Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2014 г. относно проекта на решение на Съвета относно утвърждаването от името на Европейския съюз на Протокола към Конвенцията за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване по специфични въпроси за железопътния подвижен състав, приет в Люксембург на 23 февруари 2007 г. (15113/2013 – C8-0004/2014 – 2013/0184(NLE))

P8_TA(2014)0054 A8-0030/2014

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на решение на Съвета (15113/2013),

–  като взе предвид Протокола към Конвенцията за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване по специфични въпроси за железопътния подвижен състав, приет в Люксембург на 23 февруари 2007 г.(1),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 81, параграф 2 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a), подточка v) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0004/2014),

–  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинеи, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на комисията по правни въпроси (А8-0030/2014),

1.  Дава своето одобрение за утвърждаването на протокола;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 331, 16.12.2009 г.,стр. 5

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2014 г. относно проекта на решение на Съвета за утвърждаване от името на Европейския съюз на Хагската конвенция от 30 юни 2005 г. за споразуменията относно избор на съд (12052/2014 – C8-0222/2014 – 2014/0021(NLE))

P8_TA(2014)0055 A8-0034/2014

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на решение на Съвета (12052/2014),

–  като взе предвид Хагската конвенция за споразуменията относно избор на съд от 30 юни 2005 г.(1),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 81, параграф 2 и с член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0222/2014),

–  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинея, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на комисията по правни въпроси (А8-0034/2014),

1.  Дава своето одобрение за утвърждаване на конвенцията;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право.

(1) OВ L 133, 29.5.2009 г., стр. 3.

Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2014 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 13 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (заявление EGF/2014/008 FI/STX Rauma от Финландия) (COM(2014)0630 — C8-0214/2014 — 2014/2137(BUD))

P8_TA(2014)0056 A8-0043/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2014)0630 — C8-0214/2014),

—  като взе предвид Регламент (EС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006(1) (Регламента за ЕФПГ),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(2), и по-специално член 12 от него,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3) (МИС от 2 декември 2013 г.), и по-специално точка 13 от него,

—  като взе предвид тристранната процедура, предвидена в точка 13 от МИС от 2 декември 2013 г.,

—  като взе предвид писмото на комисията по заетост и социални въпроси,

—  като взе предвид писмото на комисията по регионално развитие,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0043/2014),

A.  като има предвид, че Съюзът създаде законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големите структурни промени в моделите на световната търговия, и да ги подпомогне при повторното им интегриране на пазара на труда;

Б.  като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за съкратените работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най-ефикасен начин, в съответствие със Съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приета по време на заседанието по съгласуване на 17 юли 2008 г., и при надлежно спазване на МИС от 2 декември 2013 г. по отношение на вземането на решения за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ);

В.  като има предвид, че приемането на Регламента за ЕФПГ отразява постигнатото между Европейския парламент и Съвета споразумение за повторно въвеждане на критерия за мобилизиране на ЕФПГ във връзка с кризата, за увеличаване на финансовото участие на Съюза до 60% от общия размер на очакваните разходи за предложените мерки, за повишаване на ефективността от страна на Комисията при обработването на заявления за мобилизиране на ЕФПГ, както и от страна на Парламента и Съвета чрез съкращаване на времето за оценка и одобрение, за разширяване на обхвата на допустимите действия и бенефициери чрез включване на самостоятелно заетите лица и младите хора, както и за финансиране на стимули за създаване на собствен бизнес;

Г.  като има предвид, че финландските органи са подали заявление EGF/2014/008 FI/STX Rauma на 27 май 2014 г. вследствие на съкращаването на 577 работници от STX Finland Oy, предприятие извършващо дейност в икономическия сектор, класифициран в разделение 30 от NACE Rev. 2 („Производство на превозни средства, без автомобили“);

Д.  като има предвид, че заявлението отговаря на критериите за допустимост, установени от Регламента за ЕФПГ;

1.  Отбелязва, че финландските органи са подали заявлението в съответствие с критерия за намеса по член 4, параграф 1, буква а) от Регламента за ЕФПГ, съгласно който се изисква съкращаване или прекратяване на дейността на най-малко 500 работници или самостоятелно заети лица за референтен период от четири месеца в дадено предприятие в държава членка, включително съкращаване на работници или прекратяване на дейността на самостоятелно заети лица при неговите доставчици или производители надолу по веригата;

2.  Отбелязва, че финландските органи са внесли заявлението за финансово участие от ЕФПГ на 27 май 2014 г. и че оценката му е била представена от Комисията на 14 октомври 2014 г.; приветства краткия период на оценка от по-малко от пет месеца;

3.  Отбелязва, че финландските органи посочват, че през последните години са настъпили коренни промени в морската индустрия в световен план и че пазарният дял на ЕС в корабостроителната индустрия в световен мащаб(4) се е сринал от 13% през 2007 г. на 5% през първите три тримесечия на 2013 г., докато съответният дял на Китай, Южна Корея и Япония, взети заедно, се е увеличил от 77% през 2007 на 86% през първите три тримесечия на 2013 г.; отбелязва, че в допълнение към тази значителна експанзия от страна на Азия на корабостроителния пазар, намаляването на броя на поръчките в резултат на икономическата криза е довело до глобален свръхкапацитет на сектора в Европа, а оттам и до силна конкуренция;

4.  Изразява съгласие, че тези фактори са свързани с големи структурни промени в световните търговски модели и че условията по член 4, параграф 1, буква а) от Регламента за ЕФПГ са изпълнени и следователно Финландия има право на финансова помощ съгласно този регламент;

5.  Отбелязва, че към днешна дата корабостроителният сектор в широк смисъл е бил предмет на шест заявления за намеса от ЕФПГ, едно от които се позовава на свързана с търговията глобализация, а останалите пет на световната финансова и икономическа криза; счита, че преструктурирането на сектора може да намали проблемите и че корабостроителната промишленост в различните държави членки би могла да се подкрепя от насоки от европейска перспектива;

6.  Отбелязва, че тези съкращения ще влошат още повече положението с безработицата в югозападна Финландия, тъй като повечето от съкратените работници са с ниска степен на образование, съчетана с относително напреднала възраст, което вероятно ще увеличи риска от продължителна безработица; е допълнително разтревожен за ефекта, който това закриване ще има върху региона, тъй като корабостроителницата и металургията представляват ключови икономически дейности с исторически традиции, което прави преминаването към нови икономически дейности още по-трудно;

7.  Отбелязва, че в допълнение към 577-те съкратени работници в рамките на референтния период, допустимите бенефициери включват и 57 работници, които са били съкратени след четиримесечния референтен период, като общият брой на допустимите бенефициери възлиза на 634 души; от които броят на целевата група бенефициери на мерките по линия на ЕФПГ възлиза на 565 души;

8.  Отбелязва, че общият размер на очакваните разходи възлиза на 2 378 000 EUR, от които 113 000 EUR са за изпълнение на мерките, а участието на ЕФПГ възлиза на 1 426 800 EUR, което представлява 60% от общите разходи;

9.  Приветства факта, че за да предоставят бързо помощ на работниците, финландските органи са решили да започнат прилагането на персонализираните мерки за засегнатите работници на 15 януари 2014 г., преди окончателното решение за предоставяне на подкрепа от ЕФПГ за предложения съгласуван пакет и дори преди подаването на заявлението за финансово участие от ЕФПГ;

10.  Отбелязва, че финландските органи са посочили, че съгласуваният пакет персонализирани услуги е бил изготвен след консултации със съответните социални партньори, както и с редица други заинтересовани лица и приветства продължаването на консултациите под формата на работна група, свикана от Министерството на заетостта и икономиката специално за разглеждане на съкращенията в STX Finland;

11.  Отбелязва, че персонализираните услуги, които трябва да бъдат предоставени, се състоят от следните три вида дейности за съкратените работници, включени в заявлението: i) подпомагане за преминаване на нова работа, ii) подпомогне за започване на собствена стопанска дейност и iii) осигуряване на обучение или образование.

12.  Приветства предвиденото сред предложените действия откриване на звена за обслужване; оценява факта, че от тези звена се очаква да предоставят много по-персонализирани и целенасочени услуги, отколкото предоставяните обикновено от бюрата по труда;

13.  Отбелязва, че висок процент (41,42%) от съкратените работници са от възрастовата група между 55 и 64 години; отбелязва също така, че тази възрастова група е изложена на по-висок риск от продължителна безработица и изключване от пазара на труда; счита следователно, че тези работници могат да имат специфични потребности при предоставянето на персонализирани услуги;

14.  Приветства по-специално мярката „Проучване на предприятията“, която предвижда провеждане на проучване на работните места в региона на Раума съвместно с предприемаческия и индустриалния сектор в региона, с цел получаване на актуална информация за потребностите от персонал на предприятията и правилно насочване на работниците от целевата група и осигуряване на необходимото обучение;

15.  Приветства идеята лицата, които възнамеряват да започнат стопанска дейност, да могат да проверят какво означава да си предприемач, като преминат през стаж в съществуващо предприятие; отбелязва потенциалната добавена стойност на започването на самостоятелна стопанска дейност след съкращаване от работа за въпросните лица и за обществото като цяло;

16.  Отбелязва, че целта на субсидиите за изплащане на възнаграждения е да се гарантира, че работниците от целевата група, наемани от нови работодатели, получават разумна заплата и цялата необходима подкрепа и обучение на работното място, докато свикнат с новите за тях длъжности; счита, че подобни мерки биха могли да бъдат стимул за търсене на работа и наемане на работници в един по-широк спектър от нови и непознати за работниците професии;

17.  Припомня, че в съответствие с член 7 от Регламента за ЕФПГ при изготвянето на съгласувания пакет от персонализирани услуги следва да се вземат предвид бъдещите перспективи за пазара на труда и необходимите умения и че пакетът следва да бъде съвместим с прехода към устойчива икономика, която използва ефикасно ресурсите;

18.  Призовава мерките, планирани по линия на Европейския социален фонд (ЕСФ) в рамките на новия програмен период на ЕСФ, да допълват предложените мерки и да улесняват реинтеграцията на работниците в ориентирани към бъдещето и устойчиви икономически сектори;

19.  Припомня, че пригодността за заетост зависи също така от степента на социално приобщаване и поради това призовава да се обръща специално внимание на социалната подкрепа за по-възрастните и по-ниско квалифицирани работници;

20.  Приветства заявлението, че принципите на равно третиране и недискриминация ще се спазват при достъпа до предложените действия и тяхното изпълнение;

21.  Одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

22.  Възлага на своя председател да подпише решението заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

23.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, съответно на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 13 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството  по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (заявление EGF/2014/008 FI/STX Rauma от Финландия)

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение 2014/878/ЕС.)

(1) OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 855. (2) OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884. (3) OВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1. (4) измерен в обем на производство.

Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2014 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 13 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (заявление EGF/2014/005 FR/GAD, от Франция) (COM(2014)0662 – C8-0226/2014 – 2014/2166(BUD))

P8_TA(2014)0057 A8-0044/2014

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2014)0662 – C8‑0226/2014),

–  като взе предвид Регламент (EС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014 – 2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006(1) (Регламента за ЕФПГ),

–  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 – 2020(2), и по-специално член 12 от него,

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3) (МИС от 2 декември 2013 г.), и по-специално точка 13 от него,

–  като взе предвид тристранната процедура, предвидена в точка 13 от МИС от 2 декември 2013 г.,

–  като взе предвид писмото на комисията по заетост и социални въпроси,

–  като взе предвид писмото на комисията по регионално развитие,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0044/2014),

A.  като има предвид, че Съюзът създаде законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от мащабните структурни промени в моделите на световната търговия или световната финансова и икономическа криза, и за да ги подпомогне при повторната им интеграция на пазара на труда;

Б.  като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за съкратените работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най-ефикасен начин, в съответствие със Съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приета по време на заседанието по съгласуване на 17 юли 2008 г., и при надлежно спазване на МИС от 2 декември 2013 г. по отношение на вземането на решения за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ);

В.  като има предвид, че приемането на Регламента за ЕФПГ отразява постигнатото между Европейския парламент и Съвета споразумение относно повторното въвеждане на критерия за мобилизиране на ЕФПГ във връзка с кризата, за увеличаване на финансовото участие на Съюза до 60% от общия размер на очакваните разходи за предложените мерки и за повишаване на ефективността при обработката от страна на Комисията на заявления за мобилизиране на ЕФПГ, както и от страна на Парламента и Съвета, чрез съкращаване на срока за оценка и одобрение, за разширяване на набора от допустими действия и бенефициери чрез включване на самостоятелно заетите лица и младите хора, както и за финансиране на стимули за създаване на собствен бизнес;

Г.  като има предвид, че френските органи са подали заявление EGF/2014/005 FR/GAD на 6 юни 2014 г. вследствие на съкращаването на 744 работници от опростено акционерно дружество GAD – предприятие, осъществяващо дейност в икономически сектор от разделение 10 по NACE Rev. 2 („Производство на хранителни продукти“);

Д.  като има предвид, че заявлението отговаря на критериите за допустимост, установени от Регламента за ЕФПГ;

Е.  като има предвид, че органите в региона Бретан не са участвали в организирането на персонализирани услуги („звено за преквалификация“) за засегнатите работници, въпреки че отговарят за професионалното обучение; като има предвид, че представителите на местните синдикати на основните засегнати обекти не са участвали в договарянето на мерките;

1.  Отбелязва, че френските органи са подали заявлението в съответствие с критерия за намеса, посочен в член 4, параграф 1, буква а) от Регламента за ЕФПГ, съгласно който се изисква съкращаване или прекратяване на дейността на най-малко 500 работници или самостоятелно заети лица за референтен период от четири месеца в дадено предприятие в държава членка, включително съкращаване на работници или прекратяване на дейността на самостоятелно заети лица при неговите доставчици или производители надолу по веригата;

2.  Изразява съгласие с Комисията, че критериите за намеса, посочени в член 4, параграф 1, буква а) от Регламента за ЕФПГ, са изпълнени и че следователно Франция има право на финансово подпомагане по този регламент;

3.  Отбелязва, че френските органи са подали заявлението за финансова помощ от ЕФПГ на 6 юни 2014 г. и че Комисията представи своята оценка на 24 октомври 2014 г.; приветства Комисията, че е спазила краткия срок от 12 седмици, определен в Регламента за ЕФПГ;

4.  Отбелязва, че френските органи заявяват, че дружеството GAD, което извършва дейност като кланица и месопреработвателно предприятие, е подложено на ценови натиск от две страни – както от усилията на животновъдите да се справят с увеличената цена на фуражите, така и от усилията на потребителите да се приспособят към свилите се приходи;

5.  Изразява съгласие, че намалената консумация на свинско месо вследствие на увеличените цени и по-ниската покупателна способност на потребителите е свързана със световната финансова и икономическа криза, която е предмет на Регламент (ЕО) № 546/2009(4);

6.  Счита, че увеличаването на цените на фуражите за свине, които Съюзът внася предимно от други континенти, неотдавна поразени от суша, би могло да се отдаде на глобализацията;

7.  Счита, че други фактори бяха от голямо значение за затрудненията на дружеството, като например нелоялна конкуренция в рамките на вътрешния пазар от страна на конкуренти, които злоупотребяват с Директивата относно командироването на работници(5), и липсата на достойна минимална работна заплата във всички държави членки;

8.  Призовава Комисията да гарантира равнопоставени условия на конкуренция в рамките на вътрешния пазар и съвместимостта на неговата нормативна уредба и инструменти;

9.  Заключава, че факторите, допринесли за финансовите затруднения на дружество GAD, са разнообразни, но изразява съгласие, че Франция има право на финансово подпомагане от ЕФПГ;

10.  Отбелязва, че до момента по линия на ЕФПГ е подадено едно друго заявление в сектора за производство на хранителни продукти(6), което също се обосновава със световната финансова и икономическа криза;

11.  Отбелязва, че съкращенията ще влошат положението с безработицата в Бретан, тъй като производството и преработката на селскостопански продукти са определящ фактор за заетостта в региона в по-голяма степен, отколкото средно за Франция (11% в Бретан спрямо 5% средно за страната);

12.  Отбелязва, че в допълнение към 744-те съкратени работници в рамките на референтния период допустимите бенефициери включват и 16 работници, които са били съкратени след четиримесечния референтен период, като общият брой на допустимите бенефициери възлиза на 760 души, като броят на бенефициерите от целевата група на мерките по линия на ЕФПГ също е 760;

13.  Отбелязва, че общата сума във връзка със заявлението е в размер на 1 530 000 EUR, от които 30 000 EUR са предназначени за прилагането, и че финансовата участие от ЕФПГ възлиза на 918 000 EUR, което представлява 60% от общите разходи;

14.  Приветства факта, че за да предоставят бързо помощ на работниците, френските органи са решили да започнат прилагането на персонализираните мерки за засегнатите работници на 3 януари 2014 г., преди окончателното решение за предоставяне на подкрепа от ЕФПГ за предложения съгласуван пакет и дори преди подаването на заявлението за финансово участие на ЕФПГ;

15.  Отбелязва, че френските органи са посочили, че съгласуваният пакет от персонализирани услуги е бил съставен, след като на 28 юни 2013 г. Централният комитет на предприятието в GAD е бил уведомен за планираното закриване на 889 работни места в предприятието;

16.  Изразява все пак съжаление по повод недостатъчно активното участие на местните политически органи и синдикати; предлага в рамките на бъдещ преглед на Регламента за ЕФПГ да се включи изискване към досието със заявлението за мобилизиране на средства, представяно на Комисията от националните органи, да бъдат включвани официални консултации с местните политически органи и синдикати; счита, че е необходимо по-добро съчетаване на ЕФПГ с програмите и процесите на преобразуване на местните икономики;

17.  Приветства факта, че чрез предприетите различни мерки работниците вече получават съдействие, за да намерят нова работа, и че към 20 май 2014 г. вече 108 души са сключили договори за срок, по-дълъг от шест месеца, 66 имат договори за по-кратък срок, а трима са започнали собствена стопанска дейност, като почти всички са предпочели да останат в региона;

18.  Изразява съжаление, че персонализираните услуги, които ще бъдат предоставени, включват едно-единствено действие, като то ще се изпълнява от единично звено за контакт („звено за преквалификация“) под ръководството на две агенции; отбелязва, че искането на Франция се отнася единствено за финансирането от ЕФПГ на въпросното единично звено за контакт; изразява загриженост що се отнася до малката по размер сума на работник (приблизително 1 200 EUR); призовава френските органи да предложат по-амбициозна програма, включваща по-широк набор от мерки, като например приемен център и работа по случаите, насоки от външни експерти, тематични семинари, обучение, помощи за обучение и безвъзмездни средства за започване на стопанска дейност, в следващото си заявление за мобилизиране на средства от ЕФПГ във връзка с другите обекти на GAD, които предстои да бъдат закрити;

19.  Очаква Комисията и френските органи да следват строго принципа, съобразно който плащанията към агенциите ще се осъществяват на вноски и съобразно постигнатите резултати;

20.  Счита, че наблюдението на дейността на агенциите с помощта на редовни писмени отчети гарантира правилното използване на средствата, така че на всеки от участниците да се осигури персонализирано професионално развитие, достатъчен брой предложения за работа и наставничество за започване на стопанска дейност в рамките на системата на единично звено за контакт;

21.  Припомня, че средствата трябва да се използват за осигуряване на помощ за работниците и в никакъв случай за подпомагане на агенциите;

22.  Приветства факта, че на агенциите ще се плаща пропорционално на постигнатите резултати;

23.  Отбелязва, че 17,50% от съкратените работници са на възраст между 55 и 64 години; отбелязва освен това, че тази възрастова група е изложена на по-голям риск от дългосрочна безработица и изключване от пазара на труда; счита следователно, че тези работници биха могли да имат специфични потребности по отношение на персонализираните услуги, които да им бъдат предоставени;

24.  Приветства факта, че принципите на равно третиране и недискриминация ще се спазват при достъпа до предложените действия и тяхното изпълнение;

25.  Припомня, че в съответствие с член 7 от Регламента за ЕФПГ при изготвянето на съгласувания пакет от персонализирани услуги следва да се вземат предвид бъдещите перспективи за пазара на труда и необходимите умения и че той следва да бъде съвместим с прехода към устойчива икономика, която използва ефикасно ресурсите;

26.  Отбелязва, че френските органи не са поискали средства за финансирането на подготвителна дейност, управление, популяризиране и информация;

27.  Одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

28.  Възлага на своя председател да подпише решението заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

29.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително приложението към нея, съответно на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 13 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (заявление EGF/2014/005 FR/GAD от Франция)

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение 2014/876/ЕС.)

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 855. (2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884. (3) OВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1. (4) Регламент (ЕО) № 546/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (OВ L 167, 29.6.2009 г., стр. 26). (5) Директива 96/71/EO на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1). (6) EGF/2014/001 EL/Nutriart — производство на тестени и сладкарски изделия.

Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2014 г. относно искането за становище от Съда на Европейския съюз относно съвместимостта с Договорите на Споразумението между Канада и Европейския съюз относно предаването и обработката на резервационни данни на пътниците (PNR данни) (2014/2966(RSP))

P8_TA(2014)0058 B8-0265/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), по-специално параграфи 6 и 11 от него,

—  като взе предвид предложението за решение на Съвета относно сключването от името на Европейския съюз на Споразумението между Канада и Европейския съюз относно предаването и обработката на резервационни данни на пътниците (12652/2013),

—  като взе предвид Споразумението между Канада и Европейския съюз относно предаването и обработката на резервационни данни на пътниците (12657/2013),

—  като взе предвид съобщението на Комисията относно глобалния подход за предаване на резервационни данни на пътниците (PNR данни) на трети държави (COM(2010)0492),

—  като взе предвид своите резолюции от 5 май 2010 г. относно започване на преговори за споразумения със Съединените американски щати, Австралия и Канада относно резервационните данни на пътниците (PNR данни)(1) и от 11 ноември 2010 г. относно глобалния подход за предаване на резервационни данни на пътниците (PNR данни) на трети държави(2),

—  като взе предвид становището на Европейския надзорен орган по защита на данните от 19 октомври 2010 г. относно съобщението на Комисията относно глобалния подход за предаване на резервационни данни на пътниците (PNR данни) на трети държави(3),

—  като взе предвид становището на Европейския надзорен орган по защита на данните от 30 септември 2013 г. относно предложенията за решения на Съвета относно сключването и подписването на Споразумението между Канада и Европейския съюз относно предаването и обработката на резервационни данни на пътниците(4),

—  като взе предвид Становище 7/2010 на работната група за защита на личните данни по член 29, прието на 12 ноември 2010 г., относно Съобщението на Европейската комисия относно глобалния подход за предаване на резервационни данни на пътниците (PNR данни) на трети държави,

—  като взе предвид член 16 от ДФЕС и членове 7 и 8 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 9 март 2010 г. по дело C 518/07 (Комисията с/у Федерална република Германия),

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 8 април 2014 г. по съединени дела C 293/12 и C-594/12, в което Директивата за запазване на данни беше обявена за недействителна,

—  като взе предвид член 108, параграф 6 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Европейският съюз сключи споразумение с Канада през 2005 г. относно обработката на резервационните данни на пътниците (PNR данни) въз основа на набор от ангажименти, поети от Агенцията на канадските гранични служби (CBSA) във връзка с прилагането на нейната програма за PNR данни; като има предвид, че с изтичането на срока на действие на съответното решение на Комисията на 22 септември 2009 г. европейското правно основание за предаването на PNR данни на CBSA е престанало да съществува;

Б.  като има предвид, че CBSA едностранно предприе стъпки, за да увери ЕС, че ангажиментите ще продължат да бъдат в сила до сключването на ново споразумение; като има предвид, че това беше съобщено на всички държави членки и на техните органи за защита на данните;

В.  като има предвид, че след влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. за сключването на нови споразумения за PNR данни се изисква одобрение от Европейския парламент, преди те да бъдат приети от Съвета;

Г.  като има предвид, че на 2 декември 2010 г. Съветът прие решение, заедно с указания за преговори, за упълномощаване на Комисията да започне преговори от името на ЕС за сключване на споразумение с Канада относно предаването и обработката на резервационни данни на пътниците;

Д.  като има предвид, че на 18 юли 2013 г. Комисията предложи на Съвета да вземе решение относно сключването на споразумението;

Е.  като има предвид, че на 30 септември 2013 г. Европейският надзорен орган по защита на данните представи становището си относно споразумението, като постави под въпрос необходимостта и пропорционалността на схеми за PNR данни и за предаване „на едро“ на PNR данни на трети държави, както и избора на правно основание;

Ж.  като има предвид, че на 5 декември 2013 г. Съветът реши да поиска от Европейския парламент да даде одобрението си за сключване на споразумението;

З.  като има предвид, че споразумението бе подписано на 25 юни 2014 г.;

И.  като има предвид, че на 7 юли 2014 г. Съветът поиска одобрението на Европейския парламент за сключване на споразумението с Канада;

Й.  като има предвид, че на 8 април 2014 г. Съдът на Европейския съюз в решението си по съединени дела C-293/12 и C-594/12 обяви Директивата за запазване на данните за невалидна;

К.  като има предвид, че целта на споразумението, изложена в член 1, е да определи условията, при които PNR данни могат да се предават и използват, и как тези данни ще бъдат защитени;

1.  Счита, че съществува правна несигурност относно това, дали проектът на споразумение е съвместим с разпоредбите на Договорите (член 16 от ДФЕС) и Хартата на основните права на Европейския съюз (членове 7, 8 и 52, параграф 1) по отношение на правото на лицата на защита на личните данни; освен това поставя под въпрос избора на правно основание, а именно член 82, параграф 1, буква г) и член 87, параграф 2, буква а) от ДФЕС (полицейско и съдебно сътрудничество), вместо член 16 от ДФЕС (защита на данни);

2.  Взема решение да поиска от Съда на Европейския съюз становище относно съвместимостта на споразумението с Договорите;

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията за сведение и да предприеме необходимите мерки за получаване на такова становище от Съда на Европейския съюз.

