Младежта
Младежта е област на националната политика и съответно за нея не е възможно да има хармонизация на равнище ЕС. Поради това Съюзът играе подкрепяща роля, особено що се отнася до мобилността и възможностите в целия ЕС. Например ключово действие 1 от програмата „Еразъм+“ е насочено към мобилността на физическите лица и насърчава обмена на млади хора в рамките на ЕС и с трети държави. През последните няколко години Европейският съюз укрепи политиките си към младите хора, както е видно от програмата за създаване на Европейски корпус за солидарност и проекта DiscoverEU.
Правно основание
Членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз (Договор за ДФЕС) представляват правното основание за действията на Съюза в областта на младежта.
Хартата на основните права на Европейския съюз съдържа член за правата на детето (член 24) и член за забрана на детския труд и за защита на работещите младежи (член 32).
Цели
Член 165 от ДФЕС гласи, че чрез своите действия Съюзът се стреми да насърчава развитието на младежкия обмен и обмена на хора, работещи с младежта, както и участието на младите хора в демократичния живот на Европа. Член 166 предоставя на ЕС възможността да провежда политика на професионално обучение, която да подкрепя и допълва действията на държавите членки. В този член се възлага на Съюза да улеснява достъпа до професионално обучение и да насърчава мобилността на обучаващите и обучаваните, и в частност — на младите хора.
Освен тези разпоредби, в полза на децата и младите хора са разработени политики на ЕС в други области, като образованието, обучението и здравеопазването, както и в областта на правата и закрилата на децата и младите хора.
Постижения
A. Стратегическа рамка
Стратегията на ЕС за младежта за периода 2019—2027 г. се основава на резолюцията на Съвета от 26 ноември 2018 година. В текста се предлага да се обърне специално внимание на следните аспекти:
- насърчаване на участието на младите хора в гражданския и демократичния живот;
- свързване на младите хора в целия Европейски съюз и извън него, за да се насърчава доброволната ангажираност, мобилността с учебна цел, солидарността и междукултурното разбирателство;
- оказване на подкрепа за овластяването на младите хора чрез качество, иновации и признание за младежката работа.
През юни 2021 г., като част от тази стратегия, Комисията назначи за първи път „координатор на Европейския съюз за младежта“ в лицето на Биляна Сиракова. Нейната роля е да укрепва междусекторното сътрудничество в рамките на Комисията.
B. Финансиране от ЕС за младежки програми
1. „Еразъм+“
„Еразъм+“ е програма на Съюза за подкрепа на образованието, обучението, младежта и спорта. През периода 2021—2027 г. около 10,3 % от нейния бюджет — над 2,5 милиарда евро — са заделени за действия за младежта.
През 2021 г. DiscoverEU стана неразделна част от младежкото направление на „Еразъм+“. Тази инициатива дава възможност на навършилите 18 години да пътуват в продължение на един месец из цяла Европа. По този начин те могат да открият многообразието и културното наследство на Европа и да се свържат с хора от цяла Европа.
2. Европейски корпус за солидарност
Създаденият през октомври 2018 г. Европейски корпус за солидарност е инициатива, чиято цел е да се даде възможност на младите хора на възраст между 18 и 35 години да участват в дейности за солидарност в чужбина или в собствената си държава чрез доброволческа дейност, стаж или работа в различни области като здравеопазването и опазването на околната среда.
C. Други инициативи на ЕС
1. Подсилена гаранция за младежта
Създадената през 2013 г. гаранция за младежта е схема, която дава възможност на младите хора да получат качествено предложение за работа, за продължаване на образованието, за чиракуване или за стаж в срок от четири месеца след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование. С оглед на нейния успех тази схема беше укрепена през 2020 г. чрез препоръката на Съвета, озаглавена „Мост към работни места — укрепване на гаранцията за младежта“.
2. Политики за закрила на децата
Чрез Договора от Лисабон се въведе целта ЕС да насърчава правата на детето, а Хартата на основните права гарантира закрилата на правата на детето от страна на институциите на ЕС и държавите членки.
На 15 февруари 2011 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „Програма на ЕС за правата на детето“. Целта е да се заяви отново твърдият ангажимент на всички институции на ЕС и на всички държави членки да насърчават, защитават и прилагат на практика правата на детето във всички съответни политики на ЕС, както и тяхната воля да въплътят този ангажимент в конкретни резултати.
През 2016 г. Парламентът и Съветът приеха директива относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателнoто производствo. Тази директива следва да гарантира, че децата, които отговарят на това определение, имат възможност да разбират и следят производството и да упражняват правото си на справедлив съдебен процес. Освен това тя следва да предотвратява рецидивизма и да насърчава социалното приобщаване на децата.
Правата на детето и предотвратяването на насилието над деца, младежи, жени и други изложени на риск групи се защитават и подпомагат и в рамките на програмата „Права и ценности“ (2021—2027 г.).
На 24 март 2021 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „Стратегия на ЕС за правата на детето“. Водещата амбиция на тази стратегия е да изгради възможно най-добър живот за децата в ЕС и по света.
3. Младежта и медиите
Интернет технологиите предлагат отлична възможност на децата и младите хора да използват ресурсите за обучение по електронен път и да участват в обществените дебати. При все това, децата могат да се окажат особено уязвими спрямо съвременните технологии. Директивата за аудио-визуалните медийни услуги гарантира защитата на малолетните и непълнолетните лица от съдържание, което може да им навреди, независимо дали то се предлага от традиционните радио- и телевизионни оператори или чрез услуги по заявка (вж. информационен фиш 3.6.2 за аудио-визуалната и медийната политика).
