Европейският комитет на регионите

Европейският комитет на регионите се състои от 329 членове, които представляват регионалните и местните органи на 27-те държави — членки на Европейския съюз. Той предоставя становища въз основа на задължителна (съгласно изискванията на Договорите) и незадължителна консултация, както и — когато е уместно, становища по собствена инициатива. Членовете му не са обвързани с каквито и да е задължителни указания. Те упражняват своите функции в условията на независимост в общ интерес на Европейския съюз.

Правно основание

Член 13, параграф 4 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), член 300, членове 305 до 307 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и различни решения на Съвета за назначаване на членовете и заместник-членовете на Комитета, предложени от държавите членки за петгодишен мандат.

Цели

Създаден през 1994 г. след влизането в сила на Договора от Маастрихт, Европейският комитет на регионите (КР) е консултативен орган, който представлява интересите на регионалните и местните органи в Европейския съюз и представя становища от тяхно име пред Съвета и Комисията. Членовете му могат да бъдат например председатели на регионални органи, кметове или заемащи изборна длъжност или назначени представители на регионите и градовете от 27-те държави — членки на ЕС.

В съответствие със своята мисия Европейският комитет на регионите е политическа асамблея, съставена от представители на регионалното и местното управление на изборна длъжност, които работят за европейската интеграция. Комитетът осигурява институционално представителство на всички териториални единици, региони, градове и общини в ЕС.

Мисията му е да включва регионалните и местните органи в процеса на вземане на решения в Европа и по този начин да насърчава по-активното участие на гражданите. Той е политически орган, обединяващ и овластяващ представителите на изборни длъжности на местно равнище в Европа, и се състои от 329 членове и 329 заместници от 300 региона, 100 000 местни органа на властта и един милион местни политици, представляващи 441 милиона граждани на ЕС.

За да изпълнява по-добре тази роля, Европейският комитет на регионите отдавна се стремеше да получи право да сезира Съда на Европейския съюз за случаи на нарушение на принципа на субсидиарност. С влизането в сила на Договора от Лисабон той вече разполага с това право по силата на член 8 от Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност.

Съгласно трите политически приоритета на Европейския комитет на регионите за периода 2020—2025 г., приети през юли 2020 г., всички решения, вземани на равнището на ЕС за справяне с големите обществени промени, пред които са изправени днес селата, градовете и регионите, като например глобалните пандемии, екологичния и цифровия преход, демографските предизвикателства и миграционните потоци, трябва да се вземат възможно най-близо до гражданите в съответствие с принципа на субсидиарност.

Приоритет 1: Доближаване на Европа до хората: демокрацията и бъдещето на ЕС. Модернизиране и укрепване на демокрацията на всички равнища на управление, за да може ЕС да отговори по-ефективно на реалните нужди на хората.

Приоритет 2: Управление на основните обществени промени: изграждане на силни регионални и местни общности, реагиране на глобалните пандемии, климатичния, цифровия и демографския преход, както и на миграционния поток чрез съгласуван, интегриран и местен европейски подход.

Приоритет 3: Сближаването — наша основна ценност: ориентирани към местните условия политики на ЕС, които поставят ЕС в услуга на неговите граждани и местата, където те живеят. Сближаването не е пари, то е основна ценност на ЕС, предназначена да насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване.

Организация

1. Състав (член 305 от ДФЕС, Решение (ЕС) 2019/852 на Съвета[1])

1. Брой и национално разпределение на местата

В съответствие с разпоредбите на Решение (ЕС) 2019/852 на Съвета от 21 май 2019 г. Европейският комитет на регионите се състои от 329 членове и от същия брой заместник-членове, разпределени между държавите членки по следния начин:

• по 24 за Германия, Франция и Италия;
• по 21 за Испания и Полша;
• 15 за Румъния;
• по 12 за Австрия, Белгия, България, Гърция, Нидерландия, Португалия, Унгария, Чехия и Швеция;
• по 9 за Дания, Ирландия, Литва, Словакия, Финландия и Хърватия;
• по 7 за Латвия, Естония и Словения;
• по 6 за Кипър и Люксембург;
• 5 за Малта.

