Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, подписан на 13 декември 2007 г.,

—  като взе предвид декларацията от 9 май 1950 г., в която се заявява, че създаването на Европейската общност за въглища и стомана представлява „първа стъпка към европейска федерация“,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид своята резолюция от 20 февруари 2008 г. относно Договора от Лисабон(1),

—  като взе предвид резолюцията си от 7 май 2009 г. относно въздействието на Договора от Лисабон върху институционалния баланс на Европейския съюз(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2014 г. относно прилагането на Договора от Лисабон по отношение на Европейския парламент(3),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) от 16 септември 2015 г.(4),

—  като взе предвид резолюцията на Комитета на регионите от 8 юли 2015 г.(5),

—  като взе предвид доклада до Европейския съвет на Групата за размисъл относно бъдещето на ЕС до 2030 г.,

—  като взе предвид доклада на петимата председатели (на Комисията, на Съвета, на Еврогрупата, на Парламента и на ЕЦБ), озаглавен „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно годишните доклади от 2012 и 2013 година относно субсидиарността и пропорционалността(6), както и становището относно доклада на комисията по конституционни въпроси,

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права(7),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси и становищата на комисията по бюджети и на комисията по бюджетен контрол (A8‑0386/2016),

А.  като има предвид, че Европейският съюз и неговите държави членки са изправени пред важни предизвикателства, с които нито една държава членка не може да се справи сама;

Б.  като има предвид, че поради икономическата, финансовата и социалната криза, наред с другото, ЕС се сблъсква и с разочарованието на своите граждани от европейския проект, което е видно и от продължаващата ниска избирателна активност на европейските избори и надигането на евроскептични и открито антиевропейски политически сили;

В.  като има предвид, че определени предложения, чиято цел е да се справят с предизвикателствата, пред които е изправен Европейският съюз, и да засилят неговата интеграция с оглед на подобряване на функционирането му в полза на неговите граждани, могат да се осъществят напълно само чрез промяна на Договорите; като има предвид, че следва да се осигури възможност за двустепенен подход към реформата на ЕС (в рамките на разпоредбите на Договорите и извън тях); като има предвид, че разпоредбите на Договора от Лисабон и протоколите към него все още не са оползотворени в пълния си потенциал и че целта на настоящата резолюция е единствено да предостави оценка на правните възможности за подобряване на функционирането на ЕС, които се съдържат в Договорите;

Г.  като има предвид, че доминиращата роля на Европейския съвет води до непрекъснато отхвърляне на общностния метод с неговата концепция за двойната легитимност;

Д.  като има предвид, че общностният метод трябва да се запази и да не бъде отслабван чрез прибягване до междуправителствени решения, включително в области, в които не всички държави членки отговарят на условията за участие; като има предвид, че ролята на Комисията следва да се засили, така че тя да може пълно и ефективно да осъществява функцията си на двигател на общностния метод;

Е.  като има предвид, че вътрешният пазар, който спомага за свободното движение на стоки, хора, услуги и капитал, е крайъгълен камък на ЕС;

Ж.  като има предвид, че Европейският парламент, избран по демократичен начин чрез всеобщи преки избори, и като такъв в основата на демокрацията на равнището на Съюза е парламент на целия Съюз, играе жизненоважна роля за гарантиране на легитимността и отчетността на решенията на ЕС, включително демократичната отчетност на действията и решенията, отнасящи се конкретно до еврозоната;

З.  като има предвид, че съгласно член 10, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) Европейският парламент представлява гражданите на Съюза независимо от тяхната националност, а Съветът представлява гражданите на държавите членки чрез националните им правителства;

И.  като има предвид, че политическият диалог между националните парламенти и Европейския парламент трябва да бъде засилен и да бъдат подобрени практическите възможности за използване на „жълт картон“ и „оранжев картон“;

Й.  като има предвид, че методите на работа на Европейския съвет трябва да станат по-прозрачни за Парламента и неговите задачи следва да се изпълняват в рамките на разпоредбите на Договорите;

К.  като има предвид, че за да се създаде действителна двукамарна законодателна система, която да е демократична и прозрачна при вземането на решения, решенията на Съвета следва да се вземат от един-единствен законодателен Съвет, а съществуващите специализирани законодателни състави на Съвета следва да се превърнат в подготвителни органи, подобни на комисиите в Парламента;

Л.  като има предвид, че единството на отговорността и контрола е основна предпоставка за стабилността на всяко институционално устройство, по-специално що се отнася до икономическите, фискалните и паричните въпроси; като има предвид, че икономическата политика на ЕС се основава на силни национални правомощия на държавите членки, което включва и принципа в член 125 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) на „забрана“ за поемане на чужди задължения; като има предвид, че увеличаването на правомощията, които се предоставят на европейско равнище, предполага съгласие за ограничаване на националния суверенитет на държавите членки;

М.  като има предвид, че ЕС следва да насърчава възможно най-високо равнище на защита на правата на човека и основните свободи и че трябва да се гарантира, че ЕС, неговите институции и държавите членки зачитат и насърчават тези права и свободи;

Н.  като има предвид, че следва да се укрепи ролята на Комисията като орган на изпълнителната власт;

О.  като има предвид, че в член 2 от Протокол № 14 относно Eврогрупата не е посочено, че председателят на Еврогрупата трябва да бъде избран измежду нейните членове;

П.  като има предвид, че за да се засили политическата легитимност на Комисията по отношение на прилагането на икономическото управление и фискалните правила, е от основно значение председателят на Комисията да се избира чрез ясна и разбираема процедура в рамките на европейските избори;

Р.  като има предвид, че Договорът от Лисабон потвърди правната рамка, въз основа на която Сметната палата насърчава публичната отчетност и помага на Парламента и на Съвета в осъществяването на контрол върху бюджета на ЕС, като по този начин допринася за защитата на финансовите интереси на гражданите; като има предвид, че член 318 от ДФЕС предвижда допълнителен диалог между Парламента и Комисията и следва да стимулира ориентираното към постигане на резултати изпълнение на бюджета на ЕС;

С.  като има предвид, че европейските институции и органи, по-специално Комитетът на регионите (КР), Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК), и особено Европейският парламент, следва в ежедневната си работа да наблюдават зачитането на принципа на хоризонтална и вертикална субсидиарност в Европейския съюз; като има предвид, че европейските институции следва да вземат под внимание ролята на КР и на ЕИСК в законодателната рамка и важността на това да се отчитат техните мнения;

Т.  като има предвид, че с член 137 от ДФЕС и Протокол № 14 Еврогрупата се създаде като неформален орган;

У.  като има предвид, че новите задачи, възложени на Еврогрупата с регламентите, състоящи се съответно от „пакета от шест законодателни акта“ и „пакета от два законодателни акта“, наред с личностите в съставите на Еврогрупата и управителния съвет на Европейския механизъм за стабилност (EМС), както и личността на председателя на Еврогрупата и тази на председателя на управителния съвет на ЕМС, фактически определят изключително важната роля за Еврогрупата в икономическото управление на еврозоната;

Ф.  като има предвид, че процедурата относно макроикономическите дисбаланси в момента не се използва в достатъчна степен; като има предвид, че ако се използва в пълния ѝ капацитет, тя би могла да спомогне за коригиране на икономическите дисбаланси на ранен етап с цел осигуряване на точен обзор на ситуацията във всяка държава членка и в Съюза като цяло, предотвратяване на кризи, както и за да се допринесе за подобряване на конкурентоспособността; като има предвид, че е налице необходимост от по-голямо структурно сближаване между членовете, тъй като това ще допринесе за устойчивото развитие и социалното сближаване; като има предвид, че в тази връзка е належащо доизграждането на Икономическия и паричен съюз (ИПС), наред с полагането на усилия за повишаване на легитимността и демократичната отговорност на неговата институционална структура;

Х.  като има предвид, че институционалната структура на ИПС следва да бъде направена по-ефективна и демократична, при което Европейският парламент и Съветът да бъдат в качеството на равноправни съзаконодатели, Комисията да изпълнява ролята на изпълнителен орган, националните парламенти да контролират по-добре действията на националните правителства на европейско равнище, Европейският парламент да контролира процеса на вземане на решения на равнището на ЕС, а Съдът на Европейския съюз да бъде със засилена роля;

Ц.  като има предвид, че Съюзът се нуждае от правилно прилагане и изпълнение на съществуващата рамка относно икономическата политика, както и от нови правни разпоредби за тази политика и от изключително важни структурни реформи в областта на конкурентоспособността, растежа и социалното сближаване;

Ч.  като има предвид, че процесът на европейския семестър следва да бъде опростен и да стане по-целенасочен и демократичен, като се засили ролята на Парламента за контрол върху процеса и му се отреди по-съществена роля в различните кръгове на преговорите;

Ш.  като има предвид, че ДФЕС създаде за Европейския парламент равнопоставеност със Съвета по отношение на годишната бюджетна процедура; като има предвид, че Договорът от Лисабон е само частично приложен в областта на бюджета поради липсата на действителни собствени ресурси;

Щ.  като има предвид, че изразходването на бюджета на Съюза трябва да бъде рационализирано, приходите следва да идват от истински собствени ресурси, а не предимно от вноски, свързани с брутния национален доход (БНД), и процедурата по приемане на многогодишната финансова рамка (МФР) съгласно Договорите би могла да се промени от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство;

