Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 4 и 13 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид членове 107, 108, 113, 115 и 116 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Плана за действие на ОИСР за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS) от октомври 2015 г., и по-специално действие 1 от него,

–  като взе предвид Работната програма на ОИСР от 29 май 2019 г. за изготвянето на консенсусно решение на предизвикателствата в данъчната област, които възникват в резултат на цифровизацията на икономиката;

–  като взе предвид документите за обществена консултация на ОИСР от 9 октомври 2019 г. и 8 ноември 2019 г., озаглавени съответно „Предложение на Секретариата за единен подход към стълб 1“ и „Глобално предложение за борба със свиването на данъчната основа – стълб 2“ (и двете предложения на Секретариата на ОИСР),

–  като взе предвид резолюцията на своята комисия TAXE от 25 ноември 2015 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие(1), резолюцията на своята комисия TAX2 от 6 юли 2016 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие(2), препоръката на своята комисия PANA от 13 декември 2017 г. до Съвета и Комисията след разследването във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами(3), както и резолюцията на своята комисия TAX3 от 26 март 2019 г. относно финансовите престъпления, данъчните измами и избягването на данъци(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2015 г., съдържаща препоръки към Комисията относно осигуряването на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Съюза(5),

–  като взе предвид последващите действия на Комисията във връзка с всяка от горепосочените резолюции на Европейския парламент(6),

–  като взе предвид резултатите от различните срещи на върха на Г-7, Г-8 и Г-20 по международни данъчни въпроси,

–  като взе предвид политическия документ на Международния валутен фонд, озаглавен „Корпоративно данъчно облагане в глобалната икономика“(7),

–  като взе предвид многобройните разкрития на разследващи журналисти, като „Люкслийкс“, „Досиетата от Панама“, „Досиетата от рая“ и съвсем неотдавна – скандала със сделките Cum-Ex, както и случаите на изпиране на пари с участието, по-специално, на банки в Германия, Дания, Естония, Латвия, Нидерландия и Обединеното кралство,

–  като взе предвид своето проучване относно „Въздействието на цифровизацията върху международните данъчни въпроси: предизвикателства и мерки за защита“(8),

–  като взе предвид проучванията на Комисията относно показателите за агресивно данъчно планиране(9),

–  като взе предвид доказателствата, събрани от специалната комисия TAX3 в рамките на нейните 34 изслушвания с участието на експерти или размяна на мнения с членове на Комисията и министри, както и по време на командировките в САЩ, Латвия, остров Ман, Естония и Дания,

–  като има предвид осъвременената и по-солидна рамка за корпоративно данъчно облагане, въведена по време на настоящия законодателен мандат, и по-специално директивите срещу избягването на данъци (Директива срещу избягването на данъци I(10) и II(11)),

–  като взе предвид предложенията на Комисията, които предстои да бъдат приети, и по-специално тези относно общата (консолидирана) основа за облагане с корпоративен данък (О(К)ООКД)(12), пакета за данъчно облагане на цифровия сектор(13) и публичното отчитане по държави(14), както и позицията на Парламента по тези предложения,

–  като взе предвид резолюцията, приета на 1 декември 1997 г. от Съвета и представителите на правителствата на държавите членки относно кодекс на поведение за данъчно облагане на предприятията(15) и редовните доклади на групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) до Съвета ECOFIN,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 март 2018 г. относно новите изисквания, насочени срещу избягването на данъци, в законодателството на ЕС, които уреждат по-специално операциите по финансиране и инвестиране (C(2018)1756),

–  като взе предвид разследванията и решенията на Комисията относно държавната помощ(16),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 януари 2016 г. относно външна стратегия за ефективно данъчно облагане (COM(2016)0024), в което Комисията призова ЕС да „играе водеща роля със своя пример“,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 5 декември 2017 г. относно списъка на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели,

–  като взе предвид бележката на председателството от 28 октомври 2019 г. относно актуалното състояние на данъчното облагане на цифровия сектор,

–  като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2015 г. относно избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане като предизвикателства за управлението, социалната закрила и развитието в развиващите се държави(17),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 януари 2019 г., озаглавено „Към по-ефективен и демократичен процес на вземане на решения в данъчната политика на ЕС“ (COM(2019)0008),