(1) OВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 70. (2) OВ C 74 E, 13.3.2012 г., стр. 8. (3) ОВ C 357, 30.12.2010 г., стр. 7. (4) OВ C 51, 22.2.2014 г., стр. 12.

Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2014 г. относно ЕС и рамката за световно развитие в периода след 2015 г. (2014/2143(INI))

P8_TA(2014)0059 A8-0037/2014

Европейският парламент,

–  като взе предвид Декларацията на хилядолетието на Организацията на обединените нации от 8 септември 2000 г.,

–  като взе предвид доклада, приет през юли 2014 г. от отворената работна група на ООН по въпросите на целите за устойчиво развитие,

–  като взе предвид доклада, приет на 8 август 2014 г. от междуправителствения експертен комитет на ООН относно финансирането на устойчивото развитие,

–  като взе предвид министерската декларация от Политическия форум на високо равнище за устойчиво развитие от юли 2014 г.,

–  като взе предвид доклада на ООН за 2014 г. относно Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР),

–  като взе предвид заключителния документ на срещата на високо равнище на Световното партньорство за ефективно сътрудничество в областта на развитието (GPEDC) в Мексико от април 2014 г.,

–  като взе предвид декларация и платформата за действие от Пекин, приети на Четвъртата световна конференция за жените през септември 1995 г., и последвалите я заключителни документи,

–  като взе предвид програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието (МКНР), приета в Кайро през 1994 г., и последващото преразглеждане +20,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г.,

–  като взе предвид доклада на ООН, озаглавен „Равенство между половете: таблица на напредъка. 2012 г.“, в който се оценява подобряването на аспектите на равенството между половете в осемте Цели на хилядолетието за развитие (ЦХР),

–  като взе предвид резултатите от Конференцията на Обединените нации по околна среда и развитие през 1992 г. и доклада от последвалата я Конференция по въпросите на устойчивото развитие, проведена в Рио де Жанейро, Бразилия, от 20 до 22 юни 2012 г.,

–  като взе предвид доклада за човешкото развитие за 2014 г. на Програмата на ООН за развитие, озаглавен „Поддържане на човешкия напредък: намаляване на уязвимостта и изграждане на устойчивост“,

–  като взе предвид доклада от май 2013 г. на работната група на високо равнище от изтъкнати личности към ООН относно Програмата за развитие в периода след 2015 г.,

–  като взе предвид доклада от Конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие, преведена в Рио де Жанейро, Бразилия, в периода 20—22 юни 2012 г.,

–  като взе предвид доклада от юни 2012 г. на работната група на системата на ООН, отговаряща за Програмата на ООН за развитие в периода след 2015 г., до генералния секретар на ООН, озаглавен „Осъществяване на бъдещето, което искаме за всички“,

–  като взе предвид резолюцията, озаглавена „Изпълнение на поетия ангажимент: обединени да постигнем Целите на хилядолетието за развитие“, приета от Общото събрание на ООН на неговото пленарно заседание на високо равнище относно Целите на хилядолетието за развитие, в рамките на неговата шестдесет и пета сесия през 2010 г.,

–  като взе предвид Програмата за действие от Истанбул относно най-слабо развитите страни за десетилетието 2011—2020 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания,

–  като взе предвид доклада на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), озаглавен „Състояние на продоволствената несигурност в света“,

–  като взе предвид декларацията и плана за действие, приети на форума на високо равнище за ефективността на помощта, проведен в Пусан през декември 2011 г.,

–  като взе предвид доклада на Програмата на ООН за развитие (ПРООН), озаглавен „Отвъд междинния преглед — постигане на Целите на хилядолетието за развитие“, публикуван през януари 2010 г.,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и правната рамка за правата на човека,

–  като взе предвид дейността на работната група на системата на ООН, отговаряща за Програмата на ООН за развитие в периода след 2015 г., оглавявана съвместно от Департамента по икономически и социални въпроси към ООН и ПРООН, с подкрепата на всички агенции на ООН и в консултация със съответните заинтересовани страни,

–  като има предвид глобалната стратегия и плана за действие по отношение на общественото здраве, иновациите и интелектуалната собственост на Световната здравна организация (СЗО) от 24 май 2008 г.,

–  като взе предвид Парижката декларация за ефективност на помощта и Програмата за действие от Акра,

–  като взе предвид Декларацията на ООН от 1986 г. относно правото на развитие,

–  като взе предвид Кодекса за поведение на ЕС за взаимното допълване и разделението на труда в политиката за развитие(1),

–  като взе предвид член 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в който се потвърждава, че ЕС „следи за съгласуваността между различните си политики и дейности, като отчита всички свои цели“,

–  като взе предвид член 208 от ДФЕС, в който се предвижда, че „Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2014 г., озаглавено „Достоен живот за всички: от общо виждане към общи действия“ (COM(2014)0335),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 май 2014 г., озаглавено „По-активно участие на частния сектор за постигането на приобщаващ и устойчив растеж в развиващите се държави“ (COM (2014)0263),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 30 април 2014 г. — ръководство, озаглавено „Основан на правата подход, обхващащ всички права на човека, за сътрудничеството на ЕС за развитие“ (SWD(2014)0152),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 февруари 2013 г., озаглавено „Достоен живот за всички: премахване на бедността и осигуряване на устойчиво бъдеще за света“ (COM(2013)0092),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 септември 2012 г., озаглавено „Корените на демокрацията и устойчивото развитие: ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения“ (COM(2012)0492),

–  като взе предвид обществените консултации, проведени от Комисията по подготовката на позицията на ЕС „Към рамка за развитие за периода след 2015 г.“ в периода 15 юни — 15 септември 2012 г.,

–  като взе предвид Съвместната декларация на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Комисията относно политиката за развитие на Европейския съюз, озаглавена „Европейският консенсус“(2),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 април 2005 г., озаглавено „Съгласуваност на политиките за развитие“ (COM(2005)0134), и заключенията на 3166-ото заседание на Съвета по външни работи от 14 май 2012 г., озаглавени „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г.(3),

–  като взе предвид своята препоръка до Съвета от 2 април 2014 г. относно шестдесет и деветата сесия на Общото събрание на ООН(4),

–  като взе предвид своята позиция от 2 април 2014 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската година на развитието (2015 г.)(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно Целите на хилядолетието за развитие — определяне на рамката след 2015 г.(6),

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 19 май 2014 г. относно основан на правата подход в областта на сътрудничеството за развитие, обхващащ целия спектър на правата на човека,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 12 декември 2013 г. относно финансирането на изкореняването на бедността и на устойчивото развитие след 2015 г.,

–  като взе предвид съвместната декларация на АКТБ и ЕС относно програмата за развитие за периода след 2015 г. от 20 юни 2014 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси от 25 юни 2013 г. относно всеобхватната програма за периода след 2015 г.,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0037/2014),

A.  като има предвид, че през 2000 г. всички имащи отношение заинтересовани страни се събраха, за да определят ЦХР с оглед на постигането на конкретни цели по отношение на развитието и премахването на бедността до 2015 г.;

Б.  като има предвид, че с ЦХР беше повишена осведомеността относно премахването на бедността в световен мащаб като неотложно предизвикателство и приоритет за глобални действия; като има предвид, че степента на постигане на ЦХР е различна, като са налице видими положителни ефекти по отношение на намаляването на крайната бедност, на борбата срещу маларията и туберкулозата, на подобряването на достъпа до питейна вода и на намаляването на различията по отношение на записаните в начално училище деца; като има предвид, че при определянето на рамката за периода след 2015 г. трябва да се обърне надлежно внимание на някои проблемни аспекти на ЦХР;

В.  като има предвид, че оценките на напредъка при постигането на настоящите ЦХР показаха, че при новата рамка е от решаващо значение наличието на силна връзка между премахването на бедността, борбата с неравенствата и насърчаването на устойчивото развитие, както и на единен и всеобщ набор от цели, обвързани с диференцирани подходи;

Г.  като има предвид, че по прогнозни данни градското население ще нарасне от сегашните 3,6 милиарда души до над 6 милиарда души, а за най-големите градове се очаква да прераснат в мегаполиси с население от над 100 милиона души; като има предвид, че прекомерната урбанизация подкопава устойчивостта на развитието във всичките му измерения;

Д.  като има предвид, че на Международната конференция за населението и развитието в Кайро от 1994 г. бе издигнат призив за достъп до услуги в областта на репродуктивното и сексуалното здраве, включително семейно планиране; припомня във връзка с това, че през 2013 г. около 289 000 жени са починали по време на бременността или раждането; припомня ЦХР 5 и необходимостта жените да имат достъп до ефективен метод за предпазване от забременяване и семейно планиране, за да може да се намали майчината смъртност с почти една трета;

Е.  като има предвид, че намаляването на бедността не е равномерно и неравенствата между държавите и в рамките на отделните държави, което е нараснало както в развитите, така и в развиващите се страни, представляват сериозен проблем пред развитието, особено в страни с ниски или средни доходи; като има предвид, че 1,5 милиарда души живеят в бедност с припокриващи се лишения в областта на здравеопазването, образованието и стандарта на живот, по-специално в засегнатите от конфликти и нестабилните държави;

Ж.  като има предвид, че съпроводените с насилие конфликти и хуманитарните кризи продължават да имат разрушителни последици за усилията за развитие; като има предвид, че жените са по-силно засегнати от военните конфликти и кризи;

З.  като има предвид, че все още са необходими допълнителни усилия за намаляване наполовина на процента на гладуващите хора, като 162 милиона малки деца са изложени на риск от недохранване; като има предвид, че скритият глад може да бъде определен като недостатък на микроелементи, който може да има необратимо въздействие в здравната и социално-икономическата сфера, свързано със спада в производителността на хората;

И.  като има предвид, че 2014 г. е международна година на семейното земеделие;

Й.  като има предвид, че в Декларацията за правото на развитие от 1986 г. се утвърждава развитието като основно право на човека; като има предвид, че с Декларацията се поема ангажимент за прилагане на подход, „основан на правата на човека“, който се характеризира с реализирането на всички права на човека (икономически, социални, културни, граждански и политически); като има предвид, че с Декларацията се поема също така ангажимент и за укрепване на международното сътрудничество;

К.  като има предвид, че изменението на климата и влошаването на състоянието на околната са заплаха за намаляването на бедността, като засилват съществуващите слабости, при положение че много от развиващите се страни все още зависят от селското стопанство и природните ресурси, обусловени от климата, и не разполагат с необходимия капацитет за управление на рисковете, свързани с климата; като има предвид, че съществува неотложна необходимост от намаляване на емисиите на парникови газове в световен мащаб и постигане на по-справедливо и устойчиво ръководство и управление по отношение на природните ресурси;