АА.  като има предвид, че съгласно член 21 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 („финансовия регламент“) принципът на универсалност на бюджета не възпрепятства група държави членки да определят финансов принос към бюджета на ЕС или конкретен приход за конкретно разходно перо, тъй както това вече се прави например за реактора с висока плътност на неутронния поток съгласно Решение 2012/709/Евратом;

АБ.  като има предвид, че целевите приходи по смисъла на член 21 от финансовия регламент съгласно съображение 8 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 за многогодишната финансова рамка (МФР) не са част от нея и поради това не попадат в обхвата на предвидените в МФР тавани;

АВ.  като има предвид, че системата на собствените ресурси не налага забрана за собствени ресурси, финансирани само от определена подгрупа от държави членки;

АГ.  като има предвид, че на Съюза следва да се предостави увеличен капацитет за инвестиции чрез гарантиране на оптимално оползотворяване на съществуващите структурни фондове и използване на Европейския фонд за стратегически инвестиции (EФСИ), както и чрез увеличаване на капацитета на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и Европейския фонд за стратегически инвестиции (EФСИ);

АД.  като има предвид, че се обмисля създаването на фискален капацитет в рамките на еврозоната и определянето на свързаните с него граници, финансиране, начини за интервенция и условия за интегриране в бюджета на Съюза;

АЕ.  като има предвид, че потенциалът за растеж на вътрешния пазар следва да се използва в по-голяма степен в областта на услугите, цифровия единен пазар, енергийния съюз, банковия съюз и съюза на капиталовите пазари;

АЖ.  като има предвид, че съгласно Договорите Съюзът се бори срещу социалното изключване и дискриминацията и насърчава социалната справедливост и закрила, равенството между жените и мъжете и солидарността между поколенията;

АЗ.  като има предвид, че укрепването на единния пазар следва да бъде съчетано с по-добра данъчна координация;

АИ.  като има предвид, че правото на свободно движение и правата на работниците следва да бъдат гарантирани и отстоявани чрез пълно използване на потенциала на Договора от Лисабон;

АЙ.  като има предвид, че законодателният орган на Съюза може да приема мерки в областта на социалната сигурност, които са необходими за работниците, упражняващи правата си, свързани с правото на свободно движение съгласно член 48 от ДФЕС; като има предвид, че този орган може да приема мерки за защита на социалните права на работниците съгласно член 153 от ДФЕС независимо от упражняването на правата, свързани с правото на свободно движение;

АК.  като има предвид, че въз основа на член 153, параграф 1, букви a)–и) от ДФЕС законодателният орган на Съюза може да приема мерки за минимална хармонизация в областта на социалната политика; като има предвид, че такова законодателство не може да засяга правото на държавите членки да определят основните принципи на системите си за социална сигурност; като има предвид, че такова законодателство не може съществено да засяга финансовото равновесие на националните системи за социална сигурност; като има предвид, че тези граници на хармонизацията на социалната политика все пак оставят известно неоползотворено поле за действие на законодателния орган на Съюза за приемане на мерки в областта на социалната политика;

АЛ.  като има предвид, че принципът на равно заплащане на мъжете и жените работници за еднаква работа с еднаква стойност, заложен в член 157 от ДФЕС, все още не е осъществен;

АМ.  като има предвид, че са налице недостатъци, свързани с функционирането и изпълнението на инструмента на Европейската гражданска инициатива, а следователно и необходимост от подобрение, за да може тя да функционира ефективно и да бъде реален инструмент за дейна демокрация и активно гражданство;

АН.  като има предвид, че свободата на движение, и по-специално тази на работниците, е право, което е залегнало в Договорите (член 45 от ДФЕС), и е основната движеща сила за доизграждането на единния пазар;

АО.  като има предвид, че Съюзът трябва да повиши ефективността, съгласуваността и отчетността на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), което може да се извърши чрез използване на действащите разпоредби на Договора за преминаване от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство (ГКМ) във все повече и повече области на външните политики, както и чрез прилагане на разпоредбите за гъвкавост и засилено сътрудничество, когато това е необходимо;

АП.  като има предвид, че неотдавнашните предизвикателства пред сигурността, някои от които в непосредствена близост до границите на ЕС, показаха необходимостта да се премине постепенно към създаването на обща отбранителна политика и в крайна сметка — към обща отбрана; като има предвид, че Договорът вече съдържа ясни разпоредби за това как може да бъде направено това, по-точно в членове 41, 42, 44 и 46 от ДЕС;

АР.  като има предвид, че трябва да бъде гарантирано външно представителство в интерес на Съюза, когато става въпрос за вече упражнени изключителни и споделени правомощия на Съюза; като има предвид, че в областите, в които Съюзът все още не е използвал споделените си правомощия, държавите членки са задължени добросъвестно да си сътрудничат с него и да се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да подкопаят интереса на Съюза;

АС.  като има предвид, че е на лице необходимост от координирана и организирана позиция на Съюза и на държавите членки в рамките на международните организации и форуми с цел засилване на влиянието на Съюза и на неговите държави членки в тези организации и форуми;

АТ.  като има предвид, че поемането на международни задължения от Съюза или от държавите членки не може да сведе ролята на националните парламенти и на Европейския парламент до просто „скрепяване с печат“ на договореностите;

АУ.  като има предвид, че настоящата криза с бежанците ясно разкри, че ЕС се нуждае от обща политика в областта на убежището и имиграцията, която трябва да предвижда също и справедливо разпределение на търсещите убежище в целия ЕС;

АФ.  като има предвид, че дискриминацията на всякаква основа, като например пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения (било то политически или други), принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст, полова идентичност или сексуална ориентация, продължава да бъде проблем във всяка една държава членка;

АХ.  като има предвид, че неотдавнашните кризи разкриха, че сближаването на правните разпоредби не е достатъчно за осигуряване на функционирането на вътрешния пазар или на пространството на свобода, сигурност и правосъдие поради различията в прилагането на хармонизираните правни разпоредби;

АЦ.  като има предвид, че законодателният орган на Съюза няма право да прехвърля на органи на Съюза правомощия за вземане на решения по собствена преценка, свързани с политически избор;

АЧ.  като има предвид, че законодателният орган на Съюза трябва да осигури достатъчен политически контрол върху решенията и дейностите на органите на Съюза;

АШ.  като има предвид, че неспазването от страна на държавите членки на приетите на европейски срещи на високо равнище и на заседания на Европейския съвет споразумения сериозно подкопава доверието в европейските институции и че поради това изпълнението на тези споразумения следва да бъде гарантирано по по-ефективен начин;

1.  отбелязва, че Европейският съюз и неговите държави членки са изправени пред безпрецедентни предизвикателства, като бежанската криза, предизвикателствата, свързани с външната политика в непосредствено съседство с ЕС, и борбата срещу тероризма, както и глобализацията, изменението на климата, демографските промени, безработицата, причините и последиците от финансовата и дълговата криза, липсата на конкурентоспособност и социалните последици в няколко държави членки, както и необходимостта да се укрепи вътрешният пазар на ЕС, за всяко от които трябва да се вземат по-адекватни мерки;

2.  подчертава, че тези предизвикателства не могат да бъдат адекватно преодолени самостоятелно от държавите членки, а е необходим колективен отговор на Съюза, основан на спазване на принципа на многостепенното управление;

3.  припомня, че вътрешният пазар, който спомага за свободното движение на стоки, хора, услуги и капитал, е крайъгълен камък на ЕС; припомня също така, че изключенията от вътрешния пазар създават нелоялна конкуренция в рамките на Съюза и нарушават условията на равнопоставеност;

4.  подчертава, че Съюзът трябва да възстанови загубеното доверие и увереността на своите граждани чрез повишаване на прозрачността на процеса на вземане на решения и отговорността на своите институции, агенции и неформални органи (например Еврогрупата), като засили сътрудничеството между институциите и подобри способността си да действа;

5.  изтъква, че не всички разпоредби на Договора от Лисабон са разгърнали пълния си потенциал, въпреки че съдържат някои необходими инструменти, които биха могли да се приложат, за да се предотвратят някои от кризите, пред които е изправен Съюзът, или биха могли да се използват за преодоляване на настоящите предизвикателства, без да се налага преразглеждане на Договора в краткосрочен план;

6.  подчертава, че общностният метод е най-добре пригоден за функционирането на Съюза и притежава редица преимущества пред междуправителствения метод, тъй като е единственият, който дава възможност за по-голяма прозрачност, ефикасност, гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета и равно право на съвместно законотворчество на Европейския парламент и на Съвета, както и за предотвратяване на разпокъсаността на институционалните отговорности и за създаване на конкурентни институции;

7.  счита, че междуправителствените решения следва да бъдат единствено инструмент, представляващ ultima ratio, съобразени със строги условия, особено за спазване на правото на Съюза, на целта за задълбочаване на европейската интеграция и отвореност за присъединяване на държави членки, които не отговарят на условията за участие, и счита, че междуправителствените решения следва да бъдат заменени възможно най-скоро от процедури на Съюза, дори в областите, в които не всички държави членки отговарят на условията за участие, за да се предостави възможност на Съюза да изпълнява задачите си в контекста на единна институционална рамка; с оглед на това се обявява против създаването на нови институции извън рамката на Съюза и продължава да се стреми към включване ЕМС в правото на Съюза, при условие че е налице подходяща демократична отчетност, както и съответните разпоредби във фискалния пакт съгласно предвиденото в самия Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз (ДСКУ), въз основа на оценка на опита във връзка с прилагането му; настоятелно заявява, че действителното вземане на решения и фискалните задължения не трябва да бъдат отделени едно от друго;

