Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2012 г. относно пътната карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност (2011/2095(INI))

P7_TA(2012)0086 A7-0033/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112), и придружаващите го работни документи (SEC(2011)0288) и (SEC(2011)0289),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Анализ на възможните варианти след намаляването с 20 % на емисиите на парникови газове и оценка на опасността от изместване на въглеродни емисии“ (COM(2010)0265), и придружаващия го документ (SEC(2010)0650),

–  като взе предвид предложенията за преработване (COM(2011)0656) и изменение на Директивата относно пазарите на финансови инструменти (COM(2011)0652) и Директивата относно пазарната злоупотреба (COM(2011)0651) по отношение на квотите съгласно схемата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ),

–  като взе предвид заключенията от заседанието на Европейския съвет от 23 октомври 2011 г.,

–  като взе предвид пакета от мерки на ЕС в областта на климата и енергетиката,

–  като взе предвид член 9 от ДФЕС („социалната клауза“)

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A7-0033/2012),

А.  като има предвид, че около 90 страни по Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата, в това число бързо развиващи се икономики, които съвместно носят отговорността за над 80 % от емисиите в световен мащаб, са направили едностранни декларации за количествени цели за намаляване на емисиите за цялата икономика, които обаче не са правно обвързващи;

Б.  като взе предвид, че Европейският парламент и Европейският съвет са заявили своята амбиция да осигурят намаление от 80 до 95 % на емисиите на парникови газове в срок до 2050 г.;

В.  като има предвид, че Европейският съюз трябва да съгласува конкретни цели за намаление на емисиите с цел да осигури основата и рамката за необходимите законодателни актове и други мерки;

Г.  като има предвид, че пътната карта показва, че сегашната цел от 20 % във връзка с климата, повече от половината от която може да бъде постигната чрез външни сделки за купуване на намаления на емисии, не е икономически ефективен път за постигане на намаление от 80 % към 2050 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.; като има предвид, че 80 % представляват долната граница на диапазона от 80–95 %, който според Междуправителствения комитет по изменение на климата е необходим за индустриалните държави и който Европейският съвет е приел като цел за ЕС за 2050 г.;

Д.  като има предвид, че за да прави дългосрочни екологосъобразни инвестиции, промишленият сектор трябва да има ясна представа за стратегията на Европа за постигане на ниска въглеродна интензивност, която трябва също така да бъде подкрепена от регулаторна сигурност, амбициозни цели и добре проектирани механизми за финансиране;

Е.  като има предвид, че държавите членки имат интерес да намалят своята зависимост от чуждестранни доставчици на енергия, особено от държави с усложнена политическа обстановка;

Ж.  като има предвид, че Международната агенция по енергетика е изчислила, че четири пети от всичките свързани с енергията емисии на CO2, разрешени през периода до 2035 г. в „Сценарий 450“, вече са блокирани от съществуващите инсталации;

З.  като има предвид, че е необходимо да се извърши оценка и да се предприемат действия срещу опасността при липса на достатъчно усилия в световен мащаб вътрешните мерки да доведат до промяна в пазарните дялове в полза на по-малко ефективни инсталации в други части на света, което ще доведе до повишаване на емисиите в световен мащаб, т.е. до изместване на въглеродните емисии;

И.  като има предвид, че според доклада на Stern разходите, произтичащи от бездействието по отношение на опазването на климата, ще бъдат еквивалентни на загубата на поне 5 % от световния БВП на година;

Й.  като има предвид, че производството и потреблението на биомаса като източник на енергия по дефиниция не са въглеродно неутрални;

К.  като има предвид, че социалните аспекти е необходимо да бъдат взети предвид посредством инструмента за „оценка на социалното въздействие“;

1.  Отчита ползите за държавите членки и, според случая, за техните региони от развитието на икономика с ниска въглеродна интензивност; ето защо подкрепя Пътната карта на Комисията за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност, както и нейната програма, конкретните основни етапи за намаляване в национален мащаб на емисиите с 40 %, 60 % и 80 % съответно в срок до 2030 г., 2040 г. и 2050 г. и референтните стойности за специфичните за отделните отрасли етапи като основа за предлагането на законодателни и други инициативи в рамките на икономическата политика и политиката в областта на климата; отчита, че програмата и основните етапи са основани на модела PRIMES с оглед на изготвянето на необходимите законодателни и регулаторни инструменти;

2.  Призовава Комисията да определи междинно намаляване на емисиите на парникови газове за 2030 и 2040 г., които да включват конкретни цели за всеки сектор, както и амбициозен график;

3.  Приканва Комисията да предложи в рамките на идните две години необходимите мерки за постигане на целите за 2030 г., като вземе предвид специфичния капацитет и потенциал на отделните страни, както и напредъка в международен мащаб в рамките на борбата срещу изменението на климата;

4.  Счита, че мерките следва да бъдат прилагани по координиран, икономически ефективен и ефикасен начин, като се вземат предвид специфичните характеристики на държавите членки;

5.  Призовава за по-голяма последователност на общностните програми и политики с цел да се постигнат целите на пътната карта и да се гарантира, че нейните приоритети са изцяло интегрирани в новата многогодишна финансова рамка за периода 2014‐2020 г.; отчита, че постигането на целта от 20 % енергийна ефективност ще позволи на ЕС да намали вътрешните емисии на CO2 с 25 или повече проценти до 2020 г., както и че това намаление би представлявало икономически ефективен начин за постигане на дългосрочната цел за 2050 г. за намаляване на емисиите на парникови газове с 80‐95 % спрямо равнищата от 1990 г.; отбелязва, че в съответствие с пътната карта един по-малко амбициозен подход би довел до значително по-високи разходи за целия период; все пак припомня, че икономическата ефективност на инвестициите следва винаги да се измерва в светлината на бюджетите на държавите членки;

6.  Припомня, че преди Конференцията за климата в Дърбан Европейският парламент призова целта за намаляване на емисиите на CO2 да се увеличи над стойността от 20 % за 2020 г.;

7.  Подчертава, че ясните цели по отношение на емисиите ще стимулират своевременните инвестиции, необходими за научноизследователските, развойните и демонстрационните дейности и внедряването на технологии с ниски емисии и че определянето на дългосрочна стратегия е от съществено значение, за да се гарантира, че ЕС е на път да постигне договорената цел за намаляване на емисиите в срок до 2050 г.;

8.  Призовава Комисията да представи анализ на ползите и разходите във връзка с изпълнението на предложената програма на равнище държава членка, вземайки предвид националните особености, произтичащи от различната степен на технологично развитие, както и необходимите инвестиции (и тяхната социална приемливост) и наличието на по-широк набор от евентуални сценарии на световно равнище;

9.  Подчертава, че преминаването към икономика с ниска въглеродна интензивност би имало значителен потенциал за създаване на допълнителни работни места, като същевременно осигурява икономически растеж и предоставя конкурентно предимство за европейската промишленост;

10.  Припомня, че преходът към чисти технологии би довел до драстично намаляване на замърсяването на въздуха и поради това би осигурил значителни ползи за здравето и околната среда;

Международно измерение

11.  Отбелязва, че в световен мащаб разработването и прилагането на нисковъглеродни технологии се развиват с ускорени темпове и че от основно значение за бъдещата конкурентоспособност на Европа е тя да увеличи равнището на инвестиции в научни изследвания, развойна дейност и прилагане по отношение на тези технологии;

12.  Отбелязва изместването на устойчивите научни и технологични иновации от Европа към други части на света, което може да доведе до загубата на технологичното лидерство на ЕС в тази област и да го превърне в нетен вносител на тези технологии и свързаните с тях крайни продукти; ето защо подчертава значението на европейската добавена стойност за развитието и националното производство на технологии и продукти, най-вече в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници;

13.  Подчертава, че Китай е световен лидер по отношение на инсталираните вятърни съоръжения, че китайски и индийски производители са сред десетте водещи производители на вятърни турбини, както и че Китай и Тайван понастоящем произвеждат по-голямата част от фотоволтаичните панели в света; призовава Комисията и държавите членки да предприемат действия за насърчаване на ефективното в екологично отношение разработване и производство в ЕС на тези технологии и на нови новаторски технологии, които са необходими за постигането на амбициозните цели за намаляване на емисиите на парникови газове;

14.  Призовава ЕС да продължи да играе активна роля в рамките на международните преговори за сключване на амбициозно, всеобхватно и правно обвързващо споразумение; отбелязва, че е важно ЕС да докаже на практика своите убеждения и да служи като модел на подражание при демонстриране на ползите и жизнеспособността на икономиката с ниска въглеродна интензивност; приветства факта, че на конференцията в Дърбан беше приет ясен график за изготвянето на международно споразумение за периода след 2012 г., както и че бе прието, че страните с високо равнище на емисии, независимо дали са развити или развиващи се икономики, трябва да приемат амбициозни и достатъчни ангажименти за намаляването на емисиите на парникови газове;

15.  Подчертава, че ЕС трябва да продължи да допринася конструктивно за преговорите на световно равнище относно климата, както и че европейската дипломация по въпросите на климата трябва да се развие допълнително под егидата на Европейската служба за външна дейност;

16.  Изтъква, че основното предизвикателство пред изграждането на устойчива икономика с ниска въглеродна интензивност е да се гарантира, че политиките в областта на изменението на климата са интегрирани във всички области от ключово значение, свързани с енергетиката, транспорта, селското стопанство, образованието, иновациите и т.н.;

17.  Подчертава, че отлагането на действията на световно и европейско равнище в областта на климата би довело до по-високи разходи не само във връзка с постигането на целта за 2050 г. поради блокирането на инвестиции в инсталации с високи въглеродни емисии и по-бавното внедряване на технологиите, но и по отношение на загубата на водещата роля на ЕС като новатор в областта на научноизследователската дейност, разкриването на работни места и предоставянето на насоки за по-екологосъобразна устойчива икономика; освен това изтъква, че забавянето на действията, предвидени за 2020 г., ще доведе до ограничаване на потенциала за намаляване на емисиите към 2030 г. и след това;

18.  Отново подчертава, че кумулативните емисии са от решаващо значение за климата; отбелязва, че дори при намаление от 30 % през 2020 г., 55 % през 2030 г., 75 % през 2040 г. и 90 % през 2050 г. делът на ЕС на глава от населението ще продължи да бъде приблизително двоен във сравнение с полагащия му се дял от световния въглероден бюджет, съвместим с целта „2°C“, както и че отлагането на намаляването на емисиите значително повишава съвкупния дял;

19.  Припомня, че ограничаването на повишението на световната температура до средно 2°C не гарантира избягването на значително неблагоприятно въздействие върху климата;

Схема за търговия с емисии

20.  Счита, че схемата на ЕС за търговия с емисии е основният, но не и единственият инструмент за намаляване на емисиите на промишления сектор и за насърчаване на инвестициите в нисковъглеродни технологии; отбелязва, че е необходимо схемата на ЕС за търговия с емисии да се усъвършенства допълнително; призовава Комисията и държавите членки да допълнят схемата на ЕС за търговия с емисии с подход, основаващ се на технологиите и иновациите, с цел да се постигнат необходимите значителни намаления;

21.  Отбелязва, че схемата на ЕС за търговия с емисии функционира съгласно начина, по който е проектирана, и че по-ниската цена на въглерода се дължи на по-ниската икономическа активност и на факта, че наличните квоти далеч надвишават търсенето; изразява загриженост във връзка с това, че липсата на стимули за инвестиране в нисковъглеродни технологии и за по-голяма енергийна ефективност излага ЕС на риск да се окаже в неизгодно положение спрямо своите промишлени конкуренти; взема предвид сведенията, че при липса на много по-силен растеж или на промени в схемата за търговия с емисии на ЕС цената на въглерода не се очаква да нарасне;

22.  Отчита факта, че текущата цена на въглерода няма да стимулира инвестициите в нисковъглеродни технологии и поради това ще има много ограничена роля за насърчаване на намаляването на емисии, като същевременно поражда риск от обвързване на ЕС през идните десетилетия с инфраструктури с висока въглеродна интензивност;

23.  Подчертава, че политиките за смекчаване на последиците от изменението на климата и за приспособяване към тях не могат да разчитат единствено на пазарни механизми;

24.  Признава, че СТЕ е изправена пред неочаквани проблеми и натрупаният излишък от квоти ще намали стимула за инвестиции с ниска въглеродна интензивност за дълги години напред; отбелязва, че това излага на опасност ефективността на СТЕ и основния механизъм на ЕС за намаляване на емисиите, с който се създават равни условия за конкурентни технологии, дава се гъвкавост на дружествата да разработват своя собствена стратегия за смекчаване и се предвиждат специфични мерки за борба с изместването на въглеродните емисии. Призовава Комисията да приеме мерки за коригиране на недостатъците на схемата за търговия с емисии, за да може тя да функционира съгласно първоначално предвиденото. Тези мерки могат да включват:

25.  Отбелязва, че тези мерки ще увеличат приходите от търгове за държавите членки, припомня на правителствата, че няма ограничение за частта от такива средства, която може да бъде изразходвана за цели, свързани с климата, и препоръчва съответните суми да се използват за стимулиране на инвестициите в промишлеността, насочени към понижаване на въглеродните емисии, или за насърчаване на други средства за създаване на работни места, напр. намаляване на данъците върху труда;

26.  Призовава Комисията да представи преди края на 2013 г. предложения за разширяване на обхвата на изискването за закупуване на квоти чрез търгове, като в него се включат секторите с висока енергийна интензивност, които са изправени пред само минимална заплаха от чуждестранна конкуренция;

27.  Отчита, че за постигане на целите на пътната карта за икономика с ниска въглеродна интензивност следва да се приспособи и Решението за разпределение на усилията (Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета);

Изместване на въглеродните емисии

28.  Призовава Комисията да публикува подробна информация за действителния принос на ЕС за намаляване на емисиите на CO2 от 1990 г. насам, като се вземе предвид потреблението в ЕС на продукти, произведени другаде;

29.  Подчертава, че преходът към икономика с ниска въглеродна интензивност следва да бъде подкрепен от разумен и премерен регулаторен подход; потвърждава, че административно и финансово обременяващото спазване на законодателството в областта на околната среда оказва значително въздействие върху заетостта и производителността в енергийно интензивните сектори и увеличава риска от изместване на въглеродните емисии, като същевременно изтласква предприятия и следователно работни места извън ЕС;

30.  Съгласява се със становището на Комисията, че мерките за приложимо на границите коригиране или за включване на вноса в СТЕ би следвало да се съчетаят с цялостно прилагане на тръжната система в засегнатите сектори; призовава Комисията да изготви анализ за секторите, в които безплатно раздадените квоти не предотвратяват изтичането на въглерод;

31.  Призовава Комисията възможно най-скоро да предостави на държавите членки насоки за приемане на всякакъв вид мерки, предназначени да компенсират секторите, за които е доказано, че са изложени на значителен риск от изместване на въглеродни емисии, за непреките разходи, свързани с емисии на парникови газове, както е предвидено в директивата;

32.  Призовава Комисията да извърши анализ на липсата на географски критерий в оценката на изместването на въглеродни емисии за пазара на електроенергия в Югоизточна Европа;

33.  Отбелязва заключението на пътната карта, че електроенергийният отрасъл следва да бъде декарбонизиран почти изцяло до 2050 г. (намаление от 93–99 % на емисиите); въпреки това признава, че от гледна точка на европейската промишленост първите откликнали на технологиите с ниска въглеродна интензивност имат конкурентно предимство в днешния и утрешен свят на ниска въглеродна интензивност; отбелязва, че намаляването на емисиите следва да бъде постигнато по начин, който не нарушава конкурентоспособността на ЕС и отчита риска от изместване на въглеродни емисии, най-вече в енергийно интензивни сектори;

Енергийна ефективност

34.  Припомня съществуващите оценки, които указват, че целите за повишаване на енергийната ефективност и намаляване на потреблението на енергия с 20 % във връзка с прогнозите за 2020 г. не се очертава да бъдат постигнати; призовава за бързи действия, повече амбиция и по-категоричен политически ангажимент по отношение на постигането на целите за 2020 г. и планирането за периода след 2020 г., като по този начин се привлекат необходимите инвестиции; подкрепя заключенията на пътната карта на Комисията, според които политиките в областта на енергийната ефективност са от ключово значение за допълнително намаляване на въглеродните емисии; ето защо счита, че задължителните цели не следва да се изключват; подчертава, че мерките за енергийна ефективност водят до създаване на работни места, реализиране на икономии и повишаване на сигурността на доставките и конкурентоспособността; в това отношение приветства приоритетите, определени в предложението за Директива за енергийната ефективност, за повишаване на енергийната ефективност във всички сектори и най-вече в строителството чрез обновяване на наличния жилищен фонд, като вниманието бъде съсредоточено върху целта за обновяване на обществените сгради; призовава за увеличаване на ресурсите и мерките за мобилизиране на нови източници на финансиране на европейско и национално равнище, включително чрез нови финансови инструменти; подчертава значението на частните инвестиции с оглед на преодоляването на настоящите бюджетни ограничения в публичния сектор;

35.  Изразява съжаление относно липсата на мерки за разгръщане на потенциала, който се крие в енергийната ефективност и ефикасното използване на ресурсите, за намаляване на разходите, свързани с емисиите на парникови газове, до негативни стойности и призовава за ускоряване на работата по Директивата за екодизайна (2009/125/EО), за стриктно спазване на принципа за най-малко разходи през жизнения цикъл на продукта или за определяне на мерки за прилагане на равнището на най-добрите резултати, както и за определяне на минимални изисквания за неелектрическите продукти;

36.  Призовава работата съгласно Директивата за екодизайна да включва отоплителна техника, бойлери и изолационни материали, които могат да улеснят намаляването на потреблението на енергия и ресурси, като същевременно се даде възможност за повече рециклиране, както и за разширяването и разработването на изисквания за етикетиране, които могат да помагат на потребителите да вземат информирани решения;

