Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2012 г. относно насоките за бюджетната процедура за 2013 година, раздел I – Европейски парламент, раздел II – Съвет, раздел IV – Съд, раздел V – Сметна палата, раздел VI – Европейски икономически и социален комитет, раздел VII – Комитет на регионите, раздел VIII – Европейски омбудсман, раздел IX – Европейски надзорен орган по защита на данните, Раздел X – Европейска служба за външна дейност (2012/2001(BUD))

P7_TA(2012)0050 A7-0030/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Решение 2007/436/ЕО, Евратом на Съвета от 7 юни 2007 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности(1),

–  като взе предвид Решение 2012/5/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. за изменение на Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление по отношение на многогодишната финансова рамка, с цел да се посрещнат допълнителните нужди от финансиране на проекта ITER(2),

–  като взе предвид годишния доклад на Сметната палата за изпълнението на бюджета за финансовата 2010 година, придружен от отговорите на проверените институции(3),

–  като взе предвид членове 23 и 79 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A7-0030/2012),

А.  като има предвид, че таванът по функция 5 от многогодишната финансова рамка (МФР) за бюджета на ЕС през 2013 г. е 9 181 милиона евро по текущи цени(4);

Б.  като има предвид, че присъединяването на Хърватия ще окаже въздействие върху бюджета за 2013 г., особено по отношение на средствата за новите членове на ЕП и набирането на персонал в институциите;

В.  като има предвид, че в условията на тежко бреме на държавния дълг и ограничения в момент, когато продължават да се полагат усилия за бюджетна консолидация на национално равнище, Европейският парламент и всички институции следва да демонстрират бюджетна отговорност и самоограничение; отбелязва писмото от 23 януари 2012 г. на члена на Комисията г-н Левандовски до председателите на европейските институции;

Г.  като има предвид, че на този етап от годишната процедура Парламентът очаква бюджетните прогнози на другите институции и предложенията на своето Бюро за бюджета за 2013 г.;

Обща рамка и приоритети за бюджета за 2013 г.

1.  Счита, че в контекста на продължаващите предизвикателства във връзка с икономическите условия институциите следва да замразят административните си бюджети; все пак подчертава необходимостта от изпълнение на правнообвързващите задължения, както и от евентуални последващи увеличения;

2.  Призовава институциите да засилят междуинституционалното си сътрудничество с оглед обмен на най-добри практики, търсене на възможности за икономии и следователно модернизиране на политиките им в областта на човешките ресурси, организацията, технологиите и сградния фонд

Парламент

6.  Припомня значителните икономии, които бяха постигнати в бюджета за 2012 г. благодарение на структурните промени и реорганизацията; насърчава продължаването на структурните и организационните реформи и подкрепя иновациите в други области; счита, че могат да бъдат постигнати реални икономии чрез идентифициране на евентуални припокривания и неефективност в бюджетните редове; следователно изисква подробен доклад на генералния секретар до комисията по бюджети и ясен преглед на бюджетните редове с недостатъчна степен на изпълнение през 2011 г., както и обективен анализ на причините за това;

7.  Счита, че реални и най-големи икономии биха могли да се направят чрез определянето на едно седалище за Европейския парламент; следователно насърчава извършването на незабавна оценка на положението;

8.  Счита, че за постигането на значителни икономии в дългосрочен план следва да се помисли за независима оценка на бюджета на ЕП; счита, че следва да се разгледа въпроса за създаването на работна група; призовава генералния секретар и Бюрото да представят възможно най-скоро конкретни предложения за създаването на такава група и да предложат евентуални икономии не по-късно от края на 2012 г.; също така призовава за бързо прилагане на практика на всички заключения, постигнати от групата;

9.  Приветства засиленото сътрудничество между комисията по бюджети и Бюрото в хода на годишната бюджетна процедура; силно насърчава по-нататъшното засилване на сътрудничеството между генералния секретар, Бюрото и комисията по бюджети през цялата година, за да се осигури плавен бюджетен процес и ефективно изпълнение на бюджета; очаква Бюрото да представи основани на потребностите разумни проекти на бюджетна прогноза, които да отчитат евентуалните последващи увеличения на средствата, произтичащи от правнообвързващите задължения; счита, че следва да се положат всички усилия, за да се гарантира, че евентуални други целеви увеличения се компенсират от икономии, идентифицирани в други области;

10.  Призовава бюджетните редове, свързани с всички пътувания през 2013 г., да бъдат замразени, както и да не се индексират индивидуалните надбавки на членовете на ЕП до края на законодателния мандат; очаква с интерес доклада на генералния секретар за пътуванията, който трябва да бъде представен на Бюрото и комисията по бюджети до 31 март 2012 г.;

11.  Счита, че икономиите следва да не застрашават законодателната дейност на ЕП; изразява убеждението, че законодателната дейност на членовете на ЕП може да бъде подобрена чрез завършване на системата за управление на знанията (KMS); приветства предоставената от администрацията информация, изисква актуална информация за състоянието на проекта и очаква системата да бъде напълно оперативна и достъпна за гражданите на ЕС; призовава за полагането на повече усилия за ускоряване изпълнението на този проект; припомня своето искане за предоставяне на информация относно възможностите за икономии в резултат на прилагането на KMS;

12.  Припомня бюджетните резолюции на Парламента, включително най-скорошната му резолюция от 26 октомври 2011 г.(5), призоваваща за ранно информиране, диалог и прозрачен процес на вземане на решения в областта на политиката за сградния фонд; изисква предоставянето на точна информация веднъж на всеки шест месеца относно напредъка по проекти, свързани със сградния фонд, както и финансовото им отражение; посочва, че през настоящия законодателен мандат следва да не се започват нови, непредвидени строителни проекти;

Други институции

13.  Насърчава всички институции да търсят начини за осъществяване на допълнителни икономии, да поддържат бюджетна дисциплина и да замразят своите бюджети, при отчитане на правните задължения и новите финансови предизвикателства, като например приемането на Хърватия в ЕС;

14.  Отбелязва искането на Европейския съд (Раздел IV) за изменение на неговия правилник по начин, който ще окаже пряко отражение върху бюджета; счита, че необходимото финансиране ще бъде осигурено, за да се гарантира безпроблемното функциониране на Съда, а следователно и подходяща съдебна защита за гражданите на ЕС;

15.  Разбира предизвикателствата, пред които беше изправена Европейската служба за външна дейност при изготвянето на първия си бюджет за 2011 г.; призовава за стабилно финансово бюджетиране за тази нова институция и изисква от Службата да проучи възможностите за осигуряване на по-голямо бюджетно взаимодействие с държавите членки, където е приложимо;

o
o   o

16.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Съда, Сметната палата, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите, Европейския омбудсман, както и на Европейския надзорен орган по защита на данните и ЕСВД.

(1) ОВ L 163, 23.6.2007 г., стр. 17. (2) OВ L 4, 7.1.2012 г., стр. 12. (3) ОВ C 326, 10.11.2011 г., стр. 1. (4) Таванът по функция 5 включва вноските на персонала за пенсионната схема. (5) Приети текстове, P7_TA(2011)0461.

Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2012 г. относно състояние към момента на предложения многогодишен план за западния запас от атлантически сафрид и за риболова, насочен към този запас (2011/2937(RSP))

P7_TA(2012)0051 B7-0064/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2009)0189) и член 37 от Договора за ЕО, съгласно който Съветът се консултира с Парламента (C7-0010/2009),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход“ (COM(2009)0665),

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 от него,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 март 2010 г.(1),

–  като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 23 ноември 2010 г. с оглед приемането на Регламент (ЕC) № …/2011 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на многогодишен план за западния запас от атлантически сафрид и за риболова, насочен към този запас(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2010 г. относно Зелената книга относно реформа на общата политика в областта на рибарството(3),

–  като взе предвид скорошното предложението на Комисията от 13 юли 2011 г. за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общата политика в областта на рибарството (COM(2011)0425),

–  като взе предвид въпросите с искане за устен отговор съответно към Комисията и Съвета относно състоянието към момента на предложения многогодишен план за западния запас от атлантически сафрид и за риболова, насочен към този запас (О−000308/2011 − B7-0023/2012, O-000309/2011 – B7-0024/2012),

–  като взе предвид члено 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че съгласно условията на плана за изпълнение, приет на Световната среща на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие, проведена през 2002 г. в Йоханесбург, Европейският съюз се ангажира да поддържа или възстановява рибните запаси до нива, които могат да осигурят максимален устойчив улов, за да бъдат постигани незабавно целите по отношение на изчерпаните запаси и когато е възможно не по-късно от 2015 г.;

Б.  като има предвид, че общата политика в областта на рибарството, в съответствие с член 2 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството, се стреми да гарантира експлоатация на живите водни ресурси по начин, който създава устойчиви икономически, екологични и социални условия;

В.  като има предвид, че западният запас от сафрид е най-важният в икономическо отношение запас от сафрид, обитаващ водите на ЕС;

Г.  като има предвид, че през април 2009 г. Комисията предложи план за управление (COM(2009)0189), който се основава на подготвителната работа в Пелагическия регионален консултативен съвет и на становището, предоставено от Международния съвет за изследване на морето и Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР);

Д.  като има предвид, че многогодишните планове са крайъгълният камък на общата политика в областта на рибарството и основен инструмент за опазване, които установяват общи разпоредби, необходими за преследването на целите на общата политика в областта на рибарството, и съответно трябва да се приемат съгласно обикновената законодателна процедура в съответствие с член 43, параграф 2 от ДФЕС;

Е.  като има предвид, че биологичната информация относно западния запас от сафрид не е достатъчна, за да се направи пълна оценка на запаса; като има предвид обаче, че становището на НТИКР сочи, че правилото за контрол на улова на базата на тенденциите в изобилието от хайвер, би осигурило устойчиво управление на запаса; като има предвид, че правилото за контрол на улова следва да се основава в равна степен на предпазното становище, дадено за осреднените условия на възстановяване и на неотдавнашния общ допустим улов, коригиран с коефициент, който отразява тенденциите в изобилието на запаса, измерени чрез производството на хайвер;

Ж.  като има предвид, че установяването и разпределянето на възможностите за риболов в рамките на общата политика в областта на рибарството имат пряко въздействие върху социално-икономическото положение на риболовните флоти на държавите членки, а именно за крайбрежните флоти за дребен риболов;

З.  като има предвид, че Съветът не може да запази за себе си правомощието да преработва едностранно параметрите, посочени в предложението за определяне на общия допустим улов, тъй като те са ключови елементи от предложения дългосрочен план;

И.  като има предвид, че Парламентът, в своята позиция на първо четене, въведе известна гъвкавост за Съвета в начина на изчисляване на общия брой уловени екземпляри в съответствие с научно обоснованите правила за улов, за да се улесни постигането на компромисно решение и да се допринесе за конструктивен и положителен подход по отношение на това законодателно предложение;

Й.  като има предвид, че биологичните критерии и параметри, които формират част от правилата за улов следва да спазват най-новите научни становища и че Комисията следва да има правомощието да приема делегирани актове, съгласно член 290 от ДФЕС, по отношение на измененията на определени биологични показатели и параметри, залегнали в правилата за улов, и за да може да реагира бързо на промени;

1.  Подчертава, че целта на плана е да се поддържа биомасата на западния сафрид на ниво, което гарантира нейната устойчива експлоатация, и осигурява най-висок улов в дългосрочно отношение;

2.  Счита, че правилото за контрол на улова следва да се основава в равна степен на предпазното становище и на неотдавнашния общ допустим улов, коригиран с коефициент, който отразява последните тенденции в изобилието на запаса, измерени чрез производството на хайвер;

3.  Подчертава, че правилата за контрол на улова са основни елементи от многогодишните планове, за които трябва да се взема решение съгласно обикновената законодателна процедура;

4.  Подчертава, че дългосрочните планове за управление, които се прилагат за възможно най-много запаси от риба са ключът за опазването на запасите от риба, както подчертава Комисията в своето предложение за реформирана обща политика в областта на рибарството;

5.  Подчертава, че настоящото междуинституционално безизходно положение трябва да бъде решено в полза на устойчивия запас от риба, както и за да позволи на риболовните оператори по-добре предварително да планират своите дейности;

6.  Призовава настоятелно Комисията да предприеме повече инициативи, за да насърчи политическия диалог между трите институции, насочен към изясняване на съответната им роля в процеса на вземане на решения и при разглеждането на въпроса за бъдещата структура на многогодишните планове за управление;

7.  Призовава настоятелно Комисията да действа бързо, както беше посочено и обещано няколкократно, за да предотврати създаването на други междуинституционални безизходни положения във връзка с бъдещите дългосрочни планове за управление;

8.  Призовава настоятелно Съвета да внесе своята позиция относно предложения многогодишен план за западния запас от атлантически сафрид, за да даде възможност на Парламента да започне процедурата по второ четене и да отбележи напредък по този въпрос;

9.  Възлага на своя председател да предаде за сведение настоящата резолюция на Съвета и Комисията.

(1) ОВ C 354, 28.12.2010 г., стр. 68 (2) Приети текстове, P7_TA(2010)0421. (3) ОВ С 348 Е, 21.12.2010 г., стр. 15.

Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2012 г. относно приноса на общата политика в областта на рибарството за производството на публични блага (2011/2899(RSP))

P7_TA(2012)0052 RC-B7-0579/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Нашата застраховка живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“ (COM(2011)0244),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Рио+20: към екологична икономика и по-добро управление“ (COM(2011)0363),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „ЕВРОПА 2020“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид Рамковата директива за морска стратегия (Директива 2008/56/ЕО)(2),

–  като взе предвид пакета реформи на общата политика в областта на рибарството, представен от Комисията на 13 юли 2011 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г.,

–  като взе предвид Кодекса за поведение за отговорно рибарство на ФАО, приет на 31 октомври 1995 г.,

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че риболовът е една от най-древните човешки дейности, а рибата е важен и необходим елемент в хранителния режим на човека, чието наличие следва да бъде гарантирано и чието значение следва да бъде признато и оценено по подобаващ начин в рамките на общата политика в областта на рибарството (ОПОР);

Б.  като има предвид, че секторът на рибарството, който включва както улова на свободно обитаващи риби, така и аквакултурите, обхваща дейности, които допринасят за производството на необходими общи блага чрез три основни направления – риболов, преработка и предлагане на пазара; като има предвид, че рибните запаси и морските екосистеми в добро здраве и запазването на морското биологично разнообразие са важни общи блага, които трябва да бъдат съхранени;

В.  като има предвид, че устойчивите аквакултури – морски и сладководни, крайбрежни и в открито море, са важна част от сектора на рибарството

Г.  като има предвид, че дребномащабният риболов играе особено важна роля за икономическия, социален, екологичен и културен живот, нещо което трябва да бъде надлежно отчетено и оценено в рамките на ОПОР; като има предвид, че крайбрежните общности бяха сериозно засегнати от спада в сектора на рибарството като цяло, който има тежко въздействие върху малките риболовни пристанища в ЕС;

Д.  като има предвид, че реформираната ОПОР следва да гарантира екологичната, социалната и икономическата устойчивост на сектора на рибарството в различните хидрографски басейни, също така посредством въвеждането на модела на децентрализирано управление, който приближава центровете на вземане на решения към действителните области на дейност и увеличава отговорностите на заинтересованите страни;

Е.  като има предвид, че секторът на рибарството включва дейности, зависещи от функциониращи екосистеми, което означава, че изобилните рибни запаси и морските екосистеми с добър екологичен статус са от същностно значение за дългосрочната устойчивост на добива, преработката и търгуването с рибни продукти;

Ж.  като има предвид, че европейският сектор на рибарството допринася за социалното развитие посредством създаването по пряк и косвен път на работни места, както и за икономическия растеж в Европа, като предоставя ежегодно 6,4 милиона тона риба;

З.  като има предвид, че мултифункционалността на сектора на рибарството бива отразен в различни области, например посредством въздействието върху социално-икономическите, историческите, културните, научните и екологичните въпроси;

И.  като има предвид, че въздействието на рибарските дейности се простира главно върху крайбрежните области и островите, като допринася за тяхното ефективно управление и тяхната социална и икономическа динамика; като има предвид, че това е от особено значение за техните общности, които се намират често в необлагодетелствано положение в резултат на недостига на работни места и слабостта на местните икономики;

Й.  като има предвид, че реформираната ОПОР следва да бъде тясно свързана с други ключови инициативи на ЕС в областта на морското дело, и по-специално с тези, посочени в съобщението на Комисията, озаглавено „Интегрирана морска политика за Европейския съюз“ (COM(2007)0575), което гласи че европейският сектор на рибарството може също да инициира и стимулира широк набор от научни проучвания, които задълбочават нашите познания за океанографската динамика, екосистемите и биологията на водните видове, които пряко или косвено са засегнати от рибарската дейност;

К.  като има предвид, че един динамичен и добре управляван рибарски сектор би могъл да има нарастващ принос към европейското общество и икономика и по този начин да играе значителна роля в стратегията „Европа 2020“;

1.  Подчертава, че рибарството е важен промишлен сектор в ЕС, който осигурява на европейските граждани висококачествени храни и създава икономическа и социална добавена стойност за Европейския съюз; по тази причина счита, че реформираната ОПОР трябва да гарантира устойчивата експлоатация на рибните ресурси и запазването на рибните запаси на здравословно равнище, така че риболовната дейност да може да продължи да се осъществява в нейните традиционни зони и общности в дългосрочен план;

2.  Счита, че екологичната, икономическата и социалната устойчивост представляват важни цели на ОПОР и изтъква, че с най-висок приоритет за ОПОР следва да бъде изграждането на устойчив сектор на рибарството с цел гарантиране на запазването на екологичните, социалните и икономическите ползи от риболова за настоящото и следващите поколения;

3.  Изтъква, че при подходящо управление секторът на рибарството може да има по-голям принос към европейското общество по отношение на продоволствена сигурност, заетост, поддържане на динамични риболовни общности и по много други начини; подчертава, че наличието на здрава рибна популация, морските екосистеми в добро здраве и запазването на морското биологично разнообразие са сами по себе си общи блага, които се създават само ако рибните запаси се управляват по устойчив начин и се свежда до минимум ненужното отрицателно въздействие върху околната среда;

4.  Счита, че е от решаващо значение да отчетем, че моретата – представляващи повече от две трети от повърхността на нашата планета – представляват ресурс, който играе ключова роля в производството на други природни ресурси (например рибните ресурси); също така счита, че е от стратегически съществено значение ОПОР да включва ясни и точни мерки с цел да гарантира, че може да изпълни своята стратегическа роля посредством един екосистемичен подход;

5.  Подчертава, че ОПОР допринася за постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“ за биологично разнообразие и на целта на ЕС да се преустанови загубата на биологично разнообразие и влошаването на екосистемните услуги в ЕС до 2020 г. посредством приемането на мерки за гарантиране на устойчиво рибарство, предприемането на предпазни мерки за премахване на разрушителния риболов, гарантирането на възстановяването на свръхексплоатираните рибни запаси и предприемането на мерки за защита на видовете, които не са обект на риболов;

