Показалец 
Приети текстове
Сряда, 8 юли 2015 г. - Страсбург
Преговорите за Трансатлантическото партньорство в областта на търговията и инвестициите
 Споразумение за стабилизиране и асоцииране с Бившата югославска република Македония (протокол с оглед на присъединяването на Хърватия към ЕС) ***
 Споразумение за стабилизиране и асоцииране със Сърбия(протокол с оглед на присъединяването на Хърватия към ЕС) ***
 Научно и технологично сътрудничество с Индия: подновяване на споразумението ***
 Научно-техническо сътрудничество с Фарьорските острови: „Хоризонт 2020“ ***
 Дългосрочната ангажираност на акционерите и декларацията за корпоративното управление ***I
 Резерв за стабилност на пазара към Схемата на ЕС за търговия с емисии на парникови газове ***I
 Морски лица ***I
 Споразумение за научно и технологично сътрудничество с Швейцария: „Хоризонт 2020“ и дейностите на ITER ***
 Насоки за политиката на държавите членки в областта на заетостта *
 Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: заявление EGF/2015/001 FI/Broadcom
 Бюджет за 2016 г. — Мандат за тристранната среща
 Инициатива за зелена заетост
 Избягването и укриването на данъци като предизвикателства в развиващите се страни

Преговорите за Трансатлантическото партньорство в областта на търговията и инвестициите
PDF 579kWORD 194k
Резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2015 г., съдържаща препоръки на Европейския парламент към Европейската комисия относно преговорите за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) (2014/2228(INI))
P8_TA(2015)0252A8-0175/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид указанията за водене на преговорите относно Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между ЕС и САЩ, приети с единодушие от Съвета на 14 юни 2013 г.(1) и декласифицирани и публикувани от Съвета на 9 октомври 2014 г.,

—  като взе предвид членове 168—191 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално принципа на предпазните мерки, включен в член 191, параграф 2,

—  като взе предвид съвместното изявление от първата среща на високо равнище между ЕС и САЩ от 26 март 2014 г.(2),

—  като взе предвид съвместното изявление от 20 март 2015 г. на члена на Комисията Сесилия Малмстрьом и търговския представител на САЩ Майкъл Фроуман относно изключването на обществените услуги в търговските споразумения на ЕС и САЩ,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно ТПТИ от 20 март 2015 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно ТПТИ от 21 ноември 2014 г.(3),

—  като взе предвид съвместното изявление от 16 ноември 2014 г. на президента на САЩ Барак Обама, председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер, председателя на Европейския съвет Херман Ван Ромпьой, министър-председателя на Обединеното кралство Дейвид Камерън, германския канцлер Ангела Меркел, френския президент Франсоа Оланд, италианския министър-председател Матео Ренци и испанския министър-председател Мариано Рахой след разговора им извън официалната рамка на срещата на върха на Г20 в Брисбейн, Австралия,(4)

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 26—27 юни 2014 г.(5),

—  като взе предвид политическите насоки на председателя Юнкер от 15 юли 2014 г., адресирани до следващата Комисия и озаглавени „Ново начало за Европа: моята програма за работни места, растеж, справедливост и демократична промяна“(6),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до колегията на Комисията от 25 ноември 2014 г. относно прозрачността на преговорите в рамките на ТПТИ (C(2014)9052)(7), решенията на Комисията от 25 ноември 2014 г. за публикуване на информация относно проведените срещи между членове на Комисията и организации или самостоятелно заети физически лица (C(2014)9051) и за публикуване на информация относно проведените срещи между генерални директори на Комисията и организации или самостоятелно заети физически лица (C(2014)9048), решенията и становищата на Съда на Европейския съюз (C‑350/12 P, 2/13, 1/09) относно достъпа до документи на институциите и решението на Европейския омбудсман от 6 януари 2015 г. за приключване на разследването по собствена инициатива (OI/10/2014/RA) относно действията на Европейската комисия относно искания за информация и достъпа до документи (прозрачност),

—  като взе предвид съвместното изявлението от 3 декември 2014 г. на Енергийния съвет ЕС—САЩ(8),

—  като взе предвид интегрирания подход на ЕС по отношение на безопасността на храните („от фермата до трапезата“), установен през 2004 г.,(9)

—  като взе предвид доклада на Комисията от 13 януари 2015 г. относно обществената консултация онлайн относно защитата на инвестициите и уреждането на споровете между инвеститор и държава в ТПТИ (SWD(2015)0003),

—  като взе предвид предложенията на ЕС за текстове, внесени за обсъждане със САЩ в кръга от преговори за ТПТИ, по-специално тези, които са били декласифицирани и публикувани от Комисията, наред с другото, документите на ЕС за изразяване на позиция, озаглавени „Нормативни проблеми във връзка с ТПТИ — инженерни предприятия“(10), „Проба за функционалната еквивалентност: предложена методология за регулаторна еквивалентност в автомобилостроенето“(11) и „Главата за търговия и устойчиво развитие/трудовите норми и стандартите в областта на околната среда: документи на ЕС, в които са изложени основните въпроси и елементи за разпоредбите в ТПТИ(12) и писмени предложения относно техническите пречки пред търговията (ТПТ)(13), санитарни и фитосанитарни мерки (СФС)(14), митниците и улесняването на търговията(15), малките и средните предприятия (МСП)(16), евентуални разпоредби относно конкуренцията(17), евентуални разпоредби относно държавните предприятия и предприятията със специални или изключителни права или привилегии(18), евентуални разпоредби относно субсидиите(19) и решаването на спорове(20), както и първоначални разпоредби относно регулаторното сътрудничество(21),

—  като взе предвид становището относно „Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ)“ на Комитета на регионите (ECOS-V-063), прието на 110-то пленарно заседание (11—13 февруари 2015 г.), и становището на Европейския икономически и социален комитет от 4 юни 2014 г. относно „Трансатлантическите търговски отношения и становищата на ЕИСК относно засиленото сътрудничество и евентуалното споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ“,

—  като взе предвид окончателния начален доклад от 28 април 2014 г. на ECORYS за Комисията, озаглавен „Оценка на въздействието на устойчивостта на търговията в подкрепа на преговорите за всеобхватно споразумение за търговия и инвестиции между Европейския съюз и Съединените американски щати“(22),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 2015 г. относно пречките за търговията и инвестициите (COM(2015)0127)(23),

—  като взе предвид „Подробна оценка на оценката на въздействието от Европейската комисия относно Трансатлантическото партньорство в областта на търговията и инвестициите между ЕС и САЩ“, публикувана през април 2014 г. от Центъра за европейски политически изследвания за Парламента,

—  като взе предвид своите предишни резолюции, особено тези от 23 октомври 2012 г. относно търговските и икономическите отношения със Съединените щати(24), от 23 май 2013 г. относно преговорите между ЕС и Съединените американски щати в областта на търговията и инвестициите(25) и от 15 януари 2015 г. относно годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман за 2013 г.(26),

—  като взе предвид член 108, параграф 4 и член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становищата на комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по икономически и парични въпроси, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по земеделие и развитие на селските райони, комисията по култура и образование, комисията по правни въпроси, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по конституционни въпроси, както и на комисията по петиции (A8‑0175/2015),

A.  като има предвид, че износът чрез търговия и растежът посредством инвестиции са ключови двигатели за работни места и икономически растеж, неизискващи инвестиции от правителствата;

Б.   като има предвид, че БВП на ЕС зависи в голяма степен от търговията и износа и извлича ползи от търговията и инвестициите, които се основават на правила, и като има предвид, че едно амбициозно и балансирано споразумение със САЩ следва да подпомогне възраждането на промишлеността в Европа и да допринесе за постигането на целта за 2020 г. за повишаване от 15% на 20% на генерирания от промишлеността БВП на ЕС чрез засилването на трансатлантическата търговия със стоки и услуги; като има предвид, че то разполага с потенциал за създаване на възможности, особено за МСП, микропредприятията (в съответствие с определението в препоръка на Комисията 2003/361/ЕО), клъстерите и мрежите от предприятия, които са ощетени от нетарифните бариери в несъразмерно по-голяма степен, отколкото по-големите дружества, тъй като последните имат икономии от мащаба, които им позволяват по-лесен достъп до пазарите и от двете страни на Атлантическия океан; като има предвид, че едно споразумение между двата най-големи икономически блока в света разполага с потенциал за създаването на стандарти, норми и правила, които ще бъдат възприети в световен мащаб, като това би било от полза и за трети държави и би предотвратило по-нататъшно фрагментиране на световната търговия; като има предвид, че непостигането на споразумение ще позволи на други трети държави с различни стандарти и ценности да поемат тази роля вместо тях;

В.  като има предвид, че девет държави членки на ЕС вече са сключили двустранни споразумения със САЩ и че ТПТИ може да се вдъхнови от добрите практики и да даде възможност за по-добро преодоляване на препятствията, пред които са били изправени тези държави членки;

Г.  като има предвид, че неотдавнашните кризи по границите на ЕС и събитията по света показват необходимостта от инвестиране в световно управление и в система, основана на правила и стойности;

Д.  като има предвид, че е жизненоважно лицата, определящи политиките, да моделират и насърчават взаимодействието на пазарите с оглед на нарастващата взаимосвързаност на световните пазари — като има предвид, че наличието на подходящи търговски правила и премахването на ненужните бариери са от основно значение за създаването на добавена стойност, като същевременно поддържат и развиват силна, конкурентоспособна и диверсифицирана индустриална база в Европа;

Е.  като има предвид, че опитите на ЕС да се справи с предизвикателствата на изменението на климата, опазването на околната среда и безопасността на потребителите доведоха до високи регулаторни разходи за предприятията в ЕС, съчетани с високи цени на енергийните суровини и електроенергията, които — ако не бъдат разгледани в ТПТИ — могат да ускорят процеса на делокализация, деиндустриализация и загуба на работни места и да застрашат целите на ЕС за повторна индустриализация и заетост, което също така ще се отрази пагубно на самите политически цели, които се стреми да постигне нормативната уредба на ЕС;

Ж.   като има предвид, че едно добре обмислено споразумение за търговия би могло да допринесе за овладяване на възможностите, свързани с глобализацията; като има предвид, че едно силно и амбициозно споразумение за търговия следва не само да се съсредоточава върху намаляването на тарифите и нетарифните бариери, но следва също така да бъде и инструмент за защита на работниците и потребителите и за опазване на околната среда; като има предвид, че едно силно и амбициозно споразумение за търговия представлява възможност за създаване на рамка чрез укрепване на регулирането до най-високо равнище, в съответствие с нашите споделени ценности, като по този начин се предотвратява социалният и екологичният дъмпинг и се гарантира високо равнище на защита на потребителите с оглед на споделената цел за открита конкуренция при равни условия;

З.  като има предвид, че макар общите високи стандарти да са в интерес на потребителите, следва да се признае, че сближаването също така има смисъл за предприятията, тъй като по-високите разходи, произтичащи от по-високи стандарти, може да бъдат по-добре компенсирани с увеличени икономии от мащаба на един потенциален пазар с 850 милиона потребители;

И.   като има предвид, че предходните споразумения за търговия разкриха значителни ползи за европейската икономика, но че е трудно е да се извърши оценка на реалното въздействие на ТПТИ върху икономиките на ЕС и на САЩ и то да бъде предвидено, докато преговорите са в ход и проучванията показват противоречиви резултати; като има предвид, че ТПТИ само по себе си няма да разреши дълготрайните структурни икономически проблеми и техните основни причини в ЕС, а следва да бъде разглеждано като елемент от една по-широка европейска стратегия за създаване на работни места и растеж, като очакванията по отношение на ТПТИ следва да бъдат съизмерими с равнището на амбиция, което ще бъде постигнато в преговорите;

Й.  като има предвид, че последиците от руското ембарго ясно показаха продължаващото геополитическо значение на селското стопанство, важността на наличието на достъп до набор от различни селскостопански пазари и необходимостта от силни и стратегически търговски партньорства с надеждни търговски партньори;

K.  като има предвид, че за европейското селско стопанство е важно да се осигури взаимноизгодна търговска сделка със САЩ с цел подобряване на позициите на ЕС като основен участник на световния пазар, без да се излагат на риск сегашните стандарти за качество на европейските селскостопански продукти и бъдещото подобряване на тези стандарти, като същевременно се запази европейският модел на селско стопанство и се осигури неговата икономическа и социална жизнеспособност;

Л.   като има предвид, че търговските и инвестиционните потоци не представляват цел сами по себе си и че благосъстоянието на обикновените граждани, работниците и потребителите, както и увеличените възможности за извършване на стопанска дейност като движещи сили за растеж и работни места са референтните показатели за споразуменията за търговия; като има предвид, че ТПТИ следва да се разглежда като модел на добро споразумение за търговия, което отговаря на тези изисквания, за да служи за пример за нашите бъдещи преговори с други търговски партньори;

М.   като има предвид, че се изисква определена степен на поверителност в преговорите, за да се постигне висококачествен резултат, и че ограниченото равнище на прозрачност, при което преговорите са провеждани в миналото, е довело до дефицит от гледна точка на демократичния контрол на преговорния процес;

Н.  като има предвид, че председателят Юнкер ясно повтори в политическите си насоки, че желае балансирано и приемливо споразумение за търговия със Съединените щати и че — въпреки че ЕС и САЩ могат да направят важна стъпка напред към взаимното признаване на продуктовите си стандарти и да работят за изготвянето на трансатлантически стандарти — ЕС няма да пожертва стандартите си в областта на безопасността (на храните), здравеопазването, хуманното отношение към животните, социалните въпроси, опазването на околната среда и защитата на данните, както и своето културно многообразие; припомня, че безопасността на храните, които консумираме, защитата на личните данни на европейските граждани и услугите от общ интерес не подлежат на договаряне, освен ако целта е постигане на по-високо равнище на защита;

О.  като има предвид, че е важно да се обезпечи задоволително приключване на преговорите по споразумението относно сферата на неприкосновеност на личния живот и Рамковото споразумение за защита на данните;

П.  като има предвид, че председателят Юнкер също така ясно заяви в политическите си насоки, че няма да приеме юрисдикцията на съдилищата в държавите членки да бъде ограничена от специални режими за инвестиционни спорове; като има предвид, че резултатите от обществената консултация относно защитата на инвестициите и уреждането на спорове между инвеститорите и държавата при ТПТИ вече са налице, понастоящем се провежда процес на размисъл – при отчитане на приносите — във и между трите институции, като същевременно се извършва обмен с гражданското общество и стопанския сектор, относно най-добрия начин да се постигне защита на инвестициите и равно третиране на инвеститорите при едновременното гарантиране на правото на държавите да регулират;

Р.  като има предвид, че Парламентът напълно подкрепя както решението на Съвета да се декласифицират указанията за водене на преговори, така и инициативата на Комисията за прозрачност; като има предвид, че оживеният обществен дебат в цяла Европа относно разискването за ТПТИ показа необходимостта преговорите за ТПТИ да бъдат приключени по по-прозрачен и по-приобщаващ начин, като се вземат предвид опасенията, изразени от европейските граждани, и като се оповестят резултатите от преговорите на широката общественост;

С.  като има предвид, че от юли 2013 г. между САЩ и ЕС се водят преговори, но досега не е постигнато споразумение по общ текст;

Т.  като има предвид, че се очаква ТПТИ да бъде споразумение със смесен характер и да изисква ратифициране от Европейския парламент и от всичките 28 държави членки;

1.  Счита, че Съединените американски щати и ЕС са ключови стратегически партньори; подчертава, че Трансатлантическото партньорство в областта на търговията и инвестициите (ТПТИ) е най-значимият скорошен проект между ЕС и САЩ, който следва да даде нов тласък на трансатлантическото партньорство като цяло, а не само на търговските му аспекти; подчертава, че успешното му сключване е от важно политическо значение;

2.  Отправя, в контекста на продължаващите преговори за ТПТИ, следните препоръки към Комисията:

   а) относно обхвата и по-широкия контекст:
   i) да гарантира, че прозрачните преговори по ТПТИ водят до амбициозно, всеобхватно, балансирано и основано на високи стандарти споразумение за търговия и инвестиции, което би насърчило устойчив растеж със споделени ползи в държавите членки и с взаимни и реципрочни ползи между партньорите, би повишило международната конкурентоспособност и би открило нови възможности за дружествата от ЕС, по-специално МСП, би подкрепило създаването на висококачествени работни места за европейските граждани и би донесло преки ползи на европейските потребители; съдържанието и прилагането на споразумението са по‑важни от скоростта на протичане на преговорите;
   ii) да подчертае, че докато преговорите за ТПТИ се състоят от преговори по три основни области — амбициозно подобряване на реципрочния достъп до пазара (за стоки, услуги, инвестиции и обществени поръчки на всички равнища на управление), намаляване на нетарифните бариери и повишаване на съвместимостта на регулаторните режими, както и разработване на общи правила за справяне с общите предизвикателства и възможности в световната търговия – всички тези области са еднакво важни и трябва да бъдат включени в широкообхватен пакет; ТПТИ следва да бъде амбициозно и обвързващо на всички равнища на управление от двете страни на Атлантическия океан, споразумението следва да доведе до трайно и истинско отваряне на пазара на реципрочна основа и до улесняване на търговията на място, да обръща особено внимание на структурните мерки за постигане на по-голямо трансатлантическо сътрудничество, като същевременно се утвърждават регулаторните стандарти и защитата на потребителите и се предотвратява социалният, фискалният и екологичният дъмпинг;
   iii) да има предвид стратегическото значение на икономическите отношения между ЕС и САЩ по принцип и на ТПТИ в частност, наред с другото, като възможност за насърчаване на принципите и ценностите, заложени в рамка, основана на правила, които ЕС и САЩ споделят и ценят, и да изгражда общ подход и обща визия към световната търговия, световните инвестиции и свързаните с търговията въпроси, като високите стандарти, норми и разпоредби, за да се разработи по-широка трансатлантическа визия и общ набор от стратегически цели; да има предвид, че с оглед на големината на трансатлантическия пазар ТПТИ представлява възможност за моделиране и регулиране на международния търговски ред, за да се гарантира просперитетът и на двата блока в един взаимосвързан свят;
   iv) да гарантира, особено предвид неотдавнашните положителни промени в Световната търговска организация (СТО), че евентуалното споразумение със САЩ ще послужи като трамплин за по‑широкообхватни търговски преговори и няма да предопредели процеса в рамките на СТО, нито ще му противодейства; двустранните и многостранните споразумения за търговия следва по принцип да се разглеждат като втория най-добър вариант и не трябва да пречат на полаганите усилия за постигане на значителни подобрения на многостранно равнище; ТПТИ трябва да гарантира полезни взаимодействия с други споразумения за търговия, по които понастоящем се водят преговори;
   v) да има предвид, че в ДФЕС търговската политика на ЕС се определя като неделима част от външната дейност на Съюза по принцип, и следователно да извърши оценка на последиците от окончателното споразумение, като признае възможностите като по-лесен достъп до пазара вследствие на общи трансатлантически стандарти и рисковете като отклоняването на търговията от развиващите се страни вследствие на ерозия на тарифните преференции;
   vi) да гарантира, че споразумението осигурява пълно зачитане на стандартите на ЕС относно основните права чрез включването на правно обвързваща и суспензивна клауза за правата на човека като стандартна част от търговските споразумения на ЕС с трети държави;
   б) относно достъпа до пазарите
   i) да гарантира, че предложенията за достъп до пазара в различни области са реципрочни, еднакво амбициозни и отразяват очакванията и на двете страни, подчертава, че различните предложения за тези области трябва да бъдат балансирани;
   ii) да се стреми към премахване на всички митнически тарифи, като същевременно се зачита наличието на редица чувствителни селскостопански и промишлени продукти от двете страни, за които ще трябва да бъдат договорени изчерпателни списъци по време на преговорния процес; да предвиди подходящи преходни периоди за най-уязвимите продукти, както и квоти и в редки случаи тяхното изключване, като отчете фактът, че често разходите за производството на тези продукти са по-високи в ЕС, което се дължи на действащите в ЕС правила;
   iii) да включи защитна клауза в споразумението — както ясно е записано в мандата за преговори — която да бъде задействана, ако увеличението на вноса на определен продукт застрашава сериозно да навреди на местното производство, със специално позоваване на производството на храни и енергоемките и засегнатите от изместване на въглеродни емисии отрасли, както и отраслите на химикалите, суровините и стоманата в ЕС;
   iv) да има предвид, че тъй като ЕС е най-големият търговски блок в световен мащаб, той има важни офанзивни интереси във високо специализирания сектор на услугите, например в областта на инженерните и други професионални услуги, телекомуникационните, финансовите или транспортните услуги;
   v) да увеличава достъпа до пазара на услугите съгласно „подхода на смесения списък“, като за достъпа до пазарите използва „положителни списъци“, като по този начин услугите, които трябва да бъдат отворени за чуждестранни дружества, бъдат изрично посочени, а новите услуги — изключени, като същевременно се гарантира, че евентуалните клаузи за запазване на съществуващото положение и за задържане се прилагат само към разпоредбите за недискриминация и позволяват достатъчно гъвкавост с цел връщане на услугите от общ икономически интерес към обществения контрол, както и с цел отчитане на появата на нови и иновативни услуги и използването на подход на „отрицателния списък“ за целите на националното третиране;
   vi) преговорите следва по същество да разгледат и премахнат съществуващите ограничения от страна на САЩ за услугите в областта на морския и въздушния транспорт, притежавани от европейски предприятия, произтичащи от законодателството на САЩ, като например закона „Джоунс“, закона за чуждестранно драгиране, федералния закон за въздушния транспорт и закона на САЩ относно въздушния каботаж, и по отношение на ограниченията върху капитала за чуждестранната собственост на въздушни превозвачи, които сериозно възпрепятстват достъпа до пазара за дружества от ЕС, както и иновациите в самите Съединени щати;
   vii) да се основава на съвместното изявление, което отразява ясния ангажимент на преговарящите страни да изключат настоящите и бъдещите услуги от общ интерес, както и услугите от общ икономически интерес от приложното поле на ТПТИ (включително, но не само водоснабдяване, здравеопазване, социални услуги, системи за социална сигурност и образование), да гарантира, че националните и, ако е приложимо, местните органи ще запазят пълното право да въвеждат, приемат, запазват или отменят всякакви мерки по отношение на възлагането, организацията, финансирането и предоставянето на обществени услуги, както е предвидено в Договорите и в мандата за преговори на ЕС; това изключение следва да се прилага независимо от начина на предоставяне и финансиране на услугите;
   viii) да положи максимални усилия да гарантира взаимно признаване на професионалните квалификации, по-специално чрез създаването на правна рамка с федералните щати, които имат регулаторни правомощия в тази област, с цел да се даде възможност на специалистите от ЕС и САЩ да практикуват от двете страни на Атлантическия океан и да се улесни мобилността на инвеститори, специалисти и висококвалифицирани работници и техници между ЕС и САЩ в секторите, обхванати от ТПТИ;
   ix) да има предвид, че облекчаването на визовия режим за европейските доставчици на услуги и стоки е ключов елемент за извличането на полза от споразумението, и да засили, в контекста на преговорите, политическия натиск върху САЩ да гарантира пълна визова реципрочност и еднакво третиране на всички граждани на държавите членки на ЕС, без дискриминация по отношение на достъпа им до САЩ;
   x) да съчетае преговорите относно достъпа до пазара в областта на финансовите услуги със сближаването на финансовите разпоредби в максимална степен с цел да се подкрепи въвеждането и съвместимостта на необходимо регулиране, за да се засили финансовата стабилност, да се гарантира адекватна защита за потребителите на финансови стоки и услуги и да се подкрепят текущите усилия за сътрудничество в рамките на други международни форуми, като например Базелския комитет по банков надзор и Съвета за финансова стабилност; да гарантира, че тези усилия за сътрудничество не ограничават суверенитета на ЕС и държавите членки за регулиране и надзор, включително способността им да забраняват определени финансови продукти и дейности;
   xi) да установи засилено сътрудничество между ЕС, държавите членки и САЩ, включително механизми за по-ефикасно международно сътрудничество с цел определяне на по-високи стандарти против финансовата и данъчната престъпност и корупцията;
   xii) да гарантира, че достиженията на правото на ЕС по отношение на защитата на личните данни не са компрометирани чрез либерализирането на потоците от данни, по-специално в областта на електронната търговия и финансовите услуги, като същевременно признава значението на потоците от данни като гръбнак на трансатлантическата търговия и цифровата икономика; да включи, като ключов пункт, широкообхватна и недвусмислена хоризонтална самостоятелна разпоредба, основана на член XIV от Общото споразумение за търговия и услуги (ГАТС), която в пълна степен освобождава от споразумението съществуващата и бъдещата правна рамка на ЕС относно защитата на лични данни, без условие тя да бъде съгласувана с други части на ТПТИ; да води преговори относно разпоредби, които засягат движението на лични данни само ако пълното прилагане на правилата за защита на данните от двете страни на Атлантическия океан е гарантирано и спазвано, и да си сътрудничи със САЩ, за да насърчава трети държави да приемат подобни високи стандарти за защита на данните по света;
   xiii) да има предвид, че одобрението на Европейския парламент за окончателното трансатлантическо споразумение може да бъде застрашено докато общото масово наблюдение не бъде напълно изоставено и не бъде намерено адекватно решение за правата на защита на неприкосновеността на личния живот на гражданите на ЕС, включително административна и съдебна защита, съобразно посоченото в параграф 74 от резолюцията на Парламента от 12 март 2014 г.(27);
   xiv) да гарантира, че доверието между ЕС и САЩ, което беше подкопано в следствие на скандалите относно масовото наблюдение, ще бъде бързо и изцяло възстановено;
   xv) да включи амбициозна глава относно конкуренцията с цел да гарантира, че европейското право в областта на конкуренцията се спазва надлежно, по-специално в цифровия свят; да гарантира, че частните дружества могат да се конкурират лоялно с държавните или контролираните от държавата дружества; да гарантира, че държавните субсидии за частни дружества се регулират и подлежат на прозрачна система за контрол;
   xvi) да призове за открита конкуренция и развитие на цифровата икономика, която е глобална по своята същност, но има за основни бази ЕС и САЩ; да подчертае при преговорите, че цифровата икономика трябва да бъде централна тема за трансатлантическия пазар, като стимулира глобалната икономика и в по-нататъшно отваряне на световните пазари;
   xvii) да има предвид, що се отнася до услугите на информационното общество и телекомуникационните услуги, че е от особено значение ТПТИ да гарантира равни условия с равен и прозрачен достъп въз основа на реципрочност на дружествата за услуги от ЕС до пазара на САЩ и със задължение от страна на американските доставчици на услуги да зачитат и спазват всички съответни промишлени и продуктови стандарти за безопасност и правата на потребителите при предоставяне на услуги в Европа или за европейските потребители;
   xviii) да гарантира чрез правно обвързваща обща клауза, приложима за цялото споразумение, при пълно съответствие с Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, че страните си запазват правото да приемат или да продължат да прилагат всяка една мярка (по-специално от регулаторен и/или финансов характер), свързана със защитата или насърчаването на културното и езиковото многообразие, в съответствие с приложимите членове, установени в Договора за функционирането на Европейския съюз, както и свободата и плурализма на медиите, независимо от използваната технология или платформа за разпространение и като се има предвид, че мандатът, даден на Европейската комисия от държавите членки, изрично изключва аудиовизуалните услуги;
   xix) да уточни, че нищо в споразумението няма да засегне способността на ЕС или на държавите членки на ЕС да субсидират и предоставят финансова подкрепа за сектора на културата, както и културните, образователните и аудиовизуалните услуги;
   xx) да потвърди, че системата на фиксирани цени на книгите и фиксирането на цените за вестници и списания няма да бъдат застрашени от задълженията, произтичащи от споразумението за ТПТИ;
   (xxi) да гарантира чрез обща клауза правото на държавите членки на ЕС да приемат или продължават мерки, свързани с предоставянето на всички образователни и културни услуги, които функционират с нестопанска цел и/или които получават публично финансиране в каквато и да е степен или държавна помощ под каквато и да е форма, и да гарантира, че чуждестранните доставчици, получаващи финансиране от частни източници, отговарят на същите изисквания за качество и акредитация като националните доставчици;
   xxii) предвид огромния интерес на част от европейските дружества, и по-конкретно МСП, във връзка с получаването на недискриминационен достъп до договори за обществени поръчки в САЩ както на федерално, така и на подфедерално равнище, например за строителни услуги, гражданско строителство, инфраструктура и стоки и услуги в областта на транспорта и енергетиката, да възприеме амбициозен подход към главата относно обществените поръчки, като едновременно с това зачита съответствието на главата с новите директиви на ЕС за възлагане на обществени поръчки и концесии, с цел коригиране, в съответствие с принципа на реципрочност, на големите различия, съществуващи понастоящем в степента на отвореност на двата пазара на обществени поръчки от двете страни на Атлантическия океан, чрез значително отваряне на пазара на САЩ (който все още се ръководи от закона „Купувайте само американски стоки“ от 1933 г.) както на федерално, така и на подфедерално равнище, въз основа на поетите в Споразумението за държавните поръчки ангажименти и чрез премахването на ограниченията, които понастоящем се прилагат в еднаква степен на федерално, щатско и местно равнище в САЩ; да създаде механизми с цел да се гарантира, че ангажиментите, поети от федералните власти на САЩ, ще бъдат спазени на всички политически и административни равнища;
   xxiii) да гарантира, с цел създаване на открити, недискриминационни и предвидими процедурни изисквания, които обезпечават равен достъп на дружествата от ЕС и САЩ, особено МСП, при участието им в търгове за възлагане на обществени поръчки, че САЩ ще увеличат прозрачността на действащите на тяхна територия тръжни процедури;
   xxiv) да насърчава сътрудничеството между ЕС и САЩ на международно равнище с цел насърчаване на общи стандарти за устойчивост на обществените поръчки на всички федерални и подфедерални равнища на управление, наред с другото, при прилагането на наскоро преразгледаното Споразумение за държавните поръчки, и приемането и спазването от страна на бизнеса на стандартите за социална отговорност въз основа на Насоките за многонационалните предприятия на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР);
   xxv) да гарантира, че федералните щати са включени в преговорния процес, за да се постигнат значими резултати що се отнася до отварянето на американския пазар на договори за обществени поръчки за предприятията от ЕС;
   xxvi) да вземе под внимание във връзка с обществените поръчки чувствителния характер на сферата на отбраната и сигурността и да вземе предвид целите, поставени от държавните и правителствените ръководители по време на Съвета по отбрана през 2013 г. за насърчаване на установяването на европейски пазар на сигурността и отбраната и на европейска отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ);
   xxvii) да гарантира, че при преговорите по правилата за произход съществува стремеж да се съгласуват подходите на ЕС и на САЩ и да се установят ефективни правила за произход, като по този начин се избягва подкопаването им от други споразумения, да счита, че преговорите са възможност да се постигне напредък по отношение на възприемането на общи стандарти за задължително обозначаване на произхода на продуктите; като се има предвид приключването на преговорите за Всеобхватно икономическо и търговско споразумение (ВИТС) между ЕС и Канада и потенциалната актуализация на споразумението за свободна търговия между ЕС и Мексико, възможността и обхвата на кумулирането ще трябва да бъдат разгледани; да има все пак предвид, че целта на ТПТИ е да улесни търговията с автентични продукти от САЩ и ЕС, а не да разреши вноса от трети страни, поради което е необходимо предоставянето на изключения за определени продукти да се разглежда според всеки конкретен случай и за чувствителни сектори следва да се предоставят изключения за всички видове кумулиране;
   xxviii) да гарантира, че ТПТИ е споразумение от отворен тип и да търси начини, чрез които ценни партньори, проявяващи интерес към преговорите по ТПТИ заради споразуменията за митнически съюз с ЕС или САЩ, да могат да бъдат по-активно информирани във връзка с хода на преговорите;
   в) по отношение на регулаторното сътрудничество, стълба на съгласуваност и НТБ:
   i) да гарантира, че главата относно регулаторното сътрудничество насърчава прозрачна, ефективна, насърчаваща конкуренцията икономическа среда чрез идентифициране и предотвратяване на евентуалните бъдещи нетарифни бариери за търговията, които засягат несъразмерно МСП, и улесняване на търговията и инвестициите, като същевременно се развиват и осигуряват най-високите равнища на защита на здравето и безопасността в съответствие с принципа на предпазните мерки, установен в член 191 от ДФЕС, законодателството в областта на потребителите, условията на труд, околната среда и хуманното отношение към животните, както и на културното многообразие, съществуващо в рамките на ЕС; да подкрепя, при пълно зачитане на регулаторната автономия, установяването на структуриран диалог и сътрудничество между регулаторите по възможно най-прозрачен начин и с участието на заинтересованите страни; да включи хоризонтални въпроси относно регулаторната съгласуваност и прозрачността във връзка с разработването и прилагането на ефикасни, рентабилни и по-съвместими разпоредби за стоките и услугите; преговарящите от двете страни трябва да определят и да изяснят кои технически процедури и стандарти са от основно значение и не могат да бъдат излагани на риск, кои могат да бъдат обект на общ подход, в кои области е желателно взаимно признаване въз основа на общ висок стандарт и стабилна система за пазарен надзор и кои са областите, в които е възможен просто по-добър обмен на информация, въз основа на опита от провежданите от няколко години преговори в редица форуми, включително Трансатлантическия икономически съвет и Форума за регулаторно сътрудничество на високо равнище, да се гарантира също така, че няма да се засегнат стандартите, които вече са установени за области, за които са налице съществени различия в законодателството или стандартите на САЩ в сравнение с тези на ЕС, например прилагането на действащото (рамково) законодателство (напр. REACH) или приемането на нови закони (напр. клонирането), или бъдещи определения, които засягат равнището на защита (напр. химикали, нарушаващи функциите на ендокринната система); да гарантира, че никоя от разпоредбите относно сътрудничеството в областта на регулирането в рамките на ТПТИ няма да определя процесуални изисквания за приемането на актове на Съюза, засегнати от това, нито пък ще води до приложими права в това отношение;
   ii) да базира преговорите относно санитарните и фитосанитарните мерки и мерките във връзка с техническите пречки пред търговията върху основните принципи, заложени в многостранните споразумения в тези две области, и да защити европейските санитарни и фитосанитарни стандарти и процедури; да цели, на първо място, премахването или значителното намаляване на прекалено обременителните санитарни и фитосанитарни мерки, включително свързаните с тях процедури за внос; да гарантира по-конкретно, че предварителните одобрения, задължителните протоколи и предварителните митнически проверки не се прилагат като постоянна мярка за внос; да постигне по-голяма прозрачност и отвореност, взаимно признаване или еквивалентни стандарти, обмен на най-добри практики, укрепване на диалога между регулаторните органи и заинтересованите страни и засилване на сътрудничеството в международните органи по стандартизация; да гарантира, при преговорите относно санитарните и фитосанитарните мерки и мерките във връзка с техническите пречки пред търговията, че високите стандарти, въведени с цел гарантиране на безопасността на храните, живота и здравето на хората, животните и растенията в ЕС няма да бъдат изложени на риск по никакъв начин;
   (iii) да признае, че ако ЕС и САЩ имат твърде различни правила, няма да има споразумение, като например относно общественото здравеопазване, ГМО, използването на хормони в сектора на едрия рогат добитък, REACH и неговото прилагане, както и клонирането на животни за селскостопански цели, и следователно няма да се водят преговори по тези въпроси;
   iv) да насърчава САЩ да отмени забраната върху вноса на говеждо месо от ЕС;
   v) във връзка с главата относно хоризонталното регулаторно сътрудничество да насърчава двустранното регулаторно сътрудничество с цел избягване на излишните различия, особено по отношение на новите технологии и услуги, в полза на конкурентоспособността на Европа и САЩ и избора на потребителите; да постигне това чрез засилен обмен на информация и да подобри приемането и прилагането на международни инструменти, като същевременно спазва принципа на субсидиарност, въз основа на успешни прецеденти като ISO стандартите или в рамките на Световния форум за хармонизация на регулаторната уредба за превозните средства (WP. 29) на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН); да не забравя, че признаването на еквивалентността на възможно най-голям брой разпоредби за безопасността на превозните средства на базата на утвърдени еднакви равнища на защита би било едно от най-важните постижения на споразумението; да гарантира, че предварителната оценка на въздействието на всеки регулаторен акт следва да измерва въздействието му върху потребителите и околната среда, в допълнение към въздействието му върху търговията и инвестициите; да насърчава регулаторната съвместимост, без да се излагат на риск легитимните регулаторни и политически цели и правомощията на законодателите на ЕС и САЩ;
   vi) да преследва целта да се продължи осигуряването на висока степен на безопасност на продуктите в рамките на Съюза и същевременно да се премахне ненужното дублиране на изпитвания, което води до разхищение на ресурси, по-специално за продуктите с нисък риск;
   vii) да разгледа митническите въпроси, които надхвърлят обхвата на разпоредбите на Споразумението на СТО за улесняване на търговията, и да подчертае, че за да се постигне действително премахване на административната тежест, е необходимо да се положат усилия за постигане на максимална степен на регулаторно сближаване на политиките и практиките, свързани с митниците и границите;
   viii) да определи ясно в контекста на бъдещото регулаторно сътрудничество кои мерки засягат техническите пречки пред търговията и дублираната или излишната административна тежест и формалности и кои мерки са свързани с основните стандарти и уредби или с процедури, които обслужват цели в областта на обществената политика;
   ix) да спазва изцяло установените регулаторни системи от двете страни на Атлантическия океан, както и да зачита ролята на Европейския парламент в процеса на вземане на решения на ЕС и неговия демократичен контрол върху регулаторните процеси в ЕС при създаването на рамката за бъдещо сътрудничество, като в същото време гарантира максимална прозрачност и следи за балансирано участие на заинтересованите страни в консултациите, включени в изготвянето на регулаторно предложение, и да не забавя европейския законодателен процес; да уточни ролята, състава и правния статут на органа за регулаторно сътрудничество, като взима предвид факта, че всяко пряко и задължително прилагане на препоръките му би нарушило утвърдените в Договорите законодателни процедури; да следи също така органът да запазва напълно способността на националните, регионалните и местните органи да приемат законодателство относно собствените си политики, по-специално политиките, свързани със социалните въпроси и околната среда;
   г) по отношение на правилата:
   i) да съчетае преговорите за достъпа до пазара и регулаторното сътрудничество със създаването на амбициозни правила и принципи, като има предвид, че всеки стълб обхваща специфични чувствителни области по въпроси — като например, но не само, устойчивото развитие, енергетиката, малките и средните предприятия, инвестициите и държавните предприятия;
   ii) да гарантира, че главата относно устойчивото развитие е задължителна и приложима и има за цел пълно и ефективно ратифициране, прилагане и гарантиране на спазването на осемте основни конвенции на Международната организация на труда (МОТ) и тяхното съдържание, програмата за достоен труд на МОТ и основните международни споразумения в областта на околната среда; разпоредбите трябва да са насочени към по-нататъшно подобряване на степента на защита на трудовите норми и стандартите в областта на околната среда; една амбициозна глава относно търговията и устойчивото развитие трябва също да включва правила относно корпоративната социална отговорност въз основа на Насоките за многонационалните предприятия на ОИСР и ясно структуриран диалог с гражданското общество;
   iii) да гарантира, че трудовите норми и стандартите в областта на околната среда не се ограничават до главата относно търговията и устойчивото развитие, а ще бъдат включени и в други части на споразумението като инвестициите, търговията с услуги, регулаторното сътрудничество и обществените поръчки.
   iv) да гарантира, че трудовите норми и стандартите в областта на околната среда са приложими, като се използва за основа добрият опит от съществуващите споразумения за свободна търговия, сключени от ЕС и САЩ, и националното законодателство; да се гарантира, че прилагането и спазването на трудовите разпоредби подлежи на ефективен процес на мониторинг, с участието на социалните партньори и представители на гражданското общество, както и на общата процедура за уреждане на спорове, която се отнася до цялото споразумение;
   v) да гарантира, че — при пълно зачитане на националното законодателство — служителите на трансатлантическите дружества, регистрирани съгласно правото на държава членка на ЕС, имат достъп до информация и консултация в съответствие с Директивата относно европейския работнически съвет;
   vi) да гарантира, че икономическото и социалното въздействие и въздействието върху околната среда на ТПТИ се преценява също така чрез задълбочена и обективна предварителна оценка на въздействието върху устойчивостта на търговията при пълно спазване на Директивата на ЕС за оценка на въздействието върху устойчивостта, с ясно участие на заинтересованите страни и гражданското общество; отправя искане към Комисията да извърши сравнителни задълбочени проучвания за всяка държава членка, както и оценка на конкурентоспособността на секторите на ЕС и съответните сектори на САЩ, с цел да се направят прогнози за загубите и печалбите по отношение на работните места в засегнатите сектори във всяка държава членка, като разходите за приспособяване може да бъдат частично поети чрез финансиране от ЕС и държавите членки;
   vii) да запази целта за посвещаване на специална глава на енергетиката, включително промишлените суровини; да гарантира, че в процеса на преговорите двете страни проучват начините за улесняване на износа на енергия, така че ТПТИ да отмени всички съществуващи ограничения или пречки за износ на горива, включително втечнен природен газ и суров нефт, между двамата търговски партньори, с цел създаване на конкурентоспособни, прозрачни и недискриминационни енергийни пазара, като по този начин ще се подкрепи диверсификацията на енергийните източници, ще се допринесе за сигурността на доставките и ще се постигнат по-ниски цени на енергията; подчертава, че тази глава относно енергетиката трябва да включва ясни гаранции, че стандартите на ЕС в областта на околната среда и целите на ЕС за действия по отношение на климата не трябва да се застрашават; да насърчава сътрудничеството между ЕС и САЩ за прекратяване на освобождаването от данъци върху горивата за търговския въздушен транспорт в съответствие с ангажиментите на Г‑20 за постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива;
   viii) да гарантира, че всяко споразумение оставя непокътнато правото на всеки от партньорите да управлява и регулира проучването, експлоатацията и производството на източници на енергия, но че след като бъде взето решение за експлоатация, се прилага принципът на недопускане на дискриминация; да има предвид, че нищо в споразумението не следва да накърнява законосъобразните недискриминационни демократични решения по отношение на производството на енергия в съответствие с принципа на предпазливост; да гарантира, че достъп до суровини, както и до енергия следва също да бъде предоставен на недискриминационна основа за дружествата както от ЕС, така и от САЩ и че стандартите за качество на енергийните продукти трябва да бъдат спазвани, включително стандартите за енергийните продукти, свързани с тяхното въздействие върху емисиите на СО2, като например посочения в Директивата за качеството на горивата;
   ix) да гарантира, че ТПТИ подкрепя използването и популяризирането на екологосъобразни стоки и услуги, включително чрез улесняване на тяхното разработване, и опростява техния износ и внос, като по този начин оползотворява значителния потенциал — както за ползи за околната среда, така и за икономически ползи, предлаган от трансатлантическата икономическа дейност и допълващ текущите многостранни преговори относно споразумението за екологосъобразните стоки, с цел да се допринесе за борбата срещу глобалното затопляне и за създаването на нови работни места в зелената икономика;
   x) да гарантира, че ТПТИ служи като форум за разработване на амбициозни и задължителни общи стандарти за устойчивост за производството на енергия и енергийната ефективност, като винаги се вземат предвид съществуващите стандарти, които се спазват и от двете страни, като например директивите на ЕС за енергийното етикетиране и за екопроектирането, и да проучи начините за засилване на сътрудничеството в областта на научните изследвания, развитието и иновациите в областта на енергетиката и насърчаването на нисковъглеродни и екологични технологии;
   xi) да гарантира, че ТПТИ допринася за устойчиво управление на рибните ресурси, по-специално чрез сътрудничеството между страните в борбата с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН);
   xii) да гарантира, че ТПТИ включва специална глава за МСП в рамките на ТПТИ въз основа на съвместния ангажимент на двете преговарящи страни и че има за цел създаването на нови възможности в САЩ за европейските МСП (включително микропредприятията), въз основа на отчетения опит на МСП износители, например чрез премахване на изискванията за двойно сертифициране, чрез създаване на уеб-базирана информационна система за различните нормативни уредби и най-добри практики, чрез улесняване на достъпа до схеми за подпомагане на МСП, чрез въвеждането на ускорени процедури на границата или чрез премахването на определени тарифни пикове, които продължават да съществуват; следва да установи механизъм за съвместна работа на двете страни за улесняване на участието на МСП в трансатлантическата търговия и инвестиции, например чрез общо „обслужване на едно гише“ за МСП, при чието създаване заинтересованите лица от страна на МСП да играят ключова роля; този механизъм ще предоставя конкретна информация, от която те се нуждаят за износа за, вноса от или инвестирането в САЩ, включително относно митата, данъците, разпоредбите, митническите процедури и пазарните възможности;
   xiii) да гарантира, че ТПТИ съдържа изчерпателна глава относно инвестициите, включително разпоредби за достъпа до пазара и защитата на инвестициите, като отчита, че достъпът до капитал може да стимулира работните места и растежа; главата относно инвестициите следва да цели да осигури недискриминационно третиране при установяването на европейски и американски дружества на територията на другата страна, като се взема предвид чувствителният характер на някои специфични сектори; те следва да се стремят да подобряват позицията на Европа като дестинация за инвестиции, да увеличават доверието за инвестициите от ЕС в САЩ и също да разглеждат въпросите за задълженията и отговорностите на инвеститорите, като се позовават, наред с другото, на принципите на ОИСР за многонационалните предприятия и принципите на ООН за бизнеса и правата на човека като референтни показатели;
   xiv) да гарантира, че разпоредбите за защита на инвестициите се ограничават до разпоредби за периода след установяването на дружеството и се съсредоточават върху националното третиране, най-облагодетелстваната нация, справедливото и равноправно третиране и закрилата срещу пряка и непряка експроприация, включително правото на навременно, адекватно и ефективно обезщетение; следва да бъдат изготвени точни от правна гледна точка стандарти за защита и определения на инвеститор и инвестиция, които да защитават правото на регулиране с оглед на обществения интерес, да изясняват смисъла на непрякото принудително отчуждаване и да предотвратят неоснователни или необосновани искове; свободният трансфер на капитали следва да се извършва в съответствие с разпоредбите на Договорите на ЕС и следва да включва неограничени във времето предпазни мерки в случай на финансова криза;
   xv) да гарантира, че чуждестранните инвеститори са третирани по недискриминационен начин, като същевременно не се ползват с по-големи права от местните инвеститори, и да замени системата УСИД (уреждането на спорове между инвеститор и държава) с нова система за уреждане на споровете между инвеститори и държави, която да се подчинява на демократични принципи и контрол, като потенциалните случаи се третират по прозрачен начин чрез обществено назначени, независими професионални съдии в рамките на публични изслушвания, и да включва механизъм за обжалване, при който се гарантира последователност на съдебните решения и се зачита компетентността на съдилищата на ЕС и на държавите членки, и при което частните интереси да не могат да подкопават целите в областта на обществената политика;
   xvi) да гарантира, че ТПТИ съдържа амбициозна, балансирана и модерна глава за правата върху интелектуална собственост и ясно определя различните области на тези права, включително признаването и засилването на защитата на географските указания, и отразява справедливо и ефикасно равнище на защита, без да се възпрепятства необходимостта на ЕС да реформира своята система за авторското право и като се гарантира справедлив баланс на правата върху интелектуална собственост и обществения интерес, по-конкретно необходимостта от запазване на достъпа до лекарства на разумни цени чрез продължаване на подкрепата за гъвкавостта на свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуална собственост (ТРИПС);
   xvii) да приеме, че е от голямо значение ЕС и САЩ да останат ангажирани и да участват в световните многостранни дискусии за хармонизиране на патентите чрез съществуващите международни органи; в тази връзка предупреждава относно опитите за въвеждане в ТПТИ на разпоредби относно материалното патентно право, по-специално по отношение на въпросите, свързани с патентоването и гратисните периоди;
   xviii) да гарантира, че главата относно правата върху интелектуална собственост не съдържа разпоредби относно отговорността на посредниците в интернет или относно наказателните санкции като инструмент за правоприлагане, тъй като те вече са отхвърлени от Парламента, включително предложеното споразумението ACTA;
   xix) да осигури пълно признаване и силна правна защита на географските указания на ЕС и мерки за справяне с неправилното използване и подвеждащата информация и практики; да гарантира етикетирането, проследимостта и истинския произход на тези продукти за потребителите и защитата на притежаваното от производителите ноу‑хау като съществен елемент от едно балансирано споразумение;
   д) по отношение на прозрачността, участието на гражданското общество и общественото и политическото сътрудничество:
   i) да продължи с настоящите усилия за увеличаване на прозрачността при преговорите, като оповестява по-голям брой предложения от преговорите на обществеността, да изпълнява препоръките на Европейския омбудсман, по-специално по отношение на правилата за публичен достъп до документи;
   ii) да превръща тези усилия за прозрачност в значими практически резултати, наред с другото, чрез постигане на договорености със САЩ за увеличаване на прозрачността, включително достъп до всички документи от преговорите за членовете на Европейския парламент, в т.ч. консолидираните текстове, като в същото време се запазва необходимата поверителност, за да могат членовете на ЕП и държавите членки да проведат конструктивни обсъждания със заинтересованите страни и обществеността; да гарантира, че двете преговарящи страни обосновават всеки отказ за оповестяване на предложение в рамките на преговорите;
   iii) да насърчава още по-тесни връзки с държавите членки, отговарящи за мандата за преговори, с който на Европейската комисия се възлага да започне преговори със САЩ, за да се осигури активното им участие за по-добро информиране на европейските граждани относно обхвата и възможните ползи от споразумението, в съответствие с ангажимента в заключенията на Съвета, приети на 20 март 2015 г., за да се гарантира широк, основан на факти обществен дебат във връзка с ТПТИ в Европа с оглед проучване на реалните безпокойства, свързани със споразумението;
   iv) да засили, в процеса на преговорите, непрекъснатите си и прозрачни консултации с широк кръг от заинтересовани страни; да насърчава всички заинтересовани страни да участват активно и да представят инициативи и информация от значение за преговорите;
   v) да насърчава държавите членки да включват националните парламенти в съответствие със съответните им конституционни задължения, да предоставят цялата необходима подкрепа на държавите членки при изпълнението на тази задача и да засилят информирането на националните парламенти, с цел те регулярно да получават необходимите сведения относно текущите преговори;
   vi) да се основава на тясно сътрудничество с Парламента и да се стреми към още по-тесен, структуриран диалог, който ще продължи да следи отблизо процеса на преговори, и да работи заедно с Комисията, държавите членки, Конгреса и администрацията на САЩ, както и със заинтересованите страни от двете страни на Атлантическия океан, за да гарантира постигането на резултати, които ще са от полза за гражданите на ЕС, на САЩ и на други държави;
   vii) да гарантира, че ТПТИ и неговото бъдещо прилагане е съпроводено със задълбочаване на трансатлантическото парламентарно сътрудничество, въз основа на и използването на опита на Трансатлантическия законодателен диалог, което ще доведе в бъдеще до по-широка и засилена политическа рамка за разработване на общи подходи, засилване на стратегическото партньорство и подобряване на цялостното сътрудничество между ЕС и САЩ;

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, съдържаща препоръките на Европейския парламент, съответно на Комисията и, за сведение, на Съвета, на правителствата и парламентите на държавите членки и на администрацията и Конгреса на САЩ.