37.  Подчертава необходимостта от актуализиране на плана за действие в областта на енергийната ефективност със задължителни цели, включително пълен набор от истински, количествени мерки в рамките на цялата верига на енергийните доставки;

38.  Счита, че енергийната ефективност е най-ефикасният инструмент за актуализиране на промишлените технологични иновации и за оказване на принос към цялостното намаляване на емисиите по икономически ефективен начин, като същевременно се стимулира създаването на работни места; ето защо призовава Комисията да подкрепи усилията, полагани от държавите членки за насърчаване на енергийната ефективност чрез въвеждане на стабилни схеми за дългосрочни стимули за насърчаване на технологиите, които са най-ефективни от гледна точка на разходите и ползите; счита, че за да се постигне целта за енергийна ефективност за 2020 г., следва да се гарантира адекватна степен на хармонизиране на европейските стандарти за ефективност;

39.  Отново напомня за значението на осигуряването на стимули за публични и частни инвестиции за разработване и развитие на лесно възпроизводими технологии с цел подобряване на качеството на енергоспестяването и енергийната ефективност;

40.  Призовава Комисията при насърчаването на енергийната ефективност да установи специфични мерки, за да се справи с обратните стимули, които възникват между потребителите и енергоразпределителните предприятия;

41.  Призовава Комисията да въведе дългосрочна цел за намаляване на потреблението на енергия на сградния фонд на ЕС в срок до 2050 г.;

42.  Обръща внимание на факта, че ЕС и държавите членки не са инвестирали достатъчно в мерки за намаляване на емисиите на CO2 или за повишаване на енергийната ефективност в областта на строителството и транспорта; призовава Комисията и държавите членки да заделят повече средства за мерките за повишаване на енергийната ефективност на сградите и на градските мрежи за централно отопление и охлаждане както контекста на прегледа на настоящата финансова перспектива, така и в бъдещите многогодишни финансови рамки;

Възобновяема енергия

43.  Призовава Комисията да разработи политика за доставки на биомаса за насърчаване на устойчивото производство и използване на биомаса; подчертава, че тя следва да включва критерии за устойчивост за различните видове биомаса, като се вземат предвид характеристиките на различните източници, свързани с въглеродните им емисии през целия жизнен цикъл, като се отдели приоритетно значение на първоначалното осигуряване на стойност от суровините от биомаса, а не на използването им за енергийни цели; подчертава, че постигането на целта на ЕС за биогоривата не трябва да се отразява неблагоприятно върху производството на храна и фураж или да води до загубата на биологично разнообразие;

44.  Поради това призовава Комисията да прилага по-широкообхватен подход към въпроса за непреките изменения в земеползването и да насърчава подходяща степен на защита на околната среда, на двустранно и многостранно равнище, в третите държави, засегнати от изменения в земеползването, с цел да бъдат взети предвид емисиите на парникови газове, които се дължат на промени в начините на земеползване; това би могло да се постигне чрез въвеждането на допълнителни изисквания за устойчивост за определени категории биогорива, внасяни от трети държави;

45.  Подчертава значението на новите технологии за развитието на възобновяемите енергийни източници и производството на биоенергия и подчертава, че ЕС трябва да се възползва от всички налични нововъведения, за да постигне целите си за намаляване на емисиите на CO2;

46.  Подчертава важната роля на възобновяемите енергийни източници, включително на иновационните източници в тази област, и неотложната необходимост от намирането на по-подходящи решения за съхраняването, повишаването на енергийната ефективност и осигуряването на ефикасен пренос на енергия, включително подходящи инфраструктурни мерки; отчита значителния напредък, постигнат от държавите членки в разработването на възобновяеми енергийни източници след определянето на задължителните цели за 2020 г.; насочва вниманието към необходимостта да се продължи този подход и да се определят допълнителни задължителни цели за възобновяемите източници на енергия за 2030 г., като се вземе предвид потенциалът и макроикономическото въздействие от реализацията им; изтъква, че това действие ще помогне за постигането на целите за 2050 г., ще предостави на промишлеността инвестиционната сигурност, от която тя се нуждае, ще намали значително емисиите на парникови газове, ще създаде заетост, ще насърчи енергийната независимост на ЕС и ще укрепи водещата роля в областта на технологиите и промишлените иновации; подчертава, че изпълнението на целите, определени в националните планове за действие в областта на възобновяемите източници на енергия, е от ключово значение за постигането на целите за 2050 г., отнасящи се за целия ЕС; счита, че Комисията следва да вземе мерки, ако националните цели не са изпълнени;

47.  Подчертава необходимостта Комисията да гарантира, че приемането на такива цели не ограничава стимулите за инвестиции в други форми на производство на електроенергия с ниска въглеродна интензивност;

48.  Призовава Комисията, при публикуването преди края на 2012 г. на своя задължителен доклад за напредъка, постигнат от всички държави членки във връзка с изпълнението на техните законови изисквания по отношение на производството на възобновяема енергия, заедно с оценка на това, дали целите за 2020 г. ще бъдат изпълнени, да предложи програма от действия, които да бъдат предприети за насърчаване на съгласуваност от страна на държавите членки, за които в момента не се очертава да изпълнят изискванията;

49.  Припомня, че електроенергийните мрежи ще трябва да бъдат модернизирани и развити, по-специално по отношение на преноса на възобновяема енергия, която се произвежда в области с голям потенциал, като офшорната вятърна енергия в Северно море и слънчевата енергия в Южна Европа, и приспособяването им към децентрализираното производство на възобновяема енергия;

50.  Подчертава, че повишаването на ефективността, например чрез рециклиране на отпадъците, по-добро управление на отпадъците и промяна в поведението, играе много важна роля за преследването на стратегическите цели на ЕС във връзка с намаляване на емисиите на CO2;

51.  Отбелязва, че при наличните днес познания и техники селските стопанства могат вече да станат независими в енергийно отношение с възможност както за увеличаване на рентабилността, така и за създаване на ползи за околната среда чрез местното производство на биоенергия от органични отпадъци;

52.  Отбелязва, че с оглед на ресурсната ефективност земеделските производители следва да бъдат насърчавани да се възползват в по-голяма степен от потенциала на биогаза и страничните му продукти с оглед на заместването на торовете;

53.  Подчертава за тази цел значението на преработката на тор, който е не само източник на възобновяема енергия, но също така намалява натиска върху околната среда и е заместител на изкуствените торове под формата на минерален концентрат; подчертава в това отношение, че ако торът ще се счита за енергиен източник, тогава е ключово в директивата за нитратите преработеният тор да бъде признат за заместител на изкуствените торове;

54.  Подчертава необходимостта от подобряване на енергийната независимост на стопанствата чрез стимули за производство на възобновяема енергия в стопанствата като вятърни турбини, слънчеви панели и технология за биоферментация, които ще намалят разходите за производство и ще повишат икономическата жизнеспособност, като осигуряват алтернативни доходи за земеделските производители;

Научни изследвания

55.  Призовава Комисията да гарантира, че „Хоризонт 2020“ и Европейските партньорства за иновации съгласно инициативата „Съюз за иновации“ дават приоритет на необходимостта от разработване на всякакви видове устойчиви технологии с ниска въглеродна интензивност, за да се стимулира конкурентоспособността на ЕС, да се насърчат възможностите за „зелени“ работни места и да се постигне промяна в поведението на потребителите;

56.  Подчертава, че спешно са необходими повече научноизследователски усилия и финансиране, за да се разработват и интегрират ефективни от гледна точка на климата селскостопански практики, по-малко енергоемки и замърсяващи селскостопански методи и по-ефективно производство на енергия; отбелязва освен това, че вече съществуват енергийноефективни алтернативи с ниско равнище на замърсяване; счита, че научноизследователската и развойна дейност в тази област е съществена част от пълното прилагане на стратегическия план за енергийни технологии и че това изисква допълнителни инвестиции; подчертава, че във връзка с това е необходимо да се гарантира, че резултатите от изследванията се прилагат на практика на равнище земеделски стопанства; приветства предложението на Комисията за създаване на нова рамка за научни изследвания („Хоризонт 2020“).

57.  Призовава бюджетната подкрепа да бъде съобразена с 50-те млрд. евро, необходими от публични и частни източници за пълно прилагане на плана SET;

58.  Подчертава значението на научноизследователската и развойна дейност за разработването на енергийноефективни технологии с ниски емисии; призовава ЕС да поеме водеща роля в изследванията в областта на енергийноефективните и опазващи климата технологии и да развие тясно научно сътрудничество с международните си партньори, като постави специален акцент върху чистите и устойчиви технологии, които допринасят за изпълнение до 2020 г. на целите, определени в плана за стратегически енергийни технологии (водещата инициатива на ЕС в областта на технологиите с ниска въглеродна интензивност); подчертава, че трябва да бъдат увеличени средствата за всички видове изследвания в областта на енергетиката в рамките на инициативата „Хоризонт 2020“, особено изследванията в областта на възобновяемата енергия; припомня, че настоящите бюджетни средства в областта на енергетиката представляват едва 0,5 % от бюджета на ЕС за периода 2007–2013 г., което не съответства на политическите приоритети на ЕС;

Улавяне и съхранение на въглероден диоксид

59.  Признава важността на прилагането, където е постижимо, на технологиите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид за постигането на целите за намаляване на въглеродните емисии с възможно най-малко разходи и признава, че е вероятно процедурните забавяния и недостигът на средства, както и липсата на ангажимент от страна на някои държави членки да забавят постигането на амбицията на Европейския съвет за 12 действащи демонстрационни проекта в областта на улавянето и съхранението на въглероден диоксид до 2015 г.; призовава Комисията да публикува План за действие в областта на улавянето и съхранението на въглероден диоксид; признава, че улавянето и съхранението на въглероден диоксид няма да бъде уместно при всички обстоятелства, дори до 2050 г., а ще бъде ограничено до големите инсталации и избягване на емисии от промишлени процеси; призовава за подкрепа за революционни технологии в други области за повишаване на енергийната ефективност и понижаване на потреблението на енергия, както и за предоставяне на решения извън рамката за улавянето и съхранението на въглероден диоксид;

60.  Призовава Комисията да предложи неизразходваните средства за проекти за улавяне и съхранение на въглероден диоксид в рамките на Европейската програма за икономическо възстановяване да бъдат преразпределени към алтернативни демонстрационни проекти за улавяне и съхранение на въглероден диоксид;

Национални и секторни пътни карти

61.  Отбелязва, че съгласно споразумението от Канкун всички развити държави следва да разработват стратегии за ниска въглеродна интензивност;

62.  Приветства изготвените от някои държави членки стратегии за ниска въглеродна интензивност, но призовава всички да изготвят такива не по-късно от юли 2013 г.; настоява, че Комисията следва да въведе законодателни предложения, с които да изисква изготвянето им, ако до края на 2012 г. не всички държави членки са поели такъв ангажимент;

63.  Призовава Комисията да оцени адекватността на такива планове по отношение на приноса към целта от Канкун за задържане на увеличението на средната глобална температура под 2 градуса по Целзий над прединдустриалните равнища;

64.  Призовава Комисията да гарантира, че националните и секторните пътни карти са предмет на независим контрол, с който да се оценява дали потенциалното използване на най-добрите налични технологии е напълно взето предвид и дали предложените разходи са в съответствие с възприетата практика;

65.  Очаква Комисията изцяло да вземе под внимание пътните карти при изготвянето на политическите инициативи и също да подчертае случаите, при които промишлени сектори не са подготвили такива планове за действие;

66.  Призовава съответните групи в промишлеността да изготвят секторни пътни карти, които да определят най-добрия начин, по който могат да бъдат постигнати целите на ЕС за ниска въглеродна интензивност, включително равнищата на необходимите инвестиции и източниците на финансиране, които следва да бъдат използвани;

67.  Очаква Комисията и държавите членки да подкрепят секторите, които са изготвили пътни карти, за допълнително разработване на инициативите и партньорствата, които следват от тези пътни карти, за разработването на революционни технологии за декарбонизиране на тези сектори с висока енергийна интензивност;

68.  Призовава Комисията да актуализира пътната карта за 2050 г. и прогнозите на всеки 3–5 години и да интегрира секторните и регионалните пътни карти и пътните карти на държавите членки в актуализирания вариант на пътните карти на Комисията, като използваните за целта модели и методологии бъдат напълно прозрачни;

69.  Подчертава, че много по-ефективно използване на ресурсите е от съществено значение за постигане на икономика с ниска въглеродна интензивност; поради това призовава държавите членки да развият или засилят съществуващите стратегии за ефективност на ресурсите, както и да ги внедрят в националните политики за растеж и работни места до 2013 г.;

Производство на електроенергия

70.  Припомня, че до 2035 г. търсенето на първична енергия в световен мащаб ще се увеличи с над 30 %, което ще доведе до повишаване на световната конкуренция за енергийни ресурси;

71.  заявява, че държавите членки следва да разполагат с възможно най-широк набор от средства за постигане на производство на електроенергия с ниска въглеродна интензивност (включително възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия, използването на технологии за улавяне и съхранение на въглерод и устойчиво производство на биомаса) и че никое от тях не следва да се изключва от наличните възможности за изпълнение на изискванията;

72.  Призовава Комисията да бъде особено бдителна за изместването на производства на енергия извън СТЕ на ЕС, като обърне внимание на държави членки, разполагащи с междусистемни връзки с държави извън ЕС;

73.  Призовава Комисията да извърши оценка на ефективността на механизмите, които позволяват правилното функциониране на пазара на електроенергията в икономика с ниска въглеродна интензивност, и ако е необходимо, да отправи законодателни предложения за по-добра интеграция на трансграничните електроенергийни пазари и за други мерки за преодоляване на необходимостта от определяне на баланса и наличието на капацитет за производство;

74.  Призовава ЕС да се ангажира с декарбонизация на енергийния сектор до 2050 г.;

75.  Приканва държавите членки и Комисията да инвестират повече в енергийната инфраструктура, необходима за прехода към устойчива икономика; подчертава, че Европа следва да бъде начело в разработването на стандарти и оперативната съвместимост на свързаните с енергетиката интернет технологии и енергийноефективните приложение на ИКТ, по-конкретно интелигентните преносни мрежи, цялостното и навременно разполагане на интелигентни домашни системи като интелигентни измервателни уреди, проектирани с цел да бъдат от полза за потребителя, и модернизиране и разработване на свързана на европейско равнище супермрежа и инфраструктури за втечнен природен газ; по отношение на свързването на регионални мрежи подчертава необходимостта от лансиране на инвестиционен план, основан най-вече на пакета за енергийна инфраструктура на ЕС, за осигуряване на диверсификация на източниците на енергийни доставки; призовава Комисията да предложи практически решения за ефикасна интеграция на големи количества енергия от възобновяеми източници чрез насърчаване на пазарни правила, които позволяват ефикасен и прозрачен международен обмен на електроенергия; следователно призовава за бърза интеграция и развиване на трансгранични пазари на електроенергия; признава неотложната необходимост от дългосрочна визия, като се има предвид, че за изграждането на енергийна инфраструктура с дълъг срок на експлоатация са необходими много години; приветства фокусирането върху енергийната инфраструктура в предложението за Механизъм за свързване на Европа;

76.  Обръща внимание на факта, че сегашната цел за 20 % се основава на приноса на атомната енергия за енергийния микс в редица държави членки; отбелязва, че глобалните енергийни прогнози за 2011 г. на Международната агенция по енергетика включват по-малко използване на атомна енергия, съответно предвиденото нарастване на емисиите на CO2 от електроенергийния отрасъл в световен мащаб ще бъде значително по-високо в средносрочен план поради увеличеното използване на фосилни горива; подчертава, че решението на някои държави членки да закрият някои съществуващи ядрени реактори не трябва да служи за оправдание за намаляване на равнището на заложените в настоящите им политики в областта на климата амбиции; посочва, че според Международната агенция по енергетика за постигането на целта за 2°C ще се наложи ускоряване на развитието и разработването на технологии за улавяне и съхранение на въглерод при електроцентралите на въглища и газ; отбелязва все пак, че технологията за улавяне и съхранение на въглерод все още са на етап изпитвания преди пускане в търговска експлоатация, така че е необходимо да се обмислят и алтернативни сценарии, като например сценарий за повишено използване на възобновяеми енергийни източници и сценарий за енергийна ефективност; поради това призовава за засилена подкрепа за развитието и прилагането на революционни технологии за увеличаване на енергийната ефективност и отделяне на икономическия растеж от потреблението на енергия;

77.  Счита, че постигането на посочените цели до 2050 г., без да се засягат собствените енергийни миксове на държавите членки, може да доведе до намаляване на потреблението, повишаване на сигурността и надеждността на енергийните доставки и овладяване на нестабилността на цените на енергията, като по този начин се осигурят честни и конкурентоспособни цени на енергията за потребителите и бизнеса и се подобрят конкурентоспособността на ЕС и растежът на заетостта;

Промишленост

78.  настоява, че подкрепата на ЕС за екологосъобразната икономика следва да признава важността на инвестициите на съществуващите промишлени отрасли, с които се насърчава значително подобряване на ефективността на използването на ресурсите, намаляване на емисиите на CO2 и постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ за създаването на „зелени“ работни места; подчертава, че една по-екологосъобразна икономика следва да подпомага конкурентоспособността и иновациите във всички сектори, като набляга върху области, в които подобренията са по-ефективни от икономическа и екологична гледна точка;

79.  Призовава Комисията да проучи иновативни финансови инструменти за инвестиции в икономика с ниска въглеродна интензивност;

80.  Призовава държавите членки и Комисията да подкрепят създаването на иновационни клъстери за разработване на регионални и национални решения;