6.  Припомня, че на икономическо равнище се оценява, че секторът на рибарството (в това число аквакултурите) генерира 34,2 милиарда евро годишни доходи и че на социално равнище той създава над 350 000 работни места нагоре и надолу по веригата в секторите на риболова, преработката на улова и предлагането на пазара, по-специално в крайбрежните и отдалечените региони и островите;

7.  Подчертава, че секторът на рибарството има мултифункционално измерение и че, извън трите си традиционни области на дейност и видимото си въздействие на икономическо, екологическо и социално равнище, също така играе важна роля в редица други области, например околната среда, културата, отдиха и туризма, науката, енергетиката и образованието, и изтъква по-специално значението в тази връзка на сектора на дребномащабния риболов;

8.  Призовава Комисията надлежно да отчете факта, че секторът на рибарството играе важна роля в следните области:

9.  Подчертава, че благодарение на мултифункционалното си измерение секторът на рибарството предоставя на общностите общи блага, които са от полза за гражданите на ЕС като цяло, а не само за тези, които пряко или косвено са свързани с рибарството – принос, който трябва да бъде признат и ценен; отбелязва също така, че значителен брой от гражданите на ЕС, по-специално живеещите в крайбрежните зони, се възползват от многофункционалността на рибарската дейност; счита, че многофункционалността на сектора на рибарството следва да бъде взета предвид в пълна степен в плана за финансиране на ОПОР; подчертава, че производството на тези допълнителни публични блага не трябва да се използва като основание за отсрочване на необходимите реформи на ОПОР;

10.  Настоятелно призовава Комисията да подпомага малките рибарски пристанища, сериозно засегнати от спада в разтоварването на плавателни съдове в резултат от прекомерния улов;

11.  Подчертава, че секторът на рибарството (който обхваща както устойчивия риболов в открито море, така и аквакултурите) е един от най-важните стълбове на продоволствената сигурност в Европейския съюз и в това му качество неговата устойчивост и стабилност трябва да бъдат гарантирани от реформата на ОПОР, така че в бъдеще да бъде в състояние да осигурява риболовни продукти със задоволително качество и в задоволително количество за удовлетворяване на потребностите на над половин милиард граждани на ЕС;

12.  Подчертава потенциала на устойчивите морски и сладководни аквакултури да допълват ролята на рибарството за допринасяне в съществена степен за продоволствената сигурност в ЕС; подчертава, че е необходима специфична политика, за да се гарантира екологичната устойчивост на сектора на аквакултурите; призовава Комисията да определи общи критерии за качеството по отношение на аквакултурите, които да се спазват навсякъде в ЕС и които да отчитат екологичното и социалното въздействие на аквакултурите; призовава освен това Комисията да гарантира, че вносните продукти от аквакултури са произведени съобразно съответните стандарти за устойчивост и качество на ЕС, тоест екологичните стандарти или стандартите за хуманно отношение към животните;

13.  Отбелязва, че въпросът за любителския риболов не се засяга в предложението на Комисията, представено на 13 юли 2011 г.; подчертава, че той следва да бъде разгледан отделно в рамките на процеса на реформа на ОПОР;

14.  Подчертава, че по-нататъшното разнообразяване на дейностите, които са пряко или косвено свързани с рибарството, би могло да спомогне да се забави напускането на сектора от страна на работещите в него, да се съхранят живи регионалните обичаи и традиции и да се спре обезлюдяването на някои крайбрежни зони;

15.  Подчертава, че управлението на рибарството във все по-голяма степен се основава на научни данни, което стимулира приложните изследвания в тази област, насърчава знанията и стимулира технологичното развитие и иновациите в съответствие със стратегията „ЕС 2020“ за насърчаване на интелигентния растеж;

16.  Подчертава, че секторът на рибарството зависи изцяло от здравето на популациите и от баланса на екосистемата, така че реформата на ОПОР трябва отново да се фокусира върху ролята на този сектор като пазител и управител на морските ресурси, с цел създаване на по-ефективна, по-екологична и по-конкурентоспособна икономика в съответствие със стратегията „ЕС 2020“ за насърчаване на устойчивия растеж;

17.  Подчертава, че риболовните дейности, разглеждани във всичките им измерения, включително аквакултурите, преките и косвените им въздействия, както и общите блага, произведени от риболовната дейност, гарантират социалното и териториално сближаване и насърчават професионалното обучение и социалния и икономически динамизъм в съответствие със стратегията „ЕС 2020“ за насърчаване на приобщаващия растеж;

18.  Подчертава, че секторът на рибарството, както сам по себе, така и посредством интегрираната морска политика (ИМП), трябва да допринася за постигането на целите на „Рио +20“ за отворена икономика, а също така и за създаването на работни места и за изкореняването на бедността;

19.  Заявява, че риболовните дейности играят важна роля в по-широкия контекст на ИМП и представляват ключов елемент в политиките за морско пространствено планиране, както и в рамките на Европейския фонд за морско дело и рибарство;

20.  Изисква от Комисията да признае многофункционалността на сектора на рибарството и стойността на неговото производство на широк набор от общи блага;

21.  Отправя искане към Комисията да гарантира в своите бъдещи политически предложения и решения, че ОПОР допринася за всеобщите политически цели като стратегията „ЕС 2020“; счита, че този изключително важен процес на реформиране на общата политика в областта на рибарството трябва да признае, че тази политика е източник на развитие в контекста на европейския проект за растеж, и да създаде условията, позволяващи ѝ да развие пълния си потенциал; отправя искане към Комисията да вземе под внимание специфичните характеристики на рибарството и крайбрежните региони при изготвянето и изпълнението на тези политики;

22.  Призовава Комисията да включи в реформираната ОПОР понятието за „обвързаност с условия“, което вече се използва в рамките на общата селскостопанска политика, с цел да гарантира положителна дискриминация за екологосъобразните риболовни практики, например посредством по-добър достъп до фондовете;

23.  Отправя искане към Комисията, с цел насърчаване на развиването на паралелни дейности, да намери законно решение, позволяващо на рибарите да си създават други източници на доходи в рамките на широкия набор от „дейности, свързани с рибарството“, без да им бъдат налагани финансови санкции;

24.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59. (2) ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19.

Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2012 г. относно неотдавнашните политически събития в Унгария (2012/2511(RSP))

P7_TA(2012)0053 B7-0095/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 2, 3, 4, 6 и 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), членове 49, 56, 114, 167 и 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита на правата на човека, които разглеждат зачитането, насърчаването и защитата на основните права,

–  като взе предвид Основния закон на Унгария, приет на 18 април 2011 г. от Държавното събрание на Република Унгария и влязъл в сила на 1 януари 2012 г. (наричан по-долу „новата конституция“), и преходните разпоредби на Основния закон на Унгария, приети на 30 декември 2011 г. от Държавното събрание (наричани по-долу „преходните разпоредби“),

–  като взе предвид становища № CDL(2011)016 и CDL(2011)001 на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия) относно новата конституция на Унгария и трите правни въпроса, свързани с изготвянето на новата конституция на Унгария,

–  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2011 г. относно закона за медиите в Унгария(1) и резолюцията си от 5 юли 2011 г. относно преработената конституция на Унгария(2),

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно член 7 от Договора за Европейския съюз, озаглавено „Зачитане и насърчаване на ценностите, на които се основава Съюзът“ (COM(2003)0606),

–  като взе предвид учредяването през октомври 2011 г. от Нели Крус, заместник-председател на Европейската комисия, на група на високо равнище относно свободата на медиите и плурализма,

–  като взе предвид изявленията на Съвета и Комисията по време на разискванията в пленарна зала в Европейския парламент на 18 януари 2012 г. относно неотдавнашните политически събития в Унгария, както и изслушването, проведено на 9 февруари 2012 г. от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

–  като взе предвид решението на Европейската комисия от 17 януари 2012 г. да се образува производство за установяване на неизпълнение на задължения от Унгария във връзка с въпроса за независимостта на нейната централна банка и на органите за защита на данните, както и във връзка с мерките, засягащи съдебните органи,

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Европейският съюз се основава на демокрацията и правовата държава като ценности, както се посочва в член 2 от ДЕС, на недвусмисленото зачитане на основните права и свободи, заложени в Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита на правата на човека, и на признаването на правната стойност на горепосочените права, свободи и принципи, което се потвърждава и от предстоящото присъединяване на ЕС към Европейската конвенция за защита на правата на човека;

Б.  като има предвид, че настоящите държави членки и държавите в процес на присъединяване към ЕС, както и самият ЕС, са длъжни да гарантират, че съдържанието и процедурите на законодателството на държавите членки са в съответствие със законодателството и ценностите на ЕС, както е заложено по-специално в критериите от Копенхаген, Хартата на основните права и Европейската конвенция за защита на правата на човека, и че буквата и духът на приетото законодателство не е в разрез с тези ценности и инструменти;

В.  като има предвид, че Унгария прие нова конституция на 18 април 2011 г., като Европейският парламент изрази критичното си отношение към приемането и към определени разпоредби на тази конституция в резолюцията си от 5 юли 2011 г., в която бе отправен призив към унгарското правителство да предприеме мерки във връзка с опасенията и въпросите, повдигнати от Венецианската комисия, както и призив към Европейската комисия да извърши цялостен преглед и анализ на новата конституция и на въведените чрез нея кардинални закони, с цел да провери дали те са съвместими с буквата и духа на достиженията на правото на Общността и по-специално с Хартата на основните права на Европейския съюз;

Г.  като има предвид, че приемането на кардиналните закони предизвика безпокойство по отношение на редица области, по-специално независимостта на съдебните органи, независимостта на централната банка, независимостта на органа за защита на данните, наличието на справедливи условия за политическа конкуренция и смяна на политическата власт, както и т.нар. „закон за стабилност“, съгласно който системата за данъчно облагане на доходите подлежи на одобрение от мнозинство от две трети, и кардиналните закони, които предоставят изключително право на настоящото мнозинство да назначава служители за необичайно дълги мандати, като това се отразява на способността на бъдещите правителства да управляват;

Д.  като има предвид, че новият ръководител на Националния съдебен орган и главният прокурор ще имат правото да разпределят дела на съдилищата, като по този начин се нарушава принципът на право на достъп до съд и на справедлив съдебен процес, както и принципът на независимост на съдебните органи;

Е.  като има предвид, че съгласно новата конституция и нейните преходни разпоредби наименованието на Върховния съд беше променено на „Kúria“ и че 6-годишният мандат на бившия председател на Върховния съд бе прекратен преждевременно след едва две години;

Ж.  като има предвид, че новата конституция предвижда намаляване на задължителната възраст за пенсиониране на съдиите и прокурорите от 70 на 62 години, с изключение на председателя на Kúria и главния прокурор, което е възможно да се окаже дискриминационно и което ще доведе до излизането в пенсия на приблизително 300 съдии, което представлява сериозна намеса в независимото функциониране на съдебните органи;

З.  като има предвид, че съгласно разпоредбите на новата конституция предишната система от четирима парламентарни комисари е заменена със само един комисар, като преждевременно се слага край на 6-годишния мандат на комисаря за защита на данните и свободата на информация и неговите правомощия се прехвърлят на новосъздаден орган, което представлява сериозна намеса в неговата независимост;

И.  като има предвид, че унгарският парламент прие няколко закона с обратна сила, като по този начин се нарушава един от основните принципи на европейското право, а именно да не се приемат закони с обратна сила;

Й.  като има предвид, че неотдавна приетият закон за църквите и вероизповеданията съдържа разпоредби с необичайно ограничителен характер относно регистрацията на църкви и предвижда регистрацията да подлежи на одобрение от парламента с мнозинство от две трети;

K.  като има предвид, че съгласно разпоредбите на конституцията правомощията на Конституционния съд на Унгария за преразглеждане на свързаните с бюджета закони бяха ограничени в значителна степен;

Л.  като има предвид, че големият брой въпроси, прехвърлени за подробно уреждане в обхвата на кардиналните закони, чието приемане изисква мнозинство от две трети, включително въпроси, които би следвало да се уреждат чрез обикновен политически процес и които поначало се решават с обикновено мнозинство, е повод за безпокойство, както бе посочено в доклада на Венецианската комисия;

M.  като има предвид, че Вивиан Рединг, заместник-председател на Европейската комисия, подчерта намерението на Европейската комисия да провери дали новата организация на съдебната система в Унгария се отразява на независимостта на съдебните органи; като има предвид, че Нели Крус, заместник-председател на Европейската комисия, и Vaira Vike Freiberga, ръководител на групата на високо равнище за свободата на медиите и плурализма, нееднократно изразиха своята загриженост във връзка със свободата и плурализма на медиите в Унгария;

Н.  като има предвид, че председателят на Европейската комисия José Manuel Barroso подчерта на 18 януари 2012 г., че освен правните аспекти, има изразено безпокойство по отношение на качеството на демокрацията в Унгария и призова унгарските органи на властта да зачитат принципите на демокрацията и свободата и да ги прилагат не само на теория, но и на практика в политическия и социалния живот на Унгария;

O.  като има предвид, че на 17 януари 2012 г. Европейската комисия започна процедура за установяване на нарушение срещу Унгария по три теми: независимостта на Унгарската централна банка, намаляването на задължителната пенсионна възраст на съдиите, залегнала в Основния закон на Унгария и независимостта на органа за защита на данните; също така поиска от унгарските органи допълнителна информация по въпроса за независимостта на съдебната система;

П.  като има предвид, че в своята резолюция от 15 декември 2010 г. относно състоянието на основните права в ЕС (2009 г.) – действително прилагане след влизането в сила на Договора от Лисабон(3), Европейският парламент призова за „последващи действия във връзка със съобщението от 2003 г. относно член 7 от Договора за Европейския съюз с цел определяне на прозрачен и последователен начин за овладяване на възможните нарушения на правата на човека и подходящо използване на член 7 от ДЕС въз основа на новата структура на основните права“;

Р.  като има предвид, че унгарското правителство и по-специално унгарският министър-председател в своето писмо до Комисията и обръщайки се към Европейския парламент, заяви готовността си да се занимае с разрешаването на проблемите, предизвикали процедурите за установяване на нарушение, да измени съответното законодателство и да продължи да си сътрудничи с европейските институции извън рамките на съдебните процедури;

С.  като има предвид, че Европейският парламент има ролята да наблюдава зачитането на основните права, свободи и принципи във всичките 27 държави членки, както е установено в европейското право;

1.  Изразява сериозно безпокойство по отношение на положението в Унгария във връзка с упражняването на демокрацията, правовата държава, зачитането на правата на човека и на социалните права, системата за контрол и противодействие, равенството и недискриминацията;

2.  Призовава унгарското правителство, в общия интерес на унгарските граждани и Европейския съюз, да се съобрази с препоръките, възраженията и исканията на Европейската комисия, Съвета на Европа и Венецианската комисия по отношение на гореспоменатите въпроси и да измени съответните закони по необходимия начин, при зачитане на основните ценности и норми на Европейския съюз;

3.  Приема за сведение ангажимента на Европейската комисия, Съвета на Европа и Венецианската комисия обстойно да разгледат съответствието на унгарското законодателство не само с буквата, но и с духа на европейското право;

4.  Призовава Европейската комисия, в качеството й на пазител на договорите, да следи отблизо евентуалните изменения и прилагането на споменатите закони и тяхното съответствие с буквата и духа на европейските договори, както и да проведе изчерпателно изследване, с което да гарантира:

5.  Призовава Европейската комисия да изиска становището на Венецианската комисия относно законодателния пакет, състоящ се от новата конституция, преходните разпоредби и кардиналните закони, в неговата цялост и да продължи да работи по тези въпроси заедно със Съвета на Европа;

6.  Възлага на Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, в сътрудничество с Европейската комисия, Съвета на Европа и Венецианската комисия, да следи дали и как се прилагат препоръките на Комисията и на Европейския парламент, посочени в точка 4 от настоящата резолюция, както и да представи своите заключения под формата на доклад;

7.  Възлага на Председателския съвет, в светлината на доклада, описан в точка 6, да прецени дали да бъдат активирани необходимите мерки, включително мерките в съответствие с член 74д от Правилника за дейността и член 7, параграф 1 от ДЕС;

8.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Съвета на Европа, правителствата и парламенти на държавите членки, Агенцията за основните права, ОССЕ и генералния секретар на ООН.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0094. (2) Приети текстове, P7_TA(2011)0483. (3) Приети текстове, P7_TA(2010)0483.

Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2012 г. относно предстоящите президентски избори в Русия (2012/2505(RSP))

P7_TA(2012)0054 RC-B7-0052/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и Руската федерация, което влезе в сила през 1997 г. и чийто срок на действие беше удължен до замяната му с ново споразумение,

–  като взе предвид текущите преговори за ново споразумение, което да осигури нова всеобхватна рамка за отношенията между ЕС и Русия, както и партньорството за модернизация, започнало през 2010 г.,

–  като взе предвид своите резолюции относно Русия, и по-специално резолюцията си от 14 декември 2011 г. относно предстоящата среща на високо равнище между ЕС и Русия на 15 декември 2011 г. и резултатите от изборите за Дума, произведени на 4 декември 2011 г.,(1) и резолюцията си от 7 юли 2011 г. относно подготовката на изборите за Държавна Дума в Русия през декември 2011 г.(2),

–  като взе предвид окончателния доклад от наблюдението на Бюрото за демократични институции и права на човека към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ/БДИПЧ) от 12 януари 2012 г. относно изборите за Държавна Дума от 4 декември 2011 г.,

–   като взе предвид окончателния доклад от наблюдението на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) от 23 януари 2012 г. относно парламентарните избори в Русия и изявлението й относно посещението на следизборната делегация в Русия от 21 януари 2012 г.,

–  като взе предвид консултациите между ЕС и Русия относно правата на човека, и по-специално последната среща, проведена в този контекст на 29 ноември 2011 г.,

–   като взе предвид изявлението на върховния представител на Съюза Катрин Аштън от 6 декември 2011 г. относно изборите за Дума в Руската федерация и речите й от 14 декември 2011 г. в Страсбург относно срещата на високо равнище ЕС–Русия и от 1 февруари 2012 г. относно политическото положение в Русия,

–   като взе предвид изявлението на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпьой от 15 декември 2011 г. след срещата на високо равнище ЕС–Русия,

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че засиленото сътрудничество и добросъседските отношения между ЕС и Русия са от ключово значение за стабилността, сигурността и просперитета на Европа; като има предвид, че изграждането на стратегическо партньорство между ЕС и Руската федерация може да се основава единствено на споделени ценности;

Б.  като има предвид, че продължава да съществува загриженост относно събитията в Руската федерация във връзка със зачитането и защитата на правата на човека и спазването на всеобщо договорените демократични принципи и избирателни правила и процедури; като има предвид, че Руската федерация е пълноправен член на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и следователно е поела ангажимент да защитава принципите на демокрацията и правата на човека;

В.  като има предвид, че на 12 април 2011 г. Европейският съд по правата на човека произнесе решение срещу тромавите процедури за регистрация на политически партии в Русия, които не са в съответствие със стандартите за провеждане на избори, установени от Съвета на Европа и ОССЕ; като има предвид, че ограничаването на регистрацията на политически партии и кандидати ограничава политическата конкуренция и плурализъм в Русия;

Г.  като има предвид, че въпреки неотдавнашните ограничени действия за подобряване на избирателните закони общите правила остават прекалено сложни, и като има предвид, че непоследователното прилагане на правилата дискриминира опозицията;

Д.  като има предвид, че на 22 декември 2011 г. в обръщение към Думата президентът Медведев обяви редица промени в политическата система, в това число създаването на нова независима служба за обществена телевизия, опростени процедури за партиите и кандидатите за президентската длъжност, повторно въвеждане на преки избори за регионалните управители и разследване на изборните измами;

Е.  като има предвид, че според окончателния доклад от наблюдението на ОССЕ/БДИПЧ изборите за Дума от 4 декември 2011 г. не са отговаряли изцяло на стандартите за свободни и честни избори и са били белязани от конвергенция между държавата и управляващата партия и от липса на независимост на изборната администрация, пристрастност на медиите и държавна намеса на различни равнища; като има предвид, че според доклада изборите за Дума са се характеризирали с голям брой процедурни нарушения, прояви на явна манипулация и тежки случаи на добавяне на попълнени бюлетини;

Ж.  като има предвид, че руската организация за наблюдение на избори „Голос“ посочи в своя окончателен доклад, че изборите не са били нито свободни, нито честни, не са изпълнили изискванията на руския избирателен закон и международните избирателни стандарти, а също така не са били спазени основните изборни принципи, а именно същинска надпревара и равни права за всички участващи страни, неутрална администрация, независими избирателни комисии, гласуване съгласно закона и правилен процес на преброяване на гласовете;

З.  като има предвид, че чрез редица масови демонстрации след изборите за Дума на 4 декември 2011 г. хората в Русия изразиха волята си за повече демокрация, включително за свободни и честни избори и всеобхватна реформа на избирателната система, особено т.нар. демонстранти с „бели панделки“;

И.  като има предвид, че политическият плурализъм е в основата на демокрацията и модерното общество и представлява източник на политическа легитимност; като има предвид, че подготовката за изборите за президент трябва да гарантира свободен и честен процес с равни възможности за всички кандидати; като има предвид, че процедурите за регистрация отново са възпрепятствали някои кандидати от участие в изборите;

Й.  като има предвид, че през последните десетилетия отношенията между ЕС и Русия са в процес на развитие и това води до дълбока и всестранна взаимозависимост, която в бъдеще ще се увеличава все повече; като има предвид, че сключването на споразумение за стратегическо партньорство между ЕС и Руската федерация продължава да бъде от изключителна важност за по-нататъшното развитие и задълбочаване на сътрудничеството между двамата партньори;

К.  като има предвид, че Русия на два пъти възпрепятства Съвета за сигурност на ООН да приеме резолюция относно кризата в Сирия, в която се призовава за подкрепа на плана на Арабската лига, който се ползва и от поддръжката на ЕС;

1.  Отбелязва докладите на ОССЕ/БДИПЧ и на ПАСЕ относно изборите за Дума, които гласят, че изборите не са отговаряли на стандартите за провеждане на избори, определени от ОССЕ, и са били белязани от конвергенция между държавата и управляващата партия, процедурни нарушения, явна манипулация и липса на независимост на изборната администрация;

2.  Изразява загриженост във връзка с това, че резултатът от изборите (съставът на Думата) няма да доведе до подобряване на ролята и влиянието на Думата в рамките на политическата система на Русия;

3.  Призовава делегацията си в комитета за парламентарно сътрудничество ЕС–Русия систематично да повдига въпроса за демокрацията, основните права и принципите на правовата държава пред руските партньори; призовава освен това за оценка на дейностите на комитета за парламентарно сътрудничество ЕС–Русия и за задълбочаване на диалога с извънпарламентарната опозиция и гражданското общество;

4.  Отбелязва неотдавнашните призиви за анулиране на изборите за Държавна Дума и призовава руските органи да продължат провеждането на щателни и прозрачни разследвания на всички съобщения за измами и сплашвания, с оглед да бъдат наказани лицата, за които се установи, че носят отговорност, както и да проведат повторно гласуване там, където нередностите бъдат доказани; подчертава, че избирателното право на Русия предвижда обжалване и поправяне на нередностите; посочва обаче, че обработването на жалбите от страна на Централната избирателна комисия се характеризира с липса на прозрачност, като жалбите не са ефективно и своевременно разгледани; изразява съжаление поради факта, че почти 3000 възражения срещу случаи на изборни злоупотреби, измами и нарушения в отделни избирателни райони са отхвърлени от съответните съдилища, а няколко все още са висящи;

5.  Отбелязва обявяването от президента Медведев на всеобхватни промени в политическата система, включително така необходимото опростяване на правилата, уреждащи регистрацията на политическите партии; призовава за поемане на сериозен ангажимент и за решаването на проблемите, свързани със свободата на медиите и свободата на събранията и на изразяване на мнение; отново изразява готовността на ЕС да работи в сътрудничество с Русия, в това число в рамката, предвидена от партньорството за модернизация, с цел да се подобри спазването на правата на човека и основните права, както и ефективността на системата за независимо прилагане на принципите на правовата държава в Русия;

6.  Призовава руското правителство да внесе пакет от законодателни предложения, съответстващи на препоръките на ОССЕ, целящи да се развие истински демократична политическа система и включващи реформи за улесняване на правилата за регистриране както на политически партии, така и на кандидати за президент, като вземе мерки във връзка с ограничаващото прилагане на правилата за регистрация, така че да се даде възможност за наистина свободни и честни избори възможно най-скоро;

7.  Подчертава, че мирните демонстрации в Русия са израз на желанието на руския народ за свободни и честни избори; призовава руските органи да разглеждат неотдавнашните демонстрации като възможност за предприемане на стъпки за осъществяване на необходимите реформи за повече демокрация, политическо приобщаване и правова държава, включително реформата на избирателните закони, в съответствие със стандартите на Съвета на Европа и ОССЕ; настоятелно призовава руските органи да се съобразяват с тези стандарти на практика, с цел да се гарантират свободни и демократични президентски избори през март с равни възможности за всички кандидати;

8.  Осъжда репресивните действия на полицията срещу мирните демонстрации в знак на протест срещу изборните нередности и измами, докладвани от международните наблюдатели и документирани с видеозаписи от обикновени граждани; призовава руските държавни органи изцяло да подкрепят свободата на събранията и свободата на словото в съответствие с конституцията на Руската федерация;

9.  Припомня, че ограниченията на политическия плурализъм по време на подготовката на изборите за Дума бяха един от основните недостатъци на тези избори; изразява загриженост във връзка с недопускането на опозиционните кандидати да участват в изборите за президент на 4 март 2012 г., което допълнително вреди на политическата конкуренция и плурализъм;

10.  Настоятелно призовава руските органи да започнат диалог с опозицията и изразява съжаление относно решението да бъде отказана регистрация за кампанията за избори за президент на Григорий Явлински, което освен това не дава възможност на неговата партия да изпрати свои наблюдатели по места;

11.  Призовава ОССЕ, Съвета на Европа и върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да предприемат последващи действия във връзка с разследванията на нередности, както и да наблюдават отблизо подготовката на президентските избори и прилагането на изборните правила съгласно даденото вече одобрение от руските органи;

12.  Отбелязва, че се очаква 600 международни наблюдатели да наблюдават изборите за президент в Русия (ще присъстват наблюдатели от ОССЕ/БДИПЧ, ПАСЕ, Шанхайската организация за сътрудничество и Общността на независимите държави (ОНД)); подчертава, че следва изцяло да се разгърнат международни и национални мисии за наблюдение на изборите, за да се гарантира ефикасно наблюдение на избирателния процес в съответствие със стандартите на ОССЕ/БДИЧП и на Съвета на Европа; призовава руските органи да се въздържат от намеса и създаване на пречки, за каквито беше докладвано по отношение на изборите за Дума;

13.  Отново призовава разследващата комисия да проведе всестранно и пълно разследване на смъртта на Сергей Магнитски, без области табу, с цел своевременно да представи конкретни изводи и да предприеме всички необходими действия за подвеждане под отговорност на извършителите; призовава, в случай на по-нататъшно бездействие от страна на руските органи, Съветът да разгледа възможността за действия, като например забрана за пътуване в целия ЕС и замразяване на финансовите активи на лицата, за които е доказано, че са виновни за изтезанията и смъртта на Сергей Магнитски, както и за прикриването на случая;

14.  Изразява дълбоката си загриженост във връзка със злоупотребата със законодателството срещу екстремизма, което включва незаконно прилагане на наказателното законодателство срещу организации на гражданското общество като „Мемориал“ и срещу религиозни малцинства като свидетелите на Йехова и Фалун Дафа, както и неправомерната забрана на техните материали на основание екстремистко съдържание;

15.  Твърдо осъжда приемането от Законодателното събрание на Санкт Петербург на закон срещу пропагандата във връзка със сексуалната ориентация; осъжда също така сходните закони, приети в Рязански, Архангелски и Костромски регион; призовава руските органи да спрат да ограничават свободата на изразяване във връзка със сексуалната ориентация или половата идентичност, както се изисква от Европейската конвенция за правата на човека и Международния пакт за граждански и политически права; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител да изрази противопоставянето на Европейския съюз срещу тези закони;

16.  Настоятелно призовава Русия да се присъедини към международния консенсус и да позволи на Съвета за сигурност да предприеме действия въз основа на предложенията на Арабската лига с оглед намиране на решение на кризата в Сирия; подчертава, че в качеството си на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН Русия трябва да приема сериозно своята отговорност за международния мир и сигурност; призовава Русия незабавно да спре всички продажби на оръжия и военно оборудване за сирийското правителство;

17.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и парламента на Руската федерация, Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0575. (2) Приети текстове, P7_TA(2011)0335.

Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2012 г. относно Споразумението между ЕС и Мароко за реципрочни мерки за либерализация по отношение на селскостопанските продукти и рибните продукти (2012/2522(RSP))

P7_TA(2012)0055 RC-B7-0048/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид Барселонската декларация от 28 ноември 1995 г., която положи основата на партньорството между Европейския съюз и южните средиземноморски държави,

–  като взе предвид Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави член ки, от една страна, и Кралство Мароко, от друга страна,

–  като взе предвид решението на Съвета от 14 октомври 2005 г., даващо разрешение за преговори с Мароко относно реципрочни мерки за либерализация по отношение на търговията със селскостопански продукти, преработени селскостопански продукти, риба и рибни продукти,

–  като взе предвид решението на Съвета от 14 декември 2011 г., даващо разрешение за преговори с Египет, Йордания, Мароко и Тунис с оглед на установяването на „задълбочени и всеобхватни“ зони за свободна търговия като част от действащите евро-средиземноморски споразумения за асоцииране с тези държави,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Европейската комисия до Европейския съвет, Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 8 март 2011 г. относно „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“, (COM(2011)0200),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията до Европейския съвет, Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 25 май 2011 г. относно „Нов отговор на промените в съседните държави“ (COM(2011)0303),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения (1),

–  като взе предвид процедурата за одобрение съгласно член 207, параграф 4, първа алинея и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на ЕС във връзка с проекта на Споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Кралство Мароко за реципрочни мерки за либерализация по отношение на селскостопански продукти, преработени селскостопански продукти, риба и рибни продукти, за замяна на протоколи № 1, № 2 и № 3 и приложенията към тях и за изменение на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Кралство Мароко, от друга страна (15974/2010),

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че развитието на политическата обстановка в Южното Средиземноморие след събитията от Арабската пролет наложи сериозна, ефективна и бърза реакция от страна на ЕС;

Б.  като има предвид, че укрепването на търговските отношения и балансираната и постепенна либерализация на търговията с държавите от Южното Средиземноморие са важни компоненти на тази реакция;

В.  като има предвид, че търговията и инвестициите са двигателите на растежа и подпомагат намаляването на бедността, обединяват хората, укрепват връзките между нациите и допринасят за политическата стабилност;

Г.  като има предвид, че член 16 от Споразумението за асоцииране между ЕС и Кралство Мароко, влязло в сила на 1 март 2000 г., предвижда Европейската общност и Мароко да осъществят постепенно по-голяма либерализация във взаимната търговия със селскостопански продукти, преработени селскостопански продукти, риба и рибни продукти;

Д.  като има предвид, че ЕС отбелязва значителен излишък по салдото на търговията със стоки с Мароко, който достигна 5,9 милиарда евро през 2010 г.;

Е.  като има предвид, че ЕС има значителен излишък по салдото на търговията си със селскостопански и рибни продукти с държавите от Южното Средиземноморие, надвишаващ 4 милиарда евро, но че по салдото на двустранната си търговия със селскостопански, рибни продукти и преработени храни с Мароко Съюзът има дефицит, който достигна 871 милиона евро през 2010 г.; като има предвид, че търговията със селскостопански продукти и рибни продукти представлява около 18 % от износа на Мароко;

Ж.  като има предвид, че селското стопанство представлява между 15 и 20 % от БВП на Мароко, 12 % от неговия износ и в него са заети 38 % от работната сила в страната, с върхови стойности от 75 % в селските райони; като има предвид, че това показва, че стабилността и разрастването на този сектор са от изключително значение за политическата стабилност на страната;

З.  като има предвид, че проектът за споразумение либерализира с незабавен ефект 55 % от митата върху селскостопанските и рибните продукти от Мароко (като това представлява повишаване на дела спрямо 33 % досега), както и 70 % от митата върху селскостопанските и рибните продукти от ЕС за период от 10 години (повишаване в сравнение с предишния 1 %);

И.  като има предвид, че контролът върху чувствителни продукти и строгото прилагане на квоти са от съществено значение за балансирано функциониране на споразумението;

Й.  като има предвид, че селскостопанските стоки от трети държави, внасяни в ЕС, трябва да спазват санитарните и фитосанитарните правила на Съюза;

К.  като има предвид, че Мароко е една от четирите южносредиземноморски държави, за които Съветът е одобрил указания за водене на преговори за задълбочено и всеобхватно споразумение за свободна търговия (ЗВССТ); като има предвид, че търговията със селскостопански продукти ще представлява част от тези преговори;

Общи съображения

1.  Счита, че отварянето на пазарите и постепенната интеграция във вътрешния пазар на ЕС могат да бъдат могъщи инструменти за развитието на държавите от Южното Средиземноморие и помагат в борбата за намаляване на разпростиращата се бедност и безработица, в които се коренят икономическите, миграционните проблеми и проблемите със сигурността в региона; счита, че за осъществяването на този потенциал ЕС трябва да е готов да направи достатъчно отстъпки по отношение на търговията;

2.  Припомня поетия от ЕС ангажимент след Арабската пролет за подкрепа на държавите от Южното Средиземноморие в процеса на преход към демокрация, чрез използване на търговски и икономически инструменти за създаване на по-голяма свобода и икономически възможности; счита, че държавата Мароко е предприела значителни стъпки за консолидиране на демокрацията, чрез реформа на Конституцията и провеждане на честни избори; в този контекст приветства споразумението като положителна стъпка за подкрепа на политическата стабилизация и взаимно устойчивото икономическо развитие;

3.  Счита, че е от съществено значение търговските и инвестиционните инициативи да се стремят да бъдат ползотворни за всички групи на обществото и да бъдат по-специално насочени към МСП и дребните земеделски производители; в тази връзка отбелязва, че над 80 % от земеделските производители в Мароко притежават по по-малко от пет хектара земя, и следователно приветства подкрепата на Мароканската конфедерация за селско стопанство и развитие на селските региони (Comader) за споразумението; припомня, че продоволствената сигурност има социално, екологично и културно измерение, в допълнение към икономическите й аспекти;

Споразумението

4.  Подчертава, че предвид значението и тежестта на селскостопанския сектор в Мароко, по-специално като източник на заетост, споразумението играе ключова роля за икономическото развитие на страната, както и за неговата политическа стабилизация, тъй като то предоставя нови възможности за износ в ЕС, който е основният чуждестранен пазар за мароканските продукти; счита, че то ще предостави и възможности за селскостопанския отрасъл на ЕС, особено в сектора на преработените храни; посочва, че износителите от ЕС в крайна сметка ще извлекат полза от премахването на мароканските мита за внос за 70 % от селскостопанските и рибните продуктови линии – мярка, която ще спести приблизително 100 милиона евро годишно от мита, след като бъде изцяло приложена;

5.  Приветства допълнителните нетарифни мерки, включени в споразумението, като например бъдещи преговори за предоставяне на допълнителна защита за европейските географски указания, засилените защитни механизми и санитарните и фитосанитарните мерки; освен това припомня, че ЕС и Мароко са договорили механизъм за уреждане на спорове, който позволява на всяка от страните да получи обезщетение, ако другата страна не зачита условията на споразумението;

6.  Изтъква безпокойството, изразено от определени сектори в ЕС относно увеличените квоти с нулево мито за внос на чувствителни продукти като плодове и зеленчуци; следователно призовава Комисията да представи оценка на въздействието върху европейските производители и по-специално върху доходите на земеделските производители, и да информира редовно Парламента във връзка с това;

7.  Изразява загриженост от постоянните оплаквания от страна на европейските промишлени групи, които твърдят, че в системата за входни цени съществуват злоупотреби, и изисква гаранции, че ЕС ще регулира правилно увеличените тарифни квоти, предвидени в споразумението, и че няма да има неправилно тълкуване на правилата за прилагането на механизма за входни цени; изтъква, че европейските стопански субекти са отправили оплаквания до Европейската служба за борба с измамите и до комисията по петиции на Парламента и че тази комисия е поискала от Комисията да промени системата за входни цени, за да спре измамите; в тази връзка отбелязва предложенията за привеждане на правилата за прилагане на системата за входни цени в съответствие с Митническия кодекс на Общността, като част от следващата реформа на ОСП; счита, че това трябва да бъде придружено от промяна в регламента за прилагане относно общата организация на селскостопанските пазари за въвеждане на ефикасни мерки за контрол;

8.  Счита, че споразумението определя специфични институционални структури и механизми, като сътрудничеството с цел да се избегнат сътресения на пазара, експертни групи, организирани от Комисията с трети страни, в това число Мароко, подкомисията по търговията със селскостопански продукти, създадена във връзка с управлението на споразумението за асоцииране, обмен на информация относно политиките и на данни за производството, както и предпазната клауза по член  7 от протокола; призовава Комисията да използва тези механизми при необходимост;

По-широк кръг от търговски и икономически въпроси

9.  Подчертава, че достъпът до вътрешния пазар на ЕС следва да се обуславя от спазването на определени санитарни, фитосанитарни и екологични стандарти, и приветства положителния доклад на Хранителната и ветеринарна служба, изготвен през 2011 г.; приветства факта, че споразумението набляга на санитарните и фитосанитарните мерки и призовава за това, техническата помощ да има централно място в преговорите за задълбочено и всеобхватно споразумение за свободна търговия (ЗВССТ); изисква от Комисията да насърчава прилагането на еквивалентни мерки и контрол между Мароко и Европейския съюз по отношение на стандартите в областта на околната среда и безопасността на храните, с цел да се гарантира лоялна конкуренция между двата пазара;

10.  Приветства реформите в селскостопанския сектор в Мароко, а именно „Зеления план“, изготвен специално с цел подкрепа на дребните земеделски производители, като им предоставя достъп до модерни технологии и инвестиции; призовава за непрекъсната подкрепа от ЕС за подобряване на производствените методи чрез обмен на най-добри практики и за подпомагане на усилията на Мароко в областта на опазването на водите;

11.  Признава, че държавата Мароко е ратифицирала повечето съответни конвенции на Международната организация по труда (МОТ) и наскоро е приела законодателство за обявяване на детския труд за незаконен; въпреки това подчертава, че все още има поле за действие по посока подобряване на положението, свързано със свободата на сдружаване и детския труд; счита, че разпоредбите на ЗВССТ следва да включват помощ при изпълнението на конвенциите на МОТ и ратифицирането на неподписаните основни конвенции на МОТ, напр. Конвенция № 87 за синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране) и инициативите относно корпоративната социална отговорност, като част от главата за устойчивото развитие;

12.  Призовава Комисията да гарантира, че споразумението е напълно съвместимо с международното право и е от полза за всички засегнати групи на местното население;

o
o   o

13.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, делегацията на ЕП за връзки с държавите от Магреб, Бюрото на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието и на правителството и парламента на Мароко.

