Резолюция на Европейския парламент от 16 януари 2020 г. относно Бурунди, и по-специално относно свободата на изразяване (2020/2502(RSP))

P9_TA(2020)0011 RC-B9-0054/2020

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Бурунди, и по-специално резолюциите си от 9 юли 2015 г.(1), 17 декември 2015 г.(2), 19 януари 2017 г.(3), 6 юли 2017 г.(4) и 5 юли 2018 г.(5),

–  като взе предвид решението на Комисията от 30 октомври 2019 г. относно финансирането на годишната програма за действие за 2019 г. за Република Бурунди,

–  като взе предвид изявлението от 29 ноември 2019 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) от името на ЕС относно присъединяването на някои трети държави, що се отнася до ограничителни мерки с оглед на положението в Бурунди,

–  като взе предвид докладите на генералния секретар на ООН от 23 февруари 2017 г., 25 януари 2018 г. и 24 октомври 2019 г. относно положението в Бурунди,

–  като взе предвид доклада от септември 2019 г. на анкетната комисия на Съвета на ООН по правата на човека относно Бурунди,

–  като взе предвид писмото от 9 декември 2019 г., подписано от 39 членове на Европейския парламент, в което се призовава за освобождаването на журналисти от бурундската новинарска медия „Iwacu“,

–  като взе предвид декларацията от 10 декември 2019 г. на ЗП/ВП от името на ЕС по повод на Деня на правата на човека,

–  като взе предвид резолюция № 2248 от 12 ноември 2015 г. и резолюция № 2303 от 29 юли 2016 г. на Съвета за сигурност на ООН относно положението в Бурунди,

–  като взе предвид доклада на анкетната комисия относно Бурунди, представена на 15 юни 2017 г. пред Съвета на ООН по правата на човека,

–  като взе предвид изявлението за медиите на Съвета за сигурност на ООН от 13 март 2017 г. относно положението в Бурунди,

–  като взе предвид доклада на Независимото разследване на ООН относно Бурунди (UNIIB), публикуван на 20 септември 2016 г.,

–  като взе предвид Споразумението от Аруша за мир и помирение за Бурунди (Споразумението от Аруша) от 28 август 2000 г.,

–  като взе предвид изявлението относно Бурунди, прието по време на срещата на високо равнище на Африканския съюз от 13 юни 2015 г.,

–  като взе предвид резолюция № 36/19 от 29 септември 2017 г. на Съвета на ООН по правата на човека относно подновяването на мандата на анкетната комисия относно Бурунди,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/1755 на Съвета от 1 октомври 2015 г.(6), както и Решения на Съвета (ОВППС) 2015/1763 от 1 октомври 2015 г.(7), (ОВППС) 2016/1745 от 29 септември 2016 г.(8) и (ОВППС) 2019/1788 от 24 октомври 2019 г.(9) относно ограничителни мерки с оглед на положението в Бурунди,

–  като взе предвид изявлението на ЗП/ВП от 8 май 2018 г. от името на Европейския съюз относно положението в Бурунди в навечерието на референдума за конституция,

–  като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (Споразумение от Котону),

–  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите, приета на 27 юни 1981 г. и в сила от 21 октомври 1986 г., ратифицирана от Бурунди,

–  като взе предвид Решение (ЕС) 2016/394 на Съвета от 14 март 2016 г. за приключване на процедурата на консултации с Република Бурунди съгласно член 96 от Споразумението за партньорство между членовете на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна(10),

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид раздела от световния доклад на „Хюман Райтс Уоч“ за 2019 г. относно Бурунди,

–  като взе предвид Световния индекс за свобода на печата за 2019 г., изготвен от „Репортери без граници“,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че президентските избори в Бурунди през 2015 г. са предизвикали граждански размирици, а според мисията на ООН за наблюдение на изборите в Бурунди са били белязани от сериозно неспазване на основните условия за ефективно упражняване на правото на глас и са били бойкотирани от опозицията;

Б.  като има предвид, че продължават да бъдат затворени независими радиостанции, десетки журналисти все още не могат да се върнат от своето доброволно изгнание, а онези, които са останали, смятат, че е трудно да работят свободно, често в резултат на тормоз от страна на силите за сигурност, който се насърчава от официални изказвания, асоцииращи необвързаните медии с врагове на нацията;

В.  като има предвид, че положението в Бурунди продължава да буди безпокойство, като се съобщава за много нарушения на основните граждански и политически свободи, а покачващите се цени имат отрицателно въздействие върху икономическите и социално-културните права, например правото на адекватен стандарт на живот, правото на образование, правото на подходяща храна и правото на свобода от глад, правата на жените, правото на труд и синдикалните права;

Г.  като има предвид, че застоят във връзка с постигането на политическо решение чрез диалога между страните в Бурунди сериозно застрашава провеждането на избори, насрочени за май 2020 г.; като има предвид, че при липсата на съдържателен политически диалог тези избори могат допълнително да допринесат за утвърждаването на Бурунди като авторитарна държава; като има предвид, че на фона на свиващото се политическо пространство и необходимостта от създаване на среда, която благоприятства провеждането на мирни, прозрачни и будещи доверие избори, продължава да съществува несигурност относно участието на всички заинтересовани страни в процеса;

Д.  като има предвид, че в своя доклад от 4 септември 2019 г. анкетната комисия относно Бурунди с мандат от Съвета на ООН по правата на човека изтъква, че няколко месеца преди президентските и парламентарните избори през 2020 г. лицата, които са се противопоставили на управляващата партия „Национален съвет за защита на демокрацията – Сили за защита на демокрацията“, често живеят в страх и са подложени на сплашвания; същевременно, с наближаването на изборите през май 2020 г. напрежението продължава да расте, а местните органи и членовете на „Имбонеракуре“ – придобилото печална слава младежко движение на управляващата партия – продължават да извършват насилие по политически причини и сериозно да нарушават правата на човека; като има предвид, че въпреки многобройните искания от нейна страна правителството отказва да сътрудничи с анкетната комисия относно Бурунди;

Е.  като има предвид, че Службата на ООН по правата на човека в Бурунди е работила с правителството за изграждане на мира и за реформа в сектора на сигурността и на правосъдието и е спомагала за изграждането на капацитет на институциите и на гражданското общество по въпросите, свързани с правата на човека; през март 2019 г. Службата е закрита по настояване на правителството, което още през октомври 2016 г. е преустановило всички форми на сътрудничество с нея;

Ж.  като има предвид, че според Световната банка през 2019 г. икономическият растеж на Бурунди е възлизал 1,8%, в сравнение с 1,7% през 2018 г.; като има предвид, че общият държавен бюджет за периода 2019 – 2020 г. показва дефицит от 189,3 милиарда бурундски франка (FBu) (14,26%), а за периода 2018 – 2019 г. дефицитът е възлизал на 163,5 милиарда FBu; като има предвид, че според Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) към 30 септември 2019 г. 369517 бурундски бежанци са се намирали в съседни държави; като има предвид, че от септември 2017 г. общо 78000 бежанци доброволно са се завърнали в Бурунди; като има предвид, че към 28 февруари 2019 г. 130562 граждани на Бурунди са били вътрешно разселени;

З.  като има предвид, че в своя Световен индекс за свобода на печата за 2019 г. „Репортери без граници“ класират Бурунди на 159-то място от общо 180 държави; като има предвид, че свободата на изразяване и свободата на словото са жизненоважни за гарантирането на свободни и информирани избори; като има предвид, че свободната, независима и безпристрастна журналистика представлява продължение на основното право на човека на свобода на словото; като има предвид, че контролираните от държавата традиционни медии, например радиото и вестниците, продължават да бъдат основни източници на информация; като има предвид, че засилването на медийната грамотност и достъпът до интернет и социалните медии са необходими за осигуряване на достъп до информация и за укрепване на социалната и политическата стабилност и диалог, а следователно и за гарантирането на свободни, информирани и справедливи избори;

И.  като има предвид, че Бурунди е една от най-бедните държави в света, като 74,7% от населението живее в бедност, и се нарежда на 185-то място от общо 189 държави в индекса на човешкото развитие; като има предвид, че над 50% от населението на Бурунди страда от хронична продоволствена несигурност, почти половината от населението е на възраст под 15 години, а само през 2019 г. над осем милиона души се били заразени с малария, 3000 от които са починали вследствие на това; като има предвид, че бедността, лошите социални услуги, високата безработица сред младите хора и липсата на възможности продължават да водят до насилие в държавата;

Й.  като има предвид, че на 27 септември 2018 г. Съветът за национална сигурност на Бурунди е обявил тримесечно преустановяване на дейността на международните неправителствени организации (НПО), като по този начин сериозно е възпрепятствал работата на около 130 международни НПО, някои от които са предоставяли животоспасяваща помощ;

К.  като има предвид, че на 18 юли 2019 г. правителството е приело две постановления за създаване на междуведомствен комитет за наблюдение и оценка на международните НПО, извършващи дейност в Бурунди;

Л.  като има предвид, че след закриването на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека (СВКПЧ) в Бурунди на 28 февруари 2019 г. правителството е отказало да признае каквито и да било нарушения на правата на човека и не е показало ангажимент за поддържане на каквато и да е форма на сътрудничество със Службата; като има предвид, че понастоящем анкетната комисия относно Бурунди е единственият независим международен механизъм, който разследва извършените в Бурунди нарушения и злоупотреби с правата на човека;

М.  като има предвид, че органите на Бурунди са продължили изцяло и систематично да отхвърлят работата на анкетната комисия относно Бурунди и са отказали да ѝ предоставят достъп до държавата, като я считат за политически пристрастна, но не са представили доказателства в подкрепа на своите обвинения;

Н.  като има предвид, че през октомври 2017 г. Бурунди се е оттеглил от Римския статут, с който е създаден Международният наказателен съд; като има предвид, че въпреки призивите от страна на международната общност да започне процедура за повторно присъединяване към Римския статут, правителството на Бурунди не е предприело действия;

О.  като има предвид, че през 2019 г. Танзания и Бурунди са подписали споразумение за връщане на180000-те бурундски бежанци в Танзания обратно в държавата им, независимо дали доброволно или не, до 31 декември 2019 г.; като има предвид, че през август 2019 г. ВКБООН е съобщил, че условията в Бурунди не са били благоприятни за насърчаването на връщанията, тъй връщаните лица са били сред основните мишени на нарушенията на правата на човека;

П.  като има предвид, че на 30 декември 2019 г. прокурорът на Бурунди е поискал 15 години лишаване от свобода за четирима журналисти от „Iwacu Press Group“ – Кристин Камикази, Аниес Ндирубуса, Терънс Мпозензи, Ежид Хареримана и техния шофьор Адолф Масабаракиза – които на 22 октомври 2019 г. са били задържани в община Мусигати, провинция Бубанза, докато са отразявали сблъсъци между бунтовници и правителствени сили в северозападната част на Бурунди, и срещу които са отправени обвинения в съучастничество в подкопаване на вътрешната сигурност в държавата;

Р.  като има предвид, че от 22 юли 2016 г. насам репортерът от „Iwacu“ Жан Бижиримана е в неизвестност и се твърди, че последно е видян задържан от членове на националните разузнавателни служби в Мурамвя, на 45 км източно от столицата Буджумбура; като има предвид, че органите на Бурунди никога не са съобщили нищо за неговото изчезване;

С.  като има предвид, че на 13 октомври 2015 г. журналистът Кристоф Нкезабаизи, неговата съпруга и двете им деца са били убити в дома им в Буджумбура; като има предвид, че органите не са положили никакви усилия за разследване на това тежко престъпление и за подвеждане на извършителите под съдебна отговорност;

Т.  като има предвид, че член 31 от Конституцията на Бурунди гарантира свободата на изразяване, включително свободата на печата; като има предвид, че Бурунди също е страна по Африканската харта за правата на човека и народите, която гарантира правото на всеки бурундски гражданин да получава и разпространява информация; като има предвид, че правителството на Бурунди носи отговорност за насърчаването и защитата на правата на свобода на изразяване и сдружаване, залегнали в Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), по който Бурунди е страна;

У.  като има предвид, че през последните години пространството за гражданското общество и медиите е станало все по-ограничено, а много активисти на гражданското общество и независими журналисти продължават да са в изгнание; като има предвид, че много от лицата, останали в Бурунди, са подложени на сплашване, задържане или съдебни процеси въз основа на изфабрикувани обвинения;

Ф.  като има предвид, че правителството и членовете на младежкото крило на управляващата партия, „Имбонеракуре“, са организирали национална кампания за събиране на „доброволни“ вноски от населението, за да подпомогнат финансирането на изборите през 2020 г.; като има предвид, че докладът на „Хюман Райтс Уоч“ от 6 декември 2019 г. установява, че за тази цел членовете на „Имбонеракуре“ и служителите на местните органи на управление често са използвали насилие и сплашване, ограничавали са движението и достъпа до обществени услуги и са нанасяли побой на лицата, които не са се подчинявали;

Х.  като има предвид, че активистът в областта на правата на човека Жермен Рукуки, член на „Действия на християните за премахване на изтезанията“ (ACAT), през април 2019 г. е осъден на 32 години лишаване от свобода по обвинения в бунт и застрашаване на държавната сигурност, участие в размирици и атаки срещу държавния глава; като има предвид, че през август 2018 г. активистът Нестор Нибитанга, наблюдател на Асоциацията за защита на правата на човека и задържаните лица (APRODH), е осъден на пет години за застрашаване на държавната сигурност;

Ц.  като има предвид, че от май 2019 г. BBC и „Гласът на Америка“ (VOA) не могат да излъчват в Бурунди, тъй като техните лицензи са суспендирани, първоначално за шест месеца, както съобщава по това време Комитетът за защита на журналистите; като има предвид, че на 29 март 2019 г. медийният регулатор на Бурунди, Националният съвет по комуникация (CNC), е обявил, че е отнел оперативния лиценз на BBC и е продължил суспендирането на дейността на VOA; като има предвид, че CNC също така е забранил на който и да е журналист в Бурунди да „предоставя информация, пряко или непряко, която би могла да бъде излъчена“ от BBC или от VOA;

Ч.  като има предвид, че на 24 октомври 2019 г. Съветът удължи действието на ограничителните мерки срещу Бурунди до 24 октомври 2020 г.;

Ш.  като има предвид, че тези мерки се изразяват в забрана за влизане на територията на Европейския съюз и замразяване на активи и се отнасят за четири лица, чиито действия се разглеждат като подкопаващи демокрацията или възпрепятстващи търсенето на политическо решение на кризата в Бурунди;

Щ.  като има предвид, че усилията на Източноафриканската общност (ИАО) за намиране на решение чрез посредници на политическата криза, породена от решението на президента през 2015 г. да се кандидатира за трети мандат, продължават да са в застой; като има предвид, че президентът Пиер Нкурунзиза многократно е заявявал, че няма да се стреми към нов мандат, но управляващата партия все още не е номинирала своя кандидат за следващите президентски избори;

1.  строго осъжда настоящите ограничения на свободата на изразяване в Бурунди, включително по-широките ограничения на гражданските свободи, както и широкомащабните нарушения на правата на човека, сплашването и произволните арести на журналисти и забраните за излъчване, които засилват климата на страх за медиите в Бурунди, увеличават ограниченията за информирането и възпрепятстват надлежното отразяване, особено в навечерието на изборите през 2020 г.;

2.  продължава да бъде дълбоко загрижен поради положението с правата на човека в Бурунди, което подкопава всяка инициатива за помирение, мир и справедливост, и по-специално продължаващите произволни арести и екзекуции без присъда;

3.  остро осъжда продължаващото влошаване на положението с правата на човека в страната, по-специално за действителните и предполагаемите поддръжници на опозицията, включително за гражданите на Бурунди, които се завръщат от чужбина; припомня, че Бурунди е обвързан от клаузата за правата на човека в Споразумението от Котону; настоятелно призовава органите на Бурунди незабавно да обърнат тази тенденция на злоупотреби и да спазват задълженията на страната в областта на правата на човека, включително тези, залегнали в Африканската харта за правата на човека и народите, Международния пакт за граждански и политически права и други международни механизми, ратифицирани от правителството;

4.  припомня на правителството на Бурунди, че условията за провеждане на приобщаващи, надеждни, мирни и прозрачни избори предполагат правото на свобода на изразяване, достъп до информация, свобода на печата, свобода на медиите и съществуването на свободно пространство, в което защитниците на правата на човека да могат да се изказват без сплашване или страх от репресии; поради това настоятелно призовава органите на Бурунди да вдигнат мерките, които ограничават или възпрепятстват работата на гражданското общество и ограничават достъпа до независимите традиционни и модерни медии и свободата на тези медии;

5.  призовава органите на Бурунди да оттеглят обвиненията и незабавно и безусловно да освободят наскоро хвърлените в затвора журналисти от „Iwacu“, както и всички останали лица, задържани за упражняването на основните им права;

6.  подчертава жизненоважната роля на гражданското общество и на журналистите в едно демократично общество, особено в контекста на предстоящите избори, и призовава органите на Бурунди да прекратят сплашването, тормоза и произволните арести на журналисти, активисти в областта на правата на човека и членове на опозицията; освен това призовава органите да позволят на активистите в областта на правата на човека и журналистите да изпълняват безпрепятствено своите законни задължения за разследване и докладване на нарушения на правата на човека;

7.  отбелязва с голяма загриженост нарастващия брой вътрешно разселени лица от Бурунди и съседните държави; призовава ЕС да увеличи финансирането и другите хуманитарни усилия за гражданите на Бурунди, които са вътрешно разселени или са бежанци;

8.  призовава органите на Бурунди да сложат край на изнудването на гражданите и да гарантират, че никой не е възпрепятстван от достъп до обществени блага и услуги като здравеопазване, храна, вода и образование, и да позволят на хуманитарните организации да работят независимо и да предоставят помощ въз основа на задължението за посрещане на най-спешните нужди;

9.  подчертава, че за да се даде възможност за провеждане на будещи доверие избори, са необходими значителни подобрения на политическото положение и положението с правата на човека, по-специално по отношение на основните свободи, като свободата на изразяване на мнение, свободата на печата и свободата на събранията и сдруженията, а така също и напредък към постигането на помирение; призовава правителството на Бурунди да гарантира, че нарушенията на тези права се разследват безпристрастно и извършителите биват изправени пред съдебни процеси, които отговарят на международните стандарти;