Л.  като има предвид, че напредъкът в посока постигане на ЦХР, свързани със здравето, се дължи до голяма степен на инвестициите в изследователска и развойна дейност, направени преди години; като има предвид, че правата на интелектуална собственост не следва да пречат на достъпа до лекарства на достъпни цени;

M.  като има предвид, че достъпът до развитие в ранна детска възраст и до възможно най-качествено образование и обучение за всяко дете, млад човек или възрастен е основна предпоставка за прекъсването на порочния кръг на „наследствената“ бедност и неравенство;

Н.  като има предвид, че е постигнат слаб напредък по отношение на равенството между половете и овластяването на жените; като има предвид, че жените често са обект на дискриминация и насилие;

O.  като има предвид, че в световен мащаб жените и момичетата съставляват мнозинството от хората, които живеят в крайна бедност, и като има предвид, че равенството между половете и правата на жените са необходимо условие за успеха на рамката за световно развитие за периода след 2015 г.; като има предвид, че всеки ден около 800 жени умират вследствие на усложнения по време на бременността или при раждането; като има предвид, че на Международната конференция за населението и развитието в Кайро от 1994 г. беше отправен призив за всеобщ достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права, които могат да бъдат животоспасяващи;

П.  като има предвид, че жените представляват повече от половината от броя на мигрантите;

Р.  като има предвид, че Африка изнася значително повече капитал за света под формата на незаконни финансови потоци в сравнение с това, което получава като международна помощ и парични преводи;

С.  като има предвид, че с новата рамка за развитие се предоставя възможност да се осигури широкото участие на организациите на гражданското общество, местните органи и националните парламенти;

Т.  като има предвид, че трябва да бъдат създавани повече нови и достойни работни места, за да се отговори на демографския растеж в световен мащаб; като има предвид, че частният сектор е основен генератор на работни места както в развитите, така и в развиващите се страни и поради това може да бъде основен партньор в борбата срещу бедността, когато са налице ясни механизми за отчетност и се спазват международните актове относно социалната закрила;

У.  като има предвид, че помощта продължава да изпълнява уникална по своя характер роля за намаляването на бедността и като решаващ фактор в развиващите се страни;

Ф.  като има предвид, че мобилизацията на вътрешните ресурси е важен елемент в борбата срещу бедността и неравенството;

Х.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки са най-големите донори на помощ за развитие и поради това следва да продължат да бъдат движещата сила и в следващия етап на преговорите в рамките на ООН, като насърчават по-конкретно подхода, основан на правата на човека, въз основа на равнопоставеност, недискриминация, участие и приобщаване при разработването и прилагането на рамката;

Ц.  като има предвид, че в заключенията на Съвета от декември 2014 г. ще бъде определен съгласуван набор от принципи, както и основните насоки на стратегията за преговорите;

Ч.  като има предвид, че в член 208 от ДФЕС се постановява, че премахването на бедността е основната цел на политиката на ЕС за развитие и се предвижда съгласуваност на политиките за развитие;

I.  Целите на хилядолетието за развитие: оценка и нови предизвикателства

1.  Подчертава, че условията в световен мащаб се промениха през последните години, като това включва и размествания в глобалното икономическо и политическо равновесие, и че макар някои страни с развиващи се и бързо развиващи се икономики да са постигнали съответния икономически растеж, те все още са изправени пред високи и нарастващи равнища на неравенство; счита, че е необходим нов подход, който да обхваща глобалното управление, със силен акцент върху съгласуваността на политиката за развитие и предоставянето на глобални обществени блага;

2.  Припомня, че макар да имат предимството да са недвусмислени, ЦХР не обърнаха внимание на лежащите в основата структурни фактори, водещи до бедност и неравенство; подчертава, че рамката за устойчиво развитие в световен мащаб за периода след 2015 г. следва да играе преобразуваща роля, като се обърне внимание на първопричините за бедността и неравенството и по този начин да се постигнат резултати в областите, където работата по настоящите ЦХР е останала недовършена;

3.  Подчертава, че с определените през 2000 г. ЦХР са постигнати много успехи в държавите със средни доходи и в развиващите се страни, но че напредъкът е неравномерен, както в рамките на отделните страни, така и когато се сравняват страните една с друга, поради което тези резултати трябва да бъдат правилно анализирани и да бъдат извлечени съответните поуки при разработването на световната рамка за развитие за периода след 2015 г.;

4.  Припомня, че макар ЦХР да доведоха до коренна промяна в живота на хората, ключови въпроси като нарушенията на правата на човека, неравенствата (включително неравенството между половете), въоръжените конфликти и тероризма, изменението на климата, продоволствената несигурност, липсата на права на собственост, липсата на поземлени права, миграцията, ограничения достъп до здравни услуги и образование, демографските промени, ограничените ресурси, загубата на биологично разнообразие, корупцията, данъчните измами и избягването на данъци, неустойчивия растеж, безработицата и финансовата и икономическа криза все още представляват изключително сложни и взаимосвързани предизвикателства за следващите десетилетия и пораждат необходимостта да се намерят нови пътища за развитие, които биха могли да доведат до приобщаващо и устойчиво развитие за всички;

5.  Подчертава, че екологичната устойчивост е първостепенно предизвикателство и евентуален неуспех в тази област вероятно ще постави под заплаха всички измерения на човешкото развитие; по-специално припомня, че влошаването на състоянието на околната среда представлява огромна пречка пред постигането на целта за премахване на крайната бедност и глада; припомня, например, че запазващите се неравенства и борби за оскъдни ресурси са сред основните движещи сили на конфликтите, глада, несигурността и насилието, които на свой ред са ключови фактори, възпрепятстващи човешкото развитие и усилията за постигане на устойчиво развитие;

6.  Подчертава, че с новата рамка следва да се реагира ефективно на тези предизвикателства и да се предприемат мерки по важни въпроси като зачитането на достойнството на всяко човешко същество, справедливостта, равенството, доброто управление, демокрацията, принципите на правовата държава, мира и сигурността, изменението на климата, намаляването на риска от бедствия и изграждането на устойчивост, запазването на биологичното разнообразие, приобщаващия и устойчив растеж, правата на собственост, поземлените права, здравната и социалната закрила, образованието, научните изследвания и иновациите, както и правата на жените, на децата, на младите хора и на малцинствата;

7.  Подчертава факта, че новата рамка за развитие трябва да бъде универсална по своя характер и да е приложима във всички държави, включително държавите — членки на ЕС, и поради това трябва да бъде подходяща и справедлива както за развитите, така и за развиващите се страни, като същевременно се отчитат различните национални обстоятелства, капацитет, политики и приоритети; подчертава, че новите отговорности и създадените тежести трябва да бъдат споделени поравно, но и справедливо от всички държави; призовава ЕС да посочи какви конкретни действия и ангажименти може да предложи, за да отговори във вътрешен и международен план на изискванията на принципа на универсалност;

8.  Подчертава, че взаимната отчетност и прозрачността на всички равнища следва да играят централна роля в новата рамка за развитие и че е важно националните правителства и другите заинтересовани страни, включително частният сектор, да носят отговорност за прилагането на рамката;

9.  Призовава ЕС активно да застане начело на процеса за определяне на единна, всеобхватна и интегрирана рамка за световно развитие за периода след 2015 г. и приветства консенсуса относно необходимостта с новата програма за глобално развитие да се укрепят средствата за изпълнение и да се поднови глобалното партньорство за устойчиво развитие;

II.  Необходимостта от подновяване на световното партньорство и от силна и последователна позиция на ЕС

10.  Призовава ЕС да играе активна роля в оформянето на ново световно партньорство, което ще мобилизира действия от страна на всички държави, включително такива с бързоразвиващи се икономики, както и на всички заинтересовани страни, включително частния сектор, организациите на гражданското общество, местните органи и националните парламенти;

11.  Призовава ЕС да възприеме силна, последователна и единна позиция в предстоящите междуправителствени преговори, като се вземат под внимание приоритетите, подчертани в настоящата резолюция;

12.  Подкрепя заключенията на отворената работна група на ООН; въпреки това счита, че рамката, очертана в нейните заключения, би могла евентуално да бъде обобщена, като се запази балансът между премахването на бедността, борбата с неравенствата и трите измерения на устойчивото развитие, и това да не става за сметка на подхода, основан на правата, нито за сметка на по-амбициозните и новаторски цели;

13.  Подчертава, че новата глобална рамка следва да включва подходящата институционална архитектура, като се обърне внимание на основните цели за премахване на бедността, борба с неравенствата и насърчаването на устойчиво развитие, с ясни насоки за надзора на нейното изпълнение, и че тази структура следва също да отчита сложността и взаимозависимостта между различните части на бъдещата рамка;

14.  Счита, че последователността на политиката за устойчиво развитие е ключов инструмент за прилагане на рамката за периода след 2015 г.; за целта призовава ЕС да гарантира, че необходимите насоки, оценки на въздействието и механизми за мониторинг и за докладване превръщат последователността на политиката за развитие в реално съществуващ елемент на рамката;

15.  Подчертава, че универсалният характер на глобалната програма за развитие за периода след 2015 г. предполага по-амбициозни ангажименти за ЕС и неговите държави членки; подчертава, че новите цели за устойчиво развитие (ЦУР) в рамките на глобалната рамка ще трябва да бъдат отразени както във външната, така и във вътрешната политика на ЕС;

III.  Приоритетни области

16.  Припомня, че премахването на бедността трябва да остане основен приоритет на глобалната програма за развитие за периода след 2015 г., като същевременно се обърне внимание на взаимосвързаните стълбове на икономическата, екологичната и социалната устойчивост и се укрепва глобалното партньорство;

Премахване на бедността, борба с неравенствата и устойчиво развитие

17.  Подчертава, че премахването на бедността и борбата с неравенствата, заедно с устойчивото развитие, следва да бъде основната тема в световната рамка за развитие за периода след 2015 г.; подчертава необходимостта рамката да бъде ориентирана към хората и към решаване на проблема с липсата на правосъдие чрез прилагане на подход, основан на правата, който има за цел намаляване на неравенствата в рамките на отделните страни и между страните като един от ключовите приоритети на новата рамка;

18.  Счита, че неравенството възпрепятства развитието и усилията за намаляване на бедността; отново заявява, че премахването на бедността, равенството и устойчивото развитие са възможни единствено ако се обърне внимание на всички уязвими групи и ако се насърчава равен достъп, устойчиво използване на ресурсите и добро управление; призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят ЦУР 10, предложени от отворената работна група на ООН, като самостоятелна цел в новата рамка;

19.  Подчертава, че е нужна цел за премахване на крайната бедност на равнището от 2 щатски долара на ден, за да може рамката действително да изиграе преобразуващата си роля;

20.  Подчертава факта, че в бъдещата рамка следва да се разглеждат многоизмерните аспекти на бедността и на неравенството, които надхвърлят липсата на доходи, като включват достойнството на човешките същества и всички техни измерения, включително социалните измерения; подчертава, че бедността не следва да бъде оценявана само според доходите, но също така и по отношение на показателите за благосъстояние, а не само на БВП;

21.  Препоръчва да се подкрепи изграждането на държавни структури чрез засилване на общата и/или специфичната за дадени сектори помощ, обвързана с критериите за добро управление;

22.  Също така подчертава, че в една до голяма степен глобализирана икономика възможностите на работещите за договаряне са намалели вследствие на либерализацията, което на свой ред застрашава прилагането на правата, посочени във Всеобщата декларация за правата на човека и Програмата за достойни условия на труд; съответно настоятелно призовава ЕС да разработи своята стратегия в областта на търговската политиката по такъв начин, че да се поддържат и защитават високи социални и екологични стандарти, като същевременно се възпират всякакви форми на социален и екологичен дъмпинг;

23.  Подчертава, че е налице важна взаимовръзка между доброто управление, растежа при устойчиво развитие и намаляването на социалните неравенства; подчертава значението на насърчаването на равните възможности и права, както и на социалния диалог; призовава за приемането на по-широко определение за бедност от това, което се основава само на БВП, обхващащо по-широки мерки за напредък и благосъстояние;

24.  Подчертава решаващото икономическо и социално значение на една силна, стабилна средна класа; подчертава необходимостта от включване на средната класа в по-голяма степен в политическия процес, като по този начин се насърчава приобщаващ растеж;