(1) Приети текстове, P7_TA(2010)0446.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2012 г. относно проекта за решение на Съвета за сключване на Споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Кралство Мароко за реципрочни мерки за либерализация по отношение на селскостопански продукти, преработени селскостопански продукти, риба и рибни продукти, за замяна на протоколи № 1, № 2 и № 3 и приложенията към тях и за изменение на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Кралство Мароко, от друга страна (15975/2010 – C7-0432/2010 – 2010/0248(NLE))

P7_TA(2012)0056 A7-0023/2012

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта за решение на Съвета (15975/2010),

–  като взе предвид проекта на Споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Кралство Мароко за реципрочни мерки за либерализация по отношение на селскостопански продукти, преработени селскостопански продукти, риба и рибни продукти, за замяна на протоколи № 1, № 2 и № 3 и приложенията към тях и за изменение на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Кралство Мароко, от друга страна(15974/2010),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 207, параграф 4, първа алинея, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a), подточка v) от Договора за функционирането на ЕС (C7-0432/2010),

–  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на Комисията по международна търговия и становищата на Комисията по земеделие и развитие на селските райони и на Комисията по рибно стопанство (A7-0023/2012),

1.  Дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Кралство Мароко.

Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2012 г. относно положението в Сирия (2012/2543(RSP))

P7_TA(2012)0057 RC-B7-0068/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид предходните си резолюции относно Сирия,

–  като взе предвид заключенията относно Сирия на Съвета по външни работи от 10 октомври 2011 г., 14 ноември 2011 г., 1 декември 2011 г. и 23 януари 2012 г. и заключенията на Европейския съвет от 23 октомври и 9 декември 2011 г.,

–  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Сирия от 8 октомври 2011 г., 3 и 28 ноември 2011 г. и 2 декември 2011 г., както и от 1 и 4 февруари 2012 г.,

–  като взе предвид Решение 2011/782/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/273/ОВППС(1), както и неговото решение след заседанието на Съвета по външни работи от 23 януари 2012 г. за засилване на ограничителните мерки на ЕС спрямо сирийския режим,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 36/2012 на Съвета от 18 януари 2012 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия и за отмяна на Регламент (ЕС) № 442/2011(2),

–  като взе предвид изявленията на Арабската лига относно положението в Сирия от 27 август 2011 г., 16 октомври 2011 г. и 12, 16 и 24 ноември 2011 г. и от 2 януари и 12 февруари 2012 г., плана за действие от 2 ноември 2011 г. и санкциите на Арабската лига срещу Сирия, приети на 27 ноември 2011 г.,

–  като взе предвид изявлението на председателя на Съвета за сигурност на ООН от 3 август 2011 г.,

–  като взе предвид резолюцията на Третия комитет на Общото събрание на ООН относно положението с правата на човека в Сирийската арабска република от 22 ноември 2011 г.,

–  като взе предвид доклада на независимата международна анкетна комисия относно Сирийската арабска република от 23 ноември 2011 г.,

–  като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека относно положението с правата на човека в Сирийската арабска република от 2 декември 2011 г.,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание, Конвенцията за правата на детето и Незадължителния протокол относно участието на деца във въоръжени конфликти, както и Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид, по които Сирия е страна,

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че от началото на жестоките репресии по отношение на мирните демонстранти в Сирия през март 2011 г. системните убийства, насилието и изтезанията ескалират драматично, а сирийската армия и сили за сигурност продължават да реагират с целенасочени убийства, изтезания и масови арести; като има предвид, че големи и малки градове на територията на Сирия биват подлагани на обсада и бомбардировки от страна на правителствените сили; като има предвид, че достъпът до хранителни и медицински продукти е станал изключително труден; като има предвид, че много сирийци са изправени пред влошаваща се хуманитарна ситуация в резултат на насилието и разселванията;

Б.  като има предвид, че според оценките на ООН броят на смъртните случаи в Сирия е надминал 5 400 в хода на 11-месечния бунт, въпреки че актуализирането на тези данни е трудно, тъй като някои зони, като например части от Хомс, са напълно отцепени; като има предвид, че още хиляди са ранени, поне 69 000 са задържани, от които около 32 000 са пуснати на свобода и около 12 400 са избягали в съседни държави; като има предвид, че Фондът на ООН за децата докладва, че стотици деца са убити и още стотици произволно арестувани, измъчвани и подложени на сексуални злоупотреби, докато са били задържани;

В.  като има предвид, че граждани в рамките на обсадения град Хомс са подложени на масивни продължителни бомбардировки и се страхуват, че режимът подготвя окончателно смъртоносно нападение по суша; като има предвид, че на 12 февруари 2012 г. арабските медии съобщиха, че сирийски танкове и артилерия бомбардират тежко град Хамa, заедно с продължаващото нападение върху Хомс; като има предвид, че в същото време сирийските органи настояват върху отдаването на отпор на „терористични групировки“ и ще продължат до възстановяване на „реда“;

Г.  като има предвид, че множеството обещания за реформи и амнистии, направени от президента Башар ал Асад, така и не бяха осъществени, като режимът загуби доверието и легитимността , с които се ползваше, и това доведе до широко разпространени сред международната общественост призиви за оставката на президента;

Д.  като има предвид, че при изпълнение на жизнено важната задача за предоставяне на независима информация за събитията в Сирия беше убит един френски журналист и беше ранен един журналист от Нидерландия; като има предвид, че сирийските органи продължават да отказват достъп до страната на международните журналисти и наблюдатели; като има предвид, че свидетелските разкази на сирийските бежанци, съобщенията на граждани в Сирия и изображенията от мобилни телефони, разпространени с помощта на самостоятелни спътникови връзки, продължават да бъдат основен източник на информация от страната;

Е.  като има предвид, че Арабската лига реши да търси подкрепата на Съвета за сигурност на ООН за намирането на политическо решение в Сирия; като има предвид, че на 4 февруари 2012 г. Руската федерация и Китай наложиха вето върху резолюция на ССООН, която подкрепя призива на Арабската лига за приобщаващ и мирен, воден от Сирия, политически процес; като има предвид, че на 28 януари 2012 г. мисията за наблюдение на Арабската лига в Сирия беше прекратена поради критично влошаване на положението;

Ж.  като има предвид, че на 18 януари 2012 г. влязоха в сила допълнителни ограничителни мерки срещу сирийския режим, включително забрана на износ на телекомуникационно оборудване за наблюдение, което да бъде използвано от сирийския режим, забрана за участие в редица инфраструктурни проекти и за инвестиции в тези проекти, както и допълнителни ограничения върху паричните преводи и предоставянето на финансови услуги;

З.  като има предвид, че на 23 януари 2012 г. списъкът на лицата, дружествата и организациите, подлежащи на ограничителни мерки от страна на ЕС, беше увеличен с добавянето на 22 лица, отговорни за нарушения на правата на човека, и 8 дружества, подкрепящи финансово режима;

И.  като има предвид, че в отговор на увеличаващото се насилие и сериозните тревоги относно сигурността Съединените американски щати затвориха своето посолство в Сирия; като има предвид, че Франция, Италия, Нидерландия, Испания, Обединеното кралство, Германия и Белгия отзоваха посланиците си; като има предвид, че Съветът за сътрудничество в Персийския залив и Тунис отзоваха своите посланици и решиха да експулсират сирийските посланици от столиците си;

Й.  като има предвид, че от март 2011 г. насам десетки хиляди сирийски бежанци са потърсили убежище в Турция; като има предвид, че Турция играе все по-важна роля в международен план в противопоставянето на насилието в Сирия;

К.  като има предвид, че изключително тежкото положение в Сирия вече оказва отрицателно отражение върху положението в Ливан, като заплашва всеки момент да се разпростре през границата, и следователно ще засегне целия регион с непредсказуеми последствия;

Л.  като има предвид, че Русия продължава да продава оръжие и други военни материали на сирийския режим и че разполага с военноморска база в Сирия; като има предвид, че ЕС е наложил ембарго върху военното оборудване за Сирия и че един руски кораб е бил спрян в Кипър и според кипърските органи след това е достигнал Сирия с фалшиви документи; като има предвид, че обстоятелствата около този инцидент останаха неизяснени официално и публично от службата на върховния представител;

М.  като има предвид, че комисарят на ООН по правата на човека прикани Сирия да бъде призована пред Международния наказателен съд (МНС) във връзка с обвинения в престъпления срещу човечеството след декемврийската специална сесия на Съвета по правата на човека на ООН относно Сирия въз основа на констатации в доклада на независимата анкетна комисия на ООН, а генералният секретар на ООН заяви на 15 януари 2012 г., че пътят на репресиите е „задънена улица“;

1.  Изразява съжаление във връзка с факта, че Русия и Китай упражниха правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН и блокираха проекторезолюцията за Сирия, като по този начин гласуваха против предложението на Арабската лига за мирен преход, което беше възприето от режима на Асад като позволение за засилване на репресиите в страната с използване на тежко въоръжение и безразборна сила срещу невъоръжени граждански лица; отново отправя своя призив към членовете на Съвета за сигурност на ООН, и по-специално Русия и Китай, да спазят отговорността си да гарантират, че жестоките репресии срещу сирийския народ ще спрат незабавно; продължава да подкрепя усилията на ЕС и неговите държави членки в тази област;

2.  Призовава ЗП/ВП да направи всичко възможно да гарантира приемането на резолюция на Съвета за сигурност на ООН, като работи съвместно с Русия и Китай;

3.  Призовава Русия, най-големия чуждестранен доставчик на оръжие за сирийското правителство, незабавно да преустанови доставките на оръжие в Сирия и призовава ЕС да състави черен списък на дружествата, които доставят оръжие за Сирия; призовава всички участници от ЕС в този контекст изцяло да спазват Кодекса за поведение на Европейския съюз относно износа на оръжие, чиято цел е да предотвратява износ на оборудване, което би могло да се използва за вътрешни репресии или да допринася за нестабилността на даден регион;

4.  Отново осъжда категорично бруталните репресии, извършени от сирийския режим срещу населението, и по-конкретно в гр. Хомс; изразява своята дълбока загриженост във връзка със сериозните нарушения на правата на човека, извършени от сирийските органи, включително масови арести, извънсъдебни убийства, произволно задържане, насилствено изчезване, изтезания и малтретиране на задържани лица, в това число и деца; подчертава, че на ранените при репресиите не трябва да се отказват медицински грижи;

5.  Загрижен е поради факта, че според призива на УНИЦЕФ от 7 февруари 2012 г. и доклада на независимата международна анкетна комисия относно Сирийската арабска република от 23 ноември 2011 г., от началото на насилието в Сирия през март 2011 г. около 400 деца са загинали и около 380 – някои от които на възраст под 14 години – са били произволно задържани и подложени на изтезания и сексуално насилие; осъжда категорично всички нарушения на правата на човека, включително правата на детето, извършени от сирийските военни сили и силите за сигурност, и призовава сирийското правителство да прекрати всички нарушения на правата на детето и другите права на човека;

6.  Поднася своите искрени съболезнования на семействата на жертвите; приветства куража и решимостта на сирийския народ и силно подкрепя неговия стремеж да постигне пълно зачитане на демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и основните свободи, както и гаранциите за по-добри икономически и социални условия;

7.  Повтаря призива си към президента Башар ал Асад и неговия режим да предадат незабавно властта, за да позволят осъществяването на мирен и демократичен преход в Сирия;

8.  Настоятелно призовава режима на Асад да прекрати насилието срещу сирийския народ, да изтегли войските и танковете от градовете, да освободи всички задържани протестиращи, политически затворници, защитници на правата на човека, блогери и журналисти, както и да предостави пълен достъп до страната на международните хуманитарни организации и на организациите за защита на правата на човека и на международните медии;

9.  Повтаря призива си за провеждане на бързи, независими и прозрачни разследвания на широко разпространените, систематични и груби нарушения на правата на човека и основните свободи от сирийските органи, военни сили и сили за сигурност, с цел да се гарантира, че на всички лица, отговорни за тези действия, които може да се равняват на престъпления срещу човечеството, ще бъде потърсена отговорност от страна на международната общност; застъпва становището, че в центъра на усилията на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на сирийската криза трябва да стоят ясни механизми за отчетност, и същевременно подкрепя още веднъж призива на върховния комисар на ООН по правата на човека Сирия да бъде призована пред МНС;

10.  Потвърждава подкрепата си за усилията на Арабската лига да сложи край на насилието и да насърчи намирането на политическо решение в Сирия; приветства решението на Арабската лига да засили сътрудничеството си с ООН; отбелязва решението на Арабската лига да прекрати своята мисия за наблюдение в Сирия в отговор на увеличаващото се насилие от страна на органите;

11.  Приветства подкрепата на ЗП/ВП за създаването на контактна група от държави „Приятели на сирийския народ“ за демократични промени в Сирия, в която влизат Турция и членове на Арабската лига; приветства съобщението на ЗП/ВП, че ще вземе участие в първата среща на контактната група в Тунис на 24 февруари 2012 г.;

12.  Призовава Съвета да вземе общо решение за отзоваване от Сирия на всички посланици и за замразяване на дипломатическите контакти със сирийските посланици в държавите членки на ЕС; настоятелно призовава ЗП/ВП да подсили с хуманитарен капацитет делегацията на ЕС в Дамаск и в други страни, където това е необходимо;

13.  Приветства ангажимента на ЕС да продължи да настоява за засилен международен натиск върху сирийския режим; подкрепя решението на Съвета по външни работи от 23 януари 2012 г. да приеме нови ограничителни мерки срещу сирийския режим и призовава за по-нататъшни целенасочени санкции;

14.  Приветства решението на Комисията от 3 февруари 2012 г. да предостави хуманитарна помощ (3 милиона евро) за облекчаване страданията на населението на Сирия и на съседните държави;

15.  Приветства и насърчава продължаващите усилия на сирийската опозиция за обединение както вътре, така и извън страната, да продължи да сътрудничи с международната общност и особено с Арабската лига и да работи за споделена визия за бъдещето на Сирия и преход към демократична система; настоятелно призовава ЕС да засили своята политическа, техническа, комуникационна и хуманитарна подкрепа за опозицията;

16.  Призовава за мирен и истински преход към демокрация, който да отговори на законните искания на сирийския народ и да се основава на приобщаващ диалог на всички демократични сили и компоненти на сирийското общество с цел започване на процес на дълбоки демократични реформи, който отчита необходимостта от гарантиране на национално помирение и следователно е ангажиран да гарантира спазване на правата на малцинствата; призовава ЕС да подкрепи всички усилия на сирийската опозиция да се обедини и да установи ясна програма за демократична Сирия;

17.  Изразява сериозна загриженост във връзка с това, че заплахите от страна на сирийските органи могат да обхванат и дейците на опозицията в изгнание;

18.  Приветства силната подкрепа, изразена от Турция за сирийското население, включително чрез приемане на бежанци по сирийско-турската граница и даване на сирийската опозиция на възможност да се организира; настоятелно призовава ЗП/ВП да положи всички усилия за започване на разговори с Турция, Арабската лига и сирийската опозиция за реда и условията за установяване на хуманитарни коридори на сирийско-турската граница;

19.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, правителството и парламента на Руската федерация, правителството и парламента на Китайската народна република, правителството и парламента на Турция, генералния секретар на ООН, генералния секретар на Арабската лига и правителството и парламента на Сирийската арабска република.