Транспорт

81.  Одобрява изискването на пътната карта на Комисията за постигане на Единно европейско транспортно пространство за намаляване на емисиите на парникови газове от транспорта с 60 % до 2050 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. в ЕС; освен това призовава Комисията да представи междинни цели за намаляване на емисиите за сектора, с цел да се гарантира, че се предприемат достатъчно действия на ранен етап;

82.  Приветства напредъка на автомобилните производители за намаляване на емисиите на CO2 от леките автомобили от 2007 г. насам и подчертава значението, което има ускоряването на по-нататъшните подобрения за горивна ефективност; посочва, че при подготовката за предстоящия преглед Комисията следва да предложи начини, за да се гарантира, че средните емисии на CO2 от нови автомобили отговарят на съгласуваната цел за не повече от 95 g/km до 2020 г.; призовава Комисията да засили диалога и сътрудничеството с Международната морска организация за гарантиране на включването на сектора на корабоплаването в ангажиментите за намаляване на CO2;

83.  Припомня, че съгласно Директива 2009/29/ЕО Комисията трябваше до 31 декември 2011 г. да оцени напредъка на ММО по отношение на емисиите от корабоплаването; призовава Комисията да включи морския транспорт в своята пътна карта и, при липса на международно споразумение за ограничаване на емисиите на парникови газове от корабоплаването, да излезе с предложение за законодателство, с което тези емисии да се включат в ангажимента на Общността за намаляване, така че предложеният акт да влезе в сила до 2013 г.;

84.  Призовава Комисията да представи предложения за подобряване на горивната ефективност на тежкотоварните автомобили и, в своя преглед през 2013 г. на законодателството за емисиите от лекотоварни търговски превозни средства, да отчете в по-голяма степен необходимостта от подобряване на горивната ефективност за намаляване на разходите за бизнеса, произтичащи от увеличените цени на горивата;

85.  Призовава Комисията да предостави на купувачите на всички видове леки и товарни превозни средства повече яснота относно горивната ефективност на последните и да представи дълго отлаганите предложения за реформа на Директивата за етикетирането, която следва да обхване всички форми на насърчаване на продажбите;

86.  Призовава Комисията да предприеме незабавни стъпки, за да гарантира, че циклите на изпитване, използвани за оценка на емисиите от нови леки автомобили, отразяват точно действителността при използването на такива превозни средства при нормални условия на шофиране;

87.  Признава усилията, полагани от някои държави членки за установяване на инфраструктура за презареждане с електрическа енергия и гориво за насърчаване на използването на електрически превозни средства и превозни средства със свръхниски въглеродни емисии, и призовава Комисията да представи предложения за въвеждане на минимални изисквания във всяка държава членка с цел създаване на общоевропейска мрежа;

88.  Призовава Комисията и държавите членки да обмислят приоритетно, с оглед намаляване на емисиите от замърсители, инвестирането в паневропейска интелигентна енергийна мрежа, която да използва енергията, произвеждана на местно и регионално равнище, включително от възобновяеми източници, и която ще спомогне за създаването на необходимата инфраструктура за използване на електрически превозни средства;

89.  Счита, че е необходима културна промяна към по-устойчиви видове транспорт; затова изисква от Комисията и държавите членки да насърчават нови форми на инвестиции, с цел улесняване на дейностите по преминаване към по-екологосъобразни видове транспорт и намаляване на нуждата от транспорт, наред с другото чрез прилагане на информационни технологии и чрез териториално планиране;

90.  Подчертава, че интернализирането на външните разходи на транспорта в цените на транспорта, степенувано съгласно равнището на замърсяване, е ключово предизвикателство за стимулиране на икономиите на енергия и енергийната ефективност и подобрените резултати ще доведат до екологосъобразен избор на вид транспорт;

91.  Призовава за гарантиране на съгласуваност с приоритетите на пътната карта на предвидените нови инвестиции в транспортната инфраструктура, като припомня, че съществува риск сумата от 1,5 трилиона евро за следващите две десетилетия между 2010 г. и 2030 г., поискана от Европейската комисия, да не бъде разпределена за подходящи приоритети за ниска въглеродна интензивност; затова подчертава необходимостта от по-екологосъобразен бюджет на ЕС в областта на инфраструктурата, особено във връзка със структурните фондове и Кохезионния фонд;

92.  Приветства предложените нови насоки за трансевропейските транспортни мрежи и значението, което се отдава на развитието на железопътни коридори за пътници и товари; призовава Комисията възможно най-скоро да представи стратегия за използването на алтернативни горива и нови технологии в транспорта; насърчава държавите членки спешно да приложат мерките на Единното европейско небе и по този начин да подобрят ефективността на операциите в областта на въздухоплаването и управлението на трафика;

93.  Призовава Комисията и държавите членки да прилагат в пълна степен законодателството в областта на въздухоплаването в схемата за търговия с емисии;

Селско стопанство

94.  Призовава Комисията да предложи специфични мерки за намаляване на емисиите на парникови газове, да насърчава спечелената ефективност от използването на земеделската земя и да намали използването на торове на основата на фосилни горива, вземайки по-конкретно предвид ролята на селското стопанство за производството на храна (а не на гориво); също застъпва становището, че дребните селскостопански производители може да се нуждаят от обучение и техническа помощ в тази област; приканва още Комисията да ускори научноизследователската дейност за функционирането на различните видове селско стопанство и ефективните агроекологични практики, като обърне дължимото внимание на преобладаващите климатични условия;

95.  Счита, че селското стопанство е в добра позиция, за да допринесе значително за справянето с изменението на климата, като създава нови работни места чрез екологичен растеж; отбелязва, че в селското стопанство намаляването на емисиите на парникови газове е печеливша за всички възможност, която може да повиши дългосрочната икономическа и агрономична жизнеспособност на селскостопанските производители; призовава в ОСП да се включат цели за използване на устойчива енергия;

96.  Подчертава, че ОСП след 2013 г. се очаква да увеличи този принос; признава, че селското стопанство вече съществено е намалило своите емисии, като е подобрило ефективността на производството; отбелязва обаче, че в дългосрочен план потенциалът на селското стопанство за намаляване на емисиите е значителен (до 2050 г. селскостопанският сектор ще може да намали емисиите, несвързани с CO2, с между 42 % и 49 % в сравнение с нивата от 1990 г.), но може да се счита за доста ограничен в сравнение с други отрасли; подчертава, че всички държави, които са сред главните източници на емисии, трябва да допринесат по подходящ начин;

97.  Подкрепя използването на компонента за екологизиране на преките плащания в рамките на ОСП като схема за стимулиране в целия ЕС, насочена към повишаване на ефективността на храните, енергията и климата, наблягайки върху увеличаване на улавянето на въглероден диоксид в почвата, допълнително намаляване на емисиите на парникови газове и подобряване на управлението на хранителни вещества целите на тази схема ще бъдат да се обезпечат конкурентоспособността на стопанствата и дългосрочната продоволствена сигурност чрез по-ефективно управление на ограничените природни ресурси;

98.  Призовава в ОСП да бъдат приложени необходимите мерки, включително финансиране на научни изследвания, усилия в областта на образованието, инвестиционни помощи и други основани на стимули инициативи, които да подкрепят и дадат възможност остатъчните продукти на селското и горското стопанство да се използват при производството на устойчива енергия;

99.  Припомня, че подобрените практики в селското и горското стопанство следва да повишат капацитета на отрасъла да задържа и улавя въглерод в почвите и горите; подчертава също така, че по-голямата част от собствениците на гори са същевременно и селскостопански производители; подчертава, освен това, целта на ЕС за намаляване на обезлесяването в световен мащаб, преди всичко в развиващите се страни, и за спиране на загубите на горски площи в световен мащаб най-късно до 2030 г.;

100.  Подчертава колко е важно да бъдат разработвани подходящи мерки и/или механизми, които да позволяват да се даде реално финансово признание на ролята, която селското и горското стопанство имат при задържането на въглерод;

101.  Подчертава, че устойчивото използване на горите допринася за намаляване на емисиите на CO2, следователно е необходимо в рамките на втория стълб на селскостопанската политика да се вземат мерки, за да може горите да се стопанисват дори на труднодостъпни места;

102.  Подчертава, че следва да се обърне специално внимание на залесяването като единственото естествено средство за засилване на въглеродните поглътители и източниците на дървесина за производство на биоенергия;

103.  Призовава за стратегия за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF) в ЕС, която да гарантира постоянния характер и екологосъобразността на приноса на сектора за намаляването на емисиите; насърчава държавите членки да развият допълнително своите политики на национално равнище с цел да се възползват от потенциала на съответните си сектори, свързани със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, за смекчаване на последиците от изменението на климата, зачитайки принципа на субсидиарност, тъй като това би могло да спомогне за натрупването на ценен опит; подчертава необходимостта от инвестиции в научни изследвания в областта на капацитета за съхранение и емисиите, отделяни при извършването на дейности, свързани със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство;

104.  Счита, че дългосрочна конкурентоспособност може да бъде постигната единствено чрез здрави, биологично разнообразни и устойчиви на климата агроекосистеми, както и чрез надлежно отчитане на ограничените природни ресурси като почви, води и земя;

105.  Подчертава, че опазването, оценяването и възстановяването на биоразнообразието и екосистемните услуги е от ключово значение за постигане на икономика с ниска въглеродна интензивност;

106.  Подчертава, че Комисията следва да акцентира върху интегрирането на въпросите, свързани с климата, в политиките на ЕС, за да утвърди съгласуваността между политиките, включително в областите на промишлеността, научните изследвания, енергетиката, биологичното разнообразие, търговията, развитието, селското стопанство, иновациите, транспорта, хуманното отношение към животните и стратегията „Европа 2020“; счита, че доброто стратегическо управление на потенциала на селскостопанския сектор би поставило Европа в подходящо положение, за да се превърне в конкурентоспособен участник в бъдещата световна икономика с ниска въглеродна интензивност;

107.  Подчертава, че веригата на предлагането на храни следва да бъде по-къса и по-прозрачна и че следва да се насърчава потреблението на местно произведените храни, включително да се подпомагат местни и регионални пазари, с цел да се намалят свързаните с транспорта емисии на селскостопанското производство; подчертава, че прехвърлянето на европейското многофункционално производство и преработка в страни извън ЕС би имало отрицателни последици за европейската добавена стойност и за целите, свързани с климата;

108.  Счита, че по-доброто управление на фуражите за добитъка, включително протеиновите култури при сеитбообращение, и по-голямото разнообразие на протеинови култури в постоянните пасища с цел отглеждане на повече фураж за животните в самите стопанства, ще намали зависимостта от внос на фураж за животните, който е с висока стойност на въглеродните емисии; счита, че това също така ще намали разходите на земеделските производители за фураж за животните и ще доведе до по-добро управление на почвите чрез подобряване на задържането на вода в почвата и намаляване на податливостта на вредители;

Финансиране

109.  Подкрепя предложенията на Комисията многогодишната финансова рамка за 2014-2020 г. да предоставя специално финансиране за увеличаване на инвестициите и насърчаване на разработването и прилагането на технологии с ниска въглеродна интензивност; подкрепя намерението за интегрирано управление на свързаното с климата финансиране в общата МФР и за заделяне на 20 % от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за възобновяема енергия и енергийноефективни инвестиции, и настоява да се предвиди ефективен контрол на изпълнението; препоръчва Комисията да гарантира, че това финансиране се използва конкретно за подпомагане на държавите членки, които имат голям потенциал за намаляване на емисиите доста под съществуващите цели, но не разполагат с капацитет за необходимите инвестиции;

110.  Изтъква, че настоящата финансова и икономическа криза трябва да се има предвид при определянето на политиките за гарантиране и подкрепа на първоначалните инвестиции, които допринасят за увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници с цел намаляване на разходите за енергия в дългосрочен план и подобряване на енергийната ефективност в областта на доставките и транспорта на енергия;

111.  Припомня, че икономическите разходи в дългосрочен план, породени от липсата на действия по предотвратяване на изменението на климата, далеч надхвърлят краткосрочните разходи по предприемането на категорични и решителни действия сега;

112.  Изразява надеждата, че в скоро време за всеки сектор ще бъдат набелязани конкретни и измерими цели, така че да се насърчат частните инвеститори и да се създаде среда на доверие и сътрудничество между тях, като същевременно се насърчи по-доброто използване на европейските фондове; подчертава, че възобновяемата енергия, иновациите и развитието и разгръщането на революционни технологии могат да допринесат за борбата срещу изменението на климата и същевременно помагат да се убедят партньорите на ЕС по света, че намаляването на емисиите може да бъде постигнато и без да се губи конкурентоспособност или да се излага на риск създаването на работни места; счита, че е от съществено значение ЕС и неговите държави членки да дадат пример чрез въвеждането на система за инвестиране в нови, енергийноефективни технологии с ниска въглеродна интензивност; призовава за укрепване на съществуващите финансови схеми с цел да се постигнат целите на пътната карта и незабавно да се започне обсъждане относно финансовите инструменти, които следва да бъдат приложени, както и да се улесни по-доброто взаимодействие между схемите за национално и европейско финансиране; счита, че е възможно схемите за финансиране от многобройни източници да се окажат ефективно средство; подчертава важната роля на финансирането по регионалната и кохезионната политика в качеството им на основен инструмент за съфинансиране на регионални мерки за преход към икономика с ниска въглеродна интензивност; счита, че значителен дял от финансирането за програмния период 2014-2020 г. следва да бъде заделен за постигане на целите на пътната карта за 2050 г.;

113.  Отбелязва, че поради ниските цени на въглеродните емисии търговете за квоти на СТЕ няма да мобилизират очакваните ресурси за инвестиции в областта на климата; припомня, че поне 50 % от приходите от търгове трябва да бъдат повторно инвестирани в действия в областта на климата в ЕС и в развиващите се държави, и настоятелно призовава Комисията активно да следи изразходването на постъпленията от търгове от държавите членки и да представя ежегодно доклад на тази тема пред Парламента; призовава държавите членки да се възползват ефективно от постъпленията от търгове за насърчаване на научноизследователска и развойна дейност и иновации с оглед постигането на дългосрочни намаления в емисиите на парникови газове;

114.  Призовава Комисията от 2013 г. нататък да съпоставя информацията, свързана с използването на средства, получени от търгуването на квоти в рамките на СТЕ, и да публикува годишен доклад, в който да сравнява степента, до която всяка държава членка използва такива средства за насърчаване на развитието на технологии с ниска въглеродна интензивност и други средства за намаляване на емисиите на парникови газове;

115.  Призовава Комисията да предложи държавите членки да предоставят част от средствата от търгове за осигуряване на допълнително финансиране на ЕС за подпомагане на иновации чрез плана SET или еквивалентни инициативи;

116.  Призовава Комисията да проучи и обмисли взаимно допълващи се и иновативни източници на финансиране, включително потенциалното използване на средства за регионално развитие, с цел допълнително да се насърчава развитието и прилагането на технологии с ниска въглеродна интензивност;

117.  Подчертава неотложната необходимост в рамките на пътната карта да се преодолее проблемът с вредните за околната среда субсидии; призовава за координирани действия, насочени към набелязването и постепенното премахване на всички вредни за околната среда субсидии до 2020 г., с цел подпомагане на консолидация на бюджета и преход към устойчива икономика; призовава Комисията да публикува до края на 2013 г. съобщение, в което да посочва всички начини, по които бюджетът на ЕС се използва, за да оправдае финансовата подкрепа, пряка или чрез държавите членки, за дейности, които противоречат на целите на пътната карта за ниска въглеродна интензивност;

118.  Призовава Комисията и държавите членки да настояват за по-бързо прилагане на споразумението на Г-20 относно премахване на субсидиите за фосилни горива; подчертава, че за постигане на желания ефект прилагането трябва да бъде координирано на международно равнище;

Допълнителни мерки

119.  Призовава Комисията да излезе до края на 2012 г. с амбициозни предложения за намаляване на емисиите на метанови и флуорирани газове и сажди;

120.  Припомня потенциала на дървесината за заместване на повечето материали с висока въглеродна интензивност, наред с другото в строителния сектор, и призовава за установяването на ясна йерархия при използването на дървен материал, добит по устойчив начин, за да се осигури съгласуваност с целите по отношение на климата и целите по отношение на ресурсната ефективност; счита, че устойчива биоенергия може да се добива от отпадъци, някои остатъци и промишлени странични продукти, при условие че са установени достатъчни гаранции срещу загуба на въглерод в почвата и биоразнообразие, както и непреки емисии поради изместване на други видове употреба на същия материал;

121.  Припомня, че строителството има голям екологичен отпечатък, тъй като за него се използват значителни количества невъзобновяеми природни ресурси и енергия и е отговорно за голяма част от емисиите на въглероден диоксид; припомня, че използването на възобновяеми строителни материали намалява потреблението на природни ресурси и нанасянето на вреди на околната среда; поради това призовава настоятелно Комисията да вземе предвид в по-голяма степен характера на строителните материали по отношение на емисиите и енергийната им ефективност през целия им жизнен цикъл и да насърчава използването в строителството на екологично устойчиви, възобновяеми материали с ниски емисии като дървесината; припомня, че в процеса на своя растеж дървото улавя въглерод, поради което се явява материал, неутрален по отношение на въглеродните емисии;

o
o   o

122.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2012 г. относно дискриминационни уебсайтове и реакциите на правителствата (2012/2554(RSP))

P7_TA(2012)0087 RC-B7-0152/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 2, 3, 4 и 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), членове 2, 3, 4, 9, 10, 18, 19, 20, 21, 26, 45, 49, 56, 67, 83 и 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,

–  като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право(1),

–  като взе предвид Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки(2),

–  като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход(3),

–  като взе предвид изявлението от 11 февруари 2012 г. на заместник-председателя на Комисията Вивиан Рединг на уебсайта на PVV(4),