8.  подчертава, че пряко избраният Европейски парламент играе съществена роля за гарантирането на легитимността на Съюза и прави системата на вземане на решения на Съюза отговорна пред гражданите чрез осигуряване на подходящ парламентарен контрол върху изпълнителната власт на равнището на Съюза и чрез законодателната процедура на съвместно вземане на решения, чиито обхват следва да се разшири;

9.  припомня, че Европейският парламент е парламент на целия Съюз, и счита, че трябва да се осигури подходяща демократична отчетност в областите, в които не участват всички държави членки, включително за специфичните за еврозоната действия и решения;

10.  счита, че политическият диалог между националните парламенти и Европейския парламент трябва да бъде засилен и да стане по-разбираем и съществен, без да се излиза от границите на съответните им конституционни компетенции; изтъква в тази връзка, че националните парламенти са в най-добра позиция, за да наложат и контролират на национално равнище действията на съответните си правителства по въпроси, свързани с ЕС, а Европейският парламент следва да гарантира демократична отчетност и легитимност на изпълнителната власт на ЕС;

11.  счита за жизненоважно да се засили институционалната прозрачност и откритост в ЕС, както и да се подобри начинът, по който се представя вземането на политически на решения в ЕС; настоятелно призовава за увеличаване на усилията, насочени към преразглеждането на Регламент (EО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, и на Директива 93/109/EО за определяне на условията и реда за упражняване на правото да избират и да бъдат избирани в избори за Европейски парламент от граждани на Съюза, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани;

12.  припомня, че е възможно засилване на правото на Парламента да изисква информация и на Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) посредством вторично право на Съюза и повтаря призива си към Комисията да предложи преразглеждане на Регламента относно ЕГИ;

13.  счита за необходимо Комисията да реформира ЕГИ като работещ инструмент за демократична ангажираност, като вземе под внимание своята резолюция от 28 октомври 2015 г.(8), и призовава Комисията, наред с другото, да повиши обществената осведоменост и да насочи вниманието към ЕГИ; да направи софтуера си за събиране на подписи онлайн по-лесен за използване, като го направи достъпен за хора с увреждания; да осигури подходящи и цялостни правни и практически насоки; да обмисли възможността за създаване на специални бюра за ЕГИ в представителството си във всяка държава членка; да обясни подробно причините за отхвърляне на ЕГИ и да потърси начини за пренасочване към по-подходящите органи на съдържащите се в инициативите предложения, евентуално попадащи извън обхвата на компетентност на Комисията;

14.  счита, че европейската доброволческа служба играе неделима роля в изграждането на европейското гражданство, и съответно препоръчва Комисията да проучи как би могло да се улесни участието на младите хора в нея;

Институционална структура, демокрация и отчетност

Парламенти

15.  настоява, че законодателните правомощия и правата на контрол на Европейския парламент трябва да бъдат гарантирани, консолидирани и засилени, включително посредством междуинституционални споразумения и чрез използване на съответното правно основание от Комисията;

16.  счита за необходимо Европейският парламент да реформира методите си на работа, за да преодолее препятствията, пред които е изправен, като засили упражняването на функциите си на политически контрол над Комисията, включително във връзка с изпълнението и прилагането на правото на Съюза в държавите членки, като ограничи споразуменията при първо четене до изключителни неотложни случаи, за които е било взето обмислено и изрично решение, и в тези случаи да подобри прозрачността на процедурата, водеща до приемане на такива споразумения; в тази връзка също така припомня, че предложенията на Парламента за по-нататъшна хармонизация на собствената си избирателна процедура, които се съдържат в неговата резолюция от 11 ноември 2015 г. относно реформата на избирателното право на Европейския съюз(9) ;

17.  изразява намерението си да използва в по-голяма степен докладите във връзка със законодателни инициативи съгласно член 225 от ДФЕС;

18.  счита, че Парламентът следва да създаде в седалището си и във всички свои представителства в държавите членки входящ регистър, който да дава възможност на гражданите лично да внасят документи с удостоверяване на съдържанието им;

19.  счита, че следва да се въведе електронен Официален вестник на Европейския парламент с цел удостоверяване на всички резолюции и доклади, приети от него;

20.  насърчава политическия диалог с националните парламенти относно съдържанието на законодателните предложения, когато е уместно; при все това подчертава, че трябва да се вземат решения на равнище конституционна компетентност и че е налице ясно разграничаване на правомощията за вземане на решения на националните парламенти и на Европейския парламент, като първите трябва да упражняват европейската си функция въз основа на своите национални конституции, в частност чрез контрол върху националните правителства в качеството им на членове на Европейския съвет и на Съвета, тъй като това е равнището, на което те са в най-добра позиция да влияят пряко върху съдържанието и да упражняват контрол над европейския законодателен процес; следователно се обявява против създаването на нови съвместни парламентарни органи с правомощия за вземане на решения;

21.  подчертава значението на сътрудничеството между Европейския парламент и националните парламенти в съвместни органи, като например Конференцията на комисиите по европейски въпроси (КОСАК) и Междупарламентарната конференция относно общата външна политика и политика на сигурност (CFSP-IPC), както и в рамките на член 13 от ДСКУ в Икономическия и паричен съюз, въз основа на принципите за консенсус, обмен на информация и консултации, с цел да упражняват контрол над съответните си администрации; призовава Комисията и Съвета да вземат участие на високо политическо равнище в междупарламентарните заседания; подчертава необходимостта от по-тясно сътрудничество между комисиите на Европейския парламент и националните им еквиваленти в рамките на тези съвместни органи чрез засилване на съгласуваността, прозрачността и взаимния обмен на информация;

22.  насърчава обмена на добри практики между националните парламенти в парламентарния контрол, като например провеждането на редовни разисквания между съответните министри и специализираните комисии в националните парламенти преди и след заседанията на Съвета, както и с членове на Европейската комисия в подходящи срокове, а също и на срещи с националните парламенти за обмен с членове на Парламента; насърчава въвеждането на обмен на служители на институциите и политическите групи между администрациите на Европейския парламент и националните парламенти;

23.  счита, че е необходимо да се положат грижи за предотвратяване на „лустросването“ на законодателството на ЕС от страна на държавите членки и че националните парламенти имат важна роля в този процес;

Европейски съвет

24.  изразява съжаление, че Съветът, като се въздържа от гласуване с квалифицирано мнозинство, твърде често отнася за разглеждане законодателни въпроси до Европейския съвет; счита, че практиката на Европейския съвет „да възлага задачи на Съвета“ надхвърля стратегически насочващата му роля, отредена му от Договорите, и по този начин е в противоречие с буквата и духа на законодателството в Договорите, съгласно посоченото в член 15, параграф 1 от ДЕС, където е предвидено, че Европейският съвет определя общите политически насоки и приоритети на Съюза, но не упражнява законодателни функции; счита за необходимо да се подобрят работните отношения между Европейския съвет и Парламента;

25.  припомня, че председателят на Комисията ще се избира от Европейския парламент по предложение на Европейския съвет, като се вземат под внимание изборите за Европейски парламент и след провеждане на съответни консултации, и че поради това, както през 2014 г., европейските политически партии трябва да предложат водещи кандидати, за да дадат на гражданите възможности за избор за председател на Комисията; приветства предложението на председателя на Комисията за изменение на рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия във връзка с участието на членове на Комисията като кандидати в изборите за Европейски парламент;

26.  в допълнение припомня, че макар това да не е в интерес на Европейския парламент, е възможно сливане на функциите на председателя на Европейския съвет с тези на председателя на Комисията;

27.  призовава Европейския съвет да се възползва от т. нар. клауза за преход (член 48, параграф 7 от ДЕС), като упълномощи Съвета да премине от единодушно гласуване към гласуване с квалифицирано мнозинство в случаите, в които това е приложимо там, където понастоящем Договорите изискват единодушие;

28.  призовава председателя на Европейския парламент предварително да информира Председателския съвет относно възгледите, които възнамерява да поддържа в речта си пред Европейския съвет;

Съвет

29.  предлага Съветът да се превърне в истинска законодателна камара, чрез намаляване на броя на съставите на Съвета с решение на Европейския съвет, като по този начин се създаде истински двукамарна законодателна система с участието на Съвета и Парламента, като Комисията играе ролята на изпълнителната власт; призовава за включване на активните в момента специализирани законодателни състави на Съвета като подготвителни органи за единен законодателния съвет, който заседава публично, подобно на дейността на комисиите в Европейския парламент;

30.  настоява, че е важно да се гарантира прозрачност на процеса на вземане на законодателни решения от Съвета като цяло, като същевременно се подобри обменът на документи и информация между Парламента и Съвета и се разреши достъпът на представители на Парламента в качеството им на наблюдатели на заседанията на Съвета и неговите органи, и по-специално в случаи, свързани със законодателството;