2. Начин на назначаване

Членовете се назначават за срок от пет години от Съвета, който взема решение с единодушие по предложенията, направени от съответните държави членки (член 305 от ДФЕС). За периода от 26 януари 2020 г. до 25 януари 2025 г. Съветът прие Решение (ЕС) 2019/2157 от 10 декември 2019 г. за назначаване на членовете и заместник-членовете на Комитета на регионите. На 20 януари 2020 г. Съветът прие Решение (ЕС) 2020/102, с което назначи също членовете и заместник-членовете, за които беше получил предложения от съответните държави членки след 20 декември 2019 г. Техният мандат може да бъде подновяван. Членовете на Комитета трябва да са представители на регионалните или местните власти, които са на изборна длъжност в рамките на дадена регионална или местна власт, или носят политическа отговорност пред изборен орган (член 300, параграф 3 от ДФЕС). Всеки път, когато мястото на даден член или заместник-член в Европейския комитет на регионите се освободи в края на неговия мандат (например в края на регионалния или местния мандат, въз основа на който е предложен членът), е необходимо отделно решение на Съвета.

2. Структура (член 306 от ДФЕС)

Европейският комитет на регионите избира измежду своите членове председател и бюро за срок от две години и половина. Той приема правилник за дейността си на основание на член 306 от ДФЕС и го представя на Съвета за одобрение. По правило Комитетът провежда шест пленарни сесии годишно. В съответствие с политическата принадлежност на своите членове понастоящем той работи в шест политически групи.

Председателите на тези групи заседават в качеството на Председателски съвет, който подготвя работата на Пленарната асамблея, Бюрото и комисиите и улеснява търсенето на политически консенсус относно решенията, които трябва да бъдат взети.

Пленарната сесия се провежда под председателството на председателя на асамблеята (член 306 от ДФЕС) и има за основна цел да приема становища, доклади и резолюции, да приема проекта на бюджетна прогноза за разходите и приходите на Комитета, да приема в началото на всеки мандат политическата програма на Комитета, да избира председателя, първия заместник-председател и останалите членове на Бюрото, да съставя политическите комисии и да приема и преразглежда Правилника за дейността на Комитета.

Работата на Комитета се осъществява в рамките на шест специализирани комисии, които съставят проекти на становища и проекти на резолюции, които след това се внасят за одобрение на пленарно заседание: комисията по гражданство, управление, институционални въпроси и външни работи (CIVEX), комисията по политика на териториално сближаване и бюджет на ЕС (COTER), комисията по икономическа политика (ECON), комисията по околна среда, изменение на климата и енергетика (ENVE), комисията по природни ресурси (NAT) и комисията по социална политика, образование, заетост, научни изследвания и култура (SEDEC).

От съображения за ефективност някои от службите на постоянния секретариат на Комитета (общ брой служители през 2023 г.: 496) в седалището му в Брюксел (вж. Протокол № 6 за местоположението на седалищата на институциите и някои органи, служби и агенции на Европейския съюз) са общи с тези на секретариата на Европейския икономически и социален комитет. Европейският комитет на регионите (раздел 7 от бюджета на ЕС) разполага с административен бюджет в размер на около 116,1 милиона евро (бюджет за 2023 г.).

Правомощия

1. Предоставяне на становища по искане на други институции

1. Задължителни консултации

Съветът и Комисията трябва да се консултират с Европейския комитет на регионите преди вземането на решения в областта на:

• образованието, професионалната квалификация и младежта (член 165 от ДФЕС),
• културата (член 167 от ДФЕС),
• общественото здраве (член 168 от ДФЕС),
• трансевропейските транспортни, телекомуникационни и енергийни мрежи (член 172 от ДФЕС),
• икономическото и социалното сближаване (членове 175, 177 и 178 от ДФЕС).