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че в началото на февруари 2012 г. нидерландската Партия на свободата (PVV) откри гореща линия в интернет – „Meldpunt Midden en Oost Europeanen“, с която хората се призовават да съобщават за оплаквания, породени от „мащабната трудова миграция“ на „европейски граждани от Централна и Източна Европа“, по-специално поляци, румънци и българи; като има предвид, че хората биват питани, в частност, дали са се сблъсквали с проблеми, свързани с противообществено поведение, и дали са загубили своите работни места заради някой от тези граждани;

Б.  като има предвид, че свободното движение на граждани в Европейския съюз е залегнало в член 21 от ДФЕС, а свободното движение на работници в рамките на Европейския съюз – в член 45 от ДФЕС;

В.  като има предвид, че правото на защита от дискриминация на основание националност е залегнало в член 18 от ДФЕС, а защитата от дискриминация на основание раса или етнически произход – в член 10 от ДФЕС;

Г.  като има предвид, че правото на свобода на мисълта е залегнало в член 10 от Хартата на основните права, а свободата на изразяване – в член 11 от въпросната харта;

Д.  като има предвид, че Европейският съюз се основава на ценностите на демокрацията и принципите на правовата държава, посочени в член 2 от ДЕС, както и на безусловното спазване на основните права и свободи, залегнало в Хартата на основните права на Европейския съюз и в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи;

Е.  като има предвид, че държавите членки имат задължение да гарантират на всички граждани на ЕС, че не са обект на дискриминация или стигматизиране, когато живеят и работят в рамките на ЕС;

Ж.  като има предвид, че горещата линия на PVV открито подбужда към дискриминация срещу работници от Европейския съюз от страните от Централна и Източна Европа и създава разделение между общностите в нидерландското общество;

З.  като има предвид, че уебсайтът на PVV подкопава свободното движение на хора и правото на недискриминация съгласно Директива 2004/38/ЕО и съответните членове от Договора;

И.  като има предвид, че нидерландското правителство е подписало споразумение за парламентарна подкрепа с PVV, като по този начин може да разчита на мнозинство в нидерландския парламент;

Й.  като има предвид, че нидерландското правителство засега не е осъдило официално горещата линия на PVV;

К.  като има предвид, че откриването на тази гореща линия разпали ожесточени дебати в Нидерландия, а много политически партии, средствата за масово осведомяване, МСП и ръководители на други предприятия, водачи на гражданското общество и отделни граждани осъдиха инициативата на PVV; като има предвид, че се постави началото на много инициативи с противоположно послание, като например уебсайт за съобщаване на положителни преживявания, свързани с полски граждани;

Л.  като има предвид, че посланиците в Нидерландия на десет централно- и източноевропейски страни отправиха категорично възражение срещу уебсайта, заявявайки, че „той насърчава негативно възприемане на специфична група граждани на ЕС в рамките на нидерландското общество“;

М.  като има предвид, че според най-новите изследвания, проведени от университета „Erasmus“ в Ротердам(5), работниците мигранти от централно- и източноевропейските държави оказват значителен принос за нидерландската икономика и нидерландския пазар на труда;

Н.  като има предвид, че през последните години ангажираността в политиката на нидерландското правителство по отношение на европейската интеграция значително отслабна, както демонстрира позицията на настоящото нидерландско правителство по въпроси като разширяването на „Шенген“ и свободното движение на работници;

О.  като има предвид, че е налице реална опасност подобни горещи линии да бъдат открити и в други държави членки;

1.  Твърдо осъжда създадения от PVV уебсайт, тъй като той противоречи на основните европейски ценности, а именно човешко достойнство, свобода, равенство, спазване на принципите на правовата държава и зачитане на правата на човека, и застрашава да разруши самата основа на Съюза, изградена от плурализма, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и свободата на движение;

2.  Счита, че горещата линия на PVV е една злонамерена инициатива, насочена към създаването на разделение в обществото и извличането на политически активи за сметка на работниците от Централна и Източна Европа;

3.  Настойчиво призовава министър-председателя Mark Rutte да осъди от името на нидерландското правителство тази пагубна инициатива и лично да се дистанцира от нея; освен това подчертава задължението на всички правителства в ЕС да гарантират правата на свободно движение и недискриминация, като поради това призовава Европейския съвет да осъди официално горещата линия на PVV, тъй като тя подкопава тези права и представлява оскърбление за европейските ценности и принципи;

4.  Настоятелно призовава нидерландското правителство да не се преструва, че не забелязва политиката на Партията на свободата, която е в противоречие с основни ценности на ЕС;

5.  Призовава нидерландските власти да проверят дали тази инициатива е довела до подбуждане към омраза и дискриминация;

6.  Подчертава, че работниците от страните, присъединили се към ЕС през 2004 и 2007 г., оказаха положително въздействие върху икономиките на държавите членки, без да предизвикват сериозни смущения на техните пазари на труда, като допринесоха в значителна степен за постигането на устойчив икономически растеж в ЕС;

7.  Призовава нидерландското правителство да отговори незабавно на изпратените от Комисията писма относно планирано законодателство, което може да се окаже в нарушение на Директива 2004/38/EО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, и да предприеме последващи действия за изпълнение на исканията на Парламента, отправени в неговите резолюции;

8.  Призовава Комисията и Съвета да положат максимални усилия, за да спрат разпространяването на ксенофобски настроения, като изразените на този уебсайт, и да гарантират ефективното прилагане на рамковото решение относно расизма и ксенофобията във всички държави членки;

9.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Съвета на Европа и правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 55. (2) ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77. (3) ОВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22. (4) http://ec.europa.eu/commission_2010-2014/reding/multimedia/news/2012/02/20120211_en.htm (5) Arbeidsmigranten uit Polen, Roemenie en Bulgarije in Den Haag. Sociale leefsituatie, arbeidpositie en toekomstperspectief, Prof. Godfried Engbersen, Afdeling Sociologie Universiteit Rotterdam.

Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2012 г. относно резултата от изборите за президент в Русия (2012/2573(RSP))

P7_TA(2012)0088 B7-0177/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и Руската федерация, което влезе в сила през 1997 г. и чийто срок на действие беше удължен в очакване на замяната му с ново споразумение,

–  като взе предвид текущите преговори за ново споразумение, което да осигури нова всеобхватна рамка за отношенията между ЕС и Русия, както и преговорите за партньорство за модернизация, започнали през 2010 г.,

–  като взе предвид предишните си доклади и резолюции относно Русия, по-специално резолюцията си от 16 февруари 2012 г. относно предстоящите президентски избори в Русия(1), резолюцията си от 14 декември 2011 г. относно изборите за Дума(2), по-специално критичното си отношение спрямо произвеждането на изборите за Дума, и резолюцията си от 7 юли 2011 г. относно подготовката на изборите за Държавна дума в Русия през декември 2011 г.(3),

–  като взе предвид съвместното изявление на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) / Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ), Парламентарната асамблея на ОССЕ и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно предварителните констатации и заключения от 5 март 2012 г.,

–  като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 4 март 2012 г. относно изборите за президент в Русия, произведени на 4 март 2012 г., и нейните речи от 14 декември 2011 г. в Страсбург относно срещата на високо равнище ЕС-Русия и от 1 февруари 2012 г. в Брюксел относно политическата ситуация в Русия,

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че ЕС в качеството си на стратегически партньор на Русия, намиращ се в непосредствено съседство с нея, проследи с особен интерес процеса на изборите, както и обществените дебати и широко разпространените и продължаващи протести в Русия, свързани с изборите за Държавната дума от декември 2011 г. и изборите за президент, произведени на 4 март 2012 г.;

Б.  като има предвид, че все още има силни опасения по отношение на събитията в Руската федерация във връзка със зачитането и защитата на правата на човека и спазването на всеобщо договорените демократични принципи, правила и процедури; като има предвид, че Руската федерация е пълноправен член на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и че следователно тя се е ангажирала с принципите на демокрацията и зачитането на правата на човека;

В.  като има предвид, че на 12 април 2011 г. Европейският съд по правата на човека произнесе решение срещу тромавите процедури за регистриране на политически партии в Русия, които не са в съответствие със стандартите за произвеждане на избори, установени от Съвета на Европа и ОССЕ; като има предвид, че ограничаването на регистрирането на политическите партии и кандидати възпрепятства политическата конкуренция и плурализма в Русия;

Г.  като има предвид, че въпреки неотдавнашните ограничени инициативи за подобряване на законите за произвеждането на избори общите разпоредби продължават да бъдат прекалено сложни и в някои случаи неясни, което води до непоследователно прилагане на правните принципи;

Д.  Като има предвид, че руските органи на управление се опитаха да злепоставят неправителствени организации, участващи в наблюдението на изборите, по-специално „Голос“, която беше изгонена от седалището си в Москва и беше подложена на медийна кампания, предназначена да навреди на репутацията й, а регионалните й офиси бяха подложени на данъчни разследвания; като има предвид, че независимите средства за масово осведомяване също бяха обект на силен натиск;

Е.  като има предвид, че в съвместното изявление на ОССЕ/БДИПЧ, Парламентарната асамблея на ОССЕ и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно предварителните констатации и заключения от 5 март 2012 г. се посочва, че изборите не са били свободни нито честни, тъй като са се характеризирали със „силен дисбаланс в полза на един кандидат“, проявяващ се в отправяне на критики срещу потенциални конкуренти сред кандидатите при тяхната регистрация, неравномерно и пристрастно отразяване в средствата за масово осведомяване и използване на държавни средства в полза на един кандидат;

Ж.  като има предвид, че чрез редица демонстрации след изборите за Дума от 4 декември 2011 г. руските граждани и по-специално демонстрантите с „бели панделки“ изразиха волята си за повече демокрация и за всеобхватна реформа на избирателната система;

1.  Приема за сведение резултатите от изборите за президент в светлината на предварителните заключения на ОССЕ/БДИПЧ, както и на националните организации, наблюдаващи изборите, напр. „Голос“, „Гражданин наблюдатель“ и „Лига избирателей“, и на представителите на политическите партии;

2.  Подчертава необходимостта от критична ангажираност по отношение на Русия, като изразява пълната си подкрепа за програмата за модернизация, която обхваща диалога относно икономическите и политическите реформи с оглед на въвеждането и прилагането на реформи за преодоляване на съществуващите недостатъци;

3.  Остро критикува недостатъците и нередностите при подготовката и произвеждането на тези избори и факта, че изборът на избирателите е бил ограничен; подчертава, че руските радио и телевизия не осигуриха балансирано отразяване на всички кандидати по време на изборната кампания, което е в разрез с правните изисквания; приветства високата степен на гражданска ангажираност по време на кампанията и призовава за цялостен и прозрачен анализ на всички нередности и за въвеждането, засилването и прилагането на демократични правила за произвеждането на избори в бъдеще; осъжда задържането по време на демонстрациите на десетки протестиращи из цяла Русия;

4.  Приканва президента, г-н Медведев, да оправдае думите си с действия и да гарантира приемането на необходимите реформи на политическата система и се надява, че новият руски президент ще бъде готов да ги доразвие, включително чрез така необходимото опростяване на разпоредбите относно регистрирането на политическите партии; призовава за сериозен ангажимент за намирането на решения също и на проблемите, свързани със свободата на средствата за масово осведомяване и свободата на събранията и на изразяване на мнение; отново изразява готовността на ЕС да работи в сътрудничество с Русия, в това число в рамката, предвидена от партньорството за модернизация, с цел да се подобри спазването на правата на човека и основните права, като в това отношение въпросът за освобождаването на политическите затворници е от ключово значение, както и ефективността на системата за независимо прилагане на принципите на правовата държава в Русия;

5.  Насърчава руските органи на управление и политическите партии, представени в Държавната дума, да участват в съдържателен диалог с протестиращите в защита на демокрацията и с опозицията в името на всеобхватната реформа, прозрачността и демокрацията; призовава новоизбрания президент, Владимир Путин, да смекчи тона на изказванията си срещу протестиращите и да участва в искрен диалог с тях относно бъдещето на страната;

6.  Насърчава различните групи на руската демократична опозиция да се обединят по-тясно въз основа на положителна програма за политически реформи, като по този начин предложат на руските граждани надеждна алтернатива;

7.  Приветства решението на президента Дмитрий Медведев, с което нарежда на Главния прокурор да разследва законността на 32 криминални дела, включително задържането на Михаил Ходорковски; призовава новоизбрания президент Владимир Путин да нареди подобно преразглеждане на случая Сергей Магнитски;

8.  Отбелязва първоначалното одобряване от Държавната дума на проектозаконите, внесени от президента, насочени към всеобхватни промени на политическата система, включително опростяване на разпоредбите относно регистрацията на политическите партии и техния достъп до изборите; настоятелно призовава Държавната дума при приемането на необходимите закони да вземе предвид измененията, внесени съвместно от нерегистрираните партии; надява се, че всички страни ще се възползват от възможността преди встъпването в длъжност на новоизбрания президент да вземат решение за приемането на пакет от всеобхватни реформи, включително за промени в закона за произвеждането на избори; изразява силното си желание за успешен резултат и пълно прилагане на всички предложения за реформи, които се обсъждат в рамките на работната група на г-н Медведев; изразява увереност, че приемането на нов закон за произвеждането на избори и регистрирането на опозиционните политически партии следва да послужи за основа за провеждането на свободни и честни избори за Държавната дума;

9.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и парламента на Руската федерация, Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

(1) Приети текстове, P7_TA(2012)0054. (2) Приети текстове, P7_TA(2011)0575. (3) Приети текстове, P7_TA(2011)0335.

Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2012 г. относно Казахстан (2012/2553(RSP))

P7_TA(2012)0089 RC-B7-0135/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид общите разпоредби относно външната дейност на Съюза, установени в член 21 от ДЕС, както и процедурата за сключване на международни споразумения, установена в член 218 от ДФЕС,

–  като взе предвид стратегията на ЕС за Централна Азия,

–  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Казахстан, влязло в сила през 1999 г., и по-конкретно член 2 от раздела за общите принципи,

–  като взе предвид стратегията на ЕС за ново партньорство с Централна Азия, приета от Европейския съвет на 21-22 юни 2007 г., и своите доклади за напредъка от 24 юни 2008 г. и 28 юни 2010 г.,

–  като взе предвид изявлението на Съвета относно Казахстан от 24 май 2011 г.,

–  като взе предвид изявленията на ЕС в Постоянния съвет на ОССЕ относно Казахстан от 3 ноември и 22 декември 2011 г. и от 19 януари, 26 януари и 9 февруари 2012 г., както и изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън относно събитията в Жанаозен от 17 декември 2011 г. и относно проведените на 15 януари 2012 г. парламентарни избори в Казахстан от 17 януари 2012 г.,

–  като взе предвид изложението на предварителните констатации и заключения на водената от ОССЕ/БДИПЧ мисия за наблюдение на проведените на 15 януари 2012 г. парламентарни избори,

–  като взе предвид изявлението относно положението на медиите в Казахстан, направено от представителя на ОССЕ, отговарящ за свободата на медиите, от 25 януари 2012 г.,

–  като взе предвид изявлението на директора на Бюрото за демократични институции и права на човека на ОССЕ от 1 февруари 2012 г. относно натиска върху казахстанската опозиция,

–  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2011 г. относно стратегията на ЕС за Централна Азия(1),

–  като взе предвид параграф 23 от своята резолюция от 16 февруари 2012 г. относно Съвета на ООН по правата на човека(2),

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че и ЕС, и Казахстан биха могли да извлекат значителни ползи от задълбоченото сътрудничество и че Парламентът подкрепя тази цел, като същевременно подчертава, че икономическото сътрудничество трябва да върви ръка за ръка с политическо сътрудничество и трябва да се основава на политическа воля за прилагане и спазване на общи ценности, предвид ключовата роля, която играе Казахстан за социално-икономическото развитие на Централна Азия и стабилността и сигурността на региона,

Б.  като има предвид, че преговорите за ново разширено споразумение между ЕС и Казахстан, което следва да замени действащото понастоящем Споразумение за партньорство и сътрудничество, бяха започнати през юни 2011 г.,

В.  като има предвид, че на 17 февруари 2012 г. президентът на Казахстан подписа няколко закона, целящи подобряване на правното основание за трудовите отношения, правата на работниците и социалния диалог и укрепването на независимостта на съдебната система,

Г.  като има предвид, че на 16 декември 2011 г. бяха убити голям брой хора и много други бяха ранени в град Жанаозен в Западен Казахстан, където над 3 000 души участваха в мирна демонстрация на главния площад в подкрепа на исканията на стачкуващите от май петролни работници за по-високо заплащане и по-добри условия и за правото да избират сами кой профсъюз да ги представлява,

Д.  като има предвид, че органите съобщават за убити 17 души, след като, според независими източници и свидетели, полицията атакува протестиращите с откриване на огън по гражданите, в това число по невъоръжени стачкуващи и техните семейства, като има предвид, че след сблъсъците казахстанските органи обявиха извънредно положение и отказаха на журналисти и независими наблюдатели достъп до Жанаозен; като има предвид, че извънредното положение най-накрая беше отменено на 31 януари 2012 г., но че свидетели твърдят, че броят на убитите може да бъде значително по-голям; като има предвид, че местните органи обещаха финансова подкрепа на семействата на хората, загинали по време на събитията,

Е.  като има предвид, че картината за това, какво наистина се е случило в Жанаозен на 16 декември 2011 г., остава неясна; като има предвид, че комуникационните връзки отначало бяха прекъснати от органите, а достъпът до града беше контролиран по силата на извънредно положение, което продължи до 31 януари 2012 г.; като има предвид, че сплашването и ожесточените нападения над независимите медии, заедно с атмосферата на страх сред гражданите, продължават да възпрепятстват появата на по-голяма яснота; като има предвид, че в отговор на събитията в Жанаозен през декември 2011 г. казакстанските органи засилиха цензурата на интернет в страната и понастоящем прилагат инспекция на съдържанието в дълбочина на целия интернет трафик;

