини“);

Липса на оценка на добавъчните хербициди

Г.  като има предвид, че в Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2013(6) на Комисията се изисква оценка по въпроса дали очакваните селскостопански практики влияят на резултата от проучваните крайни точки; като има предвид, че съгласно посочения регламент за изпълнение това е от особено значение за растенията, устойчиви на хербициди;

Д.  като има предвид, че по-голямата част от генетично модифицираните култури са били генетично модифицирани, за да бъдат устойчиви на един или повече „добавъчни“ хербициди, които могат да се използват по време на отглеждането на генетично модифицираната култура, без тя да загине, както би се случило с неустойчива на хербициди култура; като има предвид, че редица изследвания показват, че генетично модифицираните култури, които са устойчиви на хербициди, водят до по-широка употреба на добавъчни хербициди, до голяма степен поради появата на плевели, които са устойчиви на хербициди(7);

Е.  като има предвид, че устойчивите на хербициди генетично модифицирани култури принуждават земеделските стопани да използват система за управление на плевелите, която до голяма степен или изцяло е зависима от хербициди, и това се прави чрез начисляване на премия за генетично модифицирани семена, която може да бъде оправдана само ако земеделските стопани, които закупуват такива семена, също така пръскат с добавъчните хербициди; като има предвид, че засилената зависимост от добавъчни хербициди в земеделските стопанства, в които се засаждат генетично модифицирани култури, ускорява появата и разпространението на плевели, устойчиви на тези хербициди, и по този начин води до необходимостта от още по-голяма употреба на хербициди, създавайки своеобразен порочен кръг за земеделските стопани;

Ж.  като има предвид, че неблагоприятните въздействия, произтичащи от прекомерната зависимост от хербициди, ще влошат здравето на почвите, качеството на водата и биологичното разнообразие над и под земята и ще доведат до повишена експозиция на хората и животните, евентуално също и поради увеличаване на остатъчните вещества от хербициди в храните и фуражите;

З.  като има предвид, че глуфосинатът е класифициран като токсичен за репродукцията (1B) и следователно отговаря на критериите за изключване, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета(8); като има предвид, че одобрението за използване на глуфосинат в Съюза изтече на 31 юли 2018 г.;

И.  като има предвид, че през ноември 2015 г. ЕОБХ заключи, че е малко вероятно глифосатът да е канцерогенен, а през март 2017 г. Европейската агенция по химикали заключи, че не е необходимо класифициране; като има предвид, че противно на това през 2015 г. Международната агенция за изследване на рака (специализираната агенция по ракови заболявания на Световната здравна организация) класифицира глифосата като вещество, вероятно канцерогенно за хората; като има предвид, че редица неотдавнашни рецензирани научни изследвания потвърждават канцерогенния потенциал на глифосата(9);

Й.  като има предвид, че се счита, че оценката на остатъчните вещества от хербициди и техните метаболити, открити в генетично модифицираните растения, е извън правомощията на Експертната група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми, и че следователно такава оценка не се извършва като част от процеса на разрешаване на генетично модифицирани организми;

Нерешени въпроси относно Bt токсините

К.  като има предвид, че редица проучвания показват, че са наблюдавани странични ефекти, които могат да засегнат имунната система, вследствие на експозиция на Bt токсини, както и че някои Bt токсини могат да имат адювантни свойства(10), което означава, че могат да увеличат алергенността на други протеини, с които влизат в контакт;

Л.  като има предвид, че в рамките на научно изследване беше установено, че токсичността на Bt токсините може също така да бъде повишена чрез взаимодействие с остатъчни вещества от пръскането с хербициди, и че са необходими допълнителни изследвания относно комбинаторните ефекти от повече от едно трансформационно събитие (генетично модифицирани култури, които са били модифицирани, за да бъдат устойчиви на хербициди и да произвеждат инсектициди под формата на Bt токсини)(11); като има предвид обаче, че се счита, че оценката на потенциалното взаимодействие на остатъците от хербициди и техните метаболити с Bt токсини е извън правомощията на Експертната група на ЕОБХ по ГМО, и че следователно тя не се извършва като част от оценката на риска;