(1) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-11103-2013-DCL-1/bg/pdf
(2) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/en/ec/141920.pdf
(3) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/145906.pdf
(4) http://europa.eu/rapid/press-release_STATEMENT-14-1820_en.htm
(5) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-79-2014-INIT/en/pdf
(6) http://ec.europa.eu/priorities/docs/pg_en.pdf
(7) http://ec.europa.eu/news/2014/docs/c_2014_9052_en.pdf
(8) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-2341_en.htm
(9)http://ec.europa.eu/dgs/health_consumer/information_sources/docs/from_farm_to_fork_2004_en.pdf
(10) http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2015/january/tradoc_153022.pdf
(11) http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2015/january/tradoc_153023.pdf
(12) http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2015/january/tradoc_153024.pdf
(13) http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2015/january/tradoc_153025.pdf
(14) http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2015/january/tradoc_153026.pdf
(15) http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2015/january/tradoc_153027.pdf
(16) http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2015/january/tradoc_153028.pdf
(17) http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2015/january/tradoc_153029.pdf
(18) http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2015/january/tradoc_153030.pdf
(19) http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2015/january/tradoc_153031.pdf
(20) http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2015/january/tradoc_153032.pdf
(21) http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2015/february/tradoc_153120.pdf
(22) http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2014/may/tradoc_152512.pdf
(23) http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2015/october/tradoc_153259.pdf
(24) OВ C 68 E, 7.3.2014 г., стр. 53.
(25) Приети текстове, P7_TA(2013)0227.
(26) Приети текстове, P8_TA(2015)0009.
(27) Приети текстове, P7_TA(2014)0230.


Споразумение за стабилизиране и асоцииране с Бившата югославска република Македония (протокол с оглед на присъединяването на Хърватия към ЕС) ***
PDF 456kWORD 62k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2015 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването, от името на Европейския съюз и неговите държави членки, на Протокола към Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и бившата югославска република Македония, от друга страна, с оглед на присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (05548/2014 – C8-0127/2014 – 2013/0386(NLE))
P8_TA(2015)0253A8-0188/2015

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на решение на Съвета (05548/2014),

–  като взе предвид проекта на Протокол към Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и бившата югославска република Македония, от друга страна, с оглед на присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (05547/2014),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 217, член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка i) и член 218, параграф 8, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0127/2014),

–  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинея, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на комисията по външни работи (A8‑0188/2015),

1.  Дава своето одобрение за сключването на протокола;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Европейския парламент на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на бившата югославска република Македония.


Споразумение за стабилизиране и асоцииране със Сърбия(протокол с оглед на присъединяването на Хърватия към ЕС) ***
PDF 456kWORD 62k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2015 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването, от името на Европейския съюз и неговите държави членки, на Протокола към Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Сърбия, от друга страна, с оглед на присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (06682/2014 – C8-0098/2014 – 2014/0039(NLE))
P8_TA(2015)0254A8-0189/2015

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (06682/2014),

—  като взе предвид проекта на Протокол към Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Сърбия, от друга страна, с оглед на присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (06681/2014),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 217, член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка i) и член 218, параграф 8, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0098/2014),

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинея, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по външни работи (A8‑0189/2015),

1.  Дава своето одобрение за сключване на Протокола;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Република Сърбия.


Научно и технологично сътрудничество с Индия: подновяване на споразумението ***
PDF 456kWORD 61k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2015 г. относно проекта на решение на Съвета относно подновяването на Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и правителството на Република Индия (05872/2015 – C8-0074/2015 – 2014/0293(NLE))
P8_TA(2015)0255A8-0179/2015

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета относно подновяването на Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и правителството на Република Индия (05872/2015),

—  като взе предвид Решение 2002/648/ЕО на Съвета от 25 юни 2002 г. относно сключването на Споразумение за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и правителството на Република Индия(1),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 186 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0074/2015),

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинея, член 99, параграф 2, член 108, параграф 7 и член 50, параграф 1 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8‑0179/2015),

1.  Дава своето одобрение за подновяване на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Република Индия.

(1) ОВ L 213, 9.8.2002 г., стр. 29.


Научно-техническо сътрудничество с Фарьорските острови: „Хоризонт 2020“ ***
PDF 456kWORD 62k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2015 г. относно проекта на решение на Съвета за сключването на Споразумението за научно‑техническо сътрудничество между Европейския съюз и Фарьорските острови, с което Фарьорските острови се асоциират към „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) (05660/2015 – C8‑0057/2015 – 2014/0228(NLE))
P8_TA(2015)0256A8-0180/2015

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (05660/2015),

—  като взе предвид проекта за Споразумението за научно-техническо сътрудничество между Европейския съюз и Фарьорските острови, с което Фарьорските острови се асоциират към Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (2014—2020 г.) (14014/2014),

—  като взе предвид искането за одобрение, внесено от Съвета в съответствие с член 186, член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) и член 218, параграф 8, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0057/2015),

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинея, член 99, параграф 2, член 108, параграф 7, и член 50, параграф 1 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8‑0180/2015),

1.  Дава своето одобрение за сключване на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на Фарьорските острови.


Дългосрочната ангажираност на акционерите и декларацията за корпоративното управление ***I
PDF 986kWORD 229k
Текст
Консолидиран текст
Изменения, приети от Европейския парламент на 8 юли 2015 г., към предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2007/36/ЕО по отношение на насърчаването на дългосрочната ангажираност на акционерите и на Директива 2013/34/ЕС по отношение на някои елементи на декларацията за корпоративното управление (COM(2014)0213 – C7‑0147/2014 – 2014/0121(COD))(1)
P8_TA(2015)0257A8-0158/2015

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

[Изменение 1, освен ако не е посочено друго]

ИЗМЕНЕНИЯ, ВНЕСЕНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ(2)
P8_TA(2015)0257A8-0158/2015
към предложението на Комисията
P8_TA(2015)0257A8-0158/2015

ДИРЕКТИВА (ЕС) 2015/...НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за изменение на Директива 2007/36/ЕО по отношение на насърчаването на дългосрочната ангажираност на акционерите, на Директива 2013/34/ЕС по отношение на някои елементи на декларацията за корпоративното управление и на Директива 2004/109/ЕО

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 50 и член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта за законодателния акт на националните парламенти,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

след консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, както следва:

(1)  С Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(4) се определят изисквания по отношение на упражняването на някои права на акционерите, произтичащи от акции с право на глас, във връзка с общи събрания на дружества, чието седалище според устройствения акт се намира в държава членка и чиито акции са допуснати до търговия на регулиран пазар, намиращ се или действащ в държава членка.

(2)  Макар да не са притежатели на корпорациите, които са отделни правни субекти извън техния пълен контрол, акционерите играят значима роля в управлението на тези корпорации. Финансовата криза показа, че в много случаи акционерите подкрепят поемането на прекомерен краткосрочен риск от управителите на дружествата. Освен това ▌сегашното ниво на „наблюдение“ на дружествата, в които е инвестирано, както и ангажираността на институционалните инвеститори и управителите на активи често са неподходящи и прекалено фокусирани върху краткосрочните печалби, а това води до неоптимално корпоративно управление и неоптимални резултати на дружествата, регистрирани на фондовата борса.

(2а)  Повишаването на ангажираността на акционерите в корпоративното управление е един от лостовете, които могат да помогнат за подобряване както на финансовите, така и на нефинансовите резултати на тези дружества. Независимо от това, тъй като правата на акционерите не са единственият дългосрочен фактор, който следва да се взема предвид в корпоративното управление, те следва да бъдат придружени от допълнителни мерки за гарантиране на по-голямо участие на всички заинтересовани страни, по-специално служителите, местните органи и гражданското общество.

(3)  В Плана за действие „Европейско дружествено право и корпоративно управление“ Комисията обяви редица действия в областта на корпоративното управление, по-специално за насърчаване на дългосрочната ангажираност на акционерите и повишаване на прозрачността между дружествата и инвеститорите.

(4)  За допълнително улесняване упражняването на правата на акционерите и ангажираността между дружествата, регистрирани на фондовата борса, и акционерите, тези дружества следва да имат правото да идентифицират своите акционери и да комуникират пряко с тях. Следователно, за да бъдат подобрени прозрачността и диалогът, с настоящата директива следва да се осигури уредба, която да гарантира възможността за идентифициране на акционерите. [Изм. 29]

(5)  Действителното упражняване от акционерите на техните права зависи до голяма степен от ефективността на веригата от посредници, които поддържат сметките за ценни книжа на акционерите, по-специално в трансгранични условия. Настоящата директива има за цел да подобри предаването на информация от посредниците по веригата от притежатели на акции, за да улесни упражняването на правата на акционерите.

(6)  С оглед на важната роля на посредниците те следва да бъдат задължени да улесняват упражняването на правата от акционерите, ▌когато акционерите искат да ги упражнява сами или желаят да възложат това на трето лице. Когато акционерите не желаят да упражняват правата си сами и са определили посредника като трето лице, посредникът следва да е задължен да упражнява тези права, след като е получил изрично разрешение и указание за това от акционерите и в полза на акционерите.

(7)  За да се насърчи дяловото финансиране в целия Съюз и упражняването на правата, произтичащи от акции, с настоящата директива следва да се установи висока степен на прозрачност по отношение на цените на услугите, предоставяни от посредници. За да се предотврати ценовата дискриминация на трансграничните спрямо местните притежатели на акции, всички разлики в разходите, начислявани за упражняване на права на национално и трансгранично равнище, следва да бъдат надлежно обосновани и да отразяват различията в действително направените разходи за предоставяне на услугите, предлагани от посредниците. Посредниците от трети държави, които са открили клон в Съюза, следва да се подчиняват на същите разпоредби за идентификация на акционерите, предаване на информация, улесняване упражняването на правата на акционерите и прозрачност на цените, таксите и другите разходи, за да се гарантира действително прилагане на разпоредбите за акциите, притежавани чрез такива посредници.

(8)  Действителната и трайна ангажираност на акционерите е съществен елемент на модела на корпоративно управление на дружествата, регистрирани на фондовата борса. Тя се обуславя от проверките и баланса между различните органи и различните акционери. Подходящото участие на заинтересованите лица, по-специално на служителите, следва да се разглежда като изключително важен елемент в разработването на балансирана европейска уредба за корпоративно управление.

(9)  Институционалните инвеститори и управителите на активи често са важни акционери в дружествата, регистрирани на фондова борса в Съюза, и следователно могат да играят значителна роля в корпоративното управление на тези дружества, но също и в по-общ план по отношение на стратегията и дългосрочните резултати на тези дружества. Въпреки това опитът от последните години показва, че в много случаи институционалните инвеститори и управителите на активи не са истински ангажирани с дружествата, в които притежават акции, а ▌капиталовите пазари често упражняват върху дружествата натиск за краткосрочни резултати, който излага на риск дългосрочните финансови и нефинансови резултати на дружествата и наред с много други негативни последствия води до неоптимално ниво на инвестициите, например в научноизследователска и развойна дейност, в ущърб на дългосрочните резултати на дружествата ▌.

(10)  Институционалните инвеститори и управителите на активи често не осигуряват прозрачност по отношение на инвестиционните си стратегии и на своята политика за ангажираност, нейното прилагане и резултатите от нея. Публичното оповестяване на такава информация би оказало положително въздействие върху осведомеността на инвеститорите, би дало възможност на крайните ползващи се лица, например бъдещите пенсионери, да оптимизират инвестиционните си решения, би улеснило диалога между дружествата и техните акционери, би увеличило ангажираността на акционерите и би осигурило по-строга отчетност на дружествата пред заинтересованите лица и гражданското общество.

(11)  Поради това институционалните инвеститори и управителите на активи следва да разработят политика за ангажираност на акционерите, която да определя наред с другото и начина, по който те включват ангажираността на акционерите в своята инвестиционна стратегия, наблюдават дружествата, в които са инвестирали, включително техните рискове в областта на околната среда и социалните въпроси, водят диалог с тях и със съответните заинтересовани лица и упражняват правата на глас. Тази политика за ангажираност следва да включва правила за управление на действителните или възможните конфликти на интереси, например предоставянето на финансови услуги от институционалния инвеститор или управителя на активи или от свързани с тях дружества на дружеството, в което е инвестирано. Тази политика, прилагането ѝ и резултатите от него следва ежегодно да се оповестяват публично и да се изпращат на клиентите на институционалните инвеститори. Когато институционалните инвеститори или управителите на активи решат да не разработват политика за ангажираност и/или да не оповестяват нейното прилагане и резултатите от него, те следва да дадат ясно и обосновано обяснение за това.

(12)  Институционалните инвеститори следва ежегодно да оповестяват публично как тяхната инвестиционна стратегия ▌съответства на профила и срока на техните задължения и допринася за средно- и дългосрочните показатели на техните активи. Когато ползват услугите на управител на активи – или чрез упълномощаването му за управление на активи на индивидуална база по собствена преценка, или чрез обединяване на средства – те следва да оповестят публично основните елементи на споразумението с управителя на активи по отношение на редица важни аспекти, например дали то стимулира управителя на активи да съобрази своята инвестиционна стратегия и своите решения с профила и срока на задълженията на институционалния инвеститор, дали то стимулира управителя на активи да взема инвестиционни решения, изхождайки от средно- и дългосрочните резултати, и да се ангажира с дружествата, начина на оценка на резултатите на управителя на активи съгласно споразумението, структурата на възнаграждението за услугите по управление на активи и целевата обращаемост на активите в портфейла. Това ще допринесе за правилното съгласуване на интересите между крайните ползващи се лица на институционалните инвеститори, управителите на активи и дружествата, в които те са инвестирали, и потенциално за разработването на дългосрочни инвестиционни стратегии и развитието на дългосрочни отношения с дружествата, в които са инвестирали, включващи ангажираност на акционерите.

(13)  Управителите на активи следва да са задължени да оповестяват публично ▌как тяхната инвестиционна стратегия и нейното изпълнение съответстват на споразумението за управлението на активите и как инвестиционната стратегия и инвестиционните решения допринасят за средно- и дългосрочните показатели на активите на институционалния инвеститор. Освен това управителите на активи следва да оповестяват публично обращаемостта на активите в портфейла, дали вземат инвестиционни решения въз основа на преценки за средно- и дългосрочните резултати на дружеството, в което са инвестирали, ▌и дали ползват упълномощени съветници за своите дейности за ангажираност. Управителите на активи следва да оповестяват директно на институционалните инвеститори по-подробна информация, включително информация за състава на портфейла, за разходите, свързани с обращаемостта на активите в портфейла, за възникналите конфликти на интереси и за мерките, предприети за преодоляването им. Тази информация би позволила на институционалните инвеститори да наблюдават по-добре управителите на активи и да осигурят стимули за правилно съгласуване на интересите и за ангажираност на акционерите.

(14)  За да подобрят информацията по веригата на дяловите инвестиции, държавите членки следва да гарантират, че упълномощените съветници приемат и прилагат подходящи мерки, така че да се гарантира по възможно най-добрия начин, че препоръките им относно гласуването са точни и надеждни, изготвени въз основа на щателен анализ на цялата информация, с която разполагат, и да не бъдат засегнати от съществуващ или възможен конфликт на интереси или търговско взаимоотношение. Упълномощените съветници следва да приемат и спазват кодекс за поведение. Отклоненията от кодекса за поведение следва да бъдат обявявани и по тях следва да се дават разяснения заедно с всички приети алтернативни решения. Упълномощените съветници следва да докладват ежегодно относно прилагането на приетия от тях кодекс за поведение. Упълномощените съветници следва да оповестят определена ключова информация, отнасяща се до изготвянето на техните препоръки за гласуване, както и всеки действителен или възможен конфликт на интереси или търговско взаимоотношение, които могат да окажат влияние при изготвянето на препоръките за гласуване.

(15)  Тъй като възнаграждението е едно от основните средства, с помощта на които дружествата съгласуват своите интереси с тези на директорите си, и с оглед на решаващата роля на директорите в дружествата е важно политиката на дружествата за възнагражденията да се определя по подходящ начин, без да се засягат разпоредбите за възнагражденията в Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(5) и като се вземат предвид различията в системите на управление, прилагани от дружествата в различните държави членки. Резултатите от дейността на директорите следва да се оценява, като се използват както финансови, така и нефинансови критерии, включително фактори, свързани с околната среда, социалните въпроси и управлението.

(15а)  Политиката за възнагражденията на директорите следва да допринася също така за дългосрочния растеж на дружеството, така че да съответства на по-ефикасни практики на корпоративно управление и да не е изцяло или в голяма степен свързана с краткосрочни инвестиционни цели.

(16)  За да се гарантира, че акционерите могат действително да влияят върху политиката за възнагражденията, те следва да получат право да я гласуват въз основа на ясен, разбираем и пълен преглед на политиката за възнагражденията на дружеството, която следва да бъде съгласувана с финансово-икономическата стратегия, целите, ценностите и дългосрочните интереси на дружеството и да включва мерки за предотвратяване на конфликти на интереси. Дружествата следва да плащат възнаграждения на своите директори само в съответствие с гласувана от акционерите политика за възнагражденията. Гласуваната политика за възнагражденията следва незабавно да бъде публично оповестена.

(17)  За да се гарантира, че прилагането на политиката за възнагражденията съответства на политиката, акционерите следва да получат право на съвещателен глас по доклада на дружеството за възнагражденията. За да се осигури отчетността на директорите, докладът за възнагражденията следва да бъде ясен и разбираем и да съдържа пълен преглед на възнагражденията на отделните директори през последната финансова година. Когато акционерите гласуват против доклада за възнагражденията, дружеството следва при необходимост да предприеме диалог с акционерите, за да установи причините за отхвърлянето. Дружеството следва да обясни в следващия доклад за възнагражденията как е взето предвид гласуването на акционерите. [Изм. 31]

(17а)  По-голямата прозрачност по отношение на дейностите на големите дружества, и по-специално по отношение на реализираните печалби, платените данъци върху печалбите и получените субсидии, е от основно значение за гарантиране на доверието и за улесняване на ангажираността на акционерите и на останалите граждани на Съюза в дружествата. Поради това задължителното докладване в тази област може да се разглежда като важен елемент от корпоративната отговорност на дружествата към акционерите и обществото.

(18)  За да се осигури лесен достъп на заинтересованите лица, акционерите и гражданското общество до цялата съответна информация за корпоративното управление, докладът за възнагражденията следва да бъде част от декларацията за корпоративното управление, която дружествата, регистрирани на фондовата борса, следва да публикуват по силата на член 20 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г.(6).

(18а)  Необходимо е да се прави разлика между процедурите за определяне на възнаграждението на директорите и системите за формиране на трудовото възнаграждение на служителите. Следователно разпоредбите относно възнагражденията следва да не засягат цялостното упражняване на основните права, гарантирани от член 153, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), общите принципи на националното договорно и трудово право и по целесъобразност правата на социалните партньори да сключват и прилагат колективни трудови договори в съответствие с националното право и обичаи.

(18б)  Разпоредбите относно възнагражденията следва също така по целесъобразност да не засягат разпоредбите относно представителството на служителите в административните, управителните или надзорните органи съгласно предвиденото в националното право.

(19)  Сделките със свързани лица могат да увредят интересите на дружествата ▌, тъй като могат да създадат възможност за свързаното лице да си присвои стойност, принадлежаща на дружеството. Следователно подходящите предпазни мерки за защита на интересите на дружествата са от голямо значение. Поради това държавите членки следва да гарантират, че съществените сделки със свързани лица се одобряват от акционерите или от административните или надзорните органи на дружествата в съответствие с процедури, които не позволяват на свързани лица да се възползват от позицията си и осигуряват адекватна защита на интересите на дружеството и на акционерите, които не са свързани лица, включително на миноритарните акционери. Дружествата следва да обявяват най-късно при сключването им съществените сделки със свързани лица, като при обявяването представят и доклад от независима трета страна, с който се анализира дали сделката е извършена при пазарни условия и се потвърждава, че сделката е справедлива и обоснована от гледна точка на дружеството, включително миноритарните акционери. Държавите членки следва да имат право да освобождават от изискванията сделките, сключени между дружеството и съвместните предприятия и един или повече членове на групата, при условие че тези членове на групата или съвместното предприятие са изцяло притежавани от дружеството или че никое друго свързано лице от дружеството не е заинтересовано от членовете или от съвместното предприятие и сделките са сключени в хода на обичайната дейност и при нормални пазарни условия.

(20)  Предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г.(7) е необходимо да се намери баланс между улесняването на упражняването на правата на акционерите и правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни. Информацията за идентификация на акционерите следва да се ограничи до името, данните за връзка, включително пълен адрес, телефон и ако е относимо, електронен адрес, броя на притежаваните акции и правата на глас на съответните акционери. Тази информация следва да бъде точна и актуална, а посредниците, както и дружествата следва да позволяват поправка или заличаване на всички неверни или непълни данни. Тази информация за идентификация на акционерите не следва да се използва за никаква друга цел освен за улесняване на упражняването на правата на акционерите, на тяхната ангажираност и на диалога между дружеството и акционера.

(21)  За да се осигури еднакво прилагане на членовете относно идентификацията на акционерите, относно предаването на информация, относно улесняването на упражняването на правата на акционерите и относно докладите за възнагражденията, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема делегирани актове съгласно член 290 от ДФЕС относно определянето на конкретни изисквания по отношение на предаването на информация относно самоличността на акционерите, предаването на информация между дружеството и акционерите, улесняването от страна на посредника на упражняването на правата на акционерите и стандартизираното представяне на доклада за възнагражденията. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното, своевременно и надлежно предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета.

(22)  За да се осигури практическото прилагане на изискванията, предвидени в настоящата директива или в мерките за изпълнението ѝ, за всяко нарушение на тези изисквания следва да се налагат наказания. Тези наказания следва да бъдат достатъчно възпиращи и пропорционални.

(23)  Тъй като поради международния характер на пазара на акции в Съюза целите на настоящата директива не може да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и самостоятелните действия на държавите членки вероятно ще доведат до различни групи разпоредби, а това може да застраши или да създаде нови пречки за функционирането на единния пазар, и тъй като целите може да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза поради техния мащаб и ефекти, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността по член 5 от Договора за Европейския съюз. Съгласно принципа на пропорционалността по същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(24)  В съответствие със Съвместната политическа декларация на държавите членки и Комисията от 28 септември 2011 г. относно обяснителните документи(8), държавите членки се ангажираха в случаите, когато това е оправдано, да прилагат към уведомлението за мерките си за транспониране един или повече документи, поясняващи връзката между съставните елементи на дадена директива и съответните части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменения на Директива 2007/36/ЕО

Директива 2007/36/ЕО се изменя, както следва:

(1)  Член 1 се изменя, както следва:

а)  В параграф 1 се добавя следното изречение:"

„Тя определя и конкретни изисквания с цел улесняване на дългосрочната ангажираност на акционерите, включително идентификацията на акционерите, предаването на информация и улесняването на упражняването на правата на акционерите. Тя освен това създава прозрачност по отношение на политиките за ангажираност на институционалните инвеститори и управителите на активи, както и по отношение на дейността на упълномощените съветници и установява някои изисквания по отношение на възнагражденията на директорите и сделките между свързани лица.“

"

аа)  Следният параграф се добавя след параграф 3:"

„3а. Посочените в параграф 3 предприятия не се освобождават при никакви обстоятелства от разпоредбите, определени в глава Іб.“

"

б)  След параграф 3а се добавя следният параграф:"

„3б. Глава Iб се прилага по отношение на институционалните инвеститори и по отношение на управителите на активи, когато инвестират от името на институционалните инвеститори пряко или чрез предприятие за колективно инвестиране, доколкото инвестират в акции. Тя се прилага също така по отношение на упълномощените съветници.

"

ба)  След параграф 3б се добавя следният параграф: "

„3в. Разпоредбите на настоящата директива не засягат разпоредбите, установени в секторното законодателство на ЕС, уреждащо конкретни видове дружества или субекти, допуснати до регулиран пазар. Разпоредбите на секторното законодателство на ЕС имат предимство пред настоящата директива в случаите, в които изискванията, предвидени в настоящата директива, противоречат на изискванията, определени в секторното законодателство на ЕС. В случаите, в които настоящата директива предвижда по-специални правила или допълнителни изисквания в сравнение с разпоредбите, предвидени в секторното законодателство на ЕС, тези разпоредби се прилагат във връзка с разпоредбите на настоящата директива“.

"

(2)  В член 2 се добавят следните букви г) до йв):"

„г) „посредник“ означава юридическо лице, чието седалище според устройствения акт, централно управление или основно място на стопанска дейност се намира в Европейския съюз и което поддържа сметки за ценни книжа за клиенти;

   га) „голямо дружество“ означава дружество, отговарящо на критериите, определени в член 3, параграф 4 от Директива 2013/34/ЕС;
   гб) „голяма група“ означава група, отговаряща на критериите, определени в член 3, параграф 7 от Директива 2013/34/ЕС;
   д) „посредник от трета държава“ означава юридическо лице, чието седалище според устройствения акт, централно управление или основно място на стопанска дейност се намира извън Европейския съюз и което поддържа сметки за ценни книжа за клиенти;
   е) „институционален инвеститор“ означава предприятие, което осъществява дейности по животозастраховане по смисъла на член 2, параграф 3, букви а), б) и в) и и презастрахователни дейности, които покриват животозастрахователни задължения, и не е изключено по силата на членове 3, 4, 9, 10 11 или 12 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(9), и институция за професионално пенсионно осигуряване, която попада в обхвата на Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(10) по силата на член 2 от нея, освен когато държавата членка е избрала да не прилага посочената директива изцяло или частично към тази институция по силата на член 5 от нея;
   ж) „управител на активи“ означава инвестиционен посредник съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Директива 2014/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(11), който предоставя услуги по управление на портфейли на институционални инвеститори, ЛУАИФ (лице, управляващо алтернативен инвестиционен фонд) съгласно определението в член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(12), което не отговаря на условията за освобождаване по член 3 от посочената директива, или управляващо дружество съгласно определението в член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(13), или инвестиционно дружество, получило разрешение по реда на Директива 2009/65/ЕО, при условие че не е определило управляващо дружество, получило разрешение по реда на посочената директива;
   з) „ангажираност на акционерите“ означава наблюдение на дружествата, извършвано от акционерите, самостоятелно или заедно с други акционери, по значими въпроси, включително стратегия, финансови и нефинансови резултати, риск, капиталова структура, човешки ресурси, социално въздействие и въздействие върху околната среда и корпоративно управление, като се провежда диалог с дружествата и заинтересованите лица по тези въпроси и се упражнява правото на глас и други права, свързани с акциите;
   и) „упълномощен съветник“ означава юридическо лице, което по занятие предоставя на акционерите препоръки във връзка с упражняването на правата им на глас;
   л) „директор“ означава:
   – всеки член на управителния съвет, съвета на директорите или надзорния съвет на дружество;
   – главен изпълнителен директор и заместник главни изпълнителни директори, ако не са членове на административните, управителните или надзорните органи;
   й) „свързано лице“ има същото значение, както в международните счетоводни стандарти, приети по силата на Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета(14);
   йа) „активи“ означава общата стойност на активите, представена в консолидирания счетоводен баланс на дружеството, изготвен в съответствие с международните стандарти за финансово отчитане;
   йб) „заинтересовано лице“ означава всяко физическо лице, група, организация или местна общност, която е засегната или заинтересована по друг начин от управлението и резултатите на дружеството;
   йв) „информация относно самоличността на акционерите“ означава всяка информация, която позволява да се установи самоличността на даден акционер, съдържаща най-малко:
   – имената на акционерите и данните за връзка с тях (включително пълен адрес, телефонен номер и електронен адрес), посочване на това дали са юридически лица, техния единен идентификационен код или в случай че нямат такъв,други идентификационни данни;.
   – броя на притежаваните акции и правата на глас, свързани с тези акции.

"

(2а)  В член 2 се добавя следният параграф:"

„За целите на настоящата директива държавите членки могат да включат в определението на директор, посочено в параграф първи, буква л), други лица, които заемат подобни постове.“

"

(2б)  След член 2 се създава следният член:"

„Член 2a

Защита на данните

Държавите членки гарантират, че всяко обработване на лични данни съгласно настоящата директива се извършва в съответствие с националното законодателство, с което се транспонира Директива 95/46/ЕО.“

"

(3)  След член 3 се добавят следните глави Iа и Іб:"

„ГЛАВА IА

ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА АКЦИОНЕРИТЕ, ПРЕДАВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И УЛЕСНЯВАНЕ УПРАЖНЯВАНЕТО НА ПРАВАТА НА АКЦИОНЕРИТЕ

Член 3a

Идентификация на акционерите

1.  Държавите членки гарантират, че дружествата имат право на идентификация на техните акционери, като се вземат предвид съществуващите национални системи.

2.  Държавите членки гарантират, че по искане на дружеството посредникът му съобщава своевременно информацията относно самоличността на акционера. Когато във веригата от притежатели има няколко посредници, искането на дружеството се предава между посредниците своевременно. Посредникът, който разполага с информацията относно самоличността на акционера, я предава непосредствено на дружеството.

Държавите членки могат да предвидят разпоредби, съгласно които централни депозитари на ценни книжа (ЦДЦК) са посредниците, отговарящи за събирането на информацията относно самоличността на акционера и за предоставянето ѝ непосредствено на дружеството.

3.  Посредникът надлежно информира акционерите, че по силата на настоящия член информацията относно тяхната самоличност може да бъде обработвана и по целесъобразност че тази информация действително е била предадена на дружеството. Тази информация може да се използва само с цел улесняване на упражняването на правата на акционера, на неговата ангажираност и на диалога между дружеството и акционера по въпроси, свързани с дружеството. На дружествата при всички случаи се разрешава да предоставят на трети страни преглед на акционерната структура на дружеството чрез оповестяване на различните категории акционери. Дружеството и посредникът гарантират, че физическите и юридическите лица могат да поправят или заличат всички непълни или неточни данни. Държавите членки гарантират, че дружествата и посредниците не съхраняват информацията относно самоличността на акционера, която им е предадена съгласно настоящия член, за период, по-дълъг от необходимия, и при всички случаи не повече от 24 месеца, след като дружеството и посредниците са били уведомени, че съответното лице вече не е акционер.

4.  Държавите членки гарантират, че посредник, който съобщава на дружеството информация относно самоличността на акционерите в съответствие с параграф  2, не се счита в нарушение на ограничение за оповестяване на информация, наложено по силата на договор или на законова, подзаконова или административна разпоредба.

5.  За да се осигури еднакво прилагане на настоящия член, на Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 14а за определяне на минималните изисквания за предаването на информация по параграфи 2 и 3 по отношение на формата на предаваната информация, формата на искането, включително защитените формати, които трябва да бъдат използвани, както и сроковете, които трябва да бъдат спазвани. [Изм. 24]

Член 3б

Предаване на информация

1.  Държавите членки гарантират, че ако дадено дружество ▌не комуникира пряко със своите акционери, посредникът своевременно предоставя чрез уебсайта на дружеството и предава на акционерите или, съгласно дадените от акционера указания, на трета страна информацията, отнасяща се до техните акции, във всеки един от следните случаи:

   а) информацията е необходима за упражняване правата на акционера, произтичащи от неговите акции;
   б) информацията е насочена към всички акционери, притежаващи акции от този клас.

2.  Държавите членки изискват от дружествата да предоставят и предават на посредника в стандартна форма и своевременно информацията, свързана с упражняването на произтичащите от акциите права, в съответствие с параграф 1.

3.  Държавите членки задължават посредника своевременно да предава на дружеството, в съответствие с указанията на акционерите, получената от тях информация, отнасяща се до упражняването на произтичащите от акциите им права.

4.  Когато във веригата от притежатели има няколко посредници, информацията по параграфи 1 и 3 се предава между посредниците своевременно.

5.  За да се осигури еднакво прилагане на настоящия член, на Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 14а за определяне на минималните изисквания за предаването на информация по параграфи от 1 до 4 ▌ по отношение на предаваното съдържание, сроковете, които трябва да бъдат спазвани, и видовете и формата на предаваната информация, включително защитените формати, които да бъдат използвани.

Член 3в

Улесняване упражняването на правата на акционерите

1.  Държавите членки гарантират, че посредниците улесняват упражняването на акционерните права от страна на акционера, включително правото да участва и гласува на общи събрания. Улесняването включва най-малко един от следните елементи:

   а) посредникът извършва необходимото, за да могат акционерът или посочено от него трето лице да упражнят правата;
   б) посредникът упражнява правата, произтичащи от акциите, след като е получил изрично разрешение и указания от акционера и в негова полза.

2.  Държавите членки гарантират, че дружествата оповестяват публично чрез своите уебсайтове протоколите от общите събрания и резултатите от гласуванията. Държавите членки гарантират, че дружествата потвърждават гласовете, подадени на общите събрания от акционерите или от тяхно име, когато те са подадени по електронен път. Когато гласът е подаден от посредника, той предава информацията за гласуването на акционера. Когато във веригата от притежатели има няколко посредници, потвърждението се предава между тях своевременно.

3.  За да се осигури еднакво прилагане на настоящия член, на Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 14а за определяне на минималните изисквания за улесняване на упражняването на правата на акционерите по параграфи 1 и 2 от настоящия член ▌ по отношение на видовете улеснение, формата на потвърждение на гласуването и сроковете, които трябва да бъдат спазвани. ▌

Член 3г

Прозрачност по отношение на разходите

1.  Държавите членки могат да позволят на посредниците да начисляват разходите за услугата, предоставяна от дружествата по реда на настоящата глава. Посредниците оповестяват публично цените, таксите и евентуалните други разходи поотделно за всяка услуга, посочена в настоящата глава.

2.  Когато на посредниците се разрешава да начисляват разходите съгласно параграф 1, държавите членки гарантират, че посредниците оповестяват публично, поотделно за всяка услуга, разходите за услугите, посочени в настоящата глава.

Държавите членки гарантират, че разходите, които посредникът може да начислява на акционерите, дружествата и други посредници, са недискриминационни, обосновани и пропорционални. Всички разлики между разходите, начислявани за упражняване на права на национално и трансгранично равнище, се разрешават единствено когато са надлежно обосновани и отразяват изменението на действителните разходи, направени за предоставяне на услугите.

Член 3д

Посредници от трети държави

Настоящата глава се прилага по отношение на всеки посредник от трета държава, който е открил клон в Съюза.

ГЛАВА IБ

ПРОЗРАЧНОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ ИНВЕСТИТОРИ, УПРАВИТЕЛИТЕ НА АКТИВИ И УПЪЛНОМОЩЕНИТЕ СЪВЕТНИЦИ

Член 3е

Политика за ангажираност

1.  Държавите членки, без да се засягат разпоредбите на член 3е, параграф 4, гарантират, че институционалните инвеститори и управителите на активи разработват политика за ангажираност на акционерите („политика за ангажираност“). В рамките на тази политика се определят начините, по които институционалните инвеститори и управителите на активи осъществяват долупосочените действия:

   а) включване на ангажираността на акционерите в тяхната инвестиционна стратегия;
   б) наблюдаване на дружествата, в които са инвестирали, включително техните нефинансови резултати, и намаляване на социалните рискове и на рисковете за околната среда;
   в) водене на диалог с дружествата, в които са инвестирали;
   г) упражняване на правата на глас;
   д) ползване на услуги, предоставяни от упълномощени съветници;
   е) сътрудничество с другите акционери;
   еа) провеждане на диалог и сътрудничество с други заинтересовани лица от дружествата, в които е инвестирано.

2.  Държавите членки, без да се засягат разпоредбите на член 3е, параграф 4, гарантират, че политиката за ангажираност включва политики за управление на реалните и потенциалните конфликти на интереси по отношение на ангажираността на акционерите. Такава политика се разработва по-специално за всички посочени по-долу случаи:

   а) институционалният инвеститор, управителят на активи или други свързани с тях дружества предлагат финансови продукти на дружеството, в което са инвестирали, или имат други търговски отношения с него;
   б) директор на институционалния инвеститор или на управителя на активи е директор и на дружеството, в което е инвестирано;
   в) управител на активи, който управлява активите на институция за професионално пенсионно осигуряване, инвестира в дружество, което прави вноски в тази институция;
   г) институционалният инвеститор или управителят на активи е свързан с дружество, за чиито акции е направено предложение за придобиване.

3.  Държавите членки гарантират, че институционалните инвеститори и управителите на активи всяка година оповестяват публично своята политика за ангажираност, начина на прилагането ѝ и резултатите от него. Информацията по първото изречение се представя безплатно поне на уебсайта на дружеството. Институционалните инвеститори предоставят ежегодно на клиентите си тази информация.

Институционалните инвеститори и управителите на активи оповестяват публично за всяко дружество, в което притежават акции, дали и как са гласували на общите събрания на дружеството и обясняват своя начин на гласуване. Когато управител на активи гласува от името на институционален инвеститор, институционалният инвеститор съобщава мястото, където управителят на активи е публикувал информацията за гласуването. Информацията по настоящия параграф се представя безплатно поне на уебсайта на дружеството.

4.  Когато институционалните инвеститори или управителите на активи решат да не разработват политика за ангажираност или да не оповестяват нейното прилагане и резултатите от него, те дават ясно и обосновано обяснение за това. [Изм. 25]

Член 3ж

Инвестиционна стратегия на институционалните инвеститори и споразумения с управителите на активи

1.  Държавите членки гарантират, че институционалните инвеститори оповестяват публично как тяхната стратегия за инвестиране („инвестиционна стратегия“) е съгласувана с профила и срока на техните задължения и как тя допринася за средно- и дългосрочните показатели на техните активи. Информацията по първото изречение се представя безплатно поне на уебсайта на дружеството, докато е приложима, и ежегодно се изпраща на клиентите на дружеството, придружена с информация относно политиката за ангажираност.

2.  Когато управител на активи инвестира от името на институционален инвеститор – или по собствена преценка за всеки отделен клиент, или чрез предприятие за колективно инвестиране – институционалният инвеститор всяка година оповестява публично основните елементи на споразумението с управителя на активи по отношение на следните аспекти:

   а) дали и до каква степен то стимулира управителя на активи да съгласува своята инвестиционна стратегия и решения с профила и срока на задълженията на институционалния инвеститор;
   б) дали и до каква степен то стимулира управителя на активи да взема инвестиционни решения въз основа на средно- и дългосрочните резултати на дружеството, включително нефинансовите резултати, и да се ангажира с дружествата като средство за подобряване на техните резултати с цел осигуряване на възвръщаемост от инвестицията;
   в) начина и времевия хоризонт на оценяване на резултатите от работата на управителя на активи и по-специално дали и как при това оценяване се отчитат дългосрочните абсолютни резултати за разлика от резултатите, сравнени с целеви показател или с други управители на активи, следващи подобни инвестиционни стратегии;
   г) целевата обращаемост или диапазона на целевата обращаемост на активите в портфейла, използвания метод за изчисляването на обращаемостта и дали има установена процедура, когато управителят на активи я превиши;
   д) целевата обращаемост или диапазона на целевата обращаемост на активите в портфейла, използвания метод за изчисляването на обращаемостта и дали има установена процедура, когато управителят на активи я превиши;
   е) срока на споразумението с управителя на активи.

Когато споразумението с управителя на активи не съдържа един или няколко от елементите по букви а) – е), институционалният инвеститор дава ясно и обосновано обяснение за това. [Изм. 26]

Член 3з

Прозрачност по отношение на управителите на активи

1.  Държавите членки гарантират, че управителите на активи оповестяват, както е посочено в параграфи 2 и 2а, как тяхната инвестиционна стратегия и нейното изпълнение съответстват на ▌ споразумението, посочено в член 3ж, параграф 2.

2.  Държавите членки гарантират, че всяка година управителите на активи оповестяват пред обществеността цялата следваща информация:

   а) дали и как вземат инвестиционни решения въз основа на преценки за средно- и дългосрочните резултати на дружеството, в което са инвестирали, включително нефинансовите резултати;

▌

   б) обращаемостта на активите в портфейла, използвания метод за изчисляването ѝ и разяснение при превишаване на целевата стойност;

▌

   в) дали и какви действителни или възможни конфликти на интереси са възникнали във връзка с дейностите по ангажираността и как ги е разрешил управителят на активи;
   г) дали и как управителят на активи ползва упълномощени съветници за целите на дейностите по ангажираността;
   д) как в общ план инвестиционната стратегия и нейното изпълнение допринасят за средно- и дългосрочните резултати от активите на институционалния инвеститор.