31.  счита, че е възможно да се слее позицията на председател на Еврогрупата и тази на комисар по икономическите и финансовите въпроси и в такъв случай би предложил председателят на комисията да назначи този комисар за заместник-председател на Комисията; счита, че след създаването на фискален капацитет и на Европейски валутен фонд на този комисар биха могли да бъдат предоставени всички необходими средства и правомощия за прилагане и изпълнение на съществуващата рамка за икономическо управление и да се оптимизира развитието на еврозоната в сътрудничество с министрите на финансите на държавите членки от еврозоната, както е посочено в неговата резолюция от 16 февруари 2017 г. относно бюджетния капацитет за еврозоната(10);

32.  отправя изискване в настоящата рамка на Договорите председателят и членовете на Еврогрупата да бъдат обект на съответни механизми за демократична отчетност пред Европейския парламент, по-специално председателят да отговаря на парламентарни въпроси; освен това призовава за приемане на вътрешен правилник за работа и публикуване на резултатите;

33.  отправя искане Съветът да премине напълно към гласуване с квалифицирано мнозинство във всички възможни случаи съгласно Договорите и да преустанови практиката да прехвърля спорни законодателни области на Европейския съвет, тъй като това противоречи на буквата и духа на Договора, който предвижда, че Европейският съвет може да взема решения единствено с единодушие и само по въпроси, отнасящи се до общи политически цели, а не до законодателство;

34.  изразява решителност за цялостно прилагане на разпоредбите на Договора относно засиленото сътрудничество, като се ангажира да не дава одобрението си за никакви нови предложения за засилено сътрудничество, освен ако участващите държави членки не се ангажират да задействат специалната клауза за преход, предвидена в член 333 от ДФЕС, за преминаване от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство и от специалната към обикновената законодателна процедура;

35.  подчертава значението на пълноценното възползване от процедурата за засилено сътрудничество, описана в член 20 от ДЕС, по-специално сред държавите — членки на еврозоната, така че държавите членки, които желаят да установят засилено сътрудничество помежду си като част от неизключителната компетентност на Съюза, чрез този механизъм да могат да насърчават постигането на целите на Съюза и да засилват процеса на интеграция помежду си в съответствие с ограниченията и условията, посочени в членове 326–334 от ДФЕС;

Комисия

36.  изразява решителност за укрепване на ролята на Парламента при избирането на председателя на Комисията, като засили официалните консултации между своите политически групи и председателя на Европейския съвет, както е предвидено в Декларация 11, приложена към заключителния акт на Междуправителствената конференция, приела Договора от Лисабон, за да се гарантира, че Европейският съвет се съобразява изцяло с изборните резултати при представянето на кандидата, когото Парламентът да избере, както в случая с европейските избори през 2014 г.;

37.  отново заявява необходимостта всички предложения на Комисията да бъдат напълно обосновани и придружени с подробна оценка на въздействието, включително относно правата на човека;

38.  изразява мнението, че независимостта на председателя на Комисията би могла да нарасне, ако всяка държава членка определи поне трима кандидати от двата пола, които да могат да се разглеждат от избрания председател на Комисията с оглед на определяне на състава ѝ;

39.  настоява да се осигури по-добра координация и където е възможно, представителство на ЕС/еврозоната в рамките на международни финансови институции и подчертава, че член 138, параграф 2 от ДФЕС предоставя правно основание за приемането на мерки за гарантиране на единно представителство на ЕС/еврозоната в рамките на международните институции и конференции;

40.  призовава за установяването на официален и постоянен „диалог“, който да се организира в Европейския парламент по въпросите на външното представителство на Съюза;

41.  припомня, че Комисията, държавите членки, Парламентът и Съветът трябва, всеки в границите на своята компетентност, да спомагат за осигуряване на по-добро прилагане и изпълнение на правото на Европейския съюз и Хартата на основните права;

Сметната палата

42.  признава изключително важната роля на Европейската сметна палата за осигуряването на по-добро и по-интелигентно разходване на европейските фондове; припомня, че освен важното си задължение да предоставя информация относно надеждността на отчетите и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, Палатата е в отлична позиция да предоставя на Парламента необходимата информация за изпълнението на неговата задача и мандат да упражнява демократичен контрол върху европейския бюджет и да осигурява информация относно резултатите и постиженията на финансираните от Съюза дейности и политики с цел подобряване на тяхната икономичност, ефикасност и ефективност; в тази връзка препоръчва да се укрепи Сметната палата; очаква Палатата да запази своята независимост, интегритет, безпристрастност и професионализъм, като същевременно изгражда силни работни отношения със своите партньори;

43.  счита, че продължаващата липса на сътрудничество от страна на Съвета прави невъзможно вземането на информирано решение от страна на Парламента относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, което има постоянен отрицателен ефект върху възприятията на гражданите и доверието им в институциите на ЕС; счита, че тази липса на сътрудничество също така оказва отрицателно въздействие върху функционирането на институциите и дискредитира процедурата на политически контрол на управлението на бюджета, предвидена в Договорите;

44.  подчертава, че съставът на Палатата и процедурата по назначаване са описани в членове 285 и 286 от ДФЕС; счита, че Парламентът и Съветът следва да са равнопоставени при назначаването на членовете на Сметната палата, за да се гарантира демократична легитимност, прозрачност и пълната независимост на нейните членове; призовава Съвета да зачита решенията на Парламента, взети след изслушванията на кандидатите, номинирани за членове на Сметната палата;

Комитет на регионите и Европейски икономически и социален комитет

45.  призовава Европейския парламент, Съвета и Комисията да подобрят условията за сътрудничество с КР и с ЕИСК, включително в предзаконодателната фаза при провеждането на оценките на въздействието, за да се гарантира, че становищата и оценките им ще могат да бъдат взети предвид в целия законодателен процес;

Агенции

46.  подчертава, че всяко предоставяне на правомощия по изпълнението на агенции на Съюза изисква достатъчна степен на контрол върху решенията и действията им от страна на законодателния орган на Съюза; припомня, че ефективният надзор обхваща, наред с другото, назначаване и освобождаване на ръководните служители в съответната агенция на Съюза, участие в надзорния ѝ съвет, право на вето във връзка с определени решения на агенцията на Съюза, задължения за предоставяне на информация и правила за прозрачност, както и бюджетни правомощия във връзка с бюджета на съответната агенция на Съюза;

47.  обмисля приемане на рамков регламент за агенциите на Съюза, които биха могли да упражняват правомощия по изпълнението, който да обхваща необходимия механизъм за контрол от страна на законодателния орган на Съюза и да включва, наред с другото, правото на Европейския парламент да назначава и освобождава ръководните служители в съответната агенция на Съюза, да участва в надзорния ѝ съвет, да налага вето във връзка с определени решения на агенцията на Съюза, задължения за предоставяне на информация и правила за прозрачност, както и бюджетни правомощия във връзка с бюджета на съответната агенция на Съюза;

Зачитане на принципите на субсидиарност и на пропорционалност

48.  подчертава значението на принципа на субсидиарност, предвиден в член 5 от ДЕС, който е обвързващ за всички институции и органи на Съюза, а също и значението на инструментите, предвидени в Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност; припомня в тази връзка съответните функции, възложени на националните парламенти и на КР; предлага гъвкавост относно датата за предаване на проектите на законодателни актове, предвидена в протокола, и призовава Комисията да подобри качеството на своите отговори на мотивираните становища;

49.  припомня на националните парламенти за тяхната ключова роля в мониторинга на прилагането на принципа на субсидиарност; подчертава, че формалните възможности за националните парламенти да гарантират принципите на субсидиарност и на пропорционалност предлагат множество опции в този аспект, но че е необходимо да се засили практическото сътрудничество между националните парламенти, за да могат те, наред с другото, в тясно сътрудничество помежду си да достигнат необходимия кворум съгласно член 7, параграф 3 от Протокол №  2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност в случай на предполагаемо нарушение;

50.  подчертава значението на член 9 от ДФЕС за гарантиране на вземането под внимание на социалните последици от правните и политическите мерки на Съюза;

Разширяване и задълбочаване на икономическия и паричен съюз

51.  припомня, че по-нататъшното развитие на ИПС трябва да се основава и да се гради на съществуващото законодателство и неговото прилагане и трябва да бъде свързано и със задълбочаване на социалното измерение;

52.  призовава за допълнителни институционални реформи, за да стане ИПС по-ефективен и демократичен, с подобрен капацитет, който да бъде интегриран в институционалната рамка на Съюза, при което Комисията да действа като изпълнителна власт, а Парламентът и Съветът като съзаконодатели;

Нов правен акт за икономическата политика

53.  припомня резолюцията си от 12 декември 2013 г. относно конституционните проблеми, свързани с многостепенното управление в рамките на Европейския съюз(11), която даде поле за изява на идеята за приемане на Кодекс за сближаване в рамките на обикновената законодателна процедура с оглед на създаването на по-ефективна рамка за координация на икономическата политика (с няколко критерия за сближаване, които предстои да бъдат определени), отворен за всички държави членки и подкрепен от механизъм, основан на стимули;

54.  счита, че следва да се предвидят ограничен брой особено важни области за структурни реформи, които да повишат конкурентоспособността, потенциала за растеж, реалното икономическо сближаване и социалното сближаване в рамките на петгодишен период с цел укрепване на европейската социална пазарна икономика, както се посочва в член 3, параграф 3 от ДЕС;