(1) ОВ L 319, 2.12.2011 г., стр. 56. (2) ОВ L 16, 19.1.2012 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2012 г. относно позицията на Парламента относно деветнадесетата сесия на Съвета на ООН по правата на човека (2012/2530(RSP))

P7_TA(2012)0058 B7-0071/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и всички конвенции на ООН за правата на човека, както и факултативните протоколи към тях(1),

–  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно Съвета по правата на човека на ООН, и по-конкретно тази от 10 март 2011 г. относно приоритетите на Парламента във връзка с шестнадесетата сесия на Съвета на ООН по правата на човека и прегледа през 2011 г.(2),

–  като взе предвид делегацията на подкомисията по правата на човека на Европейския парламент, която присъства в Женева по време на шестнадесетата сесия на Съвета на ООН по правата на човека, и нейния доклад пред подкомисията, както и съвместната делегация на комисията по външни работи и подкомисията по правата на човека на 66-та сесия на Общото събрание на ООН,

–  като взе предвид резолюцията си от 7 юли 2011 г. относно външните политики на ЕС в полза на демократизацията(3),

–  като взе предвид Резолюция 16/21 на Съвета на ООН по правата на човека от 25 март 2011 г. относно прегледа на работата и функционирането на Съвета по правата на човека,

–  като взе предвид своята резолюция от 11 май 2011 г. относно ЕС като глобален фактор: неговата роля в многостранни организации(4),

–  като взе предвид предстоящия 7-ми цикъл на Съвета на ООН по правата на човека, по-специално 19-ата сесия, която ще се проведе от 27 февруари до 23 март 2012 г., както и 13-ата и 14-ата сесии на всеобщия периодичен преглед (ВПП), които ще бъдат организирани в хода на 2012 г.,

–  като взе предвид предишните редовни и специални сесии на Съвета на ООН по правата на човека, както и първия цикъл на ВПП, който беше завършен през декември 2011 г.,

–  като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Европейската комисия до Европейския парламент и до Съвета от 12 декември 2011 г. относно „Правата на човека и демокрацията в основата на външните действия на ЕС – към по-ефективен подход“ (COM(2011)0886),

–  като взе предвид член 2, член 3, параграф 5 и членове 18, 21, 27 и 47 от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че зачитането, насърчаването и защитата на всеобщия характер на правата на човека са част от достиженията на правото и етиката на Европейския съюз (ЕС) и представляват крайъгълен камък на европейското единство и цялост(5);

Б.  като има предвид, че текущият преглед на политиката на ЕС в областта на правата на човека следва да допринесе за превръщането на външната му политика в по-активна, последователна и ефективна сила в света;

В.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки следва да гарантират зачитането на правата на човека в собствените си политики, с цел да повишат съгласуваността между вътрешните и външните политики и по този начин да укрепят доверието към ЕС в рамките на Съвета на ООН по правата на човека;

Г.  като има предвид, че всички международни участници трябва да работят за премахване на двойните стандарти и за избягване на селективността и политизацията при разглеждане на въпросите, свързани с правата на човека;

Д.  като има предвид, че Съветът на ООН по правата на човека е единствена по рода си платформа, специализирана по въпросите на всеобщите права на човека, и конкретен форум за разглеждане на правата на човека в рамките на системата на ООН; като има предвид, че на този съвет е възложена важната задача да засилва насърчаването, защитата и зачитането на правата на човека по целия свят;

Е.  като има предвид, че следва да се вземат под внимание последиците от работата в Третия комитет на Общото събрание и в Съвета на ООН по правата на човека за дебата в Съвета за сигурност на ООН;

Ж.  като има предвид, че делегация на подкомисията по правата на човека на Парламента ще вземе участие в 19-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека в Женева, както присъства и през предходните години на сесиите на Съвета на ООН по правата на човека;

1.  Отбелязва текущия процес за потвърждаване на приоритетите на ЕС за 19-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека и приветства определянето на Бирма/Мианмар, Корейска народнодемократична република (КНДР), Сирия, Либия и Иран като ключови проблеми;

2.  Приветства факта, че в дневния ред на 19-ата редовна сесия са предвидени, наред с другото, дискусии по групи в областта на интегриране на въпросите за правата на човека, свобода на изразяване в интернет, свобода на религия или убеждения и съвест, дискриминация и насилие въз основа на сексуална ориентация и полова идентичност, права на човека и ХИВ/СПИН, Декларацията за правата на малцинствата, както и пространни заседания относно правата на детето и изтезанията, правата на човека и борбата с тероризма, изчезванията и произволното задържане; призовава държавите членки да допринесат конструктивно за тези дебати и да покажат ясно, че всеобщите и неделими права на човека се прилагат спрямо хората, независимо от тяхната сексуална ориентация и полова идентичност;

3.  Приветства определянето в рамките на тази сесия на мандати на независим експерт за насърчаване на демократичен и справедлив международен ред, специален докладчик за насърчаване на истината, справедливостта, обезщетенията и гаранциите за ненастъпване на повторно нарушение, специален докладчик относно състоянието на правата на човека в Сирия и независим експерт по състоянието на правата на човека в Судан; отбелязва докладите, които предстои да бъдат представени от специалните докладчици относно, наред с другото, състоянието на правата на човека в КНДР, Иран и Бирма/Мианмар, и докладите относно изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко и унизително отнасяне или наказание, относно положението на защитниците на правата на човека и относно свободата на религия или убеждения; призовава държавите членки да дадат активен принос към тези разисквания;

Работата на Съвета по правата на човека

4.  Приветства засиленото интегриране на правата на човека в работата на ООН, както е видно, например, от значително увеличения брой на прояви на Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека пред Съвета за сигурност – включително и от много умелото представителство на равнище помощник главен секретар в Ню Йорк – или от организирането на годишни дискусии по групи от Съвета на ООН по правата на човека, с цел взаимодействане с ръководителите на управляващите органи и секретариатите на агенциите и фондовете на ООН, както беше поискано в резултат на процеса на преглед; решително насърчава държавите – членки на Съвета за сигурност на ООН, да поискат по-редовно провеждане на основни брифинги от страна на Съвета на ООН по правата на човека, с цел ефективно справяне с нарушенията на правата на човека, които са в основата на многобройните конфликти, разглеждани от Съвета за сигурност на ООН;

5.  Отново призовава държавите – членки на ЕС, активно да се противопоставят на всеки опит за подкопаване на понятието за всеобщност, неделимост и взаимозависимост на правата на човека и активно да насърчават Съвета на ООН по правата на човека да обръща еднакво внимание на въпроса за дискриминацията на всякаква основа, включително въз основа на пол, раса, възраст, сексуална ориентация, религия или убеждения; счита, че следва да бъдат предприети осезаеми и трайни последващи действия на Резолюция 17/19 на Съвета на ООН по правата на човека от 17 юни 2011 г. относно правата на човека, сексуалната ориентация и половата идентичност;

6.  Отново призовава държавите – членки на ЕС, да продължават да дават пример в подкрепянето на всеобщността на работата на Съвета по правата на човека, особено като ратифицират всички приети от него международни инструменти относно правата на човека; изразява по-специално съжаление, че нито една държава – членка на ЕС, не е ратифицирала Конвенцията за защита правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства, че няколко държави още членки не са приели и/или не са ратифицирали Конвенцията за защита на всички лица срещу насилствено изчезване и че само една държава членка е ратифицирала Факултативния протокол към Международния пакт за икономически, социални и културни права, и отново призовава държавите – членки на ЕС, да ги ратифицират;

7.  като същевременно признава скромните подобрения, продължава да изразява загриженост от устойчивостта на „политиката на блоковете“, която продължава да доминира на моменти, като засяга избора на страни и положения, към които се насочва вниманието на Съвета на ООН по правата на човека, и по този начин има отрицателно въздействие върху авторитета и доверието към последния;

8.  Изразява съжаление от факта, че процесът на преглед не е довел до разработване на по-широкообхватни критерии за членство по отношение на ангажиментите и изпълнението във връзка с въпросите за правата на човека; отново призовава за избори на конкурентно начало за всички регионални групи и препоръчва ЕС и неговите държави членки да се противопоставят по ясен начин на практиката на регионалните групи, които представят „чисти избирателни списъци“ (в които броят на кандидатите е равен на броя на местата), и да дадат пример в тази връзка;

Нарушение на правата на човека в държавите от Арабската пролет

9.  Отбелязва възобновяването на членството на Либия в Съвета на ООН по правата на човека и насърчава повторната интеграция на страната; изразява съжаление, обаче, че не беше използвана възможността да се изготвят строги и прозрачни критерии за възстановяване на членството на суспендирани членове, което логично следва да се основава на първоначалните критерии за избор; настоятелно призовава Съвета на ООН по правата на човека без допълнително забавяне да изготви подобни критерии, които да се прилагат в бъдеще, и чието приложно поле да обхваща последователна оценка дали държавата отговаря на критериите да бъде представена в Съвета на ООН по правата на човека на базата на нейната история в областта на правата на човека;

10.  Приветства представянето пред Съвета на ООН по правата на човека през септември 2011 г. на изготвения съгласно резултатите от 15-ата специална сесия първи доклад за Либия, изработен от независимата, международна анкетна комисия; подкрепя разширяването на нейния мандат и очаква окончателния писмен доклад, който ще бъде представен на 19-ата сесия; насърчава изпълнението на препоръките, отправени от анкетната комисия, и изразява силна подкрепа за призива й да бъдат проведени подробни, безпристрастни и публични разследвания на всички твърдения за нарушения на международното право в областта на правата на човека и на международното хуманитарно право по време на конфликта, независимо от извършителите, като се зачитат изцяло съдебните гаранции; счита, че състоянието на правата на човека в Либия продължава да бъде източник на безпокойство, особено що се отнася до условията на задържане и отношението към задържаните, които са държани от различни милиции, без ефективен контрол от страна на временното правителство върху тези бригади, и изисква повишена бдителност и постоянна помощ от международната общност, както беше заявено от Върховния комисар на ООН по правата на човека пред Съвета за сигурност на ООН на 25 януари 2012 г.;

11.  Осъжда остро широко разпространената брутална репресия и системни нарушения на правата на човека от страна на сирийския режим по отношение на неговото население, включително деца, и призовава сирийските органи незабавно да прекратят насилието и да спазват задълженията си съгласно международното право в областта на правата на човека, за да позволят извършването на мирен и демократичен преход;

12.  Приветства организирането на 16-ото, 17-ото и 18-ото специални заседания по инициатива съответно на САЩ, Полша и ЕС, относно състоянието на правата на човека в Сирия; подкрепя препоръките на доклада от ноември и очаква представянето на актуализация на 19-ата сесия, както и интерактивния диалог, който ще бъде проведен на същата сесия;

13.  Приветства решението за създаване на мандат на специален докладчик относно състоянието на правата на човека в Сирия след изтичането на мандата на анкетната комисия; изразява по-специално пълната си подкрепа за призива, отправен от анкетната комисия, Върховния комисар и всички упълномощени лица относно специалните процедури към сирийските органи да сътрудничат изцяло във връзка с разследванията, с цел да се осигури пълна отчетност и да се избягва безнаказаност; приветства всички дипломатически усилия, положени от върховния представител на ЕС/заместник-председател на Комисията Катрин Аштън и от държавите – членки на ЕС, по отношение на Китай и Русия в рамките на Съвета за сигурност на ООН с оглед на незабавното приемане на резолюция относно Сирия; изразява дълбоко съжаление във връзка с това, че поради подновеното вето на Руската федерация и Китай, Съветът за сигурност не е в състояние да подкрепи призива на Лигата на арабските държави за приобщаващ, воден от Сирия политически процес в среда без насилие;

14.  Отново изразява своята загриженост относно състоянието на правата на човека в Бахрейн и призовава държавите – членки на ЕС, да работят в рамките на Съвета на ООН по правата на човека за изготвянето на резолюция относно състоянието на правата на човека в Бахрейн; подчертава необходимостта от последващи действия в рамките на Съвета на ООН по правата на човека относно въпроса за борбата срещу безнаказаността в Йемен след антиправителствените протести през 2011 г., и счита, че амнистиите са в нарушение на международното право в областта на правата на човека, ако възпрепятстват наказателното преследване на лица, които може да са отговорни за престъпления срещу човечеството, геноцид, военни престъпления и тежки нарушения на правата на човека;

15.  Приветства изявленията на комисаря на ООН по правата на човека Navi Pillay, направени през 2011 г., с които настоятелно се призовават египетските органи да сложат край на прекомерната и брутална употреба на сила срещу протестиращите на площад „Тахрир“ и на други места в страната, включително явно неправомерната употреба на сълзотворен газ, гумени куршуми и бойни боеприпаси, както и нейните призиви за започването на независими разследвания относно редица демонстрации и събития;

16.  Призовава ЕС и държавите – членки на ЕС, по повод на втория цикъл на ВПП относно Алжир, да отделят особено внимание на въпроса за насилствените изчезвания, както и да подчертаят липсата на последващи действия от страна на Алжир във връзка с препоръките, приети от органите по Договора по този въпрос; призовава за създаването на конкретен механизъм за последващи действия в това отношение; същевременно призовава ЕС и държавите – членки на ЕС, да изразят своята дълбока загриженост във връзка с неотдавнашното приемане на пет закона, и по-специално репресивния закон относно сдружаването и дискриминационния закон относно жените;

17.  Подчертава необходимостта от международен мониторинг на състоянието на правата на човека в Западна Сахара, не на последно място чрез прибягването до специални докладчици от Съвета по правата на човека;

Други въпроси

18.  Приветства решението за назначаване на специален докладчик относно състоянието на правата на човека в Ислямска република Иран; приветства междинния доклад, представен от специалния докладчик на Третия комитет на Общото събрание на ООН, и очаква разглеждането на доклада на деветнадесетата сесия; настоятелно призовава иранските органи да сътрудничат във връзка с разследванията на специалния докладчик, наред с другото като позволят достъп до страната; призовава за удължаване на срока на мандата на специалния докладчик в светлината на тежкото състояние на правата на човека в Иран;

19.  Поздравява специалните докладчици относно състоянието на правата на човека в КНДР и Бирма/Мианмар за продължаващите им усилия в изпълнението на техните мандати, и призовава за разширяването на тези мандати; приветства първоначалните положителни промени в отношението на Бирма/Мианмар към задълбочаването на сътрудничество със специалните процедури и отново призовава за освобождаване всички останали затворници на съвестта, както и за предприемането на осезаеми действия в борбата срещу безнаказаността в Бирма, най-вече по отношение на престъпленията срещу човечеството, извършени в етническите райони;

20.  Отново изразява призива си към върховния представител/заместник-председател на Комисията и към държавите – членки на ЕС да работят за изготвянето на силна обща позиция на ЕС относно последващите действия след мисията за установяване на фактите за конфликта в Газа, като публично изисква прилагане на своите препоръки и търсене на отговорност за всички нарушения на международното право, независимо от предполагаемия извършител, чрез провеждането на независимо, безпристрастно, прозрачно и ефективно разследване; счита, че в Близкия изток не може да съществува ефективен мирен процес без наличието на отговорност и справедливост;

21.  Изразява подкрепа за неотдавнашното създаване на мандат на независим експерт по правата на човека в Кот д'Ивоар, за да се следи прилагането на препоръките на анкетната комисия и очаква разглеждането на неговия доклад на 19-ата сесия;

22.  Подчертава необходимостта да се предостави допълнителна подкрепа за усилията, насочени към укрепване на процеса на търсене на отговорност в Шри Ланка и продължава да призовава за създаването на анкетна комисия на ООН за всички извършени престъпления, както препоръча експертната комисия по Шри Ланка към генералния секретариат на ООН; приканва правителството на Шри Ланка да отправи покана към специалния докладчик на ООН по насърчаването и защитата на правото на свобода на мнение и на изразяване;

23.  Изразява тревога във връзка с влошаването на състоянието на правата на човека в Казахстан; счита, че докладът на Главната прокуратура относно събитията в Zhanaozen и Shetpe (западен Казахстан) не разглежда в достатъчна степен ролята на държавните органи на Казахстан в насилственото потушаване на протестите на стачкуващите работници в сектора на петрола, техните симпатизанти и поддръжници на 16–18 декември 2011 г., при което загинаха най-малко 17 души; изразява възмущение от последвалите задържания на водещи фигури от опозиционните партии, защитници на правата на човека и журналисти; призовава за независимо международно разследване на събитията и за незабавното освобождаване на всички политически затворници, включително на адвоката на петролните работници Наталия Соколова; подчертава необходимостта от обсъждане на състоянието на правата на човека в Казахстан на предстоящата сесия на Съвета на ООН по правата на човека;

24.  Приветства работата на Службата на Върховния комисар по правата на човека във връзка със състоянието на правата на човека в Демократична република Конго и подчертава необходимостта от повторно създаване на мандат на независим експерт, който да извършва мониторинг на състоянието на правата на човека в Демократична република Конго и да се ангажира заедно с органите в прилагането на препоръките, отправени от международните механизми за защита на правата на човека;

25.  Изисква делегацията на ЕС и държавите – членки на ЕС да се стремят към резолюция на Съвета на ООН по правата на човека относно положението в Еритрея, като се има предвид нежелателната и влошаваща се ситуация що се отнася до свободата на изразяване и свободата на религия или убеждения или свободата на съвестта;

26.  Приветства доклада на Върховния комисар на ООН по правата на човека относно положението в Афганистан, който произтича от работата, извършена от нейната служба в рамките на Мисията на ООН за съдействие в Афганистан (UNAMA); призовава държавите – членки на ЕС да подкрепят публично доклада и да се ангажират в дебата по този доклад в подкрепа на неговите препоръки за укрепване на принципите на правовата държава, борбата срещу безнаказаността, правата на жените и работата на Афганистанският орган по правата на човека; подкрепя установяването на специален докладчик относно състоянието на правата на човека в Афганистан;

27.  Отбелязва, че понятието „отговорност за защита“ навлиза добре в органите на ООН като Съвета за сигурност на ООН, Общо събрание на Организацията на обединените нации и Съвета на ООН по правата на човека ; подчертава, че „отговорност за защита“ е обхватно понятие, което включва повече от чисто военна намеса; отбелязва новото тълкуване, което също излиза на преден план ( „отговорност при защита“), и което беше въведено предимно от някои страни от групата БРИК, по-специално от Бразилия по време на кризата в Либия; насърчава допълнително дебата как органите на ООН, по-специално Съветът за сигурност, биха могли евентуално да използват това понятие, за да осигуряват по-голямо сътрудничество между държавите членки в ситуация на криза; в това отношение подчертава по-специално превантивната роля, която изпълнява Международният наказателен съд, особено неговият прокурор, и възможността за сезиране на Международния наказателен съд от Съвета за сигурност на ООН;

28.  Подчертава необходимостта от международен мониторинг на състоянието на правата на човека в Китай и призовава държавите – членки на ЕС активно да се ангажират в посока установяване на мониторинг в светлината на провала на диалога между ЕС и Китай по въпросите на правата на човека да постигне значими и видими резултати;

29.  Заявява отново, че свободата на мисълта, на съвестта и на религията, включително свободата на всеки да променя или да се отказва от своята религия или убеждения, е основно право на човека; приветства работата на специалния докладчик по свободата на религията или убежденията и изразява съжаление, че на много лица и общности по света е отказано това право; изразява съжаление във връзка с това, че свободата на религията и на изразяване на мнение постоянно се нарушават на територията на историческия Тибет и че като последица от това се увеличава броят на тибетците, извършили наскоро самозапалване като крайна форма на протест срещу потъпкването на техните права и свободи;

30.  Осъжда неотдавнашното изявление на японския министър на правосъдието относно възможното възобновяване на използването на смъртното наказание; приветства решението на Монголия от 5 януари 2012 г. да премахне смъртното наказание, като последваща стъпка след налагането на мораториум върху използването на смъртното наказание през януари 2010 г. и насърчава Съвета на ООН по правата на човека и Общото събрание на ООН да продължават да работят за мораториум и премахване на смъртното наказание на световно равнище;

31.  Приветства решението на парламента на Гватемала да ратифицира Римския статут;

32.  Приветства работата на органа на ООН по въпросите на равенството между половете (ООН – Жени), който следва да влияе върху прилагането и защитата на „достиженията на правото от Пекин“, включително що се отнася до сексуалните и репродуктивните права, както и върху прилагането на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН относно ролята на жените в сферата на мира и сигурността, които са ключови въпроси за ЕС;

Всеобщ периодичен преглед

33.  Приветства факта, че резултатите от прегледа на Съвета на ООН по правата на човека потвърждават, че вторият цикъл на всеобщия периодичен преглед (ВПП) следва да се съсредоточи, наред с другото, върху изпълнението на приетите препоръки в рамките на първия цикъл, но подчертава, че от процеса не следва да бъдат изключвани препоръките, които не са приети от държавата, по отношение на която се извършва прегледа; призовава страните участнички във ВПП да съсредоточат оценката си на трети страни по-специално върху последващите им действия и върху изпълнението на препоръките на органите, създадени съгласно договорите за ООН, и на специалните процедури, като значима политическа подкрепа за този ценен експертен принос;

34.  насърчава държавите – членки на ЕС да предоставят техническа помощ, за да подпомогнат изпълнението на препоръките на ВПП, в съответствие с ангажиментите, поети в рамките на пакета за изграждане на институции на Съвета на ООН по правата на човека и в рамките на изхода от процеса на преглед; посочва Доброволния фонд за финансова и техническа помощ за изпълнението на ВПП като полезен инструмент в това отношение и насърчава другите държави членки да последват примера на Обединеното кралство и Германия по отношение на предоставянето на принос за Фонда;

35.  Счита, че ЕС следва да се стреми да подобри имиджа на процеса на всеобщ периодичен преглед като включи препоръките в двустранни и многостранни диалози с държави членки на ООН;