2а.  Държавите членки гарантират, че всяка година управителите на активи оповестяват пред институционалния инвеститор, с когото са сключили споразумението по член 3ж, параграф 2, цялата следваща информация:

   а) как е съставен портфейлът и разяснение за някои съществени промени в него през предходния период;
   б) разходите, свързани с обращаемостта на активите в портфейла;
   в) своята политика за предоставяне на ценни книжа в заем и нейното прилагане.

3.  Информацията, оповестявана по силата на параграф 2, се предоставя безплатно поне на уебсайта на управителя на активи. Информацията, оповестявана по силата на параграф 2а, се предоставя безплатно, а когато управителят на активи не управлява активите по собствена преценка за всеки отделен клиент, тя се предоставя и на други инвеститори при поискване.

3a.  Държавите членки могат да предвидят, че при извънредни случаи на институционалния инвеститор може да бъде разрешено, при условие че това е одобрено от компетентния орган, да се въздържа от оповестяване на определена част от информацията, която подлежи на оповестяване съгласно настоящия член, ако тази част се отнася до предстоящи промени или въпроси, които са предмет на преговори, и нейното разкриване би накърнило сериозно търговската позиция на управителя на активи.

Член 3и

Прозрачност по отношение на упълномощените съветници

1.  Държавите членки гарантират, че упълномощените съветници приемат и изпълняват адекватни мерки, за да гарантират по възможно най-добрия начин, че техните препоръки по отношение на научноизследователската дейност и гласуването са точни и надеждни и са изготвени въз основа на щателен анализ на цялата информация, с която разполагат, и са разработени единствено в интерес на техните клиенти.

1а.  Държавите членки гарантират, че упълномощените съветници се позовават на кодекса за поведение, който прилагат. В случаите, при които се отклоняват от някоя от препоръките на този кодекс за поведение, те декларират това, обясняват причините за своите действия и посочват всички предприети алтернативни мерки. Тази информация, заедно с позоваване на кодекса на поведение, който те прилагат, се публикува на уебсайта на упълномощените съветници.

Упълномощените съветници ежегодно докладват относно прилагането на този кодекс за поведение. Годишните доклади се публикуват на уебсайта на упълномощените съветници и са достъпни безплатно най-малко три години след датата на публикуване.

2.  Държавите членки гарантират, че упълномощените съветници всяка година оповестяват публично цялата долупосочена информация във връзка с изготвянето на своите препоръки относно научноизследователската дейност и гласуването:

   а) основните характеристики на използваните от тях методологии и модели;
   б) основните източници на информация, които ползват;
   в) дали и как отчитат националните пазарни условия и националните законови и подзаконови изисквания, както и индивидуалните изисквания на дружествата;
   ва) основните характеристики на предприетата научноизследователска дейност и политиките за гласуване, прилагани за всеки пазар;
   г) дали водят комуникация или диалог с дружествата, които са обект на техните препоръки относно научноизследователската дейност и гласуването, и техните заинтересовани лица, и ако това е така – обхвата и характера на този диалог;
   га) политиката по отношение на предотвратяването и управлението на потенциални конфликти на интереси;
   д) общия брой и квалификацията на служителите, участващи в изготвянето на препоръките относно гласуването;
   е) общия брой препоръки относно гласуването, отправени през изминалата година.

Информацията се публикува на уебсайта на упълномощените съветници и е налична безплатно най-малко три години след датата на публикуване.

3.  Държавите членки гарантират, че упълномощените съветници установяват и оповестяват своевременно пред своите клиенти всеки действителен или възможен конфликт на интереси или търговски взаимоотношения, които могат да повлияят на научноизследователската дейност и на изготвянето на препоръките относно гласуването, както и действията, които са предприели, за да отстранят или ограничат действителния или възможния конфликт на интереси.“

"

(4)  Добавят се следните членове:"

„Член 9а

Право на глас по политиката за възнагражденията

1.  Държавите членки гарантират, че дружествата изготвят политиката за възнагражденията по отношение на директорите и я внасят в общото събрание на акционерите за гласуване със задължителен характер. Дружествата плащат възнаграждение на своите директори само в съответствие с гласуваната от общото събрание на акционерите политика за възнагражденията. Всяко изменение на политиката за възнагражденията се гласува от общото събрание на акционерите и политиката се представя във всеки случай за одобрение от общото събрание най-малко веднъж на всеки три години.

Въпреки това държавите членки могат да предвидят, че гласуването от общото събрание на политиката за възнагражденията има съвещателен характер.

В случаите, когато на предишен етап не е била прилагана политика за възнагражденията и акционерите отхвърлят проекта за политика, който им е бил представен, дружеството може, докато преработва проекта и за срок от не повече от една година преди приемането му, да плаща възнаграждения на своите директори в съответствие със съществуващите практики.

В случаите, когато е налице политика за възнагражденията и акционерите отхвърлят проекта за политика, който им е представен, в съответствие с първата алинея, дружеството може, докато преработва проекта и за срок от не повече от една година до приемането на проекта, да плаща възнаграждения на своите директори в съответствие със съществуващата политика.

2.  Политиката за възнагражденията е ясна и разбираема, съгласувана е с финансово-икономическата стратегия, целите, ценностите и дългосрочните интереси на дружеството и включва мерки за предотвратяване на конфликти на интереси.

3.  В политиката се разяснява как тя допринася за дългосрочните интереси и дългосрочната устойчивост на дружеството. Чрез нея се определят ясни критерии за предоставянето на постоянно и променливо възнаграждение, включващо всички бонуси и всички доходи под всякаква форма.

В политиката се посочва подходящият относителен дял на различните елементи на постоянното и променливото възнаграждение. В нея се разяснява как заплащането и трудовите условия на служителите в дружеството са отчетени при определянето на политиката или възнагражденията на директорите.

По отношение на променливите възнаграждения в политиката се посочват свързаните с финансовите и нефинансовите резултати критерии, включително, където е подходящо, съображения относно програмите и резултатите, свързани с корпоративната социална отговорност, които трябва да се прилагат, и се разяснява как те допринасят за дългосрочните интереси и дългосрочната устойчивост на дружеството, както и методите, които трябва да се прилагат, за да се определи степента на изпълнение на критериите за резултатите; посочват се сроковете на отлагане, сроковете за придобиване на правата при възнаграждение въз основа на акции и запазване на акциите след придобиването на правата за тях и се представя информация за възможността, дружеството да поиска връщането на променливото възнаграждение.

Държавите членки гарантират, че стойността на акциите няма водеща роля в критериите за финансови резултати.

Държавите членки гарантират, че възнагражденията въз основа на акции не представляват най-важната част от променливите възнаграждения на директорите. Държавите членки могат да предвидят изключения от разпоредбите на настоящата алинея, при условие че политиката за възнагражденията включва ясно и обосновано разяснение как това изключение допринася за дългосрочните интереси и устойчивостта на дружеството.

В политиката се посочват главните условия по договорите на директорите, в т.ч. срока на действието им, приложимите срокове за предизвестие и условията за прекратяване и свързаните с прекратяването плащания, както и характеристиките на схеми за допълнителни пенсии или ранно пенсиониране. Когато националното право позволява на дружествата да имат споразумения с директори без договор, в политиката в този случай посочва главните условия по споразуменията с директорите, в т.ч. срока на действието им, приложимите срокове за предизвестие и условията за прекратяване и свързаните с прекратяването плащания, както и характеристиките на схеми за допълнителни пенсии или ранно пенсиониране.

Политиката уточнява процедурите на дружеството за определяне на възнагражденията на директорите, включително ролята и функционирането на комитета по възнагражденията.

В политиката се разяснява специфичният процес на вземане на решения, въз основа на който тя бива определяна. При преработване на политиката в нея се включва разяснение за всички съществени промени и за начина, по който се отчитат гласуванията и становищата на акционерите за политиката и доклада за възнагражденията най-малко през предходните три последователни години.

4.  Държавите членки гарантират, че след одобряването ѝ от акционерите политиката за възнагражденията се оповестява незабавно пред обществеността и е представена безплатно на уебсайта на дружеството, докато е в сила. [Изм. 27 rev]

Член 9б

Информация, която трябва да бъде представена в доклада за възнагражденията, и право на глас по доклада за възнагражденията

1.  Държавите членки гарантират, че всяко дружество изготвя ясен и разбираем доклад за възнагражденията, в който се прави пълен преглед на възнагражденията, включително всички доходи под всякаква форма, предоставени в съответствие с предвидената в член 9а политика за възнагражденията на отделните директори през последната финансова година, включително на новоназначените и бившите директори. Докладът съдържа, в съответните случаи, всички долупосочени сведения:

   a) общия размер на предоставеното, платеното или дължимото възнаграждение, разпределен по елементи, относителния дял на постоянното и променливото възнаграждение, разяснение за начина, по който общият размер на възнаграждението е обвързан с дългосрочните резултати, и информация за начина на прилагане на критериите за финансовите и нефинансовите резултати;
   б) относителното изменение на възнаграждението на изпълнителните директори през последните три финансови години, връзката му с изменението на общите резултати на дружеството и с изменението на средния размер на възнагражденията на служителите за същия период;
   в) възнаграждението, получено от или дължимо на директорите на дружеството от предприятия от същата група;
   г) броя на предоставените или предложените акции или опции върху акции, както и основните условия за упражняването на правата, в т.ч. цената и датата на упражняване и евентуалните промени в тях;
   д) информация за използването на възможността да се изиска връщане на променливото възнаграждение,
   е) информация за начина на определяне на възнаграждението на директорите, в т.ч. за ролята на комитета по възнагражденията.

2.  Държавите членки гарантират, че при обработването на личните данни на директорите правото на неприкосновеност на личния живот на физическите лица е защитено в съответствие с Директива 95/46/ЕО.

3.  Държавите членки гарантират, че акционерите имат право на гласувания със съвещателен характер по доклада за възнагражденията за предходната финансова година по време на годишното общо събрание. Когато акционерите гласуват срещу доклада за възнагражденията, дружеството влиза в диалог с акционерите, когато това е необходимо, за да установи причините за отхвърлянето. Дружеството разяснява в следващия доклад за възнагражденията как е взето под внимание гласуването на акционерите.

3а.  Разпоредбите относно възнагражденията в настоящия член и в член 9а не засягат националните системи за определяне на трудовото възнаграждение на служителите и когато е приложимо, националните разпоредби относно представителството на служителите в управителните съвети.

4.  За да гарантира еднакво прилагане на настоящия член, на Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 14а за определяне на стандартната форма за представяне на информацията по параграф 1 от настоящия член. [Изм. 28]

Член 9в

Право на глас по сделки със свързани лица

1.  Държавите членки гарантират, че дружествата обявяват публично най-късно при сключването им съществените сделки със свързани лица▌и при обявяването представят доклад ▌, с който се оценява дали сделката е извършена при пазарни условия и се потвърждава, че сделката е добросъвестна и обоснована от гледна точка на дружеството, включително миноритарните акционери, и се предоставя разяснение относно разчетите, на които се базира оценката. Обявлението съдържа информация за характера на отношенията със свързаното лице, името на свързаната страна, сумата на сделката и всяка друга информация, която е необходима за оценката на икономическата справедливост на сделката от гледна точка на дружеството, включително миноритарните акционери.

Държавите членки определят специални правила по отношение на доклада, който подлежи на приемане в съответствие с първата алинея, включително участника, който отговаря за представянето на докладите и който е един от следните:

   – независима трета страна;
   – надзорният орган на дружеството; или
   – комисия от независими директори.

2.  Държавите членки гарантират, че съществените сделки със свързани лица се одобряват от акционерите или от административния или надзорния орган на дружествата в съответствие с процедури, които не позволяват на свързаните лица да се възползват от позицията си и осигуряват адекватна защита на интересите на дружеството и на акционерите, които не са свързани лица, включително миноритарните акционери.

Държавите членки могат да предвидят, че акционерите имат правото да гласуват по съществени сделки, одобрени от административния или надзорния орган на дружеството.

По този начин не се позволява на свързаните лица да извличат полза от особената си позиция и се предоставя надлежна защита на интересите на дружеството.

2a.  Държавите членки гарантират, че свързаните лица и техните представители не се допускат до участие в изготвянето на доклада, посочен в параграф 1, и в провеждането на гласувания и вземането на решения в съответствие с параграф 2. Когато сделката със свързани лица включва акционер, той не се допуска до гласуване по отношение на сделката. Държавите членки могат да разрешат на акционера, който е свързано лице, да участва в гласуването, при условие че националното законодателство осигурява адекватни предпазни мерки, които се прилагат по време на процеса на гласуване, за защита на интересите на акционерите, които не са свързани лица, включително миноритарните акционери, чрез възпиране на свързаните лица да одобрят сделката въпреки противоположното становище на мнозинството от акционерите, които не са свързани лица, или въпреки противоположното становище на мнозинството от независимите директори.

3.  Държавите членки гарантират, че сделките със същото свързано лице, които са сключени в рамките на всеки период от 12 месеца или през същата финансова година и които не са предмет на задълженията, посочени в параграфи 1, 2 и 3, се агрегират за целите на тези параграфи. ▌

4.  Държавите членки могат да освободят от изискванията по параграфи 1, 2 и 3:

   – сделките, сключени между дружеството и един или повече членове на групата му или съвместните му предприятия, при условие че тези членове на групата или съвместните предприятия са изцяло притежавани от дружеството или че никое друго свързано лице от дружеството не е заинтересовано от тези членове или от съвместните предприятия;
   – сделки, сключени в хода на обичайната дейност и при нормални пазарни условия.

4а.  Държавите членки определят съществените сделки със свързани лица. Съществените сделки със свързани лица се определят, като се отчита следното:

   а) влиянието, което информацията за сделката може да окаже върху решенията на субектите, ангажирани в процеса на одобрение;
   б) въздействието на сделката върху резултатите, активите, капитализацията и оборота на дружеството и позицията на свързаното лице;
   в) рисковете, които поражда сделката за дружеството и миноритарните му акционери.

При определянето на съществените сделки със свързани лица държавите членки могат да зададат едно или повече количествени съотношения въз основа на въздействието на сделката върху приходите, активите, капитализацията или оборота на дружеството или да вземат под внимание естеството на сделката и позицията на свързаното лице.

"

(5)  След член 14 се добавя следната глава IIа:"

„ГЛАВА ІІа

ДЕЛЕГИРАНИ АКТОВЕ И НАКАЗАНИЯ

Член 14a

Упражняване на делегирани правомощия

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3а, параграф 5, член 3б, параграф 5 и член 3в, параграф 3, както и в член 9б се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от …*.

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 3а, параграф 5, член 3б, параграф 5 и член 3в, параграф 3, както и в член 9б може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в него. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.  Делегиран акт, приет съгласно член 3а, параграф 5, член 3б, параграф 5 и член 3в, параграф 3, както и член 9б влиза в сила само ако нито Европейският парламент, нито Съветът са повдигнали възражения в срок от три месеца след нотифицирането на този акт на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок както Европейският парламент, така и Съветът са уведомили Комисията за намерението си да не повдигат възражения. Този срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 14б

Наказания

Държавите членки определят разпоредби за наказанията при нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Предвидените наказания трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите членки уведомяват за тези разпоредби Комисията най-късно до [крайния срок за транспониране] и незабавно я уведомяват за всички последващи изменения на тези разпоредби.“

"

Член 2

Изменения към Директива 2013/34/ЕС

Директива 2013/34/ЕС се изменя както следва:

(-1) В член 2 се добавя следната точка:"

„(17) „данъчно постановление“ означава предварително тълкуване или прилагане на правна разпоредба за трансгранична ситуация или сделка на дружество, която може да доведе до загуба на данъци в държавите членки или до данъчни спестявания за дружеството в резултат на изкуствени трансфери на печалба в рамките на групата.“

"

(-1a) В член 18 след параграф 2 се създава следният параграф:"

„2a. В бележките към финансовите отчети големите предприятия и дружествата от обществен интерес също така оповестяват с разбивка по държави членки и по трети държави, в които са установени, следната консолидирана информация за финансовата година:

   а) наименование(я), естество на дейностите и географско местоположение;
   б) оборот;
   в) брой на служителите, изчислен на база пълно работно време;
   г) стойност на активите и годишни разходи за поддръжка на тези активи;
   д) продажби и покупки;
   е) печалби или загуби преди облагане с данък;
   ж) данъци върху печалбите или загубите;
   з) получени държавни субсидии;
   и) предприятията майки предоставят успоредно със съответните данни и списък с дъщерните дружества, които работят във всяка държава членка или трета държава.“

"

(-1б) Член 18, параграф 3 се заменя със следното: "

„3. Държавите членки могат да предвидят, че параграф 1, буква б) и параграф 2а не се прилагат спрямо годишните финансови отчети на предприятие, когато това предприятие е включено в консолидираните финансови отчети, съставянето на които се изисква съгласно член 22, при условие че тази информация е посочена в бележките към консолидирания финансов отчет.

"

(-1в) Добавя се следният член 18а:"

„Член 18a

Допълнително оповестяване за големи предприятия

1.  В допълнение към информацията, която се изисква по членове 16, 17 и 18 и които и да било други разпоредби от настоящата директива, в бележките към финансовите отчети големите предприятия оповестяват публично основните елементи от данъчните постановления и информацията, свързана с тях, с разбивка по държави членки и трети държави, в които въпросните големи предприятия имат дъщерни дружества. На Комисията се предоставя правомощието да определи формата и съдържанието на публикацията посредством делегиран акт в съответствие с член 49.

2.  Предприятия, чийто среден брой служители на консолидирана основа за финансовата година не надхвърля 500 и които към датата на приключване на баланса имат обща консолидирана балансова сума, която не надхвърля 86 милиона евро, или нетен оборот, който не надхвърля 100 милиона евро, се освобождават от задълженията, посочени в параграф 1 от настоящия член.

3.  Задължението, посочено в параграф 1 от настоящия член, не се прилага за предприятие, уредено от правото на държава членка, чието предприятие майка се урежда от законодателството на държава членка и информацията за него е включена в информацията, оповестена от това предприятие майка в съответствие с параграф 1 от настоящия член.

4.  Информацията, посочена в параграф 1, подлежи на одит в съответствие с Директива 2006/43/ЕО.“

"

(1)  Член 20 се изменя, както следва:

a)  в параграф 1 се добавя следната буква з):"

„з) доклада за възнагражденията, определен в член 9б от Директива 2007/36/ЕО.“

"

б)  параграф 3 се заменя със следното:"

„3. Одиторът или одиторското дружество, извършващи задължителен одит, изразяват становище в съответствие с член 34, параграф 1, втора алинея относно информацията, подготвяна по параграф 1, букви в) и г) от настоящия член, и проверяват дали е представена информацията по параграф 1, букви а), б), д), е), ж) и з) от настоящия член.“

"

в)  параграф 4 се заменя със следното:"

„4. Държавите членки могат да освободят предприятията по параграф 1, които са емитирали само ценни книжа, различни от акции, допуснати до търговия на регулиран пазар по смисъла на член 4, параграф 1, точка 14 от Директива 2004/39/ЕО, от прилагането на параграф 1, букви а), б), д), е), ж) и з) от настоящия член, освен ако тези предприятия са емитирали акции, които се търгуват в многостранна търговска система по смисъла на член 4, параграф 1, точка 15 от Директива 2004/39/ЕО.“

"

Член 2a

Изменение на Директива 2004/109/ЕО

Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(15) се изменя, както следва:

(1)  В член 2, параграф 1 се добавя следната буква:"

„с) „данъчно постановление“ означава предварително тълкуване или прилагане на правна разпоредба за трансгранична ситуация или сделка на дружество, която може да доведе до загуба на данъци в държавите членки или до данъчни спестявания за дружеството в резултат на изкуствени трансфери на печалба в рамките на групата.“.

"

(2)  Добавя се следният член:"

„Член 16а

Допълнително оповестяване за емитенти

1.  Държавите членки изискват от всеки емитент ежегодно да оповестява публично с разбивка по държави членки и по трети държави, в които има дъщерни дружества, следната консолидирана информация за съответната финансова година:

   а) наименование(я), естество на дейностите и географско местоположение;
   б) оборот;
   в) брой на служителите, изчислен на база пълно работно време;
   г) печалби или загуби преди облагане с данък;
   д) данъци върху печалбите или загубите;
   е) получени държавни субсидии.

2.  Задължението, посочено в параграф 1, не се прилага за емитент, уреден от правото на държава членка, чието дружество майка се урежда от законодателството на държава членка и информацията за което е включена в информацията, оповестена от това дружество майка в съответствие с параграф 1 от настоящия член.

3.  Информацията, посочена в параграф 1, подлежи на одит в съответствие с Директива 2006/43/ЕО и се публикува при възможност като приложение към годишния финансов отчет или по целесъобразност към консолидирания финансов отчет на съответния емитент.“

Член 16б

Допълнително оповестяване за емитенти

1.  Държавите членки изискват от всеки емитент ежегодно да оповестява публично консолидираните за финансовата година основни елементи от данъчните постановления и информацията, свързана с тях, с разбивка по държави членки и трети държави, в които емитентът има дъщерни дружества. На Комисията се предоставя правомощието да определи формата и съдържанието на публикацията посредством делегирани актове в съответствие с член 27, параграфи 2а, 2б и 2в.

2.  Задължението, посочено в параграф 1 от настоящия член, не се прилага за емитент, уреден от правото на държава членка, чието дружество майка се урежда от законодателството на държава членка и информацията за което е включена в информацията, оповестена от това дружество майка в съответствие с параграф 1 от настоящия член.

3.  Информацията, посочена в параграф 1, подлежи на одит в съответствие с Директива 2006/43/ЕО и се публикува при възможност като приложение към годишния финансов отчет или по целесъобразност към консолидирания финансов отчет на съответния емитент.“

"

(3)  В член 27 параграф 2а се заменя със следното:"

„2a. Правомощията да приема делегирани актове, посочени в член 2, параграф 3, член 5, параграф 6, член 9, параграф 7, член 12, параграф 8, член 13, параграф 2, член 14, параграф 2, член 16а, параграф 1, член 17, параграф 4, член 18, параграф 5, член 19, параграф 4, член 21, параграф 4 и член 23, параграфи 4, 5 и 7, се предоставят на Комисията за срок от четири години, считано от януари 2011 г. Комисията изготвя доклад относно делегираните правомощия най-късно шест месеца преди изтичането на четиригодишния срок. Делегирането на правомощия се подновява автоматично за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът го оттегли в съответствие с член 27а.“

"

Член 3

Транспониране

1.  Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за постигане на съответствие с настоящата директива, в срок до [18 месеца от датата на нейното влизане в сила] ▌. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът за позоваване се определят от държавите членки.

2.  Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 4

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 5

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в ...

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) Въпросът е върнат за ново разглеждане в компетентната комисия съгласно член 61, параграф 2, втора алинея (А8‑0158/2015).
(2) Изменения: нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌.
(3) ОВ C 451, 16.12.2014 г., стр. 87.
(4) Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно упражняването на някои права на акционерите в дружества, регистрирани на фондовата борса (ОВ L 184, 14.7.2007 г., стр. 17).
(5) Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338.
(6) Директива 2013/34/EC на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).
(7) Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).
(8) OВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.
(9) Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (OВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1).
(10) Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 юни 2003 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ОВ L 235, 23.9.2003 г., стр. 10).
(11) Директива 2014/65/EС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/EО и на Директива 2011/61/EС (преработен текст) (OВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).
(12) Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (OВ L 174, 1.7.2011 г., стp. 1).
(13) Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32).
(14) Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1).
(15) Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 38).


Резерв за стабилност на пазара към Схемата на ЕС за търговия с емисии на парникови газове ***I
PDF 472kWORD 65k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2015 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара към Схемата на ЕС за търговия с емисии на парникови газове и за изменение на Директива 2003/87/ЕО (COM(2014)0020 – C8-0016/2014 – 2014/0011(COD))
P8_TA(2015)0258A8-0029/2015

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2014)0020),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8‑0016/2014),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет от 4 юни 2014 г.(1),

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид поетия с писмо от 13 май 2015 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8‑0029/2015),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 8 юли 2015 г. с оглед на приемането на Решение (ЕС) 2015/... на Европейския парламент и на Съвета относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара към Схемата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове и за изменение на Директива 2003/87/ЕО

P8_TC1-COD(2014)0011


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Решение (ЕС) 2015/1814.)

(1) ОВ C 424, 26.11.2014 г., стр. 46.


Морски лица ***I
PDF 537kWORD 64k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2015 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно морските лица за изменение на директиви 2008/94/EО, 2009/38/EО, 2002/14/EО, 98/59/EО и 2001/23/EО (COM(2013)0798 – C7-0409/2013 – 2013/0390(COD))
P8_TA(2015)0259A8-0127/2015

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2013)0798),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 153, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0409/2013),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 25 март 2014 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 3 април 2014 г.(2),

—  като взе предвид поетия с писмо от 13 май 2015 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становището на комисията по рибно стопанство (A8‑0127/2015),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 8 юли 2015 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2015/… на Европейския парламент и на Съвета ▌за изменение на директиви 2008/94/EО, 2009/38/EО и 2002/14/EО на Европейския парламент и на Съвета и на директиви 98/59/EО и 2001/23/EО на Съвета относно морските лица

P8_TC1-COD(2013)0390


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2015/1794.)

(1) OВ C 226, 16.7.2014 г., стр. 35.
(2) OВ C 174, 7.6.2014 г., стр. 50.


Споразумение за научно и технологично сътрудничество с Швейцария: „Хоризонт 2020“ и дейностите на ITER ***
PDF 472kWORD 64k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2015 г. относно проекта на решение на Съвета за сключването на Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и Конфедерация Швейцария за асоциирането на Конфедерация Швейцария към „Хоризонт 2020“ — рамковата програма за изследвания и иновации и програмата за изследвания и обучение на Европейската общност за атомна енергия, допълваща „Хоризонт 2020“; и за регулирането на участието на Швейцария в дейностите на ITER, извършвани от „Fusion for Energy“ (05662/2015 – C8-0056/2015 – 2014/0304(NLE))
P8_TA(2015)0260A8-0181/2015

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (05662/2015),

—  като взе предвид проекта за Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и Конфедерация Швейцария за асоциирането на Конфедерация Швейцария към „Хоризонт 2020“ — рамковата програма за изследвания и иновации и програмата за изследвания и обучение на Европейската общност за атомна енергия, допълваща „Хоризонт 2020“; и за регулирането на участието на Швейцария в дейностите на ITER, извършвани от „Fusion for Energy“ (15369/2014),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 186, член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), член 218, параграф 7 и член 218, параграф 8, първа алинея от Договора за функционирането на ЕС (C8‑0056/2015),

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинея, член 99, параграф 2, член 108, параграф 7 и член 50, параграф 1 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8‑0181/2015),

1.  Дава своето одобрение за сключване на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Конфедерация Швейцария.


Насоки за политиката на държавите членки в областта на заетостта *
PDF 761kWORD 241k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2015 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоките за политиката на държавите членки в областта на заетостта (COM(2015)0098 – C8-0075/2015 – 2015/0051(NLE))
P8_TA(2015)0261A8-0205/2015

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2015)0098),

—  като взе предвид член 148, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8‑0075/2015),

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A8‑0205/2015),

1.  Одобрява предложението на Комисията, както е изменено;

2.  Приканва Комисията съответно да внесе промени в предложението си съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