10.  настоятелно призовава органите да проведат задълбочени и прозрачни разследвания, за да изправят пред правосъдието, в справедливи и надеждни съдебни процеси, всички предполагаеми извършители на убийства, изчезвания, изнудване, побои, произволни арести, заплахи, тормоз или други видове насилие; изразява дълбока загриженост относно продължаващата безнаказаност на извършителите на нарушения на правата на човека от „Имбонеракуре“; настоятелно призовава органите на Бурунди да започнат независимо разследване на изчезването на журналиста Жан Бижиримана, в неизвестност от 22 юли 2016 г., и убийството на журналиста Кристоф Нкезабаизи заедно със съпругата и двете му деца на 13 октомври 2015 г.;

11.  признава ключовата роля на региона, а именно Източноафриканската общност и Африканския съюз (АС), за осигуряване на устойчиво решение на политическата криза в Бурунди, и подчертава необходимостта от по-активен подход и по-големи усилия за прекратяване на кризата и за защита на населението на Бурунди, така че да се избегне по-нататъшна ескалация в региона; призовава АС спешно да разположи свои наблюдатели на правата на човека в Бурунди и да гарантира, че те имат безпрепятствен достъп до цялата страна, за да изпълнят мандата си;

12.  изразява съжаление от застоя в изпълнението на Споразумението от Аруша и настоятелно призовава гарантите по споразумението да се стремят към помирение; изразява своята ангажираност с диалога между страните в Бурунди; призовава ЗП/ВП да подкрепи Източноафриканската общност за улесняване на диалога между страните в Бурунди; настоятелно призовава всички участници в диалога между страните в Бурунди да си сътрудничат конструктивно и да дадат възможност за безпрепятствено участие на опозицията, защитниците на правата на човека и организациите на гражданското общество;

13.  настоятелно призовава Бурунди да се съобрази с дневния ред на срещите на регионалната и международната общност, за да постигне споразумение относно компромис за изпълнението на съществуващите решения на равнището на ООН и АС, а именно: изпълнението на Резолюция № 2303; подписването на меморандума за разбирателство с наблюдателите от АС; възобновяването на сътрудничеството със Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека (СВКПЧ);

14.  изразява съжаление, че Бурунди продължава да отказва да сътрудничи на анкетната комисия на ООН и да даде съгласието си за възобновяване на дейността на местното бюро на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека;

15.  призовава ООН да продължи безпристрастните разследвания на всички предполагаеми нарушения на правата на човека и на хуманитарното право, включително на тези, които са извършени от държавни служители и младежкото крило „Имбонеракуре“, и да преследва по подходящ начин отговорните лица; подчертава, че престъпниците и убийците трябва да бъдат изправени пред правосъдието, независимо от това към коя група принадлежат, и че на жертвите и на преживелите тежки нарушения на правата на човека в Бурунди трябва да се предоставят подходящи средства за правна защита;

16.  настоятелно призовава държавите – членки на ЕС да предоставят гъвкава и пряка финансова подкрепа на организациите на гражданското общество и медиите, включително на женските организации, които все още работят по места, а също и на тези в изгнание, и по-специално тези, които работят за утвърждаването и защитата на политическите, гражданските, икономическите, социалните и медийните права;

17.  призовава дипломатите от ЕС и държавите – членки на ЕС в Бурунди да гарантират пълното прилагане на насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, включително по-специално като присъстват на съдебните изслушвания на всички журналисти, политически затворници и защитници на правата на човека в Бурунди, особено на журналистите от „Iwacu“, и като посещават защитниците на правата на човека, активистите и журналистите в затвора;

18.  призовава за разширяване на целенасочените санкции на ЕС и настоятелно призовава Съвета за сигурност на ООН да наложи свои собствени целенасочени санкции, включително забрани за пътуване и замразяване на активи, срещу лица, отговорни за продължаващите сериозни нарушения на правата на човека в Бурунди; призовава ЗП/ВП спешно да изготви разширен списък с имената на лицата, отговорни за планирането, организирането и извършването на нарушения на правата на човека, за да бъдат добавени към списъка на длъжностните лица от Бурунди, които вече са обект на санкции от страна на ЕС;

19.  изразява дълбоко съжаление, че Бурунди не е предприел никакви действия, за да се присъедини отново към Римския статут; настоятелно призовава правителството на Бурунди незабавно да започне такава процедура; призовава ЕС да подкрепи всички усилия на Международния наказателен съд за разследване на престъпленията, извършени в Бурунди, и за подвеждане на извършителите под съдебна отговорност;

20.  изразява съжаление относно продължаващото недостатъчно финансиране за кризата с бежанците от Бурунди, което оказва силно въздействие върху безопасността и благосъстоянието на бежанците; призовава международната общност и хуманитарните агенции да увеличат помощта си за всички онези, които понастоящем са бежанци или са разселени вследствие на конфликта; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да предоставят статут на бежанци на лицата от Бурунди, търсещи убежище, и да следят отблизо положението в Бурунди във връзка с изборите през 2020 г., както беше препоръчано от анкетната комисия на ООН за Бурунди;

21.  изразява дълбока загриженост във връзка с информацията за увеличаване на натиска върху бежанците от Бурунди да се върнат в страната преди изборите през 2020 г.; призовава правителствата от региона да гарантират, че връщането на бежанците е доброволно, въз основа на информирани решения и се извършва в условия на безопасност и достойнство; припомня, че ВКБООН счита, че не са изпълнени условията за безопасно, достойно и доброволно връщане;

22.  призовава правителството на Бурунди да разреши на политическите опоненти в изгнание да се завърнат и свободно да водят кампании без сплашване, арестуване или насилие, както и да позволят на външни наблюдатели да наблюдават подготовката на изборите и процедурите за гласуване и преброяване;

23.  повтаря, че приобщаващият политически диалог, при международно посредничество и в съответствие със Споразумението от Аруша и Конституцията на Бурунди, остава единственият начин за гарантиране на траен мир в Бурунди; поради това призовава Източноафриканската общност, като ключов организатор на диалога на страните в Бурунди, да предприеме подходящи мерки за решително и незабавно ангажиране на правителството на Бурунди в приобщаващ диалог за мирно и трайно решение на настоящата криза;

24.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, президента на Република Бурунди, председателя на Парламента на Бурунди, Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС и на Африканския съюз и неговите институции.

(1) OВ C 265, 11.8.2017 г., стр. 137. (2) OВ C 399, 24.11.2017 г., стр. 190. (3) ОВ C 242, 10.7.2018 г., стр. 10. (4) ОВ C 334, 19.9.2018 г., стр. 146. (5) Приети текстове, P8_TA(2018)0305. (6) ОВ L 257, 2.10.2015 г., стр. 1. (7) ОВ L 257, 2.10.2015 г., стр. 37. (8) ОВ L 264, 30.9.2016 г., стр. 29. (9) ОВ L 272, 25.10.2019 г., стр. 147. (10) ОВ L 73, 18.3.2016 г., стр. 90.

Резолюция на Европейския парламент от 16 януари 2020 г. относно Нигерия, и по-специално неотдавнашните терористични нападения (2020/2503(RSP))

P9_TA(2020)0012 RC-B9-0056/2020

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Нигерия, последната от които е от 18 януари 2018 г.(1),

–  като взе предвид изявлението от 24 декември 2019 г. на говорителя на генералния секретар на ООН относно Нигерия,

–  като взе предвид доклада от 25 ноември 2019 г. на специалния пратеник за утвърждаване на свободата на религията и убежденията извън Европейския съюз,

–  като взе предвид изявлението от 2 септември 2019 г. на специалния докладчик на ООН относно извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура и произволните екзекуции, направено след приключването на нейното посещение в Нигерия,

–  като взе предвид съобщението за печата на Съвета за сигурност на ООН от 31 юли 2019 г. относно актовете за тероризъм в североизточната част на Нигерия,

–  като взе предвид изявлението от 29 юли 2018 г. на говорителя на заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно терористичното нападение на „Боко Харам“ в Борно, Североизточна Нигерия,

–  като взе предвид раздела от световния доклад на „Хюман Райтс Уоч“ за 2019 г. относно Нигерия,

–  като взе предвид заключителните бележки на Комитета на ООН по правата на човека от 29 август 2019 г. относно Нигерия, без неговия втори периодичен доклад,

–  като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност и убеждения,

–  като взе предвид Насоките на ЕС относно утвърждаването и защитата на свободата на религията и убежденията от 2013 г.,

–  като взе предвид присъждането на наградата „Сахаров“ на Европейския парламент за свобода на мисълта на защитника на правата на човека Хаува Ибрахим през 2005 г.,

–  като взе предвид глобалния индекс за тероризма от 2019 г.,

–  като взе предвид писмото относно ограниченията върху хуманитарните действия в североизточната част на Нигерия, адресирано до ЗП/ВП и до члена на Комисията, отговарящ за хуманитарната помощ и управлението на кризи, от председателя на комисията по развитие,

–  като взе предвид Конституцията на Федерална република Нигерия и в частност нейните разпоредби в глава ІV относно защитата на свободата на религия и правото на свобода на мисълта, съвестта и религията,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г., ратифицирана от Нигерия през 1991 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г.,

–  като взе предвид Споразумението от Котону,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че положението със сигурността в Нигерия се влоши значително през последните години, което представлява сериозна заплаха за регионалната и международната сигурност; като има предвид, че нарушенията на правата на човека и масовите убийства са широко разпространени, особено в североизточния регион на страната; като има предвид, че от 2009 г. насам над 36 000 души са били убити при бунта на групата „Боко Харам в Нигерия;

Б.  като има предвид, че страната се намира в 10-ата година на регионален въоръжен конфликт; като има предвид, че насилническият екстремизъм и особено терористичните дейности се увеличават, а силата и влиянието на джихадистките групи като „Боко Харам“ и Ислямска държава в Западна Африка (ISWAP) нарастват; като има предвид, че от 2009 г. насам „Боко Харам“ атакува нигерийската полиция и военни сили, политици, училища, религиозни сгради, публични институции и цивилни граждани; като има предвид, че преобладаващото мнозинство от жертвите са мюсюлмани;

В.  като има предвид, че Нигерия е на трето място в света от 163 държави по индекса за световния тероризъм след Ирак и Афганистан, което я нарежда на трето място в списъка на държавите, които са най-силно засегнати от тероризма;

Г.  като има предвид, че положението със сигурността беше утежнено от ескалиране на религиозното и етническото насилие в някои части на страната, включително конфликта в земеделския Среден пояс, където земеделските стопани и номадските пастири са в конфликт за земята и водните ресурси;

Д.  като има предвид, че се счита, че в момента ISWAP притежава множество пленници, сред които и християнски лидери, служители на силите за сигурност и хуманитарни работници;

Е.  като има предвид, че населението на Нигерия, най-многобройното в Африка, се разпределя почти поравно между мюсюлмани и християни; като има предвид, че страната е дом на най-голямата християнска общност в региона, като близо 30 милиона християни живеят в Северна Нигерия; като има предвид, че историческото съперничество между предимно мюсюлманския Север и християнския Юг се увеличи драстично с разпространението на радикалния ислям;

Ж.  като има предвид, че ISWAP пое отговорността за екзекуцията на 11 души във видео материал, публикуван на 26 декември 2019 г.; като има предвид, че групата заяви, че всички убити са християни, както и че нападението е с цел отмъщение за смъртта на лидера на „Ислямска държава“ Абу Бакр ал-Багхдади в Сирия;

З.  като има предвид, че тези убийства са част от по-широка серия от терористични деяния, включително нападението от 24 декември 2019 г. върху християнско село близо до Чибок, което е довело до смъртта на седем жители на селото и отвличането на момиче в юношеска възраст, убийството на трима цивилни граждани извън Биу на 23 декември 2019 г. и убийството на седем цивилни лица в Нганзай на 22 декември 2019 г.;

И.  като има предвид, че според Тръста за хуманитарна помощ от 2015 г. насам над 6 000 християни са били убити от джихадистките групи или са загинали в резултат на политиката „Вашата земя или Вашата кръв“, провеждана от бойци на Фулани; като има предвид, че в държавите, в които действа Шериатът, християните са обект на постоянна дискриминация и често се считат за граждани от втора категория;

Й.  като има предвид, че макар президентът Мухамаду Бухари да осъди убийствата и призова населението да не се разделя по религиозни линии, тези нападения бяха извършени при пълна безнаказаност, като извършителите рядко биват подвеждани под отговорност; като има предвид, че в доклада на „Амнести Интернешънъл“ е отразена грубата небрежност от страна на нигерийските сили за сигурност във връзка със смъртоносните атаки срещу общности на земеделските стопани;

К.  като има предвид, че „Хюман райтс уоч“ докладва, че нигерийската армия е задържала над 3 600 деца, половината от които са момичета, заподозрени в участие в ислямистки и недържавни въоръжени групи, често въз основа на малко или никакво доказателство; като има предвид, че много от задържаните са били подложени на насилие, включително на сексуално насилие, и че са загинали при задържане от болести, глад, дехидратация или огнестрелни рани; като има предвид, че военните сили системно отказват достъп до местата за задържане с цел проверка на условията, при които се държат деца;

Л.  като има предвид, че положението на момичетата и жените в Нигерия е особено проблематично поради повсеместните дискриминационни практики, ограничения достъп до здравни услуги и образование, широко разпространените практики на генитално осакатяване на жени и детските бракове;

М.  като има предвид, че Международният наказателен съд (МНС) е заявил, че са налице разумни основания да се предположи, че „Боко Харам“ и нигерийските сили за сигурност са извършили в Нигерия престъпления срещу човечеството по член 7 от Римския статут, включително убийства и преследване; като има предвид, че в доклада си от 2019 г. за предварителното проучване МНС заключава, че въпреки редица мерки, предприети от нигерийските органи за установяване на наказателната отговорност на предполагаемите извършители, предприетите до момента действия по разследване или повдигане на обвинение, предприети по отношение на членове на „Боко Харам“ и нигерийските сили за сигурност, са ограничени както по обхват, така и в дълбочина;

Н.  като има предвид, че от 2015 г. насам правителството е критикувано за неправилното третиране на ислямския бунт в цялата страна; като има предвид, че военните и полицейските сили на Нигерия се сблъскват с огромен брой заплахи за сигурността и изглеждат претоварени и неспособни да се справят едновременно с кризите, свързани със сигурността;

О.  като има предвид, че от създаването си през 2015 г. досега Многонационалната съвместна работна група е насочила терористичните групи извън много области под техен контрол, но въпреки това регионът все още остава твърде нестабилен; като има предвид, че неотдавнашното изтегляне на 1 200 войници от Чад, което съвпадна с рязкото увеличаване на насилието в североизточния регион, предизвика загриженост сред населението; като има предвид, че стотици нигерийски граждани, намиращи се наблизо, са напуснали района, като са се опасявали от нови атаки от страна на джихадистите след това изтегляне;

П.  като има предвид, че през октомври 2019 г. ЕС, Федерална република Германия и Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) стартираха проект за архитектура и операции за мир и сигурност (EPSAO); като има предвид, че целта на проекта е укрепване на механизмите и капацитета на ECOWAS за управление на конфликти и за подпомагане на изграждането на среда след конфликтите в Западна Африка;

Р.  като има предвид, че положението в Нигерия предизвика безпрецедентна хуманитарна криза и доведе до разселването на над 2 милиона души в североизточната част на страната според Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA); като има предвид, че според „Хюман райтс уоч“ повечето вътрешно разселени лица не могат да упражняват основните си права на храна, жилище, образование, здравеопазване, защита от вреди, както и правото на свободно движение; като има предвид, че ЕС е отпуснал 28,3 милиона евро в подкрепа на хуманитарната помощ в страната; като има предвид, че потребностите от хуманитарна помощ далеч не са посрещнати с отпуснатите до момента средства;

С.  като има предвид, че съгласно раздела от Световния доклад за 2019 г. на „Хюман райтс уоч“ за Нигерия над 35 000 вътрешно разселени лица са се завърнали в североизточните общности през 2018 г. въпреки опасенията, свързани със сигурността, и липсата на стоки от първа необходимост, включително храна и подслон;

Т.  като има предвид, че почти половината от населението на Нигерия живее в крайна бедност; като има предвид, че според оценките над 7 милиона нигерийски граждани изпитват спешна нужда от животоспасяваща помощ;

У.  като има предвид, че хиляди нигерийци рискуват живота си по маршрути за миграция към ЕС с надеждата да намерят по-добри икономически, социални и безопасни условия на живот;

Ф.  като има предвид, че хуманитарното пространство в страната е намаляло, след отвличането и убийството на няколко хуманитарни работници; като има предвид, че през 2019 г. са били убити осем хуманитарни работници от общо 26 такива работници, които са загубили живота си в конфликта от 2011 г. насам; като има предвид, че рисковете за сигурността често възпрепятстват предоставянето на помощ и са причина за напускането на много хуманитарни организации;

Х.  като има предвид, че освен това правителството е преустановило дейността на редица агенции за международна помощ и благотворителни организации, твърдейки, че те са се занимавали с изпиране на пари за ислямистки групи; като има предвид, че през септември 2019 г. нигерийските въоръжени сили поискаха закриването на организациите „Action Against Hunger“ и „Mercy Corps“ без предизвестие, като вследствие на това 400 000 души останаха без достъп до помощ;

Ц.  като има предвид, че съгласно член 8 от Споразумението от Котону ЕС започна редовен политически диалог с Нигерия по въпросите на правата на човека и демократичните принципи, включително етническата, религиозната и расовата дискриминация;

1.  изразява съжаление по повод терористичните атаки, извършени в страната; отново изразява своята загриженост във връзка с продължителната криза в Нигерия и нестабилното положение със сигурността в североизточната част на страната и строго осъжда повтарящите се нарушения на правата на човека, международното и хуманитарното право, независимо дали са основани на религиозна или етническа принадлежност;

2.  осъжда по-специално неотдавнашното увеличаване на насилието срещу етнически и религиозни общности, включително взимането на прицел на религиозни институции и поклонници;

3.  поднася своите съболезнования на семействата на жертвите и изразява своята солидарност с нигерийския народ, който вече повече от десетилетие страда от последиците от тероризма в региона;

4.  настоятелно призовава нигерийските органи да гарантират зачитането на правата на човека в страната и да защитят цивилното население от тероризъм и насилие; настоява, че тези усилия трябва да бъдат полагани в пълно съответствие със зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава, в съответствие с международните задължения на страната;

5.  разглежда всяка форма на изтребване на хора или на етническа чистка като варварски акт и престъпление срещу човечеството; настоятелно призовава нигерийското правителство да предприеме действия за преодоляване на първопричините за насилието, като гарантира равни права за всички граждани и недискриминационно законодателство; в тази връзка настоява, че е необходимо допълнително да се насърчава диалогът между религиите и мирното съжителство на гражданите, независимо от тяхната религия, като се ангажират всички съответни заинтересовани страни, включително Нигерийският междурелигиозен съвет;

