Информационни фишове за Европейския съюз
Европейски парламент
Моля, попълнете това поле

Съд на Европейския съюз

Съдът на Европейския съюз е една от седемте институции на ЕС. Той се състои от две съдилища: Съд и Общ съд. Компетентен е по въпросите на правото на Европейския съюз. Съдилищата гарантират правилното тълкуване и прилагане на първичното и вторичното законодателство на ЕС в Съюза. Те проверяват законосъобразността на актовете на институциите на ЕС и се произнасят дали държавите членки са изпълнили своите задължения, произтичащи от първичното и вторичното законодателство. Освен това Съдът тълкува правото на ЕС по искане на национални съдии.

Съд

A. Правно основание

B. Състав и Статут

1. Състав

a. Брой на членовете (член 19 от ДЕС и член 252 от ДФЕС)

По един съдия от всяка държава членка (27). Съдът се подпомага от 11 генерални адвокати. Съдиите от Съда избират от своите редици председател и заместник-председател за срок от три години с възможност за подновяване на мандата.

b. Изисквания (член 19 от ДЕС и член 253 от ДФЕС)

  • съдиите и генералните адвокати трябва да притежават всички квалификации, изисквани за заемане на най-висшите съдебни длъжности в съответните им държави, или да бъдат признати правни експерти;
  • тяхната независимост трябва да бъде извън всякакво съмнение.

c. Процедура на назначаване (член 253 от ДФЕС)

С наближаването на края на мандата на съдиите и генералните адвокати представителите на правителствата на държавите членки пристъпват към назначаването на съдии или генерални адвокати в Съда по общо съгласие след консултация с комитет, който дава становище относно годността на кандидатите да упражняват функциите на съдия (член 255 от ДФЕС).

2. Описание на длъжността

a. Продължителност на мандата (член 253 от ДФЕС и Статут)

Шест години. Частична подмяна на всеки три години, последователно ту на половината съдии, ту на половината генерални адвокати. Съдиите и генералните адвокати, чийто мандат изтича, могат да бъдат преизбирани.

b. Привилегии и имунитети (Статут)

Съдиите и генералните адвокати се ползват с имунитет срещу съдебно преследване. Дори след прекратяване на техните функции, те продължават да се ползват с имунитет по отношение на действията, предприети в изпълнение на служебните им задължения. Те могат да бъдат освобождавани от длъжност само с единодушно решение на Съда.

c. Задължения (Статут)

Съдиите и генералните адвокати:

  • полагат тържествена клетва (за независимост, безпристрастност, спазване на тайната на съдебните разисквания), преди да встъпят в длъжност;
  • не могат да заемат политическа или административна длъжност и не могат да упражняват друга професия;
  • ангажират се да изпълняват задълженията, произтичащи от тяхната длъжност.

C. Организация и функциониране (член 253 от ДФЕС и Статут)

1. Вътрешна организация

Статутът трябва да бъде включен в отделен протокол, приложен към Договорите (член 281 от ДФЕС). Съдиите избират помежду си председател и заместник-председател на Съда за срок от три години с възможност за подновяване на мандата (член 9а от Протокол № 3). Председателят ръководи работата на Съда и председателства съдебните заседания и разискванията на пленума и на големия състав. Съдът назначава секретар. Секретарят изпълнява функцията на генерален секретар на институцията и управлява нейните служби под ръководството на председателя на Съда.

2. Функциониране

Съдът приема свой Процедурен правилник, който подлежи на одобрение с квалифицирано мнозинство от Съвета. Съдът заседава в пленум от 27 съдии, в голям състав от 15 съдии или в състави от трима или петима съдии. Институцията се финансира от бюджета на ЕС, където за нея е предвиден специален отделен раздел (раздел 4).

D. Постижения

Съдът се утвърди като движеща сила на процеса на европейска интеграция.