55.  подчертава, че е важно да се установи ясно разделение на правомощията между институциите на ЕС и държавите членки, като се увеличи ангажираността на държавите членки спрямо програмите за изпълнение, както и ролята на националните парламенти в тези програми;

56.  призовава за по-добро използване на наличните инструменти във връзка с член 136 от ДФЕС с цел да се улесни приемането и прилагането на нови мерки в еврозоната;

Опростен, по-целенасочен и по-демократичен процес на европейския семестър

57.  посочва, че са необходими по-малко и по-целенасочени специфични за всяка държава препоръки (СДП), основани на рамката на политиката, определена в Кодекса за конвергенция и годишния обзор на растежа (ГОР), както и на конкретните предложения, избрани от всяка държава членка съгласно съответните й ключови цели за реформи от широк кръг от структурни реформи, насърчаващи конкурентоспособността, реалната икономическа конвергенция и социалното сближаване;

58.  подчертава важността на демографските тенденции за европейския семестър и призовава да се отдава по-голямо значение на този показател;

59.  припомня, че вече съществуват механизми за икономически диалог, по-специално чрез създаването на т.нар. икономически диалог в рамките на „пакета от шест законодателни акта“ и „пакета от два законодателни акта“; счита, че това представлява ефективен инструмент, който позволява на Парламента да бъде възложена по-значителна роля в рамките на европейския семестър, за да се засили диалогът между Парламента, Съвета, Комисията и Еврогрупата, и предлага да се официализира надзорната роля на Парламента в европейския семестър чрез междуинституционално споразумение (МИС), както Парламентът призова по няколко повода; също така приветства и насърчава участието на националните парламенти на национално равнище и сътрудничеството им с Европейския парламент в рамките на европейския семестър и по-общо на икономическото управление, напр. чрез европейската парламентарна седмица и конференцията по член 13; освен това счита, че участието на социалните партньори в европейския семестър би могло да се подобри;

60.  призовава за интегриране на съответните разпоредби от фискалния пакт в правната рамка на ЕС въз основа на всеобхватна оценка на неговото изпълнение и дотолкова, доколкото не са вече обхванати от действащото вторично право;

Ролята на бюджета на ЕС в ИПС

61.  посочва възможността да се премине от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство за приемането на Регламента за МФР, като се използват разпоредбите на член 312, параграф 2 от ДФЕС при приемането на предстоящия Регламент за МФР; подчертава, че е от значение да се установи връзка между продължителността на законодателния мандат на Парламента, мандата на Комисията и срока на действие на МФР, който може да бъде намален на пет години съгласно разпоредбите на член 312, параграф 1 от ДФЕС; призовава за привеждане в съответствие на бъдещите МФР със следващия парламентарен мандат; призовава Съвета да се ангажира с това демократично изискване;

62.  приветства доклада на Групата на високо равнище за собствените ресурси; изразява желание за връщане към буквата и духа на Договорите и за промяна на съществуващата система, основана на вноски на база БНД, в система, изградена върху реални собствени ресурси на ЕС и в крайна сметка — бюджет за еврозоната, за какъвто съществуват множество идеи;

63.  посочва, че съгласно член 24 от Регламента на Съвета (ЕС, Евратом) № 1311/2013 от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 — 2020 всички разходи и приходи на Съюза и Евратом трябва да бъдат включени в общия бюджет на Съюза в съответствие с член 7 от Финансовия регламент;

Повишен капацитет за инвестиции на ЕС

64.  призовава за оптимизирано използване на съществуващите структурни фондове, насочено към насърчаването на конкурентоспособността и сближаването в ЕС, както и за увеличаване на капацитета за инвестиции на ЕС чрез прилагането на новаторски подходи, като напр. ЕФСИ, който включва специални механизми за финансиране и гарантиране на инфраструктурни проекти в интерес на Съюза;

65.  настоятелно призовава за пълното прилагане на правната рамка на „пакета от шест законодателни акта“ и „пакета от два законодателни акта“, както и на европейския семестър, и изтъква по-специално необходимостта да се намери решение за макроикономическите дисбаланси и да се осигури дългосрочен контрол върху дефицита и все още изключително високите нива на дълга чрез фискална консолидация, насърчаваща растежа, както и чрез подобряване на ефективността на разходите, отдаване на приоритет на продуктивните инвестиции, осигуряване на стимули за справедливи и устойчиви структурни реформи и вземане под внимание на условията на икономическия цикъл;

Установяване на фискален капацитет в рамките на еврозоната чрез част от бюджета на ЕС

66.  припомня, че еврото е валутата на Съюза и че бюджетът на ЕС има за цел изпълнение на целите на Съюза, посочени в член 3 от ДЕС, както и финансиране на общите политики, подпомагане на слабите региони чрез прилагане на принципа на солидарност, доизграждане на вътрешния пазар, насърчаване на европейските взаимодействия, реагиране на съществуващи и нововъзникващи предизвикателства, които изискват общоевропейски подход, а също и осигуряване на помощ за по-слабо развитите държави членки да наваксат и да отговорят на условията за присъединяване към еврозоната;

67.  отбелязва различните предложения за създаване на бюджетен капацитет в рамките на еврозоната; подчертава, че тези предложения възлагат различни функции на посочения капацитет и могат да бъдат различни по замисъл; припомня, че Парламентът е настоявал, че този капацитет следва да бъде разработен в съответствие с рамката на ЕС;

68.  посочва, че макар и от замисъла, функциите и мащаба на новия бюджетен капацитет да зависи дали такъв може да бъде създаден в границите на съществуващата рамка на Договорите, съгласно Договорите е възможно повишаване на таваните за собствените ресурси, създаване на нови категории собствени ресурси (дори и въпросните собствени ресурси да идват само от някои държави членки), както и определяне на дадени приходи за целите на финансирането на конкретни разходни пера; в допълнение посочва, че бюджетът на ЕС вече предоставя гаранции за конкретни заемни операции и че са налице няколко инструмента за гъвкавост, за които може да се мобилизира финансов ресурс, надхвърлящ таваните на разходите съгласно МФР;

69.  отново заявява, че подкрепя интегрирането на Европейския механизъм за стабилност в правната рамка на Съюза, при условие че е налице подходяща демократична отчетност;

70.  счита, че създаването на европейски фискален капацитет и на Европейски паричен фонд би могло да е стъпка в процеса на създаване на европейска финансова служба, която ще следва да се отчита пред Европейския парламент;

71.  призовава да бъде отделено дължимото внимание на основните констатации на експертната група, създадена от Комисията, с оглед на учредяването на Фонд за обратно изкупуване;

Единният пазар и финансовата интеграция

72.  счита, че единният пазар е един от крайъгълните камъни на ЕС и е основополагащ за благоденствието, растежа и заетостта в Съюза; подчертава, че единният пазар, който предоставя осезаеми преимущества както на компаниите, така и на потребителите, има потенциал за растеж, който все още не е напълно оползотворен, по-специално що се отнася до единния цифров пазар, финансовите услуги, енергетиката, банковия съюз и съюза на капиталовите пазари; поради това призовава за по-строг контрол на правилното прилагане и за по-добро осигуряване на изпълнението на съществуващите достижения на правото на ЕС в тези области;

73.  призовава за бързото, но поетапно доизграждане на банковия съюз, основан на единен надзорен механизъм (ЕНМ), единен механизъм за преструктуриране (ЕМП) и европейска схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД) и поддържан от подходящ и фискално неутрален предпазен механизъм; приветства споразумението за механизъм за мостово финансиране, докато заработи Единният фонд за преструктуриране и призовава за европейска схема за защита при несъстоятелност;

74.  припомня, че европейските надзорни органи следва да работят за подобряване на функционирането на вътрешния пазар, по-специално чрез постигане на висококачествено, ефективно и последователно равнище на регулиране и надзор, като вземат предвид разнородните интереси на държавите членки и различния характер на участниците на финансовия пазар; счита, че въпросите, засягащи държавите членки, следва да бъдат повдигани, обсъждани и решавани от всички държави членки и че за да се укрепят условията на равнопоставеност в рамките на единния пазар, е жизненоважно да има единен набор от правила, приложими за всички участници на финансовия пазар в ЕС, с цел да се избегне разпокъсаността на единния пазар в сферата на финансовите услуги, както и нелоялната конкуренция поради липса на условия на равнопоставеност;

75.  призовава за създаването на истински съюз на капиталовите пазари;

76.  подкрепя създаването на система на органите по конкурентоспособността, която да има за задача да обединява националните органи, отговорни за проследяването на напредъка в областта на конкурентоспособността във всяка държава членка, и предлага проследяването на напредъка на тази система да се извършва под надзора на Комисията;

77.  счита, че е необходимо да се подобри автоматичният обмен на информация между националните данъчни органи, за да се избегнат данъчните измами, неплащането на данъци и данъчното планиране, намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, а също и за да се насърчават координираните действия за борба с данъчните убежища; призовава за приемането на директива за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, която да установи минимална ставка и да определи общи цели за постепенно сближаване; счита за необходимо да се започне цялостен преглед на съществуващото законодателство в областта на ДДС, като се обърне внимание, наред с другото, на въвеждането на принципа на държавата на произход;

По-демократична институционална структура за ИПС

78.  припомня необходимостта от осигуряване на подходяща демократична легитимност и отчетност на равнището на вземане на решения, при което националните парламенти да контролират националните правителства, а ролята на Европейския парламент по отношение на контрола на равнище ЕС да се засили, включително той, заедно със Съвета, да изпълнява централна роля в приемането на Кодекса за сближаване чрез обикновената законодателна процедура;