25.  Призовава за насърчаване на екологично устойчивото развитие във всички страни — както развитите, така и развиващите се, чрез устойчиво използване на възобновяеми природни ресурси и опазване на околната среда;

26.  Подчертава необходимостта от насърчаване на устойчивото развитие чрез балансиране на регионалното развитие, насърчаване на развитието на по-малките градове и предотвратяване на прекомерното разрастване на големите градове;

Подходът, основан на правата на човека

27.  Приветства включването на насърчаването на подход, основан на правата на човека и ориентиран към хората, сред целите за устойчиво развитие, предложени от отворената работна група на ООН; изразява обаче загриженост поради факта, че до момента не е възприет по-амбициозен подход, и подчертава, че подобен подход е от основно значение за справянето с първопричините за бедността, социалната изолация и неравенството;

28.   Подчертава универсалността, неделимостта и взаимозависимостта на всички човешки права на всички хора, без дискриминация на каквото и да било основание, като се започне от основното право на достойнство за всички човешки същества и се обърне особено внимание на правата на жените и момичетата, включително насърчаването на всеобщ достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права, както и защитата и зачитането на правата на мигрантите и на малцинствата, включително ЛГБТИ и хората, живеещи с ХИВ; подчертава значението на зачитането и на насърчаването на правата на хората с увреждания в новата рамка;

29.  Призовава ЕС да изтъкне колко е важно в програмата за периода след 2015 г. да бъде отдаден приоритет на приемането и прилагането на подходяща нормативна уредба, както и факта, че с политиките на национално и на местно равнище следва се да води борба срещу корупцията и безнаказаността, като се осигури достъп до съдебни институции, които са безпристрастни и независими и предлагат ефективни средства за правна защита в случай на нарушаване на правата на човека, по-специално на маргинализираните групи, както и закрилата на защитниците на правата на човека; подчертава, че рамката за световно развитие за периода след 2015 г. трябва да гарантира доброто управление, демокрацията и спазването на принципите на правовата държава;

30.  Призовава ЕС да се удвои усилията, насочени към това да се гарантира, в рамките на предстоящите междуправителствени преговори, че основаният на правата на човека подход и правото на развитие ще се превърнат в основни концепции на рамката за световно развитие за периода след 2015 г. и, следователно, че ключовите стълбове на основания на правата на човека подход – универсалността и неделимостта, недискриминацията и равенството, отчетността и спазването на принципите на правовата държава, участието и приобщаването, са включени в планирането, изпълнението и мониторинга на рамката за развитие за периода след 2015 г.; подчертава значението на запазването на ЦУР 16, предложени от отворената работна група на ООН, като самостоятелна цел в новата рамка;

Предотвратяване на конфликти, възстановяване в следконфликтни ситуации, укрепване на мира и насърчаване на трайния мир

31.  Счита, че рамката за световно развитие за периода след 2015 г. следва надлежно да отразява Новия курс за поемане на ангажименти в нестабилни държави и целите за укрепване на мира и за изграждане на държавност, договорени в Пусан; подчертава, че е необходимо в новата рамка да се обърне специално внимание на нестабилните държави; приветства обстоятелството, че насърчаването на мирни общества е сред един от приоритетите на ЕС и се превръща във важен елемент на новата рамка; също така счита, че е задължително да се участва в структурни, интензивни и дългосрочни партньорства, които имат за приоритет осъществяването на реформа в сектора за сигурност и утвърждаването на принципите на правовата държава и на демократични институции.

32.  Подчертава, че е необходимо в новата рамка да се разгледат основните фактори за конфликти и нестабилност; призовава европейските институции да въведат осигуряващи по-добра реакция процедури в следконфликтни ситуации и да приемат стратегия, позволяваща помощта за развитие да обслужва целите, свързани със сигурността, по възможно най-ефективен начин;

33.  Решително осъжда липсата на наказателно преследване и наказание в конфликтните райони, особено когато става въпрос за сексуално насилие, насочено към жени и момичета; подчертава необходимостта да се удвоят усилията за защита на цивилното население, засегнато от въоръжени конфликти, да се подобри достъпът до психологическа помощ, по-специално за жените и децата, и да се засили връзката между предоставяне на помощ, възстановяване и развитие в новата световна рамка;

34.  Признава важния принос на жените за предотвратяването на конфликти и усилията за укрепване на мира и във връзка с това призовава да се насърчава спазването на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН, за да се гарантира участието на жените в разрешаването на конфликти и изграждането на демокрация;

Смекчаване на последиците от изменението на климата, опазване на околната среда и намаляване на риска от бедствия

35.  Счита, че приспособяването към изменението на климата и смекчаването на последиците от изменението трябва да бъдат ефективно интегрирани в рамката за световно развитие за периода след 2015 г. като ключов въпрос, и то по видим и амбициозен начин; подкрепя широкия кръг от мерки за справяне с последиците от изменението на климата и за осигуряване на по-добро бъдеще за новото поколение, включително постепенното премахване на субсидиите, които са вредни за околната среда; подчертава, че следва да се обърне специално внимание на устойчивата енергетика, тъй като това е от решаващо значение за смекчаването на последиците от изменението на климата;

36.  Подчертава, че този интеграционен процес не следва да води до отклоняването на официална помощ за развитие (ОПР) за политики в областта на климата, с които не се постига пряко намаляване на бедността;

37.  Счита, че много бедни общности вече са изправени пред последиците от изменението на климата, без да носят и най-малка отговорност за това; повтаря, че е необходимо спешно да се предприемат действия за намаляване на емисиите, като се обръща специално внимание на стратегии без въглеродни емисии; подчертава, че преминаването към енергийно ефективна икономика, основана на възобновяеми източници, може да бъде ползотворно от гледна точка на премахването на бедността; счита, че ЕС следва да подкрепя всеобщия достъп до основани на възобновяеми източници, надеждни и достъпни енергийни услуги;

38.  Приветства обстоятелството, че смекчаването на последиците от изменението на климата и устойчивото използване на природните ресурси са силно застъпени и интегрирани в заключителния документ на отворената работна група, включително опазването на океаните и моретата, както и опазването на биологичното разнообразие и на горите;

39.  Подчертава значението на това новата рамка да включва предоставянето на хуманитарна помощ, изграждането на капацитет, предприемането на превантивни и стимулиращи участието мерки на принципа „от долу нагоре”, за да може ефективно да се намали рискът от бедствия и да се засили устойчивостта; подчертава необходимостта от укрепване на международното подпомагане, координация и ресурси за реагиране приизвънредни ситуации, възстановяване и реконструкция в ситуации след бедствия;

40.  Признава важната роля на жените при постигането на устойчивост и поради това призовава за интегриране на равенството между половете в политиките в областта на околната среда и изменението на климата, за да се гарантира намаляването на неравенствата между половете, що се отнася до достъпа до и контрола на ресурсите за приспособяване към изменението на климата;

Продоволствена сигурност, изхранване, устойчиво селско стопанство, борба с влошаването на качеството на земите, водоснабдяване и канализация

41.  Приветства факта, че продоволствената и хранителната сигурност се превръщат в приоритетна област за новата рамка за световно развитие и приветства включването като отделна цел на премахването на глада, постигането на продоволствена сигурност и подобряването на прехраната, както и насърчаването на устойчивото селско стопанство в изготвения от ОРГ заключителен документ; признава специфичните нужди на жените земеделски стопани, свързани с продоволствената сигурност, които трябва да бъдат взети предвид при разработването на новата рамка;

42.  Подчертава значението на това да се обърне внимание на връзките с подобрената производителност на устойчивото селско стопанство и рибарство, водещо до намаляване на загубата и разхищението на храна, прозрачното управление на природните ресурси и приспособяването към изменението на климата;

43.  Подчертава, че сигурността на поземлената собственост за дребните производители, като се вземат предвид традиционните права на земеползване, насърчава местните икономики и увеличава продоволствената сигурност;

44.  Призовава за необходимостта да се излезе от границите на продоволствената сигурност и счита, че наличието на храна е основно човешко право, за да може да се постави ясна цел за „нулево равнище на глад“ и до 2025 г. да се сложи край на скандалното положение с глада; подчертава, че усилията за премахване на глада и недохранването, както и на явлението „скрит глад“, следва да бъдат специално насочени към децата и кърмещите жени;

45.  Акцентира, че е важно да се изпълняват ангажиментите по Рио+20 относно влошаването на качеството на земите във всички държави, както и насоките на ФАО относно правото на храна и относно правото на собственост върху земя; подчертава значението на доброто управление в световен мащаб за предотвратяване на заграбването на земя;

46.  Акцентира върху необходимостта да се укрепва доброто управление в поземления сектор и да се защити земята от непрекъснато нарастващия риск от заграбване от страна на стопански обединения;

47.  Посочва, че е важно да се разгледа въпросът за всеобщия достъп до безопасна питейна вода, канализация и интегрираното управление на водите; подчертава необходимостта от предприемане на действия за намаляване на използването на опасни химически вещества и за предотвратяване на замърсяването;

Здравеопазване и образование

48.  Счита, че секторът на здравеопазването играе решаваща роля за икономическото и социалното развитие на обществата; поради тази причина призовава ЕС да се съсредоточи върху насърчаването на справедливо, всеобщо и устойчиво здравеопазване в новата глобална рамка, със специален акцент върху осигуряването на достъпно здравеопазване и грижи за децата и майките, което включва и амбициозната цел за премахване на предотвратимата смъртност на майки, на новородени и на деца, както и като се сложи край на епидемиите от СПИН, туберкулоза, малария и други заразни болести;

49.  Признава, че здравето е едно от правата на човека; подчертава значението на подобряването на всеобщия достъп до добри хигиенни условия и до висококачествено здравеопазване и здравно осигуряване, включително услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве; призовава ЕС да постави специален акцент върху действията за предотвратяване на изолацията и дискриминацията на най-уязвимите групи по отношение на здравните системи;

50.  Подчертава огромното значение на това да се продължи работата по подобряване на достъпа до водоснабдяване, канализация и санитарно-хигиенни условия като хоризонтален въпрос, който засяга постигането на други цели в програмата за периода след 2015 г., включително здравеопазване, образование и равенство между половете:

51.  Подчертава, че образованието е от ключово значение за развитието на самостоятелни общества; настоятелно призовава достъпът до всички равнища на висококачествено образование да бъде отразен в новата рамка за световно развитие и в рамката също така да разглежда въпросът за достъпа до образование в извънредни и кризисни ситуации; подчертава необходимостта от насърчаване на активното гражданско участие чрез пълното упражняване на гражданските и политическите права, както и от изграждане на общества, основани на знанието и иновативността;

52.  Настоятелно призовава Комисията да насърчава като приоритет премахването на неравенствата при достъпа до здравеопазване и образование в рамката за периода след 2015 г., както и да включи конкретни мерки, с които да се обхванат лицата в неблагоприятно положение и групите, изложени на риск от дискриминация;

Централната роля на жените в новата рамка за развитие за периода след 2015 г.