3.  Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

4.  Призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за решение
Съображение 1
(1)   Държавите членки и Съюзът следва да работят заедно за изготвянето на координирана стратегия за заетостта и по-специално — за развитието на квалифицирана, обучена и адаптивна работна сила, както и на пазари на труда, които реагират бързо на икономическите промени, с оглед постигането на целите за пълна заетост и социален прогрес, посочени в член 3 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с националните си практики за отговорностите на социалните партньори държавите членки следва да разглеждат насърчаването на заетостта като въпрос от общ интерес и да координират в рамките на Съвета действията си в тази връзка.
 (1)   Държавите членки и Съюзът следва да работят заедно за изготвянето на ефективна и координирана стратегия за заетостта, предназначена за противодействие на тежкото въздействие на безработицата, с цел развитието на квалифицирана, обучена работна сила, както и на пазари на труда, които реагират бързо на икономическите, социалните и екологичните промени, по-специално чрез целенасочено насърчаване на професионалното образование в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката и чрез адаптиране на образователните системи, с оглед постигането на целите за пълна заетост и социален прогрес, посочени в член 3 от Договора за Европейския съюз. Следва да се положат особени усилия за увеличаване на заетостта на работещите с много ниски нива на образование или умения или на тези, които не могат бързо да преминат обучение или да придобият умения, и за намаляване на все по-разрастващата се в широк мащаб и в дългосрочен план безработица, със специално внимание към изоставащите райони. В съответствие с националните си практики по отношение на отговорностите на социалните партньори държавите членки трябва да разглеждат насърчаването на заетостта като приоритетен въпрос от общ интерес и да координират в рамките на Съвета действията си в тази връзка. Съюзът следва да подкрепя тези усилия с политически предложения за постигане на целите на Договора и за гарантиране на приобщаващ интегриран пазар на труда, както и за достойни условия на труд на цялата територия на Съюза, включително подходящи трудови възнаграждения, постигани също така благодарение на колективното договаряне.
Изменение 2
Предложение за решение
Съображение 1 a (ново)
(1a)  Приблизителните оценки на Евростат сочат, че през януари 2015 г. безработните лица в Съюза възлизат на 23 815 000 души, от които 18 059 000 в еврозоната.
Изменение 3
Предложение за решение
Съображение 1 б (ново)
(1б)  Понастоящем е необходимо да се установят надеждни показатели за състоянието на бедност, в което се намират много граждани на Съюза, в сравнение с предишните данни, съдържащи се в Решение № 2010/707/ЕС на Съвета1а, които сочат необходимостта да се намали с поне 20 млн. души броя на хората, изложени на риск от бедност и изключване.
____________
1a Решение 2010/707/ЕС на Съвета от 21 октомври 2010 г. относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (ОВ L 308, 24.11.2010 г., стр. 46).
Изменение 4
Предложение за решение
Съображение 2
(2)   Съюзът трябва да се бори със социалното изключване и дискриминацията, да гарантира равен достъп до основните права, както и да насърчава социалната справедливост и закрила. При определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът следва да отчита изискванията във връзка с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигането на висококачествено образование и обучение.
 (2)   Съюзът трябва да се бори със социалното изключване, всички форми на бедността, а също и дискриминацията, да гарантира равен достъп до основните права, както и да насърчава социалната справедливост и закрила. Тази обща цел не следва да бъде застрашавана от страничното въздействие на други законодателни актове или политики. При определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът следва да отчита изискванията във връзка с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигането на висококачествено образование и обучение.
Изменение 6
Предложение за решение
Съображение 4
(4)   Държавите членки следва да разглеждат икономическата си политика като въпрос от общ интерес и да я координират в рамките на Съвета. Съветът следва да приема насоки за заетостта и общи насоки за икономическата политика, които да ориентират политиката на държавите членки и на Съюза.
(4)   Държавите членки следва да разглеждат икономическата си политика, заедно със социалната си политика, като въпрос от общ интерес и да я координират в рамките на Съвета. Съветът следва да приема насоки за заетостта и общи насоки за икономическата политика, които да ориентират политиката на държавите членки и на Съюза.
Изменение 7
Предложение за решение
Съображение 4 a (ново)
(4a)  За да се гарантира по‑демократичен процес на вземане на решения във връзка с интегрираните насоки за заетостта, които засягат гражданите и пазарите на труда в целия Съюз, е важно решенията относно насоките за заетостта и общите икономически насоки да бъдат вземани съвместно от Съвета и Европейския парламент. Интегрираните насоки за заетостта трябва да дават възможност на държавите членки приоритетно да приемат устойчиви и интегрирани икономически модели на равнище ЕС, на национално равнище и на местно равнище.
Изменение 8
Предложение за решение
Съображение 5
(5)   В съответствие с разпоредбите на Договора, Съюзът разработи и внедри инструменти за координиране в областта на данъчната политика и политиката на макроструктурно равнище. Европейският семестър обединява различните инструменти в обща рамка за интегрирано многостранно икономическо и бюджетно наблюдение. Както е посочено от Комисията в Годишния обзор на растежа за 2015 г., рационализирането и стабилизирането на Европейския семестър ще усъвършенства функционирането му.
 (5)   В съответствие с Договора, Съюзът разработи и внедри инструменти за координиране в областта на данъчната политика и политиката на макроструктурно равнище, които оказват силно въздействие върху положението в Съюза в социалната сфера и заетостта. Тези политики могат да доведат до тенденция към стагнация и дефлация в някои части на Съюза, което би могло да възпрепятства растежа и заетостта. В тази връзка е много важно да се вземат предвид новите социални показатели и асиметричните сътресения, които някои държави членки са изпитали в резултат от икономическата криза. Европейският семестър обединява различните инструменти в обща рамка за интегрирано многостранно наблюдение на икономическите, бюджетните, социалните политики и политиките в областта на заетостта и следва да бъде по-добре приспособен към постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“. Както е посочено от Комисията в Годишния обзор на растежа за 2015 г., рационализирането и стабилизирането на Европейския семестър може да усъвършенства функционирането му, но този инструмент все още не е подобрил икономическото положение на държавите членки, които са най-тежко засегнати от кризата.
Изменение 9
Предложение за решение
Съображение 5 a (ново)
(5a)  Според Европейската социална обсерватория форми на подпомагане на доходите и социална закрила вече съществуват в 26 държави членки 1a. Членът на Европейската комисия по въпросите на заетостта, социалните въпроси, уменията и трудовата мобилност Мариан Tейсен заяви, че „ако можеше да решава какво да става във всички държави членки в Европа, тогава във всички страни в Европа щеше да съществува минимален доход“.
____________
1a http://www.eesc.europa.eu/resources/docs/revenu-minimum_-etude-ose_-vfinale_en--2.pdf
Изменение 10
Предложение за решение
Съображение 5 б (ново)
(5б)  Не съществуват регулаторни правомощия на равнище ЕС за създаване на нормативна уредба за минимална работна заплата в Съюза.
Изменение 47
Предложение за решение
Съображение 6
(6)   Финансовата и икономическа криза разкри и подчерта значителни слабости в икономиката на Съюза и неговите държави членки. Кризата открои и тясната взаимозависимост на икономиките на държавите членки и на пазарите им на труда. Основното предизвикателство днес е постигането в Съюза на бърз, устойчив и приобщаващ растеж и на създаването на работни места. Това изисква съгласувани и амбициозни политически действия както на равнището на Съюза, така и на национално равнище, в съответствие с разпоредбите на Договора и на икономическото управление на Съюза. Тези действия следва да съчетават мерки в областта на търсенето и на предлагането, като целят насърчаване на инвестициите, подновен ангажимент за структурни реформи и отговорно поведение в областта на фискалната политика.
 (6)   Финансовата и икономическа криза разкри и подчерта сериозни слабости в икономиките на държавите членки и в координационните механизми на Съюза. Кризата открои и тясната взаимозависимост на икономиките на държавите членки и на пазарите им на труда. Основното предизвикателство днес е постигането в Съюза на бърз, устойчив и приобщаващ растеж и създаването на работни места, като за целта трябва да се преодолеят високите равнища на безработица, достигнати в определени части от неговата територия. Това изисква твърди, съгласувани, амбициозни, но най-вече ефикасни политически действия както на равнището на Съюза, така и на национално равнище, в съответствие с разпоредбите на Договора и на икономическото управление на Съюза. Тези действия следва да съчетават мерки в областта на търсенето и на предлагането, като целят насърчаване на инвестициите, по-специално инвестициите, които са насочени към развитието на малките и средните предприятия, микропредприятията, новосъздадените иновативни предприятия и предприятията, насърчаващи зелените работни места, и подновен ангажимент за структурни реформи и отговорно поведение в областта на фискалната политика. Тези действия следва да обхващат и създаването на по-приобщаващ, основаващ се на права пазар на труда, съпътстван от адекватна социална закрила. Освен това те следва да включват мерки за социална закрила, като например гарантиран минимален доход, които да бъдат въведени в съответствие с националните практики, с цел да се води борба с крайната бедност и социалното изключване.
Изменение 12
Предложение за решение
Съображение 7
(7)   Държавите членки и Съюзът следва да се борят срещу социалните последици от кризата и да се стремят към изграждането на общество без социални пропасти, в което хората могат да предвиждат и управляват промените, както и да участват активно в социално-икономическия живот. Изграждането на ефективно функциониращи трудови пазари и системи за социално подпомагане, както и премахването на пречките за участие на пазара на труда, следва да доведат до достъп и възможности за всички, както и до намаляване на бедността и социалното изключване. Държавите членки следва да се уверят, че ползата от икономическия растеж достига до всички граждани и региони.
 (7)   Държавите членки и Съюзът следва да се борят срещу социалните последици от кризата, като предоставят по-надеждни данни относно крайната бедност, и да се стремят към изграждането на приобщаващо и по-справедливо общество, в което хората могат да предвиждат и управляват промените, както и да участват активно в социално-икономическия живот. Изграждането на ефективно функциониращи трудови пазари и подходящи системи за социално подпомагане, както и премахването на ненужните административни пречки и пречките за участие на пазара на труда, по-специално тези, които засягат хората с увреждания, следва да доведат до недискриминационен достъп и възможности за всички, както и до съществено намаляване на бедността и социалното изключване. Държавите членки следва да се уверят, че ползата от икономическия растеж достига до всички регионални и местни субекти. В това отношение наборът от показатели за заетостта и социални показатели от съвместния доклад за заетостта е особено полезен инструмент, който спомага своевременно да се установяват ключовите проблеми и разминавания в сферата на заетостта и в социалната сфера и да се определят областите, в които политическата реакция е най-необходима. Следващите издания на този набор от показатели, обаче, следва да включват и разбивка на данните по пол.
Изменение 13
Предложение за решение
Съображение 7 a (ново)
(7a)  Европейската сметна палата е установила три проблема по отношение на успешното изпълнение на инициативата за гаранция за младежта: адекватността на размера на цялостното финансиране, определението за „предложение с добро качество“ и начините за проследяване и отчитане на резултатите от схемата.
Изменение 14
Предложение за решение
Съображение 7 б (ново)
(7б)  В Решение на Съвета № 2010/707/ЕС са изброени следните цели: до 2020 г. да се постигне повишаване до 75% на заетостта за жените и мъжете на възраст между 20 и 64 години; да се намали делът на преждевременно напускащите училище под 10%; да се увеличи най-малко на 40% делът на завършилите висше или еквивалентно на него образование сред хората на възраст между 30 и 34 години; и да се насърчава социалното приобщаване, по-специално чрез намаляване на бедността, със стремеж за преодоляване на риска от бедност и социално изключване за най-малко 20 милиона души. Осъществяването на стратегията „Европа 2020“ в областта на заетостта и социалната област остава главна цел на политиките на държавите членки в областта на заетостта.
________________
1a Решение 2010/707/ЕС на Съвета от 21 октомври 2010 г. относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (ОВ L 308, 24.11.2010 г., стр. 46).
Изменение 15
Предложение за решение
Съображение 8
(8)   Действията в съответствие с насоките имат важен принос за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“. Насоките представляват интегриран набор от европейски и национални политики, които държавите членки и Съюзът следва да провеждат с цел постигането на допълнително положително въздействие от координираните структурни реформи, на подходяща обща структура на икономическата политика и на по-последователен принос на европейските политики към целите на стратегията „Европа 2020“.
 (8)   Действията в съответствие с насоките имат важен принос за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, които все още не са изпълнени. Резултатът от публичната консултация от 2014 г. във връзка със стратегията „Европа 2020“ ясно показа, че целите в нея относно заетостта, бедността, социалното изключване и образованието са все още от изключително значение, еднакво важни, взаимозависими и взаимно поддържащи се. Насоките представляват интегриран набор от европейски и национални политики, които държавите членки и Съюзът следва да провеждат с цел постигането на допълнително положително въздействие от координираните реформи, насочени към намаляване на неравенството и повишаване на благосъстоянието на гражданите, на подходяща обща структура на икономическата политика и на по-последователен принос на европейските политики към целите на стратегията „Европа 2020“.
Изменение 16
Предложение за решение
Съображение 9
(9)   Въпреки че настоящите насоки са насочени към държавите членки и Съюза, те следва да се изпълняват в партньорство с всички национални, регионални и местни власти при активното участие на парламентите, социалните партньори и представителите на гражданското общество.
 (9)   При определянето и прилагането на националните политики държавите членки следва да гарантират ефективно управление. Въпреки че настоящите насоки са насочени към държавите членки и Съюза, те следва да се изпълняват, наблюдават и оценяват в партньорство с всички национални, регионални и местни власти, парламентите, социалните партньори и представителите на гражданското общество.
Изменение 17
Предложение за решение
Съображение 10
(10)   Общите насоки за икономическата политика ориентират държавите членки при изпълнението на реформите и отразяват взаимозависимостта им. Те са в съответствие с Пакта за стабилност и растеж. Насоките следва да служат за основа на препоръките, които Съветът евентуално би отправил към отделните държави членки.
 (10)   Общите насоки за икономическата политика и насоките относно заетостта ориентират държавите членки при изпълнението на реформите и следва да служат за основа на препоръките, които Съветът евентуално би отправил към отделните държави членки. Предвид тясната взаимозависимост на икономиките и пазарите на труда на държавите членки, при издаване на специфичните за всяка държава препоръки Съветът следва да взема под внимание положението в съседните държави и държавите, с които съответната държава членка има очевидни връзки вследствие на миграционна тенденция сред работниците или друг приложим показател. В тази връзка Комисията следва да разполага с точни и актуализирани статистики и данни, в случай че специфичните за всяка държава препоръки се нуждаят от коригиране.
Изменение 18
Предложение за решение
Приложение – насока 5 – параграф 1
С цел да се увеличи заетостта при мъжете и жените държавите членки следва да насърчават създаването на работни места, да намалят пречките пред бизнеса да наема работна ръка, както и да стимулират предприемачеството и в частност — създаването и развитието на малките предприятия. Държавите членки следва също така активно да насърчават социалната икономика и да засилят социалните иновации.
 С цел да се увеличи заетостта при мъжете и жените държавите членки, в сътрудничество с регионалните и местните органи, следва да предприемат ефективни и бързи мерки във връзка със сериозния проблем с безработицата и да улесняват и да инвестират в създаването на устойчиви и качествени работни места, да решат въпроса относно достъпността за изложените на риск групи и да намалят пречките пред бизнеса да наема работна сила на всички нива на квалификация и във всички сектори на пазара на труда, включително чрез намаляване на бюрокрацията, при зачитане на трудовите и социалните стандарти, насърчаване на предприемачеството, и в частност — създаването и развитието на микропредприятия и малки и средни предприятия. Държавите членки следва активно да насърчават, наред с другото, зеления, белия и синия сектор на работните места и социалната икономика и да засилят социалните иновации.
Изменение 19
Предложение за решение
Приложение – насока 5 – параграф 2
Данъчната тежест следва да се измести от работещите към други източници на данъчно облагане, чието въздействие върху растежа и заетостта не е така отрицателно, като същевременно бъдат защитени приходите с оглед осигуряването на адекватна социална закрила и разходи за стимулиране на растежа. Облекченията в трудовото облагане следва да бъдат насочени към съответните компоненти на данъчно-осигурителната тежест и към премахване на пречките и демотивиращите фактори за участие на пазара на труда, особено при тези, чийто достъп до него е най-затруднен.
 Данъчната тежест следва да се измести от работещите към други източници на данъчно облагане, чието въздействие върху растежа и заетостта не е така отрицателно, като същевременно бъдат защитени приходите с оглед осигуряването на адекватна социална закрила и разходи, насочени към публичните инвестиции, иновациите и създаването на работни места. Облекченията в трудовото облагане следва да бъдат насочени към съответните компоненти на данъчно-осигурителната тежест, към решаване на проблема с дискриминацията и към премахване на пречките и демотивиращите фактори за участие на пазара на труда, особено за хората с увреждания и за тези, чийто достъп до него е най-затруднен, като същевременно се спазват действащите трудови норми.
Изменение 20
Предложение за решение
Приложение – насока 5 – параграф 3
Държавите членки, заедно със социалните партньори, следва да насърчават механизми за определяне на възнагражденията в зависимост от динамиката на производителността. За тази цел трябва да се отчитат специфичните умения и местните условия на пазара на труда, както и различията при икономическите показатели на отделните региони, сектори и дружества. При определянето на минималните възнаграждения държавите членки и социалните партньори следва да анализират въздействието им върху бедността сред работещите, както и върху създаването на работни места и конкурентоспособността.
 Политиките, гарантиращи, че възнагражденията позволяват адекватни минимални доходи, продължават да са важни за създаването на работни места и за намаляване на бедността в Съюза. Следователно държавите членки, заедно със социалните партньори, следва да зачитат и насърчават механизми за определяне на реалните възнаграждения в зависимост от динамиката на производителността, които да спомагат да се коригират минали различия, без да се предизвиква дефлационен натиск. Тези механизми следва да осигуряват необходимите ресурси, за да се отговори на основните потребности, като се вземат предвид показателите за бедност, специфични за всяка държава членка. За тази цел трябва да се оценяват правилно специфичните умения и местните условия на пазара на труда, с цел да се гарантират осигуряващи достоен живот трудови възнаграждения в целия Съюз. При определянето на минималните възнаграждения в съответствие с националното законодателство и националните практики държавите членки и социалните партньори следва да гарантират тяхната адекватност и да анализират въздействието им върху бедността сред работещите, доходите на домакинствата,съвкупното търсене, както и върху създаването на работни места и конкурентоспособността.
Изменение 21
Предложение за решение
Приложение – насока 5 – параграф 3 а (нов)
Държавите членки следва да намалят бюрокрацията, за да облекчат малките и средните предприятия, тъй като те допринасят значително за създаването на работни места.
Изменение 22
Предложение за решение
Приложение – насока 6 – параграф 1
Държавите членки следва да насърчават производителността и пригодността за заетост посредством подходящо предлагане на съответни знания и умения. Те следва да направят необходимите инвестиции в системите на образованието и професионалното обучение и същевременно да подобрят тяхната ефективност и ефикасност, за да се повиши квалификацията на работната сила, което ще позволи по-добро предвиждане и удовлетворяване на бързо променящите се нужди на динамичните пазари на труда в една икономика, основаваща се все повече на цифровите технологии. Държавите членки следва да увеличат и усилията си за подобряване на всеобщия достъп до качествено обучение за възрастни, както и да приложат стратегии за активно стареене с цел увеличаване продължителността на периода на трудова заетост.
 Държавите членки следва да насърчават устойчивата производителност и пригодността за качествена заетост посредством подходящо предлагане на съответни знания и умения, налични и достъпни за всички. Следва да се обърне специално внимание на здравеопазването, социалните и транспортните услуги, при които има или ще възникне в средносрочен план недостиг на персонал. Те следва да направят ефективни инвестиции за висококачествено и приобщаващо образование от ранна възраст и в системите на професионалното обучение и същевременно да подобрят тяхната ефективност и ефикасност, за да се повишат знанията и квалификацията на работната сила, като същевременно се увеличи разнообразието от умения, което ще позволи по-добро предвиждане и удовлетворяване на бързо променящите се нужди на динамичните пазари на труда в една икономика, основаваща се все повече на цифровите технологии. За тази цел следва да се вземе под внимание фактът, че т.нар. „ меки умения“, като например умения за общуване, стават все по-важни за голям брой професии.
Изменение 23
Предложение за решение
Приложение – насока 6 – параграф 1 а (нов)
Държавите членки следва да насърчават предприемачеството сред младите хора, наред с другото като въвеждат факултативни курсове по предприемачество и насърчават създаването на предприятия от учащите в гимназии и университети. Държавите членки, в сътрудничество с местните и регионалните органи, следва да увеличат усилията за предотвратяване на преждевременното напускане на училище от младите хора и да осигурят по-гладък преход от образованието и обучението към професионалния живот, да подобряват достъпа и да премахнат пречките пред ученето за възрастни с високо качество за всички, като обръщат особено внимание на високорисковите групи и техните потребности, чрез предлагане на преквалификация на уменията, когато закриването на работни места и промените в пазара на труда изискват активна реинтеграция. Същевременно държавите членки следва да изпълняват стратегии за удължаване на активния живот, за да се дава възможност за здравословен труд до реалната пенсионна възраст.
Изменение 24
Предложение за решение
Приложение – насока 6 – параграф 1 б (нов)
Едновременно с гарантирането на необходимото ниво на умения, което се изисква от постоянно променящия се пазар на труда, и с подпомагането на образованието и обучението, успоредно с програми за обучение на възрастни, държавите членки следва да вземат предвид факта, че са нужни и работни места за работници с ниска квалификация и че възможностите за заетост са по-добри за висококвалифицираните, отколкото за средно- и ниско-квалифицираните лица.
Изменение 25
Предложение за решение
Приложение – насока 6 – параграф 1 в (нов)
Достъпът до висококачествени образование и грижи в ранна детска възраст следва да бъде приоритет на всеобхватни политики и инвестиции, съчетани с мерки за подкрепа на семействата и родителите и мерки, позволяващи на родителите да съвместяват работата и семейния живот, като принос с цел предотвратяване на преждевременното напускане на училище и увеличаване на шансовете на младите хора на пазара на труда.
Изменение 26
Предложение за решение
Приложение – насока 6 – параграф 2
Следва да се преодолее високата безработица и да се предотврати трайната безработица. Броят на дългосрочно безработните лица следва да се намали значително чрез всеобхватно и взаимно подсилващи се стратегии, включително предоставяне на конкретна активна подкрепа за връщане на пазара на труда на дългосрочно безработните. Безработицата при младежите трябва да бъде обект на цялостен подход, включително чрез предоставяне на съответните институции на средствата, необходими за пълното и последователно изпълнение на националните планове за въвеждане на гаранция за младежта.
 Проблемът с безработицата, по-специално дългосрочната безработица и високата безработица на регионално равнище, следва да се разреши ефективно и своевременно, както и да се предотвратява посредством комбинация от мерки в областта на търсенето и предлагането. Броят на дългосрочно безработните лица и проблемът с несъответствията в уменията и тяхната неактуалност следва да бъдат разрешени чрез всеобхватно и взаимно подсилващи се стратегии, включително предоставяне на индивидуализирана и основаваща се на потребностите активна подкрепа и целесъобразни форми на социална закрила за връщане на пазара на труда на дългосрочно безработните по информиран и отговорен начин. Безработицата при младежите трябва да бъде обект на цялостен подход чрез цялостна стратегия за заетост сред младежта. Това включва инвестиране в сектори, които могат да създадат качествени работни места за младите хора, и предоставяне на съответните участници, като например служби за подкрепа на младежта, доставчици на образование и обучение, младежки организации и публични служби по заетостта, на средствата, необходими за пълното и последователно изпълнение на националните планове за въвеждане на гаранция за младежта, както и бързо използване на наличните средства от страна на държавите членки. Също така трябва да бъде улеснен достъпът до финансиране за тези, които решат да започнат предприемаческа дейност, чрез осигуряване на повече информация, намаляване на прекалената бюрокрация и възможности за превръщане на обезщетенията за няколко месеца безработица в авансово предоставяни безвъзмездни средства за започване на предприемаческа дейност след представянето на бизнес план и в съответствие с националното законодателство.
Изменение 27
Предложение за решение
Приложение – насока 6 – параграф 2 а (нов)
Държавите членки следва да вземат под внимание местните и регионалните различия при подготовката и изпълнението на мерките срещу безработицата и следва да си сътрудничат с местните органи по заетостта.
Изменение 28
Предложение за решение
Приложение – насока 6 – параграф 3
Структурните слабости в системите на образованието и обучението следва да бъдат премахнати, за да се постигнат качествени резултати от учебния процес и да се предотврати и отстрани проблемът с преждевременното напускане на училище. Държавите членки следва да повишат успеваемостта в образованието, да обмислят въвеждането на системи за двойно обучение, както и да усъвършенстват професионалното обучение, като същевременно разширят възможностите за признаване на уменията, придобити извън официалната образователна система.
 Структурните слабости в системите на образованието и обучението следва да бъдат премахнати, за да се постигнат качествени резултати от учебния процес и да се предотврати и отстрани проблемът с преждевременното напускане на училище, както и да се подкрепи цялостното и висококачествено образование още на най-начална степен. Това изисква гъвкави образователни системи, които са съсредоточени върху практиката. Държавите членки, в сътрудничество с местните и регионалните органи, следва да повишат качеството на равнището на образование, като направят образованието достъпно за всички, да въвеждат и подобряват системи за двойно обучение, адаптирани към потребностите, както и да усъвършенстват професионалното обучение и съществуващите рамки като europass, като същевременно гарантират, когато е необходимо, целесъобразното преквалифициране на уменията, така че уменията, придобити извън официалната образователна система, да бъдат признавани. Връзките между сферата на образованието и пазара на труда следва да бъдат засилени, като се гарантира, че образованието е достатъчно широко, за да осигурява на хората солидна основа за тяхната пригодност за заетост през целия живот.
Изменение 29
Предложение за решение
Приложение – насока 6 – параграф 3 а (нов)
Държавите членки следва да съгласуват по-добре своите образователни системи с пазара на труда, за да подобрят прехода от образование към трудова дейност. Зелените работни места и здравеопазването са от съществено значение, по-специално в контекста на цифровизацията и с оглед на новите технологии.
Изменение 30
Предложение за решение
Приложение – насока 6 – параграф 4
Следва да бъдат ограничени пречките пред участието на пазара на труда, особено при жените, по-възрастните работещи, младите хора, лицата с увреждания и законните мигранти. На пазара на труда трябва да се осигури равенство между половете, включително равно заплащане, както и достъп до висококачествено образование и грижи в ранна детска възраст.
 Дискриминацията на пазара на труда, както и по отношение на достъпа до пазара на труда, трябва да бъде допълнително намалена, особено при групите, които са обект на дискриминация или изключване, като например жените, по-възрастните работещи, младите хора, лицата с увреждания и законните мигранти. На пазара на труда трябва да се осигури равенство между половете, включително равно заплащане, както и достъп до висококачествено образование и грижи в ранна детска възраст на разумни цени, както и необходимата гъвкавост за предотвратяване на изключването на лицата, прекъснали кариерата си поради семейни задължения, като например лицата, които полагат грижи за членове на семейството. В този смисъл държавите членки следва да деблокират директивата относно жените в управителните съвети.
Изменение 31
Предложение за решение
Приложение – насока 6 – параграф 4 а (нов)
В тази връзка държавите членки следва да вземат под внимание факта, че процентът на младите хора, неучастващи в никаква форма на заетост, образование или обучение, е по-висок сред жените, отколкото сред мъжете и че явлението „неучастващи в никаква форма на заетост, образование или обучение“ се дължи главно на увеличаване на младежката безработица, но също и на бездействие, свързано с липсата на образование.
Изменение 32
Предложение за решение
Приложение – насока 6 – параграф 5
Държавите членки следва пълноценно да използват предоставяната от Европейския социален фонд и другите фондове на Съюза подкрепа за подобряване на заетостта, социалното приобщаване, образованието и публичната администрация.
 Държавите членки следва пълноценно, ефективно и ефикасно да използват предоставяната от Европейския социален фонд и другите фондове на Съюза подкрепа за борбата с бедността, подобряването на качествената заетост, социалното приобщаване, образованието, публичната администрация и публичните услуги. Европейският фонд за стратегически инвестиции и неговите инвестиционни платформи следва също да бъдат мобилизирани, за да се гарантира създаването на качествени работни места и предоставянето на работещите на необходимите умения, за да може Съюзът да премине към устойчив модел на растеж.
Изменение 33
Предложение за решение
Приложение – насока 7 – параграф 1
Държавите членки следва да намалят сегментирането на пазара на труда. Правилата и институциите за защита на заетостта следва да осигурят подходяща среда за набиране на персонал, като същевременно поддържат адекватни нива на закрила на търсещите работа или работещите на временни договори или договори за независим труд. Следва да бъде осигурена качествена заетост от гледна точка на социално-икономическата сигурност, възможностите за образование и обучение, условията на труд (включително здравето и безопасността на работното място) и успешното съчетаване на професионалния и личния живот.
 Държавите членки следва да намалят сегментирането на пазара на труда чрез справяне с проблема с несигурната заетост, непълната заетост, недекларирания труд и договорите за „нула часове“ Правилата и институциите за защита на заетостта следва да осигурят подходяща среда за набиране на персонал, като същевременно поддържат адекватни нива на закрила на търсещите работа или работещите на временни договори, договори за непълно работно време, нетипични договори или договори за независим труд, чрез активно включване на социалните партньори и чрез насърчаване на колективното договаряне. Следва да бъде осигурена качествена заетост за всички от гледна точка на социално-икономическата сигурност, дълготрайността, адекватното трудово възнаграждение, правата на работното място, достойните условия на труд (включително здравословните и безопасни условия), защитата на социалната сигурност, равенството между половете, възможностите за образование и обучение. Следователно е необходимо да се насърчи навлизането на младите хора на пазара на труда, реинтеграцията на дългосрочно безработните и успешното съчетаване на професионалния и личния живот чрез предоставяне на достъпни грижи и модернизиране на организацията на труда. В целия Съюз следва да се насърчава по-голямо сближаване в условията на труд.
Изменение 34
Предложение за решение
Приложение – насока 7 – параграф 1 а (нов)
Достъпът до пазара на труда следва да подпомага предприемачеството, устойчивото създаване на работни места във всички сектори, включително в този на зелената заетост и социалните грижи и иновациите, с цел оптимално използване на уменията на хората, насърчаване на тяхното развитие през целия живот и стимулиране на иновациите, предлагани от работниците и служителите.
Изменение 35
Предложение за решение
Приложение – насока 7 – параграф 2
При планирането и провеждането на съответните реформи и политики държавите членки следва активно да работят с националните парламенти и социалните партньори в съответствие с националните практики, като същевременно спомагат за подобряване провеждането и ефективността на социалния диалог на национално равнище.
 При планирането и провеждането на съответните реформи и политики държавите членки следва активно да работят с националните парламенти, социалните партньори, организациите на гражданското общество, регионалните и местните органи в съответствие с принципа за партньорство и националните практики, като същевременно спомагат за подобряване провеждането и ефективността на социалния диалог на национално равнище, особено в държавите, където обезценяването на трудовите възнаграждения представлява сериозен проблем, предизвикан от неотдавнашното дерегулиране на пазарите на труда и слабостта на колективното договаряне.
Изменение 36
Предложение за решение
Приложение – насока 7 – параграф 3
Държавите членки следва да засилят активните политики на пазара на труда, като повишат тяхната целенасоченост, информационно покритие, обхват и взаимодействие с пасивни мерки. Тези политики следва да бъдат насочени към подобряване на съответствието между търсенето и предлагането, както и на устойчивите преходи на пазара на труда, като публичните служби по заетостта следва да предоставят персонализирана подкрепа и прилагат механизми за измерване на ефективността. Държавите членки следва също така да осигурят такива системи за социална закрила, които активизират и предоставят възможности за труд на тези, които могат да участват на пазара на труда, и защита на тези, които са (временно) изключени от него и/или не са в състояние да участват на него, както и системи, които подготвят гражданите за потенциалните рискове. Чрез инвестиране в човешкия капитал. държавите членки следва да насърчават приобщаващи и отворени за всички пазари на труда, както и въвеждането на ефективни антидискриминационни мерки.
 Държавите членки следва да осигурят основни стандарти за качеството на активните политики на пазара на труда, като подобрят тяхната целенасоченост, информационно покритие, обхват и взаимодействие с подкрепящи мерки, като например социално осигуряване. Тези политики следва да бъдат насочени към подобряване на достъпа до пазара на труда, като засилват колективното договаряне и социалния диалог и подкрепят устойчивите преходи на пазара на труда, като висококвалифицираните публични служби по заетостта следва да предоставят персонализирана подкрепа и прилагат механизми за измерване на ефективността. Държавите членки следва също така да осигурят такива системи за социална закрила, които активизират и предоставят възможности за труд на тези, които могат да участват на пазара на труда, и защита на тези, които са (временно) изключени от него и/или не са в състояние да участват на него, както и системи, които подготвят гражданите за потенциалните рискове и променящите се икономически и социални условия. Държавите членки следва да въведат, като една от възможните мерки за намаляване на бедността и в съответствие с националните практики, минимален доход, пропорционален на конкретното социално-икономическо положение. Чрез инвестиране в човешкия капитал. държавите членки следва да насърчават приобщаващи и отворени за всички пазари на труда, както и въвеждането на ефективни антидискриминационни мерки.
Изменение 37
Предложение за решение
Приложение – насока 7 – параграф 4
Следва да се осигури мобилност на работещите с цел използване на пълния потенциал на европейския пазар на труда, включително чрез подпомагане прехвърлянето на пенсионните права и признаването на професионалните квалификации. Държавите членки следва едновременно с това да не допускат нарушаване на съществуващите норми.
 Следва да се осигури мобилност на работещите като основно право и въпрос на свободен избор с цел използване на пълния потенциал на европейския пазар на труда, включително чрез подпомагане прехвърлянето на пенсионните права и социалноосигурителните права, както и ефективното признаване на професионалните квалификации и умения и премахването на бюрокрацията и другите съществуващи пречки. Държавите членки следва едновременно с това да се справят с езиковите бариери, подобрявайки системите за обучение в тази област. Държавите членки следва да използват мрежата EURES, за да насърчават мобилността на работещите. Следва да се насърчават инвестициите в региони, изпитващи отлив на работна сила, за да се намали изтичането на мозъци и да се насърчават мобилните работници да се върнат.
Изменение 38
Предложение за решение
Приложение – насока 7 а (нова) – заглавие
Подобряване на качеството и резултатността на системите за образование и обучение на всички равнища
Изменение 39
Предложение за решение
Приложение – насока 7 а (нова)
Държавите членки следва да превърнат в приоритет достъпа до висококачествени образование и грижи в ранна детска възраст на разумни цени, тъй като и двете са важни мерки за подкрепа на участниците на пазара на труда и допринасят за повишаване на общото равнище на заетост, като същевременно подпомагат лицата в изпълнението на техните отговорности. Държавите членки следва да въведат всеобхватни политики и инвестиции, необходими за подобряване на подкрепата за семействата и родителите, както и мерки, които помагат на родителите да съвместяват работата и семейния живот, като принос за предотвратяване на преждевременното напускане на училище и увеличаване на шансовете на младите хора на пазара на труда.
Изменение 40
Предложение за решение
Приложение – насока 8 – заглавие
Осигуряване на справедливост, борба с бедността и насърчаване на равните възможности
 Социална справедливост, борба с бедността и насърчаване на равните възможности
Изменение 41
Предложение за решение
Приложение – насока 8 – параграф 1
Държавите членки следва да модернизират системите си за социална закрила, за да се осигурят ефективна, ефикасна и подходяща защита на всички житейски етапи, като се осигури справедливост и преодоляване на неравнопоставеността. Съществува необходимост от опростени и по-целенасочени социални политики, допълнени от достъпни и качествени грижи за децата и образование, обучение и помощ за работа, подпомагане на жилищното настаняване и достъпни здравни грижи, достъп до основни услуги като банкова сметка и интернет, както и действия за предотвратяване на преждевременното напускане на училище и борба със социалното изключване.
 Държавите членки, в сътрудничество с местните и регионалните органи, следва да подобрят системите си за социална закрила, като осигурят основни стандарти, за да се предоставя ефективна, ефикасна и устойчива защита на всички житейски етапи, като се осигури достоен живот, достъп до социална закрила, пълно зачитане на социалните права, справедливост и преодоляване на неравнопоставеността, както и като се осигури активно приобщаване с цел премахване на бедността, по-специално на изключените от пазара на труда и на по-уязвимите групи. Съществува необходимост от опростени, по-целенасочени и по-амбициозни социални политики, включващи достъпни и качествени грижи за децата и образование, ефективно обучение и помощ за работа, подпомагане на жилищното настаняване и достъпни за всички и висококачествени здравни грижи, достъп до основни услуги като банкови сметки и интернет, както и действия за предотвратяване на преждевременното напускане на училище и борба с крайната бедност, социалното изключване и като цяло с всички форми на бедност. Детската бедност, по-специално, трябва да бъде решително преодоляна.
Изменение 42
Предложение за решение
Приложение – насока 8 – параграф 2
За тази цел следва допълнително да се използват разнообразни инструменти, включително съобразени с индивидуалните нужди услуги за активизиране и предоставяне на възможности за труд, както и за подкрепа на доходите. Системите за социална закрила следва да бъдат разработени така, че да се улесни въвличането на всички съответни лица, да се подкрепят инвестициите в човешки капитал и да се подпомогне предотвратяването, ограничаването и защитата срещу бедността.
 За тази цел следва допълнително да се използват разнообразни инструменти, включително съобразени с индивидуалните нужди услуги за активизиране и предоставяне на възможности за труд, както и за подкрепа на доходите. За целта всяка държава членка трябва сама да определи равнищата на минималния доход в съответствие с националните практики и при отчитане на конкретното икономическо и социално положение на съответната държава членка. Системите за социална закрила следва да бъдат разработени така, че да се улесни достъпът и включването на всички лица по недискриминационен начин, да се подкрепят инвестициите в човешки капитал и да се подпомогне предотвратяването, ограничаването и защитата срещу бедността и социалното изключване, както и срещу други рискове като загуба на здравето или на работното място. Специално внимание следва да се обърне на децата, които са в състояние на бедност поради трайната безработица на родителите.
Изменение 43
Предложение за решение
Приложение – насока 8 – параграф 3
Мерки като обвързването на задължителната пенсионна възраст с продължителността на живота, увеличаването на реалната пенсионна възраст и развитието на допълнителни начини за пенсионни доходи следва да бъдат част от реформите в пенсионните системи така, че да се осигури тяхната устойчивост и адекватност по отношение на мъжете и жените на фона на по-високата продължителност на живот и демографските промени.
 Пенсионните системи следва да бъдат структурирани по такъв начин, че тяхната устойчивост и адекватност по отношение на мъжете и жените да бъде гарантирана посредством укрепването пенсионни схеми, насочени към достоен пенсионен доход, който да е поне над прага на бедност. Пенсионните системи следва да предоставят консолидация, по-нататъшно развитие и усъвършенстване на трите стълба на пенсионните спестовни системи. Обвързване на пенсионната възраст с очакваната продължителност на живота не е единственият инструмент за справяне с предизвикателството относно застаряването. Реформите на пенсионните системи следва също така, наред с другото, да отразяват тенденциите на пазара на труда, раждаемостта, здравето и демографската ситуация, финансовото положение, условията на труд и коефициента на икономическа зависимост. Най-добрият начин за справяне с предизвикателството относно застаряването е да се повиши общото равнище на заетост, при основаване, наред с другото, на социални инвестиции в активния живот на възрастните хора.
Изменение 44
Предложение за решение
Приложение – насока 8 – параграф 4
Държавите членки следва да подобрят достъпността, ефикасността и ефективността на системите на здравеопазване и дългосрочни грижи, без с това да се засяга фискалната устойчивост.
 Държавите членки следва да подобрят качеството, приемливостта на цените, достъпността, ефикасността и ефективността на системите на здравеопазване и дългосрочни грижи и социалните услуги, както и да осигурят достойни условия на труд в свързаните сектори, без с това да се засяга финансовата устойчивост на тези системи, като се подобри солидарното финансиране.
Изменение 45
Предложение за решение
Приложение – насока 8 – параграф 4 а (нов)
Държавите членки следва да използват пълноценно предоставяната подкрепа от Европейския социален фонд и другите фондове на Съюза с цел борба с бедността, социалното изключване и дискриминацията, подобряване на достъпността за хората с увреждания, насърчаване на равенството между жените и мъжете и подобряване на публичната администрация.
Изменение 46
Предложение за решение
Приложение – насока 8 – параграф 4 б (нов)
Водещите цели на „Европа 2020“, въз основа на които държавите членки определят националните си цели, като отчитат относителните си изходни позиции и националните особености, се изразяват в увеличаване на равнището на заетост за жените и мъжете на възраст между 20 и 64 години до 75% до 2020 г.; намаляване на дела на преждевременно напускащите училище под 10%; увеличаване най-малко на 40% на дела на завършилите висше или еквивалентно на него образование от хората на възраст между 30 и 34 години; както и насърчаване на социалното приобщаване, по-специално чрез намаляване на бедността, със стремеж за преодоляване на риска от бедност и социално изключване за най-малко 20 милиона души1а.
__________________
1a Населението се определя като броя на лицата, застрашени от бедност или изключване, въз основа на следните три показателя (риск от бедност; материални лишения; безработни домакинства), като държавите членки могат свободно да определят националните си цели въз основа на най-подходящите показатели, съобразени с техните национални особености и приоритети.

Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: заявление EGF/2015/001 FI/Broadcom
PDF 508kWORD 85k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2015 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията съгласно точка 13 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (заявление EGF/2015/001 FI/Broadcom, подадено от Финландия) (COM(2015)0232 – C8-0135/2015 – 2015/2125(BUD))
P8_TA(2015)0262A8-0210/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2015)0232 – C8‑0135/2015),

—  като взе предвид Регламент (EС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006(1) (Регламент за ЕФПГ),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(2), и по-специално член 12 от него,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3) (МИС от 2 декември 2013 г.), и по-специално точка 13 от него,

—  като взе предвид тристранната процедура, предвидена в точка 13 от МИС от 2 декември 2013 г.,

—  като взе предвид писмото на комисията по заетост и социални въпроси,

—  като взе предвид писмото на комисията по регионално развитие,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8‑0210/2015),

А.  като има предвид, че Съюзът създаде законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни промени в моделите на световната търговия или от световната финансова и икономическа криза, и за да ги подпомогне при повторната им интеграция на пазара на труда;

Б.  като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за съкратените работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най-ефикасен начин в съответствие със съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приета по време на заседанието по съгласуване на 17 юли 2008 г., и при надлежно спазване на МИС от 2 декември 2013 г. по отношение на вземането на решения за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ);

В.  като има предвид, че приемането на Регламента за ЕФПГ отразява постигнатото между Парламента и Съвета споразумение за повторно въвеждане на критерия за мобилизиране на ЕФПГ във връзка с кризата, за увеличаване на финансовото участие на Съюза до 60% от общия размер на очакваните разходи за предложените мерки и за повишаване на ефективността при обработката от страна на Комисията на заявления за мобилизиране на ЕФПГ, както и от страна на Парламента и Съвета чрез съкращаване на времето за оценка и одобрение, за разширяване на обхвата на допустимите действия и бенефициенти чрез включване на самостоятелно заетите лица и младите хора, както и за финансиране на стимули за създаване на собствен бизнес;

Г.  като има предвид, че Финландия подаде заявление EGF/2015/001 FI/Broadcom за финансово участие от страна на ЕФПГ вследствие на 568 съкращения в „Broadcom Communications Finland“, осъществяващо дейност в икономическия сектор, класифициран в разделение 46 по NACE Rev. 2 („Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети“)(4), и при двама негови доставчици или производители надолу по веригата;

Д.  като има предвид, че заявлението отговаря на критериите за допустимост, установени от Регламента за ЕФПГ;

1.  Изразява съгласие с Комисията, че условията по член 4, параграф 1, буква а) от Регламента за ЕФПГ са изпълнени и че следователно Финландия има право на финансово подпомагане в размер на 1 365 000 EUR съгласно този регламент;

2.  Отбелязва, че финландските органи са внесли заявлението за финансово участие от ЕФПГ на 30 януари 2015 г. и че оценката му е била представена от Комисията на 2 юни 2015 г.; приветства бързото извършване на оценка за по-малко от пет месеца;

3.  Припомня, че през първите години на 21-ви век броят на служителите във финландските дъщерни дружества на всички континенти се увеличи, докато след 2004 г. Азия се открои като най-големият работодател в електронната и електротехническата промишленост, а броят на персонала в Европа започна да намалява; счита, че съкращенията в „Broadcom“ отчасти са свързани с тенденцията, която засяга цялата финландска електронна промишленост и достигна своя връх с обявяването от „Нокия“ на мащабни съкращения през 2011 г.; при все това заключава, че тези събития са свързани в значителна степен с големите структурни промени в моделите на световната търговия вследствие на глобализацията;

4.  Отбелязва, че съкращенията ще влошат допълнително положението с безработицата, по-специално в региона на Северна Остроботния (част от региона FI1A на ниво NUTS 2(5)), където са извършени 424 от 568‑те съкращения; отбелязва, че в този регион равнището на безработицата непрекъснато е с няколко процентни пункта по-високо от средното за страната; отбелязва, че докато през август 2014 г. процентът на безработицата в национален мащаб е 12,2%, в Северна Остроботния той е бил 14,1%, а в най-засегнатия град, Улу, 16,1%, като същият регион е бил силно засегнат от мащабните съкращения в „Нокия“ от 2011 г. насам;

5.  Счита, че проучванията на предприятията и посещенията в тях са действия, които могат да бъдат от полза не само за съкратените работници, обхванати от заявлението, но могат също така да допринесат за натрупване на знания относно въпроси, свързани със заетостта в рамките на този сектор за съкращения в бъдеще; отбелязва, че тези специфични действия вече представляват продължение на подобна мярка, изпълнена в хода на по-ранно заявление за отпускане на средства по ЕФПГ във Финландия (EGF/2013/001 FI/Nokia);

6.  Отбелязва, че към днешна дата секторът „Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети“ е бил предмет на друго заявление за отпускане на средства по ЕФПГ (EGF/2010/012 NL/Noord Holland ICT), което също се основаваше на критерия за глобализацията;

7.  Отбелязва със задоволство, че за да предоставят бързо помощ на работниците, финландските органи са решили да започнат прилагането на персонализираните мерки за засегнатите работници на 11 август 2014 г., много преди решението и дори преди подаването на заявлението за предоставяне на подкрепа от ЕФПГ за предложения съгласуван пакет;

8.  Отбелязва, че Финландия планира три вида мерки за съкратените работници, обхванати от заявлението: i) подпомагане за преминаване на нова работа, ii) подпомагане за започване на собствена стопанска дейност и iii) осигуряване на обучение или образование;

9.  Отбелязва, че органите планират да използват 17,46% от всички разходи за помощи и стимули под формата на субсидии за изплащане на възнаграждения (като част от заплатата за всяко трудово правоотношение, установено за даден работник от целевата група) и пътни и квартирни надбавки и надбавки за разходи по преместване, които възлизат на половината от максималната сума от 35% от всички разходи за подобни мерки;

10.  Приветства процедурите, които финландските органи са следвали за провеждане на консултации с бенефициентите от целевата група или с техни представители, или със социалните партньори, както и с местните и регионалните органи;

11.  Припомня, че е важно да се подобри пригодността за заетост на всички работници посредством адаптирано обучение и признаване на уменията и компетенциите, придобити по време на професионалната им кариера; очаква предлаганото в съгласувания пакет обучение да бъде съобразено не само с потребностите на съкратените работници, но и с актуалната стопанска среда;

12.  Припомня, че в съответствие с член 7 от Регламента за ЕФПГ при изготвянето на съгласувания пакет от персонализирани услуги следва да се вземат предвид бъдещите перспективи за пазара на труда и необходимите умения и че той следва да бъде съвместим с прехода към устойчива икономика, която използва ефикасно ресурсите;

13.  Приветства взаимното допълване на предложените интервенции по линия на ЕФПГ с други действия, финансирани от национални фондове или от фондове на Съюза;

14.  Отбелязва, че предоставената информация относно съгласувания пакет от персонализирани услуги, които ще се финансират от ЕФПГ, съдържа сведения относно взаимното допълване с действията, финансирани от структурните фондове; подчертава, че финландските органи потвърдиха, че за отговарящите на условията за допустимост действия не получават помощ от други финансови инструменти на Съюза; отново призовава Комисията да представи сравнителна оценка на тези данни в своите годишни доклади, за да се осигури пълно спазване на действащата нормативна уредба и да се гарантира, че не може да възникне дублиране на финансираните от Съюза услуги;

15.  Оценява подобрената процедура, въведена от Комисията вследствие на искането на Парламента за по-бързо отпускане на безвъзмездни средства; отбелязва времевия натиск, който новите срокове предполагат, и потенциалното им въздействие върху ефективността на проучването на случаите;

16.  Одобрява решението, приложено към настоящата резолюция;

17.  Възлага на своя председател да подпише решението заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

18.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, съответно на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (заявление от Финландия — EGF/2015/001 FI/Broadcom)

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение (ЕС)/2015/1477.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 855.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(3) OВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(4) Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области (ОВ L 393, 30.12.2006 г., стр. 1).
(5) Регламент (ЕС) № 1046/2012 на Комисията от 8 ноември 2012 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) по отношение на предоставянето на динамичните редове според новото регионално деление (ОВ L 310, 9.11.2012 г., стр. 34).


Бюджет за 2016 г. — Мандат за тристранната среща
PDF 1848kWORD 4891k
Резолюция
Приложение
Приложение
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2015 г. относно мандата за тристранната среща във връзка с проектобюджета за 2016 г. (2015/2074(BUD))
P8_TA(2015)0263A8-0217/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 312 и 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, приет от Комисията на 24 юни 2015 г. (COM(2015)0300),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Eвратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(2),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2015 г. относно общите насоки за изготвянето на бюджета за 2016 г., раздел III — Комисия(4),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 17 февруари 2015 г. относно насоките за бюджета за 2016 г.,

—  като взе предвид дял II, глава 8 от своя правилник,

—  като взе предвид писмата от комисията по външни работи, комисията по международна търговия, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по конституционни въпроси,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0217/2015),

Проектобюджет за 2016 г.: спазване на поетите задължения и приоритетите за финансиране

1.  Припомня, че в своята резолюция от 11 март 2015 г., спомената по-горе, Парламентът постави създаването на достойни и качествени работни места и развитието на предприятията и предприемачеството за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в целия Съюз, наред с вътрешната и външната солидарност в рамките на една сигурна Европа, в центъра на своите приоритети за бюджета за 2016 г.; отново подчертава ангажираността на Парламента за спазването на правните и политическите ангажименти и неговия призив към институциите да спазват своите обещания;

2.  Подчертава факта, в този контекст, че многогодишната финансова рамка (МФР) за годините 2014—2020 определя тавани за всички функции, но също така предвижда специфична и възможно най-голяма гъвкавост с цел да позволи на Съюза да изпълни своите правни задължения, както и специалните инструменти да позволят на Съюза да реагира на специфични непредвидени обстоятелства или да финансира ясно определени разходи над таваните;

3.  Приветства факта, че проектът на Комисията на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година укрепва горепосочените приоритети и предлага засилването на подкрепата на ЕС за програми, насочени към инвестиции, знания, работни места и растеж, в частност за емблематична програма за мобилност като „Еразъм+“; счита, че проектобюджетът за 2016 г. е положителна стъпка към подпомагане на държавите членки при преодоляване на структурните предизвикателства, и по-специално загубата на конкурентоспособност; изразява удовлетвореност, че освен надлежно очакваните увеличения в цялата функция 3 (Сигурност и гражданство) и функция 4 (Глобална Европа) Комисията приема предизвикателството да реагира на новите събития, като например кризите в Украйна, Сирия и Средиземноморието, като отговори на потребностите на ЕС и държавите членки в областта на сигурността и миграцията и като демонстрира силна политическа воля в областта на външните действия и бюджетно задължение към държавите на произход и транзитните държави;

4.  Приветства включването на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) в проектобюджета за 2016 г. и в частност мобилизирането на общия марж за поетите задължения с цел покриване на част от разходите, необходими за финансиране на гаранционния фонд на ЕФСИ в размер на 8 милиарда евро, вместо да се разчита само на съкращенията в „Хоризонт 2020“ и Механизма за свързване на Европа (МСЕ); подчертава, че Парламентът имаше за цел във възможно най-голяма степен да сведе до минимум въздействието върху тези две програми и че постигнатото от съзаконодателите споразумение допълнително намали тези съкращения с общо 1 милиард евро, като в частност се запазиха непокътнати фундаменталните изследвания; очаква окончателното споразумение за ЕФСИ да бъде отразено в бюджета за 2016 г. във възможно най-кратки срокове въз основа на писмо за внасяне на корекции;

5.  Припомня обаче, че решението за годишните бюджетни кредити, които трябва да бъдат разрешени за създаването на гаранционния фонд на ЕФСИ, ще бъде взето от бюджетния орган едва в хода на годишната бюджетна процедура; поема ангажимент, в тази рамка, допълнително да компенсира съкращенията, засягащи „Хоризонт“ и МСЕ, които все още продължават да бъдат значителни, за да се предостави възможност на тези програми изцяло да постигнат целите, договорени само преди две години в резултат от преговорите относно съответните им правни основания; също така възнамерява отблизо да следи дали тези съкращения следва да бъдат концентрирани през годините 2016 —2018 съгласно предложението на Комисията или да бъдат допълнително удължени през годините 2019—2020 като средство за свеждане до минимум на въздействието върху тези програми;

6.  Изразява съжаление относно факта, че Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) претърпява номинално съкращение на бюджетните кредити за поети задължения от 2015 за 2016 г.; подчертава много негативния сигнал, който подобно намаляване би изпратило по време, когато потенциалът на МСП като новатори и създатели на работни места е изключително необходим за стимулиране на възстановяването на ЕС, за намаляване на недостига на инвестиции и за даване на принос за просперитета на Съюза в бъдеще; припомня, че насърчаването на предприемачеството, подобряването на конкурентоспособността и достъпа до пазарите на предприятията от Съюза, включително социалните предприятия, както и подобряването на достъпа до финансиране за МСП, които допринасят значително за икономиката и конкурентоспособността на Европа, са приоритети, ясно споделяни от всички институции, които обосновават съсредоточаването в началото на периода на финансиране и укрепването на бюджетните кредити за COSME през последните две години, като се отчитат високите проценти на изпълнение на програмата; по тази причина възнамерява да гарантира, че тази програма се развива положително през 2016 г.;

7.  Отново изразява своята загриженост относно финансирането на инициативата за младежка заетост (ИМЗ) като ключов инструмент за борба с младежката безработица в Съюза, която представлява водещ приоритет за всички лица, вземащи решения в Европа; отбелязва съсредоточаването в началото на периода на финансиране на специално отпуснатите допълнителни средства за ИМЗ през 2014 и 2015 г.; изразява съжаление, че не е внесено предложение за нови поети задължения през 2016 г.; припомня, че МФР предвижда общият марж за поетите задължения да бъде отпуснат над таваните през 2016 г. за цели на политиките, свързани с растежа и заетостта, в частност младежката заетост; следователно припомня, че Регламентът относно Европейския социален фонд предвижда възможност ресурсите за ИМЗ да бъдат преразгледани във възходящ план за годините 2016—2020 в рамките на бюджетната процедура; по тази причина призовава инициативата за младежка заетост да бъде продължена, като се използват всички разпоредби за гъвкавост, съдържащи се в МФР, и възнамерява да гарантира, че в бюджета за 2016 г. са предвидени необходимите суми;

8.  Отбелязва, че благодарение на навременното споразумение за препрограмирането на поетите задължения съгласно споделеното управление в МФР за годините 2014—2020 поради късното приемане на съответните правила и програми Комисията включи в своя проектобюджет за 2016 г. (функции 2 и 3) 4,5 милиарда евро за бюджетни кредити за поети задължения, за които нямаше възможност да бъдат използвани през 2014 г.; припомня, че коригиращ бюджет № 1/2015 вече позволи трансфер на сума в размер на 16,5 милиарда евро от 2014 за 2015 г. във функции 1б, 2 и 3; при все това подчертава, че това са обикновени трансфери от вече договорени бюджетни кредити за 2014 г. и по тази причина, за целите на съпоставянето, следва да бъдат удържани от всяка оценка за развитието на бюджета за 2016 г. спрямо бюджета за 2015 г.; следователно подчертава, че съответните програми в действителност извличат ползи от увеличените бюджетни кредити за поети задължения в проектобюджета за 2016 г.;

9.  Изразява загриженост относно по-бавното от предвиденото започване на нови програми в рамките на МФР за годините 2014—2020 поради късното одобрение на правните основания и на оперативните програми, както и поради недостига на бюджетни кредити за плащания през 2014 г.; поема ангажимент да провери дали изискваните бюджетни кредити за поети задължения и за плащания в действителност ще предоставят възможност тези нови програми да постигнат оптимален ритъм на изпълнение; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат всички необходими мерки, за да компенсират закъсненията при тяхното изпълнение;

10.  Отбелязва, че проектобюджетът на ЕС за 2016 г. възлиза на 153,5 милиарда евро за бюджетни кредити за поети задължения (включително 4,5 милиарда евро, които са препрограмирани от 2014 г.) и 143,5 милиарда евро за бюджетни кредити за плащания; подчертава, че пренебрегвайки ефекта на препрограмирането през 2015 и 2016 г., това съответства на увеличение с +2,4% за поетите задължения и с +1,6% за плащанията спрямо бюджета за 2015 г.; подчертава, че като цяло тези умерени увеличения, следвайки установения от МФР път и отчитайки инфлацията, почти не представляват увеличение в реално изражение, което подчертава значението на ефикасността и ефективността на разходите;

11.  Подчертава, че Комисията оставя маржове в размер на 2,2 милиарда евро за бюджетни кредити за поети задължения (от които 1,2 милиарда евро са във функция 2) и 1,6 милиарда евро за бюджетни кредити за плащания под таваните на МФР; припомня, че наличните маржове за поети задължения и за плащания, както и неизвършените плащания се включват в общите маржове, които ще бъдат използвани през следващите години, когато възникне необходимост; отбелязва, че общият марж за поетите задължения се отпуска за пръв път и че част от него ще бъде използвана за ЕФСИ; приветства по принцип предложението за използване на Инструмента за гъвкавост за ясно определени разходи като част от новите инициативи на ЕС в областта на убежището и миграцията, които не могат да бъдат финансирани в рамките на таваните на функция 3; възнамерява да използва част от оставащите маржове и съответните разпоредби за гъвкавост, предвидени в МФР, за засилване на жизненоважните приоритети;

Плащания: възстановяване на доверието

12.  Припомня, че недостигът на плащания, който в голяма степен се дължи на недостатъчните тавани за плащания и занижаването на бюджета, достигна безпрецедентно високи равнища през 2014 г. и продължава да бъде силен през 2015 г.; изразява опасения, че това ще продължи да излага на опасност правилното изпълнение на новите програми от МФР за годините 2014—2020 и да ощетява бенефициерите, особено местните, регионалните и националните органи, които са изправени пред икономически и социални ограничения; въпреки че подкрепя активното управление на плащанията от страна на Комисията, изразява загриженост относно забавянето на поканите за представяне на предложения, намаляването на предварителното финансиране и просрочените плащания, които могат да окажат вредно въздействие върху постигането на целите за икономическо, социално и териториално сближаване; отново изразява загриженост относно ad hoc съкращенията на плащанията, въведени от Съвета в неговото четене на годишните бюджети, включително в програмите за конкурентоспособност за растеж и работни места по функция 1а; призовава Комисията да изготви доклад относно въздействието върху бенефициерите, на които са били забавени плащанията от Съюза през периода 2013—2015  г., както и относно въздействието върху изпълнението на програмите най-късно до 31 март 2016 г.;

13.  Приветства факта, че проектобюджетът на ЕС отразява съвместното изявление относно плана за плащанията за 2015—2016 г., договорен между Парламента, Съвета и Комисията вследствие на общата диагноза и общия ангажимент, поет от трите институции, за намаляване на това забавяне; припомня, че съгласно член 310 от ДФЕС приходите и разходите в бюджета на ЕС трябва да бъдат балансирани; отбелязва, че според прогнозите на Комисията изисканите в проектобюджета бюджетни кредити за плащания биха намалили натрупването на неплатени сметки до устойчиво равнище в размер приблизително на 2 милиарда евро; следователно поема ангажимент изцяло да подкрепи предложението на Комисията и очаква Съвета да спази своите задължения във връзка с това;

14.  Подчертава, че Парламентът, Съветът и Комисията са поели задължението да избягват бъдещото натрупване на неустойчиви забавяния на неизпълнени искания за плащания в края на годината, като същевременно напълно спазват и прилагат споразуменията, постигнати като част от многогодишната финансова рамка и годишните бюджетни процедури; в това отношение отново заявява необходимостта от внимателно и активно наблюдение на развитието на това забавяне; отново изразява загриженост, че особеностите на разплащателните цикли оказват допълнителен натиск върху равнището на бюджетните кредити за плащания, особено в края на МФР; припомня на Комисията нейното задължение, в съвместното изявление относно плана за плащанията, да разработи своите инструменти за средносрочно и дългосрочно прогнозиране и да установи система за ранно предупреждение с цел да представи тези първи прогнози за плащанията през юли, така че бюджетният орган да може да взема надлежно информирани решения в бъдеще;

15.  Приветства факта, че балансът в рамките на общите бюджетни кредити за плащания най-накрая се измества значително от приключването на предходните програми за периода 2007—2013 г. към изпълнението на новите програми за периода 2014—2020 г.; при все това подчертава, че равнището на плащанията в проектобюджета за 2016 г., особено за функция 1б, е ниско в сравнение с равнището на поетите задължения, което води до риск от подобно забавяне на неизпълнени плащания в края на текущата МФР; по тази причина поставя под въпрос в каква степен това е в съответствие с дългосрочната перспектива на плана за плащанията;

Подфункция 1а — Конкурентоспособност за растеж и работни места

16.  Отбелязва, че в сравнение с 2015 г. предложението на Комисията за 2016 г. съответства на увеличаване на поетите задължения по подфункция 1а с +6,1% до 18,6 милиарда евро; посочва, че увеличението на поетите задължения се дължи в голяма степен на интегрирането на ЕФСИ, на увеличенията за „Еразъм+“ и Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и в по-малка степен на увеличенията за „Митници, „Фискалис“ и борба с измамите“ и „Трудова заетост и социални иновации“; ще обърне особено внимание на намаляването на неравенствата между професионалните практики и висшето образование в Европа, особено чрез гарантиране на равен достъп до мобилност;

17.  При все това изразява съжаление относно съкращенията на бюджетните кредити за големи инфраструктурни проекти, „Хоризонт 2020“ и COSME, както и относно по-бавния напредък по МСЕ — транспорт вследствие на преразпределението за ЕФСИ; припомня, че първоначалното предложение на Комисията относно ЕФСИ щеше да доведе до съкращение на сума в размер на 170 милиона евро за „Хоризонт 2020“ през 2016 г. спрямо 2015 г., като по този начин би изпратило противоречив сигнал за програма, която е широко призната като водещ приоритет съгласно текущата МФР; изразява съжаление относно верижния ефект върху финансирането на научни изследвания, включително в областта на енергетиката, МСП, климата и околната среда, социалните науки и науката в обществото; поема ангажимент да се стреми към допълнително компенсиране за предложените намаления за тези програми чрез увеличения в хода на бюджетната процедура посредством използването на маржа от 200 милиона евро, който все още е на разположение под тавана за функция 1а; подчертава, че финансирането за инвестиции, научни изследвания, развитие и иновации следва да бъде съсредоточено в области, в които може да бъде постигната най-голяма добавена стойност, като подобряване на енергийната ефективност, ИКТ, безвъзмездни средства за фундаментални изследвания, технологии с ниски нива на въглеродни емисии и технологии за енергия от възобновяеми източници;