Bt култури: влияние върху нецелевите организми

М.  като има предвид, че за разлика от употребата на инсектициди, при която експозицията е по време на пръскането и за ограничен период от време след това, използването на генетично модифицирани Bt култури води до непрекъсната експозиция на целевите и нецелевите организми на Bt токсини;

Н.  като има предвид, че вече не може да се счита за правилно допускането, че Bt токсините имат единичен и насочен към конкретни целеви организми механизъм на действие и че не може да се изключи въздействие върху нецелеви организми; като има предвид, че се съобщава за нарастващ брой нецелеви организми, които са засегнати по много начини; като има предвид, че в неотдавна извършен преглед се посочват 39 рецензирани публикации, в които се съобщава за значително неблагоприятно въздействие на Bt токсините върху редица нецелеви видове(12);

Гарантиране на еднакви условия на конкуренция в световен мащаб и спазване на международните задължения на Съюза

О.  като има предвид, че в заключенията на стратегическия диалог относно бъдещето на селското стопанство в ЕС(13) Комисията се призовава да преразгледа своя подход към достъпа до пазара за вноса и износа на селскостопански хранителни продукти, като се отчита предизвикателството, свързано с различаващите се стандарти на Съюза и неговите търговски партньори; като има предвид, че по-справедливите търговски отношения в световен мащаб, съгласувани с целите за здравословна околна среда, бяха едно от основните искания на земеделските стопани по време на демонстрациите през 2023 и 2024 г.;

П.  като има предвид, че в доклад от 2017 г. на специалния докладчик на Организацията на обединените нации (ООН) относно правото на прехрана се посочва, че опасните пестициди оказват катастрофално въздействие върху здравето, особено в развиващите се държави(14); като има предвид, че в цел 3.9 от целите за устойчиво развитие на ООН (ЦУР) е заложено до 2030 г. значително да се намалят смъртните случаи и заболяванията, причинени от опасни химикали и замърсяване на въздуха, водата и почвата и от заразяване(15);

Р.  като има предвид, че глобалната рамка за биологичното разнообразие Кунмин – Монреал („рамка Кунмин – Монреал“), договорена на 15-ата конференция на страните по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие през декември 2022 г., включва глобална цел за намаляване на риска от пестициди с най-малко 50 % до 2030 г.(16);

С.  като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1829/2003 се посочва, че генетично модифицираните храни и фуражи не трябва да оказват неблагоприятно въздействие върху здравето на хората, здравето на животните или околната среда и се изисква при изготвянето на решението си Комисията да взема предвид всички съответни разпоредби на законодателството на Съюза и други основателни фактори, свързани с разглеждания въпрос; като има предвид, че тези основателни фактори следва да включват задълженията на Съюза съгласно ЦУР на ООН и Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие;

Намаляване на зависимостта от вносни фуражи

Т.  като има предвид, че една от поуките от кризата с COVID-19 и все още продължаващата война в Украйна е необходимостта Съюзът да сложи край на зависимостта от някои материали от критично значение; като има предвид, че в писмото за определяне на ресора до кандидата за член на Комисията Кристоф Хансен председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен отправя искане към него да потърси начини за намаляване на вноса на стоки от критично значение(17);

Недемократичен процес на вземане на решения

У.  като има предвид, че през осмия си мандат Парламентът прие общо 36 резолюции, в които възразява срещу пускането на пазара на ГМО за храни и фуражи (33 резолюции) и срещу отглеждането на ГМО в Съюза (три резолюции); като има предвид, че през деветия си мандат Парламентът прие 38 възражения срещу пускането на ГМО на пазара;

Ф.  като има предвид, че макар и сама да отчита недостатъчно демократичния характер на процедурата, липсата на подкрепа от държавите членки и възраженията на Парламента, Комисията продължава да разрешава ГМО;