53.  Приветства факта, че предоставянето на права на жените и на момичетата и значимостта на равенството между половете са признати като приоритети в изготвения от ОРГ заключителен документ, като се има предвид основната роля на жените в новата рамка за световно развитие; призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят призива на ОРГ за определяне на самостоятелна цел за равенство между половете, като същевременно се гарантира интегрирането на принципа на равенство между половете във всички цели, както и да насърчават включването на амбициозни цели относно правата на жените и на момичетата и по-ефикасното изпълнение на тези цели;

54.  Отново посочва значението на премахването на всички форми на дискриминация и насилие срещу жени и момичета в новата рамка; подчертава важността на премахването на всякакво дискриминационно законодателство и практики; настоятелно призовава ЕС да определи преустановяването на всички форми на насилие като домашното насилие, трафика на хора, сексуалната експлоатация и сексуалния тормоз, както и на всички вредни практики, включително детските, ранните или принудителните бракове и гениталното осакатяване на жени, като един от най-важните приоритети в областта на правата на човека съгласно новата световна рамка;

55.  Счита, че със световната програма за периода след 2015 г. следва да се предаде ясно послание относно участието на жените в процесите на вземане на решения;

56.  Подчертава значението на това навсякъде да се осигури равен достъп до заетост за жените и мъжете, както и еднакво заплащане за равностоен труд; признава необходимостта от гарантиране на правото на жените с деца да останат по същото време и наети на работа;

57.  Подчертава значението на подобряване на достъпа на момичета до всички равнища на образование и премахването на бариерите между половете по отношение на ученето;

58.  Подчертава, че е важно да се осигури всеобщ достъп до здравни услуги като семейно планиране, включително в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и свързаните с тях права;

59.  Изтъква необходимостта от установяване на ефективни специфични защитни мерки за жените мигранти и признава значението на правото на жените да мигрират и да се интегрират в нова култура;

Приобщаващ и устойчив растеж, заетост и създаване на достойни условия на труд

60.  Подчертава, че приобщаващият и устойчив икономически растеж, съпътстван от създаване на достойни работни места и ефективно използване на ресурсите, с което се цели постигането на по-устойчив модел на потребление и производство, и смекчаване на последиците от изменението на климата, е от решаващо значение за успеха на рамката за периода след 2015 г.; счита, че определянето на качествени показатели ще бъде от решаващо значение за проследяването както на степента, в която напредъкът в областта на развитието е приобщаващ и устойчив, така и на степента, в която се отчитат потребностите на най-нуждаещите се и уязвими групи;

61.  Подчертава, че е от решаващо значение да се наблюдава степента, до която икономическото развитие включва най-нуждаещите се и уязвими групи и до която заплатите са в съответствие с увеличаването на производителността; припомня, че държавата носи отговорността за осигуряването на основните социални услуги на гражданите си, като по този начин се допринася за премахването на бедността; счита, че е от съществено значение в развиващите се страни да се определят национални минимални равнища на социална закрила и да се регламентира минималният размер на работната заплата;

62.  Призовава ЕС да насърчава развитието на благоприятна среда за предприемачеството, търговията, инвестициите и иновациите, която ще бъде от полза за намаляване на неравенствата и ще има за цел укрепването на социалната справедливост;

63.  Подчертава необходимостта от постепенно премахване на детския труд в новата рамка за световно развитие;

64.  Призовава за нова световна рамка, с която се създава по-справедлива и устойчива схема за търговия, основана на диалога, прозрачността и зачитането, която е насочена към постигането на повече справедливост в международната търговия; счита, че инициативата за справедлива търговия (Fair Trade) е пример за успешно партньорство с участието на много заинтересовани страни по света и на различни етапи по веригата на доставки, с което се осигурява достъп до пазара за производители в неравностойно положение, по-специално жени, гарантира се наличието на устойчиви средства за препитание, зачитат се трудовите стандарти, постепенно се премахва детският труд и се насърчават екологично устойчиви практики в селското стопанство и производствената дейност.

65.  Подчертава необходимостта новата световна рамка да насърчава една всеобща, прозрачна, основана на правила, отворена, недискриминационна и справедлива многостранна търговска система в рамките на СТО; призовава ЕС да преразгледа своята стратегия за политиките за устойчиво развитие, включително по отношение на справедливата търговия;

66.  Призовава за подкрепа за разработването на „зелени“ стимули, като например създаването на „зелени“ работни места;

67.  Подчертава, че е важно в новата световна рамка да се обърне внимание на младежката безработица;

Частният сектор

68.  Подчертава, че частният сектор може да бъде ключова движеща сила за приобщаващ и устойчив растеж, като се вземат предвид основните принципи на развитието, като например правата на човека, трудовите права, корпоративната отговорност и механизми за прозрачност, социалният диалог и ангажиментите, свързани с околната среда; призовава ЕС да подкрепи изграждането на регулаторни системи, което би довело до намаляване на създаващата прекомерни тежести бюрокрация, насърчаване на доброто управление, борба с подкупите и корупцията и насърчаване на създаването на работни места; настоява за необходимостта от подобряване на корпоративната социална отговорност на многонационалните предприятия чрез обвързващи правни норми; при тези обстоятелства счита, че частният сектор трябва да бъде основна движеща сила на приобщаващия и устойчив икономически растеж;

69.  Призовава за прозрачни и справедливи правила за достъп до местните и международните пазари, като се предоставят равни възможности на всички участващи заинтересовани страни;

70.  Подчертава, че корпоративната социална отговорност (КСО) следва да бъде важен елемент на новата рамка;

71.  Призовава ЕС да гарантира, че всички потоци от помощи за частния сектор следват принципите за ефективност на развитието, както и че частният сектор в развиващите се страни си поставя за цел да изведе хората от бедността;

72.  Приветства препоръката на Съвета да се постави по-силен акцент върху подпомагането на МСП чрез създаването на благоприятна среда за собствениците на малки предприятия и чрез улесняване на достъпа до финансиране и обучение;

73.  Подкрепя по-специално по-нататъшното разработване на инициативата за социално предприемачество в областта на сътрудничеството за развитие; призовава да се създадат новаторски инструменти, с които да се подпомага по-доброто сътрудничество между малките и средните предприятия както в развитите, така и в развиващите се страни;

74.  Настоятелно призовава ЕС да отдаде приоритет на данъчната справедливост и на мобилизирането на вътрешни ресурси в програмата за периода след 2015 г., тъй като тя следва да играе важна роля за преобразяването на обществото, за премахването на бедността и за намаляването на неравенствата;

Гражданско общество

75.  Като отчита необходимостта в новата рамка от подход, основан на участието, с който следва да се цели ангажирането на участниците на всички равнища, подчертава решаващата роля, която организациите на гражданското общество, в това число организациите на жените — с оглед на централната роля на жените за световното развитие — играят като фактори за развитие и насърчаване на универсалността, на равенството, на приобщаващия характер, на отчетността и на прозрачността; подчертава значението на провеждането на диалог с организациите по места и улесняването на прякото участие на хората и общностите;

76.  Подчертава особената роля на организациите на гражданското общество за насърчаване на принципите на правовата държава, на правосъдието, на правата на човека и на демократичните принципи, по-специално в страните, където изграждането на държавни структури е в началния си етап и държавният и правителствен капацитет е ограничен;

Местните власти и националните парламенти

77.  Подчертава значението на включването на местните власти и на националните парламенти в планирането на развитието, в процеса по изпълнение и по отношение на потоците от финансова помощ; подчертава, че това ще изисква наличието на истински процес на участие, проведен на ранен етап от фазата на развитие, и че с оглед на това трябва да бъде призната и засилена децентрализираната публична помощ;

IV.  Мобилизиране на финансови ресурси

78.  Настоятелно призовава държавите членки да изпълнят ангажимента си да отделят най-малко 0,7% от брутния си национален доход (БНД) за официална помощ за развитие (ОПР), включително най-малко 0,2% за най-слабо развитите държави (НСРД) и за другите силно уязвими държави; призовава ЕС да предприеме съгласуван и всеобхватен международен подход към финансирането за периода след 2015 г.; изтъква отново необходимостта да се продължи работата в тясно сътрудничество с другите донори за разработването на още новаторски финансови механизми, като например данъка върху финансовите сделки;

79.  Подчертава колко е важно да се спазва принципът на ангажираност в контекста на развитието; подчертава необходимостта от засилване на политическия диалог между донорите и страните партньори;

80.  Припомня на Комисията и на държавите членки, че ОПР трябва да продължи да бъде в основата на европейската политика на сътрудничество за развитие, имаща за цел премахването на бедността;

81.  Призовава ЕС да извърши оценка на механизмите за смесено финансиране с цел да се гарантира, че те са прозрачни и подлежат на отчетност и безспорно оказват положително въздействие върху устойчивото развитие; призовава Комисията да публикува насоки, които се основават на хармонизирани стратегии за намаляване на бедността;

82.  Отново призовава като абсолютен приоритет при финансирането на развитието да се разглеждат борбата срещу с корупцията, изпирането на пари, данъчните измами и избягването на данъчно облагане, данъчните убежища, незаконното изтичане на капитали и вредните данъчни структури; припомня, че по приблизителни данни през последното десетилетие, вследствие на незаконни финансови потоци, развиващите се държави са загубили почти 6 трилиона щатски долара, което далеч надвишава размера на ОПР за този период, и поради това подчертава значението на увеличаването на прозрачността и на доброто управление в световен мащаб;

83.  Призовава ЕС да улесни публично-частните партньорства, където това е възможно, и да определи като приоритет включването на опита, експертните познания и системите за управление на частния сектор в партньорство с обществените ресурси;

84.  Призовава ЕС да продължи да подкрепя развиващите се страни в техните усилия за увеличаване на мобилизирането на вътрешни ресурси от публичния и частния сектор, както и да ги подпомага при въвеждането на точни, устойчиви и справедливи данъчни системи, което да доведе до намаляване на бедността и зависимостта от помощ;

V.  Показатели и отчетност

85.  Подчертава, че наличието на достъпни и категоризирани надеждни данни е от решаващо значение за разработването на подходящи политики относно новата рамка и за поддържането на отчетност от страна на правителствата и на международната общност;

86.  Подчертава необходимостта от силни механизми за отчетност, за да се гарантира, че както развитите, така и развиващите се страни изпълняват своите ангажименти и се справят ефективно с предизвикателствата на бедността и устойчивостта, които ще се разглеждат в рамката за периода след 2015 г.; подчертава, че тази рамка трябва да бъде основана на обективни данни и да включва финансови цели и надеждни механизми за наблюдение и отчетност на всички равнища; припомня, че механизмите за наблюдение следва да включват процес на преразглеждане, основан на откритост и прозрачност;

o
o   o

87.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на генералния секретар на ООН и на председателя на отворената работна група относно целите на устойчивото развитие.

(1) Заключения на Съвета 9558/07, 15.5.2007 г. (2) ОВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1. (3) ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 44. (4) Приети текстове, P7_TA(2014)0259. (5) Приети текстове, P7_TA(2014)0269. (6) Приети текстове, P7_TA(2013)0283.

Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2014 г. относно аспектите на стратегията „Европа 2020“, свързани със заетостта и социалната сфера (2014/2779(RSP))

P8_TA(2014)0060 B8-0252/2014

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 2 и 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 март 2014 г., озаглавено „Преглед на резултатите от стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2014)0130/2),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20 и 21 март 2014 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно стратегията „Европа 2020“(1),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 13 ноември 2013 г., озаглавен „Единен пазар за растеж и работни места: анализ на постигнатия напредък и на оставащите пречки в държавите членки — Принос към Годишния обзор на растежа за 2014 г.“ (COM(2013)0785),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2011 относно Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 юли 2014 г. относно младежката заетост(3),

–  като взе предвид въпросите към Съвета и Комисията относно свързаните със заетостта и социалната сфера аспекти на стратегията „Европа 2020“ (O‑000076/2014 – B8‑0035/2014 и O‑000077/2014 – B8‑0036/2014),

–  като взе предвид предложението за резолюция, внесено от комисията по заетост и социални въпроси,

–  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че с интегрирания подход на стратегията „Европа 2020“ се подчертава принципът, че интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж не може да бъде постигнат без изпълнението на всичките пет водещи цели;

Б.  като има предвид, че въпреки интегрирания характер на стратегията „Европа 2020“, социалното въздействие на мерките за фискална консолидация и необходимостта от запазване на адекватно равнище на социални инвестиции като фактор за насърчаване на развитието и растежа не се отчитат в достатъчна степен в други области на политиката;

В.  като има предвид, че ЕС е далеч от постигането на водещите цели на стратегията „Европа 2020“ в областта на заетостта и намаляването на бедността;

Г.  като има предвид, че след като стратегията „Европа 2020“ беше въведена през 2010 г. равнището на безработицата продължи да нараства в някои държави членки, а равнището на безработицата в ЕС-28 достигна тревожно равнище от 10,1 % през 2014 г., с 24,6 милиона безработни в Европейския съюз и нарастващ също така брой на работещите, които са бедни; като има предвид, че дори по-лоши равнища са регистрирани в най-отдалечените региони, където средният процент на безработицата е 24 %, а средният процент на безработицата сред младите хора — 51 %(4);

Д.  като има предвид, че броят на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, се е увеличил от 2008 г. насам с 10 милиона, достигайки над 122,6 милиона, като засегнат е всеки четвърти гражданин; като има предвид, че разликите между отделните държави членки също се засилват; като има предвид, че средният процент на застрашените от бедност в ЕС е 24,8 %, докато съответната цифра за деца (на възраст до 18 години) възлиза на 28 %, и като има предвид, че тези цифри са се повишили от въвеждането на стратегията „Европа 2020“ през 2010 г. насам;