36.  Приветства разширената роля, дадена, в съответствие с принципите от Париж, на националните органи в областта на правата на човека, които сега имат право да се намесват незабавно след държавата, по отношение на която се извършва прегледа, по време на приемането на резултатите от ВПП в пленарна зала; отново заявява своята подкрепа за НПО, които работят в областта на правата на човека, и за по-голямото участие във ВПП на гражданското общество и на експерти;

37.  Приветства факта, че резултатите от прегледа на Съвета на ООН по правата на човека предвижда подлагане на доброволна средносрочна актуализация по отношение на последващите действия на приетите препоръки и насърчава държавите – членки на ЕС да бъдат водещи със своя пример;

Специални процедури

38.  Отново потвърждава становището си, че специалните процедури са в основата на системата на ООН за правата на човека и че доверието в и ефективността на Съвета на ООН по правата на човека се корени в пълното прилагане на процедурите и в сътрудничеството на Съвета с упълномощените лица;

39.  Приветства факта, че процесът на преглед, осъществяван от Съвета на ООН по правата на човека, потвърди неприкосновеността и независимостта на упълномощените лица като същностни характеристики на процедурите;

40.  Приветства стъпките, предприети в прегледа, извършен от Съвета на ООН по правата на човека, за повишаване на прозрачността при избора и процеса на назначаване на упълномощени лица; приветства, също така, засилената роля в този процес на подбор, която изпълняват националните органи в областта на правата на човека, които отговарят на принципа от Париж;

41.  Изразява съжаление, че капацитетът за ранно предупреждение на специалните процедури не беше допълнително засилен чрез предоставянето на механизъм, който да им позволява автоматично да задействат разглеждането на дадено положение от Съвета на ООН по правата на човека; изразява съжаление, че няма механизъм за проследяване на изпълнението на препоръките, дадени от специалните процедури;

Участие на ЕС

42.  Приветства обявеното увеличение на средствата за Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) и подчертава, че допълнителните средства следва също така да се използват за повишаване на подкрепата за Съвета на ООН по правата на човека; приветства финансовия принос, предоставен за Службата на Върховния комисар по правата на човека от 2007 г. чрез ЕИДПЧ; очаква, че предвид обхвата на новите предизвикателства, които възникнаха напоследък, Комисията може да поиска да увеличи размера на своята годишна вноска;

43.  Отново изразява подкрепата си за активното участие на ЕС в работата на Съвета на ООН по правата на човека, чрез съвместна подкрепа на резолюции, изявления и участие в интерактивни диалози и дебати;

44.  Отново изразява призива си към ЕС и неговите държави членки да гарантират, че правата на човека са надлежно спазвани и във вътрешните политики, за да бъдат избегнати двойни стандарти и за да се повиши съгласуваността между вътрешни и външни политики и за да се увеличи техният морален авторитет на международната сцена; призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията баронеса Аштън да се заеме с въпроса за съучастничеството на дружества от ЕС в злоупотреби с права на човека извън ЕС и да работи за прилагането на система от санкции по отношение на тези дружества или поне да следи тези случаи и да гарантира, че тези дружества не получават субсидии от ЕС или каквато и да е помощ от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД);

45.  Подчертава още веднъж изключителното значение на изработването на обща позиция на ЕС, с цел да се използва колективната тежест на ЕС и неговите държави членки; отбелязва в тази светлина развитието на капацитета на работната група на Съвета „Права на човека“ (COHOM) и усилията за определяне на ключови приоритети, както и усилията за изясняване на разделението на задачите, което ще помогне за развитието на презрегионално влияние и сътрудничество и при лобирането във всички умерени държави, включително между Женева и Ню Йорк; приветства де факто базираната в Брюксел работната група на Съвета „Права на човека“ и предложението за провеждане на годишно заседание на COHOM в Женева; подкрепя усилията за прокарване на „едно послание чрез много гласове“, но изразява съжаление от факта, че търсенето на обща позиция често води до приемане на най-малкия общ знаменател, особено в окончателните заключения на Съвета, и призовава за по-смели, по-амбициозни действия; във връзка с това насърчава ЕСВД, особено делегациите на ЕС в Женева и Ню Йорк, да повишат съгласуваността си, въз основа на провеждането на навременни и по същество консултации, и видимостта на действията на ЕС, за да се повиши доверието в него на световно равнище;

46.  Приветства ангажимента на върховния представител/заместник-председател на Комисията да разработи годишен подход по отношение на определянето на приоритети в рамките на ООН за всички заседания, свързани с правата на човека, в Женева, както и в Ню Йорк, и изтъква необходимостта от тясно сътрудничество между върховния представител/заместник-председател на Комисията и члена на Комисията отговарящ за хуманитарна помощ и гражданска защита, тъй като техните досиета, особено в областта на правата на човека, са тясно взаимосвързани;

47.  Приветства приемането на Резолюция 65/276 от Общото събрание на ООН относно участието на ЕС в работата на ООН като скромно начало на едно по-голямо начинание за увеличаване на ролята на Съюза в работата на организацията в областта на правата на човека; счита, че сега ЕС трябва енергично да настоява да упражнява правата си и да следва амбициозна стратегия за по-нататъшно разширяване на статута си в рамките на ООН;

48.  Приветства конструктивната роля, която ЕС и неговите държави членки изпълняват при прегледа, осъществяван от Съвета на ООН по правата на човека, особено при защитата на независимостта на Службата на Върховния комисар по правата на човека и при подкрепата им за специалните процедури и мандатите за отделни страни; припомня необходимостта от достатъчно финансиране, за да останат отворени бюрата на Службата на Върховния комисар по правата на човека;

49.  Подчертава факта, че капацитета на ЕС за влияние трябва незабавно да бъде подобрен, включително чрез развитието на силни връзки с ключови регионални партньори и всички умерени държави, както и чрез механизъм за осигуряване на подкрепата на върховния представител/заместник-председател на Комисията да лобира за капитали от трети страни;

50.  горещо приветства обръщението на върховния представител/заместник-председател на Комисията към Парламента на 13 декември 2011 г. в отговор на дългогодишния призив на Европейския парламент за създаването на длъжността специален представител на ЕС за правата на човека; подчертава, че упълномощеното лице следва да бъде назначено на експертно равнище и да има доказан опит в областта на правата на човека; настоятелно призовава това назначение да бъде направено възможно най-бързо и да бъдат осигурени достатъчно ресурси, за да се гарантира, че подобен мандат може да бъде изпълнен;

51.  Дава правомощия на своята делегация на деветнадесетата сесия на Съвета на ООН по правата на човека да изрази безпокойството и становищата, изразени в настоящата резолюция; призовава делегацията да докладва на подкомисията по правата на човека за своето посещение; счита за необходимо да продължи практиката на изпращане на делегации на ЕП на съответните заседания на Съвета на ООН по правата на човека и на Общото събрание на ООН;

o
o   o

52.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, Съвета за сигурност на ООН, генералния секретар на ООН, председателя на 66-ото Общо събрание, председателя на Съвета на ООН по правата на човека, Върховния комисар на ООН по правата на човека, както и на работната група на ЕС и ООН, създадена от комисията по външни работи.

(1) Конвенция на ООН против изтезанията, Конвенция на ООН за правата на детето, Конвенция на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания, Международна конвенция за защитата на всички лица срещу насилствено изчезване. (2) Приети текстове, P7_TA(2011)0097. (3) Приети текстове, P7_TA(2011)0334. (4) Приети текстове, P7_TA(2011)0229. (5) Член 2, член 3, параграф 5 и член 6 от Договора за Европейския съюз.

Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2012 г. относно петиция 0924/2011, внесена от Dan Pescod (с британско гражданство), от името на Европейския съюз на слепите (ЕСС)/Кралски национален институт на слепите (КНИС), относно достъпа на слепите до книги и други печатни продукти (2011/2894(RSP))

P7_TA(2012)0059 B7-0062/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 227 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид въпросите от 13 януари 2012 г. до Съвета относно петиция 0924/2011, внесена от Dan Pescod (с британско гражданство), от името на Европейския съюз на слепите (ЕСС)/Кралски национален институт на слепите (КНИС), относно достъпа на слепите до книги и други печатни продукти (O-000005/2012 – B7-0029/2012 и O-000006/2012 – B7-0030/2012),

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че слепите и хората с увредено зрение в Европейски съюз разполагат с изключително ограничен достъп до книги и други печатни документи, тъй като 95 % от всички публикации никога не се преобразуват в „достъпни формати“ като брайлово писмо, едър шрифт или запис;

Б.  като има предвид, че понастоящем не съществува международен правен стандарт за конкретно изключение от правилата в областта на авторското право за презграничното разпространение на формати, които са адаптирани за лицата, страдащи от четивни нарушения;

В.  като има предвид, че комисията за авторското право на Световната организация за авторското право (СОАП) обмисля международен договор за подобряване на достъпа до книги за слепи и други хора с увредено зрение;

Г.  като има предвид, че представителите на Европейския съюз систематично се противопоставяха на правно обвързващ текст, като изразяваха предпочитание към препоръки с необвързващ характер;

Д.  като има предвид, че в своя резолюция от 12 май 2011 г., озаглавен „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“(1), Европейският парламент призова ЕС да застане зад обвързващ договор на СОАП;

Е.  като има предвид, че Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, в частност членове 21 и 30, и Хартата на основните права на Европейския съюз установяват принципите, които се прилагат по отношение на забраната на дискриминацията спрямо хората с увреждания;

1.  Призовава Съвета и Комисията да подкрепят договор на СОАП с обвързващ характер по отношение на авторското право върху книги и печатни продукти за слепи и други хора с увредено зрение;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0240.

Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2012 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване на Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход (2012/2519(RSP))

P7_TA(2012)0060 B7-0061/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите резолюции от 27 октомври 2005 г. относно прегледа на Барселонския процес(1) и от 25 ноември 2009 г. относно евро-средиземноморското икономическо и търговско партньорство в навечерието на 8-та министерска конференция на Евромед по въпросите на търговията(2),

–  като взе предвид Барселонската декларация от 28 ноември 1995 г., която установи партньорство между Европейския съюз и южните и източни средиземноморски страни (ЮИСС), както и работната програма, приета на тази конференция,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Европейската комисия до Европейския съвет, Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 8 март 2011 г. относно „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“, (COM(2011)0200),

–  като взе предвид евро-средиземноморската пътна карта в областта на търговията до 2010 г. и след това, приета от 8-та министерска конференция на Съюза за Средиземноморието по въпросите на търговията през 2009 г.,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията до Европейския съвет, Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 25 май 2011 г. относно „Нов отговор на промените в съседните държави“ (COM(2011)0303),

–  като взе предвид евро-средиземноморските споразумения за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Тунис(3), Израел(4), Мароко(5), Йордания(6), Египет(7), Ливан(8) и Алжир(9), от друга страна, както и Евро-средиземноморското временно споразумение за асоцииране в областта на търговията и сътрудничеството между Европейската общност и Организацията за освобождение на Палестина в полза на Палестинската власт(10);

–  като взе предвид Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО–Турция от 22 декември 1995 г. относно изпълнението на последния етап от митническия съюз (96/142/EО),

–  като взе предвид оценката на въздействието на устойчивостта на Евро-средиземноморската зона за свободна търговия, изготвена от Института за политика и управление на развитието към Манчестърския университет,

–  като взе предвид своята резолюция от 15 март 2007 г. относно създаването на Евро-средиземноморска зона за свободна търговия(11) и съответните констатации, направени в нея,

–  като взе предвид заключенията на евро-средиземноморските министерски конференции и секторните министерски конференции, проведени след започването на Барселонския процес, и по-специално заключенията на 9-та министерска конференция на Съюза за Средиземноморието по въпросите на търговията, проведена на 11 ноември 2010 г.,

–  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 25 февруари 2010 г. по делото Brita GmbH/Hauptzollamt Hamburg-Hafen (C-386/08),

–  като взе предвид Декларацията на ЕС за четвъртото заседание на Съвета за асоцииране ЕС–Израел, проведено на 17–18 ноември 2003 г. в Брюксел,

–  като взе предвид техническото споразумение между ЕС и Израел относно Протокол № 4 към Споразумението за асоцииране ЕС-Израел и съобщението на Комисията до вносителите, озаглавено „Внос, осъществяван от Израел в Общността“(12),

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно Близкоизточния мирен процес, приети на 2985-то заседание на Съвета по външни работи, проведено на 8 декември 2009 г. в Брюксел,

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно датата на прилагане на протоколите относно правилата за произход, предвиждащи диагонална кумулация между Европейския съюз, Алжир, Египет, Фарьорските острови, Исландия, Израел, Йордания, Ливан, Мароко, Норвегия, Швейцария (включително Лихтенщайн), Сирия, Тунис, Турция и Западния бряг и ивицата Газа(13),

–  като взе предвид Споразумението между Европейската общност от една страна и правителството на Дания и местното правителство на Фарьорските острови от друга(14),

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че паневросредиземноморската зона на диагонална кумулация на произхода се основава на множество двустранни протоколи относно правилата на произход, които са твърде сложни за предприятията, особено малките и средни предприятия, и за държавите, поради което те не могат да се възползват от тях,

Б.  като има предвид, че през октомври 2007 г. на евро-средиземноморската търговска конференция на министерско равнище по въпросите на търговията, проведена в Лисабон, се даде зелена светлина за изготвяне на конвенция, която да обедини всички протоколи за паневросредиземноморската зона в един опростен инструмент, като по този начин се улесни използването на паневросредиземноморската кумулация на произхода; като има предвид, че тази конвенция беше одобрена от 9-та министерска конференция на Съюза за Средиземноморието по въпросите на търговията, проведена на 11 ноември 2010 г.,

В.  като има предвид, че географският обхват на тази конвенция е разширен, за да включва също така участниците в процеса на стабилизиране и асоцииране, като по този начин ефективно се умножават ползите от паневросредиземноморската кумулация на произхода,

Г.  като има предвид, че макар и това да са много положителни стъпки, резултатът е, че всяко нарушаване на правилата за кумулация на произхода или тяхното заобикаляне също така би имало по-широко географско въздействие,

Д.  като има предвид, че ЕС е сключил споразумение за асоцииране както с Израел, така и с Палестина, като всяко от споразуменията включва споразумение за свободна търговия, предвиждащо отделни и различни разпоредби за преференциално търговско третиране,

Е.  като има предвид, че Съветът на Европейския съюз заяви повторно в заключението си относно Близкоизточния мирен процес от 8 декември 2009 г., че селищата […] са незаконни според международното право, съставляват пречка пред мира и могат да направят решението за две държави невъзможно,

Ж.  като има предвид, че съгласно позицията на ЕС продукти, внесени от територии, намиращи се под администрацията на Израел от 1967 г. насам, нямат право на преференциално тарифно третиране съгласно Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел,

З.  като има предвид, че начинът на прилагане от страна на Израел на Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел спрямо окупираните територии доведе до неправилно прилагане на законодателството на ЕС, което, както се потвърди в решението на Съда по делото Brita GmbH/Hauptzollamt Hamburg-Hafen, не позволява на митническите органи на държавите членки да предоставят преференциално третиране по силата на Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел на продукти, внесени от окупираните от Израел територии,

И.  като има предвид, че европейските граждани ясно изразиха волята си спрямо продуктите от окупирани територии на Палестина,

Й.  като има предвид, че ЕС среща различни проблеми при прилагането на правилата за произход по отношение на продукти с произход от селища в окупираните територии; като има предвид, че в Декларацията на ЕС за четвъртото заседание на Съвета за асоцииране ЕС–Израел от 2003 г. ЕС подчерта „значението на разрешаването на двустранния въпрос за правилата за произход преди изменянето на протокола за произход“, за да може да се приложи паневросредиземноморската кумулация на произхода; като има предвид, че при липса на такова разрешаване Комисията се стреми да разреши тези проблеми чрез сключване на правно необвързващо двустранно техническо споразумение с Израел, съгласно което Израел включва във всяко доказателство за произход пощенските кодове на местата, в които са били произведени продуктите, като по този начин се дава възможност на митническите органи на ЕС веднага да обложат продукти, произведени в израелски селища, с непреференциални мита,

K.  като има предвид, че такова техническо споразумение съществува между ЕС и Израел, от една страна, и между държавите от ЕАСТ и Израел, от друга; като има предвид, че предложената конвенция по никакъв начин не разширява това споразумение до географската територия, обхваната от конвенцията, и не обвързва други страни,

Л.  като има предвид, че правилата на техническото споразумение вече изискват от Израел и износителите оттам да правят разграничение между производствените операции, извършени в териториите, попаднали под израелска администрация през 1967 г., и производството, осъществявано в международно признатата територия на Държавата Израел,

M.  като има предвид, че конвенцията в настоящия й вид няма да предостави допълнителни средства за правна защита на Европейския съюз или на друга договаряща страна в случаите, при които се счита, че правилата за кумулация не са надлежно изпълнени,

Н.  като има предвид, че митническите органи на отделните държави членки на ЕС са компетентните органи, които извършват проверка на валидността на претенциите относно преференциалния произход на продуктите, внасяни в ЕС; като има предвид, че не е възможно митническите органи, въпреки всичките им усилия, да проверят и контролират всеки документ за доказателство за произход и всяка пратка, внесена преференциално от Израел в ЕС; като има предвид, че конвенцията може да засили това логистично предизвикателство, като увеличи броя на страните партньори, които кумулират изработване или преработване с материали, изнесени от Израел, когато изнасят свои продукти по силата на споразуменията си с ЕС,

O.  като има предвид, че макар и да е необходимо да се обърне по-адекватно внимание на проблема за определянето на действителния произход на продуктите, изнасяни от Израел, този въпрос не следва да забавя социалната и икономическа интеграция на региона като цяло,

П.  като има предвид, че Арабската пролет подчерта необходимостта от справедливи правила, които да позволяват на хората на всяка средиземноморска държава да се възползват в пълна степен от ползите в резултат на собствените им икономически усилия, както и необходимостта ЕС ясно да подкрепи тези усилия; като има предвид, че след Арабската пролет ЕС потвърди своя ангажимент да установи по-тесни търговски връзки с арабските държави,

Р.  като има предвид, че в съвместното си съобщение от 8 март 2011 г. относно „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“ Комисията посочва приемането на конвенцията като един от инструментите за увеличаване максимално въздействието на търговията и инвестициите в региона,

С.  като има предвид, че Евро-средиземноморската зона за свободна търговия не беше реализирана до 2010 г.; като има предвид, че една от основните причини за този неуспех е липсата на социална, търговска и икономическа интеграция Юг-Юг между държавите от Южното Средиземноморие;

Т.  като има предвид, че въздействието на споразумението за страните и региона би могло да бъде много съществено,

1.  Изразява убеждението си, че международната търговия може да бъде двигател за постигане на икономически растеж, за икономическа диверсификация и намаляване на бедността, а всичко това са необходими компоненти на демократизацията на Средиземноморския регион; подкрепя усилията на Европейската комисия за предоставяне на преференциален достъп до вътрешния пазар на Съюза на стоки, произведени и кумулирани в Средиземноморския регион;