–  като взе предвид писмата за определяне на ресора и изслушванията на изпълнителния заместник-председател с ресор „Европа, подготвена за цифровата ера“, изпълнителния заместник-председател по въпросите на икономиката в интерес на хората и комисаря по икономическите и паричните въпроси и еврото(18),

–  като взе предвид въпроса до Комисията относно справедливото данъчно облагане в дигитализираната и глобализирана икономика – BEPS 2.0 (O-000040/2019 – B9-000060/2019),

–  като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че настоящите международни правила за корпоративно данъчно облагане може да са нефункционални и може да се наложи да бъдат актуализирани, тъй като датират от началото на 20-и век и не са предназначени за предизвикателствата на цифровата икономика, в резултат на което държавите предприемат едностранни мерки за справяне с тези предизвикателства;

Б.  като има предвид, че след финансовата криза през 2008 – 2009 г. и поредицата от разкрития на журналисти и организации на гражданското общество на практики на укриване на данъци, агресивно данъчно планиране, избягване на данъци и изпиране на пари, държавите от Г-20 се споразумяха да разгледат тези въпроси на глобално равнище в рамките на ОИСР посредством проекта за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS), който доведе до Плана за действие за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби; като има предвид, че има различни равнища на ангажираност и отдаденост при прилагането на правилата на ОИСР относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби;

В.  като има предвид, че Планът за действие за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби успя да постигне глобален консенсус по много аспекти с цел борба с укриването на данъци, агресивното данъчно планиране и избягването на данъци; като има предвид обаче, че нямаше съгласие относно начините за справяне с данъчните предизвикателства, породени от цифровизацията на икономиката, което доведе до отделен окончателен доклад относно действие 1 от Плана за действие за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби през 2015 г.;

Г.  като има предвид, че в резолюциите на своите комисии TAXE, TAX2, TAX3 и PANA относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие, както и в своето становище относно общата основа за облагане с корпоративен данък, Европейският парламент многократно е призовавал за реформа на международната система за корпоративно данъчно облагане с цел справяне с данъчните измами и избягването на данъци и предизвикателствата, свързани с данъчното облагане на цифровата икономика, и призова Комисията и държавите членки да постигнат съгласие по обща европейска позиция на равнище ОИСР/Г-20 или да действат на равнище ЕС, ако не е възможно международно споразумение;

Д.  като има предвид, че през 2018 г., по време на текущите преговори за постигане на международно споразумение, Комисията представи две предложения във връзка с данъчното облагане на цифровата икономика; като има предвид, че Европейският парламент подкрепи тези предложения, но те не бяха приети в Съвета поради противопоставяне от страна на малък брой държави членки, което възпрепятства постигането на единодушно споразумение: краткосрочно решение за въвеждане на данък върху цифровите услуги (ДЦУ) и дългосрочно решение за определяне на значително цифрово присъствие (ЗЦП) като връзка за корпоративното данъчно облагане, което следва да замени ДЦУ;

Е.  като има предвид, че вследствие на мандата, даден от министрите на финансите на държавите от Г-20 през март 2017 г., приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, действайки посредством работната си група за цифровата икономика, представи през март 2018 г. междинен доклад, озаглавен „Предизвикателства във връзка с данъчното облагане, произтичащи от цифровизацията“;

Ж.  като има предвид, че през май 2019 г. приобщаващата рамка прие работна програма за постигане на консенсус, която беше одобрена от Г-20, с цел постигане на споразумение до края на 2020 г.;

З.  като има предвид, че приобщаващата рамка предложи да се групират предложенията на членовете, за да се отговори на разглежданите предизвикателства на цифровизацията в два стълба: Първият стълб се фокусира върху разпределението на правата за данъчно облагане посредством нови правила за разпределение на печалбата и връзката, докато вторият стълб разглежда оставащите въпроси, свързани със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, като въвежда мерки за гарантиране на минимално равнище на данъчно облагане;

И.  като има предвид, че на 9 октомври 2019 г. Секретариатът на ОИСР започна обществена консултация въз основа на своето предложение за „единен подход“ с цел постигане на консенсус по трите алтернативи, посочени в първия стълб; като има предвид, че на 18 октомври 2019 г. Г-20(19) приветства усилията на Секретариата на ОИСР за предлагане на предложения единен подход в рамките на първия стълб, но не одобри официално предложението; като има предвид, че на 8 ноември 2019 г. Секретариатът на ОИСР започна обществена консултация относно предложението „GloBE“ в рамките на втория стълб;