1. Обща практика

Решението на Съда от 15 юли 1964 г. по делото Costa/ENEL беше от основно значение за определянето на европейското общностно право като самостоятелен правен ред и за установяването на неговото върховенство спрямо разпоредбите на националното право[1]. По сходен начин неговото решение по делото Van Gend & Loos от 5 февруари 1963 г. установи принципа на непосредственото действие на правото на Общността в правораздавателните институции на държавите членки. Други значими решения, отнасящи се до защитата на правата на човека, включват решението от 14 май 1974 г. по делото Nold, с което Съдът постановява, че основните права на човека са неотменна част от общите принципи на правото, чието спазване осигурява (4.1.2).

2. По конкретни области

  • право на установяване: решение от 8 април 1976 г. по делото Royer, с което Съдът потвърди правото на гражданин от една държава членка да пребивава на територията на друга държава членка, без това да зависи от издаването на разрешение за пребиваване от приемащата държава;
  • свободно движение на стоки: решение от 20 февруари 1979 г. по делото Cassis de Dijon, с което Съдът постановява, че всеки законно произведен продукт, търгуван на пазара в една държава членка, следва, по принцип, да бъде допускан на пазара на всяка друга държава членка;
  • външни правомощия на Общността: решение относно Европейската спогодба за автомобилните превози от 31 март 1971 г. по делото Комисия/Съвет, с което се признават правомощията на Общността да сключва международни договори в области, в които се прилагат общностните разпоредби;
  • наскоро приети решения, с които се установява задължение на държавите членки да заплащат обезщетение, когато не са въвели или са въвели със закъснение европейските директиви в националното законодателство;
  • различни решения в областта на социалната сигурност и на конкуренцията;
  • решения, отнасящи се до нарушения от държавите членки на законодателни актове на ЕС, които са от първостепенно значение за безпроблемното функциониране на общия пазар;
  • защита на данните: решения относно споразумението за „сфера на неприкосновеност на личния живот“ — делото Schrems I (2015 г.), и относно адекватността на защитата, осигурявана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ — делото Schrems II (2020 г.), които обезсилват решенията на Комисията относно адекватното ниво на защита на данните в отношенията със САЩ, за да защитят основните принципи на европейското право и да осигурят стриктен набор от изисквания за защита на данните.

Една от основните заслуги на Съда се състои във формулирането на принципа, според който Договорите не следва да бъдат тълкувани ограничително, а да се разглеждат в светлината на състоянието на интеграцията и на целите, определени от самите Договори. Този принцип даде възможност на ЕС да приема законодателни актове в области, които не са уредени от изрични разпоредби на Договорите, като борбата със замърсяването (с решение от 13 септември 2005 г. (Дело C-176/03) Съдът на практика позволи на ЕС да предприема мерки, отнасящи се до наказателното право, в случай че те бъдат счетени за „необходими“ за постигане на набелязаната цел за опазване на околната среда).

През 2022 г. пред Съда на ЕС са заведени 806 дела, от които 546 преюдициални производства, 37 преки производства и 209 обжалвания на решения на Общия съд. Приключени са 808 дела, включително 564 преюдициални производства, 36 преки производства и 196 обжалвания на решения на Общия съд. Държавите членки, от които са изпратени най-много искания, са Германия (98), Италия (63), България (43) и Испания (41). Средната продължителност на производствата е 16,4 месеца[2]. Към 31 декември 2022 г. висящите производства са били 1111.

Общ съд

A. Правно основание

Членове 254—257 от ДФЕС, член 40 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Евратом) и дял ІV от Протокол (№ 3), приложен към Договорите, относно Статута на Съда на Европейския съюз.