2.  Приветства инициативата за опростяване на използването на системата за кумулация на правилата за произход в паневросредиземноморската зона; счита, че Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход е важна крачка към улесняване на търговията и социална и икономическа интеграция в южното съседство;

3.  Изразява загриженост във връзка със статуквото по отношение на създаването на Евро-средиземноморската зона за свободна търговия, която трябваше да се осъществи до 2010 г., но не беше реализирана; изразява съжаление по повод на факта, че различните действащи лица не са постигнали действителен напредък в създаването на необходимите условия; насърчава развитието на двустранно и многостранно икономическо сътрудничество Юг-Юг, което би довело до осезаеми ползи за гражданите на участващите страни и би подобрило политическия климат в региона; признава, че липсата на вътрешно-регионална търговия между страните от Южното Средиземноморие е основна пречка пред този проект; настоява създаването на Евро-средиземноморската зона за свободна търговия да продължи да бъде една от целите на ЕС и неговите южни партньори; разглежда Конвенцията като важна крачка към създаването на зона за свободна търговия и като възможен стимул за търговията Юг-Юг;

4.  Изразява надежда, че новите демокрации, които ще се появят в региона след Арабската пролет, ще насърчават правата на човека и социалните права и ще задълбочават политическия диалог, така че да допринесат за по-благоприятна среда за развитие на вътрешно-регионалната търговия, тъй като липсата на търговия отчасти се дължеше на политиката, прилагана от предишните диктаторски режими; насърчава тези нови демокрации да работят в тясно сътрудничество с Групата от Агадир и да използват напълно потенциала на Конвенцията; призовава Европейската комисия да предостави на тези нови демокрации техническа помощ, която да им позволи да се възползват изцяло от търговските инструменти, с които разполагат, в т.ч. настоящата Конвенция;

5.  Приветства факта, че Конвенцията е единен инструмент, който създава не само необходимата правна рамка за диагонална кумулация сред традиционните партньори от Южното Средиземноморие, но също така включва участниците в процеса на стабилизиране и асоцииране и страните от ЕАСТ, като по този начин дава по-широк географски обхват на кумулацията и създава по-голям пазар за износа в резултат на кумулация;

6.  Изразява съжаление по повод на факта, че Конвенцията не се допълва от механизъм за уреждане на спорове, който да позволява разглеждането на въпроси, свързани с проверката на доказателствата за произход; счита, че Съвместният комитет, създаден по силата на Конвенцията, няма да бъде жизнеспособен инструмент за разрешаване на такива проблеми; отбелязва, че следователно тези проблеми ще трябва да се решават с помощта на двустранни механизми за уреждане на спорове, когато такива съществуват;

7.  Изразява становището, че включването на единен ефективен механизъм за уреждане на спорове, който да позволява бързо и задоволително разрешаване на спорове във връзка с произхода и кумулацията на продукти, е щяло да укрепи значително Конвенцията; приканва Комисията да направи оценка на възможността за включване на подобен механизъм в Конвенцията при преразглеждането й в бъдеще;

8.  Изразява съжаление по повод на факта, че текстът на Конвенцията не предвижда процедура за преразглеждане или ревизия в бъдеще; счита, че за такъв сложен и широкообхватен инструмент като Конвенцията ще бъде от полза да бъде преразгледан в подходящ срок; ето защо призовава Комисията да разгледа възможността за включването на клауза за преразглеждане в Конвенцията;

9.  Подчертава колко е важно сключването на Конвенцията да бъде придружено възможно най-скоро от преразглеждане на правилата за произход, приложими за страните по Конвенцията, и това преразглеждане да се извърши така, че правилата за произход за страните от Южното Средиземноморие да бъдат приведени в съответствие с тези, предложени в новия регламент относно Общата система за преференции (ОСП); счита, че по-неизгодни правила за произход биха подкопали разгръщането на пълния потенциал на Конвенцията и биха се отразили неблагоприятно на южното съседство;

10.  Изразява сериозно безпокойство по повод на практиките, използвани от някои дружества, които продължават за се възползват от условията на Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел, като изнасят стоки, произведени в окупираните територии; изразява съжаление по повод на тази практика и счита, че тя нарушава международната политика на ЕС и представлява злоупотреба с широките възможности за законен преференциален достъп до вътрешния пазар на Съюза; по тази причина призовава Комисията да изготви черен списък на дружествата, които продължават да прилагат тези практики, и да осведоми държавите членки за това;

11.  Припомня, че в решението си по делото Brita GmbH/Hauptzollamt Hamburg-Hafen Съдът на Европейския Съюз потвърди, че митническите органи на внасящите държави членки трябва да откажат преференциално третиране съгласно Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел на продукти, изнасяни в ЕС, които са с произход от окупираните от Израел територии и за които израелските органи не могат да предоставят достатъчно информация, така че да се определи действителният им произход;

12.  Счита, че прилагането на Конвенцията не следва да запазва или създава ситуация, улесняваща или насърчаваща такава злоупотреба с правилата; подчертава, че както е посочено в преамбюла към нея, Конвенцията следва да не води като цяло до по-неблагоприятно положение в сравнение с предишните отношения между партньори по свободна търговия, прилагащи диагонална кумулация; призовава Европейската комисия да работи съвместно с Европейския парламент, така че двете институции да могат да вложат своята политическа воля и политическата си тежест в подкрепа на усилията за намиране на решение по отношение на тази злоупотреба с правилата на вътрешния пазар; приканва Комисията да представи нови предложения за намиране на по-солидно решение на този проблем;

13.  Отбелязва, че ЕС и държавите – членки на ЕАСТ, са сключили техническо споразумение с Израел, което разглежда въпроса за териториалността и предлага някои – макар и ограничени – решения; счита, че решенията, предлагани от това техническо споразумение са незадоволителни; посочва освен това, че тези технически споразумения не са обвързващи за другите страни по Регионалната конвенция; поради това е обезпокоен, че Регионалната конвенция би могла да доведе до множество ситуации, в които други договарящи се страни срещат затруднения да гарантират собствената си кумулация съгласно споразуменията им с ЕС при изработване и преработване на тяхна собствена територия на продукти, внесени съгласно споразуменията им с Израел;

14.  Призовава Комисията да преразгледа и при необходимост предоговори техническото споразумение с цел да го направи по-ефективно и по-опростено; призовава Комисията да потърси решение, което би било приложимо за стоки, внесени от трети страни, които са кумулирали обработка или преработка на тяхната собствена територия с материали, внесени по силата на споразуменията им с Израел; призовава Комисията при преразглеждане на регионалната конвенция в бъдеще да насърчава включването на разпоредби, допринасящи за еднаквото прилагане на принципа за териториалност от всички договарящи се страни;

15.  Отбелязва, че съгласно процедурите, предвидени по силата на понастоящем действащото техническо споразумение между ЕС и Израел, от една страна, и между ЕАСТ и Израел, от друга страна, израелските митнически власти и износители вече правят разграничение между производствени операции, извършвани в израелските селища в окупираните територии и производство, осъществявано в международно признатата територия на Държавата Израел; отбелязва, че в тези процедури не се предвижда известяване относно резултатите от разграниченията, направени от израелските органи и износители, за да могат митническите органи на ЕС да прилагат същите разграничения по правилен, прост и ефикасен начин; призовава Комисията да работи съвместно с митническите органи на държавите членки за намиране на решение, което да спомогне за превръщане на това техническо споразумение в прост, ефикасен и надежден механизъм;

16.  Счита, че с Израел следва да се договори прост, ефикасен и надежден механизъм, който да замести съществуващото техническо споразумение и в съответствие с който израелските износители и митнически органи да прилагат същото разграничение и да указват по ясен и подходящ начин кога са определили статут на произход на продукти въз основа на производствени операции, извършени в териториите, попаднали под израелска администрация през 1967 г.;

17.  Настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че техните митнически органи прилагат ефективно техническото споразумение и духа на решението на Съда на Европейския съюз по отношение на кумулирани израелски продукти, внасяни в ЕС по силата на диагоналната кумулация, предвидена в Регионалната конвенция; счита, че Комисията следва да играе водеща роля в координирането на подобни усилия в рамките на целия ЕС и че също така следва да предприеме стъпки за осведомяване на различните митнически органи на отделните държави членки относно начина на прилагане на техническото споразумение към кумулирани израелски продукти; счита, че митническите органи на ЕС следва да упражняват по-ефективен контрол над прилагането на техническото споразумение, за да се предотврати злоупотреба със системата за преференции;

18.  Тъй като подобна разпоредба не съществува в текста на Конвенцията, изисква от Комисията след три години да извърши оценка на въздействието, за да оцени, наред с останалото, ползата от приемането на Конвенцията и въздействието на кумулацията, постигната по силата на Конвенцията, върху практиката на някои дружества, посочени по-горе;

19.  Подчертава необходимостта от повишаване на осведомеността преди всичко сред деловите среди на държавите от Южното Средиземноморие относно възможностите, които се предлагат от кумулацията, така както е опростена от новата Паневросредиземноморска конвенция; подкрепя Комисията при инициативи, насочени към създаване на такава осведоменост;

20.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на страните по Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход и на председателя на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието.

(1) OВ C 272 E, 9.11.2006 г., стp. 570. (2) ОВ С 285 Е, 21.10.2010 г., стр. 35. (3) ОВ L 97, 30.3.1998 г., стр. 2. (4) ОВ L 147, 21.6.2000 г., стр. 3. (5) ОВ L 70, 18.3.2000 г., стр. 2. (6) ОВ L 129, 15.5.2002 г., стр. 3. (7) ОВ L 304, 30.9.2004 г., стр. 39. (8) ОВ L 143, 30.5.2006 г., стр. 2. (9) ОВ L 265, 10.10.2005 г., стр. 2. (10) ОВ L 187, 16.7.1997 г., стр. 3. (11) ОВ С 301 Е, 13.12.2007 г., стр. 210. (12) ОВ C 20, 25.1.2005 г., стр.2. (13) ОВ С 156, 26.5.2011 г, стр. 3. (14) ОВ L 53, 22.2.1997 г., стр. 2.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2012 г. относно проекта за решение на Съвета за сключване на Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход (11343/2010 – C7-0207/2011 – 2010/0093(NLE))

P7_TA(2012)0061 A7-0026/2012

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта за решение на Съвета (11343/2010),

–  като взе предвид проекта на Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход (09429/2010),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 207, параграф 4, първа алинея и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на ЕС (C7-0207/2011),

–  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на Комисията по международна търговия и становището на Комисията по външни работи (A7-0026/2012),

1.  Дава своето одобрение за сключването на конвенцията;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на страните по Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход и на председателите на Евро-средиземноморската парламентарна асамблея.

Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2012 г. относно бъдещето на програмата за ГМОСС (2012/2509(RSP))

P7_TA(2012)0062 B7-0063/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 ноември 2011 г. относно европейската програма за мониторинг на Земята (ГМОСС) и нейните операции (считано от 2014 г.) (COM(2011)0831),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 29 юни 2011 г., озаглавено „Бюджет за стратегията “Европа 2020' (COM(2011)0500),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2012 г. относно космическата стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите(1),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 31 май 2011 г., озаглавени „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“,

–  като взе предвид устния въпрос към Комисията относно бъдещето на европейската програма за мониторинг на Земята, наречена „Глобален мониторинг на околната среда и сигурност“ (ГМОСС) (О-000325/2011 − B7-0027/2012),

–  като взе предвид 115, параграф 5, и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че програмата за глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС) е една от двете водещи инициативи на Европейския съюз в областта на космоса и има ключова роля за наблюдението на Земята, което е средство от жизненоважно значение за борба с изменението на климата и разрушаването на околната среда, за гражданска защита и сигурност, устойчиво развитие, мобилност и управление на кризи, както и за обезпечаване на важни икономически възможности чрез разработване на услуги надолу по веригата и насърчаване на новаторството;

Б.  като има предвид, че ГМОСС е от съществено значение от политическа, стратегическа и техническа гладна точка за Европа и има доста значима ценова ефективност от точка на икономическите, социалните и технологическите ползи;

В.  като има предвид, че ГМОСС беше създадена като програма на Съюза, финансирана от бюджета на ЕС, и възлиза на 3,2 милиарда евро до 2013 г., под управлението и отговорността на ЕС;

Г.  като има предвид, че липсата на надежден план за финансиране, обезпечаващ дългосрочна и стабилна финансова подкрепа, би довела вероятно до по-високи разходи в дългосрочен план, различия в достъпа до информацията и ползите, които произтичат за европейските граждани, и прекъсване или дори прекратяване на програмата и на предоставянето на данни чрез нея, което в крайна сметка означава, че направените инвестиции до този момент са безплодни и че Европа би загубила своята независимост и технологически напредък в тази важна космическа инфраструктура;

Д.  като има предвид, че на 31 май 2011 г. Съветът отправи искане бюджетът на ЕС да продължи да финансира програмата ГМОСС в съответствие с правомощията на Съюза; като има предвид, че няколко държави членки вече изразиха своите възражения относно това финансирането на ГМОСС да се урежда от междуправителствено споразумение и като има предвид, че поради това предлаганият фонд за ГМОСС няма да набере вероятно необходимото финансиране;

1.  Отбелязва със съжаление факта, че на 30 ноември 2011 г. Комисията единствено публикува съобщение, а не представи законодателно предложение относно ГМОСС, като се има предвид, че настоящият Регламент (ЕС) № 911/2010 обхваща единствено първоначалните операции и изтича в края на 2013 г.;

2.  Изразява несъгласие с насоката, която Комисията е заложила в своето съобщение относно бъдещето финансиране и управление на ГМОСС, като тя цели междуправителствено финансиране на проекта; изразява безпокойство, че тази насока ще бъде от огромен ущърб за бъдещето развитие на програмата, ще доведе до загуба на нейното европейско измерение, противоречи на принципите на прозрачност и пълен, открит и равнопоставен достъп за всички, както и че се възприема като знак за оттегляне на ангажимента на ЕС към тази водеща инициатива;

3.  Не счита, че финансирането на ГМОСС извън многогодишната финансова рамка – предвид структурата на финансиране и управление, предложена от Комисията в нейното съобщение, се явява надеждна възможност;

4.  Изтъква, че несигурността относно бъдещето на програмата ГМОСС и нейното финансиране е в голям ущърб за развитието и разгръщането на пазара на услугите и приложенията, произтичащи от ГМОСС, за които се очаква да способстват за икономически растеж и благосъстоянието на европейските граждани;

5.  Призовава следователно Комисията да внесе своевременно законодателно предложение за дългосрочно управление, финансиране и функциониране на програмата ГМОСС, финансирана от многогодишната финансова рамка, с цел обезпечаване на правилното разгръщане и функциониране на програмата и постигане на нейната пълна оперативност от 2014 г. нататък;

6.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Приети текстове, P7_TA(2012)0013.

Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2012 г. относно смъртното наказание в Беларус, по-специално делата на Dzmitry Kanavalau и Uladzislau Kavalyou (2012/2539(RSP))

P7_TA(2012)0063 RC-B7-0075/2012

Европейският парламент;

–  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2009 г. относно Беларус(1) и другите си резолюции по тази тема, по-специално тези от 15 септември 2011 г.(2), 12 май 2011 г.(3), 10 март 2011 г.(4) и 20 януари 2011 г.(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно Световния ден срещу смъртното наказание(6) и предишните си резолюции относно премахването на смъртното наказание, по-специално тази от 26 април 2007 г. относно инициативата за всеобщ мораториум върху смъртното наказание(7),

–  като взе предвид резолюция 65/206 на Общото събрание на ООН от 21 декември 2010 г., настояваща за мораториум върху прилагането на смъртното наказание, както и неговите предишни резолюции от 2007 г. и 2008 г. относно смъртното наказание,

–  като взе предвид резолюцията относно смъртното наказание на Парламентарната асамблея на ОССЕ, състояла се в периода между 6 и 10 юли 2010 г.,

–  като взе предвид Резолюция 1857 (2012 г.) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 25 януари 2012 г. относно положението в Беларус,

–  като взе предвид изявлението на върховния представител на ЕС Катрин Аштън от 1 декември 2011 г. относно смъртните присъди в Беларус,

–  като взе предвид изявлението на председателя на Европейския парламент Мартин Шулц от 24 януари 2012 г., с което той осъжда смъртната присъда, наложена на Dzmitry Kanavalau и Uladzislau Kavalyou,

–  като взе предвид решението на Съвета на ЕС по външни работи от 23 януари 2011 г. относно ограничителни мерки срещу Беларус,

–  като взе предвид член 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид декларацията от срещата на високо равнище за Източното партньорство, приета в Прага от 7 до 9 май 2009 г., и декларацията относно положението в Беларус, приета по случай срещата на високо равнище за Източното партньорство, проведена на 30 септември 2011 г. във Варшава,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Беларус продължава да бъде единствената държава в Европа, която прилага смъртно наказание и все още изпълнява екзекуции;

Б.  като има предвид, че през юли 2011 г. Aleh Hryshkautsou и Andrei Burdyka бяха екзекутирани, при условие че техните дела бяха все още висящи в Комитета на ООН по правата на човека и че според твърдения на защитници в областта на правата на човека около 400 души са били екзекутирани в Беларус от 1991 г. насам;

В.  като има предвид, че най-скоро произнесените от Върховния съд на Република Беларус смъртни присъди датират от 30 ноември 2011 г. и са срещу Dzmitry Kanavalau и Uladzislau Kavalyou по обвинение за извършване на терористични нападения през 2005 г. във Витебск, през 2008 г. в Минск и през април 2011 г. в метрото в Минск;

Г.  като има предвид, че по достоверна информация от Международната федерация по правата на човека (FIDH) и организацията „Human Rights Watch“ съществуват аргументи, показващи, че прокурорите и Върховният съд на Беларус са провели несправедлив процес, както и че разследването е било белязано от сериозни нарушения на правата на човека и на умишлено пренебрегване на важен доказателствен материал, сочещ невинността на тези двама мъже, и че според наблюдателите по време на процеса е имало сериозни процедурни нарушения в хода на предварителното разследване и на съдебното разглеждане на делото;

Д.  като има предвид, че на Dzmitry Kanavalau и Uladzislau Kavalyou беше отказано правото на достъп до адвокат и че достоверни сигнали посочват използването на мъчения по време на разпитите с цел изтръгване на признания, както и че няма доказателства от криминалистични анализи, свързващи който и да е от двамата мъже с експлозията, и също така че не са открити следи от взривни материали по дрехите или телата на мъжете;

Е.  като има предвид, че всичките важни доказателства, на които разследването се позоваваше по време на процеса, бяха унищожени незабавно, след като Върховният съд обяви своето решение,

Ж.  като име предвид, че съгласно член 14, раздел 1 от Международния пакт за граждански и политически права, ратифициран от Република Беларус, „всеки има право на справедливо и публично разглеждане на неговото дело от компетентен, независим и безпристрастен съд“;

З.  като име предвид, че родителите на г-н Kanavalau са били заплашвани и поставени под наблюдение от служители на тайните служби и че неуниформени лица са били поставени на постоянен пост в близост до дома им, като по този начин са лишили семейството от възможността да общува с външния свят в продължение на месеци,