Й.  като има предвид, че справедливата и ефикасна данъчна система е от ключово значение за преодоляване на неравенството и гарантира сигурност и стабилност, които са предпоставки за конкурентоспособността, както и еднакви условия на конкуренция между предприятията, особено сред малките и средните предприятия; като има предвид, че една справедлива и ефикасна система на данъчно облагане е от съществено значение и за държавите членки с оглед на гарантирането на данъчните приходи, позволявайки им да прилагат стабилни политики, което от своя страна облагодетелства ЕС като цяло благодарение на увеличената стабилност;

К.  като има предвид, че номиналните ставки на корпоративния данък на равнище ЕС се понижиха от средно 32% през 2000 г. до 21,7% през 2019 г.(20), което представлява намаление с 32%; като има предвид, че това понижение може да има последици за устойчивостта на социалните държави в ЕС и потенциални странични ефекти върху други държави; като има предвид, че 22 от 38-те държави, които са обект на проучване в доклада на ОИСР за реформата на данъчната политика за 2018 г.(21), вече прилагат съвкупни ставки на корпоративния данък, равни на или под 25%, в сравнение със само шест държави през 2000 г.;

Л.  като има предвид, че Комисията отправи критики в някои доклади по държави срещу слабостите в националните данъчни системи, които улесняват агресивното данъчно планиране, твърдейки, че те подкопават целостта на европейския единен пазар;

М.  като има предвид, че се наблюдава постепенно преминаване от материално производство към нематериални активи във веригите за създаване на стойност на многонационалните предприятия, както е отразено в относителните темпове на растеж през последните пет години на постъпленията от авторски и лицензионни възнаграждения (почти 5% годишно) в сравнение с търговията със стоки и преките чуждестранни инвестиции (по-малко от 1% годишно); като има предвид, че някои многонационални предприятия не плащат почти никакви данъци в някои държави членки благодарение на използването на законосъобразни стратегии за данъчно планиране, въпреки значителното си цифрово присъствие и големите си приходи в тези държави членки;

Н.  като има предвид, че прехвърлянето на правомощия в областта на данъчното облагане от национално равнище към равнище ЕС би изисквало промяна на Договорите;

Намиране на консенсусно решение на предизвикателствата в данъчната област, които възникват в резултат на цифровизацията на икономиката

1.  отчита напредъка, постигнат с Плана за действие за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби и прилагането му в ЕС посредством Директивата срещу избягването на данъци, но признава, че все още не са разгледани някои предизвикателства, и по-специално тези, които са свързани с глобализацията и цифровизацията на икономиката;

2.  посочва, че Директивата срещу избягването на данъци е надхвърлила Плана за действие за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, по-конкретно с новите правила на ЕС относно контролираните чуждестранни дружества, които дават възможност за облагане на установените в данъчни убежища печалби в държавата от ЕС, където се намира седалището на многонационалното предприятие; отбелязва, че тези видове мерки ограничават агресивното данъчно планиране и избягването на данъци; призовава новата Комисия да направи оценка на прилагането на Директивата срещу избягването на данъци от страна на държавите членки, да анализира възможни нови начини за заобикаляне на настоящата директива и да представи нови законодателни предложения за противодействие на тези методи, когато това е необходимо;

3.  припомня, че предложенията на ЕС за О(К)ООКД също надхвърлят тези алтернативи на ОИСР на равнище ЕС, по-конкретно като се отклоняват от принципа за отделното предприятие; припомня позицията на Парламента относно О(К)ООКД;

4.  счита, че предложенията на ЕС за О(К)ООКД са от полза както за дружествата, така и за гражданите, тъй като биха опростили данъчната рамка и биха спомогнали за борбата с избягването на данъци; подчертава значението на консолидацията за намаляването на административната тежест, разходите за привеждане в съответствие и данъчните пречки за трансграничните дружества в ЕС и за премахването на необходимостта от сложни споразумения за трансферно ценообразуване; поради това настоятелно призовава Съвета да приеме бързо двете предложения;

5.  припомня, че ЕС е пионер в усилията за справяне с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията, по-специално с предложенията за О(К)ООКД, ДЦУ и ЗЦП;