Ж.  като има предвид, че от декември 2011 г. са арестувани около 43 души по обвинения, за които наказанието е до шест години, сред които изтъкнати водачи и активисти от стачката на петролните работници, в т.ч. Талат Сактаганов, Роза Тулетаева и Наталия Ажигалиева; като има предвид, че на 3 февруари 2012 г. голям брой младежи, обвинени в ислямистки дейности, бяха арестувани в град Уралск по подозрение в организиране на масови безредици в Жанаозен;

З.  като има предвид, че президентът на Казахстан призова за пълно разследване на събитията, като създаде правителствена комисия начело с първия заместник министър-председател и покани международни експерти, включително и от ООН, да участват в процеса на разследване; като има предвид, че срещу редица полицейски служители се води разследване за неправомерно откриване на огън, въпреки че досега не е повдигнато обвинение срещу никого,

И.  като има предвид, че се съобщава за измъчване и малтретиране на задържани; като има предвид, че във връзка с това е необходимо да се проведе внушаващо доверие разследване, последвано от целесъобразни правни действия,

Й.  като има предвид, че общите избори, проведени на 15 януари 2012 г., бяха счетени от ОССЕ за несъответстващи на стандартите на ОССЕ поради широко разпространените нередности при гласуването и използването на държавни средства и лозунги за засилване на популярността на управляващата партия, което не осигури необходимите условия за провеждането на истински плуралистични избори, въпреки че този път изборите бяха счетени за добре организирани на техническо ниво,

К.  като има предвид, че на 6 януари 2012 г. президентът на Казахстан подписа Закона за националната сигурност, който засилва правомощията на службите за сигурност и потвърждава, че лица, считани за вредящи на имиджа на страната на световната сцена, могат да бъдат считани за „рушители“ и ще трябва да понесат последствията от това,

Л.  като има предвид, че изминалите няколко месеца бяха белязани с влошаване на положението с правата на човека в Казахстан, както е отразено в декларациите на ЕС в Постоянния съвет на ОССЕ и в неотдавнашните изявления на представителя на ОССЕ, отговарящ за свободата на медиите, и на директора на Бюрото за демократични институции и права на човека на ОССЕ,

М.  като има предвид, че през септември 2011 г. органите приеха закон за религията, задължаващ всички религиозни групи да се пререгистрират и включващ разпоредби, които биха могли да забранят на гражданите на Казахстан свободно да практикуват вярата си; като има предвид освен това, че във всички наскоро приети закони за средствата за масова информация и националната сигурност се включват разпоредби, които укрепват ретроградните елементи на политическата система на Казахстан и противоречат на декларираните амбиции за демократизация,

Н.  като има предвид, че на 8 август 2011 г. градският съд на Актау обяви Наталия Соколова, адвокат на петролните работници, за виновна в „насърчаване на социален раздор“ и „активно участие в незаконни събирания“ и я осъди на 6 години лишаване от свобода,

О.  като има предвид, че очаквайки да укрепи доверието към себе си в международен план, Казахстан пое председателството на ОССЕ през 2010 г. и се ангажира с поредица от демократични реформи и със зачитане на основните принципи на тази организация,

П.  като има предвид, че през последните два месеца опозиционните партии и организации „Алга“, „Азат“ и Социалистическо движение на Казахстан, независимите медии, в т.ч. вестниците „Взгляд“, „Голос републик“ и „Республика“ и сателитният телевизионен канал STAN TV, както и независимите профсъюзи, сред които „Жанарту“ и други организации на гражданското общество, станаха мишена за засилени репресии, като бяха задържани, наред с останалите, лидерът на партия „Алга“ Владимир Козлов и главният редактор на „Взгляд“ Игор Винявский; като има предвид, че на 28 януари 2012 г. около 1 000 души в Алмати взеха участие в неразрешен протест срещу репресиите, призовавайки органите да сложат край на политическото преследване,

Р.  като има предвид, че опозиционните партии обявиха планове за протестен митинг на 24 март 2012 г. в Алмати за отбелязване на 100 дни от убийствата в Жанаозен,

С.  като има предвид, че фактът,че г-н Козлов беше арестуван и държан в изолация скоро след завръщането си от срещи с Европейския парламент и Европейската служба за външна дейност, предоставя на ЕС допълнителна причина за безпокойство и подчертава значението на запазването на способността на нашите институции да водят диалог с широк кръг участници в държави – партньори на ЕС, без това да носи неблагоприятни последствия за нашите събеседници,

1.  Подчертава значението на връзките между ЕС и Казахстан и укрепването на политическото и икономическото сътрудничество, включително в стратегически области като демокрацията, правата на човека, околната среда, енергетиката, търговията и транспорта в допълнение към борбата срещу тероризма, организираната престъпност и трафика на наркотици; подчертава, че миналата година беше белязана от засилено сътрудничество, чести срещи на високо равнище и началото на преговорите за ново споразумение за партньорство и сътрудничество;

2.  Изразява дълбоката си загриженост и поднася съболезнованията си по повод на събитията от 16 декември 2011 г. в Жанаозен, при които загинаха 17 души и други 110 бяха ранени;

3.  Решително осъжда бруталните репресии над демонстрантите от страна на полицейските сили в Жанаозен и призовава за независимо и надеждно разследване на събитията с участие на международни експерти;

4.  Заявява своето намерение да продължи да провежда диалог с участници от гражданското общество като част от отношенията си с Казахстан и в съответствие със своите практики в отношенията си с други трети държави; очаква уважение към тези разговори и подчертава, че не е безчувствен към благосъстоянието на своите партньори;

5.  Счита, че лошото уреждане на трудовия спор в петролния сектор в Западен Казахстан е основната причина за задълбочаването на народното недоволство преди събитията в средата на декември 2011 г.; изразява убеденост, че признаването на думи и дела на правото на работниците да се организират, показващият взаимно уважение диалог между представители на профсъюзите, работодатели и органи, повторното назначаване на уволнени работници или осигуряването на нови работни места за тях, подкрепата за семействата, страдащи от последиците от неотдавнашните събития, и изграждането на доверие в правоприлагащите органи играят ключова роля за постигането на социален мир и трайна стабилност;

6.  Призовава ЕСВД да следи отблизо съдебния процес срещу обвинените в организиране на демонстрациите и да докладва за това на Европейския парламент;

7.  Приветства неотдавнашното освобождаване на правозащитника Евгений Жовтис, директор на Международното бюро на Казахстан за правата на човека и правовата държава, и на журналиста от „Время“ Токнияз Кючуков, които получиха амнистия със съдебно решение от 2 февруари 2012 г., след като бяха осъдени на четири години в трудов лагер през септември 2009 г.,

8.  Изразява съжаление, че освен горепосоченото има малко на брой изключения от отрицателната тенденция в развитието на положението с правата на човека в Казахстан, която се наблюдава отдавна и напоследък се засилва, и призовава за уверения от страна на казахстанските органи по отношение на безопасността на семействата на арестуваните дейци;

9.  Настоятелно призовава казахстанските органи да положат всички усилия за подобряване на положението с правата на човека в страната; подчертава, че напредъкът в преговорите за ново разширено споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕС и Казахстан трябва да зависи от напредъка на политическата реформа; насърчава Казахстан да се придържа към собствения си ангажимент за по-нататъшни реформи, за да изгради отворено и демократично общество, включващо независимо гражданско общество и опозиция, зачитаща основните права и правовата държава;

10.  Повтаря отново, че неограниченият достъп до информация и комуникации и нецензурираният достъп до интернет (цифрови свободи) са всеобщи права и са незаменими за такива права на човека като свободата на изразяване и достъпа до информация, както и за гарантиране на прозрачност и отчетност в публичния живот;

11.  Приветства промените в законодателството през последните месеци, целящи да дадат възможност на повече партии да излъчват кандидати за парламентарни избори; отбелязва, че след последните парламентарни избори в новия парламент са представени три партии; изразява съжаление, че на множество опозиционни партии не се разрешава регистрация, и насърчава казахстанските органи да осъществят по-нататъшните реформи, необходими за гарантиране на истински плуралистични избори и за подкрепа на работата на независимите медии и дейностите на НПО;

12.  Призовава казахстанските органи приоритетно да разгледат констатациите на ОССЕ/БДИПЧ с цел да се даде възможност на опозицията в страната да играе полагащата й се в едно демократично общество роля, както и да предприемат всички необходими стъпки, за да се съобразят с международните изборни стандарти; призовава ЕСВД да подкрепи Казахстан за справяне с тези въпроси;

13.  Отбелязва пътната карта за присъединяването на Казахстан към СТО, което ще допринесе за създаването на равнопоставеност за стопанските общности от двете страни, ще улесни и либерализира търговията и ще изпрати сигнал за сътрудничество и откритост; подчертава, че след присъединяването си Казахстан ще има правно задължение да спазва всички правила на СТО, включително премахването на протекционистки мерки;

14.  Изразява възмущението си от лишаването от свобода на опозиционни лидери и журналисти след януари 2012 г. и призовава казахстанските органи да прекратят натиска над опозицията и независимите медии в страната и да освободят всички лишени от свобода по политически причини лица, в това число лидера на партия „Алга“ Владимир Козлов и главния редактор на вестник „Взгляд“ Игор Винявский, както и всички лица, споменати в последните изявления на ЕС в Постоянния съвет на ОССЕ, които все още са задържани; призовава на г-н Козлов да се разреши достъп до най-близките членове на семейството му, включително жена му, и да бъде извършена независима оценка на здравословното му състояние; приветства освобождаването на Наталия Соколова, адвокат на профсъюзите на петролната компания Каражанбасмунай, чиято предишна присъда – шест години затвор – беше намалена на три години пробация; при все това съжалява, че с решение на Върховния съд на г-жа Соколова все още се забранява да участва в профсъюзни дейности по време на периода на пробация;

15.  Настоятелно призовава казахстанските органи ускорено да подобрят зачитането на свободата на събрания, сдружаване, изразяване и вероизповедание, в съответствие с препоръките на представителите и органите на ОССЕ и като обръщат сериозно внимание на поетите от Казахстан международни ангажименти, както и на обещанията, направени, преди да се вземе решение Казахстан да поеме председателството на ОССЕ през 2010 г.; обръща внимание на добре подготвения национален план за действие в областта на правата на човека, приет през 2009 г., и настоятелно призовава казахстанските органи да го приложат изцяло;

16.  Изразява убеждение, че органите и обществото на Казахстан ще извлекат големи ползи от предприемането на подобни действия, не на последно място по отношение на стабилността и сигурността и връщането към предишното устойчиво повишаване на международния авторитет на страната;

17.  Приветства участието след януари 2012 г. на официални представители на Казахстан в открити и конструктивни срещи с членове на ЕП в Европейския парламент, с участието на гражданското общество и НПО, на които те проявиха откритост за разследване на събитията съвместно с международни експерти и обещаха информация относно арестите през последните месеци; очаква тези изявления да бъдат последвани от конкретни действия;

18.  Подчертава значението на диалозите относно правата на човека между ЕС и казахстанските органи, на които всички въпроси могат да се разглеждат открито; призовава за укрепване на тези диалози, за да станат по-ефективни и ориентирани към резултати и да дават възможност за включване на участници от гражданското общество;

19.  Призовава ЕС и по-специално върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да наблюдава отблизо събитията, да поставя пред казахстанските органи всички пораждащи безпокойство въпроси, да предлага помощ и да докладва редовно на Парламента;

20.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и парламента на Република Казахстан, както и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0588. (2) Приети текстове, P7_TA(2012)0058.

Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2012 г. относно положението в Нигерия (2012/2550(RSP))

P7_TA(2012)0090 RC-B7-0131/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховния представител Катрин Аштън от 26 декември 2011 г. относно бомбените атентати на Коледа и от 22 януари 2012 г. относно бомбените атентати в Кано, Нигерия,

–  като взе предвид изявлението на Съвета за сигурност на ООН от 27 декември 2011 г. относно атентатите в Нигерия,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., ратифициран от Нигерия на 29 октомври 1993 г.,

–  като взе предвид второто преразглеждане на Споразумението от Котону за периода 2007‐2013 г., ратифицирано от Нигерия на 27 септември 2010 г.,

–  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от 1981 г., ратифицирана на 22 юни 1983 г.,

–  като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

–  като взе предвид Конституцията на Федерална република Нигерия, и в частност нейните разпоредби за защита на свободата на религията в глава IV – Право на свобода на мисълта, съвестта и религията,

–  като взе предвид срещата на министерско равнище Нигерия‐ЕС, проведена на 8 февруари 2012 г. в Абуджа,

–  като взе предвид резолюцията на Комисията на ООН по правата на човека E/CN.4/RES/2005/69, в която се отправя искане към „генералния секретар да назначи специален представител по въпроса за правата на човека и транснационалните корпорации и други стопански предприятия“,

–  като взе предвид препоръките в доклада на Програмата на ООН за околната среда за създаване на орган за възстановяване на околната среда в Огониланд,

–  като взе предвид предходните си резолюции относно Нигерия,

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че беше потресен от последната вълна от въоръжени и бомбени атентати на ислямистката секта „Боко Харам“, при които на 20 януари 2012 г. в Кано бяха убити най-малко185 души и които бяха насочени предимно срещу полицейски постове; като има предвид, че в разпространена в града през нощта листовка „Боко Харам“ предупреждава жителите на Кано, че ударите им срещу службите за сигурност ще продължат, като се призовава за постоянство докато групата се бори за въвеждането на „ислямски режим“;

Б.  като има предвид, че правозащитни организации са документирали участието на ислямистката групировка „Боко Харам“ в нападения срещу полицейски управления, военни съоръжения, църкви и банки, както и в самоубийствения бомбен атентат срещу централата на ООН, при който загинаха около 24 души и бяха ранени над 100;

В.  като има предвид, че в отговор на насилието от страна на „Боко Харам“ нигерийската полиция и военни сили са екзекутирали без съд множество предполагаеми членове на групировката;

Г.  като има предвид, че нападенията на „Боко Харам“ бяха насочени срещу християни, по-конкретно на Коледа, когато десетки бяха убити при серия от бомбени атентати – най-смъртоносният от които отне живота на 44 души пред католическа църква в близост до столицата Абуджа; като има предвид, че „Боко Харам“ заяви, че ще води религиозна война срещу християните и ще ги прогони от северните части на страната, където живеят предимно мюсюлмани;

Д.  като има предвид, че на 3 януари 2012 г. „Боко Харам“ отправи ултиматум, като даде три дни на християните от северна Нигерия, да напуснат; като има предвид убийството на най-малко осем християни, участващи на молитвена служба на 5 януари 2012 г.в Гомбе, и на 20 християни, присъстващи на погребение на 6 януари 2012 г. в Муби,

Е.  като има предвид, че на 26 февруари 2012 г. двама атентатори самоубийци от „Боко Харам“ взривиха експлозиви, заредени в кола пред църква в град Жос, при което трима души загинаха, а 38 бяха ранени; и като има предвид, че на 21 февруари 2012 г. екстремисти взривиха бомба пред църква в град Суледжа, при което бяха ранени петима души;

Ж.  като има предвид, че на 4 март 2012 г. „Боко Харам“ обяви, че ще започне серия от координирани нападения, за да унищожи цялата християнска общност, която живее в северните части на страната;

З.  като има предвид, че свободата на религията, свободата на убежденията, свободата на съвестта и свободата на мисълта са основни и всеобщи ценности и съществени елементи на демокрацията; като има предвид, че Европейският съюз е изразявал многократно ангажимента си по отношение на свободата на религията, свободата на убежденията, свободата на съвестта и свободата на мисълта и е подчертавал, че правителствата са задължени да гарантират тези свободи по целия свят;

И.  като има предвид, че „Боко Харам“ са обвинявани за смъртта на над 900 души в приблизително 160 отделни нападения от юли 2009 г. насам; като има предвид, че в няколко нови доклада се сочи възможна връзка между „Боко Харам“ и AQMI (Ал Кайда в ислямския Магреб), което би било сериозна заплаха за мира и сигурността в региона на Сахел и западна Африка;

Й.  като има предвид, че в отговор на нарастващата вълна от насилие на 31 декември 2011 г. президентът Гудлък Джонатан въведе извънредно положение в няколко щата и временно затвори границите с Чад, Камерун и Нигер; като има предвид признанието на президента, че „Боко Харам“ е проникнала в държавните институции и силите за сигурност и твърденията, че корумпирани служители са снабдили „Боко Харам“ с оръжия;

К.  като има предвид, че проблемите в Нигерия произтичат от липсата на икономическо развитие, като напрежението се корени в десетилетията неприязън между местни групировки, които се борят за контрола върху плодородните земеделски земи с говорещите хауза мигранти и заселници от мюсюлманския север;

Л.  като има предвид, че мирното разрешаване на конфликти предполага зачитане на правата на човека, достъп до правосъдие, прекратяване на безнаказаността, както и справедлив достъп до ресурси и преразпределение на доходите в една богата на петрол страна, каквато е Нигерия;

М.  като има предвид, че макар Нигерия да заема осмо място по производство на петрол в света, по-голямата част от нейните 148 милиона жители живеят под прага на бедността;

Н.  като има предвид, че нигерийското правителство заделя приблизително осем милиарда щатски долара годишно за субсидии за горивата; като има предвид, че в страни, богати на природни ресурси и с огромна пропаст, разделяща бедни и богати като Нигерия, субсидираният бензин е една от малкото облаги, капещи от едно известно със своята корумпираност правителство, което не се справи с управлението на печалбите от петрола;