79.  защитава общото използване на т.нар. клауза за преход, предвидена в член 48, параграф 7 от ДЕС; припомня, че в своя подробен план за задълбочен и истински икономически и паричен съюз(12) Комисията предлага да се създаде „инструмент за конвергенция и конкурентоспособност“ въз основа на член 136 или член 352 от ДФЕС, ако е необходимо, чрез засилено сътрудничество; подчертава, че при засилено сътрудничество прилагането на член 333, параграф 2 от ДФЕС, който урежда ползването на обикновената законодателна процедура, би укрепило демократичната легитимност и ефективността на управлението на ЕС и ролята на Парламента в него;

80.  отново посочва, че междупарламентарното сътрудничество не следва да води до създаване на нов парламентарен орган или нова институция, тъй като еврото е паричната единица на ЕС, а Европейският парламент е парламентът на ЕС; припомня, че ИПС е създаден от Съюза, чиито граждани са пряко представени на равнището на Съюза от Парламента, който трябва да намери и да е в състояние да приложи начини за гарантиране на парламентарната демократична отчетност за решенията, взети във връзка с еврозоната;;

81.  настоява, че на Комисията следва да се предоставят правомощия за прилагането и изпълнението на всички бъдещи или съществуващи инструменти, приети в областта на ИПС;

82.  счита, че е необходимо да бъдат отстранени слабостите в съществуващата институционална структура на ИПС, по-специално неговият демократичен дефицит, като се вземе под внимание и това, че някои части от Договора могат да бъдат подлагани на надзор от Съда на ЕС, докато други са изключени от този контрол; счита, че е необходим по-силен парламентарен контрол за подробно прилагане на член 121, параграфи 3 и 4 от ДФЕС относно по-тясната координация на икономическите политики;

83.  счита, че диференцираната интеграция следва да остане отворена за всички държави членки;

84.  припомня, че следва да бъде даден приоритет на обикновената законодателна процедура и на бюджетната процедура на равнище ЕС чрез използване, когато е необходимо, на дерогации и чрез установяването на специални бюджетни редове; припомня, че всякакви други разпоредби, като например свързани с еврозоната разпоредби или разпоредби за засилено сътрудничество, могат да се използват само ако горепосочените процедури не са правно или политически възможни;

Доизграждането на вътрешния пазар като първи двигател на растежа

85.  изразява убеждението си, че задълбочаването на ИПС следва да върви ръка за ръка с доизграждането на вътрешния пазар чрез премахване на всички оставащи вътрешни бариери, особено що се отнася до енергийния съюз, общия цифров пазар и пазара на услугите;

86.  призовава за цялостно прилагане на съществуващото законодателство за вътрешния енергиен пазар в съответствие с член 194 от ДФЕС с цел създаване на енергиен съюз;

87.  подкрепя засилването на задълженията и правомощията на Европейската агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) с крайната цел за създаване на Европейска енергийна агенция съгласно член 54 от Договора за Евратом, както и интегрирането на енергийните пазари, създаването на европейски стратегически резерв въз основа на комбинираните национални резерви, както и на съвместен център за договаряне с доставчици, с оглед на доизграждането на институционалната структура на енергийния съюз;

88.  насърчава използването на „облигации за проекти“ в тясно сътрудничество с ЕИБ за финансиране на инфраструктурни и енергийни проекти;

89.  призовава Комисията да използва член 116 от ДФЕС, който осигурява необходимото правно основание на Парламента и на Съвета да действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, за да премахват практики, водещи до нарушаване на конкуренцията във вътрешния пазар посредством вредни данъчни политики;

Социално измерение

90.  подчертава, че правата на работниците, и по-специално при упражняване от тяхна страна на правото им на мобилност, следва да бъдат гарантирани заедно със социалните им права, като се използват пълноценно съответните правни инструменти, уредени в дялове IV, IX и X от трета част от ДФЕС и в съответствие с Хартата на ЕС за основните права, за да се осигури стабилна социална основа за Съюза; в тази връзка посочва по-специално правата, произтичащи от Директива 2004/38/ЕО, относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки и Регламент (ЕС) № 492/2011 относно свободното движение на работници в Съюза;

91.  подчертава значението на създаването на социална Европа, така че проектът за европейска интеграция да продължи да получава подкрепа от страна на работниците;

92.  изтъква значението на насърчаването на идеята за минимална работна заплата, която да се определя от всяка държава членка; отбелязва, че проучването на възможностите за схема за минимално обезщетение при безработица, което би наложило съществуването на общи правила и условия за пазар на труда на ЕС, и счита, че съгласно действащите разпоредби на Договора би могло да бъде прието законодателно предложение с цел намаляване на съществуващите пречки за работници и служители;

93.  посочва механизмите, осигурени от Съюза, и необходимостта за активно включване на младите работници на пазара на труда и за по-нататъшно насърчаване на обмена на млади работници съгласно член 47 от ДФЕС;

94.  призовава Комисията да включи свързани със заетостта критерии при оценката на макроикономическите резултати на държавите членки, както и да препоръча и подкрепи структурни реформи, включително с оглед да се осигури по-добро оползотворяване на средствата от регионалните и социалните фондове;

95.  призовава Комисията да направи правилна оценка на необходимостта от действия на ЕС и потенциалното икономическо и социално въздействие и въздействие върху околната среда на алтернативните варианти за политика, преди да предлага нови инициативи (напр. законодателни предложения, незаконодателни инициативи, актове за изпълнение и делегирани актове), като се придържа към Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по‑добро законотворчество;

96.  призовава за учредяване на нов социален пакт (който може да приеме формата на социален протокол), целящ насърчаване на социалната пазарна икономика на Европа и намаляване на неравенството, като се гарантира спазване на основните права на всички граждани, включително, наред с другото, правото на колективно договаряне и на свобода на движението; изтъква, че подобен пакт може да подобри координацията на социалните политики на държавите членки;

97.  призовава Комисията да съживи социалния диалог в рамките на ЕС чрез обвързващи споразумения между социалните партньори в съответствие с членове 151—161 от ДФЕС;

Външни дейности

Повишаване на ефективността, съгласуваността и отчетността на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС)

98.  счита, че цялостният подход на Европейския съюз към външни конфликти и кризи следва да се укрепи чрез по-тясно привличане на различни участници и инструменти във всички етапи на цикъла на конфликта;

99.  настоява за прилагането на разпоредбите на член 22 от ДЕС, за да се разработи цялостна стратегическа рамка и да се вземат решения относно стратегическите интереси и цели, посочени в член 21 от ДЕС, които могат да се разширят извън ОВППС и да обхванат други области на външните действия, което изисква съгласуваност с други политики като търговията, селското стопанство и помощта за развитие; припомня, че решенията, взети въз основа на тази стратегия, биха могли да се изпълняват чрез гласуване с квалифицирано мнозинство; подчертава, че демократичната легитимност на такива решения може да се повиши, ако Съветът и Парламентът приемат съвместни стратегически документи въз основа на предложения на заместник-председателя на Европейската комисия/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП);

100.  призовава към засилване на парламентарния контрол на външната дейност на ЕС, включително чрез продължаване на редовните консултации със ЗП/ВП, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Комисията, и към приключване на преговорите относно замяната на междуинституционалното споразумение от 2002 г. относно достъпа до чувствителна информация на Съвета в областта на ОВППС;

101.  счита, че е необходимо специалните представители на ЕС да бъдат интегрирани в ЕСВД, включително чрез трансфер на техния бюджет от бюджетните редове за ОВППС към редове за ЕСВД, тъй като това би повишило съгласуваността на усилията на ЕС;

102.  призовава за прилагането на член 31, параграф 2 от ДЕС, който позволява на Съвета да взема някои решения по въпроси на ОВППС с квалифицирано мнозинство, и клаузата за преход от член 31, параграф 3 от ДЕС относно постепенното преминаване към гласуване с квалифицирано мнозинство за решения в областта на ОВППС, които нямат военни или отбранителни последствия; припомня, че член 20, параграф 2 от ДЕС, който определя разпоредбите за засилено сътрудничество, предвижда допълнителни възможности за държавите членки да постигнат напредък в осъществяването на ОВППС, и поради това следва да бъде използван;

103.  счита, че е необходимо повишаване на гъвкавостта на финансовите правила за външната дейност, за да се избягват забавяния в оперативното отпускане на средства на ЕС и по този начин да се подобри способността на ЕС да реагира на кризи бързо и ефективно; счита за необходимо във връзка с това да се създаде ускорена процедура за хуманитарна помощ, за да се гарантира, че помощта се изплаща по най-ефикасния и ефективен начин;

104.  призовава Съвета, ЕСВД и Комисията да спазват съответните си задължения за незабавно и изчерпателно информиране на Парламента на всички етапи от договарянето и сключването на международни споразумения, както е предвидено в член 218, параграф 10 от ДФЕС и както е посочено в междуинституционални споразумения с Комисията и Съвета;