6.  изразява съжаление относно факта, че държавите членки не бяха в състояние да постигнат съгласие относно общ подход по отношение на О(К)ООКД, ДЦУ и ЗЦП; отбелязва, че ОИСР има за цел да отговори на данъчните предизвикателства, свързани с цифровизацията на икономиката, и да постигне основано на консенсус дългосрочно решение до края на 2020 г.; счита, че едно глобално решение би довело до най-ефикасно справяне с тези предизвикателства;

7.  отбелязва, че някои държави членки са въвели или обмислят въвеждането на ДЦУ или ЗЦП на национално равнище като потенциално решение, ако преговорите на ОИСР и ЕС бъдат неуспешни;

8.  приветства работната програма на приобщаващата рамка като важна стъпка към постигането на международно споразумение в рамките на ОИСР/приобщаващата рамка за реформиране на международната система за корпоративно данъчно облагане, както беше поискано от Парламента;

9.  приветства участието на равни начала на всички държави, включени в приобщаващата рамка, която обединява над 130 държави и юрисдикции с цел сътрудничество при прилагането на пакета от мерки на ОИСР/Г-20 относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби и договаряне на съвместни решения за преодоляване на оставащите предизвикателства във връзка със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби; припомня обаче, че развиващите се страни са участвали в свързания със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби процес едва на по-късен етап от преговорите; поради това приветства приобщаващия характер на текущите преговори; припомня позицията на Парламента относно създаването на междуправителствен данъчен орган в рамките на ООН;

10.  отбелязва, че предварителните констатации в оценката на въздействието, направена от секретариата на ОИСР, показват, че комбинираният ефект от първи стълб и втори стълб би довел до значително увеличение на общите данъчни приходи, както и до преразпределяне на правата на данъчно облагане към пазарни юрисдикции; отбелязва по-специално, че вторият стълб би довел до значително увеличение на приходите от корпоративно подоходно данъчно облагане в световен мащаб; разбира, че двата стълба не биха имали отрицателно въздействие върху критичния въпрос за инвестиционната среда(22); призовава държавите членки да настояват за това, ОИСР да разшири обхвата на своите оценки на въздействието, така че те да включват различни варианти на предложенията и анализ на начина, по който връзката би засегнала приходите от корпоративен данък на отделните държави, и да публикува тези оценки на въздействието след финализирането им, за да предостави необходимите насоки относно предложените реформи;

11.  изтъква спецификата на единния пазар, в който се предвижда свободното движение на стоки и услуги, и поради това счита, че всяка международна реформа на корпоративното данъчно облагане следва да гарантира гладкото функциониране на единния пазар, по-специално чрез гарантиране на равни условия за всички предприятия, в частност за МСП, включително чрез гарантиране на това, че дружествата плащат справедлив дял от данъка там, където ефективно упражняват значителна и реална икономическа дейност и създават стойност, и на това, че данъчните приходи се разпределят справедливо във всички държави членки; счита, че достъпът до единния пазар, който представлява една от най-големите групи потребители в света и увеличава конкурентоспособността на ЕС, върви ръка за ръка с данъчната отговорност;

12.  насочва вниманието към необходимостта от това, данъчната конкуренция между държавите членки да бъде запазена лоялна и прозрачна, и следователно благоприятстваща растежа и заетостта;

Първи стълб – Към единен подход за по-справедливо разпределение на правата на данъчно облагане

13.  приветства предложението на секретариата на ОИСР за обединяване на трите разглеждани алтернативи в рамките на първия стълб, тъй като те имат едни и същи цели:

Обхват

14.  призовава, цифровата икономика да не се изолира, тъй като данъчните предизвикателства, пред които е изправена понастоящем международната данъчна система се дължат не само на цифровизацията на икономиката, но са също така свързани с още по-глобализирана икономика;

15.  счита, че обхватът на реформата – наред с това, че предотвратява добавянето на допълнителни и ненужни тежести за МСП – следва да обхваща всички големи дружества, които имат възможност да участват в практики, свързани със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, като използват законни схеми за данъчно планиране в няколко държави членки и в трети държави; отбелязва, че текущото предложение на секретариата на ОИСР ограничава обхвата на тази реформа до високо цифрови предприятия или предприятия, които работят тясно с потребители – концепция, която все още не е ясно определена, и обхваща само ограничен брой МГП, които участват в агресивно данъчно планиране;