6.  припомня, че жените и децата са най-уязвимите спрямо последиците от конфликтите, тероризма и насилието в страната; изразява съжаление във връзка с факта, че децата все по-често биват вербувани от терористични групи и се използват като деца войници или атентатори самоубийци;

7.  изразява дълбока загриженост във връзка с докладите за малтретиране на деца, задържани във военни съоръжения; призовава нигерийските органи да позволят на ООН да има достъп до военните им центрове за задържане, да подпишат официален протокол за предаване, за да се гарантира, че задържаните от военните деца биват бързо предавани на подходящи органи за закрила на детето, и да се прекрати военното задържане на деца; настоява, че реагирането спрямо тероризма, както и съдебната и правоприлагащата рамка, следва да бъдат съобразени със защитата на правата на най-уязвимите групи от населението, включително децата;

8.  припомня на нигерийските органи задължението им да защитават правата на децата и да гарантират защитата и грижите за засегнатите от тероризъм или конфликти, включително като гарантират достъпа им до образование; припомня освен това, че образованието и икономическите възможности са мощни инструменти срещу радикализацията, и настоятелно призовава международните партньори да подкрепят предоставянето на достъпно и качествено образование като част от стратегията за борба с тероризма в региона;

9.  изразява дълбока загриженост, че жените в Нигерия продължават да бъдат жертва на дискриминация, сексуален тормоз и изнасилвания; настоятелно призовава Нигерия да приложи изцяло Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW); настоятелно призовава за по-голяма подкрепа за жертвите на широко разпространеното сексуално и основано на пола насилие, включително психологическа подкрепа;

10.  подчертава, че борбата срещу безнаказаността е от основно значение за стабилността на страната и за изграждането на траен мир; поради това призовава нигерийските органи да проведат незабавни, пълни и прозрачни разследвания, за да изправят извършителите пред правосъдието и да ги държат отговорни за делата им; освен това призовава за мерки за подобряване на капацитета и независимостта на съдебната система на Нигерия като средство за насърчаване на ефективното използване на наказателното правосъдие за борба с насилието, тероризма и корупцията;

11.  изразява съжаление за застоя в борбата срещу „Боко Харам“, ISWAP и увеличаването на броя и мащабите на самоубийствените атентати и преките нападения срещу военни позиции; припомня, че президентът на Нигерия Бухари беше преизбран през 2019 г. с обещанието да сложи край на агресивния екстремизъм, насърчаван от „Боко Харам“ и други терористични групи, и настоятелно призовава президента да изпълни своите обещания от кампанията;

12.  подкрепя целите на проекта „Африканска архитектура за мир и сигурност“, ръководен от ЕС и ECOWAS; насърчава оказването на силна подкрепа от страна на държавите членки с оглед допринасяне за изграждането на капацитет и разрешаването на конфликтите в Западна Африка;

13.  потвърждава подкрепата си за регионалната Многонационална съвместна работна група и приветства усилията ѝ за ефективна борба с тероризма и възстановяване на стабилността в региона на езерото Чад; припомня, че тероризмът не познава граници и призовава държавите от региона да продължат да координират усилията си за гарантиране на сигурността на целия регион;

14.  насърчава по-нататъшното реформиране на сектора на сигурността в Нигерия с цел укрепване на капацитета на националните и регионалните участници в борбата с тероризма; призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и държавите членки да продължат да предоставят техническата помощ на ЕС в тази област;

15.  отправя предупреждение срещу инструментализирането на конфликта между земеделските стопани и номадите пастири като средство за разпространение на основаната на религия омраза; настоятелно призовава правителството на Нигерия да приложи Националния план за преобразуване по отношение на добитъка, който има за цел да защити интересите както на земеделските стопани, така и на пастирските общности; счита, че са необходими допълнителни мерки, като например укрепване на механизмите за посредничество при конфликти, разрешаване на конфликти, помирение и изграждане на мир;

16.  изтъква взаимовръзката между развитието, демокрацията, правата на човека, доброто управление и сигурността в страната; счита, че военните действия сами по себе си не са достатъчни за ефективната борба с тероризма; призовава нигерийското правителство да разработи всеобхватна стратегия, насочена към първопричините за тероризма, като се съсредоточи върху превантивния подход, който има за цел да премахне привлекателността на терористичната идеология, да ограничи възможностите за вербуване и радикализация и да прекрати нейното финансиране, както и чрез подкрепа и финансиране на програми на организации на гражданското общество, насочени към интересите на общността;

17.  призовава ЕС, Африканския съюз и международната общност да увеличат усилията си в подкрепа на борбата срещу тероризма в Нигерия и да продължат да оказват политическа и свързана със сигурността помощ в страната, както и в целия регион;

18.  изразява дълбока загриженост от въздействието на положението със сигурността в страната върху ефективността на хуманитарната помощ и помощта за развитие; призовава ЕС да продължи да полага усилия в областта на хуманитарната помощ и развитието не само в Нигерия, но и в региона като цяло; приветства допълнителните 50 милиона евро, обещани от ЕС през 2019 г. в подкрепа на възстановяването и устойчивостта в Нигерия;

19.  признава натиска върху Нигерия и съседните държави от разселванията на регионално равнище; призовава за засилена подкрепа и координация между донорите за разселеното население в Нигерия, включително допълнителни финансови ресурси от международната общност; припомня, че фондовете за развитие не следва да се отклоняват от първоначалната си цел за изкореняване на бедността във всичките ѝ форми;

20.  осъжда всички нападения срещу персонал или инфраструктури за хуманитарна помощ и настоятелно призовава за мерки за гарантиране на безопасността на хуманитарните работници и за осигуряване на сигурна среда за хуманитарните организации за извършване на тяхната основна дейност;

21.  изразява дълбока загриженост във връзка с бързото засилване на изменението на климата и неговото въздействие върху живота и поминъка, особено в региона на Средния пояс; отново заявява, че е необходимо да се намерят дългосрочни решения за опазване на природните ресурси и осигуряване на достъп до тях; припомня, че справянето с извънредната ситуация, свързана с климата, е жизненоважен елемент за осигуряване на икономическа стабилност и мир в региона;

22.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, президента и парламента на Нигерия, Африканския съюз, Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС и Панафриканския парламент.

(1) OВ C 458, 19.12.2018 г., стр. 43.

Резолюция на Европейския парламент от 16 януари 2020 г. относно положението във Венесуела след незаконното избиране на нов председател и ново Бюро на Националното събрание (парламентарен преврат) (2020/2507(RSP))

P9_TA(2020)0013 RC-B9-0048/2020

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Венесуела, и по-специално резолюцията си от 31 януари 2019 г.(1), с която Хуан Гуайдо се признава за временен президент на Венесуела,

–  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), по-специално декларацията от 9 януари 2020 г. от името на ЕС относно последните събития в Националното събрание и изявлението от 5 януари 2020 г. на неговия говорител относно събитията в Националното събрание във Венецуела,

–  като взе предвид изявлението на Международната контактна група за Венесуела от 9 януари 2020 г.,

–  като взе предвид Решение (ОВППС) 2019/1893 на Съвета от 11 ноември 2019 г. за изменение на Решение (ОВППС) 2017/2074 относно ограничителни мерки с оглед на положението във Венесуела(2), с което действието на въведените целеви ограничителни мерки се продължава до 14 ноември 2020 г.,

–  като взе предвид изявлението от 5 януари 2020 г. на Генералния секретариат на Организацията на американските държави (ОАД) относно положението във Венесуела и резолюцията от 10 януари 2020 г., приета от Постоянния съвет на ОАД, озаглавена „Относно неотдавнашните събития във Венесуела“,

–  като взе предвид изявлението на Групата от Лима от 5 януари 2020 г.,

–  като взе предвид Конституцията на Венесуела,

–  като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд,

–  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че ЕС, неговите държави членки и Европейският парламент потвърдиха, че Националното събрание е единственият легитимен и демократично избран орган във Венесуела; като има предвид, че съгласно член 194 на Конституцията на Венесуела Националното събрание избира измежду своите членове един председател и изпълнително бюро за срок от една година;

Б.  като има предвид, че Хуан Гуайдо бе избран за председател на Националното събрание през януари 2019 г. и по-късно положи клетва като временен президент на Венесуела в съответствие с член 233 от Конституцията на Венесуела; като има предвид, че той беше признат за временен президент на Венесуела от над 50 държави, включително 25 държави – членки на ЕС, както и от самия ЕС;

В.  като има предвид, че събитията около насрочения за 5 януари 2020 г. избор на председател на Националното събрание на Венесуела представляваха парламентарен преврат, оркестриран от незаконния режим на Николас Мадуро и белязан от сериозни нередности и действия срещу демократичното и конституционно функциониране на Националното събрание;

Г.  като има предвид, че въоръжените сили брутално попречиха на председателя на Националното събрание Хуан Гуайдо да председателства заседанието, че няколко парламентаристи от опозицията не бяха допуснати в Националното събрание и че достъпът на пресата до сградата също беше блокиран;

Д.  като има предвид, че опитът за назначаване на Луис Пара за председател на ново бюро в подкрепа на Мадуро бяха нищожни и недействителни, тъй като сесията не беше официално открита, нямаше председател на заседанието, кворумът не беше проверен и не беше извършена официална проверка на поименното гласуване, както се изисква от членове 7, 8 и 11 от Правилника за дейността на Националното събрание и член 221 от Конституцията на Венесуела;

Е.  като има предвид, че няколко часа по-късно, поради условията на принуда преобладаващото мнозинство от парламентаристите проведоха извънредно заседание в седалището на вестник „El Nacional “ в съответствие с Конституцията на Венецуела и с Правилника за дейността на Националното събрание, които позволяват провеждане на заседания извън сградата на Националното събрание; като има предвид, че 100 от 167-те парламентаристи, отговарящи на изискванията относно условията за кворум и относно поименното гласуване съгласно член 221 от Конституцията на Венесуела, гласуваха да преизберат Хуан Гуайдо и неговото бюро като ръководство на парламента за последната година от мандата 2015 – 2020 г.;

Ж.  като има предвид, че официално заседание на Националното събрание на 7 януари 2020 г. приключи с полагането на клетва от Хуан Гуайдо като председател въпреки опитите на сили, верни на режима на Мадуро, да възпрепятстват провеждането на заседанието, включително чрез блокиране на входа към сградата и спиране на електричеството вътре в нея;

З.  като има предвид, че членовете на Националното събрание трябва да могат да изпълняват парламентарния си мандат така, както са го получили от гражданите на Венесуела – без тормоз и репресии;

И.  като има предвид, че президентските избори, проведени на 20 май 2018 г., протекоха по начин, който не отговаря на минималните международни стандарти за надеждна процедура; като има предвид, че ЕС, заедно с други регионални организации и демократични държави, не призна нито изборите, нито органите, създадени в резултат от тази незаконна процедура;

Й.  като има предвид, че текущите действия срещу членове на Националното събрание, включително тормозът и сплашването на 59 парламентаристи от страна на незаконни групи и органи за сигурност, 29-те произволни задържания и 27-те случая на принудително изгнание, както и изтезанията и насилствените изчезвания възпрепятстват конституционната работа на Националното събрание;

К.  като има предвид, че положението с правата на човека, принципите на правовата държава и демокрацията във Венесуела се влошава сериозно от години, и по-специално откакто Николас Мадуро дойде на власт след оспорвани избори през 2013 г.; като има предвид, че политическата, икономическата, институционалната, социалната и многоизмерната хуманитарна криза в страната се задълбочават значително;

1.  признава и подкрепя Хуан Гуайдо за легитимен председател на Националното събрание и за легитимен временен президент на Боливарска република Венесуела в съответствие с член 233 от Конституцията на Венесуела в резултат на прозрачния и демократичен вот на Националното събрание;

2.  остро осъжда опита за парламентарен преврат от страна на режима на Мадуро и неговите съюзници, както и усилията им да попречат на Националното събрание – единствения легитимен демократичен орган на Венесуела – да изпълни правилно конституционния си мандат, предоставен му от венесуелския народ;

3.  изразява съжаление във връзка с тези тежки нарушения, които са несъвместими със законната процедура за избор на председател на Националното събрание и представляват поредна стъпка в задълбочаващата се криза във Венесуела; отхвърля категорично нарушенията на демократичното, конституционно и прозрачно функциониране на Националното събрание, както и продължаващите действия на сплашване, подкупване, изнудване, насилие, изтезания и насилствени изчезвания и произволните решения срещу неговите членове;

4.  отново изразява пълна подкрепа за Националното събрание, което е единственият законно избран демократичен орган на Венесуела и чиито правомощия трябва да бъдат зачитани, включително прерогативите и безопасността на неговите членове; настоятелно заявява, че мирно политическо решение може да бъде постигнато единствено чрез пълно зачитане на конституционните прерогативи на Националното събрание;

5.  припомня, че ЕС е готов да подкрепи истински процес за мирно и демократично разрешаване на кризата въз основа на пътната карта, приета от Националното събрание на Венецуела; подчертава, че предишните опити за справяне с кризата чрез процес на преговори и диалог не доведоха до осезаеми резултати; изисква от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да продължи да работи чрез инициативи като Международната контактна група;

6.  припомня, че зачитането на демократичните институции и принципи и спазването на принципите на правовата държава са съществени условия за намирането на мирно и трайно решение на кризата във Венесуела в полза на нейния народ;

7.  призовава ЗП/ВП да увеличи усилията на ЕС за възстановяване на демокрацията във Венесуела, включително чрез разширяване на целенасочените санкции срещу лица, отговорни за нарушения на правата на човека и репресии, и да разшири действието на тези санкции, така че да обхванат членовете на техните семейства; подкрепя изявлението на ЕС в това отношение;

8.  призовава държавите членки, които все още не са направили това, да признаят законния мандат на президента Гуайдо и приветства признанието на върховния представител за него като единствен демократичен орган, признат от ЕС; във връзка с това изисква да бъдат признати политическите представители, назначени от Хуан Гуайдо;

9.  изисква да бъде изпратена мисия за установяване на фактите в страната, за да се направи оценка на положението;

10.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, законния временен президент на Републиката и председател на Националното събрание на Боливарска република Венесуела, правителствата и парламентите на държавите от Групата от Лима, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и генералния секретар на Организацията на американските държави.

(1) Приети текстове, P8_TA(2019)0061. (2) OВ L 291, 12.11.2019 г., стр. 42.

Резолюция на Европейския парламент от 16 януари 2020 г. относно текущите изслушвания по член 7, параграф 1 от ДЕС относно Полша и Унгария (2020/2513(RSP))

P9_TA(2020)0014 B9-0032/2020

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 2 и член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2018 г. относно предложение, с което Съветът се призовава да констатира, в съответствие с член 7, параграф 1 от ДЕС, наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, на които се основава Съюзът(1),

–  като взе предвид мотивираното предложение на Комисията от 20 декември 2017 г. в съответствие с член 7, параграф 1 от ДЕС относно принципите на правовата държава в Полша: предложение за решение на Съвета относно констатирането на очевиден риск от тежко нарушение на принципите на правовата държава от страна на Република Полша (COM(2017)0835),

–  като взе предвид своята резолюция от 1 март 2018 г. относно решението на Комисията за прилагане на член 7, параграф 1 от ДЕС във връзка с положението в Полша(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2019 г. относно криминализирането на сексуалното образование в Полша(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2019 г. относно публичната дискриминация и словото на омразата по отношение на ЛГБТИ лица, включително зони, забранени за ЛГБТИ лица(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2019 г. относно състоянието на основните права в Европейския съюз през 2017 г.(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и за основните права(6),

–  като взе предвид своята законодателна резолюция от 4 април 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки(7),

–  като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз,

–  като взе предвид стандартните условия за изслушванията, посочени в член 7, параграф 1 от ДЕС, одобрени от Съвета на 18 юли 2019 г.,

–  като взе предвид, че на 20 декември 2019 г. полският Сейм прие законопроект, с който бяха въведени редица изменения в Закона за общите съдилища, Закона за Върховния съд и някои други актове; като взе предвид искането на полския сенат до Венецианската комисия спешно да излезе със становище по този законопроект,

–  като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства, както е предвидено в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и е отразено в Хартата на основните права на Европейския съюз, и заложено в международните договори относно правата на човека; като има предвид, че тези ценности, които са общи за държавите членки и които всички държави членки подкрепят доброволно, представляват основата на правата, с които се ползват лицата, живеещи в Съюза;

Б.  като има предвид, че всеки очевиден риск от тежко нарушение от страна на държава членка на ценностите, заложени в член 2 от ДЕС, не се отнася единствено до отделната държава, в която се проявява рискът, но оказва въздействие и върху останалите държави членки, взаимното доверие между тях и върху самата същност на Съюза и основните права на неговите граждани, съгласно правото на Съюза;

В.  като има предвид, че действията по член 7, параграф 1 от ДЕС представляват превантивна фаза, която дава възможност на Съюза да се намеси в случай на очевиден риск от тежко нарушение на общите ценности; като има предвид, че посочените превантивни действия предвиждат диалог със съответната държава членка и имат за цел избягване на евентуални санкции;

Г.  като има предвид, че член 7, параграф 1 от ДЕС беше задействан от Комисията и Парламента съответно по отношение на Полша и Унгария след констатирането на очевиден риск от тежко нарушение на ценностите, на които се основава Съюзът;

Д.  като има предвид, че досега Съветът организира три изслушвания в Полша и две изслушвания в Унгария в рамките на Съвета по общи въпроси;

Е.  като има предвид, че на 11 декември 2019 г. финландското председателство поиска писмено обяснение във връзка с предполагаемо нарушение от страна на длъжностно лице на делегацията на Унгария съгласно член 339 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и член 6, параграф 1 от Процедурния правилник на Съвета относно поверителността на заседанията;

1.  отбелязва изслушванията, организирани от Съвета съгласно член 7, параграф 1 от ДЕС в отговор на заплахите за общите европейски ценности в Полша и Унгария; отбелязва със загриженост, че изслушванията не са организирани по редовен, структуриран и открит начин; настоятелно призовава хърватското председателство и другите предстоящи председателства да организират изслушванията редовно; подчертава, че изслушванията трябва да бъдат обективни, основани на факти и прозрачни, и че заинтересованите държави членки трябва да сътрудничат добросъвестно по време на целия процес в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, залегнал в член 4, параграф 3 от ДЕС; препоръчва на Съвета да отправи конкретни препоръки към въпросните държави членки, както е заложено в член 7, параграф 1 от ДЕС, като последващо действие във връзка с изслушванията, и да посочи срокове за съблюдаването на тези препоръки; изтъква, че взаимното доверие между държавите членки може да бъде възстановено единствено когато се гарантира зачитането на ценностите, залегнали в член 2 от ДЕС, и призовава Съвета да действа в тази насока; призовава държавите членки да зачитат върховенството на правото на ЕС;