О.  като има предвид, че в началото на тази година масовите протести и продължилата една седмица обща стачка принудиха президента Гудлък Джонатан частично да възстанови субсидиите за горивата; като има предвид, че международни финансови институции като Международния валутен фонд, твърдят, че субсидиите е по-добре да бъдат използвани за образование, здравеопазване и други услуги;

П.  като има предвид, че лошото управление и злоупотребата с огромните природни богатства на страната, а именно петрола, от страна на управляващия елит, продължават в повечето случаи с неотслабваща сила; като има предвид, освен това, че поредицата разливи на петрол от международни петролодобивни операции, саботажът на петролопроводи, кражбата на суров петрол и широко разпространеното горене на факелен газ доведоха до силно замърсяване на делтата на Нигер; като има предвид, че според доклад на ООН възстановяването на околната среда в петролодобивния регион на Нигерия, Огониланд, може да се окаже най-всеобхватното и продължително прочистване от петрол, предприемано някога, ако в него се включат възстановяването на питейната вода, почвата, малките заливи и други екосистеми;

Р.  като има предвид изказването на министъра по въпросите на жените и социалното развитие Hajia Zainab Maina срещу широко разпространените случаи на изнасилване и сексуално насилие над жени в страната, която заяви, че за справянето с тази тревожна тенденция е важно да бъде приет законопроекта относно насилието срещу лицата;

С.  като има предвид, че федералният наказателен кодекс на Нигерия предвижда до 14 години затвор за хомосексуално поведение, като има предвид, че в някои щати, в които се прилага шариата, хомосексуалното поведение между мъже по взаимно съгласие се наказва със смърт, а при жени с бой с камшик и шест месеца затвор; като има предвид внесеното наскоро федерално законодателство, което криминализира браковете между лица от един и същи пол, които се наказват с до 14 години затвор; като има предвид, че националното събрание на два пъти се опита да въведе такова законодателство, но беше възпрепятствано от международни и местни защитници на правата на човека;

Т.  като има предвид, че профсъюзните активисти и защитници на правата на човека Osmond Ugwu и Raphael Elobuike са задържани във федералния затвор Enugu в югоизточна Нигерия по обвинение за опит на убийство на полицейски служител след арестуването им на работнически митинг на 24 октомври 2011 г.; като има предвид, че според Амнести Интернешънъл и организацията „Human Rights Watch“ обвинението не разполага с доказателства срещу тях;

У.  като има предвид, че ЕС е важен финансов донор на Нигерия; като има предвид, че на 12 ноември 2009 г. Европейската комисия и федералното правителство на Нигерия подписаха стратегическия документ Нигерия‐ЕС и Националната индикативна програма за периода 2008–2013 г., съгласно които ЕС ще финансира проекти, целите на които включват мир, сигурност и права на човека;

Ф.  като има предвид, че съгласно член 8 от преразгледаното Споразумение от Котону ЕС започна редовен политически диалог с Нигерия по въпросите на правата на човека и демократичните принципи, включително етническата, религиозната и расовата дискриминация;

1.  Решително осъжда неотдавнашните прояви на насилие, по-специално нападенията на терористичната ислямистка секта „Боко Харам“, и трагичната смърт на хора в засегнатите региони на Нигерия, като изразява своята съболезнования на опечалените и ранените;

2.  Настоятелно призовава всички общности да проявяват сдържаност и да търсят мирни средства за преодоляване на различията между религиозните и етническите групи в Нигерия;

3.  Настоятелно призовава правителството на Нигерия възможно най-бързо да сложи край на насилието и да гарантира сигурността и защитата на населението на страната, както и зачитането на правата на човека;

4.  Призовава президента на Нигерия да насърчава диалога между хората с различни религии и убеждения и да работи за укрепване на свободата на мисълта, свободата на съвестта и свободата на религията;

5.  Подчертава значението на една независима, безпристрастна и достъпна съдебна система за прекратяването на безнаказаността, подобряването на спазването на върховенството на закона и основните права на населението;

6.  Призовава федералното правителство да проведе разследване на причините за последните прояви на насилие, както и да гарантира подвеждането под съдебна отговорност на извършителите на насилие; призовава по-специално федералното правителство да се пребори с „Боко Харам“, която черпи своята сила, възползвайки се от дълбоко вкорененото религиозно напрежение в Нигерия;

7.  Подчертава значението на регионалното сътрудничество за справяне със заплахата от евентуална връзка между „Боко Харам“ и AQMI (Ал Кайда в ислямския Магреб); насърчава държавите в региона да задълбочат сътрудничеството помежду си, включително чрез съответните регионални организации, за да се предотврати взаимодействието между „Боко Харам“ и AQMI; призовава институциите на ЕС и държавите членки да подкрепят тези усилия, полагани на регионално равнище;

8.  Решително осъжда убийството на британския гражданин Chris McManus и италианския гражданин Franco Lamolinara, двама инженери, работещи за италианско строително дружество, държани като заложници от AQMI в северна Нигерия в продължение на десет месеца, при провалилия се опит за освобождаването им на 8 март 2012 г. и изразява своите съболезнования на семействата на жертвите;

9.  Призовава за по-обстойно проучване на първопричините за конфликта, включително социалното, икономическото и етническото напрежение, като се избягват общите и опростенчески обяснения, основани единствено на религията, които няма да осигурят основа за дългосрочно и трайно решение на проблемите на региона;

10.  Призовава федералното правителство да защити населението и да потърси начини за премахване на първопричините за насилието чрез гарантиране на равни права за всички граждани и решаване на проблемите за контрола върху плодородните земеделски земи, безработицата и бедността;

11.  Призовава федералното правителството да се бори с корупцията, бедността и неравенството и да работи за социални, политически и икономически реформи с цел създаване на демократична, стабилна, сигурна и свободна държава, в която се зачитат правата на човека;

12.  Призовава органите да потърсят решения на истинските проблеми на населението в северните части на страната, които са много по-бедни от някои по-богати южни щати и да дадат приоритет на подобряването на лошите условия на живот на това население, като не пренебрегват подобни проблеми и в южните щати;

13.  Призовава нигерийските органи и чуждестранните дружества, работещи в петролния сектор на Нигерия да помогнат за подобряване на управлението чрез увеличаване на прозрачността и отчетността в добивния сектор и призовава дружествата да се придържат към Инициативата за прозрачност в добивната промишленост и да публикуват това, което плащат на нигерийското правителство;

14.  Подчертава необходимостта нигерийските органи и мултинационалните петролни дружества да направят всичко по силите си за да спрат продължаващото замърсяване и да изпълнят препоръките на Програмата за опазване на околната среда на ООН, за да могат да се възстановят щетите, нанесени от замърсяването с петрол;

15.  Силно насърчава нигерийските органи да гарантират приемането на законопроекта относно насилието срещу лица и се надява, че този закон ще допринесе за намаляване на широко разпространените случаи на сексуално насилие и други прояви на насилие срещу жени;

16.  Призовава за премахване на действащото законодателство, което криминализира хомосексуалността, като в някои случаи наказанието е пребиване с камъни; призовава парламента на Нигерия да се откаже от разглеждането на закона за забрана на брака между лица от един и същи пол, който, ако бъде прокаран, би изложил лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица – били те нигерийски граждани или чужденци – на сериозен риск от насилие и задържане;

17.  Призовава правителството да освободи профсъюзния лидер Osmond Ogwu и профсъюзния член Raphael Elobuike поради липса на доказателства в подкрепа на обвинението срещу тях;

18.  Отново изразява своята загриженост по отношение на пълното и ефективно зачитане на правото на свобода на религията за всички религиозни малцинства в редица трети страни; в този контекст подчертава, че свободата на изповедание е само един от аспектите на правото на свобода на религията, тъй като последното включва свободата на промяна на религията и на нейното изповядване чрез преподаване, религиозни обреди и ритуали на различни равнища – индивидуално, колективно, в уединение, публично и на институционално равнище; в този контекст изтъква, че публичният елемент е от основно значение за религиозната свобода и че възпрепятстването на вярващите християни и на други да изразяват вярата си публично, като по този начин тяхната религия се свежда до явление от частен характер, е тежко нарушение на правото им на религиозна свобода;

19.  Подчертава, че в много части на света все още съществуват пречки, които възпрепятстват свободното изповядване на вярата и призовава върховния представител Аштън и Комисия да настояват на тези въпроси в контекста на своите инициативи в областта на правата на човека;

20.  Призовава върховния представител, който отговаря за на Европейската служба за външна дейност да предприеме мерки в Нигерия, като съчетае дипломацията с дългосрочно сътрудничество за развитие, с цел постигане на мир, сигурност, добро управление и зачитане на правата на човека;

21.  Настоятелно призовава ЕС да продължи политическия диалог с Нигерия съгласно член 8 от преразгледаното Споразумение от Котону и в този контекст да разгледа въпросите, свързани с универсалните права на човека, включително свободата на мисълта, съвестта, религията или убежденията и липсата на дискриминация на каквото и да било основание, залегнали във всеобщи, регионални и национални инструменти за правата на човека;

22.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителството на федералното правителство на Нигерия, на институциите на Африканския съюз и Икономическата общност на западноафриканските държави, на генералният секретар на ООН, на Общото събрание на ООН, на съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея на страните от АКТБ и ЕС, както и на Панафриканския парламент.

Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2012 г. относно Шестия световен форум по въпросите на водата в Марсилия от 12 до 17 март 2012 г. (2012/2552(RSP))

P7_TA(2012)0091 B7-0130/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид Шестия световен форум по въпросите на водата в Марсилия от 12 до 17 март 2012 г.,

–  като взе предвид заключителните декларации от първите пет Световни форума по въпросите на водата, проведени в Маракеш (1997 г.), Хага (2000 г.), Киото (2003 г.), Мексико (2006 г.) и Истанбул (2009 г.),

–  като взе предвид Резолюция № 64/292 на Общото събрание на ООН от 28 юли 2010 г. относно правото на човека на вода и канализационна инфраструктура и Резолюция № 15/9 на Съвета по правата на човека на ООН от 30 септември 2010 г. относно правата на човека и достъпа до безопасна питейна вода и канализационна инфраструктура,

–  като взе предвид Декларацията на хилядолетието на Организацията на Обединените нации от 8 септември 2000 г., която определя Целите на хилядолетието за развитие като цели, установени съвместно от международната общност за премахване на бедността и предвижда съкращаването наполовина до 2015 г. на населението без устойчив достъп до безопасна питейна вода и основна канализационна структура,

–  като взе предвид Третия световен доклад на ООН относно управлението на водите, озаглавен „Водата в един променящ се свят“,

–  като взе предвид резолюцията относно замърсяването на водите, приета от Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС в Будапеща (16-18 май 2011 г.),

–  като взе предвид Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите(1) („Рамкова директива за водите“),

–  като взе предвид своята резолюция от 29 септември 2011 г. относно изработването на обща позиция на ЕС за предстоящата конференция на ООН по въпросите на устойчивото развитие („Рио+20“)(2),

–  като взе предвид резолюцията си от 12 март 2009 г. относно водата в перспективата на Петия световен форум по въпросите на водата, състоял се от 16 до 22 март 2009 г. в Истанбул(3), и резолюцията си от 15 март 2006 г. относно Четвъртия световен форум по въпросите на водата, състоял се от 16 до 22 март 2006 г. в Мексико(4),

–  като взе предвид устния въпрос до Комисията относно Шестия световен форум по въпросите на водата в Марсилия от 12 до 17 март 2012 г. (O-000013/2012 – B7-0101/2012),

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че близо половината от населението на развиващите се страни няма достъп до канализационна инфраструктура, че повече от 800 милиона човека все още използват нездравословни източници на питейна вода, а недостатъчният достъп до безопасна питейна вода и канализационни услуги и лошите хигиенни практики са причина за смъртта на над 2,5 милиона деца всяка година;

Б.  като има предвид, че управлението на водите оказва пряко отражение върху здравето на човека, производството на енергия, селското стопанство и продоволствената сигурност и че ефективното управление на водите е основна предпоставка за намаляване на бедността;

В.  като има предвид, че обезлесяването, урбанизацията, увеличаването на населението, биологичното и химичното замърсяване и изменението на климата водят до все по-голям натиск върху наличието и качеството на безопасни и сигурни водни ресурси, както и предизвикват все по-значителни рискове за екстремни явления, свързани с водата, като бедните слоеве на населението са най-уязвими и с най-малка способност за адаптация спрямо тези тенденции;

Г.  като има предвид, че от географска гледна точка водите са много неравномерно разпределени и че често най-доброто им управление е чрез подхода на „многостепенното управление“, който изтъква ролята на регионалните и местните органи;

Д.  като има предвид, че в своите резолюции относно Четвъртия и Петия световни форуми Парламентът призова Комисията и Съвета да насърчат местните органи в ЕС да отделят част от таксите, плащани от потребителите за предоставянето на услуги, свързани с водата и канализационна инфраструктура, за децентрализирани инициативи за сътрудничество и като има предвид, че независимо от факта, че действията в тази област биха способствали за по-голям достъп до вода и канализационна инфраструктура за най-бедните, подобни искания не доведоха до никакви действия;

Е.  като има предвид, че водната инфраструктура е често недостатъчна в развиващите се страни и остаряла в развитите страни;

Ж.  като има предвид, че новите технологични постижения имат потенциала да способстват за по-голяма ефикасност и устойчивост на водите и могат да бъдат използвани в частност в полза на развиващите се страни;

З.  като има предвид, че Рамковата директива за водите установява рамка за опазване и възстановяване на чистата вода в ЕС и за гарантиране на нейното дългосрочно и устойчиво потребление;

И.  като има предвид, че добро състояние на водите се постига най-добре чрез намаляване на заустванията, емисиите и загубите на замърсители в околната среда;

Й.  като има предвид, че предлаганите нови нормативни уредби на ЕС в областта на общата селскостопанска политика и политиката на сближаване в контекста на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж се застъпват за обхващане на екологичната и климатичната проблематика,

К.  като има предвид, че Световният форум по въпросите на водата, който се организира веднъж на всеки три години, предоставя уникална трибуна, където общността на специалистите по проблемите на водите, политическите лидери и ръководителите, които вземат решения, от всички региони на света могат да се срещнат, да разискват и да се опитат да намерят решения за обезпечаване на сигурността на водите;

Л.  като има предвид, че Шестият световен форум по въпросите на водата, чиято тема е „Време за решения“, определи 12 ключови приоритета за действие в областта на водите, групирани в три стратегически направления, а именно „гарантиране благосъстоянието на всички“, „принос за икономическото развитие“ и „опазване на водите на планетата“, както и 3 „условия за постигане на успех“;

Гарантиране благосъстоянието на всички

1.  Заявява, че водата е общ ресурс за човечеството и поради това не следва да бъде източник на незаконна печалба, както и че достъпът до вода следва да бъде основно и универсално право; приветства признаването от ООН на правото на безопасна питейна вода и канализационна инфраструктура като право на човека, което произтича от правото на достойно равнище на живот; призовава да се положат всички необходими усилия, за да се гарантира достъп до вода за най-бедните слоеве от населението до 2015 г.;

2.  Призовава Комисията и държавите членки да засилят ангажимента си за пълно постигане на приетите от ООН Цели на хилядолетието за развитие в областта на водите и канализацията и също така да вземат предвид относимите резултати от Конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие („Рио + 20“); подчертава, че разискванията в рамките на Световния форум по въпросите на водата следва да са насочени към стратегии и решения за селскостопанско и икономическо развитие, които могат да гарантират високо равнище на наличие и качество на водата;

3.  Подчертава необходимостта от поемане на конкретни ангажименти за насърчаване и опазване на водните ресурси, особено в светлината на предстоящата конференция „Рио + 20“;

4.  Счита общественото здраве и опазването на околната среда за приоритети на всяка политика за управление на водите; подчертава основната роля на опазването на питейните водни ресурси за здравето на човека; призовава за планиране и прилагане на мерки в областта на водите на равнище речни басейни, които да обхващат целия хидроложки цикъл; изтъква, че въпросът за замърсяването на водите следва да се решава при източника, като се ограничава количеството опасни вещества, които навлизат в околната среда и в зоните, откъдето се доставя питейна вода; призовава за прилагане на принципа „замърсителят плаща“;

5.  Подчертава ролята на водите за мира и сътрудничеството; призовава за сключване и прилагане на международни споразумения за споделено управление на трансграничните повърхностни води и подземни води, като населението и администрацията бъдат приобщени с цел гарантиране на устойчиво управление на водните ресурси и като гаранция срещу конфликти на местно и международно равнище;

Принос за икономическото развитие

6.  Подчертава необходимостта от балансиране на потреблението на водата с цел обезпечаване на търсенето на вода и нейната наличност, както и на нейното качество, по-специално в развиващите се страни; призовава за приемането на интегрирани планове за управление на водните ресурси, заедно с териториално планиране на международно, национално и местно равнище;

7.  Призовава за публични и частни инвестиции при проучване и разработване на новаторски технологии за водата във всички области; насърчава използването на нови технологии, оборудване и съоръжения по отношение на водата в селското стопанство, с цел производство в достатъчно количество и по устойчив начин на безопасни храни, като водата се потребява по-ефикасно, нетрадиционните източници на вода се използват по-добре, включително чрез повторна употреба на пречистени отпадни води за целите на напояването и за промишлени цели;

8.  Призовава за премахване на бариерите, възпрепятстващи трансфера на знания и технологии във връзка с опазването на водата, събирането на водата, техниките за напояване, управлението на подпочвените води, третирането на отпадъчните води и др.;

9.  Набляга на значението на ефективността при използването на водите; призовава за по-ефективно използване на водите, особено в сектори, които потребяват най-много вода, като например селското стопанство, тъй като именно в тях може да се постигне най-голямо увеличение на ефективността; призовава освен това да бъдат определени минимални изисквания за ефективност за продуктите с голямо значение за потреблението на вода, които се пускат на пазара на ЕС, като също така се има предвид и свързаният с това потенциал за икономия на енергия;