16.  препоръчва, като основа, оперативните печалби да се извличат от консолидираните финансови отчети след анализ на осъществимостта; признава обаче наличието на времеви пропуски, когато се разчита на консолидирани финансови отчети, и приканва държавите членки да изяснят този въпрос в хода на преговорите на равнището на приобщаващата рамка;

17.  отбелязва, че текущото предложение на секретариата на ОИСР предвижда изключването на конкретни сектори, като например добивната промишленост и сектора на суровините, и настоятелно призовава Комисията да включи тези изключения в своя анализ на въздействието, по-специално за да гарантира, че международната реформа зачита инициативата за съгласуваност на политиките на ЕС за развитие;

18.  настоятелно призовава ОИСР да направи ясна разлика между секторите и размерите на предприятията в своето предложение;

19.  счита, че данъчната рамка следва да е в състояние да постигне баланс между различните ситуации, по-специално монополните приходи и новаторските дружества с висок растеж;

Нова връзка

20.  приветства идеята за разработване на нова връзка, която излиза извън рамките на концепцията за физическо присъствие в дадена държава за целите на предоставяне на тази държава на права на данъчно облагане; счита, че връзката следва да бъде замислена така, че да включва всички предприятия, които работят с потребители и ползватели в тази държава, включително с помощта на цифрови средства;

21.  приветства идеята за разработване на специфичен за всяка държава праг на приходите, замислен така, че да се гарантира, че по-малките икономики също получават своя справедлив дял от права на данъчно облагане; припомня в този контекст предложението на ЕС за ЗЦП;

22.  приветства идеята, тази нова връзка да бъде самостоятелна разпоредба, която премахва необходимостта от преразглеждане на всички данъчни спогодби;

Ново разпределение на правата за данъчно облагане

23.  приветства идеята за разработване на ново разпределение на правата на данъчно облагане, което излиза извън рамките на принципа на сделката между несвързани лица и което ще предостави нови права на данъчно облагане на пазарни юрисдикции;

24.  счита, че като се прави разграничение между рутинни и нерутинни печалби – понятия, които понастоящем не са ясно дефинирани и които биха могли да доведат единствено до изкуствено разграничаване, както и като се запазят правилата за трансферно ценообразуване въз основа на принципа на сделката между несвързани лица при разпределянето на повечето печалби, ще увеличи значително сложността и несигурността за предприятията, особено по отношение на насоките на ОИСР относно трансферното ценообразуване; счита, че би било уместно по-цялостно преразглеждане на принципа на сделката между несвързани лица; изразява загриженост, че това би могло да добави възможности за заобикаляне на новоприетите правила;

25.  призовава Комисията и държавите членки да пояснят начина, по който новата връзка и разпределението на правата на данъчно облагане могат да съществуват едновременно с настоящите правила за трансферно ценообразуване, както се предлага от ОИСР; следователно би предпочел решение, което да благоприятства частичното разпределяне на общите печалби въз основа на фактори, които представляват съществена и реална икономическа дейност и създаване на стойност, по-специално продажби, служители, активи и ползватели; във връзка с това припомня своята позиция относно предложенията за О(К)ООКД и ЗЦП, включително за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност;

26.  приветства готовността за гарантиране на данъчна сигурност и за ограничаване на споровете, които биха могли да възникнат от прилагането на новата връзка и новото разпределение на правата на данъчно облагане; поради това призовава да се проучи възможността за създаване на механизъм, като например механизъм за „обслужване на едно гише“, който да улесни изчисляването и изплащането на дължимия данък и да намали административната тежест както за дружествата, така и за данъчните органи, при същевременно спазване на националните задължения на данъчните администрации; въпреки това подчертава, че данъчната сигурност би била постигната най-добре чрез създаването на прости, ясни и хармонизирани правила, които да предотвратяват спорове на първо място; изразява загриженост относно предложението на секретариата на ОИСР за Сума „В“ за задължителен арбитраж предвид съществуващия механизъм за разрешаване на спорове на равнище ЕС(23);

Втори стълб – Глобално предложение за борба със свиването на данъчната основа (GloBE)