2.  изразява дълбоката си загриженост, че стандартните условия за изслушванията, посочени в член 7, параграф 1 от ДЕС, не гарантират същото третиране за Парламента както за Комисията и една трета от държавите членки за целите на представянето на мотивираното предложение; припомня, че член 7, параграф 1 от ДЕС предвижда равни права и процесуално положение за една трета от държавите членки, Парламента и Комисията по отношение на задействането на процедурата; приветства усилията на финландското председателство за започване на неофициален диалог с Парламента, счита, че неофициалният диалог не може да замени официалното представяне на мотивираното предложение в Съвета; настоява, че покана към Парламента на официално заседание на Съвета продължава да бъде дължима въз основа на правото на инициатива и на принципа на лоялно сътрудничество между институциите, залегнал в член 4, параграф 3 от ДЕС; отново призовава Съвета да информира своевременно и изчерпателно Парламента на всеки етап от процедурата;

3.  изразява съжаление, че изслушванията все още не са довели до значим напредък в двете държави членки по отношение на отстраняването на очевидните рискове от тежко нарушение на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС; отбелязва със загриженост, че докладите и изявленията на Комисията и на международни органи, като ООН, ОССЕ и Съвета на Европа, показват, че положението и в Полша и в Унгария се е влошило след задействането на член 7, параграф 1 от ДЕС; посочва, че неефективното използване от страна на Съвета на член 7 от ДЕС продължава да подкопава целостта на общите европейски ценности, взаимното доверие и доверието в Съюза като цяло; отново изразява своята позиция във връзка с решението на Комисията да задейства член 7, параграф 1 от ДЕС по отношение на положението в Полша и във връзка със своето собствено предложение, с което Съветът се призовава да констатира, в съответствие с член 7, параграф 1 от ДЕС, наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, на които се основава Съюзът, поради това призовава Съвета да гарантира, че изслушванията по член 7, параграф 1 от ДЕС също така разглеждат новите събития и оценяват рисковете от нарушения на независимостта на съдебната система, свободата на изразяване на мнение, включително свободата на медиите, свободата на изкуствата и науките, свободата на сдружаване и правото на равно третиране; призовава Комисията да използва в пълна степен наличните инструменти за справяне с очевидния риск от тежко нарушение от страна на Полша и Унгария на ценностите, на които се основава Съюзът, по-специално ускорените производства за установяване на нарушения и заявленията за обезпечителни мерки пред Съда на ЕС;

4.  отбелязва, че мотивираното предложение на Комисията относно принципите на правовата държава в Полша има ограничен обхват; призовава Съвета да разгледа начините за разглеждане на твърденията за нарушения на основните права в Полша в контекста на своите настоящи изслушвания;

5.  изразява мнение, че последното развитие на изслушванията по член 7, параграф 1 от ДЕС отново подчертават непосредствената необходимост от механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, както предложи Парламентът, под формата на междуинституционално споразумение, състоящо се от ежегодна независима оценка, въз основа на доказателства и недискриминационен преглед при равни условия, на спазването от страна на всички държави – членки на ЕС на ценностите, посочени в член 2 ДЕС, наред със специфични за всяка държава препоръки, което да бъде последвано от междупарламентарно разискване и постоянен политически цикъл във връзка с демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в рамките на институциите на ЕС; във връзка с това призовава Комисията и Съвета незабавно да започнат преговори с Парламента относно това междуинституционално споразумение в съответствие с член 295 от ДФЕС; отново заявява, че механизмът трябва да допълва и подсилва, а не да замества текущото и бъдещото производство съгласно член 7 от ДЕС;

6.  отново изразява своята позиция относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки и призовава Съвета да започне междуинституционални преговори възможно най-скоро;

7.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на Съвета, на президентите, правителствата и парламентите съответно на Полша и на Унгария, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 66. (2) OВ C 129, 5.4.2019 г., стр. 13. (3) Приети текстове, P9_TA(2019)0058. (4) Приети текстове, P9_TA(2019)0101. (5) Приети текстове, P8_TA(2019)0032. (6) ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 162. (7) Приети текстове, P8_TA(2019)0349.

Резолюция на Европейския парламент от 16 януари 2020 г. относно петнадесетото заседание на Конференцията на страните (COP15) по Конвенцията за биологично разнообразие (2019/2824(RSP))

P9_TA(2020)0015 B9-0035/2020

Европейският парламент,

–  като взе предвид средносрочния преглед на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие и своята резолюция от 2 февруари 2016 г. относно средносрочния преглед на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2017 г. относно План за действие за природата, хората и икономиката(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2018 г. относно 14-ото заседание на Конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие (COP14)(3),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 20 май 2015 г., озаглавен „Състоянието на природата в Европейския съюз: Доклад за състоянието и тенденциите при типовете местообитания и видовете, обхванати от директивите за птиците и за местообитанията, за периода 2007 – 2012 г., както се изисква съгласно член 17 от Директивата за местообитанията и член 12 от Директивата за птиците“ (COM(2015)0219),

–  като взе предвид Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда(4) (Рамкова директива за морска стратегия),

–  като взе предвид Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите(5) (Рамкова директива за водите),

–  като взе предвид доклада на междуправителствената платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) за глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги от 31 май 2019 г.,

–  като взе предвид Червения списък на застрашените видове на Международния съюз за опазване на природата,

–  като взе предвид Хартата от Мец относно биоразнообразието от 6 май 2019 г.,

–  като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР), както и документа за размисъл на Комисията от 30 януари 2019 г., озаглавен „Към устойчива Европа до 2030 г.“ (COM(2019)0022),

–  като взе предвид специалните доклади на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно изменението на климата, опустиняването, влошаването на качеството на земите, устойчивото управление на земята, продоволствената сигурност и отделянето на парникови газове в сухоземни екосистеми, както и своя специален доклад от 25 септември 2019 г. относно океаните и криосферата в изменящия се климат и специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата, озаглавен „Глобално затопляне с 1,5 °C“, неговия пети доклад за оценка (AR5) и обобщаващия доклад от септември 2018 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 юли 2019 г., озаглавено „Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“ (COM(2019)0352) и съобщението на Комисията от 20 септември 2013 г., озаглавено „Нова стратегия на ЕС за горите: за горите и сектора на горското стопанство“ (COM(2013)0659),

–  като взе предвид доклада на Организацията на ООН за прехрана и земеделие от 2019 г., озаглавен „Състояние на световното биологично разнообразие за храните и селското стопанство“,

–  като взе предвид изявлението на Върховния комисар на ООН по правата на човека пред Третия комитет на Общото събрание на ООН в Ню Йорк от 15 октомври 2019 г.,

–  като взе предвид Призива от Пекин във връзка с опазването на биологичното разнообразие и изменението на климата от 6 ноември 2019 г.,

–  като взе предвид доклада на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) от 4 декември 2019 г., озаглавен „Европейската околна среда – състояние и перспективи за 2020 г.“ (SOER 2020),

–  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

–  като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид въпросите до Комисията и до Съвета във връзка с 15-ото заседание на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие, което предстои да се проведе в Кунмин, Китай, през 2020 г. (O-000044/2019 и O-000043/2019),

А.  като има предвид, че заявената мисия в Стратегическия план за биологичното разнообразие за периода 2011 – 2020 г. е да се предприемат ефективни и спешни действия за спиране на загубата на биоразнообразие, за да се гарантира, че до 2020 г. екосистемите ще станат устойчиви и ще продължат да предоставят основни услуги, като по този начин осигуряват и опазват разнообразието на живота на планетата и допринасят за благополучието на човека и изкореняването на бедността;

Б.  като има предвид, че приетата в рамките на Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР) Визия за биологичното разнообразие за 2050 г. („Визия за 2050 г.“) е „да живеем в хармония с природата“ и че „до 2050 г. биологичното разнообразие вече ще е ценено, съхранено, възстановено и ще се използва мъдро, като се запазват екосистемните услуги, поддържа се здрава планета и се предоставят ползи от основно значение за всички хора“ и за нашите бъдещи поколения;

В.  като има предвид, че приетата в рамките на КБР Визия за 2050 г. се опира на пет общи цели, които също така очертават целите за 2020 г. от Аичи във връзка с биологичното разнообразие: а) предприемане на мерки по отношение на основните причини за загубата на биологично разнообразие чрез интегриране на биологичното разнообразие в държавата и обществото; б) намаляване на прекия натиск върху биологичното разнообразие и насърчаване на устойчивото използване; в) подобряване на състоянието на биологичното разнообразие чрез опазване на екосистемите, видовете и генетичното разнообразие; г) увеличаване на ползите за всички от биологичното разнообразие и екосистемните услуги; и д) повишаване на степента на изпълнение посредством участие в планирането, управление на знанията и изграждане на капацитет;

Г.  като има предвид, че както се подчертава в глобалната оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги на IPBES, настоящите отрицателни тенденции в сферата на биологичното разнообразие и екосистемите ще отслабят напредъка към постигането на 80% от оценяваните конкретни цели на ЦУР, свързани с бедността, глада, здравето, водите, градовете, климата, океаните и сушата; като има предвид, че се очаква да бъдат засегнати предимно коренното население и много от най-бедните общности в света и ефектът върху тях да е по-сериозен; като има предвид, че поради това загубата и влошаването на биологичното разнообразие трябва да се разглеждат не само като екологични проблеми, но и като свързани с развитието, икономически, социални и морални проблеми;

Д.  като има предвид, че мащабната загуба на биологично разнообразие се дължи пряко на масовото използване на широкоспектърни хербициди, като например глифозат;

Е.  като има предвид, че според Междуправителствения комитет по изменение на климата и междуправителствената научно-политическа платформа по биологичното разнообразие и екосистемните услуги не съществуват трайни решения за справяне с изменението на климата без по-широко прилагане на съгласувани и ефективни природосъобразни решения;

Ж.  като има предвид, че изменението на климата се признава за основната причина за рязкото увеличаване на честотата на екстремните метеорологични явления, които причиняват природни бедствия, включително горски пожари, в целия свят;

З.  като има предвид, че Протоколът от Нагоя за достъп и подялба на ползите осигурява прозрачна правна рамка за справедлива и равноправна подялба на ползите, произтичащи от използването на генетичните ресурси и свързаните традиционни знания;

И.  като има предвид, че стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. има за цел да спре загубата на биологично разнообразие и екосистемни услуги в ЕС и да спомогне за спиране на загубата на биологично разнообразие в световен мащаб до 2020 г.;

Й.  като има предвид, че ЕС и държавите членки приеха програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и нейните седемнадесет ЦУР и са изцяло ангажирани с тяхното изпълнение;

К.  като има предвид, че в своите политически насоки Комисията за периода 2019 – 2024 г. посочва, че нейната амбиция е ЕС да работи с глобалните си партньори за ограничаване на загубата на биологично разнообразие в рамките на следващите пет години;

Л.  като има предвид, че са преминати четири от деветте планетарни граници, определени от Стокхолмския център за устойчиво развитие;

М.  като има предвид, че изменението на климата представлява заплаха за местообитания и видове, което се потвърждава от загиването на по-голямата част от Големия бариерен риф в Австралия, както и от екстремни метеорологични явления като големите горски пожари в Австралия, при които загинаха над един милиард животни; като има предвид, че опазването на природата и спирането на загубата на биологично разнообразие са ключови за смекчаването на изменението на климата и приспособяването към него;

Н.  като има предвид, че горите са абсолютно необходими за прехраната в света и че макар да покриват само 30% от земната повърхност, те приютяват 80% от биологичното разнообразие на Земята;

Общи бележки

1.  отбелязва със загриженост, че в доклада на IPBES за глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги ясно са подчертани мащабът на екологичната криза и необходимостта от спешни и съгласувани усилия за насърчаване на преобразуваща промяна, тъй като състоянието на природата се влошава в световен мащаб с темпове, които са безпрецедентни в историята на човечеството, темповете на изчезване на видове се ускоряват и около един милион животински и растителни видове са застрашени от изчезване, което оказва сериозно въздействие върху хората по света и ще засегне живота на бъдещите поколения;

2.  изразява дълбоката си загриженост във връзка с допълнителните неблагоприятни условия за биологичното разнообразие, причинени от изменението на климата, съгласно посоченото в специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата от 8 август 2019 г., изразява дълбоката си загриженост във връзка с влошаването на състоянието на морските бозайници и други рибни запаси и рязкото изчезване на коралови рифове, както е документирано в специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата от 24 септември 2019 г., като за над 99% от тях се очаква да намалеят при сценарий с глобално затопляне с 2 °C съгласно специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно глобалното затопляне с 1,5 °C;

3.  изразява дълбоката си загриженост след публикуването на доклада на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно океаните и криосферата в условията на променящ се климат, в който се признава, че изменението на климата е един от основните преки фактори за загубата на биологично разнообразие, и се подчертава, че отрицателното му въздействие върху природата и биологичното разнообразие, екосистемните услуги, океаните и продоволствената сигурност се очаква да става все по-значимо през следващите десетилетия; подчертава предупреждението на Междуправителствения комитет по изменение на климата, че здравето на океанските и морските екосистеми понастоящем е засегнато от глобалното затопляне, замърсяването, свръхексплоатацията на морското биологично разнообразие, покачването на морското равнище, увеличаването на киселинността на водите, намаляването на кислорода, морските горещини, безпрецедентното топене на ледниците и морския лед, ерозията на бреговата линия, повишената честота на природните бедствия, които засягат морските и крайбрежните екосистеми, като променят функционирането им и ускоряват намаляването на морските бозайници и рибните ресурси, както и водят до рязкото изчезване на коралови рифове и мангрови гори; припомня, че океаните са част от решението за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към тях; поради това призовава ЕС да обяви океаните за един от своите приоритети в стратегията за биологичното разнообразие, и призовава всички страни по КБР („страните“) да признаят океаните за общо благо на човечеството, за да разработят нов подход, който да поставя индивидуалната и колективната отговорност много над традиционните принципи за свобода и собственост върху океаните, за да се гарантира тяхното опазване;

4.  счита, че сме изправени пред неотложна екологична ситуация, която изисква значими действия както на равнището на ЕС, така и в световен мащаб; призовава Комисията да направи опазването и възстановяването на природата основен приоритет в Европейския зелен курс наред с изменението на климата;

5.  изразява своята загриженост, че целите от Аичи за биологичното разнообразие за 2020 г. няма да бъдат постигнати при настоящия темп на загуба на биологично разнообразие и отново призовава всички страни по Конвенцията спешно да увеличат усилията си; изразява съжаление, че ЕС изостава в постигането на водещата си цел за спиране на загубата на биологично разнообразие и на влошаването на състоянието на екосистемите до 2020 г.; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да се ангажират с незабавни, значими и допълнителни задължителни усилия за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие, така че да бъдат постигнати световните цели и целите на ЕС и да се допринесе за постигането на целите от Аичи;

6.  припомня, че биологичното разнообразие и здравите екосистеми, включително океаните, които поглъщат повече от 25% от емисиите на CO2 и са основният източник на кислород, са от ключово значение за постигане на целите на Парижкото споразумение и за укрепване на устойчивостта на ЕС и неговия капацитет за приспособяване към изменението на климата; отбелязва със съжаление, че едва седем процента от океаните са официално защитени; припомня значението на разработването и прилагането на природосъобразни решения за опазване на биологичното разнообразие, като същевременно се смекчават последиците от изменението на климата и протича приспособяване към тях, особено за поглъщането на въглерод; във връзка с това отправя искане за по-добра съгласуваност и синергия между трите конвенции от Рио(6) и за по-доброто им съгласуване с Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г.; призовава Комисията да гарантира пълното интегриране на биологичното разнообразие в своите политики в областта на климата;

7.  приветства Призива от Пекин във връзка с опазването на биологичното разнообразие и изменението на климата от 6 ноември 2019г;

8.  подчертава, че винаги следва да се избягват компромиси между опазването на климата и опазването на биологичното разнообразие, особено в сектора на биоикономиката, който – при условие че не застрашава качеството на екосистемите – може да изиграе централна роля в прехода към неутрална по отношение на климата икономика; изразява своята загриженост, че в последните обсъждания на политиката не се обръща достатъчно внимание на подобни компромиси; призовава Комисията и всички заинтересовани лица да разработят съгласуван подход за да изградят истински устойчива биоикономика въз основа на опазването на природата и на други основани на екосистемите решения, тъй като подобен подход води до най-добри резултати както за климата, така и за биологичното разнообразие;

9.  подчертава, че биологичното разнообразие е не само абсолютно необходимо за производството на храни, горива и лекарства, но заедно със здравата природна среда е важно и за дългосрочното икономическо развитие;

10.  приветства ангажиментите, поети от Урсула фон дер Лайен в политическите насоки за Комисията за периода 2019 – 2024 г. и в нейното писмо от 10 септември 2019 г. за определяне на ресора до члена на Комисията, отговарящ за околната среда и океаните, да представи – в рамките на първите 100 дни на работа на новата Комисия – амбициозна Стратегия за биологичното разнообразие за 2030 г. като част от Европейския зелен курс, както и нейното намерение ЕС да бъде световен лидер по време на Конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие през 2020 г., какъвто беше и по време на Конференцията по въпросите на климата в Париж през 2015 г.; настоява това да бъде основен приоритет за новата Комисия, а също и ЕС да стимулира създаването на глобална амбиция относно биологичното разнообразие преди 15-ото заседание на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие (COP15); призовава Комисията, с оглед на глобалната криза на биологичното разнообразие, подчертана в неотдавнашния доклад на IPBES, да приложи нов подход и да се откаже от доброволните ангажименти и да предложи амбициозна и приобщаваща стратегия за биологичното разнообразие за 2030 г., която да определи правно обвързващи цели за ЕС и неговите държави членки, включително конкретни цели за постигане на поне 30% защитени сухоземни и морски екосистеми и за възстановяване на поне 30% от увредените екосистеми на равнището на Съюза до 2030 г.;

11.  счита, че в тази нова стратегия следва да се обърне специално внимание на възстановяването на екосистемите, местообитанията и видовете, по-специално чрез научни изследвания и иновации, за да се стимулира разгръщането на природосъобразни икономики във всички сектори, които са от ключово значение за постигане на целите в областта на биологичното разнообразие;

12.  призовава Комисията и държавите членки да изискат приемането в рамките на COP15 на разпоредби относно „сканирането на хоризонта“, оценката на технологиите и мониторинга на новите технологични разработки, включително на произтичащите от синтетичната биология;