4. Европейски младежки портал
Европейският младежки портал е уебсайт, който помага на младите хора в цяла Европа да открият множеството възможности, предлагани от Съюза в различни области, например доброволчество, работа, учене, култура, творчество и много други.
5. Европейска седмица на младежта
На всеки две години Комисията, заедно с Парламента, организира Европейската седмица на младежта, която се стреми да предложи на младите хора дейности във всички държави, участващи в програмата „Еразъм“, и да ги запознае с различните възможности за мобилност, които им се предлагат в Съюза.
6. Европейска година на младежта (2022 г.)
На 22 декември 2021 г. Парламентът и Съветът приеха Решение (ЕС) 2021/2316 относно Европейска година на младежта (2022 г.). Целта беше да се увеличат усилията на ЕС, държавите членки и регионалните и местните органи, заедно с факторите на гражданското общество, за да се овластят младите хора, те да бъдат уважавани, подкрепяни и да се взаимодейства с тях , включително с тези с по-малко възможности. Годината се проведе в контекста на последиците от пандемията от COVID-19 с идеята да окаже дългосрочно положително въздействие върху младите хора. ЕС пое ангажимент да гарантира дългосрочното осъществяване на идеите и целите на Европейската година на младежта (2022 г.). За да изпълни тази цел, през януари 2024 г. Комисията обяви, че ще проверява какви ще бъдат конкретните последствия от законодателството на ЕС за младото поколение („проверка във връзка с младежта“). Инициативата ще гарантира, че систематично се отчита какво е въздействието на политиките върху младите хора.
7. Европейска столица на младежта
„Европейска столица на младежта“ е инициатива, лансирана от Европейския младежки форум през 2009 г. Всяка година европейски град, избран за Европейска столица на младежта, получава възможността да насочи вниманието към новаторски инициативи, стартирани от млади хора и предназначени за младежта.
8. Конкурс „Youth4Regions“
Конкурсът Youth4Regions е насочен към млади журналисти, които се интересуват от регионалната политика на ЕС. Победителите в конкурса могат да се възползват от обучение по европейски въпроси и от наставничество от страна на журналисти с богат опит и разполагат с възможността да участват в организирани от Комисията журналистически посещения в държавите членки.
9. План за действие за младежта
На 4 октомври 2022 г. Комисията и върховният представител оповестиха Плана за действие за младежта (2022—2027 г.), чиято цел е да ангажира младите хора по света във външната дейност на ЕС. На 28 ноември 2022 г. Съветът прие заключения в подкрепа на участието на младите хора по света в изготвянето на политиките чрез засилване на тяхното участие и ангажираност в международни форуми и чрез заделяне на необходимите ресурси с акцент върху защитата на активистите, овластяването, здравеопазването и мобилността.
Ролята на Европейския парламент
На 18 май 2021 г. Европейският парламент и Съветът приеха програмата „Европейски корпус за солидарност“ (ЕКС) за периода 2021—2027 г. Парламентът подкрепи специален бюджет от над един милиард евро, благодарение на който за целия период в програмата ще могат да участват около 350 000 млади хора. Парламентът настоя програмата да бъде по-достъпна и приобщаваща за младите хора, включително за тези с ограничени възможности. На 21 ноември 2023 г. Парламентът прие своята средносрочна оценка на програмата за ЕКС. В неговата резолюция се призовава за удвояване на финансирането за следващия цикъл на ЕКС (след 2028 г.), за да се отговори на желанието за участие в програмата. Членовете на ЕП подчертаха, че е нужно да се повиши осведомеността за програмата, тъй като нейната видимост си остава ограничена.
На 5 октомври 2023 г. Парламентът прие резолюция относно новата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+). Със стратегията се гарантира, че през новото цифрово десетилетие децата и младите хора са защитени, зачитани и овластени онлайн. Парламентът подчерта значението на цифровото образование за безопасността онлайн и призова за европейска стратегия срещу тормоза и кибертормоза в училищата.
На 10 февруари 2021 г. Парламентът прие резолюция относно последствията от COVID-19 за младежта и спорта. Освен това на 13 септември 2022 г. Парламентът прие своята резолюция относно въздействието, което преустановяването на младежки дейности заради COVID-19 е оказало, наред с другото, върху децата и младите хора в ЕС. В резолюцията се обръща внимание на влошеното психично здраве и благосъстояние на децата и младите хора и се призовава за цялостен подход на ЕС, който да третира проблемите с психичното здраве. В нея също така се посочва, че е нужно да се инвестира в подобряването на осведомеността за психичното здраве и в достъпа до услуги за (психологическа) помощ.
За да стимулира активното гражданство и да ангажира младите хора в своите действия, Парламентът създаде през 2014 г. Срещата на европейската младеж (EYE). Тя се провежда на всеки две години в Страсбург. Със същата идея бяха разработени уебсайтовете Youth Hub и Youth Ideas, на които младите хора имат възможност да представят своите идеи за ЕС. Някои от тези идеи ще бъдат изпратени на членовете на ЕП и на хората, разработващи политиките.
В стремеж да се насърчат младите хора да изготвят собствени европейски проекти, Европейският парламент и Фондацията за международната награда „Карл Велики“ в Аахен учредиха през 2008 г. европейската младежка награда „Карл Велики“. Тя се връчва всяка година за проекти, които стимулират европейското и международното разбирателство. Освен това Парламентът провежда образователните програми „Училища посланици“ и „Евроскола“. Те спомагат да се задълбочат познанията на младите хора за демокрацията и ценностите на ЕС.
За повече информация по тази тема посетете уебсайта на комисията по култура и образование.
Lina Sasse / Kristiina Milt