18.  Отново заявява своята подкрепа за програмата ITER и се ангажира да гарантира подходящо финансиране; при все това изразява загриженост, че представянето на преразгледан график и финансово планиране за ITER, предвидено за ноември 2015 г., няма да позволи на бюджетния орган да отчете новата информация в годишната бюджетна процедура за 2016 г.; освен това настоятелно призовава ITER и неговото съвместно предприятие за Европейския съюз — термоядрен синтез за енергия, незабавно да представят изисканите доклади относно освобождаването им от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2013 г. и да предприемат последващи действия във връзка със съответните препоръки на Парламента;

19.  Подчертава, че занижаването на бюджета през предходни години за бюджетните кредити за плащания увеличи разликите между поетите задължения и плащанията в няколко програми по функция 1а, като по този начин допринася за рязкото увеличаване на неизпълнените поети задължения в сравнение с другите функции; изразява загриженост, че Комисията трябваше да намали размера на предварителното финансиране и, което буди по-голямо безпокойство, да забави новите покани за представяне на предложения и подписването на договори; отбелязва например, че по програмата „Хоризонт 2020“ според оценки на Комисията при нормален сценарий на изпълнение без ограничения за бюджетните кредити за плащания, до края на 2014 г., ще бъдат разходвани около 1 милиард евро повече; въпреки че приветства усилията на Комисията да упражнява контрол върху положението с плащанията, отново заявява, че при никакви обстоятелства няма да толерира забавянето на изпълнението на програмите за периода 2014—2020 г., което се разглежда като начин за справяне с недостига на плащания;

20.  Следователно приветства увеличаването на бюджетните кредити за плащания с +11,4% до 17,5 милиарда евро в сравнение с 2015 г. и увеличаването на коефициента плащания/поети задължения за 2016 г.; отбелязва по-специално, че за няколко програми („Коперник“, „Еразъм+“, „Хоризонт 2020“, МСЕ—Транспорт, ядрена безопасност и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения) бюджетните кредити за плащания надвишават равнището на бюджетните кредити за поети задължения;

Подфункция 1б — Икономическо, социално и териториално сближаване

21.  Отбелязва предложената сума в размер на 50,8 милиарда евро за бюджетни кредити за поети задължения (+3,2% спрямо 2015 г., като въздействието на препрограмирането е неутрализирано) и 49,1 милиарда евро за бюджетни кредити за плащания (–4%) за подфункция 1б, която оставя малък марж от 15,3 милиона евро под тавана за поетите задължения; припомня, че политиката на сближаване представлява основната инвестиционна политика на ЕС, насочена към намаляване на различията между европейските региони чрез укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване; подчертава, че инструменти като ЕСФ, ЕФРР, Кохезионния фонд или инициативата за младежка заетост способстват за насърчаването на сближаването, намаляването на разликите в развитието и оказването на подкрепа за създаването на качествени и устойчиви работни места; подчертава ключовата роля на политиката на сближаване на ЕС за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

22.  Подчертава факта, че 44% от предложените бюджетни кредити за плащания за 2016 г. обхващат неизпълнени искания за плащания за предходни програмни периоди, като по този начин остават само 26,8 милиарда евро под формата на плащания за започването на новите програми за сближаване за периода 2014—2020 г.; по тази причина счита, че предложените бюджетни кредити за плащания представляват абсолютният минимум, необходим по тази подфункция;

23.  Припомня, че сума в размер на 21,6 милиарда евро е необходима за бюджета за 2016 г. с цел да се намали равнището на неизпълнените искания за плащания за програмите за сближаване за периода 2007—2013 г. от 24,7 милиарда евро в края на 2014 г. и 20 милиарда евро в края на 2015 г. до около 2 милиарда евро до края на 2016 г., както е описано в оценката на Комисията, приложена към съвместното изявление относно плана за плащанията за 2015—2016 г.; настоятелно призовава да се избягва подобно противоестествено натрупване на неплатени сметки в бъдеще, за да не се излага на опасност доверието в ЕС;

24.  Подчертава, в допълнение към своя призив за продължаване на инициативата за младежка заетост, че ефикасно и ефективно ускоряване на нейното изпълнение в държавите членки е от решаващо значение; насърчава държавите членки и Комисията да предприемат всички необходими мерки за приоритетно привеждане в изпълнение на националните схеми за гаранция за младежта, като по целесъобразност отчитат препоръките на Европейската сметна палата, изложени в нейния специален доклад № 3/2015; отново заявява, че неотдавна одобреното увеличаване на дела на предварителното финансиране до 30%, което силно се подкрепя от Парламента, зависи от бързото представяне на исканията за междинни плащания от държавите членки в срок от една година, което следва да се осъществи през 2016 г.; настоява увеличаването на предварителното финансиране за ИМЗ да не оказва отрицателно въздействие върху изпълнението на други компоненти на ЕСФ;

Функция 2 — Устойчив растеж: природни ресурси

25.  Отбелязва предложената сума в размер на 63,1 милиарда евро за бюджетни кредити за поети задължения (–0,1% спрямо 2015 г., като въздействието на препрограмирането е неутрализирано) и 55,9 милиарда евро за бюджетни кредити за плащания (–0,2%) за функция 2, която оставя марж от 1,2 милиарда под тавана за поетите задължения и марж от 1,1 милиарда под подтавана за Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ); посочва, че механизмът за финансова дисциплина се прилага само с цел установяване на резерва за кризи в сектора на селското стопанство; очаква писмото на Комисията за внасяне на корекции, което вероятно ще бъде оповестено през октомври 2015 г. и което следва да се основава на актуализирана информация относно финансирането на ЕФГЗ; подчертава, че трансферите между двата стълба на ОСП водят до общо увеличение на сумата, налична за развитието на селските райони;

26.  Подчертава, че проектобюджетът за 2016 г. показва намаление на нуждите за интервенции на селскостопанските пазари спрямо бюджета за 2015 г. основно поради въздействието през 2015 г. на спешните мерки, свързани с руското ембарго на вноса на някои земеделски продукти от ЕС; отбелязва, че според Комисията не са необходими допълнителни мерки в рамките на бюджета за 2016 г.; подчертава целите за повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на европейското селско стопанство и изисква да се предоставят ресурси за постигането на тези цели;

27.  Подчертава факта, че реформираната обща политика в областта на рибарството предвижда амбициозна правна рамка, посредством която да се посрещнат предизвикателствата, свързани с отговорното рибарство, включително чрез събирането на данни, и изразява задоволство, че Европейският фонд за морско дело и рибарство се е възползвал от трансфер на неусвоени през 2014 г. бюджетни кредити към 2015 г., като се има предвид, че след като въздействието на препрограмирането е неутрализирано, бюджетните кредити за поети задължения за този фонд продължават да бележат напредък през 2016 г.; отбелязва при все това, че при плащанията постепенното приключване на предходната програма само частично се компенсира от възприемането на новата програма, което води до по-ниски бюджетни кредити през 2016 г.;

28.  Приветства увеличението на бюджетните кредити, предвидени за програмата LIFE за околната среда и изменението на климата, както за поетите задължения, така и за плащанията; приветства първите стъпки за придаването на екологосъобразен характер на бюджета на ЕС и посочва необходимостта от допълнително ускоряване на неговия темп;

Функция 3 — Сигурност и гражданство

29.  Приветства факта, че проектобюджетът за 2016 г. увеличава своята подкрепа за всички програми по функция 3, като достига 2,5 милиарда евро за бюджетни кредити за поети задължения (+12,6% спрямо бюджета за 2015 г., като въздействието на препрограмирането е неутрализирано) и 2,3 милиарда евро за бюджетни кредити за плащания (+9,7%); посочва, че това не оставя никакъв марж за допълнителни увеличения или за пилотни проекти и подготвителни действия по функция 3; счита, че в контекста на настоящото геополитическо положение, особено поради нарастващия натиск на миграционните потоци, равнището на таваните, определено за това, което до момента представлява най-малката функция в МФР, може да се окаже неактуално и следва да бъде разгледано в контекста на преразглеждането на МФР след изборите;

30.  Приветства европейската програма за миграцията на Комисията и отново заявява своята подкрепа за укрепването на средствата на ЕС и развитието на култура на справедливо разпределяне на тежестта и солидарност в областта на предоставянето на убежище, миграцията и управлението на външните граници; поради това приветства увеличенията на бюджетните кредити за поети задължения за фонд „Вътрешна сигурност“ и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, включващи разработването на обща европейска система за убежище; приветства предложението на Комисията за мобилизиране на Инструмента за гъвкавост със 124 милиона евро с цел да се реагира на настоящите миграционни тенденции в Средиземноморието; пита се дали предложеното финансиране ще бъде достатъчно; подчертава необходимостта от строг контрол по отношение на предназначението на тези средства;

31.  Подчертава, че предвид големия брой пристигащи лица на южните брегове на Съюза и нарастващата роля на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището при управлението на процеса за предоставяне на убежище, предложението за увеличаване на персонала на службата само с шестима служители е очевидно недостатъчно; поради това отправя искане за подходящо равнище на численост на персонала и подходящ бюджет на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за 2016 г., за да може тази агенция да изпълнява ефективно своите задачи и дейности;

32.  Счита, че отражението върху бюджета и допълнителните задачи на мерките, представени като част от програмата на ЕС за миграцията и програмата на ЕС за сигурността по отношение на Европол, следва да бъдат подробно оценени от Комисията, за да може бюджетният орган правилно да коригира бюджетните потребности и потребностите от персонал на агенцията; подчертава ролята на Европол за оказване на трансгранична подкрепа за държавите членки и за обмен на информация; подчертава необходимостта да се гарантира подходящ бюджет и подходящо равнище на численост на персонала за агенцията за 2016 г., за да може тя да изпълнява ефективно своите задачи и дейности;

33.  Счита, че персоналът в съответните агенции не следва да бъде подлаган на съкращения или преназначавания и че агенциите трябва да извършат подходящо разпределение на своя персонал с цел да изпълнят нарастващите си отговорности;

34.  Припомня също така силната и постоянна подкрепа на Парламента за адекватното финансиране за програмите в областта на културата и медиите; поради това приветства увеличението на средствата за програмата „Творческа Европа“, включително мултимедийни действия, спрямо бюджета за 2015 г., като същевременно изразява резерви относно административното разделяне между нейните направления „Култура“ и „МЕДИА“; подкрепя също така предложеното увеличение на средствата за „Европа за гражданите“, тъй като тази програма е от съществено значение за участието на гражданите в демократичния процес в Европа; счита, че Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) е основен инструмент за демокрацията на участието в ЕС и призовава за подобряване на нейната видимост и достъпност; подчертава положителната роля на паневропейските мрежи, изградени от местни и национални медии, като например „ЕвранетПлюс“;

35.  Подчертава, че безопасността на храните и фуражите, здравето и защитата на потребителите са области от основно значение за гражданите на ЕС; по тази причина високо оценява увеличенията на бюджетните кредити за поети задължения за програмите „Храни и фуражи“, „Здравеопазване“ и „Потребители“ спрямо бюджета за 2015 г.;

Функция 4 — Глобална Европа

36.  Приветства общото увеличаване на финансирането за функция 4, достигащо 8,9 милиарда евро за бюджетни кредити за поети задължения (+5,6% спрямо бюджета за 2015 г.), като същевременно оставя марж от 261,3 милиона евро под тавана; отбелязва, че това показва висока степен на солидарност с трети държави; счита, че бюджетът на ЕС способства за оказването на помощ на нуждаещите се и за насърчаването на основните европейски ценности; изразява удовлетворение, че икономическите и социалните трудности, срещани от ЕС през последните години, не отклониха вниманието, насочвано към останалата част от света; при все това счита, че най-вероятно ще бъдат необходими допълнителни увеличения за някои приоритетни области, като например Европейския инструмент за съседство, включително помощ за мирния процес в Близкия изток, Палестина и Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) поради продължаващата хуманитарна и политическа криза в зоната на съседство и извън нея;

37.  Приветства увеличението на бюджетните кредити за плащания, поискано от Комисията за всички програми по функция 4 (+28,5% до 9,5 милиарда евро), при което плащанията надвишават поетите задължения, по-специално в областта на развитието, хуманитарната помощ и помощта от ЕС за Палестина и за UNRWA; счита, че тези увеличения са напълно оправдани от необходимостта от отстраняване на последиците от драматичния недостиг на плащания, възникнал в тази функция през 2014 и 2015 г., което накара Комисията да намали предварителното финансиране и да отложи правните задължения; припомня, че сумата от 1,7 милиона евро за лихви за просрочени плащания е трябвало да бъде изплатена през 2015 г. по функция 4; очаква разликата между поетите задължения и плащанията постепенно да бъде намалена и натрупването на неплатени сметки да бъде възстановено до нормално равнище; подчертава, че подобно действие е необходимо за финансовата устойчивост на уязвимите бенефициенти и с цел ЕС да действа като надежден партньор по отношение на международните организации;

38.  Счита, че инструментите за външно финансиране предоставят средства за преодоляване, по многостранен начин и наред със съответните им цели, на първопричините за тези предизвикателства, свързани с вътрешната сигурност и миграцията, които са в основата на бюджета за следващата година, със специален акцент върху южните и източните граници на Съюза и като цяло върху засегнатите от конфликти райони; изтъква, в частност, Инструмента за сътрудничество за развитие и Европейския инструмент за съседство, но също така и политиките, във връзка с които има по-умерени увеличения, като например хуманитарната помощ, Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, общата външна политика и политика на сигурност и Европейския инструмент за демокрация и права на човека; призовава Комисията ясно да определи области, които могат да помогнат за справяне с тези важни предизвикателства и в които потенциалните увеличения могат ефективно да бъдат усвоени; в това отношение припомня важността на предоставянето на помощ за намаляването и в крайна сметка премахването на бедността, както и на необходимостта правата на човека, равенството между половете, социалното сближаване и борбата с неравенствата да бъдат поддържани в основата на дейностите на ЕС, свързани с външната помощ;

39.  Подчертава осезаемото увеличение на сумата, която трябва да бъде отпусната в бюджета за 2016 г. за Гаранционния фонд за външни дейности, управляван от Европейската инвестиционна банка, и отбелязва, че това се дължи, наред с други фактори, на стартирането на отпускането на заеми за макрофинансова помощ за Украйна;

40.  Призовава Комисията и ЕСВД да гарантират, че обединен подход се прилага в стратегически държави, ползващи се от сравнително голям размер на финансиране от различни източници на ЕС, като например Украйна и Тунис; счита, че по-силно политическо и икономическо въздействие от страна на ЕС може да бъде постигнато чрез гарантиране на по-голяма съгласуваност и координация между основните участници в ЕС и на място, чрез опростяване и съкращаване на процедурите и чрез представяне на по-ясна картина на действията на ЕС;

Функция 5 — Администрация

41.  Отбелязва, че разходите по функция 5 са увеличени с 2,9% спрямо бюджета за 2015 г. до 8908,7 милиона евро, като тази цифра обхваща общо административните разходи на институциите (+2,2%) и разходите за пенсиите и европейските училища (+5,4%); отбелязва, че марж от 574,3 милиона евро е останал под тавана; подчертава, че делът на функция 5 в бюджета на ЕС остава стабилен в размер на 5,8%; припомня обаче, че тази цифра не взема предвид техническата помощ, считана за оперативни разходи;

Специални инструменти

42.  Отново потвърждава, че специалните инструменти са от жизненоважно значение за пълното зачитане и изпълнение на МФР и по своята същност следва да се отчитат над таваните за поети задължения и за плащания, по-специално за целите на изчисляването на общия марж за плащанията; приветства предложената равнопоставеност между поетите задължения и плащанията за Резерва за спешна помощ; отбелязва, че сумите, заделени за Резерва за спешна помощ, Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) и фонд „Солидарност“ на ЕС в проектобюджета за 2016 г., са като цяло стабилни или леко са се увеличили;

Пилотни проекти — подготвителни действия

43.  Подчертава значението на пилотните проекти и подготвителните действия като инструменти за формулирането на политически приоритети и за въвеждането на нови инициативи, които биха могли да се превърнат в постоянни действия и програми на ЕС, включително инициативи, насочени към отразяване и придружаване на икономическите, екологичните и социалните промени в рамките на ЕС; отбелязва със загриженост, че Комисията не е предвидила бюджетни кредити за продължаването на пилотните проекти и подготвителните действия, имащи голям успех, особено по функция 3; възнамерява да пристъпи към установяването на балансиран пакет от пилотни проекти и подготвителни действия; отбелязва, че в текущото предложение маржът в някои функции е прекалено ограничен или дори не съществува, и възнамерява да проучи начини за създаването на възможности за евентуални пилотни проекти и подготвителни действия;

Децентрализирани агенции

44.  подчертава решаващата роля, която децентрализираните агенции играят за разработването на политики на ЕС, и изразява решимост във връзка с извършването на оценка на бюджетните потребности и потребностите от персонал на всички агенции за всеки отделен случай, за да се гарантират подходящи бюджетни кредити и подходящ персонал за всички агенции и особено за агенциите, на които неотдавна бяха възложени нови задачи или които са изправени пред по-голямо работно натоварване поради определяне на политически приоритети или поради други причини; е особено решен да предостави на агенциите в областта на правосъдието и вътрешните работи необходимите ресурси за справяне със съществуващите предизвикателства в областта на миграцията; подчертава още веднъж своето противопоставяне на резерва за преназначаване и очаква да се намери решение в хода на бюджетната процедура за спиране на допълнителните съкращения на персонала в децентрализираните агенции; освен това отново заявява своето намерение да използва междуинституционалната работна група по въпросите на децентрализираните агенции за намиране на допирни точки между институциите по отношение на третирането на агенциите във връзка с бюджета, също и с оглед на помирителната процедура за бюджета за 2016 г.;

o
o   o

45.  Призовава за постоянно бюджетно усилие, насочено към постигането на адекватно обучение и адекватна преквалификация в секторите, където има недостиг на работна ръка, както и в ключовите сектори с висок потенциал за създаване на работни места, като екологосъобразната икономика, кръговата икономика, както и секторите на здравеопазването и на информационните и комуникационните технологии (ИКТ); подчертава, че бюджетът за 2016 г. следва да осигурява адекватна подкрепа за насърчаването на социалното приобщаване и за действия с цел премахване на бедността и осигуряване на възможности за хората, живеещи в условията на бедност и социално изключване; припомня, че въпросът за равенството между половете следва да бъде включван в политиките на ЕС и да се разглежда в бюджетната процедура; настоятелно призовава да се предостави финансова подкрепа за всички програми, подпомагащи създаването на работни места и социалното приобщаване за лицата в многостранно неравностойно положение, като дългосрочно безработните, лицата с увреждания, хората от малцинствата и неактивните и обезкуражените лица;

46.  Припомня, че предвид факта, че се очаква програми да бъдат в разгара на своето изпълнение, предвид интегрирането на нови значими инициативи в областта на инвестициите и миграцията, предвид възможността за уреждане на въпроси от миналото, като например плащания и специални инструменти, както и предвид първото задействане на новите разпоредби на МФР, като например общия марж за поетите задължения, бюджетната процедура за 2016 г. ще представлява тест за подхода на Съвета към плана за плащанията, както и за оценката на настоящата МФР; припомня на Комисията нейното правно задължение да представи преглед на функционирането на МФР до края на 2016 г., като бюджетният преглед бъде придружен от законодателно предложение за преразглеждането на Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020; припомня, че едновременно с този процес Комисията следва също така да извърши оценка на новите инициативи относно собствените ресурси въз основа на резултатите от дейността на работната група на високо равнище относно собствените ресурси, които трябва да бъдат представени през 2016 г.;

47.  Потвърждава широкия консенсус, който даде тласък на разглеждането на проектите на коригиращи бюджети за 2015 г., както и преговорите по плана за плащанията до момента, което следователно демонстрира споделена воля за спазване на МФР, за изпълнение на внимателно договорените правни основания и за осигуряване на финансирането за новите програми; призовава духът на сътрудничество между Комисията и двете направления на бюджетния орган на ЕС да бъде продължен и изразява надежда, че тази воля в крайна сметка ще доведе до справяне с причините за ескалирането на забавянията, които са заложени в бюджетната процедура; очаква същия дух да преобладава в хода на преговорите по бюджета за 2016 г. и с оглед на намирането на средства за посрещане на възникващите и непредвидени предизвикателства в бъдеще;

48.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ I: СЪВМЕСТНО ИЗЯВЛЕНИЕ ОТНОСНО ДАТИТЕ ЗА БЮДЖЕТНАТА ПРОЦЕДУРА И УСЛОВИЯТА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ПОМИРИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ ПРЕЗ 2015 г.

A.  В съответствие с част A от приложението към междуинституционалното споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетните въпроси и доброто финансово управление Европейският парламент, Съветът и Комисията се договарят за следните ключови дати за бюджетната процедура за 2016 г.:

1.  Тристранни разговори ще бъдат свикани на 14 юли преди приемането на позицията на Съвета;

2.  Съветът ще се стреми да приеме позицията си и да я представи на Европейския парламент до 38-ата седмица (третата седмица на септември), за да способства за своевременно постигане на споразумение с Европейския парламент;

3.  Комисията по бюджети към Европейския парламент ще се стреми да гласува измененията на позицията на Съвета най-късно до края на 42-рата седмица (средата на октомври);

4.  Тристранни разговори ще бъдат свикани на 19 октомври, преди четенето в Европейския парламент;

5.  Европейският парламент ще гласува на пленарно заседание в рамките на своето четене през 44-ата седмица (пленарно заседание на 26—29 октомври);

6.  Помирителният период ще започне на 29 октомври. В съответствие с разпоредбите на член 314, параграф 4, буква в) от ДФЕС срокът, определен за помирителната процедура, ще изтече на 18 ноември 2015 г.;

7.  Помирителният комитет ще заседава на 9 ноември в Европейския парламент, а на 13 ноември в Съвета, а по целесъобразност може да заседава и след това; за подготовката на заседанията на помирителния комитет ще бъдат проведени тристранни разговори. Такива разговори са насрочени за 11 ноември. По време на помирителния период от 21 дни могат да бъдат проведени допълнителни тристранни разговори.

Б.  Условията за функционирането на помирителния комитет са изложени в част Д от приложението към посоченото по-горе междуинституционално споразумение.

ПРИЛОЖЕНИЕ II: СЪВМЕСТНО ИЗЯВЛЕНИЕ ОТНОСНО ПЛАНА ЗА ПЛАЩАНИЯТА ЗА 2015—2016 г.

Въз основа на съвместното изявление относно плана за плащанията, договорено през декември 2014 г. като част от споразумението, постигнато по бюджетите за 2014 г. и за 2015 г., трите институции съвместно оцениха актуалното състояние и перспективите за плащанията в бюджета на ЕС въз основа на документ, представен от Комисията на 23 март 2015 г.

Европейският парламент, Съветът и Комисията постигнаха съгласие по следното:

1.  Актуално състояние

Европейският парламент и Съветът вземат под внимание подробната оценка на Комисията, представена в „Елементи на плана за плащанията, чрез който да бъде възстановена устойчивостта на бюджета на ЕС“ (в приложението), като аналитична основа за определяне на основните причини за високото равнище на неизпълнените искания за плащане в края на годината и за постигане на целта за намаляване на нивото на неплатените сметки, с особен акцент върху изпълнението на програмите в областта на политиката на сближаване за периода 2007—2013 г.

a)  Ограниченията върху бюджетните кредити за плащания, разрешени в предходните бюджети, в съчетание с цикъла на изпълнение на програмите за сближаване са довели до постепенното натрупване на неустойчиви забавяния при изпълнението на незадоволени искания за плащания в края на годината, достигащи до безпрецедентното равнище от 24,7 млрд. евро в края на 2014 г. Институциите обаче отчитат, че трудните решения, взети по отношение на бюджетите за 2014 и 2015 г., до голяма степен са стабилизирали ситуацията с изоставането.

б)  Неизпълнените искания за плащания са довели освен това до забавяне в изпълнението на програмите за периода 2014—2020 г. по други функции, по-специално с оглед на изпълнението на договорните задължения, произтичащи от минали ангажименти, което би помогнало да се избегне рискът от натрупване на лихви за забава на плащане, в момент когато се очаква ключовите програми да допринесат за растежа и създаването на работни места в Европа и за гарантиране на ролята на Съюза на международната сцена.

2.  Перспективи

в)  Европейският парламент и Съветът вземат под внимание представените от Комисията перспективи за 2015 г. и 2016 г.: анализът показва, че натрупването в края на годината на неизпълнени искания за плащания по програмите за сближаване за периода 2007—2013 г. би могло да се намали на около 2 млрд. евро до края на 2016 г., като се има предвид по-специално, че програмите за сближаване навлизат в етапа на приключване, и при условие че в бюджета за 2016 г. са разрешени достатъчно бюджетни кредити за плащания. Това би следвало да допринесе за избягване на отрицателните последици и излишното забавяне на изпълнението на програмите за периода 2014—2020 г.

г)  Европейският парламент и Съветът подчертават своя ангажимент за постепенното преодоляване на „неустойчивото“ натрупване на неизпълнени искания за плащания по програмите за сближаване за периода 2007—2013 г. Те се ангажират да сътрудничат в пълна степен с оглед на разрешаването на бюджетни кредити за плащания в бюджета за 2016 г. в размер, който да позволява постигането на тази цел. При техните обсъждания ще бъдат взети предвид настоящите перспективи, които ще бъдат отразени и допълнително уточнени от Комисията в нейните прогнози за проектобюджета за 2016 г.

д)  Комисията ще продължи да следи отблизо изоставането и ако е необходимо ще предложи подходящи мерки, за да се гарантира системното нарастване на бюджетните кредити за плащания в съответствие с разрешените бюджетни кредити.

е)  Трите институции припомнят ангажимента се за активно наблюдение на изпълнението на плащанията през 2015 г. В рамките на редовния си обмен на мнения те потвърждават готовността си да организират специални междуинституционални срещи на 26 май, 14 юли и 19 октомври, за да гарантират устойчивостта на бюджетната процедура. В това отношение предмет на въпросните междуинституционални срещи следва да бъдат и по-дългосрочните прогнози за очакваното развитие на плащанията до края на текущата МФР, за които Комисията се приканва да представи, ако е уместно, алтернативни сценарии.

ж)  За улесняване на наблюдението на актуалното състояние на програмите за периода 2007—2013 г., през юли и октомври Комисията ще представи доклади за изпълнението на бюджета по отношение на месечните прогнози за годината и в сравнение със същия период на предходната година, както и за положението с натрупването на неизпълнени искания за плащания по подфункция 1б.

з)  Като се ангажират с избягването на подобно изоставане в бъдеще, Европейският парламент и Съветът призовават Комисията да следи отблизо за изпълнението на програмите за периода 2014—2020 г. и да създаде система за ранно предупреждение. За да постигне този резултат, Комисията се ангажира да разработи подходящи инструменти, за да предостави в хода на бюджетната процедура циклични прогнози за плащанията по подфункции (за подфункции 1Б, 2 и 5) и по програми (за подфункции 1а, 3 и 4) за годините n и n + 1, включително развитието на неплатените сметки и на неизпълнените поети задължения (RAL); тези прогнози ще бъдат актуализирани редовно въз основа на бюджетните решения и на евентуалните обстоятелства, които оказват въздействие върху профилите за плащанията по отделните програми; прогнозите за плащанията ще бъдат представени през юли в рамките на междуинституционалните срещи по въпросите на плащанията, предвидени в точка 36, параграф 3 от приложението към МИС;

и)  Това следва да позволи на бюджетния орган да вземе своевременно необходимите решения, за да се избегне в бъдеще „неустойчивото“ натрупване на неизпълнени искания за плащания в края на годината, при пълно спазване и прилагане на споразуменията, постигнати като част от многогодишната финансова рамка и годишните бюджетни процедури.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРИЛОЖЕНИЕ ІІ: ЕЛЕМЕНТИ НА ПЛАН ЗА ПЛАЩАНИЯТА, ЧРЕЗ КОЙТО ДА БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕНА УСТОЙЧИВОСТТА НА БЮДЖЕТА НА ЕС

Съдържание

Резюме

1.  Общ контекст

2.  Положението в края на 2014 г.

2.1.  Изпълнението в края на 2014 г.

2.2.  Смекчаващи мерки, предприети през 2014 г.

3.  Терминология

3.1.  Проектен цикъл

3.2.  Непогасени бюджетни задължения (RAL)

3.3.  Ограничения на паричните потоци спрямо недостига на бюджетни кредити за плащания

3.4.  Натрупани неизпълнени искания за плащане в края на годината

4.  Функция 1б: промени в натрупването на неизпълнени искания за плащане и перспективи

4.1.  Изпълнение на структурните фондове за периода 2007—2013 г.

4.2.  Профил на исканията за плащане за програмния период 2007—2013 г

4.3.  Компоненти и видове натрупани неизпълнени искания за плащане

4.4.  Перспективи за плащанията (исканията за плащане) за периода 2007—2013  г. през 2015 и 2016 г.

4.5.  Очаквани искания за плащане за 2016 г.

4.6.  Обобщение на информацията, използвана за изчисляване на исканията за плащане и натрупаните неизпълнени искания за плащане

4.7.  Плащане при приключването

5.  Други функции: Перспективи за програмите за периода 2007—2013 г

5.1.  Общ преглед

5.2.  Програми със споделено управление във функции 2 и 3

5.2.1.  Функция 2

5.2.2.  Функция 3

5.3.  Програми с пряко управление във функции 1а и 4

5.3.1.  Функция 1а

5.3.2.  Функция 4

6.  Перспективи за програмите за периода 2014—2020 г.

7.  Заключения

Приложение 1: информация, изпратена от Комисията на 15 декември 2014 г.

Приложение 2: Функция 1б: последни прогнози на държавите членки

Резюме

Нарастващото несъответствие между разрешените бюджетни кредити за плащания и задълженията, поети в миналото от европейските институции, е една от основните тенденции по отношение на изпълнението на бюджета на ЕС, по-специално считано от 2012 г. Този недостиг на бюджетни кредити за плащания доведе до редица отрицателни последици в различните разходни области и най-вече до натрупването на все повече неизпълнени искания за плащане по програмите в рамките на политиката на сближаване за периода 2007—2013 г. (функция 1б), които достигнаха безпрецедентно равнище в края на 2014 г.

Това натрупване на все повече неизпълнени искания за плащане се дължи на едновременното достигане на връхната точка в изпълнението на цикъла от програми за периода 2007—2013 г. и на понижаването през 2014 г. на тавана на плащанията в многогодишната финансова рамка (МФР) в условията на консолидация на публичните финанси на национално равнище. Следователно два отделни фактора са от основно значение за обяснението на това развитие.

На първо място, цикличното увеличение на исканията за плащане, пораждано от последователното изпълнение на програмите в рамките на политиката на сближаване за периода 2007—2013 г., които трябва да бъдат удовлетворени през първите години на МФР за периода 2014—2020 г. След мудното начало на програмите през периода 2007—2009 г. вследствие (наред с другото) на последиците от финансовата криза и на предприетите мерки за противодействие, изпълнението се ускори след 2012 г., като броят на исканията за плащане нарастваше всяка година и достигна исторически рекорд от 61 милиарда евро през 2013 г. в областта на политиката на сближаване, което се дължи на крайните срокове за изпълнение, както и на правилата за автоматична отмяна, определени в законодателството относно политиката на сближаване(5).

Беше трудно да се съвмести в бюджета на ЕС това рязко увеличение на исканията за плащане за политиката на сближаване за периода 2007—2013 г. с други програми, достигнали оптимален темп на изпълнение и по-ниския таван за плащанията през 2014 г., особено на фона на мерките за фискална консолидация в държавите членки.

Всъщност вторият основен фактор, обясняващ това развитие, е значителното понижаване на таваните на плащанията в новата МФР, което е особено рязко (8 милиарда евро по-малко) през 2014 г. Произтичащият недостиг на бюджетни кредити за плащания се отразява не само върху сближаването (функция 1б), но и върху други разходни области, и по-специално в областите на политиките „Растеж и работни места“ (функция 1а), „Глобална Европа“ (функция 4) и „Сигурност“ (функция 3).

За да се справи с това предизвикателство, Комисията въведе мерки за осигуряване на активно управление на ограничените бюджетни кредити за плащания, а именно: ускоряване на действията за възстановяване на неправомерно платените суми; ограничаване на неизползваните суми по доверителни сметки; намаляване на процентите на предварително финансиране; оптимално използване на максималните крайни срокове за плащане; отлагане на поканите за представяне на предложения/процедурите за възлагане на обществени поръчки и свързаните с тях договори и даване на по-голям приоритет на държавите, получаващи финансова подкрепа.

Освен това бюджетният орган беше информиран своевременно за различните предизвикателства и насоки на развитие и бяха предложени различни коригиращи бюджети за увеличаване на разрешените бюджетни кредити за плащания.

Въпреки увеличаването на бюджетните кредити за плащания чрез коригиращи бюджети, одобрени от Парламента и от Съвета(6), и въпреки активното управление на наличните бюджетни кредити за плащания от Комисията, неизпълнените искания за плащане продължиха да се натрупват: само за политиката на сближаване за периода 2007—2013 г. те достигнаха 24,7 милиарда евро в края на 2014 г.(7)

Благодарение на мерките за смекчаване, предприети от Комисията, натрупването на неизпълнени искания за плащане беше овладяно до голяма степен в другите области на политиката, пряко управлявани от Комисията. По-голямата част от наличните през 2014 г. бюджетни кредити за плащания бяха използвани за изпълнение на договорните задължения, произтичащи от предходния програмен период, за да се сведат по този начин до минимум лихвите за просрочени плащания, които все пак отчетоха петкратно годишно увеличение (3 милиона евро)(8). Въпреки че благодарение на тези действия бяха избегнати по-сериозни отрицателни финансови последици за бюджета на ЕС, те доведоха до отлагането на няколко крайни срокове за плащане за 2015 г., което се отрази на основателните очаквания на заинтересованите лица, които евентуално са били принудени да отложат началото на своя проект и/или временно да го съфинансират в по-висока степен.

Етапът на приключване на програмите за сближаване за периода 2007—2013 г. наближава. През 2014 г. общият размер на получените искания за плащане намаля до 53 милиарда евро (от 61 милиарда евро през 2013 г.). Съгласно най-актуалните си прогнози (от януари 2015 г.) държавите членки очакват да представят искания за плащане за около 48 милиарда евро през 2015 г. и за 18 милиарда евро през 2016 г. Въпреки това тези цифри не могат да бъдат взети под внимание в този си вид, тъй като през 2015—2016 г. ще има горна граница на дължимите плащания, равна на 95% от целия финансов пакет на програмата в съответствие с приложимото законодателство(9). Произтичащите от това дължими плащания за 2015 г. се изчисляват от Комисията на около 35 милиарда евро и до 3,5 милиарда евро за 2016 г.

Бюджетът за 2015 г. дава право на почти 40 милиарда евро в бюджетни кредити за плащания за политиката на сближаване за периода 2007—2013 г. Този бюджет ще покрие както натрупаните неизпълнени искания за плащане (24,7 милиарда евро, изчерпващи 62% от бюджета на политиката на сближаване за периода 2007—2013 г.), така и нови искания, получени в срок, които трябва да бъдат изпълнени (оценявани на 35 милиарда евро). В резултат на това натрупаните неизпълнени искания за плащане в края на 2015 г. се очаква да намалеят до сума в размер на 20 милиарда евро.

На този етап Комисията счита, че ще бъдат необходими до 23,5 милиарда евро за покриване на оставащите искания за плащане преди приключването и за постепенно изпълнение на натрупаните неизпълнени искания за плащане. В своя проектобюджет за 2016 г. Комисията ще определи с още по-голяма точност бюджетните кредити за плащания за функция 1б с цел да се гарантира, че това се осъществява наред с правилно изпълнение на програмите за периода 2014—2020 г.

Бюджетна година 2015 за политиката на сближаване (милиарди евро)

Бюджетни кредити за плащания, налични в бюджета за 2015 г.

(1)

39,5

—  от които натрупани неизпълнени искания за плащане от края на 2014 г.

(2)

24,7

—  от които прогнози за 2015 г. с 95-процентов таван

(3)

~35

Очаквана сума на натрупаните неизпълнени искания за плащане в края на 2015 г.

(4)=(1)-(2)-(3)

~20

Бюджетна година 2016 за политиката на сближаване (милиарди евро)

Очаквана сума на натрупаните неизпълнени искания за плащане в края на 2015 г.

(1)

~20

Максимална сума на оставащите искания за плащане, които се очаква да бъдат получени през 2016 г. преди приключването

(2)

~3,5

Максимална сума на исканията за плащане, които трябва да бъдат покрити от бюджета за 2016 г.

(3)=(1)+(2)

~23,5

По същия начин равнището на бюджетните кредити за плащания, които трябва да бъдат предложени за другите области на политиката в бюджета за 2016 г., следва да дават възможност за изпълнение на ангажиментите, произтичащи от поети в миналото задължения, и за свеждане до минимум на риска от натрупването на лихви за забава, но и да осигурят подходяща степен на изпълнение и възлагане във връзка с програмите за периода 2014—2020 г.

Многогодишният характер на значителна част от бюджета на ЕС обяснява наличието на разлика във времето между момента, в който дадено задължение се записва, и момента на фактическото плащане във връзка със задължението. Натрупването на структурен обем непогасени бюджетни задължения (т.нар. „RAL“, френското съкращение на „reste à liquider“) е следователно нормално и очаквано явление. Като се има предвид законоустановеният срок за плащане по исканията за плащане от страна на Комисията(10), концентрацията в края на годината на искания, свързани с изискването да се избегнат отмяна и възможни прекъсвания, определен размер неизпълнени искания за плащане в края на годината се счита за „нормален“. Въпреки това сумата на все по-голямото натрупване на неизпълнени искания за плащане през последните няколко години достигна „нетипични“ равнища(11), като те изчерпват значителен и нарастващ дял от бюджета за следващата година и не са устойчиви от гледна точка на доброто финансово управление.

По оценки на Комисията около половината от натрупаните неизпълнени искания за плащане в рамките на политиката на сближаване в края на 2013 и на 2014 г. са били „нетипични“, което значи свързани с недостига на бюджетни кредити за плащания, одобрени в бюджета, което води до „лавинообразно натрупване“. С наближаването на етапа на приключване през 2015 и 2016 г. ще бъдат необходими по-ниски равнища на бюджетни кредити за плащания, а сумата на натрупаните неизпълнени искания за плащане автоматично ще намалее. Равнището на прекъсванията и прекратяванията на плащанията също се предвижда да намалеят с приближаването на приключването на програмите. При бюджетни кредити за плащания в размер на 21,5 милиарда евро за програмите за периода 2007—2013 г. през 2016 г. се предвижда натрупаните неизпълнени искания за плащане да бъдат около 2 милиарда евро в края на 2016 г.

Програми на политиката на сближаване за периода 2007—2013 г.: развитие на натрупаните в края на годината неизпълнени искания за плащане за периода 2007—2016 г.

20150708-P8_TA(2015)0263_BG-p0000002.png

Необходимостта от постепенно изпълнение на натрупаните нетипични неизпълнени искания за плащане, признати от двете подразделения на бюджетния орган — Съвета и Европейския парламент, които съвместно се споразумяха по време на преговорите за бюджета за 2015 г. за „намаляване на нивото на неплатените сметки в края на годината, като се обърне особено внимание на кохезионната политика, до структурното им ниво в хода на текущата МФР“ и „[поеха] ангажимента да изпълняват, считано от 2015 г., план за намаляване на нивото на неплатените сметки във връзка с изпълнението на програмите от периода 2007—2013 г. до съвместно договореното ниво, преди да бъде извършен междинният преглед на настоящата многогодишна финансова рамка“.

Настоящият документ предоставя солидна основа за постигането на единомислие от страна на двете подразделения на бюджетния орган, от които се очаква да се стремят да вземат решения, които създават условия за постепенното издължаване на натрупаните „нетипични“ неплатени сметки за програмите за периода 2007—2013 г. до края на 2016 г.

Този план на плащанията дава възможност също така да се направят някои изводи относно управлението на бюджета в бъдеще:

1.  Споразумението относно коригиращ бюджет № 2/2014(12) в края на 2014 г. беше много важно, за да се стабилизира до голяма степен натрупването на неизпълнени искания за плащане на такова равнище, че те да могат да бъдат постепенно изпълнени в рамките на две години. Институциите поеха своята отговорност в контекста на много сложно фискално положение в много държави членки.

2.  Мерките за активно управление на бюджета, предприети от Комисията, доказаха, че са от решаващо значение за справяне с недостига на бюджетни кредити за плащания в много области на политиката. Тези мерки ще трябва да бъдат поддържани дотогава, докато това е необходимо, за да се избегнат несъразмерни смущения на плащанията в полза на бенефициентите и/или плащането на наказателна лихва.

3.  Въпреки че е налице повтарящ се цикъл при изпълнението на програмите на политиката на сближаване, върховете и спадовете могат да станат по-умерени, ако програмите се изпълняват възможно най-бързо на ранен етап от програмния период. Това е особено желателно предвид настоящите икономически условия, когато инвестициите са силно необходими за стимулиране на икономическото възстановяване и на конкурентоспособността.

4.  Необходимо е исканията за плащане да се представят редовно. Държавите членки следва да избягват ненужната административна забава при изпращането на своите искания за плащане през годината. Редовното представяне на исканията за плащане подобрява управлението на бюджета и помага за свеждане до минимум на натрупването на неизпълнени искания за плащане в края на годината.

5.  От друга страна разпределянето на достатъчно бюджетни кредити за плащания е необходимо условие за правилно изпълнение на бюджета и за избягване на натрупването на неустойчиво равнище на неизпълнени искания за плащане в края на годината. В допълнение към това споменатата в заключенията на Европейския съвет и в изявлението на председателя Барозу през февруари 2013 г. „специфична и възможно най-голяма гъвкавост“ ще трябва да се прилага с цел изпълнение на правните задължения на Съюза.

6.  Трябва да се подсили капацитетът за прогнозиране. В допълнение към различните анализи, които вече се предоставят(13), Комисията ще продължи да усъвършенства своите средносрочни и дългосрочни прогнози, за да се установяват на ранен етап, доколкото е възможно, проблемите, които биха могли да възникнат. Тя ще информира по-специално двете подразделения на бюджетния орган веднага след установяването на тенденции в изпълнението на програмите за периода 2014—2020 г., които застрашават безпроблемното изпълнение на плащанията.

1.  Общ контекст

От 2011 г. насам Комисията е изправена пред нарастващо равнище на неизпълнени искания за плащане в края на годината въпреки пълното използване на таваните на плащанията през 2013 и 2014 г и мобилизирането на маржа за непредвидени обстоятелства за плащанията през 2014 г. Въпреки че фактически всички разрешени бюджетни кредити за плащания в рамките на годишните бюджети бяха изчерпани, натрупаните неизпълнени искания за плащане в края на годината за политиката на сближаване (функция 1б) и за специфични програми по други функции (като например функция 4 „Глобална Европа“) устойчиво нарастваха.

Комисията предприе действия във връзка с поканата на Парламента и на Съвета за наблюдение на положението през годината и през последните години бяха проведени ad hoc междуинституционални заседания, за да ги информира относно оценката на текущото положение. От 2011 г. насам Комисията трябваше да представя проекти на коригиращи бюджети (ПКБ), насочени към значително увеличаване на равнището на бюджетните кредити за плащания за справяне с недостига на плащания. Първоначалните по-ниски равнища на разрешените бюджетни кредити за плащания доведоха до множество проекти на коригиращи бюджети, които усложниха процеса на вземане на решения относно проектобюджета, който би следвало да бъде основният предмет на помирителната процедура. Коригиращите бюджети бяха гласувани със закъснение, което увеличи трудностите във връзка с управлението на процеса на плащане.

На фона на все по-високите равнища на бюджетните кредити за поети задължения, графиката по-долу онагледява все по-ограничените годишни бюджети за плащания и тавани и постепенното намаляване на разликата между тавана на плащанията и гласуваните бюджетни кредити, което в крайна сметка доведе до необходимостта да се използва маржът за непредвидени обстоятелства през 2014 г.

20150708-P8_TA(2015)0263_BG-p0000003.png

През декември 2014 г., в рамките на споразумението, постигнато относно бюджетите за 2014 и за 2015 г., Европейският парламент и Съветът договориха следната съвместна декларация:

Институциите се обединяват около целта за намаляване на нивото на неплатените сметки в края на годината, като се обърне особено внимание на кохезионната политика, до структурното им ниво в хода на текущата МФР.

За постигането на тази цел:

—  Комисията приема да представи, заедно със съвместните заключения по бюджета за 2015 г., възможно най-актуализирана прогноза за нивото на неплатените сметки до края на 2014 г.; Комисията ще актуализира тези данни и ще представи алтернативни варианти за предприемане на действия през март 2015 г., когато ще е видна общата картина на нивото на неплатените сметки в края на 2014 г. за основните области на политиката;

—  на тази основа трите институции ще положат усилия да се споразумеят за максимално целево равнище на неплатените сметки в края на годината, което може да се смята за устойчиво;

—  на тази основа и при спазване на регламента за МФР, на договорените финансови пакети за програмите, както и на всяко друго обвързващо споразумение, трите институции ще поемат ангажимента да изпълняват, считано от 2015 г., план за намаляване на нивото на неплатените сметки във връзка с изпълнението на програмите от периода 2007—2013 г. до съвместно договореното ниво, преди да бъде извършен междинният преглед на настоящата многогодишна финансова рамка. Този план ще бъде договорен от трите институции своевременно преди представянето на проектобюджета за 2016 г. Предвид изключително високия размер на неплатените сметки трите институции се споразумяват да разгледат всякакви възможни начини за намаляването му.

—  Комисията приема всяка година да прилага към представяния от нея проектобюджет документ, в който се оценява размерът на неплатените сметки и се посочва по какъв начин и с колко ще бъде той намален посредством проектобюджета. В този годишен документ ще се прави преглед на постигнатия до момента напредък и ще се предлагат корекции на плана в съответствие с актуализираните данни.“

Непосредствено след съвместното изявление, на 15 декември 2014 г. Комисията представи актуализирана прогноза за равнището на неизпълнените искания за плащане в края на 2014 г., която е посочена в приложение 1.