13.  призовава Комисията и държавите членки в рамките на COP15 да изискат налагането на световен мораториум върху освобождаването в природата на организми, модифицирани чрез технология за генно задвижване, включително при полеви експерименти, с цел да се предотврати преждевременното освобождаване на тези нови технологии и да се спази принципът на предпазните мерки, заложен в Договора за функционирането на Европейския съюз, както и в Конвенцията за биологичното разнообразие;

14.  подчертава, че опазването и запазването на биологичното разнообразие в световен мащаб е основно предизвикателство и че то представлява стратегически интерес за ЕС, на който следва да се обърне най-голямо политическо внимание; призовава Комисията и държавите членки да работят активно с трети държави, по-специално чрез своите инструменти за външна дейност, като Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИСРМС), с цел насърчаване и определяне на цели за опазване на биологичното разнообразие, мерки за запазване и възстановяване и управление, особено що се отнася до многостранните и търговските споразумения и мерките срещу неспазването; поради това призовава Комисията да включи обвързващи и приложими глави относно търговията и устойчивото развитие във всички бъдещи търговски споразумения;

15.  припомня своята позиция относно факта, че ИСРМС следва да разпредели 45% от своите фондове за инвестиции, които допринасят за целите в областта на климата, управлението и опазването на околната среда, биологичното разнообразие и борбата срещу опустиняването;

16.  подчертава необходимостта от подход на многостепенно управление по отношение на опазването, запазването, възстановяването и устойчивото използване на биологичното разнообразие и екосистемните услуги; призовава ЕС и държавите членки да продължават да бъдат силно ангажирани с по-нататъшното укрепване на КБР, да поемат водеща роля в подготовката на рамката за периода след 2020 г., по-специално в навечерието на 15-ото заседание на Конференцията на страните по Конвенцията, да се ангажират с цел в областта на биологичното разнообразие, която да е еквивалентна на целта от 1,5ºC от Парижкото споразумение, и по прозрачен начин да определят вижданията и приоритетите си за глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г.;

17.  припомня, че опазването на биологичното разнообразие и екосистемите по своята същност е синергично и фундаментално за постигането на ЦУР; подчертава, че е изключително необходимо и призовава Комисията и държавите членки да интегрират ефективно опазването на природата и биологичното разнообразие със свързани с биологичното разнообразие цели във всички сектори, да променят икономическия модел в посока към по-голяма устойчивост, като се предприемат мерки по отношение на отпечатъка на ЕС, и да подобряват съгласуваността на политиките в областта на околната среда във всички вътрешни и външни политики на ЕС, включително в сферата на селското стопанство, рибарството, енергията от възобновяеми източници, транспорта, търговията и многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г.; счита, че за по-доброто интегриране на опазването, запазването и възстановяването на биологичното разнообразие е необходимо засилено сътрудничество, обхващащо всички сектори; подчертава, че следва да се обърне специално внимание на жизнения цикъл на стоките – от разработването до консумацията им, за да се защитят природните ресурси и биологичното разнообразие и да се вземат под внимание кумулативните въздействия, включително транспорта;

18.  счита, че е от решаващо значение да се обърне внимание на основните причини за загубата на биологично разнообразие чрез предприемане на дългосрочен стратегически подход и спешно да се определят и защитят най-критичните и стратегическите „горещи точки“ за биологичното разнообразие и екосистемните услуги и екосистемите с висок интегритет въз основа на чувствителността на дадена зона, наличието на застрашени видове, пропуски в знанията и/или ефективно управление, както и наличието на общи видове, които са от основно значение за екологичните процеси, и да се ограничат загубите на биологично разнообразие и отрицателното въздействие върху териториите и поминъка на коренните и местните общности;

19.  призовава Комисията и държавите членки в рамките на COP15 да настояват за осигуряване на получаването на доброволното, предварително и информирано съгласие на коренното население и местните общности, преди да бъдат освободени всички технологии, които могат да окажат въздействие върху техните традиционни познания, иновации, практики, поминък и използване на земя, ресурси и вода; подчертава, че това трябва да се постигне предварително по начин, основан на участието на всички потенциално засегнати общности;

20.  посочва отново, че въпреки значението на възстановяването, то на практика остава пренебрегнато от държавите членки в контекста на инициативата „Предизвикателството от Бон“;

21.  подчертава, че неотложната ситуация в областта на климата и последиците от масовата загуба на биологично разнообразие представляват сериозна заплаха за правата на човека; припомня, че без наличието на здравословна околна среда основните човешки права на живот, здраве, храна и безопасна вода са изложени на риск ; призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да работят за създаването на стратегия на ЕС с цел защита на правото на здрава околна среда, като действат в тясно сътрудничество с трети държави и с международни организации, като например Служба на Върховния комисар по правата на човека на ООН (СВКПЧ), която неотдавна започна работа по съвместна стратегия с Програмата на ООН за околната среда;

Изпълнение на Конвенцията и Стратегическия план за биологичното разнообразие за периода 2011 – 2020 г.

22.  приветства решението, взето на 14-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата в Египет, с което страните настоятелно се призовават, наред с другото, да ускорят усилията си за изпълнение на Стратегическия план за биологичното разнообразие за периода 2011 – 2020 г. и да обмислят извършването на национални оценки на биологичното разнообразие и екосистемните функции и услуги; счита, че е изключително важно да се увеличат усилията за изпълнение на Стратегическия план за биологичното разнообразие за периода 2011 – 2020 г., да се постави акцент върху постигането на целите за биологичното разнообразие от Аичи и Протокола от Нагоя и да се работи по амбициозен стратегически план за периода след 2020 г. и механизъм за изпълнение, който официално да включва местни и регионални органи, а по отношение на сценария за 2050 г. – да се отчитат новите предизвикателства в областта на биологичното разнообразие в съответствие с Програмата до 2030 г. за целите за устойчиво развитие;

23.  отбелязва със загриженост, че в ЕС според оценките(7) на природозащитния статус на биологичните видове и типовете местообитания, чието опазване представлява интерес, едва 7% от морските видове и 9% от морските типове местообитания са с „благоприятен природозащитен статус“, а 27% от оценките на видовете и 66% от оценките на типовете местообитания показват „неблагоприятен природозащитен статус“; подчертава освен това, че според същите оценки през последното десетилетие 48% от морските животински и растителни видове с известни тенденции на популацията непрекъснато намаляват, което увеличава риска от изчезване на наблюдаваните видове;

Глобална рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г.

24.  приветства постигнатия напредък по време на 14-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 14) за всеобхватен и основан на участието процес за разработване на глобална рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г.; подкрепя Хартата от Мец относно биологичното разнообразие, приета от Г–7;

25.  подчертава необходимостта от засилване на амбициите, приобщаването и функционирането по отношение на глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г.; призовава Комисията и държавите членки да укрепят механизмите за изпълнение на КБР и да работят активно за разработването на амбициозни правно обвързващи цели, подробни графици, ясни показатели за изпълнение, инструменти за проследяване и механизми за партньорска проверка/докладване въз основа на общи стандарти – в идеалния случай в сътрудничество с поднационалните органи на управление – за да се гарантира пълна прозрачност и отчетност за страните и цялостната ефективност на следващия глобален стратегически план за биологичното разнообразие;

26.  подчертава факта, че е необходима международна рамка под формата на глобално правно обвързващо споразумение за опазване на световното биологично разнообразие, за спиране на настоящото намаляване на биоразнообразието и за възстановяване на всички негови аспекти; счита, че тази рамка трябва да се основава на конкретни, измерими, количествено измерими, амбициозни, реалистични, секторни и обвързани със срокове цели и твърди ангажименти, включващи засилени национални стратегии и планове за действие в областта на биологичното разнообразие и други подходящи инструменти, като например планове за действие на поднационално равнище, финансови ангажименти и подобрени гаранции за изграждане на капацитет, както и 5-годишен механизъм за наблюдение и преглед, като се постави акцент върху възходящата насоченост на амбициите; подчертава необходимостта от редовно докладване от страните и от хармонизирано събиране и обработване на сравними и последователни данни и показатели за добър процес на мониторинг;

27.  призовава Комисията и държавите членки по отношение на приемането на нови технологии да настояват за това в глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г. да бъдат определени като основни стълбове принципът на предпазните мерки, подход, основаващ се на права, „сканирането на хоризонта“, както и оценката и мониторингът на технологиите;

28.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават определянето на нова глобална цел за обръщане на кривата на загубата на биологично разнообразие в световен мащаб до 2030 г., да дадат възможност на природата да се възстанови в полза на всички и да допринесат за опазването на биологичното разнообразие, смекчаването на последиците от изменението на климата и приспособяването към него, борбата с опустиняването и влошаването на състоянието на земите и продоволствената сигурност; призовава ЕС да настоява за повишено равнище на амбиция по време на преговорите и евентуално да призове за опазване на половината от планетата до 2050 г.; счита, че в рамката за периода след 2020 г. следва да залегне ясна обща цел за опазване за 2030 г. на най-малко 30% от природните зони и целта за възстановяване на най-малко 30% от нарушените екосистеми, които могат да бъдат възстановени, както и че ЕС следва да постави подобни цели на национално равнище;

29.  подчертава, че международните усилия и споразумения ще бъдат изпълнени само ако участват активно всички заинтересовани страни; призовава за създаването на коалиция на заинтересованите страни както от частния, така и от публичния сектор, с оглед на изпълнението на глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г.; отбелязва ползата от изготвената по Парижкото споразумение „Програма за решения“ за разработването на положителна програма за всички заинтересовани страни, които имат отношение към Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата, и призовава в рамката за периода след 2020 г. да бъдат включени аналогични действия;

30.  изтъква, че е важно да се сведе до минимум периодът от приемането на глобалната рамка за биологичното разнообразие за времето след 2020 г. до нейното прилагане под формата на национални цели за биологичното разнообразие и поднационални планове за действие, така че да се избегнат забавяния в предприемането на конкретни действия за противодействие на загубата на биологично разнообразие;

Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.

31.  настоятелно призовава Комисията да разработи стратегия за справяне с основните фактори за загубата на биологично разнообразие както в рамките на ЕС, така и на световно равнище;

32.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират съгласуваност на стратегията „от стопанството до трапезата“ и на „амбицията за нулево замърсяване“ с общата селскостопанска политика за периода след 2020 г., по-специално с оглед на намаляването на употребата на пестициди;

33.  призовава Комисията и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да включат във финансовите си инструменти компоненти, съобразени с биологичното разнообразие, с цел да се избегне неблагоприятно въздействие върху биологичното разнообразие; приканва ЕИБ да актуализира екологичните и социалните си стандарти в съответствие с разпоредбите на стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г.;

34.  призовава за определянето на цел, обвързваща правно целия ЕС, насочена към възстановяване на влошените местообитания до 2030 г. чрез възстановяването на естествени гори, торфища, заливни равнини, влажни зони, богати на биологично разнообразие пасища, крайбрежни зони и морски зони; изразява съжаление, че стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. не успя да постигне целта за възстановяване на 15% от влошените екосистеми;

35.  настоятелно призовава Комисията и ЕИБ да съобразят своята външна дейност, по-специално външния си финансов инструмент, с опазването на биологичното разнообразие, така че да се гарантира, че нито средствата на ЕС, нито неговите схеми за финансиране допринасят за нетна загуба на биологично разнообразие;

36.  счита, че глобалната амбиция на ЕС трябва да бъде съгласувана с вътрешната му дейност в рамките на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.;

37.  приканва Комисията да включи намаляването на глобалния отпечатък на ЕС като важен акцент в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., за да се избегне несъгласуваност между вътрешната и международната му дейност;

Икономически съображения и финансиране

38.  приветства споразумението за увеличаване на инвестициите в природата и хората до 2020 г. и след това, което 196 правителства постигнаха на 14-ата конференция на страните по РКООНИК; подчертава, че икономическият растеж може да улесни устойчивото развитие само ако напълно бъде прекъснато отражението му върху влошаването на биологичното разнообразие и способността на природата да носи ползи за благосъстоянието на хората;

39.  изтъква необходимостта от предоставяне на подходящо и достатъчно финансиране за биологичното разнообразие; призовава за включване в следващата МФР на мерки за подобряване на биологичното разнообразие и за устойчивост на климата, както и за засилено интегриране на въпросите, свързани с биологичното разнообразие, в различните области на политиката, така че да се постигнат значителни и положителни резултати с оглед на постигане на Визията за 2050 г.; призовава Комисията и Съвета да определят в МФР ясна цел за разходите за интегриране на въпросите, свързани биологичното разнообразие, която да бъде в размер на най-малко 10% и да бъде в допълнение към разходите за интегриране на въпросите, свързани с климата; подчертава също така необходимостта от създаване на по-прозрачна, всеобхватна и строга методология за проследяване на разходите, свързани с биологичното разнообразие и климата; отново призовава за поне двойно увеличаване на настоящото финансиране по програма LIFE; призовава освен това за поетапно спиране на вредните субсидии и за осигуряване на съгласуваност между всички фондове и програми на ЕС, така че разходите от бюджета на ЕС да не допринасят за загуба на биологичното разнообразие;

40.  подчертава, че интегрирането на биологичното разнообразие трябва да бъде придружено от събиране на данни; отбелязва със загриженост значителния недостиг на ресурси за фундаментални научни изследвания, включително за таксономия, която е от основно значение за тази цел, както и факта, че финансирането от страна на политиката и средствата, предназначени за научни изследвания, не са достатъчни; призовава за предоставяне на подходящо финансиране за основни проекти и изграждане на капацитет в рамките на „Хоризонт Европа“, както и за това за тази цел да се използва оста за техническа помощ на други фондове на ЕС;

41.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават създаването на допълнителни международни финансови механизми за защита и опазване на биологичното разнообразие, които са свързани с КБР, като същевременно полагат максимални усилия да интегрират биологичното разнообразие в съществуващите фондове; отбелязва, че икономическите дейности могат да бъдат важни фактори, водещи до намаляване на световното биологично разнообразие и до загуба на природен капитал; призовава съответно предприятията и финансовите организации да поемат и споделят твърди ангажименти и да дават финансов принос за биологичното разнообразие, включително като съобразяват своите дейности с опазването на биологичното разнообразие, и подчертава значението на мобилизирането на частни финансови инициативи в това отношение; изразява съжаление по повод на непоследователността на данните относно финансовите потоци за биологично разнообразие, които произхождат от национални и международни публични и частни източници, което излага на риск системите за проследяване и докладване и оказва отрицателно въздействие върху всяка евентуална реформа; поради това призовава Комисията, държавите членки и ЕИБ да разработят съгласувани стандарти за данните относно финансовите потоци за биологично разнообразие; подчертава, че бъдещият план за финансиране за устойчиво развитие ще трябва да помогне на участниците на финансовия пазар да разберат рисковете, свързани със загубата на биологично разнообразие, като биологичното разнообразие бъде включено в изискванията за финансово оповестяване;

42.  подчертава значението на увеличаването на инвестициите, включително в природосъобразни решения и съответни инициативи, които водят до съпътстващи ползи за биологичното разнообразие и действията в областта на климата, което от своя страна ще намали въздействието на изменението на климата върху биологичното разнообразие, като същевременно постепенно бъдат спрени вредните за околната среда инвестиции; припомня, че по-голямата част от реализираните в рамките на Парижкото споразумение инвестиции трябва да бъдат използвани за опазването и възстановяването на биологичното разнообразие; изразява съжаление, че въпреки потенциала на природосъобразните решения в областта на климата усилията за улавяне на въглерод на сушата получават едва около 2,5% от общия бюджет за смекчаване на последиците от изменението на климата; призовава за засилено използване на финансирането от ЕС и на международното финансиране в областта на климата за защита и възстановяване на природните екосистеми като начин за постигане на споделени ползи както за биологичното разнообразие, така и за смекчаването на последиците от изменението на климата и за адаптирането към него;

43.  приветства решението на групата на ЕИБ да съгласува всички свои дейности по финансиране с целите на Парижкото споразумение и да предоставя най-малко 50% от финансирането от ЕИБ за действия в областта на климата; призовава ЕИБ да продължи да увеличава мерките за защита и опазване на биологичното разнообразие в рамките на финансовия си пакет; призовава Комисията да се ангажира с държавите членки и финансовия сектор, за да съгласува своите дейности с Парижкото споразумение и да гарантира съобразяване на трансакциите и инвестициите на равнището на ЕС и извън него с климата и биологичното разнообразие;

44.  отбелязва, че международни организации като Международния валутен фонд (МВФ), ЮНЕП и ОИСР са съгласни, че екологичното данъчно облагане е основен инструмент за справяне с такива екологични проблеми като загубата на биологично разнообразие; приветства инициативи като Мрежата за екологосъобразна фискална политика на ЮНЕП и МВФ, които улесняват обмена на знания и диалога относно екологосъобразната фискална реформа; насочва вниманието към цел 3 от Аичи и необходимостта от положителни стимули за опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, както и към цел за устойчиво развитие (ЦУР) 15 и необходимостта от мобилизиране и значително увеличаване на финансовите ресурси от всички източници, за да се постигне опазването и устойчивото използване биологичното разнообразие и екосистемите; ето защо подчертава потенциала на справедливото екологично данъчно облагане, съобразено с принципа „замърсителят плаща“, като начин за намаляване на вредите за околната среда и за генериране на финансови ресурси за защита на природата; призовава ЕС и неговите държави членки да преориентират системите си за данъчно облагане, така че да използват все повече екологичното данъчно облагане;

45.  отбелязва със загриженост, че въпреки безпрецедентните и ускорени темпове на изчезване на видовете едва 8,3% от общите финансови ангажименти са свързани с обръщането на тенденцията на намаляване на биологичното разнообразие, което е най-ниският процент от 2015 г. насам; призовава Комисията да разпредели повече ресурси, за да се гарантира дългосрочна и последователна защита на биологичното разнообразие в целия ЕС; настоява следващата МФР да се основава на надеждна методология, която да позволява проследяване на биологичното разнообразие и избягване на риска от надценяване на действията, насочени към биологичното разнообразие;

Горско и селско стопанство, рибарство и почви

46.  подчертава тясната взаимосвързаност между селскостопанските и риболовните дейности, доброто състояние на почвите и опазването на биологичното разнообразие; отбелязва отрицателното въздействие, което оказват върху биологичното разнообразие неустойчивите дейности в областта на селското стопанство, горското стопанство и риболова; подчертава, че устойчивото селско и горско стопанство, както и устойчивият риболов могат да намалят отрицателните последици за видовете, местообитанията и екосистемите, както и въздействието, което оказва изменението на климата;