27.  приветства споразумението относно втория стълб на работната програма, постигнато(24) от членовете на приобщаващата рамка „за проучване на подход, който предоставя свобода на юрисдикциите свободно да определят своята собствена данъчна система, включително дали имат корпоративен подоходен данък и на какво равнище определят данъчните си ставки, но отчита правото на другите юрисдикции да прилагат правилата, които са разгледани по-обстойно по-долу, в случаите, когато доходите се облагат с ефективна данъчна ставка под минимална ставка“(25);

28.  взема под внимание ангажиментите на държавите от Г–7, съобразно които „по втория стълб министрите постигнаха съгласие, че минимално равнище на ефективно данъчно облагане, като например схемата на САЩ относно международния нискооблагаем доход от нефизически активи (GILTI), би допринесло за гарантирането на това, че дружествата плащат съответния справедлив дял данъци“(26);

29.  приветства предложението GloBE, което има за цел да гарантира, че се плаща минимално равнище на данъци там, където се създава стойност и където се осъществява стопанска дейност; счита, че крайната цел на мерките по стълб 2 следва да бъде справяне с оставащите въпроси в областта на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, като същевременно се предотвратява вредната данъчна конкуренция, по-специално чрез намаляване на натиска за предоставяне на неоправдани данъчни стимули без никакво положително икономическо въздействие, в допълнение към съществуващите мерки, насочени към справяне с отклонението от данъчно облагане, агресивното данъчно планиране и избягването на данъци; призовава Комисията да направи оценка и да наблюдава въздействието на този бъдещ минимален стандарт върху потенциално общо нормативно установено намаление на ставката на корпоративния подоходен данък в целия ЕС;

30.  приканва държавите членки да гарантират, че предложението GloBE предвижда най-простата рамка, която не би довела до разработването на вредни данъчни схеми; припомня искането на Парламента за списък на ЕС на вредните данъчни мерки; изтъква, че прибягването до изключения и освобождавания би подкопало политическото намерение и ефективността на предложението GloBE; препоръчва всички вредни данъчни практики, съдържащи се в действие 5 от плана за действие относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, да бъдат обхванати от предложението GloBE;

31.  разбира, че предложението GloBE би представлявало набор от защитни мерки като правило за включване на доходите, правило за преминаване от освобождаване към данъчен кредит, правило за плащания, обложени с по-нисък данък, и правило за предмет на данъчно облагане; във връзка с това припомня законодателната резолюция на Парламента относно Директивата срещу избягването на данъци(27);

32.  счита, че изчисляването на данъчните основи, в рамките на предложението GloBE, следва да се извършва в съответствие с договорените международни принципи с цел избягване на свиването на данъчната основа, както и на вредната конкуренция между държавите, която създава риск от подкопаване на ефективността на всяко евентуално решение относно минимално равнище на данъчно облагане;

33.  счита, че всяко обсъждане на равнището на ОИСР/Г–20 по отношение на минимална данъчна ставка следва да включва размисъл относно определяне на основата, свързана с тази ставка; счита, че всяка минимална ставка следва да бъде определена на справедливо и достатъчно равнище, за да се предотвратят прехвърлянето на печалби и вредната данъчна конкуренция;

34.  счита, че по отношение на правилото за включване на доходите следва да се установи минимално равнище на данъчно облагане за всяка юрисдикция, в която се намират МГП, за да се ограничат възможностите за продължаване на участието в агресивно данъчно планиране, и следователно за да се поддържа нашата конкурентоспособна икономика;

Заключения

35.  изразява съжаление относно липсата на общ подход на равнище ЕС по отношение на текущите международни преговори; призовава всяка държава членка и Комисията да оповестят позициите си по предложенията на секретариата на ОИСР за първи стълб и втори стълб;

36.  призовава Комисията и държавите членки да постигнат съгласие относно съвместна, амбициозна позиция на ЕС за преговорите на ОИСР, като гарантират, че ЕС говори с един глас и дава водещ пример с цел гарантиране на по-справедливо разпределение на правата на данъчно облагане и минимално равнище на данъчно облагане, с което ще дадат възможност за справедливост в международната данъчна среда с цел справяне с отклонението от данъчно облагане, агресивното данъчно планиране и избягването на данъци;

37.  приканва Комисията да предостави подкрепа при изготвянето на позицията на ЕС; приканва Комисията да предостави оценка на въздействието върху приходите за всяка от държавите членки и за двата стълба, включително въздействието върху други области, по-специално с цел да се запази подходът на съгласуваност на политиките на ЕС за развитие; призовава Комисията да информира Съвета и Парламента относно своите констатации;