2. Незадължителни консултации

Комисията, Съветът и Парламентът могат също така да се консултират с Европейския комитет на регионите по всякакви други въпроси, ако счетат това за необходимо.

Когато Парламентът, Съветът или Комисията се консултират с Европейския комитет на регионите (независимо дали на задължителна или незадължителна основа), те могат да определят срок (поне един месец в съответствие с член 307 от ДФЕС) за предоставяне на неговия отговор. Ако срокът изтече без предоставянето на становище, те може да предприемат по-нататъшни действия в отсъствието на становище. Един пример за незадължително сътрудничество е договореното през декември 2020 г. между Комисията и Комитета на регионите партньорство за интеграцията на мигрантите, като целта е да се обединят усилията за подпомагане на работата по интеграцията в градовете и регионите на ЕС. Това партньорство се основава на инициативата на Комитета на регионите от 2019 г. „Градове и региони за интеграция на мигранти“ и предоставя политическа платформа на европейските кметове и регионални лидери за обмен на информация и представяне на положителни примери за интеграция на мигранти и бежанци.

2. Предоставяне на становище по собствена инициатива

1. Всеки път, когато се прави консултация с Европейския икономически и социален комитет, Европейският комитет на регионите бива информиран за това и може също да предостави становище по въпроса, ако счете, че са засегнати регионални интереси.
2. По принцип Европейският комитет на регионите може да дава становище всеки път, когато счете такова действие за целесъобразно. Например Комитетът предоставя становища по собствена инициатива в следните области: малки и средни предприятия (МСП), трансевропейски мрежи, туризъм, структурни фондове, здравеопазване (борба с наркотиците), промишленост, развитие на градовете, програми за обучение и околна среда.

3. Сезиране на Съда на Европейския съюз — последващ съдебен контрол

Комитетът може също така да заведе иск пред Съда на Европейския съюз с цел защита на своите правомощия (член 263 от ДФЕС). С други думи, Комитетът може да заведе иск пред Съда на ЕС, ако счете, че с него не е проведена консултация, когато такава е следвало да има, или ако процедурите по консултация не са били приложени правилно (анулиране на акт (1.3.10)).

Посоченото право на завеждане на иск, в случай че процедурата по консултация не е била приложена правилно, позволява на Европейския комитет на регионите да поиска от Съда на ЕС да провери дали законодателен акт, попадащ в обхвата на компетентност на Комитета, съответства на принципа на субсидиарност (член 8 от Протокол (№ 2) относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, приложен към Договора от Лисабон).

Ролята на Европейския парламент

Правилникът за дейността на Европейския парламент (приложение VІ, точка XII) възлага на комисията по регионално развитие (REGI) отговорността за поддържане на отношения с Комитета на регионите, организациите за междурегионално сътрудничество и местните и регионалните органи.

Съгласно споразумението за сътрудничество между Европейския парламент и Комитета на регионите от 5 февруари 2014 г.:

• Европейският комитет на регионите изготвя оценки на въздействието по предложено законодателство на ЕС, които изпраща своевременно на Парламента преди началото на процедурата по изменение. В тези оценки на въздействието се съдържат подробни данни на национално, регионално и местно равнище за това как функционира съществуващото законодателство, и становища за подобрения в предложеното законодателство.
• Един член на Европейския комитет на регионите бива поканен на всички заседания на съответната комисия на Парламента. Този докладчик или оратор представя становищата на Европейския комитет на регионите. На свой ред докладчиците на Парламента могат да присъстват на заседанията на комисиите на Комитета.
• Общото законодателно сътрудничество и работният план се обсъждат два пъти годишно между председателя на Съвета на председателите на комисии на Парламента и съответния председател в Европейския комитет на регионите.

От 2008 г. насам комисията REGI и комисията COTER организират съвместно годишно заседание в рамките на проявата „Дни на отворените врати: Европейска седмица на регионите и градовете“.

 

Udo Bux / Mariusz Maciejewski

07-2024