47.  ето защо призовава ЕС и страните по Конвенцията да поемат твърди ангажименти за постигане на устойчивост на продоволствените системи, на селското и горското стопанство и рибарството, което включва изисквания и стратегии за устойчиво използване на продуктите за растителна защита и за хранителните вещества, за намаляване на използването на пестициди, както и за защита на почвите, местообитанията и видовете, които осигуряват основни екосистемни услуги, като например услуги, свързани с опрашването, а така също да повишат селективността с цел намаляване на кумулативното въздействие върху морските и крайбрежните екосистеми и възстановяване на рибните запаси в чувствителни зони и в зони с прекомерен улов; призовава Комисията в рамките на предстоящото преразглеждане на Директивата на ЕС относно устойчивата употреба на пестициди (2009/128/ЕО) да предложи обвързващи за целия ЕС цели за намаляване на тяхната употреба, а така също призовава Комисията, държавите членки и регионалните правителства да подкрепят пряко селското стопанство, горското стопанство и риболова, като ги насочват към устойчиви практики и схеми за климата и околната среда;

48.  призовава Комисията и държавите членки да подпомагат финансово практиките в селското и горското стопанство, които спазват целите за биологично разнообразие, като например интегрираното управление на вредителите и на хранителните вещества в почвата, биологичното земеделие, агроекологичните практики, практиките за опазване на почвите и водите, консервационното земеделие, агролесовъдството, горско-пасищните системи, управлението на напоителните системи, малките или смесените системи и практиките за подобряване на хуманното отношение към животните;

49.  припомня, че съгласно съобщението на Комисията „Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“ горите са абсолютно необходими за животоподдържащите системи на нашата планета, тъй като покриват 30% от земната повърхност и приютяват 80% от биологичното ѝ разнообразие; подчертава, че обезлесяването е основна причина за намаляването на биологичното разнообразие и че емисиите от земеползването, от промените в земеползването и от горското стопанство, които са свързани с обезлесяването, представляват значителен фактор за изменението на климата; изразява загрижеността си по повод на въздействието на потреблението в ЕС върху обезлесяването, тъй като ЕС е крайният потребител на 10% от получените в резултат на обезлесяване продукти; призовава Комисията да приеме единно обединено определение за понятието „отказ от обезлесяване“;

50.  призовава Комисията да предложи всеобхватен набор от мерки (включително законодателство) за намаляване на последиците, които потреблението в ЕС оказва върху земята, които да предвиждат задължение за полагане на дължима грижа, с което да се осигурят устойчиви вериги на доставки, които не причиняват обезлесяване, за продуктите, пуснати на пазара на ЕС, а така също и план за действие на ЕС относно палмовото масло; счита, че действията на ЕС срещу обезлесяването следва да противодействат на основните фактори за него, като например палмовото масло, соята, говеждото месо и какаото; приканва Комисията поетапно и възможно най-скоро да изведе от употреба всички използвани в ЕС биогорива, които носят висок риск за непреки промени в земеползването;

51.  подчертава, че политиките в областта на горското стопанство трябва да бъдат последователни, да включват мерки за борба както със загубата на биологично разнообразие, така и с последиците от изменението на климата, и трябва да увеличават естествените поглътители в ЕС, като същевременно защитават, опазват и подобряват биологичното разнообразие;

52.  подчертава, че ефектът на заместване с продукти на горското стопанство не може да компенсира загубата на старите и на девствените гори, които са признати за незаменими(8) и следва да бъдат защитени чрез правни и стимулиращи инструменти, насочени към тяхната комплексност, свързаност и представителност;

53.  посочва, че съгласно Перспективите за световното население от юни 2019 г. през следващите 30 години се очаква населението да нарасне с 2 милиарда, което ще увеличи въздействието, което оказва използването на земята и на моретата върху биологичното разнообразие и улавянето на въглерода; отбелязва, че все по-голямата загуба на биологично разнообразие излага на риск продоволствената сигурност и храненето; призовава страните по Конвенцията да насърчават устойчивото използване на биологичното разнообразие в програми, които допринасят за продоволствената сигурност и по-доброто хранене, като същевременно спомагат за постигането на конкретните ЦУР, съобразявайки се по-специално с ЦУР 2 „нулево равнище на глад“;

Градски райони

54.  отбелязва, че замърсяването, разрастването на градовете, запечатването на почвата и унищожаването на местообитанията са други основни причини за разрушаването на биологичното разнообразие; припомня, че глобалната оценка на междуправителствената платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) показва, че от 1992 г. насам площта на градските райони се е удвоила, а две трети от гражданите на ЕС живеят в големи градски райони; призовава за по-добра оценка на ролята на градските райони и градовете за опазването на биологичното разнообразие и за засиленото участие на градовете и местните органи в определянето на политиките за защита и опазване на биологичното разнообразие и екосистемните услуги, както и за мониторинга, докладването и контрола;

55.  подчертава, че се подценява потенциалът на градовете да спомагат за защитата на биологичното разнообразие и екосистемните услуги; припомня, че увеличаването на ползите от биологичното разнообразие, екосистемните услуги и екологосъобразната инфраструктура в градовете и крайградските райони води до подобряване на здравето на човека; призовава Комисията и държавите членки да насърчават включването и по-нататъшното интегриране на биологичното разнообразие и екосистемните функции в процесите на градското строителство, политика и планиране, като същевременно намаляват въглеродните емисии и подобряват адаптирането към последиците от изменението на климата;

56.  отбелязва, че по отношение на биологичното разнообразие градските райони могат да играят преобразуваща роля в рамките на ЕС; подчертава, че загубата на биологично разнообразие се дължи до голяма степен на замърсяването с пластмаси и замърсяването на водите; счита, че силната кръгова икономика в контекста на новия план за действие за кръгова икономика би могла да допринесе за успеха на усилията на ЕС за възстановяване на биологичното разнообразие;

57.  изразява съжаление по повод на факта, че замърсяването с пластмаси и замърсяването например от пречиствателни станции за отпадъчни води, фармакологични продукти и неустойчиви селскостопански практики като интензивната употреба на хранителни вещества, оказват сериозно отражение върху здравето на екосистемите в океаните;

Защитени зони на ЕС

58.  призовава за извършване на задълбочен анализ на всички защитени зони на ЕС, включително на защитените зони по „Натура 2000“, както и за подобряване, по-добро свързване и разширяване на тези области; подчертава необходимостта от стандартизирана методика за изчисляване на защитените зони и от ясно определение на понятието „защитена зона“ в ЕС; подчертава, че предвид неотдавнашния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно океаните и криосферата в условията на променящ се климат трябва да се извърши цялостна оценка и значително разширяване на защитените морски зони в ЕС и на тяхното управление; призовава за разширяване на морските защитени зони в ЕС, така че да бъдат включени повече крайбрежни води; подчертава, че наред с броя на защитените зони за предотвратяването на загубата на биологично разнообразие от съществено значение е тяхното качество, както и че поради това е необходимо да се полагат повече усилия за доброто и устойчивото им управление;

59.  призовава Комисията да продължи да предприема правни действия, когато установи неспазване на законодателството на ЕС в областта на опазването на природата; изтъква, че поради риска от необратими вреди за околната среда процедурите в областта на екологичните нарушения трябва да бъдат по-ефективни; подчертава, че е необходимо спешно да се гарантира правилното прилагане на директивите за опазване на природата и да се предприемат прозрачни последващи действия по оплакванията за нарушения на законодателството;

60.  отбелязва, че недостатъчно строгото изпълнение на рамката за опазване на природата би могло да създаде враждебна среда за активистите и природозащитниците и пряко или непряко да застраши техния живот; подчертава, че ЕС следва да осъжда решително убийства на природозащитници и активисти в областта на околната среда;

61.  подчертава, че екологосъобразната инфраструктура осигурява екосистемни услуги, които подпомагат биологичното разнообразие, например чрез увеличаване на броя на екологичните коридори в градската среда;

Иновации, научни изследвания и образование

62.  припомня значението на иновациите, научноизследователската и развойната дейност за постигане на целите на Визията за 2050 г.; подчертава колко е важно да се подкрепят научните изследвания и участието в науките, за да се повишат познанията, по-специално за океаните, повечето от които до днес не са изследвани; призовава Комисията и Съвета в следващата МФР да увеличат бюджетните средства за „Хоризонт Европа“ на 120 милиарда евро, които да бъдат насочени предимно към групата за природни ресурси, включително фундаменталните и приложните изследвания, например в сферата на таксономията, и да инициират мисия за защита и възстановяване на биологичното разнообразие в рамките на същата програма; призовава страните да се съсредоточат по-специално върху връзките между опазването на биологичното разнообразие и ползите за човешкото здраве и икономическото благосъстояние и да координират мерките за събиране на данни;

63.  призовава Комисията да подкрепя по-нататъшни изследвания на въздействието, което земеползването и промените в земеползването, включително обезлесяването и производството на биоенергия, оказват върху емисиите на парникови газове, и да взема предвид резултатите от тях при изготвянето на политиките в бъдеще;

64.  отбелязва, че съгласно Европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика, приета на 16 януари 2018 г., количеството на натрупалите се в световните океани 150 милиона тона пластмаси може да се удвои до 2030 г., като това ще застраши повече от 660 вида и ще нанесе вреди на околната ни среда; призовава Комисията да представи водещи инициативи срещу замърсяването с пластмаси и въздействието му върху биологичното разнообразие; подчертава конкретния случай с пластмасовите микрочастици, които съставляват повече от 80% от събраните морски отпадъци и които застрашават морското биологично разнообразие; поради това приветства ангажимента на Урсула фон дер Лайен да открие нов фронт в борбата срещу пластмасовите отпадъци чрез предприемане на мерки срещу пластмасовите микрочастици; подчертава необходимостта от прилагане на подход на кръгова икономика, при който се акцентира върху научните изследвания и иновациите за устойчиви продукти;

65.  подчертава важността на образованието за повишаването на осведомеността относно биологичното разнообразие и опазването на околната среда; отбелязва, че защитените зони за учебни цели са подходящ и ефикасен инструмент за повишаване на обществената осведоменост и за подобряване на опазването;

Изграждане на капацитет, обществена осведоменост и ангажиране на всички участници

66.  подчертава, че изграждането на капацитет и повишаването на осведомеността са от ключово значение за успешното изпълнение и за постигането на по-добро разбиране на значението на биологичното разнообразие; ето защо приветства решението на 14-ата конференция на страните по РКООНИК, в което страните по Конвенцията, други правителства и донорите се приканват да предоставят финансови ресурси за изграждане на капацитет, техническа помощ и трансфер на технологии, ако разполагат с тази възможност;

67.  подчертава колко е важно на гражданското общество и на членовете на обществото от различни възрастови групи да се предоставя всеобхватна информация, както и те да се ангажират в по-голяма степен, за да може да се постигнат целите на ЕС и глобалните цели;

68.  призовава страните по Конвенцията да насърчават обществената осведоменост и участието на множество заинтересовани лица, за да може в сътрудничество с местните общности и коренното население да се изготвят съобразени с конкретните условия решения, с които да се насърчава устойчивото използване на земята в интерес на по-голямото биологично разнообразие, така че в пълна степен да се зачитат регионалните различия в природните дадености и местообитанията;

69.  приветства намерението за активно включване на множество заинтересовани лица, което е от основно значение за оценяването на биологичното разнообразие и за неговото опазване, съхранение, устойчиво използване и възстановяване, и подчертава, че засилването на ангажираността със и между отделните равнища на управление, сектори и частни участници ще създаде възможности за интегриране на свързаните с биологичното разнообразие цели в други политики; счита, че от решаващо значение е да бъдат включени стопански и финансови организации и във връзка с това приветства усилията на Комисията за ангажиране на частния сектор в опазването на биологичното разнообразие, особено чрез платформата на ЕС „Бизнес и биологично разнообразие“; във връзка с това приветства инициативите, поети от частния сектор, като например стартирането на инициативата One Planet Business for Biodiversity (Една планета Бизнес за биологично разнообразие) на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата в Ню Йорк;

70.  призовава Комисията да обмисли хармонизирана методология за изчисляване на екологичния отпечатък на дружествата в ЕС, както и на тяхното въздействие върху биологичното разнообразие;

71.  счита, че за справяне с изменението на климата, влошаването на състоянието на околната среда и загубата на биологично разнообразие са необходими преобразуващи промени в обществата; подчертава колко е важно да се следва принципът за справедлив преход, който гарантира, че процесът е приобщаващ и справедлив;

72.  отбелязва, че обществената осведоменост и достъпът до всеобхватна и лесно разбираема информация дават възможност на потребителите да правят информиран избор при покупките си и насърчават устойчивото потребление, поради което настоява те да бъдат включени в цялостния набор от мерки, засягащи по-специално продуктите, които причиняват обезлесяване, унищожаване на екосистемите и нарушения на правата на човека; призовава Комисията и държавите членки да подобрят проследимостта и контрола на продуктите в рамките на веригите за създаване на стойност и веригите на доставки, като по този начин се осигури пълна прозрачност за потребителите;

73.  подчертава необходимостта да бъдат развити по-добре екомаркировката и сертифицирането с цел предотвратяване на обезлесяването;

74.  приветства предстоящото през 2020 г. в Марсилия заседание на Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси; приканва Комисията в рамките на този форум да потвърди ясно ангажимента си за подкрепа на биологичното разнообразие;

o
o   o

75.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 2. (2) ОВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 38. (3) Приети текстове, P8_TA(2018)0431. (4) ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19. (5) OВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1. (6) Конвенцията за биологичното разнообразие, Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба с опустиняването и Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. (7) Регионалният доклад за оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги за Европа и Централна Азия https://ipbes.net/sites/default/files/2018_eca_full_report_book_v5_pages_0.pdf (8) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 23 юли 2019 г., озаглавено „Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“ (COM(2019)0352).

Резолюция на Европейския парламент от 16 януари 2020 г. относно дейностите на Европейския омбудсман – годишен доклад за 2018 г. (2019/2134(INI))

P9_TA(2020)0016 A9-0032/2019

Европейският парламент,

–  като взе предвид годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2018 г.,

–  като взе предвид член 15, член 24, параграф 3 и член 228 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид членове 11, 41, 42 и 43 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“),

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

–  като взе предвид Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на Омбудсмана(1),

–  като взе предвид Европейския кодекс за добро поведение на администрацията, приет от Парламента на 6 септември 2001 г.,

–  като взе предвид рамковото споразумение за сътрудничество, сключено между Парламента и Европейския омбудсман на 15 март 2006 г. и влязло в сила на 1 април 2006 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2019 г. относно стратегическото проучване OI/2/2017 на Омбудсмана относно прозрачността на законодателните разисквания в рамките на подготвителните органи на Съвета на ЕС(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 февруари 2019 г. относно резултата от разискванията на комисията по петиции през 2018 г.(3),

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно дейностите на Европейския омбудсман,

–  като взе предвид член 54 и член 232, параграф 1 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид писмото на комисията по конституционни въпроси,

–  като взе предвид доклада на комисията по петиции (A9-0032/2019),

А.  като има предвид, че годишният доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2018 г. беше официално предаден на председателя на Парламента на 2 октомври 2019 г. и че омбудсманът г-жа Емили О’Райли представи доклада пред комисията по петиции на 4 септември 2019 г. в Брюксел;

Б.  като има предвид, че членове 24 и 228 от ДФЕС оправомощават Европейския омбудсман да получава жалби относно случаи на лошо администриране в действията на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнение на неговите съдебни функции;

В.  като има предвид, че съгласно член 10, параграф 3 от Договора за Европейския съюз „всеки гражданин има право да участва в демократичния живот на Съюза“ и че „решенията се вземат възможно най-открито и възможно най-близо до гражданите“;

Г.  като има предвид, че съгласно член 15 от ДФЕС „за да се насърчи доброто управление и да се осигури участието на гражданското общество, институциите, органите, службите и агенциите на Съюза работят при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост“ и „всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава членка, има право на достъп до документите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза“;

Д.  като има предвид, че съгласно член 41, параграф 1 от Хартата „всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“;

Е.  като има предвид, че съгласно член 43 от Хартата „всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава членка, има право да сезира Европейския омбудсман за случаи на лоша администрация в действията на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнението на неговите съдебни функции“;

Ж.  като има предвид, че през 2018 г. от Омбудсмана е дадено начало на 490 разследвания, от които 482 въз основа на жалби и 8 по собствена инициатива, и са приключени 545 разследвания (534 въз основа на жалби и 11 по собствена инициатива); като има предвид, че по-голямата част от разследванията засягат Комисията (285 проверки, или 58,2 %), следващият най-голям брой — агенциите на ЕС (43 проверки, или 8,8 %), а останалата част са разпределени, както следва: Парламент (30 проверки, или 6,1 %), Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) (23 проверки, или 4,7 %), Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) (23 проверки, или 4,7 %), Европейската инвестиционна банка (16 проверки, или 3,3 %), Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (14 проверки, или 2,8 %) и други институции (56 проверки, или 11,4 %);

З.  като има предвид, че трите основни въпроса, разглеждани в приключените от Омбудсмана през 2018 г. разследвания са: прозрачност, отговорност и публичен достъп до информация и документи (24,6 %), култура на обслужването (19,8 %) и правилното упражняване на преценка (16,1 %). като има предвид, че други разглеждани въпроси се отнасят до зачитането на процедурни права, като правото на изслушване, зачитането на основните права, набирането на служители, етични въпроси, публичното участие в процеса на вземане на решения от ЕС, включително в рамките на производствата за установяване на нарушение, доброто финансово управление на тръжните процедури на ЕС, безвъзмездните средства и договорите на ЕС, набирането на служители и доброто управление на въпросите, свързани със служителите на ЕС;

И.  като има предвид, че през 2018 г. степента на спазване на препоръките на Омбудсмана за добро администриране от страна на Европейската комисия – 76 %, бележи трайна тенденция към намаляване спрямо 82 % през 2016 г. и съответно 77 % през 2017 г.;

Й.  като има предвид, че през 2018 г. 17 996 граждани са се обърнали към службите на Омбудсмана за помощ; като има предвид, че 14 596 души са получили съвет чрез интерактивното ръководство на уебсайта му; като има предвид, че 1220 искания са препратени на други места за информация; като има предвид, че омбудсманът г-жа О’Райли е предприела действия по 2180 от получените жалби;

К.  като има предвид, че в своята стратегическа работа през 2018 г. службата на Омбудсмана започна пет нови стратегически проверки, съответно относно третирането на лица с увреждания съобразно общата здравноосигурителна схема, относно достъпността на уебсайтовете на Комисията за лица с увреждания, относно дейностите преди подаването на заявление на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА), относно управлението от страна на Комисията на ситуации на „кадрова въртележка“, засягащи служители на ЕС, и относно отчетността на законодателната дейност на Съвета; като има предвид, че през 2018 г. Омбудсманът започна десет стратегически инициативи относно, наред с други въпроси, използването на езиците в публичната служба на ЕС, политиките за борба с тормоза в публичната служба на ЕС и закрилата на децата мигранти;