38.  очаква държавите членки да споделят всички релевантни данни, които може да се използват за изготвянето на най-точни оценки на въздействието и съответен анализ, както на ОИСР, така и на Комисията;

39.  силно насърчава Комисията и държавите членки да постигнат споразумение на международно равнище, което след това да бъде транспонирано на равнище ЕС чрез съответно законодателство на ЕС и национално законодателство; също така подкрепя ангажимента на председателя на Комисията да предложи решение на равнище ЕС, ако до края на 2020 г. не бъде постигнато международно споразумение, при условие че това решение на ЕС не се ограничава до цифровите предприятия; разбира, че подобно решение би укрепило единния пазар чрез установяването на минимално равнище на данъчно облагане, което би предотвратило едностранни мерки;

40.  припомня, че текущата международна реформа на корпоративното данъчно облагане е съставена от два стълба с еднакво значение и че тези два стълба се допълват; поради това призовава държавите членки да договорят тези два стълба като един пакет от необходими реформи;

41.  призовава Комисията и Съвета да изготвят правното основание за включване на резултата от международно споразумение в правни актове на ЕС и да представят законодателно предложение възможно най-скоро;

42.  приканва Съвета, с подкрепата на Комисията, да направи оценка на критериите от списъка на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, след като бъдат приети международните правила и/или неотдавна договорените реформи в ЕС, и да прецени дали е необходима актуализация;

43.  призовава Комисията да проучи възможността за избягване на правно основание, което изисква единодушие в Съвета; припомня приноса на Комисията в нейното съобщение „Към по-ефективен и демократичен процес на вземане на решения в данъчната политика на ЕС“, в което се предлага пътна карта за гласуване с квалифицирано мнозинство;

44.  изтъква, че една ефективна и всеобхватна международна реформа трябва да бъде придружена от прозрачност; приветства неотдавнашните усилия на председателството на Съвета за възобновяване на обсъжданията относно предложението на ЕС за публично докладване по държави; изразява съжаление относно факта, че към днешна дата Съветът не е бил в състояние да постигне съгласие относно общ подход по това предложение; призовава държавите членки да постигнат съгласие относно общ подход във възможно най-кратък срок; подчертава, че публичното отчитане по държави би повишило ефективността на реформата BEPS 2.0 (реформа в областта на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби);