Настоящият документ предоставя общ преглед на изпълнението в края на 2014 г., като е съсредоточен върху натрупаните неизпълнени искания за плащане по програмите на политиката на сближаване за периода 2007—2013 г. с оглед те да бъдат намалени до договорено равнище до започването на междинния преглед на настоящата многогодишна финансова рамка през 2016 г. В документа се разглежда също развитието на натрупаните неизпълнени искания за плащане по другите функции, въпреки че проблемът със забавата там е много по-малък в абсолютна стойност в сравнение с функция 1б: натрупването на неизпълнени искания за плащания по други бюджетни редове в края на 2014 г. възлизаше на около 1,8 милиарда евро.

2.  Положението в края на 2014 г.

2.1.  Изпълнението в края на 2014 г.

В края на 2014 г. усвоените бюджетни кредити за плащания (преди преносите) възлязоха на 134,6 милиарда евро (99% от окончателните разрешени бюджетни кредити в бюджета за 2014 г.). Непълното усвояване на плащанията (след преносите) е най-ниското постигано някога, като възлезе на 32 милиона евро, в сравнение със 107 милиона евро през 2013 г. и 66 милиона евро през 2012 г. Подобен висок процент на изпълнение, въпреки късното приемане на проект на коригиращ бюджет № 3/2014, е потвърждение на строгите ограничения по отношение на бюджетните кредити за плащания, особено за приключването на програмите за периода 2007—2013 г. В много случаи съответните бюджетни редове бяха освен това подсилени с бюджетни кредити, които бяха предвидени първоначално за изплащането на предварителното финансиране за новоприети програми за периода 2014—2020 г.

През 2014 г. бюджетните кредити за плащания за програмите за сближаване за периода 2007—2013 г. бяха подсилени с 4,6 милиарда евро, от които 2,5 милиарда евро чрез проект на коригиращ бюджет № 3/2014, 0,6 милиарда евро чрез трансфера в края на годината(14) и 1,5 милиарда евро чрез вътрешни трансфери от програмите за периода 2014—2020 г. Тези увеличения допринесоха за стабилизиране на натрупването на неизпълнени искания за плащане по програмите за сближаване за периода 2007—2013 г. в края на 2014 г.

Голяма част от неизползваните бюджетни кредити за поети задължения бяха пренесени или включени в бюджета за 2015 г., при това не само за политиката на сближаване, но и за програмите за развитие на селските райони (функция 2) и за фондовете за миграция и сигурност (функция 3). В резултат на това размерът на неизпълнените поети задължения (RAL) намаля до 189 милиарда евро в края на 2014 г., което е намаление в размер на 32 милиарда евро в сравнение с непогасените бюджетни задължения (RAL) в края на 2013 г. Този спад е обаче донякъде изкуствен, тъй като е резултат най-вече от непълното усвояване на бюджетните кредити за поети задължения за програмите за периода 2014—2020 г., пренесени и включени в бюджета за 2015 г. и за следващите години, когато ще „се появи отново“. Дори да бяха поети задължения за всички бюджетни кредити за новите програми през 2014 г., непогасените бюджетни задължения щяха да останат много по-близо до равнището от 2013 г. (224 милиарда евро).

Графиката по-долу показва развитието на равнището на RAL за периода 2007—2014 г. и прогнозата за равнището на RAL в края на 2015 г. за бюджета като цяло, както и за програмите в рамките на споделено управление по функции 1б, 2 и 3, както и за другите програми/функции. Както е показано на графиката, общото равнище на RAL в края на 2015 г. се очаква да се върне на равнище, сравнимо с равнището в края на 2013 г. Графиката показва също така обаче разграничението между програмите в рамките на споделено управление по функции 1б, 2 и 3, за които RAL в края на 2015 г. се очаква да намалеят в сравнение с 2013 г., и другите програми/функции, за които RAL в края на 2015 г. се очаква да се увеличат.

20150708-P8_TA(2015)0263_BG-p0000004.png

2.2.  Смекчаващи мерки, предприети през 2014 г.

На 28 май 2014 г. Комисията представи своя проект на коригиращ бюджет № 3/2014 с искане за допълнителни бюджетни кредити за плащания за 2014 г. След продължителен процес на приемане ПКБ № 3/2014 беше окончателно приет на 17 декември 2014 г. В очакване на приемането на коригиращия бюджет, през 2014 г. Комисията въведе редица смекчаващи мерки с цел да бъдат изпълнени правните задължения, произтичащи от поети в миналото задължения, като същевременно започне изпълнението на новото поколение програми съобразно една изключително ограничена бюджетна рамка.

С цел провеждане на договорените политики, като се използват разрешените бюджетни кредити в бюджета, Комисията възприе подход на активно управление на бюджета, следвайки три основни принципа:

—  свеждане до минимум на финансовото отражение върху бюджета на ЕС на лихвите за просрочени плащания и на потенциалните задължения;

—  постигане на максимална степен на изпълнение на програмите;

—  свеждане до минимум на възможното отрицателно въздействие на решенията върху трети страни и върху икономиката като цяло.

Съответно мерките за обезпечаване на активно управление на ограничените бюджетни кредити за плащания включваха следното: проактивни усилия за възстановяване на недължимо платени суми; ограничаване на размера на неизползваните суми по доверителните сметки; намаляване на процентите на предварително финансиране; оптимално използване на допустимите максимални крайни срокове за плащане; отлагане на поканите за представяне на предложения/процедурите за възлагане на обществени поръчки и свързаните с тях договори.

Смекчаващите мерки помогнаха на Комисията да защити положението си на първокласен инвеститор и репутацията си на надежден и сигурен партньор. Комисията успя да сведе до минимум, доколкото беше възможно, отрицателните последици от недостига на бюджетни кредити за плащания, например като ограничи размера на лихвите за просрочени плащания. Въпреки почти петкратното увеличение в сравнение с 2013 г. размерът на лихвите, платени в края на 2014 г. все още остава малък (3 милиона евро). Относително по-рязкото увеличение по функция 1а („Конкурентоспособност за растеж и работни места“) и функция 4 („Глобална Европа“), както е показано в таблицата по-долу, онагледява натиска върху бюджетните кредити за плащания.

Платени лихви за просрочени плащания (в евро)

2008 г.

2009 г.

2010 г.

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

Функция 1a

294 855

157 950

173 748

329 615

137 906

243 748

1 047 488

Функция 1б

1 440

5 324

6 220

11 255

31 726

71 620

103 960

Функция 2

27 819

1 807

9 576

15 713

61 879

30 991

61 985

Функция 3

13 417

59 852

48 673

50 397

29 375

13 060

7 252

Функция 4

250 204

178 468

257 818

1 266 425

335 820

247 786

1 797 825

Функция 5

43 915

442 678

237 367

60 825

142 254

46 187

8 614

Общо

631 651

846 079

733 403

1 734 230

738 960

653 392

3 027 124

Лихвите за просрочени плащания във връзка с политиката на сближаване (функция 1б) са в незначителен размер, тъй като споделеното управление съставлява основната част на тази функция, а то не води до лихви за забава. Въпреки това, от гледна точка на надеждността, неспазването на нормативните крайни срокове за политиките в рамките на споделено управление нанася големи вреди.

3.  Терминология

В този раздел се поясняват редица определения, използвани в настоящия документ.

3.1.  Проектен цикъл

Преди да одобри дадена оперативна програма или даден проект, Комисията ангажира бюджетни кредити за целта, като записва задължение по съответния бюджетен ред за определена сума. Чрез операцията се усвоява част от разрешените бюджетни кредити за поети задължения.

Много често подписването на договора за проекта или одобрението на оперативната програма води до отпускането на определен процент предварително финансиране, което дава възможност на бенефициентите да започнат проекта, без да вземат кредит. Постигането на определените етапни цели дава възможност на бенефициента да представя искания за междинни плащания и да му бъдат възстановени разходите, направени във връзка с програмата.

Въпреки това, в случая на мащабни програми като например за научни изследвания („Хоризонт 2020“), структурните фондове, Европейския фонд за рибарство и развитието на селските райони, след достигането на определен етап на изпълнение исканията за междинни плащания престават да водят до плащане, тъй като са покрити от предварителното финансиране. Освен това определен процент от общата сума, за която са поети задължения по проекта или по програмата, се изплаща само при приключването, когато Комисията се увери, че цялата работа е осъществена в съответствие с първоначалното споразумение. В противен случай средствата се отменят частично. В някои случаи Комисията може също така да издаде разпореждания за възстановяване, за да се съберат неоснователно изплатени суми.

3.2.  Непогасени бюджетни задължения (RAL)

Непогасените бюджетни задължения обикновено биват наричани „RAL“—от френското съкращение на „reste à liquider“. Това е част от задължение, която не е била използвана за плащане в даден момент от времето. При многогодишните проекти задълженията се поемат в началото на проекта с ограничено предварително финансиране, междинните плащания се правят на по-късен етап, когато проектът е в процес на изпълнение, а окончателното плащане се извършва при приключването му.

Голяма част от бюджета на ЕС се отнася за инвестиции, които се осъществяват в продължение на няколко години. Разликата между бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания, разрешени в годишния бюджет, определя промяната в общото равнище на RAL. От своя страна скоростта, с която нарастват поетите задължения, и темпът на изпълнение на програмата определят нормалното развитие на RAL. RAL се увеличават допълнително обаче, ако в бюджета са записани недостатъчно бюджетни кредити за плащания, независимо от скоростта на изпълнение. В последния случай това води до увеличаване на равнището на неизпълнените искания за плащане в края на годината.

Съотношението между RAL и поетите задължения за годината е добър показател за сравнение на размера на RAL за конкретни програми с техния финансов пакет. Например, програми и действия с годишен характер, например програмата „Еразъм“ или хуманитарната помощ, са със съотношение на RAL спрямо поетите задължения под единица, което показва, че повечето задължения са платени в рамките на една година. Програмите за сближаване, от друга страна, обикновено са със съотношение на RAL спрямо поетите задължения между 2,5 и 3, което отразява въздействието на правилата за автоматично отменяне, определени в законодателството (т.нар. правила „N+2“/„N+3“, вж. раздел 4.1 по-долу). Някои програми по функция 4 са с по-високо съотношение поради сложния цикъл от преговори, свързани с изпълнението. В своите искания за плащане Комисията взема под внимание тези показатели.

3.3  Ограничения на паричните потоци спрямо недостига на бюджетни кредити за плащания

Паричният поток в Комисията се определя най-вече от сумите, изисквани ежемесечно от държавите членки в съответствие с правилата за собствените ресурси. Комисията няма право да взема заеми за покриване на недостига на парични средства. Свързаните с паричните потоци ограничения могат да доведат до временно забавяне на плащанията към бенефициентите на средства на ЕС въпреки факта, че в бюджета за следващата финансова година са разрешени достатъчно бюджетни кредити за плащания. Това може да се случи, обикновено през първата част на годината, поради това че сумата на неизпълнените искания за плащане в края на предходната година и сумата на исканията за плащане, които трябва да бъдат изпълнени през първите месеци на текущата година (например за Европейския фонд за гарантиране на земеделието) са по-големи от максималните месечни постъпления на собствени ресурси, с които разполага Комисията. С постепенното изпълнение на натрупаните неизпълнени искания за плащане от предходната година и с постъпващите всеки месец по-късно през годината средства ограничението, свързано с паричния поток, престава да съществува през следващите месеци на годината.

Въздействието на свързаните с паричните потоци ограничения в началото на годината се увеличава вследствие на недостига на бюджетни кредити за плащания, тъй като месечното търсене на средства се основава на приходите, предвидени в одобрения бюджет такъв, какъвто е преди приемането на коригиращи бюджети за увеличаване на равнището на плащанията, което обикновено става в края на годината.

В зависимост от точната дата на приемане (т.е. преди или след 16 ноември на съответната година) необходимите допълнителни собствени ресурси за покриване на допълнителните бюджетни кредити за плащания, разрешени в коригиращите бюджети, приети в края на годината, биха могли да доведат до парична наличност едва в началото на следващата финансова година, което може да доведе до трудности при изпълнението на коригиращите бюджети през същата година.

3.4.  Натрупани неизпълнени искания за плащане в края на годината

В края на всяка година се натрупват неизпълнени искания за плащане, т.е. искания, които са били изпратени от бенефициентите на средства на ЕС и които трябва да бъдат изпълнени в рамките на определен срок (обикновено не повече от 2 месеца), но които все още не са платени(15). Това се дължи на една от следните три причини:

а)  текущи прекъсвания/прекратявания: плащанията са били прекъснати/прекратени за някои бенефициенти/програми. Прекъсванията на плащанията обикновено са краткосрочни формални действия, чрез които Комисията забавя плащането в очакване на липсваща информация или проверки на системата за управление и контрол;

б)  момента на подаване: плащанията не са изпълнени, тъй като исканията са били предадени в последните дни на годината, което не оставя достатъчно време за обработка преди края на годината;

в)  недостиг на бюджетни кредити: не е платено по исканията за плащане, тъй като одобрените бюджетни кредити за плащания за съответния бюджетен ред са били изчерпани.

Част от натрупването се счита за „нормално“ (вж. букви а и б). Увеличаването на „нетипичното“ натрупване на неизпълнените искания за плащане, повечето от които са в областта на политиката на сближаване, е свързано с недостиг на бюджетни кредити за плащания (буква в), като ограниченията във връзка с паричните потоци в началото на годината (вж. раздел 3.3 по-горе) също оказват въздействие. В раздел 4 се разглежда още по-подробно положението с политиката на сближаване.

4.  Функция 1б: промени в натрупването на неизпълнени искания за плащане и перспективи

Тази глава разглежда специфичния случай на политиката на сближаване (функция 1б). На първо място, в нея се определят основните характеристики на структурните фондове и се обяснява как конкретни събития в миналото или във връзка със законодателството доведоха до настоящото затруднено положение. По-нататък се проучва как би могло да бъде определено „нормалното“ натрупване на неизпълнени искания за плащане и се прави подробен анализ на положението в края на 2014 г.

4.1.  Изпълнение на структурните фондове за периода 2007—2013 г.

Структурните фондове за периода 2007—2013 г.: основни характеристики

Проектите, финансирани по функция 1б, са организирани в оперативни програми. Тези оперативни програми се предлагат от държавите членки и се договарят и приемат от Комисията в началото на периода за целия период. Всяка оперативна програма се изпълнява в режим на споделено управление чрез индивидуални проекти. Това означава, че държавите членки изпълняват фондовете. Комисията участва в комитети за мониторинг, като изпълнява консултативна роля при подбора на проектите и наблюдава изпълнението на проектите чрез годишните доклади за изпълнението.

Програмите са съфинансирани от бюджета на ЕС; това означава, че Комисията не плаща всички разходи по съответната програма. Държавите членки трябва да осигурят „съчетано финансиране“, за да финансират част от програмите.

С приемането на дадена програма Европейският съюз поема правно задължение за целия период. От 2007 до 2013 г. Комисията поемаше автоматично задължение за бюджетните кредити за годината преди края на април въз основа на финансовия план на програмата, а не на действителното изпълнение на проектите по програмата. Докато плащанията на ЕС не могат при никакви обстоятелства да превишават бюджетните задължения на ЕС, разходите са допустими от началото на периода (т.е. дори още преди приемането на програмата) до края на периода на допустимост.

След одобряването на програмата Комисията предоставя предварително финансиране. Тези плащания се извършват автоматично в полза на държавата членка и са на нейно разположение до изравняването при приключването.

Тъй като изпълнението на различните проекти е текущо, държавите членки представят междинните плащания чрез своя сертифициращ орган. Средствата по исканията за междинни плащания се изплащат от Комисията въз основа на приложимия процент на съфинансиране и при условие, че не е взето решение за прекъсването или прекратяването им.

Този механизъм се прилага, докато общата сума на предварителното финансиране, изплатена от Комисията, и на исканията за междинни плащания, представени от държавите членки по програмите, не достигне 95% от дела на разпределения за програмите бюджет. След достигането на този праг държавата членка все още може да изпраща своите искания за плащане, но те се използват за изравняване на евентуално неуредено предварително финансиране. Останалата част се урежда при приключването на програмата. Държавите членки трябва да обосноват допустимите разходи за покриване на сумата на предварителното финансиране, получено в началото на периода, и сумата, задържана за момента на приключването (5% от общия размер на разпределените средства).

След края на периода на допустимост е предвиден период от 15 месеца за подготовка и подаване в Комисията на документите по приключването, както и за подаване на искане за уреждане на окончателното плащане. Преди да може да извърши окончателното плащане, Комисията разглежда пакета по приключването (т.е. декларацията за приключване, окончателния доклад за изпълнението и окончателното искане за плащане). Като има предвид, че тези документи се очакват до 31 март 2017 г., решението за приключване (и свързаните с него окончателни плащания) е планирано между 2017 и 2019 г.

Въз основа на получените резултати 5-те процента, задържани за момента на приключването, се използват за изплащането на сумите по неизпълнените искания за плащане. В противен случай Комисията не изплаща цялата сума при приключването. Неизплатената сума се отменя. Ако корекциите превишават 5%, Комисията предприема действия за възстановяване на недължимо изплатената сума.

Правилото N+2/N+3

Правилото N+2/N+3 беше въведено за първи път за програмния период 2000—2006 г. Съгласно правилото задължение, поето през година N, трябва да бъде покрито от предварително финансиране и искания за междинни плащания в същия размер до 31 декември N+2 (правилото N+2). Например: задължение, поето през 2012 г., трябва да бъдат напълно покрито от искания за плащане до 31 декември 2014 г. Непокритата сума се отменя, което означава, че държавата членка губи средствата. При все това до момента, откакто съществуват структурните фондове, няма случаи на отмяна на суми в съществен размер в резултат от прилагането на правилото N+2/N+3.

Предназначението на правилото е да се осигури финансова дисциплина при управлението на фондовете на ЕС. Тъй като задълженията се поемат автоматично, след като дадена програма бъде одобрена, правилото задължава държавите членки да изпълняват проектите динамично и да избягват възникването на проблеми в самия край на цикъла. Съществуването му дава също така възможност да се постигне по-плавно изпълнение на плащанията, задължавайки държавите членки да представят искания за плащане на редовни интервали от време. Въпреки това, както е обяснено в следващата глава, „смекчаването“ на правилото, особено с оглед на финансова криза от 2008 г., намали неговото регулаторно действие.

Това правило е в основата на съсредоточаването на искания за плащане в края на годината: държавите членки трябва да изпратят своите искания за плащане до 31 декември, в полунощ, чрез специална ИТ система. Въпреки че държавите членки са правно задължени да изпращат своите искания редовно през цялата година(16), опитът от миналото показва, че много от тях изчакват до настъпването на последните седмици, преди да изпратят искания за големи суми.

4.2.  Профил на исканията за плащане за програмния период 2007—2013 г.

Главни движещи сили на цикъла на плащанията

В началото на периода се изплащат значителни суми в качеството на предварително финансиране, след което в течение на няколко години се отчита сравнително ниско равнище на междинните плащания, докато се създават структурите на програмите и започва изпълнението на проектите. Тъй като правилото N+2/N+3 започва да поражда действие най-рано в края на третата година от програмния период, в началото на рамката не съществува натиск да се подават искания. Освен това предварителното финансиране все още покрива голяма част от задълженията, поети в началото на програмния период. Около 2—3 години преди края на програмния период годишното равнище на междинните плащания започва да се увеличава, тъй като програмите достигат зрялост и редовно се подават искания за плащане. Наблюдава се рязко увеличение в края на периода/началото на следващия програмен период, последвано от намаление до почти нулеви стойности през следващите години, когато програмите достигат прага от 95%. Както е посочено по-горе, плащанията по приключването се извършват между една и три години след края на периода на допустимост.

Дерогации

Три промени в законодателната рамка, приложима за програмния период 2007—2013 г., подсилиха цикличния характер на равнището на междинните плащания:

1.  Преминаването от N+3 към N+2. Като част от общия компромис за установяването на МФР за периода 2007—2013 г. новите държави членки, а също така Гърция и Португалия, бяха подложени на правилото N+3 за траншовете поети задължения за периода 2007—2010 г. и на правилото N+2 за тези до края на периода. Това означава, че до края на 2013 г. тези държави членки трябваше да покрият два транша поети задължения: траншът за 2010 г. и траншът за 2011 г. Разбира се, държавите членки не изчакаха непременно до настъпването на крайния срок за отмяна, за да изпълнят програмите и да представят своите искания за плащане, поради което исканията за плащане не се удвоиха през 2013 г. Въпреки това правилото увеличи силно сумите от 2013 г., като повлия и върху следващите години чрез натрупването на все повече неизпълнени искания за плащане.

2.  От държавите членки беше изискано да извършат проверка за съответствие на своите системи за контрол за фондовете. Резултатите от проверката за съответствие трябваше да бъдат одобрени от Комисията. Искания за междинно плащане можеха да бъдат подавани, но Комисията изплащаше средствата след одобрение на оценката на съответствието. Докато повечето от програмите бяха приети през 2007 г., подаването на искания (или поне плащанията по тях от страна на Комисията) беше забавено, почти без междинни плащания през 2008 г.

3.  В отговор на финансовата криза държавите членки отправиха настоятелни призиви за неутрализиране на транша поети задължения за 2007 г. по отношение на правилото N+2/N+3. Комисията се съгласи, но вместо да отложи срока за отмяната на транша за 2007 г. с една година, действието на правилата N+2/N+3 беше допълнително отслабено чрез единодушно гласуване в Съвета за разсрочване на задължението, свързано с транша за 2007 г., на шест шести в рамките на целия период. Това т.нар. „гръцко правило“ създаде условия да се подадат по-малко искания за плащане в началото на периода, което беше компенсирано от подаването на повече искания за плащане в края на периода.

Освен това, също в отговор на кризата, периодът на допустимост на разходите за програмите за периода 2000—2006 г. беше удължен от края на 2008 до 2009 г. (чрез изменение на решението на Комисията за одобряване на програмата), поради което държавите членки продължиха да съсредоточават усилията си върху изпълнението на програмите за периода 2000—2006 г. В резултат на това изпълнението на програмите за периода 2007—2013 г. и свързаното с това подаване на искания за междинни плащания за 2007—2013 г. бяха забавени.

Съпоставка между програмите за периода 2000—2006 г. и програмите за периода 2007—2013 г.

Докато през програмния период 2007—2013 г. се премина от правилото N+3 към правилото N+2 в края на четвъртата година, при програмния период 2000—2006 г. беше прилагано единствено правилото N+2, макар и с някои корекции през 2004 г. поради присъединяването на десет държави членки.

В схемата по-долу се съпоставят съвкупните междинни плащания за периода 2000—2006 г., извършени през 2001—2007 г., като процент от общия пакет, със съвкупните междинни плащания за програмите за периода 2007—2013 г., изпълнени от 2008 до 2014 г., отново като процент от общия пакет.

Схема 1: Годишна динамика на съвкупните междинни плащания (с интервал от една година): периода 2000—2006 г. (ЕС-15) спрямо периода 2007—2013 г. (% от общия пакет без предварителното финансиране)

20150708-P8_TA(2015)0263_BG-p0000005.png

Както е показано на схемата, съвкупните плащания за програмите за периода 2007—2013 г. бяха непрекъснато под равнището, наблюдавано през периода 2000—2006 г., макар и с известно наваксване към края на периода. Този забавен профил за програмите за периода 2007—2013 г. е следствие от съчетаването на посочените по-горе фактори. Той обяснява непълното усвояване на бюджетните кредити за плащания и неизчерпването на тавана на плащанията в началото на периода, като профилът на плащанията за програмите за периода 2000—2006 г. е използван като отправна точка за определянето на таваните.

Когато обаче исканията за плащане започнаха да компенсират забавата на по-късен етап, плащанията бяха силно ограничени от равнището на разрешените бюджетни кредити за плащания и/или от тавана на плащанията, което доведе до натрупването на неизпълнени искания за плащане.

Развитие на натрупаните неизпълнени искания за плащане за периода 2007—2014 г.

Схемата по-долу(17) показва развитието на натрупаните неизпълнени искания за плащане във връзка с програмите за 2007—2013 г. през периода 2007—2016 г.

Схема 2: Програми на политиката на сближаване за периода 2007—2013 г.: развитие на неизпълнените искания за плащане в края на годината (в милиарди евро)

20150708-P8_TA(2015)0263_BG-p0000006.png

Както е показано на схемата, натрупаните неизпълнени искания за плащане по програмите за периода 2007—2013 г. започнаха да се увеличават през 2011 г., когато възлязоха на 11 милиарда евро, като достигнаха върхова стойност от 24,7 милиарда евро през 2014 г. Както е обяснено по-долу, прогнозите сочат все още високо равнище на натрупаните неизпълнени искания за плащане в края на 2015 г., преди да се възвърне „нормалният“ и устойчив обем на неизпълнени искания за плащане в края на 2016 г.

4.3.  Компоненти и видове натрупани неизпълнени искания за плащане

През годината Комисията получава следните искания за плащане по линия на структурните фондове:

а)  допустими искания за плащане, които са покрити от плащания в хода на годината,

б)  искания за плащане, които вече са покрити от предварителното финансиране в началото на програмния период и които следователно не са последвани от допълнителни плащания,

в)  исканията за плащане, които могат да бъдат изплатени само след приключването, трябва да изчакат, докато Комисията и бенефициентът постигнат споразумение относно приключването,

г)  искания за плащане, които не са изпълнени, тъй като са били предадени през последните дни на годината, тоест твърде късно, за да бъдат обработени преди края на годината,

д)  искания за плащане, чието изпълнение е прекъснато/прекратено за някои бенефициенти. Прекратяванията или прекъсванията на плащанията са обикновено краткосрочни формални действия, с които Комисията забавя плащането в очакване на липсваща информация или проверки на системата за управление и контрол,

е)  искания за плащане, които са неплатени към края на годината, поради това че разрешените бюджетни кредити за плащания за съответния бюджетен ред са били изчерпани.

ж)  Последните четири категории (от буква в) до буква е)) остават неизплатени искания за плащане в края на годината, но натрупаните неизпълнени искания за плащане включват неизпълнените искания за плащания по букви г), д) и е). Определено равнище на неизпълнени искания за плащане в края на годината се счита за „нормално“, когато те са свързани с причините по букви г) и д). „Нетипичните“ натрупани неизпълнени искания за плащане включват само исканията за плащане, които не са били изпълнени по причината, посочена в буква е).

Следната схема онагледява потока от искания за плащане по функция 1б от предоставянето им от държавите членки през определянето на „дължимите плащания“ до „нормалното“ и „нетипичното“ натрупване.

20150708-P8_TA(2015)0263_BG-p0000007.png

Съсредоточаване на искания в края на годината и срок за изплащане на средствата

Съществува много висока концентрация на искания за плащане, изпратени от държавите членки през месец декември, като делът им варира от 27 до 35% от общата сума за годината през периода 2011—2014 г. Комисията трябва да извърши проверки по всяко получено искане за плащане, преди да пристъпи към плащането. Колкото е по-голям броят на исканията, получени през последните седмици на годината, толкова по-голям е рискът те да не бъдат изпълнени до края на годината.

По тази причина Комисията редовно приканва държавите членки да изпращат своите искания по-редовно през годината.

Следната схема показва месечната динамика на подаване на искания за плащане за програмите за периода 2007—2013 г. между 2011 и 2014 г.

Схема 3а: Месечна динамика на подадените съвкупни искания за междинни плащания за периода 2007—2013 г. (в % от общата сума)

20150708-P8_TA(2015)0263_BG-p0000008.png

Схемата по-горе показва ясно повтарящо се много рязко нарастване на подадените искания за плащане в края на годината.

Схема 3б: Съсредоточаване на подадените искания за плащане през последните два месеца от годината (процент искания, получени през ноември и декември) между 2011 и 2014 г.

20150708-P8_TA(2015)0263_BG-p0000009.png

Схемите показват, че все повече искания пристигат късно през годината поради нарастващия натиск на правилото „N+2“. Поради премахването на правилото N+3 през 2013 г. във всички държави членки, с изключение на Румъния, Словакия и Хърватия, се прилагаше правилото N+2. То оказа голямо въздействие върху обема на исканията, получени през тази година. Размерът на исканията, пристигащи твърде късно, за да бъдат платени в рамките на годината, зависи от общия размер на исканията, получени през годината, и от профила им в рамките на годината.

Въздействие на прекъсванията и прекратяванията

Комисията използва няколко предпазни механизма, за да защити бюджета на ЕС, преди да извърши плащания към държавите членки, когато е запозната с възможните слабости. Тези механизми са особено полезни за усъвършенстването на системите за контрол в държавите членки и по този начин за намаляването на необходимостта от бъдещи финансови корекции от страна на Комисията.

В резултат на това някои искания за плащане не подлежат на незабавно изпълнение, тъй като то са били прекъснати или прекратени от Комисията до внасянето на подобрения в системите за контрол. Независимо от това, че по-голямата част от тези искания в крайна сметка няма да бъдат отхвърлени, те не могат да бъдат изпълнени незабавно.

В съответствие с регламента(18) Комисията може:

—  да прекъсне срока за плащане за максимален период от шест месеца за програмите за периода 2007—2013 г., ако има доказателства, които подсказват съществуването на съществен недостатък във функционирането на системите за управление и контрол на съответната държава членка; или ако службите на Комисията трябва да осъществят допълнителни проверки след постъпването на информация, че разходите, посочени в заверен отчет за разходи, са свързани със съществена нередност, която не е била отстранена,

—  да прекрати цялото или част от междинно плащане за държава членка за програмите за периода 2007—2013 г., ако има доказателства за сериозни недостатъци в системата за управление и контрол на програмата и ако държавата членка не е предприела необходимите корективни мерки; или ако разходи, посочени в заверен отчет за разходите, са свързани със съществена нередност, която не е била отстранена; или в случай на тежко нарушение от страна на държава членка на задълженията ѝ за управление и контрол. Когато държавата членка не предприеме необходимите мерки, Комисията може да наложи финансова корекция.

Оценка на „нормалното“ натрупване на неизпълнени искания за плащане

Както беше обяснено по-горе, „нормалното“ натрупване на неизпълнени искания за плащане, е общата сума на исканията, които са прекъснати или прекратени, и на исканията, които са пристигнали твърде късно, за да бъдат изпълнени до края на годината. Искания, които са пристигнали през последните десет календарни дни на годината, могат да се разглеждат като искания, които са пристигнали твърде късно, за да бъдат изпълнени, тъй като Комисията трябва да разполага с достатъчна увереност, че ще бъде в състояние да изпълни изцяло наличните в бюджета бюджетни кредити. Въпреки това някои от исканията, чието изпълнение е прекъснато или прекратено, също са част от исканията, които са пристигнали твърде късно, за да бъдат изпълнени и не следва да се отчитат два пъти.

В съответствие с това към „нормалното“ натрупване на неизпълнени искания за плащане ще се прибави общият брой искания, получени през годината, и относителната им концентрация през последните дни на годината.

За периода 2010—2014 г. схемата по-долу прави преглед на получените искания за плащане, натрупаните неизпълнени искания за плащане в края на годината и исканията, пристигащи твърде късно, за да бъдат изпълнени или прекратени.

Схема 4: функция 1б Искания, натрупани неизпълнени искания за плащане, прекратявания за периода 2010—2014 г.

20150708-P8_TA(2015)0263_BG-p0000010.png

През последните три години (2012, 2013 и 2014 г.), „нормалното“ натрупване на неизпълнени искания за плащане (т.е. исканията за плащане, които са получени през последните десет дни на година или прекъснатите или прекратените искания, дори ако са били получени преди последните десет дни) могат да бъдат изчислени на приблизително половината от общата стойност на натрупаните неизпълнени искания за плащане в края на всяка година. Другата половина е свързана с недостига на бюджетни кредити за плащания, разрешени в бюджета, което породи „лавинообразно натрупване“(19).

С намаляващия брой искания, които се очакват през 2015 и 2016 г., очакваното намаление на прекъснатите/прекратените искания и липсата на натиск вследствие на правилото N+2 в края на 2015 г.(20), „нормалното“ натрупване на неизпълнени искания за плащане също се очаква да намалее рязко.

4.4.  Перспективи за плащанията (исканията за плащане) за периода 2007—2013 г. през 2015 и 2016 г.

Прогноза за 2015 и 2016 г. въз основа на прогнозите на държавите членки

Регламентът, който урежда фондовете за периода 2007—2013 г.(21), изисква от държавите членки да изпращат на Комисията прогноза на вероятните си междинни искания за плащане за година N и година N+1 най-късно до 30 април на година N. През последните години държавите членки се съгласиха да актуализират тази информация през септември на година N, за да оценят по-точно нарастващото равнище на неизпълнените искания за плащания (натрупване) и значителната концентрация на искания за плащания, подадени в последните месеци на годината.

Новият регламент, който урежда фондовете за периода 2014—2020 г.(22), обаче изисква от държавите членки да изпращат прогнозата си за исканията за междинни плащания за година N и година N+1 най-късно до 31 януари на година N (с актуализация до 31 юли). Държавите членки прилагаха този нов краен срок на доброволни начала през 2015 г. за програмите си за периода 2007—2013 г. въз основа на искане от Комисията, което беше потвърдено през декември 2014 г. Според данните, получени от Комисията към 3 март 2015 г., понастоящем държавите членки смятат, че ще представят искания за плащания (дължими и недължими) за близо 48 млрд. евро през 2015 г. и близо 18 млрд. евро през 2016 г(23).

Както вече беше обяснено, не всички искания за плащане ще доведат пряко до плащания, тъй като трябва да се вземе предвид „95-процентният таван“ за плащанията, установен в член 79 от Регламент № 1083/2006(24). Тъй като все повече програми достигат „95-процентния таван“, тази корекция ще придобие много по-голямо значение през 2015 г. и следващите години. Ето защо действителният размер на очакваните дължими искания е по-нисък от прогнозирания от държавите членки, тъй като исканията над 95-процентния таван се разглеждат едва при приключването. Въз основа на тези прогнози с таван Комисията очаква да получи дължими искания за плащане в размер на общо около 35 млрд. евро през 2015 г. Съответната сума за 2016 г. понастоящем възлиза на около 3 млрд. евро. Сумата за 2016 г. ще бъде уточнена (и би могла да бъде малко по-висока) след като държавите членки представят липсващите данни или преразгледат предадените данни за някои оперативни програми.

Приложение 2 дава по-подробна информация относно прогнозите на държавите членки за исканията за плащане, които ще бъдат предадени през 2015 и 2016 г. за програмите за сближаване за периода 2007—2013 г.

Прогноза на Комисията въз основа на изпълнението

В края на 2014 г. общата сума от предварителното финансиране и извършените междинни плащания възлизаше на 266,1 млрд. евро. Общият финансов пакет за програмите в областта на политиката на сближаване за периода 2007—2013 г. е 347,3 млрд. евро. Като се вземат предвид отменените до момента бюджетни кредити и рискът от отмяна поради прилагането на правилото N+2/N+3 в края на 2014 г., което обаче все още предстои да бъде потвърдено (обща максимална сума от близо 0,9 млрд. евро от началото на периода), максималната сума, която ще трябва да бъде изплатена, е около 80,3 млрд. евро. 5% от сумите за всяка програма обаче трябва да бъдат изплатени едва при приключването (17,3 млрд. евро).

Следователно очакваното равнище на исканията за междинни плащания, които ще трябва да бъдат изплатени през 2015 г. или следващите години, е около 63 млрд. евро или 18% от общия финансов пакет, който включва натрупването в края на 2014 г. (24,7 млрд. евро). Максималният размер на дължимите нови искания за плащане, които ще бъдат получени през 2015 г. или следващите години, преди приключването, е 38,3 млрд. евро. Ако през 2015 г. бъдат получени искания за плащане в размер на 35 млрд. евро, то през 2016 г. ще постъпят искания за оставащата сума от максимум 3,5 млрд. евро.

Прогноза за натрупаните неизпълнени искания за плащане в края на 2015 г. въз основа на коригираните прогнози на държавите членки

Равнището на разрешените бюджетни кредити за плащания в бюджета за 2015 г. е 39,5 млрд. евро. Тази сума ще покрие както натрупаните преди 2015 г. неизпълнени искания за плащане (24,7 млрд. евро), така и новите искания (които се оценяват на 35 млрд. евро). Следователно очакваната сума на натрупаните неизпълнени искания за плащане в края на 2015 г. ще възлезе на 20 млрд. евро, от които поне половината, или около 10 млрд. евро, ще бъдат класифицирани като нетипично натрупване на неизпълнени искания за плащания.

в млрд. евро

Натрупване в края на 2014 г. (с корекции)

Прогнози на държавите членки за исканията за плащане за 2015 г. с корекция от 95-процентния таван

Разрешени бюджетни кредити за плащания в бюджета за 2015 г.

Очаквана сума на натрупаните неизпълнени искания за плащане в края на 2015 г.

24.7

~35

39.5

~20

4.5.  Очаквани искания за плащане за 2016 г.

Както е посочено по-горе, неизпълнените искания за плащане в края на 2014 г. се очаква да достигнат около 20 млрд. евро, при условие че прогнозите на държавите членки са точни. Освен това преди приключването на програмите се очаква да постъпят още искания за плащане в размер на максимум 3,5 млрд. евро. Предвид този сравнително ограничен размер на исканията за плащане и тъй като вече няма да има натиск вследствие на правилото N+2, няма основание да се предполага, че голям брой от тези искания за плащане ще постъпят твърде късно, за да бъдат изплатени през 2016 г.

Комисията ще коригира искането си в проектобюджета за 2016 г., като вземе предвид „нормалното“ натрупване на неизпълнени искания за плащане в края на 2016 г. Това „нормално“ натрупване обаче, което покрива подаването на искания с изключително голямо закъснение и останалите прекъсвания/прекратявания, би било много малко в сравнение с предходните години, тъй като размерът на новите искания, които ще бъдат получени през 2016 г., също е много нисък и Комисията очаква държавите членки да отстранят пропуските и да представят „чисти“ искания. Този размер би могъл да бъде от порядъка на 2 млрд. евро. Ето защо това „нормално“ натрупване в края на 2016 г. ще трябва да бъде покрито в бюджета за 2017 г. Следователно сумата, която трябва да бъде включена в бюджета за 2016 г., ще бъде от порядъка на 21,5 млрд. евро.

4.6.  Обобщение на информацията, използвана за изчисляване на исканията за плащане и натрупаните неизпълнени искания за плащане

В следващата таблица е обобщена информацията относно финансовия пакет за програмата, очакваното използване на наличните бюджетни кредити в бюджета за 2015 г. и очакваната максимална сума на исканията за плащане през 2016 г.

Неизпълнени междинни плащания за периода 2015—2017 г. (млрд. евро)

Финансов пакет на програмата

(1)

347.3

—  от който предварително финансиране и извършени междинни плащания до края на 2014 г.

(2)

266.1

—  от който запазени за приключването средства (5%) и отменени бюджетни кредити

(3)

18.2

Максимална сума на дължимите междинни плащания (2015—2017 г.)

(4)=(1)-(2)-(3)

~63.0

—  от която неизпълнени искания за плащане в края на 2014 г.

(5)

24.7

—  от която максимална сума на дължимите междинни плащания за периода 2015—2017 г.

(6)=(4)-(5)

38.3

Финансова 2015 година, в млрд. Евро

Налични бюджетни кредити в бюджета за 2015 г.

(1)

39.5

—  от които натрупани неизпълнени искания за плащане в края на 2014 г.

(2)

24.7

—  от които прогнози за 2015 г. с корекция от 95-процентния таван

(3)

~35

Очаквана сума на натрупаните неизпълнени искания за плащане в края на 2015 г.

(4)=(1)-(2)-(3)

~20

Финансова 2016 година, в млрд. Евро

Очаквана сума на натрупаните неизпълнени искания за плащане в края на 2015 г.

(1)

~20

Максимална сума на оставащите искания за плащане, които се очаква да бъдат получени през 2016 г. преди приключването

(2)

~3.5

Максимална сума на исканията за плащане, които трябва да бъдат покрити от бюджета за 2016 г.

(3)=(1)+(2)

~23.5

4.7.  Плащане при приключването

Приключването на структурните фондове следва своята собствена динамика на плащанията. Всяка държава членка изпраща документите си за приключването на отделните програми най-късно до 31 март 2017 г. Комисията информира държавата членка за становището си относно съдържанието на декларацията за приключване в срок от пет месеца от датата на получаването ѝ, при условие че цялата информация е подадена в първоначалния документ за приключване(25). По принцип плащанията за приключването ще се извършват чак след 2016 г. Общата сума на запазените за приключването средства (5% от всички бюджетни кредити) е 17,3 млрд. евро, но размерът на плащанията ще зависи от качеството на изпълнение на програмата през целия период. Евентуалните отменени бюджетни кредити при приключването в областта на политиката на сближаване могат да намалят необходимостта от плащания.

Като индикативна прогноза за периода 2000—2006 г. процентът на отменените бюджетни кредити при приключването е бил 2,6% от общия финансов пакет за Европейския социален фонд (ЕСФ) и 0,9% от средствата за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). По отношение на ЕСФ обаче все още има 0,5 млрд. евро непогасени бюджетни задължения (RAL), които са свързани с проблематични случаи на нередности, поради което Комисията счита, че окончателният процент на отменените бюджетни кредити при приключването ще бъде около 3% за този фонд. Комисията не изключва възможността размерът на отменените бюджетни кредити при приключването да бъде по-висок отколкото през предходния период, така че горепосочените прогнози следва да се считат за предпазлива индикация.

Исканията за приключване не се вземат предвид в анализа на намаляването на считаната за „нормална“ част от натрупаните неизпълнени искания за плащане, тъй като повечето от тях ще бъдат изплатени през периода 2017 –2019 г. или последващи години и във всеки случай няма да доведат до плащания, тъй като неправомерно платените суми първо ще бъдат уравнени преди да бъде извършено крайното плащане.

5.  Други функции: Перспективи за програмите за периода 2007—2013 г.

5.1.  Общ преглед

След подробния анализ на специфичния случай на политиката на сближаване (функция 1б), който беше представен в раздел 4 по-горе, настоящият раздел разглежда положението в другите функции, което може да бъде обобщено по следния начин:

—  Бюджетните кредити за Европейския фонд за гарантиране на земеделието (функция 2) са едногодишни, при което плащанията и поетите задължения се вписват в бюджета на едно и също равнище. Вследствие на това в края на годината няма натрупани неизпълнени искания за плащане;

—  Управлението на фонда за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство (функция 2) и фондовете за убежището, миграцията, границите и сигурността (функция 3) е споделено с държавите членки, по подобен начин както при политиката на сближаване. Досега няма натрупани неизпълнени искания за плащане за развитието на селските райони, но не такъв е случаят при другите фондове;

—  Повечето от другите програми (функции 1a и 4) се управляват от Комисията. Предвид недостига на плащания много от тези програми бяха подложени на смекчаващите мерки, които Комисията въведе през 2014 г. (а в някои случаи още през 2013 г.), които варираха от намаляване на предварителното финансиране (при надлежно отчитане на вида и финансовата стабилност на партньорите по изпълнението, получателите и бенефициентите) до отлагане на крайните плащания или плащанията за бюджетна подкрепа, въздържане от поемане на нови задължения и забавяне на сключването на договори. Повечето от тези смекчаващи мерки обаче само отложиха момента на изплащане на средствата, а поетите задължения така или иначе трябва да бъдат спазени.

Таблицата по-долу представя общ преглед на развитието на натрупаните неизпълнени искания за плащане за функции 1а и 4. Има ясна възходяща тенденция при натрупаните неизпълнени искания за плащане за функция 4, които през 2014 г. достигнаха най-високото си равнище през последните години, докато развитието на функция 1а не е толкова ясно.

2007 г.

2008 г.

2009 г.

2010 г.

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

Функция 1a

1 679

507

291

628

604

567

551

541

Функция 4

172

178

284

226

387

367

389

630

5.2.  Програми със споделено управление във функции 2 и 3

5.2.1.  Функция 2

Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ)

Няма натрупани неизпълнени искания за плащане за Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), тъй като фондът се базира на едногодишни бюджетни кредити.

Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)

Досега няма натрупани неизпълнени искания за плащане за развитието на селските райони: Комисията винаги е успявала да изплати всички искания за плащане навреме. Като се има предвид мащабът на програмата за развитие на селските райони и правилото за 95%, което също се прилага в този случай, максималният размер на междинните плащания, които още могат да бъдат изплатени преди приключването, е около 8,7 млрд. евро за периода 2007—2013 г. Разрешените бюджетни кредити за плащания в бюджета за 2015 г. за програмите за периода 2007—2013 г. възлизат на 5,9 млрд. евро. Оставащата сума от 2,8 млрд. евро трябва да бъде изплатена през 2016 г., след като държавите членки представят декларацията за последното тримесечие, която е предвидена за януари 2016 г.

Общата сума, запазена за приключването, е около 4,8 млрд. евро. Действителната сума, която трябва да бъде изплатена, ще зависи от отменените бюджетни кредити. Така например, ако се приложи 1,5-процентната ставка на отменените бюджетни кредити от предходния период на приключване 2000—2006 г., ще бъдат отменени около 1,5 млрд. евро. Плащанията по приключването се очаква да бъдат извършени между 2016 и 2019 г.

Европейски фонд за рибарство (ЕФР)

Начинът на управление на ЕФР е подобен на политиката на сближаване (функция 1б). Тъй като обаче правилото N+3 не се прилага за ЕФР, фондът не срещна специфичния проблем с преобразуването на правилото N+3 в N+2 между транша поети задължения за 2010 г. и транша поети задължения за 2011 г. Освен това не беше прилагано и „гръцкото правило“, въпреки че стартирането на програмите също беше леко забавено от задълженията във връзка със системите за управление и контрол. Въпреки това през последните години натрупаните неизпълнени искания за плащане по ЕФР са изключително големи. В началото на 2014 г. размерът на натрупаните неизпълнени искания за плащане беше на равнището на гласуваните бюджетни кредити за плащания за програмите за периода 2007—2013 г.