Е.  като има предвид, че при хората с увреждания нивото на бедност е със 70 % по-високо от средното, което отчасти се дължи на техния ограничен достъп до заетост;

Ж.  като има предвид, че е необходимо още 16 милиона граждани да бъдат назначени на работа, за да се постигне целта за заетост от 75% през 2020 г.;

З.  като има предвид, че според последните прогнози на Комисията се очаква равнището на безработица в ЕС да намалее твърде незначително и да достигне 10,4% през 2015 г.;

И.  като има предвид, че високите равнища на безработица в ЕС са свързани със свиването на неговата промишлена и производствена база;

Й.  като има предвид, че реформите трябва да продължат, за да може да се отговори на исканията на гражданите в областта на заетостта и в социалната сфера;

К.  като има предвид, че различията в равнищата на заетост между държавите членки и между регионите се увеличават, което води до поляризация в ЕС между централните части и периферията и следователно в дългосрочен план – до опасност от възникване на по-големи социални неравновесия;

Л.  като има предвид, че член 174 от ДФЕС гласи, че ЕС разработва и осъществява свои инициативи, които водят до укрепването на неговото икономическо, социално и териториално сближаване, включително в регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия;

M.  като има предвид, че за да преодолеят кризата, някои държави членки драстично намалиха своите публични финанси именно в момент, в който поради увеличаване на броя на безработните необходимостта от социална закрила нарасна; като има предвид, че националните бюджетни средства в областта на социалната сигурност бяха подложени на допълнителни изпитания, тъй като вноските намаляха вследствие на широкомащабни загуби на работни места и намаляване на възнагражденията, като по този начин европейският социален модел беше изправен пред сериозна заплаха;

Н.  като има предвид, че регионите, които са засегнати от сериозни неблагоприятни природни или демографски условия, често се характеризират с по-ниски равнища на заетост и по-големи трудности при достъпа до обществени услуги като образование или здравно обслужване;

O.  като има предвид, че равнищата на младежката безработица остават повод за нарастваща загриженост и са достигнали тревожното равнище от 23,3 % (средно за ЕС през 2013 г.), като повече от 40 % от младите хора са на временни договори, а близо 25 % работят на непълно работно време;

П.  като има предвид, че безработицата и младежката безработица са свързани също така с липсата на ефективни мерки за стимулиране на обществените инвестиции в областта на иновациите, научноизследователската и развойната дейност, професионалните квалификации и умения, които са двигатели на икономическия растеж и генерират икономии от мащаба;

Р.  като има предвид, че през февруари 2013 г. Комисията прие пакет от мерки за социални инвестиции;

С.  като има предвид, че в рамките на стратегията „Европа 2020“ до 13 държави членки бяха отправени специфични за всяка държава препоръки, насочени към поощряване на заетостта при жените;

Т.  като има предвид, че увеличаването на процента на заетост при жените в някои държави членки се дължи най-вече на нарастването на работата на непълно работно време; като има предвид, че при приравняване към пълно работно време само 53,5 % от работната сила от женски пол са заети в ЕС; като има предвид, че през 2012 г. равнището на заетост на непълно работно време при жените е било 32,9 % в сравнение с 8,4 % за мъжете;

У.  като има предвид, че Европейският социален фонд подкрепя усилията за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ чрез действия за борба с безработицата, със специален акцент върху младите хора; като има предвид, че пакетът за инвестиции от 300 милиарда евро, обещан от Жан-Клод Юнкер, следва да бъде използван за постигане на целите на „Европа 2020“; като има предвид, че следва да се обърне специално внимание на намаляването на бедността и създаването на качествени работни места;

Ф.  като има предвид, че в своите заключения от 27 юни 2014 г. Европейският съвет подчерта, че настоящото равнище на безработица в ЕС е неприемливо високо и поради това прие стратегическа програма със силно изразен акцент върху работните места, растежа и конкурентоспособността;

Х.  като има предвид, че въпреки че ЕС е на път да постигне целите си във връзка с ранното напускане на училище, все още съществуват големи различия между процента на преждевременно напусналите училище в държавите членки; като има предвид, че намаляването на процента на преждевременно напусналите училище ще повиши пригодността за заетост на младите хора;

Ц.  като има предвид, че неравенството в доходите се е увеличило, като през 2012 г. 20-те процента с най-високи доходи са получавали 5,1 пъти повече от 20-те процента с най-ниски доходи, което е друг показател за нарастващите социални различия в рамките на държавите членки и между тях; като има предвид, че такова увеличаване на неравенството създава риск от дестабилизиране на обществата в Европа и поради това към него трябва да се подходи чрез приемане на поощряващи растежа мерки в областта на трудовата заетост и достъпа до обществени знания и чрез създаване на качествени работни места;

Ч.  като има предвид, че специално внимание следва да се обърне на интегриране на принципа на равенство между половете и на политики, насочени към жените, с цел постигане на водещите цели на стратегията „Европа 2020“ за заетост и намаляване на бедността и преодоляване на трайните неравенства между жените и мъжете по отношение на безработицата и бедността;

Ш.  като има предвид, че демографските предизвикателства и застаряващото население ще продължат да оказват въздействие върху способността на държавите членки да постигнат целите на стратегията „Европа 2020“;

Щ.  като има предвид, че Комисията посочва наличието на макроикономически дисбаланси и несъответствия във функционирането на пазарите на труда на държавите членки, по-специално по отношение на младежката безработица;

AA.  като има предвид, че увеличаването на икономическия растеж само по себе си не гарантира повече достойни работни места, намаляване на бедността или ограничаване на социалното неравенство, а че изпълнението на тези цели изисква да се изберат подходящи политики;

AB.  като има предвид, че макар социалните политики, политиките за заетостта, фискалните и икономическите политики в много голяма степен да са взаимосвързани, Комитетът за социална закрила, Комитетът по заетостта , Комитетът за икономическа политика и Икономическият и финансов комитет все още разглеждат тези въпроси в относителна изолация, като по този начин се възпрепятства създаването на интегрирана политика;

1.  Изразява съжаление, че акцентът на настоящите политики остава единствено върху икономическия растеж, без да се признава необходимостта от приобщаващ, основан на правата и устойчив подход; подчертава, че ползите от растежа трябва да се разпрострат върху цялото общество с оглед на неговата устойчивост;

2.  Изразява съжаление, че Годишните обзори на растежа и специфичните за всяка държава препоръки, приети до този момент като част от годишните цикли на Европейския семестър, не са в достатъчна степен приведени в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“, свързани със заетостта, намаляването на бедността и образованието; изразява съжаление, че значението на системите за социална сигурност като ключови инструменти за стабилизиране на икономиката и обществото и за намаляване на бедността не е взето под внимание в достатъчна степен; призовава за по-решителни усилия за насочване и координиране на политиките на ЕС, за да се спомогне за укрепване на единния пазар с оглед на преодоляване на пречките пред неговото функциониране и оползотворяване на потенциала му за насърчаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и за създаване на работни места; призовава Комисията да гарантира, че бъдещите специфични за всяка държава препоръки поставят като приоритет постигането на целите на „Европа 2020“;

3.  Отчита текущите действия във връзка с конференцията „Отвъд растежа“, пример за които са усилията на италианското председателство, и счита, че това следва да допринесе за прегледа на стратегията „Европа 2020“; припомня своята позиция, изразена в резолюцията от 8 юни 2011 г. относно „Отвъд БВП — Измерване на напредъка в свят на промени“(5);

4.  Призовава за въвеждането на задължителен принцип в стратегията „Европа 2020“ за възприемане на добрия опит на политиките на държавите – членки на ЕС, по-специално във връзка с европейския пазар на труда; това означава прилагането на ефективно наблюдение и регистриране на моделите и методите на най-добрите практики в Европа, като вниманието е насочено върху намаляване на процента на безработица, особено сред младите хора; по този начин би могло да се постигне сравнително оценяване и класиране на значимите национални примери, така че всички държави членки да извлекат конкретни политически последици от тези констатации;

5.  Призовава държавите членки да прилагат по-амбициозен и конкретен подход при превръщането на целите на ЕС в техни собствени цели на национално равнище; по-специално, призовава целите, свързани със заетостта, намаляването на бедността и образованието, да бъдат разбити по възраст и пол, с цел да се улесни сравняването;

6.  Счита, че постигането на целите за реиндустриализация е от първостепенна важност за конкурентоспособността на ЕС, както и че даването на нов импулс за истинска европейска промишлена политика би могло да насърчи растежа и да създаде нови висококачествени работни места;

7.  Призовава за въвеждането на система на двойно образование, която да работи на национално или регионално равнище, в гъвкава форма, и за създаването на ефикасна служба по заетостта, тясно свързана с Европейската мрежа; призовава освен това за прилагането на истински концепции за учене през целия живот и измервания на пазара на труда с цел повишаване на нивото на квалификация на по-възрастните работници;

8.  Припомня значението на социалните партньори по отношение на политиките на пазара на труда и подчертава, че консултацията с тях следва да бъде неразделна част от процеса; в тази връзка призовава Съвета, Комисията и държавите членки да увеличат участието на социалните партньори, с цел да се гарантира успешното прилагане на стратегията „Европа 2020“;

9.  Призовава за създаването на платформа на социалните партньори с цел да се съчетаят интересите на работодателите и работниците;

10.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че всяко повишаване на равнището на заетост е резултат от добавянето на качествени работни места в европейската икономика;

11.  Изразява съжаление относно факта, че повишаването на равнищата на заетост частично е резултат от несигурни форми на заетост, като например договори за „нула часове“, фиктивна самостоятелна заетост и недоброволно непълно работно време; изразява загриженост, че подобни работни места не осигуряват на работниците достойни условия на живот и адекватни трудови права;

12.  Подчертава, че качеството на работните места е от съществено значение, за да се включат повече хора на пазара на труда и да им се предостави възможност да работят по-дълго, и поради това е ключов фактор за постигане на целта за заетост на стратегията „Европа 2020“; ето защо счита, че е необходимо показателите за заетост да се съсредоточат не само върху броя на хората, намерили работа, но също и върху качеството на работата, с цел да се предостави цялостна картина на националните пазари на труда;

13.  Счита, че всички държави членки следва да представят национални си доклади за годишния напредък по отношение на постигането на целите на стратегията „Европа 2020“; призовава Комисията, в допълнение, да представи годишен доклад за напредъка по отношение на изпълнението на „Европа 2020“ и на всички водещи цели;

14.  Приветства първото използване на набор от ключови показатели за заетостта и социални показатели в настоящия годишен цикъл; призовава за включването на допълнителни показатели, например равнище на детска бедност, достъп до здравни грижи и бездомност; призовава за допълнителен анализ на характеристиките на различните групи население на държавите членки, които живеят в бедност, за да се концентрират по-добре политическите усилия; призовава държавите членки и ЕС да използват набора от показатели като механизъм за ранно предупреждение с оглед разработване на подходящи политики;

15.  Призовава за ребалансиране, в рамките на стратегията, на финансовите и икономическите приоритети със силни социални приоритети, за да се гарантира, че се дава възможност за осъществяването на социални политики; подчертава, че заетостта и социалните съображения следва да бъдат поставени наравно с макроикономическите съображения в процедурата на Европейския семестър; освен това призовава за организирането на съвместни срещи между Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) и Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) за постигане на съгласувана позиция;

16.  Счита, че целта за създаване на качествена заетост и качествени работни места, а също и за ефективно използване на ресурсите, трябва да стане по-ефективна и видима във водещите инициативи на „Европа 2020“, по-специално в инициативите „Европа за ефективно използване на ресурсите“, „Съюз за иновации“, „Програма за цифрови технологии“, и „Индустриална политика“, наред с другото чрез включването на измерими показатели относно заетостта в съответния набор от показатели;

17.  Счита, че е важно също така през следващите години основните социални показатели и показателите за заетост, включени в набора от показатели, автоматично да разграничават мъжете и жените;

18.  Призовава Европейския съвет спешно да завърши реформата на Икономическия и паричен съюз (ИПС), по-специално чрез предварителната координация на бъдещите планове за важни икономически реформи, оценката на социалното въздействие и свързаните механизми за солидарност; призовава тази координация да бъде подкрепена с широкообхватна предварителна и последваща оценка на социалното въздействие и на въздействието върху половете;