Х.  като има предвид, че не се изисква промяна на законодателството, за да може Комисията да не разрешава ГМО, когато в Апелативния комитет не е налице подкрепата на квалифицирано мнозинство от държавите членки(18);

Ц.  като има предвид, че при гласуването на 8 юли 2024 г. в Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, посочен в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, не беше изразено становище, което означава, че разрешението не е подкрепено от квалифицирано мнозинство от държавите членки; като има предвид, че при гласуването в Апелативния комитет на 3 септември 2024 г. също не беше изразено становище;

1.  счита, че Решение за изпълнение (ЕС) 2024/2629 на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1829/2003;

2.  счита, че Решение за изпълнение (ЕС) 2024/2629 на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, тъй като е несъвместим с целта на Регламент (ЕО) № 1829/2003, която, в съответствие с общите принципи, предвидени в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и Съвета(19), е да се гарантира основа за осигуряването на висока степен на защита на живота и здравето на хората, на здравето на животните и на хуманното отношение към тях, на околната среда и на интересите на потребителите по отношение на генетично модифицираните храни и фуражи, като едновременно с това се гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар;

3.  призовава Комисията да гарантира сближаване на стандартите между Съюза и неговите партньори в преговорите за споразумения за свободна търговия, за да се спазват стандартите на Съюза за безопасност;

4.  отправя искане към Комисията да отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2024/2629 и да внесе нов проект в комитета;

5.  призовава Комисията да не разрешава устойчивите на хербициди генетично модифицирани култури поради свързаната с това повишена употреба на добавъчни хербициди и следователно повишените рискове за биологичното разнообразие, безопасността на храните и здравето на работниците;

6.  в това отношение подчертава, че разрешаването на вноса за употреба като храни или фуражи на каквито и да било генетично модифицирани растения, при които е създадена устойчивост спрямо забранени в Съюза хербициди, например глуфосинат, не съответства на международните ангажименти на Съюза съгласно, наред с другото, ЦУР на ООН и Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, включително наскоро приетата рамка Кунмин – Монреал(20);

7.  очаква Комисията спешно да изпълни ангажимента си да представи предложение, за да гарантира, че опасните химикали, забранени в Съюза, не се произвеждат за износ;

8.  приветства факта, че в писмо от 11 септември 2020 г. до членовете на ЕП Комисията в крайна сметка призна необходимостта да се взема предвид устойчивостта, когато става въпрос за решения за разрешаване на ГМО(21); изразява силно разочарование обаче, че след това Комисията продължи да разрешава вноса на ГМО в Съюза въпреки продължаващите възражения от страна на Парламента и факта, че няма квалифицирано мнозинство от държави членки в подкрепа на това;

9.  отново настоятелно призовава Комисията да вземе предвид задълженията на Съюза съгласно международните споразумения, например Парижкото споразумение относно изменението на климата, Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие и ЦУР на ООН; отново призовава проектите на актове за изпълнение да бъдат придружени от обяснителен меморандум, в който да се разяснява по какъв начин в съответните текстове е спазен принципът за „ненанасяне на вреда“(22);