105.  посочва, че Съдът на Европейския съюз (Съда на ЕС) е потвърдил, че съгласно член 218, параграф 10 от ДФЕС Парламентът има право да бъде информиран изчерпателно и незабавно на всички етапи от процеса на договаряне и сключване на международни споразумения — включително когато става дума за ОВППС — за да може да упражнява правомощията си при пълна яснота относно действията на Европейския съюз като цяло; поради това очаква, че международните преговори, които ще се състоят във връзка с подобряването на практическите условия за сътрудничество и обмен на информация в контекста на договарянето и сключването на международни споразумения, ще отчетат по съответен начин съдебната практика на Съда на ЕС;

Към обща политика за отбрана

106.  призовава да се предприемат постепенни стъпки към обща политика на отбрана (член 42, параграф 2 от ДЕС) и в крайна сметка — към обща отбрана, която може да се установи чрез единодушно решение на Европейския съвет, като същевременно се укрепят цивилното и гражданското общество въз основа на предотвратяване на конфликти и подходи за разрешаване на проблемите, основани на ненасилие, по-специално чрез увеличаване на финансовите, административните и човешките ресурси, насочени към медиация, диалог, помирение и непосредствена реакция на кризи, базирана на организациите на гражданското общество;

107.  предлага, като първа стъпка в тази насока, да се приложат разпоредбите на член 46 от ДЕС относно установяването на постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) чрез гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета, тъй като този инструмент би позволил на по-амбициозните държави членки да сътрудничат помежду си по-тясно по координиран начин в областта на отбраната под егидата на ЕС и би им дал възможност да използват институциите, инструментите и бюджета на ЕС;

108.  препоръчва създаването на постоянен Съвет на министрите на отбраната, който да бъде председателстван от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на ЕС, с оглед на координирането на политиките за отбрана на държавите членки, по-специално по отношение на киберсигурността и борбата с тероризма, както и на съвместното разработване на стратегията и приоритетите за отбраната на ЕС;

109.  настоява за създаване на Бяла книга на ЕС за сигурността и отбраната въз основа на глобалната стратегия на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, представена от ЗП/ВП, както и в програмата относно Братислава, тъй като подобен документ би определил допълнително стратегическите цели на ЕС в областта на сигурността и отбраната, а също така би идентифицирал съществуващите и необходимите способности; призовава Комисията да основе текущата си подготвителна работа на Европейски план за действие в областта на отбраната по отношение на резултатите на бъдещата Бяла книга на ЕС относно сигурността и отбраната, която следва да обърне внимание и на въпроса как и при какви обстоятелства е уместна и легитимна употребата на военна сила;

110.  подчертава необходимостта от определяне на обща европейска политика в областта на отбранителните способности и въоръжаването (член 42, параграф 3 от ДЕС), която да обхване съвместно планиране, развитие и обществени поръчки в областта на военните способности и която следва също така да включи предложения за реагиране на кибернетични, хибридни и асиметрични заплахи; насърчава Комисията да работи върху амбициозен европейски план за действие в областта на отбраната, както беше обявено в работната програма за 2016 г.;

111.  подчертава големия потенциал на Европейската агенция за отбрана (ЕАО) да допринесе за развитието на единен пазар на отбраната, който да е конкурентоспособен, ефикасен, подкрепен от интензивна научно-техническа и развойна дейност и иновации и фокусиран върху създаването на специализирани работни места, и за тази цел се застъпва за разглеждане на възможностите за публично-частни партньорства; отново заявява спешната нужда от укрепване на ЕАО чрез предоставяне на необходимите ресурси и политическа подкрепа, като по този начин ѝ бъде дадена възможност да играе водеща и координираща роля в развитието на способностите, научноизследователската дейност и възлагането на обществени поръчки; отново заявява виждането си, че това ще се осъществи най-добре чрез финансиране на разходите за персонал и текущите разходи на Агенцията от бюджета на Съюза;

112.  припомня съществуването на член 44 от ДЕС, който предвижда допълнителни разпоредби за гъвкавост и въвежда възможността за поверяване на изпълнението на задачи по управление на кризи на група държави членки, които биха изпълнявали такива задачи от името на ЕС и под политическия контрол и стратегическото ръководство на Комитета по политика и сигурност (КПС) и ЕСВД;

113.  предлага член 41, параграф 3 от ДЕС да се използва за създаване на начален фонд, съставен от вноски на държавите членки за финансиране на подготвителни дейности, отнасящи се до дейности в рамките на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), които не са за сметка на бюджета на Съюза;

114.  подчертава важността на разширяването на общото финансиране в областта на военните мисии по линия на ОПСО, в това число чрез механизма Athena, тъй като това би намалило демотивиращите държавите членки финансови фактори за принос за военни мисии и операции по линия на ОПСО, като по този начин би подобрило способността на ЕС да реагира при кризи;

115.  призовава за създаването на постоянен цивилен и военен щаб, който да си сътрудничи тясно със структурите „Способности за планиране и провеждане на военни операции“ и „Способности за планиране и провеждане на граждански операции“; призовава към институционализирането на различните европейски военни структури (наред с други, различни бойни групи, европейски сили, сътрудничеството в областта на отбраната между Франция и Обединеното кралство и сътрудничеството в областта на въздушната отбрана на Бенелюкс) в рамката на ЕС и повишаването на използваемостта на бойните групи на ЕС, наред с другото, чрез разширяване на общото финансиране и чрез разглеждане по подразбиране на тяхното разгръщане като първоначална навлизаща сила в сценарии за управление на бъдещи кризи;

116.  отбелязва, че този постоянен щаб би могъл да участва в постоянно планиране за извънредни ситуации и да играе важна координираща роля при бъдещо прилагане на член 42, параграф 7 от ДЕС; счита, че „клаузата за взаимна защита“, посочена в цитирания член и на която Франция се позова по време на заседанието на Съвета по външни работи от 17 ноември 2015 г., може да бъде катализатор за по-нататъшното развитие на политиката на ЕС за сигурност и отбрана, което ще доведе до по-голяма ангажираност от страна на всички държави членки;

117.  счита, че е налице необходимост от засилване на сътрудничеството между ЕС и НАТО на всички равнища в области като развитието на способности и планирането на действия при извънредни ситуации за хибридни заплахи, както и от увеличаване на усилията за премахване на оставащите политически пречки; настоятелно призовава за всеобхватно политическо и военно партньорство между ЕС и НАТО;

118.  призовава за предприемане на решителни действия за гарантиране на съгласуваност на политиката за развитие (СПР) съгласно член 208 от ДФЕС и настоява за подобряване на системата за оценка на въздействието на СПР и за учредяване на арбитражен механизъм за регулиране на всякакви несъответствия в различните политики на ЕС, като на председателя на Комисията се възложи политическа отговорност за общите му насоки и уреждането на въпросите в съответствие с ангажиментите на ЕС във връзка със СПР;

Правосъдие и вътрешни работи (ПВР)

119.  подчертава, че макар и да подкрепя основните права и свободи и да подчертава настоятелно необходимостта от демократичен и съдебен контрол върху политиките за борба с тероризма, в светлината на неотдавнашните атаки и нарастването на терористичната заплаха е абсолютно наложителен систематичен, задължителен и организиран обмен на информация и данни между националните правоприлагащи органи и разузнавателните служби и Европол, Frontex и Евроюст и той трябва да бъде установен възможно най-скоро;

120.  изтъква, че както при предишните атаки, извършителите на нападения от Париж са били вече известни на службите за сигурност и са били обект на разследвания и мерки за надзор; изразява загриженост, че държавите членки не са обменили помежду си наличните данни за такива лица въпреки изискванията на член 88 от ДФЕС; призовава Съвета да приеме, въз основа на член 352 от ДФЕС, задължение за обмен на данни между държавите членки; изразява мнение, че следва да се използва потенциалът за засилено сътрудничество, в случай че не може да се постигне единодушие;

121.  призовава Комисията и Съвета да извършат цялостна оценка на мерките на ЕС за борба с тероризма и други свързани с това мерки, особено що се отнася до тяхното въвеждане в законодателството и в практиката в държавите членки, степента, в която е налице сътрудничество с агенциите на ЕС в тази област, по-специално Европол и Евроюст, както и съответна оценка на оставащите пропуски и съответствието им със задълженията на ЕС в областта на основните права, като се използва процедурата, предвидена в член 70 от ДФЕС;

122.  припомня във връзка с това, че член 222 от ДФЕС предвижда клауза за солидарност, която може и следва да се задейства, когато държава членка стане обект на терористично нападение или жертва на природно или причинено от човека бедствие;

123.  изразява съжаление, че Директивата за временната закрила не беше задействана в контекста на бежанската криза, въпреки че е създадена, за да се реагира в случаи на масов наплив на граждани на трети държави;

124.  подчертава необходимостта от създаване на справедлива и ефективна обща политика на ЕС в областта на убежището и имиграцията, основана на принципите на солидарността, недискриминацията, забраната за връщане и на лоялното сътрудничество между всички държави членки, което следва да осигури също и справедливо преразпределяне на територията на ЕС на лицата, търсещи убежище; счита, че всички държави членки следва да участват в тази политика; припомня на държавите членки задълженията, които те имат в това отношение, и подчертава, че една нова рамка за убежището и миграцията следва да се основава на основните права на мигранта;