Що се отнася до датите на подаване на исканията за плащане през годината, през периода 2010—2014 г. две трети от годишните искания за плащане бяха получени през ноември и декември. Следващата графика показва размера на натрупаните неизпълнени искания за плащане от 2011 до 2014 г. за програмите по линия на ЕФР за периода 2007—2013 г., заедно с първоначалните бюджетни кредити за плащания за следващата година.

20150708-P8_TA(2015)0263_BG-p0000011.png

Основната причина за намаляването на натрупаните неизпълнени искания за плащане за ЕФР в края на 2014 г. е преразпределението на всички налични бюджетни кредити за плащания в рамките на бюджетната глава (включително всички бюджетни кредити за плащания за споделеното управление на ЕФМДР поради забавеното приемане на новото правно основание) и получените увеличения в проект на коригиращ бюджет № 3/2014 (приет като коригиращ бюджет № 2/2014) и в трансфера в края на годината.

По-големият размер на разрешените в бюджета за 2015 г. плащания следва да позволи намаляване на натрупаните неизпълнени искания за плащания до нормалното равнище от около 0,1 млрд. евро.

5.2.2.  Функция 3

Политики в областта на убежището, миграцията, границите и сигурността

Общите политики в областта на убежището и имиграцията през периода 2007—2013 г. се провеждаха главно посредством Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ (SOLID). Общата програма се състоеше от четири инструмента: Фонда за външните граници (EBF), Европейския фонд за връщане (RF), Европейския фонд за бежанци (ERF) и Европейския фонд за интеграция на граждани на трети страни (EIF).

Следващата графика показва нарастващия размер на неизпълнените искания за плащане в края на годината за програмите в областта на убежището, миграцията, границите и сигурността.

20150708-P8_TA(2015)0263_BG-p0000012.png

RAL са се увеличили от 150 млн. евро в началото на 2007 г. до 2,6 млрд. евро през 2014 г., въпреки отменените 300 млн. евро през периода 2007—2014 г. Остават да бъдат изплатени около 1,9 млрд. евро по програмите за периода 2007—2013 г. Бюджетните кредити за плащания, разрешени за програмите в бюджета за 2015 г., възлизат на малко над 600 млн. евро и включват бюджетните кредити за плащанията за първоначалното и годишното предварително финансиране за новите програми за периода 2014—2020 г.

Като се вземе предвид сумата, която ще бъде изплатена при приключването (оценявана на около 1 млрд. евро), и фактът, че вторите предварителни финансирания не можаха да бъдат изплатени през 2013 и 2014 г. поради липсата на бюджетни кредити за плащания, необходимостта от плащания с цел намаляване на натрупването на неизпълнени искания за плащания по програмите за периода 2007—2013 г. до нормално равнище в края на 2016 г. се оценява на около 235 млн. евро.

5.3.  Програми с пряко управление във функции 1а и 4

5.3.1.  Функция 1а

Този раздел прави общ преглед на положението с плащанията по програмите във функция 1а в края на 2014 г.

Неизпълнени искания за плащане в края на годината

Графиката по-долу показва развитието на неизпълнените искания за плащане в края на годината за основните програми във функция 1а.

20150708-P8_TA(2015)0263_BG-p0000013.png

Големият размер неизпълнени искания за плащане в края на 2007 г. е следствие главно от проектния цикъл на Шестата рамкова програма за научни изследвания (6РП) и от особено големия брой открити задължения по това време. Освен това съгласно договорите за научни изследвания одиторските заверки се изискват преди да се пристъпи към изплащането на разходите.

Смекчаващите мерки, които Комисията предприе през 2014 г. (вж. раздел 2.2 по-горе) с цел справяне с недостига на бюджетни кредити за плащания, предотвратиха увеличаването на неизпълнените искания за плащане в края на 2014 г. Мерките включваха намаляване на равнището на предварителното финансиране и забавяне на подписването на нови договори/споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, в резултат на което част от плащанията бяха прехвърлени за следващата година. Макар че тези мерки ограничиха равнището на неизпълнените искания за плащане, техен страничен ефект беше и забавянето на изпълнението на програмите за периода 2014—2020 г. В някои случаи се наложи да бъдат предприети по-драстични мерки, за да се отдаде приоритет на плащанията за по-уязвимите бенефициенти.

Развитие на непогасените бюджетни задължения (RAL)

Като цяло стабилното равнище на неизпълнените искания за плащане в края на годината за програмите във функция 1а е в рязък контраст с ясната възходяща тенденция при равнището на непогасените бюджетни задължения (RAL), както е видно от графиката по-долу:

20150708-P8_TA(2015)0263_BG-p0000014.png

Увеличаването на RAL във функция 1а до голяма степен се дължи на нарастващата разлика между бюджетните кредити за поети задължения и плащания за научните изследвания — програмата с най-големи разходи в тази функция. Това е видно от графиката по-долу, която показва низходящата тенденция при съотношението между плащанията и поетите задължения.

20150708-P8_TA(2015)0263_BG-p0000015.png

Като пример за начина, по който се изпълняват проектите във функция 1а, по-долу е описан проектният цикъл на програмите за научни изследвания.

Проектен цикъл в областта на научните изследвания

Програмите за научни изследвания се изпълняват чрез многогодишни работни програми, които включват покани за представяне на предложения, процедури по възлагане на обществени поръчки, проучвания, експертни групи, участие в международни организации, семинари и работни срещи, оценка и мониторинг. Около 90% от програмите за научни изследвания са свързани с покани за представяне на предложения, а останалите 10%—с други дейности.

Годишната работна програма за година N се приема от Комисията в средата на година N-1. Поканите за представяне на предложения се стартират от втората половина на година N-1. В повечето случаи представянето на предложения обикновено се извършва в срок от три месеца след публикуването на поканата за представяне на предложения. Глобалните задължения се поемат след приемането на работната програма през година N и най-късно преди преговорите за сключване на договорите (обикновено крайния срок на поканата за представяне на предложения). Оценката на предложенията (три месеца) и подборът (един-два месеца) са последвани от преговорите за сключване на договорите (от един до шест месеца) и тяхното подписване (до няколко месеца). Комисията/изпълнителната агенция разполага с осем месеца между крайния срок на поканата за представяне на предложения и подписването на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства (т.нар. „срок за отпускане на безвъзмездни средства“), от които пет месеца за информирането на кандидатите за резултата от научната оценка и три месеца за подготовката на споразумението. След като бъде поето конкретното задължение и договорът бъде подписан, предварителното финансиране следва да бъде изплатено в срок от 30 дни от подписването на споразумението или от 10 дни преди началната дата на действието, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна. Вследствие на структурните мерки, предприети през 2014 г. от генералните дирекции, работещи в областта на научните изследвания, предварителното финансиране на поетото задължение за година N вече се изплаща през година N+1 вместо през година N. Междинните плащания се базират на финансовите отчети и са обвързани с периодични доклади, обикновено на всеки 18 месеца. Крайното плащане от 10% се извършва при приемане на окончателния доклад.

За всички други действия, които са предвидени в работната програма, временните задължения се поемат през година N и авансовите плащания се извършват през същата година. Останалата част се изплаща през година N+1.

Недостиг на плащания в областта на научните изследвания: практически последици

С цел управление на недостига на бюджетни кредити за плащания в рамките на програмите за научни изследвания, през 2014 г. беше извършен трансфер на обща сума от 236,5 млн. евро от бюджетните редове на програма „Хоризонт 2020“ с цел подсилване на бюджетните редове за приключване за периода 2007—2013 г. за същите програми, което забави предварителното финансиране на стартираните през 2014 г. покани за представяне на предложения по линия на „Хоризонт 2020“ за 2015 г. Случаят не беше такъв през предходните години и това води до забавяне на изпълнението на новите програми.

Научните изследвания отнемат време и задържането на подписването на договори и на финансирането не съответства на целта за засилване на усилията в областта на научните изследвания с цел подкрепа на икономическия растеж. Очаква се увеличаването на равнището на бюджетните кредити за плащания, разрешени за „Хоризонт 2020“ в бюджета за 2015 г., да позволи частично наваксване на тази ключова програма.

„Еразъм +“

„Еразъм +“ е добър пример за годишна програма, за която равнището на плащанията отговаря на равнището на поетите задължения, тъй като жизненият цикъл на повечето действия е обвързан с академичния календар.

Заради недостига на плащанията обаче увеличението на бюджетните кредити за плащания през 2014 г. не съответстваше на увеличението на бюджетните кредити за поети задължения, което се предвижда да продължи през периода 2014—2020 г. Този недостиг на плащания през 2014 г. може да се види също в съотношението между плащанията и поетите задължения в графиката по-долу.

20150708-P8_TA(2015)0263_BG-p0000016.png

Вследствие на това през 2014 г. не беше възможно да се изплати част от второто предварително финансиране на националните агенции, които трябва да финансират дейности за мобилност. Макар че би трябвало положението да се подобри леко, очакванията са „Еразъм+“ да продължи да се сблъсква с подобни ограничения през 2015 г.

Транспорт и енергетика

Графиката по-долу показва нарастващите различия между равнището на поетите задължения и плащанията за областите на политиката, свързани с транспорта и енергетиката.

20150708-P8_TA(2015)0263_BG-p0000017.png

Разрешените бюджетни кредити за плащания в бюджета за 2015 г. ще бъдат достатъчни да покрият първото предварително финансиране за проектите за периода 2014—2020 г. и да се справят частично с RAL за периода 2007—2013 г., които се оценяват на над 2 млрд. евро.

Европейски план за икономическо възстановяване (ЕПИВ)

В сравнение с високото равнище на поетите задължения през 2009 и 2010 г. изпълнението на плащанията за тази програма започна бавно, тъй като проектите по линия на ЕПИВ се състоят в по-голямата си част от големи инфраструктурни проекти.

20150708-P8_TA(2015)0263_BG-p0000018.png

Конкретно през 2014 г. бюджетните кредити за плащания не бяха достатъчни за покриване на всички получени искания за плащане през годината дори след късното приемане на проект на коригиращ бюджет № 3/2014, който осигури допълнителни бюджетни кредити. В края на 2014 г. RAL все още възлизаха на 2 млрд. евро, което е половината от първоначално предвидената за ЕПИВ сума. Равнището на разрешените през 2015 г. бюджетни кредити за плащания достига 407 млн. евро, което се очаква да покрие прогнозните нужди за годината.

5.3.2.  Функция 4

Графиката по-долу показва равнището на непогасените бюджетни задължения (RAL) за програмите по функция 4 от 2007 г. насам.

20150708-P8_TA(2015)0263_BG-p0000019.png

Функция 4 обхваща краткосрочните инструменти за реакции при кризи, по-дългосрочни инструменти, които използват многогодишно програмиране, и ad hoc инструменти като макрофинансовата помощ под формата на заеми и безвъзмездни средства. 73% от разходите по тази функция се дължат на трите големи инструмента (Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II), Европейския инструмент за съседство (ЕИС) и Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР)), които използват многогодишно програмиране. Подкрепата за трети държави, която се финансира в рамките на тези програми, обикновено има жизнен цикъл от около 6—8 години. Инструментите за реакции при кризи (хуманитарна помощ, Инструмент, допринасящ за стабилността и мира, Обща външна политика и политика на сигурност) и макрофинансовата помощ, от друга страна, имат доста по-кратки цикли от около 12—18 месеца.

От 2013 г. насам при повечето инструменти във функция 4 има недостиг на бюджетни кредити за плащания, което засегна първо характеризиращите се с бързо изплащане на средствата инструменти за хуманитарна помощ и реакции при кризи, а впоследствие и инструменти като Инструмента за сътрудничество за развитие и Европейския инструмент за съседство, при които плащанията са свързани главно със съществуващи договори и задължения. Положението се влоши през 2014 г. поради цялостното намаление на наличните плащания в сравнение с 2013 г. За някои от програмите увеличението на средствата чрез коригиращ бюджет № 3/2014 (и други действия, като например трансфери)(26) беше много закъсняло и недостатъчно за покриване на натрупаните неизпълнени искания за плащане.

Въведените мерки (вж. раздел 2.2 по-горе) успяха само частично да смекчат последиците от недостига на плащания, отлагайки момента на изплащане на средствата, а поетите задължения така или иначе трябва да бъдат спазени.

Неизпълнени искания за плащане в края на годината

Като цяло неизпълнените искания за плащане в края на 2014 г. за функция 4 се увеличиха значително. Това се дължи най-вече на рязкото увеличение на исканията и на липсата на съответни бюджетни кредити за плащания, какъвто беше случаят с Европейския инструмент за съседство и Инструмента за сътрудничество за развитие, както е видно от графиката по-долу.

20150708-P8_TA(2015)0263_BG-p0000020.png

От друга страна, увеличенията на разрешените бюджетни кредити за плащания в бюджета за 2013 и 2014 г. позволиха коригирането на равнището на неизпълнените искания за плащания за хуманитарната помощ(27):

20150708-P8_TA(2015)0263_BG-p0000021.png

Както е посочено по-горе, RAL по функция 4 и в частност трите големи дългосрочни инструмента, нарастват постоянно през последните пет години, в съответствие с равнището на поетите задължения от предишната МФР. Програмите, за които първоначално бяха поети задължения през 2010 г., трябваше да бъдат официално утвърдени с третата държава бенефициент през 2011 г., а договорите да бъдат сключени до 2014 г. Оттук следва, че сега трябва да бъдат изплатени много от тези по-големи програми, за които бяха поети задължения в момент, когато поетите задължения нарастваха рязко. Очаква се равнището на разрешените бюджетни кредити за плащания в бюджета за 2015 г. да намали разликите, което би трябвало да спомогне за стабилизирането на положението. То обаче ще продължи да бъде напрегнато и очакванията са, че разликите и RAL ще продължат да се увеличават за много инструменти, като например Инструмента за сътрудничество за развитие.

6.  Перспективи за програмите за периода 2014—2020 г.

Бюджетът за 2016 г. ще трябва да включва достатъчно бюджетни кредити за плащания не само за постепенното премахване на нетипичното равнище на неизпълнените искания за плащане вследствие на поетите задължения за програмите за периода 2007—2013 г., но също така и за програмите за периода 2014—2020 г. във функция 1а и 4, чието изпълнение беше възпрепятствано от недостига на плащания. Бюджетът за 2016 г. трябва също така да включва необходимите бюджетни кредити за плащания за други фондове, като например развитието на селските райони (функция 2), с цел да се избегне създаването на ново натрупване, което не е съществувало в миналото.

Комисията ще направи оценка на нуждите от плащания за 2016 г. за програмите за периода 2014—2020 г. в проектобюджета за 2016 г.

7.  Заключения

През последните години и особено през 2014 г. равнището на бюджетните кредити за плащания не беше достатъчно за покриване на получените искания за плащане. От своя страна това доведе до все по-голямо натрупване на неизпълнени искания за плащане в края на годината, най-вече за програмите за периода 2007—2013 г. в областта на политиката на сближаване. Комисията предприе редица смекчаващи мерки, за да сведе до минимум отрицателните последици от недостига на бюджетни кредити за плащания, като изпълняваше, доколкото беше възможно, задълженията, произтичащи от минали задължения. Като страничен ефект обаче изпълнението на програмите за периода 2014—2020 г. беше възпрепятствано.

Бюджетните кредити за плащания в бюджета за 2015 г. се очаква да доведат до намаление на натрупаните неизпълнени искания за плащане за програмите за периода 2007—2013 г. Комисията е установила равнището на плащанията, което е необходимо за постепенното премахване на нетипичното равнище на неизпълнените искания за плащане за програмите за периода 2007—2013 г. до края на 2016 г. В своя проектобюджет за 2016 г. Комисията ще предложи съответните бюджетни кредити за плащания.

Комисията счита, че на тази база трите институции могат да се ангажират с изпълнението на план за намаляване на равнището на неплатените сметки във връзка с изпълнението на програмите за периода 2007—2013 г. до устойчиво равнище до края на 2016 г.

Приложение 1: информация, изпратена от Комисията на 15 декември 2014 г.

На 15 декември 2014 г. Комисията представи очакваната сума на натрупаните неизпълнени искания за плащане за програмите за сближаване за периода 2007—2013 г. в края на 2014 и 2015 г., както следва:

2010 г.

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г. (*)

2015 г. (*)

Натрупани неплатени сметки в края на годината

(в млн. евро)

6.1

10.8

16.2

23.4

До25 (1)

19 (2)

(*) Прогнози на Комисията въз основа на коригираните прогнози на държавите членки

(1)  Отчитане на допълнителните бюджетни кредити за плащания в проект на коригиращ бюджет № 3/2014, във вида в който беше окончателно одобрен.

(2) Отчитане на допълнителните бюджетни кредити за плащания в проект на коригиращ бюджет № 3/2014, във вида в който беше окончателно одобрен, и на разрешените бюджетни кредити за плащания в бюджета за 2015 г.

Комисията също така представи разбивка на очакваната сума на натрупаните неизпълнени искания за плащане за програмите за сближаване за периода 2007—2013 г. в края на 2014 г. Както е посочено в таблицата по-долу, общият размер на действително получените до края на 2014 г. искания за плащане беше с около 1,5 млрд. евро по-нисък от изготвените от държавите членки прогнози и с около 2,5 млрд. евро по-висок от прогнозираната от Комисията горна граница.

ОЧАКВАНА СУМА НА НАТРУПАНИТЕ НЕИЗПЪЛНЕНИ ИСКАНИЯ ЗА ПЛАЩАНЕ В КРАЯ НА 2014 Г.

(в млрд. евро)

(1)

Искания за плащане, получени до края на 2013 г. и неизплатени до края на 2013 г. (натрупване)

23.4

(2)

Искания за плащане, получени до края на ноември 2014 г.

31.4

(3)  = (1) + (2)

Искания за плащане, получени до края на ноември 2014 г., които трябва да бъдат изплатени през 2014 г.

54.8

(4)

Разрешено равнище на бюджетните кредити за плащания (с коригиращ бюджет № 3/2014)

49.4

(5)  = (3)—(4)

Натрупване до края на ноември 2014 г., което трябва да бъде изплатено до края на 2014 г.

5.4

Прогноза

Действително изпълнение

Прогнози на държавите членки за исканията за плащане, които ще бъдат представени през декември 2014 г.

23

21.5

Прогнози на Комисията за исканията за плащане, които ще бъдат представени през декември 2014 г.

18—19

21.5

Прогноза за натрупването на неплатени сметки в края на 2014 г.: до 25 млрд. евро.

Накрая, Комисията представи по страни прогнозите на държавите членки за исканията за плащане, които ще бъдат подадени за политиката на сближаване през 2014 г. (54,33 млрд. евро), исканията за плащане, изпратени до 31 октомври 2014 г. (31,36 млрд. евро), и като следствие, исканията за плащане, които ще бъдат подадени през ноември и декември (22,97 млрд. евро).

Комисията добави, че като взема предвид средния процент грешки, който се наблюдава в „брутните“ прогнози на държавите членки през последните години, и 95-процентния таван на плащанията преди приключването, който се изисква съгласно член 79 от Регламент № 1083/2006, оценява на 18—19 млрд. евро исканията, които ще бъдат получени през декември. Това е в съответствие с таблиците по-горе.

Приложение 2: Функция 1б: последни прогнози на държавите членки

В настоящото приложение са представени последните прогнози на държавите членки относно подаването на искания за плащане за програмите за сближаване за периода 2007—2013 г. през 2015 и 2016 г., като се прави разграничение между брутните прогнози (изброени по държави членки) и прогнозите с таван (вж. обяснението в раздел 4.4).

Прогнози на държавите членки (в млрд. евро)

Период

2007—2013 г.

2015 г.*

Брутни прогнози

2016 г.

Брутни прогнози

AT

Австрия

0,09

0,00

BE

Белгия

0,24

0,06

BG

България

1,35

0,00

CY

Кипър

0,06

0,00

CZ

Чешка република

4,01

3,75

DE

Германия

2,43

0,95

DK

Дания

0,04

0,03

EE

Естония

0,09

0,00

ES

Испания

4,65

1,74

FI

Финландия

0,21

0,02

FR

Франция

1,92

0,34

GR

Гърция

0,75

0,00

HR

Хърватия

0,22

0,31

HU

Унгария

3,86

1,24

IE

Ирландия

0,03

0,01

IT

Италия

5,07

1,44

LT

Литва

0,09

0,00

LU

Люксембург

0,01

0,00

LV

Латвия

0,54

0,09

MT

Малта

0,14

0,04

NL

Нидерландия

0,21

0,10

PL

Полша

8,92

3,99

PT

Португалия

0,52

0,06

RO

Румъния

6,64

2,81

SE

Швеция

0,11

0,00

SI

Словения

0,38

0,18

SK

Словакия

2,68

0,64

UK

Обединено кралство

1,52

0,25

CB

Териториално сътрудничество

1,16

0,25

ОБЩО

 

47,93

18,32

ОБЩО ПРОГНОЗИ С ТАВАН***

34,74

2,95*

* За оперативните програми, за които държавите членки не са изпратили прогнози през януари 2015 г., прогнозите за 2015 г. са изчислени на базата на съответните прогнози, изпратени през септември 2014 г.

** Максималната дължима сума през 2016 г. е 3,5 млрд. евро, от които 3 млрд. евро вече са потвърдени от държавите членки на този етап.

***Таванът се състои в прилагането на правилото за 95%, което предвижда, че междинните плащания могат да бъдат извършени преди приключването, само ако сумата на плащанията е по-ниска от 95% от разпределените за програмата средства.

(1) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(3) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(4) Приети текстове, P8_TA(2015)0061.
(5) Това следва от т.нар. правила „N+2“/„N+3“, съгласно които плащанията трябва да бъдат изпълнени в рамките на две (N+2) или три (N+3) години след като са били поети съответните задължения. В края на 2013 г. двете правила за отмяна се прилагаха едновременно.
(6) Общо сумата на допълнителните бюджетни кредити за плащания, разрешени чрез коригиращи бюджети, възлезе на 6,7 милиарда евро през 2012 г., 11,6 милиарда евро през 2013 г. и 3,5 милиарда евро през 2014 г.
(7) Натрупаните неизпълнени искания за плащане по програмите за сближаване за периода 2007—2013 г. в края на годината нарасна от 11 милиарда евро през 2011 г. на 16 милиарда евро през 2012 г., 23,4 милиарда евро през 2013 г. и 24,7 милиарда евро през 2014 г.
(8) Следва да се отбележи, че за политиките в режим на споделено управление като политиката на сближаване (при които Комисията възстановява разходите на държавите членки) не се начисляват лихви за просрочени плащания.
(9) Оставащите 5% трябва да бъдат платени при приключването на програмата, което е планирано за 2017—2019 г., след като бъде дадена оценка от Комисията, че програмата е била успешно изпълнена и че не са необходими корекции.
(10) Съгласно законодателството относно политиката на сближаване нормативно определеният срок е 60 дни.
(11) Определението за „нормално“ и „нетипично“ натрупване на неизпълнени искания за плащане е в раздели 3.4 и 4.3.
(12) Коригиращ бюджет № 2/2014 беше първоначално представен като проект на коригиращ бюджет № 3/2014.
(13) Месечни доклади относно междинните плащания и неизпълнените искания за плащане, ранно предупреждение за изпълнението на бюджета (два пъти в годината).
(14) DEC 54/2014.
(15) Неизплатените суми, произтичащи от намаляването на процентите на предварителното финансиране на стойност под законовия/нормалния минимум, не са включени в настоящото определение за „неизпълнени искания за плащания“: въпреки това за определен брой програми известно намаление на процентите на предварителното финансиране беше въведено през 2014 г. (в някои случаи още през 2013 г.) с цел да се отложат плащанията за по-късна дата.
(16) Член 87 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета: „...молбите за междинни плащания [...] се групират заедно и се изпращат [...], доколкото е възможно[,] три пъти годишно“.
(17) Еднаква с включената в резюмето.
(18) Съответно членове 91 и 92 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 за периода на планиране 2007—2013 г.
(19) Поради ограничения на паричните потоци през първите месеци на годината (вж. раздел 3.3 по-горе) част от забавата може да не бъде компенсирана в рамките на нормативните крайни срокове в началото на годината.
(20) С изключение за Хърватия, Румъния и Словакия.
(21) Член 76 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. относно определянето на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999 (OВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 25).
(22) Член 112 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320).
(23) Прогнозите, представени от държавите членки през януари 2015 г., не покриваха всички оперативни програми. За тези случаи Комисията използва прогнозите, които бяха получени през миналия септември. Подобна екстраполация на липсващите прогнози на държавите членки не е възможна за 2016 г., тъй като представените през септември 2014 г. прогнози обхващат единствено 2014 и 2015 г. (но не и 2016 г.). Това означава, че прогнозата за 2016 г. включва единствено оперативните прогнози, за които държавите членки са предали информацията и може да се наложи да я преразгледат в посока нагоре, когато липсващата информация бъде предадена.
(24) Член 79 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 постановява, че кумулативната сума от префинансирането и извършените от Комисията междинни плащания не превишава 95% от седемгодишния принос от фондовете за оперативната програма; останалите 5% ще бъдат платени едва след приключването на оперативната програма.
(25) Член 89 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. относно определянето на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999 (OВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 25).
(26) + 406 млн. евро (нетно увеличение на бюджетните кредити за плащания) за хуманитарната помощ, + 30 млн. евро за ИСР и + EUR 250 млн. евро за ЕИС.
(27) Графиката обаче не отразява въздействието на намаляването на равнището на предварителното финансиране.


Инициатива за зелена заетост
PDF 686kWORD 164k
Резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2015 г. относно инициативата за зелена заетост: оползотворяване на потенциала на зелената икономика за създаване на работни места (2014/2238(INI))
P8_TA(2015)0264A8-0204/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията „Инициатива за зелена заетост: оползотворяване на потенциала на зелената икономика за създаване на работни места“ (COM(2014)0446),

—  като взе предвид съобщението на Комисията „Зелен план за действие за МСП“ (COM(2014)0440),

—  като взе предвид съобщението на Комисията „Към кръгова икономика: Програма за Европа с нулеви отпадъци“ (COM(2014)0398),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията „Използване на потенциала за създаване на заетост на екологосъобразния растеж“ (SWD(2012)0092),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 6 декември 2010 г. относно „Политики за заетост за конкурентна и екологосъобразна икономика с ниски въглеродни емисии и с ефективно използване на ресурсите“,

—  като взе предвид Решение 2010/707/ЕС на Съвета от 21 октомври 2010 г. относно насоки за политиките за заетост на държавите членки,

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите „Зелен план за действие за МСП и Инициатива за зелена заетост“,

—  като взе предвид проучването на ОИСР/Европейски център за развитие на професионалното обучение от 2014 г. относно „По-екологосъобразни умения и работни места — проучвания на ОИСР за зелен растеж“,

—  като взе предвид прегледа на Европейската обсерватория по заетостта от април 2013 г. относно „Насърчаване на създаването на зелени работни места по време на кризата: сборник с най-добри практики в Европа“,

—  като взе предвид доклада на Международната организация на труда (МОТ)/Европейския център за развитие на професионалното обучение от 2011 г. относно „Умения за зелени работни места: цялостен поглед — обобщен доклад въз основа на проучвания в 21 държави“,

—  като взе предвид доклада на Европейския център за развитие на професионалното обучение от 2010 г. относно „Умения за зелени работни места — европейски обобщен доклад“,

—  като взе предвид докладите на Еврофонд „Индустриални отношения и устойчиво развитие: роля на социалните партньори в прехода към екологосъобразна икономика“ (2011 г.), „Екологизиране на европейската икономика: реакция и инициативи на държавите членки и на социалните партньори“ (2009 г.) и „Екологизиране на отраслите в ЕС: предвиждане и управление на въздействието върху количеството и качеството на работните места“ (2013 г.),

—  като взе предвид работния документ на ОИСР и Въглеродния фонд за Европа (ВФЕ), програма „Местна заетост и икономическо развитие“ (LEED), от 8 февруари 2010 г. относно „Зелени работни места и умения: последствията за местния пазар на труда от борбата срещу изменението на климата“,

—  като взе предвид определението на МОТ и на Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП) за зелено работно място като всяка достойна работа, която допринася за запазване или възстановяване на качеството на околната среда, независимо дали става дума за работно място в селското стопанство, промишлеността, сектора на услугите или администрацията;

—  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2013 г. относно „Екоиновации ― разкриване на работни места и осигуряване на растеж чрез политиката в областта на околната среда(1)“,

—  като взе предвид своята резолюция от 15 март 2012 г. относно пътната карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно развиване на потенциала за разкриване на нови работни места в нова устойчива икономика(3),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по правата на жените и равенството между половете (А8‑0204/2015),

A.  като има предвид, че глобалните тенденции, като например неефективното използване на ресурсите, непоносимият натиск върху околната среда и изменението на климата са на път да преминат граници, отвъд които не могат да се предотвратят необратимите последици за нашите общества и естествената околна среда, а нарастващите социални неравенства и социално изключване представляват предизвикателство за обществата;

Б.  като има предвид, че в доклада на Европейската агенция за околната среда от 2015 г. се посочва, че настоящите мерки не са достатъчни за постигане на целите за опазване на биологичното разнообразие, за намаляване на използването на изкопаеми горива, за борба срещу изменението на климата и за предотвратяване на въздействието на това изменение върху здравето на хората и околната среда;

В.  като има предвид, че съществува опасност поради липсата на последователна политическа реакция за преодоляване на тези общи предизвикателства да не бъде използвана една значителна част от устойчивия потенциал за създаване на заетост на един зелен и социално приобщаващ преход;

Г.  като има предвид, че в отговор на тези заплахи се наблюдава развитие на нови сектори, промени в рамките на много други и упадък на някои сектори, като например тези, които силно замърсяват околната среда; като има предвид, че съществува необходимост от съсредоточаване върху иновациите и върху начините за намаляване на замърсяването; като има предвид, че по отношение на някои сектори в упадък следва да се обърне специално внимание на работната сила от гледна точка на преквалификацията и алтернативната заетост; като има предвид, че инвестициите в областите, определени като приоритетни в рамките на програмата за зелени работни места на Комисията, включително рециклирането, биологичното разнообразие, енергийната ефективност, качеството на въздуха и всички технологии за енергия от възобновяеми източници, като например възобновяемата енергия от инсталации в морето, имат потенциал да стимулират значително създаването на работни места, включително в слабо населените райони;

Д.  като има предвид, че според Европейската агенция за околната среда секторът на зелените стоки и услуги е нараснал с повече от 50% между 2000 и 2011 г., като е създал над 1,3 милиона работни места, и че според изчисленията на Комисията икономиката, основана на енергията от възобновяеми източници, ще създаде 20 милиона нови работни места в Европа до 2020 г.; като има предвид, че една амбициозна и последователна политика на ЕС и инвестициите в енергията от възобновяеми източници, управлението на горите, устойчивото селско стопанство и опазването на почвите (за предотвратяване и противодействие на хидрологичната нестабилност) имат потенциал да дадат значителен тласък за създаването на работни места;

Е.  като има предвид, че целта за устойчиво развитие е залегнала в Договора от Лисабон, а изпълнението ѝ означава, че въпросите, свързани с околната среда, се разглеждат на същото равнище като икономическите и социалните въпроси;

Ж.  като има предвид, че стратегията „ЕС 2020“ за насърчаване на интелигентни, устойчиви и приобщаващи икономики признава централната роля на прехода към зелени и социално справедливи икономики;

З.  като има предвид, че липсата на гъвкавост на пазара на труда възпрепятства създаването на работни места, като в същото време един конкурентоспособен пазар на труда на ЕС може да допринесе за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ по отношение на заетостта;

И.  като има предвид, че на конференцията на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, проведена в Канкун през 2010 г., ЕС и неговите държави членки се ангажираха да гарантират „справедлив преход на работната сила, който създава достоен труд и качествени работни места“; като има предвид, че един справедлив преход за всички към екологично устойчива икономика трябва да бъде управляван добре, за да допринася за постигането на целта за устойчива и дълготрайна заетост за всички – включително, но не само, по отношение на висококвалифицираните работни места, социално приобщаване и изкореняване на бедността;

Й.  като има предвид, че петте стълба на „справедливия преход“ включват: консултации/способност на Съюза да говори с единен глас; инвестиции в зелени и достойни работни места; зелени умения; спазване на трудовите права и на правата на човека; както и социална закрила за работниците и общностите, които са от първостепенна важност в прехода от високовъглеродна към нисковъглеродна икономика;

К.  като има предвид, че активното участие на работниците в прехода е от съществено значение за засилване на съзнателното отношение към околната среда, за разбиране на необходимостта от ефективно използване на ресурсите и за намаляване на въздействието ни върху околната среда;

Л.  като има предвид, че оползотворяването на потенциала за повече зелени работни места е възпрепятствано от недостиг и несъответствие на уменията, което се дължи на редица фактори, в това число различия в учебните програми по отношение на устойчивостта, установени недостатъци в определени сектори, липса на студенти с необходимите умения в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката, както и в областта на информационните технологии, и наличие в някои сектори по-скоро на концентрация по полов признак, отколкото на равенство между половете;

М.  като има предвид, че са налице доказателства, че инвестирането в енергийна ефективност и ефективно използване на ресурсите и развитието на веригата за доставки посредством ясна промишлена стратегия, както и изместването на данъчното облагане от труда към други източници, имат потенциал да окажат положително въздействие върху създаването на работни места;

Н.  като има предвид, че Европа се конкурира на глобално равнище и че икономически поносимите енергийни разходи, доизграждането на вътрешния пазар на ЕС и по-добрият инвестиционен климат за постигане на устойчив растеж и създаване на работни места играят решаваща роля;

О.  като има предвид, че някои сектори, като например санирането на сгради с цел постигане на енергийна ефективност, са специфични за съответното място и не могат да бъдат изнасяни или премествани;

П.  като има предвид, че несигурността и липсата на съгласуваност в насоката на политиката и отсъствието на ясни цели възпрепятстват инвестициите, развитието на умения и научноизследователската и развойна дейност и по този начин пречат на развитието на възможности за заетост;

Р.  като има предвид, че една по-висока степен на информираност на обществото относно значението на необходимостта от зелена икономика ще увеличи възможностите за заетост;

С.  като има предвид, че ясните и точно определени средносрочни и дългосрочни цели, включително целите на ЕС по отношение на енергийната ефективност и замърсяването, могат да бъдат важни двигатели на промяната, както и че разпоредбите на ЕС също играят важна роля в това отношение; като има предвид, че целенасочените инвестиции, включително в разработването на вериги за доставки в рамките на ЕС, водещи до създаването на работни места, следва да произтичат от ясна политическа рамка и да бъдат съобразени с нея;

Т.  като има предвид, че публичният сектор и местните и регионалните органи могат да изпълняват централна роля за улесняване на прехода към зелена икономика и за създаване на приобщаващи пазари на труда;

У.  като има предвид, че инструменти като екомаркировката, схемата за управление на околната среда и одитиране (СУОСО), зелените обществени поръчки и други подобни схеми спомагат за създаването на зелени работни места;

Ф.  като има предвид, че микропредприятията и малките и средните предприятия са сред най-важните източници на заетост в ЕС, осигуряват доста над 80% от всички работни места и изиграха водеща роля в много зелени отрасли, но могат да срещнат особени затруднения при предвиждането на необходимите умения и при оползотворяването на потенциала за създаване на работни места;

Х.  като има предвид, че Интегрираните насоки са ключов аспект от координацията на икономическите политики и политиките по заетостта на държавите членки и представляват основа за специфичните за всяка държава препоръки, както и че тези насоки следва да подкрепят целите на стратегията „Европа 2020“, по-специално целта по отношение на заетостта, наред с другото чрез насърчаване на създаването на качествени работни места, включително чрез зелена заетост;

Ц.  като има предвид, че създаването на подходящи зелени работни места трябва да облагодетелства в еднаква степен жените и че „стъкленият таван“ трябва да бъде преодолян;

Ч.  като има предвид, че жените са непропорционално засегнати от кризата и политиките на строги икономии и че зелените работни места се оказаха по-устойчиви на кризи от други;

Ш.  като има предвид, че секторите с ниски въглеродни емисии обикновено имат по-висока производителност на труда, а заплатите в тях са намалели в по-малка степен, отколкото в секторите, които заемат първите 15 места по въглеродни емисии;

Щ.  като има предвид, че данните на Евробарометър за зелените работни места в МСП показват, че икономията на енергия, намаляването на отпадъците и намаляването на използването на суровини са мерки, които са се превърнали в икономически изгодни;

Към зелена икономика — възможности за пазара на труда

1.  Подчертава, че един преход към устойчиви общества и икономики, включващ устойчиви модели на потребление и производство, може да генерира потенциал както за създаване на нови качествени работни места, така и за преобразуване на съществуващите работни места в зелени работни места в почти всички сектори и по цялата верига за създаване на стойност: като се започне с научните изследвания и се стигне до производството, разпространението и обслужването, в новите зелени високотехнологични сектори, като например енергията от възобновяеми източници, както и в традиционните сектори като преработващата промишленост и строителството, в селското стопанство и рибарството или в сектори на услугите като туризма, общественото хранене, транспорта и образованието; в същото време подчертава, че в допълнение към създаването на голям брой работни места, инвестициите в енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност допринасят за запазване на конкурентоспособността на европейската икономика и промишленост и за намаляване на енергийната зависимост на Европа;

2.  Подчертава, че две трети от природните ресурси — сред които плодородната почва, чистата вода и чистият въздух — намаляват, а глобалното затопляне и загубата на биологично разнообразие са на път да преминат границите, отвъд които не могат да се предотвратят необратимите последици за нашите общества и за естествената околна среда;

3.  Подчертава, че непрекъснатият икономически растеж е възможен само ако се отчитат ограниченията на околната среда; подчертава в този контекст факта, че зелената и кръгова икономика може да осигури решения за околната среда, както и за икономиката и обществото като цяло;

4.  Подчертава факта, че цялостното прилагане на законодателството в областта на околната среда, както и подобряването на интегрирането на проблемите на околната среда и подобрената съгласуваност на политиките в различните секторни политики в ЕС, са от съществено значение за пълното разгръщане на потенциала, свързан със зелената икономика, и следователно са от съществено значение за създаването на зелени работни места;

5.  Отбелязва, че в своя доклад от 2015 г. Европейската агенция за околната среда посочва, че настоящите мерки не са достатъчни за постигане на целите за опазване на биологичното разнообразие, за намаляване на използването на изкопаеми горива и за борба срещу изменението на климата, както и за предотвратяване на въздействието на изменението на климата върху здравето на хората и качеството на околната среда;

6.  Отбелязва, че преходът съдържа значителен потенциал за създаване на работни места на местно равнище, които не могат да бъдат преместени, и в сфери, които не могат да бъдат изнесени, както и в засегнати от кризата сектори, например сектора на строителството; отбелязва, че има сериозни доказателства, че зеленият преход в крайна сметка ще окаже положително въздействие върху заетостта, като се има предвид фактът, че устойчиви икономически дейности като икономията на енергия или биологичното земеделие са много по-трудоемки, отколкото заместваните от тях дейности, и биха имали потенциал да дадат възможност на регионите да станат по-независими;

7.  Счита, че следва да бъде прието съгласувано определение на „зелени работни места“ въз основа на определението на МОТ и на Международната конференция на статистиците;

Справедлив преход и създаване на качествени и устойчиви работни места

8.  Приветства изявлението на Комисията, че преструктурирането следва да се извършва по социално отговорен начин, като същевременно се признава необходимостта предприятията да извършват иновации и да се преструктурират;

9.  Счита, че с цел да се увеличи във възможно най-голяма степен нетният потенциал за работни места на зелената икономика е от решаващо значение да дадем на нашата налична работна сила подходящи възможности за придобиване на новите умения, необходими за кръговата икономика;

10.  Призовава държавите членки да насърчават политики за опазване и модернизиране на обществените сгради с цел повишаване на енергийната ефективност и намаляване на потреблението;

11.  Призовава държавите членки и Комисията, когато е целесъобразно, да се ангажират с „пътна карта за справедлив преход“ за постигането на амбициозни екологични цели чрез насърчаване на следните аспекти: адекватна социална закрила и адекватно заплащане, дългосрочни работни места и здравословни и безопасни условия на труд, ръководени от правителствата инвестиции в образованието, програми за обучение и умения, спазване на правата на човека и на трудовите права, както и укрепването на правото на информиране, консултиране и участие на работниците по въпросите, свързани с устойчивото развитие, а така също и ефективно представителство на работната сила; призовава държавите членки да се стремят към постигането на посочените цели;

12.  Припомня, че в преразгледаната стратегия на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд следва да се отчита конкретното развитие в новите сектори, когато е целесъобразно;

13.  Подчертава, че, за да се предвидят промените в заетостта, се изисква проактивно управление на промяната и подобрено събиране на висококачествени данни относно днешните и бъдещите потребности на пазара на труда с участието на европейските висши учебни заведения, както и че дългосрочното планиране е от съществено значение за гарантирането на ефективен преход и на по-висока заетост; подчертава важната роля на местните и регионалните органи за прехода към по-зелена икономика в образованието, инфраструктурата, подкрепата за местните предприятия и създаването на стабилна заетост с трудови възнаграждения, уредени чрез колективни споразумения или други разрешени средства в съответствие с националното законодателство; като има предвид, че социалният диалог е основен елемент от управлението на промяната; призовава Комисията, държавите членки, регионалните и местните органи на управление и социалните партньори да поемат своята отговорност и да се справят колективно с това предизвикателство, като отчитат принципа на субсидиарност;

14.  Отбелязва, че през последните години ролята на социалните партньори при прехода към зелени работни места постепенно се увеличава, но припомня, че предстои още работа за изграждането на траен и устойчив социален диалог, който може да спомогне за преодоляване на предизвикателствата вследствие на преминаването към конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност и ефективно използване на ресурсите;

15.  Подчертава значението на националните правителства за насърчаване на секторния социален диалог, по-специално в нововъзникващите зелени сектори, както и за осигуряване на приобщаването на МСП;

16.  Отбелязва, че някои региони са изправени пред повече предизвикателства в сравнение с други поради географската концентрация на замърсяващи промишлени сектори с интензивно използване на енергия и ресурси или поради по-високи равнища на бедност или безработица; призовава държавите членки и местните и регионалните органи на управление с подкрепата на Европейския съюз да си сътрудничат със социалните партньори и колективно да въведат пътни карти за справедлив преход, съдържащи механизми за солидарност, за един социално справедлив, зелен преход на местните и регионалните икономики, като подпомагат общностите и работниците, засегнати от промяната, и по този начин намалят несигурността, породена от изместване на работните места, и гарантират, че търсенето на нови работни умения е удовлетворено;

17.  Подчертава факта, че местните органи могат да изпълняват ключова роля за насърчаване на растежа на работните места в зелената икономика, както и за повече достойни и приобщаващи работни места, чрез:

   — зелени инвестиции,
   — оползотворяване на потенциала на обществените поръчки, включително използването на социалните и екологичните клаузи в договорите за обществени поръчки,
   — създаване на партньорства, включително с образователните институции, с цел постигане на по-добро съответствие между работните места и уменията на местните пазари на труда,
   — подпомагане както на зелените МСП, така и на екологизирането на МСП,
   — създаване на програми за приобщаваща зелена заетост, които гарантират, че уязвимите групи също ще извлекат полза от „зеления“ растеж;

18.  Посочва данните, които подчертават значението на взаимодействието между управлението и работната сила, за да се гарантира значимото им участие за постигането на тези промени чрез социално партньорство; препоръчва включването на „зелени представители“ на профсъюзите, които да си сътрудничат с работодателите за по-усилено екологизиране на икономиката и за повишаване на устойчивостта на работните им места; призовава държавите членки да осигурят целева подкрепа за съвместни инициативи на работниците и на работодателите за екологизиране на промишлените сектори;

19.  Счита, че следва да бъдат разработени пилотни проекти в подкрепа на някои от тези цели;

20.  Приветства ангажимента на Комисията да използва целевите схеми за мобилност в рамките на програмата за заетост и социални иновации (EaSI) за насърчаване на трудовата мобилност на лицата, търсещи работа;

Умения за зелена заетост

21.  Приветства предложените от Комисията инструменти за развитие на уменията и прогнозиране на потребностите от умения; подчертава факта, че чрез развитието на умения следва да се насърчи развитието на умения в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), които намират широко приложение в икономиката; подчертава обаче, че са необходими по-амбициозни действия и инвестиции; счита, че с оглед на предвиждането на бъдещите потребности от умения всички заинтересовани страни на пазара на труда трябва да бъдат активно ангажирани на всички равнища;

22.  Призовава държавите членки да работят с Комисията, за да създадат база данни със списък на курсовете за обучение и обявите за работа, свързани със зелената заетост, с цел подобряване на качеството на наличните информация, консултации и насоки за професионално развитие, както и на уменията, необходими за използване на възможностите за заетост, предоставени от прехода към зелена икономика;

23.  Призовава Комисията да гарантира събирането на данни във всички зелени отрасли, включително онези, които понастоящем са пренебрегнати, като обществения транспорт и сектора на търговията на дребно; призовава Комисията, като предоставя подкрепа на националните статистически служби и обществени ведомства по труда (ОВТ) и засилва използването на количествени инструменти за моделиране, да включи измерението на равенството между половете в събирането на данни за всички сектори на зелена заетост;

24.  Призовава Комисията да включи измерението на равенството между половете в развитието на нови методи за събиране, категоризирането и анализа на данни, като например работата, извършвана с иконометричния инструмент FIDELIO, или със заинтересовани участници, като например Международната конференция на статистиците по труда;

25.  Подчертава необходимостта от поставяне на по-силен акцент върху преодоляването на недостига на умения чрез насърчаване на развитието на умения;