B. Продължителност на мандата и Статут (член 254 от ДФЕС)

1. Състав

a. Брой на членовете (член 19 от ДЕС и член 254 от ДФЕС)

В член 254 от ДФЕС се посочва, че броят на съдиите се определя в Статута. Член 48 от Протокол (№ 3) относно Статута, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) № 2016/1192 от 6 юли 2016 г., предвижда Общият съд да се състои от по двама съдии от държава членка (понастоящем 54). Съдиите се назначават с общо съгласие от правителствата на държавите членки след консултация с комитет, който дава становище относно годността на кандидатите да упражняват функциите на съдия. Техният мандат е шестгодишен и може да бъде подновяван. От съдиите може да бъде поискано да изпълняват функциите на генерални адвокати, тъй като за разлика от Съда Общият съд няма постоянни генерални адвокати.

b. Изисквания

Идентични с тези за Съда (член 19 от ДЕС). За да бъдат назначени в Общия съд, кандидатите трябва да притежават способностите, които се изискват за заемане на висока длъжност в съдебната система.

c. Процедура за назначаване

Идентична с тази на Съда.

2. Описание на длъжността

Идентично с това на Съда.

C. Организация и функциониране

Съдиите избират помежду си председател за срок от три години, както и секретар за срок от шест години, въпреки че Общият съд ползва службите на Съда за своите административни и езикови потребности.

Общият съд изготвя, съгласувано със Съда, свой Процедурен правилник (член 254, алинея 5 от ДФЕС). Той заседава в състави от по трима или петима съдии. Общият съд може да заседава в пленум, в голям състав или в състав от един-единствен съдия. Над 80 % от делата, заведени пред Общия съд, се разглеждат от състав от трима съдии.

Съгласно неотдавнашното изменение на Протокол № 3 (член 49а) Общият съд, подобно на Съда, се подпомага от един или повече генерални адвокати при разглеждането на преюдициални запитвания. Поради това съдиите в Общия съд са длъжни да изберат от своите редици генерален(-ни) адвокат(и) за срок от три години (с възможност да бъдат преизбирани веднъж).

Неотдавнашните изменения на Процедурния правилник (април 2023 г.) позволяват използването на видеоконферентна връзка по време на изслушванията (член 107а от Процедурния правилник). С измененията се въвежда и понятието „пилотно дело“ (член 71а от Процедурния правилник). Ако в няколко дела се повдига един и същ правен въпрос и съответните условия са изпълнени, едно от делата може да бъде определено като пилотно, а останалите да бъдат спрени.

Общият съд може да бъде сезиран главно в първоинстанционното производство по преки искове, предявени от физически или юридически лица, когато те са пряко и лично засегнати, и от държавите членки — срещу актове на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, както и — по преки искове за обезщетение за вреди, причинени от институциите или техните служители. Решенията на Общия съд могат да бъдат обжалвани пред Съда само по правни въпроси. Средно около 30 % от решенията на Общия съд се оспорват.

Парламентът и Съветът могат да създават специализирани съдилища към Общия съд, натоварени да разглеждат като първа инстанция определени категории искове в специфични области. За създаването на тези съдилища Парламентът и Съветът действат съгласно обикновената законодателна процедура.

През 2022 г. пред Общия съд са заведени 904 дела, от които 858 са приключени. От тези дела 792 се отнасят до преки производства (270 — за интелектуална и индустриална собственост, 76 — за държавна помощ и конкуренция, 66 — за публичната служба на ЕС и 380 — за други преки производства). Страна, която не е в състояние да поеме разходите по производството, може да подаде заявление за безплатна правна помощ (54 дела през 2022 г). Средната продължителност на производствата е 16,2 месеца. Към 31 декември 2022 г. висящите производства са били 1474[3].