125.  подчертава, че са необходими по-нататъшни стъпки, за да се гарантира, че Общата европейска система в областта на убежището ще стане истински единна; призовава държавите членки да хармонизират законодателството и практиките си по отношение на критериите за това кои лица имат право да се ползват от международна закрила, както и по отношение на гаранциите относно процедурите за предоставяне на международна закрила и условията за приемане, като следват съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и на Съда на ЕС и установените най-добри практики в останалите държави членки;

126.  приветства приемането на Регламент (ЕС) 2016/1624, с който се разширяват задачите и правомощията на Frontex и агенцията се преименува на Европейска агенция за гранична и брегова охрана; счита, че агенцията би могла да бъде подкрепяна, когато е необходимо, от военни инструменти като Европейски военноморски сили (Евромарфор) и модернизиран Европейски военен корпус (Еврокорпус), заедно с ресурсите, обединени чрез постоянно структурирано сътрудничество; подчертава, че в регламента настоятелно се заявява, че държавите членки следва да въвеждат данни в европейските бази данни в свой собствен интерес и в интерес на останалите държави членки; предлага да се предвиди оперативна съвместимост на базите данни на агенциите за гранична охрана като Евродак и за оперативна съвместимост с базите данни на Европол;

127.  призовава за неотложно преразглеждане на Дъблинския регламент, като се създаде постоянна правно обвързваща и валидна за целия ЕС система за разпределение между държавите членки на лицата, търсещи убежище, въз основа на справедливо и задължително разпределяне;

128.  посочва, че предвид безпрецедентния приток на мигранти, които са пристигнали и продължават да пристигат по външните граници на Съюза, и постоянното нарастване на броя на хората, които кандидатстват за международна закрила, Съюзът се нуждае от обвързващ и задължителен законодателен подход към презаселването, както е определено в програмата на Комисията за миграцията;

129.  призовава за подписването на споразумения със сигурни трети страни, за да се контролират и намалят миграционните потоци преди пристигането на мигранти на границите на ЕС; настоява същевременно за строги процедури за връщане на кандидати с неоснователни твърдения;

130.  призовава Комисията и държавите членки да увеличат разходите за обучение на специалисти в областта на убежището и да повишат ефективността на процедурите в областта на търсенето на убежище;

131.  счита, че външното измерение следва да се съсредоточи върху сътрудничеството с трети държави в премахването на първопричините за потоците от нелегални мигранти към Европа и справянето с тях; счита, че партньорството и сътрудничеството с основните държави на произход, преминаване и пристигане следва да продължи да бъде в центъра на вниманието; препоръчва сътрудничеството с трети държави да включва оценка на системите за убежище на тези държави, подкрепата, която оказват на бежанците, и способността и готовността им да се борят с трафика и незаконното прехвърляне през граница на хора в тези държави и през тях; признава, че е необходимо да се подобри ефективността на системата за връщане на Съюза, но счита, че връщането на мигранти следва да се осъществява само при условия на безопасност, при пълно спазване на основните и процесуалните права на съответните мигранти;

132.   приветства обстоятелството, че новият Регламент (ЕС) 2016/1624 относно Европейската агенция за гранична и брегова охрана предвижда, че когато контролът на външната граница стане неефективен до степен, при която възниква риск да се изложи на опасност функционирането на Шенгенското пространство както поради това, че дадена държава членка не предприема необходимите мерки, така и поради това, че не е поискала достатъчна подкрепа от Frontex или не използва тази подкрепа, Комисията може да предложи на Съвета решение, с което да определи мерки, предназначени да бъдат изпълнени от Агенцията, и с което да изиска от въпросната държава членка да си сътрудничи с Агенцията при прилагането на тези мерки; посочва освен това, че регламентът съдържа и разпоредби относно гражданската и наказателната отговорност на членовете на екипа и механизъм за жалби с оглед на мониторинга и гарантирането на основните права във всички дейности на Агенцията;

133.  счита, че ще е необходимо модернизиране на човешките и финансовите способности на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO), ако тя бъде призована да координира всички молби за убежище в ЕС, както и ако бъде включвана в подкрепа на подложените на особен миграционен натиск държави членки при обработването на молбите за предоставяне на убежище, включително в нейния мандат за разгръщане на съвместни операции, пилотни проекти и бърза намеса, подобни на тези, добавени с Регламент (ЕС) № 1168/2011 към мандата на Frontex;

134.  подчертава важността на по-добрата координация между EASO, Frontex и Службата на Европейския омбудсман, с цел да се даде възможност за по-лесно приемане на докладите за ранно предупреждение в случай на особен миграционен натиск, който има вероятност да изложи на риск зачитането на основните свободи на лицата, търсещи убежище; счита, че е възможно Комисията да използва тези доклади за ранно предупреждение като основание за задействане на извънредните мерки, предвидени в член 78, параграф 3 от ДФЕС;

135.  счита, че е крайно наложително ролята на Парламента като съзаконодател на равни начала със Съвета да се засили чрез прилагане на член 81, параграф 3 от ДФЕС, който дава възможност за прехвърляне, след консултация с Парламента, на приемането на решения в областта на семейното право с трансгранично значение към обикновената законодателна процедура, ако Съветът взема решение с единодушие; призовава за преминаване, в процеса на вземане на решения относно всички други политики в областта на ПВР, към обикновената законодателна процедура, като се използва клаузата за преход в член 48, параграф 7 от ДЕС;

136.  призовава Комисията, въз основа на член 83 от ДФЕС, да предложи минимални правила относно определенията и санкциите във връзка с борбата срещу тероризма, трафика на хора и сексуалната експлоатация на жени и деца, незаконния трафик на наркотици, незаконния трафик на оръжия, изпирането на пари, корупцията, фалшифицирането на платежни средства, компютърната престъпност и организираната престъпност;

137.  настоява за прилагане на практика на принципите, залегнали в Договора от Лисабон, а именно солидарността и споделянето на отговорност между държавите членки, принципа на взаимно признаване в прилагането на политики в областта на ПВР (член 70 от ДФЕС), както и разпоредбите на Хартата на основните права на ЕС;

138.  счита, че ЕС трябва да гарантира защитата на правата на човека и основните свободи, както и непрекъснатото спазване на критериите от Копенхаген, и да осигури зачитането от всички държави членки на общите ценности, посочени в член 2 от ДЕС;

139.  подчертава значението на завършването на т. нар. „пакет от процедурни гаранции“, по-специално чрез изготвянето на законодателство относно административното задържане и задържането на непълнолетни лица — области, в които разпоредбите на множество държави членки не съответстват напълно на правата на човека и други международни стандарти;

140.  подчертава значението на това да се отбележи по-нататъшен напредък в разработването на европейско наказателно право, по-специално в областта на взаимното признаване и изпълнение на наказателноправни разпореждания;

141.  подчертава значението на развитието на европейска съдебна култура като ключова предпоставка за превръщането на пространството на свобода, сигурност и правосъдие в реалност за гражданите и за гарантирането на прилагането на правото на ЕС;

142.  счита, че е необходимо да се назначи европейски прокурор за борба с организираната престъпност, измамите и корупцията, защита на финансовите интереси на Съюза и преодоляване на разпокъсаността в областта на европейското правоприлагане;

143.  подчертава, че съгласно член 86 от ДФЕС Европейска прокуратура за борба с престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС, може да бъде учредена само със съгласието на Европейския парламент; поради това отново заявява препоръките, отправени в резолюциите на Парламента от 12 март 2014 г.(13) и 29 април 2015 г.(14) относно конкретната организация на Европейската прокуратура и подчертава, че регламентът относно Европейската прокуратура следва да бъде незабавно приет, за да може тя да разполага с правомощията да разследва всички престъпления срещу финансовите интереси на Съюза, включително измами с ДДС, и да предприема наказателно преследване спрямо извършителите;

144.  припомня задължението за присъединяване на Съюза към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи в съответствие с член 6, параграф 2 от ДЕС и настоятелно приканва към бързо подновяване на преговорите за тази цел със Съвета на Европа, като се вземе под внимание становището на Съда на ЕС от 18 декември 2014 г.; припомня на Комисията в качеството ѝ на главен преговарящ, че това присъединяване ще подобри защитата на правата на човека за всички европейски граждани;

145.  отново заявява, че настоящата резолюция има за цел единствено да предостави оценка на правните възможности в Договорите и следва да бъде основа за подобряване на функционирането на Европейския съюз в краткосрочен план; припомня, че допълнителното провеждане на фундаментална реформа в бъдеще ще наложи преразглеждане на Договорите;

o
o   o

146.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на Сметната палата, на ЕЦБ, на Комитета на регионите, на Европейския икономически и социален комитет, както и на парламентите и правителствата на държавите членки.

(1) OВ C 184 E, 6.8.2009 г., стр. 25. (2) OВ C 212 E, 5.8.2010 г., стр. 82. (3) Приети текстове, P7_TA(2014)0249. (4) OВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 183. (5) OВ C 313, 22.9.2015 г., стр. 9. (6) Приети текстове, P8_TA(2016)0103. (7) Приети текстове, P8_TA(2017)0010. (8) Приети текстове, P8_TA(2015)0382. (9) Приети текстове, P8_TA(2015)0395. (10) Приети текстове, P8_TA(2017)0050. (11) OВ C 468, 15.12.2016 г., стр. 176. (12) СOM(2012)0777, 28 ноември 2012 г. (13) Приети текстове, P7_TA(2014)0234. (14) Приети текстове, P8_TA(2015)0173.