26.  Призовава Комисията да спомогне за насърчаване на развитието на умения чрез актуализиране на квалификациите и съответни учебни планове в сферата на образованието и обучението на равнище ЕС;

27.  Призовава Комисията да придава особено значение на системи за класификация като ESCO, които могат да бъдат използвани за установяване на пропуски в уменията;

28.  Подчертава значението на по-добрите взаимодействия между системите за образование и новопоявяващите се зелени работни места чрез по-добра координация между учебните заведения и сдруженията на работодателите и други съответни организации;

29.  призовава държавите членки, регионалните органи на управление и местните органи съвместно със социалните партньори и доставчиците на услуги в областта на обучението да приемат и прилагат стратегии за развитие и предвиждане на уменията с цел подобряване на общите, секторните и специфичните за дадена професия умения; освен това подчертава значението на партньорствата и доверието между учебните заведения, предприятията, социалните партньори и органите на управлението;

30.  Отбелязва, че тези стратегии следва да включват задълбочена оценка на вида и на равнището на зелените работни места, които ще се създават, и на изискваните умения и знания, която води до предвиждането и установяването на недостига на умения и целеви програми за професионално обучение и учене през целия живот, поставящи акцент върху съответствието между уменията и работните места с цел повишаване на заетостта; подчертава, че е необходимо в стратегиите да се включат активно както изгубилите работата си, така и нискоквалифицираните работници, изложени на риск от изключване от пазара на труда, като се гарантира, че обучението за придобиване на умения е целево, достъпно и безплатно за тези работници;

31.  Отбелязва, че според Европейския център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP) адаптирането на програмите за обучение и включването на осведоменост по въпросите на околната среда с разбиране на устойчивото развитие и ефективността на предприятията е по-добър вариант от предлагането на нови програми за обучение;

32.   Насърчава държавите членки и регионалните и местните органи да включат устойчивото развитие, както и компетентността и уменията в областта на околната среда, в системите за обучение и образование, по-специално като се укрепват системите за професионално образование и обучение (ПОО) и се стимулират изследователските центрове в разработването на технологии, проекти и патенти за зелени продукти в сътрудничество с нови зелени дружества; насърчава обмена на идеи между изследователските центрове и мрежите от дружества и специалисти; припомня значението на уменията в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) и необходимостта да се гарантира, че повече жени изучават специалности от областта на НТИМ;

33.  Призовава за амбициозна стратегия за създаване на устойчиви работни места, в това число чрез решаване на проблема с несъответствието на уменията, като се постави специален акцент върху това да се осигурят необходимите за зелената икономика умения;

34.  Настоятелно призовава държавите членки да се възползват от развитието на този сектор, да създават висококвалифицирани стажове, за да осигуряват специализирани знания и обучение на младите хора и да помагат за справянето с високите равнища на младежка безработица;

35.  Призовава Комисията и държавите членки при осъществяването на прехода към зелена икономика икономика да вземат предвид потребностите на жените и на момичетата от по-добри възможности за учене през целия живот, особено в областите, които имат потенциала да осигурят значителен брой нови зелени работни места, като например науката, научните изследвания, инженерството, цифровите и новите технологии, с цел да се засилят позициите на жените в обществото, да се премахнат стереотипите относно половете и да се осигурят работни места, които изцяло отговарят на съответните потребности и умения на жените;

36.  Приканва Комисията, държавите членки и регионалните и местните органи системно да включват перспективата за равенство между половете при определянето, изпълнението и мониторинга на политиките за създаване на зелени работни места на всички равнища с оглед да се осигури гарантирането на равни възможности, като се вземат под внимание предизвикателствата, свързани със създаването на зелени работни места в селските райони; насърчава държавите членки и регионалните и местните органи да положат допълнителни усилия, за да се даде възможност на жените да участват пълноценно в процесите на формулиране на политики, вземане на решения и в прилагането на стратегия за зелена заетост, която да включва зелени умения;

37.  Отправя искане към Комисията да започне обществен дебат и да популяризира концепцията за „образование за устойчивото развитие“ със специален акцент върху образованието на момичетата и жените; призовава държавите членки и Комисията да поощряват политики за насърчаване на по-широкото участие на жените в образованието по специалности от областта на НТИМ и по предприемачество и да свързват програмите за зелени работни места с овластяването на жените чрез образование; ; призовава за мерки за насърчаване на участието на жените по отношение на ПОО и на възможностите за учене през целия живот в зелените сектори;

38.  Призовава Комисията да приеме стратегия на ЕС за равенство между половете за периода 2015—2020 г., в която се вземат под внимание целите на стратегията „Европа 2020“ за равнищата на заетост за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

39.  Изтъква необходимостта от целенасочени действия от страна на публичните органи и служби, в които да участват всички заинтересовани страни на пазара на труда, включително организации на работодателите и на служителите, за преодоляване на недостига на умения; призовава държавите членки и регионалните и местните органи да разполагат с действащи механизми за обучение на персонал в органите и службите по заетостта, за да интегрират уменията за зелена заетост в рамките на политиките за пазара на труда, и да разработят средствата за оценка на въздействието на това обучение; подчертава колко е важно европейските образователни институции да приведат своите програми в съответствие с потребностите на зелената икономика и на пазара на труда като цяло;

40.  Призовава държавите членки да създадат регулаторна среда, която насърчава иновациите в зелената икономика;

Съгласуваност на политиките за пълноценно развитие на потенциала на устойчивите икономики за създаване на работни места

41.   Призовава Комисията и държавите членки да приемат амбициозна, дългосрочна и интегрирана регулаторна, фискална и финансова рамка за устойчиви инвестиции и за насърчаване на иновациите, като по този начин се отключи изцяло потенциалът на тези промени за създаване на работни места; подчертава, че политиките следва да се разработват в рамките на дългосрочни перспективи, което включва цели, както и показатели за измерване на напредъка при постигането им;

42.  Подчертава, че координацията в рамките на Комисията и между всички съответни министерства на национално равнище е важна за създаването на изчерпателна и обхващаща цялата администрация рамка за промяна, която е в състояние да отдели необходимото внимание на преразпределителните ефекти при прехода;

43.  Отбелязва, че успехът или неуспехът на инициативата за зелена заетост зависи от степента на амбициозност на обвързващите цели на Комисията по отношение на енергията от възобновяеми източници и на енергийната ефективност, както и от инвестициите в технологии за енергия от възобновяеми източници и в програми за енергийна ефективност, с които се ангажират държавите членки;

44.  Подчертава, че Комисията и държавите членки носят отговорност за провеждането на последователни политики за насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници и на повишаването на енергийната ефективност, за да се насърчи развитието на местно и на регионално равнище и създаването на качествени работни места на местно равнище; подчертава, че инвестициите в енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност могат да се превърнат в един от основните източници за създаване на работни места в Европа през следващите години;

45.  Посочва, че териториалната енергийна независимост продължава да бъде една от дългосрочните цели на икономическата и енергийната политика на ЕС; отново заявява освен това, че териториалното измерение на инвестициите трябва неизменно да бъде вземано под внимание, като се има предвид фактът, че то спомага за постигане на целите на политиката на ЕС за териториално сближаване за изграждане на връзки между градовете и селските райони;

46.  Приветства включването от страна на Комисията на достойните работни места в мандата на ЕС за преговорите в рамките на COP 21 в Париж, като се основава на споразумението от Канкун от 2010 г. и последващите инициативи; призовава Комисията да гарантира, че програмата за „справедлив преход“ продължава да бъде част от нейната позиция за преговорите;

47.  Призовава ЕС и държавите членки да определят задължителни цели за икономия на енергия и за енергийна ефективност и да подкрепят белите сертификати като инструмент за улесняване на постигането на целите на ЕС за икономия на енергия; призовава държавите членки да въведат изцяло и да прилагат Директивата за енергийната ефективност и да продължават да се ангажират с постигането, като програма минимум, на целите за енергийна ефективност за 2030 г.;

48.  Подкрепя ангажимента на ЕС за осъществяване на справедлив световен преход към приобщаваща зелена икономика в сътрудничество с останалите международни партньори;

49.  Призовава държавите членки изцяло да спазват и да прилагат новите разпоредби на преработеното законодателство на ЕС в областта на възлагането на обществени поръчки и да разгледат възможността да се проучи въпросът дали въвеждането на екологични и социални критерии в политиките в областта на обществените поръчки би могло да стимулира създаването на работни места в по-зелената икономика; подчертава, че все още съществуващата правна несигурност, свързана с използването на социални и екологични клаузи при възлагането на обществени поръчки, би могла да бъде отстранена;

50.  Призовава Комисията да спомогне за съживяването на отрасъла на ремонтните дейности, което ще доведе до създаването на нови работни места, които по своята същност са екологосъобразни;

51.  Призовава държавите членки да подпомагат приноса на обществените услуги за справедлив преход към устойчива икономика, по-специално като проактивно гарантират, че услугите като комуникации, енергия, транспорт, управление на отпадъците и на водите се предоставят по устойчив начин;

52.  Изразява силно разочарование от оттеглянето на законодателния пакет относно кръговата икономика, чиито разпоредби се очакваше да доведат до създаването на до 180 000 работни места само в сектора на управлението на отпадъци в ЕС; поради това призовава Комисията, като зачита отговорностите на държавите членки, да изпълни ангажимента си да предложи във възможно най-кратък срок амбициозно законодателството в областта на отпадъците, което да обхваща намаляването нагоре по веригата, нови цели за рециклиране и повторно определяне на критериите за изчисляване на количеството на действително рециклираните материали;

53.  Призовава Комисията също така да обмисли въвеждането на критерии, насочени към осигуряване на стимули за предприятията с непорочен и екологично устойчив цикъл на управление на отпадъците;

54.  Признава, че свързването на устойчивото селскостопанско производство с мониторинга и защитата на биологичното разнообразие в земеделските стопанства и впоследствие използването на интелигентното етикетиране за селскостопанските продукти, за да се посочи тяхното въздействие върху околната среда, с цел да се стимулира потребителското търсене на съобразени с биологичното разнообразие продукти, притежава значителен потенциал за зелена заетост в селските райони в ЕС;

55.  Отбелязва, че устойчивото управление на горите притежава действителен потенциал за създаване на работни места, като същевременно активно допринася за смекчаване на последиците от изменението на климата и за опазване на биологичното разнообразие;

56.  Призовава Комисията да използва Европейския семестър и прегледа на стратегията „Европа 2020“ в подкрепа на създаването на зелени работни места; призовава Комисията да отправи специфични за всяка държава препоръки, които могат да допринесат за по-висока заетост и за по-малък екологичен отпечатък, и призовава за подробни и независими изследвания относно разходите и ползите от прехвърлянето на данъчната тежест (например от облагане на труда към екологично данъчно облагане), както и от постепенното премахване на субсидиите до 2020 г.;

57.  Подчертава, че тези препоръки биха могли да включват преход от данъчно облагане на труда към други източници и че подобен преход в данъчното облагане следва да има за цел промяна в поведението във връзка със замърсяването, но трябва да не води до нежелани последствия за системите за социално сигурност или да засяга непропорционално лицата с ниски доходи;

58.  Призовава Комисията и държавите членки постепенно да премахнат вредните за околната среда преки и непреки субсидии, в това число, но не само, субсидиите за изкопаеми горива; приканва Комисията да разработи модели, които да могат да бъдат прилагани от държавите членки при изместването на данъчното облагане от труда към замърсяването на околната среда, и да отчита въздействието на стоките и услугите върху околната среда съобразно принципа „замърсителят плаща“; призовава Комисията да изготви специфични за всяка държава препоръки до държавите членки, които могат да допринесат за усилията за стимулиране на зелената заетост и за намаляване на екологичния отпечатък; призовава също така Комисията да интегрира по проактивен начин съображенията, свързани с околната среда и климата, в европейския семестър, за да подкрепи създаването на зелени работни места;

59.  Приканва държавите членки да въведат целеви субсидии и/или освобождаване от данъчно облагане на новосъздадени дружества и на микропредприятия и малки и средни предприятия, предлагащи стоки и услуги с висока добавена стойност по отношение на околната среда, включително намалено като цяло съдържание на въглерод;

60.  Призовава Комисията и държавите членки да демонстрират повече последователност и съгласуваност в своите политики, както и да поемат по‑съществени политически ангажименти на най-високо равнище в свързаните с тази тема области, като например данък върху финансовите транзакции и борбата срещу данъчните измами и отклонението от данъчно облагане;

61.  Призовава Комисията да поднови ангажимента си към стратегията „Европа 2020“ и да представи междинния си преглед без забавяне и най-късно до 2015 г.; призова Комисията отново да потвърди целите на европейския семестър, като вземе предвид таблицата с показатели за наблюдение на макроикономическите дисбаланси и прегледа на стратегията „Европа 2020“; призовава Комисията да предложи по-амбициозни социални и екологични цели за 2030 и 2050 г.; подчертава, че един точен, методологически обоснован и споделен мониторинг на зелената заетост би могъл също така да подпомогне държавите членки при оценката на ефективността на техните политики в областта на околната среда и на труда и да укрепи инструментите, разработени на европейско равнище за проследяване на напредъка и мониторинг на насоките за заетостта в рамките на стратегията „Европа 2020“;

62.  Подчертава възможностите, предвидени в пакета за климата и енергетиката до 2030 г., за създаване на работни места и ролята, която законодателство в областта на околната среда ще играе в бъдеще за постигането на дългосрочните цели на ЕС в областта на околната среда и за създаването на работни места и на зелен растеж;

63.  Призовава Комисията да разглежда иновациите като крайъгълен камък на европейската промишленост и да разработи активни стратегии, за да гарантира, че социалният преход се управлява добре и ползите са разпределени в цяла Европа; призовава Комисията и държавите членки да подпомагат възникването на нови вериги на доставки и мрежови индустрии в областта на ефективното използване на ресурсите, на стоките и на услугите, чрез устойчива промишлена политика и стимули за преобразуване на пазара;

64.  Подчертава, че е необходимо държавите членки да подготвят своите икономики за бъдеще с ниски въглеродни емисии, ефективно използване на ресурсите и енергийна ефективност, като същевременно отчитат евентуалния риск от преместване на работни места и изместване на въглеродни емисии в резултат от въздействието на политиките в областта на климата;

65.  Призовава Комисията и държавите членки да засилят международните усилия за създаване на световна политика в областта на околната среда, която да е в състояние да ограничи вредите, нанесени от изместването на промишлено производство извън ЕС и от изместването на въглеродни емисии;

66.  Призовава Комисията да представи предложението си за реформа на схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС възможно най-скоро, като вземе под внимание необходимостта да бъдат предпазени промишлените сектори, изложени на значителен риск от „изместване на въглеродни емисии“;

67.  Призовава Комисията да разгледа зелената заетост в рамките на прилагането на енергийния съюз;

Инвестиране в създаването на устойчиви работни места

68.  Подчертава, че съществува необходимост от прилагане на правилното съчетание от интервенции в областта на търсенето и предлагането, което произтича от съчетаването на създаване на работни места със съответни активни политики на пазара на труда, конкретно разработени за потребностите на различните местни пазари на труда;

69.  Призовава Комисията и държавите членки да насърчават, в това число в рамките на Европейския фонд за стратегически инвестиции, качествените инвестиции, насочени към генериране на обществени и икономически ползи, като например устойчиви качествени работни места, качествено образование и иновации за стимулиране на зеления преход и за борба с енергийната бедност; призовава Комисията и държавите членки да насочат инвестициите към области с положително въздействие върху пазара на труда с цел създаване на устойчиви работни места при пълна социална закрила и борба с безработицата; подчертава, че финансираните проекти следва да допринасят по измерим начин за стратегията „Европа 2020“; посочва в тази връзка, че създаването на работни места в зелените сектори запази положителния си характер по време на рецесията;

70.  Подчертава факта, че инвестирането в енергийна ефективност може да насърчава създаването на работни места на местно равнище и икономическото развитие на местно равнище и да намалява енергийната бедност, както и че гарантирането на енергийната ефективност на сградите е най-ефективният от гледна точка на разходите начин да се предложат дългосрочни решения за енергийната бедност, която засяга около 125 милиона души в Европа, както и важен елемент от стремежа да се гарантира по-ефективното използване на европейската енергия и създаването на зелени работни места; отново заявява, че гарантирането на безопасността на сградите също е от решаващо значение в тази връзка; приканва Комисията да представи своята инициатива „Интелигентно финансиране за интелигентни сгради“ възможно най-скоро;

71.   Препоръчва целите, свързани с климата, енергията от възобновяеми източници и целите за енергийна ефективност да се разглеждат като инвестиционни цели и ключови принципи за политически действия;

72.  Отправя предупреждение да не се извършват спомагателни дейности, които имат неблагоприятни екологични и социални въздействия, тъй като те подкопават съгласуваността на политиките, необходима за максимално използване на потенциала за създаване на зелена заетост;

73.  Препоръчва качествените инвестиции в ключови обществени услуги като комуникации, енергия, транспорт, управление на отпадъците и водите да бъдат целеви, за да подпомагат устойчиви процедури в областта на обществените поръчки и включването на зелени умения;

74.  Призовава държавите членки да използват пълноценно възможностите, които предлага нормативната уредба за европейските структурни и инвестиционни фондове и други източници на финансиране от ЕС за насърчаването на устойчиви проекти, стимулиращи зелената заетост, и да осигурят възможно най-лесен достъп до финансирането от ЕС и до финансовите инструменти за местните органи, при наличието на ясни и недвусмислени правила и достижими минимални прагове за финансиране;

75.  Насърчава Комисията и държавите членки да използват следизборното преразглеждане на многогодишната финансова рамка (МФР) през 2016 г. като възможност за насърчаване на по-зелен преход в нашите икономики;

76.  Отбелязва, че е налице подпомагане по ЕСФ за подкрепа на зеления икономически растеж и увеличаване на заетостта и насърчава националните правителства и съответните национални служби да разгледат възможността да се използва по-активно това финансиране, за да се стимулира създаването на икономически обосновани и икономически устойчиви зелени работни места;

77.  Отбелязва, че някои държави членки постигнаха значителен напредък в посока към по-зелена икономика, и насърчава Съюза и държавите членки да стимулират обмена на идеи, знания, опит и най-добри практики в тази област, за да гарантират плавен преход;

78.  Настойчиво призовава държавите членки и частния сектор да използват инструменти като екопроектирането, екомаркировката, схемата за управление на околната среда и одитиране (СУОСО) и зелените обществени поръчки, тъй като те могат да подкрепят зелената икономика и по този начин да допринасят за създаването на зелени работни места; призовава Комисията да осигури инструменти, които дават насоки за създаването на благоприятни пазарни условия с цел пълното приемане на тези доброволни инструменти;

79.  Призовава държавите членки да обърнат по-голямо внимание на прилагането на системи за управление на околната среда и за екологичен одит, които се основават на европейския стандарт (ISO 14000);

Малки и средни предприятия (МСП)

80.  Подкрепя целите на Зеления план за действие за МСП и ориентираните към МСП действия, включително създаването на Европейски център за високи научни постижения в областта на ефективното използване на ресурсите, който да консултира и да подпомага МСП, стремящи се да използват по-ефективно ресурсите, да подпомага зеленото предприемачество, да оползотворява възможностите за по-екологосъобразни вериги за създаване на стойност и да улеснява достъпа до пазара за зелените МСП и микропредприятия; счита, че дейностите по повишаване на осведомеността, както и техническата помощ, имат ключово значение за активното участие на МСП в кръговата икономика;

81.  Припомня, че МСП имат огромен потенциал за създаване на заетост, по‑специално заетост за младите хора, и за насърчаване на комбинирана система за професионално обучение и схеми за чиракуване;

82.  Признава, че Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) би могъл да помогне на микропредприятията и на малките и средните предприятия да се ангажират с дейности, свързани с висока степен на екологични и социални иновации;

83.  Отбелязва, че данните на „Евробарометър“ за зелените работни места в МСП показват, че икономията на енергия и намаляването на отпадъците и на използването на суровини са мерки, които станаха икономически изгодни;

84.  Призовава Комисията да стимулира нови стопански модели, например кооперативни предприятия, с цел повишаване на ефективността на процесите на производство и разпределение, възприемане на новаторски решения за икономия на ресурси и предлагане на по-устойчиви продукти и услуги;

85.  Посочва, че МСП могат да създават растеж и работни места само ако съществуват и благоприятни възможности за стимулиране чрез зелената икономика;

86.  Призовава Комисията да гарантира, че зелените стимули за МСП постигат съществени резултати там, където те са най-необходими;

87.  Отбелязва, че МСП и микропредприятията са основен двигател за създаването на работни места в Европа; подчертава, че МСП и микропредприятията са изправени пред особени предизвикателства при използването на възможностите за заетост на един екологосъобразен преход, по-специално по отношение на достъпа до финансиране, обучение и преодоляване на недостига на умения; призовава Комисията и държавите членки да предприемат амбициозни действия за предоставяне на помощ за улесняване на създаването на зелени работни места в МСП и микропредприятията, включително чрез целенасочена информация, повишаване на осведомеността, техническа помощ, достъп до финансиране и мерки за обучение;

88.  Отбелязва, че една по-екологична верига за създаване на стойност, която включва повторно включване в производството, ремонт, поддръжка, рециклиране и екопроектиране, може да осигури значителни възможности за стопанска дейност за много МСП;

o
o   o

89.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0584.
(2) ОВ C 251 E, 31.8.2013 г., стр. 75.
(3) OВ C 308 E, 20.10.2011 г., стр. 6.


Избягването и укриването на данъци като предизвикателства в развиващите се страни
PDF 661kWORD 122k
Резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2015 г. относно избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане като предизвикателства за управлението, социалната закрила и развитието в развиващите се държави (2015/2058(INI))
P8_TA(2015)0265A8-0184/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид Декларацията от Монтерей (2002 г.), Конференцията за финансиране на развитието, проведена в Доха (2008 г.), Парижката декларация (2005 г.) и Програмата за действие от Акра (2008 г.),

—  като взе предвид Резолюции 68/204 и 68/279 на Общото събрание на ООН относно третата международна конференция за финансиране на развитието, която ще се проведе в Адис Абеба (Етиопия) от 13 до 16 юли 2015 г.,

—  като взе предвид работата на Комитета на експертите за международно сътрудничество в данъчната област на ООН(1),

—  като взе предвид модела на ООН на конвенция относно двойното данъчно облагане между развити и развиващи се страни(2),

—  като взе предвид Директива 2005/60/EC на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм(3),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 април 2010 г., озаглавено „Данъчно облагане и развитие — Сътрудничество с развиващите се държави за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане“ (COM(2010)0163),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 февруари 2015 г., озаглавено „Глобално партньорство за изкореняване на бедността и устойчиво развитие след 2015 г.“ (COM(2015)0044),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 март 2015 г. относно данъчната прозрачност за борба с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци (COM(2015)0136),

—  като взе предвид своята резолюция от 21 май 2013 г. относно борбата срещу данъчните измами, укриването на данъци и данъчните убежища(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно данъчно облагане и развитие — сътрудничество с развиващите се държави за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2010 г. относно насърчаването на доброто управление в областта на данъчното облагане(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2013 г. относно корупцията в публичния и частния сектор: въздействието върху правата на човека в трети страни(7),

—  като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 26 февруари 2014 г. относно насърчаването на развитието чрез отговорни стопански практики, в това число ролята на добивната промишленост в развиващите се страни(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2014 г. относно ЕС и рамката за световно развитие в периода след 2015 г.(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2014 г. относно доклада на ЕС за 2013 г. относно съгласуваността на политиките за развитие(10),

—  като взе предвид член 208 от ДФЕС, който установява изкореняването на бедността като най-важна цел на политиката за развитие на ЕС и принципа на съгласуваност на политиките за развитие,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник

—  като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по икономически и парични въпроси (А8-0184/2015),

А.  като има предвид, че незаконните финансови потоци, т.е. всички нерегистрирани частни финансови потоци, свързани с капитал, който е незаконно спечелен, прехвърлен или използван, обикновено произхождат от дейности, свързани с отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци, като трансферно ценообразуване с цел злоупотреба, в противоречие на принципа, че когато са били генерирани печалби, следва да се плащат данъци, и като има предвид, че отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци бяха определени като основна пречка пред мобилизирането на национални приходи за развитие от страна на всички важни международни текстове и конференции относно финансирането за развитие;

Б.  като има предвид, че според доклад от 2014 г. на организацията „Global Financial Integrity“ размерът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и официалната помощ за развитие (ОПР) между 2003 и 2012 г., взети заедно, е малко по-нисък от размера на незаконното изтичане на финансови средства; като има предвид, че незаконните финансови потоци представляват приблизително десет пъти повече от получаваната от развиващите се страни парична помощ, която следва да бъде насочена към изкореняване на бедността, социално подпомагане и устойчиво развитие, и представляват незаконно изтичане на капитал от развиващите се страни на стойност около 1 трилион щатски долара годишно;

В.  като има предвид, че генерирането на публични приходи от миннодобивната промишленост е от съществено значение за стратегиите за развитие в голям брой развиващи се страни, и по-специално най-слабо развитите страни, но потенциалът, предлаган от миннодобивната промишленост за повишаване на данъчните приходи, като цяло не се използва пълноценно поради неадекватността на данъчните правила или на затруднения при прилагането им, тъй като договореностите между правителствата на развиващите се страни и миннодобивните компании обикновено се определят за всеки случай поотделно и без прозрачност и ясни насоки;

Г.  като има предвид, че съществуването на значителен неофициален сектор в икономиките на развиващите се страни прави данъчното облагане на широка основа почти невъзможно, и като има предвид, че в страните, в които голяма част от населението живее в бедност, значителен дял от БВП не подлежи на данъчно облагане;

Д.  като има предвид, че справедливите, добре балансирани, ефикасни и прозрачни данъчни режими предоставят жизненоважно финансиране за правителствата за осигуряване на правата на гражданите на основни обществени услуги като здравеопазване и образование за всички, и като има предвид, че ефективните преразпределителни фискални политики допринасят за намаляване на последиците от нарастващото неравенство за най-нуждаещите се;

Е.  като има предвид, че съгласно Конференцията на ООН за търговия и развитие около 30% от размера на трансграничните корпоративни инвестиции са били пренасочени през транзитни страни преди да достигнат местоназначението си като производствени активи;

Ж.  като има предвид, че приходите от корпоративен данък представляват значителен дял от националните приходи на развиващите се страни, поради което те са особено засегнати от избягването на корпоративно данъчно облагане, и че през последните години развиващите се страни непрекъснато намаляват ставките на корпоративния данък;

З.  като има предвид, че данъчните убежища и гарантиращите секретност юрисдикции, които дават възможност за строга поверителност на банковата или финансовата информация, в съчетание с режими на „нулева данъчна ставка“ за привличане на капитали и приходи, които в други страни биха били обложени с данък, създават вредна данъчна конкуренция, подкопават справедливостта на данъчната система и нарушават търговията и инвестициите, особено в развиващите се страни, като това води до загуба на данъчни приходи, оценявана на приблизително 189 милиарда щатски долара годишно;

И.  като има предвид, че данъчното облагане може да бъде надежден и устойчив източник на приходи в развиващите се страни и че то осигурява стабилност — която е предимството в сравнение с традиционните механизми за финансиране на развитието като например заеми при преференциални условия — единствено ако се постигне справедлив, балансиран, ефективен и прозрачен данъчен режим, ефективна и ефикасна данъчна администрация, насърчаваща спазването на данъчното законодателство, и отчетно и отговорно използване на публичните приходи;

Й.  като има предвид, че потенциалните ползи от ефективните и прозрачни данъчни и фискални политики надхвърлят увеличението на наличните ресурси за насърчаване на развитието и имат пряк положителен ефект върху доброто управление и изграждането на държавни структури чрез укрепване на демократичните институции, на правовата държава и на социалния договор между правителството и гражданите, с цел да се създаде реципрочна връзка между данъци, обществени и социални услуги, както и на усилията за утвърждаване на стабилността на държавните бюджети, като по този начин се насърчава трайната независимост от външна помощ и се дава възможност на развиващите се страни да реагират и да се отчитат с оглед на националните си цели и да поемат отговорност за своя избор на политики;

К.  като има предвид, че необходимостта от увеличаване на националните приходи стана по-належаща вследствие на финансовата и икономическа криза;

Л.  като има предвид, че размерът на средствата, набирани от развиващите се страни чрез мобилизиране на национални приходи, непрекъснато нараства, и че е постигнат съществен напредък в тази област с помощта на международни донори;

М.  като има предвид, че развиващите се страни са изправени пред големи политически, административни и технически ограничения при събирането на данъчни приходи поради недостиг на човешки и финансови ресурси за събирането на данъци, слаб административен капацитет за справяне със сложността на процеса на налагане на данъци на транснационалните дружества, липса на инфраструктура за събиране на данъци, изтичане на квалифициран персонал от данъчните администрации, корупция, липса на легитимност на политическата система, липса на участие в международното данъчно сътрудничество, несправедливо разпределение на приходите и лошо данъчно управление;

Н.  като има предвид, че въпреки че настоящият глобален контекст на либерализиране на търговията и на постепенно премахване на търговските бариери през последните десетилетия увеличи количеството на трансгранично търгуваните стоки, той също така създаде затруднения за развиващите се страни, които разчитат в голяма степен на данъците от търговия, по-специално най-слабо развитите страни, да компенсират намаляването на търговските данъци и да преминат към други видове национални ресурси, по-конкретно към добре балансиран данъчен микс;

О.  като има предвид, че през последните години се наблюдава нарастване на броя на данъчните спогодби между развитите и развиващите се страни, които бяха използвани за намаляване на данъчното облагане при трансгранични финансови трансфери, като сведоха до минимум капацитета на развиващите се страни за мобилизиране на национални ресурси и създадоха възможни маршрути, чрез които многонационалните дружества могат да избегнат данъчно облагане; като има предвид, че при неотдавнашна оценка на въздействието, извършена от органи в Нидерландия, се достигна до заключението, че нидерландската данъчна система улеснява избягването на данъка, удържан при източника, което води до пропуснати приходи от дивиденти и лихви от данък, удържан при източника, в развиващите се страни в размер на между 150 и 550 милиона евро годишно(11);

П.  като има предвид, че относително казано развиващите се страни имат значително по-ниски приходи от развитите икономики (като съотношението между данъчните приходи и БВП варира между 10 и 20% в сравнение с диапазона между 30 и 40% за икономиките на страните от ОИСР) и се характеризират с изключително тясна данъчна основа; като има предвид, че съществува значителен потенциал за разширяване на данъчните основи и увеличаване на данъчните приходи, за да се осигурят необходимите средства за основните правителствени отговорности;

Р.  като има предвид, че развиващите се страни досега се опитваха да привличат инвестиции главно чрез предлагане на различни данъчни стимули и облекчения, които не са прозрачни и не се основават на правилен анализ на разходите и ползите, като често пъти не успяват да привлекат истински и трайни инвестиции, поставят развиващите се икономики в конкуренция една спрямо друга за предоставяне на най-благоприятни данъчни условия и водят до незадоволителни резултати по отношение на ефективността и ефикасността на данъчните системи и до вредна данъчна конкуренция;

С.  като има предвид, че държавите членки вече поеха ангажимент за предоставяне на 0,7% от своя брутен национален доход (БНД) за официалната помощ за развитие, и като има предвид, че размерът на помощта в подкрепа на мобилизирането на национални ресурси все още е нисък — по-малко от един процент от общия размер на ОПР през 2011 г. — и че едва около 0,1% от ОПР (118,4 милиона щатски долара) беше посветен на изграждането на капацитет в областта на данъчното облагане през 2012 г.;

Т.  като има предвид, че много развиващи се страни не могат да достигнат дори минималното данъчно равнище, необходимо за финансиране на основното им функциониране, обществените услуги и усилията им за намаляване на бедността;

У.  като има предвид, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и финансовите институции за развитие на държавите членки подпомагат частните предприятия в развиващите се страни пряко чрез предоставяне на заеми или косвено чрез подкрепа за финансови посредници като търговски банки и фондове за дялово участие, които на свой ред отпускат заеми на предприятия или инвестират в тях;

Ф.  като има предвид, че развиващите се страни следва да бъдат по-добре представлявани в структурите и процедурите за международно данъчно сътрудничество, за да участват при равни условия в съставянето и реформата на данъчните политики в световен мащаб;

Х.  като има предвид, че Комитетът на експертите за международно сътрудничество в данъчната област е спомагателен орган на Икономическия и социален съвет, който обръща специално внимание на развиващите се страни и на страните с икономики в преход;

Ц.  като има предвид, че събирането на публични финанси на достатъчно равнище може да играе решаваща роля за насърчаване на по-справедливи общества, които отричат дискриминацията между мъжете и жените и които предоставят специална подкрепа за децата и други уязвими групи;

1.  Призовава Комисията своевременно да представи, под формата на съобщение, амбициозен план за действие за оказване на подкрепа на развиващите се страни в борбата с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци и за подпомагането им при създаването на справедливи, добре балансирани, ефикасни и прозрачни системи за данъчно облагане, като отчете работата, извършена от Комитета за подпомагане на развитието на ОИСР преди Конференцията за финансиране на развитието в Адис Абеба, Етиопия, която ще се проведе между 13 и 16 юли 2015 г., и вземе предвид въздействието на международните договори в областта на данъчното облагане върху развиващите се страни;

2.  Настоява, че ефективното мобилизиране на национални ресурси и укрепването на данъчните системи ще бъдат неотменим фактор за постигане на целите на рамката за периода след 2015 г., която ще замени Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), който представлява осъществима стратегия за преодоляване на зависимостта от външна помощ в дългосрочен план, и че ефективните и справедливи данъчни системи са от съществено значение за премахването на бедността, за борбата с неравенствата, за доброто управление и за изграждането на държавни структури; припомня, че някои транснационални икономически дейности се отразиха на способността на страните да генерират национални държавни приходи и да избират своята данъчна структура, като същевременно повишената мобилност на капитали, съчетана с използването на данъчните убежища, значително промени условията за данъчно облагане; изразява също така загриженост във връзка с равнището на корупция и на непрозрачност на публичната администрация, което възпрепятства приходите от данъци да бъдат инвестирани в държавни структури, обществени услуги или публична инфраструктура;

3.  Отбелязва, че данъчните ресурси като дял от БВП продължават да бъдат ниски в повечето развиващи се страни, които по този начин се оказват особено уязвими спрямо отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци от страна на отделни данъкоплатци и предприятия; подчертава, че това води до значителни финансови загуби за развиващите се държави, насърчава корупцията и вреди на политиката за развитие на ЕС, както и че предприемането на подходящи мерки на национално, европейско и международно равнище за борба с тези практики следва да бъде основен приоритет за ЕС и неговите държави членки, като се отчитат потребностите и ограниченията, пред които са изправени развиващите се страни по отношение на достъпа до собствените си данъчни приходи; счита, че ЕС следва да поеме водеща роля и да служи за пример в международните усилия за борба срещу данъчните убежища, данъчните измами и отклонението от данъчно облагане и че той следва да сътрудничи с развиващите се държави с цел да се окаже противодействие на агресивните практики за избягване на данъци на определени транснационални дружества и да се намерят начини, чрез които да се помогне на развиващите се държави да издържат на натиска да се включат в данъчната конкуренция;

План за действие за борба с избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане в развиващите се държави

4.  Настоятелно призовава Комисията да предприеме конкретни и ефективни мерки за подпомагане на развиващите се страни и регионалните рамки за данъчна администрация, например Африканския форум за данъчна администрация и Междуамериканския център за данъчни администрации, в борбата срещу отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, в разработването на справедливи, добре балансирани, ефикасни и прозрачни данъчни политики, в насърчаването на административните реформи и в увеличаването на дела, свързан с помощта и развитието, от финансовата и техническата помощ за националните данъчни администрации на развиващите се страни; счита, че тази помощ следва да бъде предоставена с оглед на укрепването на съдебните органи и органите за борба с корупцията в тези държави; призовава за обединяване на експертния опит на публичния сектор в държавите членки и държавите бенефициери с цел засилване на съвместните дейности, като същевременно се постигнат конкретни предварителни резултати за държавите бенефициери; подкрепя организирането на работни срещи, обучения, командировки на експерти, учебни посещения и консултации;

5.  Призовава Комисията да предостави водещо място на доброто управление в данъчната област и справедливото, балансирано, ефективно и прозрачно събиране на данъци в дневния ред за политическия диалог (в областта на политиката, развитието и търговията) и във всички споразумения за сътрудничество за развитие с държавите партньори, като това ще доведе до повишаване на ангажираността и отчетността на национално равнище чрез насърчаване на създаването на среда, в която националните парламенти могат да допринесат съществено за изготвянето и надзора на националните бюджети, включително по отношение на вътрешните приходи и данъчните въпроси, както и до подпомагане на ролята на гражданското общество чрез осигуряване на обществен контрол върху управлението на данъците и мониторинга на случаи на данъчни измами, наред с другото чрез създаването на ефективни системи за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, и на журналистическите източници;

6.  Настоятелно призовава информацията относно действителните собственици на дружества, фондове и други институции да бъде достъпна за обществеността във формати с отворен достъп, с цел да се предотврати използването на анонимни фиктивни дружества и сходни правни образувания за целите на изпирането на пари, финансирането на незаконни или терористични дейности, прикриването на самоличността на корумпирани и престъпни лица и скриването на кражба на обществени средства и на печалби от незаконен трафик и незаконно отклонение от данъчно облагане; освен това счита, че всички страни следва най-малкото да приемат и да прилагат изцяло препоръките на Специалната група за финансови действия (FATF) с оглед на борбата с изпирането на пари;

7.  Призовава ЕС и държавите членки да прилагат принципа, според който многонационалните дружества, независимо от това дали техните ценни книжа са допуснати или не до търговия на регулиран пазар, от всички държави и сектори, и по-специално дружествата, които извършват добив на природни ресурси, трябва да приемат като стандарт отчитането по държави (ОПД), което изисква от тях да оповестяват като част от своето годишно докладване по държави за всяка територия, в които извършват дейност, наименованията на всички дъщерни дружества и съответните им финансови резултати, съответната данъчна информация, активите и броя на наетите лица, както и да гарантират, че тази информация е публично достъпна, като същевременно сведат до минимум административната тежест чрез освобождаване на микропредприятията от тези изисквания; призовава Комисията да представи законодателно предложение за съответно изменение на Директивата за счетоводството; припомня, че публичната прозрачност е важна крачка към коригиране на настоящата данъчна система и изграждане на обществено доверие; призовава ОИСР да отправи препоръка, а именно че препоръчаният от нея модел за отчитане по държави следва да бъде оповестен от всички многонационални корпорации, с цел да се осигури, че всички данъчни органи във всички държави имат достъп до подробна информация, което ще им предостави възможност да оценяват рисковете, свързани с трансферното ценообразуване, и да определят най-ефективните начини за използване на одитните ресурси; подчертава, че данъчните освобождавания и предимства, предоставяни на чуждестранни инвеститори чрез двустранни данъчни спогодби, са причина многонационалните корпорации да се ползват с нелоялно конкурентно предимство спрямо националните дружества, и по-специално МСП;

8.  Призовава да бъдат преразгледани фискалните условия и правила, съгласно които миннодобивната промишленост осъществява своята дейност; призовава ЕС да увеличи своята помощ за развиващите се страни с оглед на облагането по подходящ начин на добива на природни ресурси, засилването на позициите за водене на преговори на правителствата на приемните държави с цел получаване на по-добра възвръщаемост от техните природни ресурси и стимулирането на диверсификацията на тяхната икономика; подкрепя инициативата за прозрачност на миннодобивната промишленост и включването в нейния обхват на производствените дружества и на дружествата, търгуващи със суровини;

9.  Приветства приемането на механизъм за автоматичен обмен на информация — основен инструмент за укрепване на глобалната прозрачност и сътрудничеството в областта на борбата с избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане; признава при все това, че развиващите се страни се нуждаят от трайна подкрепа под формата на финансиране, техническа помощ и време, за да изградят необходимия капацитет за изпращане и обработване на информация; поради това подчертава, че е важно да се гарантира, че новият световен стандарт на ОИСР за автоматичен обмен на информация включва преходен период за развиващите се държави, като отчита, че поради реципрочния характер на този стандарт държавите, които не разполагат с необходимите ресурси и капацитет за създаване на необходимата инфраструктура за събиране, управление и споделяне на изискваната информация, могат да се окажат на практика изключени от него; освен това счита, че следва да се предвиди единен стандарт за поверителност;

10.  Призовава за въвеждане в срок до края на 2015 г. на съгласувано на международно равнище определение за данъчните убежища, на санкции за операторите, които се възползват от тях, и на черен списък на страните, включително страните в ЕС, които не се борят срещу отклонението от данъчно облагане или които го приемат; призовава ЕС да подкрепи икономическото преориентиране на развиващите се страни, които служат за данъчни убежища; приканва държавите членки със зависими територии или с територии, които не са част от Съюза, да работят съвместно с администрациите на тези територии с цел приемане на принципите на данъчна прозрачност и да гарантират, че никоя от тях не изпълнява ролята на данъчно убежище;

11.  Призовава Европейския съюз и неговите държави членки да гарантират, че при воденето на преговори по договори в областта на данъчното облагане и инвестициите с развиващите се държави доходите или печалбите, които произтичат от трансгранични дейности, се облагат с данък в държавата на източника, където се създава или извлича стойността; подчертава във връзка с това, че моделът на данъчна конвенция на ООН осигурява справедливо разпределение на правата за данъчно облагане между държавата на източника и държавата, в която се намира седалището на дружеството; подчертава, че при воденето на преговори по договори в областта на данъчното облагане Европейският съюз и неговите държави членки следва да съблюдават принципа на съгласуваност на политиките за развитие, установен в член 208 от ДФЕС;

12.  Настоятелно призовава Комисията и всички държави членки да последват примера на някои държави членки, като извършат оценки на въздействието на европейските данъчни политики върху развиващите се страни, и да споделят „най-добрите практики“, с цел да се увеличи съгласуваността на политиките за развитие и да се усъвършенстват съществуващите практики, както и да отделят по-голямо внимание на отрицателното странично въздействие върху развиващите се страни и специфичните потребности на тези страни; в този контекст приветства преразгледания план за действие на Комисията относно отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, който ще бъде представен през 2015 г., и настоятелно призовава държавите членки своевременно да постигнат съгласие по обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък;

13.  Решително подкрепя набора от съществуващи международни инициативи за реформа на глобалната система, включително инициативата на ОИСР във връзка с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, с акцент върху увеличаването на участието на развиващите са държави в структурите и процедурите за международно данъчно сътрудничество; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да се погрижат комитетът по данъчното облагане към ООН да се превърне в истински междуправителствен орган с по-добро оборудване и с достатъчно допълнителни ресурси в рамките на Икономическия и социален съвет на ООН, като гарантират, че всички страни могат да участват на равни начала във формулирането и реформата на данъчните политики в световен мащаб; подчертава, че следва да се разглежда възможността за въвеждане на санкции както за юрисдикциите, неоказващи съдействие, така и за финансовите институции, извършващи дейност в данъчни убежища;

14.  Подчертава, че наличието на достатъчно високи равнища на публично финансиране може да допринесе за уравновесяването на неравенството между половете и да предостави средства за оказване на подкрепа на децата и уязвимите групи в обществото по по-добри начини, и отчита, че въпреки че отклонението от данъчно облагане оказва въздействие върху благосъстоянието на хората, то е особено зловредно за бедните домакинства и домакинствата с ниски доходи, в много от които жените са представени в несъразмерно висока степен;

15.  Отбелязва със загриженост, че много развиващи се държави се намират в много слаба позиция при преговорите с някои чуждестранни преки инвеститори; счита, че от дружествата следва да се изисква да поемат точни ангажименти по отношение на положителните странични последици от своите инвестиции за социално-икономическото развитие на местно и/или национално равнище на приемната държава; призовава Комисията и Съвета, както и правителствата на държавите партньори, да гарантират, че данъчните стимули не представляват допълнителни възможности за избягване на плащането на данъци; подчертава, че стимулите следва да бъдат по-прозрачни и в идеалния случай да бъдат насочени към насърчаване на инвестициите в устойчивото развитие;

16.  Призовава ЕИБ и ЕБВР, както и институциите на държавите членки за финансиране на развитието, да следят и гарантират, че дружествата или другите юридически лица, които получават подкрепа, не участват в отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци чрез взаимодействие с финансови посредници, които са установени в офшорни центрове и данъчни убежища, или чрез улесняване на незаконни капиталови потоци, и да повишат прозрачността на политиките си, например като осигуряват обществен достъп до всички свои доклади и разследвания; призовава ЕИБ да извършва „надлежна проверка“, която предполага извършване на годишно отчитане по държави, проследяване на действителните собственици и извършване на контрол върху трансферното ценообразуване, с цел да се гарантира прозрачността на инвестициите и да се предотвратяват отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци;

o
o   o

17.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) http://www.un.org/esa/ffd/tax/
(2) http://www.un.org/esa/ffd/tax/unmodel.htm
(3) ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15.
(4) Приети текстове, P7_TA(2013)0205.
(5) OВ C 199 E, 7.7.2012 г., стp. 37.
(6) ОВ C 341 E, 16.12.2010 г., стр. 29.
(7) Приети текстове, P7_TA(2013)0394.
(8) Приети текстове, P7_TA(2014)0163.
(9) Приети текстове, P8_TA(2014)0059.
(10) Приети текстове, P7_TA(2014)0251.
(11) „Evaluation issues in financing for development Analysing effects of Dutch corporate tax policy on developing countries“ („Оценка на въпроси в областта на финансирането за развитие, която анализира въздействието на политиката за облагане с корпоративен данък в Нидерландия върху развиващите се страни“) — проучване, поръчано от Отдела за оценка на политиките и действията (IOB) към Министерството на външните работи на Нидерландия, ноември 2013 г.

Правна информация - Политика за поверителност