o
o   o

45.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, секретариата на ОИСР и правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ C 366, 27.10.2017 г., стр. 51. (2) ОВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 79. (3) ОВ C 369, 11.10.2018 г., стр. 132. (4) Приети текстове, P8_TA(2019)0240. (5) OВ C 399, 24.11.2017 г., стр. 74. (6) Съвместните последващи действия във връзка с резолюцията на Европейския парламент (ECON), съдържаща препоръки към Комисията относно осигуряването на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Съюза, и резолюцията на Европейския парламент (TAXE) относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие, приети от Комисията на 16 март 2016 г., последващите действия във връзка с резолюцията на Европейския парламент (TAX2) относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие, приети от Комисията на 16 ноември 2016 г., и последващите действия във връзка с незаконодателната резолюция на Европейския парламент (PANA) от 12 декември 2017 г. относно проекта на препоръка на Европейския парламент до Съвета и Комисията след разследването във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами, приета от Комисията през април 2018 г. (7) Политически документ № 19/007, Международен валутен фонд, 10.3.2019 г. (8) Hadzhieva, E., Impact of Digitalisation on International Tax Matters: Challenges and Remedies, Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, Тематичен отдел А – политики в областта на икономиката, науката и качеството на живота, февруари 2019 г. (9) „Study on Structures of Aggressive Tax Planning and Indicators – Final Report“ (Taxation paper № 61, 27 януари 2016 г.), „The Impact of Tax Planning on Forward-Looking Effective Tax Rates“ (Taxation paper № 64, 25 октомври 2016 г.) и „Aggressive tax planning indicators – Final Report“ (Taxation paper № 71, 7 март 2018 г.). (10) Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар (ОВ L 193, 19.7.2016 г., стр. 1). (11) Директива (ЕС) 2017/952 на Съвета от 29 май 2017 г. за изменение на Директива (ЕС) 2016/1164 по отношение на несъответствията при хибридни образувания и инструменти, включващи трети държави (ОВ L 144, 7.6.2017 г., стр. 1). (12) Предложение от 25 октомври 2016 г. за директива на Съвета относно обща основа за облагане с корпоративен данък (ОООКД) (COM(2016)0685), и от 25 октомври 2016 г. относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) (COM(2016)0683). (13) Пакетът се състои от съобщението на Комисията от 21 март 2018 г., озаглавено „Време е да установим стандарт за модерно, справедливо и ефикасно данъчно облагане на цифровата икономика“ (COM(2018)0146), предложението от 21 март 2018 г. за директива на Съвета за определяне на правилата относно корпоративното данъчно облагане на значително цифрово присъствие (COM(2018)0147), предложението от 21 март 2018 г. за директива на Съвета относно общата система на данък върху цифровите услуги, начисляван върху приходите от предоставянето на някои цифрови услуги (COM(2018)0148), и препоръката на Комисията от 21 март 2018 г. във връзка с корпоративното данъчно облагане на значително цифрово присъствие (C(2018)1650). (14) Предложение от 12 април 2016 г. за директива на Европейски парламент и на Съвета за изменение на Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на информация за корпоративния данък от страна на някои предприятия и клонове (COM(2016)0198). (15) OВ C 2, 6.1.1998 г., стр. 2. (16) Във връзка с Фиат, Starbucks и белгийското данъчно становище за допълнителната печалба и решенията за започване на разследвания на McDonald’s, Apple и Amazon за предоставена държавна помощ. (17) OВ C 265, 11.8.2017 г., стр. 59. (18) Стенографски протоколи от изслушванията на Маргрете Вестагер, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия, Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия, и Паоло Джентилони, комисар, които са достъпни на адрес: https://www.europarl.europa.eu/news/bg/hearings2019/izslushvaniia-za-komisari-2019-gh (19) Комюнике на Г-20: https://www.mof.go.jp/english/international_policy/convention/g20/g20_191018it.htm (20) Данни относно данъчното облагане, Тенденции в областта на данъчното облагане в Европейския съюз, таблица 3: Максимални законоустановени данъчни ставки на корпоративните данъци върху приходите (включително допълнителните данъци), 1995 – 2019 г., Европейска комисия, 2019 г., достъпни на адрес https://ec.europa.eu/taxation_customs/sites/taxation/files/taxation_trends_report_2019_statutory_rates.xlsx. (21) OECD and Selected Partner Economies, Tax Policy Reforms 2018 (ОИСР и избрани партньорски икономики, реформи на данъчната политика за 2018 г.). Следва да се отбележи също, че ЕС-28 вече е доста под това равнище, като според Комисията средната ставка на корпоративния данък през 2018 г. е била 21,9%, което е намаление спрямо 32% през 2000 г.: Тенденции в областта на данъчното облагане в Европейския съюз – Данни за държавите – членки на ЕС, Исландия и Норвегия, издание от 2018 г. (стр. 36), и Тенденции в областта на данъчното облагане в Европейския съюз – Данни за държавите – членки на ЕС, Исландия и Норвегия, издание от 2015 г. (стр. 147). (22) Доклад на генералния секретар на ОИСР за данъчното облагане до министрите на финансите и управителите на централните банки на държавите от Г–20, октомври 2019 г., ОИСР, Париж. (23) Директива (ЕС) 2017/1852 на Съвета от 10 октомври 2017 г. относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с данъчното облагане в Европейския съюз (ОВ L 265, 14.10.2017 г., стр. 1). (24) Одобрено от приобщаващата рамка на ОИСР/Г–20 относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, по време на нейната седма сесия, 28–29 май 2019 г. (25) Работна програма на ОИСР за изготвянето на консенсусно решение на предизвикателствата в данъчната област, които възникват в резултат на цифровизацията на икономиката, ОИСР, 2019 г., Париж, стр. 25, параграф 50. (26) Държави от Г–7, резюме на председателя: Среща на министрите на финансите и управителите на централни банки в държавите от Г–7, 17–18 юли 2019 г., https://www.gouvernement.fr/sites/default/files/locale/piece-jointe/2019/07/g7_chairs_summary.pdf. (27) Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2016 г. относно предложението за директива на Съвета за определяне на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар (OВ C 86, 6.3.2018 г., стp. 176).