Л.  като има предвид, че ролята на Омбудсмана е критично важна за постигане на по-голяма откритост и отчетност на законодателния процес на ЕС пред гражданите, така че те да могат да упражняват правото си на участие в демократичния живот на Съюза и по този начин се повишават тяхната ангажираност и доверие;

М.  като има предвид, че ролята на Омбудсмана е критично важна за осигуряването на отчетността на институциите на ЕС и на възможно най-голяма прозрачност и безпристрастност на администрацията на ЕС и на процесите на вземане на решения с цел да се защитават правата на гражданите, като по този начин се повишава тяхното доверие, ангажираност и участие в демократичния живот на Съюза;

Н.  като има предвид, че основният приоритет на Европейския омбудсман е да гарантира, че правата на гражданите се зачитат изцяло;

О.  като има предвид, че през 2018 г. Омбудсманът стартира нов уебсайт, който включва преработен и лесен за ползване интерфейс за потенциални жалбоподатели; като има предвид, че ускорената процедура на Омбудсмана за разглеждане на жалби относно публичен достъп до документи отразява ангажимента на Омбудсмана да предоставя помощ и да взема решения в рамките на 40 дни за лицата, търсещи помощ, на всичките 24 официални езика на ЕС; като има предвид, че тази нова инициатива е част от стратегия за подобряване на ефективността на нейната служба;

П.  като има предвид, че стратегическото разследване OI/2/2017/TE на Омбудсмана установи, че в Съвета липсва прозрачност относно публичния достъп до законодателните му документи, както и относно текущите му практики в процеса на вземане на решения, и по-специално в хода на подготвителния етап в Комитета на постоянните представители на правителствата на държавите членки (Корепер), както и на равнището на работните групи; като има предвид, че вследствие на нежеланието на Съвета да изпълни препоръките на Омбудсмана, на 16 май 2018 г. г-жа О’Райли представи на Парламента специален доклад OI/2/2017/TE относно прозрачността на законодателния процес на Съвета; като има предвид, че на 17 януари 2019 г. Парламентът прие своя доклад относно стратегическото разследване на Омбудсмана, в който препоръките на Омбудсмана са изцяло подкрепени; като има предвид, че финландското председателство на Съвета на ЕС заяви своя ангажимент за повишаване на откритостта и законодателната прозрачност на Съвета;

Р.  като има предвид, че на 12 февруари 2019 г. Парламентът одобри проект на регламент на Европейския парламент за установяване на правилата и общите условия за изпълнението на функциите на Омбудсмана (Устав на Европейския омбудсман) и за отмяна на Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом(4), за което той носи основна законодателна отговорност; като има предвид, че все още се очаква одобрението от страна на Съвета на този нов регламент;

С.  като има предвид, че по-голямата откритост и прозрачност по отношение на позициите на националните правителства в Съвета ще повишат доверието в ЕС и ще намалят евроскептицизма и популизма;

Т.  като има предвид, че по-голямата прозрачност в процеса на вземане на решения в рамките на тристранните срещи ще повиши доверието на гражданите в институциите на ЕС;

У.  като има предвид, че през 2018 г. Омбудсманът започна стратегическа инициатива за борба с тормоза, като проверява политиките за борба с тормоза, въведени от администрацията на ЕС; като има предвид, че Омбудсманът реши през 2018 г. да пише до 26 институции и агенции на ЕС с искане за подробности относно политиките и начина, по който те се прилагат;

Ф.  като има предвид, че през 2018 г. Омбудсманът започна разследване във връзка с дискриминацията, основана на пола, и загрижеността по отношение на равните възможности в Европейската инвестиционна банка (ЕИБ); като има предвид, че ЕИБ последва препоръките и предложенията на Омбудсмана относно равните възможности и равнопоставеността между половете;

Х.  като има предвид, че Омбудсманът е част от рамката на ЕС съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, чиято задача е да защитава, подкрепя и наблюдава изпълнението на Конвенцията на равнището на институциите на ЕС;

Ц.  като има предвид, че през март 2018 г. беше проведена конференция, на която се събраха Европейската мрежа на омбудсманите и комисията по петиции на Европейския парламент, като един от основните въпроси от обсъждането беше как омбудсманите биха могли да засилят сътрудничеството помежду си;

1.  приветства представения от Европейския омбудсман годишен доклад за 2018 г.;

2.  поздравява Емили О’Райли за нейната отлична работа и нейните конструктивни усилия за повишаване на качеството на администрацията на ЕС и на достъпността и качеството на услугите, които тя предлага на гражданите;

3.  подчертава значението на прозрачността и публичния достъп до документите, държани от Съвета; изтъква, че високото ниво на прозрачност на законодателния процес е от съществено значение, за да могат гражданите, медиите и заинтересованите страни да търсят отчетност от длъжностните лица на изборни длъжности и от своите правителства; признава ценната роля, която Омбудсманът играе в установяването на връзка и в посредничеството между институциите на ЕС и гражданите; счита, че Съветът трябва да преразгледа своята политика за поверителност; изтъква работата на Омбудсмана за повишаването на отчетността пред обществеността на законодателния процес на ЕС;

4.  изтъква необходимостта и значението на по-активното участие на гражданите във вземането на решения, наред с необходимостта от по-голяма прозрачност в начина, по който администрацията действа, като мерки за укрепване на демократичната легитимност на институциите на Съюза, които имат за цел възстановяване на доверието;

5.  призовава Омбудсмана да гарантира по-голяма прозрачност в процеса на вземане на решения в рамките на тристранните срещи;

6.  изтъква, че възстановяването на доверието на гражданите в институциите на Съюза е първостепенна грижа на Европейския парламент и е от първостепенно социалнополитическо и етично значение;

7.  изтъква необходимостта от подобряване и засилване на социалния диалог, наред с диалога между органите, институциите и гражданите на Съюза;

8.  напълно подкрепя препоръките на Европейския омбудсман към Съвета и настоятелно призовава Съвета да предприеме всички необходими мерки за възможно най-бързото изпълнение на тези препоръки;

9.  насърчава Омбудсмана да предложи допълнителни насоки на институциите на ЕС относно начините за по-добро общуване с гражданите на всички официални езици на ЕС; настоятелно призовава Омбудсмана да предостави насоки на институциите относно начина на разработване на техните езикови политики, така че да може да се даде възможност за създаване на релевантно съдържание и информация на възможно най-много езици;

10.  приветства стратегията на омбудсмана, която има за цел да увеличи въздействието и видимостта на нейния мандат сред гражданите на ЕС;

11.  приветства преработването на уебсайта на Европейския омбудсман, което го прави по-функционален и достъпен инструмент за гражданите;

12.  изисква Съветът, като съзаконодател, да приведе методите си на работа в съответствие със стандартите на парламентарната демокрация, както е заложено в Договорите, а не да действа като дипломатически форум, което не е неговата предвидена функция; припомня, че в резултат на своето стратегическо разследване OI/2/2017/TE Омбудсманът стигна до заключение, че практиките на Съвета по отношение на прозрачността представляват лошо администриране; настоятелно призовава Съвета незабавно да изпълни препоръките на омбудсмана, направени вследствие на нейното стратегическо разследване, включително препоръките, представени от Парламента в неговия доклад относно специалния доклад; насърчава омбудсмана да продължи да проследява напредъка, свързан със стратегическото ѝ разследване;

13.  призовава отново за актуализиране на законодателството на ЕС относно достъпа до документи и изисква преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията(5), за да се улесни работата на Омбудсмана във връзка с контрола върху предоставянето на достъп до документи от Парламента, Съвета и Комисията; изразява съжаление относно факта, че Съветът блокира преразглеждането на Регламент (ЕО) № 1049/2001, и настоятелно призовава Съвета да възобнови своите обсъждания въз основа на становището, прието от Парламента на второ четене, както е посочено в резолюцията от 12 юни 2013 г. относно застоя в преразглеждането на Регламент (ЕО) № 1049/2001(6);

14.  повтаря призива си за преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1049/2001, тъй като той е сериозно остарял и вече не отразява настоящата правна ситуация и институционалните практики, прилагани от институциите, службите, органите и агенциите на ЕС;

15.  приветства официалното стартиране на ускорената процедура за разследвания по отношение на достъпа до документи и признава положителния резултат от нея за жалбоподателите;

16.  категорично подчертава, че е важно Омбудсманът да продължи да следи отблизо и да прави стратегически разследвания на прозрачността на Комисията; заявява, че е наясно с факта, че явлението „кадрова въртележка“ все още съществува, по-специално сред високопоставените служители на институциите; настоятелно призовава омбудсмана да продължи да наблюдава прилагането на преразгледаните правила на Комисията относно „кадровата въртележка“, които влязоха в сила през септември 2018 г. в резултат от нейното разследване по собствена инициатива;

17.  изтъква, че въпросът за конфликтите на интереси е по-широк от случаите, свързани с „кадрова въртележка”, и настоява, че трябва да бъдат разработени допълнителни правила и по-строги критерии, за да се гарантира категорично, че решенията и законодателството се правят с оглед на интересите на гражданите;

18.  припомня, че принципите на публична достъпност, откритост и прозрачност са присъщи на законодателния процес на ЕС, за да се даде възможност на гражданите да откриват информация относно съображенията, на които се основават законодателните действия, като по този начин се гарантира ефективното упражняване на демократичните им права(7); признава необходимостта от прозрачност в процеса на вземане на решения в ЕС; подкрепя развитието от страна на службите на трите институции на създаването на съвместния законодателен портал, който има за цел да предоставя лесен за ползване канал, който дава възможност на неспециалисти да имат достъп до информация относно текущи законодателни процедури;

19.  подкрепя публикуването на окончателни документи от тристранните срещи; подчертава, че решението на Съда на Европейския съюз по делото „De Capitani“ (T-540/15) през март 2018 г. гласи, че становищата на институциите, отразени в документите с „четири колони“, не попадат в обхвата на обща презумпция за неоповестяване; отбелязва, че чувствителният характер на въпросите, отразени в документите от тристранните срещи, сам по себе си не представлява достатъчно основание за отказ на достъп до обществеността; счита, че за да се постигне прозрачност на тристранните срещи, и трите институции следва да дадат своя принос; признава, че правото на обществеността на достъп до документи на институциите на Съюза е защитеното и неотменимо право на всеки гражданин на ЕС, което произтича пряко от демократичния принцип и основното право на свобода на изразяване на мнение, така че се установява съответно задължение на Съюза за спазване и отчетност; изтъква необходимостта от по-нататъшно насърчаване на съответните институции за прозрачност, като например службата на Омбудсмана, така че Съюзът да изпълни задължението си, посочено по-горе;

20.  отново заявява, че трябва да се гарантират интегритетът на Европейската централна банка (ЕЦБ) и нейната независимост от частни финансови интереси; изтъква, че членовете на нейния Изпълнителен съвет трябва да се въздържат от това да бъдат едновременно членове на форуми или други организации, които включват ръководители от банки, които са под надзора на ЕЦБ, и не трябва да участват в закрити за обществеността форуми; приветства становището на Омбудсмана от 5 юли 2018 г.;

21.  изразява съжаление, че препоръката да се приемат и приложат минимални правила за отчетност от страна на ЕЦБ все още не е осъществена; счита, че ако не се осигури прозрачността на дейностите на ЕЦБ, това би могло да доведе до поставяне под въпрос на нейната независимост от частни финансови интереси;

22.  подкрепя препоръките на Омбудсмана от 15 януари 2018 г. относно участието на председателя на Европейската централна банка и на членовете на нейните органи за вземане на решения в „Групата на тридесетте“ и настоятелно призовава ЕЦБ да измени съответните правила, за да гарантира, че се прилагат конкретно най-високите стандарти за етика и отчетност;

23.  призовава Комисията, във фазата на неформален диалог между нея и държавите членки, да гарантира високо равнище на прозрачност и достъп до документи и информация по отношение на процедурите по проекта „EU Pilot“ и производствата за установяване на нарушение, особено тези от тях, които са свързани с получени петиции, и пълен достъп чрез подходящи средства до процедурите по „EU Pilot“ и производствата за установяване на нарушения, които вече са приключили; призовава Комисията да възприеме различен подход по отношение на разследванията на нарушения на правото на ЕС и да започне производства за установяване на нарушения, без да се уповава единствено на механизма „EU Pilot“;

24.  подчертава значението на мерките, предприети за повишаване на прозрачността на решенията, взети в рамките на производствата за установяване на нарушения; припомня, че през 2014 г. Комисията създаде централизирана платформа с подробна информация относно нарушенията на уебсайта „Europa“; изтъква, че Комисията предоставя на Европейския парламент и на обществеността информация относно механизма „EU Pilot“ и досиетата за нарушения в своите годишни доклади относно мониторинга върху прилагането на правото на ЕС;

25.  подкрепя в пълна степен ангажимента на Омбудсмана за повишаване на прозрачността на лобирането в ЕС; подкрепя ангажимента на Комисията за прилагане на преразгледаните хоризонтални правила относно експертните групи, включително по отношение на прозрачността и конфликтите на интереси; подчертава, че е важно да се регистрират физически лица и организации, представляващи частни интереси, в регистъра за прозрачност, така че назначенията да могат да се извършват в съответствие с хоризонталните правила;

26.  подчертава необходимостта от тристранното споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията, което би представлявало стъпка напред към укрепване на съществуващите правила за лобиране и отстраняване на слабости; при все това счита, че институциите не следва да спират там, а следва да продължат по пътя към обвързващи законодателни мерки за всички институции и агенции на ЕС;

27.  подчертава значението на предоставянето на цялата информация относно влиянието на лобисти безплатно, по напълно разбираем и лесно достъпен начин за обществеността, като се подобри точността на данните в регистъра за прозрачност на ЕС; подчертава, че трябва да се гарантира пълна прозрачност на финансирането на всички представители на интереси, и призовава към това, всяка организация, която нарушава правилата относно „кадровите въртележки“, да бъде прекратена;

28.  изтъква необходимостта от приемането на правен акт, за да стане регистърът за прозрачност задължителен в пълна степен и правно обвързващ за всички институции и агенции на ЕС и трети страни, като по този начин се гарантира пълна прозрачност на лобирането; насърчава институциите на ЕС да обмислят кои практически договорености биха могли да доведат до бързо и ефективно споразумение;

29.  изразява съжаление, че основаната на пола дискриминация и представителството на половете продължават да бъдат проблем в рамките на институциите на ЕС; отбелязва със загриженост констатациите по дело 366/2017/AMF и настоятелно призовава ЕИБ да спазва изцяло препоръките на Омбудсмана за постигане на балансирано представителство на всички полове в ръководните длъжности;

30.  приветства проверката от страна на Омбудсмана през 2018 г. на процедурата по назначаване на бившия генерален секретар на Комисията и отчита констатацията ѝ за четири случая на лошо администриране; изразява съжалението си, че въпреки подкрепата на Парламента за препоръките на Омбудсмана, предишната Комисия не ги е приложила; отбелязва особена загриженост относно факта, че тя не е въвела специална процедура за назначаване, и отправя искане за това, новата Комисия да установи такава процедура, като по този начин гарантира най-високи стандарти по отношение на прозрачността, етиката и принципите на правовата държава;

31.  отбелязва със загриженост намаляващия процент на спазване от страна на Комисията на предложените от Омбудсмана препоръки, предложения и решения; призовава Комисията да демонстрира по-силна ангажираност по отношение на отстраняването на всички случаи на лошо администриране, установени от Омбудсмана в нейните дейности;

32.  настоятелно призовава Омбудсмана да наблюдава прилагането на новия Правилник за дейността на Парламента за изслушванията на кандидатите за членове на Комисията, по-специално тези, посочени в член 2 от приложение VII по отношение на прегледа на финансовите интереси, с оглед на прозрачността и обективността;

33.  отчита предложението, прието от Комисията на 31 януари 2018 г., за нов Кодекс за поведение на членовете на Европейската комисия; счита, че трябва да бъдат допълнително засилени разпоредбите на Кодекса;

34.  потвърждава и изразява твърдо убеждение, че в институциите на ЕС трябва да се прилагат строги етични правила и стандарти, за да се гарантира зачитането на задължението за почтеност;

35.  силно вярва, че прозрачността е съществен елемент от правовата държава и че тя трябва да се наблюдава през целия законодателен процес, тъй като оказва влияние върху ефективното материализиране на правото на глас и на правото на кандидатиране в избори, в допълнение към други права (напр. свободата на изразяване на мнение, свободата на словото и свободата на получаване на информация); счита, че насърчаването на активно гражданство на ЕС ще наложи обществен контрол, преглед и оценка на процеса, с възможност за оспорване на резултата; подчертава факта, че това би помогнало на гражданите да се запознават все по-добре с основните концепции на законодателния процес и би насърчило участието в демократичния живот на Съюза;

36.  приветства непрекъснатите усилия на омбудсмана за оказване на влияние върху промените в институциите на ЕС, като участва в обществени консултации, които са свързани с нейната работа; приветства нейните предложения за подобряване на прозрачността на модела на ЕС за оценка на риска в хранителната верига, които включват препоръки за това, Европейският орган за безопасност на храните да публикува дневния ред и протоколите от заседанията, свързани с оценката на риска;

37.  насърчава омбудсмана да продължи проверката си по собствена инициатива относно прозрачността на ЕМА и заявленията на фармацевтичните дружества преди подаването на заявления за разрешение за пускане на пазара, и обществената консултация, която се проведе в периода до януари 2019 г.;

38.  приветства нейното разследване на докладите за безопасност на Европейската агенция за авиационна безопасност, която доведе до промяна в практиката на агенцията, така че лицата, които съобщават за опасения във връзка с безопасността, да получават обратна информация;

39.  настоятелно призовава Омбудсмана да продължи да наблюдава спазването от страна на общата здравноосигурителна система (ОЗОС) на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; настоятелно призовава Комисията да актуализира текста на общите изпълнителни разпоредби, които уреждат функционирането на ОЗОС по отношение на медицинските разходи и разходите, свързани с разумни улеснения на работното място на лица с увреждания или тежко заболяване; призовава Омбудсмана да гарантира пълното прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания от цялата администрация на Европейския съюз;