Бившият Съд на публичната служба на Европейския съюз

Съдът на публичната служба на Европейския съюз (създаден през 2004 г.) беше компетентен да решава спорове между институциите на ЕС и техните служители за случаите, които са извън компетентността на националните съдилища. Като част от увеличаването като цяло на общия брой на съдиите в Съда, Съдът на публичната служба беше разпуснат на 1 септември 2016 г. и беше интегриран в Общия съд с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/1192 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. за прехвърляне на Общия съд на компетентността да разглежда като първа инстанция спорове между Европейския съюз и неговите служители. Делата, заведени пред Съда на публичната служба към 31 август 2016 г., бяха прехвърлени на Общия съд, считано от 1 септември 2016 година. Общият съд продължи разглеждането им от етапа на производството, на който са се намирали към тази дата, като процесуалните мерки, приети от бившия Съд на публичната служба, продължават да се прилагат.

Роля на Европейския парламент

Още през 1990 г. решение на Съда по дело, заведено от Парламента в рамките на законодателната процедура за приемане на здравни мерки във връзка с ядрената авария в Чернобил, признава правото на Парламента да предявява пред Съда искове за отмяна на актове, за да бъдат запазени неговите правомощия в рамките на законодателната процедура.

Съгласно член 257 от ДФЕС Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, могат да създават специализирани съдилища към Общия съд, натоварени да разглеждат като първа инстанция определени категории искове в специфични области. От Европейския парламент и Съвета се изисква да действат чрез регламенти или по предложение на Комисията, след консултация със Съда, или по искане на Съда, след консултация с Комисията.

Съгласно член 281, параграф 2 от ДФЕС Европейският парламент и Съветът могат, в съответствие с обикновената законодателна процедура, да изменят разпоредбите на Статута на Съда на Европейския съюз (с регламент на Европейския парламент и на Съвета). Пример за участието на Парламента е собственото предложение на Съда от 30 ноември 2022 г. за изменение на неговия Статут.

Парламентът е една от институциите, посочени в член 263 от ДФЕС, които могат да завеждат искове (като страна) пред Съда на Европейския съюз.

Съгласно член 218, параграф 11 от ДФЕС, Парламентът може да поиска становището на Съда на Европейския съюз относно съвместимостта на планирано международно споразумение с Договорите. В случай на отрицателно становище от страна на Съда планираното споразумение не може да влезе в сила, освен ако не се нанесат изменения в него или не се преразгледат Договорите. Например през юли 2019 г. Парламентът поиска правно становище относно това дали предложенията за присъединяване на ЕС към Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул) са съвместими с Договорите (Становище 1/19).

С влизането в сила на Договора от Лисабон кандидатите за длъжността съдия или генерален адвокат първо се оценяват от комитет от седем лица, едно от които се предлага от Парламента (член 255, втора алинея от ДФЕС и член 128 от Правилника за дейността на Парламента) чрез пленарна резолюция.

В съответствие с член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2015/2422 на 21 декември 2020 г. Съдът представи доклад относно функционирането на Общия съд, изготвен от външен консултант. По-специално, в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2015/2422 се изисква в доклада да се обръща внимание на ефикасността на Общия съд, необходимостта и ефективността на увеличаването на броя на съдиите на 56, използването и ефективността на ресурсите и допълнителното създаване на специализирани състави и/или други структурни промени.

На 19 септември 2023 г. комисията по правни въпроси (JURI) прие проект на доклад относно предложение за изменение на Протокол № 3 относно Статута на Съда на Европейския съюз, което има за цел прехвърлянето на преюдициална компетентност от Съда към Общия съд в някои специфични сфери и разширяване на механизма за предварително допускане на обжалване в случай на обжалване на някои решения на Общия съд. На 11 април 2024 г. актът беше приет от Съвета след първо четене в Парламента. В договорения текст са включени разпоредби относно избора на постоянни генерални адвокати от Общия съд за срок от три години.

 

[1]Ziller J., La primauté du droit de l’Union européenne, Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, Тематичен отдел по граждански права и конституционни въпроси, Европейски парламент, май 2022 г.
[2]Съд на ЕС, Годишен доклад за 2022 г.
[3]Съд на ЕС, Годишен доклад за 2022 г.

Alexandru-George Moș / Udo Bux / Mariusz Maciejewski