19.  Припомня, че според Европейската фондация за подобряване на условията за живот и труд (Eurofound) цената на младите хора в ЕС , които не работят, не учат и не се обучават, (пропуснати доходи, загуби на данъчни приходи и увеличаване на разходите за социални плащания) е нараснала от 153 милиарда през 2011 г. на 162 милиарда през 2012 г. и че според Международната организация на труда (МОТ), за да се спомогне за разрешаването на проблема, свързан с младежката безработица в еврозоната, са необходими средства в размер общо 21 милиарда евро; следователно счита, че от страна на ЕС е необходимо засилено финансиране, за да се постигне целта на стратегията „Европа 2020“ за увеличаване на процента на заетостта на 75%; подчертава, че полагането на по-големи първоначални усилия не означава нови средства и включва риск от концентриране на финансирането в началото, когато усвояването е по-слабо, и от изчерпването му при високо усвояване, което прави работата на бенефициентите по проектите на място по-трудна и непредвидима; освен това счита, че са необходими всеобхватни и точни насоки от страна на Комисията към държавите членки и техните публични служби по заетостта относно допустимостта на програмите им в рамките на инициативата за младежка заетост;

20.  Счита, че държавите членки трябва да откликват по-добре на нуждите на пазара на труда, по-специално като осигурят силни връзки между света на образованието и света на труда,

21.  Призовава Комисията да следи отблизо привеждане на Европейския социален фонд и на другите европейски структурни и инвестиционни фондове в съответствие с политическите приоритети на стратегията „Европа 2020“ с цел да се засили ролята им на финансови стълбове на стратегията;

22.  Подчертава, че прилагането на гаранцията за младежта трябва да се наблюдава , така че държавите членки да носят отговорност за това, за което са заявили готовност в препоръката за създаване на гаранция за младежта;

23.  Насърчава държавите членки, с оглед достигането на целите за 75 % заетост, да подобрят лидерските, управленските и предприемаческите умения сред младите хора, за да се даде възможност на новите и стартиращите предприятия да се възползват от нови пазари, да реализират своя потенциал за растеж, така че младите хора да могат да стават работодатели, а не само наети работници или служители;

24.  Приветства приемането на програми от няколко държави членки по инициативата за младежка заетост; подчертава, че сумата от 6 милиарда евро е недостатъчна, за да се разреши проблемът, свързан с безработицата сред младите хора в ЕС; поради това призовава Комисията да реши въпроса с финансирането след периода 2014—2015 г.;

25.  Приветства изявлението на председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер относно всеобхватна инвестиционна програма за борба с безработицата; подчертава необходимостта от увеличаване на инвестициите (в инфраструктура, научноизследователска и развойна дейност, „зелени“ работни места , иновации и доизграждането на цифровия вътрешен пазар), насочени към запазване и създаване на работни места в съответствие със стратегията „Европа 2020“ и които не отчитат единствено приноса сам по себе си, но и вземат предвид реалните резултати от политиките; подчертава, че тези инвестиции, с оглед на дългосрочните ползи, могат да са насочени към инфраструктура за висококачествено формално и неформално образование, както и към премахването на пречките за подобряване на равенството на достъпа; насърчава свързването на тези инвестиции с конкретни цели в сферата на заетостта и намаляването на бедността, предвид това, че инвестициите в области, като например висококачествени публични услуги, също са важни за постигане на целите за приобщаващо общество;

26.  Призовава Комисията и държавите членки да обърнат специално внимание на най-отдалечените региони, чиито неблагоприятни природни условия, включително тяхната отдалеченост, географската разпокъсаност, нестабилни икономики и природни ограничения, водят до нарастващо неравенство по отношение на достъпа до работни места, стажовете в предприятия и обучението за тяхното население; подчертава, че поради това тези региони се нуждаят от специфични подобрени механизми за изпълнение на инвестиционни програми, с оглед постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ и отключване на потенциала им по отношение на икономическото и социалното развитие;

27.  Призовава държавите членки да насочат вниманието си към сектори с висок потенциал за растеж и създаване на работни места като „зеления“ сектор, „белия“ сектор и ИКТ;

28.  Препоръчва в контекста на нова инвестиционна програма, посветена на борбата срещу безработицата, да се насочи вниманието към борбата срещу младежката безработица, която понастоящем е един от най-сериозните проблеми в ЕС; за целта следва да се предназначат повече средства по програмата „Еразъм за млади предприемачи“, с цел да се подкрепи по-ефективно младежкото предприемачество и мобилността на младите хора като ефикасен начин за борба срещу младежката безработица, бедността и социалното изключване;

29.  Призовава Съвета, Комисията и държавите членки да включат в рамките на „Европа 2020“ стълб, свързан с равенството между половете, така че да се измерва напредъкът в намаляването на различията между половете по отношение на заетостта и да се даде възможност политическите мерки в Годишния обзор на растежа да се отразяват в конкретните препоръки за всяка държава;

30.  Отново отправя своя призив за въвеждането на пакета за социални инвестиции, включително: съобщението относно „Социални инвестиции за растеж и сближаване“; препоръката „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“; работни документи на службите на Комисията относно „Доказателства за демографските и социалните тенденции“, „Активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда“, „Социалните услуги от общ интерес“, „Дългосрочни грижи в застаряващите общества“, „Преодоляване на бездомничеството в Европейския съюз“, „Инвестициите в здравеопазването“ и „Социални инвестиции чрез Европейския социален фонд“;

31.  Отбелязва, че сроковете и процедурите на Европейския семестър са претърпели развитие по начин, който не дава на Парламента официална роля в цикъла и съответно не му предоставя достатъчно време за провеждане на разисквания преди пролетното заседание на Европейския съвет;

32.  Призовава държавите членки да премахнат ненужните административни тежести и бюрократични формалности за самостоятелно заетите лица, микропредприятията и МСП, както и да улеснят условията за стартиращи предприятия;

33.  Подчертава, че е необходимо изместване на данъчната тежест от труда към други форми на устойчиво данъчно облагане, за да се насърчат растежът и създаването на работни места;

34.  Призовава държавите членки и Комисията да насърчават и подобряват механизмите за мобилност на работната сила, по-специално Европейския портал за професионална мобилност „EURES“ и обществените служби по заетостта, с цел да се насърчи заетостта и младежката заетост;

35.  Отбелязва, че целите на стратегията „Европа 2020“ все още не са постигнати и счита, че с оглед на постигането на тези цели, следва да бъдат приложени по-силни мерки с цел преодоляване на настоящото изоставане; призовава в тази връзка Комисията, като част от средносрочния преглед и като се има предвид, че Семестърът следва да съдейства за изпълнението на стратегията „Европа 2020“, да открие процедура за обществена консултация за преразглеждането на Европейския семестър с цел подобряване на ефективността и легитимността му;

36.  Изразява съжаление по повод на факта, че в своите предварителни разисквания относно оценката на стратегията „Европа 2020“ на 20 и 21 март 2014 г. Европейският съвет не се произнесе по водещата цел за намаляване на бедността;

37.  Призовава Комисията да разработи стратегия, с която чрез интегрирани политики и подходящи социални инвестиции да подкрепи държавите членки в борбата им с бездомничеството;

38.  Подчертава, че увеличаването на неравенството, наблюдавано в ЕС и документирано с докладите на държавите по време на Семестъра, включва големи рискове за демокрацията; посочва предупрежденията от МВФ и МОТ, че по-нататъшното увеличаване на неравенствата в ЕС може да дестабилизира нашите общества; отново призовава за по-амбициозни цели и по-конкретни и обективни форми на измерване с оглед намаляване на неравенството, бедността и социалното изключване, както в рамките на държавите членки, така и между тях, особено в светлината на увеличаващите се социални различия в някои държави членки;

39.  Призовава държавите членки да предприемат спешни мерки за преобръщане на тенденцията на увеличаване на процента на изложените на риск от бедност и социално изключване, с цел постигане на основната цел на „Европа 2020“ – най-малко 20 милиона души да бъдат изведени от ситуацията на риск от бедност или социално изключване;

40.  Призовава държавите членки да гарантират достъпа до пазара на труда и подходяща социална сигурност за най-уязвимите членове на обществото;

41.  Призовава Комисията да предприеме нови конкретни мерки в областта на политиките за образование и иновации с цел засилване на взаимното допълване между растежа и борбата с неравенството;

42.  Призовава за определяне на междинна цел за намаляване на бедността сред децата при средносрочния преглед на „Европа 2020“;

43.  В тази връзка призовава при измерване на равнищата на бедност в държавите членки да се използват обективни показатели за бедност, за да може да се определят групите, които са изложени на риск от изключване;

44.  Припомня обаче, че показателят за бедност не предоставя преки доказателства за социално изключване, и поради това призовава за подобряване на измерването на усещането за социално изключване с цел постигане на по-добро разбиране на причините за социално изключване, както и кои групи са особено засегнати;

45.  Отчита отговорността на държавите членки за постигането на целите на „Европа 2020“ в съответствие с принципа на субсидиарност, с подкрепата на ЕС за техните действия; счита, че процесът има потенциал, чрез партньорски проверки и обмен на най-добри практики, да подпомогне държавите членки за извършване на необходимите структурни реформи, увеличаване на гъвкавостта на пазара на труда и установяване на условия за предприятията да създават работни места; подчертава, обаче, значението на навременните действия от страна на държавите членки, тъй като бездействието ще има сериозни последици в целия ЕС; призовава за включването на националните парламенти и на местните и регионалните органи в разработването и изпълнението на националните програми за реформи, включително чрез механизми за многостепенно управление;

46.  Изразява съжаление по повод на факта, че приетата Многогодишна финансова рамка за периода 2014 – 2020 г. с разпределени бюджетни средства на стойност 960 милиарда евро представлява първото по рода си нетно намаление на бюджета на ЕС; счита, че МФР не е достатъчна, за да подпомогне постигането на целите в областта на заетостта и социалните въпроси на стратегията „Европа 2020“; поради това счита, че средносрочният преглед на МФР е от изключително значение за промяна на стратегическата насоченост на разходите на ЕС към икономическо възстановяване и създаване на голям брой работни места;

47.  Припомня ролята на комисията по заетост и социални въпроси при наблюдението на ефективното изразходване на средствата от Европейския социален фонд (ЕСФ), в т.ч. на предоставените 20 % за социално приобщаване, както и на начина, по-който държавите членки използват ефективно този инвестиционен ресурс за постигане на целите на „Европа 2020“;

48.  Подчертава, че е необходимо целите в областта на заетостта, намаляването на бедността и образованието да се наблюдават по-точно, както и да се представят по-своевременно сравними статистически данни; поради това призовава за получаване в реално време на данните за безработицата и показателите за „риск от бедност и социално изключване“, и по-специално на ниво NUTS 3, за да може да се прецени действителното положение на националните пазари на труда;

49.  Призовава Комисията да определи конкретна цел за младежката заетост и/или специфични интегрирани насоки относно младежката заетост по време на средносрочния преглед на стратегията „Европа 2020“;

50.  Призовава за това стратегията „Европа 2020“ да включва системно, във всички етапи от процеса, съдържателни консултации с гражданското общество, в допълнение към социалните партньори; призовава Комисията да изготви насоки за тази процедура;

51.  Подчертава, че действителните консултации със заинтересовани страни от гражданското общество не само ще увеличат демократичната легитимност на процеса и възможностите реформите да са приемливи за гражданите и успешно осъществени, но и могат да засилят фактическата обосновка за оценка на реформите; счита, че за целта Годишната конвенция срещу бедността и социалното изключване следва да се съгласува по-тясно с Европейския семестър;

52.  Призовава Комисията да вземе предвид резултатите от текущата обществена консултация, преди да публикува конкретни предложения за средносрочния преглед на стратегията; настоява също така, че Парламентът трябва да бъде консултиран относно окончателните решения, преди приемането им;

53.  Призовава за силна амбиция за постигане на целите в областта на изменението на климата и енергийната устойчивост, тъй като те са неразделна част от интелигентния устойчив и приобщаващ растеж;

54.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета, на националните парламенти и на Европейския съвет.

(1) OВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 57. (2) ОВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 57. (3) Приети текстове, P8_TA(2014)0010. (4) Евростат, Тримесечен преглед на трудовата заетост и социалното положение в ЕС, септември 2014 г. (5) ОВ С 380 E, 11.12.2012 г., стр. 81.