40.  приветства практическите препоръки на Омбудсмана по отношение на достъпността на процедурите за подбор на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) за кандидатите с увредено зрение; призовава Омбудсмана да следи за пълното спазване от страна на EPSO на изискванията за достъпност на процедурите за подбор онлайн; призовава Омбудсмана да предприеме последващи действия във връзка с предложенията си за помощни технологии по време на основаните на компютри тестове, провеждани в целия свят;

41.  подкрепя Омбудсмана при увеличаването на осведомеността на институциите на ЕС по отношение на въвеждането на по-силни политики за борба с тормоза;

42.  подкрепя инициативата на Омбудсмана за проследяване на движението # MeToo и призовава за по-нататъшно наблюдение на политиките за борба с тормоза, въведени от администрацията на ЕС;

43.  подкрепя усилията на Омбудсмана за улесняване на участието на гражданите в изготвянето на политиките на ЕС; изисква Омбудсманът да продължи да следи използването на инструмента за Европейска гражданска инициатива, включително наблюдението на прилагането на преразгледания регламент относно ЕГИ;

44.  изтъква, че ролята на Европейския омбудсман претърпя развитие с течение на времето от създаването му – от предотвратяването на лошо администриране към насърчаването на добро администриране; счита, че логичното развитие на тази тенденция е да се продължат усилията за активно и своевременно насърчаване на по-добро администриране и на най-добри административни практики;

45.  приветства инициативата на Омбудсмана за Награда за добро управление, която признава усилията на администрацията на ЕС за намиране на новаторски начини за прилагане на политики, ориентирани към гражданите;

46.  потвърждава отдавнашния си призив да се повиши статутът на действащия Кодекс за добро поведение на администрацията, така че той да стане наистина обвързващ регламент за всички институции и агенции от ЕС;

47.  припомня ангажимента на Омбудсмана за много високо равнище на прозрачност от страна на ЕС по време на преговорите по споразумението за оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз;

48.  насърчава Омбудсмана да продължи сътрудничеството с националните омбудсмани чрез Европейската мрежа на омбудсманите; изтъква необходимостта от допълнително развитие на такива примери на сътрудничеството между различните национални омбудсмани;

49.  припомня, че наскоро приетият от Парламента нов проект на Устав на Европейския омбудсман съдържа разпоредба за период на изчакване от 3 години, преди член на Европейския парламент да може да отговаря на условията за заемане на длъжността на омбудсман;

50.  потвърждава, че е от решаващо значение да се запазят независимостта и интегритетът на омбудсмана и да се гарантира, че длъжността се изпълнява от лица, които нямат явна партийно-политическа принадлежност и конфликти на интереси и са със силно чувство за етичност;

51.  изразява своята признателност за отличния и плодотворен пример на сътрудничество на омбудсмана и нейния екип с комисията по петиции;

52.  отчита отличните примери на сътрудничество на омбудсмана по време на нейния мандат и приканва бъдещия омбудсман да продължи това сътрудничество и структурен диалог с комисията по петиции с цел по-нататъшно подобряване на качеството на администрацията на ЕС и достъпността и качеството на услугите, които тя предлага на нашите граждани;

53.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и доклада на комисията по петиции на Съвета, Комисията, Европейския омбудсман, правителствата и парламентите на държавите членки, както и на техните омбудсмани или сходни органи.

(1) OВ L 113, 4.5.1994 г., стр. 15. (2) Приети текстове, P8_TA(2019)0045. (3) Приети текстове, P8_TA(2019)0114. (4) Приети текстове, P8_TA(2019)0080. (5) OВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43. (6) Приети текстове, P7_TA(2013)0271. (7) Съединени дела C-39/05 и C-52/05, Кралство Швеция и Maurizio Turco / Съвет на Европейския съюз, Сборник съдебна практика 2008 I-04723.

Резолюция на Европейския парламент от 16 януари 2020 г. относно институции и органи в рамките на Икономическия и паричен съюз: предотвратяване на конфликти на интереси след приключване на трудово или служебно правоотношение в публичната администрация (2019/2950(RSP))

P9_TA(2020)0017 B9-0047/2020

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 298 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Регламент № 31 (ЕИО), 11 (ЕОАЕ), установяващ Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия (Правилник за длъжностните лица) и по-специално член 11, буква а) и членове 12, 16 и 17 от него(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 май 2011 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2009 г.: резултати от дейността, финансово управление и контрол на агенциите на ЕС(2),

–  като взе предвид Специален доклад № 15/2012 на Сметната палата, озаглавен „Управление на конфликта на интереси в избрани агенции на ЕС“(3),

–  като взе предвид решението на Комисията от 29 юни 2018 г. относно външните дейности и задачи и относно професионалната дейност след прекратяване на служебното правоотношение (C(2018)4048),

–  като взе предвид изявлението за пресата на Европейския банков орган (ЕБО) от 17 септември 2019 г. относно обявяването на оставката на Адам Фаркаш като изпълнителен директор на ЕБО считано от 31 януари 2020 г.(4),

–  като взе предвид въпроса до Комисията относно назначаването на изпълнителния директор на ЕБО Адам Фаркаш за изпълнителен директор на Асоциацията за финансови пазари в Европа (AFME) (O-000031/2019 – B9-0054/2019) и отговорите, дадени от Комисията на 24 октомври 2019 г.(5),

–  като взе предвид отговорите на председателя на ЕБО на изслушване, проведено от комисията по икономически и парични въпроси на 4 ноември 2019 г.,

–  като взе предвид доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 23 август 2010 г., озаглавен „Заетост след публичната служба: Добри практики за предотвратяване на конфликт на интереси“(6),

–  като взе предвид международния работен документ № 06/2010 на „Трансперънси интернешънъл“, озаглавен „Регулиране на кадровата въртележка между държавния и частния сектор“ („Regulating the Revolving Door“)(7),

–  като взе предвид проекта на препоръки на Европейския омбудсман от проверката на жалба 775/2010/ANA срещу Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ)(8),

–  като взе предвид писмото на омбудсмана до директора на Европейската агенция по химикалите от 13 юни 2017 г. относно прилагането на член 16 от Правилника за длъжностните лица на ЕС(9),

–  като взе предвид писмото на омбудсмана до директора на ЕБО от 13 юни 2017 г. относно прилагането на член 16 от Правилника за длъжностните лица на ЕС(10),

–  като взе предвид доклада на Европейския омбудсман от 28 февруари 2019 г. относно публикуването на информация за бившите длъжностни лица на висши ръководни длъжности с цел налагане на едногодишната забрана за лобиране и застъпничество: SI/2/2017/NF(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 февруари 2019 г. относно проект на регламент на Европейския парламент за установяване на правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (Устав на Европейския омбудсман)(12),

–  като взе предвид политическите насоки на следващия състав на Европейската комисия за периода 2019 – 2024 г.(13),

–  като взе предвид въпроса до Комисията, озаглавен „Институции и органи в рамките на Икономическия и паричен съюз: предотвратяване на конфликти на интереси след приключване на трудово или служебно правоотношение в публичната администрация“ (O-000048/2019 – B9‑0001/2020),

–  като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид предложението за резолюция, отправено от комисията по икономически и парични въпроси,

A.  като има предвид, че съгласно член 298, параграф 1 от ДФЕС „институциите, органите, службите и агенциите на Съюза изпълняват своите задачи с подкрепата на открита, ефикасна и независима европейска администрация“;

Б.  като има предвид, че в член 68, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1093/2010(14) се посочва, че „Правилникът за длъжностните лица, Условията за работа на другите служители и правилата, приети съвместно от институциите на Съюза с цел прилагане на тези условия, се прилагат по отношение на персонала на Органа, включително по отношение на неговия изпълнителен директор и неговия председател“;

В.  като има предвид по-специално, че членове 16 и 17 от Правилника за длъжностните лица определят принципите относно служителите, които напускат институциите, включително разпоредби относно предотвратяването на конфликт на интереси;

Г.  като има предвид, че изпълнителният директор на ЕБО е приел назначаването му за главен изпълнителен директор на AFME, считано от 1 февруари 2020 г., и е обявил оставката си като изпълнителен директор на ЕБО, която поражда действие от 31 януари 2020 г.;

Д.  като има предвид, че Управителният съвет и Съветът на надзорниците на ЕБО взеха решение, че новата заетост на изпълнителния директор на ЕБО като изпълнителен директор на AFME следва да бъде одобрена; като има предвид, че Съветът на надзорниците е взел решение да наложи доста леки ограничения на изпълнителния си директор, които според ЕБО решават конфликта на интереси, произтичащ от съгласието му да заеме новата длъжност в AFME; като има предвид, че тези ограничения се прилагат за дейности, извършвани както в рамките на службата, така и след напускане на ЕБО;

Е.  като има предвид, че по време на изслушване пред Европейския парламент председателят на ЕБО подчерта трудностите при прилагането на ограниченията за дейностите след прекратяване на публичната служба;

Ж.  като има предвид, че служителите на висши ръководни длъжности, които напускат надзорните органи, понастоящем не получават временно обезщетение;

З.  като има предвид, че случаите на конфликт на интереси след прекратяване на публичната служба или във връзка с „кадровата въртележка“ между държавния и частния сектор са постоянно възникващи проблеми и са били предмет на оценка и анализ от страна на международни органи и органи на ЕС, по-специално от Европейския омбудсман и Европейската сметна палата;

И.  като има предвид, че случаите на „кадрова въртележка“ между държавния и частния сектор дават възможност на групите по интереси да възнаграждават регулаторите за поведение в миналото, като по този начин отварят вратата за вредни стимули;

1.  подчертава значението на една открита, ефикасна и независима европейска администрация за ЕС като цяло, включително за институциите, органите и агенциите в рамките на Икономическия и паричен съюз;

2.  изразява загриженост относно конфликта на интереси вследствие на назначаването на изпълнителния директор на ЕБО за главен изпълнителен директор на AFME, считано от 1 февруари 2020 г.; отбелязва, че тази заетост след прекратяване на публичната служба без период на прекъсване представлява риск не само за репутацията и независимостта на ЕБО, но и за всички институции на ЕС и за европейския проект като цяло;

3.  припомня, че нерешените случаи на конфликт на интереси не само могат да компрометират прилагането на високи етични стандарти в цялата европейска администрация, но и могат да застрашат правото на добра администрация, като по този начин застрашат еднаквите условия на конкуренция, необходими за правилното функциониране на единния пазар;

4.  призовава за ефективно и последователно прилагане на Правилника за длъжностните лица, и по-специално на член 16 от него, за да се избегнат конфликти на интереси, по-специално — но не само — по отношение на длъжностните лица на висши ръководни длъжности; подчертава, че член 16 дава възможност на институциите на ЕС да преразгледат молбата на бивши длъжностни лица за разрешаване на конкретна работа, ако ограниченията не са достатъчни, за да защитят законните интереси на институциите; подчертава, че в случая на г-н Фаркаш може да се разгледа възможност за налагането на забрана за директното назначаване в AFME на основание на член 21, параграф 3, буква б) от Решение C(2018)4048 на Комисията, тъй като AFME може да се разглежда като „възразяваща страна“;

5.  изразява опасение, че често не е възможно да бъдат наложени условия във връзка с наемане на работа след прекратяване на публичната служба; поради това насърчава институциите и агенциите на ЕС да разгледат пълния набор от инструменти, предоставени съгласно член 16 от Правилника за длъжностните лица;

6.  поставя под въпрос решението на Съвета на надзорниците на ЕБО и на Управителния съвет на ЕБО, с което на г-н Фаркаш се разрешава да заеме длъжността главен изпълнителен директор на AFME; призовава ги да преразгледат своето решение;

7.  отбелязва, че макар опитът в частния сектор да може да бъде ценен за работата в институциите, „кадрова въртележка“ между държавния и частния сектор може да възникне и в обратния случай, когато лицето първоначално заема длъжност в публичната администрация, а след това премине на работа в частния сектор, и е налице пряка връзка между бившия работодател и новата длъжност в институцията, и че това има потенциал да застраши целостта на институциите на ЕС и да навреди на доверието на гражданите в тях; поради това подчертава възникващата необходимост от оценка на начина, по който могат да произтекат конфликти на интереси от длъжности, заемани преди публичната служба, или преди назначаване на длъжности с регулаторни или изпълнителни правомощия, и препоръчва този въпрос да бъде разгледан по-задълбочено;

8.  подчертава, че конфликтът на интереси, свързан със заетост след прекратяване на служебното правоотношение или с „кадрова въртележка“ между държавния и частния сектор са проблем, който е общ за всички институции, органи, служби и агенции в целия ЕС и неговите държави членки; поради това подчертава необходимостта от единна правна рамка за ефективно справяне с тези проблеми;

9.  отбелязва извършената на международно равнище (ОИСР) работа за осигуряване на хармонизирана рамка за наемането на работа след прекратяване на публичната служба; отбелязва на равнище ЕС извършената за тази цел работа на Европейската сметна палата и на омбудсмана на ЕС; отбелязва, че навременното изпълнение на тези препоръки би могло да предотврати подобни проблеми в бъдеще;

10.  подчертава, че макар придобитият опит от работата в частния сектор на членовете на персонала на Съюза да може да бъде ценен за един регулаторен или надзорен орган, органите и институциите на Съюза следва да спазват високи етични стандарти на публичната служба, така че да служат по най-добрия начин на европейските граждани;

11.  призовава Европейската сметна палата да предприеме цялостен анализ на подхода на органите и агенциите в рамките на Икономическия и паричен съюз по отношение на управлението на ситуации, при които съществуват потенциални конфликти на интереси; призовава Европейската сметна палата да установи най-добри практики;

12.  призовава Комисията да направи оценка на съществуващата практика в областта на заетостта след напускане на публичната служба на равнището на ЕС и на национално равнище с оглед на определянето на по-силни мерки за предотвратяване на конфликти на интереси, които възникват, когато служители на висши ръководни длъжности в органите на ЕС прекратяват служебното си правоотношение, за да започнат работа в частния сектор, или когато лица, идващи от частния сектор, се назначават на висши ръководни длъжности в орган на ЕС, и да вземе предвид констатациите от тази оценка при разглеждането на въпроса за приемане на хармонизирана правна рамка за предотвратяване на конфликти на интереси след напускане на публичната служба;

13.  припомня ангажимента, поет от Комисията по време на пленарното разискване от 24 октомври 2019 г. за преразглеждане на правната рамка за упражняването на заетост след прекратяване на служебното правоотношение; призовава Комисията да въведе хармонизирана правна рамка за предотвратяване на ситуации на конфликт на интереси след напускане на публичната служба с цел гарантиране на високи етични стандарти; подчертава необходимостта от привеждане на практиката на ЕС в съответствие с международните стандарти; подчертава, че на равнището на ЕС и на национално равнище следва да се прилагат еднакви стандарти;

14.  призовава Комисията да определи в своя преглед на рамката относно заетостта след напускане на публичната служба специфични рискови области, които биха могли да се нуждаят от укрепване, включително разширяване на възможността за налагане на забрана за смяна на работата, и да обмисли евентуално удължаване на периода на прекъсване за длъжностните лица на висши ръководни длъжности, като се вземат предвид обстоятелствата на всеки отделен случай, за да се гарантира равно третиране в съответствие с член 15 от Хартата на основните права на Европейския съюз; подчертава, че изискването за предварително оповестяване на конфликти на интереси, предвидено в член 11 от Правилника за длъжностните лица, следва да се прилага по начин, който гарантира, че потенциалните конфликти на интереси по отношение на кандидатите се оповестяват по подходящ начин преди започване на работа в орган на ЕС; освен това подчертава, че всички органи на ЕС следва да публикуват на своите уебсайтове вътрешните си правила за справяне с конфликти на интереси и да вземат под внимание препоръките на Европейския омбудсман от 2017 г. относно ежегодното публикуване на информация, изисквана съгласно член 16, параграф 4 от Правилника за длъжностните лица;

15.  призовава Комисията да разшири този преглед на конфликтите на интереси, свързани с дейност преди заемането на публична служба, и да разгледа възможността за засилване на съществуващите мерки, като например задължителна продажба на дялове и акции в предприятия, които подлежат на надзор от страна на органа, в който работи новоназначеното длъжностно лице, или които имат отношения с тази институция, както и да разгледа нови видове превантивни мерки, като например задължителен отказ по отношение на въпроси, които засягат бивш работодател от частния сектор;

16.  счита, че забраната за преминаване на друга работа в случаите, когато въпросното лице упражнява трудова дейност към момента и забраната е достатъчно целенасочена и обоснована, не представлява нарушение на правото на заетост;

17.  посочва, че ако бъдат въведени по-дълги периоди на прекъсване за длъжностни лица на висши ръководни длъжности, които напускат дадена агенция, може да се обмисли и възможността да им се изплати подходящо временно обезщетение; подчертава, че правото на това временно обезщетение следва да се прекратява, ако лицето бъде назначено на нова работа по време на периода на прекъсване;

18.  призовава Комисията да оцени дали е целесъобразно всяка от съответните агенции на ЕС да взема за себе си решение относно прилагането на правилата за предотвратяване на конфликти на интереси и как може да се гарантира последователното прилагане на правилата; счита, че независимият орган по етика, предложен от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, е органът, който е най-подходящ за вземането на решения, свързани с конфликти на интереси, засягащи членовете на персонала на ЕС в бъдеще;

19.  предлага на всички членове на Европейския парламент и на всички представители на Европейската комисия и на Съвета на Европейския съюз да се въздържат от контакти с настоящия изпълнителен директор, ако и когато той заеме длъжността генерален директор на AFME, за срок от две години; призовава службите, отговарящи за предоставянето на карти за постоянен достъп („кафявите служебни карти“) до сградите на Парламента, да разгледат задълбочено случая на г-н Фаркаш, като вземат предвид възможността за непредоставяне на такава карта за същия период от време (две години), за да се избегне потенциален конфликт на интереси;

20.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, Европейската сметна палата и на националните парламенти.

(1) OВ 45, 14.6.1962 г., стр. 1385. (2) ОВ L 250, 27.9.2011 г., стр. 268. (3) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52012SA0015 (4) https://eba.europa.eu/adam-farkas-steps-down-as-eba-executive-director (5) https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/O-9-2019-000031_BG.html (6) https://read.oecd-ilibrary.org/governance/post-public-employment_9789264056701-en#page7 (7) https://www.transparency.org/whatwedo/publication/working_paper_06_2010_regulating_the_revolving_door (8) https://www.ombudsman.europa.eu/en/recommendation/en/11089 (9) https://www.ombudsman.europa.eu/en/correspondence/en/80697 (10) https://www.ombudsman.europa.eu/en/correspondence/en/80699 (11) https://www.ombudsman.europa.eu/en/report/en/110521 (12) Приети текстове, P8_TA(2019)0080. (13) https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/political-guidelines-next-commission_en.pdf (14) Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган) (OВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).