10.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L, 2024/2629, 10.10.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dec_impl/2024/2629/oj. (2) ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2003/1829/oj. (3) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2011/182/oj. (4) Научно становище на Експертната група по генетично модифицирани организми на ЕОБХ във връзка с оценката на генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × MON 88017 × 59122 и осем от нейните десет подкомбинации с оглед на подновяване на разрешението в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 (досие GMFF-2022-9170), Бюлетин на ЕОБХ, 2024 г.; 2024;22(4):8715, https://doi.org/10.2903/j.efsa.2024.8715. (5) По време на осмия си мандат Парламентът прие 36 резолюции, а през деветия си мандат Парламентът прие 38 резолюции, в които възразява срещу разрешаването на ГМО. (6) Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2013 на Комисията от 3 април 2013 г. относно заявленията за разрешение за генетично модифицирани храни и фуражи в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на регламенти (ЕО) № 641/2004 и (ЕО) № 1981/2006 на Комисията (ОВ L 157, 8.6.2013 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2013/503/oj). (7) Вж. например Schulz, R., Bub, S., Petschick, L. L., Stehle, S., Wolfram, J. (2021) „Applied pesticide toxicity shifts toward plants and invertebrates, even in GM crops“ (Въздействие на токсичността на приложените пестициди върху растенията и безгръбначните, дори при генетично модифицираните култури), Science 372 (6537), стр. 81 – 84, https://doi.org/10.1126/science.abe1148; Bonny, S., „Genetically Modified Herbicide-Tolerant Crops, Weeds, and Herbicides: Overview and Impact“ (Устойчиви на хербициди генетично модифицирани култури, плевели и хербициди: преглед и въздействие), Environmental Management, януари 2016 г.; 57(1), стр. 31 – 48, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26296738; и Benbrook, C. M., „Impacts of genetically engineering crops on pesticide use in the U.S. – the first sixteen years“ (Въздействие на генетично създадените култури върху използването на пестициди в САЩ – първите шестнадесет години), Environmental Sciences Europe, 28 септември 2012 г., том 24 (1), https://enveurope.springeropen.com/articles/10.1186/2190-4715-24-24. (8) Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2009/1107/oj). (9) Вж. например https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1383574218300887, https://academic.oup.com/ije/advance-article/doi/10.1093/ije/dyz017/5382278, https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0219610 и https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6612199/. (10) За преглед вж. Rubio-Infante, N., Moreno-Fierros, L., „An overview of the safety and biological effects of Bacillus thuringiensis Cry toxins in mammals“ (Преглед на безопасността и биологичните ефекти на Cry токсините от Bacillus thuringiensis при бозайниците), Journal of Applied Toxicology, май 2016 г., 36,5, стр. 630 – 648, https://onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1002/jat.3252. (11) https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0278691516300722?via%3Dihub (12) Hilbeck, A., Defarge, N., Lebrecht, T., Bøhn, T., „Insecticidal Bt crops. EFSA’s risk assessment approach for GM Bt plants fails by design“ (Инсектицидни Bt култури. Недостатъци при изготвянето на подхода на ЕОБХ за оценка на генетично модифицирани Bt растения), RAGES, 2020 г., стр. 4, https://www.testbiotech.org/wp-content/uploads/2023/12/RAGES_report-Insecticidal-Bt-plants.pdf. (13) „Strategic Dialogue on the Future of EU Agriculture - A shared prospect for farming and food in Europe“ (Стратегически диалог относно бъдещето на селското стопанство в ЕС – споделена перспектива за земеделието и храните в Европа), септември 2024 г., https://agriculture.ec.europa.eu/document/download/171329ff-0f50-4fa5-946f-aea11032172e_en?filename=strategic-dialogue-report-2024_en.pdf. (14) https://www.ohchr.org/en/documents/thematic-reports/ahrc3448-report-special-rapporteur-right-food. (15) https://indicators.report/targets/3-9/. (16) https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_22_7834. (17) https://commission.europa.eu/document/2c64e540-c07a-4376-a1da-368d289f4afe_en (18) Комисията „може“, а не „трябва“ да предоставя разрешение, ако не е постигнато квалифицирано мнозинство от държавите членки в подкрепа при гласуването в Апелативния комитет, в съответствие с член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 182/2011. (19) Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2002/178/oj). (20) През декември 2022 г. на 15‑ата конференция на страните по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие беше договорена глобалната рамка за биологичното разнообразие Кунмин – Монреал, която включва глобална цел за намаляване на риска от пестициди с най-малко 50 % до 2030 г. (вж. https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_22_7834). (21) https://tillymetz.lu/wp-content/uploads/2020/09/Co-signed-letter-MEP-Metz.pdf. (22) Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (ОВ C 270, 7.7.2021 г., стр. 2), параграф 102.