10.  Подчертава, че устойчивото използване на водите е както икономическа, така и екологична и здравна необходимост; призовава за по-голяма прозрачност на схемите за ценообразуване при водата;

Опазване на водите на планетата

11.  Подчертава, че водата е особено уязвима към последиците от изменението на климата, което може да доведе до понижаване на количеството и качеството на наличната вода, по-специално на питейната вода, както и до по-голяма честота и интензивност на наводненията и сушите; призовава политиките за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него да вземат надлежно предвид въздействието върху водните ресурси; подчертава значението на стратегиите за предотвратяване на риска, за смекчаване на последиците и за реагиране, с оглед предотвратяване на екстремни ситуации, свързани с водата;

12.  Призовава всички страни да определят до 2015 г. количествена цел за намаляване на химичното и биологичното замърсяване от градски отпадни води и наземни дейности, с оглед опазване и възстановяване на качеството на водата и подкрепа на устойчивостта на водните ресурси и екосистеми; припомня на държавите членки задълженията им по силата на Рамковата директива за водите за постигане на добро състояние на водите до 2015 г.; призовава държавите членки да предприемат всички необходими мерки и да предоставят достатъчно финансиране, за да постигнат въпросните цели, свързани с качеството на водите;

Условия за постигане на успех

13.  Насърчава разработването на база данни, обхващаща познанията в областта на хидрологията, с общ достъп на световно равнище и на равнище ЕС; призовава за разработване на ключови глобални показатели за качество, количество, наличност и достъпност на водите, както и на показатели за ефективност при използването на водите на равнище речни басейни;

14.  Подкрепя разработването на интегрирани планове за управление на речните басейни на глобално равнище; подчертава ключовата роля на плановете за управление на речните басейни за прилагане на политиката на ЕС в областта на водите съгласно Рамковата директива за водите; подчертава основната роля на регионалните и местните органи при разрешаване на глобалните проблеми, свързани с водите, по ефективен от гледна точка на разходите начин и за предотвратяване на корупцията;

15.  Призовава Комисията, от името на Европейския съюз, и държавите членки да се присъединят към Конвенцията на ООН от 1997 г. относно международните водни пътища и да насърчат влизането в сила на измененията към Конвенцията от Хелзинки от 1992 г. за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера, с цел разширяване на обхвата на този инструмент отвъд страните от Икономическата комисия за Европа на ООН, както и да насърчат по-масовата ратификация на Протокола относно здравето и водите към Конвенцията, подписана в Хелзинки през 1992 г., с цел да се стимулира координирано и справедливо управление на водите в националните и международните басейни;

16.  Подчертава необходимостта от постигане на тематично съсредоточаване на наличното финансиране върху проблемите, свързани с водите, и от включване на въпроса за водите във всички области на политика, в това число всички финансови и правни инструменти на ЕС; изтъква, че намирането на решения на предизвикателствата, свързани с водите, е неразделно свързано с успешния преход към „зелена икономика“ и функционирането й;

17.  Отново призовава Комисията и Съвета да насърчат местните органи в ЕС да отделят част от таксите, плащани от потребителите за предоставяне на услуги, свързани с водата и канализационна инфраструктура, за децентрализирани инициативи за сътрудничество; обръща внимание на принципа „1 % солидарност за водата“, приет от някои държави членки, като възможен пример за насърчаване;

o
o   o

18.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки и на генералния секретар на Организацията на обединените нации.

(1) ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1. (2) Приети текстове, P7_TA(2011)0430. (3) ОВ С 87 Е, 1.4.2010 г., стр. 157. (4) ОВ С 291 Е, 30.11.2006 г., стр. 294.

Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2012 г. относно трафика на хора в Синай, в частност случая със Solomon W. (2012/2569(RSP))

P7_TA(2012)0092 RC-B7-0158/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2010 г. относно еритрейски бежанци, държани като заложници в Синай(1),

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., и по-специално член 3 („Всеки има право на живот, свобода и лична сигурност“), член 4, в който се забранява робския труд под всичките му форми, както и член 5 от нея,

–  като взе предвид член 3 от Европейската конвенция за правата на човека от 1950 г.,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 1, 3, 4, 5 и 6 от нея,

–  като взе предвид първата конференция на Евро-средиземноморската мрежа за правата на човека, състояла се на 26 и 27 януари 2006 г. в Кайро,

–  като взе предвид Протокола на ООН от Палермо от 2000 г. за предотвратяване, премахване и наказване на трафика на хора, по-специално жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН за борба с транснационалната организирана престъпност, и по-специално членове 6 и 9 от него,

–  като взе предвид Брюкселската декларация относно предотвратяването и борбата с трафика на хора, приета на 20 септември 2002 г.,

–  като взе предвид Конвенцията за действие срещу трафика на хора от 2005 г.,

–  като взе предвид член 2, член 6, параграф 1, член 7 и член 17 („Всеки човек има право на закрила от закона срещу подобна намеса или посегателства“) от Международния пакт за граждански и политически права,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г.,

–  като взе предвид декларацията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 21 септември 2010 г. относно политическите затворници в Еритрея,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.  като има предвид, че хиляди търсещи убежище и мигранти умират и изчезват в Синай всяка година, докато други, включително множество жени и деца, биват отвличани и държани заложници за откуп от трафиканти на хора; като има предвид, че жертвите на трафикантите на хора са обект на злоупотреби при крайно нечовешки начин и на системно насилие и изтезания, изнасилвания и сексуални злоупотреби, както и че биват заставяни на принудителен труд;

Б.  като има предвид, че през м. декември 2011 г. мнозина са били отвлечени извън бежански лагер на ООН в Судан от трафиканти на хора от племето Рашаида; като има предвид, че 27 от тях, включително четири момичета и жена с малко дете, са били еритрейци и са били заведени до Рафах, в Синай Махадия, в Египет;

В.  като има предвид, че в частност жените от групата са били бити и подложени на насилие, като някои от тях са били убити и телата им са били захвърлени в пустинята, като единствено Соломон, 25-годишен еритреец, е успял да избяга от ръцете на своите похитители;

Г.  като има предвид, че Соломон е бил пожален, за да носи вода за 125 други затворници от Еритрея, Судан и Етиопия, които са били затворени в къщи и обори в село Ал Махдия, както и че Соломон знае точното място, където са държани затворниците и е бил свидетел на убийства, мъчения и изнасилвания;

Д.  като има предвид, че младият еритреец е разкрил, че е един от надзирателите му е показал найлонов плик с човешки органи на бежанец, който не е платил откупа;

Е.  като има предвид, че животът на Соломон е в опасност, тъй като трафикантите на човешки органи са по петите му и са обявили цена от 50 000 щатски долара за главата му, като в момента Соломон е под закрилата на салафистките бедуини на шейх Мохамед;

Ж.  като има предвид, че според някои сведения средно 2 000 души месечно влизат в Израел през Синай, като много от тях го правят с помощта на контрабандисти, които са изградили доста голяма мрежа в региона; като има предвид, че по оценки на израелското правителство от 2005 г. насам приблизително 50 000 африканци са влезли нелегално в Израел през Синай;

З.  като има предвид, че полицията е арестувала стотици нередовни мигранти, основно еритрейци, етиопци и суданци, и ги е задържала в полицейски участъци и затвори в Синай и в Горен Египет без достъп до Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците, отказвайки им по този начин правото да подадат молба за убежище;

И.  като има предвид, че според организациите за защита на правата на човека, тези, които не платят за своето освобождаване, биват убити, а органите им се вземат за продажба; като има предвид, че се съобщава за масови гробове на убити бежанци;

Й.  като има предвид, че ЕС неведнъж е приканвал Египет и Израел да развият и подобрят качеството на помощта и закрилата, предлагани на търсещите убежище и бежанците, живеещи или преминаващи през тяхна територия;

К.  като има предвид, че в Протокола на ООН за предотвратяване, премахване и наказване на трафика на хора, по-специално жени и деца, трафикът на хора означава „набиране, транспортиране, прехвърляне, укриване или приемане на хора посредством заплаха за използване на сила или използване на сила или чрез други форми на принуда, чрез отвличане, измама, заблуждение, злоупотреба с власт или с положение на зависимост или чрез даване или получаване на заплащане или облаги, за да се получи съгласието на лице, упражняващо контрол върху друго лице, с цел експлоатация“;

Л.  като има предвид, че трафикът на хора е изключително доходоносна дейност за организираната престъпност;

1.  Призовава египетските държавни органи да се намесят бързо, за да окажат ефективна защита и да гарантират живота на Соломон, предвид факта, че трафикантите на човешки органи са по петите му и са обявили цена от 50 000 щатски долара за залавянето му, тъй като той знае точното местонахождение на затворниците;

2.  Призовава египетските държавни органи да защитят Соломон, като жертва на трафик на хора, както и всички жертви на трафика на хора, по-специално жени и деца, от това повторно да станат жертви;

3.  Призовава египетските държавни органи да разследват този случай, изпълнен с убийства, мъчения и изнасилвания, при който жените са били бити и подложени на насилие, като някои от тях са били убити и телата им са били захвърлени в пустинята, прилагайки националното и международното право срещу такъв вид организирана престъпност, засягаща трафика на хора;

4.  Призовава египетските държавни органи бързо да се намесят, за да гарантират, че тези бежанци са спасени, както и да вземат подходящи мерки за пристъпване към арест и съдебно преследване на членовете на групите на трафиканти;

5.  Призовава египетските държавни органи изцяло да приложат посредством националното законодателство принципите на конвенциите, по които Египет е страна, т.е Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. (и факултативния протокол към нея от 1967 г.), Конвенцията на ОАЕ за регулиране на специфичните аспекти на бежанските проблеми в Африка и Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства, ратифицирана от Египет през 1993 г. и влязла впоследствие в сила през 2003 г.;

6.  Призовава настоятелно египетските държавни органи да вземат всички необходими мерки, за да спрат изтезанията, изнудванията и трафика на хора, засягащи еритрейски и други бежанци в страната, както и да подведат под съдебна отговорност тези, които опитват да нарушат човешките права на бежанците, и тези, които упражняват каквато и да било форма на робство, по-специално по отношение на жените и децата;

7.  Приветства дейността на египетските и израелските организации за защита на правата на човека, които оказват помощ и медицински грижи на жертвите на трафикантите на хора в Синай, и призовава международната общност и ЕС да подкрепят тяхната дейност;

8.  Приема, че неправомерните мигранти в Синай съставляват риск за сигурността на Египет и Израел; при все това, отново призовава настоятелно египетските и израелските сили за сигурност да избягват употребата на смъртоносна сила срещу нелегалните мигранти;

9.  Подчертава отговорността на египетските и израелските държавни органи за спирането на трафикантите на хора в Синай, както и за закрилата на жертвите; приветства усилията на египетското и израелското правителство в тази насока; въпреки това обаче призовава за оказване на по-силно подпомагане и по-голяма помощ за жертвите, обръщайки специално внимание на жените и децата;

10.  Приветства усилията на Египет в борбата с трафика на хора, по-специално за създаването през 2007 г. на Национален координационен комитет за борба и предотвратяване на трафика на хора, и призовава египетските държавни органи да приложат закона срещу трафика от 2010 г. и да предприемат мерки като изследвания, информиране и кампании в масмедиите, както и социални и икономически инициативи за предотвратяване и борба с трафика на хора;

11.  Призовава Египет, Израел и международната общност да продължат и допълнително да увеличат своите усилия за борба с контрабандата и трафика на хора в Синай;

12.  Призовава за пълен достъп на агенциите на ООН и организациите за защита на правата на човека до областите, засегнати от контрабандата и трафика на хора в Синай;

13.  Призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Комисията да поставят този въпрос като приоритетен в дневния ред на политическия диалог с Египет, както и да призоват настоятелно египетското правителство да води борба с трафика на хора и да изпълнява своите задължения съгласно международните конвенции за бежанците, с оглед насърчаването на международното сътрудничество при предприемането на действия срещу трафика на хора;

14.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на върховния представител/заместник-председателя на Комисията, на Съвета и Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителствата на Египет и Израел, на египетския парламент и на израелския Кнесет, на генералния секретар на ООН и Съвета на ООН по правата на човека.

(1) Приети текстове, P7_TA(2010)0496.

Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2012 г. относно Палестина: нападения на палестински телевизионни станции от израелски въоръжени сили (2012/2570(RSP))

P7_TA(2012)0093 RC-B7-0160/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид изявлението от 3 март 2012 г. на говорителя на върховния представител Катрин Аштън, относно затварянето на две палестински телевизионни станции,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 8 декември 2009 г., 13 декември 2010 г. и 18 юли 2011 г.относно близкоизточния мирен процес,

–  като взе предвид Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел, и по-специално член 2 от него,

–  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

–  като взе предвид член 19 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., който гласи: „Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници“,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

–  като взе предвид Споразумението от Осло (Декларация на принципите на споразумението за временно самоуправление) от 1993 г. и другите споразумения между Израел и Палестинската власт,

–  като взе предвид изявленията на Близкоизточната четворка и по-конкретно изявленията от 23 септември 2011 г. и 12 март 2012 г.,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

А.  като има предвид, че ЕС многократно е потвърждавал своята подкрепа за решението за две държави ‐ Държавата Израел и независима, демократична и жизнеспособна палестинска държава в съседство ‐ съществуващи редом една с друга в мир и сигурност.

Б.  като има предвид, че на 29 февруари 2012 г. войници от израелските сили за отбрана и служители на израелското министерство на съобщенията нахлуха в две палестински телевизионни станции, Wattan TV и Al Quds Educational TV, и конфискуваха предаватели, компютри, техника за излъчване, касети и административни и финансови документи и задържаха техни служители в продължение на часове;

В.  като има предвид, че израелското министерство на съобщенията заяви, че многократно е предупреждавало и двете телевизионни станции, че използват честоти, с които нарушават споразуменията между Израел и Палестина и предизвикват смущения в комуникационните и предавателните системи на Израел; като има предвид, че говорител на израелските военни заяви, че смущенията засягат комуникацията със самолети на Международното летище Бен Гурион;

Г.  като има предвид, че Палестинската власт отговори, че обвиненията на Израел за прекъсвания в комуникациите със самолети не отговарят на истината, като добави, че нито Палестинската власт, нито двете палестински телевизионни станции, са получили предупреждения от израелските органи и че двете станции не са нарушили споразуменията между Израел и Палестинската власт, докато нахлуването на израелските сили е нарушило тези споразумения, което показва необходимостта такива въпроси да се решават посредством консултации;

Д.  като има предвид, че ЕС е работил и с двете станции, които излъчват от много години;

Е.  като има предвид, че със Споразумението от Осло се учредява Съвместен израелско-палестински технически комитет за разрешаване на проблеми в областта на телекомуникациите;

Ж.  като има предвид, че израелските нападения на двете телевизионни станции са извършени в Зона А, която е под палестинско управление и контрол;

1.  Изразява дълбока загриженост относно нападенията в Рамала на палестинските телевизионни станции Wattan TV и Al Quds Educational TV, извършени от израелски сили за сигурност;

2.  Подкрепя усилията на палестинските органи и на двете телевизионни станции да възстановят предавателната техника и да продължат прекъснатите предавания; настоятелно приканва израелските органи незабавно да върнат конфискуваната техника и да позволят възобновяването на дейността на двете телевизионни станции;

3.  Призовава израелските органи да спазват напълно разпоредбите на съществуващите споразумения между Израел и Палестинската власт в отношенията си с палестинските медии; настоятелно призовава палестинското министерство на съобщенията да работи в по-тясно сътрудничество с израелските органи, за да се гарантира безопасността и законността на всички предавателни съоръжения;

4.  Призовава Израел и Палестинската власт да използват в пълна степен израелско-палестинския съвместен технически комитет, учреден с Споразумението от Осло за решаване на проблеми в областта на телекомуникациите, с оглед спешното решаване на проблемите, свързани с излъчването на тези два телевизионни канала;

5.  Приветства усилията на Палестина за институционално изграждане; отбелязва, че нападения на израелски сили в палестински градове, в които съгласно Споразумението от Осло Палестинската власт отговаря за вътрешната сигурност и обществения ред представляват нарушение на това споразумение;

6.  Отново подчертава, че намирането на трайно решение на израелско-палестинския конфликт може да бъде постигнато единствено с мирни и ненасилствени средства;

7.  Призовава заместник-председателя на Комисията/върховния представител, Съвета и Комисията да включат този въпрос, който засяга основни права на обществен достъп до информация, свобода на печата и свобода на изразяване на мнения в дневния ред на Съвета за асоцииране ЕС‐Израел и отново заявява в този контекст задължението на ЕС да осигури последователност между различните области на външната си дейност и между тези дейности и другите политики в техните външни аспекти, съгласно член 21 от Договора за Европейския съюз;

8.  Настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да заявят силна и единна позиция и да играят по-активна роля, също в рамките на Близкоизточната четворка, в опитите за постигане на справедлив и траен мир между израелци и палестинци; подчертава централната роля на Четворката и изцяло подкрепя Върховния представител в нейните усилия Близкоизточната четворка да създаде надеждна перспектива за възобновяване на мирния процес;

9.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, председателя на Общото събрание на ООН, правителствата и парламентите на членовете на Съвета за сигурност на ООН, специалния пратеник на Близкоизточната четворка, Кнесета и правителството на Израел, президента на Палестинската власт и на Палестинския законодателен съвет.

Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2012 г. относно нарушаването на правата на човека в Бахрейн (2012/2571(RSP))

P7_TA(2012)0094 RC-B7-0171/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции от 7 юли 2011 г. относно положението в Сирия, Йемен и Бахрейн в контекста на положението в арабския свят и в Северна Африка(1) и от 27 октомври 2011 г. относно Бахрейн(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 март 2011 г. относно отношенията между Европейския съюз и Съвета за сътрудничество в Персийския залив(3),

–  като взе предвид изявлението на председателя на Парламента от 12 април 2011 г. относно смъртта на двама бахрейнски граждански активисти и изявлението му от 28 април 2011 г., осъждащо смъртните присъди, издадени срещу четирима бахрейнски граждани за участие в мирни про-демократични протести,

–  като взе предвид изслушването относно Бахрейн, проведено на 3 октомври 2011 г. в подкомисията по правата на човека на Европейския парламент,

–  като взе предвид изявленията от 2011 г. на заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Бахрейн и по-специално това от 24 ноември 2011 г. относно публикуването на доклада на независимата анкетна комисия на Бахрейн, изявлението на говорителя на върховния представител Катрин Аштън по повод годишнината от размириците в Бахрейн на 13 февруари 2012 г. и изявленията на заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно положението в Египет, Сирия, Йемен и Бахрейн, направени на 12 октомври 2011 г. в Европейския парламент,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно Бахрейн от 21 март, 12 април и 23 май 2011 г.,

–  като взе предвид изявленията от 23 юни и 30 септември 2011 г. на генералния секретар на ООН относно продължителността на присъдите, издадени срещу 21 бахрейнски политически дейци, защитници на правата на човека и опозиционни лидери, някои от които ще прекарат живота си в затвора, както и изявлението относно Бахрейн на говорителя на генералния секретар, направено на 15 февруари 2012 г.,

–  като взе предвид изявлението относно Бахрейн, направено от 66-та Генерална асамблея на ООН на 29 септември 2011 г.,

–  като взе предвид изявлението за печата, направено от министерството на външните работи на Кралство Бахрейн на 5 октомври 2011 г. и изявлението, направено от министерството на здравеопазването на Бахрейн относно издаването на присъди срещу лекари, медицински сестри и медици на 30 септември 2011 г.,

–  като взе предвид изявлението на прокурора на Бахрейн относно повторното разглеждане на делата на лекарите, осъдени от военни съдилища, направено на 23 октомври 2011 г.,

–  като взе предвид доклада на независимата анкетна комисия на Бахрейн от 23 ноември 2011 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, както и Арабската харта за правата на човека, по които Бахрейн е страна,

–  като взе предвид член 19, буква г) от конституцията на Бахрейн,

–  като взе предвид Насоките на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека от 2004 г., актуализирани през 2008 г.,

–  като взе предвид доклада на организацията „Human rights Watch“ от 28 февруари 2012 г.,

–  като взе предвид Женевската конвенция от 1949 г.,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.  като има предвид, че на 14 февруари 2012 г. беше отбелязана първата годишнина от мирното движение, призоваващо към зачитане на основните права на човека и демократичните реформи; като има предвид, че органите на властта извършиха арести и възпрепятстваха събирането на мирните демонстранти; като има предвид, че правителствените сили упражниха насилие при репресии срещу демонстрантите; като има предвид, че сълзотворен газ, зашеметяващи гранати и сачми бяха използвани в жилищните райони и че беше съобщено, че полицията е нахлула в редица домове;

Б.  като има предвид, че протестите продължават да бъдат предмет на жестоки репресии; като има предвид, че продължава преследването, задържането и измъчването на защитници на правата на човека, адвокати, учители, здравни работници и блогъри, участвали в мирните про-демократични протести; като има предвид, че според организациите за защита на правата на човека над 100 граждани са били произволно задържани в продължение на последните два месеца;

В.  като има предвид, че икономиката, основаваща се на банковото дело и туризма, вече отслабена от световната финансова криза, се бори за своето възстановяване;

Г.  като има предвид, че на 29 януари 2012 г. приблизително 250 политически затворници са започнали гладна стачка в национален мащаб поради произволното задържане от март 2011 г. насам на видни политически дейци и на защитници на правата на човека;

Д.  като има предвид, че от началото на 2012 г. органите на Бахрейн са отказали достъп до страната на международни организации за защита на правата на човека и на журналисти, ограничиха техните посещения, което представлява сериозна пречка за възможността на упражняват своята дейност;

Е.  като има предвид, че докладът на независимата анкетна комисия на Бахрейн, поръчан от краля през юли миналата година и публикуван през ноември 2011 г., посочи, че 35 лица са починали по време на размириците миналата година, в това число петима души от охраната и петима задържани, които са били измъчвани до смърт по време на ареста си; като има предвид, че докладът на независимата анкетна комисия на Бахрейн заключи, че е била използвана прекомерна сила срещу мирните демонстранти, политическите дейци, защитниците на правата на човека и журналистите, че мъченията са били повсеместни и че редица лица са били дадени под съд или осъдени на затвор поради упражняването на тяхното право на свободно изразяване или на събиране; като има предвид, че в своя доклад независимата анкетна комисия на Бахрейн изрази мнението, че процесите не са отговаряли на международните стандарти за справедлив процес или че не са били спазени разпоредбите на Наказателния кодекс на Бахрейн;

Ж.  като има предвид, че кралят на Бахрейн е приел установеното в доклада и е назначил 19-членна национална комисия, която да проследи процеса на изпълнение като има предвид, че е запланувано националната комисия да оповести своите заключения на 20 март 2012 г., които ще обхванат управлението на полицейските, съдебните, образователните и медийните служби; като има предвид че кралят на Бахрейн Хамад ибн Иса ал-Халифа пое публично ангажимент да предприеме реформи за постигането на национално помирение;

З.  като има предвид, че вследствие на препоръките на независимата анкетна комисия на Бахрейн, страната създаде специален следствен отдел в рамките на прокуратурата, който има за задача установяването на отговорността на лицата, извършили незаконни действия или действия поради небрежност, довели до смърт, мъчение и малтретиране на цивилни граждани в хода на изминалата година;

И.  като има предвид, че прилагането на препоръките на независимата анкетна комисия на Бахрейн продължава да се извършва бавно; като има предвид, че е започнал процес на водене на диалог за помирение на национално равнище;

Й.  като има предвид, че съгласно редица доклади на НПО несправедливите процеси пред военни и граждански съдилища са централен елемент на репресиите, насочени срещу про-демократичното движение в Бахрейн; като има предвид, че една от препоръките на независимата анкетна комисия на Бахрейн е преразглеждане пред обикновен съд на делата на всички лица, срещу които е имало процес пред военен съд, но това все още не е било приложено за всеки един от случаите;

К.  като има предвид, че органите на Бахрейн неведнъж са заявявали своя ангажимент по отношение на правата на човека и воля за сътрудничество с международни организации за защита на правата на човека;

Л.  като има предвид, че правителството на Бахрейн е било неколкократно призовавано да предостави постоянна покана за специалните процедури на Съвета на ООН по правата на човека;

М.  като има предвид, че се предполагаше специалният докладчик на ООН по въпросите на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Хуан Мендес, да посети Бахрейн в периода между 8 и 17 март 2012 г., но беше официално поискано от органите на Бахрейн той да отложи своето посещение за периода след юли 2012 г.;

Н.  като има предвид, че е съобщено за над 4 000 случаи на лица, освободени от длъжност или изключени от университета поради участието си в протести; като има предвид, че според синдикатите в Бахрейн над 1 000 от тях още не са върнати на работа и че десетки студенти все още чакат да им бъде разрешено да възобновят своето следване; като има предвид, че редица от тези, които са върнати на работа, са били принудени да подпишат декларация, в която те се ангажират, че няма да участват в синдикална дейност и че са съгласни да бъдат наети на работни места, които са различни от първоначално заеманите от тях;

О.  като има предвид, че на базата на събитията от изминалата година „Репортери без граници“ определи Бахрейн за „враг на интернет“;

1.  Приветства препоръките на независимата анкетна комисия на Бахрейн и призовава настоятелно правителството на Бахрейн да предприеме всички необходими стъпки за пълно и навременно прилагане на нейните препоръки с оглед решаване на най-важните въпроси, преустановяване на безнаказаността, възстановяване на социалния консенсус, подобряване на защитата на правата на човека, съгласно международните стандарти за правата на човека, и осъществяване на най-важните реформи;

2.  Изразява своята солидарност с жертвите на репресия в Бахрейн и техните семейства;

3.  Осъжда продължаващото нарушаване на правата на човека в Бахрейн и призовава настоятелно органите в Бахрейн и силите за сигурност да преустановят прекомерното използване на насилие, в това число прекомерното използване на сълзотворен газ, репресия, мъчения, незаконно задържане и преследване на мирните демонстранти, както и да проявяват извънредна въздържаност в опитите си да овладеят протестите; настоятелно призовава органите да действат при строго спазване на тяхното законодателство и международни задължения; изтъква правото на справедлив процес, за което Бахрейн се е ангажирал;

4.  Припомня своя призив за незабавно и безусловно освобождаване на всички мирни демонстранти, политически дейци, защитници на правата на човека, лекари и помощен медицински персонал, блогъри и журналисти, по-специално Abdulhadi al-Khawaja, председател на бахрейнския център за правата на човека, и Mahdi Abu Dheeb, председател на бахрейнското сдружение на учителите, които са задържани и обвинени поради упражняването на тяхното право на свободно изразяване, сдружаване и мирно събиране или изпълняване на техните професионални задължения;

5.  Подчертава, че демонстрантите са изразили своите законни демократични стремежи и призовава настоятелно ораните на Бахрейн да завършат процеса на помирение в рамките на приобщаващ и конструктивен диалог, което е от съществено значение за демократичната стабилност на многообразното общество на Бахрейн, в което правата на всеки отделен гражданин следва да бъдат еднакво гарантирани както от буквата на закона, така и чрез практическото му прилагане;

6.  Настоятелно призовава органите на Бахрейн да проведат задълбочено, безпристрастно и независимо разследване по отношение на нарушаването на правата на човека от страна на полицията и силите на сигурността и в резултат на военното присъствие в Бахрейн по време на и след про-демократичните протести и насочено срещу мирните демонстранти и граждани, за да се гарантира търсенето на отговорност и да се предотврати безнаказаността за отговорните лица, независимо от тяхната длъжност или чин, както и да бъдат предприети мерки за предотвратяване на нарушаване на правата на човека в бъдеще;

7.  Призовава правителството на Бахрейн да оттегли всички обвинения и обвинения, предявени от февруари 2011 г. насам в Съда за национална сигурност или в гражданските съдилища, въз основа на упражняване на правото на свободно изразяване, сдружаване или мирно събиране, както и всички осъдени лица единствено въз основа на направени признания;

8.  Призовава органите на Бахрейн да гарантират, че органите ще предоставят на всички обвиняеми в наказателни производства да получат бърз и пълен достъп до правен съветник, както е предвидено от законодателството на Бахрейн и от международното право, в това число във връзка с разпити и подготовка за процес, разследване на достоверни обвинения в подлагане на мъчения и малтретиране по време на разпит и за да бъде потърсена отговорност от всички длъжностни лица, които не спазват изискванията за гарантирането на справедлив процес;

9.  Призовава заместник-председателя/върховен представител да накара правителството на Бахрейн да спази даденото обещание по отношение на правата на човека, извършването на необходимите реформи, започването на независими разследвания във връзка с нарушенията на правата на човека и гарантиране подвеждането под отговорност на отговорните за това лица, а също така и да призове настоятелно правителството на Бахрейн да се откаже от всички предявени обвинения срещу лекари и медицински персонал и да освободи всички лица, които са били задържани поради участието си в мирни про-демократични протести;

10.  Призовава органите на Бахрейн да възстановят и да спазват всички права на човека и основни свободи, включително свободата на изразяване, както онлайн, така и офлайн, свободата на вероизповедание, правата на жените и равенството между половете, да провеждат борба срещу дискриминацията и незабавно да преустановят всякакви ограничения за достъпа до информационни и телекомуникационни технологии; призовава органите на Бахрейн да премахнат всякакви ограничения за чуждестранните журналисти и международните организации за защита на правата на човека и да позволят извършването на мониторинг върху независимите разследваният на нарушенията на правата на човека и извършването на обявените реформи;

11.  Приветства създаването на Министерство на правата на човека и социалното развитие в Бахрейн и призовава това министерство да действа в съответствие с международните стандарти и задължения в областта на правата на човека;

12.  призовава националните органи, както и засегнатите европейски предприятия, да предприемат необходимите мерки за гарантиране на незабавното възстановяване на работа на тези лица, които са били освободени от работните си места;

13.  Приветства преустановяването от страна на САЩ на износа на оръжия и други средства, които могат да бъдат използвани за жестоки репресии срещу гражданите и за нарушаване на правата на човека и по същия начин призовава държавите членки да гарантират, че ще се придържат към общата позиция на Европейския съвет, определяща общите правила за уреждане на контрола върху износа на военни технологии и оборудване;

14.  Отново заявява, че остро се противопоставя срещу използването на смъртното наказание и настоятелно призовава органите на властта в Бахрейн да обявят незабавен мораториум;

15.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите-членки, и на правителството и парламента на Кралство Бахрейн.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0333. (2) Приети текстове, P7_TA(2011)0475. (3) Приети текстове, P7_TA(2011)0109.

Декларация на Европейския парламент от 15 март 2012 г. относно изграждането на научен капацитет в Африка: насърчаване на европейско-африканските партньорства в областта на радиоастрономията

P7_TA(2012)0095 P7_DCL(2011)0045

Европейският парламент,

–  като взе предвид Съвместната стратегия Африка-ЕС, която цели засилване на сътрудничеството между ЕС и Африка в областта на науката и технологиите,

–  като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие, в които се посочва съществената роля на науката и технологиите за социално-икономическата трансформация,

–  като взе предвид член 123 своя правилник,

A.  като отчита стойността на научноизследователската инфраструктура за улесняването на сътрудничеството с Африка, насърчаването на развитието на човешкия капитал и справянето със социални предизвикателства, както е посочено в инициативата „Съюз за иновации“ и Стратегия „Европа 2020“,

Б.  като признава уникалното конкурентно предимство на Африка в областта на изучаването на радиоастрономията, отразено в широкообхватните проекти в областта на радиоастрономията, осъществявани в Африка (PAPER, мрежата VLBI, MeerKAT и др.),

В.  като отчита, че по-нататъшното европейско участие в африканската радиоастрономия може да се превърне в мощен стимул за социално-икономическия растеж в Африка и да създаде нов спектър от пазарни възможности за двата континента,

1.  Настоятелно приканва Комисията, Съвета и парламентите на държавите-членки да:

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица(1), на Комисията, Съвета и парламентите на държавите-членки.

(1) Списъкът на подписалите се е публикуван в Приложение 1 към протокола от заседанието на 15 март 2012 г. (P7_PV(2012)03-15(ANN1)).

Декларация на Европейския парламент от 15 март 2012 г. относно установяването на ограничение от максимално 8-часово пътуване за животни, транспортирани в Европейския съюз, с цел клане

P7_TA(2012)0096 P7_DCL(2011)0049

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 13 от Договора за Лисабон,

–  като взе предвид своята резолюцията от 5 май 2010 г. относно оценката на плана за действие за защита и хуманно отношение към животните за периода 2006-2010 г.(1),

–  като взе предвид член 123 своя правилник,

A.  като има предвид, че в съображенията на Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета се признава, че „транспортирането с дълга продължителност на животни, включително на животни за клане, би трябвало, колкото е възможно, да бъде ограничено“, но все още се позволява дълъг превоз по отношение на разстояние и времетраене, причиняващ тежък стрес на животните, страдания и дори смърт по време на пътуванията;

1.  Отбелязва, че петицията 8hours.eu, с която се отправя призив за установяване на ограничение от максимално 8-часово пътуване за животни, изпратени за клане, се подкрепя от близо един милион европейци;

2.  Призовава Комисията и Съвета да преразгледат Регламент (ЕО) № 1/2005 с цел установяване на ограничение от максимално 8-часово пътуване за животни, транспортирани с цел клане;

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица(2), на Комисията и на държавите-членки.

(1) ОВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 25. (2) Списъкът на подписалите се е публикуван в Приложение 2 към протокола от заседанието на 15 март 2012 г. (P7_PV(2012)03-15(ANN2)).

Декларация на Европейския парламент от 15 март 2012 г. относно въвеждането на програмата „Шах в училище“ в образователните системи в Европейския съюз

P7_TA(2012)0097 P7_DCL(2011)0050

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 6 и 165 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 123 от своя правилник,

А.  като има предвид, че в член 6 от Договора за функционирането на ЕС се предвижда, че спортът е сред областите, в които „Съюзът разполага с компетентност да предприема действия за подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите-членки“;

Б.  като има предвид, че шахът е игра, достъпна за децата от всяка социална група, и може да подпомогне социалното сближаване и да допринесе за постигането на цели на политиката, като например социалната интеграция, борбата с дискриминацията, намаляването на престъпността и дори борбата срещу различни зависимости;

В.  като има предвид, че каквато и да е възрастта на детето, шахът може да подобри неговата концентрация, търпеливост и упоритост и може да развие чувството му за творчество, интуицията, паметта и уменията му за анализ и вземане на решения; като има предвид, че шахът учи също на решителност, мотивация и спортсменски дух;

1.  Призовава Комисията и държавите-членки да насърчат въвеждането на програмата „Шах в училище“ в образователните системи на държавите-членки;

2.  Призовава Комисията в предстоящото си съобщение относно спорта да обърне дължимото внимание на програмата „Шах в училище“ и да осигури достатъчно финансиране за нея от 2012 г. нататък;

3.  Призовава Комисията да отчете резултатите от всякакви проучвания относно въздействието на тази програма върху развитието на децата;

4.  Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица(1), на Комисията и парламентите на държавите-членки.

(1) Списъкът на подписалите се е публикуван в Приложение 3 към протокола от заседанието на 15 март 2012 г. (P7_PV(2012)03-15(ANN3)).