И.  като има предвид, че смъртното наказание продължава да бъде „държавна тайна“ в Беларус и че съгласно Наказателно-изпълнителния кодекс на Беларус датите на екзекуциите са неизвестни на затворниците с издадени смъртни присъди, на семействата на осъдените и на обществеността; като има предвид, че смъртното наказание се прилага при закрити врати чрез разстрел, че тялото на екзекутираното лице не се предава на неговите роднини за погребване и че мястото на погребване на тялото не се съобщава,

Й.  като има предвид, че сега екзекуцията на г-н Kanavalau и г-н Kavalyou може да бъде извършена във всеки един момент;

К.  като има предвид, че решението на Върховния съд по делото е окончателно и не подлежи на обжалване, като има предвид, че съгласно законодателството на Беларус, петиции за помилване могат да бъдат разглеждани от президента на страната; като има предвид, че Uladzislau Kavalyou е отправил молба за помилване до Александър Лукашенко, като отрича всички обвинения и иска да бъде освободен от наказателна отговорност, но не е получил отговор до този момент;

Л.  като има предвид, че органите на Беларус са подписали Съвместната декларация от срещата на високо равнище в Прага за Източното партньорство, с което са поели ангажимент към „принципите на международното право и на фундаментални ценности, включително демокрацията, върховенството на закона и зачитането на човешките права и основни свободи“;

1.  Отново припомня, че Европейският съюз и други международни институции многократно са призовавали органите на Беларус да премахнат смъртното наказание;

2.  Подчертава факта, че това необратимо, жестоко, нечовешко и унизително наказание, което нарушава правото на живот, е неприемливо; изразява съжаление по повод на продължаващия неуспех на органите на Беларус да предприемат каквито и да е осезаеми стъпки за премахване на смъртното наказание или за незабавно въвеждане на мораториум върху него;

3.  Осъжда смъртните присъди, постановени срещу г-н Kavalyou и г-н Kanavalau, и призовава настоятелно Александър Лукашенко да помилва двамата мъже и да установи мораториум върху всички смъртни присъди и екзекуции с оглед премахване на смъртното наказание от наказателната система, като ратифицира Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, в съответствие с международните стандарти;

4.  Призовава компетентните органи в Беларус да извършат пълно, справедливо и безпристрастно разследване на изложените твърдения по този въпрос, и да осигурят истинска справедливост за жертвите на тези грозни терористични актове;

5.  Настоятелно призовава Съвета и Комисията да използват всички налични инструменти на дипломацията и помощта за сътрудничество, за да работят за премахване на смъртното наказание в Беларус;

6.  Призовава страните от Източното партньорство и Русия да настояват за въвеждане на мораториум върху смъртното наказание в Беларус;

7.  Силно насърчава гражданското общество в Беларус и неправителствените организации да работят за премахване на смъртното наказание;

8.  Призовава органите на Беларус да възобновят започнатата през 2010 г. дейност на парламентарната работна група за смъртното наказание, да приведат националното законодателство в съответствие със задълженията на страната по международни договори за правата на човека и да осигурят безусловното спазване на международно признатите стандарти за провеждане на справедлив процес;

9.  Призовава органите на Беларус да издигнат ролята и дейността на съдебната власт в Беларус без намеса или оказване на натиск от страна на изпълнителната власт, да изпълняват препоръките на специалния докладчик на ООН относно независимостта на съдиите и адвокатите, да осигуряват подходяща публичност на съдебния процес и да спазват ангажиментите, поети в рамките на човешкото измерение на ОССЕ, особено в областта на правовата държава;

10.  Осъжда непрекъснатото преследване на защитници на правата на човека и на членове на демократичната опозиция, както и тормоза, упражняван по политически причини над активисти от гражданското общество и независимите медии в Беларус; изисква незабавното освобождаване на всички лица, осъдени по политически причини, които са лишени от свобода или са подложени на други форми на наказание, включително на Ales Bialiatski, председател на Центъра за правата на човека „Вясна“ и заместник-председател на Международната федерация за правата на човека;

11.  Изисква безусловното незабавно освобождаване на всички политически затворници; приветства решението на Съвета по външни работи на ЕС от 23 януари 2012 г. да разшири критериите за санкции, което ще даде възможност за определяне в бъдеще на лицата, отговорни за сериозни нарушения на правата на човека или за репресии над гражданското общество и демократичната опозиция в Беларус, и отново заявява, че не може да бъде постигнат напредък в диалога между ЕС и Беларус, без да бъде налице напредък от страна на Беларус по отношение на демокрацията, правата на човека и правовата държава, както и преди да са освободени безусловно всички политически затворници и техните граждански права са напълно възстановени, като сред тях са двамата бивши кандидати за президент Mikalai Statkevich и Andrei Sannikau, ръководителите на предизборните кампании на кандидатите за президент на демократичната опозиция, Pavel Seviarynets и Dzmitry Bandarenka, и Syarhey Kavalenka, политически затворник, задържан за предполагаемо нарушение на домашен арест, който е провеждал продължителна гладна стачка, довела до критично влошаване на здравословното му състояние и застрашаваща пряко живота му;

12.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и парламента на Република Беларус, Съвета на Европа, както и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

(1) ОВ C 286 E, 22.10.2010 г., стр. 16. (2) Приети текстове, P7_TA(2011)0392. (3) Приети текстове, P7_TA(2011)0244. (4) Приети текстове, P7_TA(2011)0099. (5) Приети текстове, P7_TA(2011)0022. (6) ОВ C 371 E, 20.12.2011 г., стр. 5. (7) OJ C 74 E, 20.3.2008 г., стр. 775.

Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2012 г. относно Египет: последни събития (2012/2541(RSP))

P7_TA(2012)0064 RC-B7-0079/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции за Египет, по-специално тази от 17 ноември 2011 г. относно Египет, в частност случая с блогъра Alaa Abd El-Fattah(1) ,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., по който Египет е страна,

–  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън от 2 февруари 2012 г. относно трагедията на футболен стадион в Египет и от 1 февруари 2012 г. относно продължаващите действия, насочени срещу гражданското общество в Египет,

–  като взе предвид Споразумението за асоцииране ЕС‐Египет от 2004 г. и плана за действие, договорен през 2007 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 10 октомври 2011 г. и заключенията на Европейския съвет от 23 октомври 2011 г. относно Египет,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и заместник-председателя/върховен представител до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите 25 май 2011 г. относно „Нов отговор на промените в съседните държави“,

–  като взе предвид развитието на европейската политика за съседство (ЕПС) от 2004 г. до сега, и по-специално изготвените от Комисията доклади за напредъка в нейното прилагане,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и заместник-председателя/върховен представител до Европейския съвет, Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“,

–  като взе предвид Насоките на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека от 2004 г., актуализирани през 2008 г.,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.  като има предвид, че положението на НПО в Египет буди тревога; като има предвид, че през октомври 2011 г. беше обявено създаването на комитет за преглед на гражданските институции и НПО с цел затягане на правния контрол върху чуждестранното финансиране на организации на гражданското общество и политически фондации, и впоследствие беше отправено искане към Централната банка да следи всички банкови преводи към и от НПО; като има предвид, че бюрата на 10 организации с чуждестранно финансиране бяха претърсени и тези организации бяха разследвани и впоследствие забранени от Върховния съвет на въоръжените сили на 29 декември 2011 г.; като има предвид, че на 5 февруари 2012 г. ръководеното от военните правителство на Египет обяви, че 19 американски граждани и още 24 други граждани ще бъдат подведени под отговорност като част от наказателно разследване за чуждестранно финансиране на организации с идеална цел, който развиват дейност в Египет; като има предвид, че египетските съдии разследват твърдения за незаконно чуждестранно финансиране на продемократични НПО и политически фондации, и като има предвид, че делата срещу 44 ответници, включително 19 американци, 14 египтяни, петима сърби, двама германци, двама ливанци, един йорданец и един палестинец, са внесени в Наказателния съд на Кайро, като им е забранено да напускат страната;

Б.  като има предвид, че НПО също са обвинени за създаване и откриване на бюра в Египет без разрешение на правителството, въпреки че заявления за регистрация, подадени от организациите в съответствие с относимите норми, са останали неразгледани от египетските органи в течение на повече от пет години; като има предвид, че тези обвинения представляват кулминацията на ескалиращи законови мерки срещу национални и международни НПО в Египет, подход, който е в противоречие с международното право в областта на правата на човека и подкопава усилията за подпомагане на демократичните ценности и за защита на правата на човека;

В.  като има предвид, че поне 74 души бяха убити и стотици бяха ранени при избухването на сблъсъци след футболен мач в Порт Саид между клуба от Кайро „Ал-Ахли“ и местния клуб „Ал Масри“;

Г.  като има предвид, че полицията реагира на сблъсъците учудващо пасивно; като има предвид, че гневът и спекулациите, че сблъсъците може да са били политически мотивирани, във връзка с исканията за край на военното управление, доведоха до улични демонстрации, протестиращи срещу всяка форма на диктатура, било то военна или друга, в дните след трагедията на футболния стадион, което доведе до още загинали и ранени; като има предвид, че полицията продължава да използва срещу протестиращите сълзотворен газ, сачми и гумени куршуми;

Д.  като има предвид, че заместник-министърът на здравеопазването Хешам Шейха нарече трагедията на стадиона най-голямата катастрофа в историята на египетския футбол; като има предвид, че Върховният съвет на въоръжените сили разпореди хеликоптери да транспортират ранени членове на отбора и фенове на гостуващата страна до военна болница; като има предвид, че по-специално в периоди на преход и социални вълнения, спортът следва да играе обединяваща роля, като създава чувство за нормалност и инициира помирение между разединените общности;

Е.  като има предвид, че успехът на европейската политика за съседство (ЕПС) и реформите в областта на правата на човека и по-конкретно правата на жените са зависими от ангажирането на гражданското общество в прилагането на съответните политики;

Ж.  като има предвид, че Върховният съвет на въоръжените сили следва противоречив дневен ред, тъй като законът за извънредното положение все още не е отменен изцяло и все още може да се прилага във връзка със случаи на „разбойничество“, понятие, което подлежи на широко тълкуване и на произволно прилагане; като има предвид, че според международни и национални организации през последните десет месеца на военно управление в Египет няма подобрение в областта на защитата на правата на човека; като има предвид, че цивилни лица продължават да бъдат съдени от военни трибунали и че интернет-автори, журналисти и защитници на правата на човека са подложени на пряк и непряк тормоз, което допринася за нарастващите напрежения и подхранва по-нататъшни масови протести; като има предвид, че Върховният съвет на въоръжените сили не е провел разследвания на сигналите за сексуални посегателства срещу протестиращи от женски пол, включително т.нар. тестове за девственост, смъртни заплахи и други нарушения на правата на човека;

З.  като има предвид, че в проведените между ноември 2011 г. и януари 2012 г. избори за народно събрание партията „Свобода и справедливост“ на Мюсюлманското братство получи 47 % от гласовете, а доминираната от салафистите партия „Ан Нур“ 25 %, което доведе до намаляване на броя на жените членове на народното събрание от 64 на 8; като има предвид, че през юни трябва да се проведат президентски избори; като има предвид, че никакви международни институции, в това число ЕС, не бяха поканени да наблюдават изборите;

И.  като има предвид, че ЕП многократно е призовавал за отмяна на извънредното положение, което е в сила от 1981 г., за укрепване на демокрацията и зачитане на правата на човека и основните свободи в Египет; като има предвид, че Европейският съюз е изразявал многократно ангажимента си в полза на свободата на мисълта, свободата на съвестта и свободата на вероизповедание и е подчертавал, че правителствата имат задължение да гарантират тези свободи по целия свят;

1.  Изразява своята солидарност с египетския народ в този решаващ период от демократичния преход в страната; призовава египетските органи да обезпечат пълното зачитане на правата на човека и основните свободи, включително правата на жените, свободата на вероизповедание, свободата на съвестта и на мисълта, защитата на малцинствата и недискриминация въз основа на сексуална ориентация, свободата на печата и медиите, свободата на сдружаване и на мирни събрания, правото на справедлив съдебен процес, и свободата на изразяване и на словото, тъй като тези права са съществени елементи на развитата демокрация;

2.  Призовава обвиненията в престъпления на НПО и политически фондации да бъдат оттеглени незабавно; призовава египетските органи да гарантират, че всякакви проверки на национални или международни организации на гражданското общество се извършват при пълна прозрачност и безпристрастност и в съответствие с подходящи законови процедури и с международните стандарти в областта на правата на човека и основните свободи; счита, че тази тактика представлява грубо нарушение на правото на свобода на сдружаване, предвидено в член 22 на Международния пакт за граждански и политически права; призовава египетските органи на управление да приемат нов закон за сдруженията в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека, при тясно сътрудничество с неправителствените организации и правозащитните и продемократични групи; изразява пълната си подкрепа за демонстрираната ангажираност и за важната и висококачествена работа, извършвана от тези организации, в подкрепа на гражданското общество и египетския народ, с цел насърчаване на мира, демокрацията и правата на човека;

3.  Изразява съжалението си относно многобройните загинали и високия брой на ранени в Порт Саид и изказва своите съболезнования на семействата на жертвите; призовава за независимо разследване на събитията, довели до трагедията, както и отговорните лица да бъдат изправени пред органите на правосъдието;

4.  Изразява загриженост относно обвиненията за политически мотиви зад сблъсъците и призовава египетските органи незабавно да започнат независимо разследване на събитията от 1 февруари 2012 г.;

5.  Изразява категоричната си подкрепа за реформите, насочени към установяването на демокрация, правов ред и социална справедливост в Египет, в съответствие с волята на египетския народ; отново призовава за цялостно отменяне на извънредното положение; подчертава още веднъж значението на доброто управление, борбата с корупцията и зачитането на правата на човека и основните свободи в Египет; призовава за разяснения по отношение на конституционния процес, неговите срокове и принципи, за да се гарантира, че конституционните норми включват всички лица и не предоставят възможност за дискриминация по отношение на когото и да било в египетското общество; подчертава отново необходимостта върховната власт да бъде незабавно прехвърлена на демократично избрано, гражданско правителство във възможно най-кратки срокове;

6.  Подчертава значението на провеждането на свободни, честни и прозрачни избори и насърчава ЕС и неговите държави членки да продължат да подкрепят и подпомагат органите на управление, политическите партии и гражданското общество в Египет в усилията им за постигане на тази цел; призовава Върховния съвет на въоръжените сили да позволи да независими наблюдатели да присъстват и да извършват мониторинг по време на предстоящите президентски избори; призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да насърчи създаването на специална група с участието на Европейския парламент за подкрепа на процеса на демократичен преход, в съответствие с призова на работещите за демократична промяна, особено по отношение на провеждането на свободни и демократични избори и изграждането на институции, включително развитието на независима съдебна система;

7.  Приветства освобождаването на задържаните интернет-автори Alaa Abd El-Fattah и Maikel Nabil Sanad; подновява призива си към египетските органи да гарантират, че нито един автор на интернет блог, журналист или защитник на правата на човека няма да бъде подложен пряко или непряко на тормоз или заплахи в страната; приветства освобождаването на политически затворници, но при все това отново заявява, че на първо място те не би трябвало да бъдат изправяни пред военни съдилища; поради това счита, че въпросните затворници е трябвало да бъдат по-скоро оправдани, отколкото помилвани;

8.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки и органите на управление на Египет.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0518.

Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2012 г. относно смъртното наказание в Япония (2012/2542(RSP))

P7_TA(2012)0065 RC-B7-0089/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид Резолюция 63/168 на Общото събрание на ООН, която призовава за изпълнение на Резолюция 62/149 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2007 г., съдържаща призив за световен мораториум върху смъртното наказание и изпълнението на смъртни присъди,

–  като взе предвид Резолюция 65/206 на Общото събрание на ООН от 21 декември 2010 г. относно мораториума върху използването на смъртното наказание,

–  като взе предвид насоките на ЕС относно смъртното наказание,

–  като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2007 г. за всеобщ мораториум върху смъртното наказание(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2002 г. относно премахването на смъртното наказание в Япония, Южна Корея и Тайван(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно Световен ден срещу смъртното наказание(3),

–  като взе предвид съвместната декларация на Катрин Аштън, върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, и на Турбьорн Ягланд, генерален секретар на Съвета на Европа, относно Европейския и световния ден срещу смъртното наказание – 10 октомври 2011 г.,

–  като взе предвид декларацията на Европейския съюз от 6 април 2011 г. за премахване на смъртното наказание, с която държавите наблюдателки към Съвета на Европа, включително Япония, се насърчават да премахнат смъртното наказание,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, ратифицирана от Япония през 1999 г.,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Европейският съюз има силен ангажимент да полага усилия за повсеместно премахване на смъртното наказание и се стреми да постигне всеобщо приемане на основния принцип на правото на живот;

Б.  като има предвид, че 2011 г. беше първата година без нито едно изпълнение на смъртна присъда в Япония след 1992 г.; като има предвид обаче, че според съобщения в пресата новият министър на правосъдието Тошио Огава е обявил, че не желае да продължи политиката на „предпазливост“ на своя предшественик Хидео Хираока и би бил готов отново да подписва заповеди за изпълнение на смъртни присъди;

В.  като има предвид, че е постигнат значителен напредък към премахване на смъртното наказание в световен мащаб и все повече нараства броят на страните, които са се отказали от него;

Г.  като има предвид, че един официален ангажимент от страна на Япония, като водеща демокрация в Азия и ключов член на международната общност, за премахването на смъртното наказание не само ще бъде в съответствие с международната тенденция, но и ще изпрати мощен сигнал по целия свят, че правото на живот трябва да се зачита и защитава;

Д.  като има предвид, че в момента в Япония около 130 души са осъдени на смърт и чакат екзекуция;

Е.  като има предвид, че затворниците и техните юридически представители не биват информирани за екзекуцията до самия ден на извършването ѝ, а семействата научават за нея едва след това, което представлява особена жестокост предвид дългите години, които преминават в очакване на екзекуцията;

1.  Приветства факта, че отношенията на ЕС с Япония се основават на споделена вярност към свободата, демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека;

2.  Приветства факта, че в Япония не са изпълнявани смъртни наказания от юли 2010 г. и че в Министерството на правосъдието през 2010 г. беше създадена проучвателна група за смъртното наказание;

3.  Настоятелно призовава министъра на правосъдието Тошио Огава да не одобрява никакви заповеди за изпълнение на смъртно наказание в бъдеще и да подкрепя работата на проучвателната група;

4.  Призовава Япония да продължи да полага усилия за връщане към фактическия мораториум, съществуващ от ноември 1989 г. до март 1993 г., и да насърчи публичните органи, членовете на парламента, организациите на гражданското общество и медиите да започнат национален дебат относно използването на смъртното наказание в страната;

5.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на парламентите на държавите членки, на генералния секретар на ООН и на върховния комисар на ООН по правата на човека, както и на министър-председателя и министъра на правосъдието на Япония и на парламента на Япония.

(1) ОВ С 219 Е, 28.8.2008 г., стр. 306. (2) ОВ С 261 Е, 30.10.2003 г., стр. 597. (3) ОВ С 371 Е, 20.12.2011 г., стр. 5.